„Светлина, която свети в тъмнина“
Revelation1412.org
Представя
„Трима свидетели.“
Надер Мансур
Revelation1412.org
Представя
„Трима свидетели.“
Надер Мансур
Онова, което искам да разгледаме тази сутрин, са трима свидетели, които не са обикновените, за които се говори в популярния пасаж в 1 Йоаново 5:7, където се говори за „три... които свидетелстват“, познавате стиха, и хората го употребяват за доказване на Триединството. Днес ще разгледаме трима човешки свидетели и ще разгледаме единното им свидетелство и по-конкретно по отношение на това къде е съобщено това свидетелство и къде се появява то. Ще прекараме доста време тази сутрин в Евангелието на Йоан и докато разглеждаме Евангелието на Йоан искам само да опресня в умовете ни няколко уникални характеристики на Евангелието на Йоан. Евангелието на Йоан е много уникално по това, че е много по-различно от другите три евангелия, защото те са известни като „синоптичните евангелия“ - Матей, Марк и Лука. Те са синоптични евангелия по това, че представят тази гледна точка като разказват за живота на Христос, за чудесата Му, за ученията Му, за посещенията Му по един много подобен начин. Понякога те повтарят едни и същи истории с почти идентични думи.
Но не е така при Евангелието на Йоан. Ако прочетете Евангелието на Йоан, бързо ще осъзнаете, че то се откроява. То е много по-различно и дори не се нарича „синоптично евангелие“, а едно много уникално евангелие. И има причина то да е уникално. Предстои да прекараме известно време в разглеждаме на това защо то е уникално, и ще разгледаме тези трима свидетели, които предстои да проучим днес заедно. Но Евангелието на Йоан е наричано „духовното евангелие“. То е любимо на мнозина. Знам, че то е едно от любимите лично на мен, както и на много хора. По някакъв начин Евангелието на Йоан говори на читателя и разкрива Христос по начин, който е наистина изключителен. И има причина и предназначение на това, които авторът на евангелието всъщност имаше предвид (които, както казах, предстои да проучим). Въпреки че се откроява и е много по-различно, вестта му не противоречи на което и да е от другите евангелия. Но то действително поставя конкретно ударение върху Исус Христос, което е уникално. За да разберем и оценим целта, предназначението и толкова различния начин на написване на Евангелието на Йоан, всичко, което трябва да направим, е да се посъветваме с автора на Евангелието на Йоан и да видим каква е била целта му, какво е било намерението му, какво се е опитвал той да постигне при написване на евангелието си. И той всъщност ни казва това много ясно в заключението на евангелието си. И така, ще отворим на Йоан 20 гл. и ще преминем на заключението на евангелието, за да видим какво можем да научим по отношение на намерението, стоящо зад написването на това конкретно евангелие. Йоан 20:30, 31 – той казва:
„А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са написани в тази книга. А тези са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.“
Искам да размислим за минута върху това. Това е предназначението, за което е написано Евангелието на Йоан. Не само знаменията, но и всички неща, написани в книгата, имат конкретно предназначение – това двойно предназначение. Предстои да разгледаме днес главното от тях, първото.
Двойното предназначение е следното: да повярва читателят, че „Исус е Христос, Божият Син“, това е първата точка, и тогава втората точка е следствие на тази – „и като вярвате, да имате живот в Неговото име“. Следователно, предназначението всъщност е едно. Предназначението е да имаме живот. А кои са стъпките към това да имаме живот? Първа стъпка:
...да повярвате, че Исус е Христос,“ Синът на живи Бог,
и [2] като вярвате в това да приемете Него и в следствие на това да получите живот.
Така че искам да разгледаме първата точка и да прекараме известно време днес в разглеждане на нея, защото, както казах, именно това прави Евангелието на Йоан да се отличава, именно това прави Евангелието на Йоан извънредно уникално и различно, що се отнася до разглеждането му в сравнение с другите евангелия. И така, предназначението е да ни съобщи достатъчно доказателства, достатъчно информация, за да може да докаже и утвърди ясно това, че Христос е Божият Син. Разбира се, предназначението не е уникално само за Йоан, би трябвало да спомена – това е предназначението и на всички останали евангелия. Това всъщност е предназначението на целия Нов Завет, предназначението на цялото Писание. Но Йоан взема на себе си бремето да пригоди и съсредоточи книгата си конкретно върху доказване на това конкретно становище. И така, Йоан е много избирателен в онова, което записва в евангелието си. И всичко в него всъщност е предназначено да утвърди и докаже тази конкретна точка, която прочетохме току-що. Искам да имаме предвид този момент, защото в Евангелието на Йоан се съдържат много пасажи, които често се разбират погрешно и прилагат погрешно понеже се пропускат целта и намерението на автора. Ако имате предвид целта и намерението на автора докато четете Евангелието на Йоан, няма да стигнете до странно заключение или неправилно разбиране, или неправилно тълкувание на някои от пасажите, които обикновено се разбират и тълкуват погрешно. И така, именно това искам да разгледаме днес, както казах, и да погледнем някои пасажи, които наистина обикновено се разбират и тълкуват погрешно. Но сега, имайки предвид това намерение, се надявам, че [евангелието] ще бъде много по-лесно и ясно за разбиране.
Това намерение на Йоан всъщност е изявено много ясно по един много въздействащ троен начин в началото на евангелието му (в началото на евангелието му, т.е. в 1 гл.).
Ще прекараме известно време в 1 гл. на Йоан. Там той представя троен аргумент, за да докаже становището, за което ни казва в заключението си, че го имал предвид, когато записвал евангелието си. Когато съберете тези компоненти в едно цяло, това всъщност обрисува една много дълбока, много въздействаща картина. Искам да си се представим в известен смисъл в съдебна зала. Съгласни ли сте? Вие сте съдебните заседатели, вие и аз сме съдебните заседатели и пред нас стои дело, отнасящо се за Исус Христос. В това дело въпросът е следният:
Дали Исус наистина е Божият Син или не е?
Това е процесът днес, съдебното дело пред нас. И в това дело ще имаме редица свидетели, ще погледнем трима конкретни, които Йоан ще повика, и един от тях всъщност е самият Йоан. Тези свидетели ще дадат своето свидетелство, за да можем ние, съдебните заседатели, да решим каква е истината, що се отнася до това конкретно дело. Това е просто едно умствено изображение, което да имаме предвид докато провеждаме проучването си, изследването си тази сутрин. Защото едната страна на делото, противниковата страна на делото, страната, на която стоят всичките адвокати, всичките образовани адвокати, защитаващи контрааргумента, в основни линии е представата за Триединството, в която се казва:
„Не, Христос не е всъщност истински и действителен Божий Син. Това не е буквално, а всъщност е метафора, всъщност е образен език, само название от пророчески тип, само в контекста на Въплъщението, но неприложимо в действителност към Него преди Въплъщението Му като истински и буквален Божий Син“ – това е контрааргументът, опозицията.
И така, това са двете страни. Ще погледнем какво има да каже за това Йоан, ще погледнем свидетелите, които Йоан повика, и ще вземем решение като съдебни заседатели въз основа на доказателствата на свидетелите, които ще излязат напред, каква е истината по въпроса.
И така, той пише евангелието си, за да заяви, че Христос е Божият Син. И сега той започва да повиква тези свидетели, както казах. Има трима, като първият е самият Йоан. Той пише книгата и е неин автор, така че стиховете, показващи какво пише той, в случаите, когато не записва какво е казал някой друг, са негово свидетелство. Ще започнем в самото начало – Йоан 1:1. Да сложа това на екрана и подхвана този интересен пасаж – Йоан 1:1 (забележете какво се казва тук – пасаж, познат на мнозина):
„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците“ (Йоан 1:1-4).
Както казах, това е вероятно най-неправилно разбираният пасаж в Йоан. И начинът, по който се разбира погрешно, е че се употребява по определен начин, за да докаже точно обратното на онова, което се опитва да каже Йоан. С това имам предвид следното: този пасаж се цитира често за доказване, че Исус е Бог в смисъла на това, че е божествен... извинете ме, че е Бог също както Отец, че е Бог Син в Триединството, че има трима – един, двама, трима, и това е стихът, който доказва това без сянка на съмнение, в ума на мнозина. Дали Йоан е загрижен именно за това, дали той казва именно това? Не искам да изразходвам твърде много време за този стих, но искам да помним нещо: Йоан пише началото на евангелието си; в заключението си той вече ни каза какво има предвид, когато започва да пише евангелието. И онова, което има предвид той, е да докаже нещо – да ни докаже, че Исус е Божият Син – че Той е Христос, че Той е Божият Син. Така че не можете да вземате никой стих в Йоан и да доказвате обратното на целта, която имаше предвид Йоан, когато пишеше това. С други думи, каквото и да правите със стиха, не можете да стигнете до заключението, че Христос не трябва да е Божият Син – това е същността тук. И така, какво означава стихът? Какво всъщност казва Йоан, когато казва
„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог“?
Това е частта, върху която се съсредоточават хората. Какво означава, когато се казва
„Словото бе Бог“?
Много просто, това означава „Словото бе божествено“. Означава, че Христос, който бил у Бога от началото, притежавал същото естество като Своя Отец – и някои библейски преводи всъщност казват именно това: че Той притежавал божественото естество, бил точно като Своя Отец. Описва се естеството на Словото. Интересно е, че отправната точка тук е Бог Отец. Словото бе „у Бога“ (в началото бе „у Бога“) и онова, което бе Бог, беше Словото. Това всъщност е буквалният превод на гръцкия – на това каква е гръцката лексика в този стих. В него всъщност се казва:
„Онова, което бе Бог, бе Словото.“
С други думи, отправната точка е Бог Отец и Христос беше точно като Своя Отец, дори до степента, в която да притежава самото естеството на Бога, което се оказва божественото естество. Така че Той беше „у Бога“ и следователно е това, което е Бог – Той е по естество Бог, това е становището на Йоан. Защото той се опитва да утвърди, че Христос е Божият Син, както предстои да видим. Което означава, че Неговата синовност е нещото, което Го направи способен да бъде също като Своя Отец. Защото на друго място Библията ни казва, че Христос е отпечатък на Бога. Той е „отпечатъкът на Неговото същество“. Той е „сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество“ (Евреи 1:3). „Отпечатък“ означава „също като Него“, „точно като Него“. Следователно, Той притежава точно същото естество като Своя Отец, което се оказва божественото естество. Точно това посочва Йоан тук. С други думи, той казва:
„Онова, с което имаме работа тук, е че Христос е божествен, Той е в категорията на божествено същество.“
Той не разглежда Триединството, не разглежда състава на Бога или това кой е Бог. Той всъщност установи коя е отправната точка – Христос беше в началото „у Бога“ и беше като Бога. И предстои да видим, че тази прилика е до голяма степен свързана с намерението, което има предвид Йоан, а именно – че Той е Божият Син. И така, както казах, някои хора употребяват този пасаж... или злоупотребяват с този пасаж, за да се опитат да докажат, че Исус е Бог сам по Себе Си, независим от Отец – така обикновено се употребява този стих, що се отнася до аргумента за Триединството. Прави се опит този стих да се употреби като казващ, че Исус е Бог по това, че е Бог сам по Себе Си, независим от Отец – и именно тук това всъщност противоречи на предназначението на евангелието на Йоан и на написването на евангелието. Той написа евангелието, написа първия стих от главата, имайки предвид същото предназначение – да повярвате... вие и аз, читателите, да повярваме, че „Исус е Христос, Божият Син“.
Така че когато Йоан пише
„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог“,
той иска да разберете, като намерението му е да докаже, че Христос е Божият Син. И, следователно, ако е Божият Син, Той, естествено, притежава точно същото естество като Своя Отец, точно същия състав като Своя Отец, точно същото естество – точно същото Божие естество. Това е същността, много ясно, когато съберем всичко това в едно цяло. Просто представям делото на Йоан пред съдебните заседатели, така да се каже (ние сме съдебните заседатели). С други думи, той започва в самото начало, едва в самото начало – дори преди Сътворението. Ето защо Йоан 1:1 започва по този начин. А също и за да покаже... намерението му просто е да покаже, че синовността на Христос към Бога не се отнася само за Въплъщението. Това е още един ключов фактор, който искам да имаме предвид. Йоан започва евангелието си в самото начало, при което Христос беше у Бога от самото начало, за да покаже, че синовността на Христос не се отнася за Въплъщението, за случилото се тук, на земята. Тя е нещо, което предшества това и е нещо, което е налице от самото начало. Такова беше положението от самото начало, от времето, когато Христос бе у Отца. Божественото естество на Христос (в това, че Той е Бог, тук е наречен „Бог“, притежаващ божественото естество) няма за цел да обърка идентичността на Отец и Сина, няма за цел да слее идентичността на Отец и Сина и да сглоби това сложно съставно цяло, а всъщност е да покаже, че божественото естество на Христос, синовността Му предшества и съществува преди Въплъщението Му.
И така, кое от двете беше първо – божественото Му естество или синовността Му? Разбира се, Неговата синовност, защото именно това Му дава Неговото естество. Подобно на това дали е първо вашето човешко естество или рождението ви от човешки родители. Вие сте наследили човешкото си естество, когато сте били родени на родителите си (или когато сте били образувани). Каквото и да е, въпросът се състои в това, че когато сте били родени... естеството, което притежавате, се дължи на това, че сте родени от земни родители. И Бог постанови това в началото, при Сътворението, когато постанови принципа и правилото, че подобно ражда подобно. Подобно ражда подобно. Фактът, че сте родени в човешко семейство е най-голямото доказателство за вашето човешко естество. Не е нужно да чакаме, за да видим как постъпвате или как говорите, или как се държите. Вече знаем, поглеждайки родителите ви, какво естество притежавате – това се определя от наследствеността ви. Подобно на това, Йоан започва в самото начало, за да покаже, че Христос е божествен понеже това е естеството, което е наследил от Бога, Своя Отец. Той доказва на вас и мен, че в следствие на това Христос е Божият Син, това е доказателство, изява на Неговата синовност (и се надявам, че ще видим това в хода на изследването, но това просто е същността тук). Според Йоан, дори първият му стих, първите му думи в евангелието са доказателство за Христовата синовност – това е заключението му, това е причината той да го напише и едва първите думи, които той написа, като имаше точно това намерение. За да бъдем сигурни в това, забележете (само няколко стиха по-нататък) как той изразява това ясно – само за да бъдем сигурни, че извеждаме правилното заключение за Йоан 1:1. Нека продължим с четенето – ще се придвижим на следващия си стих, това е в 14 ст. Само няколко стиха по-нататък, в 14 ст., той казва следните думи, които също са познати:
„И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“
Искам просто да помислим и за този стих. Наистина е хубаво да се четат стиховете, да се помисли, да се размишлява какво всъщност ни предават записаните думи. Тук Йоан всъщност показва какво има предвид, когато говори за Христос като за Божия Син. Нарича Го „Единородния от Отца“ – ето това има предвид той, когато говори за Христовата синовност. Преди да се придвижим по-нататък, искам тук да си припомним нещо, защото (както казах в началото) днес повикваме трима свидетели. Нали така? Това е заглавието на изследването ни –
„Трима свидетели“.
Тук Йоан казва „видяхме славата Му“. Той включва и самия себе си като казва:
„Това е нещо, което съм видял.“
С други думи, той разказва онова, което е видял като свидетел – това са свидетелските му показания и той ни казва какво е видял. Ето защо казах, че той е първият свидетел. Той ни казва какво е видял. И онова, което видя той, беше Христовата слава „като на Единородния от Отца“. Затова той постави перото си до хартията и реши, че ще напише цялото си евангелие, за да докаже именно това, на което беше очевидец. Затова той започва евангелието си (едва в началото) с цел да покаже кога всъщност започнала тази синовност – в самото начало у Бога, преди Сътворението. И тогава, в 14 ст. той ни показва какво има предвид с тази „синовност“ - онова, което има предвид, когато казва „Божий Син“, е че той няма предвид метафора, няма предвид изпълнение на роли, няма предвид пророческа титла, няма предвид Въплъщението. Всъщност има предвид нещо, което изяснява – той го казва:
„...Единородния от Отца...“
Така че това е начинът на Йоан да изрази „Божий Син“ в по-пълен, подробен начин. Той всъщност не казва тази фраза, а ни казва как се е осъществила тази синовност – че Христос бил „Единородният на Отец“. Той зърна тази слава, видя я, беше неин очевидец и ни съобщава именно този факт. И така, компонентът „как“ е от голяма важност, защото днес толкова много хора се опитват да опишат или да дефинират какво означава „Божий Син“. И те казват, че фразата „означава това“ или „означава онова“, или „означава другото“. Ето как я описва Йоан. Ето какво означаваше тя за Йоан – ето по какъв начин според Йоан Христос е Синът: Той бе Единородният. С други думи, той иска да видим и схванем същността, че синовността на Христос е действителна синовност – тя не е престорена, не е метафора, не е което и да е от тези неща, които мнозина казват, а е действителна синовност по това, че Той бе роден от Отец. Ако потърсите в речник думата „роден“ [Begotten], ако потърсите в речник значението на думата „роден“, всъщност ще откриете, че означава „Единороден“ [Only Born]. Днес няма да се впускам в подробностите да се опитвам да докажа това, но това е хубава, лесна за разбиране задача, хубаво, лесно домашно, което можете да направите. Имаме някои видеа по отношение на това. Както и да е. И така, Христос принадлежи на Отец. Той е „Единородният от Отца“ и следователно е истинският Божий Син, Роденият от Отец. Ето защо казвам, че Той принадлежи на Отец. Така че когато Йоан казва
„в началото бе Словото; и Словото беше у Бога,“
той говори за Словото, Което бе у Бога като Родения от Бога.
Искам след минута да ви прочета това по начин, за който се надявам, че ще направи всичко да се съвмести и да видите онова, което искаше да каже той. Защото именно това е цялото предназначение на неговото евангелие – не можете да пропуснете този момент. Тук Йоан не говори просто за Въплъщението, както си представят мнозина. Искам да ви кажа защо: защото, както някой може би ще каже... Някой може би ще каже:
„Виж, това се отнася само за Въплъщението и когато Христос беше роден на земята, Той беше роден от Бога – ето за това говори Йоан.“
Не! Защото тук той нарича Христос „Словото“. Защо нарича Христос в 14 ст. „Словото“? Защото иска да свърже това с онова, което започна да пише в началото на евангелието, в 1 ст., където каза:
„В началото бе Словото...“
И сега, в 14 ст., той казва:
„И словото стана плът... и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца...“
С други думи, Словото е Единородният от Отца. Словото бе у Бога в началото. Той не говори за Въплъщението, а говори за начало, състояло се много по-рано, в което съществуваше Словото, и начинът, по който съществуваше това Слово, бе като Единородния от Отца (за да свържем всички стихове е едно цяло). Защото именно това е намерението му при писането на евангелието. Той иска да повярваме в Христовата синовност. Иска да повярваме, че Христос е Месия, Божия Син. И познайте какво: Неговата синовност към Бога не започна на земята, когато беше роден във Витлеем. Неговата синовност към Бога всъщност започна много преди това, в самото начало – ето защо Йоан записва този стих... или нарича Христос с тези конкретни думи.
Както казах, нека свържа всичко това в едно цяло, за да можем да го видим заедно – защо Йоан нарича Христос „Словото“. Той го свързва с 1 ст., така че 1 ст. и 14 ст. вървят заедно.
„В началото бе Словото“; „Словото стана плът“; Той беше „Единородният от Отца“ - не само когато стана плът, но и когато съществуваше като Словото, в началото. Ако погледнем всичко това взето заедно (нека сложа този стих, за да го виждате), това е съчетание на Йоан 1 гл., стихове 1 и 14 (съчетаването им), и се надявам, че в това ще има много повече смисъл, обяснено от самия Йоан. Ето какво се казва:
„В началото бе Словото, Единородният от Отца, и Словото беше у Бога, Своя Отец, и Словото бе Бог, [по това, че беше] също както Своя Отец!“
Има ли смисъл в това? Това е Йоан 1:1, обяснен от Йоан 1:14. И стихът е обяснен в съзвучие с намерението на Йоан и с целта при написването на Евангелието му, за да можем вие и аз да повярваме, че Исус е Христос, Синът на живия Бог. И онова, което има предвид той под „Божий Син“ е, че Той бе „Единородният от Отца“ и бе роден от Отца не само когато беше роден на земята, но още от началото, когато съществуваше като Словото у Бога – Той бе Единородният на Бога. Ясно е, нали?
Събрахме всичко това в едно цяло, от трите стиха на Йоан – стиха от заключението, Йоан 1:1 и Йоан 1:14. Надявам се, че има смисъл в това, защото това е едва първият свидетел.
Има още двама свидетели, които просто ще помогнат да се потвърди много ясно тази конкретна точка. Но преди да преминем на другите свидетели искам само да спомена паралелен пасаж. В този паралелен пасаж се съдържа значим момент, който се надявам да оценим докато го разглеждаме заедно. Намира се в Притчи 8 гл. Сигурен съм, че Притчи 8 гл. ви е позната. Аз мислех, че Притчи 8 гл. ми е добре позната, но тогава пред мен се открои и изпъкна нещо друго от Притчи 8 гл., което никога преди не бях забелязвал. Затова искам да го споделя с вас. Нека го сложа на екрана, само за да опресним пасажа в умовете си. Но забележете следния паралел – същата истина сега е записана от най-мъдрия човек, Соломон, отнасяща се за същото... и ето какво би трябвало да е имал предвид Йоан, записвайки въведението към евангелието си, но нека прочетем пасажа... извинете ме, Притчи 8 гл., стихове 22 до 25 – там се казва:
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна. От века бидох помазана, от начало, преди създанието на земята. Родих се когато нямаше бездните, когато нямаше източниците които изобилват с вода. Преди горите да се поставят, преди хълмовете, аз бях родена...“ (Притчи 8:22-25).
Казано просто, тук говори Христос под названието Мъдрост и говори за време, в което бил „притежаван“ от Бога, или, с други думи, когато бил придобит. Когато се казва „Господ ме имаше“, това означава „Господ ме придоби“, или „ме доби“, или „се сдоби с мен“. И Той нарича това време „началото на пътя Си“, при това два пъти – в 22 и 23 ст. Казва се „от начало“. Интересно е, че в Йоан 1:1 се говори за това, че „в началото бе Словото“. Така че това всъщност е същото начало. Това е същото начало, при което „Словото бе у Бога“, при което Бог се сдоби с (или придоби) някого, със Словото. И начинът, по който стана това, според Йоан 1:14, е че Той бе Единородният от Отца. Според Притчи тук, Той бе „роден“. Това се казва два пъти – веднъж в 24 ст. и веднъж в 25 ст. Той бе роден в началото, у Отца... или от Отца, това се казва в Йоан 1:14. Така че това е паралелен пасаж, в който се казва същото и се говори за същото начало, за същия момент, преди Сътворението, преди да бъде създадено което и да е нещо. Но искам тук да бъда конкретен по отношение на конкретен момент, който толкова често бива разбиран неправилно, в който често биваме обвинявани (поради липса на по-добра дума) – за нас често се казва, че вярваме, че Христос е сътворено същество. Именно по този начин онова, в което вярваме по библейски, всъщност бива представяно неправилно. Това е далеч от истината – Христос не е сътворено същество и това всъщност ни се казва в пасажа, както предстои да видим. Но началото на Божия път, в 22 ст., когато се казва:
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна,“
с други думи, с това се казва:
Преди Бог да беше сторил каквото и да е нещо, преди да беше сторено каквото и да е нещо от Бога, Той Ме имаше, Той Ме придоби.“
Искам да помислите за минута за това. С него се казва просто, че това, че Бог роди Син, че Бог придоби Син, Който бе роден от Него, не се счита за дело на Бога. Ясно е, нали? Искам да помислите за това. Защото тук се казва:
Бог ме имаше...“
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна.“
Следователно, Бог добил Син преди да стори каквото и да е, преди да създаде каквото и да е, което показва, че добиването на Син от Негова страна не било дело, извършено от Него, не било част от Сътворението. Виждате същността – точно там, в Притчи 8 гл. Това прави да стане много ясно, че рождението на Христос от Отец (начинът, по който Го придоби Отец) бе преди Бог да стори каквото и да е дело. Следователно, Христовото рождение не било Божие дело, не било част от Сътворението, не се категоризира като вършене на нещо от страна на Бога, което да е записано като дело. Христовата синовност към Отец не е дело, извършено от Бога, не е творчески процес, не е част от Сътворението, което по-нататък е наречено Божие дело (което виждаме в стиха, ако продължим нататък), защото тук се казва, че това било „в началото, преди създанието на земята“, както и „от века“. Има три маркера в 23 ст. Говори Христос и казва:
„От века бидох помазана [т.е. помазана от вечността], от начало, преди създанието на земята.”
Три референтни точки, предназначени да ви покажат, че всичко това е станало преди да се състои Сътворението, което Той нарича в 22 ст. Божие дело, „преди делата Си [Божиите] отдавна“. И така, това, че Христос бе роден от Бога, беше това начало. Точно това има предвид Йоан и той го записва, за да можем вие и аз да повярваме, че Христос е Божият Син и че е Божият Син по това, че беше роден от Отец. И моментът, в който бе роден Той от Отца, бе преди Бог да стори каквото и да е нещо, което означава, че рождението Му от Отец не е творческо дело, не е дело на Бога, не може да бъде поставено в същата категория, в която е и Сътворението - то е отделно, обособено, що се отнася до библейските доказателства. Това се открои пред мен, защото не бях виждал тази връзка преди. Но когато съпоставите този пасаж с Йоан, започвате да виждате как се развива и появява една красива, съгласувана, хармонична картина.
И така, Христос бе роден от Отца, Той е „Единородният от Отца“, както казва Йоан, и в този момент Той, разбира се, беше поставен, или помазан; това е същият момент, в който Бог Го придоби. Той беше поставен, когато... Той беше помазан, когато беше „придобит“ от Бога, т.е. когато беше роден от Бога, преди Бог да стори каквото и да е нещо. Така че фактът, че Бог доби Син, не е вършене на нещо. Можете да употребите този стих, за да покажете на хората следващия път, когато ви кажат
„ти казваш, че Христос бил сътворен, така че това означава, че бил направен...“
„...ако бил роден това означава, че бил сътворен, това е сътворение – същото като при другите неща.“
Не, не, не! Не и според Библията – библейски, ясни библейски доказателства, че Сътворението и рождението на Христос не са от една и съща категория, не са едно и също нещо. Едно е Божие дело, а едно – преди Божието дело. Достатъчно ясно е. Мисля, че схващате същността. Не искам да опявам за това, но мисля, че е толкова хубаво наблягане от страна на Библията тук.
И така, това е връзката между книгата Йоан и Притчи. Само се отклонихме малко тук, за да погледнем Притчи, така че да видим паралела, да видим, че онова, което записва Йоан, всъщност е повече детайли на същото събитие. Онова, което казва Притчи е, че Христос бил роден в началото. Йоан също казва: Словото бе Единородния от Отца в началото. Така че говорим за същото начало, говорим за нещо, което предшества Сътворението. Ето колко древна е Христовата синовност. Това е началото, произхода... или това е започването на Христовата синовност. Тя не започна във Витлеем, не започна при Въплъщението, както си представят мнозина. Тя всъщност е много по-древна от това – от дните на вечността (това е от много, много отдавна), много преди да се състои Сътворението.
И така, това е свидетелството на Йоан. Казахме, че това е първият ни свидетел. Това е първото ни свидетелство, което, разбира се, е паралел на това на Соломон, според което Христовата синовност е налице още в началото. Ето защо той започва евангелието си така. Той започва евангелието си с цел да докаже на вас и мен тази божествена синовност на Христос – именно това Го прави божествен. Неговата синовност Го прави божествен. Неговата синовност Го прави Бог, или Го прави точно като Бога по притежаване на същото божествено естество – не второстепенно естество, не по-долно естество, а същото божествено естество. Ето защо той Го нарича „Бог“ – защото беше в началото у Бога и беше роден от Бога. Това са частите от пъзела, когато ги съберете в едно цяло.
Нека сега погледнем втория свидетел, защото времето ни в този съдебен процес е ограничено, а искаме да се постараем да дадем на всички свидетели възможност да се изправят, за да могат дадат показания, така че да вземем това решение. Вторият свидетел в редицата също е Йоан, но този път не е апостол Йоан, а е Йоан Кръстител. Йоан Кръстител също свидетелства за същата истина. Ето защо Йоан записва това в евангелието си, в самото начало на евангелието си – в 1 гл. Нека погледнем стиха. Той също се намира в 1 гл. на Йоан, но този път е 15 ст., като се отнася за Йоан Кръстител – тук се казва:
„Йоан свидетелства за Него и казваше: Ето Този, за Когото говорих: Този, Който идва след мен, ме превъзхожда, понеже е бил преди мен“ (Йоан 1:15).
Доста ясен пасаж, който трябва да е познат на всички ни, но имайте предвид, че Йоан Кръстител беше братовчед на Исус. Той беше по-възрастен от Христос с шест месеца. Беше заченат преди Него и следователно беше роден преди Него, и разликата във времето на раждането им беше около шест месеца. Защо е важен този момент? Защо споменавам това? Защото това ще ни помогне да разберем и оценим свидетелството на Йоан. Тъй като Йоан тук говори за някого, който идва след него – това е Христос – и казва: този някой, който идва след мен, всъщност ме превъзхожда [англ.: е предпочетен пред мен]. И тогава той ни представя причината Христос да превъзхожда Йоан, или Христос да има превъзходство над Йоан. Становището му е: причината Той да ме превъзхожда е защото Той е бил преди мен. С други думи, Йоан Кръстител знаеше, че Христос е съществувал преди да е дошъл на земята. Защото, припомнете си, сега Йоан не говори за рождението на Христос на земята, защото това стана след Йоан, след рождението на Йоан като момент във времето. Не, той говори за съществуването на Христос преди този момент и казва: Той „е бил преди мен“, съществувал е преди да дойде на земята.
И така, как според Йоан Кръстител е съществувал Христос преди да дойде на земята? Как е съществувал Христос преди Йоан, което Му е дало превъзходство над него? Ако продължим да четем откриваме отговора, който е много ясен. Йоан продължава доклада – стихове 32 до 34 (забележете какво ни се казва):
„И Йоан свидетелства...“
Ето казваме, че той също е свидетел. Нали така? Той е част от групата свидетелства. Той „свидетелства, като каза: Видях Духът...“ Това е свидетелство на очевидец.
„Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах; но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми каза: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух. И видях и свидетелствам, че Този е Божият Син“ (Йоан 1:32-34).
Ето го свидетелството на Йоан Кръстител. Искам да размислим за минута върху това, отново, както казах. Йоан Кръстител каза ясно, че Христос го превъзхожда, защото бил преди него. Христос съществувал преди Йоан като Божия Син. „Този е Божият Син“, защото „е бил преди мен.“ С други думи, когато казва „понеже е бил преди мен“ (Йоан 1:15), това може да се изрази иначе така:
„Той е бил преди мен като Божия Син и именно затова ме превъзхожда, макар че идва след мен при рождението Си на земята“.
Виждате същността, която е много ясна. Така че според Йоан Кръстител Неговата синовност не се отнася за рождението Му на земята, а всъщност се отнася за онова, което беше положението на Христос в началото (за което апостол Йоан казва „в началото бе Словото“). Виждате ли, онова, което прави Йоан в евангелието си, е много просто: Йоан ни съобщи причината да напише евангелието си – той казва:
„Слушайте, написах това евангелие, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син.“
И тогава той започва. Той поставя свидетелството си в началото, в самото начало, за да ви покаже колко древна е тази синовност. И тогава той повиква други свидетели. Преди всичко той ви казва:
„Чуйте, ние сме зърнали това Слово, видяхме Го, славата като на Единородния от Отца. Това е моето свидетелство.“
Но тогава той казва:
„Това не е достатъчно. Нека повикам още един свидетел. Ела тук, Йоан Кръстител. Ето го Йоан Кръстител. Той свидетелства като каза, че Христос го превъзхождал понеже бил преди него.“
И при кръщението Йоан Кръстител дава свидетелството си като казва:
„...Този е Божият Син“ (Йоан 1:34),
като говори за Христос, Който съществувал преди него. С други думи, Христовата синовност, според Йоан Кръстител, е преди Въплъщението Му, и това е свидетелство второ, което има за цел да докаже на вас и мен, читателите на Евангелието на Йоан, че Христос наистина е Единородният Божий Син. Тук Йоан Го нарича „Божий Син“. Йоан Кръстител Го нарича „Божий Син“. Апостол Йоан обяснява какво означава това – ето това има той предвид. И така, доказателствата по делото се натрупват. Надявам се, че ще станат доста категорични, когато стигнем до края или дори още преди да стигнем до края. Но това свидетелство на Йоан Кръстител, което се състоя при кръщението... защото, ако си спомняте, историята за кръщението е една от онези популярни истории, които също се употребяват за доказване на Триединството. Понеже хората казват:
„Виждате ли, Бог беше в небето, Христос беше на земята и Светият Дух също беше там – този гълъб по средата. Така че там се намират трима – точно там е Триединството.“
И те пропускат напълно цялата същност на историята и свидетелството. Разбира се, там беше Йоан Кръстител, той видя случилото се. Той докладва случилото се, както видяхме току-що в стиха. Нека сложа стиха отново на екрана, само за да се уверим, че схващаме детайлите. Той го записва и казва:
„Аз не Го познавах,“
т.е. не познавал Христос. Но Бог му беше казал, Този, Който го беше изпратил да кръщава, му даде следното знамение – знамението беше: на когото видиш да слиза Духът и да почива на него, Той е, Който ще кръщава със Светия Дух. Така че когато Йоан видя това, когато Йоан чу гласа „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“, той засвидетелства:
„Да, Този е. Този е Божият Син, Който е бил преди мен.“
Говорещият тук, при кръщението, разбира се, беше не друг, а Бог Отец – това е върховният свидетел. Това е върховният свидетел, когото можете да повикате на свидетелското място – самия Бог Отец. Така че случаят е приключен – когато Бог Отец се изправи на свидетелското място и каже:
„Чуйте, Този е Моят възлюбен Син.“
Кой ще спори след това и от какви други свидетелства се нуждаете след такова свидетелство? Но апостол Йоан не използва това върховно свидетелство в 1 гл. Това е някак си споменато в историята на Йоан Кръстител, но той употребява преди всичко свидетелството на човеци – употребява собственото си свидетелство, употребява също и свидетелството на Йоан Кръстител, за да докаже това. Но искам да разгледам момента с кръщението – дали историята на кръщението доказва Триединство. С други думи, ако трябва да зададем два въпроса и да видим какво всъщност е казал за това Исус, ще открием да се развива нещо много, много интересно. Кой беше отговорен за гласа при Христовото кръщение? Бог Отец. Той каза със собствения Си глас:
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“
Следващият въпрос е (можете някак си да отгатнете какво ще попитам): кой беше отговорен за образа? Защото в стиха, който прочетохме току-що, се казва, че Духът се спуснал на Него. А в другите библейски доклади се казва „в образа на гълъб“, или „в облика на гълъб“. Кой беше отговорен за този образ? Начинът, по който ще отговорите на това, зависи от разбирането ви за Бога. Но според Библията всъщност Бог Отец беше отговорен за този образ – самият Бог Отец, а не някой друг. Искам да ви прочета това, също от Евангелието на Йоан, и да покажа този стих – Йоан... нека го потърся, защото всъщност го нямам в бележките си, но искам все пак да ви го прочета. Не е тук. Това е Йоан 5 гл. и там 36 ст. Нека ви го сложа на екрана и тогава ще можете да го видите заедно с мен – Йоан 5 гл. и там стихове 36 и 37. Говори Исус и забележете как отговаря Той на въпросите, които поставихме – Той казва:
„Но Аз имам свидетелство, по-голямо от Йоановото [това на Йоан Кръстител]; защото делата, които Моят Отец е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мен, че Отец Ме е пратил. И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелства за Мен. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели“ (Йоан 5:36, 37).
Искам да помислите за думите на Исус тук, записани от всички места именно в Евангелието на Йоан (нали така? Това има отношение към темата, по която говорим). И така, Йоан записва това, за да ни докаже същото становище, което има предвид – че Христос е Божият Син. За какво събитие говори Исус тук, когато в 37 ст. казва, че Отец свидетелствал за Христос с глас и с образ? Има само едно събитие – това събитие е кръщението. Ето защо зададох по-рано въпроса: Кой беше отговорен за гласа при кръщението? Бог Отец. Кой беше отговорен за образа при кръщението? Според Исус това бил Бог Отец. Според Исус, което е записано от Йоан, записано от апостол Йоан, който употребява свидетелството на Йоан Кръстител, станал свидетел на това събитие, за да докаже на вас и мен, че Христос е Божият Син – точно същото нещо, което Бог Отец засвидетелства при кръщението, когато издаде глас и когато Той, Бог Отец, предостави също и образа. Следователно, според Христос, гласът и образът принадлежат на Бог Отец – те са от Бог Отец. Това не са две различни личности, не са двама различни души – един в небето, а един във въздуха, които свидетелстват за Христос. Една личност е – върховното свидетелство, върховният Авторитет в цялата вселена: самият Бог Отец, Който свидетелства както с глас, така и с образ, за синовността на Христос към Себе Си (което е записано от апостол Йоан и засвидетелствано от Йоан Кръстител, който присъстваше там и ни казва:
„Чуйте, Този е Божият Син, Който е бил преди мен.“).
Така че Той не говори за рождението Му след него, а казва, макар че Христос дойде след него:
„Не, Той е бил преди мен и начинът, по който е бил преди мен, е че Той ме превъзхожда поради факта, че е бил преди мен и че е Божият Син.“
Синовността не се отнася за Въплъщението. Така че ако съберем всички тези неща в едно цяло, братя и сестри, доказателствата по делото стават крайно що се отнася до това в какво се заключава всичко. Това е нещото, което Бог каза при кръщението, това е свидетелството, което даде Той на Сина Си, и Исус приписва на Своя Отец както глас, така и образ. Апостол Йоан записва това събитие в евангелието си и обяснява това събитие в евангелието си, за да покаже на вас и мен, че това няма нищо общо с Триединството, че това има всичко общо с факта, че Христос е Божият Син. Следователно, не можете да употребите това доказателство, за да докажете точно обратното на онова, което е възнамерявал авторът при написването му. Това е злоупотреба и изопачаване на онова, което се опитва да каже той.
Третият свидетел (останало ни е малко време за третия си свидетел, затова нека го повикаме), третият свидетел също е записан в Йоан 1 гл. Интересно е, че преди да запише което и да е от знаменията, които извършва Исус, преди да започне да записва което и да е от чудесата, които извършва Исус, той всъщност започва като полага основата и повиква тези трима свидетели – самия себе си, Йоан Кръстител и третият всъщност е Натанаил. Нека прочетем стиха. Натанаил не се разглежда често в тази конкретна светлина или в този контекст, но ето и неговото свидетелство, то също се намира в Йоан 1 гл., стихове 47 до 49, тази среща – казва се:
„Исус видя Натанаил да идва към Него и каза за него: Ето истински израелтянин, в когото няма лукавство. Натанаил Го попита: Откъде ме познаваш? Исус му отговори: Преди да те повика Филип, те видях, когато беше под смокинята. Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божият Син, Ти си Израелският Цар“ (Йоан 1:47-49).
Уау! Знаете, това свидетелство, с оглед на онова, което откриваме дотук, е абсолютно невероятно! То е в съответствие с останалите, в хармония с тях, доказва същото нещо, и има причина апостол Йоан да подбира тези случаи и да ги записва точно там – в основата, в началото, във въведението на евангелието си, с намерението и целта читателят да повярва, че Исус е Христос, Божият Син. Той започва в началото като представя собственото си свидетелство, след което представя свидетелството на Йоан Кръстител и сега представя свидетелството на Натанаил. И, о, ето! Натанаил всъщност представя точно същото нещо, същото свидетелство. Той казва:
„...Ти си Божият Син...“
Какво има предвид с това Натанаил? Има предвид точно същото нещо, което има предвид Йоан – ето защо той го записва в евангелието си. Не може изведнъж Натанаил да се противопостави на цялото съгласувано свидетелство и да каже:
„О, това се отнася само за Въплъщението!“ Не! Той говори за свръхестествено-то, божествено откровение, което дошло в ума му в следствие на думите на Исус. Защото Исус му каза: „Чуй, преди да дойдеш те видях.“
Значението на това не беше навлезе в детайлите на начина, по който станало това – не това е същността. Същността е просто, че това било свръхестествено откровение пред Натанаил. Той видял, че има нещо свръхестествено по отношение на Христос, което надхвърля и надминава онова, което можел да види просто физически, като човешко същество. като човешко същество. С други думи, това човешко същество пред него, което имало вид на човек, подобно на всички други хора, което се държало и действало както всички останали хора, към Него имало всъщност повече отколкото към всички останали хора. И онова, което е повече към Него, е Неговото божествено естество, Неговата божествена идентичност, които осъзнава той, когато Христос даде на Натанаил свръхестествено откровение като каза:
„Чуй, видях те преди това.“
Затова той осъзна, че това не е обикновено човешко същество, а трябва да е Този, за Когото беше пророкувано в закона от Мойсей и в пророците (с които пророчества Натанаил беше запознат и разбираше), което всъщност му каза именно Филип, когато отиде да го повика. Така че Натанаил имаше предвид всичко това – че търсеше, чакаше, копнееше за Месия, за Месия, Който беше обещан от Мойсей и пророците, Който щеше да бъде не друг, а Божият Син, и когато дойде при Христос Той му даде това божествено, свръхестествено откровение, което го убеди и доведе на вниманието му, че Този, с Когото има работа и Когото вижда сега, не е просто човешко същество – че Той е не друг, а самият Месия. И начинът, по който изрази вярата си, че това е Месия, е че не каза „вярвам, че Ти си Месия“ - това е ключов момент, който да помним. Той казва:
„Ти си Божият Син,“ което е еквивалентно и синонимно на „Месия“ - което каза Йоан в края на евангелието си (който стих прочетохме по-рано), където каза:
„Написах всичко това, за да повярвате, че Исус е Христос [т.е. Месия], Божият Син.“
Така че тези два термина са синонимни, вървят заедно –
„Месия – Божий Син“; „Божий Син – Месия“.
Така че когато даде това свидетелство и каза „Ти си Божият Син“, Натанаил каза:
„Ти си Месия. Ти си Този, Който бе у Бога в началото, Който беше обещано да дойде при нас чрез Мойсей и пророците, и сега Ти си пристигнал тук, на земята, и осъзнавам и виждам, че Ти си Този.“
И това е свидетелството:
„Ти си Божият Син, Ти си Израилевият Цар.“
Какво означава това?
„Ти си Обещаният, Който ще седне на престола на Давид, Който ще бъде наследникът на обещанието, дадено на Давид, Който ще седне и ще управлява Израил – Израилевият цар.“
„Израилевият цар“ е свързано с мисията Му на земята като Давидовия Син, роден като Човешки Син. Онова, което направи Христос способен на това, беше, че Той бе Божият Син, бе у Бога от началото; Той е единственият, Който можеше да дойде на земята, за да бъде Месия и да изпълни този спасителен план. Всичко това се съдържа в свидетелството на Натанаил, когато той каза:
„Рави, Учителю, Ти си Божият Син, Ти си Израилевият Цар.“
И така, съгласувано свидетелство от всичките трима. Красиво, удивително, мощно въведение към Евангелието на Йоан! Натанаил се изправя като трети свидетел. Ето защо Йоан започва евангелието си така – той започва евангелието си като ни представя доклади на очевидци, на човешки същества, отделни лица, които видяха Месия, които общуваха с Месия, които засвидетелстваха истината за идентичността на Месия и прозряха отвъд и по-далеч от човешката Му одежда, че това не е просто израз, говорещ за Неговото човешко естество. Те не разглеждат факта, че Той беше роден във Витлеем, а разглеждат Неговата истинска и съществуваща отпреди Въплъщението идентичност. Те осъзнават това въпреки човешката одежда. И именно това е целта на апостол Йоан при повикването на тези свидетели. Намирам този невероятен, съвсем уместен детайл във въведението към евангелието на Йоан, преди дори да започне да съобщава за което и да е чудо на Исус. Не е ли невероятно? Христовата синовност е основата. И в това, между другото, се включва Йоан 1:1. Така че Йоан 1:1 е основоположна точка за Христовата синовност, а не за Триединство, нито за която и да е доктрина, която отрича синовността на Христос, Който, според Йоан, е Единородният от Отца, в хармония с Притчи, където се казва, че Той е роден – това е действително събитие. И това е събитие, което е разграничено от делото на Бога, разграничено и от Сътворението, както видяхме. Просто задържаме всички части от пъзела в тази история.
И така, какво е заключението на всичко това? Някак си вече ви дадох допълнително свидетелство, което Йоан спомена, но не пряко, когато разгледахме историята на кръщението и когато разгледахме факта, че самият Бог Отец засвидетелства за Своя Син със собствения Си глас. Това някак си приключва делото и не се нуждаем от повече свидетели. Ето го, от 1 Йоаново 5:9 – той казва:
„Ако приемаме свидетелството на човеците, свидетелството на Бога е по-важно; защото това, което Бог заявява, е, че Той е свидетелствал за Сина Си.“
Тук Йоан пише в писмото си и в основни линии казва:
„Чуйте, има човешко свидетелство и в евангелието си цитирах хора, множество хора, позовах се на знаменията и чудесата на Исус, за да докажа едно нещо, но има свидетелство, което е дори още по-голямо от всички тези, а именно: свидетелството на самия Бог.“
И свидетелството на Бога е онова, което Той засвидетелства за Сина Си. Какво засвидетелства Бог за Сина Си? Вече видяхме това. Той засвидетелства същата истина, защото засвидетелства като каза:
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“
Което, доста интересно, както казах, е споменато в началото на Евангелието на Йоан. Историята на кръщението е от толкова голямо значение, че всички евангелия я записват, включително и това на Йоан. Той я споменава в контекста на това какво е свидетелството на Йоан Кръстител и предоставя „твърдата храна“, заключението й, когато Йоан Кръстител в основни думи повтори думите на Бог Отец - „Този е Божият Син“. Той [Йоан] казва:
„Вижте, представих ви свидетелството на човеци, но свидетелството на Бога е дори още по-голямо. От какво още се нуждаете?“
И така, представяме много солидни доказателства по делото, надявам се, за да могат съдебните заседатели да прегледат всичките доказателства и да изслушат всички свидетели, както и върховния от всички свидетели, и да стигнат до правилно заключение, що се отнася до идентичността на Христос и значението на Неговата синовност – не просто, че, да, Той е Божият Син и всички сме съгласни с това, но не, а какво означава това в библейски план, що се отнася до Йоан, както видяхме.
И така, вече съм ви обобщил всичко, но да обобщим: разгледахме тези ключови пасажи, тези ключови стихове – Йоан 1:1 и Йоан 1:14 – и ги разгледахме заедно, как Христос бе Словото у Отца, като Единородния от Отца, Той бе у Бога и беше точно като Бога понеже беше роден от Бога, ето защо Той притежава божественото естество и е наречен „Бог“. Той не е наречен „Бог“, за да Го направи това Богът на Библията или да го обърка с Отец, или да Го слее с Отец, но е наречен „Бог“ в това, че се идентифицира, че Той притежава самото естество на Своя Отец. С други думи, Той е Божият Син и е наследил естеството на Отец. Видяхме свидетелството на Йоан Кръстител – той каза същото:
„Този е Божият Син; Той е бил преди мен.“
Видяхме свидетелството на Натанаил, който каза същото:
„Ти си Божият Син, Ти си Израилевият Цар.“
Той не говори само за Неговото човешко естество, но осъзнаваше Неговото месианство, което беше пророкувано из целия Стар Завет. Красиво свидетелство! Хармонично свидетелство! И така, ето го заключението на 1 гл. на Йоан (и намирам това за много красиво), това е последният ни стих днес – ще завършим с това и ето къде то придобива актуалност и практичност за нас като поставим всичките части от пъзела в едно цяло. И така, след тази среща с Натанаил Йоан завършва първата си глава в 51 ст. като казва... говори Исус:
„И му каза: Истина, истина ви казвам: Отсега ще виждате небето отворено и Божиите ангели да се изкачват и слизат над Човешкия Син“ (Йоан 1:51).
Разбира се, историята, която споменава Исус тук, е не друга, а историята на Яков, когато избяга и сънува този сън за стълбата, свързваща небето със земята. Искам да помислим за този пасаж, защото... Защо Исус нарича Себе Си „Човешкия Син“? Задавал съм си този въпрос. Защо Исус не нарече Себе Си „Божия Син“, защото това отговаря на контекста и именно с това е зает Йоан, всичко е свързано с Божият Син? Но сега, когато говори Исус, Той нарича Себе Си „Човешкия Син“. Защо? Причината всъщност е много проста: понеже говори за тази стълба и понеже тази стълба свързва две точки – началото на стълбата свързва небето, като стълбата е свързващото звено, и последното стъпало на стълбата свързва земята. Стълбата не е къса в горната част, нито е къса в долната част – завършена е. Ако помислите за това по следния начин, първата глава на Йоан всъщност представлява стълбата. Първият стих на Йоан (първа глава и там първи стих) е горното стъпало на стълбата, установяваща божественото естество на Словото – това, че Той е Божият Син, че Той притежава тази тясна връзка, познаване на Бога, Той е у Бога от самото начало, Той е Единородният от Отца. Това е горното стъпало на стълбата. Доста интересно е, че последният стих в главата ни представя долното стъпало на стълбата, в което Христос сега идва като Човешкия Син. И като Човешкия Син Той е тясно свързан с нас, Той е човешко същество като нас, роден в човешкото семейство, същата Личност, Която беше в началото у Бога, Която идва, за да свърже човечеството с Бога. Той е както Началото, така и Краят, Той е Първият и Последният, горното стъпало и долното стъпало. Той е Божият Син, Той е и Човешкият Син. Но „Човешки Син“ не е друга идентичност, Той все още е Божият Син. Той е същата идентичност. Но причината Христос да идентифицира Себе Си като Човешки Син тук е, че Той казва:
„Идвам, слязох до вашето ниво. Слязъл съм до там, където сте вие, за да мога да ви свържа със Себе Си. И когато ви свържа със Себе Си, вие ще бъдете в следствие на това автоматично свързани с Бога, защото, познайте какво: Аз не съм престанал да бъда свързан с Бога. Аз все още съм Божий Син. Това е връзката Ми с Бога.“
Красива картина! Красива образност! Ето защо Христос споменава тази конкретна история. Тъй като Той спомена историята на Яков, както казах, искам да направя така, че това да придобие практичност за нас, защото когато Христос се яви на Яков в този сън като стълбата, по която се изкачваха и слизаха ангели, по онова време Яков бягаше, беше отпаднал духом, беше обезсърчен, в основни линии се отказваше. Беше измамил баща си, избяга от брат си, който искаше да го убие, и вероятно се чувствал унил, виновен и много, много обезсърчен, много отпаднал духом. Христос му се яви в този сън, за да го насърчи, да го укрепи. И този сън направи толкова голямо впечатление на Яков, че той всъщност направи стълб от камък, нарече го „Ветил“ и каза:
„Това със сигурност е врата небесна“ (виж Битие 28:17).
Това място е Божие обиталище. И той беше насърчен, придвижи се напред и Бог беше с него и го благослови. Искам да ви кажа нещо, братя и сестри: истината по отношение на Божия Син, на Христовата синовност, не е теологично становище. Както беше за Яков, тя е практическа истина, която ни свързва с Бога, и особено по времето, когато сме отпаднали духом, когато сме изгубили надежда, когато сме унили както Яков. Христос е стълбата. И като стълбата Христос е както Божият Син (в самото начало), така и Човешкия Син тук, в долната част, с нас. И Той идва при нас като Човешкия Син, за да ни свърже със Себе Си, така че да ни издигне и върне при Бога, и особено когато сме изгубили надежда. Ако се чувствате като Яков – ако сте объркали нещата, сте сгрешили, сте се провалили, сте обезкуражени, сте обезсърчени, сте измамили някого, сте излъгали някого, каквото и да е, не се отказвайте от себе си. Запомнете: истината за Христовата синовност има за цел именно това. Ето защо Йоан написва евангелието си – Той е Месия. Той желае да повярваме, че Христос е Месия... че Исус е Христос, е Месия, Божият Син. „Божият Син“ означава, че Той търси да спаси изгубеното, че е дошъл да потърси и да спаси изгубеното. Той е слязъл от горе чак до долу, за да се срещне с нас там, където сме. Христос идва и ни намира там, където сме. Там, където сте, където и да се намирате, отпаднали, обезкуражени, обезсърчени, пребивани и ритани от Сатана, ето това е истината за Божия Син.
Ние твърде често я третираме като теологично становище и аргумент – ето този и онзи стих; ето я практическата действителност на това, братя и сестри. Божият Син е Човешкият Син с цел да бъде стълба лично за вас и мен, стълба, която ни свързва с небето. Той казва:
„Скоро ще видиш това доказано, Натанаиле. Ще видиш това в действие.“
И как изяви това Христос в действие? Това се съобщава от останалата част от Йоан – в него се съобщава как Исус общуваше с изгубилите надежда, с потъпканите, грешниците и отритнатите, и ги излекуваше, привдигаше ги, възстановяваше ги, прощаваше им, даваше им живот. Това е цялото предназначение на евангелието. Той казва:
„Чуйте, нека ви покажа Божия Син в действие. Ето! Сега вярвате ли, че това е Божият Син – Този, Който ни свързва с небето?“
Това е предназначението. Така че искам да направя така, че това да стане практично за вас и мен, братя и сестри. Нека не се отнасяме към тази красива, удивителна, невероятна истина като теологично становище, за което просто да спорим. „Божият Син“ означава, че именно Той е Този, Който е тясно свързан с Бога. И именно Той идва при нас, за да можем да бъдем тясно свързани с Него и следователно свързани с Бога. Когато нарушите тази връзка на което и да е място, вие сте счупили стълбата. Когато кажете, че Христос не е Божият Син, вие отстранявате тази връзка между Него и Бога, така че сега нямаме тази връзка между небето и земята... или земята и небето, както искате да го погледнете, както искате да се спрете. Това е същността на Христовата синовност. Ето защо Йоан започва евангелието си в самото начало с божествения Син на Бога и в края на първа глава ви показва, че това е Човешкият Син. Ето я стълбата, ето го свидетелството на трима свидетели, но свидетелството на Бога е по-голямо. Христос идва, за да привдигне обезкуражените, немощните, отпадналите духом, болните, всички тези духовни болежки, преди всичко, а не само физическите болежки, и е Спасителят на човеците. Това е Божият Син – това е цялото предназначение на Евангелието на Йоан. Красива картина, красиво напомняне! Исках само да го споделя с вас, да ви насърча. Не мислете за истините на Библията само като за теологични становища. Те са действителни, практични. Искам да се разделим с тази красива истина за Божия Син – че Той е Месия, Спасителят на човеците, и особено на човеците, които се озовават на мястото на Яков, в каквото положение беше Яков. Ето как му се яви Той за първи път. Това е нещо лично, което Бог желае да отправи към всекиго от нас лично чрез Своя Син, да бъде Той тази стълба. Неговият Син е тази стълба, която ни свързва с Него. Затова нека поддържаме погледа си съсредоточен върху стълбата, нека помним, че стълбата е завършена. В нея няма липсващи звена, тя се простира чак до горе, до мястото, където е Бог, защото е Неговият Син, и слиза чак до долу, до мястото, на което сме ние, защото Той дойде до нашето ниво, стана един от нас – Човек, Който състрадаваше с нашите немощи, за да може да помага на всички, които...? Се нуждаят от помощ. Това е красивата картина, която обрисува Евангелието на Йоан. Това е само една глава – въведението, но тя полага невероятна основа. Моля се това да е нещо, което да запомните, да е нещо, което да ви благослови, да е нещо, което да можете да вземете със себе си и от което всъщност да се насърчите, а не просто да го третирате като представа. Става дума за личен Спасител – ето какво означава в действителност Христовата синовност за нас – поотделно и лично.
Ще оставя разглеждането дотук. Нека отправим молитва, за да завършим, след което можем да обсъдим, ако имаме някакви въпроси или коментари в последствие. Така че ако можете да склоните глави заедно с мен, нека просто отправим молитва заедно.
Любящи вечни Татко, толкова сме благодарни, че си ни дал такива изобилни доказателства в Словото Си за истината за идентичността на Своя Син, Който е напълно божествен и напълно човешки, Който бе у Теб от началото, Който бе роден от Теб и Който е най-тясно свързаният с Теб, и за това, че си дал Него, този божествен, роден Син, че си ни Го дал напълно – за да бъде роден от човек, да бъде един от нас, да бъде наш Месия, наш Спасител, да ни издигне и да ни свърже отново с Теб. Толкова благодарни сме за този невероятен, удивителен Спасител. Само се моля както насърчи Яков в неговото пътуване Ти да насърчиш и привдигнеш всекиго от нас и особено онези, които може би са потъпкани, онези, които може би са обезсърчени, които може би са обезкуражени, които може би са имали лоша седмица, които може би са блъскани от Сатана или са на ръба да се откажат, също както Яков. Моля се Божият Син да дойде особено при тях и да им напомни, че Той е тази стълба, която да ги свърже отново с Теб, че Ти ни обичаш, че Ти копнееш, жадуваш и силно желаещ да ни простиш, възстановиш и привдигнеш. Благодарим Ти, Господи, че не сме невежи за хитростите на Сатана и знаем как той се опитва да ни обезсърчи. Помогни ни да гледаме към Христос, да помним, че Той е стълбата, Той е вратата, Той е единственият път между нас и небето. Благодарим Ти за един такъв чудесен Спасител и молим за всичко това в могъщото Му и чудесно име, името на Исус. Амин.
Моля се да сте били благословени от това видео. Постарайте се да се абонирате за канала ни. Харесайте, включете известията и, което е най-важно, споделете това видео с други.
Нека Бог Отец ви благослови богато в Исус.
Revelation1412.org
Но не е така при Евангелието на Йоан. Ако прочетете Евангелието на Йоан, бързо ще осъзнаете, че то се откроява. То е много по-различно и дори не се нарича „синоптично евангелие“, а едно много уникално евангелие. И има причина то да е уникално. Предстои да прекараме известно време в разглеждаме на това защо то е уникално, и ще разгледаме тези трима свидетели, които предстои да проучим днес заедно. Но Евангелието на Йоан е наричано „духовното евангелие“. То е любимо на мнозина. Знам, че то е едно от любимите лично на мен, както и на много хора. По някакъв начин Евангелието на Йоан говори на читателя и разкрива Христос по начин, който е наистина изключителен. И има причина и предназначение на това, които авторът на евангелието всъщност имаше предвид (които, както казах, предстои да проучим). Въпреки че се откроява и е много по-различно, вестта му не противоречи на което и да е от другите евангелия. Но то действително поставя конкретно ударение върху Исус Христос, което е уникално. За да разберем и оценим целта, предназначението и толкова различния начин на написване на Евангелието на Йоан, всичко, което трябва да направим, е да се посъветваме с автора на Евангелието на Йоан и да видим каква е била целта му, какво е било намерението му, какво се е опитвал той да постигне при написване на евангелието си. И той всъщност ни казва това много ясно в заключението на евангелието си. И така, ще отворим на Йоан 20 гл. и ще преминем на заключението на евангелието, за да видим какво можем да научим по отношение на намерението, стоящо зад написването на това конкретно евангелие. Йоан 20:30, 31 – той казва:
„А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са написани в тази книга. А тези са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.“
Искам да размислим за минута върху това. Това е предназначението, за което е написано Евангелието на Йоан. Не само знаменията, но и всички неща, написани в книгата, имат конкретно предназначение – това двойно предназначение. Предстои да разгледаме днес главното от тях, първото.
Двойното предназначение е следното: да повярва читателят, че „Исус е Христос, Божият Син“, това е първата точка, и тогава втората точка е следствие на тази – „и като вярвате, да имате живот в Неговото име“. Следователно, предназначението всъщност е едно. Предназначението е да имаме живот. А кои са стъпките към това да имаме живот? Първа стъпка:
...да повярвате, че Исус е Христос,“ Синът на живи Бог,
и [2] като вярвате в това да приемете Него и в следствие на това да получите живот.
Така че искам да разгледаме първата точка и да прекараме известно време днес в разглеждане на нея, защото, както казах, именно това прави Евангелието на Йоан да се отличава, именно това прави Евангелието на Йоан извънредно уникално и различно, що се отнася до разглеждането му в сравнение с другите евангелия. И така, предназначението е да ни съобщи достатъчно доказателства, достатъчно информация, за да може да докаже и утвърди ясно това, че Христос е Божият Син. Разбира се, предназначението не е уникално само за Йоан, би трябвало да спомена – това е предназначението и на всички останали евангелия. Това всъщност е предназначението на целия Нов Завет, предназначението на цялото Писание. Но Йоан взема на себе си бремето да пригоди и съсредоточи книгата си конкретно върху доказване на това конкретно становище. И така, Йоан е много избирателен в онова, което записва в евангелието си. И всичко в него всъщност е предназначено да утвърди и докаже тази конкретна точка, която прочетохме току-що. Искам да имаме предвид този момент, защото в Евангелието на Йоан се съдържат много пасажи, които често се разбират погрешно и прилагат погрешно понеже се пропускат целта и намерението на автора. Ако имате предвид целта и намерението на автора докато четете Евангелието на Йоан, няма да стигнете до странно заключение или неправилно разбиране, или неправилно тълкувание на някои от пасажите, които обикновено се разбират и тълкуват погрешно. И така, именно това искам да разгледаме днес, както казах, и да погледнем някои пасажи, които наистина обикновено се разбират и тълкуват погрешно. Но сега, имайки предвид това намерение, се надявам, че [евангелието] ще бъде много по-лесно и ясно за разбиране.
Това намерение на Йоан всъщност е изявено много ясно по един много въздействащ троен начин в началото на евангелието му (в началото на евангелието му, т.е. в 1 гл.).
Ще прекараме известно време в 1 гл. на Йоан. Там той представя троен аргумент, за да докаже становището, за което ни казва в заключението си, че го имал предвид, когато записвал евангелието си. Когато съберете тези компоненти в едно цяло, това всъщност обрисува една много дълбока, много въздействаща картина. Искам да си се представим в известен смисъл в съдебна зала. Съгласни ли сте? Вие сте съдебните заседатели, вие и аз сме съдебните заседатели и пред нас стои дело, отнасящо се за Исус Христос. В това дело въпросът е следният:
Дали Исус наистина е Божият Син или не е?
Това е процесът днес, съдебното дело пред нас. И в това дело ще имаме редица свидетели, ще погледнем трима конкретни, които Йоан ще повика, и един от тях всъщност е самият Йоан. Тези свидетели ще дадат своето свидетелство, за да можем ние, съдебните заседатели, да решим каква е истината, що се отнася до това конкретно дело. Това е просто едно умствено изображение, което да имаме предвид докато провеждаме проучването си, изследването си тази сутрин. Защото едната страна на делото, противниковата страна на делото, страната, на която стоят всичките адвокати, всичките образовани адвокати, защитаващи контрааргумента, в основни линии е представата за Триединството, в която се казва:
„Не, Христос не е всъщност истински и действителен Божий Син. Това не е буквално, а всъщност е метафора, всъщност е образен език, само название от пророчески тип, само в контекста на Въплъщението, но неприложимо в действителност към Него преди Въплъщението Му като истински и буквален Божий Син“ – това е контрааргументът, опозицията.
И така, това са двете страни. Ще погледнем какво има да каже за това Йоан, ще погледнем свидетелите, които Йоан повика, и ще вземем решение като съдебни заседатели въз основа на доказателствата на свидетелите, които ще излязат напред, каква е истината по въпроса.
И така, той пише евангелието си, за да заяви, че Христос е Божият Син. И сега той започва да повиква тези свидетели, както казах. Има трима, като първият е самият Йоан. Той пише книгата и е неин автор, така че стиховете, показващи какво пише той, в случаите, когато не записва какво е казал някой друг, са негово свидетелство. Ще започнем в самото начало – Йоан 1:1. Да сложа това на екрана и подхвана този интересен пасаж – Йоан 1:1 (забележете какво се казва тук – пасаж, познат на мнозина):
„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците“ (Йоан 1:1-4).
Както казах, това е вероятно най-неправилно разбираният пасаж в Йоан. И начинът, по който се разбира погрешно, е че се употребява по определен начин, за да докаже точно обратното на онова, което се опитва да каже Йоан. С това имам предвид следното: този пасаж се цитира често за доказване, че Исус е Бог в смисъла на това, че е божествен... извинете ме, че е Бог също както Отец, че е Бог Син в Триединството, че има трима – един, двама, трима, и това е стихът, който доказва това без сянка на съмнение, в ума на мнозина. Дали Йоан е загрижен именно за това, дали той казва именно това? Не искам да изразходвам твърде много време за този стих, но искам да помним нещо: Йоан пише началото на евангелието си; в заключението си той вече ни каза какво има предвид, когато започва да пише евангелието. И онова, което има предвид той, е да докаже нещо – да ни докаже, че Исус е Божият Син – че Той е Христос, че Той е Божият Син. Така че не можете да вземате никой стих в Йоан и да доказвате обратното на целта, която имаше предвид Йоан, когато пишеше това. С други думи, каквото и да правите със стиха, не можете да стигнете до заключението, че Христос не трябва да е Божият Син – това е същността тук. И така, какво означава стихът? Какво всъщност казва Йоан, когато казва
„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог“?
Това е частта, върху която се съсредоточават хората. Какво означава, когато се казва
„Словото бе Бог“?
Много просто, това означава „Словото бе божествено“. Означава, че Христос, който бил у Бога от началото, притежавал същото естество като Своя Отец – и някои библейски преводи всъщност казват именно това: че Той притежавал божественото естество, бил точно като Своя Отец. Описва се естеството на Словото. Интересно е, че отправната точка тук е Бог Отец. Словото бе „у Бога“ (в началото бе „у Бога“) и онова, което бе Бог, беше Словото. Това всъщност е буквалният превод на гръцкия – на това каква е гръцката лексика в този стих. В него всъщност се казва:
„Онова, което бе Бог, бе Словото.“
С други думи, отправната точка е Бог Отец и Христос беше точно като Своя Отец, дори до степента, в която да притежава самото естеството на Бога, което се оказва божественото естество. Така че Той беше „у Бога“ и следователно е това, което е Бог – Той е по естество Бог, това е становището на Йоан. Защото той се опитва да утвърди, че Христос е Божият Син, както предстои да видим. Което означава, че Неговата синовност е нещото, което Го направи способен да бъде също като Своя Отец. Защото на друго място Библията ни казва, че Христос е отпечатък на Бога. Той е „отпечатъкът на Неговото същество“. Той е „сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество“ (Евреи 1:3). „Отпечатък“ означава „също като Него“, „точно като Него“. Следователно, Той притежава точно същото естество като Своя Отец, което се оказва божественото естество. Точно това посочва Йоан тук. С други думи, той казва:
„Онова, с което имаме работа тук, е че Христос е божествен, Той е в категорията на божествено същество.“
Той не разглежда Триединството, не разглежда състава на Бога или това кой е Бог. Той всъщност установи коя е отправната точка – Христос беше в началото „у Бога“ и беше като Бога. И предстои да видим, че тази прилика е до голяма степен свързана с намерението, което има предвид Йоан, а именно – че Той е Божият Син. И така, както казах, някои хора употребяват този пасаж... или злоупотребяват с този пасаж, за да се опитат да докажат, че Исус е Бог сам по Себе Си, независим от Отец – така обикновено се употребява този стих, що се отнася до аргумента за Триединството. Прави се опит този стих да се употреби като казващ, че Исус е Бог по това, че е Бог сам по Себе Си, независим от Отец – и именно тук това всъщност противоречи на предназначението на евангелието на Йоан и на написването на евангелието. Той написа евангелието, написа първия стих от главата, имайки предвид същото предназначение – да повярвате... вие и аз, читателите, да повярваме, че „Исус е Христос, Божият Син“.
Така че когато Йоан пише
„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог“,
той иска да разберете, като намерението му е да докаже, че Христос е Божият Син. И, следователно, ако е Божият Син, Той, естествено, притежава точно същото естество като Своя Отец, точно същия състав като Своя Отец, точно същото естество – точно същото Божие естество. Това е същността, много ясно, когато съберем всичко това в едно цяло. Просто представям делото на Йоан пред съдебните заседатели, така да се каже (ние сме съдебните заседатели). С други думи, той започва в самото начало, едва в самото начало – дори преди Сътворението. Ето защо Йоан 1:1 започва по този начин. А също и за да покаже... намерението му просто е да покаже, че синовността на Христос към Бога не се отнася само за Въплъщението. Това е още един ключов фактор, който искам да имаме предвид. Йоан започва евангелието си в самото начало, при което Христос беше у Бога от самото начало, за да покаже, че синовността на Христос не се отнася за Въплъщението, за случилото се тук, на земята. Тя е нещо, което предшества това и е нещо, което е налице от самото начало. Такова беше положението от самото начало, от времето, когато Христос бе у Отца. Божественото естество на Христос (в това, че Той е Бог, тук е наречен „Бог“, притежаващ божественото естество) няма за цел да обърка идентичността на Отец и Сина, няма за цел да слее идентичността на Отец и Сина и да сглоби това сложно съставно цяло, а всъщност е да покаже, че божественото естество на Христос, синовността Му предшества и съществува преди Въплъщението Му.
И така, кое от двете беше първо – божественото Му естество или синовността Му? Разбира се, Неговата синовност, защото именно това Му дава Неговото естество. Подобно на това дали е първо вашето човешко естество или рождението ви от човешки родители. Вие сте наследили човешкото си естество, когато сте били родени на родителите си (или когато сте били образувани). Каквото и да е, въпросът се състои в това, че когато сте били родени... естеството, което притежавате, се дължи на това, че сте родени от земни родители. И Бог постанови това в началото, при Сътворението, когато постанови принципа и правилото, че подобно ражда подобно. Подобно ражда подобно. Фактът, че сте родени в човешко семейство е най-голямото доказателство за вашето човешко естество. Не е нужно да чакаме, за да видим как постъпвате или как говорите, или как се държите. Вече знаем, поглеждайки родителите ви, какво естество притежавате – това се определя от наследствеността ви. Подобно на това, Йоан започва в самото начало, за да покаже, че Христос е божествен понеже това е естеството, което е наследил от Бога, Своя Отец. Той доказва на вас и мен, че в следствие на това Христос е Божият Син, това е доказателство, изява на Неговата синовност (и се надявам, че ще видим това в хода на изследването, но това просто е същността тук). Според Йоан, дори първият му стих, първите му думи в евангелието са доказателство за Христовата синовност – това е заключението му, това е причината той да го напише и едва първите думи, които той написа, като имаше точно това намерение. За да бъдем сигурни в това, забележете (само няколко стиха по-нататък) как той изразява това ясно – само за да бъдем сигурни, че извеждаме правилното заключение за Йоан 1:1. Нека продължим с четенето – ще се придвижим на следващия си стих, това е в 14 ст. Само няколко стиха по-нататък, в 14 ст., той казва следните думи, които също са познати:
„И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“
Искам просто да помислим и за този стих. Наистина е хубаво да се четат стиховете, да се помисли, да се размишлява какво всъщност ни предават записаните думи. Тук Йоан всъщност показва какво има предвид, когато говори за Христос като за Божия Син. Нарича Го „Единородния от Отца“ – ето това има предвид той, когато говори за Христовата синовност. Преди да се придвижим по-нататък, искам тук да си припомним нещо, защото (както казах в началото) днес повикваме трима свидетели. Нали така? Това е заглавието на изследването ни –
„Трима свидетели“.
Тук Йоан казва „видяхме славата Му“. Той включва и самия себе си като казва:
„Това е нещо, което съм видял.“
С други думи, той разказва онова, което е видял като свидетел – това са свидетелските му показания и той ни казва какво е видял. Ето защо казах, че той е първият свидетел. Той ни казва какво е видял. И онова, което видя той, беше Христовата слава „като на Единородния от Отца“. Затова той постави перото си до хартията и реши, че ще напише цялото си евангелие, за да докаже именно това, на което беше очевидец. Затова той започва евангелието си (едва в началото) с цел да покаже кога всъщност започнала тази синовност – в самото начало у Бога, преди Сътворението. И тогава, в 14 ст. той ни показва какво има предвид с тази „синовност“ - онова, което има предвид, когато казва „Божий Син“, е че той няма предвид метафора, няма предвид изпълнение на роли, няма предвид пророческа титла, няма предвид Въплъщението. Всъщност има предвид нещо, което изяснява – той го казва:
„...Единородния от Отца...“
Така че това е начинът на Йоан да изрази „Божий Син“ в по-пълен, подробен начин. Той всъщност не казва тази фраза, а ни казва как се е осъществила тази синовност – че Христос бил „Единородният на Отец“. Той зърна тази слава, видя я, беше неин очевидец и ни съобщава именно този факт. И така, компонентът „как“ е от голяма важност, защото днес толкова много хора се опитват да опишат или да дефинират какво означава „Божий Син“. И те казват, че фразата „означава това“ или „означава онова“, или „означава другото“. Ето как я описва Йоан. Ето какво означаваше тя за Йоан – ето по какъв начин според Йоан Христос е Синът: Той бе Единородният. С други думи, той иска да видим и схванем същността, че синовността на Христос е действителна синовност – тя не е престорена, не е метафора, не е което и да е от тези неща, които мнозина казват, а е действителна синовност по това, че Той бе роден от Отец. Ако потърсите в речник думата „роден“ [Begotten], ако потърсите в речник значението на думата „роден“, всъщност ще откриете, че означава „Единороден“ [Only Born]. Днес няма да се впускам в подробностите да се опитвам да докажа това, но това е хубава, лесна за разбиране задача, хубаво, лесно домашно, което можете да направите. Имаме някои видеа по отношение на това. Както и да е. И така, Христос принадлежи на Отец. Той е „Единородният от Отца“ и следователно е истинският Божий Син, Роденият от Отец. Ето защо казвам, че Той принадлежи на Отец. Така че когато Йоан казва
„в началото бе Словото; и Словото беше у Бога,“
той говори за Словото, Което бе у Бога като Родения от Бога.
Искам след минута да ви прочета това по начин, за който се надявам, че ще направи всичко да се съвмести и да видите онова, което искаше да каже той. Защото именно това е цялото предназначение на неговото евангелие – не можете да пропуснете този момент. Тук Йоан не говори просто за Въплъщението, както си представят мнозина. Искам да ви кажа защо: защото, както някой може би ще каже... Някой може би ще каже:
„Виж, това се отнася само за Въплъщението и когато Христос беше роден на земята, Той беше роден от Бога – ето за това говори Йоан.“
Не! Защото тук той нарича Христос „Словото“. Защо нарича Христос в 14 ст. „Словото“? Защото иска да свърже това с онова, което започна да пише в началото на евангелието, в 1 ст., където каза:
„В началото бе Словото...“
И сега, в 14 ст., той казва:
„И словото стана плът... и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца...“
С други думи, Словото е Единородният от Отца. Словото бе у Бога в началото. Той не говори за Въплъщението, а говори за начало, състояло се много по-рано, в което съществуваше Словото, и начинът, по който съществуваше това Слово, бе като Единородния от Отца (за да свържем всички стихове е едно цяло). Защото именно това е намерението му при писането на евангелието. Той иска да повярваме в Христовата синовност. Иска да повярваме, че Христос е Месия, Божия Син. И познайте какво: Неговата синовност към Бога не започна на земята, когато беше роден във Витлеем. Неговата синовност към Бога всъщност започна много преди това, в самото начало – ето защо Йоан записва този стих... или нарича Христос с тези конкретни думи.
Както казах, нека свържа всичко това в едно цяло, за да можем да го видим заедно – защо Йоан нарича Христос „Словото“. Той го свързва с 1 ст., така че 1 ст. и 14 ст. вървят заедно.
„В началото бе Словото“; „Словото стана плът“; Той беше „Единородният от Отца“ - не само когато стана плът, но и когато съществуваше като Словото, в началото. Ако погледнем всичко това взето заедно (нека сложа този стих, за да го виждате), това е съчетание на Йоан 1 гл., стихове 1 и 14 (съчетаването им), и се надявам, че в това ще има много повече смисъл, обяснено от самия Йоан. Ето какво се казва:
„В началото бе Словото, Единородният от Отца, и Словото беше у Бога, Своя Отец, и Словото бе Бог, [по това, че беше] също както Своя Отец!“
Има ли смисъл в това? Това е Йоан 1:1, обяснен от Йоан 1:14. И стихът е обяснен в съзвучие с намерението на Йоан и с целта при написването на Евангелието му, за да можем вие и аз да повярваме, че Исус е Христос, Синът на живия Бог. И онова, което има предвид той под „Божий Син“ е, че Той бе „Единородният от Отца“ и бе роден от Отца не само когато беше роден на земята, но още от началото, когато съществуваше като Словото у Бога – Той бе Единородният на Бога. Ясно е, нали?
Събрахме всичко това в едно цяло, от трите стиха на Йоан – стиха от заключението, Йоан 1:1 и Йоан 1:14. Надявам се, че има смисъл в това, защото това е едва първият свидетел.
Има още двама свидетели, които просто ще помогнат да се потвърди много ясно тази конкретна точка. Но преди да преминем на другите свидетели искам само да спомена паралелен пасаж. В този паралелен пасаж се съдържа значим момент, който се надявам да оценим докато го разглеждаме заедно. Намира се в Притчи 8 гл. Сигурен съм, че Притчи 8 гл. ви е позната. Аз мислех, че Притчи 8 гл. ми е добре позната, но тогава пред мен се открои и изпъкна нещо друго от Притчи 8 гл., което никога преди не бях забелязвал. Затова искам да го споделя с вас. Нека го сложа на екрана, само за да опресним пасажа в умовете си. Но забележете следния паралел – същата истина сега е записана от най-мъдрия човек, Соломон, отнасяща се за същото... и ето какво би трябвало да е имал предвид Йоан, записвайки въведението към евангелието си, но нека прочетем пасажа... извинете ме, Притчи 8 гл., стихове 22 до 25 – там се казва:
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна. От века бидох помазана, от начало, преди създанието на земята. Родих се когато нямаше бездните, когато нямаше източниците които изобилват с вода. Преди горите да се поставят, преди хълмовете, аз бях родена...“ (Притчи 8:22-25).
Казано просто, тук говори Христос под названието Мъдрост и говори за време, в което бил „притежаван“ от Бога, или, с други думи, когато бил придобит. Когато се казва „Господ ме имаше“, това означава „Господ ме придоби“, или „ме доби“, или „се сдоби с мен“. И Той нарича това време „началото на пътя Си“, при това два пъти – в 22 и 23 ст. Казва се „от начало“. Интересно е, че в Йоан 1:1 се говори за това, че „в началото бе Словото“. Така че това всъщност е същото начало. Това е същото начало, при което „Словото бе у Бога“, при което Бог се сдоби с (или придоби) някого, със Словото. И начинът, по който стана това, според Йоан 1:14, е че Той бе Единородният от Отца. Според Притчи тук, Той бе „роден“. Това се казва два пъти – веднъж в 24 ст. и веднъж в 25 ст. Той бе роден в началото, у Отца... или от Отца, това се казва в Йоан 1:14. Така че това е паралелен пасаж, в който се казва същото и се говори за същото начало, за същия момент, преди Сътворението, преди да бъде създадено което и да е нещо. Но искам тук да бъда конкретен по отношение на конкретен момент, който толкова често бива разбиран неправилно, в който често биваме обвинявани (поради липса на по-добра дума) – за нас често се казва, че вярваме, че Христос е сътворено същество. Именно по този начин онова, в което вярваме по библейски, всъщност бива представяно неправилно. Това е далеч от истината – Христос не е сътворено същество и това всъщност ни се казва в пасажа, както предстои да видим. Но началото на Божия път, в 22 ст., когато се казва:
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна,“
с други думи, с това се казва:
Преди Бог да беше сторил каквото и да е нещо, преди да беше сторено каквото и да е нещо от Бога, Той Ме имаше, Той Ме придоби.“
Искам да помислите за минута за това. С него се казва просто, че това, че Бог роди Син, че Бог придоби Син, Който бе роден от Него, не се счита за дело на Бога. Ясно е, нали? Искам да помислите за това. Защото тук се казва:
Бог ме имаше...“
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна.“
Следователно, Бог добил Син преди да стори каквото и да е, преди да създаде каквото и да е, което показва, че добиването на Син от Негова страна не било дело, извършено от Него, не било част от Сътворението. Виждате същността – точно там, в Притчи 8 гл. Това прави да стане много ясно, че рождението на Христос от Отец (начинът, по който Го придоби Отец) бе преди Бог да стори каквото и да е дело. Следователно, Христовото рождение не било Божие дело, не било част от Сътворението, не се категоризира като вършене на нещо от страна на Бога, което да е записано като дело. Христовата синовност към Отец не е дело, извършено от Бога, не е творчески процес, не е част от Сътворението, което по-нататък е наречено Божие дело (което виждаме в стиха, ако продължим нататък), защото тук се казва, че това било „в началото, преди създанието на земята“, както и „от века“. Има три маркера в 23 ст. Говори Христос и казва:
„От века бидох помазана [т.е. помазана от вечността], от начало, преди създанието на земята.”
Три референтни точки, предназначени да ви покажат, че всичко това е станало преди да се състои Сътворението, което Той нарича в 22 ст. Божие дело, „преди делата Си [Божиите] отдавна“. И така, това, че Христос бе роден от Бога, беше това начало. Точно това има предвид Йоан и той го записва, за да можем вие и аз да повярваме, че Христос е Божият Син и че е Божият Син по това, че беше роден от Отец. И моментът, в който бе роден Той от Отца, бе преди Бог да стори каквото и да е нещо, което означава, че рождението Му от Отец не е творческо дело, не е дело на Бога, не може да бъде поставено в същата категория, в която е и Сътворението - то е отделно, обособено, що се отнася до библейските доказателства. Това се открои пред мен, защото не бях виждал тази връзка преди. Но когато съпоставите този пасаж с Йоан, започвате да виждате как се развива и появява една красива, съгласувана, хармонична картина.
И така, Христос бе роден от Отца, Той е „Единородният от Отца“, както казва Йоан, и в този момент Той, разбира се, беше поставен, или помазан; това е същият момент, в който Бог Го придоби. Той беше поставен, когато... Той беше помазан, когато беше „придобит“ от Бога, т.е. когато беше роден от Бога, преди Бог да стори каквото и да е нещо. Така че фактът, че Бог доби Син, не е вършене на нещо. Можете да употребите този стих, за да покажете на хората следващия път, когато ви кажат
„ти казваш, че Христос бил сътворен, така че това означава, че бил направен...“
„...ако бил роден това означава, че бил сътворен, това е сътворение – същото като при другите неща.“
Не, не, не! Не и според Библията – библейски, ясни библейски доказателства, че Сътворението и рождението на Христос не са от една и съща категория, не са едно и също нещо. Едно е Божие дело, а едно – преди Божието дело. Достатъчно ясно е. Мисля, че схващате същността. Не искам да опявам за това, но мисля, че е толкова хубаво наблягане от страна на Библията тук.
И така, това е връзката между книгата Йоан и Притчи. Само се отклонихме малко тук, за да погледнем Притчи, така че да видим паралела, да видим, че онова, което записва Йоан, всъщност е повече детайли на същото събитие. Онова, което казва Притчи е, че Христос бил роден в началото. Йоан също казва: Словото бе Единородния от Отца в началото. Така че говорим за същото начало, говорим за нещо, което предшества Сътворението. Ето колко древна е Христовата синовност. Това е началото, произхода... или това е започването на Христовата синовност. Тя не започна във Витлеем, не започна при Въплъщението, както си представят мнозина. Тя всъщност е много по-древна от това – от дните на вечността (това е от много, много отдавна), много преди да се състои Сътворението.
И така, това е свидетелството на Йоан. Казахме, че това е първият ни свидетел. Това е първото ни свидетелство, което, разбира се, е паралел на това на Соломон, според което Христовата синовност е налице още в началото. Ето защо той започва евангелието си така. Той започва евангелието си с цел да докаже на вас и мен тази божествена синовност на Христос – именно това Го прави божествен. Неговата синовност Го прави божествен. Неговата синовност Го прави Бог, или Го прави точно като Бога по притежаване на същото божествено естество – не второстепенно естество, не по-долно естество, а същото божествено естество. Ето защо той Го нарича „Бог“ – защото беше в началото у Бога и беше роден от Бога. Това са частите от пъзела, когато ги съберете в едно цяло.
Нека сега погледнем втория свидетел, защото времето ни в този съдебен процес е ограничено, а искаме да се постараем да дадем на всички свидетели възможност да се изправят, за да могат дадат показания, така че да вземем това решение. Вторият свидетел в редицата също е Йоан, но този път не е апостол Йоан, а е Йоан Кръстител. Йоан Кръстител също свидетелства за същата истина. Ето защо Йоан записва това в евангелието си, в самото начало на евангелието си – в 1 гл. Нека погледнем стиха. Той също се намира в 1 гл. на Йоан, но този път е 15 ст., като се отнася за Йоан Кръстител – тук се казва:
„Йоан свидетелства за Него и казваше: Ето Този, за Когото говорих: Този, Който идва след мен, ме превъзхожда, понеже е бил преди мен“ (Йоан 1:15).
Доста ясен пасаж, който трябва да е познат на всички ни, но имайте предвид, че Йоан Кръстител беше братовчед на Исус. Той беше по-възрастен от Христос с шест месеца. Беше заченат преди Него и следователно беше роден преди Него, и разликата във времето на раждането им беше около шест месеца. Защо е важен този момент? Защо споменавам това? Защото това ще ни помогне да разберем и оценим свидетелството на Йоан. Тъй като Йоан тук говори за някого, който идва след него – това е Христос – и казва: този някой, който идва след мен, всъщност ме превъзхожда [англ.: е предпочетен пред мен]. И тогава той ни представя причината Христос да превъзхожда Йоан, или Христос да има превъзходство над Йоан. Становището му е: причината Той да ме превъзхожда е защото Той е бил преди мен. С други думи, Йоан Кръстител знаеше, че Христос е съществувал преди да е дошъл на земята. Защото, припомнете си, сега Йоан не говори за рождението на Христос на земята, защото това стана след Йоан, след рождението на Йоан като момент във времето. Не, той говори за съществуването на Христос преди този момент и казва: Той „е бил преди мен“, съществувал е преди да дойде на земята.
И така, как според Йоан Кръстител е съществувал Христос преди да дойде на земята? Как е съществувал Христос преди Йоан, което Му е дало превъзходство над него? Ако продължим да четем откриваме отговора, който е много ясен. Йоан продължава доклада – стихове 32 до 34 (забележете какво ни се казва):
„И Йоан свидетелства...“
Ето казваме, че той също е свидетел. Нали така? Той е част от групата свидетелства. Той „свидетелства, като каза: Видях Духът...“ Това е свидетелство на очевидец.
„Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах; но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми каза: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух. И видях и свидетелствам, че Този е Божият Син“ (Йоан 1:32-34).
Ето го свидетелството на Йоан Кръстител. Искам да размислим за минута върху това, отново, както казах. Йоан Кръстител каза ясно, че Христос го превъзхожда, защото бил преди него. Христос съществувал преди Йоан като Божия Син. „Този е Божият Син“, защото „е бил преди мен.“ С други думи, когато казва „понеже е бил преди мен“ (Йоан 1:15), това може да се изрази иначе така:
„Той е бил преди мен като Божия Син и именно затова ме превъзхожда, макар че идва след мен при рождението Си на земята“.
Виждате същността, която е много ясна. Така че според Йоан Кръстител Неговата синовност не се отнася за рождението Му на земята, а всъщност се отнася за онова, което беше положението на Христос в началото (за което апостол Йоан казва „в началото бе Словото“). Виждате ли, онова, което прави Йоан в евангелието си, е много просто: Йоан ни съобщи причината да напише евангелието си – той казва:
„Слушайте, написах това евангелие, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син.“
И тогава той започва. Той поставя свидетелството си в началото, в самото начало, за да ви покаже колко древна е тази синовност. И тогава той повиква други свидетели. Преди всичко той ви казва:
„Чуйте, ние сме зърнали това Слово, видяхме Го, славата като на Единородния от Отца. Това е моето свидетелство.“
Но тогава той казва:
„Това не е достатъчно. Нека повикам още един свидетел. Ела тук, Йоан Кръстител. Ето го Йоан Кръстител. Той свидетелства като каза, че Христос го превъзхождал понеже бил преди него.“
И при кръщението Йоан Кръстител дава свидетелството си като казва:
„...Този е Божият Син“ (Йоан 1:34),
като говори за Христос, Който съществувал преди него. С други думи, Христовата синовност, според Йоан Кръстител, е преди Въплъщението Му, и това е свидетелство второ, което има за цел да докаже на вас и мен, читателите на Евангелието на Йоан, че Христос наистина е Единородният Божий Син. Тук Йоан Го нарича „Божий Син“. Йоан Кръстител Го нарича „Божий Син“. Апостол Йоан обяснява какво означава това – ето това има той предвид. И така, доказателствата по делото се натрупват. Надявам се, че ще станат доста категорични, когато стигнем до края или дори още преди да стигнем до края. Но това свидетелство на Йоан Кръстител, което се състоя при кръщението... защото, ако си спомняте, историята за кръщението е една от онези популярни истории, които също се употребяват за доказване на Триединството. Понеже хората казват:
„Виждате ли, Бог беше в небето, Христос беше на земята и Светият Дух също беше там – този гълъб по средата. Така че там се намират трима – точно там е Триединството.“
И те пропускат напълно цялата същност на историята и свидетелството. Разбира се, там беше Йоан Кръстител, той видя случилото се. Той докладва случилото се, както видяхме току-що в стиха. Нека сложа стиха отново на екрана, само за да се уверим, че схващаме детайлите. Той го записва и казва:
„Аз не Го познавах,“
т.е. не познавал Христос. Но Бог му беше казал, Този, Който го беше изпратил да кръщава, му даде следното знамение – знамението беше: на когото видиш да слиза Духът и да почива на него, Той е, Който ще кръщава със Светия Дух. Така че когато Йоан видя това, когато Йоан чу гласа „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“, той засвидетелства:
„Да, Този е. Този е Божият Син, Който е бил преди мен.“
Говорещият тук, при кръщението, разбира се, беше не друг, а Бог Отец – това е върховният свидетел. Това е върховният свидетел, когото можете да повикате на свидетелското място – самия Бог Отец. Така че случаят е приключен – когато Бог Отец се изправи на свидетелското място и каже:
„Чуйте, Този е Моят възлюбен Син.“
Кой ще спори след това и от какви други свидетелства се нуждаете след такова свидетелство? Но апостол Йоан не използва това върховно свидетелство в 1 гл. Това е някак си споменато в историята на Йоан Кръстител, но той употребява преди всичко свидетелството на човеци – употребява собственото си свидетелство, употребява също и свидетелството на Йоан Кръстител, за да докаже това. Но искам да разгледам момента с кръщението – дали историята на кръщението доказва Триединство. С други думи, ако трябва да зададем два въпроса и да видим какво всъщност е казал за това Исус, ще открием да се развива нещо много, много интересно. Кой беше отговорен за гласа при Христовото кръщение? Бог Отец. Той каза със собствения Си глас:
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“
Следващият въпрос е (можете някак си да отгатнете какво ще попитам): кой беше отговорен за образа? Защото в стиха, който прочетохме току-що, се казва, че Духът се спуснал на Него. А в другите библейски доклади се казва „в образа на гълъб“, или „в облика на гълъб“. Кой беше отговорен за този образ? Начинът, по който ще отговорите на това, зависи от разбирането ви за Бога. Но според Библията всъщност Бог Отец беше отговорен за този образ – самият Бог Отец, а не някой друг. Искам да ви прочета това, също от Евангелието на Йоан, и да покажа този стих – Йоан... нека го потърся, защото всъщност го нямам в бележките си, но искам все пак да ви го прочета. Не е тук. Това е Йоан 5 гл. и там 36 ст. Нека ви го сложа на екрана и тогава ще можете да го видите заедно с мен – Йоан 5 гл. и там стихове 36 и 37. Говори Исус и забележете как отговаря Той на въпросите, които поставихме – Той казва:
„Но Аз имам свидетелство, по-голямо от Йоановото [това на Йоан Кръстител]; защото делата, които Моят Отец е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мен, че Отец Ме е пратил. И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелства за Мен. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели“ (Йоан 5:36, 37).
Искам да помислите за думите на Исус тук, записани от всички места именно в Евангелието на Йоан (нали така? Това има отношение към темата, по която говорим). И така, Йоан записва това, за да ни докаже същото становище, което има предвид – че Христос е Божият Син. За какво събитие говори Исус тук, когато в 37 ст. казва, че Отец свидетелствал за Христос с глас и с образ? Има само едно събитие – това събитие е кръщението. Ето защо зададох по-рано въпроса: Кой беше отговорен за гласа при кръщението? Бог Отец. Кой беше отговорен за образа при кръщението? Според Исус това бил Бог Отец. Според Исус, което е записано от Йоан, записано от апостол Йоан, който употребява свидетелството на Йоан Кръстител, станал свидетел на това събитие, за да докаже на вас и мен, че Христос е Божият Син – точно същото нещо, което Бог Отец засвидетелства при кръщението, когато издаде глас и когато Той, Бог Отец, предостави също и образа. Следователно, според Христос, гласът и образът принадлежат на Бог Отец – те са от Бог Отец. Това не са две различни личности, не са двама различни души – един в небето, а един във въздуха, които свидетелстват за Христос. Една личност е – върховното свидетелство, върховният Авторитет в цялата вселена: самият Бог Отец, Който свидетелства както с глас, така и с образ, за синовността на Христос към Себе Си (което е записано от апостол Йоан и засвидетелствано от Йоан Кръстител, който присъстваше там и ни казва:
„Чуйте, Този е Божият Син, Който е бил преди мен.“).
Така че Той не говори за рождението Му след него, а казва, макар че Христос дойде след него:
„Не, Той е бил преди мен и начинът, по който е бил преди мен, е че Той ме превъзхожда поради факта, че е бил преди мен и че е Божият Син.“
Синовността не се отнася за Въплъщението. Така че ако съберем всички тези неща в едно цяло, братя и сестри, доказателствата по делото стават крайно що се отнася до това в какво се заключава всичко. Това е нещото, което Бог каза при кръщението, това е свидетелството, което даде Той на Сина Си, и Исус приписва на Своя Отец както глас, така и образ. Апостол Йоан записва това събитие в евангелието си и обяснява това събитие в евангелието си, за да покаже на вас и мен, че това няма нищо общо с Триединството, че това има всичко общо с факта, че Христос е Божият Син. Следователно, не можете да употребите това доказателство, за да докажете точно обратното на онова, което е възнамерявал авторът при написването му. Това е злоупотреба и изопачаване на онова, което се опитва да каже той.
Третият свидетел (останало ни е малко време за третия си свидетел, затова нека го повикаме), третият свидетел също е записан в Йоан 1 гл. Интересно е, че преди да запише което и да е от знаменията, които извършва Исус, преди да започне да записва което и да е от чудесата, които извършва Исус, той всъщност започва като полага основата и повиква тези трима свидетели – самия себе си, Йоан Кръстител и третият всъщност е Натанаил. Нека прочетем стиха. Натанаил не се разглежда често в тази конкретна светлина или в този контекст, но ето и неговото свидетелство, то също се намира в Йоан 1 гл., стихове 47 до 49, тази среща – казва се:
„Исус видя Натанаил да идва към Него и каза за него: Ето истински израелтянин, в когото няма лукавство. Натанаил Го попита: Откъде ме познаваш? Исус му отговори: Преди да те повика Филип, те видях, когато беше под смокинята. Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божият Син, Ти си Израелският Цар“ (Йоан 1:47-49).
Уау! Знаете, това свидетелство, с оглед на онова, което откриваме дотук, е абсолютно невероятно! То е в съответствие с останалите, в хармония с тях, доказва същото нещо, и има причина апостол Йоан да подбира тези случаи и да ги записва точно там – в основата, в началото, във въведението на евангелието си, с намерението и целта читателят да повярва, че Исус е Христос, Божият Син. Той започва в началото като представя собственото си свидетелство, след което представя свидетелството на Йоан Кръстител и сега представя свидетелството на Натанаил. И, о, ето! Натанаил всъщност представя точно същото нещо, същото свидетелство. Той казва:
„...Ти си Божият Син...“
Какво има предвид с това Натанаил? Има предвид точно същото нещо, което има предвид Йоан – ето защо той го записва в евангелието си. Не може изведнъж Натанаил да се противопостави на цялото съгласувано свидетелство и да каже:
„О, това се отнася само за Въплъщението!“ Не! Той говори за свръхестествено-то, божествено откровение, което дошло в ума му в следствие на думите на Исус. Защото Исус му каза: „Чуй, преди да дойдеш те видях.“
Значението на това не беше навлезе в детайлите на начина, по който станало това – не това е същността. Същността е просто, че това било свръхестествено откровение пред Натанаил. Той видял, че има нещо свръхестествено по отношение на Христос, което надхвърля и надминава онова, което можел да види просто физически, като човешко същество. като човешко същество. С други думи, това човешко същество пред него, което имало вид на човек, подобно на всички други хора, което се държало и действало както всички останали хора, към Него имало всъщност повече отколкото към всички останали хора. И онова, което е повече към Него, е Неговото божествено естество, Неговата божествена идентичност, които осъзнава той, когато Христос даде на Натанаил свръхестествено откровение като каза:
„Чуй, видях те преди това.“
Затова той осъзна, че това не е обикновено човешко същество, а трябва да е Този, за Когото беше пророкувано в закона от Мойсей и в пророците (с които пророчества Натанаил беше запознат и разбираше), което всъщност му каза именно Филип, когато отиде да го повика. Така че Натанаил имаше предвид всичко това – че търсеше, чакаше, копнееше за Месия, за Месия, Който беше обещан от Мойсей и пророците, Който щеше да бъде не друг, а Божият Син, и когато дойде при Христос Той му даде това божествено, свръхестествено откровение, което го убеди и доведе на вниманието му, че Този, с Когото има работа и Когото вижда сега, не е просто човешко същество – че Той е не друг, а самият Месия. И начинът, по който изрази вярата си, че това е Месия, е че не каза „вярвам, че Ти си Месия“ - това е ключов момент, който да помним. Той казва:
„Ти си Божият Син,“ което е еквивалентно и синонимно на „Месия“ - което каза Йоан в края на евангелието си (който стих прочетохме по-рано), където каза:
„Написах всичко това, за да повярвате, че Исус е Христос [т.е. Месия], Божият Син.“
Така че тези два термина са синонимни, вървят заедно –
„Месия – Божий Син“; „Божий Син – Месия“.
Така че когато даде това свидетелство и каза „Ти си Божият Син“, Натанаил каза:
„Ти си Месия. Ти си Този, Който бе у Бога в началото, Който беше обещано да дойде при нас чрез Мойсей и пророците, и сега Ти си пристигнал тук, на земята, и осъзнавам и виждам, че Ти си Този.“
И това е свидетелството:
„Ти си Божият Син, Ти си Израилевият Цар.“
Какво означава това?
„Ти си Обещаният, Който ще седне на престола на Давид, Който ще бъде наследникът на обещанието, дадено на Давид, Който ще седне и ще управлява Израил – Израилевият цар.“
„Израилевият цар“ е свързано с мисията Му на земята като Давидовия Син, роден като Човешки Син. Онова, което направи Христос способен на това, беше, че Той бе Божият Син, бе у Бога от началото; Той е единственият, Който можеше да дойде на земята, за да бъде Месия и да изпълни този спасителен план. Всичко това се съдържа в свидетелството на Натанаил, когато той каза:
„Рави, Учителю, Ти си Божият Син, Ти си Израилевият Цар.“
И така, съгласувано свидетелство от всичките трима. Красиво, удивително, мощно въведение към Евангелието на Йоан! Натанаил се изправя като трети свидетел. Ето защо Йоан започва евангелието си така – той започва евангелието си като ни представя доклади на очевидци, на човешки същества, отделни лица, които видяха Месия, които общуваха с Месия, които засвидетелстваха истината за идентичността на Месия и прозряха отвъд и по-далеч от човешката Му одежда, че това не е просто израз, говорещ за Неговото човешко естество. Те не разглеждат факта, че Той беше роден във Витлеем, а разглеждат Неговата истинска и съществуваща отпреди Въплъщението идентичност. Те осъзнават това въпреки човешката одежда. И именно това е целта на апостол Йоан при повикването на тези свидетели. Намирам този невероятен, съвсем уместен детайл във въведението към евангелието на Йоан, преди дори да започне да съобщава за което и да е чудо на Исус. Не е ли невероятно? Христовата синовност е основата. И в това, между другото, се включва Йоан 1:1. Така че Йоан 1:1 е основоположна точка за Христовата синовност, а не за Триединство, нито за която и да е доктрина, която отрича синовността на Христос, Който, според Йоан, е Единородният от Отца, в хармония с Притчи, където се казва, че Той е роден – това е действително събитие. И това е събитие, което е разграничено от делото на Бога, разграничено и от Сътворението, както видяхме. Просто задържаме всички части от пъзела в тази история.
И така, какво е заключението на всичко това? Някак си вече ви дадох допълнително свидетелство, което Йоан спомена, но не пряко, когато разгледахме историята на кръщението и когато разгледахме факта, че самият Бог Отец засвидетелства за Своя Син със собствения Си глас. Това някак си приключва делото и не се нуждаем от повече свидетели. Ето го, от 1 Йоаново 5:9 – той казва:
„Ако приемаме свидетелството на човеците, свидетелството на Бога е по-важно; защото това, което Бог заявява, е, че Той е свидетелствал за Сина Си.“
Тук Йоан пише в писмото си и в основни линии казва:
„Чуйте, има човешко свидетелство и в евангелието си цитирах хора, множество хора, позовах се на знаменията и чудесата на Исус, за да докажа едно нещо, но има свидетелство, което е дори още по-голямо от всички тези, а именно: свидетелството на самия Бог.“
И свидетелството на Бога е онова, което Той засвидетелства за Сина Си. Какво засвидетелства Бог за Сина Си? Вече видяхме това. Той засвидетелства същата истина, защото засвидетелства като каза:
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“
Което, доста интересно, както казах, е споменато в началото на Евангелието на Йоан. Историята на кръщението е от толкова голямо значение, че всички евангелия я записват, включително и това на Йоан. Той я споменава в контекста на това какво е свидетелството на Йоан Кръстител и предоставя „твърдата храна“, заключението й, когато Йоан Кръстител в основни думи повтори думите на Бог Отец - „Този е Божият Син“. Той [Йоан] казва:
„Вижте, представих ви свидетелството на човеци, но свидетелството на Бога е дори още по-голямо. От какво още се нуждаете?“
И така, представяме много солидни доказателства по делото, надявам се, за да могат съдебните заседатели да прегледат всичките доказателства и да изслушат всички свидетели, както и върховния от всички свидетели, и да стигнат до правилно заключение, що се отнася до идентичността на Христос и значението на Неговата синовност – не просто, че, да, Той е Божият Син и всички сме съгласни с това, но не, а какво означава това в библейски план, що се отнася до Йоан, както видяхме.
И така, вече съм ви обобщил всичко, но да обобщим: разгледахме тези ключови пасажи, тези ключови стихове – Йоан 1:1 и Йоан 1:14 – и ги разгледахме заедно, как Христос бе Словото у Отца, като Единородния от Отца, Той бе у Бога и беше точно като Бога понеже беше роден от Бога, ето защо Той притежава божественото естество и е наречен „Бог“. Той не е наречен „Бог“, за да Го направи това Богът на Библията или да го обърка с Отец, или да Го слее с Отец, но е наречен „Бог“ в това, че се идентифицира, че Той притежава самото естество на Своя Отец. С други думи, Той е Божият Син и е наследил естеството на Отец. Видяхме свидетелството на Йоан Кръстител – той каза същото:
„Този е Божият Син; Той е бил преди мен.“
Видяхме свидетелството на Натанаил, който каза същото:
„Ти си Божият Син, Ти си Израилевият Цар.“
Той не говори само за Неговото човешко естество, но осъзнаваше Неговото месианство, което беше пророкувано из целия Стар Завет. Красиво свидетелство! Хармонично свидетелство! И така, ето го заключението на 1 гл. на Йоан (и намирам това за много красиво), това е последният ни стих днес – ще завършим с това и ето къде то придобива актуалност и практичност за нас като поставим всичките части от пъзела в едно цяло. И така, след тази среща с Натанаил Йоан завършва първата си глава в 51 ст. като казва... говори Исус:
„И му каза: Истина, истина ви казвам: Отсега ще виждате небето отворено и Божиите ангели да се изкачват и слизат над Човешкия Син“ (Йоан 1:51).
Разбира се, историята, която споменава Исус тук, е не друга, а историята на Яков, когато избяга и сънува този сън за стълбата, свързваща небето със земята. Искам да помислим за този пасаж, защото... Защо Исус нарича Себе Си „Човешкия Син“? Задавал съм си този въпрос. Защо Исус не нарече Себе Си „Божия Син“, защото това отговаря на контекста и именно с това е зает Йоан, всичко е свързано с Божият Син? Но сега, когато говори Исус, Той нарича Себе Си „Човешкия Син“. Защо? Причината всъщност е много проста: понеже говори за тази стълба и понеже тази стълба свързва две точки – началото на стълбата свързва небето, като стълбата е свързващото звено, и последното стъпало на стълбата свързва земята. Стълбата не е къса в горната част, нито е къса в долната част – завършена е. Ако помислите за това по следния начин, първата глава на Йоан всъщност представлява стълбата. Първият стих на Йоан (първа глава и там първи стих) е горното стъпало на стълбата, установяваща божественото естество на Словото – това, че Той е Божият Син, че Той притежава тази тясна връзка, познаване на Бога, Той е у Бога от самото начало, Той е Единородният от Отца. Това е горното стъпало на стълбата. Доста интересно е, че последният стих в главата ни представя долното стъпало на стълбата, в което Христос сега идва като Човешкия Син. И като Човешкия Син Той е тясно свързан с нас, Той е човешко същество като нас, роден в човешкото семейство, същата Личност, Която беше в началото у Бога, Която идва, за да свърже човечеството с Бога. Той е както Началото, така и Краят, Той е Първият и Последният, горното стъпало и долното стъпало. Той е Божият Син, Той е и Човешкият Син. Но „Човешки Син“ не е друга идентичност, Той все още е Божият Син. Той е същата идентичност. Но причината Христос да идентифицира Себе Си като Човешки Син тук е, че Той казва:
„Идвам, слязох до вашето ниво. Слязъл съм до там, където сте вие, за да мога да ви свържа със Себе Си. И когато ви свържа със Себе Си, вие ще бъдете в следствие на това автоматично свързани с Бога, защото, познайте какво: Аз не съм престанал да бъда свързан с Бога. Аз все още съм Божий Син. Това е връзката Ми с Бога.“
Красива картина! Красива образност! Ето защо Христос споменава тази конкретна история. Тъй като Той спомена историята на Яков, както казах, искам да направя така, че това да придобие практичност за нас, защото когато Христос се яви на Яков в този сън като стълбата, по която се изкачваха и слизаха ангели, по онова време Яков бягаше, беше отпаднал духом, беше обезсърчен, в основни линии се отказваше. Беше измамил баща си, избяга от брат си, който искаше да го убие, и вероятно се чувствал унил, виновен и много, много обезсърчен, много отпаднал духом. Христос му се яви в този сън, за да го насърчи, да го укрепи. И този сън направи толкова голямо впечатление на Яков, че той всъщност направи стълб от камък, нарече го „Ветил“ и каза:
„Това със сигурност е врата небесна“ (виж Битие 28:17).
Това място е Божие обиталище. И той беше насърчен, придвижи се напред и Бог беше с него и го благослови. Искам да ви кажа нещо, братя и сестри: истината по отношение на Божия Син, на Христовата синовност, не е теологично становище. Както беше за Яков, тя е практическа истина, която ни свързва с Бога, и особено по времето, когато сме отпаднали духом, когато сме изгубили надежда, когато сме унили както Яков. Христос е стълбата. И като стълбата Христос е както Божият Син (в самото начало), така и Човешкия Син тук, в долната част, с нас. И Той идва при нас като Човешкия Син, за да ни свърже със Себе Си, така че да ни издигне и върне при Бога, и особено когато сме изгубили надежда. Ако се чувствате като Яков – ако сте объркали нещата, сте сгрешили, сте се провалили, сте обезкуражени, сте обезсърчени, сте измамили някого, сте излъгали някого, каквото и да е, не се отказвайте от себе си. Запомнете: истината за Христовата синовност има за цел именно това. Ето защо Йоан написва евангелието си – Той е Месия. Той желае да повярваме, че Христос е Месия... че Исус е Христос, е Месия, Божият Син. „Божият Син“ означава, че Той търси да спаси изгубеното, че е дошъл да потърси и да спаси изгубеното. Той е слязъл от горе чак до долу, за да се срещне с нас там, където сме. Христос идва и ни намира там, където сме. Там, където сте, където и да се намирате, отпаднали, обезкуражени, обезсърчени, пребивани и ритани от Сатана, ето това е истината за Божия Син.
Ние твърде често я третираме като теологично становище и аргумент – ето този и онзи стих; ето я практическата действителност на това, братя и сестри. Божият Син е Човешкият Син с цел да бъде стълба лично за вас и мен, стълба, която ни свързва с небето. Той казва:
„Скоро ще видиш това доказано, Натанаиле. Ще видиш това в действие.“
И как изяви това Христос в действие? Това се съобщава от останалата част от Йоан – в него се съобщава как Исус общуваше с изгубилите надежда, с потъпканите, грешниците и отритнатите, и ги излекуваше, привдигаше ги, възстановяваше ги, прощаваше им, даваше им живот. Това е цялото предназначение на евангелието. Той казва:
„Чуйте, нека ви покажа Божия Син в действие. Ето! Сега вярвате ли, че това е Божият Син – Този, Който ни свързва с небето?“
Това е предназначението. Така че искам да направя така, че това да стане практично за вас и мен, братя и сестри. Нека не се отнасяме към тази красива, удивителна, невероятна истина като теологично становище, за което просто да спорим. „Божият Син“ означава, че именно Той е Този, Който е тясно свързан с Бога. И именно Той идва при нас, за да можем да бъдем тясно свързани с Него и следователно свързани с Бога. Когато нарушите тази връзка на което и да е място, вие сте счупили стълбата. Когато кажете, че Христос не е Божият Син, вие отстранявате тази връзка между Него и Бога, така че сега нямаме тази връзка между небето и земята... или земята и небето, както искате да го погледнете, както искате да се спрете. Това е същността на Христовата синовност. Ето защо Йоан започва евангелието си в самото начало с божествения Син на Бога и в края на първа глава ви показва, че това е Човешкият Син. Ето я стълбата, ето го свидетелството на трима свидетели, но свидетелството на Бога е по-голямо. Христос идва, за да привдигне обезкуражените, немощните, отпадналите духом, болните, всички тези духовни болежки, преди всичко, а не само физическите болежки, и е Спасителят на човеците. Това е Божият Син – това е цялото предназначение на Евангелието на Йоан. Красива картина, красиво напомняне! Исках само да го споделя с вас, да ви насърча. Не мислете за истините на Библията само като за теологични становища. Те са действителни, практични. Искам да се разделим с тази красива истина за Божия Син – че Той е Месия, Спасителят на човеците, и особено на човеците, които се озовават на мястото на Яков, в каквото положение беше Яков. Ето как му се яви Той за първи път. Това е нещо лично, което Бог желае да отправи към всекиго от нас лично чрез Своя Син, да бъде Той тази стълба. Неговият Син е тази стълба, която ни свързва с Него. Затова нека поддържаме погледа си съсредоточен върху стълбата, нека помним, че стълбата е завършена. В нея няма липсващи звена, тя се простира чак до горе, до мястото, където е Бог, защото е Неговият Син, и слиза чак до долу, до мястото, на което сме ние, защото Той дойде до нашето ниво, стана един от нас – Човек, Който състрадаваше с нашите немощи, за да може да помага на всички, които...? Се нуждаят от помощ. Това е красивата картина, която обрисува Евангелието на Йоан. Това е само една глава – въведението, но тя полага невероятна основа. Моля се това да е нещо, което да запомните, да е нещо, което да ви благослови, да е нещо, което да можете да вземете със себе си и от което всъщност да се насърчите, а не просто да го третирате като представа. Става дума за личен Спасител – ето какво означава в действителност Христовата синовност за нас – поотделно и лично.
Ще оставя разглеждането дотук. Нека отправим молитва, за да завършим, след което можем да обсъдим, ако имаме някакви въпроси или коментари в последствие. Така че ако можете да склоните глави заедно с мен, нека просто отправим молитва заедно.
Любящи вечни Татко, толкова сме благодарни, че си ни дал такива изобилни доказателства в Словото Си за истината за идентичността на Своя Син, Който е напълно божествен и напълно човешки, Който бе у Теб от началото, Който бе роден от Теб и Който е най-тясно свързаният с Теб, и за това, че си дал Него, този божествен, роден Син, че си ни Го дал напълно – за да бъде роден от човек, да бъде един от нас, да бъде наш Месия, наш Спасител, да ни издигне и да ни свърже отново с Теб. Толкова благодарни сме за този невероятен, удивителен Спасител. Само се моля както насърчи Яков в неговото пътуване Ти да насърчиш и привдигнеш всекиго от нас и особено онези, които може би са потъпкани, онези, които може би са обезсърчени, които може би са обезкуражени, които може би са имали лоша седмица, които може би са блъскани от Сатана или са на ръба да се откажат, също както Яков. Моля се Божият Син да дойде особено при тях и да им напомни, че Той е тази стълба, която да ги свърже отново с Теб, че Ти ни обичаш, че Ти копнееш, жадуваш и силно желаещ да ни простиш, възстановиш и привдигнеш. Благодарим Ти, Господи, че не сме невежи за хитростите на Сатана и знаем как той се опитва да ни обезсърчи. Помогни ни да гледаме към Христос, да помним, че Той е стълбата, Той е вратата, Той е единственият път между нас и небето. Благодарим Ти за един такъв чудесен Спасител и молим за всичко това в могъщото Му и чудесно име, името на Исус. Амин.
Моля се да сте били благословени от това видео. Постарайте се да се абонирате за канала ни. Харесайте, включете известията и, което е най-важно, споделете това видео с други.
Нека Бог Отец ви благослови богато в Исус.
Revelation1412.org
Текста на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
