Сн. adventmessenger.org
В събота, 17 септември 2016 г., попаднах на изявлението от Елън Уайт по-долу, публикувано за първи път от Настоятелството на Елън Г. Уайт през юли 2015 г. Това предсказание никога не е направено обществено достояние и е спотаено сред 50-те хиляди страници, публикувани от Настоятелството на Елън Г. Уайт, така че е трудно да се каже колко адвентисти са запознати с него сега – вероятно пак малцина. Нейното изявление ме порази с пълна сила. Тук Елън Уайт пише на Дж. И. Бътлър, който наскоро бил напуснал поста президент на Генералната конференция (той щял да поеме поста си отново през 1877 г.) и по онова време отхвърлял свидетелството й:
„Сега съм на мнение, че Свидетелствата няма да пребъдат сред Божия народ. Те ще бъдат премахнати. Имам известна светлина по тази точка, но не мога да я представя сега. Христос каза: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега“ [Йоан 16:12]“ (Писмо 16, 1875 г., пар. 13).
В по-късните си писания тя прави изявления, в които предупреждава, че това е напълно възможно, но малко от последващите й изявления са толкова преки, че да казват ясно, че това ще стане. Това изявление, разбира се, не означава, че (предсказаното) е неизбежно, а че само Бог, като знае бъдещето, вижда избора, който ще направи църквата.
Забележете по-горе, че през 1875 г. тя имала „повече светлина по тази точка, но не мога да я представя сега“. Дали тя представи повече светлина по тази точка по-нататък? Наистина го направи. Ще погледнем някои от тези изявления по-долу. Но първо може би ще попитате: „Не казва ли Елън Уайт и че църквата ще премине успешно, че деноминираният Божий народ ще остане верен до края?“ Наистина го казва. И така, как може и двете изявления да бъдат верни?
Много адвентни пастори и ръководители за съжаление не разбират какво има предвид тя чрез „деноминиран народ“ или „църквата“. Писанието, изявленията на Христос и на Елън Уайт са в съгласие, че църквата, деноминираният Божий народ, е онези, които поддържат жизнена връзка с Него, чиито имена са записани в Книгата на живота.
„„Бог има църква. Тя не е голямата катедрала, нито е националното учреждение, нито е разнородните деноминации; тя е хората, които обичат Бога и пазят Неговите заповеди. „...гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ [Матей 18:20]. Там, където Христос е дори посред малцина смирени, това е Христовата църква, защото присъствието на възвишения и свят Христос, Който обитава вечността, единствено може да съставлява църква“ (Писмо 108 – 1886 г., пар. 17).
„Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде царството“ (Лука 12:32).
„...както Авраам, който повярва в Бога и му се вмени за правда... Тогава знайте, че тези, които живеят с вяра, те са Авраамови чеда...“ (Галатяни 3:6, 7).
„„Никакво проклятие няма да има вече; и престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в него и Неговите слуги ще Му служат. Те ще гледат лицето Му и Неговото име ще бъде на челата им“ [Откровение 22:3, 4]. Кои са тези? Деноминираният Божий народ – онези, които са свидетелствали на тази земя за своята преданост. Кои са те? Онези, които са пазили Божиите заповеди и свидетелството на Исус Христос, онези, които са имали Разпнатия за свой Спасител“ (Ръкопис 132 – 1903, пар. 25).
„Църквата може да изглежда като че ще падне, но не пада. Тя остава докато грешниците в Сион ще бъдат отсети – докато плявата бъде отделена от скъпоценното жито. Това е ужасно премеждие, но въпреки всичко то трябва да стане. Никой освен онези, които са побеждавали чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване няма да бъде намерен при преданите и верните, неопетнени от грях, нямащи лукавство в устата си. Себеправедността трябва да бъде съблечена от нас и трябва да бъдем облечени с Христовата праведност““ („Избрани вести“, кн. 2, стр. 380, пар. 2).
И така, какво да кажем за последното изявление по-горе? Какво означава то? Църквата, която изглежда като че ще падне, но не пада и преминава, е верните, които при усилено преследване изглежда сякаш са на ръба да изоставят всяка надежда и да се предадат в отчаяние. Това са тези хора, които накрая си проправят чрез вяра път през тъмнината и побеждават чрез кръвта на Агнето и словото на своето свидетелстване, защото не са обикнали живота си дотолкова, че да бягат от смърт. Поименните адвентисти, които никога не са били обърнати, имат голямо основание да очакват трудно време. Някои от тях може би ще се съгласят в единадесетия час капаците да бъдат махнати от очите им и да се присъединят към сключващите завет с Бога чрез жертва.
Проправящите си път през тъмнината хора, описани в боговдъхновените писания (виж „Ранни писания“, стр. 279), са всичко друго, но не и анархисти. Като надмогват заплахите на преследването, те се придържат към призива да влязат под умелото ръководство на Христос. Тяхната победа свидетелства за безстрашието им и сред тях е налице съвършена организация. Мнозина от настоящите ни пастори и ръководители изглежда мислят, че този ред ще бъде структурата на корпорацията на Генералната конференция. Това, че ще има съвършени ред и дисциплина в редиците на остатъка е ясно, но по същия начин, по който юдейските ръководители от Христовото време отхвърлиха Божия призив и се противопоставиха с насилие срещу Неговия вестител, Йоан Кръстител, на нас е казано, че Църквата на адвентистите от седмия ден също ще отхвърли Свидетелствата: „...[те] няма да пребъдат сред Божия народ. Те ще бъдат премахнати.“ Как ще бъдат премахнати? Размислете внимателно върху някои от трогателните предупреждения, дадени по-долу, които обясняват премахването.
Преди да ги цитирам, ще направя първо едно наблюдение, след което ще дам малко информация за контекста: Свидетелствата сами се обясняват и препоръчват, затова ще задържа собствения си коментар по темата до минимум. Вместо това тук има извадки от по-късни свидетелства, които хвърлят повече светлина върху горното. Първото по-долу било написано към църквата в Батъл Крийк, мнозина от членовете на която, подобно на Бътлър, отхвърляли в онзи момент пълната боговдъхновеност на Свидетелствата. Написано през юни 1882 г., това свидетелство било първоначално означено с числото „31“ и озаглавено „Отхвърляне на Свидетелствата“. [В последствие] то било преименувано на „Пренебрегване на Свидетелствата“, при повторното си публикуване в „Свидетелства към църквата“, том 5. Докато четете следния цитат, обърнете внимание не само на процеса на премахване, но и на резултата, за който се изпитва надежда, който описва тя в заключение.
„Беше ми показано, че духът на света бързо заквасва църквата. Вървите по същия път, по който вървеше и древният Израел. Съществува същото отпадане от святото призвание на особен Божи народ. Вие сте се сприятелили с неплодоносните дела на тъмнината. Вашето съгласие с невярващите е предизвикало неодобрението на Господ. Не знаете нещата, които допринасят за вашия мир и те бързо се скриват от очите ви. Нежеланието да следвате светлината ще ви постави в още по-неблагоприятно положение от онова, в което се намирали евреите от времето, когато Христос произнесе горко над тях.
Беше ми показано, че неверието в свидетелствата се увеличава постоянно, докато хората отстъпват от Бога. Това се забелязва навсякъде в нашите редици, в цялото поле. Но малцина знаят какво трябва да преживеят църквите. Видях, че сега се намираме в Божието дълготърпение, но никой не знае колко дълго ще продължи то...
Божието търпение има цел, но вие го осуетявате. Той позволява да се стигне дотам, че да се видите все по-притиснати и по-притиснати, но ще бъде вече твърде късно. Господ заповяда на Елисей да помаже жестокия измамник Азаил за цар над Сирия, за да бъде той бич за идолопоклонния Израел. Кой знае дали Господ няма да ви предаде на измамата, която обичате? Кой знае дали проповедниците, които са верни, твърди и истинни не са последните, които ще предложат евангелието на мир на нашите неблагодарни църкви? Може би унищожителите тренират вече под ръководството на Сатана и само чакат отстъплението на още няколко знаменосци, за да заемат тяхното място и заедно с фалшивите пророци да викат: “Мир, мир”, когато Господ не е говорил за мир. Рядко плача, но сега усещам очите си замъглени от сълзи; те падат върху хартията, на която пиша. Може би скоро всички пророкувания сред нас ще приключат и гласът, който е раздвижвал народа, може би вече няма да смущава плътската му дрямка...
Зная, че мнозина намират днешното време твърде благоприятно. Тези души, обичащи спокойствието, ще бъдат погълнати от общата гибел. И въпреки това не трябва да се отчайваме. Били сме склонни да смятаме, че където няма верни проповедници, не може да има истински християни; но това не е така. Господ е обещал, че където овчарите не са верни, Той сам ще се заеме със стадото. Господ никога не е оставял стадото напълно зависимо от човешки инструменти. Но дните на очистването на църквата приближават бързо. Бог ще има един чист и верен народ. В мощното пресяване, което скоро ще настъпи, ще бъдем в състояние да измерим по-добре силата на Израел. Знаменията разкриват, че веялката е в ръката Му и Той скоро ще очисти хармана Си…
Господ си има верни служители, които ще се видят във времето на пресяването и изпитанието. Сега има скрити скъпоценни души, които не са преклонили коляно пред Ваал… Но чистият блясък на истинския християнски характер ще се разкрие под груба и непривлекателна външност. През деня гледаме към небето, но не виждаме звездите. Те са там, закрепени на твърдта, но окото не може да ги различи. През нощта виждаме техния истински блясък… Тогава църквата на Христос ще изглежда „красива като луната, чиста като слънцето, страшна като войска със знамена”...
Църквата не може да се измерва със света, нито пък с мненията на човеци, нито чрез това, което е била в миналото. Нейната вяра и позиция в света сега трябва да бъдат сравнени с онова, което тя би била, ако нейният вървеж беше постоянно напред и нагоре. Църквата ще бъде претеглена на везните на светилището. Ако нейният морален характер и духовно състояние не съответстват на привилегиите и благословенията, които Бог й е поверил, тя ще бъде намерена за недостатъчна“ („Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 62-84 - „Пренебрегване на Свидетелствата“).
Шест години по-късно тя предупреди отново:
„Ще бъде разпалена омраза против свидетелствата, която е сатанинска. Действията на Сатана ще имат за цел да разколебаят вярата на църквите в тях поради тази причина: Сатана не може да има толкова чист път за внасяне на измамите си и заслепяване на душите в заблудите си, ако бъдат послушани предупрежденията, укорите и съветите на Божия Дух“ (Писмо 40 – 1890 г.; „Избрани вести“, кн. 1, стр. 48, пар. 4).
Свидетелствата не бива да бъдат повторно тълкувани или изопачавани. Те трябва сами да тълкуват себе си както Библията трябва да бъде свой собствен тълкувател. Така че не би трябвало да има комисии, нито официални изявления от Настоятелството на Елън Г. Уайт, нито дисекция на нейното изявление от страна на учените. Видяхме резултатите от тези неща в неефикасния курс, по който е поела църквата относно женското ръкополагане. В израз на любезност към ръководството то трябва да бъде уведомено за това изявление в случай, че вече не е запознато с конкретното предупреждение.
Като адвентисти, нашето взаимно задължение един към друг е да бъдем добри настойници на своите открития в истината. Това откритие е както когато свещениците при управлението на Йоас намериха свитъка на закона и осъзнаха, че Израил е под Божието осъждение и ще бъде отхвърлен и лишен от притежанията си, както Бог бе казал чрез Мойсей, ако не се покае. Ами ако свещениците бяха неверни и не бяха споделили предупреждението? Нямаме ли ние задължение да споделим това? Погледнете какво написа Мойсей във Второзаконие 32 гл. и как той закова в паметта на Израил чрез песен предупреждение, че това отстъпление наистина ще се състои. Това беше в също голяма степен негово прощално завещание колкото и благословенията, които обяви над дванадесетте Израилеви племена през същия онзи ден. В доклада се казва, че неговото предупреждение тогава било напълно прието от Израил и те оплаквали смъртта на Мойсей цял месец. По подобен начин, не трябва ли това предупреждение и това обещание на нашия пророк, че ще има остатък да бъдат направени възможно най-публични, пред всички граждани на духовния Израил?
Толкова бих се радвал да греша за тези неща и да се съобразя с онези в църквата, които твърдят, че Елън Уайт поучава за триумф на корпорацията на адвентистите от седмия ден. Убеден съм обаче, че онези, които поучават такива неща, са като юдеите, които, отхвърляйки Мойсеевите пророчества, казваха: „Храмът Господен, храмът Господен!“ Така че докато вярвам, че би трябвало да останем свързани с църквата чрез членство всякъде, където е възможно, не би трябвало да се изненадваме, ако се озовем отвън и свидетелството ни бъде смълчано в рамките на адвентизма, въпреки най-старателните ни усилия да запазим връзката на любов и единство помежду си.
В заключение, ето едно чудесно обещание за Божията грижа за Неговия народ:
„Бог има църква. Тя не е голямата катедрала, нито е националното учреждение, нито е разнородните деноминации; тя е хората, които обичат Бога и пазят Неговите заповеди. „...гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ [Матей 18:20]. Там, където Христос е дори посред малцина смирени, това е Христовата църква, защото присъствието на възвишения и свят Христос, Който обитава във вечността, единствено може да съставлява църква. Където присъстват двама или трима, които обичат и се покоряват на Божиите заповеди, там начело стои Исус, пък ако ще това да е най-пустото място на земята, в пустинята, в града, затворени зад тъмнични стени. Божията слава е прониквала през тъмничните стени като е заливала със славни лъчи небесна светлина и най-мрачния зандан. Възможно е Неговите светии да пострадат, но техните страдания, подобно на древните апостоли, ще разпространят вярата им, ще спечелят души за Христос и ще прославят святото Му име. И най-ожесточеното противопоставяне, изразено от мразещите великия нравствен стандарт на Бога за праведност, не би трябвало и няма да поклати непоколебимата душа, която се уповава напълно на Бога. Всичко ще съдейства за добро на онези, които обичат Бога. „...това е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки“ [1 Йоаново 5:3]. Онези, които желаят да бъдат изпълнители на Словото, градят сигурно и бурята и вихрушката на преследването няма да поклатят основата им, защото душите им са вкоренени във вечната канара“ (Писмо 108 – 1886 г., пар. 17).
Автор: Марк Шиповик
„Сега съм на мнение, че Свидетелствата няма да пребъдат сред Божия народ. Те ще бъдат премахнати. Имам известна светлина по тази точка, но не мога да я представя сега. Христос каза: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега“ [Йоан 16:12]“ (Писмо 16, 1875 г., пар. 13).
В по-късните си писания тя прави изявления, в които предупреждава, че това е напълно възможно, но малко от последващите й изявления са толкова преки, че да казват ясно, че това ще стане. Това изявление, разбира се, не означава, че (предсказаното) е неизбежно, а че само Бог, като знае бъдещето, вижда избора, който ще направи църквата.
Забележете по-горе, че през 1875 г. тя имала „повече светлина по тази точка, но не мога да я представя сега“. Дали тя представи повече светлина по тази точка по-нататък? Наистина го направи. Ще погледнем някои от тези изявления по-долу. Но първо може би ще попитате: „Не казва ли Елън Уайт и че църквата ще премине успешно, че деноминираният Божий народ ще остане верен до края?“ Наистина го казва. И така, как може и двете изявления да бъдат верни?
Много адвентни пастори и ръководители за съжаление не разбират какво има предвид тя чрез „деноминиран народ“ или „църквата“. Писанието, изявленията на Христос и на Елън Уайт са в съгласие, че църквата, деноминираният Божий народ, е онези, които поддържат жизнена връзка с Него, чиито имена са записани в Книгата на живота.
„„Бог има църква. Тя не е голямата катедрала, нито е националното учреждение, нито е разнородните деноминации; тя е хората, които обичат Бога и пазят Неговите заповеди. „...гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ [Матей 18:20]. Там, където Христос е дори посред малцина смирени, това е Христовата църква, защото присъствието на възвишения и свят Христос, Който обитава вечността, единствено може да съставлява църква“ (Писмо 108 – 1886 г., пар. 17).
„Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде царството“ (Лука 12:32).
„...както Авраам, който повярва в Бога и му се вмени за правда... Тогава знайте, че тези, които живеят с вяра, те са Авраамови чеда...“ (Галатяни 3:6, 7).
„„Никакво проклятие няма да има вече; и престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в него и Неговите слуги ще Му служат. Те ще гледат лицето Му и Неговото име ще бъде на челата им“ [Откровение 22:3, 4]. Кои са тези? Деноминираният Божий народ – онези, които са свидетелствали на тази земя за своята преданост. Кои са те? Онези, които са пазили Божиите заповеди и свидетелството на Исус Христос, онези, които са имали Разпнатия за свой Спасител“ (Ръкопис 132 – 1903, пар. 25).
„Църквата може да изглежда като че ще падне, но не пада. Тя остава докато грешниците в Сион ще бъдат отсети – докато плявата бъде отделена от скъпоценното жито. Това е ужасно премеждие, но въпреки всичко то трябва да стане. Никой освен онези, които са побеждавали чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване няма да бъде намерен при преданите и верните, неопетнени от грях, нямащи лукавство в устата си. Себеправедността трябва да бъде съблечена от нас и трябва да бъдем облечени с Христовата праведност““ („Избрани вести“, кн. 2, стр. 380, пар. 2).
И така, какво да кажем за последното изявление по-горе? Какво означава то? Църквата, която изглежда като че ще падне, но не пада и преминава, е верните, които при усилено преследване изглежда сякаш са на ръба да изоставят всяка надежда и да се предадат в отчаяние. Това са тези хора, които накрая си проправят чрез вяра път през тъмнината и побеждават чрез кръвта на Агнето и словото на своето свидетелстване, защото не са обикнали живота си дотолкова, че да бягат от смърт. Поименните адвентисти, които никога не са били обърнати, имат голямо основание да очакват трудно време. Някои от тях може би ще се съгласят в единадесетия час капаците да бъдат махнати от очите им и да се присъединят към сключващите завет с Бога чрез жертва.
Проправящите си път през тъмнината хора, описани в боговдъхновените писания (виж „Ранни писания“, стр. 279), са всичко друго, но не и анархисти. Като надмогват заплахите на преследването, те се придържат към призива да влязат под умелото ръководство на Христос. Тяхната победа свидетелства за безстрашието им и сред тях е налице съвършена организация. Мнозина от настоящите ни пастори и ръководители изглежда мислят, че този ред ще бъде структурата на корпорацията на Генералната конференция. Това, че ще има съвършени ред и дисциплина в редиците на остатъка е ясно, но по същия начин, по който юдейските ръководители от Христовото време отхвърлиха Божия призив и се противопоставиха с насилие срещу Неговия вестител, Йоан Кръстител, на нас е казано, че Църквата на адвентистите от седмия ден също ще отхвърли Свидетелствата: „...[те] няма да пребъдат сред Божия народ. Те ще бъдат премахнати.“ Как ще бъдат премахнати? Размислете внимателно върху някои от трогателните предупреждения, дадени по-долу, които обясняват премахването.
Преди да ги цитирам, ще направя първо едно наблюдение, след което ще дам малко информация за контекста: Свидетелствата сами се обясняват и препоръчват, затова ще задържа собствения си коментар по темата до минимум. Вместо това тук има извадки от по-късни свидетелства, които хвърлят повече светлина върху горното. Първото по-долу било написано към църквата в Батъл Крийк, мнозина от членовете на която, подобно на Бътлър, отхвърляли в онзи момент пълната боговдъхновеност на Свидетелствата. Написано през юни 1882 г., това свидетелство било първоначално означено с числото „31“ и озаглавено „Отхвърляне на Свидетелствата“. [В последствие] то било преименувано на „Пренебрегване на Свидетелствата“, при повторното си публикуване в „Свидетелства към църквата“, том 5. Докато четете следния цитат, обърнете внимание не само на процеса на премахване, но и на резултата, за който се изпитва надежда, който описва тя в заключение.
„Беше ми показано, че духът на света бързо заквасва църквата. Вървите по същия път, по който вървеше и древният Израел. Съществува същото отпадане от святото призвание на особен Божи народ. Вие сте се сприятелили с неплодоносните дела на тъмнината. Вашето съгласие с невярващите е предизвикало неодобрението на Господ. Не знаете нещата, които допринасят за вашия мир и те бързо се скриват от очите ви. Нежеланието да следвате светлината ще ви постави в още по-неблагоприятно положение от онова, в което се намирали евреите от времето, когато Христос произнесе горко над тях.
Беше ми показано, че неверието в свидетелствата се увеличава постоянно, докато хората отстъпват от Бога. Това се забелязва навсякъде в нашите редици, в цялото поле. Но малцина знаят какво трябва да преживеят църквите. Видях, че сега се намираме в Божието дълготърпение, но никой не знае колко дълго ще продължи то...
Божието търпение има цел, но вие го осуетявате. Той позволява да се стигне дотам, че да се видите все по-притиснати и по-притиснати, но ще бъде вече твърде късно. Господ заповяда на Елисей да помаже жестокия измамник Азаил за цар над Сирия, за да бъде той бич за идолопоклонния Израел. Кой знае дали Господ няма да ви предаде на измамата, която обичате? Кой знае дали проповедниците, които са верни, твърди и истинни не са последните, които ще предложат евангелието на мир на нашите неблагодарни църкви? Може би унищожителите тренират вече под ръководството на Сатана и само чакат отстъплението на още няколко знаменосци, за да заемат тяхното място и заедно с фалшивите пророци да викат: “Мир, мир”, когато Господ не е говорил за мир. Рядко плача, но сега усещам очите си замъглени от сълзи; те падат върху хартията, на която пиша. Може би скоро всички пророкувания сред нас ще приключат и гласът, който е раздвижвал народа, може би вече няма да смущава плътската му дрямка...
Зная, че мнозина намират днешното време твърде благоприятно. Тези души, обичащи спокойствието, ще бъдат погълнати от общата гибел. И въпреки това не трябва да се отчайваме. Били сме склонни да смятаме, че където няма верни проповедници, не може да има истински християни; но това не е така. Господ е обещал, че където овчарите не са верни, Той сам ще се заеме със стадото. Господ никога не е оставял стадото напълно зависимо от човешки инструменти. Но дните на очистването на църквата приближават бързо. Бог ще има един чист и верен народ. В мощното пресяване, което скоро ще настъпи, ще бъдем в състояние да измерим по-добре силата на Израел. Знаменията разкриват, че веялката е в ръката Му и Той скоро ще очисти хармана Си…
Господ си има верни служители, които ще се видят във времето на пресяването и изпитанието. Сега има скрити скъпоценни души, които не са преклонили коляно пред Ваал… Но чистият блясък на истинския християнски характер ще се разкрие под груба и непривлекателна външност. През деня гледаме към небето, но не виждаме звездите. Те са там, закрепени на твърдта, но окото не може да ги различи. През нощта виждаме техния истински блясък… Тогава църквата на Христос ще изглежда „красива като луната, чиста като слънцето, страшна като войска със знамена”...
Църквата не може да се измерва със света, нито пък с мненията на човеци, нито чрез това, което е била в миналото. Нейната вяра и позиция в света сега трябва да бъдат сравнени с онова, което тя би била, ако нейният вървеж беше постоянно напред и нагоре. Църквата ще бъде претеглена на везните на светилището. Ако нейният морален характер и духовно състояние не съответстват на привилегиите и благословенията, които Бог й е поверил, тя ще бъде намерена за недостатъчна“ („Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 62-84 - „Пренебрегване на Свидетелствата“).
Шест години по-късно тя предупреди отново:
„Ще бъде разпалена омраза против свидетелствата, която е сатанинска. Действията на Сатана ще имат за цел да разколебаят вярата на църквите в тях поради тази причина: Сатана не може да има толкова чист път за внасяне на измамите си и заслепяване на душите в заблудите си, ако бъдат послушани предупрежденията, укорите и съветите на Божия Дух“ (Писмо 40 – 1890 г.; „Избрани вести“, кн. 1, стр. 48, пар. 4).
Свидетелствата не бива да бъдат повторно тълкувани или изопачавани. Те трябва сами да тълкуват себе си както Библията трябва да бъде свой собствен тълкувател. Така че не би трябвало да има комисии, нито официални изявления от Настоятелството на Елън Г. Уайт, нито дисекция на нейното изявление от страна на учените. Видяхме резултатите от тези неща в неефикасния курс, по който е поела църквата относно женското ръкополагане. В израз на любезност към ръководството то трябва да бъде уведомено за това изявление в случай, че вече не е запознато с конкретното предупреждение.
Като адвентисти, нашето взаимно задължение един към друг е да бъдем добри настойници на своите открития в истината. Това откритие е както когато свещениците при управлението на Йоас намериха свитъка на закона и осъзнаха, че Израил е под Божието осъждение и ще бъде отхвърлен и лишен от притежанията си, както Бог бе казал чрез Мойсей, ако не се покае. Ами ако свещениците бяха неверни и не бяха споделили предупреждението? Нямаме ли ние задължение да споделим това? Погледнете какво написа Мойсей във Второзаконие 32 гл. и как той закова в паметта на Израил чрез песен предупреждение, че това отстъпление наистина ще се състои. Това беше в също голяма степен негово прощално завещание колкото и благословенията, които обяви над дванадесетте Израилеви племена през същия онзи ден. В доклада се казва, че неговото предупреждение тогава било напълно прието от Израил и те оплаквали смъртта на Мойсей цял месец. По подобен начин, не трябва ли това предупреждение и това обещание на нашия пророк, че ще има остатък да бъдат направени възможно най-публични, пред всички граждани на духовния Израил?
Толкова бих се радвал да греша за тези неща и да се съобразя с онези в църквата, които твърдят, че Елън Уайт поучава за триумф на корпорацията на адвентистите от седмия ден. Убеден съм обаче, че онези, които поучават такива неща, са като юдеите, които, отхвърляйки Мойсеевите пророчества, казваха: „Храмът Господен, храмът Господен!“ Така че докато вярвам, че би трябвало да останем свързани с църквата чрез членство всякъде, където е възможно, не би трябвало да се изненадваме, ако се озовем отвън и свидетелството ни бъде смълчано в рамките на адвентизма, въпреки най-старателните ни усилия да запазим връзката на любов и единство помежду си.
В заключение, ето едно чудесно обещание за Божията грижа за Неговия народ:
„Бог има църква. Тя не е голямата катедрала, нито е националното учреждение, нито е разнородните деноминации; тя е хората, които обичат Бога и пазят Неговите заповеди. „...гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ [Матей 18:20]. Там, където Христос е дори посред малцина смирени, това е Христовата църква, защото присъствието на възвишения и свят Христос, Който обитава във вечността, единствено може да съставлява църква. Където присъстват двама или трима, които обичат и се покоряват на Божиите заповеди, там начело стои Исус, пък ако ще това да е най-пустото място на земята, в пустинята, в града, затворени зад тъмнични стени. Божията слава е прониквала през тъмничните стени като е заливала със славни лъчи небесна светлина и най-мрачния зандан. Възможно е Неговите светии да пострадат, но техните страдания, подобно на древните апостоли, ще разпространят вярата им, ще спечелят души за Христос и ще прославят святото Му име. И най-ожесточеното противопоставяне, изразено от мразещите великия нравствен стандарт на Бога за праведност, не би трябвало и няма да поклати непоколебимата душа, която се уповава напълно на Бога. Всичко ще съдейства за добро на онези, които обичат Бога. „...това е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки“ [1 Йоаново 5:3]. Онези, които желаят да бъдат изпълнители на Словото, градят сигурно и бурята и вихрушката на преследването няма да поклатят основата им, защото душите им са вкоренени във вечната канара“ (Писмо 108 – 1886 г., пар. 17).
Автор: Марк Шиповик
Коментар на Последните дни
Само с няколко думи искам да обърна внимание на нещо много важно. Докато масовите адвентисти вярват, че членството им в ЦАСД им гарантира небето, Божията вестителка заявява, че само единици, които пазят Божиите заповеди и имат вярата Исусова, дори да са били отлъчени от Адвентната църква, са Христовата църква. Може би това е причината ГК и църковните ръководства да направиха така, че Елън Уайт вече да е обявена за една религиозна писателка, та по този начин да си осигурят спасение по същия начин, по който фарисеите и книжниците отхвърлиха Йоан Кръстител, а след това и Божия Син, защото не им ходеха по гайдата и ги обявиха за "рожби ехиднини" и за "синове на дявола".
Днес положението се повтаря и както евреите отхвърлиха Божия Син, обявявайки Го за богохулник, като освободиха Варава (син на баща си), днес по същия начин лидерите на ЦАСД обявяват Божия Син за артист, лишавайки Го от Неговата синовност!
Няма нищо ново под слънцето!
Затова днес Свидетелствата са просто четиво, от което се чете само това, което внушава спокойствие сред миряните, а предупредителните вести са оставени в ъгъла, за да не тревожат съвестта на заблудените адвентисти! Но тези действия няма да успеят, както никога неправдата не е била завинаги оставяна ненаказана.
Николай Георгиев
RSS Feed
