Надер Мансур - Триединството срещу настоящата истина (ТЕКСТ)

Светлина, която свети в тъмнина
                Revelation1412.org
                             Представя

Добре. Заглавието на изследването ни за тази вечер, както можете да видите на екрана, е

           „Триединството срещу настоящата истина“.


Днес ще разгледаме известно количество информация, която ще бъде свързана с настоящата истина и по-конкретно с това как нашият възглед и концепцията ни за Бога въздействат върху настоящата истина. Ще погледнем някои много отчетливи настоящи истини. Ще погледнем най-популярната представа, която съществува сред християните днес – че Бог е Триединство, – и ще видим как въздейства това на настоящата истина. Но преди всичко искам да погледна стиха, от който произлиза това заглавие. Във 2 Петрово 1:12 ни се казва:

---

„Заради това, не ще се обленя да ви напомнювам всекога за тези работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в настоещата истина.“

Тук Петър говори за нещо, което нарича „настоящата истина“. Каква представлява една настояща истина? Една настояща истина в действителност е истина, която е чувствителна към фактора време. Една настояща истина е нещо, което е особено актуално, практическо и...? Спасително – за онова време и място. Например, по времето на Ной настоящата истина за тогавашното време беше...? “Качете се на ковчега!“ Нали така? По времето на Йоан Кръстител настоящата истина беше...? „Това е Месията, Божият Агнец!“ Следователно, откриваме, че в последните дни има една специална, отличителна вест на истина, настоящата истина, която е изпитващата вест в последните дни – вест, която трябва да бъде прогласена пред целия свят точно преди Второто пришествие на Исус. Имате ли някаква представа каква може да бъде тази вест? Всъщност тя е записана в книгата Откровение и там 14 гл. Ще я погледнем след минута, но преди да отворим там искам да помислим за истината не като за изолирана теория. Много пъти гледаме на истината като на само една представа, една доктрина или една теория. Необходимо е да погледнем на истината като на един пълен пакет, като цяло, като всяка представа и доктрина въздейства на другите и е свързана с другите. И е много важно да видим голямата картина. Така че искам да помним това докато разглеждаме днес настоящата истина. Въпросът за поклонението е жизненоважният въпрос в книгата Откровение – въпросът на кого се покланяте, а не просто кога се покланяте. И виждаме това доста пъти. Искам да проучим възгледа и вярването, което има някой за Бога, как това оказва въздействие върху други доктрини (или други истини), и особено ако те са настояща истина. Именно това искам да разгледаме заедно тази вечер и именно затова изследваме какво представлява настоящата истина.

И така, вестта на настоящата истина, прогласена на целия свят преди Второто пришествие на Исус, е известна като Тройна ангелска...? Вест. Това е настоящата истина, която изпитва света. Четем я в Откровение 14:6-13. Там се казва:

„И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде. И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.“

Ще пропусна втората и третата ангелска вест и след минута ще ви кажа защо. Ще продължим с 12 ст.:

„Тука е търпението на светиите: тука са тези които пазят заповедите Божии и верата Исусова. И чух глас от небето който ми казваше: Пиши: Блажени мъртвите които умират от нине в Господа: ей, казва Духът, за да си починат от трудовете си; и делата им ходят след тех.“

Това е...? Тройната ангелска вест. Интересното тук е, че втората и третата ангелска вест, които пропуснах, са всъщност предупреждения какво ще се случи с онези, които отхвърлят първата ангелска вест. Те са предупреждения. Те всъщност не ни казват да правим каквото и да е. Те просто посочват предупреждение. „Падна Вавилон“ е онова, което казва вторият ангел. А третият казва:

„С онези, които приемат белега, ще се случи това и това.“

Те са предупреждения.

Доста интересно е също, ще забележите, че само първият ангел има вечното благовестие. Не е ли така? Вечното благовестие носи само първият ангел. И вашето приемане или отхвърляне на това вечно благовестие ще определи какво ще се случи след това. С други думи, втората и третата ангелска вест са предупреждения към онези, които отхвърлят вечното благовестие, носено от първия ангел. Затова сега ще изследваме това внимателно, що се отнася до първата ангелска вест, както и съвкупността на Тройната ангелска вест тук като пакет. Подчертах в стиховете, които прочетохме, редица ключови пасажи, защото те посочват опорни настоящи истини, които трябва да бъдат проповядвани точно преди Христовото пришествие. Настояща истина именно там, в Тройната ангелска вест.

Искам да погледнем някои от тези истини, защото всъщност откриваме, че има една група хора, конкретно една църква, която беше издигната от Бога, за да прогласи Тройната ангелска вест. Не е ли така? И ако идвате от адвентни среди и сте адвентист от седмия ден, знаете, че Тройната ангелска вест е нашите...? Указания. Това е вестта, която трябва да бъде прогласена. Това е вестта, за прогласяването на която пред света Бог издигна това движение, адвентното движение. И не мисля, че е необходимо да мислите много усилено, когато осъзнаете, че е налице малък проблем с целия този въпрос за прогласяването на вестта на света и завършването на делото, и довеждането до осъществяването на Второто пришествие на Христос.

Нещо задържа нещата, нали? И искам да проучим какво може да бъде това във връзка с Бога, на Когото се покланяме. Така че искам да обобщя тези аспекти, разкрити в тази Тройна ангелска вест. И всички те са извлечени... Ако имате предвид тези подчертани пасажи, ето какво откриваме, що се отнася до стълбовете на вярата (или настоящата истина) – разбира се, Тройната ангелска вест. И в Тройната ангелска вест намерихме споменаване на небесното светилище, където ангелът казва, че часът на Неговия съд е...? Е настанал. Намираме също, че са споменати Десетте заповеди. Разбира се, това би включвало и...? Съботата, защото се говори за Бога, Който е създал всичко – небето и земята, морето и всичко, което е в тях, също както е описан Бог в Десетте заповеди, особено в съботната заповед. Намираме, също така споменаване на вярата на...? На Исус, защото светиите са описани като пазещи Божиите заповеди и...? Вярата на Исус. Откриваме също и споменаване на състоянието на мъртвите, защото един компонент на Тройната ангелска вест, за който не се говори толкова много, е този глас от небето, който казва:

„Блажени мъртвите, които умират от сега нататък в Господа.“

Искам да погледнем това, що се отнася до разбирането на състоянието на мъртвите. И накрая, разбира се, трите ангелски вести кулминират с идването на...? Христос – това е следващото нещо, което се случва. Ако погледнете пасажа, откривате, че следващото събитие, което се случва, е описание на Второто пришествие на Христос с небесните облаци. Тези аспекти и тези истини, които се съдържат и са споменати в Тройната ангелска вест, са настоящата истина в тези последни дни. Осъзнавате ли това? И, което е доста интересно, ще откриете, е че тези истини, тези настоящи истини всъщност формират отличителните стълбове на вярата за вярата на адвентистите от седмия ден. Осъзнавате ли това? Това са отличителните стълбове на нашата вяра. Всички те се намират точно там, изложени сбито в Тройната ангелска вест.

И така, днес искам да погледнем как разбирането на някого за Бога и Богът, на Когото се покланяте, как това въздейства на всяка от тези особени, отличителни истини, които са настоящата истина. Причината, поради която искам да направя това, е че с течение на времето се е състояло изместване. Ако погледнете историята на нашата църква, Църквата на адвентистите от седмия ден, ще откриете, че е налице неоспорим факт, признаван от всички – това, че пионерите на Адвент-ната църква не са вярвали в концепцията за Бога, в която се вярва в църквата днес. Понастоящем църквата поддържа представата, че Бог е...? Триединство. Нещата не винаги са стояли така в историята ни. Това не е мое мнение, като аз ви казвам нещо тук. Това е един неопровержим факт, признаван както от онези, които вярват в Триединството, така и от онези, които не вярват в Триединството, и от двете страни. Това е един добре документиран, добре удостоверен факт – че пионерите на Адвентната църква не вярваха, че Бог е Триединство. Те вярваха, че има един Бог, Отец, и че Той има Единороден Син и Те присъстват у вярващия чрез Своя Дух, който не е различна от тях личност. Това беше вярването тогава. Днес това се е променило. Именно затова искам да разгледаме как е въздейства тази промяна на настоящата истина и на отличителните стълбове на вестта на адвентистите от седмия ден, както се съдържа в Тройната ангелска вест (както видяхме). Защото въпросът днес, братя и сестри, е следният: Когато започнете да вярвате в нещо различно по отношение на Триединството, на много хора им се казва:

„Но ти вече не си адвентист от седмия ден.“

Или може би ако започнете да наблягате на факта, че Христос е Едино-родният Божий Син, вероятно даже ще бъдете замолени да напуснете църквата и вече не сте считани за адвентисти.

Искам да погледнем какво ни разкрива Писанието по отношение на тази популярна представа за Бога, наречена „Триединство“, как въздейства тя върху всяка от тези отличителни адвентни истини, намиращи се в трите ангелски вести. Ще открием, че всъщност е налице един много обезпокоителен резултат. Ще открием това заедно. Тази смяна на Бога, състояла се в историята ни, всъщност е изменила цялата вест. И това в действителност обяснява защо положението на нещата продължава да бъде все същото, без да чувстваме, че изобщо се приближаваме до завършване на делото и прогласяване на Тройната ангелска вест. Какво се е случило? Точно това искам да открием, точно това искам да погледнем докато разглеждаме всяка от тези отличителни истини. И докато ги разглеждаме ще откриете, а също и (надявам се) ще оцените в малко по-голяма степен как всички тези истини са свързани в едно цяло. Те не стоят просто изолирани като всяка от тях се намира самостоятел-но в „кутия“. Те всъщност са свързани – образуват една красива верига, една красива картина. И така, това е идеята, която имаме, нека се впуснем направо в нея.

Първата точка е трите ангелски вести. И по-конкретно искам да се съсредоточа върху ангела, който носи вечното благовестие. Именно тази вест трябва да отиде по целия свят. Именно тази вест всъщност спасява, защото „благовестие“ означава...? Блага вест. А благата вест е блага вест за...? Спасение. В 7 ст. от Откровение 14 гл., за думите на ангела се казва:

„И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.“

Към колко личности насочва ангелът вниманието на света, за да им се поклонят? Това се казва три пъти тук: въздайте Нему слава; това е часът, когато Той ще съди; и се поклонете на...? Този... Колко личности би било това? „Този“ е в единствено число, нали? Това е една отделна личност. Не група личности, не комитет; това е една отделна личност. И така, въпросът, който следва естествено, е: Коя е тази една личност, за която се говори? Тя е описана като Създателя, Твореца на небето и земята, морето и водните извори. За кого се отнася това? За Този, Който ще получи поклонение, Този, Който единствен е достоен за поклонение, защото Той е Източникът на всичко.

Някои хора отговарят, това е прекрасно, и вероятно разполагате с правилния отговор. Този, Който е най-компетентен да ни каже за поклонението и за това на кого трябва да се покланят истинските поклонници, е Този, Който дойде от небето на земята, за да ни открие истината и да ни спаси. Това е Христос – най-висшият авторитет по темата. И според Исус ни се казва следното (в Йоан 4:23):

„Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.“

Някои от вас казаха, че става дума за Отец – дадохте правилния отговор, защото точно това каза Исус. Истинските поклонници ще се покланят на...? Отца. Следователно, когато ангелът казва „поклонете се на Този, Който е направил небето и земята“, той говори за истинско поклонение, а това истинско поклонение ще се отправя към...? Отец. Първата ангелска вест се отнася за Бог Отец. Той е Създателят на небето и земята. Той е Източникът на всичко. Той е тази една отделна личност, за която се говори в тази първа ангелска вест. Това е според самия Исус. И е интересно да видим как онова, което Исус поучаваше, всъщност е свързано с трите ангелски вести. Това всъщност е жизненоважно. Но това беше разбирането на учениците, които следваха Исус, чуха ученията Му, вярваха, поучаваха и практикуваха онова, което бяха научили от Него. Виждаме това в начина, по който се молеха. Например, ето една молитва, записана в Деяния 4:24, 27 (говори се за учениците):

„А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях...“

Дали това е същото описание, което намираме в Откровение 14:7? Да. На кого се молят те? На Бог Отец. Знаем това, защото в 27 ст. се казва:

„Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски...“

Следователно, Богът, на Когото се молеха те, е Бащата на...? Исус. Исус е Неговият свят Син и те се молят на Бащата на Исус и отправят това искане. Следователно, тук виждаме на практика как разбираха учениците и как практикуваха учениците своята вяра. Молитвата част от поклонението ли е? Определено да. Следователно, тук виждаме ясно, че тези ученици се покланяха на...? Бог Отец, Бащата на Исус Христос. Те разбираха кой е Богът на Библията. Те разбираха кой е Богът на Сътворението. Това е Богът, за който се отнася първата ангелска вест. Доста интересно е, именно в това се състои въпросът: фактът, че Бог изпраща първата ангелска вест, за да привлече вниманието на света да се поклони на Него, посочва, че светът в действителност не се...? Покланя на Него. Нали така? Иначе защо да изпраща вест, с която да каже

„Бойте се от Бога, въздайте Нему слава и Му се поклонете“?

Ако целият свят вече се покланя на Бога, не е нужно да му казвате това. Но фактът, че целият свят, включително и повечето хора, които всъщност вярват в Библията, е объркан относно поклонението, че е налице измама относно поклонението – именно затова Бог изпраща трите ангелски вести, първата от които е свързана с вечното благовестие и с това да знаете на кого се покланяте. И това е ключовият момент, що се отнася до това. И така, да обобщим.

Първият компонент, който разгледахме тази вечер – трите ангелски вести и особено първата ангелска вест – откриваме, че представата, че Бог е Триединство, която поучава, че Бог не е просто една отделна личност, а е три личности, които съставляват един Бог, всъщност унищожава първата ангелска вест. Защото в първата ангелска вест се говори за...? Една отделна личност, Създателя. И открихме кой е Той. Следователно, истината за Бога всъщност подчертава, защитава и ни помага да разберем какво има предвид ангелът и как това може да бъде изпълнено в практичен план. Така че това е разликата. Триединството унищожава представата за това кой е Бог като прибавя още личности и обърква това за кого говори ангелът. Много интересна илюстрация на това е следната:

Можете да попитате някого (и особено ако имате адвентни приятели), това е добър въпрос, който да зададете: За кого говори първата ангелска вест? Интересното е, че е възможно да получите разнородни отговори. Някои може би ще кажат: „Говори за Бога“, или „Говори за Исус“, или „Говори за Бог, Исус и Светия Дух“. Някои може би ще кажат, че „Говори за Триединството“. И фактът, че съществуват такива различни отговори посочва наличието на проблем сред онези, от които се очаква да прогласят тази вест на света. Виждате ли какво е сторило Триединс-твото? Нанесло е удар в самата сърцевина на Тройната ангелска вест и вечното благовестие. Ето защо казвам, че истината и правилното разбиране (в библейски план) на това кой е Бог всъщност ни помага да разберем вестта, да живеем вестта и да проповядваме вестта.

Следващата ни точка беше свързана със светилището. Някои хора казват:

„По какъв начин доктрината за светилището се намира в Тройната ангелска вест?“

Понеже в първата ангелска вест се говори за часа на Божия съд. В Йоан 5:22 се казва:

„Защото Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина...“

Целият съд е даден на...? Сина. Кой даде на Сина целия съд? Отец. Следователно, Отец е Източникът, Отец е Този, Който притежава правомощието да съди, и Той всъщност е поверил и дал този съд на...? Сина. Отец е Източникът, Синът е Този, Който го получи от Своя Отец. Следователно, Христос е Съдията. Христос е не само наш Съдия, Той е също така и наш...? Първосвещеник. И е много важно да бъде установе-на тази връзка. Двете неща са свързани. И двете неща – фактът, че Христос е Съдия и Христос е наш Първосвещеник – са свързани със службата на Христос в небесното светилище. Той служи в светилището като наш Свещеник, но е също и...? Съдията. Следователно, когато ангелът говори за това, че е настанал часът на Божия съд, че целият съд е поверен на Сина, това е свързано с Неговото свещеничество, свързано е със светилището. Виждате ли връзката? Ето защо говорим за доктрината за светилището. Важността на доктрината за светилището се състои в нещо повече от просто това да вярваме, че съществува сграда в небето. Знаете, има храм в небето, „истинската скиния, която Господ е издигнал, а не човек“. Христос служи в това светилище. Но действителният централен компонент на вестта за светилището не е просто да вярваме, че съществува сграда, а е това, което се случва в нея. И онова, което се случва в нея, бива извършвано от Христос, Служителя, Първосвещеника в това светилище. Следователно, службата на Христос в действителност е центърът и пулсът на това, за което се отнася изобщо вестта за светилището. В Евреи 4:14 ни се казва следното:

„И така, като имаме велик Първосвещеник, който е преминал през небесата, Иисус, Божия Син, нека държим здраво това, което сме изповядали!“

Следователно, на Христос е даден целият съд, Христос е нашият велик Първосвещеник, който е преминал през небесата. Искам да се съсредоточим и върху нещо в този стих. Когато се казва, че Той е нашият Първосвещеник, Той е наречен... как?

„Иисус...“ чий Син? „Божият Син.“

Исус е човешкото име на Божия Син. Вярно ли е? Ангелът каза на Йосиф:

„...когото ще наречеш Исус.“

Исус е човешкото име за това, когато Божият Син дойде при Въплъще-нието.

Следователно, центърът на вниманието тук е просто следният: Чрез онова, което Христос постигна в човешко естество, именно така Той спечелва правото да стане наш Първосвещеник. Неговата първосвещеническа служба започна след като Той отиде на небето като победоносно човешко същество. Не казва ли Библията, че Той приел естеството на Авраам и се оприличил във всичко на братята Си (Евреи 2:16, 17)? За да може да бъде милостив и верен Първосвещеник.

Компетентността на Христос да бъде наш Първосвещеник е Неговата опитност в човешко естество. Затова когато тук се говори за Исус, се говори за Неговото човешко естество. Всеки път, когато виждате в Новия завет „Исус“ (ние някак си пропускаме това), трябва да помните, че с това се говори за Божия Син като Човек, Който дойде и беше въплътен. И така, Христос извършва служба в небесното светилище, Той е както Свещеник, така и Съдия. И ключовата истина на доктрината за светилището е тази служба – това, което извършва Христос като служба. В 1 Тимотей 2:5 ни се казва следното:

„Защото има само един Бог и един Посредник между Бога и хората - Човекът Христос Иисус...“

Има само един Бог – това е Бог Отец. Точно за това се говори в първата ангелска вест. Има също и само един Посредник между Бога и човека. Този Посредник е Христос Исус. И се казва „Човекът Христос Исус“. Защо се набляга на „Човека“? Набляга се на Неговото човешко естество. Сега за първи път имаме човешки Свещеник в небесното светилище – нещо, което не се беше случвало никога преди. Той е Посредник, Свещеник и Съдия. И ключовият момент тук, братя и сестри, е следният: Няма друга личност, която да е компетентна да изпълнява тази роля. Няма друга личност, която да е компетентна да бъде наш Съдия, наш Свещеник и наш Посредник – никой. Единственият, Който може да направи това, е...? Исус Христос. Може би си мислите:

„Всички знаехме това. Това е доста елементарно, доста просто.“

То наистина е елементарно, наистина е просто, наистина е основно, и предстои да видим дали то се прилага наистина или не. Защото много хора имат различни представи, що се отнася до тази много елементарна, основна истина. Защото вярваме, че съществува храм в небето, в който Христос извършва служба. Никой, който чете Библията, не би се усъмнил в това. Но дали това е единственият съществуващ храм? Ако четете Новия завет, знаете, че нещата не стоят така. Защото в 1 Коринтяни 3:16 четем:

„Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?“


Следователно, докато съществува храм в небето, в който Христос извършва служба в плът, Новият завет тук ни казва, че на земята Божият храм е... кой? Неговият народ, вярващите. И за вярващите се казва: Вие сте храм на Бога и Божият Дух живее във вас. И така, ето го въпросът:

Кой служи в този Божий храм на земята?

Единственият, Който е компетентен да служи като Свещеник, като Посредник и като Съдия е Христос. А другият храм, освен онзи в небето, се намира на земята. Следователно, с други думи, „Божият Дух, който живее във вас“ е не друг, а...? Същият Служител, същият Свещеник – Христос Исус.

И така, виждаме това много ясно на редица места. Искам да го разгледаме, защото това е жизненоважната истина на доктрината за светилището, братя и сестри. Много пъти ние свеждаме вестта за светилището до просто спорове и дебати за това дали съществува сграда в небето или не. И забравяме, че съществува храм на земята и че Свещеникът извършва служба и в храма на земята. Нямаме друг Първосвещеник, само един – Христос Исус. Забележете как книгата Римляни описва тази служба тук, на земята. Римляни 8:26:

„Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания. А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля“ (Римляни 8:26, 27).

Това е популярен стих, който на мнозина им харесва да използват, за да кажат:

„Виждате ли тук? Духът също извършва служба. Имаме друг посредник освен Христос.“

Чували ли сте това? Аз съм го чувал. Колко библейско е да се поучава, че имаме друг посредник освен Христос? Току-що прочетохме, в Тимотей, че има само един Бог и само... колко посредници? Един Посредник. Онзи, за което говори Павел тук, братя и сестри, е не друг, а Христос, Който посредничи и служи чрез Своя Дух в храма на земята. Точно за това говори той. Той не говори за друг посредник, говори за друг аспект на Христовата служба, който се състои във вярващия, в сърцето на вярващия. И Христос, Който познава ума на Духа, Този, Който изпраща Своя Дух, Христос, Който служи в небесното светилище, знае намерението на Своя Дух, който служи в земния храм. Ето как Той посредничи между Бога и човека. Виждате ли картината? Знаем това, защото Павел разбираше, че този Дух е не друг, а самият Христос. Знаем това от 2 Коринтяни 3:17 – там той го обяснява:
„А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е...“? „...свобода.“

Следователно, дали Духът е някой друг, различен от Христос? Не. Следователно, службата на Духа в сърцето на вярващия, която вълнува сърцето и подтиква тези неизговорими стенания, е дело на не друг, а...? Самият Христос. Не чуваме за доктрината за светилището по този начин, нали? Това е вестта за светилището, това е доктрината за светилището – ето тук. Христос, служещ в земния храм. Да се поучава, че в земния храм служи някой друг означава да се унищожава доктрината за светилището. Осъзнавате ли това? А това е компонент от настоящата истина в последните дни и част от Тройната ангелска вест.

И така, ако се върнете на Римляни и прочетете останалата част от контекста там, откривате следното (Римляни 8:34):

„Кой е онзи, който ще ги осъди? Христос Иисус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който се застъпва за нас.“

Ето го единственият Застъпник, служещ и застъпващ се отдясно на Бога, но също така чрез Своя Дух служещ и застъпващ се в земния храм. Един Посредник, извършващ двойна работа. Той може да прави това, не се нуждае от нечия помощ, за да извършва това. И така, ако трябва да обобщим този компонент на доктрината за светилището, сега е доста ясно. Доктрината за Триединството ни дава още един посредник освен Христос, известен популярно и небиблейски като Бог Свети Дух. Още един посредник. Всъщност съм чувал проповедници да казват, че има друг посредник, че Светият Дух е посредник освен Христос, защото според тяхното разбиране поради Триединството Светият Дух е друга, отделна личност – не Отец, не Синът, а трета, отделна личност. И като се прави това, какво се е случило с доктрината за светилището? Била е напълно унищожена. Ако имате друг свещеник, ако имате друг посредник, който се застъпва, освен Христос, тогава сте унищожили цялата картина на светилището. Христос премина през много неща (и това е не достатъчно силно изказване), за да бъде компетентен да стане наш Първосвещеник и Застъпник в светилището. Никой друг не е правил това.

От друга страна, истината и разбирането на вестта за Отец и Неговия Син всъщност правят така, че доктрината за светилището да изпъкне и да придобие повече смисъл. Има един Бог, има един Посредник между Бога и човека, и този Посредник извършва едно двойно дело - в горното светилище в плът и в земния храм чрез Своя Дух, защото Той е този Дух. Има смисъл, нали? Достатъчно просто. Това е истината за светилището. Тя се състои в много повече от просто спорене относно сграда в небето.

Следващата точка е: Десетте заповеди и съботата. Третата точка в списъка ни със стълбове на нашата вяра, настоящата истина, която открихме в трите ангелски вести, в Йоан 15:10 Исус ни представя ключов момент, що се отнася до заповедите. Той казва:

„Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.“

Причината да разглеждаме заповедите е, както видяхме, че в трите ангелски вести се казва:

„Тука е търпението на светиите: тука са тези които пазят...“? „...заповедите Божии...“

На кого принадлежат заповедите? На Бога. И според Исус те принадлежат конкретно на...? Неговия Отец. Той казва, че опазил заповедите на Своя Отец. Това е интересно, защото... коя е първата заповед в Десетте заповеди? Бог казва:

„Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; да нямаш други богове, освен...“? Нас.

„...Мене.“

„Мене“ е в единствено число. Нали така? Първата ангелска вест говори за поклонение към едно същество – „поклонете се на Този“. И така, за кого се говори в първата заповед? Според Исус се говори за Бог Отец. Неизменно из цялото Писание. И така, ето за какво се отнасят заповедите, ето как Исус го обясни, и ето как Исус го разбираше, и също така ето как Исус се покоряваше на първата заповед. Осъзнавате ли, че Исус се покоряваше на първата заповед? Нека видим как Той казва това – Йоан 4:22:

„Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.“

Когато Исус казва „ние“, дали това включва и Него? Да. Следователно, Исус също се покланяше; и Той се покланяше според заповедите. И така, какво казвам аз – че Исус се покланял на Отец ли? Разбира се. Определено. Защото Той казва:

„Аз опазих заповедите на Отца Си.“

Първата е да нямаме други богове освен Него. И Исус определено е вършил това. Защото Той много добре знае, че Неговият Отец е...? Единият истинен Бог на...? Цялото творение. Той е Този, за Когото се отнася всъщност първата ангелска вест. Виждаме това, например, в Матей 4:10, когато дяволът дойде да изкушава Исус. Ето го отговорът Му:

„Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: „На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш.““

За кого говореше Исус тук? За Бог Отец. Следователно, дали това включваше и Исус? Дали означава, извинете ме. Когато се казва,

„На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш“,

дали Исус се покоряваше на тази заповед? Определено й се покоряваше. И знаем това, защото Той разкри именно това. Ще видим след минута следващия стих, но искам да забележим нещо тук. За колко личности се говори тук, когато се казва,

„На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш“?

За една отделна личност, нали? Казва се:

„...само Нему да служиш.“

Когато Исус възкръсна, имаме от Него следното описание, то е много ясно по отношение на това как се покланяше Той – в Йоан 20:17:

„Исус й каза [на Мария]: Не се допирай до Мен, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им съобщи: Възна-сям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.“

Ето го точно там – Исус се покланяше на Бога, Своя Отец. Той казва, че Отец е „Моят Бог и вашият Бог“.

Той каза, че истинските поклонници ще се покланят на Отец. Първата ангелска вест се отнася изцяло за...? Поклонението. Доста ясно е. Следователно, Богът на Авраам, Исак и Яков, Богът на Десетте заповеди е...? Бог Отец. Някой може би ще каже:

„Почакай за минута братко, ти се опитваш да оставиш Исус вън от картината. Да се покланяме ли на Исус или не?“

Разбира се. Отец казва, че всички хора трябва да почитат Сина както...? Почитат Отец.

„Който не почита Сина, не почита Отца...“ (Йоан 5:23).

Следователно, също както почитаме Отец, почитаме също и Сина. Това е част от покланянето към Отец. Ние почитаме Неговия Син като Негов Син, а не като някой друг. И не почитаме никого другиго по същия начин, освен Неговия Син. Това е истинското поклонение. И така, не искам да разберем погрешно тази точка като помислим, че се опитваме да обезславим Исус или да отнемем нещо от Него. Всичко, което принадлежи на Него, е благодарение на това, че Той е Божият Син. И вие трябва да Го почитате и да Му се покланяте като такъв, защото именно така почитаме Отец. И така, ако трябва да обобщим тази част от Десетте заповеди... И, разбира се, при Десетте заповеди начинът, по който започвате Десетте заповеди, е начинът, по който това ще окаже влияние върху останалите заповеди. Ето защо погледнахме първата заповед. И така, при представата за Триединството не слизате доста далеч надолу из Десетте заповеди, преди напълно да се натъкнете на голям проблем. С Триединството вие унищожавате първата заповед, защото Триединс-твото изисква поклонение към... колко личности? Три. Някои хора се опитват да кажат „тия тримата са едно“ и именно по този начин е една, но в действителност това са трима в едно, това е някой друг освен единствено Бог Отец, а също и освен Сина, за Когото видяхме, че също трябва да Го почитаме. Има още някой, на когото се отдава поклонение. Затова представата за Триединството унищожава истинското положение на Бог Отец и всъщност в крайна сметка нарушава първата заповед. Затова няма смисъл да се опитвате да пазите другите девет, ако не сте преминали правилно през първата. Всички знаем, че ако нарушите една...? Сте нарушили всичките. И така, Богът на първата заповед е Богът на всичките останали девет заповеди. А днес в доктрината за Триединството се казва, че на Бог се отдава поклонение като на трима в един и един в трима, което напълно унищожава това и следователно напълно унищожава този компонент на Тройната ангелска вест.

Докато от друга страна истината, разкрита в Библията, потвърждава, че първата заповед се отнася за Бог Отец. И единственият начин да Го разберем и да Му се покланяме и да Го почитаме истински е чрез Неговия Син. Ще разгледаме това в малко по-големи подробности в хода на лагера.

Другият компонент, който също искам да разгледаме, е въпросът за съботата. Съботата е част от Десетте заповеди и е особена настояща истина, за която говорим често и към която препращаме от Тройната ангелска вест. Разбира се, като част от Десетте заповеди съботата няма да ни открие нищо друго освен онова, което сме открили дотук, но как въздейства доктрината за Триединството конкретно върху съботата? Съботната заповед ни е дадена... Причината да пазим съботата е, защото тя е паметник на...? Сътворението. Не е ли така? Казва се:

„...защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях“ (Изход 20:11).

Сътворението. Тя е паметник на Сътворението. Тя отбелязва това, че Бог е Създател и Творец на всичко. Начинът, по който Бог направи това, е описан в Ефесяни 3:9. Дадено ни е обяснение как Бог е направил това. Там се казва:

„...и да открия на всички, в що се състои разпоредбата на тайната, скривана от векове в Бога, Който създаде всичко чрез...“?

„...Иисуса Христа...“

Бог Отец е Източникът. Той създаде всичко чрез Исус Христос. Това не е единственото място, на което виждаме това. И в 1 Коринтяни 8:6 ни е представена същата истина. Там се казва:

„...но за нас има само един Бог - Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.“

Не пропускайте тези малки думички, те всъщност казват много. Един Бог, Отец, от Когото е всичко. Той е Източникът. Той е Този, от Когото е всичко. Той е единственият в Писанието, Който всъщност е наречен Бог Отец. Понеже Той е Източникът, Той не е „от“ каквото и да е нещо или когото и да било. Той е Бог Отец. Всичко останало е...? От Него, Той е Източникът. Ето защо откривате, че даже Христос е наречен Синът на Бога. Духът на Бога. Всичко останало също е на [англ.: от] Бога и Той е Източникът. Тук се казва, разбира се, и „един Господ - Исус Христос, чрез Когото [или: посредством Когото] е всичко“. Бог създаде всичко чрез Своя Син. С други думи, в Сътворението участваха само две същества, а не три или повече. Само две – Отец и...? Неговият Син. Източникът; и Той създаде всичко чрез Своя Син. Това е разкрито на доста места, няма да прекарам твърде много време в разглеждане на това. Но кулминацията на творческото дело е когато Бог каза на Своя Син:

„Да създадем човека по Нашия образ.“

Нали така?

И когато човекът беше създаден по Божия образ, крайният продукт беше... колко човека? Двама човека, нали? Мъж и...? Жена. Като казвам „човек“, имам предвид човечеството, а не само мъжката разновидност. Ясно е, нали? Когато Бог създаде човечеството, крайният продукт при създаването на човечеството беше...? Мъж и жена. Колко същества са това? Две, нали? Защото оригиналът бяха... колко същества? Две. Ето го точно там. Това е достатъчно доказателство, за да ви покаже колко личности участвали в творческото дело – Отец и Синът.

И така, съботата е знак за творческото дело на Бога. А кой също изпълняваше това творческо дело? Не можем да забравим това. Разглеждаме съботата и се съсредоточаваме толкова много върху съботата и върху деня, като забравяме какво обозначава денят. Той сочи към Бога Създател, Отец, Източникът, Който създаде всичко чрез Своя Син. Толкова. Няма нужда да прибавяме още. Защото две не е равно на три. Интересно е. Казвам това, защото понякога хората се опитват да употребят историята на Адам и Ева и да кажат:

„Виждаш ли? Адам и Ева, двамата, станаха едно. Това доказва, че Бог е трима.“

Чували ли сте това? Аз съм го чувал и започвам да си мисля:

„Как изобщо ще проработи това?“

Как може „двама“ да докаже „трима“? Ако „двама“ доказва каквото и да е нещо, то „двама“ доказва, че има...? Двама, а не трима. Така че не можете в действителност да употребявате тази история така.

Но има още един проблем, братя и сестри – че Триединството обърква нещата с математиката, която сте учили в училище. Наистина я обърква. Не казвам това с цел да бъда забавен, но това в теологията е поклонението и разбирането на хората. Две доказва три, а три е едно. Как можете да мислите така, ако вярвате в Триединството? Това напълно обърква нещата. Така че математиката, която сте учили в училище, не ви е полезна, когато стане въпрос за теология. Това, братя и сестри, е трагично, защото точно в това вярват хората, що се отнася до поклонението. Това не е просто изчислителна грешка, която допускате, и сте сбъркали пресмятането с няколко долара. Това е разбирането и вярването на хората, когато стане въпрос за поклонението към Бога. Хората вярват, че ако не мислите така ще бъдете изгубени. Необходимо е да бъдете вън от църквата. Ето колко трагично е това и какво въздействие оказва то върху настоящата истина. На какво още е знак съботата? Тя е знак за Сътворението (разгледахме Сътворението), но е също така и знак, че Бог е Този, Който ни освещава. Изход 31:13. Тук се казва:

„Говори тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам.“

Следователно, съботата е знак за Сътворението, тя е също така и знакът за това, че Господ [това идва от еврейското „Яхуа“] е Този, Който ни освещава. Интересно, нали? За какво се отнася това? Някой ще каже:

„Да, тя означава и това, знаехме го. Какво означава това?“

Това всъщност се отнася за Бог Отец. Забележете как Исус говори за освещението. Йоан 17:17:

„Освети ги чрез истината,“ казва Той, „Твоето слово е истина“.

Тук Исус се моли (което е част от поклонението). На кого се моли Той? На Отец. Кого е помолил Той да ни освети? Отец. Следователно, Този, Който освещава Своя народ, е Бог Отец. Съботата е знак, който посочва това. Има смисъл в това, защото Отец е Източникът на всичко (вече видяхме това), включително и на нашето освещение. И така, как ни освещава Отец? Библията ни казва това, не е нужно да се чудим. Как ни освещава Отец? Защото Исус помоли Отец да направи това, нали? Знаете ли, много пъти разбираме този стих погрешно. Хората четат този стих и го четат по следния начин – те казват:

„„Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.“

„А-а-а! Значи ще чета повече от Библията и ще бъда осветен.“

Някога мислили ли сте така? Преди аз мислех така. Знаете ли защо? Защото именно това ни се казва. Мислим, че като човек прекарва време в Библията и със Словото, и изучава, ще стане по-свят. Не. Имаше цял един народ, който наизустяваше Библията по-добре от вас и мен, и тези хора изобщо не бяха свети. Тук Исус не говори за изучаване на Библията. Той се моли на Отец да направи нещо. Вашето и моето освещение са Божие дело, те са чудо. Това не е нещо, което можете да направите някакъв набор от инструкции. Следите ли? Исус се помоли на Отец да го направи. Как го прави Отец? Ето – 1 Коринтяни 1:30:

„А от Него [Отец] сте вие в Христос Исус, Който стана за нас мъд-рост от Бога и правда, и освещение, и изкупление...“

Ето как Отец ни освещава. Той даде пълно освещение, извърши нашето освещение... къде? В Сина. И начинът, по който Той ни освещава, е като ни дава Своя...? Син. Той ни дава личност. Просто, нали? Следователно, нашето освещение не става чрез прекарване на повече време с Библията. Не казвам:

„Не четете Библията.“

Но нашето освещение е от Отец и Той ни дава Своя Син. Библията ни казва за тази действителност. Но е необходимо вие да приемете тази действителност, това чудо. Именно това посочва съботата, именно за това се отнася съботата. И така, отново: Отец и Син. Представата за Триединството ни казва, че има всъщност три върховни източника на всичко. Не е ли така? Не един, а три. Така то унищожава положението на Бог Отец. Казвано ми е, че трима участвали в Сътворението. Трима създатели работели заедно. Това напълно унищожава съботата и целият смисъл на съботата се скрива напълно. И не само това, но делото на освещението в представата за Триединството се приписва на трима. Знаете, Бог Отец изпратил Сина Си, Който ни спасил, а Светият Дух е този, който ни завежда в небето и ни помага да бъдем осветени. Заслугата се получава от всичките трима, така че тази библейска истина е напълно унищожена. Докато, както видяхме много ясно, разбирането за Отец и Сина всъщност защитава и утвърждава съботната истина, що се отнася до Сътворение и що се отнася до освещение.

Следващото нещо (искам да забързам тук, защото искам да се уверя, че ще разгледаме всичките точки, за които говорим) е вярата на Исус. Видяхме, че светиите са описани като пазещи Божиите заповеди и...?

„...вярата на Исус“ -

още една настояща истина. Какво означава това? Ето какво – нека погледнем Галатяни 2:16:

„...като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно същество.“

Благовестието се обобщава в това да бъдем направени праведни (или да бъдем оправдани). И начинът, по който се постига това, е чрез вяра. Ето защо това се нарича „праведност чрез...“? „...вяра.“ Тук то е наречено „освещение“. Говорим за едно и също нещо, това не са две различни неща. Единственият... и единственото нещо, което освещава, е вярата на...? Исус, на Христос. Интересно е, че тук Павел казва, че това не става чрез делата на закона. С други думи, съблюдаването на закона и съблюдаването на заповедите нямат за цел...? Оправдание. Осъзнавате ли това? Някой ще каже:

„Какъв е смисълът тогава? Вероятно можем да се отървем от това.“

Не. Не толкова бързо. Точно това правят някои, нали? Но законът и заповедите имат своето място. А тяхното място не е за оправдание, не е за придобиване на праведност. Това всъщност е плодът, тези неща, които са постигнати от вярата на Исус. Исусовата вяра ни оправдава, прави ни праведни. А плодът на това се изявява в покорство към заповедите – не за да получим нещо, а за да изявим какво вече сме получили в Христос. Виждате ли разликата? Защото мнозина днес са предприели пътуване в опит да впечатлят Бога като пазят заповедите. Може би те не изговарят тези думи, но ние чувстваме, че в пазенето на заповедите се съдържа някакъв важен за нашето спасение компонент. Да. Не праведност, не освещение, не което и да е от тези неща. Компонентът е, че това е плодът, който Исус дава в живота. Следова-телно, това е плод на спасението, а не принос към спасението. Голяма разлика. Именно това всъщност разбират и живеят светиите. Ето (още едно място) – Римляни 3:22-24. Там се казва:

„...т.е. Божията правда, чрез вяра в Исус Христос, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус...“

Чия праведност получаваме? Според стиха тук, става дума за... чия правда? На Бога. И начинът, по който става това, е чрез вяра в Исус Христос. Става чрез приемане на самия Христос, като приемем, вярваме... И Неговата вяра е онова, което ни дава именно онази праведност, която Той изработи на земята. А това е Божията правда – тя не е чрез закона, нито чрез каквото и да е съблюдаване на закона или на заповедите. Точно за това се отнася вечното благовестие, братя и сестри. Източникът е Отец. Начинът, по който се случва това, е Неговият Син, а не наше дело. И това се намира точно там, в сърцевината на Тройната ангелска вест. Между другото, именно това прави някого светия. Именно това прави някого светия. Виждате ли, ние мислим, че светия е някой, който пази заповедите. Съсредоточаваме се върху заповедите и покорството и съсредоточаваме цялото си внимание върху заповедите. И особено върху съботата, защото има толкова много християни, които пренебрегват съботата. Говорим толкова много за заповедите и покорството, за сметка на пренебрегване на вярата на Исус, като не осъзнаваме истинската връзка помежду им - едното предшества другото, едното е плод на другото. Онова, което ни прави праведни, е вярата на Исус, и това дава плод в живота – тогава животът е покорен. И има толкова много места, на които Писанието говори за това, тук разглеждаме само няколко, просто за да видим, че нещата стоят точно така – отново и отново. Галатяни 3:22:

„Но Писанието затвори всички под грях, така че обещанието, изпълнено чрез вяра в Исус Христос, да се даде на тези, които вярват.“

Ето го отново. Обещанието. Какво е обещанието? Обещанието, че ние можем да станем наследници на спасение (ако погледнете контекста). Това обещание за спасение е чрез...? Вяра в Исус Христос. Това е ключов момент тук. Точно за това се отнася Тройната ангелска вест. И така, пазенето на заповедите не ни дава нищо; то е изява на онова, което вече сме получили в Христос. Помнете тази точка, тя е от жизненоважно значение. Трябва да приемете обещанието преди да можете да направите каквото и да е нещо, за да угодите на Бога. Първо и преди всичко трябва да приемете обещанието. Това обещание е чрез вяра в Исус. Само тогава можете да имате каквато и да е надежда да направите каквото и да е нещо, което да угоди на Бога. През по-голямата част от времето при нас става точно обратното. В по-голямата част от времето ние вярваме, че когато се покоряваме на заповедите и започнем да ги пазим, тогава можем да видим, че Бог може да ни даде някои благословения. Не е ли така? През повечето време казваме:

„Нужно е да се покоряваме на Бога и да Му показваме, че сме сериозни във вярата си. Тогава можем да очакваме да получим уверение в спасението.“

А в умовете на мнозина пазенето на заповедите е средство за впечатля-ване на Бога и придобиване на спасение. Ако не мислите, че нещата стоят така, само погледнете историята на църквата ни. Бог изпрати вест през 1888 г., нали? Той изпрати вестта към една църква, която вече пазеше заповедите. Не е ли така? Тогава защо да изпраща още нещо, ако това е всичко, което е необходимо? Понеже те бяха изгубили от поглед...? Христос и Неговата праведност. Именно за това се отнася вестта от 1888 г. Както и да е, това не е темата на проповедта ни тази вечер. Но е важно да помним, че това е настояща истина, която е част от Тройната ангелска вест – тази вест за праведност чрез вяра. А единственият начин, по който тя може да бъде разбрана истински, според начина, по който е представена в Писанията, е когато разберете тази връзка между Отец и...? Неговия Син – че сме направени праведни пред Бога в Христос. И... Искам да погледнем и другия стих, в който се продължава с това и вниманието се насочва малко по-отблизо върху това, което е направил Христос за нас в действителност. Римляни 5:10. Там се казва:

„Защото ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия...“? „...живот!“

Ето го точно там спасението. Спасението става чрез живота на Сина. И няма да бъде от полза нищо друго, няма да бъде от полза и нищо по-малко. Животът на Сина не е отделен от Сина, това не е нещо освен Сина. Животът на Сина е...? Самият Син. Не казва ли Библията „който има Сина, има...“ какво? „...живот.“

Следователно, биваме спасени чрез Неговия живот. Христос ни придава Своя живот и точно за това се отнася спасението. Точно за това се отнася праведността чрез вяра. Ето защо представата, в която се казва, че това е който и да било друг, различен от Христос, напълно унищожава централния компонент на праведността чрез вяра. В Колосяни 1:27 ни се казва:

„...на които Бог пожела да изяви какви са богатствата на славата на тази тайна между езичниците, която е Христос във вас, надеждата на...“? „...славата.“

Тази вечер разглеждаме в подробности Тройната ангелска вест. В действителност правим само кратко резюме, с някои подробности, а не с пълни подробности. Ето я и нея, братя и сестри, сърцевината на благовестието. Това е вечното благовестие. Какво е то? Христос (а не някой друг и не нещо друго), Христос във вас, надеждата на славата. Биваме спасени чрез Неговия...? Живот. Нашето освещение се дължи на това, че Бог Отец Го е направил наше освещение. Той е нашият Съдия, Той е нашият Първосвещеник, и Той е Този, Който служи – не само в небето, далеч, далеч от нас, а точно тук, в земния храм, който е Неговият народ. Затова когато се казва „Христос във вас, надеждата на славата,“ се говори за нашия Първосвещеник. А само нашият Първосвещеник е компетентен за това. Виждате ли картината? Всичко е свързано, братя и сестри. Всичко има връзка. Това е една красива картина, която е напълно унищожена, когато имате погрешна представа за това кой е Бог. Защото учението за Триединството ви казва, че „Христос във вас“ означава някой друг, известен като Бог Свети Дух.

Някои може би ще кажат:

„Христос във вас“ означава нещо по-малко от Христос, може би само словата на Библията, които четете, за да придобиете освещение, или които се опитвате да наизустите, или се опитвате някак да вкарате в ума си.“

Ако това е който и да било, различен от Христос, или ако е каквото и да било нещо, по-малко от Христос, това не е Христос. Първосвещеникът, само Той е компетентен – това представлява вестта за светилището, за която говорим. Ето го обяснено ясно в Галатяни 4:6 – Павел казва:

„И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика...“? „...Авва, Отче!“

„Духа на Своя Син“ - това е Духът, който се застъпва в нас с неизгово-рими стенания. Не някой друг, а Духът на Сина, защото самият Господ е този Дух (2 Коринтяни 3:17), това е нашият Утешител. И така, що се отнася до вярата на Исус, представата за Триединството унищожава напълно праведността чрез вяра. Тя напълно унищожава тази картина. Не е само Христос с нашата праведност. Начинът, по който стигате до небето... Знаете, Исус завършил делото тук, на земята, отишъл на небето, и тогава длъжността била поета от някой друг, и работата на този някой друг, Бог Свети Дух, е да заведе вас и мен в небето. Точно в това вярват повечето хора. И начинът, по който ни завежда в небето, е като ни помага да пазим заповедите. Нали така? Точно в това вярват мнозина, братя и сестри. Праведността чрез вяра... централният елемент и теологично разбиране и учение, което разкрива Библията относно праведността чрез вяра, бива унищожено, когато заместите Христос с някого другиго. И няма значение с кого Го замествате, унищо-жили сте централния компонент. В такъв случай ние нямаме Христовия живот, който ни спасява, а имаме някого другиго. Това напълно се срива. Докато истината, която видяхме в Писанията, за единия Бог, Отец, и Неговия Единороден Син, подчертава, оживотворява и извежда наяве истинското значение на праведността чрез вяра. Надявам се, че разбирате това поради онова, което разгледахме в малка степен тук.

Другият компонент, който ще разгледаме, е състоянието на мъртвите. Какво общо има състоянието на мъртвите с този въпрос? В Тройната ангелска вест имаше глас от небето, преди да се случи следващото нещо, който казваше:

„Блажени мъртвите...“

Защо има благословение за мъртвите? Какво по отношение на мъртви-те? Какво е състоянието на мъртвите? Те не са ли вече благословени с това да са в небето? Много хора вярват, че мъртвите вече са благосло-вени. В случай, че са добри мъртви, знаете – т.е. ако са праведни, добри хора, те вече са благословени в небето. Не, има благословение за онези, които са мъртви. Защо?

Защото те са мъртви и все още не могат да получат това благословение, докато бъдат...? Върнати към живот, или възкресени. Следователно, състоянието на мъртвите в Писанието е много ясно. Тази вечер няма да се впускам в подробности относно състоянието на мъртвите, но това е от голямо значение, когато стане въпрос за Христовата смърт. Библията учи, че „мъртвите не знаят нищо“ (Еклесиаст 9:5). Когато умрете, вие спите. Не осъзнавате отминаването на времето, не осъзнавате нищо, няма мислене, няма спомени, няма нищо, вие сте „угаснали“, светлините са угаснали. Вие не посещавате старата си къща - къща, обитавана от духове, или каквото и да е такова нещо. Знаете, всички тези представи, които съществуват в света, се основават на неправилно разбиране на състоянието и положението на мъртвите. Ето защо Библията разкрива истината за това. Ние вярваме в това, но е интерес-но, че когато стане въпрос за Христовата смърт е налице огромна разлика. Победата на Христос над Сатана е от голямо значение за нас. Начинът, по който Христос постигна победа над Сатана, всъщност е чрез смърт. Научаваме това в Евреи 2:14. Там се казва:

„И така, понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той подобно взе участие в същите неща, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта на смъртта, тоест дявола...“

Следователно, дали Христовата смърт е важна? Крайно важна е. Това е начинът, по който Той унищожи онзи, който притежаваше властта на смъртта. Интересното е следното: Когато стане въпрос за Христовата смърт, има много хора, които казват:

„Състоянието на мъртвите, както го разбираме от Библията, не се прилага в действителност за Христовата смърт.“

Чували ли сте това? Те казват:

„О, Христовата смърт... Той беше различен, беше уникален, беше специален. Защото когато Христос умря, Той не умря напълно. Защото Той се възкреси от мъртвите.“

Чували ли сте и това? Искам да помислим върху това за минута. Преди всичко, ако Христос се е възкресил от мъртвите, това противоречи на Писанието (както ще видим). Но ако се е възкресил сам от мъртвите, това означава, че Той не е бил наистина...? Мъртъв, защото мъртвите не знаят...? Нищо, те не могат да правят нищо. Това означава също, че нашето вярване относно състоянието на мъртвите е безсмислено. Защото няма значение колко вярвате, че мъртвите не знаят нищо, когато щом стане въпрос за най-важната от всички смърти, Христовата смърт, вие казвате:

„Знаете ли, състоянието на мъртвите всъщност не се прилага тук.“

Тогава каква е ползата от него? Нали така? Значително противоречие. Тази представа – че Христос се е възкресил сам от мъртвите, някой може би ще каже:

„Никога преди не съм я чувал.“

Ако вярвате в Триединството, точно това поучава то – че Христос всъщност се е възкресил сам, защото не било възможно Той да умре цялостно, напълно, тъй като Той представлява една трета от онова, което съставлява...? Бога. А не можете да имате липсващи части. Не може да останат две трети. Две трети не правят едно завършено цяло, знаете, едно. И така, искам да погледнем това от Писанието. В Йоан 5:26 ни се казва – Исус казва:

„Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот...“? „...в Себе Си...“

Въпрос. Какъв е източникът на живота, който Синът притежава? Неговият Отец. Отново, вече открихме това – Отец е Източникът на всичко, включително и на живота, притежаван от Сина. Какъв живот има Синът? Вечен живот, безсмъртен живот, божествения живот на Своя...? Отец. Някои може би ще го опишат даже и като „изначален, незает, недобит живот,“ нали така? Откъде го получи Той? От Своя Отец. Някои хора мислят, че „изначален, незает, недобит живот“ означава, че той не може да бъде даден. Значението не е такова. Той действител-но е даден, Христос го притежава, защото Му го даде Отец. И на едно място Христос всъщност го върна на Отец. Знаете ли кога Той го върна на Отец? Когато всъщност каза това:

„В Твоите ръце предавам...“? „...Духа Си.“

Или...? Живота Си. И Той се раздели с този живот, върна го на Своя Отец. Той го даде, както каза в Писанието. И в Йоан 10 гл. (това е стих, който се разбира неправилно и който се използва от хората в опит да кажат, че Исус се е възкресил сам) и там 17 ст. Той казва:

„Затова Отец Ме обича, защото Аз давам живота Си, за да го взема отново.“

Аз го... Извинете ме.

„Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец“ (Йоан 10:17, 18).

И хората казват:

„Виждате ли? Тук Исус казва, че Той е дал живота Си и...“? „...го взема пак. Той се възкреси сам от мъртвите.“

Значението никак не е такова. Защото ако се е възкресил сам Той не е бил...? Мъртъв. Ето какво научаваме от състоянието на мъртвите. Следователно, какво е значението, когато се казва „имам право пак да го взема“? Ако погледнете значението на думата, тя означава просто „да получа“. Това е точно същата дума, която в края на текста
е преведена като:

„Тази заповед...“? „...получих от Своя Отец.“

Думата е същата. Следователно, Исус даде живота Си, за да го...? Получи пак. И ако го получава, това означава, че някой...? Му го е дал. Кой може да бъде това? Този, на Когото Исус каза:

„В Твоите ръце предавам Духа Си.“

Не е чак толкова трудно, нали? Той Му даде Своя живот. Той се раздели със Своя живот и умря напълно. Ето защо Отец беше Този, Който Го възкреси от мъртвите. Той Му върна този живот и Христос го получи, и възкръсна на третия ден. И Библията е много ясна по въпроса, в редица пасажи. Исус каза на Йоан в Откровение 1:18:

„...бях мъртъв, и ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.“

Исус казва, че бил...? Мъртъв. Той живее, беше мъртъв и ето, живее до вечни векове. И когато Исус говори за това, че бил мъртъв, Той има предвид същия вид „мъртъв“, който се отнася за всички останали умрели хора. Иначе това няма смисъл за доктрините и истините, в които вярваме, що се отнася до състоянието на мъртвите, ако Христос е изключение към това. Много хора се объркват по отношение на това с каква смърт е умрял Христос. Той умря със смъртта, с която умираме всички ние. Той придоби ключовете за онази смърт, от която ни избавя. Той избави някои хора на сутринта на възкресението си. Така че Христос описва смъртта си именно по този начин. И ето защо когато умря Той беше напълно мъртъв и само Отец можеше да Го възкреси. Римляни 10:9:

„Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се...“? „...спасиш.“

Исус умря и кой Го възкреси от мъртвите? Бог Отец. Дали това е важна истина? Ако вярвате в това, ще бъдете спасени. Ще разгледаме това в друго изследване, нямам време сега да го прегледам, но, казано много просто, апостолът и всичките ученици разбираха, че Христовото възкресение беше извършено от Бог Отец. Христос получи този живот, който Отец Му даде. Искам да прочета следното изявление от св. Августин за състоянието на мъртвите и Триединството, защото на някои хора им се иска да кажат:

„Аз вярвам в това.“

Това е хубаво, но Триединството всъщност ни казва следното – тук той казва:

„Никой мъртвец не може сам да се възкреси. Той [Христос] единствен можеше сам да се възкреси, Който, макар тялото Му да бе мъртво, не бе мъртъв. Защото Той възкреси онова, което беше мъртво. Той възкреси сам Себе Си, Който в Себе Си беше жив, но в тялото Си, което трябваше да бъде възкресено, беше мъртъв“ („Никейски и следникейски отци“, серия 1, том 6, стр. 656).

И така, това имали смисъл според вас? Добре. Това е опитът на Августин да помири Триединството с Христовата смърт. Неговото заключение беше:

„Христос не беше наистина мъртъв. Той се възкреси сам.“

Не само Августин вярва в това. И причината да го използвам тук е защото това е илюстративно. Чувал съм го от толкова много други хора. Днес. Съвременници, проповедници, даже в Адвентната църква, които казват, че Христос сам се е възкресил от мъртвите. Сега можете да видите откъде произлиза представата първоначално. Произлиза от представата за Триединството. Августин беше един от популяризаторите му. И така, състоянието на мъртвите се унищожава напълно от представата за Триединството като се изопачава Христовата смърт, докато истината за Отец и Сина всъщност защитава това. Вижте, ще ви кажа, ще бъда честен тук... Малко пресрочвам времето, знам. Почти приклю-чихме. Но веднъж бях на съботно-училищен урок и разисквахме върху Христовата смърт. Един брат зададе следния въпрос:

„Какво означава това, когато Христос умрял? Дали една трета от Бога е умряла?“

Звучи малко ужасяващо да се каже така, но точно така разбират много хора нещата. Защото представата е, че Бог е съставен от трима. Как е възможно една част да умре? Така че не може тази част да е наистина мъртва. Може би е умряла само човешката част, но някак си Той все още бил жив. Това е един много действителен проблем, братя и сестри. Ако Христос не е умрял, имаме много сериозен проблем. Отхвърляме Писанието. И да се каже, че Той се е възкресил сам, по същество означава да се каже точно това. И така, истината за Отец и Сина е доста ясна. Видяхме какво разкрива Библията за Христовата смърт, за Неговото възкресение и начина, по който се е случило това. Контрастът е много ясен. И накрая ще завърша с Второто пришествие, следва Тройната ангелска вест. Това е Второто пришествие. В Матей 16:27 Исус казва:

„Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели; и тогава ще въздаде на всеки според делата му.“

Често се задава един въпрос: Кой ще дойде при Второто пришествие? Имам предвид, освен Христос. Разбира се, всички знаем, че ще дойде Исус. Но обикновено се задава този въпрос и хората казват, знаете:

„Дали Отец също ще дойде? Дали Духът вероятно също ще дойде? Кой още ще дойде при Второто пришествие?“

Ето какво ни казва Исус. Исус идва със славата на Своя...? На Своя Отец. Следователно, означава ли това, че Отец ще присъства тук при Второто пришествие? Добре, не сте съвсем сигурни, няма проблем. Ще ви кажа как го разбираме от Писанието. Вижте, Исус казва:

„В дома на Моя Отец има много обиталища. Отивам да ви приготвя място. Тогава ще дойда и ще ви заведа...“? „...там.“

Отец ще чака – там, където ще дойде Христос, за да събере Своя народ, Своята невяста, и ще ги доведе в дома на Своя Отец.

„Звездата на шоуто при Второто пришествие е Христос.“

Той идва със славата на Своя Отец, заедно с ангелите, но Той е Този, Който идва, за да ни заведе в...? Дома на Своя Отец, както посочи. И там няма никой друг. Няма никой друг, между другото, който също да чака в небето. Там е Бог Отец. Ясно е, нали? Предстои да видим това. Ще завърша със следния стих, след което ще обобщим онова, което открихме. Колосяни 3:4 – там се казва:

„Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава.“

Христос е нашият живот. Той е Този, Който ще се яви. Ние ще се явим с Него в слава и Той ще ни заведе у дома, в дома на Своя Отец. Отново е налице тази връзка между Отец и Неговия...? Син, дори що се отнася до Второто пришествие. Защото много хора задават въпроса:

„Кой ще дойде всъщност? Колко същества ще дойдат? Къде ще бъде Светият Дух при Второто пришествие? Дали някога ще ни се удаде даже да видим Светия Дух?“

Не и според Библията.

И така, това са стълбовете на настоящата истина, които са последната вест, която трябва да бъде проповядвана преди Второто пришествие на Христос. Ето ги там: трите ангелски вести, небесното светилище, Десетте заповеди (като в това се включва и съботата), вярата на Исус, състоянието на мъртвите и Второто пришествие. Погледнахме всеки един от тях в известни подробности и видяхме какво въздействие оказва върху тях доктрината за Триединството. И онова, което открихме, е че доктрината за Триединството унищожава всяка една от тези отличителни настоящи истини. Тези настоящи истини съставляват стълбовете на нашата адвентна вяра. С други думи, братя и сестри, доктрината за Триединството е отрицанието на адвентизма. Осъзнавате ли това? Тя унищожава настоящата истина. Това не е просто твърдение, което изказвам. Показах ви доказателствата и начинът, по който се случва това, във всяка една и във всички тези истини. Заповедите са унищожени, също и светилището, вярата на Исус е заменена, състоянието на мъртвите заедно с Христовата смърт и даже са налице объркани представи по отношение на Второто пришествие и на това кой ще дойде и кой ще ни приеме, когато отидем на небето, и всички тези неща. Причината, поради която Триединството е отрицанието на тази вест на настояща истина, е защото това не е Богът на Библията. Това не е Богът, издигнал това движение. Това не е нашият Бог. Това всъщност е Богът на някого другиго. Това е богът на Рим. Ето го - „Католическа доктрина относно Светата Троица“ от отец Джон Хардън. Казва се:

„Тайната на Светата Троица е най- фундаменталната [тайна] на нашата вяра. От нея зависи всичко останало и от нея произлиза всичко останало. Следователно, постоянната загриженост на Църквата е да защитава откритата истина, че Бог е Един по естество и Трима по Личности.“

Знаете ли какво означава това? Те не само казват, че това е основата на тяхната вяра и всяка доктрина се основава на него, но мисията на Църквата е да защитава тази представа – че Бог е Триединство. Как я защитавате? Вероятно като изключвате онези, които не са съгласни? Може би като ги изгоните от църквата? Може би като кажете „ти вече не си вярващ“ или „ти изгуби спасението“ или което и да било от тези неща? Това е римокатолическата представа. И, за съжаление, братя и сестри, този бог си е проправил път в църквата на остатъка и е унищожил последната вест на настояща истина. И е интересно, че толкова много хора в църквата изглежда действат... или не че изглежда, че действат – те изглежда действат като че имат мисия да защитават Триединството. Нали така? Говорите против Триединството и...

„У-у-у! Ела тук. Имаме събрание на църковния съвет. На кой лагер си ходил? Какви DVD дискове споделяш? Какво видео гледаш? Какво каза за Исус? Че Той е Божият Син? Събрание на църковния съвет, ще се изправиш пред него.“

Не се шегувам. Това се случва на хора по целия свят. А също и тук, нали? Може би ако поискам от вас да вдигнете ръка дали това се е случвало на вас или дали познавате някого, да, ще получим доста ръце, които ще се покажат. Братя и сестри, това е плод от трагедията, състояла се в това, че сме сменили Бога. Приели сме бог, който напълно е унищожил и обезсилил всяка настояща истина, която е отличителен стълб нашата вяра. Този човек е авторът на католическия катехизис – този отец, направил изявлението. Причината да казвам, че имаме един и същи бог е защото това е от уебсайта на църквата. В нето се казва:

„Триединството.“

Тук Бог е Триединство – това се казва в горната част. И ще прочетем първата част:

„Безсмъртен, всемогъщ и вселюбящ, Бог е взаимоотношение на Отец, Син и Свети Дух. Единственото същество, достойно за нашето поклонение, Бог е наш Създател, Изкупител и Приятел.“

Искам да прекъснем и да помислим върху това за минута. Когато се казва „единственото същество, достойно за нашето поклонение,“ Отец, Син и Свети Дух са едно същество, това е римокатолическата представа за Триединството. Защото знам, че някои хора казват:

„Не, не, не! Адвентното Триединство е различно от католическото Триединство.“

Възможно е то да бъде различно според вас, но ние се позоваваме на официалните изявления на църквата. А не... Някой казва:

„Моят пастор казва, че е различно.“

С цялото дължимо уважение към вашия пастор, не е определящо неговото мнение по въпроса. Официалното църковно становище е идентично на римокатолическото Триединство. Ако някои пастори казват, че е различно, ще се радвам да чуя по какъв начин е различно. И те всъщност имат проблем с това изложение на ученията. Ето защо сега те отстраниха въведението, между другото. Ако отворите уебсайта сега, няма да го намерите там, защото е твърде изобличително. И така, въпросът днес е, че сме приели бог, който унищожава основните стълбове на нашата вяра – всеки един, който вече разгледахме. И така, както започнахме с това заглавие, искам и да завърша с него:

„Триединството срещу настоящата истина.“

Надявам се, че разбирате, сега с малко по- големи подробности, какво означава това. Има ли смисъл в това? И така, въпросът, който трябва да бъде зададен на всеки един от нас:

На кого ще се поклоните вие, братя и сестри? С кого е вашата връзка? И как ще стоите вие в последните дни? Защото за да прогласите Тройната ангелска вест трябва първо да я знаете и разбирате, и да преживявате за какво се говори в нея. Това е предизвикателството. Не е просто да я разбирате интелектуално. Това всъщност е да преживяваме тази връзка на поклонение и свързаност с Отец чрез Неговия Син. Това е предизвикателството към вас и мен. И така, не споделяме това само за да осъждаме някого и да казваме:

„Вижте колко грешат те и колко прави сме ние.“

Споделяме това, защото е време да си отидем у дома. Няма да си отидем у дома като спорим кой е прав и кой греши, а като разбираме каква е вестта, която трябва да прогласяваме – как мога да я приема аз лично и как мога тогава да я споделя. И когато отидете да я споделяте, споделяйте я с любов. Съгласни ли сте? А не за да фраснете някого по главата, защото понякога имаме навик да правим това. Макар да е възможно те да са ви причинили това, това не означава, че трябва да направите същото. Има ли смисъл в това? Споделяме истината с любов.

Добре, нека завършим с молитва. Мисля, че разбрахте идеята.

Ако можете да коленичите заедно с мен, това ще бъде прекрасно, и ще завършим с молитва. Моля се да сте били благословени от това видео.

Постарайте се да се абонирате за канала ни.

Харесайте, включете известията и, което е най-важно, споделете това видео с други.

Нека Бог Отец ви благослови богато в Исус.

Revelation1412.org

Текстът на проповедта можете да свалите ОТТУК!