
Предразсъдъкът, който се поражда срещу нас поради това, че не сме обърнали внимание на грешките, които Бог ни е разкрил, и оплакванията поради суровото и строго изобличение, са несправедливи. Бог ни задължава да говорим и ние не можем да мълчим. Ако греховете в редиците на Божия народ са очевидни, а Божиите служители се отнасят с безразличие, те буквално поддържат и оправдават грешника и вината е обща. Поради това Божието неодобрение ще засегне и тях, тъй като ще отговарят за греховете на виновника.
Във видение ми бяха посочени много примери, когато Божието неодобрение е било предизвикано поради небрежността на Неговите служители към грешките и греховете на хората от народа Му. Всеки, който оправдава тези грешки, се счита от другите за много благ и с прекрасен нрав, а той просто отказва да изпълни дълг, ясно посочен в Словото. Тази задача не е особено приятна, затова хората избягват да я изпълняват.
У някои вярващи се поражда дух на омраза поради изобличенията на грешките на Божия народ, а това е причина за слепота и ужасна измама в собствените им души и ги лишава от способността да различават кое е грешно и кое не. Те си изработват собствено духовно зрение. Те може да свидетелстват за грешките, но не ги разбират така, както ги чувстваше Исус Навин и не се смиряват, защото не чувстват опасността за душите си.
Истинският Божи народ, който е взел присърце делото на Господа и спасението на човешките души, винаги ще вижда греха в истинския му характер. Винаги ще се отнасят вярно и ясно към греховете, които така лесно го побеждават. Това важи с особена сила за заключителното дело на църквата и по-специално във времето на запечатването на 144-те хиляди, които ще застанат без грях пред трона на Бога. Тогава те ще чувстват най-дълбоко грешките на народа, който се изповядва за Божи. Това е изразено ясно чрез картината, която пророкът вижда за последното дело, където се представени мъже, държащи в ръката си разрушително оръжие. Един от тях е облечен с ленени дрехи и носи мастилница на кръста (Езекиил 9:4).
Кой действа по това време според Божия съвет? Дали не са онези, които в действителност оправдават грешките на Божия народ и ако не открито, то в сърцето си негодуват срещу изобличителите на греха? А може би са онези, които се опълчват срещу упреците и съчувстват на грешащите? Не наистина! Ако не се покаят и не изоставят делото на Сатана, с което утежняват товара на Божиите служители и подкрепят грешниците в Сион, те никога няма да приемат белега на Божието запечатващо одобрение. Ще попаднат в унищожението на неправедните, представено чрез делото на петимата мъже с разрушителни оръжия. Обърнете внимание, че всички, които получават чистия белег на истината, изработен в тях чрез силата на Святия Дух и представен чрез мъжа в лененото облекло, са онези, които "въздишат и плачат поради всички мерзости", които стават в църквата. Любовта им към чистотата, честта и славата на Бога е толкова силна, че те осъзнават дълбоко изключителната греховност на греха и скърбят и плачат в агония. Прочетете Езекиил 9 глава.
Унищожението на онези, които не виждат по същия начин голямата противоположност между грях и праведност и не чувстват опасността така, както всички, които стоят в Божия съвет и получават белега, са описани в заповедта, дадена на петимата мъже с разрушителното оръжие (Езекиил 9:5, 6).
Историята на един нагледен урок
При случая с Ахановия грях Бог каза на Исус Навин: "А не ще бъда вече с вас, ако не изтребите проклетия изсред вас" (Исус Навиев 7:12). Как да сравним този пример с поведението на онези, които не желаят да издигат гласа си срещу греха и грешките, а винаги се отнасят със съчувствие към смутителите на стана? Бог каза на Исус Навин: "Не можеш да устоиш пред неприятелите си, докле не проклетото изсред себе си" (Исус Навиев 7:13) и изговори наказанието, което щеше да постигне престъпилия Неговия завет.
Тогава Исус Навин започна прилежно да издирва виновника първо в племената, след това в семействата и накрая между личностите. Като виновник бе посочен Ахан. За да се изясни въпросът пред всички люде и за да не им се даде повод да негодуват и да казват, че са пострадали, без да са виновни, Исус Навин постъпи много мъдро. Той знаеше, че е престъпникът, че е скрил греха си, което е предизвикало Божия гняв над народа. Тактично го накара да изповяда греха си, за да бъде оправдана Божията чест и справедливост. "Тогава Исус рече на Ахана: Чадо мое, въздай сега слава на Господа, израилевия Бог, и изповядай Му се; и кажи ми що си сторил, не скривай от мене. И Ахан в отговор на Исус каза: Наистина аз съгреших на Господа, израилевия Бог, като сторих така и така: Когато видях между користите една хубава вавилонска дреха, двеста сикли сребро и една златна плочка тежка петдесет сикли, пожелах ги и ги взех; и ето, те са скрити в земята сред шатъра ми, и среброто отдолу. И взеха ги отсред шатъра и донесоха ги при Исуса и при всичките израилтяни; и те ги положиха пред Господа. Тогава Исус и целият Израил с него взеха Ахана, Заровия син, със среброто, дрехата и златната плоча, и синовете му, дъщерите му, говедата му, ослите му, овците му, шатъра му и всичко, каквото имаше, и заведоха ги в долината Ахор. И рече Исус: Защо си ни смутил? Господ ще смути тебе днес. Тогава целият Израил уби Ахана с камъни и изгориха го с огън, след като го убиха с камъни. После натрупаха на него голяма грамада камъни, която стои и до днес. Така се върна Господ от яростния Си гняв. Затуй онова място се нарича и до днес долина Ахор" (Исус Навиев 7:19-26). Господ каза на Ахан, че не само бе взел нещата, за които категорично бе заповядал да не се взимат, за да не предизвикат проклетия, но беше и откраднал, и излъгал. И цялата му плячка трябваше да бъде изгорена с изключение на златото и среброто, принадлежащи на Божието съкровище. Грехът бе победен, но не чрез битка и без народът да се излага на опасност. Сам Началникът на Господнята войска бе предвождал небесните армии. Битката бе на Господа. Той беше начело на битката.на изобщо не помагаха в случая. Победата и славата бяха Господни, затова и трофеите бяха Негови. Той нареди всичко да бъде изгорено, освен златото и среброто, които запази за Своето съкровище. Добре разбираше значението на заповедта, а именно, че златните и сребърните съкровища, които скри, бяха Господни. Той открадна от Божието съкровище за себе си.