Из Съкровища от свидетелства
Елън Уайт
В Планинската Си проповед Христос увещава последователите Си да не позволяват умовете им да бъдат погълнати от земни неща. Той казва ясно: "... Не можете да слугувате на Бога и на мамона. Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото от облеклото? ... И за облекло защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат, не се трудят, нито предат, но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е обличал като един от тях" (Матей 6:24, 25 , 28, 29.)
Елън Уайт
В Планинската Си проповед Христос увещава последователите Си да не позволяват умовете им да бъдат погълнати от земни неща. Той казва ясно: "... Не можете да слугувате на Бога и на мамона. Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото от облеклото? ... И за облекло защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат, не се трудят, нито предат, но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е обличал като един от тях" (Матей 6:24, 25 , 28, 29.)
Тези думи са пълни със значение. Те бяха приложими в дните на Христос, приложими са и днес. Исус противопоставя естествената простота на полските цветя на изкуственото украшение в облеклото. Той заявява, че и славата на Соломон не би могла да се сравни с естествената красота на едно от цветята. Тези думи представят един урок за всички, които желаят да опознаят и да вършат Божията воля. Исус забелязва грижите и ангажираността към облеклото, и предупреждава, да, заповядва да не посвещаваме много мисли на облеклото. Важно е да обърнем особено сериозно внимание на Неговите думи. Соломон бе така погълнат от мисли за външен показ, че не успя да извиси ума си чрез постоянна връзка с Бога на мъдростта. Съвършенството и красотата на характера бяха пренебрегнати в опитите му да постигне външна красота. Той продаде честта и съвършенството на характера си в стремежа да се прослави и накрая стана деспот, поддържайки своята екстравагантност чрез смазващи народа данъци. Най-напред си поквари сърцето, след това се отклони от Бога и стана поклонник на идоли.
Смущаваме се, като гледаме как нашите сестри пренебрегват простотата в облеклото и подхранват ЛЮБОВ КЪМ СВЕТСКИТЕ МОДИ. Така те се отделят от Бога и не отдават внимание на вътрешното украшение. Не трябва да се чувстват свободни да прекарват даденото им от Бога време за ненужни украшения на облеклото си. Колко много по-добре би могло да бъде използвано то за изследване на Писанията, което води до цялостно познание за пророчествата и практическите уроци на Христос...
На Бога би Му било приятно да вижда нашите сестри облечени в чисто, обикновено облекло и сериозно посветени на делото на Господа. Не им липсва способност и стига само да искат да използват правилно талантите си, тяхната полезност ще се увеличи извънредно много. Ако времето, което сега прекарват в ненужна работа, бъде посветено на изследване на Божието слово и в обясняването му на другите, умовете им биха се обогатили с бисерите на истината и биха били укрепени и облагородени чрез усилията, положени за разбиране на основанията на нашата вяра. Ако сестрите ни бяха съзнателни християнски работници, стремейки се да използват всяка възможност за просветляване на другите, ние щяхме да виждаме десетки души, прегръщащи истината единствено поради техните себепожертвувателни усилия. Сестри, в деня, когато делата се поставят на везните, ще ви бъде ли приятно да прегледате назад живота си или ще чувствате, че е била търсена само външната красота на човека, докато вътрешната хубост на душата е била почти изцяло занемарена?
Нашите сестри ще имат ли достатъчно усърдие и морален кураж да застанат без всякакво извинение на библейска основа? Апостолът е дал изрични наставления по този въпрос: "И тъй, искам... жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетена коса и злато или бисери, или скъпи дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които са се посветили на благочестието"(1 Тимотей 2:8-10). Тук Господ се изказва ясно срещу носенето на злато. Нека онези с опит да внимават да не подвеждат и отклоняват другите по този въпрос чрез примера си. Халката на пръста ви може да бъде много проста, но е ненужна и безполезна, и влияе лошо на другите.
ОСОБЕНО ВНИМАТЕЛНИ трябва да бъдат СЪПРУГИТЕ НА НАШИТЕ ПРОПОВЕДНИЦИ да не се отклоняват от ясните учения на Библията по въпроса за облеклото. Мнозина гледат на тези предписания като на нещо твърде старомодно, за да заслужава внимание; но Този, Който ги даде на учениците Си, разбираше опасностите от любовта към облеклото в наше време и ни предупреди. Ще обърнем ли внимание на предупреждението, ще се покажем ли мъдри? Екстравагантността в облеклото нараства непрекъснато. Но не свършва с това. МОДАТА СЕ ПРОМЕНЯ ПОСТОЯННО и нашите сестри вървят по петите й независимо от време и разходи. За облекло се харчат огромни средства, а всъщност би трябвало да бъдат върнати на дарителя Бог...
Онези от пазителите на съботата, които са се поддали на влиянието на света, ще бъдат изпитани. Опасностите на последните дни са пред нас и пред изповядващите се за Божи народ ще връхлети изпитание, за което мнозина не са и сънували. Тогава ще се изпита и покаже искреността на тяхната вяра. Мнозина са се присъединили към светските хора в гордост, суета и търсене на удоволствия, ласкаейки се, че независимо от това могат да бъдат християни. Но точно отдаването на такива неща ги отделя от Бога и ги прави чада на този свят. Христос не ни е дал такъв пример. Само онези, които отричат личното Аз и живеят живот на трезвеност, смирение и святост, са истински последователи на Исус. Такива хора не могат да се наслаждават на обществото на обичащите света.
Мнозина подражават в облеклото си на хората на света, за да имат някакво влияние върху невярващите, но те правят скръбна грешка. Ако искат да имат истинско и спасяващо влияние, нека живеят според своето изповедание, показвайки вярата си чрез праведните си дела и правейки ясно разграничение между християните и светските хора. Думите, облеклото, действията трябва да говорят за Бога. Тогава всички около тях ще бъдат повлияни свято и даже невярващите ще разберат, че те са с Исус. Ако някой иска влиянието му да говори в полза на истината, нека живее според изповеданието си и така да подражава на смирения Образец.
Гордостта, невежеството и глупостта са неизменни другари. На Господ не Му е угодно, когато изповядващите се за Негов народ проявяват гордост. Той бива обезславен, когато те се съобразяват с нездравословните, нескромните и скъпи моди на този дегенерирал век.
Модата управлява света; и тя е тиранин, често пъти принуждаващ посветилите й се на най-големи неудобства и дискомфорт. Изисква много, без каквото и да е основание, и събира пари безмилостно. Има омайваща сила и дава повод за критикуване и осмиване на бедните, ако те не я следват по петите на всяка цена, дори жертвайки самия живот. Сатана тържествува, че примките му успяват, а Смъртта се смее над разрушаващите здравето глупости и над сляпата привързаност на поклонниците на олтара на модата...
СРАМ Е ЗА НАШИТЕ СЕСТРИ така да забравят своя свят характер и задълженията си спрямо Бога, че да подражават на модите на този свят. За нас няма никакво извинение, освен перверзностите на собственото ни сърце. Доброто влияние не се упражнява чрез такова поведение. То е толкова несъстоятелно с нашето изповедание, че ни прави смешни в очите и на невярващите.
Много човешки души, които са били убедени в истината, са се обявявали против нея поради гордостта и любовта към света на нашите сестри. Проповядвано, учението изглежда ясно и хармонично и сърцата на хората чувстват, че приемайки истината, трябва да вдигнат тежък кръст. Но когато видят показността на нашите сестри в облеклото, си казват: "Този народ се облича като нас. Тези хора всъщност не вярват онова, което изповядват; и в края на краищата сигурно лъжат. Ако наистина вярват, че Христос скоро ще дойде и че случаят на всяка човешка душа ще бъде решен за вечния живот или за смъртта, не биха посвещавали толкова време и пари, за да се обличат според модите." Колко малко сестри, изповядващи се за вярващи, разбират проповедта на облеклото си!
Нашите думи, нашите действия И НАШЕТО ОБЛЕКЛО са всекидневни, живи проповедници, които "СЪБИРАТ с Христос" или "РАЗПРЪСКВАТ". Това не е маловажен въпрос, който трябва да бъде отминат с презрителен жест. Въпросът за облеклото изисква сериозни размисли и много молитва. Мнозина невярващи са чувствали, че не вършат правото, ставайки роби на модата; но когато видят някои с високи претенции за благочестие да се обличат както светските хора, намирайки удоволствие в лекомислено общество, те решават, че нищо погрешно няма в техния начин на поведение.
Ние "станахме - казва боговдъхновеният апостол – ПОКАЗ НА СВЕТА, на ангели и на човеци" (1 Коринтяни 4:9). Цялото небе отбелязва всекидневното влияние на изповядващите се за последователи на Христос върху света. Сестри мои, вашето облекло говори или в полза на Христос и на свещената истина, или в полза на света. Кое от двете е? Помнете, че всички трябва да отговаряме пред Бога за влиянието си.
Не искаме по никакъв начин да насърчаваме небрежността в облеклото. Нека то бъде правилно и подходящо. Дори да е само БАСМА от 10 цента, тя трябва да бъде поддържана чиста и спретната. Ако по нея няма плисета, то жената, която носи тази дреха, би могла да спести нещичко, като си я ушие сама, но също и като си я пере и глади сама. Семейства се обременяват, като обличат децата си в съгласие с модата. Какво прахосване на време! Малките биха изглеждали много привлекателни в дрешки без басти и украшения, но поддържани приятни и чисти. Толкова е лесно да се перат и гладят такива дрехи, че работата по тях не се чувства като товар.
Защо нашите сестри ОГРАБВАТ Бога от службата, която Му дължат? А ограбват и Неговата съкровищница, ограбват парите, които трябва да дадат за делото Му, като робуват на модите на този век. Първите и най-добри мисли биват отдавани на облеклото; време се губи и пари се прахосват. А културата на ума и сърцето се пренебрегва. Характерът се счита за нещо по-маловажно от облеклото. Украшението с кротък и смирен дух е от безкрайна стойност. Затова най-нечестивата глупост е нашите възможности да си осигурим това скъпоценно украшение на душата да се прахосват лекомислено.
Сестри, ние можем да извършим за Бога благородна работа, стига да желаем. Жената не знае силата си. Бог не е имал намерение нейните способности да бъдат погълнати изцяло от въпроси, като: "Какво ще ям? Какво ще пия? Какво ще облека?" Има много по-висша цел за жената, тя има много по-възвишена участ. Жената трябва да развива и култивира силите си, за да може Бог да ги използва във великото дело за спасяване на човешки души от вечна гибел... Но най-голямото зло е влиянието върху децата и младежите. Почти веднага след като се появят на бял свят, те биват подчинени на изискванията на модата. Малки дечица слушат много повече неща за облеклото, отколкото за тяхното спасение. Виждат майките си много по-сериозно да се консултират с модните реклами, отколкото с Библията. Много по-често се посещават галантерийният магазин и шапкарят, отколкото църквата. На външния показ на облеклото се отдава много по-голямо значение, отколкото на украшението на характера. Остри укори се отправят заради изцапана фина дреха, и умът става избухлив и раздразнителен при постоянното ограничаване.
Деформираният характер не смущава толкова майката, колкото една изцапана дреха. Детето слуша много повече за дрехи, отколкото за добродетели, защото майката е по-запозната с модата, отколкото със своя Спасител. Нейният пример твърде често обкръжава младежите с отровна атмосфера. Порокът, маскиран с модна одежда, нахлува сред децата.
Чрез простотата в облеклото чувствителната жена изявява най-добрите си предимства. За характера на една личност СЪДИМ ПО стила на дрехите, които носи. Крещящото облекло издава суета и слабост. Скромната, благочестива жена ще се облича просто, което ще разкрива финия вкус, културата на ума.
Има украшение, което никога няма да изчезне, което може да ощастливи живеещите до нас, а и да свети с незатъмнен блясък в бъдещето на безсмъртието. Това украшение е кроткият и смирен дух. Господ ни е заръчал да облечем душата си с най-богатата дреха. Всеки поглед в огледалото трябва да напомня на поклонниците на модата за пренебрегнатата душа. Всеки час, прахосан за тоалет, трябва да бъде укор за това, че не са използвали интелекта си.
ТОГАВА МОЖЕ БИ, ЩЕ НАСТЪПИ РЕФОРМАЦИЯ, която би издигнала и облагородила целите и намеренията в живота. Вместо стремежа към златни украшения за външен показ, биха се положили сериозни усилия за достигането или получаването на онази мъдрост, която е много по-ценна от чисто злато, да, която е много по-ценна от скъпоценни камъни.
Малка е силата на характера и физическата енергия на поклонниците на модата. Те не живеят за някаква по-голяма цел и животът им не постига никакъв достоен край. Навсякъде срещаме жени, чиито ум и сърце са погълнати от любовта им към облеклото и външния показ. Женската душа бива осакатена и подценена, а мислите се концентрират върху нейното бедно, презряно Аз. Когато една модно облечена млада жена мина покрай няколко господа на улицата, един от тях запита за нея. Отговорът бе: "Тя е едно хубаво украшение в дома на баща си, но иначе не става за нищо." Жалко е, че онези, които изповядват, че са Христови ученици, мислят, че е добре да подражават на облеклото и маниерите на тези безполезни украшения.
Петър дава ценно наставление относно облеклото на християнката: "Вашето украшение да не е вънкашно, сиреч плетене на косата, кичене със злато или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот с нетленното украшение на кротък и смирен дух, което е скъпоценно пред Бога. Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си..." (1 Петрово 3:3-5). Всичко, което увещаваме, е в съгласие със заповедите на Божието слово. Четем ли Библията, изследваме ли библейските учения? Ще се покорим ли на Бога, или ще се съобразяваме с обичаите на този свят? На Бога ли ще служим, или на мамона? Можем ли да очакваме да се радваме на душевен мир и на Божието одобрение, докато вървим точно обратно на ученията на Неговото слово?
Апостол Павел увещава християните да не се съобразяват с този свят, но да се преобразяват чрез подновяването на ума си, "за да познаете от опит що е Божията воля - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено" (Римляни 12:2). Но мнозина, които изповядват, че са Божии чада, не се свенят да се съобразяват с обичаите на този свят, като носят злато, скъпоценности и скъпи дрехи. Жените, чиято съвест не им позволява да ги носят, биват считани за тесногръди, изпълнени с предразсъдъци и дори с фанатизъм. Но Бог е, Който благоволява да ни даде тези наставления; те са изявления на безпределната Мъдрост и онези, които не ги зачитат, рискуват, като се излагат на опасност и загуба. Жените, които се придържат към украшенията, забранени в Божието слово, подхранват гордост и суета в сърцето. Те желаят да привличат вниманието. Облеклото им говори: "Погледнете ме; възхищавайте се от мене." Така присъщата на човешкото естество суета нараства все повече. Когато умът е съсредоточен единствено върху това как да се угоди на Бога, всички ненужни разкрасявания на личността отпадат.
Апостолът противопоставя външното украшение на смирения и кротък дух, а след това свидетелства за истинската стойност на вътрешното състояние: "В очите на Бога това има голяма цена." Съществува решително противоречие между любовта към външно украшение и благодатта на кроткия, смирен и тих дух. Единствено когато се стремим във всички неща да се съобразяваме с Божията воля, тогава мир и радост ще царуват в душата.
Любовта към облеклото застрашава моралните устои, противопоставя личността на жената на личността на жената християнка, която се отличава със скромност и уравновесеност...
Христос СЕ СРАМУВА от изповядващите се за Негови последователи. С какво приличаме на Него? С какво нашето облекло се съобразява с библейските изисквания? Не желая да се натоваря с греховете на хората и затова ще тръбя с тръбата ясно. В продължение на години съм давала разбрано и решително свидетелство по този въпрос в печата или чрез слово. Не съм се бояла да обявя цялостния Божи "съвет". Трябва да бъда чиста от кръвта на всички. Това, че привързаността към света и гордостта са почти всеобщи в господството си, не е извинение за един християнин да постъпва като другите. Бог е казал: "Да не следваш множеството да правиш зло..." (Изход 23:2)
Сестри мои, не се отнасяйте несериозно със собствените си души и с Бога. Показано ми е, че главната причина за вашето отстъпничество е любовта ви към облеклото. Това води до пренебрегването на тежки отговорности и вие едва ли ще откриете в сърцата си и една искрица любов към Бога. Без отлагане отстранете причината за вашето отстъпничество, защото това е грях срещу душата ви и срещу Бога. Не се закоравявайте чрез измамата на греха. Модата понижава интелекта и изяжда духовността на нашия народ. Следването на модата преобладава в църквите на адвентистите от седмия ден и ВЪРШИ МНОГО ПОВЕЧЕ ЗА ОТДЕЛЯНЕТО НА НАШИЯТ НАРОД от Бога в сравнение С ВСЯКА ДРУГА СИЛА. Беше ми показано, че нашите църковни правила са много недостатъчни. Всякакво показване на ГОРДОСТ В ОБЛЕКЛОТО, забранено в Божието слово, трябва да бъде достатъчно основание за църковна дисциплина. И ако това продължава въпреки предупрежденията, призивите и умоляванията, ако извращението на волята продължава, това може да се счита като доказателство, ЧЕ ТОВА СЪРЦЕ НЕ Е ОБХВАНАТО ОТ ХРИСТОС. Личното Аз и собственото Аз е обект на поклонение и такъв човек, изповядващ се за християнин, ще подведе и мнозина далеч от Бога.
Между нас като народ съществува един ужасен грях - разрешили сме на църковните членове да се обличат по начин, несъвместим с вярата им. ТРЯБВА ДА СЕ СЪБУДИМ ВЕДНАГА и да затворим вратата срещу съблазните на модата. Ако не сторим това, децата ни ще бъдат деморализирани.
Смущаваме се, като гледаме как нашите сестри пренебрегват простотата в облеклото и подхранват ЛЮБОВ КЪМ СВЕТСКИТЕ МОДИ. Така те се отделят от Бога и не отдават внимание на вътрешното украшение. Не трябва да се чувстват свободни да прекарват даденото им от Бога време за ненужни украшения на облеклото си. Колко много по-добре би могло да бъде използвано то за изследване на Писанията, което води до цялостно познание за пророчествата и практическите уроци на Христос...
На Бога би Му било приятно да вижда нашите сестри облечени в чисто, обикновено облекло и сериозно посветени на делото на Господа. Не им липсва способност и стига само да искат да използват правилно талантите си, тяхната полезност ще се увеличи извънредно много. Ако времето, което сега прекарват в ненужна работа, бъде посветено на изследване на Божието слово и в обясняването му на другите, умовете им биха се обогатили с бисерите на истината и биха били укрепени и облагородени чрез усилията, положени за разбиране на основанията на нашата вяра. Ако сестрите ни бяха съзнателни християнски работници, стремейки се да използват всяка възможност за просветляване на другите, ние щяхме да виждаме десетки души, прегръщащи истината единствено поради техните себепожертвувателни усилия. Сестри, в деня, когато делата се поставят на везните, ще ви бъде ли приятно да прегледате назад живота си или ще чувствате, че е била търсена само външната красота на човека, докато вътрешната хубост на душата е била почти изцяло занемарена?
Нашите сестри ще имат ли достатъчно усърдие и морален кураж да застанат без всякакво извинение на библейска основа? Апостолът е дал изрични наставления по този въпрос: "И тъй, искам... жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетена коса и злато или бисери, или скъпи дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които са се посветили на благочестието"(1 Тимотей 2:8-10). Тук Господ се изказва ясно срещу носенето на злато. Нека онези с опит да внимават да не подвеждат и отклоняват другите по този въпрос чрез примера си. Халката на пръста ви може да бъде много проста, но е ненужна и безполезна, и влияе лошо на другите.
ОСОБЕНО ВНИМАТЕЛНИ трябва да бъдат СЪПРУГИТЕ НА НАШИТЕ ПРОПОВЕДНИЦИ да не се отклоняват от ясните учения на Библията по въпроса за облеклото. Мнозина гледат на тези предписания като на нещо твърде старомодно, за да заслужава внимание; но Този, Който ги даде на учениците Си, разбираше опасностите от любовта към облеклото в наше време и ни предупреди. Ще обърнем ли внимание на предупреждението, ще се покажем ли мъдри? Екстравагантността в облеклото нараства непрекъснато. Но не свършва с това. МОДАТА СЕ ПРОМЕНЯ ПОСТОЯННО и нашите сестри вървят по петите й независимо от време и разходи. За облекло се харчат огромни средства, а всъщност би трябвало да бъдат върнати на дарителя Бог...
Онези от пазителите на съботата, които са се поддали на влиянието на света, ще бъдат изпитани. Опасностите на последните дни са пред нас и пред изповядващите се за Божи народ ще връхлети изпитание, за което мнозина не са и сънували. Тогава ще се изпита и покаже искреността на тяхната вяра. Мнозина са се присъединили към светските хора в гордост, суета и търсене на удоволствия, ласкаейки се, че независимо от това могат да бъдат християни. Но точно отдаването на такива неща ги отделя от Бога и ги прави чада на този свят. Христос не ни е дал такъв пример. Само онези, които отричат личното Аз и живеят живот на трезвеност, смирение и святост, са истински последователи на Исус. Такива хора не могат да се наслаждават на обществото на обичащите света.
Мнозина подражават в облеклото си на хората на света, за да имат някакво влияние върху невярващите, но те правят скръбна грешка. Ако искат да имат истинско и спасяващо влияние, нека живеят според своето изповедание, показвайки вярата си чрез праведните си дела и правейки ясно разграничение между християните и светските хора. Думите, облеклото, действията трябва да говорят за Бога. Тогава всички около тях ще бъдат повлияни свято и даже невярващите ще разберат, че те са с Исус. Ако някой иска влиянието му да говори в полза на истината, нека живее според изповеданието си и така да подражава на смирения Образец.
Гордостта, невежеството и глупостта са неизменни другари. На Господ не Му е угодно, когато изповядващите се за Негов народ проявяват гордост. Той бива обезславен, когато те се съобразяват с нездравословните, нескромните и скъпи моди на този дегенерирал век.
Модата управлява света; и тя е тиранин, често пъти принуждаващ посветилите й се на най-големи неудобства и дискомфорт. Изисква много, без каквото и да е основание, и събира пари безмилостно. Има омайваща сила и дава повод за критикуване и осмиване на бедните, ако те не я следват по петите на всяка цена, дори жертвайки самия живот. Сатана тържествува, че примките му успяват, а Смъртта се смее над разрушаващите здравето глупости и над сляпата привързаност на поклонниците на олтара на модата...
СРАМ Е ЗА НАШИТЕ СЕСТРИ така да забравят своя свят характер и задълженията си спрямо Бога, че да подражават на модите на този свят. За нас няма никакво извинение, освен перверзностите на собственото ни сърце. Доброто влияние не се упражнява чрез такова поведение. То е толкова несъстоятелно с нашето изповедание, че ни прави смешни в очите и на невярващите.
Много човешки души, които са били убедени в истината, са се обявявали против нея поради гордостта и любовта към света на нашите сестри. Проповядвано, учението изглежда ясно и хармонично и сърцата на хората чувстват, че приемайки истината, трябва да вдигнат тежък кръст. Но когато видят показността на нашите сестри в облеклото, си казват: "Този народ се облича като нас. Тези хора всъщност не вярват онова, което изповядват; и в края на краищата сигурно лъжат. Ако наистина вярват, че Христос скоро ще дойде и че случаят на всяка човешка душа ще бъде решен за вечния живот или за смъртта, не биха посвещавали толкова време и пари, за да се обличат според модите." Колко малко сестри, изповядващи се за вярващи, разбират проповедта на облеклото си!
Нашите думи, нашите действия И НАШЕТО ОБЛЕКЛО са всекидневни, живи проповедници, които "СЪБИРАТ с Христос" или "РАЗПРЪСКВАТ". Това не е маловажен въпрос, който трябва да бъде отминат с презрителен жест. Въпросът за облеклото изисква сериозни размисли и много молитва. Мнозина невярващи са чувствали, че не вършат правото, ставайки роби на модата; но когато видят някои с високи претенции за благочестие да се обличат както светските хора, намирайки удоволствие в лекомислено общество, те решават, че нищо погрешно няма в техния начин на поведение.
Ние "станахме - казва боговдъхновеният апостол – ПОКАЗ НА СВЕТА, на ангели и на човеци" (1 Коринтяни 4:9). Цялото небе отбелязва всекидневното влияние на изповядващите се за последователи на Христос върху света. Сестри мои, вашето облекло говори или в полза на Христос и на свещената истина, или в полза на света. Кое от двете е? Помнете, че всички трябва да отговаряме пред Бога за влиянието си.
Не искаме по никакъв начин да насърчаваме небрежността в облеклото. Нека то бъде правилно и подходящо. Дори да е само БАСМА от 10 цента, тя трябва да бъде поддържана чиста и спретната. Ако по нея няма плисета, то жената, която носи тази дреха, би могла да спести нещичко, като си я ушие сама, но също и като си я пере и глади сама. Семейства се обременяват, като обличат децата си в съгласие с модата. Какво прахосване на време! Малките биха изглеждали много привлекателни в дрешки без басти и украшения, но поддържани приятни и чисти. Толкова е лесно да се перат и гладят такива дрехи, че работата по тях не се чувства като товар.
Защо нашите сестри ОГРАБВАТ Бога от службата, която Му дължат? А ограбват и Неговата съкровищница, ограбват парите, които трябва да дадат за делото Му, като робуват на модите на този век. Първите и най-добри мисли биват отдавани на облеклото; време се губи и пари се прахосват. А културата на ума и сърцето се пренебрегва. Характерът се счита за нещо по-маловажно от облеклото. Украшението с кротък и смирен дух е от безкрайна стойност. Затова най-нечестивата глупост е нашите възможности да си осигурим това скъпоценно украшение на душата да се прахосват лекомислено.
Сестри, ние можем да извършим за Бога благородна работа, стига да желаем. Жената не знае силата си. Бог не е имал намерение нейните способности да бъдат погълнати изцяло от въпроси, като: "Какво ще ям? Какво ще пия? Какво ще облека?" Има много по-висша цел за жената, тя има много по-възвишена участ. Жената трябва да развива и култивира силите си, за да може Бог да ги използва във великото дело за спасяване на човешки души от вечна гибел... Но най-голямото зло е влиянието върху децата и младежите. Почти веднага след като се появят на бял свят, те биват подчинени на изискванията на модата. Малки дечица слушат много повече неща за облеклото, отколкото за тяхното спасение. Виждат майките си много по-сериозно да се консултират с модните реклами, отколкото с Библията. Много по-често се посещават галантерийният магазин и шапкарят, отколкото църквата. На външния показ на облеклото се отдава много по-голямо значение, отколкото на украшението на характера. Остри укори се отправят заради изцапана фина дреха, и умът става избухлив и раздразнителен при постоянното ограничаване.
Деформираният характер не смущава толкова майката, колкото една изцапана дреха. Детето слуша много повече за дрехи, отколкото за добродетели, защото майката е по-запозната с модата, отколкото със своя Спасител. Нейният пример твърде често обкръжава младежите с отровна атмосфера. Порокът, маскиран с модна одежда, нахлува сред децата.
Чрез простотата в облеклото чувствителната жена изявява най-добрите си предимства. За характера на една личност СЪДИМ ПО стила на дрехите, които носи. Крещящото облекло издава суета и слабост. Скромната, благочестива жена ще се облича просто, което ще разкрива финия вкус, културата на ума.
Има украшение, което никога няма да изчезне, което може да ощастливи живеещите до нас, а и да свети с незатъмнен блясък в бъдещето на безсмъртието. Това украшение е кроткият и смирен дух. Господ ни е заръчал да облечем душата си с най-богатата дреха. Всеки поглед в огледалото трябва да напомня на поклонниците на модата за пренебрегнатата душа. Всеки час, прахосан за тоалет, трябва да бъде укор за това, че не са използвали интелекта си.
ТОГАВА МОЖЕ БИ, ЩЕ НАСТЪПИ РЕФОРМАЦИЯ, която би издигнала и облагородила целите и намеренията в живота. Вместо стремежа към златни украшения за външен показ, биха се положили сериозни усилия за достигането или получаването на онази мъдрост, която е много по-ценна от чисто злато, да, която е много по-ценна от скъпоценни камъни.
Малка е силата на характера и физическата енергия на поклонниците на модата. Те не живеят за някаква по-голяма цел и животът им не постига никакъв достоен край. Навсякъде срещаме жени, чиито ум и сърце са погълнати от любовта им към облеклото и външния показ. Женската душа бива осакатена и подценена, а мислите се концентрират върху нейното бедно, презряно Аз. Когато една модно облечена млада жена мина покрай няколко господа на улицата, един от тях запита за нея. Отговорът бе: "Тя е едно хубаво украшение в дома на баща си, но иначе не става за нищо." Жалко е, че онези, които изповядват, че са Христови ученици, мислят, че е добре да подражават на облеклото и маниерите на тези безполезни украшения.
Петър дава ценно наставление относно облеклото на християнката: "Вашето украшение да не е вънкашно, сиреч плетене на косата, кичене със злато или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот с нетленното украшение на кротък и смирен дух, което е скъпоценно пред Бога. Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си..." (1 Петрово 3:3-5). Всичко, което увещаваме, е в съгласие със заповедите на Божието слово. Четем ли Библията, изследваме ли библейските учения? Ще се покорим ли на Бога, или ще се съобразяваме с обичаите на този свят? На Бога ли ще служим, или на мамона? Можем ли да очакваме да се радваме на душевен мир и на Божието одобрение, докато вървим точно обратно на ученията на Неговото слово?
Апостол Павел увещава християните да не се съобразяват с този свят, но да се преобразяват чрез подновяването на ума си, "за да познаете от опит що е Божията воля - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено" (Римляни 12:2). Но мнозина, които изповядват, че са Божии чада, не се свенят да се съобразяват с обичаите на този свят, като носят злато, скъпоценности и скъпи дрехи. Жените, чиято съвест не им позволява да ги носят, биват считани за тесногръди, изпълнени с предразсъдъци и дори с фанатизъм. Но Бог е, Който благоволява да ни даде тези наставления; те са изявления на безпределната Мъдрост и онези, които не ги зачитат, рискуват, като се излагат на опасност и загуба. Жените, които се придържат към украшенията, забранени в Божието слово, подхранват гордост и суета в сърцето. Те желаят да привличат вниманието. Облеклото им говори: "Погледнете ме; възхищавайте се от мене." Така присъщата на човешкото естество суета нараства все повече. Когато умът е съсредоточен единствено върху това как да се угоди на Бога, всички ненужни разкрасявания на личността отпадат.
Апостолът противопоставя външното украшение на смирения и кротък дух, а след това свидетелства за истинската стойност на вътрешното състояние: "В очите на Бога това има голяма цена." Съществува решително противоречие между любовта към външно украшение и благодатта на кроткия, смирен и тих дух. Единствено когато се стремим във всички неща да се съобразяваме с Божията воля, тогава мир и радост ще царуват в душата.
Любовта към облеклото застрашава моралните устои, противопоставя личността на жената на личността на жената християнка, която се отличава със скромност и уравновесеност...
Христос СЕ СРАМУВА от изповядващите се за Негови последователи. С какво приличаме на Него? С какво нашето облекло се съобразява с библейските изисквания? Не желая да се натоваря с греховете на хората и затова ще тръбя с тръбата ясно. В продължение на години съм давала разбрано и решително свидетелство по този въпрос в печата или чрез слово. Не съм се бояла да обявя цялостния Божи "съвет". Трябва да бъда чиста от кръвта на всички. Това, че привързаността към света и гордостта са почти всеобщи в господството си, не е извинение за един християнин да постъпва като другите. Бог е казал: "Да не следваш множеството да правиш зло..." (Изход 23:2)
Сестри мои, не се отнасяйте несериозно със собствените си души и с Бога. Показано ми е, че главната причина за вашето отстъпничество е любовта ви към облеклото. Това води до пренебрегването на тежки отговорности и вие едва ли ще откриете в сърцата си и една искрица любов към Бога. Без отлагане отстранете причината за вашето отстъпничество, защото това е грях срещу душата ви и срещу Бога. Не се закоравявайте чрез измамата на греха. Модата понижава интелекта и изяжда духовността на нашия народ. Следването на модата преобладава в църквите на адвентистите от седмия ден и ВЪРШИ МНОГО ПОВЕЧЕ ЗА ОТДЕЛЯНЕТО НА НАШИЯТ НАРОД от Бога в сравнение С ВСЯКА ДРУГА СИЛА. Беше ми показано, че нашите църковни правила са много недостатъчни. Всякакво показване на ГОРДОСТ В ОБЛЕКЛОТО, забранено в Божието слово, трябва да бъде достатъчно основание за църковна дисциплина. И ако това продължава въпреки предупрежденията, призивите и умоляванията, ако извращението на волята продължава, това може да се счита като доказателство, ЧЕ ТОВА СЪРЦЕ НЕ Е ОБХВАНАТО ОТ ХРИСТОС. Личното Аз и собственото Аз е обект на поклонение и такъв човек, изповядващ се за християнин, ще подведе и мнозина далеч от Бога.
Между нас като народ съществува един ужасен грях - разрешили сме на църковните членове да се обличат по начин, несъвместим с вярата им. ТРЯБВА ДА СЕ СЪБУДИМ ВЕДНАГА и да затворим вратата срещу съблазните на модата. Ако не сторим това, децата ни ще бъдат деморализирани.
RSS Feed
