„БИБЛИЯТА И ПЛОСКАТА ЗЕМЯ“
Днес даваме възможност на Библията сама да говори за себе си
Добре дошли отново и ви благодаря, приятели, че се присъединихте отново към мен във Втора част на „Библията и плоската земя“. Днес ще стигнем до дъното на дебата за Сътворението като употребим своя „унищожител на измамите“, Божието слово.
Втора част
„Всички библейски стихове, които разкриват Сътворението“
Добре, прегледахме малко история относно дебата за Сътворението, прегледахме някои философски и статистически основания, той да е от значение. Сега ще „сменим предавките“ и ще видим защо Библията казва, че той е от значение, както и всеки определящ стих по темата за Сътворението.
Във Второзаконие 29:29 се казва:
„Скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на синовете ни до века, за да изпълняваме всички думи на този закон.“
Бог ни казва истината за нещата, за да можем да се вслушаме и да можем да узнаем какво се очаква от нас да вършим. Бог не ни дава информация без в това да има смисъл. Дава ни информация, за да можем да узнаем какво да правим с действителността. А един от най-големите пътепоказатели за действителността, насочващи към Бога, е Сътворението, и по-конкретно небесата, споменати в Псалм 19, където се казва:
„Небесата разказват Божията слава и небесният свод възвестява делото на ръцете Му. Ден на ден блика слово и нощ на нощ изявява знание – без говорене, без думи, без да се чуе гласът им. Вестта им [букв.: мерителната връв, мерките] е излязла по цялата земя и думите им – до краищата на вселената“ (Псалм 19:1-4).
Тези стихове обрисуват картина на една от най-важните теми, която, по съвпадение, се оказва една от най-мразените от дявола. Дяволът намразва всичко, което напомня постоянно на света, че има Създател, Който обича света. Затова е естествено дяволът да намрази темата за Сътворението. Той непрестанно ще се опитва да я замъглява и обърква, за да не чуват хората тази проповед, която се проповядва всякога от природата. Той знае, че простата логика на това да се знае истината за Сътворението е катализатор за една дълбоко вкоренена вяра. Дяволът знае истината от Римляни 1:20, защото когато Сътворението се разбира правилно, това оставя всичките човеци „без извинение“. Насърчавам ви да изследвате Римляни 1:20, защото в него се казва, че едно правилно разбиране за Сътворението би осъществило промяна в парадигмата. Според Римляни 1;20, прекият резултат от разбирането на тази истина принуждава хората да имат вяра и да признаят всемогъщата Божия сила.
За да разберем това допълнително, нека разгледаме библейската концепция и произхода на вярата. В Евреи 11:1 се казва:
„А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.“
Какъв хубав, красив стих! Но той някак си е с отворен край. Какви са тези убеждения за неща, които не се виждат? Има ли друга дефиниция за това в Библията? Всъщност има две други места, които ни помагат да дефинираме що е вяра и какво представляват убежденията В Римляни 10:17 се казва:
„И така, вярата е от слушане, а слушането - от Христовото слово.“
Следователно, един от източниците на вярата е Библията и притежаването на правилно разбиране за нея е от съществено значение. Сега нека свържем това със Сътворението. В Римляни 1:20 се казва:
„Понеже от създанието на света [на небето и земята, които хората виждат] това, което е невидимо у Него - вечната Му сила и божественост - се вижда ясно, разбираемо от творенията, така че те са без извинение.“
Според този стих, дори невярващите, посредством правилното разбиране на природата, ще бъдат принудени да признаят и нямат извинение. С други думи, те са принудени да имат вяра. Ето колко мощна е тази истина за Сътворението, когато бъде разбрана правилно посредством Библията и съпоставена с действителността.
Приятели, точно затова дяволът мрази тази тема и не желае светът да узнае истината по нея. Истината за Сътворението и истината за Библията имат тясна взаимовръзка с образуването на действителна, жива вяра в Божията мощ. Основоположен аспект на вярата е признаването и действането въз основа на неопровержимите доказателства за това, че природата и Библията имат един и същи Автор. Като че ли Бог е направил да бъде природен закон това, че когато природата и Библията бъдат правилно съпоставени, веднага се ражда вяра и не ни остава никакъв друг избор освен да признаем в сърцето и ума си вечните сила и божественост на Бога.
Дяволът познава тази проста, библейска, логическа последователност. Той знае дали може да преобърне уравнението и да направи така, че да изглежда сякаш Библията и природата не си съответстват, след което унищожава вярата в Бога и в Библията. Което ще доведе до общества и култури като тези, при които само за 60 години можете да създадете 800-процентно повишение в съмнението и неверието в Библията. Статистиките от последните седем десетилетия са направили това да стане ясно. Но, което е още по-важно, Библията винаги е правила да стане ясно, че правилното разбиране на Сътворението е от съществено значение. Тя знае, че нашите космологични вярвания са един от основоположните фактори, направляващи живота ни. Което и причината в такава голяма милост Бог да ни е оставил толкова много стихове по темата – за да не се налага да се объркваме и за да можем да вървим в истината.
Предстои да прегледаме тези стихове систематично, само след няколко секунди, но нека първо погледнем набързо няколко мнения и представи от някои от водещите изследователи в сферите на библейските история и археология.
Стив Фолкенбърг, професор по религиозна психология към Университета на Източен Кентъки изговори следните думи, с които е известен, през 2002 г.:
„Никога не съм срещал някого, който всъщност да вярва, че Библията е буквално вярна. Познавам куп хора, които твърдят, че вярват, че Библията е буквално вярна, но никой не й вярва в действителност. Имам предвид, че когато бъде приета буквално, Библията казва, че земята е плоска, има стълбове и няма да бъде поклатена“
И точно това ще видим всички ние след няколко минути! Оценявам честния подход на Стив. Не съм сигурен дали би казал това днес, 18 години по-късно, по време на това събуждане по целия свят. При събуждането на толкова много хора за тази истина сега Стив би могъл да каже, че познава милиони хора, които приемат Библията буквално. Но може би към този момент Стив е видял това видео и е избрал да се довери на Библията си вместо на човека, не съм сигурен. Но се моля и надявам да е избрал.
Нека сега погледнем гледната точка на друг библейски историк. Д-р Денис Братчър е член на Библейското археологично общество и има докторска степен по библейски изследвания. В лекциите си той пише:
„Хората от древния Близък Изток, както и древните евреи и израилтяни, концептуализираха света като голям, плосък, окръжен диск, закрепен във вода посредством стълбове и основи. Земята била покрита от „свод“, възприеман като голям, твърд купол, под който били поставени звездите. Над купола също имало вода... Тези препратки не са просто изолирани аномалии, тези представи са широко разпространени сред всички библейски описания.“
Д-р Стив и д-р Денис просто повтарят онова, което се казва в Битие. Те основават логиката си на простите думи и представи, употребени в Библията за разкриване на Сътворението. Именно същите проста логика и представи от Библията бяха употребени от хората от времето на нашите реформатори за отхвърляне на хелиоцентризма. Не знам къде са разположени личните вярвания на д-р Стив и д-р Денис. Не знам дали предоставят авторитета на Библията и на казваното от нея или предоставят авторитета на NASA и правителствените си служби. Ще трябва те да решат това за себе си също както всички останали. Същността, която се опитвам да посоча, е че когато бъде проведено проучването и цялата библейска информация бъде събрана в едно цяло, няма съмнение какво са имали предвид библейските писатели. Вместо това се поражда въпросът на кого ние, като отделни лица, отдаваме окончателния авторитет. Ще бъде ли това Библията или ще бъде казваното от човека пред Библията? Но за да можем да вземем осведомено решение за това е необходимо ние, като отделни лица, да знаем какво точно казва Библията. Затова нека продължим да се впускаме по-надълбоко в святото Божие слово. В Исая 8:20 се казва:
„Търсете в закона и в свидетелството: ако не говорят според това слово, наистина няма видело в тях.“
Повечето адвентисти са чували в някакъв момент този стих. Това е известен в адвентизма стих понеже верската ни система се основава на него. Това е твърдение, което прави Библията, едно тържествено твърдение. Тя твърди, че библейските писатели, чрез Божието вдъхновение, са знаели точно за какво говорят по всички въпроси, включително и за научните подробности на сътворения ни свят. Никога не би трябвало да правим онова, което бе направено в урока за тримесечието и да хвърляме съмнение върху Библията като загатваме, че библейските писатели не знаели какво пишат. Да погледнем какво се казва. Там се казва:
„Поставете се на мястото на човек, живял преди хиляди години. Какви доказателства бихте имали, че Земята се движи?“
Преди всичко, биха били налице горе-долу същото количество емпирични научни доказателства, че земята се движи и днес – никакви. Но, което е още по-важно, не мисля, че авторите на урока за тримесечието са поспрели, за да помислят за логическите несъответствия на такъв въпрос, когато, предполагаемо, вярваме, че Библията е безпогрешното Божие слово. Следователно, библейските писатели не са водени от Божия глас, а се водели по очите си, когато просто се оглеждали из пейзажа. Какво още са написали погрешно понеже не са виждали доказателства за него? Какво би казала Библията (или библейският писател) при този въпрос? Какво да кажем за доказателството на Божието обещание да даде на библейските писатели абсолютната истина посредством Своя Дух? Не би трябвало в тримесечния урок да се задават тези пораждащи съмнение въпроси.
В Библията се казва, че земята е закрепена неподвижно. Защо в църковния урок тези стихове бяха пропуснати? Възможно ли е причината да се състои в това, че тези стихове имат крайно очевидно значение? Приятели, библейските писатели записаха тези думи, защото им беше обещан Божият Дух, който да им даде истината. В опит да принуди Библията да съответства на едно културно предубеждение, тримесечният съботно-училищен урок намеква, че библейските писатели употребявали очите си и че очите им виждали погрешната информация, но при все това я записвали. Това е много опасна почва, за да ходим по нея. А аз обичам църквата си, затова просто се опитвам да я предупредя, че е необходимо да внимаваме да направим точно онова нещо, което Библията ни предупреждава да не вършим. Припомнете си, че цялото предназначение на Библията е да разкрива измамите на действителността, за да можем да бъдем преведени безопасно през нея.
Има много важен аспект, който е необходимо да споменем преди да продължим пътуването си в Библията, а именно – метафората и символиката, и по-конкретно по темата за Сътворението. Библията наистина употребява метафора и символика, но ги употребява много по-малко отколкото хората мислят, по темата за Сътворението. Всъщност тя е пряма и фактологична по отношение на Сътворението. Но ето я частта, която трябва да помним: символичните книги на Библията никога не са в несъгласие с фактическите части от Библията, защото са символи на фактическото. Нека го изразя така: независимо на какви символи или метафори мислим, че сме се натъкнали, те никога няма да посочват хелиоцентризъм. Символите (или метафорите) винаги насочват обратно към Битие или някоя друга основоположна книга на Стария завет като своя отправна точка. Например символиката във видението от Езекил 1 гл., където се казва:
„А над главите на живите същества имаше нещо подобно на свод [„Ракиа“], което изглеждаше като страховит леден кристал... И над свода... имаше нещо подобно на престол...“ (Езекил 1:22, 26).
Езекиил говори за наподобяващата стъкло твърда конструкция, за която се говори фактически в Битие и в Йов. Същата дума, употребена в Битие 1 гл. за свода, „Ракиа“, е употребена също и в Езекиил 1 гл.
И това не са единствените места, на които се намира тази дума, а тя има само едно значение. „Ракиа“ е думата, употребявана от евреите за описване на твърда поддържаща конструкция с води над нея. Следователно, въпреки че видението на Езекил е символично, то все пак посочва с точност назад към фактическите препратки на Битие и други части от Библията. Затова, отново, аргументът за метафора и символика с цел защитаване на хелиоцентризъм в Библията е погребан. Символичните части от Библията никога няма да влязат в разрез с фактическите части от Библията, затова, както видяхме в Езекиил 1 гл., всяка символика относно Сътворението ще сочи назад към фактическите части като свой източник. Което е крайно важно, защото, както ще продължим да виждаме тук, заключението е, че от кора до кора няма да намерите нито фактическо, нито символично споменаване на каквото и да е хелиоцентрично нещо в тази Библия. Затова нека продължим да доказваме това докато се придвижваме нататък в пътуването си. И само кратко напомняне: когато проучвате тези неща винаги правете справка с оригиналните гръцки и еврейски, за да се уверите, че предпочитаният от вас превод е правилен. Добре, нека се впуснем дори още по-надълбоко. Да погледнем 2 Петрово 3:5, 6:
„Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя, сплотена от водата и всред водата, но пак посредством тях тогавашният свят, потопен от водата, загина.“
Забележете, че хиляди години след написването на Битие Петър потвърждава, че Битие все още е база и основа на научните факти на Сътворението. Нека погледнем по-отблизо стиха в Петровото послание. Това е един изключително интересен и прекрасен, показателен стих, който показва, че науката и библейската наука не се променят след хиляди години. Времето на Петър не промени Битие. Той все още вярваше, че то е единственият авторитет и основа по темата за Сътворението. Битие в вплетено в целия този стих. Забележете, че се казва, че земята била „сплотена от водата и всред водата“, което, както предстои да видим, той очевидно получил от Битие 1 гл., която е основата на цялата Библия; и особено по темата за Сътворението. Приятели, Битие 1 гл. е разрушителят, унищожителят на хелиоцентризма. Едва първата глава на Библията буквално покосява представата на хелиоцентризма. В основни линии всеки стих, от водата отвъд нашето царство до твърдия ни свод, до това, че нашите светила се намират под свода ни, всеки стих в Битие унищожава напълно хелиоцентризма. Дори не е нужно да преглеждате цялото видео. Може просто да прочетете Битие 1 гл. и да сте готови. Но Бог е милостив. Той не желае да се намираме в тъмнина по темата, затова ни е дал множество стихове в Библията Си.
И така, нека започнем с основоположната си, унищожаваща хелиоцент-ризма глава – Битие 1 гл. Битие 1:2, 6:
„А земята беше безформена и празна; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата... И Бог каза: Да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода. И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода; и стана така“ (Битие 1:2, 6, 7).
Библията никога не описва космически вакуум. Точно обратното, тя описва вода навсякъде, дори над нас. В Псалм 148:4 се казва:
„Хвалете Го, вие, висши небеса и води, които сте над небесата.“
Някои ще се опитат да омаловажат това като кажат, че е просто стихотворение. Затова нека повторя, че поетичните книги посочват обратно към фактическото като свой източник. Книгата Псалми просто разяснява детайл, който вече ни е даден ясно в Битие, където се казва, че има „вода“, която е „над свода“ (Битие 1:7). Много важен аспект, който се разкрива от Псалм 148, е споменаването в сегашно време на водите отгоре, което унищожава всяка теория, че сводът изчезнал по време на Потопа. Тази теория за изчезването на свода беше създадена с цел да пасне на основната хелиоцентрична култура. И, както можете да видите в Псалм 148, Библията е напълно несъгласна с това. Ще видим това в дори още по-голяма степен като продължим.
Петър правеше просто онова, което направи Давид, и потвърди и повтори, че Битие и старозаветните книги са основата за Сътворението и обкръжаващите го факти (виж 2 Петрово 3:5, 6). Според Битие и Петър, според Библията, тази земя е запечатан съд, навсякъде около който има вода, включително и над него, което логически прави необходим аспектът на Сътворението, който споменахме, но който сега ще разгледаме малко по-отблизо, а именно: Сводът. Сводът всъщност е най-лошият кошмар на християнина хелиоцентрик. Истината за свода унищожава напълно шансовете каквато и да е хелиоцентрична концепция да съществува в Библията. И поради това, че твърдият свод е в такъв противовес с хелиоцентричната концепция, повечето вярващи от основните деноминации, като например хората в „Отговори в Битие“ [Answers in Genesis] или избягват това напълно, или се опитват да изхвърлят свода в сандъка с метафори или поезия, веднага щом им се удаде възможност. Затова, за съжаление, за християнския хелиоцент-рист преобръщането на значението на свода в нещо, което библейските писатели не са възнамерявали, е нещо, което трябва да направят, за да избегнат постоянното осъждане, което поставя сводът върху хелиоцентричната теория. Преди да разгледаме някои исторически и научни коментари върху това, нека преди всичко прегледаме библейските стихове по темата. Нека започнем този път в Псалми, където псалмистът представя доклад за първите дни на Сътворението. И не само това, но псалмистът ни предоставя допълнителен детайл, за който ще говорим малко по-нататък. Добре, Псалм 104:
„Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса, който гради превъзвишените Си заселища във водите [англ.: върху водите горе]...”
Което е детайлът, който ще разгледаме след малко – чудесен детайл. Ще запазим това за след няколко минути.
„...който прави ангелите Си ветрове и служителите Си - пламтящ огън. Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.“
Това е ясно споменаване, че земята е разположена върху основа и е закрепена на едно място. Но ще разгледаме това след малко.
„Покрил си я с бездната като с дреха [препратка към Битие 1 гл., където се говори за бездната], водите застанаха над планините. При Твоето смъмряне те побегнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.”
Има препратка към стиха „да се яви сушата“ в Битие 1 гл. Ето последния стих, върху който искам да се съсредоточите:
„Поставил си граница, така че да не могат [водите на бездната] да преминат...“ (Псалм 104:1-9).
Тук псалмистът описва действието на свода. Описва онова, което тази „Ракиа“ прави за нас, а именно: действа като граница, която възпрепятства покриването на този свят от водите на голямата бездна. Отново, това е само препратка към Битие, както обикновено. Отново, в Битие 1 гл., четем:
„И Бог каза: Да бъде свод [„Ракиа“] сред водите, който да раздели вода от вода. И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода...“ (Битие 1:7).
И така, що е граница? Надявам се, че общата култура на повечето хора ще им каже, че „граница“ означава „разделител“. Само в случай, че не е, в речника на Колинс, както и във всеки друг речник, ще бъде заявено, че:
„Границата е разделител, който отделя две области.“
Така че можем да видим, че псалмистът описва с точност свода ни, действащ като граница, която разделя безопасно двете области – голямата бездна и нашия свят.
Ще разгледам думата „Ракиа“ още веднъж, както направихме, когато прегледахме Езекиил 1 гл., защото искам да бъдем ясни.
Евреите употребиха думата „Ракиа“ за първи път в Битие 1 гл. [бълг.: свод – Битие 1:2], където тя има само едно значение, а именно: твърда конструкция, покриваща тази земя, която поддържа водите над нас. И толкова! Значението й е това. Значението й е описано дори в Битие 1 гл., където се казва, че сводът разделил водите, намиращи се „над“ нас. Действието на свода ни се съобщава в описанието му. Както каза д-р Денис Братчър по-рано, тези аспекти на Сътворение на плоска земя в Библията „не са... аномалии“. Те „са широко разпространени из цялата Библия“. Можете да видите това сами за себе си, ако проучите и изследвате Библията. Но други учени също са съгласни за това. Не е като да има един учен тук или един – там. Учени, които изследват еврейската литература, еврейската писменост и еврейската култура, знаят, че евреите знаели точно какво записват.
Ето някои изявления от BioLogos – престижна научна християнска общност, на която й харесва да говори за науката и Библията. Определено оценявам почтеността им повече отколкото на други уебсайтове, като например Answers in Genesis, които са склонни да дават приоритет на културата от основното течение пред буквалния еврейски текст. Необходимо е изследователите да бъдат честни по отношение на онова, което се казва от текста, независимо от личните им религиозни вярвания. И е освежаващо да се види, че изследователи правят точно това. Следното идва от статия от 2010 г., в която разглеждат въпросите за Сътворението – тук се казва:
„Един от въпросите относно втория ден от сътворението (Битие 1:6-8) е когато Бог направи „простора“, или „свода“. Еврейската дума за това е „Ракиа“ [както разгледахме щателно]. Библейските учени разбират „Ракиа“ като твърда куполообразна конструкция. Тя разделя водата на две части, така че има вода над „Ракиа“ и вода под нея (ст. 7). Водите отгоре са задържани, за да може светът да стане населяем. На третия ден (ст. 9 и 10), водата под „Ракиа“ бива „събрана на едно място“, за да образува морето и да даде възможност за явяване на сушата.“
Приятели, всичко, което беше направено в този абзац, беше да направят много бегъл преглед на онова, което разгледахме току-що. Те го знаят, изучавали са го, много ясно е. Лесно е да се види. Според Библията „Ракиа“ е твърда конструкция, задържаща намиращата се над нея вода. Приятели, „Ракия“, твърдият свод, е толкова ясна, че в основни линии е неоспорима. Но те продължават като казват:
„Библейските учени са в съгласие относно това разбиране на „Ракиа“.
За някои християни обаче това е обезпокоително. В следствие на това някои влагат много време и енергия, за да покажат, че „Ракиа“ не е твърда, а по-скоро като атмосфера. Често думата „простор“ е предпочитан превод, защото не загатва непременно нещо твърдо.“
Знаете ли, просто трябва да кажа „благодаря“ на BioLogos задето са честни по отношение на казваното от текста. Не онова, което чувстват, или което се казва от съвременната им култура – те просто позволяват на Библията да говори сама за себе си. И когато позволите на Библията да направи това, именно тогава тя заговаря най-ясно.
Вече затвърдихме темата за свода, но ще продължим нататък.
В статията си BioLogos продължиха с изброяване на още причини, поради които е толкова ясно, че „Ракиа“ е твърда конструкция. Всъщност вече сме прегледали много от тези точки, но искам само за секунда да се съсредоточа върху първата. В нея се показва древните космологии – това, че древните цивилизации на света знаели и вярвали, че земята е плоска, имаща над себе си твърда конструкция. Нека бъдем честни тук. Мислите ли, откровено, че всички тези цивилизации просто били глупави? Мислите ли, че не знаели как да употребяват вода, за да нивелират и строят различни неща, и да виждат, че водата винаги намира своето равнище? Те знаеха, посредством науката, че земята е плоска и покрита от твърда конструкция. Но, което е най-важно, както казвах през цялото това време, Библията обрисува много ясно свода, целенасочено и с яснота, за да можем да го разберем. Една от причините, поради които обичам темата за свода, е защото тя просто е толкова противохелиоцентрична. Тя не може да се вмести в хелиоцентричната теория. Тя буквално се насочва в противоположната посока спрямо онази, в която трябва да поеме хелиоцентризмът. И не само това, но сводът е в съгласие с Втория закон на термодинамиката. Хелиоцентризмът не е в съответствие с Втория закон на термодинамиката. Те претендират, че го харесват, но двете неща всъщност се мразят едно друго. Понеже Вторият закон на термодинамиката е непрестанно напомняне за хелиоцентризма, че вакуум не може да съществува в съседство с поставена под налягане система без бариера. Така че за да остане този свят под налягане и действащ така, както действа сега, трябва да имаме свод, или бариера, която ни поддържа побрани в съд и поставени под налягане. Библейската еврейска космология дори разполага с проверяема, повтаряема, наблюдаема наука, за да подкрепи това. Ето един миниатюрен вариант на земята. Това дори се казва в статията. Те дори не осъзнават, че потвърждават в научен план науката, стояща зад библейския еврейски модел на стационарна земя, запечатана в наподобяващ стъкло съд. Приятели, Библията и истинската наука са в съответствие.
Научните „свещеници“ на кълбото ще се опитват да ви кажат, че земята остава под налягане и водата се прилепва към нея докато се върти около оста си, и всичко това се дължи на гравитацията, което е просто нелепо. Но разбирам защо хора биха помислили това. Гравитацията заблуждаваше и мен известно време. Ще запазим техническа беседа относно гравитацията за друго време. Но запомнете това: плоският, стационарен, покрит, библейски модел е подкрепен както от научни закони, така и от наблюдаем и повторяем научен експеримент. Онова, което не се потвърждава от науката или от Библията, е концепцията на хелиоцентризма. Представата за една сфера, въртяща се около оста си с вода върху си докато се стрелка из вакуум около друга сфера, не е емпирично проверяема. Приятели, единственото място, на което можете да репликирате хелиоцентричния модел, е чрез холивудски продукции на NASA и основни образователни учебници. Ще прекараме прекрасно време във впускане в научните теми в други видеа. Но засега нека се върнем към щателното проучване на всеки стих по темата за Сътворението. И така, дотук изяснихме посредством Библията, че има вода навсякъде около нашия свят (Битие 1:2, 6) и че има твърда конструкция, поддържаща намиращата се над нас вода. Доказали сме доста добре тази концепция. Затова нека се придвижим към онзи детайл, за който говореше Давид – библейските указания относно местоположението на небето и Божия престол.
Посредством хелиоцентризма дяволът е откраднал един от най-страхотните факти на Библията – фактът, който въздейства на психиката ни на ниво, което дори не разбираме. Ако знаем, че Бог е близо до нас, това ни помага. И така, което е най-важно, очаква се Бог да е в сърцето и ума ви, защото каза, че ще бъде. Но Той притежава също и физически престол, физическо място, наречено „небе“, в което съществува. Библията ни казва къде се намира то и дяволът познава силата на тази истина и се е опитал да я скрие. Но това е причината дяволът да обича хелиоцентризма – той е ничия земя. Жорж Лемайтре призна това от все сърце. Припомнете си, че Жорж Лемайтре беше баща на „Големия взрив“. Той беше високопоставен йезуитски свещеник, както и наставник на Алберт Айнщайн. Забележете какво казва Жорж за Големия взрив, който е теоретичният корен на хелиоцентризма – той казва:
„Доколкото мога да видя, такава теория остава извън каквото и да е метафизично или религиозно съмнение.“
Забележете следващото нещо, което казва той:
„Тя оставя материалиста свободен да отхвърли каквото и да е трансцедентно Същество [т.е. Бога]... За вярващия тя отстранява всеки опит за постигане на близки отношения с Бога...“
Следователно, първоизточникът на теорията, на която Америка основава целия си светоглед, казва, че хелиоцентричната теория ви оставя в ничия земя, на която не знаете какво изобщо става. И, всички вие, познайте какво: тя сработи! И е сработила толкова добре, че е създала християнска култура, която защитава яростно теоретичната наука за сметка на собствената си Библия. Отнасянето на теми като тази до хора, които познавате, ще ви изненада и ще ви научи на много неща. Ще научите, че всички ние, човеците, сме упорити. Но ако помислите за това, то е типично за човечеството. Исус бил вероятно най-приятният Човек, вървял по лицето на тази земя. И при все това мнозина Го мразели понеже им казвал истината. Затова за онези от вас, които гледат това и се убеждават във връзка с него, подгответе се. Понеже може да бъде изненадващо, когато отнесете тази тема до хора, за които сте мислили, че биха желали да я обсъдят и изследват. Но вместо да се разочаровате употребете това като възможност да се молите за търпение и за практикуване на обичането на хората всякога, като истински приятел, независимо в какво избират да вярват. Помнете, че натискът да се вместим в културата сега е много силен, също както по времето на Ной, а също и по времето на Исус. Което е още повече причина, поради която истината е необходимо да бъде казвана в днешно време също както беше необходимо по времето на Ной. Във времена на масова измама е необходимо истината да се казва. Но е най-добре да запазим нещата прости: не мразете, бъдете търпеливи, но говорете истината. Старайте се да цените приятелите, които, независимо дали са съгласни или несъгласни, все пак поставят приятелството ви по-високо от вместването в основната култура. Но независимо какво правят приятелите ни, Бог е изцяло възнамеряващ да ни помогне и за тези дни, за тази епоха, ни е предоставил централна точка от информация, съсредоточена върху Святото Му слово. То е тук, за да ни помогне да преминем през една от най-епичните, изпълнени с измами времена в земната история, и можем да му се доверим напълно, за да ни преведе през нея. Така че когато нашите Библии ни кажат, че небето и Божият престол са разположени на конкретно място, имащо отношение към земята, можем да им се доверим. Би трябвало да бъдем благодарни за такива удивителни детайли! Нека разгледаме този детайл сега, продължавайки пътуването си. Нека погледнем Исая 66:1 – там се казва:
„Така казва Господ: Небето Ми е престол и земята е Мое подно-жие...“
Още веднъж, тези концепции са широко разпространени из цялата Библия, което е причината Исая 66:1 да съответства съвършено на описващия по-технически детайли стих в Псалм 104:3, където се казва:
„...който гради превъзвишените Си заселища във водите [англ.: върху водите горе]...“
Което отново е препратка към водите „над“ свода в Битие 1 гл. Което също така е в съвпадение с Исая 14 гл., където буквално ни се предоставят съкровени подробности относно личните чувства на дявола в опита му да се опита да владее Божието творение. В Исая 14 гл. се казва:
„Как си паднал от небето, ти, сияйна звезда, сине на зората! Как си отсечен до земята...“ (Исая 14:12).
Трябва да спрем само за секунда и да направим кратка бележка – концепцията за посока и ориентация в Библията. Има многобройни споменавания на тази концепция, както прочетохме току-що в Исая – падане от небето и отсичане [англ.: хвърляне] до земята. Както и на други места – „Исус се възнесе на небето“, из цялата Библия! Отново, това е основоположна концепция, свързана с Битие 1 гл. и със свода и водите над него (Битие 1:7), както и водите над и под земята (Изход 20:4), споменати също и в Десетте заповеди. Тези основоположни, логични концепции, като „горе“ и „долу“, са откраднати точно изпод Библията и изпод човечеството от хелиоцентризма. Това не е само мое мнение – заявено е публично. Ето го – направо от основната научна общност – четем:
„Космолозите поддържат вярването, че вселената е изотропна. В основни линии тя е една и съща във всички посоки. Няма „горе“ и няма „долу““ (Universe Today).
Приятели, хелиоцентризмът буквално прави така, че хората да не разпознават горе от долу. Според хелиоцентризма, Божият престол е разположен... кой знае къде? Както каза Георг Лемайтре, някак си е трудно да се предаде, ако изобщо Неговият престол е някъде там. Приятели, моделът от Битие предлага нещо толкова по-добро и толкова по-задълбочено! Моделът от Битие ни казва, че Божият престол е централната точка, към която е ориентирано всичко съществуващо – както в духовен, така и във физически план. Приятели, това е нещо голямо! Това се различава из основи и е противоположно на хелиоцентризма. Библията е богата с информация, която - просто отнема. Той принуждава вярващите да избутват, в метафоричен план, с един замах тонове удивителни детайли настрана, само за да направят така, че тя да пасне. Не заменяйте удивителната истина на Библията за нещо временно и евтино само защото други го правят. Биха могли да се проведат множество изследвания относно тясната връзка между основоположните физични концепции и правилната библейска космология.
Ще се съсредоточим върху тези концепции в по-голяма степен в други видеа. Но засега нека се върнем на изучаването на местоположението на небето и Божия престол в Библията. Добре, нека продължим да четем в Исая 14 гл.:
„Как си паднал от небето, ти, сияйна звезда, сине на зората! Как си отсечен до земята... А ти казваше в сърцето си: На небесата ще се изкача, над Божиите звезди ще извися престола си...“ (Исая 14:12-14).
Бог ни разкрива толкова детайли, на които да се чудим и удивляваме! Току-що Бог разкри най-дълбокото лично желание на дявола – „ще бъда подобен на Всевишния“ (Бити 14:14). Дяволът желае поклонението ви. Той желае вниманието ви. И ако не може да се сдобие с това посредством избора ви, той ще се опита да ви накара да го направите посредством измама, без дори да го знаете. Припомнете си, че когато земята отиде учудена след звяра, тя няма да знае, че отива учудена след звяра. Тя ще чувства, че върши правилното нещо. Но има само един начин да узнае това със сигурност и това е книгата, която разглеждаме сега – в святото Божие слово. Така че независимо дали става дума за подбудата, стояща зад кампанията на дявола, или за детайли за това, че Божият престол се намира над звездите (което е пряка препратка към Псалми и Битие), стиховете, които споменават голямата бездна, свода, непоклатимите основи на земята и т.н. ни предоставят верни детайли относно действителността. Приятели, количеството библейски детайли, на които хелиоцентризмът се противопоставя из основи, е поразително! Логиката около това е проста, но безпрекословна. Хелиоцентричните концепции и Библията не се смесват. И когато се опитате да ги накарате да се смесят, сте принудени да заключите по логически път, както направи моята църква, че Библията ми понякога е отчасти неправилна. Което тогава предоставя логическа основа да вярваме, че цялата Библия е неправилна, което тогава довежда до това... Статистиките, логиката и самата Библия са в съгласие. Не можем си позволим да не приемаме тази Библия буквално. Но когато използваме правилния библейски модел, във всички тези подробности, във всички тези стихове има смисъл и съвпадат, и работят заедно в съвършенство. Така че когато виждаме тези аспекти на Сътворението на места като Исая 14 гл., можем да проучим как те винаги имат за свой източник Битие или друга основоположна книга на Библията. Което и причината текстът в Исая 14 гл. да съвпада съвършено със същата концепция, която е показана в Исая 66:1, където се казва, че небето е Божият трон, а земята е Божието подножие. Това пасва съвършено, както и Псалм 104:3, където се казва, че буквалната подкрепяща конструкция за Божието обиталище е върху горните води. Библията пасва и е в съответствие сама със себе си. Нека разгледаме следващия детайл в Исая 14 гл. Забележете, че дяволът казва:
„...над Божиите звезди ще извися престола си...“ (Исая 14:13),
което е още едно позоваване на (познахте) Битие – нашата основопо-ложна библейска книга. В Битие 1:17 се казва:
„Бог създаде двете големи светила... създаде и звездите. И Бог ги постави на небесния свод...“ (Битие 1:16, 17).
За който свод научихме по-рано, че е границата, разделителя между горните и долните спрямо него води. Следователно, ако звездите са „на“ свода, това означава, че звездите са точно под водите, намиращи се над свода, който от своя страна, според Псалм 104, е Божиите заселища. Което означава, че Исая бил буквален (в изказа си) спрямо доклада от Битие, когато ни казал, че дяволът желае буквалният му престол да бъде над звездите – точно там, където Библията описва буквалния Божий престол. Това не може дори да започне да се вмества в хелиоцентричния модел. Как в хелиоцентричния модел Бог би бил над звездите, когато няма „горе“ или „долу“? Би се налагало да бъде „в“ звездите, а не над тях. И това е само половината от проблема. Казано логически, в кълбовидния модел Бог би се намирал над мен, а след това под мен, и до мен, и тогава отново под мен, и т.н., всекидневно, докато предполагаемата топка се върти около оста си, клати и спуска със сила през вакуум. Още веднъж, както обикновено, хелиоцентризмът принуждава вярващите си да изхвърлят най-простите и основоположни библейски концепции за действителността, само за да останат в съответствие с него. Което оказва подсъзнателно въздействие върху обществото, независимо дали на хората им се иска да го признаят или не. Културата ни е обучила хората днес да изхвърлят Библията, без дори да осъзнават това. Тази Библия, заедно с науката и действителността около нас, е като код, който Бог ни дава възможност да „разбием“ лесно, ако просто Му се доверим. И ако употребим лупата на Битие, за да разгледаме този код, тогава всичко придобива смисъл и си съответства, като съвършен алгоритъм. Но ако се опитате да я разгледате чрез наочниците на хелиоцентризма, сте принудени да кажете, че цялата тази удивителна, изобилна, детайлна информация в Библията... е просто метафора.
Едва на половината на прегледа на стиховете сме, но все пак към този момент можем да видим ясно, че моделът на Сътворението от Битие е абсолютно преобладаващ в Библията, от кора до кора. Доказателствата за това са твърди като скала. Но нека продължим да доказваме това, докато се придвижваме нататък. Обещах да ви преведа през всеки уместен стих в Библията, затова ще продължим да се приближаваме до същността. Има още много удивителни доказателства, които да видим, за това нека продължим нататък. Нека погледнем още един пасаж в Новия завет относно модела от Битие.
Когато Стефан биваше убиван задето каза истината на тълпа пламенни последователи на културата, той видя нещо, което отново има за свой източник модела, основан в Битие. В Деяния 7 гл., точно след като Стефан беше свършил със свидетелстването към тези хора, четем:
„А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби срещу него“ (Деяния 7:54).
Тук Стефан се обръщаше към „църквата“, обръщаше се към юдеите. Обръщаше се към хората, които би трябвало да го слушат, които би трябвало да отварят Библията заедно с него и да изследват с него. Приятели, необходима е проницателност, за да узнаете, когато сърцето ви се къса от яд. И се надявам, че ние, като църква, ще се молим за тази проницателност. Но забележете детайла, който се състоя по време на целия този сценарий. Там се казва:
„А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога; и [Стефан] каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога. Но те... запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него“ (Деяния 7:55-57).
Какъв интересен сценарий! Цялата тази тълпа можеше да погледне нагоре и да види физическа изява на Бога и Исус на небесния трон. Какъв дар, който да им бъде подарен, само за да бъде изхвърлен в полза на една евтина, фалшива емоция. Ако просто бяха погледнали, те щяха да размислят. Но вместо това те се разгневиха и погледнаха към човека вместо към показваната истина. Същото се случва и днес. Библията е „небето отворено“. Библията е „Бог на Неговия престол и Божия Син стоящ отдясно Му“. Библията е физическата изява на видяното от Стефан. Хората днес казват:
„Виж! Погледни Библията! Довери й се пред онова, което ти казва културата ти посредством телевизора!“
Дали ние, като църква, ще „погледнем“? Или, както юдеите, просто ще си запушим очите? Приятели, заради милионите души, които ще мислят, че правят логичен, образован избор да оставят Библията, вземайки новата си, любима научна книга от основното течение, заради тях нека се научим да гледаме Библията си така внимателно както Стефан гледаше Божия престол! Има много житейски уроци, които бихме могли да извлечем от сценария около Стефан. Но има детайл, който искам да погледнете. Когато погледна нагоре към небето, Стефан каза:
„Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога.“
Фразата „небесата отворени“ е интересна. Тези думи имат буквално значение. Това беше физическо събитие. Фразата загатва логически, че небесата са затворени и трябва да бъдат отворени, също както в Битие 1 гл. Тази проста логика отново, произлиза направо от модела от Битие в Битие 1 и 8 гл., където се казва, че небесата могат буквално да се „отворят“ (което се намира също и в Исая 34:4). Елън Уайт разяснява тази представа за отварянето на небесата в някои от писанията си. Но, преди всичко, какво е обяснението на основното течение за Деяния 7 гл.? При хелиоцентризма фразата „небесата отворени“ е само метафора или символична фраза за това, че Стефан получава видение. Защото, още веднъж, би било крайно проблемно да се направи опит да се вмести тази буквална концепция в хелиоцентричния модел. Най-често срещаният метод за принудително вкарване на хелиоцентризма в една библейска религия е метафората, както и произволно подбиране на това кои стихове са буквални и кои не са. Дотук общо взето единствената дума, за която съм чувал християни да казват, че е буквална, е думата „ден“ в Битие 1 гл., докато останалата част от Битие 1 гл., като например свода и голямата бездна, както и останалата част от Библията, биват захвърлени в сандъка с метафори и поезия. Приятели, нека не правим това! Нека не изваждаме една дума, „ден“, от Битие 1 гл. и да я поддържаме буквална докато казваме, че всичко останало от Битие 1 гл. е стихотворение. Адвентисти от седмия ден не правят това. Както каза Елън Уайт,
„Божието слово е безпогрешно, приемете го както гласи“ („Ривю енд Хералд“, 11 февруари 1896 г., стр. 81).
При истинската библейска космология всяка дума и фраза са обкръжавани от определена представа и значение. Както например когато се казва, че небесата „се отворили“, независимо дали в Битие 8 гл. или в Деяния 7 гл. – това са буквални описания и детайли относно физическия ни свят. От кора до кора, Библията е едно голямо учение. В нея няма теми, които да са по-малко боговдъхновени или по-малко точни от други, както се загатваше в урока за тримесечието. Отварянето на небето идва отново направо от Битие 1 и 8 гл., където ни се казва, че сводът може да се отвори.
Исая също споменава, че небесата могат да се отворят „като свитък“. Но, както казах по-рано, някои от най-добрите детайли и доказателства за тази концепция идват от Елън Уайт, както и от проста, емпирична наука относно атмосферата. Скоро ще бъде направено много важно видео по темата за библейската космология и докладите на Елън Уайт от първа ръка за виденията й. Казвам „от първа ръка“ поради факта, че някои хелиоцентрични представи, чието начало беше поставено от Джоузеф Бейтс, са приписвани на нея. Резултатите от тази голяма недомислица от страна на Джоузеф Бейтс чрез отклоняването от Божието слово са нанесли рана в ребрата на адвентистите от седмия ден, която все още не се е излекувала напълно, до ден днешен. Но тази много важна информация е за друго видео, затова се постарайте да го изгледате, когато бъде завършено.
Приятели, поредицата указания относно Елън Уайт и плоската земя е много интересна. Когато Елън Уайт бе попитана каква е формата на земята в напредналата й възраст, отговорът й беше (както ще прегледаме в Трета част) категоричен и ясен. Тя заяви ясно, че по никакъв начин не знае отговора на въпроса за кръглата или плоска земя (което е крайно интересен отговор, като се съди по факта, че години преди това тя била в други светове и дори видяла Енох). И при все това тук, години по-късно, когато се удава възможност лесно да изясни нещата, тя избра да бъде неутрална, ясно заявявайки, че няма никаква светлина по темата. Това само усилва доверието ми в нея. Причината е, че един истински Божий вестител винаги ще се опитва да бъде честен, дори ако не познава естеството на детайлите, които разкрива. Бях въодушевен да науча, по време на проучването си, че Елън Уайт имаше да каже по темата повече отколкото дори сама осъзнаваше. Нищо от докладите й от първа ръка за нейните видения не е хелиоцентрично, по какъвто и да е начин. Точно обратното, но ще трябва да почакате за това видео, за да видите всички тези детайли. Приятели, да се види връзката между Библията и Духа на пророчеството е поразително, а също и крайно важно. Истинската библейска космология само усилва връзката между Библията и Духа на пророчеството. Нека сега погледнем едно от конкретните указания относно Елън Уайт и споменаването от нейна страна на атмосферата, отварящите се небеса и връзката на това с видяното от Стефан. Говорейки научно, атмосферата изиграва съществена и основна роля в начина, по който виждаме небесните светила визуално. Ако атмосферата беше променена или отмахната, или отгърната, това би променило драстично начина, по който виждаме небето. Атмосферата поддържа небето и неговия изглед визуално увеличени и локализирани в която и да е част от земята, на която се намирате. Това е проверимо и доказуемо, но ще го проучим друг път, в бъдеще.
Нека сега погледнем какво казва Елън Г. Уайт относно атмосферата и свода в следните изявления. В „Ранни писания“ четем:
„Появиха се тъмни гъсти облаци и се сблъскваха един с друг. Атмосферата се отдели и се сви, и можехме да погледнем през откритото пространство в Орион, откъдето идваше Божият глас. Святият град ще слезе през това отворено пространство“ („Ранни писания“, стр. 41).
Забележете какво още пише тя във „Великата борба“:
„Става мощно земетресение, каквото не е имало, „откак съществуват човеци на земята“ (Откр. 16:18)... Небето [англ.: сводът] като че се отваря и затваря и славата от Божия престол проблясва“ („Великата борба“, стр. 636).
Следователно, според Библията и Елън Уайт атмосферата, заедно с отваряне на свода, изпълняват водеща роля в прикриването или разкриването на онова, което се намира над свода. Това съответства на модела от Битие, както и точно на онова, което видя Стефан. Тя дори сравнява това с преживяването на Стефан в следния абзац:
„Божият народ чува един ясен, благозвучен глас, който казва: „Погледнете!“ И повдигайки очи към небето, той вижда дъгата на обещанието. Черните, застрашаващи облаци, които покриваха небосвода, са се разделили и, подобно на Стефан, той гледа вторачено към небето и съглежда славата на Бога и Сина Човешки, седящ на Неговия трон“ („Великата борба“, стр. 636).
Следователно, на Стефан се удаде да види с очите си, също както Елън Уайт, как атмосферата, а също и сводът и водите отгоре му са се „отворили“, чак до Третото небе, където се намира Божият престол. Приятели, според Битие, Исая, Псалми, Деяния и Елън Уайт небето и Божият престол се намират точно над нашето небе. Единственото потвърждение за това, което е нужно, се намира в Божието слово. Но колко прекрасно и потвърждаващо е, че онова, което Елън Уайт видя „от първа ръка“ също съответства на Библията ни.
В Трета част ще проучим още за казваното от Елън Уайт по темата за Сътворението и плоската земя. На Елън Уайт беше дадено удивително прозрение за толкова много неща! Но тя беше също така открито запозната с това, че не са й дадени всеки детайл и всеки отговор по всяка тема (което ще прочетем сами след малко). Най-важният принцип и детайл, с който искам слушателите ми да знаят, че тя била напълно запозната, е че адвентистите от седмия ден трябва да въздигат Библията като единственото вероучение, чрез което се измерва всяка информация, включително и собствената й. Съветът на Елън Уайт към църквата да се обръщаме към Библията за всичките отговори на въпросите си е безценен. Приятели, дяволът се опитва да скрие от адвентистите много указания и променящи живота факти, които могат буквално да помагат на хората всекидневно. Един от тези факти, откраднати от него, е че Божият престол е буквално и физически много близко до тази земя. Представете си, ако щете, какво психологическо въздействие би оказала само информацията за водите на бездната и свода върху всички хора по света, ако за тази информация се покажеше публично, че е вярна. Целият основоположен светоглед и начин на мислене на света щеше да се промени за една нощ. Хиляди фалшиви религии щяха да се стопят за миг. Зодиаци, астрология и всяка духовна безсмислица, основаваща се на планети, щяха да бъдат напълно изкоренени. Еволюцията, атеизмът и всички псевдонаучни инсценировки щяха да бъдат унищожени и вече нямаше да имат дори искрица сила, ако хората знаеха истината. Много от лъжите, които задържат този свят в сегашното му положение, имат за своя основа тази хелиоцентрична измама и дяволът добре знае това. Дяволът знае, че Сътворението е божествена информация и е пряко и мощно. Такава проста, основана на Библията логика създава детинска вяра и доверие и дава възможност Светият Дух да ни научи ефикасно да не се съобразяваме с този свят, а да се преобразяваме чрез обновяването на ума си.
Добре, нека продължим да употребяваме „меча“ си, за да направим „дисекция“ в библейски план всяка ширеща се по света измама, и особено на хелиоцентричната измама.
И така, разгледахме множество аспекти на Сътворението, като например свода и водите, намиращи се навсякъде около и над нас. Разгледахме къде се намират небето и Божият престол, спрямо водите горе, свода и земята под тях. Сега нека разгледаме някои стихове, които се съсредоточават конкретно върху формата на земята. Още веднъж, Библията ще разясни своя първоначален модел на Сътворението от Битие. Добре, нека се отправим към Йов 38 гл. и погледнем две препратки там. От 13 ст. нататък четем:
„Откакто започнаха дните ти, заповядал ли си ти на утрото и показал ли си на зората мястото й, за да обхване краищата [на еврейски буквалната дума означава „ръбовете“] на земята, така че да се изтърсят от нея злодеите...“ (Йов 38:12, 13).
Следователно, според Библията земята наистина има ръбове. Но както видяхме ние се намираме в „Терариум“, така че не става дума за онзи вид ръбове, от които изпадате, както сайтовете за дезинформация от основното течение се опитват да изобразят хора, когато потърсите това в Google. Според Библията, това е едно запечатано царство, но наистина имаме ръбове. Не само ни се казва, че земята има ръбове, казва се също, че тя е плосък диск (което ще се види след малко). Казва се също, че тя има четири ъгъла и лице, всички от които действат съвършено в библейския модел от Битие. Това е единственият модел, по който действат. Библията казва ясно, че земята е плоска, с лице, четири ъгъла и ръбове. Знаете ли кое нещо не е плоско, няма лице, няма ръбове и няма ъгли? Сферата, която няма лица, няма ръбове, не е плоска и няма ъгли – буквално точно обратните качества, които Библията твърди, че земята притежава. Приятели, хелиоцентричният модел е фалшификация, лъжа. Той е обратната на Библията посока. Библията казва едно, а хелиоцентризмът казва обратното. Моля, не позволявайте едно културно чувство да ви убеждава да следвате нещо, което е противоположно на Библията ви. Приятели, доверете се на Библията си. Приемете я както гласи. Тя няма да ви отклони от пътя.
Току-що Библията ни каза, че земята има краища, или ръбове. Нека погледнем как тя разгръща това в следващия стих и ни съобщава буквална форма, която мозъкът ни може всъщност да започне да си представя зрително. В 14 ст. четем:
„...за да се преобразува тя, както глина под печат, и всичко да изпъква, като че ли в облекло...“ (Йов 38:14).
Приятели, току-що Библията ни каза как да направим форма, подобна на земната. Току-що Библията ни даде буквално огромно указание за формата на земята. Когато ударите глина с печат, тя е плоска и се създава ръб, също както виждаме на снимката. Това е и причината Библията да спомене „ръбове“ в предходните стихове. Това е изключително полезен стих в опита ни да разберем каква е земята. Битие и всички останали стихове, които прегледахме, вече са обрисували изключително веществена, лесно проверяема картина на това каква е земята. Вече прегледахме тонове стихове. Но Библията е последователна и стихове като този в Йов пак ни помагат да разясним и видим дори още по-ясно какъв е моделът от Битие. Но предстои да видим как Библията става дори още по-ясна относно буквалната форма на земята.
Първо обаче има въпрос: познаваха ли евреите формите? Мислите ли, че те имали в програмата в еврейското училище форми? Знаеха ли евреите какво представлява топка или сфера? ДА! Разбира се, че знаели. Приятели, предлагам на вниманието ви мнението, че евреите познавали формите, както и названията на тези форми. Приятели, както ще видим след минута, съвременните църкви и християни от основните деноминации са единствените, които отказват да научат формите. Но нека направим двойна проверка, за да се уверим, че евреите познавали формите. В Исая 22:18, във вест до Шевна, домоуправителя, Исая предупреди Шевна:
„...ще те навие и ще те метне като топка [евр.: „Дур“] в широка земя...“
Мислите ли, че Бог би желал да пишат Библията хора, които дори не познавали формите? Някои може би ще кажат:
„Защо този стих е актуален спрямо онова, за което говорим?“
Понеже евреите знаеха що е топка. Логическите следствия от този стих са дълбоки. Еврейските писатели на Библията знаеха точно какво представлява топка и при все това нито веднъж ще намекнаха, нито загатнаха, че земята е такава. Оставете тази логика да попие в съзнанието ви, не я блокирайте. Приятели, когато библейските писатели записвали думите си, онова, което пишеха, или било истината, или не било. А според Исая 8:20 и 2 Тимотей 3:16 няма средно положение. Или Исус бил напълно прав, или бил самозванец; няма средно положение. Библията сама е положила стандарта за себе си. Приятели, Библията е напълно боговдъхновена, включително и всички части, които определят земята ни. Така че можем да видим, че евреите очевидно познавали формите, и при все това не съществуват дори една подсказка или споменаване в Библията, в които да се казва, че земята е сфера. Но, отново, Библията наистина употребява буквална форма, за да определи земята. Тя се намира в Исая 40:22 и Притчи 8 гл. Това са едни от най-добрите и най-ясни стихове, затова ги запазвам, за да бъдат повече към края, но са чудесни, затова нека ги прегледаме. В Исая 40:22 се казва:
„...Онзи [т.е. Бог], Който седи над кръга [в използвания превод „диска“] на земята...“
Отново, това съответства на Битие 1 гл., съответства на Исая 66 гл., където се казва, че Божият престол е над земята и земята е Негово подножие. Съответства на Псалм 104, където се казва, че Неговите заселища са върху водите отгоре. Отново, Бог е буквално над земята. В превода на крал Яков се употребява думата „кръг“, която все пак е вярна. Еврейската дума, употребена в пасажа, е „Кхуг“ (или на английски „Чуг“), което означава „плосък кръг, начертан с пергел“. Това е потвърдено в еврейския език. Това е потвърдено и в Исая 44:13, където се употребява производното на думата „Кхуг“ по отношение на пергела, употребяван от дърводелците за чертаене на кръгове. Фактите и доказателствата са пръснати из цялата Библия. Не бива да бъдем в тъмнина по темата. Припомнете си, че само преди малко видяхме, че Исая знаеше що е „топка“ (той спомена такава). И при все това Исая нарече земята „Кхуг“, или „диск“, или „плоска окръжност“. В геометрията кръгът се дефинира като затворена граница, равноотстояща от центъра върху равна повърхност. Дори можете да намерите това направо в Google. Еврейските думи за формите, които изучаваме, са дефинирани и ясни. Стихът в Исая 40 гл. и няколко други са някои от стиховете (за съжаление), за които много християни, включително и редакторите на урока за тримесечието, ще отидат на целодневно обучение в детската градина. Казвам това с уважение, защото в детската градина ни учат на формите. И в опита си да балансирам крайно разногласие, с любов ще кажа само, че Библията не ни учи да променяме значенията на думите и дефинициите на формите, само за да направим така, че нещо да пасне на предпочитания от нас светоглед. Както казах, християните от основните деноминации, за съжаление, са единствените, които вече не познават формите, и (независимо дали умишлено или неумишлено) тези думи в църковния урок са неверни и подвеждащи. Казвам това с уважение и поради любов и тъга. Ние, като християни, не би трябвало никога да позволяваме изучаването на Библията от наша страна да стигне до това изместване на стандарта. В геометрията и в действителността никога не бихме нарекли плосък кръг „топка“, нали? Нито бихме нарекли една топка „диск“, също както не бихме нарекли един триъгълник „пирамида“ или един квадрат „куб“. Приятели, готов съм да се обзаложа, че библейските писатели са преминали успешно детската градина. Уверен съм, че са знаели каква форма записват, и особено при обещанието на Бога да им показва истината.
Международният стандартен превод свърши добра работа. Преводачите на Международния стандартен превод, също както тези на крал Яков, са се опитвали да бъдат възможно най-буквални, така че правилно са осъвременили и превели еврейската дума „Кхуг“ в английската дума „диск“, без да се безпокоят в какво се опитва да извърти думата съвременната ни култура, и така би трябвало да бъде. Забележете какво казва д-р Братчър за стиха в Исая 40:22. Оценявам това, че д-р Денис не се опитва да промени онова, което казва Библията, за да пасне то на личното му религиозно мнение. Той е напълно наясно, че евреите записвали точно онова, което възнамерявали, по всяка тема, включител-но и тази за земята. Д-р Денис пише:
„Някои хора, поради разнородни причини, приемат „кръга на земята“ в Исая 40:22 за препратка към сферична земя. Въпреки това, трябва да приемем, макар това може би да става с неохота, какво всъщност казва и има предвид Библията. Работенето просто на основата на любим превод, употребяващ определени английски думи, към които тогава прилагаме значение във връзка със съвременните ни гледни точки, не е хубаво. Трябва да слушаме текста на фона на собствения му контекст. Еврейската дума, употребена в Исая 40 гл., никак не загатва сферична земя. Коренът на думата се появява само няколко пъти и се отнася за „пособие за правене на окръжности“ или „пергел“, с който се чертаят окръжности.“
Оттук и думите „диск“, „кръг“ или „пергел“ са употребени от преводачите на Библията на английски. Бог да благослови английските ни преводи. Те ни дават възможност да видим истината. Но четенето на английски е някак си като черно-бял филм – не виждате всяка подробност. Затова винаги употребявайте инструментите за изучаване на оригиналните гръцки и еврейски, когато се впускате надълбоко в значенията на думите. Можем да направим това и на други места, като например в Притчи 8 гл., която е още едно подробно описание на Битие 1 гл. и Исая 40 гл., където описва, чрез персонификацията Мъдрост, древната сцена, при която Бог създал свода, който утвърдил небето над нас, и запечатал земята ни отдолу в рамките на Терариум. Притчи 8 гл. съответства съвършено на Исая 40 гл. и Битие 1 гл. и дори предоставя допълнителни подробности за „начертаването“ от страна на Бога на геометричния ръб на нашето царство, имащо формата на диск, след като създал свода (който е рамката, даваща възможност нашето царство да съществува физически и да приема форма под водите на бездната). Притчи 8 гл. гласи:
„Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната [Битие 1:1]...“ (Притчи 8:27, 28)
Когато утвърждаваше небесата... Притчи 8 гл. е още една подробна препратка към модела от Битие – първо за образуването на свода, който утвърдил небето на мястото му и го направил „твърдо“, а също и допълнителен детайл, начертаването на кръг, което описва действието по правене геометричната форма на диск, която ни разкри Исая в Исая 40 гл. Приятели, Библията пасва съвършено и е вълнуваща и изграждаща вяра. И когато го проверите емпирично, виждате, че е верен и вярата ви не може да направи друго освен да нарасне. Преводът на крал Яков всъщност предаде тази дума доста точно. В Притчи 8 гл. в превода на крал Яков се казва:
„Когато постави пергел [Кхуг] над лицето на бездната,“ което е дори още по-точно от просто думата „кръг“, тъй като точно пергел се използва за начертаване на плоски окръжности и е кореновото значение на думата „Кхуг“, употребена тук отново, също както в Исая 40:22. Евреите познаваха думите, които употребяваха при писане. Библията винаги ще бъде в съответствие с основоположния си модел от Битие. Нека изясним това: единствената дума, употребявана за описване на нашата земя и на действието по сътворяването на формата й в рамките на детайлите от Битие 1 гл. е „Чуг“, или „Кхуг“, в зависимост от предпочитаното от вас произношение. И в двата случая тя има само едно значение: плоска окръжност или диск, подобни на онова, което се чертае с пергел. Това е думата, която са имали предвид да запишат, независимо колко силна е културната й привързаност към една съвременна теория. Приятели, не мислете, че е нужно да бъдете историк или учен, за да проучите тези неща. Всеки, който може да чете, може лесно да проучи и разбере тези концепции – точно както Бог възнамери да бъде.
Нека сега се отправим към стиха в Йов 26 гл., който беше разрязан на две от адвентния тримесечен урок и от който беше подбрано всичко, което имаше вид на подкрепящо основното течение. Нека позволим на този стих сам да говори за себе си. Но преди това нека погледнем още веднъж какво се казваше в тримесечния урок. Според тримесечния урок...
„В Йов 26:7 Земята е изобразена като висяща в Космоса: „Простира севера върху празния простор; окачва земята на нищо“ [NASV].“
Нека погледнем стиха в Йов 26 гл. малко по-отблизо и честно. В него се казва, че Той „простира севера [който ще разгледаме след секунда] върху празния простор“. Първо нека погледнем думата „простира“, когато се казва, че Той „простира севера върху празния простор“. Еврейската дума за „простира“ (на еврейски „Ната“), употребена в Йов 26 гл., е също еврейската дума, употребявана винаги за описване на това как Бог разпрострял небесата (което може да се види във всички тези останали стихове, като например в Йов 9:8, Псалми 104:2, Исая 44:24, Исая 51:3, Захария 12:1... и списъкът продължава. Думата, употребявана за описване на действието по „простиране“ на севера, посочва точно същото действие като когато Бог „разпрострял“ небесата като създал свод над нашия безформен свят. Преди да разгледаме думата „север“, нека разгледаме представата „празния простор“. Вместо да позволяваме на NASA или на съвременната ни култура да дефинират тези термини, нека позволим на Библията сама да дефинира себе си. От първостепенна важност е да позволим на Библията да дефинира собствените си представи. Еврейската дума за „празен простор“ („Тоху“) в Йов 26 гл. е препратка към Битие 1 гл., където се описва новият ни свят, който бил „безформен“ - точно същата дума и представа, за които се говори тук, в Йов 26 гл. Думата няма нищо общо със съвременната хелиоцентрична концепция за космоса. Необходимо е да позволим на Библията сама да дефинира тези думи и концепции, и тогава да ги употребяваме като ключове, с които да отключим други пасажи, вместо да се опитваме насила да се вместят съвременни теоретични представи (което е централен за разбиране принцип). Библията пояснява и гради на базата на собствените си значения, основани обикновено в Битие. Този „празен простор“, който е „безформен“, в Йов 26:7 изобщо не загатва съвременната теория за космически вакуум, който свързваме с думата „простор“. Точно обратното, тя е пряка препратка към същите дума и представа, записана за първи път в Битие 1 гл. Йов 26:7 е просто вторично описание на Втория ден от Сътворението в Битие 1 гл. Когато Бог разпростря свода на втория ден от Сътворението, едновременно с това беше създаден и северът, и беше разпрострян над нашия „Тоху“ - тогава безформеното ни царство, което има пряка връзка с Битие 1 гл.
Нека сега разгледаме думата „север“, която изглежда беше пренебрег-ната от тримесечния урок. Добре, отново:
„Простира севера върху празния простор [в превода на крал Яков]...“
Приятели, не можем да пренебрегнем такъв значителен детайл като севера и тогава просто да вмъкнем произволно една съвременна теоретична концепция, само защото конкретен английски превод (NASB) решил да употреби английската дума Space [англ.: означаваща освен „пространство“ и „космос“]. Братя и сестри адвентисти, това не е проучване на Библията! Простирането само на „севера“ над това „Тоху“ (безформеното място) е изключително важен аспект, че да бъде просто пропуснат небрежно от разискването, както бе сторено от тримесечния урок. В модела от Битие, северът е тясно свързан с ориентацията ни на тази земя, във връзка с Божия престол над нас, който, според Битие, е централната точка на цялата действителност. Моделът от Битие се потвърждава в Йов 26 гл. Когато Бог разпростря свода на втория ден от Сътворението, северът също бе създаден едновременно и прострян над нашето „Тоху“, тогава безформеното ни царство, имащо пряка връзка с Битие 1 гл. (което е много важно). Припомнете си, че „празният простор“, или безформеното място, над което бил прострян северът, било нашата безформена земя на 2-дневна възраст в Битие 1 гл., тъй като същата дума е употребена и на двете места. Онова, което не означава еврейската дума „Тоху“, е теоретичната концепция за космически вакуум. Концепцията за хелиоцентричен космос не е библейска.
Някои може би се чудят: какво да кажем за другите светове? Библията е ясна за това, че има други светове, но те не се намират в космически вакуум. Бог е Бог на реда и съм сигурен, че е утвърдил всичките светове, както каза Павел, „с приличие и ред“. Според Битие 1 гл. и Петър, както се вижда и из цялата Библия, няма космически вакуум, а вместо това вода, вода и още вода, навсякъде около нашето царство (а предполагам и около всички останали царства), и в това се включва вода над нас. Единственото посочено в Библията нещо, което е над водата, е Небето и Божият престол. За да се предполага от тримесечния урок, че Библията има предвид хелиоцентричен „космос“ в Йов 26 гл., само защото определен английски превод употребява думата Space [имаща значение и на „космос“], е (по мое мнение) пълно подкопаване на интелигентността на членовете на Църквата на адвентистите от седмия ден, които се опитват да учат библейска истина и факти.
Имам въпрос относно въртящата се около оста си топка, стрелкаща се през вакуумен модел: какво общо би имал „космосът“ с посоката „север“ върху една непрестанно движеща се, изменяща положението си, клатеща се, въртяща се топка, летяща из празно пространство? Как биха били дори уместни тези концепции, когато току-що научихме, преди няколко минути, че абсолютен север и всички посоки дори не съществу-ват в хелиоцентричния модел? Истината е, че те не могат да имат връзка, защото са фундаментално противоположни. И именно заради това фундаментално противопоставяне повечето хелиоцентрични християни, както бе сторено от тримесечния урок, имат склонност да избягват частта със „севера“ от Йов 26:7.
Добре, нека продължим с втората част от Йов 26:7, където се казва:
„...окачва земята на нищо.“
Думата „окачва“ на еврейски е „Толе“, което наистина означава, буквално, „вися“ от нещо, разположено над мен (което е изключително важно да забележим, защото, отново, евреите избирали конкретни думи). Евреите знаели какво записват и имали конкретни значения, които са желаели да предадат. Тази дума означава конкретно „бивам закрепен“ изотгоре. В този стих ясно и конкретно ни се казва, че земята не е закрепена отгоре. Това не означава, че земята не е закрепена „върху“, или „в“ нещо, както ще прочетем след секунда. Именно затова четенето на Библията на английски наподобява на чернобял филм. Не получавате всяка конкретна подробност така както се очаква да бъде видяна. Затова винаги носете със себе си инструментите си за изучаване на гръцки и еврейски, когато изучавате Библията. Първата половина от стиха в Йов 26:7, както и моделът от Битие 1 гл., потвърждават, че на втория ден от Сътворението бил създаден сводът, което буквално е причината северът да бъде създаден и прострян над тогава безформената ни „Тоху“ (земя), което, логически, загатва, че няма нищо, към което да е прикрепена земята отгоре й. С други думи, физическите качества на дизайна на свода правят физически невъзможно земята да „виси“ на нещо. Конкретната причина, поради която Библията казва, че земята не е „закрепена“ на нещо, разположено над нея, е защото Библията казва конкретно, че тя е закрепена отдолу.
Още веднъж Библията ни предоставя стих, който изяснява напълно тези аспекти на Сътворението. Стихът се намира във 2 Царе 2:8, където се казва:
„...стълбовете [на еврейски думата е „Матсук“, означаваща буквално „подземните колони“]...”
„...стълбовете на земята са на Господа и Той е поставил на тях света [еврейската дума там („Тевел“) означава буквалния свят].“
Приятели, тази къща виси от нищо, защото стои върху стълбове! Библията ни казва буквално точно тези думи. Тази концепция съвпада съвършено и с Псалм 104:5, където се казва:
„...Който си положил земята на основата й, за да не се поклати за вечни времена.“
Не се нуждаем от метафори, не се нуждаем от поезия, не е нужно да се оправдаваме, че библейските писатели не знаели какво казват. Всичко, от което се нуждаем, е Битие 1 гл. Тя е ключът и основата на темата за Сътворението и Библията. Уверен съм, че Църквата на адвентистите от седмия ден все още е способна на големи неща, що се отнася до изучаването на Библията. Всъщност именно това е причината да правя това видео – защото все още вярвам в талантите и призванието на своите братя и сестри адвентисти, вярващи в Библията.
И така, както видяхме, Библията ясно описва буквалния модел от Битие във всичките си стихове относно Сътворението. Което ни довежда до следващия аспект на модела от Битие, който да разгледаме – геоцентризма. Разположението на стълбове, закотвени в голямата бездна, очевидно би загатвало, че земята е стационарна и не се движи. Така че казва ли Библията такова нещо? Всъщност доста пъти. Онова, което няма да намерите в Битие или в Библията, е каквото и да е хелиоцентрично нещо – никакво движение на земята, никакво завъртане в орбита, нищичко!
Точно обратното, когато стане въпрос за стационарната земя, това е една от най-лесните за разбиране, ясни и доказуеми концепции, намиращи се в Библията. Всичко, което трябва да направите в действителност, е да прочетете Битие 1 гл., и можете да видите сами, че тя не е хелиоцентрична. Но Бог бе достатъчно милостив, за да ни обясни това много ясно. Тези стихове са толкова ясни, че дори не е нужно да изразходваме за тях много време. 1 Летописи 16:30:
„И светът стои здраво, няма да се поклати.“
Псалм 93:1:
„И светът е утвърден, не може да се поклати.“
Псалм 96:10:
„...светът стои здраво, няма да се поклати.“
Псалм 104:5:
„...Който си положил земята на основата й, за да не се поклати за вечни времена.“
Исая 45:18:
„...който създаде земята и я направи, който сам я утвърди...“
Приятели, това бяха ясните стихове, които победиха хелиоцентризма през 17 в. Те все още могат да го победят и днес. Просто придаваме авторитета на човек вместо на Библията. Моля се и се надявам скоро църквата ни да върне авторитета отново на Библията.
Говорейки в научен план, разполагаме с много доказателства и за това. Експериментът на Майкелсън и Морли може да бъде повторен днес. Те го провеждаха тридесет последователни години в опит да получат различен резултат, а той беше същият и все още е същият всеки път. Физиците и днес спорят относно следствията от експеримента на Майкелсън и Морли. Нека прочетем какво каза Линкълн Барне, известен физик от онова време, за експеримента на Майкелсън и Морли. В книгата си той каза:
„Експериментът на Майкелсън и Морли постави пред учените смущаваща алтернатива. От една страна, те можеха да изхвърлят теорията за етера, обяснила толкова много неща по отношение на електричеството, магнетизма и светлината, или, ако настояваха да запазят етера, трябваше да изоставят още по-почитаемата Коперникова теория, че земята се движи. За много физици изглеждаше сякаш е почти по-лесно да вярват, че земята е неподвижна, отколкото че вълните – светлинни вълни, електромагнитни вълни – биха могли да съществуват без среда, която да ги поддържа. Дилемата беше сериозна – такава, която разделяше научната мисъл в продължение на четвърт век и все още я разделя днес. Множество нови хипотези бяха приведени и отхвърлени. Беше направен наново опит за провеждане на експеримента от страна на Морли и други, със същото заключение – видимата скорост на движение на земята през етера е нула.“
Експериментът на Майкелсън и Морли хвърля голяма спънка пред теорията на Коперник и хелиоцентричния модел. Дотолкова, че дори Алберт Айнщайн призна, поради експеримента на Майкелсън и Морли:
„Започнах да вярвам, че движението на Земята не може да бъде доловено чрез какъвто и да е оптичен експеримент“ (Алберт Айнщайн – университет на Киото, Япония – 14 декември 1922 г.).
Приятели, както казаха Тесла и Ричард Файнман,
„няма значение колко красива е теорията ви, няма значение колко умен сте. Ако не е в съгласие с експеримента, тя е погрешна“ (Ричард Файнман).
Това е оригиналният научен метод.
Алберт Айнщайн призна и видя това много очевидно несъответствие. Как не можете вие да го видите? Проблемът се състои в това, че тези видни физици, като например Алберт Айнщайн и йезуитският му наставник, Жорж Лемайтре, съсредоточаваха много гордост и културна обвързаност с теорията на хелиоцентризма, и за тях беше нужно тя да е вярна. Затова в края на краищата Алберт Айнщайн употреби една бърканица от множество метафизични теории, наречена „теория за свиване на дължината“, в опит да заяви, че точно онова, което експериментът опроверга (движение около слънцето), е причината, поради която не можем да доловим движение около слънцето. Приятели, това не е емпирична наука. Нарича се „теоретично предполагане“. Затова вместо да дават възможност на данните да бъдат такива, каквито са, те отхвърлят данните въз основа на допускането, че данните преди това са опровергани. Приятели, това е безумие! Това е логическа грешка, наречена „Кръгово доказателство“. Като да се каже, че Х допуска, че Х е вярно и следователно да се заявява, че Х е вярно. Всички знаем, че не става така. Но когато сте знаменитост и бивате употребявани за определена програма, трябва да правите онова, което се налага да правите. И вярването на Алберт, че земята се движи около слънцето, не било научно, а религиозно.
Насърчавам хората да провеждат експерименти. Много пъти ще получавате различни резултати и различни следствия, но трябва да ги анализирате. Трябва да ги разглеждате и видите какво става. Необходима е работа, но както при моя експеримент с лазера, когато стигнете до окончателните резултати е вълнуващо.
Ще проведа още един лазерен експеримент скоро. Но най-важният аспект, който можем да научим от всичко това, е че науката е в съгласие с Библията. А Библията е много ясна за това, че тази земя е стационарна. Представата, че земята е закрепена неподвижно и стационарна е сто процента библейска, логическа и научна. Но моделът от Битие все още има да разкрие още един аспект относно стационарната ни земя. Затова нека обясним това окончателно, преди да направим заключение на Втора част.
Няма спор, че Библията казва, че земята е стационарна и закрепена неподвижно; това е толкова ясно и пряко. Но какво да кажем за слънцето и небесните светила? Разполага ли Библията с някаква информация относно тяхното движение или отсъствие на такова? Да преминем на Еклесиаст, за да видим какво се казва в него по отношение на слънцето. Там се казва:
„И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло“ (Еклесиаст 1:5).
Следователно, Соломон явно е приписвал движението и „бързането“ на слънцето, а не на земята.
В Псалм 19 се казва:
„В тях [небесата] е поставил шатър за слънцето [ще стигнем до това след секунда]; то... като силен мъж се радва да тича във пътя. Излиза [става дума за слънцето] от края на небесата и обикаля до краищата им...“ (Псалм 19:4-6).
За кое нещо се казваше, че обикаля? За слънцето. Слънцето обикаля, а не земята.
Библията ни обяснява това още по-добре в Исус Навин 10 гл. Там се казва:
„Тогава говори Исус Господу, в деня когато Господ предаде аморейците на израилтяните, като рече пред очите на Израиля: Застани, слънце, над Гаваон, и ти, луно, над долината Еалон. И слънцето застана и луната се спря, догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си... Такъв ден не е имало ни по-напред ни после“ (Исус Навин 10:12-14).
Какво, според думите на Библията, престанало да се движи? Слънцето и луната, а не земята, в което има съвършен смисъл, като се съди по факта, че Библията вече ни е казала ясно, че земята е закрепена неподвижно. Така че всичко това действа – действа добре в Библията. Библията ни казва дори къде са разположени тези движещи се светила в рамките на модела от Битие (което, както обикновено, противоречи напълно на хелиоцентричния модел). Забележете какво казва Библията. В Битие 1 гл. се казва:
„И Бог ги постави [слънцето, луната и звездите] на небесния свод...“ (Битие 1:14-17).
Ето го основоположният ни модел, основоположната ни книга – в Битие 1 гл. ни се представя обобщена картина.
Сега нека преминем на Псалм 19:
„В тях [небесата] е поставил шатър за слънцето...“
Това отново пасва на Битие 1 гл.
Нека сега преминем на Второзаконие 4:19, където се казва:
„...и да не би, като подигаш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите... да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под [еврейската дума там означава буквално „намирам се под“]...” „...под цялото небе“ (Второзаконие 4:19).
Приятели, Библията е ясна. Тя винаги остава вярна на първоначалния си модел от Битие, защото поучава именно това и защото именно това е действително. Така че според святото Божие слово земята е закрепена неподвижно и не може да се движи докато небесните светила са тези, които извървяват пътищата си под твърдия свод.
Приятели, Библията ви е безпогрешна; приемете я както гласи.
Въпросът, който е необходимо да си зададем, не е дали библейските писатели са знаели какво пишат. Вместо това единственият логичен, важен въпрос, който би трябвало да си задаваме, е дали ще се доверим на Божието слово или на словото на човек. В крайна сметка, начинът, по който отговаряте на този въпрос ще бъде нещото, което ще реши съдбата ви за вечността.
Добре. Разгледахме много и е време да направим завършек на Втора част. Ще направим това с кратко резюме като преговорим наученото и го приложим към двата модела. Онова, което ще видим ясно тук, е че Библията е фундаментално противоположна на хелиоцентричната теория. Прегледахме всеки от тези аспекти и сега ще ги приложим, и ще видим точно колко противоположни са тези модели. В Библията Божият престол е централната отправна точка – централната точка на действителността – и всичко останало го обкръжава. И не само това, но към него е ориентирано всичко. Именно спрямо него узнаваме що е „горе“ и що е „долу“. Библията, както и самата действителност, са съсредоточени върху Божия престол.
Според хелиоцентричния модел, това е слънцето. Слънцето е централната отправна точка, около която се върти нашата действителност. Звучи малко като слънчева религия. И поради тази фалшива, подправена отправна точка хелиоцентричните вярващи не само не знаят къде е Божият престол, но дори не разполагат с логическа основа за концепциите „горе“ и „долу“. Хелиоцентричната теория е толкова противобиблейска и толкова противоистинна, че напада даже сърцевината на основоположните аспекти на действителността.
Още от самото начало, Библията и хелиоцентричната теория са противоположни. В Библията се казва ясно, че земята има ръбове, краища и лице. В хелиоцентричния модел се казва, че земята няма ръбове, няма краища и няма лице, което е в пряк противовес.
В Библията се казва, че имаме твърд свод, съставен от стъклоподобно или металоподобно вещество (според Йов), което „запечатва“ околната ни среда (което е в съгласие с всички известни природни закони). В хелиоцентризма (още веднъж) се казва обратното – че няма твърд свод и не сме „запечатани“, а сме в отворена система. Което е не само в пряк противовес спрямо Библията, но също така и в пряк противовес спрямо известните природни закони, като например Втория закон на термодинамиката.
В Библията се казва, че земята била създадена във вода и е заобиколена от вода отвсякъде, включително и отгоре. В хелиоцентричния модел се казва, че земята не е заобиколена от вода, а вместо това е заобиколена от... нищо, от вакуум! Това отново е обратното на онова, което казва Библията.
В Библията библейският модел заявява, че Божият престол и Неговото царство са разположени... за тях е разкрито, че са точно над свода ни. Това е прекрасно! Какъв прекрасен, удивителен детайл! В хелиоцентричния модел не се правят изчисления, не може дори да се започне да се напасва това, дори не си струва да прави опит. Дори с помощта на всички метафори и поезия в света, това не може да се вмести в хелиоцентричния модел.
Според Библията, земята е закрепена неподвижно и непоклатима. Според хелиоцентризма, ние се движим постоянно във всяка посока, непрестанно – което отново е точно обратното.
Според Библията се движи слънцето, а не земята, защото земята е стационарна. Според хелиоцентризма, слънцето е „стационарно“, в сравнение със земята, и именно земята се движи около слънцето – още веднъж е точно обратното.
Според Библията, небесните светила и звездите са в рамките на и под твърдия свод на земята. Но според хелиоцентричния модел светилата са на милиарди светлинни години разстояние извън системата на земята, и в основни линии дори не са част от земната система – което, отново, противоречи на казваното от Библията.
Приятели, този списък би могъл да продължи. Бихме могли да го направим много по-голям, но ще завършим с още една точка. Тази точка е важна, защото Библията е ясна във връзка с нея. Библията казва буквално, че земята е диск (или плосък кръг), прикрепен към стълбове, закрепени във водите на бездната. В хелиоцентричния модел земята е обръщаща се, въртяща се, клатеща се сфера, изгубена в празно пространство, закрепена на нищо.
Приятели, Бог ни е дал Словото Си, за да анализираме измамите из основи. И като употребяваме Божията Библия можем на сто процента да заключим, че Библията и хелиоцентричната теория са фундаментално противоположни! И също както всяка друга съсредоточена върху слънцето религия, появила се през вековете, хелиоцентризмът също поражда объркване – на сто процента статистически изследваемо объркване, както и на сто процента признато от основните информационни източници объркване.
За хелиоцентризма е в статистически план, в исторически план, във фактически план, в научен план, в логически план и (което е най-важното) в библейски план доказуемо, че е фалшива, йезуитски вмъкната религия! И при все това, за съжаление, толкова много християни, без дори да проучат библейския модел, наричат истината от Библията „отклоняване на вниманието“, докато следват най-голямото отклоняване на вниманието, предлагано от света.
Приятели, единственият начин да се преборите с една лъжа е да говорите истината. Истината трябва да бъде изговаряна, иначе мястото й ще се заеме от лъже. Затова, с Божията помощ, ще говоря истината – на онези, за които съм загрижен, и за всеки, който би пожелал да слуша. Конкретната истина, която искам слушателите ми да видят ясно днес, идва направо от Библията – единственият източник на истина. В святото Божие слово се казва ясно, едва в първата глава, както и на десетки други места, че хелиоцентризмът е лъжлива измама. Ние, като църква, трябва да направим избор. Ще последваме ли Божието слово или словото на човек?
Братя и сестри християни, предлагам на вниманието ви обещанието, че Божието слово е безпогрешно (Исая 8:20).
Приемете го както гласи.
Във Второзаконие 29:29 се казва:
„Скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на синовете ни до века, за да изпълняваме всички думи на този закон.“
Бог ни казва истината за нещата, за да можем да се вслушаме и да можем да узнаем какво се очаква от нас да вършим. Бог не ни дава информация без в това да има смисъл. Дава ни информация, за да можем да узнаем какво да правим с действителността. А един от най-големите пътепоказатели за действителността, насочващи към Бога, е Сътворението, и по-конкретно небесата, споменати в Псалм 19, където се казва:
„Небесата разказват Божията слава и небесният свод възвестява делото на ръцете Му. Ден на ден блика слово и нощ на нощ изявява знание – без говорене, без думи, без да се чуе гласът им. Вестта им [букв.: мерителната връв, мерките] е излязла по цялата земя и думите им – до краищата на вселената“ (Псалм 19:1-4).
Тези стихове обрисуват картина на една от най-важните теми, която, по съвпадение, се оказва една от най-мразените от дявола. Дяволът намразва всичко, което напомня постоянно на света, че има Създател, Който обича света. Затова е естествено дяволът да намрази темата за Сътворението. Той непрестанно ще се опитва да я замъглява и обърква, за да не чуват хората тази проповед, която се проповядва всякога от природата. Той знае, че простата логика на това да се знае истината за Сътворението е катализатор за една дълбоко вкоренена вяра. Дяволът знае истината от Римляни 1:20, защото когато Сътворението се разбира правилно, това оставя всичките човеци „без извинение“. Насърчавам ви да изследвате Римляни 1:20, защото в него се казва, че едно правилно разбиране за Сътворението би осъществило промяна в парадигмата. Според Римляни 1;20, прекият резултат от разбирането на тази истина принуждава хората да имат вяра и да признаят всемогъщата Божия сила.
За да разберем това допълнително, нека разгледаме библейската концепция и произхода на вярата. В Евреи 11:1 се казва:
„А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.“
Какъв хубав, красив стих! Но той някак си е с отворен край. Какви са тези убеждения за неща, които не се виждат? Има ли друга дефиниция за това в Библията? Всъщност има две други места, които ни помагат да дефинираме що е вяра и какво представляват убежденията В Римляни 10:17 се казва:
„И така, вярата е от слушане, а слушането - от Христовото слово.“
Следователно, един от източниците на вярата е Библията и притежаването на правилно разбиране за нея е от съществено значение. Сега нека свържем това със Сътворението. В Римляни 1:20 се казва:
„Понеже от създанието на света [на небето и земята, които хората виждат] това, което е невидимо у Него - вечната Му сила и божественост - се вижда ясно, разбираемо от творенията, така че те са без извинение.“
Според този стих, дори невярващите, посредством правилното разбиране на природата, ще бъдат принудени да признаят и нямат извинение. С други думи, те са принудени да имат вяра. Ето колко мощна е тази истина за Сътворението, когато бъде разбрана правилно посредством Библията и съпоставена с действителността.
Приятели, точно затова дяволът мрази тази тема и не желае светът да узнае истината по нея. Истината за Сътворението и истината за Библията имат тясна взаимовръзка с образуването на действителна, жива вяра в Божията мощ. Основоположен аспект на вярата е признаването и действането въз основа на неопровержимите доказателства за това, че природата и Библията имат един и същи Автор. Като че ли Бог е направил да бъде природен закон това, че когато природата и Библията бъдат правилно съпоставени, веднага се ражда вяра и не ни остава никакъв друг избор освен да признаем в сърцето и ума си вечните сила и божественост на Бога.
Дяволът познава тази проста, библейска, логическа последователност. Той знае дали може да преобърне уравнението и да направи така, че да изглежда сякаш Библията и природата не си съответстват, след което унищожава вярата в Бога и в Библията. Което ще доведе до общества и култури като тези, при които само за 60 години можете да създадете 800-процентно повишение в съмнението и неверието в Библията. Статистиките от последните седем десетилетия са направили това да стане ясно. Но, което е още по-важно, Библията винаги е правила да стане ясно, че правилното разбиране на Сътворението е от съществено значение. Тя знае, че нашите космологични вярвания са един от основоположните фактори, направляващи живота ни. Което и причината в такава голяма милост Бог да ни е оставил толкова много стихове по темата – за да не се налага да се объркваме и за да можем да вървим в истината.
Предстои да прегледаме тези стихове систематично, само след няколко секунди, но нека първо погледнем набързо няколко мнения и представи от някои от водещите изследователи в сферите на библейските история и археология.
Стив Фолкенбърг, професор по религиозна психология към Университета на Източен Кентъки изговори следните думи, с които е известен, през 2002 г.:
„Никога не съм срещал някого, който всъщност да вярва, че Библията е буквално вярна. Познавам куп хора, които твърдят, че вярват, че Библията е буквално вярна, но никой не й вярва в действителност. Имам предвид, че когато бъде приета буквално, Библията казва, че земята е плоска, има стълбове и няма да бъде поклатена“
И точно това ще видим всички ние след няколко минути! Оценявам честния подход на Стив. Не съм сигурен дали би казал това днес, 18 години по-късно, по време на това събуждане по целия свят. При събуждането на толкова много хора за тази истина сега Стив би могъл да каже, че познава милиони хора, които приемат Библията буквално. Но може би към този момент Стив е видял това видео и е избрал да се довери на Библията си вместо на човека, не съм сигурен. Но се моля и надявам да е избрал.
Нека сега погледнем гледната точка на друг библейски историк. Д-р Денис Братчър е член на Библейското археологично общество и има докторска степен по библейски изследвания. В лекциите си той пише:
„Хората от древния Близък Изток, както и древните евреи и израилтяни, концептуализираха света като голям, плосък, окръжен диск, закрепен във вода посредством стълбове и основи. Земята била покрита от „свод“, възприеман като голям, твърд купол, под който били поставени звездите. Над купола също имало вода... Тези препратки не са просто изолирани аномалии, тези представи са широко разпространени сред всички библейски описания.“
Д-р Стив и д-р Денис просто повтарят онова, което се казва в Битие. Те основават логиката си на простите думи и представи, употребени в Библията за разкриване на Сътворението. Именно същите проста логика и представи от Библията бяха употребени от хората от времето на нашите реформатори за отхвърляне на хелиоцентризма. Не знам къде са разположени личните вярвания на д-р Стив и д-р Денис. Не знам дали предоставят авторитета на Библията и на казваното от нея или предоставят авторитета на NASA и правителствените си служби. Ще трябва те да решат това за себе си също както всички останали. Същността, която се опитвам да посоча, е че когато бъде проведено проучването и цялата библейска информация бъде събрана в едно цяло, няма съмнение какво са имали предвид библейските писатели. Вместо това се поражда въпросът на кого ние, като отделни лица, отдаваме окончателния авторитет. Ще бъде ли това Библията или ще бъде казваното от човека пред Библията? Но за да можем да вземем осведомено решение за това е необходимо ние, като отделни лица, да знаем какво точно казва Библията. Затова нека продължим да се впускаме по-надълбоко в святото Божие слово. В Исая 8:20 се казва:
„Търсете в закона и в свидетелството: ако не говорят според това слово, наистина няма видело в тях.“
Повечето адвентисти са чували в някакъв момент този стих. Това е известен в адвентизма стих понеже верската ни система се основава на него. Това е твърдение, което прави Библията, едно тържествено твърдение. Тя твърди, че библейските писатели, чрез Божието вдъхновение, са знаели точно за какво говорят по всички въпроси, включително и за научните подробности на сътворения ни свят. Никога не би трябвало да правим онова, което бе направено в урока за тримесечието и да хвърляме съмнение върху Библията като загатваме, че библейските писатели не знаели какво пишат. Да погледнем какво се казва. Там се казва:
„Поставете се на мястото на човек, живял преди хиляди години. Какви доказателства бихте имали, че Земята се движи?“
Преди всичко, биха били налице горе-долу същото количество емпирични научни доказателства, че земята се движи и днес – никакви. Но, което е още по-важно, не мисля, че авторите на урока за тримесечието са поспрели, за да помислят за логическите несъответствия на такъв въпрос, когато, предполагаемо, вярваме, че Библията е безпогрешното Божие слово. Следователно, библейските писатели не са водени от Божия глас, а се водели по очите си, когато просто се оглеждали из пейзажа. Какво още са написали погрешно понеже не са виждали доказателства за него? Какво би казала Библията (или библейският писател) при този въпрос? Какво да кажем за доказателството на Божието обещание да даде на библейските писатели абсолютната истина посредством Своя Дух? Не би трябвало в тримесечния урок да се задават тези пораждащи съмнение въпроси.
В Библията се казва, че земята е закрепена неподвижно. Защо в църковния урок тези стихове бяха пропуснати? Възможно ли е причината да се състои в това, че тези стихове имат крайно очевидно значение? Приятели, библейските писатели записаха тези думи, защото им беше обещан Божият Дух, който да им даде истината. В опит да принуди Библията да съответства на едно културно предубеждение, тримесечният съботно-училищен урок намеква, че библейските писатели употребявали очите си и че очите им виждали погрешната информация, но при все това я записвали. Това е много опасна почва, за да ходим по нея. А аз обичам църквата си, затова просто се опитвам да я предупредя, че е необходимо да внимаваме да направим точно онова нещо, което Библията ни предупреждава да не вършим. Припомнете си, че цялото предназначение на Библията е да разкрива измамите на действителността, за да можем да бъдем преведени безопасно през нея.
Има много важен аспект, който е необходимо да споменем преди да продължим пътуването си в Библията, а именно – метафората и символиката, и по-конкретно по темата за Сътворението. Библията наистина употребява метафора и символика, но ги употребява много по-малко отколкото хората мислят, по темата за Сътворението. Всъщност тя е пряма и фактологична по отношение на Сътворението. Но ето я частта, която трябва да помним: символичните книги на Библията никога не са в несъгласие с фактическите части от Библията, защото са символи на фактическото. Нека го изразя така: независимо на какви символи или метафори мислим, че сме се натъкнали, те никога няма да посочват хелиоцентризъм. Символите (или метафорите) винаги насочват обратно към Битие или някоя друга основоположна книга на Стария завет като своя отправна точка. Например символиката във видението от Езекил 1 гл., където се казва:
„А над главите на живите същества имаше нещо подобно на свод [„Ракиа“], което изглеждаше като страховит леден кристал... И над свода... имаше нещо подобно на престол...“ (Езекил 1:22, 26).
Езекиил говори за наподобяващата стъкло твърда конструкция, за която се говори фактически в Битие и в Йов. Същата дума, употребена в Битие 1 гл. за свода, „Ракиа“, е употребена също и в Езекиил 1 гл.
И това не са единствените места, на които се намира тази дума, а тя има само едно значение. „Ракиа“ е думата, употребявана от евреите за описване на твърда поддържаща конструкция с води над нея. Следователно, въпреки че видението на Езекил е символично, то все пак посочва с точност назад към фактическите препратки на Битие и други части от Библията. Затова, отново, аргументът за метафора и символика с цел защитаване на хелиоцентризъм в Библията е погребан. Символичните части от Библията никога няма да влязат в разрез с фактическите части от Библията, затова, както видяхме в Езекиил 1 гл., всяка символика относно Сътворението ще сочи назад към фактическите части като свой източник. Което е крайно важно, защото, както ще продължим да виждаме тук, заключението е, че от кора до кора няма да намерите нито фактическо, нито символично споменаване на каквото и да е хелиоцентрично нещо в тази Библия. Затова нека продължим да доказваме това докато се придвижваме нататък в пътуването си. И само кратко напомняне: когато проучвате тези неща винаги правете справка с оригиналните гръцки и еврейски, за да се уверите, че предпочитаният от вас превод е правилен. Добре, нека се впуснем дори още по-надълбоко. Да погледнем 2 Петрово 3:5, 6:
„Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя, сплотена от водата и всред водата, но пак посредством тях тогавашният свят, потопен от водата, загина.“
Забележете, че хиляди години след написването на Битие Петър потвърждава, че Битие все още е база и основа на научните факти на Сътворението. Нека погледнем по-отблизо стиха в Петровото послание. Това е един изключително интересен и прекрасен, показателен стих, който показва, че науката и библейската наука не се променят след хиляди години. Времето на Петър не промени Битие. Той все още вярваше, че то е единственият авторитет и основа по темата за Сътворението. Битие в вплетено в целия този стих. Забележете, че се казва, че земята била „сплотена от водата и всред водата“, което, както предстои да видим, той очевидно получил от Битие 1 гл., която е основата на цялата Библия; и особено по темата за Сътворението. Приятели, Битие 1 гл. е разрушителят, унищожителят на хелиоцентризма. Едва първата глава на Библията буквално покосява представата на хелиоцентризма. В основни линии всеки стих, от водата отвъд нашето царство до твърдия ни свод, до това, че нашите светила се намират под свода ни, всеки стих в Битие унищожава напълно хелиоцентризма. Дори не е нужно да преглеждате цялото видео. Може просто да прочетете Битие 1 гл. и да сте готови. Но Бог е милостив. Той не желае да се намираме в тъмнина по темата, затова ни е дал множество стихове в Библията Си.
И така, нека започнем с основоположната си, унищожаваща хелиоцент-ризма глава – Битие 1 гл. Битие 1:2, 6:
„А земята беше безформена и празна; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата... И Бог каза: Да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода. И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода; и стана така“ (Битие 1:2, 6, 7).
Библията никога не описва космически вакуум. Точно обратното, тя описва вода навсякъде, дори над нас. В Псалм 148:4 се казва:
„Хвалете Го, вие, висши небеса и води, които сте над небесата.“
Някои ще се опитат да омаловажат това като кажат, че е просто стихотворение. Затова нека повторя, че поетичните книги посочват обратно към фактическото като свой източник. Книгата Псалми просто разяснява детайл, който вече ни е даден ясно в Битие, където се казва, че има „вода“, която е „над свода“ (Битие 1:7). Много важен аспект, който се разкрива от Псалм 148, е споменаването в сегашно време на водите отгоре, което унищожава всяка теория, че сводът изчезнал по време на Потопа. Тази теория за изчезването на свода беше създадена с цел да пасне на основната хелиоцентрична култура. И, както можете да видите в Псалм 148, Библията е напълно несъгласна с това. Ще видим това в дори още по-голяма степен като продължим.
Петър правеше просто онова, което направи Давид, и потвърди и повтори, че Битие и старозаветните книги са основата за Сътворението и обкръжаващите го факти (виж 2 Петрово 3:5, 6). Според Битие и Петър, според Библията, тази земя е запечатан съд, навсякъде около който има вода, включително и над него, което логически прави необходим аспектът на Сътворението, който споменахме, но който сега ще разгледаме малко по-отблизо, а именно: Сводът. Сводът всъщност е най-лошият кошмар на християнина хелиоцентрик. Истината за свода унищожава напълно шансовете каквато и да е хелиоцентрична концепция да съществува в Библията. И поради това, че твърдият свод е в такъв противовес с хелиоцентричната концепция, повечето вярващи от основните деноминации, като например хората в „Отговори в Битие“ [Answers in Genesis] или избягват това напълно, или се опитват да изхвърлят свода в сандъка с метафори или поезия, веднага щом им се удаде възможност. Затова, за съжаление, за християнския хелиоцент-рист преобръщането на значението на свода в нещо, което библейските писатели не са възнамерявали, е нещо, което трябва да направят, за да избегнат постоянното осъждане, което поставя сводът върху хелиоцентричната теория. Преди да разгледаме някои исторически и научни коментари върху това, нека преди всичко прегледаме библейските стихове по темата. Нека започнем този път в Псалми, където псалмистът представя доклад за първите дни на Сътворението. И не само това, но псалмистът ни предоставя допълнителен детайл, за който ще говорим малко по-нататък. Добре, Псалм 104:
„Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса, който гради превъзвишените Си заселища във водите [англ.: върху водите горе]...”
Което е детайлът, който ще разгледаме след малко – чудесен детайл. Ще запазим това за след няколко минути.
„...който прави ангелите Си ветрове и служителите Си - пламтящ огън. Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.“
Това е ясно споменаване, че земята е разположена върху основа и е закрепена на едно място. Но ще разгледаме това след малко.
„Покрил си я с бездната като с дреха [препратка към Битие 1 гл., където се говори за бездната], водите застанаха над планините. При Твоето смъмряне те побегнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.”
Има препратка към стиха „да се яви сушата“ в Битие 1 гл. Ето последния стих, върху който искам да се съсредоточите:
„Поставил си граница, така че да не могат [водите на бездната] да преминат...“ (Псалм 104:1-9).
Тук псалмистът описва действието на свода. Описва онова, което тази „Ракиа“ прави за нас, а именно: действа като граница, която възпрепятства покриването на този свят от водите на голямата бездна. Отново, това е само препратка към Битие, както обикновено. Отново, в Битие 1 гл., четем:
„И Бог каза: Да бъде свод [„Ракиа“] сред водите, който да раздели вода от вода. И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода...“ (Битие 1:7).
И така, що е граница? Надявам се, че общата култура на повечето хора ще им каже, че „граница“ означава „разделител“. Само в случай, че не е, в речника на Колинс, както и във всеки друг речник, ще бъде заявено, че:
„Границата е разделител, който отделя две области.“
Така че можем да видим, че псалмистът описва с точност свода ни, действащ като граница, която разделя безопасно двете области – голямата бездна и нашия свят.
Ще разгледам думата „Ракиа“ още веднъж, както направихме, когато прегледахме Езекиил 1 гл., защото искам да бъдем ясни.
Евреите употребиха думата „Ракиа“ за първи път в Битие 1 гл. [бълг.: свод – Битие 1:2], където тя има само едно значение, а именно: твърда конструкция, покриваща тази земя, която поддържа водите над нас. И толкова! Значението й е това. Значението й е описано дори в Битие 1 гл., където се казва, че сводът разделил водите, намиращи се „над“ нас. Действието на свода ни се съобщава в описанието му. Както каза д-р Денис Братчър по-рано, тези аспекти на Сътворение на плоска земя в Библията „не са... аномалии“. Те „са широко разпространени из цялата Библия“. Можете да видите това сами за себе си, ако проучите и изследвате Библията. Но други учени също са съгласни за това. Не е като да има един учен тук или един – там. Учени, които изследват еврейската литература, еврейската писменост и еврейската култура, знаят, че евреите знаели точно какво записват.
Ето някои изявления от BioLogos – престижна научна християнска общност, на която й харесва да говори за науката и Библията. Определено оценявам почтеността им повече отколкото на други уебсайтове, като например Answers in Genesis, които са склонни да дават приоритет на културата от основното течение пред буквалния еврейски текст. Необходимо е изследователите да бъдат честни по отношение на онова, което се казва от текста, независимо от личните им религиозни вярвания. И е освежаващо да се види, че изследователи правят точно това. Следното идва от статия от 2010 г., в която разглеждат въпросите за Сътворението – тук се казва:
„Един от въпросите относно втория ден от сътворението (Битие 1:6-8) е когато Бог направи „простора“, или „свода“. Еврейската дума за това е „Ракиа“ [както разгледахме щателно]. Библейските учени разбират „Ракиа“ като твърда куполообразна конструкция. Тя разделя водата на две части, така че има вода над „Ракиа“ и вода под нея (ст. 7). Водите отгоре са задържани, за да може светът да стане населяем. На третия ден (ст. 9 и 10), водата под „Ракиа“ бива „събрана на едно място“, за да образува морето и да даде възможност за явяване на сушата.“
Приятели, всичко, което беше направено в този абзац, беше да направят много бегъл преглед на онова, което разгледахме току-що. Те го знаят, изучавали са го, много ясно е. Лесно е да се види. Според Библията „Ракиа“ е твърда конструкция, задържаща намиращата се над нея вода. Приятели, „Ракия“, твърдият свод, е толкова ясна, че в основни линии е неоспорима. Но те продължават като казват:
„Библейските учени са в съгласие относно това разбиране на „Ракиа“.
За някои християни обаче това е обезпокоително. В следствие на това някои влагат много време и енергия, за да покажат, че „Ракиа“ не е твърда, а по-скоро като атмосфера. Често думата „простор“ е предпочитан превод, защото не загатва непременно нещо твърдо.“
Знаете ли, просто трябва да кажа „благодаря“ на BioLogos задето са честни по отношение на казваното от текста. Не онова, което чувстват, или което се казва от съвременната им култура – те просто позволяват на Библията да говори сама за себе си. И когато позволите на Библията да направи това, именно тогава тя заговаря най-ясно.
Вече затвърдихме темата за свода, но ще продължим нататък.
В статията си BioLogos продължиха с изброяване на още причини, поради които е толкова ясно, че „Ракиа“ е твърда конструкция. Всъщност вече сме прегледали много от тези точки, но искам само за секунда да се съсредоточа върху първата. В нея се показва древните космологии – това, че древните цивилизации на света знаели и вярвали, че земята е плоска, имаща над себе си твърда конструкция. Нека бъдем честни тук. Мислите ли, откровено, че всички тези цивилизации просто били глупави? Мислите ли, че не знаели как да употребяват вода, за да нивелират и строят различни неща, и да виждат, че водата винаги намира своето равнище? Те знаеха, посредством науката, че земята е плоска и покрита от твърда конструкция. Но, което е най-важно, както казвах през цялото това време, Библията обрисува много ясно свода, целенасочено и с яснота, за да можем да го разберем. Една от причините, поради които обичам темата за свода, е защото тя просто е толкова противохелиоцентрична. Тя не може да се вмести в хелиоцентричната теория. Тя буквално се насочва в противоположната посока спрямо онази, в която трябва да поеме хелиоцентризмът. И не само това, но сводът е в съгласие с Втория закон на термодинамиката. Хелиоцентризмът не е в съответствие с Втория закон на термодинамиката. Те претендират, че го харесват, но двете неща всъщност се мразят едно друго. Понеже Вторият закон на термодинамиката е непрестанно напомняне за хелиоцентризма, че вакуум не може да съществува в съседство с поставена под налягане система без бариера. Така че за да остане този свят под налягане и действащ така, както действа сега, трябва да имаме свод, или бариера, която ни поддържа побрани в съд и поставени под налягане. Библейската еврейска космология дори разполага с проверяема, повтаряема, наблюдаема наука, за да подкрепи това. Ето един миниатюрен вариант на земята. Това дори се казва в статията. Те дори не осъзнават, че потвърждават в научен план науката, стояща зад библейския еврейски модел на стационарна земя, запечатана в наподобяващ стъкло съд. Приятели, Библията и истинската наука са в съответствие.
Научните „свещеници“ на кълбото ще се опитват да ви кажат, че земята остава под налягане и водата се прилепва към нея докато се върти около оста си, и всичко това се дължи на гравитацията, което е просто нелепо. Но разбирам защо хора биха помислили това. Гравитацията заблуждаваше и мен известно време. Ще запазим техническа беседа относно гравитацията за друго време. Но запомнете това: плоският, стационарен, покрит, библейски модел е подкрепен както от научни закони, така и от наблюдаем и повторяем научен експеримент. Онова, което не се потвърждава от науката или от Библията, е концепцията на хелиоцентризма. Представата за една сфера, въртяща се около оста си с вода върху си докато се стрелка из вакуум около друга сфера, не е емпирично проверяема. Приятели, единственото място, на което можете да репликирате хелиоцентричния модел, е чрез холивудски продукции на NASA и основни образователни учебници. Ще прекараме прекрасно време във впускане в научните теми в други видеа. Но засега нека се върнем към щателното проучване на всеки стих по темата за Сътворението. И така, дотук изяснихме посредством Библията, че има вода навсякъде около нашия свят (Битие 1:2, 6) и че има твърда конструкция, поддържаща намиращата се над нас вода. Доказали сме доста добре тази концепция. Затова нека се придвижим към онзи детайл, за който говореше Давид – библейските указания относно местоположението на небето и Божия престол.
Посредством хелиоцентризма дяволът е откраднал един от най-страхотните факти на Библията – фактът, който въздейства на психиката ни на ниво, което дори не разбираме. Ако знаем, че Бог е близо до нас, това ни помага. И така, което е най-важно, очаква се Бог да е в сърцето и ума ви, защото каза, че ще бъде. Но Той притежава също и физически престол, физическо място, наречено „небе“, в което съществува. Библията ни казва къде се намира то и дяволът познава силата на тази истина и се е опитал да я скрие. Но това е причината дяволът да обича хелиоцентризма – той е ничия земя. Жорж Лемайтре призна това от все сърце. Припомнете си, че Жорж Лемайтре беше баща на „Големия взрив“. Той беше високопоставен йезуитски свещеник, както и наставник на Алберт Айнщайн. Забележете какво казва Жорж за Големия взрив, който е теоретичният корен на хелиоцентризма – той казва:
„Доколкото мога да видя, такава теория остава извън каквото и да е метафизично или религиозно съмнение.“
Забележете следващото нещо, което казва той:
„Тя оставя материалиста свободен да отхвърли каквото и да е трансцедентно Същество [т.е. Бога]... За вярващия тя отстранява всеки опит за постигане на близки отношения с Бога...“
Следователно, първоизточникът на теорията, на която Америка основава целия си светоглед, казва, че хелиоцентричната теория ви оставя в ничия земя, на която не знаете какво изобщо става. И, всички вие, познайте какво: тя сработи! И е сработила толкова добре, че е създала християнска култура, която защитава яростно теоретичната наука за сметка на собствената си Библия. Отнасянето на теми като тази до хора, които познавате, ще ви изненада и ще ви научи на много неща. Ще научите, че всички ние, човеците, сме упорити. Но ако помислите за това, то е типично за човечеството. Исус бил вероятно най-приятният Човек, вървял по лицето на тази земя. И при все това мнозина Го мразели понеже им казвал истината. Затова за онези от вас, които гледат това и се убеждават във връзка с него, подгответе се. Понеже може да бъде изненадващо, когато отнесете тази тема до хора, за които сте мислили, че биха желали да я обсъдят и изследват. Но вместо да се разочаровате употребете това като възможност да се молите за търпение и за практикуване на обичането на хората всякога, като истински приятел, независимо в какво избират да вярват. Помнете, че натискът да се вместим в културата сега е много силен, също както по времето на Ной, а също и по времето на Исус. Което е още повече причина, поради която истината е необходимо да бъде казвана в днешно време също както беше необходимо по времето на Ной. Във времена на масова измама е необходимо истината да се казва. Но е най-добре да запазим нещата прости: не мразете, бъдете търпеливи, но говорете истината. Старайте се да цените приятелите, които, независимо дали са съгласни или несъгласни, все пак поставят приятелството ви по-високо от вместването в основната култура. Но независимо какво правят приятелите ни, Бог е изцяло възнамеряващ да ни помогне и за тези дни, за тази епоха, ни е предоставил централна точка от информация, съсредоточена върху Святото Му слово. То е тук, за да ни помогне да преминем през една от най-епичните, изпълнени с измами времена в земната история, и можем да му се доверим напълно, за да ни преведе през нея. Така че когато нашите Библии ни кажат, че небето и Божият престол са разположени на конкретно място, имащо отношение към земята, можем да им се доверим. Би трябвало да бъдем благодарни за такива удивителни детайли! Нека разгледаме този детайл сега, продължавайки пътуването си. Нека погледнем Исая 66:1 – там се казва:
„Така казва Господ: Небето Ми е престол и земята е Мое подно-жие...“
Още веднъж, тези концепции са широко разпространени из цялата Библия, което е причината Исая 66:1 да съответства съвършено на описващия по-технически детайли стих в Псалм 104:3, където се казва:
„...който гради превъзвишените Си заселища във водите [англ.: върху водите горе]...“
Което отново е препратка към водите „над“ свода в Битие 1 гл. Което също така е в съвпадение с Исая 14 гл., където буквално ни се предоставят съкровени подробности относно личните чувства на дявола в опита му да се опита да владее Божието творение. В Исая 14 гл. се казва:
„Как си паднал от небето, ти, сияйна звезда, сине на зората! Как си отсечен до земята...“ (Исая 14:12).
Трябва да спрем само за секунда и да направим кратка бележка – концепцията за посока и ориентация в Библията. Има многобройни споменавания на тази концепция, както прочетохме току-що в Исая – падане от небето и отсичане [англ.: хвърляне] до земята. Както и на други места – „Исус се възнесе на небето“, из цялата Библия! Отново, това е основоположна концепция, свързана с Битие 1 гл. и със свода и водите над него (Битие 1:7), както и водите над и под земята (Изход 20:4), споменати също и в Десетте заповеди. Тези основоположни, логични концепции, като „горе“ и „долу“, са откраднати точно изпод Библията и изпод човечеството от хелиоцентризма. Това не е само мое мнение – заявено е публично. Ето го – направо от основната научна общност – четем:
„Космолозите поддържат вярването, че вселената е изотропна. В основни линии тя е една и съща във всички посоки. Няма „горе“ и няма „долу““ (Universe Today).
Приятели, хелиоцентризмът буквално прави така, че хората да не разпознават горе от долу. Според хелиоцентризма, Божият престол е разположен... кой знае къде? Както каза Георг Лемайтре, някак си е трудно да се предаде, ако изобщо Неговият престол е някъде там. Приятели, моделът от Битие предлага нещо толкова по-добро и толкова по-задълбочено! Моделът от Битие ни казва, че Божият престол е централната точка, към която е ориентирано всичко съществуващо – както в духовен, така и във физически план. Приятели, това е нещо голямо! Това се различава из основи и е противоположно на хелиоцентризма. Библията е богата с информация, която - просто отнема. Той принуждава вярващите да избутват, в метафоричен план, с един замах тонове удивителни детайли настрана, само за да направят така, че тя да пасне. Не заменяйте удивителната истина на Библията за нещо временно и евтино само защото други го правят. Биха могли да се проведат множество изследвания относно тясната връзка между основоположните физични концепции и правилната библейска космология.
Ще се съсредоточим върху тези концепции в по-голяма степен в други видеа. Но засега нека се върнем на изучаването на местоположението на небето и Божия престол в Библията. Добре, нека продължим да четем в Исая 14 гл.:
„Как си паднал от небето, ти, сияйна звезда, сине на зората! Как си отсечен до земята... А ти казваше в сърцето си: На небесата ще се изкача, над Божиите звезди ще извися престола си...“ (Исая 14:12-14).
Бог ни разкрива толкова детайли, на които да се чудим и удивляваме! Току-що Бог разкри най-дълбокото лично желание на дявола – „ще бъда подобен на Всевишния“ (Бити 14:14). Дяволът желае поклонението ви. Той желае вниманието ви. И ако не може да се сдобие с това посредством избора ви, той ще се опита да ви накара да го направите посредством измама, без дори да го знаете. Припомнете си, че когато земята отиде учудена след звяра, тя няма да знае, че отива учудена след звяра. Тя ще чувства, че върши правилното нещо. Но има само един начин да узнае това със сигурност и това е книгата, която разглеждаме сега – в святото Божие слово. Така че независимо дали става дума за подбудата, стояща зад кампанията на дявола, или за детайли за това, че Божият престол се намира над звездите (което е пряка препратка към Псалми и Битие), стиховете, които споменават голямата бездна, свода, непоклатимите основи на земята и т.н. ни предоставят верни детайли относно действителността. Приятели, количеството библейски детайли, на които хелиоцентризмът се противопоставя из основи, е поразително! Логиката около това е проста, но безпрекословна. Хелиоцентричните концепции и Библията не се смесват. И когато се опитате да ги накарате да се смесят, сте принудени да заключите по логически път, както направи моята църква, че Библията ми понякога е отчасти неправилна. Което тогава предоставя логическа основа да вярваме, че цялата Библия е неправилна, което тогава довежда до това... Статистиките, логиката и самата Библия са в съгласие. Не можем си позволим да не приемаме тази Библия буквално. Но когато използваме правилния библейски модел, във всички тези подробности, във всички тези стихове има смисъл и съвпадат, и работят заедно в съвършенство. Така че когато виждаме тези аспекти на Сътворението на места като Исая 14 гл., можем да проучим как те винаги имат за свой източник Битие или друга основоположна книга на Библията. Което и причината текстът в Исая 14 гл. да съвпада съвършено със същата концепция, която е показана в Исая 66:1, където се казва, че небето е Божият трон, а земята е Божието подножие. Това пасва съвършено, както и Псалм 104:3, където се казва, че буквалната подкрепяща конструкция за Божието обиталище е върху горните води. Библията пасва и е в съответствие сама със себе си. Нека разгледаме следващия детайл в Исая 14 гл. Забележете, че дяволът казва:
„...над Божиите звезди ще извися престола си...“ (Исая 14:13),
което е още едно позоваване на (познахте) Битие – нашата основопо-ложна библейска книга. В Битие 1:17 се казва:
„Бог създаде двете големи светила... създаде и звездите. И Бог ги постави на небесния свод...“ (Битие 1:16, 17).
За който свод научихме по-рано, че е границата, разделителя между горните и долните спрямо него води. Следователно, ако звездите са „на“ свода, това означава, че звездите са точно под водите, намиращи се над свода, който от своя страна, според Псалм 104, е Божиите заселища. Което означава, че Исая бил буквален (в изказа си) спрямо доклада от Битие, когато ни казал, че дяволът желае буквалният му престол да бъде над звездите – точно там, където Библията описва буквалния Божий престол. Това не може дори да започне да се вмества в хелиоцентричния модел. Как в хелиоцентричния модел Бог би бил над звездите, когато няма „горе“ или „долу“? Би се налагало да бъде „в“ звездите, а не над тях. И това е само половината от проблема. Казано логически, в кълбовидния модел Бог би се намирал над мен, а след това под мен, и до мен, и тогава отново под мен, и т.н., всекидневно, докато предполагаемата топка се върти около оста си, клати и спуска със сила през вакуум. Още веднъж, както обикновено, хелиоцентризмът принуждава вярващите си да изхвърлят най-простите и основоположни библейски концепции за действителността, само за да останат в съответствие с него. Което оказва подсъзнателно въздействие върху обществото, независимо дали на хората им се иска да го признаят или не. Културата ни е обучила хората днес да изхвърлят Библията, без дори да осъзнават това. Тази Библия, заедно с науката и действителността около нас, е като код, който Бог ни дава възможност да „разбием“ лесно, ако просто Му се доверим. И ако употребим лупата на Битие, за да разгледаме този код, тогава всичко придобива смисъл и си съответства, като съвършен алгоритъм. Но ако се опитате да я разгледате чрез наочниците на хелиоцентризма, сте принудени да кажете, че цялата тази удивителна, изобилна, детайлна информация в Библията... е просто метафора.
Едва на половината на прегледа на стиховете сме, но все пак към този момент можем да видим ясно, че моделът на Сътворението от Битие е абсолютно преобладаващ в Библията, от кора до кора. Доказателствата за това са твърди като скала. Но нека продължим да доказваме това, докато се придвижваме нататък. Обещах да ви преведа през всеки уместен стих в Библията, затова ще продължим да се приближаваме до същността. Има още много удивителни доказателства, които да видим, за това нека продължим нататък. Нека погледнем още един пасаж в Новия завет относно модела от Битие.
Когато Стефан биваше убиван задето каза истината на тълпа пламенни последователи на културата, той видя нещо, което отново има за свой източник модела, основан в Битие. В Деяния 7 гл., точно след като Стефан беше свършил със свидетелстването към тези хора, четем:
„А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби срещу него“ (Деяния 7:54).
Тук Стефан се обръщаше към „църквата“, обръщаше се към юдеите. Обръщаше се към хората, които би трябвало да го слушат, които би трябвало да отварят Библията заедно с него и да изследват с него. Приятели, необходима е проницателност, за да узнаете, когато сърцето ви се къса от яд. И се надявам, че ние, като църква, ще се молим за тази проницателност. Но забележете детайла, който се състоя по време на целия този сценарий. Там се казва:
„А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога; и [Стефан] каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога. Но те... запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него“ (Деяния 7:55-57).
Какъв интересен сценарий! Цялата тази тълпа можеше да погледне нагоре и да види физическа изява на Бога и Исус на небесния трон. Какъв дар, който да им бъде подарен, само за да бъде изхвърлен в полза на една евтина, фалшива емоция. Ако просто бяха погледнали, те щяха да размислят. Но вместо това те се разгневиха и погледнаха към човека вместо към показваната истина. Същото се случва и днес. Библията е „небето отворено“. Библията е „Бог на Неговия престол и Божия Син стоящ отдясно Му“. Библията е физическата изява на видяното от Стефан. Хората днес казват:
„Виж! Погледни Библията! Довери й се пред онова, което ти казва културата ти посредством телевизора!“
Дали ние, като църква, ще „погледнем“? Или, както юдеите, просто ще си запушим очите? Приятели, заради милионите души, които ще мислят, че правят логичен, образован избор да оставят Библията, вземайки новата си, любима научна книга от основното течение, заради тях нека се научим да гледаме Библията си така внимателно както Стефан гледаше Божия престол! Има много житейски уроци, които бихме могли да извлечем от сценария около Стефан. Но има детайл, който искам да погледнете. Когато погледна нагоре към небето, Стефан каза:
„Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога.“
Фразата „небесата отворени“ е интересна. Тези думи имат буквално значение. Това беше физическо събитие. Фразата загатва логически, че небесата са затворени и трябва да бъдат отворени, също както в Битие 1 гл. Тази проста логика отново, произлиза направо от модела от Битие в Битие 1 и 8 гл., където се казва, че небесата могат буквално да се „отворят“ (което се намира също и в Исая 34:4). Елън Уайт разяснява тази представа за отварянето на небесата в някои от писанията си. Но, преди всичко, какво е обяснението на основното течение за Деяния 7 гл.? При хелиоцентризма фразата „небесата отворени“ е само метафора или символична фраза за това, че Стефан получава видение. Защото, още веднъж, би било крайно проблемно да се направи опит да се вмести тази буквална концепция в хелиоцентричния модел. Най-често срещаният метод за принудително вкарване на хелиоцентризма в една библейска религия е метафората, както и произволно подбиране на това кои стихове са буквални и кои не са. Дотук общо взето единствената дума, за която съм чувал християни да казват, че е буквална, е думата „ден“ в Битие 1 гл., докато останалата част от Битие 1 гл., като например свода и голямата бездна, както и останалата част от Библията, биват захвърлени в сандъка с метафори и поезия. Приятели, нека не правим това! Нека не изваждаме една дума, „ден“, от Битие 1 гл. и да я поддържаме буквална докато казваме, че всичко останало от Битие 1 гл. е стихотворение. Адвентисти от седмия ден не правят това. Както каза Елън Уайт,
„Божието слово е безпогрешно, приемете го както гласи“ („Ривю енд Хералд“, 11 февруари 1896 г., стр. 81).
При истинската библейска космология всяка дума и фраза са обкръжавани от определена представа и значение. Както например когато се казва, че небесата „се отворили“, независимо дали в Битие 8 гл. или в Деяния 7 гл. – това са буквални описания и детайли относно физическия ни свят. От кора до кора, Библията е едно голямо учение. В нея няма теми, които да са по-малко боговдъхновени или по-малко точни от други, както се загатваше в урока за тримесечието. Отварянето на небето идва отново направо от Битие 1 и 8 гл., където ни се казва, че сводът може да се отвори.
Исая също споменава, че небесата могат да се отворят „като свитък“. Но, както казах по-рано, някои от най-добрите детайли и доказателства за тази концепция идват от Елън Уайт, както и от проста, емпирична наука относно атмосферата. Скоро ще бъде направено много важно видео по темата за библейската космология и докладите на Елън Уайт от първа ръка за виденията й. Казвам „от първа ръка“ поради факта, че някои хелиоцентрични представи, чието начало беше поставено от Джоузеф Бейтс, са приписвани на нея. Резултатите от тази голяма недомислица от страна на Джоузеф Бейтс чрез отклоняването от Божието слово са нанесли рана в ребрата на адвентистите от седмия ден, която все още не се е излекувала напълно, до ден днешен. Но тази много важна информация е за друго видео, затова се постарайте да го изгледате, когато бъде завършено.
Приятели, поредицата указания относно Елън Уайт и плоската земя е много интересна. Когато Елън Уайт бе попитана каква е формата на земята в напредналата й възраст, отговорът й беше (както ще прегледаме в Трета част) категоричен и ясен. Тя заяви ясно, че по никакъв начин не знае отговора на въпроса за кръглата или плоска земя (което е крайно интересен отговор, като се съди по факта, че години преди това тя била в други светове и дори видяла Енох). И при все това тук, години по-късно, когато се удава възможност лесно да изясни нещата, тя избра да бъде неутрална, ясно заявявайки, че няма никаква светлина по темата. Това само усилва доверието ми в нея. Причината е, че един истински Божий вестител винаги ще се опитва да бъде честен, дори ако не познава естеството на детайлите, които разкрива. Бях въодушевен да науча, по време на проучването си, че Елън Уайт имаше да каже по темата повече отколкото дори сама осъзнаваше. Нищо от докладите й от първа ръка за нейните видения не е хелиоцентрично, по какъвто и да е начин. Точно обратното, но ще трябва да почакате за това видео, за да видите всички тези детайли. Приятели, да се види връзката между Библията и Духа на пророчеството е поразително, а също и крайно важно. Истинската библейска космология само усилва връзката между Библията и Духа на пророчеството. Нека сега погледнем едно от конкретните указания относно Елън Уайт и споменаването от нейна страна на атмосферата, отварящите се небеса и връзката на това с видяното от Стефан. Говорейки научно, атмосферата изиграва съществена и основна роля в начина, по който виждаме небесните светила визуално. Ако атмосферата беше променена или отмахната, или отгърната, това би променило драстично начина, по който виждаме небето. Атмосферата поддържа небето и неговия изглед визуално увеличени и локализирани в която и да е част от земята, на която се намирате. Това е проверимо и доказуемо, но ще го проучим друг път, в бъдеще.
Нека сега погледнем какво казва Елън Г. Уайт относно атмосферата и свода в следните изявления. В „Ранни писания“ четем:
„Появиха се тъмни гъсти облаци и се сблъскваха един с друг. Атмосферата се отдели и се сви, и можехме да погледнем през откритото пространство в Орион, откъдето идваше Божият глас. Святият град ще слезе през това отворено пространство“ („Ранни писания“, стр. 41).
Забележете какво още пише тя във „Великата борба“:
„Става мощно земетресение, каквото не е имало, „откак съществуват човеци на земята“ (Откр. 16:18)... Небето [англ.: сводът] като че се отваря и затваря и славата от Божия престол проблясва“ („Великата борба“, стр. 636).
Следователно, според Библията и Елън Уайт атмосферата, заедно с отваряне на свода, изпълняват водеща роля в прикриването или разкриването на онова, което се намира над свода. Това съответства на модела от Битие, както и точно на онова, което видя Стефан. Тя дори сравнява това с преживяването на Стефан в следния абзац:
„Божият народ чува един ясен, благозвучен глас, който казва: „Погледнете!“ И повдигайки очи към небето, той вижда дъгата на обещанието. Черните, застрашаващи облаци, които покриваха небосвода, са се разделили и, подобно на Стефан, той гледа вторачено към небето и съглежда славата на Бога и Сина Човешки, седящ на Неговия трон“ („Великата борба“, стр. 636).
Следователно, на Стефан се удаде да види с очите си, също както Елън Уайт, как атмосферата, а също и сводът и водите отгоре му са се „отворили“, чак до Третото небе, където се намира Божият престол. Приятели, според Битие, Исая, Псалми, Деяния и Елън Уайт небето и Божият престол се намират точно над нашето небе. Единственото потвърждение за това, което е нужно, се намира в Божието слово. Но колко прекрасно и потвърждаващо е, че онова, което Елън Уайт видя „от първа ръка“ също съответства на Библията ни.
В Трета част ще проучим още за казваното от Елън Уайт по темата за Сътворението и плоската земя. На Елън Уайт беше дадено удивително прозрение за толкова много неща! Но тя беше също така открито запозната с това, че не са й дадени всеки детайл и всеки отговор по всяка тема (което ще прочетем сами след малко). Най-важният принцип и детайл, с който искам слушателите ми да знаят, че тя била напълно запозната, е че адвентистите от седмия ден трябва да въздигат Библията като единственото вероучение, чрез което се измерва всяка информация, включително и собствената й. Съветът на Елън Уайт към църквата да се обръщаме към Библията за всичките отговори на въпросите си е безценен. Приятели, дяволът се опитва да скрие от адвентистите много указания и променящи живота факти, които могат буквално да помагат на хората всекидневно. Един от тези факти, откраднати от него, е че Божият престол е буквално и физически много близко до тази земя. Представете си, ако щете, какво психологическо въздействие би оказала само информацията за водите на бездната и свода върху всички хора по света, ако за тази информация се покажеше публично, че е вярна. Целият основоположен светоглед и начин на мислене на света щеше да се промени за една нощ. Хиляди фалшиви религии щяха да се стопят за миг. Зодиаци, астрология и всяка духовна безсмислица, основаваща се на планети, щяха да бъдат напълно изкоренени. Еволюцията, атеизмът и всички псевдонаучни инсценировки щяха да бъдат унищожени и вече нямаше да имат дори искрица сила, ако хората знаеха истината. Много от лъжите, които задържат този свят в сегашното му положение, имат за своя основа тази хелиоцентрична измама и дяволът добре знае това. Дяволът знае, че Сътворението е божествена информация и е пряко и мощно. Такава проста, основана на Библията логика създава детинска вяра и доверие и дава възможност Светият Дух да ни научи ефикасно да не се съобразяваме с този свят, а да се преобразяваме чрез обновяването на ума си.
Добре, нека продължим да употребяваме „меча“ си, за да направим „дисекция“ в библейски план всяка ширеща се по света измама, и особено на хелиоцентричната измама.
И така, разгледахме множество аспекти на Сътворението, като например свода и водите, намиращи се навсякъде около и над нас. Разгледахме къде се намират небето и Божият престол, спрямо водите горе, свода и земята под тях. Сега нека разгледаме някои стихове, които се съсредоточават конкретно върху формата на земята. Още веднъж, Библията ще разясни своя първоначален модел на Сътворението от Битие. Добре, нека се отправим към Йов 38 гл. и погледнем две препратки там. От 13 ст. нататък четем:
„Откакто започнаха дните ти, заповядал ли си ти на утрото и показал ли си на зората мястото й, за да обхване краищата [на еврейски буквалната дума означава „ръбовете“] на земята, така че да се изтърсят от нея злодеите...“ (Йов 38:12, 13).
Следователно, според Библията земята наистина има ръбове. Но както видяхме ние се намираме в „Терариум“, така че не става дума за онзи вид ръбове, от които изпадате, както сайтовете за дезинформация от основното течение се опитват да изобразят хора, когато потърсите това в Google. Според Библията, това е едно запечатано царство, но наистина имаме ръбове. Не само ни се казва, че земята има ръбове, казва се също, че тя е плосък диск (което ще се види след малко). Казва се също, че тя има четири ъгъла и лице, всички от които действат съвършено в библейския модел от Битие. Това е единственият модел, по който действат. Библията казва ясно, че земята е плоска, с лице, четири ъгъла и ръбове. Знаете ли кое нещо не е плоско, няма лице, няма ръбове и няма ъгли? Сферата, която няма лица, няма ръбове, не е плоска и няма ъгли – буквално точно обратните качества, които Библията твърди, че земята притежава. Приятели, хелиоцентричният модел е фалшификация, лъжа. Той е обратната на Библията посока. Библията казва едно, а хелиоцентризмът казва обратното. Моля, не позволявайте едно културно чувство да ви убеждава да следвате нещо, което е противоположно на Библията ви. Приятели, доверете се на Библията си. Приемете я както гласи. Тя няма да ви отклони от пътя.
Току-що Библията ни каза, че земята има краища, или ръбове. Нека погледнем как тя разгръща това в следващия стих и ни съобщава буквална форма, която мозъкът ни може всъщност да започне да си представя зрително. В 14 ст. четем:
„...за да се преобразува тя, както глина под печат, и всичко да изпъква, като че ли в облекло...“ (Йов 38:14).
Приятели, току-що Библията ни каза как да направим форма, подобна на земната. Току-що Библията ни даде буквално огромно указание за формата на земята. Когато ударите глина с печат, тя е плоска и се създава ръб, също както виждаме на снимката. Това е и причината Библията да спомене „ръбове“ в предходните стихове. Това е изключително полезен стих в опита ни да разберем каква е земята. Битие и всички останали стихове, които прегледахме, вече са обрисували изключително веществена, лесно проверяема картина на това каква е земята. Вече прегледахме тонове стихове. Но Библията е последователна и стихове като този в Йов пак ни помагат да разясним и видим дори още по-ясно какъв е моделът от Битие. Но предстои да видим как Библията става дори още по-ясна относно буквалната форма на земята.
Първо обаче има въпрос: познаваха ли евреите формите? Мислите ли, че те имали в програмата в еврейското училище форми? Знаеха ли евреите какво представлява топка или сфера? ДА! Разбира се, че знаели. Приятели, предлагам на вниманието ви мнението, че евреите познавали формите, както и названията на тези форми. Приятели, както ще видим след минута, съвременните църкви и християни от основните деноминации са единствените, които отказват да научат формите. Но нека направим двойна проверка, за да се уверим, че евреите познавали формите. В Исая 22:18, във вест до Шевна, домоуправителя, Исая предупреди Шевна:
„...ще те навие и ще те метне като топка [евр.: „Дур“] в широка земя...“
Мислите ли, че Бог би желал да пишат Библията хора, които дори не познавали формите? Някои може би ще кажат:
„Защо този стих е актуален спрямо онова, за което говорим?“
Понеже евреите знаеха що е топка. Логическите следствия от този стих са дълбоки. Еврейските писатели на Библията знаеха точно какво представлява топка и при все това нито веднъж ще намекнаха, нито загатнаха, че земята е такава. Оставете тази логика да попие в съзнанието ви, не я блокирайте. Приятели, когато библейските писатели записвали думите си, онова, което пишеха, или било истината, или не било. А според Исая 8:20 и 2 Тимотей 3:16 няма средно положение. Или Исус бил напълно прав, или бил самозванец; няма средно положение. Библията сама е положила стандарта за себе си. Приятели, Библията е напълно боговдъхновена, включително и всички части, които определят земята ни. Така че можем да видим, че евреите очевидно познавали формите, и при все това не съществуват дори една подсказка или споменаване в Библията, в които да се казва, че земята е сфера. Но, отново, Библията наистина употребява буквална форма, за да определи земята. Тя се намира в Исая 40:22 и Притчи 8 гл. Това са едни от най-добрите и най-ясни стихове, затова ги запазвам, за да бъдат повече към края, но са чудесни, затова нека ги прегледаме. В Исая 40:22 се казва:
„...Онзи [т.е. Бог], Който седи над кръга [в използвания превод „диска“] на земята...“
Отново, това съответства на Битие 1 гл., съответства на Исая 66 гл., където се казва, че Божият престол е над земята и земята е Негово подножие. Съответства на Псалм 104, където се казва, че Неговите заселища са върху водите отгоре. Отново, Бог е буквално над земята. В превода на крал Яков се употребява думата „кръг“, която все пак е вярна. Еврейската дума, употребена в пасажа, е „Кхуг“ (или на английски „Чуг“), което означава „плосък кръг, начертан с пергел“. Това е потвърдено в еврейския език. Това е потвърдено и в Исая 44:13, където се употребява производното на думата „Кхуг“ по отношение на пергела, употребяван от дърводелците за чертаене на кръгове. Фактите и доказателствата са пръснати из цялата Библия. Не бива да бъдем в тъмнина по темата. Припомнете си, че само преди малко видяхме, че Исая знаеше що е „топка“ (той спомена такава). И при все това Исая нарече земята „Кхуг“, или „диск“, или „плоска окръжност“. В геометрията кръгът се дефинира като затворена граница, равноотстояща от центъра върху равна повърхност. Дори можете да намерите това направо в Google. Еврейските думи за формите, които изучаваме, са дефинирани и ясни. Стихът в Исая 40 гл. и няколко други са някои от стиховете (за съжаление), за които много християни, включително и редакторите на урока за тримесечието, ще отидат на целодневно обучение в детската градина. Казвам това с уважение, защото в детската градина ни учат на формите. И в опита си да балансирам крайно разногласие, с любов ще кажа само, че Библията не ни учи да променяме значенията на думите и дефинициите на формите, само за да направим така, че нещо да пасне на предпочитания от нас светоглед. Както казах, християните от основните деноминации, за съжаление, са единствените, които вече не познават формите, и (независимо дали умишлено или неумишлено) тези думи в църковния урок са неверни и подвеждащи. Казвам това с уважение и поради любов и тъга. Ние, като християни, не би трябвало никога да позволяваме изучаването на Библията от наша страна да стигне до това изместване на стандарта. В геометрията и в действителността никога не бихме нарекли плосък кръг „топка“, нали? Нито бихме нарекли една топка „диск“, също както не бихме нарекли един триъгълник „пирамида“ или един квадрат „куб“. Приятели, готов съм да се обзаложа, че библейските писатели са преминали успешно детската градина. Уверен съм, че са знаели каква форма записват, и особено при обещанието на Бога да им показва истината.
Международният стандартен превод свърши добра работа. Преводачите на Международния стандартен превод, също както тези на крал Яков, са се опитвали да бъдат възможно най-буквални, така че правилно са осъвременили и превели еврейската дума „Кхуг“ в английската дума „диск“, без да се безпокоят в какво се опитва да извърти думата съвременната ни култура, и така би трябвало да бъде. Забележете какво казва д-р Братчър за стиха в Исая 40:22. Оценявам това, че д-р Денис не се опитва да промени онова, което казва Библията, за да пасне то на личното му религиозно мнение. Той е напълно наясно, че евреите записвали точно онова, което възнамерявали, по всяка тема, включител-но и тази за земята. Д-р Денис пише:
„Някои хора, поради разнородни причини, приемат „кръга на земята“ в Исая 40:22 за препратка към сферична земя. Въпреки това, трябва да приемем, макар това може би да става с неохота, какво всъщност казва и има предвид Библията. Работенето просто на основата на любим превод, употребяващ определени английски думи, към които тогава прилагаме значение във връзка със съвременните ни гледни точки, не е хубаво. Трябва да слушаме текста на фона на собствения му контекст. Еврейската дума, употребена в Исая 40 гл., никак не загатва сферична земя. Коренът на думата се появява само няколко пъти и се отнася за „пособие за правене на окръжности“ или „пергел“, с който се чертаят окръжности.“
Оттук и думите „диск“, „кръг“ или „пергел“ са употребени от преводачите на Библията на английски. Бог да благослови английските ни преводи. Те ни дават възможност да видим истината. Но четенето на английски е някак си като черно-бял филм – не виждате всяка подробност. Затова винаги употребявайте инструментите за изучаване на оригиналните гръцки и еврейски, когато се впускате надълбоко в значенията на думите. Можем да направим това и на други места, като например в Притчи 8 гл., която е още едно подробно описание на Битие 1 гл. и Исая 40 гл., където описва, чрез персонификацията Мъдрост, древната сцена, при която Бог създал свода, който утвърдил небето над нас, и запечатал земята ни отдолу в рамките на Терариум. Притчи 8 гл. съответства съвършено на Исая 40 гл. и Битие 1 гл. и дори предоставя допълнителни подробности за „начертаването“ от страна на Бога на геометричния ръб на нашето царство, имащо формата на диск, след като създал свода (който е рамката, даваща възможност нашето царство да съществува физически и да приема форма под водите на бездната). Притчи 8 гл. гласи:
„Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната [Битие 1:1]...“ (Притчи 8:27, 28)
Когато утвърждаваше небесата... Притчи 8 гл. е още една подробна препратка към модела от Битие – първо за образуването на свода, който утвърдил небето на мястото му и го направил „твърдо“, а също и допълнителен детайл, начертаването на кръг, което описва действието по правене геометричната форма на диск, която ни разкри Исая в Исая 40 гл. Приятели, Библията пасва съвършено и е вълнуваща и изграждаща вяра. И когато го проверите емпирично, виждате, че е верен и вярата ви не може да направи друго освен да нарасне. Преводът на крал Яков всъщност предаде тази дума доста точно. В Притчи 8 гл. в превода на крал Яков се казва:
„Когато постави пергел [Кхуг] над лицето на бездната,“ което е дори още по-точно от просто думата „кръг“, тъй като точно пергел се използва за начертаване на плоски окръжности и е кореновото значение на думата „Кхуг“, употребена тук отново, също както в Исая 40:22. Евреите познаваха думите, които употребяваха при писане. Библията винаги ще бъде в съответствие с основоположния си модел от Битие. Нека изясним това: единствената дума, употребявана за описване на нашата земя и на действието по сътворяването на формата й в рамките на детайлите от Битие 1 гл. е „Чуг“, или „Кхуг“, в зависимост от предпочитаното от вас произношение. И в двата случая тя има само едно значение: плоска окръжност или диск, подобни на онова, което се чертае с пергел. Това е думата, която са имали предвид да запишат, независимо колко силна е културната й привързаност към една съвременна теория. Приятели, не мислете, че е нужно да бъдете историк или учен, за да проучите тези неща. Всеки, който може да чете, може лесно да проучи и разбере тези концепции – точно както Бог възнамери да бъде.
Нека сега се отправим към стиха в Йов 26 гл., който беше разрязан на две от адвентния тримесечен урок и от който беше подбрано всичко, което имаше вид на подкрепящо основното течение. Нека позволим на този стих сам да говори за себе си. Но преди това нека погледнем още веднъж какво се казваше в тримесечния урок. Според тримесечния урок...
„В Йов 26:7 Земята е изобразена като висяща в Космоса: „Простира севера върху празния простор; окачва земята на нищо“ [NASV].“
Нека погледнем стиха в Йов 26 гл. малко по-отблизо и честно. В него се казва, че Той „простира севера [който ще разгледаме след секунда] върху празния простор“. Първо нека погледнем думата „простира“, когато се казва, че Той „простира севера върху празния простор“. Еврейската дума за „простира“ (на еврейски „Ната“), употребена в Йов 26 гл., е също еврейската дума, употребявана винаги за описване на това как Бог разпрострял небесата (което може да се види във всички тези останали стихове, като например в Йов 9:8, Псалми 104:2, Исая 44:24, Исая 51:3, Захария 12:1... и списъкът продължава. Думата, употребявана за описване на действието по „простиране“ на севера, посочва точно същото действие като когато Бог „разпрострял“ небесата като създал свод над нашия безформен свят. Преди да разгледаме думата „север“, нека разгледаме представата „празния простор“. Вместо да позволяваме на NASA или на съвременната ни култура да дефинират тези термини, нека позволим на Библията сама да дефинира себе си. От първостепенна важност е да позволим на Библията да дефинира собствените си представи. Еврейската дума за „празен простор“ („Тоху“) в Йов 26 гл. е препратка към Битие 1 гл., където се описва новият ни свят, който бил „безформен“ - точно същата дума и представа, за които се говори тук, в Йов 26 гл. Думата няма нищо общо със съвременната хелиоцентрична концепция за космоса. Необходимо е да позволим на Библията сама да дефинира тези думи и концепции, и тогава да ги употребяваме като ключове, с които да отключим други пасажи, вместо да се опитваме насила да се вместят съвременни теоретични представи (което е централен за разбиране принцип). Библията пояснява и гради на базата на собствените си значения, основани обикновено в Битие. Този „празен простор“, който е „безформен“, в Йов 26:7 изобщо не загатва съвременната теория за космически вакуум, който свързваме с думата „простор“. Точно обратното, тя е пряка препратка към същите дума и представа, записана за първи път в Битие 1 гл. Йов 26:7 е просто вторично описание на Втория ден от Сътворението в Битие 1 гл. Когато Бог разпростря свода на втория ден от Сътворението, едновременно с това беше създаден и северът, и беше разпрострян над нашия „Тоху“ - тогава безформеното ни царство, което има пряка връзка с Битие 1 гл.
Нека сега разгледаме думата „север“, която изглежда беше пренебрег-ната от тримесечния урок. Добре, отново:
„Простира севера върху празния простор [в превода на крал Яков]...“
Приятели, не можем да пренебрегнем такъв значителен детайл като севера и тогава просто да вмъкнем произволно една съвременна теоретична концепция, само защото конкретен английски превод (NASB) решил да употреби английската дума Space [англ.: означаваща освен „пространство“ и „космос“]. Братя и сестри адвентисти, това не е проучване на Библията! Простирането само на „севера“ над това „Тоху“ (безформеното място) е изключително важен аспект, че да бъде просто пропуснат небрежно от разискването, както бе сторено от тримесечния урок. В модела от Битие, северът е тясно свързан с ориентацията ни на тази земя, във връзка с Божия престол над нас, който, според Битие, е централната точка на цялата действителност. Моделът от Битие се потвърждава в Йов 26 гл. Когато Бог разпростря свода на втория ден от Сътворението, северът също бе създаден едновременно и прострян над нашето „Тоху“, тогава безформеното ни царство, имащо пряка връзка с Битие 1 гл. (което е много важно). Припомнете си, че „празният простор“, или безформеното място, над което бил прострян северът, било нашата безформена земя на 2-дневна възраст в Битие 1 гл., тъй като същата дума е употребена и на двете места. Онова, което не означава еврейската дума „Тоху“, е теоретичната концепция за космически вакуум. Концепцията за хелиоцентричен космос не е библейска.
Някои може би се чудят: какво да кажем за другите светове? Библията е ясна за това, че има други светове, но те не се намират в космически вакуум. Бог е Бог на реда и съм сигурен, че е утвърдил всичките светове, както каза Павел, „с приличие и ред“. Според Битие 1 гл. и Петър, както се вижда и из цялата Библия, няма космически вакуум, а вместо това вода, вода и още вода, навсякъде около нашето царство (а предполагам и около всички останали царства), и в това се включва вода над нас. Единственото посочено в Библията нещо, което е над водата, е Небето и Божият престол. За да се предполага от тримесечния урок, че Библията има предвид хелиоцентричен „космос“ в Йов 26 гл., само защото определен английски превод употребява думата Space [имаща значение и на „космос“], е (по мое мнение) пълно подкопаване на интелигентността на членовете на Църквата на адвентистите от седмия ден, които се опитват да учат библейска истина и факти.
Имам въпрос относно въртящата се около оста си топка, стрелкаща се през вакуумен модел: какво общо би имал „космосът“ с посоката „север“ върху една непрестанно движеща се, изменяща положението си, клатеща се, въртяща се топка, летяща из празно пространство? Как биха били дори уместни тези концепции, когато току-що научихме, преди няколко минути, че абсолютен север и всички посоки дори не съществу-ват в хелиоцентричния модел? Истината е, че те не могат да имат връзка, защото са фундаментално противоположни. И именно заради това фундаментално противопоставяне повечето хелиоцентрични християни, както бе сторено от тримесечния урок, имат склонност да избягват частта със „севера“ от Йов 26:7.
Добре, нека продължим с втората част от Йов 26:7, където се казва:
„...окачва земята на нищо.“
Думата „окачва“ на еврейски е „Толе“, което наистина означава, буквално, „вися“ от нещо, разположено над мен (което е изключително важно да забележим, защото, отново, евреите избирали конкретни думи). Евреите знаели какво записват и имали конкретни значения, които са желаели да предадат. Тази дума означава конкретно „бивам закрепен“ изотгоре. В този стих ясно и конкретно ни се казва, че земята не е закрепена отгоре. Това не означава, че земята не е закрепена „върху“, или „в“ нещо, както ще прочетем след секунда. Именно затова четенето на Библията на английски наподобява на чернобял филм. Не получавате всяка конкретна подробност така както се очаква да бъде видяна. Затова винаги носете със себе си инструментите си за изучаване на гръцки и еврейски, когато изучавате Библията. Първата половина от стиха в Йов 26:7, както и моделът от Битие 1 гл., потвърждават, че на втория ден от Сътворението бил създаден сводът, което буквално е причината северът да бъде създаден и прострян над тогава безформената ни „Тоху“ (земя), което, логически, загатва, че няма нищо, към което да е прикрепена земята отгоре й. С други думи, физическите качества на дизайна на свода правят физически невъзможно земята да „виси“ на нещо. Конкретната причина, поради която Библията казва, че земята не е „закрепена“ на нещо, разположено над нея, е защото Библията казва конкретно, че тя е закрепена отдолу.
Още веднъж Библията ни предоставя стих, който изяснява напълно тези аспекти на Сътворението. Стихът се намира във 2 Царе 2:8, където се казва:
„...стълбовете [на еврейски думата е „Матсук“, означаваща буквално „подземните колони“]...”
„...стълбовете на земята са на Господа и Той е поставил на тях света [еврейската дума там („Тевел“) означава буквалния свят].“
Приятели, тази къща виси от нищо, защото стои върху стълбове! Библията ни казва буквално точно тези думи. Тази концепция съвпада съвършено и с Псалм 104:5, където се казва:
„...Който си положил земята на основата й, за да не се поклати за вечни времена.“
Не се нуждаем от метафори, не се нуждаем от поезия, не е нужно да се оправдаваме, че библейските писатели не знаели какво казват. Всичко, от което се нуждаем, е Битие 1 гл. Тя е ключът и основата на темата за Сътворението и Библията. Уверен съм, че Църквата на адвентистите от седмия ден все още е способна на големи неща, що се отнася до изучаването на Библията. Всъщност именно това е причината да правя това видео – защото все още вярвам в талантите и призванието на своите братя и сестри адвентисти, вярващи в Библията.
И така, както видяхме, Библията ясно описва буквалния модел от Битие във всичките си стихове относно Сътворението. Което ни довежда до следващия аспект на модела от Битие, който да разгледаме – геоцентризма. Разположението на стълбове, закотвени в голямата бездна, очевидно би загатвало, че земята е стационарна и не се движи. Така че казва ли Библията такова нещо? Всъщност доста пъти. Онова, което няма да намерите в Битие или в Библията, е каквото и да е хелиоцентрично нещо – никакво движение на земята, никакво завъртане в орбита, нищичко!
Точно обратното, когато стане въпрос за стационарната земя, това е една от най-лесните за разбиране, ясни и доказуеми концепции, намиращи се в Библията. Всичко, което трябва да направите в действителност, е да прочетете Битие 1 гл., и можете да видите сами, че тя не е хелиоцентрична. Но Бог бе достатъчно милостив, за да ни обясни това много ясно. Тези стихове са толкова ясни, че дори не е нужно да изразходваме за тях много време. 1 Летописи 16:30:
„И светът стои здраво, няма да се поклати.“
Псалм 93:1:
„И светът е утвърден, не може да се поклати.“
Псалм 96:10:
„...светът стои здраво, няма да се поклати.“
Псалм 104:5:
„...Който си положил земята на основата й, за да не се поклати за вечни времена.“
Исая 45:18:
„...който създаде земята и я направи, който сам я утвърди...“
Приятели, това бяха ясните стихове, които победиха хелиоцентризма през 17 в. Те все още могат да го победят и днес. Просто придаваме авторитета на човек вместо на Библията. Моля се и се надявам скоро църквата ни да върне авторитета отново на Библията.
Говорейки в научен план, разполагаме с много доказателства и за това. Експериментът на Майкелсън и Морли може да бъде повторен днес. Те го провеждаха тридесет последователни години в опит да получат различен резултат, а той беше същият и все още е същият всеки път. Физиците и днес спорят относно следствията от експеримента на Майкелсън и Морли. Нека прочетем какво каза Линкълн Барне, известен физик от онова време, за експеримента на Майкелсън и Морли. В книгата си той каза:
„Експериментът на Майкелсън и Морли постави пред учените смущаваща алтернатива. От една страна, те можеха да изхвърлят теорията за етера, обяснила толкова много неща по отношение на електричеството, магнетизма и светлината, или, ако настояваха да запазят етера, трябваше да изоставят още по-почитаемата Коперникова теория, че земята се движи. За много физици изглеждаше сякаш е почти по-лесно да вярват, че земята е неподвижна, отколкото че вълните – светлинни вълни, електромагнитни вълни – биха могли да съществуват без среда, която да ги поддържа. Дилемата беше сериозна – такава, която разделяше научната мисъл в продължение на четвърт век и все още я разделя днес. Множество нови хипотези бяха приведени и отхвърлени. Беше направен наново опит за провеждане на експеримента от страна на Морли и други, със същото заключение – видимата скорост на движение на земята през етера е нула.“
Експериментът на Майкелсън и Морли хвърля голяма спънка пред теорията на Коперник и хелиоцентричния модел. Дотолкова, че дори Алберт Айнщайн призна, поради експеримента на Майкелсън и Морли:
„Започнах да вярвам, че движението на Земята не може да бъде доловено чрез какъвто и да е оптичен експеримент“ (Алберт Айнщайн – университет на Киото, Япония – 14 декември 1922 г.).
Приятели, както казаха Тесла и Ричард Файнман,
„няма значение колко красива е теорията ви, няма значение колко умен сте. Ако не е в съгласие с експеримента, тя е погрешна“ (Ричард Файнман).
Това е оригиналният научен метод.
Алберт Айнщайн призна и видя това много очевидно несъответствие. Как не можете вие да го видите? Проблемът се състои в това, че тези видни физици, като например Алберт Айнщайн и йезуитският му наставник, Жорж Лемайтре, съсредоточаваха много гордост и културна обвързаност с теорията на хелиоцентризма, и за тях беше нужно тя да е вярна. Затова в края на краищата Алберт Айнщайн употреби една бърканица от множество метафизични теории, наречена „теория за свиване на дължината“, в опит да заяви, че точно онова, което експериментът опроверга (движение около слънцето), е причината, поради която не можем да доловим движение около слънцето. Приятели, това не е емпирична наука. Нарича се „теоретично предполагане“. Затова вместо да дават възможност на данните да бъдат такива, каквито са, те отхвърлят данните въз основа на допускането, че данните преди това са опровергани. Приятели, това е безумие! Това е логическа грешка, наречена „Кръгово доказателство“. Като да се каже, че Х допуска, че Х е вярно и следователно да се заявява, че Х е вярно. Всички знаем, че не става така. Но когато сте знаменитост и бивате употребявани за определена програма, трябва да правите онова, което се налага да правите. И вярването на Алберт, че земята се движи около слънцето, не било научно, а религиозно.
Насърчавам хората да провеждат експерименти. Много пъти ще получавате различни резултати и различни следствия, но трябва да ги анализирате. Трябва да ги разглеждате и видите какво става. Необходима е работа, но както при моя експеримент с лазера, когато стигнете до окончателните резултати е вълнуващо.
Ще проведа още един лазерен експеримент скоро. Но най-важният аспект, който можем да научим от всичко това, е че науката е в съгласие с Библията. А Библията е много ясна за това, че тази земя е стационарна. Представата, че земята е закрепена неподвижно и стационарна е сто процента библейска, логическа и научна. Но моделът от Битие все още има да разкрие още един аспект относно стационарната ни земя. Затова нека обясним това окончателно, преди да направим заключение на Втора част.
Няма спор, че Библията казва, че земята е стационарна и закрепена неподвижно; това е толкова ясно и пряко. Но какво да кажем за слънцето и небесните светила? Разполага ли Библията с някаква информация относно тяхното движение или отсъствие на такова? Да преминем на Еклесиаст, за да видим какво се казва в него по отношение на слънцето. Там се казва:
„И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло“ (Еклесиаст 1:5).
Следователно, Соломон явно е приписвал движението и „бързането“ на слънцето, а не на земята.
В Псалм 19 се казва:
„В тях [небесата] е поставил шатър за слънцето [ще стигнем до това след секунда]; то... като силен мъж се радва да тича във пътя. Излиза [става дума за слънцето] от края на небесата и обикаля до краищата им...“ (Псалм 19:4-6).
За кое нещо се казваше, че обикаля? За слънцето. Слънцето обикаля, а не земята.
Библията ни обяснява това още по-добре в Исус Навин 10 гл. Там се казва:
„Тогава говори Исус Господу, в деня когато Господ предаде аморейците на израилтяните, като рече пред очите на Израиля: Застани, слънце, над Гаваон, и ти, луно, над долината Еалон. И слънцето застана и луната се спря, догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си... Такъв ден не е имало ни по-напред ни после“ (Исус Навин 10:12-14).
Какво, според думите на Библията, престанало да се движи? Слънцето и луната, а не земята, в което има съвършен смисъл, като се съди по факта, че Библията вече ни е казала ясно, че земята е закрепена неподвижно. Така че всичко това действа – действа добре в Библията. Библията ни казва дори къде са разположени тези движещи се светила в рамките на модела от Битие (което, както обикновено, противоречи напълно на хелиоцентричния модел). Забележете какво казва Библията. В Битие 1 гл. се казва:
„И Бог ги постави [слънцето, луната и звездите] на небесния свод...“ (Битие 1:14-17).
Ето го основоположният ни модел, основоположната ни книга – в Битие 1 гл. ни се представя обобщена картина.
Сега нека преминем на Псалм 19:
„В тях [небесата] е поставил шатър за слънцето...“
Това отново пасва на Битие 1 гл.
Нека сега преминем на Второзаконие 4:19, където се казва:
„...и да не би, като подигаш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите... да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под [еврейската дума там означава буквално „намирам се под“]...” „...под цялото небе“ (Второзаконие 4:19).
Приятели, Библията е ясна. Тя винаги остава вярна на първоначалния си модел от Битие, защото поучава именно това и защото именно това е действително. Така че според святото Божие слово земята е закрепена неподвижно и не може да се движи докато небесните светила са тези, които извървяват пътищата си под твърдия свод.
Приятели, Библията ви е безпогрешна; приемете я както гласи.
Въпросът, който е необходимо да си зададем, не е дали библейските писатели са знаели какво пишат. Вместо това единственият логичен, важен въпрос, който би трябвало да си задаваме, е дали ще се доверим на Божието слово или на словото на човек. В крайна сметка, начинът, по който отговаряте на този въпрос ще бъде нещото, което ще реши съдбата ви за вечността.
Добре. Разгледахме много и е време да направим завършек на Втора част. Ще направим това с кратко резюме като преговорим наученото и го приложим към двата модела. Онова, което ще видим ясно тук, е че Библията е фундаментално противоположна на хелиоцентричната теория. Прегледахме всеки от тези аспекти и сега ще ги приложим, и ще видим точно колко противоположни са тези модели. В Библията Божият престол е централната отправна точка – централната точка на действителността – и всичко останало го обкръжава. И не само това, но към него е ориентирано всичко. Именно спрямо него узнаваме що е „горе“ и що е „долу“. Библията, както и самата действителност, са съсредоточени върху Божия престол.
Според хелиоцентричния модел, това е слънцето. Слънцето е централната отправна точка, около която се върти нашата действителност. Звучи малко като слънчева религия. И поради тази фалшива, подправена отправна точка хелиоцентричните вярващи не само не знаят къде е Божият престол, но дори не разполагат с логическа основа за концепциите „горе“ и „долу“. Хелиоцентричната теория е толкова противобиблейска и толкова противоистинна, че напада даже сърцевината на основоположните аспекти на действителността.
Още от самото начало, Библията и хелиоцентричната теория са противоположни. В Библията се казва ясно, че земята има ръбове, краища и лице. В хелиоцентричния модел се казва, че земята няма ръбове, няма краища и няма лице, което е в пряк противовес.
В Библията се казва, че имаме твърд свод, съставен от стъклоподобно или металоподобно вещество (според Йов), което „запечатва“ околната ни среда (което е в съгласие с всички известни природни закони). В хелиоцентризма (още веднъж) се казва обратното – че няма твърд свод и не сме „запечатани“, а сме в отворена система. Което е не само в пряк противовес спрямо Библията, но също така и в пряк противовес спрямо известните природни закони, като например Втория закон на термодинамиката.
В Библията се казва, че земята била създадена във вода и е заобиколена от вода отвсякъде, включително и отгоре. В хелиоцентричния модел се казва, че земята не е заобиколена от вода, а вместо това е заобиколена от... нищо, от вакуум! Това отново е обратното на онова, което казва Библията.
В Библията библейският модел заявява, че Божият престол и Неговото царство са разположени... за тях е разкрито, че са точно над свода ни. Това е прекрасно! Какъв прекрасен, удивителен детайл! В хелиоцентричния модел не се правят изчисления, не може дори да се започне да се напасва това, дори не си струва да прави опит. Дори с помощта на всички метафори и поезия в света, това не може да се вмести в хелиоцентричния модел.
Според Библията, земята е закрепена неподвижно и непоклатима. Според хелиоцентризма, ние се движим постоянно във всяка посока, непрестанно – което отново е точно обратното.
Според Библията се движи слънцето, а не земята, защото земята е стационарна. Според хелиоцентризма, слънцето е „стационарно“, в сравнение със земята, и именно земята се движи около слънцето – още веднъж е точно обратното.
Според Библията, небесните светила и звездите са в рамките на и под твърдия свод на земята. Но според хелиоцентричния модел светилата са на милиарди светлинни години разстояние извън системата на земята, и в основни линии дори не са част от земната система – което, отново, противоречи на казваното от Библията.
Приятели, този списък би могъл да продължи. Бихме могли да го направим много по-голям, но ще завършим с още една точка. Тази точка е важна, защото Библията е ясна във връзка с нея. Библията казва буквално, че земята е диск (или плосък кръг), прикрепен към стълбове, закрепени във водите на бездната. В хелиоцентричния модел земята е обръщаща се, въртяща се, клатеща се сфера, изгубена в празно пространство, закрепена на нищо.
Приятели, Бог ни е дал Словото Си, за да анализираме измамите из основи. И като употребяваме Божията Библия можем на сто процента да заключим, че Библията и хелиоцентричната теория са фундаментално противоположни! И също както всяка друга съсредоточена върху слънцето религия, появила се през вековете, хелиоцентризмът също поражда объркване – на сто процента статистически изследваемо объркване, както и на сто процента признато от основните информационни източници объркване.
За хелиоцентризма е в статистически план, в исторически план, във фактически план, в научен план, в логически план и (което е най-важното) в библейски план доказуемо, че е фалшива, йезуитски вмъкната религия! И при все това, за съжаление, толкова много християни, без дори да проучат библейския модел, наричат истината от Библията „отклоняване на вниманието“, докато следват най-голямото отклоняване на вниманието, предлагано от света.
Приятели, единственият начин да се преборите с една лъжа е да говорите истината. Истината трябва да бъде изговаряна, иначе мястото й ще се заеме от лъже. Затова, с Божията помощ, ще говоря истината – на онези, за които съм загрижен, и за всеки, който би пожелал да слуша. Конкретната истина, която искам слушателите ми да видят ясно днес, идва направо от Библията – единственият източник на истина. В святото Божие слово се казва ясно, едва в първата глава, както и на десетки други места, че хелиоцентризмът е лъжлива измама. Ние, като църква, трябва да направим избор. Ще последваме ли Божието слово или словото на човек?
Братя и сестри християни, предлагам на вниманието ви обещанието, че Божието слово е безпогрешно (Исая 8:20).
Приемете го както гласи.
RSS Feed
