
Икуменическото движение не е от Бога. Това греховно еретическо явление няма нищо общо с наставленията на Исус Христос от 17 глава на Евангелието от Йоан за единството на вярващите, тъй като истинското единство трябва да бъде в Истината.
Търпимостта към греха се явява визитната картичка на икуменизма. На какво могат да се научат православните от католиците, търсейки духовно единство? На това, да се кланят на християнизирани статуи, нарушавайки втората Божия заповед, и да празнуват неделята въпреки четвъртата Божия заповед. Перспективите за икуменическо сътрудничество с Ватикана трябва да предупредят жените, че според целибата жената трябва да бъде пусната да си отиде с мир.
Ситуацията още повече се усложнява, ако анализираме юдаизма в светлината на Свещеното Писание. Равините категорично не приемат Исус Христос като Месия. И то при това, че всичките пророчества на Стария Завет безпогрешно сочат именно Исус Христос. Има ли Божия воля в това, хората да се намират в юдаизма, отказвайки се от предложеното спасение в Исус? Юдаизмът – това е заблуда, а не истина.
Нещо невероятно се случва с мисленето на икуменистите! Духовното единство с грешниците, особено с практикуващите безсмислици, наречени „глосолалия” (имитация на дара на езици), лишава тези хора от способността да оценят трезво ситуацията. Участието в икуменически срещи води до загуба на аналитичното мислене и до появата на странни умозаключения, подобни на тези, които предостави горепосоченият икуменист.
Материалът е категоричен: икуменизмът е вреден за мисленето. Защо, в такъв случай, мнозина се опитват да прокара тезата, че Господ иска всички да сме едно? Да, Той каза всички да са заедно, но думите Му бяха отправени към учениците Му, а не към света. Бог е дал словото Си и ако на тази основа всички са едно, тогава всичко ще бъде наред. Но не и да се гради Вавилонска кула, като в нея един си прави стената от бетон, друг от тухли, трети от кирпич, четвърти от слама. Казано по друг начин, един да се кланя на икони, друг – на статуи, трети – на слънцето, четвърти на луната и т. н. Това може да бъде обединение в името на Бога, но без Бога. Не случайно подобна постройка в древността доведе до разбъркване на езиците, като по този начин Бог показа, че не одобрява хаоса с маска на християнство, а иска послушание на базата на даденото чрез пророците Негово слово.