„Пионерни здраве и мисии“
Утешителя
Анди Уайтхърст
Небесни Татко, моля Те да ме изпълниш с Духа Си. Отче, моля Те да ни водиш и напътстваш докато се придвижваме из Словото Ти в разглеж-дане на Утешителя и тази важна тема. Отче, моля Те да ни помогнеш да разберем, да ни помогнеш да видим истината, да ни помогнеш да познаем една истина, която няма да бъде просто умствено съгласие или интелектуално познание, Отче, а истина, която да ни промени отвътре навън, истина, която ще направи така, че да приличаме повече на Христос. Отче, моля се да докоснеш устните ми с въглен от олтара Си, за да представя тук днес Твоите мисли чрез тона на гласа, чрез езика на тялото си и думите, които употребявам. Отче, моля се да се докоснеш до онези, които гледат и слушат, с Духа Си, за да могат и те да чуят Твоите мисли, а не моите. Господи, моля се да ме скриеш зад Христос, така че да говоря Твоите мисли. За това моля в името на Исус. Амин.
Утешителя
Анди Уайтхърст
Небесни Татко, моля Те да ме изпълниш с Духа Си. Отче, моля Те да ни водиш и напътстваш докато се придвижваме из Словото Ти в разглеж-дане на Утешителя и тази важна тема. Отче, моля Те да ни помогнеш да разберем, да ни помогнеш да видим истината, да ни помогнеш да познаем една истина, която няма да бъде просто умствено съгласие или интелектуално познание, Отче, а истина, която да ни промени отвътре навън, истина, която ще направи така, че да приличаме повече на Христос. Отче, моля се да докоснеш устните ми с въглен от олтара Си, за да представя тук днес Твоите мисли чрез тона на гласа, чрез езика на тялото си и думите, които употребявам. Отче, моля се да се докоснеш до онези, които гледат и слушат, с Духа Си, за да могат и те да чуят Твоите мисли, а не моите. Господи, моля се да ме скриеш зад Христос, така че да говоря Твоите мисли. За това моля в името на Исус. Амин.
Предстои да разгледаме
„Утешителя“.
Разделих темата на три отделни раздела, или на три фази, ако щете. Първата фаза ще бъде груб общ преглед на темата и ще погледна стихове, споменаващи „духа на“, от Битие чак до Откровение. Ще премина през тях съвсем набързо. Намерението не е да отделяме много време и да ги разглеждаме, а да получим един наистина обширен преглед на темата. Това ще наподобява гледане на земята от повърх-ността на луната. Така че ще получим един много обширен преглед, в който ще бъдат включени съвсем малко подробности. След това, във втората фаза ще започнем да подреждаме нещата и ще погледнем аспектите „какво“ и „кой“ на Светия Дух. Тази фаза ще наподобява приближаване на обектива до 9 100 метра над земната повърхност). Ще започнем да отстраняваме много от периферните детайли и ще започнем да се вглеждаме в основните точки на тази презентация, разглеждаща Утешителя. Така че това ще наподобява поглед от 9 100 метра над земната повърхност. Тогава последната фаза (или третата фаза) ще бъде обобщаване на всичко и събирането му в едно цяло. И ако първата фаза наподобява разглеждане на темата от луната, а втората фаза наподобява разглеждане на темата от 9 100 метра височина, в третата част ще стъпим на земята. Ще се запознаем отблизо и ще съберем цялата информация в едно, за да ни помогне да разберем аспектите „кой“ и „какво“ на Светия Дух, ако щете, като ще разглеждаме Утешителя.
И така, първата фаза, която (отново) е груб общ преглед, поглед към земята от луната. Като се започне от Битие 45:27, виждаме
„духът на Якова“; „дух на мъдрост“ (Изход 28:3); „дух на ревност“ (Числа 5:14); „а Господният Дух се беше оттеглил от Саул и зъл дух от Господа го смущаваше“ (1 Царе 16:14); „Илиевият дух остава на Елисей“ (4 Царе 2:15) [доста интересно е, че не се казва „Божият Дух“, но в 4 Царе 2:15 духът на Илия е който остава на Елисей]; „...затова Израелевият Бог подбуди духа на асирийския цар Фул“ (1 Летописи 5:26); „и така, Господ повдигна против Йорам духа на филистимците и на арабите“ (2 Летописи 21:16); „Господ подбуди духа на персий-ския цар Кир“ (2 Летописи 36:22).
Тогава виждаме някои интересни в Йов:
„духът на разума“ (Йов 20:3); „Духът Божий е в ноздрите ми“ (Йов 27:3)...
Там искам да прекъсна за миг.
Приятели, дали мислим, че Йов дишал някаква отделна същност в устата си, в носа си, че имал в носа си третия Бог? Не, той съвсем не се опитва да каже това. Ни най-малко.
И ако продължим в Псалмите,
„духа [единствено число] на князете [множествено число]“ (Псалм 76:12).
Следователно, съществува група князе, които имат един и същи дух.
Виждаме също:
„Духът на човека ще го подпира в немощта му; кой може да повдига унилия дух?“ (Притчи 18:14);
„кой знае, че духът на човешките синове възлиза горе и че духът на животното слиза долу, на земята?“ (Еклесиаст 3:21); „духът на владетеля“ (Еклесиаст 10:4); „чрез дух на съд и чрез дух на изгаряне“ (Исая 4:4).
Виждаме
„духът на Египет“ (Исая 19:3); „дух на дълбок сън“ (Исая 29:10); „духа на смирените“ (Исая 57:15); „дух на униние“ (Исая 61:13).
Отново виждаме
„духа [единствено число] на мидийските царе [множествено число]“ (Еремия 51:11).
Така че отново имаме някои царе, група хора, които притежават един и същи дух.
„...духът на всяко от живите същества и в колелата му“ (Езекил 1:20, 21); „духът на святите богове“ (Даниил 4:8, 9, 18; 5:11); „дух на блудство“ (Осия 4:12; 5:4); „и Господ подбуди духа на... Зоровавел“ (Агей 1:14); „духа на човека в него“ (Захария 12:1)...
Ще се върнем на това, но ще погледнем Притчи. Вместо върху Захария 12:1 ще се съсредоточим повече върху Притчи. Тогава виждаме
„дух на благодат“ (Захария 12:10); „духа на нечист демон“ (Лука 4:33); „дух на немощ“ (Лука 13:11).
Тогава в Йоан 14:17; 15:26; 16:13 виждаме
„Духа на истината“.
Очевидно ще се върнем и на това.
Деяния 16:16 – „предсказателен дух“.
Римляни 1:4 – „Духа на святост“.
„...животворящия Дух [а къде е този живот? Къде е този Дух?] в Хрис-тос Иисус“ (Римляни 8:2).
След това
„дух на робство“ (Римляни 8:15); „дух на безчувствие“ (Римляни 11:8); „духът на човека, който е [къде е този дух?] в него“ (1 Коринтяни 2:11).
Ще се върнем и на този стих.
В 12 ст. виждаме
„духа на света“. „...кротък дух“ (1 Коринтяни 4:21); „дух на вяра“ (2 Коринтяни 4:13); „дух на мъдрост и откровение“ (Ефесяни 1:17); „духа на своя ум“ (Ефесяни 4:23); „духа на устата Си [на Исус]“ (2 Солунци 2:8)...
Много интересно. Виждаме
„духа на устата Си“.
Ще погледнем Йоан 6:63 и се надявам, че когато говорим за Йоан 6:63 ще се сетите за
„духа на устата Си“.
„...дух... на страх“ (2 Тимотей 1:7); „Духа на благодатта“ (Евреи 10:29); „Духът на славата“ (1 Петрово 4:14); „духът на антихриста“ (1 Йоаново 4:3); „духа на истината и духа на заблудата“ (1 Йоаново 4:6); „дух на живот от Бога“ (Откровение 11:11)...
Едва преди минута видяхме, че животворящият Дух беше в Христос, но животворящият Дух идва от Бога. Много интересно. Ще се върнем на това в Йоан 14: 16... 17.
Тогава, разбира се, имаме Откровение 19:10 –
„духът на пророчеството“.
И така, бързо резюме на първата фаза – онзи наистина бегъл и обширен преглед на темата за „духа на“. Следователно, когато видим Библията да говори за „духа на“ някого, виждаме, че тя говори за ума, характера или държанието му, ако щете. За ума, характера или държанието. И така, нека сега преминем на втората фаза – подреждането на нещата. Това ще бъде снимка от въздуха от 9 100 метра височина, ако щете. Ще започнем да подреждаме нещата, ще започнем да разделим това на два раздела – ще погледнем аспекта „какво“ на Духа, но тогава ще поглед-нем и аспекта „кого“ на Духа.
Знаете ли, приятели, понякога... Има група хора, на които им се иска да разглеждат само аспекта „какво“ на Духа и на които им се иска да пренебрегнат всичко останало. Ние не можем да направим това.
Но има също така група хора, на които им се иска да разглеждат само аспекта „кой“, споменаванията на Духа като „той“, и да пренебрегнат напълно другите аспекти на Духа. Ние не искаме да направим и това. Искаме да вземем всичко, което се казва в Библията по темата, и да го съберем в едно цяло, и да го съгласуваме.
Ще започнем с разглеждане на аспекта „какво“ на Духа и ще направим едва бегъл поглед на стиховете по темата поради времевото ограничение, като ще започнем с Йоан 6:63. Исус казва:
„Духът е, който дава живот [„дава живот“ означава „оживотворява“, „придава живот“]...”
„Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот.“
Много интересно. Искам да забележите, че Исус не изговаряше друго същество или друг интелект от устата Си, когато казваше това. С други думи, тук Светият Дух не е интелект, не е същество, не е отделна личност, не е „той“, а е „то“ в конкретната ситуация, „какво“.
Следователно, Той казва, че Духът оживотворява (или „дава живот“), но тогава казва същото нещо от друга гледна точка, когато казва, че Неговите думи дават живот. Приятели, Той описва точно същото нещо от две гледни точки – паралелно изявление. Ще откриете това из цялата Библия. Ще откриете тази концепция, при която някой казва едно нещо и в точно същия стих казва същото нещо като употребява различни думи. Точно както в Йов 33:4:
„Духът Божий ме е създал и диханието на Всемогъщия ме оживот-ворява.“
Същото нещо. Виждаме паралелно изявление. Виждаме как е направен паралел между Божия Дух и диханието на Всемогъщия. Също както в Йоан 6:63 е направен паралел между Духа и думите. Следователно, Божият Дух и диханието на Всевишния не са отделни същности, а са „то“, ако щете, или „какво“.
В Псалми 33:6 се казва:
„Чрез словото на Господа станаха небесата и чрез диханието на устата Му - цялото им множество.“
Отново виждаме още едно паралелно изявление. Виждаме как словото на Господа е сравнено с диханието на устата Му. Така че когато съберем тези три стиха виждаме, че е направен паралел между Божия Дух и Божиите слова, а при тях е направен паралел с диханието на Всемогъ-щия. Ето защо в Йоан 20:22 Исус направи нещо. Казва се:
„И като изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух.“
Когато погледнем предишните стихове в светлината на Йоан 20:22, нещата започват да добиват по-голям смисъл. Той духна върху тях и каза:
„Приемете Святия Дух.“
Това наподобява „диханието на Всемогъщия“ или „диханието на устата Му“, или думите, които говореше, които бяха „дух и живот“. Това е...
Припомнете си Римляни 1:4 -
„Духа на святост“.
Светият Дух е „Духът на святост“. Това е едно и също нещо, просто е казано от различна гледна точка, друг начин да се изрази. Тук Исус не духваше друго същество или интелект от устата Си. В Битие... Това ми напомня на Битие. Всички стихове, които прочетохме току-що, ми напомнят за Битие, където се казва:
„И Бог каза...“
и бум! то стана. Бог говореше и... бум! нещо оживяваше, нещо се случваше, нещо биваше създадено, нещо биваше образувано. И да, аз наистина вярвам в Големия взрив. И не, това не е теория. Факт е. Бог го казваше и... бум! то се случваше. Това не отне милиони, милиарди и трилиони години или каквото и да е такова нещо. Бяха необходими шест дни, за да бъде създадено всичко. И така, Бог казваше нещо и... бум! то се случваше. Неща бяха оживотворявани, на създания беше даван живот и т.н. Същото Слово, което придава физически живот, братя и сестри, придава също и духовен живот.
„Думите, които ви говоря, са дух и живот.“
В Римляни 8:26 също намираме нещо много интересно, в Римляни 8:26:
„Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух [англ.: itself] се застъпва за нас в неизговорими стенания.“
Следователно, „самият“ [itself] - тук Библията говори за Светия Дух като за „то“. Много интересно. Така че отново Светият Дух тук не е отделна личност, не е интелект, не е същество, а е „то“. Но има малко затруднение, дадено в следващия стих. Ще прочета следващия стих, но няма да говоря за това сега. Но наистина искам да прочета следващия стих, след което ще обобщя онова, за което говорихме току-що и тогава ще преминем на аспекта „той“ (или „кого“) на Духа, което донякъде е именно нещото, за което се говори в Римляни 8:27, след което в третата фаза ще съберем всичко в едно цяло. И така, Римляни 8:26 говори за Светия Дух като за „то“, но тогава едва в следващия стих се казва:
„А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля.“
Възможно е това да изглежда объркващо, защото сега Библията говори за Светия Дух като за „той“. Следващото нещо, за което ще говоря, е това – за аспекта „кой“ на Светия Дух, но преди да направя това ще обобщя набързо онова, което погледнахме току-що – аспекта „какво“ на Светия Дух. Светият Дух в тези стихове не е друго същество или интелект. Всъщност, братя и сестри, в тези стихове Светият Дух не е друго същество или интелект. Точка! Светият Дух е „какво“, или „то“, ако щете, в стиховете, които погледнахме. Но както казах по-рано, съществува аспект „какво“ (който тъкмо погледнахме), но съществува също и аспект „кой“ на Светия Дух. Затова сега нека се впуснем в аспекта „кой“. Тук ще прекараме малко повече време. Ще погледнем като начало Йоан 14 гл., главно Йоан 14:17, като ще разделя стиха на части, като също така ще сравним библейски стих с библейски стих и ще видим какво се казва тук. Тогава ще се върнем на Йоан 14:16. След това ще вземем някои писания от Елън Уайт и ще се върнем на Библията и ще съберем всичко. Отново, аспектът „кой“ на Духа. Йоан 14:17:
„Духа на истината...“
Думата „истина“ там в гръцкия е „Алетея“. Бих желал да употребя това, за да помогне за разбиване на омагьосания кръг, който имаме понякога, при което веднага щом чуем нещо, „Духа на истината“, ние автоматично внасяме в това своята дефиниция. Искам да се опитам да разбия това като поставя гръцкия - „Духа на Алетея“. Кой е истината [или „Алетея“]? Исус ни казва това в Йоан 14:6:
„Исус му каза: Аз съм пътят и истината [„Алетея“], и животът...“
И така, кой е „Алетея“, кой е истината? Това е Исус. Исус е истината. Следователно, „Духът на истината“ е Духът на „Алетея“, и тази „Алетея“ е Исус, Той е истината. Следователно, Духът на истината е Духът на...? Исус.
„...Когото светът не може да приеме...“
А сега, кого не прие светът? Отваряме на Йоан 1:11 и там ни се казва:
„При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха.“
„Своите Му не Го приеха“ -
за кого става дума? За Исус. Защо... Ако Своите Му не Го приеха, светът със сигурност не Го беше приел. Защо те нямаше да приемат Исусовия Дух?
„...защото не Го вижда,“ казва Исус, „нито Го познава“.
И така, казва се „не Го вижда“. Едва след малко ще поговоря повече за частта с виждането, но в Йоан 14:16 (когато се върнем на 16 ст.) ще се вгледаме малко повече в частта с виждането. Но светът не прие Исус, дори Своите Му не приеха Исус, когато можеха да Го виждат зрително, да Го чуват слухово и да се допират до Него физически. Затова те определено няма да Го приемат, когато няма да могат да Го виждат зрително, да Го чуват слухово или да се допират до Него физически. Те определено няма да могат да направят това с такова ограничение. И така, Исусовият Дух не бива приет понеже светът не Го вижда. Те не Го виждат.
„...нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас [сегашно време] и във вас ще бъде [бъдеще време].“
Това е крайно важно. Когато разберем ето този мисловен процес тук, това само по себе си ще изясни всичко останало. Толкова просто е.
„...защото Той пребъдва с вас...“
Това беше в сегашно време. Исус казва, че за когото и да говори в Йоан 14:17, за когото и да говори Той, той понастоящем пребъдва с тях и ще бъде [бъдеще време] в тях. Следователно, за когото и да се говореше, той не беше в тях в онзи момент, но щеше да бъде в тях [бъдеще време]. Но в онзи момент за когото и да говореше Исус в Йоан 14 гл., той пребъдваше с тях. Веднага щом разберем това... това е крайно важно. Когато разберем това, то наистина спомага за отговаряне на въпроса за кого се говори.
„...защото Той пребъдва с вас...“
Това е сегашно време. Затова преди да навляза в това, имам въпрос:
В Йоан 14 гл. дали Исус вече беше прославен? Беше ли Той прославен?
Не. Не, разбира се, че не. Той все още не беше прославен. Той дори още не беше умрял. Затова с този начин на мислене нека прочетем... нека погледнем Йоан 7:39:
„А това каза за Духа [Исус говореше за Духа], Когото вярващите в Него щяха да приемат [бъдеще време]; защото Святият Дух още не бе даден...”
Защо? Защо Светият Дух още не беше даден?
„...понеже Исус още не бе се прославил.“
И така, когато Исус казва
„защото Той пребъдва с вас [сегашно време] и във вас ще бъде [бъдеще време]“,
това не можеше да бъде Светият Дух, защото Светият Дух още не беше даден понеже Христос още не беше прославен.
Следователно, кой пребъдваше с тях, ако това не беше Духът? Исус пребъдваше с тях. Ето защо Исус каза
„Духът на истината“, Духът на „Алетея“. Исус е „Алетея“. Духът на „Алетея“.
„Но...“
може би си мислите.
„Но Исус употреби личното местоимение „той“, когато говореше за Светия Дух. Не означава ли това, че Той говори за някой друг?“
Мога да разбера мисловния процес там, но в това има някои проблеми. Нека погледнем Матей 16:27:
„Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели; и тогава [Той – Човешкият Син] ще въздаде на всеки според делата му.“
Кой е Човешкият Син? Това е Исус. Матей 16:13 изяснява това много, много добре – че Човешкият Син е Исус. Дали Исус говори за някой друг, когато казва „той“? Не. Но виждате ли, приятели, ако ще казваме, че всеки път, когато Исус казвал „той“, говорел за някой друг (и по-конкретно в Йоан 14 гл. Исус каза „той“, следователно Светият Дух трябва да бъде някой друг), тогава ще трябва да пренесем тази последователност през всички Негови думи. Следователно, всеки път, когато Исус назовал Човешкия Син „Той“, това трябва да бъде някой друг. Тогава кой ще дойде в небесните облаци, ако това няма да бъде Исус? Виждате проблемите тук. Приятели, Исус говори в трето лице. Наистина просто е. Той говори в трето лице както в Матей 16:27, така и в Йоан 14 гл. Много, много просто – трето лице. Има много известен пастор, който прави това през цялото време. Ако спомена името му, вероятно всеки би разпознал името му (или поне мнозинството биха разпознали името му). Той се изправя и казва:
„Пастор [еди-кой си] каза това. Пастор [еди-кой си] направи това“ или „направи онова“ или... и т.н.
Дали той говори за друг пастор със същото име като неговото? Не. Разбира се, че не. Той говори за себе си в трето лице. Малко странно, ако ме попитате, но правилно в граматичен план. И няма абсолютно нищо лошо в това, освен че е малко по-различно. Но Исус правеше това през цялото време.
По Свое време, в Своите дни Той на много места, редовно, говореше за Себе Си като за „Той“. Той говори в трето лице, всъщност е наистина просто. И така, в Йоан 14:17 (нека отново погледнем ] това съвсем набързо) се казва:
„...Духа на истината [т.е. Духа на Исус], Когото светът не може да приеме...“
Защо светът не може да приеме Христовия Дух?
„...защото не Го вижда...“
Следователно, Христовият Дух е нещо, което не може да бъде видяно зрително, чуто слухово или всъщност докоснато физически.
„...нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас [сегашно време] и във вас ще бъде.“
Следователно, който и да беше този, който пребъдваше с тях точно в онова време и място, е този, за когото се говори като за Духа, който щеше да бъде в тях. А кой беше с тях точно в онова време и място? Това беше Исус, защото Светият Дух още не беше даден понеже Христос още не беше прославен. В целия стих Йоан 14:17 се говори за Исус.
И така, нека се върнем на Йоан 14:16. Много хора ще се объркат от два момента, затова искам да разделя стиха на две точки. Първа точка:
„И Аз ще поискам от Отца,“
казва Той. Ако Светият Дух е някой, различен от... е самия Исус, тогава защо Той би поискал от Отец? Същият въпрос би могъл да се насочи в обратната посока: Ако Светият Дух е своя собствена същност, тогава защо би трябвало Исус да поиска от Отец да изпрати Светия Дух?
Виждате ли, откъде идва Духът на живота? Защото именно Духът ни дава живот. Откъде идва Духът на живота? Видяхме в Откровение 11:11 в първата фаза, че този „дух на живот [идва] от Бога“. Той е „в“ Христос, според Римляни, но идва „от“ Бога. Ето защо Исус казва:
„И Аз ще поискам от Отца...“
Животворящият Дух идва от Бога. Макар че се намира в Него, той идва от Бога. Затова се моли на Отец Той да изпрати Духа.
„...и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века.“
Това е частта, която обърква повечето хора - „друг“. Следователно, хората виждат това „друг“... И мога да ви кажа, че самият аз правех същото в продължение на много години.
„„Друг“ трябва да означава някой друг, различен от Исус.“
Но това не е вярно. „Друг“ не конкретизира друго отделна личност, не конкретизира друго същество, друг интелект, друга форма. Не конкретизира нищо, просто казва „друг Утешител“. Дали това означава някой друг, различен от Исус? Такова значение му придават с тълкуванието си повечето хора – някой друг, някой, различен от Исус. Но както видяхме в 17 ст., всичко в Йоан 14:17 се отнася за Исус – Исусовият Дух, Духът на „Алетея“. Именно Исус пребъдваше с тях и щеше да бъде в тях. Следователно, приятели, това е Исус в друга форма – такава, която не може да бъде видяна зрително, чута слухово или докосната физически. Ето защо светът не можеше да Го приеме – понеже те не можеха да Го видят, да Го чуят или да се допрат до Него – буквално, физически. Това е Исус в друга форма. Това е Исус в друга форма. Осъзнавам, че току-що казах това, но поставям различно ударение. Това е Исус в друга форма, а не друга отделна личност. Думата „друг“, приятели, не се отнася за друга същност. Думата „друг“ се отнася за Исус в друга форма. Чрез писанията на Елън Уайт Бог ни каза:
„Натоварен с човешко естество, Христос не можеше да бъде на всяко място лично...“
Искам да следите личните местоимения. За кого се говори? За Христос.
„...Христос не можеше да бъде на всяко място лично [докато се намираше тук, на тази земя]; затова беше като цяло в тяхно преимущество Той [Христос] да ги остави, да отиде при Своя Отец [Бащата на Христос] и да изпрати Светия Дух, за да бъде Негов приемник на земята [Христов приемник на земята]. Светият Дух е самият Той, съблечен от персоналността на човешкото естество и независим от нея.“
Към кого... Искам да прекъсна само за миг. Към кого сочат личните местоимения? Към Христос. Ако „самият Той“ посочва Светия Дух, тогава трябва да разберем, че Светият Дух бил поел човешко естество. Как стигам до това заключение? Защото се казва, че
„Светият Дух е самият Той, съблечен от персоналността на човешкото естество...”
Думата „съблечен“, както посочва брат Томас, „съблечен“ означава „свалям от себе си връхна дреха“, „отстранявам връхна дреха“, „събличам връхна дреха“.
Не можете да свалите от мен връхна дреха, защото не съм облякъл такава. Следователно, вие не можете да съблечете от мен нещо, което не нося на себе си. Има ли смисъл в това? Не можете да свалите от някого връхна дреха преди той да я е облякъл. Не можете да премахнете човешкото естество от някого, освен ако той първо не е облякъл човешко естество.
Кой от Отец, Сина и Духа, ако щете, кой от небето е „обличал“ някога човешко естество? Кой от небето е обличал някога човешко естество? Исус и само Исус. Следователно, кой може да бъде съблечен, или лишен, от човешко естество? Исус и само Исус.
Следователно, Светият Дух е самият Исус, съблечен (или лишен) от човешкото естество и независим от него. И едва в следващото изречение се казва следното:
„Христос щеше да представлява Себе Си като присъстваш на всяко място чрез Своя Свети Дух – като Всеприсъстващия“ („Настоящата истина“, 30 май 1895 г., пар. 7).
Следователно, докато Исус беше на тази земя, Той беше натоварен с човешко естество. Ето защо Той пребъдваше с тях, но не беше в тях. Той беше с тях, но не в тях. Той беше натоварен с човешко естество и не можеше да бъде на всяко място лично. Затова беше в полза на учениците и в наша полза Той да отиде при Отец, за да изпрати Светия Дух, който беше самият Той, съблечен от персоналността на човешкото естество и независим от нея. Исус има способността да бъде всеприсъстващ чрез Своя Дух. Не чрез друго същество. Това е самият Той – съблечен (или лишен) от човешкото естество.
Нека погледнем още един:
„Исус идва при вас като Духа на истината. Изучавайте ума на Духа, съветвайте се със своя Господ, следвайте по Неговия път“ („Ръкописи“, том 2, стр. 337, пар. 1).
Толкова кристално ясно е:
„Исус идва при вас като Духа на истината.“
Не кой да е дух на истината, а Духа на истината. Ето защо Духът в Йоан 14 гл. е наречен „той“ - понеже действително е „той“, това е Исус. Не е обаче някой друг, а е Исус. Ето защо във Филипяни 2:5 се казва:
„Да бъде във вас същото мъдруване [англ.: ум] което беше и в Христа Исуса...“
Трябва да изучаваме ума или да се съветваме със своя Господ и да изучаваме ума на Духа.
„Да бъде във вас същото мъдруване което беше и в Христа Исуса...“
Нека погледнем още един. Тя започва с думите:
„Скоро Господ ще дойде...“
„Скоро Господ ще дойде...“ Искам да забележите, че онова, което предстои да бъде казано, е тясно свързано с факта, че предстои Исус да дойде. Много важна връзка.
„Скоро Господ ще дойде. Ние искаме това пълно и съвършено разбиране, което само Господ може да даде.“
Вие искате ли пълно и съвършено разбиране, братя и сестри? Амин. Знам, че аз искам. Знам, че аз искам. В продължение тя казва:
„Не е безопасно да прихващаме духа от друг. Ние искаме Светия Дух, който е Исус Христос“ (Писмо 66 – 1894, стр. 18).
Отново, не може да стане по-просто от това.
„Светият Дух, който е Исус Христос,“ е тясно свързан с „това пълно и съвършено разбиране“, което трябва да имаме, и е тясно свързано с факта, че предстои Исус да дойде.
Приятели, необходимо е да разберем, че Исус е Светият Дух, за да имаме пълното и съвършено разбиране, така че да можем да бъдем готови да се изправим и да се върнем с Исус, когато дойде.
Нека погледнем още един. Чудите ли се защо църквите са слаби, болни и готови да умрат? Бог ни казва защо.
„Причината, поради която църквите са слаби, болни и готови да умрат е, че неприятелят е докарал влияния от обезсърчително естество върху треперещи души. Той се е стремил да скрие от погледа им Исус като Утешителя [не „Утешител“, а „Утешителя“], като Един, Който укорява, Който предупреждава, който ги увещава като казва: „Този е пътят; ходете по него.“
Христос притежава всяка власт на небето и на земята, и Той може да укрепи колебливите и да постави на правия път грешащите. Той може да вдъхне увереност, надежда в Бога, а увереността в Бога винаги довежда до пораждане на увереност един в друг“ („Ривю енд Хералд“, 26 август 1890 г., пар. 10).
Виждате ли, приятели, Даниелс, Прескот и Лейси бяха тези, които започ-наха да внасят влиянията от обезсърчително естество върху треперещи души. Но Л. Е. Фрум беше този, който дойде и затвърди това със силата на волята.
Затова имам въпрос:
Кой може да укрепи колебаещите се и кой може да вдъхне увереност?
Исус, като Утешителя.
Приятели, когато отхвърлим Исус като Утешителя, погледнете какво губим! Ето защо църквите са слаби, болни и готови да умрат.
Дали Библията потвърждава всичко това – че Светият Дух (Духът на истината) е Исус? Абсолютно. Самият Исус казва в Йоан 14:18... Сега можем да продължим с мисълта в Йоан 14 гл. В Йоан 14:18 Исус казва:
„Няма да ви оставя сираци [англ.: безутешни]...”
„Няма да ви оставя сираци; [Аз] ще дойда при вас.“
Исус не казва:
„Няма да ви оставя сираци, ще ви изпратя някой друг.“
Не. Той казва:
„[Аз] ще дойда при вас.“
Дали учениците разбираха, че Исус говореше за самия Себе Си като за Утешителя? Дали те разбираха това? Защото, виждате ли, Йоан 14:17 изяснява много добре, че се говори именно за Исус. В Йоан 14:16 се изяснява много ясно, че се говори именно за Исус. В Йоан 14:18 Исус изяснява много добре, че говори за Себе Си. Но дали учениците разби-раха това? Нека погледнем 22 ст.:
„Юда, не Искариотски, Му каза: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света?“
Дали учениците разбраха, че Исус говореше за Себе Си в Йоан 14 гл.? Определено разбираха, че Исус говореше за Себе Си, а не за някой друг. Ето защо Юда Му каза:
„Господи, по коя причина ще явиш Себе Си...“
Той не каза:
„Господи, по коя причина ще се яви на нас този Свети Дух [или това отделно същество]?“
„По коя причина Ти [говорейки индивидуално за Исус, не за група хора, не за такова нещо, а в единствено число]. Ти, Исусе, по коя причина [Ти] ще явиш Себе Си на нас...“
Учениците разбираха напълно, че Исус говореше за Себе Си, много, много ясно. Приятели, всичко води до едно и също заключение: В Йоан 14 гл. Исус говори за Себе Си.
И така, бързо обобщение на втората фаза – аспекта „кой“ на Светия Дух. Когато Светият Дух е наречен „той“, това е не друг, а самият Исус, освободен от човешкото естество и в друга форма – такава, която не може да бъде видяна зрително, чута слухово или докосната физически.
И така, трета фаза – сумирането. Това е стъпването на земята.
Първата част беше поглеждане на земята от луната.
Втората фаза беше поглед от 9 100 метра над земната повърхност.
А сега в третата фаза ще се приближим толкова много, че краката ни ще бъдат стъпили на земята. Няма да разглеждаме цялата обширна тема за термина „дух“, защото думата „дух“ е много обширна дума и обхваща голям брой неща, толкова, че обхваща едва ли не всичко на земята. Ето защо погледнахме първо от луната, за да можем да получим обширен поглед за думата „дух“. Тогава приближихме обектива и започнахме да разглеждаме аспектите „кой“ и „какво“ на Светия Дух. Така че се приближихме значително. Но сега ще се приближим толкова много, че ще се откъснем от всички допълнителни неща и ще се фокусираме точно върху разглежданата тема – Утешителя, Светия Дух, аспектите „кой“ и „какво“, ако щете, и ще започнем да събираме всичко това в едно цяло.
Което ме води до въпроса: Как може Светият да бъде „кой“ и „какво“ в едно и също време?
Мога да задам същия въпрос: Как може Светият Дух да бъде „той“ и тогава „то“ в едно и също време?
Това е добър въпрос. Нека погледнем Притчи 20:27. Няма да отговоря на въпроса точно в този момент. Ще изградя основа и тогава ще се върна на въпроса и ще събера нещата като разгледам Даниил. И така, Притчи 20:27:
„Духът на човека е светило Господне, което изпитва всички най-вътрешни части на тялото.“
Искам да забележите: дали „духът на човека“ е друга личност, вън от човека? Не, не е. Дали ние имаме дух, който е отделна същност сам по себе си? Не, абсолютно не. Това учение се нарича „дуализъм“ - да се казва, че Духът е напълно различна същност, вън от човека. Да се казва, че съществува безсмъртна душа е учението на т.нар. дуализъм. А точно това води до погрешната представа за състоянието на мъртвите и за вечен адски пламък и отиване на хората направо в небето или направо в рая, когато умрат, и т.н. Всичките от които, между другото, са неправилно разбиране за Божия Дух. Предстои да видим как тук това е много тясно свързано, само след две секунди.
„Духът на човека... изпитва всички най-вътрешни части...“
Искам да запомните това.
„Духът на човека... изпитва всички най-вътрешни части...“
А това не е друго освен ума на човека, ако щете (както предстои да видим).
В 1 Коринтяни 2:11 Павел ни казва... Той започва с думите:
„Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него?“
Павел цитира Притчи 20:27, а също и още няколко неща... още няколко места. Следователно, онова, което казва Павел, е:
„Като разберете духа на човека (който, между другото, не е друга същност), той е това, което изпитва всичките най-вътрешни части на човека, но не е някой друг, различен от човека.“
Следователно, когато разберете духа на човека,
„така и никой не знае какво има в Бога, освен Духът на Бога. А ние получихме не духа на света, а Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог ни е подарил“ (1 Коринтяни 2:11, 12).
Виждате ли, братя и сестри, духът на човека е сравнен с Божия Дух и с духа на света. Ако Божият Дух е друга същност, намираща се вън от Него, също и духът на човека е друга същност. И всъщност духът на света също би бил отделна същност. Но духът не света не е друга същност. Духът на човека не е друга същност, вън от самите нас. Следователно, не е такъв и Божият Дух. Ето защо Павел казва:
„Така и...“
Връщаме се на 10 ст.:
„А нам Бог откри това чрез своя Дух; понеже Духът всичко, даже и дълбините Божии, издирва“ (1 Коринтяни 2:10).
Дали Божият Дух е друга същност?
Отново, Притчи 20:27:
„Духът на човека е светило Господне, което изпитва всички най-вътрешни части на тялото.“
Приятели, духът на човека не е друга същност, макар че изпитва всички най-вътрешни части. Следователно, дали и Божият Дух е друга същност, понеже той издирва всичко, даже и Божиите дълбочини? Не. За какво говори Павел? Нека отворим на Даниил 7:15. Там Даниил казва:
„Колкото до мене, Даниил, духът ми се наскърби [персонификация] дълбоко в тялото ми и виденията в главата ми ме смутиха.“
И така, имам два въпроса:
Къде се намира духът на човека според това? Вътре в него. Открихме това и в няколко други стиха из Библията, включително в Притчи 20:27. Обърнете внимание също, че духът на Даниил се наскърбил. Приятели, само понеже духът на Даниил се наскърбил, дали това означава, че духът на Даниил е друга същност, вън от Даниил? Не. Искам да забележите, че духът на Даниил може да се наскърби. По същия начин може да се наскърби и Божият Дух. Но това не означава, че Божият Дух е друга същност – повече, отколкото духът на Даниил е друга същност (или интелект). Това не означава, че духът на Даниил беше друга същност. Когато се казва, че духът на Даниил се наскърбил, се казва, че Даниил се наскърбил. Това е просто друг начин да се каже това. Ето защо той го повтаря като казва:
„...виденията в главата ми ме смутиха.“
Той казва същото нещо – това е паралелно изявление. Следователно, къде се намира Духът на живота? Припомнете си Откровение 11:11 – Духът на живота е от Бога. Но в Римляни 8:2
„животворящия Дух [е] в Христос Иисус“.
Интересно. Също както духът на човека е вътре в нас [Притчи 20:27] и току-що прочетохме, че в Даниил 7:15 Даниил казва, че неговият дух бил дълбоко в тялото му, така и Духът на живота е в Христос Исус.
Нека се впуснем по-надълбоко в това в Даниил 2:1. Там се казва:
„Във втората година от царуването на Навуходоносор царят видя сънища, от които духът му се смути и сънят побегна от него.“
Въз основа на този стих искам да задам някои въпроси и искам да направя някои аналогии. Дали с това се говори за духа на Навуходоносор, който се смутил, или за Навуходоносор дух, който се смутил? За духа на Навуходоносор, който се смутил, нали? Ако кажа, че се смутил „Навуходоносор, духът“, съм сигурен, че ще чуя:
„Братко, сега проповядваш спиритизъм.“
И ще се наложи да се съглася с вас. Ако кажа „смути се Навуходоносор, духът“, това е спиритизъм. Виждате ли, духът на Навуходоносор е библейско понятие, а „Навуходоносор, духът“ е спиритизъм.
Съпругата ми и аз сме женени в продължение на почти 19 години и мога да кажа в библейски план, че ако тя почине или се случи нещо, мога да кажа в библейски план, че нейният дух би продължил да живее заедно с мен. И под „дух“ бих имал предвид ума й, същността на това, което е тя. Мисловният й процес, характерът й, държанието й ще продължат да живеят заедно с мен понеже съм я познавал толкова дълго и съм я познавал толкова близко. Затова бих могъл да кажа с библейско основание „духът на Кристи“ (казва се „Кристи),
„духът на Кристи продължава да живее с мен“.
Но ако кажа „Кристи, духът“ продължава да живее с мен... това ме кара да потръпна всеки път щом го кажа. Това е спиритизъм. Това е спиритизъм.
„Духът на Кристи“ - умът, характерът, държанието й.
„Духът на Навуходоносор“ - умът му се смутил.
„Навуходоносор, духът“ - спиритизъм.
Приятели, „духът на Навуходоносор“ е библейско понятие, а „Навуходоносор, духът“ е спиритизъм.
„Духът на Кристи“ е библейско понятие, но „Кристи, духът“ е спиритизъм.
„Духът на Бога“ е библейско понятие, приятели, но „Бог Дух“ е спири-тизъм, който, между другото, няма да бъде открит в нищо, чието написване е боговдъхновено. Не и в Библията или писанията на Елън Уайт откривате „Бог Дух“, понеже това е спиритизъм.
Затова нека се опитам сега да събера това като задам някои въпроси въз основа на Даниил 2:1. Затова искам да прочета стиха отново, но ще погледнем аспектите „кой“ и „какво“ на духа на човека. Искам да го прочета отново:
„Във втората година от царуването на Навуходоносор царят видя сънища, от които духът му се смути и сънят побегна от него.“
И така, въз основа на Даниил 2:1 ще задам въпроса:
Кой се смути - „Навуходоносор, духът“ или самият Навуходоносор? Да, абсолютно – самият Навуходоносор се смутил. И така, Навуходоносор „кой“ ли е или „какво“ - „той“ или „то“? Навуходоносор е „кой“, вярно ли е? „Той“, той е отделен човек. Следователно, „той“.
Мога също така да задам въпроса:
Какво се смутило, според Даниил 2:1? Какво се смутило? Духът му се смутил, нали? Това „кой“ ли е или „какво“ - „той“ или „то“? Неговият дух е „то“. Духът му е „какво“ – не „кого“, не „той“, духът му е „то“, или „какво“.
Затова когато задам въпроса кой се смутил, отговорът е „Навуходоно-сор“, но когато задам въпроса какво се смутило отговорът е „духът му“. Или бихте могли да кажете, че умът му се смутил. Ето защо той, Навуходоносор, не можел да спи. Ако кажа, че „той“ се смутил (въз основа на Даниил 2:1), ще узнаете, че говоря за Навуходоносор. Но ако кажа, че „то“ се смутило, ще узнаете, че говоря за духа му, или за ума му. Приятели, и двете твърдения са верни.
Ако кажа „Духа“ и след това кажа „Той“, ще узнаете, че говоря за Исус. Ако кажа „Светия Дух“ и след това „то“, ще узнаете, че говоря за Христовия Дух, за Неговия ум, за характера Му или нещо в този ред на мисли (няма да се впускаме в дълбочината на тези неща, защото това е дълбока тема само по себе си). Но това е нещо, свързано с Христовия Дух, с Духа на живота, със силата, с думите и т.н. Толкова просто е. Когато Библията казва „той“ във връзка с Духа, това е Исус.
Когато боговдъхновените писания казват „то“ като говорят за Духа, това се отнася за Христовия Дух. Също както при Навуходоносор в Даниил 2:1. И точно затова ако отворим на Исая 40:13... Нека прочетем Исая 40:13. Там се казва:
„Кой е упътил Духа Господен или като съветник Негов Го е нау-чил?“
В еврейския текст се казва:
„Кой е упътил „Руах“ Господен...“
Еврейската дума за „дух“ е „Руах“. Гръцкия паралел е „Пнеума“. „Пнеума.“ Гръцката дума за „дух“ е „Пнеума“. В еврейския е „Руах“, а в гръцкия е „Пнеума“. Затова ако преведем Исая 40:13 от еврейски на гръцки, ще употребим за „дух“ думата „Пнеума“ (ако преведем стиха точно както се казваше в еврейския). И така, нека видим как превежда това Павел в Римляни 11:34. Павел го превежда на гръцки, но казва:
„Защото: „Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?“
Приятели, ако Павел го преведеше точно както се казваше в еврейския, той щеше да употреби гръцката дума „Пнеума“ за „дух“, но не употреби гръцката дума „Пнеума“ за „дух“. Защо? Защото думата „дух“ е много обширна и означава много неща. Означава много разнородни неща и обхваща голям брой неща. Подобно на думата „триединение“. Възможно е да чуете да употребявам много тази дума - „триединение“. „Триединение“ е общо изявление, обхващащо доктрината за Триединството, доктрината за тритеизма, а също до известна степен и модализма. „Триединение“ обхваща всяка доктрина за три в едно – тринитаризъм, тритеизъм и модализъм. Така че това е обща фраза.
Думата „дух“ е много обща дума, ако щете, като чадър, и тя събира под себе си много неща. И така, Павел искаше не просто да направи общо изказване за Духа на Господа, а искаше да го посочи конкретно, за да разберем за какво говори Исая 40:13. Затова той не употреби гръцката дума, „Пнеума“, а употреби гръцката дума, която означаваше конкретно „ум“.
„Кой е упътил ума Господен?“
Виждате ли, приятели, Павел разбираше същите стихове, които разбираме ние. Ето защо в 1 Коринтяни Павел казва... В основни линии той казва:
„Необходимо е да разберете духа на човека, който изпитва всичките дълбочини на човека, така че като разберете това да узнаете, че е така и с Божият Дух.“
Виждате ли, приятели, Духът на Господа представлява умът на Господа. Умът може да бъде наречен самия Исус, „Той“, или може да бъде наречен „то“, в зависимост от това как говорите за него. Също както ако задам въпроса за Навуходоносор в Даниил 2:1, кой се смутил, това би бил Навуходоносор. Това е „той“. Ако попитам какво се смутило, духът му се смутил – това е „то“, умът му се смутил. И така, Навуходоносор се смутил, да. Умът му се смутил, да. И двете са правилни. За Даниил, духът му се смутил – правилно е. За него се казва в Даниил 7:15, че виденията, които получил, го смутили – да. Духът му се смутил – да. Можете да кажете това и по двата начина. Ето защо Божието слово прави същото с Духа на Христос – може да бъде „Той“ или „то“. Но и в двата случая това се отнася или за ума Му, за Христовия ум, за Христо-вия характер, за Христовия живот и т.н. (няма да се впускам във всичките подробности) – за Христовите думи (които очевидно произлизат от ума), за Христовия характер (който произлиза от ума) и т.н. Или се отнася за самия Христос, и в двата случая. Отнася се за Христос. Следователно, Павел разбираше това. Ето защо той преведе „Руах“ не в „Пнеума“, а в онова, което ние бихме нарекли „ум“.
А в Деяния 24:14 Павел казва:
„Но това ти изповядвам, че според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко, което е писано в закона и в пророците...“
Приятели, според учението, което някой наричаше „ерес“, Павел казва, че се покланял на Бога на бащите си. Павел не вярваше в каквото и да е „триединение“. Той се покланяше на същия Бог, на Когото се покланяха и бащите му в Стария завет. Той се покланяше на същия Бог, на Когото се покланяха и бащите му. Кои бяха бащите му? Авраам, Исак и Яков. Всеки библейски учен ще ви каже, че Авраам, Исак и Яков не са се покланяли на какъвто и да е вид „триединение“, какъвто и да е вид. И Павел казва, че можете да го наричате „еретик“ затова, че не се покланя на „триединение“, но той ще се покланя на Бога на бащите си, на Бога на Авраам, Исак и Яков, на Бога, Който се намира в Стария завет. Братя и сестри, същия този Бог се намира и в Новия завет, защото Павел направи изявлението в Новия завет. В Новия завет той каза:
„Ще се покланям на същия Бог както хората в Стария завет.“
Което ми казва, че Богът на Новия завет е същият като Бога на Стария завет. Приятели, неговото общение беше с Отец и Неговия Син. Затова в резюме: когато Библията говори за „духа на“ някого, тя говори за ума, характера или държанието на някого. Светият Дух не е друго същество или интелект на Божеството. Той е не друг, а самият Исус, освободен, или съблечен, от човешкото естество и намиращ се в друга форма, която не може да бъде видяна зрително, чута слухово или докосната физически.
Затова сега ще отправя призив. Искам да отправя призив и в продълже-ние на няколко минути ще говоря и ще ви дам известно време да помислите за призива. Моят призив ще бъде отправен към онези, които никога преди не са чували тази информация, или към онези, които са чували тази информация и преди, но не са се ангажирали публично да отстояват тази информация. Така че призивът ми е отправен към онези, които не са чували тази информация, или към онези, които са я чували, но никога не са се ангажирали с нея. Бих желал да се изправите за Исус сега, ако чуете Исус да говори на сърцето ви. Затова ако не сте я чували или сте я чували, но никога не сте заемали становище преди това, ако чуете Исус да говори на сърцето ви сега, бих ви помолил да се изправи-те заедно с мен, буквално.
И така, защо Светият Дух върши делата на Исус и прилича на Исус в хода на Библията, или прилича на Божествено същество? Защото е Исус. В началото на обръщението към всяка от църквите в книгата Откровение е кристално ясно, че на църквите говори Исус. Тогава се казва:
„Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите.“
Защо? Защото този Дух е Исус. Исус е „все во все“ за нашето спасение – от А до Я, началото и краят, алфа и омега на нашето спасение. Той е пътят, истината и животът. Братя и сестри, великата борба се отнася за това на кого ще се поклоните вие с ума си, дали ще се поклоните на Исус или на друг, дали ще въздигнете Исус до положението, което притежава по право, или ще въздигнете някой друг до Неговото положение? Няма достатъчно място в сърцето ви за Исус и някой друг. Исус е Този, Който обеща да не ви остави безутешни [бълг.: сираци] понеже Той ще дойде при вас. Той обеща да бъде ваш Утешител. Той обеща да ви помага. Той обеща никога да не ви остави, нито да ви забрави. Прияте-ли, Той обеща да бъде с вас през всичките дни до свършека на света.
Но, братя и сестри, има някой друг, който иска да заеме мястото на Исус в сърцето ви. Има някой друг, който иска да ви вдъхне своето несвято влияние. И той е доволен да приеме каквото и да е име, с което ви се иска да го наричате. Изборът е ваш.
„Днес е спасителен ден.“
„Изберете днес на кого искате да служите.“
Затова ако никога преди не сте чували тази информация или ако сте я чували преди, а не сте се ангажирали публично, и чувате Исус да ви говори сега, бих помолил да се изправите с мен сега. Исус призовава вас да отнесете благата вест за Него на един мъртъв и умиращ свят, за да дадете на тях възможността да вземат решение за Него, така че Той да може да се завърне. Исус ви казва сега:
„Ако изповядаш с устата си,че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.“
Исус поглежда, за да види дали вие ще Го изберете сега, защото утреш-ния ден не е обещан. Нека коленичим, където е възможно.
Небесни Татко, заставам сега пред Теб. Отче, моля се за всички онези, които са видели истината, намираща се в Твоето Слово. Отче, моля се да вземеш това познание, така че то да не бъде просто интелектуално познание, а познание на сърцето, така че Исус да не бъде отвън, чукайки на вратата на сърцето ни, но да отворим тази врата, за да влезе. Отче, има обаче някой друг, който иска да бъде в сърцето ни и той също чука на вратата на сърцето ни. И него не го е грижа как го наричаме – можем да го наричаме „Исус“, можем да го наричаме „Светия Дух“, можем да го наричаме по всякакви начини, за него няма значение. Отче, той просто иска да бъде в сърцето ни. Отче, моля се да не го допуснем да влезе, защото той просто ще ни даде едно несвято влияние. Искаме Исус. Отче, дай ни Исус, така че да не бъдем слаби и болни, Отче. Дай ни пълното и съвършено разбиране, от което се нуждаем, за да разберем, че Исус е Светият Дух. Защото, Отче, предстои Исус да се завърне скоро, а е необходимо да имаме Исус в сърцето си, ако ще ни връща заедно със Себе Си. Ако имаме някой друг в сърцето си, няма да можем да се върнем заедно с Исус, когато дойде. Отче, моля се да имаме Исус в сърцето си, защото именно Исус е Този, Който ще ни преобрази. Преобразяването ми не се извършва от мен, нито от който и да е друг. Извършва се от Исус. Затова, Отче, се моля да ни изпълниш толкова цялостно с Духа Си, че хората вече да не виждат нас, а вместо това да виждат Исус в нас. За това моля в името на Исус. Амин.
„Пионерни здраве и мисии“
За да подкрепите делото на „Пионерни здраве и мисии“, посетете phm.org.
„Утешителя“.
Разделих темата на три отделни раздела, или на три фази, ако щете. Първата фаза ще бъде груб общ преглед на темата и ще погледна стихове, споменаващи „духа на“, от Битие чак до Откровение. Ще премина през тях съвсем набързо. Намерението не е да отделяме много време и да ги разглеждаме, а да получим един наистина обширен преглед на темата. Това ще наподобява гледане на земята от повърх-ността на луната. Така че ще получим един много обширен преглед, в който ще бъдат включени съвсем малко подробности. След това, във втората фаза ще започнем да подреждаме нещата и ще погледнем аспектите „какво“ и „кой“ на Светия Дух. Тази фаза ще наподобява приближаване на обектива до 9 100 метра над земната повърхност). Ще започнем да отстраняваме много от периферните детайли и ще започнем да се вглеждаме в основните точки на тази презентация, разглеждаща Утешителя. Така че това ще наподобява поглед от 9 100 метра над земната повърхност. Тогава последната фаза (или третата фаза) ще бъде обобщаване на всичко и събирането му в едно цяло. И ако първата фаза наподобява разглеждане на темата от луната, а втората фаза наподобява разглеждане на темата от 9 100 метра височина, в третата част ще стъпим на земята. Ще се запознаем отблизо и ще съберем цялата информация в едно, за да ни помогне да разберем аспектите „кой“ и „какво“ на Светия Дух, ако щете, като ще разглеждаме Утешителя.
И така, първата фаза, която (отново) е груб общ преглед, поглед към земята от луната. Като се започне от Битие 45:27, виждаме
„духът на Якова“; „дух на мъдрост“ (Изход 28:3); „дух на ревност“ (Числа 5:14); „а Господният Дух се беше оттеглил от Саул и зъл дух от Господа го смущаваше“ (1 Царе 16:14); „Илиевият дух остава на Елисей“ (4 Царе 2:15) [доста интересно е, че не се казва „Божият Дух“, но в 4 Царе 2:15 духът на Илия е който остава на Елисей]; „...затова Израелевият Бог подбуди духа на асирийския цар Фул“ (1 Летописи 5:26); „и така, Господ повдигна против Йорам духа на филистимците и на арабите“ (2 Летописи 21:16); „Господ подбуди духа на персий-ския цар Кир“ (2 Летописи 36:22).
Тогава виждаме някои интересни в Йов:
„духът на разума“ (Йов 20:3); „Духът Божий е в ноздрите ми“ (Йов 27:3)...
Там искам да прекъсна за миг.
Приятели, дали мислим, че Йов дишал някаква отделна същност в устата си, в носа си, че имал в носа си третия Бог? Не, той съвсем не се опитва да каже това. Ни най-малко.
И ако продължим в Псалмите,
„духа [единствено число] на князете [множествено число]“ (Псалм 76:12).
Следователно, съществува група князе, които имат един и същи дух.
Виждаме също:
„Духът на човека ще го подпира в немощта му; кой може да повдига унилия дух?“ (Притчи 18:14);
„кой знае, че духът на човешките синове възлиза горе и че духът на животното слиза долу, на земята?“ (Еклесиаст 3:21); „духът на владетеля“ (Еклесиаст 10:4); „чрез дух на съд и чрез дух на изгаряне“ (Исая 4:4).
Виждаме
„духът на Египет“ (Исая 19:3); „дух на дълбок сън“ (Исая 29:10); „духа на смирените“ (Исая 57:15); „дух на униние“ (Исая 61:13).
Отново виждаме
„духа [единствено число] на мидийските царе [множествено число]“ (Еремия 51:11).
Така че отново имаме някои царе, група хора, които притежават един и същи дух.
„...духът на всяко от живите същества и в колелата му“ (Езекил 1:20, 21); „духът на святите богове“ (Даниил 4:8, 9, 18; 5:11); „дух на блудство“ (Осия 4:12; 5:4); „и Господ подбуди духа на... Зоровавел“ (Агей 1:14); „духа на човека в него“ (Захария 12:1)...
Ще се върнем на това, но ще погледнем Притчи. Вместо върху Захария 12:1 ще се съсредоточим повече върху Притчи. Тогава виждаме
„дух на благодат“ (Захария 12:10); „духа на нечист демон“ (Лука 4:33); „дух на немощ“ (Лука 13:11).
Тогава в Йоан 14:17; 15:26; 16:13 виждаме
„Духа на истината“.
Очевидно ще се върнем и на това.
Деяния 16:16 – „предсказателен дух“.
Римляни 1:4 – „Духа на святост“.
„...животворящия Дух [а къде е този живот? Къде е този Дух?] в Хрис-тос Иисус“ (Римляни 8:2).
След това
„дух на робство“ (Римляни 8:15); „дух на безчувствие“ (Римляни 11:8); „духът на човека, който е [къде е този дух?] в него“ (1 Коринтяни 2:11).
Ще се върнем и на този стих.
В 12 ст. виждаме
„духа на света“. „...кротък дух“ (1 Коринтяни 4:21); „дух на вяра“ (2 Коринтяни 4:13); „дух на мъдрост и откровение“ (Ефесяни 1:17); „духа на своя ум“ (Ефесяни 4:23); „духа на устата Си [на Исус]“ (2 Солунци 2:8)...
Много интересно. Виждаме
„духа на устата Си“.
Ще погледнем Йоан 6:63 и се надявам, че когато говорим за Йоан 6:63 ще се сетите за
„духа на устата Си“.
„...дух... на страх“ (2 Тимотей 1:7); „Духа на благодатта“ (Евреи 10:29); „Духът на славата“ (1 Петрово 4:14); „духът на антихриста“ (1 Йоаново 4:3); „духа на истината и духа на заблудата“ (1 Йоаново 4:6); „дух на живот от Бога“ (Откровение 11:11)...
Едва преди минута видяхме, че животворящият Дух беше в Христос, но животворящият Дух идва от Бога. Много интересно. Ще се върнем на това в Йоан 14: 16... 17.
Тогава, разбира се, имаме Откровение 19:10 –
„духът на пророчеството“.
И така, бързо резюме на първата фаза – онзи наистина бегъл и обширен преглед на темата за „духа на“. Следователно, когато видим Библията да говори за „духа на“ някого, виждаме, че тя говори за ума, характера или държанието му, ако щете. За ума, характера или държанието. И така, нека сега преминем на втората фаза – подреждането на нещата. Това ще бъде снимка от въздуха от 9 100 метра височина, ако щете. Ще започнем да подреждаме нещата, ще започнем да разделим това на два раздела – ще погледнем аспекта „какво“ на Духа, но тогава ще поглед-нем и аспекта „кого“ на Духа.
Знаете ли, приятели, понякога... Има група хора, на които им се иска да разглеждат само аспекта „какво“ на Духа и на които им се иска да пренебрегнат всичко останало. Ние не можем да направим това.
Но има също така група хора, на които им се иска да разглеждат само аспекта „кой“, споменаванията на Духа като „той“, и да пренебрегнат напълно другите аспекти на Духа. Ние не искаме да направим и това. Искаме да вземем всичко, което се казва в Библията по темата, и да го съберем в едно цяло, и да го съгласуваме.
Ще започнем с разглеждане на аспекта „какво“ на Духа и ще направим едва бегъл поглед на стиховете по темата поради времевото ограничение, като ще започнем с Йоан 6:63. Исус казва:
„Духът е, който дава живот [„дава живот“ означава „оживотворява“, „придава живот“]...”
„Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот.“
Много интересно. Искам да забележите, че Исус не изговаряше друго същество или друг интелект от устата Си, когато казваше това. С други думи, тук Светият Дух не е интелект, не е същество, не е отделна личност, не е „той“, а е „то“ в конкретната ситуация, „какво“.
Следователно, Той казва, че Духът оживотворява (или „дава живот“), но тогава казва същото нещо от друга гледна точка, когато казва, че Неговите думи дават живот. Приятели, Той описва точно същото нещо от две гледни точки – паралелно изявление. Ще откриете това из цялата Библия. Ще откриете тази концепция, при която някой казва едно нещо и в точно същия стих казва същото нещо като употребява различни думи. Точно както в Йов 33:4:
„Духът Божий ме е създал и диханието на Всемогъщия ме оживот-ворява.“
Същото нещо. Виждаме паралелно изявление. Виждаме как е направен паралел между Божия Дух и диханието на Всемогъщия. Също както в Йоан 6:63 е направен паралел между Духа и думите. Следователно, Божият Дух и диханието на Всевишния не са отделни същности, а са „то“, ако щете, или „какво“.
В Псалми 33:6 се казва:
„Чрез словото на Господа станаха небесата и чрез диханието на устата Му - цялото им множество.“
Отново виждаме още едно паралелно изявление. Виждаме как словото на Господа е сравнено с диханието на устата Му. Така че когато съберем тези три стиха виждаме, че е направен паралел между Божия Дух и Божиите слова, а при тях е направен паралел с диханието на Всемогъ-щия. Ето защо в Йоан 20:22 Исус направи нещо. Казва се:
„И като изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух.“
Когато погледнем предишните стихове в светлината на Йоан 20:22, нещата започват да добиват по-голям смисъл. Той духна върху тях и каза:
„Приемете Святия Дух.“
Това наподобява „диханието на Всемогъщия“ или „диханието на устата Му“, или думите, които говореше, които бяха „дух и живот“. Това е...
Припомнете си Римляни 1:4 -
„Духа на святост“.
Светият Дух е „Духът на святост“. Това е едно и също нещо, просто е казано от различна гледна точка, друг начин да се изрази. Тук Исус не духваше друго същество или интелект от устата Си. В Битие... Това ми напомня на Битие. Всички стихове, които прочетохме току-що, ми напомнят за Битие, където се казва:
„И Бог каза...“
и бум! то стана. Бог говореше и... бум! нещо оживяваше, нещо се случваше, нещо биваше създадено, нещо биваше образувано. И да, аз наистина вярвам в Големия взрив. И не, това не е теория. Факт е. Бог го казваше и... бум! то се случваше. Това не отне милиони, милиарди и трилиони години или каквото и да е такова нещо. Бяха необходими шест дни, за да бъде създадено всичко. И така, Бог казваше нещо и... бум! то се случваше. Неща бяха оживотворявани, на създания беше даван живот и т.н. Същото Слово, което придава физически живот, братя и сестри, придава също и духовен живот.
„Думите, които ви говоря, са дух и живот.“
В Римляни 8:26 също намираме нещо много интересно, в Римляни 8:26:
„Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух [англ.: itself] се застъпва за нас в неизговорими стенания.“
Следователно, „самият“ [itself] - тук Библията говори за Светия Дух като за „то“. Много интересно. Така че отново Светият Дух тук не е отделна личност, не е интелект, не е същество, а е „то“. Но има малко затруднение, дадено в следващия стих. Ще прочета следващия стих, но няма да говоря за това сега. Но наистина искам да прочета следващия стих, след което ще обобщя онова, за което говорихме току-що и тогава ще преминем на аспекта „той“ (или „кого“) на Духа, което донякъде е именно нещото, за което се говори в Римляни 8:27, след което в третата фаза ще съберем всичко в едно цяло. И така, Римляни 8:26 говори за Светия Дух като за „то“, но тогава едва в следващия стих се казва:
„А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля.“
Възможно е това да изглежда объркващо, защото сега Библията говори за Светия Дух като за „той“. Следващото нещо, за което ще говоря, е това – за аспекта „кой“ на Светия Дух, но преди да направя това ще обобщя набързо онова, което погледнахме току-що – аспекта „какво“ на Светия Дух. Светият Дух в тези стихове не е друго същество или интелект. Всъщност, братя и сестри, в тези стихове Светият Дух не е друго същество или интелект. Точка! Светият Дух е „какво“, или „то“, ако щете, в стиховете, които погледнахме. Но както казах по-рано, съществува аспект „какво“ (който тъкмо погледнахме), но съществува също и аспект „кой“ на Светия Дух. Затова сега нека се впуснем в аспекта „кой“. Тук ще прекараме малко повече време. Ще погледнем като начало Йоан 14 гл., главно Йоан 14:17, като ще разделя стиха на части, като също така ще сравним библейски стих с библейски стих и ще видим какво се казва тук. Тогава ще се върнем на Йоан 14:16. След това ще вземем някои писания от Елън Уайт и ще се върнем на Библията и ще съберем всичко. Отново, аспектът „кой“ на Духа. Йоан 14:17:
„Духа на истината...“
Думата „истина“ там в гръцкия е „Алетея“. Бих желал да употребя това, за да помогне за разбиване на омагьосания кръг, който имаме понякога, при което веднага щом чуем нещо, „Духа на истината“, ние автоматично внасяме в това своята дефиниция. Искам да се опитам да разбия това като поставя гръцкия - „Духа на Алетея“. Кой е истината [или „Алетея“]? Исус ни казва това в Йоан 14:6:
„Исус му каза: Аз съм пътят и истината [„Алетея“], и животът...“
И така, кой е „Алетея“, кой е истината? Това е Исус. Исус е истината. Следователно, „Духът на истината“ е Духът на „Алетея“, и тази „Алетея“ е Исус, Той е истината. Следователно, Духът на истината е Духът на...? Исус.
„...Когото светът не може да приеме...“
А сега, кого не прие светът? Отваряме на Йоан 1:11 и там ни се казва:
„При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха.“
„Своите Му не Го приеха“ -
за кого става дума? За Исус. Защо... Ако Своите Му не Го приеха, светът със сигурност не Го беше приел. Защо те нямаше да приемат Исусовия Дух?
„...защото не Го вижда,“ казва Исус, „нито Го познава“.
И така, казва се „не Го вижда“. Едва след малко ще поговоря повече за частта с виждането, но в Йоан 14:16 (когато се върнем на 16 ст.) ще се вгледаме малко повече в частта с виждането. Но светът не прие Исус, дори Своите Му не приеха Исус, когато можеха да Го виждат зрително, да Го чуват слухово и да се допират до Него физически. Затова те определено няма да Го приемат, когато няма да могат да Го виждат зрително, да Го чуват слухово или да се допират до Него физически. Те определено няма да могат да направят това с такова ограничение. И така, Исусовият Дух не бива приет понеже светът не Го вижда. Те не Го виждат.
„...нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас [сегашно време] и във вас ще бъде [бъдеще време].“
Това е крайно важно. Когато разберем ето този мисловен процес тук, това само по себе си ще изясни всичко останало. Толкова просто е.
„...защото Той пребъдва с вас...“
Това беше в сегашно време. Исус казва, че за когото и да говори в Йоан 14:17, за когото и да говори Той, той понастоящем пребъдва с тях и ще бъде [бъдеще време] в тях. Следователно, за когото и да се говореше, той не беше в тях в онзи момент, но щеше да бъде в тях [бъдеще време]. Но в онзи момент за когото и да говореше Исус в Йоан 14 гл., той пребъдваше с тях. Веднага щом разберем това... това е крайно важно. Когато разберем това, то наистина спомага за отговаряне на въпроса за кого се говори.
„...защото Той пребъдва с вас...“
Това е сегашно време. Затова преди да навляза в това, имам въпрос:
В Йоан 14 гл. дали Исус вече беше прославен? Беше ли Той прославен?
Не. Не, разбира се, че не. Той все още не беше прославен. Той дори още не беше умрял. Затова с този начин на мислене нека прочетем... нека погледнем Йоан 7:39:
„А това каза за Духа [Исус говореше за Духа], Когото вярващите в Него щяха да приемат [бъдеще време]; защото Святият Дух още не бе даден...”
Защо? Защо Светият Дух още не беше даден?
„...понеже Исус още не бе се прославил.“
И така, когато Исус казва
„защото Той пребъдва с вас [сегашно време] и във вас ще бъде [бъдеще време]“,
това не можеше да бъде Светият Дух, защото Светият Дух още не беше даден понеже Христос още не беше прославен.
Следователно, кой пребъдваше с тях, ако това не беше Духът? Исус пребъдваше с тях. Ето защо Исус каза
„Духът на истината“, Духът на „Алетея“. Исус е „Алетея“. Духът на „Алетея“.
„Но...“
може би си мислите.
„Но Исус употреби личното местоимение „той“, когато говореше за Светия Дух. Не означава ли това, че Той говори за някой друг?“
Мога да разбера мисловния процес там, но в това има някои проблеми. Нека погледнем Матей 16:27:
„Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели; и тогава [Той – Човешкият Син] ще въздаде на всеки според делата му.“
Кой е Човешкият Син? Това е Исус. Матей 16:13 изяснява това много, много добре – че Човешкият Син е Исус. Дали Исус говори за някой друг, когато казва „той“? Не. Но виждате ли, приятели, ако ще казваме, че всеки път, когато Исус казвал „той“, говорел за някой друг (и по-конкретно в Йоан 14 гл. Исус каза „той“, следователно Светият Дух трябва да бъде някой друг), тогава ще трябва да пренесем тази последователност през всички Негови думи. Следователно, всеки път, когато Исус назовал Човешкия Син „Той“, това трябва да бъде някой друг. Тогава кой ще дойде в небесните облаци, ако това няма да бъде Исус? Виждате проблемите тук. Приятели, Исус говори в трето лице. Наистина просто е. Той говори в трето лице както в Матей 16:27, така и в Йоан 14 гл. Много, много просто – трето лице. Има много известен пастор, който прави това през цялото време. Ако спомена името му, вероятно всеки би разпознал името му (или поне мнозинството биха разпознали името му). Той се изправя и казва:
„Пастор [еди-кой си] каза това. Пастор [еди-кой си] направи това“ или „направи онова“ или... и т.н.
Дали той говори за друг пастор със същото име като неговото? Не. Разбира се, че не. Той говори за себе си в трето лице. Малко странно, ако ме попитате, но правилно в граматичен план. И няма абсолютно нищо лошо в това, освен че е малко по-различно. Но Исус правеше това през цялото време.
По Свое време, в Своите дни Той на много места, редовно, говореше за Себе Си като за „Той“. Той говори в трето лице, всъщност е наистина просто. И така, в Йоан 14:17 (нека отново погледнем ] това съвсем набързо) се казва:
„...Духа на истината [т.е. Духа на Исус], Когото светът не може да приеме...“
Защо светът не може да приеме Христовия Дух?
„...защото не Го вижда...“
Следователно, Христовият Дух е нещо, което не може да бъде видяно зрително, чуто слухово или всъщност докоснато физически.
„...нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас [сегашно време] и във вас ще бъде.“
Следователно, който и да беше този, който пребъдваше с тях точно в онова време и място, е този, за когото се говори като за Духа, който щеше да бъде в тях. А кой беше с тях точно в онова време и място? Това беше Исус, защото Светият Дух още не беше даден понеже Христос още не беше прославен. В целия стих Йоан 14:17 се говори за Исус.
И така, нека се върнем на Йоан 14:16. Много хора ще се объркат от два момента, затова искам да разделя стиха на две точки. Първа точка:
„И Аз ще поискам от Отца,“
казва Той. Ако Светият Дух е някой, различен от... е самия Исус, тогава защо Той би поискал от Отец? Същият въпрос би могъл да се насочи в обратната посока: Ако Светият Дух е своя собствена същност, тогава защо би трябвало Исус да поиска от Отец да изпрати Светия Дух?
Виждате ли, откъде идва Духът на живота? Защото именно Духът ни дава живот. Откъде идва Духът на живота? Видяхме в Откровение 11:11 в първата фаза, че този „дух на живот [идва] от Бога“. Той е „в“ Христос, според Римляни, но идва „от“ Бога. Ето защо Исус казва:
„И Аз ще поискам от Отца...“
Животворящият Дух идва от Бога. Макар че се намира в Него, той идва от Бога. Затова се моли на Отец Той да изпрати Духа.
„...и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века.“
Това е частта, която обърква повечето хора - „друг“. Следователно, хората виждат това „друг“... И мога да ви кажа, че самият аз правех същото в продължение на много години.
„„Друг“ трябва да означава някой друг, различен от Исус.“
Но това не е вярно. „Друг“ не конкретизира друго отделна личност, не конкретизира друго същество, друг интелект, друга форма. Не конкретизира нищо, просто казва „друг Утешител“. Дали това означава някой друг, различен от Исус? Такова значение му придават с тълкуванието си повечето хора – някой друг, някой, различен от Исус. Но както видяхме в 17 ст., всичко в Йоан 14:17 се отнася за Исус – Исусовият Дух, Духът на „Алетея“. Именно Исус пребъдваше с тях и щеше да бъде в тях. Следователно, приятели, това е Исус в друга форма – такава, която не може да бъде видяна зрително, чута слухово или докосната физически. Ето защо светът не можеше да Го приеме – понеже те не можеха да Го видят, да Го чуят или да се допрат до Него – буквално, физически. Това е Исус в друга форма. Това е Исус в друга форма. Осъзнавам, че току-що казах това, но поставям различно ударение. Това е Исус в друга форма, а не друга отделна личност. Думата „друг“, приятели, не се отнася за друга същност. Думата „друг“ се отнася за Исус в друга форма. Чрез писанията на Елън Уайт Бог ни каза:
„Натоварен с човешко естество, Христос не можеше да бъде на всяко място лично...“
Искам да следите личните местоимения. За кого се говори? За Христос.
„...Христос не можеше да бъде на всяко място лично [докато се намираше тук, на тази земя]; затова беше като цяло в тяхно преимущество Той [Христос] да ги остави, да отиде при Своя Отец [Бащата на Христос] и да изпрати Светия Дух, за да бъде Негов приемник на земята [Христов приемник на земята]. Светият Дух е самият Той, съблечен от персоналността на човешкото естество и независим от нея.“
Към кого... Искам да прекъсна само за миг. Към кого сочат личните местоимения? Към Христос. Ако „самият Той“ посочва Светия Дух, тогава трябва да разберем, че Светият Дух бил поел човешко естество. Как стигам до това заключение? Защото се казва, че
„Светият Дух е самият Той, съблечен от персоналността на човешкото естество...”
Думата „съблечен“, както посочва брат Томас, „съблечен“ означава „свалям от себе си връхна дреха“, „отстранявам връхна дреха“, „събличам връхна дреха“.
Не можете да свалите от мен връхна дреха, защото не съм облякъл такава. Следователно, вие не можете да съблечете от мен нещо, което не нося на себе си. Има ли смисъл в това? Не можете да свалите от някого връхна дреха преди той да я е облякъл. Не можете да премахнете човешкото естество от някого, освен ако той първо не е облякъл човешко естество.
Кой от Отец, Сина и Духа, ако щете, кой от небето е „обличал“ някога човешко естество? Кой от небето е обличал някога човешко естество? Исус и само Исус. Следователно, кой може да бъде съблечен, или лишен, от човешко естество? Исус и само Исус.
Следователно, Светият Дух е самият Исус, съблечен (или лишен) от човешкото естество и независим от него. И едва в следващото изречение се казва следното:
„Христос щеше да представлява Себе Си като присъстваш на всяко място чрез Своя Свети Дух – като Всеприсъстващия“ („Настоящата истина“, 30 май 1895 г., пар. 7).
Следователно, докато Исус беше на тази земя, Той беше натоварен с човешко естество. Ето защо Той пребъдваше с тях, но не беше в тях. Той беше с тях, но не в тях. Той беше натоварен с човешко естество и не можеше да бъде на всяко място лично. Затова беше в полза на учениците и в наша полза Той да отиде при Отец, за да изпрати Светия Дух, който беше самият Той, съблечен от персоналността на човешкото естество и независим от нея. Исус има способността да бъде всеприсъстващ чрез Своя Дух. Не чрез друго същество. Това е самият Той – съблечен (или лишен) от човешкото естество.
Нека погледнем още един:
„Исус идва при вас като Духа на истината. Изучавайте ума на Духа, съветвайте се със своя Господ, следвайте по Неговия път“ („Ръкописи“, том 2, стр. 337, пар. 1).
Толкова кристално ясно е:
„Исус идва при вас като Духа на истината.“
Не кой да е дух на истината, а Духа на истината. Ето защо Духът в Йоан 14 гл. е наречен „той“ - понеже действително е „той“, това е Исус. Не е обаче някой друг, а е Исус. Ето защо във Филипяни 2:5 се казва:
„Да бъде във вас същото мъдруване [англ.: ум] което беше и в Христа Исуса...“
Трябва да изучаваме ума или да се съветваме със своя Господ и да изучаваме ума на Духа.
„Да бъде във вас същото мъдруване което беше и в Христа Исуса...“
Нека погледнем още един. Тя започва с думите:
„Скоро Господ ще дойде...“
„Скоро Господ ще дойде...“ Искам да забележите, че онова, което предстои да бъде казано, е тясно свързано с факта, че предстои Исус да дойде. Много важна връзка.
„Скоро Господ ще дойде. Ние искаме това пълно и съвършено разбиране, което само Господ може да даде.“
Вие искате ли пълно и съвършено разбиране, братя и сестри? Амин. Знам, че аз искам. Знам, че аз искам. В продължение тя казва:
„Не е безопасно да прихващаме духа от друг. Ние искаме Светия Дух, който е Исус Христос“ (Писмо 66 – 1894, стр. 18).
Отново, не може да стане по-просто от това.
„Светият Дух, който е Исус Христос,“ е тясно свързан с „това пълно и съвършено разбиране“, което трябва да имаме, и е тясно свързано с факта, че предстои Исус да дойде.
Приятели, необходимо е да разберем, че Исус е Светият Дух, за да имаме пълното и съвършено разбиране, така че да можем да бъдем готови да се изправим и да се върнем с Исус, когато дойде.
Нека погледнем още един. Чудите ли се защо църквите са слаби, болни и готови да умрат? Бог ни казва защо.
„Причината, поради която църквите са слаби, болни и готови да умрат е, че неприятелят е докарал влияния от обезсърчително естество върху треперещи души. Той се е стремил да скрие от погледа им Исус като Утешителя [не „Утешител“, а „Утешителя“], като Един, Който укорява, Който предупреждава, който ги увещава като казва: „Този е пътят; ходете по него.“
Христос притежава всяка власт на небето и на земята, и Той може да укрепи колебливите и да постави на правия път грешащите. Той може да вдъхне увереност, надежда в Бога, а увереността в Бога винаги довежда до пораждане на увереност един в друг“ („Ривю енд Хералд“, 26 август 1890 г., пар. 10).
Виждате ли, приятели, Даниелс, Прескот и Лейси бяха тези, които започ-наха да внасят влиянията от обезсърчително естество върху треперещи души. Но Л. Е. Фрум беше този, който дойде и затвърди това със силата на волята.
Затова имам въпрос:
Кой може да укрепи колебаещите се и кой може да вдъхне увереност?
Исус, като Утешителя.
Приятели, когато отхвърлим Исус като Утешителя, погледнете какво губим! Ето защо църквите са слаби, болни и готови да умрат.
Дали Библията потвърждава всичко това – че Светият Дух (Духът на истината) е Исус? Абсолютно. Самият Исус казва в Йоан 14:18... Сега можем да продължим с мисълта в Йоан 14 гл. В Йоан 14:18 Исус казва:
„Няма да ви оставя сираци [англ.: безутешни]...”
„Няма да ви оставя сираци; [Аз] ще дойда при вас.“
Исус не казва:
„Няма да ви оставя сираци, ще ви изпратя някой друг.“
Не. Той казва:
„[Аз] ще дойда при вас.“
Дали учениците разбираха, че Исус говореше за самия Себе Си като за Утешителя? Дали те разбираха това? Защото, виждате ли, Йоан 14:17 изяснява много добре, че се говори именно за Исус. В Йоан 14:16 се изяснява много ясно, че се говори именно за Исус. В Йоан 14:18 Исус изяснява много добре, че говори за Себе Си. Но дали учениците разби-раха това? Нека погледнем 22 ст.:
„Юда, не Искариотски, Му каза: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света?“
Дали учениците разбраха, че Исус говореше за Себе Си в Йоан 14 гл.? Определено разбираха, че Исус говореше за Себе Си, а не за някой друг. Ето защо Юда Му каза:
„Господи, по коя причина ще явиш Себе Си...“
Той не каза:
„Господи, по коя причина ще се яви на нас този Свети Дух [или това отделно същество]?“
„По коя причина Ти [говорейки индивидуално за Исус, не за група хора, не за такова нещо, а в единствено число]. Ти, Исусе, по коя причина [Ти] ще явиш Себе Си на нас...“
Учениците разбираха напълно, че Исус говореше за Себе Си, много, много ясно. Приятели, всичко води до едно и също заключение: В Йоан 14 гл. Исус говори за Себе Си.
И така, бързо обобщение на втората фаза – аспекта „кой“ на Светия Дух. Когато Светият Дух е наречен „той“, това е не друг, а самият Исус, освободен от човешкото естество и в друга форма – такава, която не може да бъде видяна зрително, чута слухово или докосната физически.
И така, трета фаза – сумирането. Това е стъпването на земята.
Първата част беше поглеждане на земята от луната.
Втората фаза беше поглед от 9 100 метра над земната повърхност.
А сега в третата фаза ще се приближим толкова много, че краката ни ще бъдат стъпили на земята. Няма да разглеждаме цялата обширна тема за термина „дух“, защото думата „дух“ е много обширна дума и обхваща голям брой неща, толкова, че обхваща едва ли не всичко на земята. Ето защо погледнахме първо от луната, за да можем да получим обширен поглед за думата „дух“. Тогава приближихме обектива и започнахме да разглеждаме аспектите „кой“ и „какво“ на Светия Дух. Така че се приближихме значително. Но сега ще се приближим толкова много, че ще се откъснем от всички допълнителни неща и ще се фокусираме точно върху разглежданата тема – Утешителя, Светия Дух, аспектите „кой“ и „какво“, ако щете, и ще започнем да събираме всичко това в едно цяло.
Което ме води до въпроса: Как може Светият да бъде „кой“ и „какво“ в едно и също време?
Мога да задам същия въпрос: Как може Светият Дух да бъде „той“ и тогава „то“ в едно и също време?
Това е добър въпрос. Нека погледнем Притчи 20:27. Няма да отговоря на въпроса точно в този момент. Ще изградя основа и тогава ще се върна на въпроса и ще събера нещата като разгледам Даниил. И така, Притчи 20:27:
„Духът на човека е светило Господне, което изпитва всички най-вътрешни части на тялото.“
Искам да забележите: дали „духът на човека“ е друга личност, вън от човека? Не, не е. Дали ние имаме дух, който е отделна същност сам по себе си? Не, абсолютно не. Това учение се нарича „дуализъм“ - да се казва, че Духът е напълно различна същност, вън от човека. Да се казва, че съществува безсмъртна душа е учението на т.нар. дуализъм. А точно това води до погрешната представа за състоянието на мъртвите и за вечен адски пламък и отиване на хората направо в небето или направо в рая, когато умрат, и т.н. Всичките от които, между другото, са неправилно разбиране за Божия Дух. Предстои да видим как тук това е много тясно свързано, само след две секунди.
„Духът на човека... изпитва всички най-вътрешни части...“
Искам да запомните това.
„Духът на човека... изпитва всички най-вътрешни части...“
А това не е друго освен ума на човека, ако щете (както предстои да видим).
В 1 Коринтяни 2:11 Павел ни казва... Той започва с думите:
„Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него?“
Павел цитира Притчи 20:27, а също и още няколко неща... още няколко места. Следователно, онова, което казва Павел, е:
„Като разберете духа на човека (който, между другото, не е друга същност), той е това, което изпитва всичките най-вътрешни части на човека, но не е някой друг, различен от човека.“
Следователно, когато разберете духа на човека,
„така и никой не знае какво има в Бога, освен Духът на Бога. А ние получихме не духа на света, а Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог ни е подарил“ (1 Коринтяни 2:11, 12).
Виждате ли, братя и сестри, духът на човека е сравнен с Божия Дух и с духа на света. Ако Божият Дух е друга същност, намираща се вън от Него, също и духът на човека е друга същност. И всъщност духът на света също би бил отделна същност. Но духът не света не е друга същност. Духът на човека не е друга същност, вън от самите нас. Следователно, не е такъв и Божият Дух. Ето защо Павел казва:
„Така и...“
Връщаме се на 10 ст.:
„А нам Бог откри това чрез своя Дух; понеже Духът всичко, даже и дълбините Божии, издирва“ (1 Коринтяни 2:10).
Дали Божият Дух е друга същност?
Отново, Притчи 20:27:
„Духът на човека е светило Господне, което изпитва всички най-вътрешни части на тялото.“
Приятели, духът на човека не е друга същност, макар че изпитва всички най-вътрешни части. Следователно, дали и Божият Дух е друга същност, понеже той издирва всичко, даже и Божиите дълбочини? Не. За какво говори Павел? Нека отворим на Даниил 7:15. Там Даниил казва:
„Колкото до мене, Даниил, духът ми се наскърби [персонификация] дълбоко в тялото ми и виденията в главата ми ме смутиха.“
И така, имам два въпроса:
Къде се намира духът на човека според това? Вътре в него. Открихме това и в няколко други стиха из Библията, включително в Притчи 20:27. Обърнете внимание също, че духът на Даниил се наскърбил. Приятели, само понеже духът на Даниил се наскърбил, дали това означава, че духът на Даниил е друга същност, вън от Даниил? Не. Искам да забележите, че духът на Даниил може да се наскърби. По същия начин може да се наскърби и Божият Дух. Но това не означава, че Божият Дух е друга същност – повече, отколкото духът на Даниил е друга същност (или интелект). Това не означава, че духът на Даниил беше друга същност. Когато се казва, че духът на Даниил се наскърбил, се казва, че Даниил се наскърбил. Това е просто друг начин да се каже това. Ето защо той го повтаря като казва:
„...виденията в главата ми ме смутиха.“
Той казва същото нещо – това е паралелно изявление. Следователно, къде се намира Духът на живота? Припомнете си Откровение 11:11 – Духът на живота е от Бога. Но в Римляни 8:2
„животворящия Дух [е] в Христос Иисус“.
Интересно. Също както духът на човека е вътре в нас [Притчи 20:27] и току-що прочетохме, че в Даниил 7:15 Даниил казва, че неговият дух бил дълбоко в тялото му, така и Духът на живота е в Христос Исус.
Нека се впуснем по-надълбоко в това в Даниил 2:1. Там се казва:
„Във втората година от царуването на Навуходоносор царят видя сънища, от които духът му се смути и сънят побегна от него.“
Въз основа на този стих искам да задам някои въпроси и искам да направя някои аналогии. Дали с това се говори за духа на Навуходоносор, който се смутил, или за Навуходоносор дух, който се смутил? За духа на Навуходоносор, който се смутил, нали? Ако кажа, че се смутил „Навуходоносор, духът“, съм сигурен, че ще чуя:
„Братко, сега проповядваш спиритизъм.“
И ще се наложи да се съглася с вас. Ако кажа „смути се Навуходоносор, духът“, това е спиритизъм. Виждате ли, духът на Навуходоносор е библейско понятие, а „Навуходоносор, духът“ е спиритизъм.
Съпругата ми и аз сме женени в продължение на почти 19 години и мога да кажа в библейски план, че ако тя почине или се случи нещо, мога да кажа в библейски план, че нейният дух би продължил да живее заедно с мен. И под „дух“ бих имал предвид ума й, същността на това, което е тя. Мисловният й процес, характерът й, държанието й ще продължат да живеят заедно с мен понеже съм я познавал толкова дълго и съм я познавал толкова близко. Затова бих могъл да кажа с библейско основание „духът на Кристи“ (казва се „Кристи),
„духът на Кристи продължава да живее с мен“.
Но ако кажа „Кристи, духът“ продължава да живее с мен... това ме кара да потръпна всеки път щом го кажа. Това е спиритизъм. Това е спиритизъм.
„Духът на Кристи“ - умът, характерът, държанието й.
„Духът на Навуходоносор“ - умът му се смутил.
„Навуходоносор, духът“ - спиритизъм.
Приятели, „духът на Навуходоносор“ е библейско понятие, а „Навуходоносор, духът“ е спиритизъм.
„Духът на Кристи“ е библейско понятие, но „Кристи, духът“ е спиритизъм.
„Духът на Бога“ е библейско понятие, приятели, но „Бог Дух“ е спири-тизъм, който, между другото, няма да бъде открит в нищо, чието написване е боговдъхновено. Не и в Библията или писанията на Елън Уайт откривате „Бог Дух“, понеже това е спиритизъм.
Затова нека се опитам сега да събера това като задам някои въпроси въз основа на Даниил 2:1. Затова искам да прочета стиха отново, но ще погледнем аспектите „кой“ и „какво“ на духа на човека. Искам да го прочета отново:
„Във втората година от царуването на Навуходоносор царят видя сънища, от които духът му се смути и сънят побегна от него.“
И така, въз основа на Даниил 2:1 ще задам въпроса:
Кой се смути - „Навуходоносор, духът“ или самият Навуходоносор? Да, абсолютно – самият Навуходоносор се смутил. И така, Навуходоносор „кой“ ли е или „какво“ - „той“ или „то“? Навуходоносор е „кой“, вярно ли е? „Той“, той е отделен човек. Следователно, „той“.
Мога също така да задам въпроса:
Какво се смутило, според Даниил 2:1? Какво се смутило? Духът му се смутил, нали? Това „кой“ ли е или „какво“ - „той“ или „то“? Неговият дух е „то“. Духът му е „какво“ – не „кого“, не „той“, духът му е „то“, или „какво“.
Затова когато задам въпроса кой се смутил, отговорът е „Навуходоно-сор“, но когато задам въпроса какво се смутило отговорът е „духът му“. Или бихте могли да кажете, че умът му се смутил. Ето защо той, Навуходоносор, не можел да спи. Ако кажа, че „той“ се смутил (въз основа на Даниил 2:1), ще узнаете, че говоря за Навуходоносор. Но ако кажа, че „то“ се смутило, ще узнаете, че говоря за духа му, или за ума му. Приятели, и двете твърдения са верни.
Ако кажа „Духа“ и след това кажа „Той“, ще узнаете, че говоря за Исус. Ако кажа „Светия Дух“ и след това „то“, ще узнаете, че говоря за Христовия Дух, за Неговия ум, за характера Му или нещо в този ред на мисли (няма да се впускаме в дълбочината на тези неща, защото това е дълбока тема само по себе си). Но това е нещо, свързано с Христовия Дух, с Духа на живота, със силата, с думите и т.н. Толкова просто е. Когато Библията казва „той“ във връзка с Духа, това е Исус.
Когато боговдъхновените писания казват „то“ като говорят за Духа, това се отнася за Христовия Дух. Също както при Навуходоносор в Даниил 2:1. И точно затова ако отворим на Исая 40:13... Нека прочетем Исая 40:13. Там се казва:
„Кой е упътил Духа Господен или като съветник Негов Го е нау-чил?“
В еврейския текст се казва:
„Кой е упътил „Руах“ Господен...“
Еврейската дума за „дух“ е „Руах“. Гръцкия паралел е „Пнеума“. „Пнеума.“ Гръцката дума за „дух“ е „Пнеума“. В еврейския е „Руах“, а в гръцкия е „Пнеума“. Затова ако преведем Исая 40:13 от еврейски на гръцки, ще употребим за „дух“ думата „Пнеума“ (ако преведем стиха точно както се казваше в еврейския). И така, нека видим как превежда това Павел в Римляни 11:34. Павел го превежда на гръцки, но казва:
„Защото: „Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?“
Приятели, ако Павел го преведеше точно както се казваше в еврейския, той щеше да употреби гръцката дума „Пнеума“ за „дух“, но не употреби гръцката дума „Пнеума“ за „дух“. Защо? Защото думата „дух“ е много обширна и означава много неща. Означава много разнородни неща и обхваща голям брой неща. Подобно на думата „триединение“. Възможно е да чуете да употребявам много тази дума - „триединение“. „Триединение“ е общо изявление, обхващащо доктрината за Триединството, доктрината за тритеизма, а също до известна степен и модализма. „Триединение“ обхваща всяка доктрина за три в едно – тринитаризъм, тритеизъм и модализъм. Така че това е обща фраза.
Думата „дух“ е много обща дума, ако щете, като чадър, и тя събира под себе си много неща. И така, Павел искаше не просто да направи общо изказване за Духа на Господа, а искаше да го посочи конкретно, за да разберем за какво говори Исая 40:13. Затова той не употреби гръцката дума, „Пнеума“, а употреби гръцката дума, която означаваше конкретно „ум“.
„Кой е упътил ума Господен?“
Виждате ли, приятели, Павел разбираше същите стихове, които разбираме ние. Ето защо в 1 Коринтяни Павел казва... В основни линии той казва:
„Необходимо е да разберете духа на човека, който изпитва всичките дълбочини на човека, така че като разберете това да узнаете, че е така и с Божият Дух.“
Виждате ли, приятели, Духът на Господа представлява умът на Господа. Умът може да бъде наречен самия Исус, „Той“, или може да бъде наречен „то“, в зависимост от това как говорите за него. Също както ако задам въпроса за Навуходоносор в Даниил 2:1, кой се смутил, това би бил Навуходоносор. Това е „той“. Ако попитам какво се смутило, духът му се смутил – това е „то“, умът му се смутил. И така, Навуходоносор се смутил, да. Умът му се смутил, да. И двете са правилни. За Даниил, духът му се смутил – правилно е. За него се казва в Даниил 7:15, че виденията, които получил, го смутили – да. Духът му се смутил – да. Можете да кажете това и по двата начина. Ето защо Божието слово прави същото с Духа на Христос – може да бъде „Той“ или „то“. Но и в двата случая това се отнася или за ума Му, за Христовия ум, за Христо-вия характер, за Христовия живот и т.н. (няма да се впускам във всичките подробности) – за Христовите думи (които очевидно произлизат от ума), за Христовия характер (който произлиза от ума) и т.н. Или се отнася за самия Христос, и в двата случая. Отнася се за Христос. Следователно, Павел разбираше това. Ето защо той преведе „Руах“ не в „Пнеума“, а в онова, което ние бихме нарекли „ум“.
А в Деяния 24:14 Павел казва:
„Но това ти изповядвам, че според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко, което е писано в закона и в пророците...“
Приятели, според учението, което някой наричаше „ерес“, Павел казва, че се покланял на Бога на бащите си. Павел не вярваше в каквото и да е „триединение“. Той се покланяше на същия Бог, на Когото се покланяха и бащите му в Стария завет. Той се покланяше на същия Бог, на Когото се покланяха и бащите му. Кои бяха бащите му? Авраам, Исак и Яков. Всеки библейски учен ще ви каже, че Авраам, Исак и Яков не са се покланяли на какъвто и да е вид „триединение“, какъвто и да е вид. И Павел казва, че можете да го наричате „еретик“ затова, че не се покланя на „триединение“, но той ще се покланя на Бога на бащите си, на Бога на Авраам, Исак и Яков, на Бога, Който се намира в Стария завет. Братя и сестри, същия този Бог се намира и в Новия завет, защото Павел направи изявлението в Новия завет. В Новия завет той каза:
„Ще се покланям на същия Бог както хората в Стария завет.“
Което ми казва, че Богът на Новия завет е същият като Бога на Стария завет. Приятели, неговото общение беше с Отец и Неговия Син. Затова в резюме: когато Библията говори за „духа на“ някого, тя говори за ума, характера или държанието на някого. Светият Дух не е друго същество или интелект на Божеството. Той е не друг, а самият Исус, освободен, или съблечен, от човешкото естество и намиращ се в друга форма, която не може да бъде видяна зрително, чута слухово или докосната физически.
Затова сега ще отправя призив. Искам да отправя призив и в продълже-ние на няколко минути ще говоря и ще ви дам известно време да помислите за призива. Моят призив ще бъде отправен към онези, които никога преди не са чували тази информация, или към онези, които са чували тази информация и преди, но не са се ангажирали публично да отстояват тази информация. Така че призивът ми е отправен към онези, които не са чували тази информация, или към онези, които са я чували, но никога не са се ангажирали с нея. Бих желал да се изправите за Исус сега, ако чуете Исус да говори на сърцето ви. Затова ако не сте я чували или сте я чували, но никога не сте заемали становище преди това, ако чуете Исус да говори на сърцето ви сега, бих ви помолил да се изправи-те заедно с мен, буквално.
И така, защо Светият Дух върши делата на Исус и прилича на Исус в хода на Библията, или прилича на Божествено същество? Защото е Исус. В началото на обръщението към всяка от църквите в книгата Откровение е кристално ясно, че на църквите говори Исус. Тогава се казва:
„Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите.“
Защо? Защото този Дух е Исус. Исус е „все во все“ за нашето спасение – от А до Я, началото и краят, алфа и омега на нашето спасение. Той е пътят, истината и животът. Братя и сестри, великата борба се отнася за това на кого ще се поклоните вие с ума си, дали ще се поклоните на Исус или на друг, дали ще въздигнете Исус до положението, което притежава по право, или ще въздигнете някой друг до Неговото положение? Няма достатъчно място в сърцето ви за Исус и някой друг. Исус е Този, Който обеща да не ви остави безутешни [бълг.: сираци] понеже Той ще дойде при вас. Той обеща да бъде ваш Утешител. Той обеща да ви помага. Той обеща никога да не ви остави, нито да ви забрави. Прияте-ли, Той обеща да бъде с вас през всичките дни до свършека на света.
Но, братя и сестри, има някой друг, който иска да заеме мястото на Исус в сърцето ви. Има някой друг, който иска да ви вдъхне своето несвято влияние. И той е доволен да приеме каквото и да е име, с което ви се иска да го наричате. Изборът е ваш.
„Днес е спасителен ден.“
„Изберете днес на кого искате да служите.“
Затова ако никога преди не сте чували тази информация или ако сте я чували преди, а не сте се ангажирали публично, и чувате Исус да ви говори сега, бих помолил да се изправите с мен сега. Исус призовава вас да отнесете благата вест за Него на един мъртъв и умиращ свят, за да дадете на тях възможността да вземат решение за Него, така че Той да може да се завърне. Исус ви казва сега:
„Ако изповядаш с устата си,че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.“
Исус поглежда, за да види дали вие ще Го изберете сега, защото утреш-ния ден не е обещан. Нека коленичим, където е възможно.
Небесни Татко, заставам сега пред Теб. Отче, моля се за всички онези, които са видели истината, намираща се в Твоето Слово. Отче, моля се да вземеш това познание, така че то да не бъде просто интелектуално познание, а познание на сърцето, така че Исус да не бъде отвън, чукайки на вратата на сърцето ни, но да отворим тази врата, за да влезе. Отче, има обаче някой друг, който иска да бъде в сърцето ни и той също чука на вратата на сърцето ни. И него не го е грижа как го наричаме – можем да го наричаме „Исус“, можем да го наричаме „Светия Дух“, можем да го наричаме по всякакви начини, за него няма значение. Отче, той просто иска да бъде в сърцето ни. Отче, моля се да не го допуснем да влезе, защото той просто ще ни даде едно несвято влияние. Искаме Исус. Отче, дай ни Исус, така че да не бъдем слаби и болни, Отче. Дай ни пълното и съвършено разбиране, от което се нуждаем, за да разберем, че Исус е Светият Дух. Защото, Отче, предстои Исус да се завърне скоро, а е необходимо да имаме Исус в сърцето си, ако ще ни връща заедно със Себе Си. Ако имаме някой друг в сърцето си, няма да можем да се върнем заедно с Исус, когато дойде. Отче, моля се да имаме Исус в сърцето си, защото именно Исус е Този, Който ще ни преобрази. Преобразяването ми не се извършва от мен, нито от който и да е друг. Извършва се от Исус. Затова, Отче, се моля да ни изпълниш толкова цялостно с Духа Си, че хората вече да не виждат нас, а вместо това да виждат Исус в нас. За това моля в името на Исус. Амин.
„Пионерни здраве и мисии“
За да подкрепите делото на „Пионерни здраве и мисии“, посетете phm.org.
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
