Из Великата борба - Елън Уайт
Много днес си задават въпроса: Христос ни обича много и копнее да бъде с нас през вечността; защо тогава Той все още не е дошъл, за да приключи този свят на мъка и смърт? Причината за голямото незнание и объркване по този въпрос е защото малко, дори между тези, които изповядват истината, са разбрали най-важните въпроси на Библията: причината за великата борба дейността в небесното светилище, изкупителното дело на Христос и освещението. В следствие на великата борба Бог има много голям проблем, свързан със Земята, преди да дойде втори път. Този проблем е: как Бог да ни вземе на небето без да пренесе заразата на греха и смъртта, които ние носим в целия всемир? Бог обича много грешника, но мрази до смърт греха и покварата ни... Затова Той трябва да намери път за спасението ни, напълно изчистени от всеки грях. Бог е намерил този път и на нас ни го представя чрез службите в светилището. Тук се задава въпроса: защо са били необходими всички онези жертви и церемонии в старозаветното еврейско светилище? Защо ние трябва да изучаваме тези служби? Не може ли Бог просто да опрости и преобрази човека, дарявайки го с вечността заради любовта Си? ... Отговорът е: “Не”...
Много днес си задават въпроса: Христос ни обича много и копнее да бъде с нас през вечността; защо тогава Той все още не е дошъл, за да приключи този свят на мъка и смърт? Причината за голямото незнание и объркване по този въпрос е защото малко, дори между тези, които изповядват истината, са разбрали най-важните въпроси на Библията: причината за великата борба дейността в небесното светилище, изкупителното дело на Христос и освещението. В следствие на великата борба Бог има много голям проблем, свързан със Земята, преди да дойде втори път. Този проблем е: как Бог да ни вземе на небето без да пренесе заразата на греха и смъртта, които ние носим в целия всемир? Бог обича много грешника, но мрази до смърт греха и покварата ни... Затова Той трябва да намери път за спасението ни, напълно изчистени от всеки грях. Бог е намерил този път и на нас ни го представя чрез службите в светилището. Тук се задава въпроса: защо са били необходими всички онези жертви и церемонии в старозаветното еврейско светилище? Защо ние трябва да изучаваме тези служби? Не може ли Бог просто да опрости и преобрази човека, дарявайки го с вечността заради любовта Си? ... Отговорът е: “Не”...
Тук достигаме до големия Божий проблем с нашите грехове. Всеки грях, извършен от човека, изисква неговата незабавна смърт, защото това единствено удовлетворява Божия свят закона. Защо? Какво всъщност е законът? Десетте заповеди са копие на небесния всемирен закон, който изявява не нещо друго, а величието, правдата, светостта и характера на самия Бог – Изход 34:3-5; Псалм 3:4-6. Този факт на закона е толкова важен, че Бог е поставил плочите на десетте заповеди в земното светилище в най-святото място, под златна плоча (Изход 40:20), запечатана със сиянието на Божието присъствие и пазителството на ангели. От друга страна, десетте заповеди бяха единственото нещо, което беше написано единствено с Божията ръка (Второзаконие 10:1, 2). Другите закони и постановления бяха написани чрез Мойсей и другите пророци (Второзаконие 31:34 ). А в новозаветно време на Йоан беше представено във видение ковчега на същите десет заповеди в Светия Светих, но вече в небесното светилище (Откровение 11:19). А в Еклесиаст 12:13 четем за най-важното, което Бог изисква от нас, за да ни спаси – “Пази закона Ми”. Същото четем и Римляни 2:6, 13; 1 Йоаново 2:4; 3:22; 5:2; Яков 2:10, 20, 26. Така завършва и Библията в книга Откровение 22:14 (в ръкопис на Киприан е записано: “Блажени, които изпълняват Божиите заповеди”). И така, всеки човек е мерен чрез Божия закон. А ние всички сме нарушители на този закон и сме станали грешни (1 Йоаново 3:4, Псалм 5:4-6), затова сме обречени на смърт ( Римляни 6:23). Бог обаче предоставя спасителен план за грешника, но без никакъв грях в него. Именно тук Божията любов не може да понесе смъртта на грешника, както повелява закона. Затова, вместо живота на грешника се представя жертвата на Христос, Който без грях беше осъден и убит. А за да можем да разберем ужасяващия характер на греха и как Бог решава проблема с него, ние трябва да изучим символите и службите в светилището, които сочат на Христос, Който умря на наше място. От Библията разбираме, че истинското Божие светилище винаги е било на небето и че днес там се извършва една специална служба. В старозаветното време в еврейския стан е имало едно земно светилище, което е било само копие (модел) на истинското небесно светилище (Изход 25:40; Псалм 11:4; 18:6; 68:33, 35; Исая 6:1-6; Михей 1:3; Евреи 8:1, 2).
Защо е било необходимо земно светилище, ако истинското е на небето? Службите в земното светилище трябва да ни представят какво Бог изисква от нас, за да изоставим всеки грях, защото грехът е нарушение на закона Му, а законът изявява самия Бог. Именно земното светилище представя решението на Божия проблем с греха. В земното светилище всеки ритуал и предмет ни насочва към Христовата жертва (Римляни 3:24, 25; 2 Коринтяни 5:21; Исая 53:5; Евреи 10:10-14). И така, чрез Христовата жертва смъртното наказание за греха на човека беше напълно платено. Божието правосъдие от гледна точка на закона, беше напълно задоволено. Сега всеки разкаял се, който желае, може да приеме (да повярва) заместителната смърт на Христос, в качеството Му на Изкупител и Бог. Нека да разгледаме същността в жертвените ритуали. В двора на светилището всеки, който е съгрешил, донася своето жертвено животно. След това грешникът полага ръка върху главата на животното и изповядва греха си. С този акт грешникът прехвърля своя грях от себе си върху животното, което става носител на греха и респективно на смъртта... После животното се връзва на жертвеника и бива заклано собственоръчно от грешника. После свещеникът внася кръвта в светилището ( на олтара и завесата). Представянето на кръвта представя живота на жертвата. А акта на внасяне на кръвта в светилището показва, че невинната жертва се представя пред Бог. Така невинното животно понася вината и трябва да умре поради прехвърлените му грехове – Левит 4:4-6, 16, 17.
Нека сега да погледнем на истинския жертвен Агнец – Христос. Той никога не съгреши, но трябваше да умре, защото беше натоварен с моите и вашите грехове, като заместител на реалния грешник. Тук възниква много важен въпрос. Христовата смърт не отделя греха от индивидуалния грешник и не го прави способен за спасение. Смъртта на Агнеца само “заплаща” смъртното наказание за греховете на онези грешници, които ще пожелаят и ще изпълнят Божиите условия за пълното отделяне от греха. А окончателното ни отделяне от греха и годност за спасение се осъществяват не на кръста, а в изследователния съд в Светая Светих на Небесното Светилище...
А каква е ролята на свещеника? Грешният човек не може да представи своята жертва директно на Бог. Нужен е посредник, т.е. свещеник, който единствено може да представи жертвите за грях (Евреи 8:3). Но земен първосвещеник не може да бъде посредник в небесното светилище. Там единствен Първосвещеник и Ходатай може да е само Христос, в качеството Си на Изкупител и Творец (Бог) – Евреи 4:14, 15 ; Евреи 5:5, 6, 10; 6:19, 20; 7:22-26; 8:1, 2; 9:11, 12, 24; 10:12, 10:19, 20; Римляни 8:34; Матей 26:64).
Службите в земното светилище са в две различни отделения. Всекидневна служба за грях се извършваше в Светая. А един ден от годината, само първосвещеникът имаше служба в Светая Светих, за очистване на светилището от греховете (Левит 16 гл., Евреи 9:6, 7). След възнесението Си Христос заема първосвещеническата Си служба, застъпвайки се за греховете на света в Светая на небесното светилище (Евреи 8:1, 2; 6, 20; 9:11, 12, 23; 10:12, 10:19, 20; Матей 26:64; Деяния 7:55). Кога Христос извършва службата Си в Светая Светих на небесното светилище? Това не става всяка година. Бог е определил, че това трябва да стане веднъж в края на времето (Евреи 9:23-26; 10:19). А къде е определен краят на времето? В Даниил 8:14, 26, 27 четем, че очистването на светилището става до 2300 денонощия и този период е в края на времето, от 1844 г. сл. Хр. Насам, това пророчество не може да се отнася за земното светилище, защото то се разрушава в 70 г. сл. Хр. от Тит. А как достигаме датата 1844 г.? Пророчески дните в Библията са равни на години, т.е. 2300 дни = 2300 години ( Езекиил 4:6; Числа 14:34). Обяснение на пророчеството четем в Даниил 9:24, 25 . Там ни се дава началната дата на 70 седмици (т.е. 490 години), които трябва да се отделят от 2300 денонощия (години). А тази начална дата (тя е начало на 2300 години) е свързана с едикт на персийски царе (Ездра 6:3, 14; 7:11; 9:9) за възстановяване на Ерусалим (Даниил 9:25). Това става в 457 г. пр. Хр. И така 490 години (70 седмици) завършват в 34 г. сл. Хр. След като се отделят 490 години от 2300 години, остават 1810 години, които се простират до 1844 г. сл. Хр.
В какво се състои делото на изследователния съд в Светая Светих? При очистването на земното светилище един път годишно се заличаваха натрупаните там грехове от изминалата година. В небесното светилище се извършва подобна служба. Разликата е, че тук не се изчистват греховете само от изминалата година, но всички грехове на вярващи хора от времето на Адам до края на времето. Самото изчистване е заличаване на записите за греховете в небесните книги... Но преди това заличаване трябва да се извърши точен преглед (изследване), кои от онези, които са повярвали в Христа, (1 Петрово 4:17; Даниил 7:22) са истински покаяни и са изпълнили Божието условие за изоставяне на всеки грях (Ефесяни 1:4, 6; 4:22; 5:27). Само за такива вярващи лично Христос – небесният Първосвещеник (а не земен свещеник) се застъпва като Изкупител и Ходатай, заличавайки всеки грях и петно от тяхното досие в небесните регистри. Именно в този изследователен съд (който тече от 1844 г. насам) се решава окончателно кой е годен да бъде спасен и кой не е годен. За този изследователен съд четем в Даниил 7:9,10 ; Откровение 14:7. Решенията, взети в изследователния съд дават уверение на цялата вселена, че на небето ще влязат само онези, които не просто са вярвали и изповядвали Христос с устата си, но са онези, с които е настъпило преобразяване, хора без всякакъв грях в подбуди, мисли и дела. Този съд е преди Пришествието, за да покаже на небето кои са истинските и кои фалшивите вярващи, доказвайки Божията справедлива и победоносна кауза в края на великата борба... Нека да прочетем от Духа на пророчеството каква трябва да е подготовката ни, за да не бъдем намерени недостатъчни на Божиите везни: “В момента живеем във времето на изследователния съд. Темата за светилището и съда трябва да се изучава много сериозно. Сатана прави всичко, за да ангажира ума ни и да пилее енергията ни, за да ни отклони от делото на реформа във време, в което всеки момент ще се решат съдбите ни. Ако онези, които крият и извиняват греховете си, видят как Сатана ликува над тях, как техният живот хули Христос и ангелите, те биха изпаднали в ужас и биха изоставили срамния си живот. Сатана завладява ума ни като подхранва порочните и грозни страни на характера ни, защото ние не влагаме усилие и борба да изоставим тези свои грозни страни. Трябва постоянно и задълбочено да изследваме сърцето, мислите и подбудите си. Повърхностният и безгрижен дух ще се окаже ужасен провал за мнозина. Сериозна, ежедневна и тежка битка трябва да се извърши от тези, които искат да соят до престола на Агнето. Един след друг изтичат безвъзвратно последните дни в това време на съд, попълвайки небесните книги с нашите дела, думи, копнежи и най-тайни подбуди. Така характерът ни се представя абсолютно точно в небесните доклади, а ние сме толкова безразлични сега км тези доклади... Ако се отдръпнеше завесата на невидимия свят, човеците биха видели как Божии ангели записват всяка тяхна дума и постъпка, с които те отново ще се срещнат в съда. О, колко много грозни и зли думи не биха били изречени, колко много престъпни дела на агресия, егоизъм и подлост не биха били извършени... В съда ще бъде точно преценено как сме използвали всяка способност и възможност, дадена ни от Небето. Как сме реализирали своето време, перо, пари, влияние и власт. Използвали и сме силите, поверени в ръка, сърце и ум за Божия прослава и разпространение на Божията последна вест в света. Скритият човешки егоизъм, всяка форма на гордост, себевъздигане и лицемерие, неизпълнени задължения към ближни, пренебрегнати изисквания на Спасителя, всичко това е записано точно в небесните книги. Там хората ще видят колко често са отдавали на сатана време, мисли, енергия и средства, принадлежащи на Христос. Пари, време и сили се прахосват за външен показ, суета и човешка похвала. А колко малко и кратки са моментите, посветени на молитва, изучаване на Писанието, смирение на душата, и изоставяне на греха. Христос даде всичко от Себе Си за да ни спаси. Готов е да ни даде и вечността, а ние толкова малко Го търсим, слушаме, обичаме, чакаме и изпълняваме изискванията Му... Великата борба, стр. 304-306.
Защо е било необходимо земно светилище, ако истинското е на небето? Службите в земното светилище трябва да ни представят какво Бог изисква от нас, за да изоставим всеки грях, защото грехът е нарушение на закона Му, а законът изявява самия Бог. Именно земното светилище представя решението на Божия проблем с греха. В земното светилище всеки ритуал и предмет ни насочва към Христовата жертва (Римляни 3:24, 25; 2 Коринтяни 5:21; Исая 53:5; Евреи 10:10-14). И така, чрез Христовата жертва смъртното наказание за греха на човека беше напълно платено. Божието правосъдие от гледна точка на закона, беше напълно задоволено. Сега всеки разкаял се, който желае, може да приеме (да повярва) заместителната смърт на Христос, в качеството Му на Изкупител и Бог. Нека да разгледаме същността в жертвените ритуали. В двора на светилището всеки, който е съгрешил, донася своето жертвено животно. След това грешникът полага ръка върху главата на животното и изповядва греха си. С този акт грешникът прехвърля своя грях от себе си върху животното, което става носител на греха и респективно на смъртта... После животното се връзва на жертвеника и бива заклано собственоръчно от грешника. После свещеникът внася кръвта в светилището ( на олтара и завесата). Представянето на кръвта представя живота на жертвата. А акта на внасяне на кръвта в светилището показва, че невинната жертва се представя пред Бог. Така невинното животно понася вината и трябва да умре поради прехвърлените му грехове – Левит 4:4-6, 16, 17.
Нека сега да погледнем на истинския жертвен Агнец – Христос. Той никога не съгреши, но трябваше да умре, защото беше натоварен с моите и вашите грехове, като заместител на реалния грешник. Тук възниква много важен въпрос. Христовата смърт не отделя греха от индивидуалния грешник и не го прави способен за спасение. Смъртта на Агнеца само “заплаща” смъртното наказание за греховете на онези грешници, които ще пожелаят и ще изпълнят Божиите условия за пълното отделяне от греха. А окончателното ни отделяне от греха и годност за спасение се осъществяват не на кръста, а в изследователния съд в Светая Светих на Небесното Светилище...
А каква е ролята на свещеника? Грешният човек не може да представи своята жертва директно на Бог. Нужен е посредник, т.е. свещеник, който единствено може да представи жертвите за грях (Евреи 8:3). Но земен първосвещеник не може да бъде посредник в небесното светилище. Там единствен Първосвещеник и Ходатай може да е само Христос, в качеството Си на Изкупител и Творец (Бог) – Евреи 4:14, 15 ; Евреи 5:5, 6, 10; 6:19, 20; 7:22-26; 8:1, 2; 9:11, 12, 24; 10:12, 10:19, 20; Римляни 8:34; Матей 26:64).
Службите в земното светилище са в две различни отделения. Всекидневна служба за грях се извършваше в Светая. А един ден от годината, само първосвещеникът имаше служба в Светая Светих, за очистване на светилището от греховете (Левит 16 гл., Евреи 9:6, 7). След възнесението Си Христос заема първосвещеническата Си служба, застъпвайки се за греховете на света в Светая на небесното светилище (Евреи 8:1, 2; 6, 20; 9:11, 12, 23; 10:12, 10:19, 20; Матей 26:64; Деяния 7:55). Кога Христос извършва службата Си в Светая Светих на небесното светилище? Това не става всяка година. Бог е определил, че това трябва да стане веднъж в края на времето (Евреи 9:23-26; 10:19). А къде е определен краят на времето? В Даниил 8:14, 26, 27 четем, че очистването на светилището става до 2300 денонощия и този период е в края на времето, от 1844 г. сл. Хр. Насам, това пророчество не може да се отнася за земното светилище, защото то се разрушава в 70 г. сл. Хр. от Тит. А как достигаме датата 1844 г.? Пророчески дните в Библията са равни на години, т.е. 2300 дни = 2300 години ( Езекиил 4:6; Числа 14:34). Обяснение на пророчеството четем в Даниил 9:24, 25 . Там ни се дава началната дата на 70 седмици (т.е. 490 години), които трябва да се отделят от 2300 денонощия (години). А тази начална дата (тя е начало на 2300 години) е свързана с едикт на персийски царе (Ездра 6:3, 14; 7:11; 9:9) за възстановяване на Ерусалим (Даниил 9:25). Това става в 457 г. пр. Хр. И така 490 години (70 седмици) завършват в 34 г. сл. Хр. След като се отделят 490 години от 2300 години, остават 1810 години, които се простират до 1844 г. сл. Хр.
В какво се състои делото на изследователния съд в Светая Светих? При очистването на земното светилище един път годишно се заличаваха натрупаните там грехове от изминалата година. В небесното светилище се извършва подобна служба. Разликата е, че тук не се изчистват греховете само от изминалата година, но всички грехове на вярващи хора от времето на Адам до края на времето. Самото изчистване е заличаване на записите за греховете в небесните книги... Но преди това заличаване трябва да се извърши точен преглед (изследване), кои от онези, които са повярвали в Христа, (1 Петрово 4:17; Даниил 7:22) са истински покаяни и са изпълнили Божието условие за изоставяне на всеки грях (Ефесяни 1:4, 6; 4:22; 5:27). Само за такива вярващи лично Христос – небесният Първосвещеник (а не земен свещеник) се застъпва като Изкупител и Ходатай, заличавайки всеки грях и петно от тяхното досие в небесните регистри. Именно в този изследователен съд (който тече от 1844 г. насам) се решава окончателно кой е годен да бъде спасен и кой не е годен. За този изследователен съд четем в Даниил 7:9,10 ; Откровение 14:7. Решенията, взети в изследователния съд дават уверение на цялата вселена, че на небето ще влязат само онези, които не просто са вярвали и изповядвали Христос с устата си, но са онези, с които е настъпило преобразяване, хора без всякакъв грях в подбуди, мисли и дела. Този съд е преди Пришествието, за да покаже на небето кои са истинските и кои фалшивите вярващи, доказвайки Божията справедлива и победоносна кауза в края на великата борба... Нека да прочетем от Духа на пророчеството каква трябва да е подготовката ни, за да не бъдем намерени недостатъчни на Божиите везни: “В момента живеем във времето на изследователния съд. Темата за светилището и съда трябва да се изучава много сериозно. Сатана прави всичко, за да ангажира ума ни и да пилее енергията ни, за да ни отклони от делото на реформа във време, в което всеки момент ще се решат съдбите ни. Ако онези, които крият и извиняват греховете си, видят как Сатана ликува над тях, как техният живот хули Христос и ангелите, те биха изпаднали в ужас и биха изоставили срамния си живот. Сатана завладява ума ни като подхранва порочните и грозни страни на характера ни, защото ние не влагаме усилие и борба да изоставим тези свои грозни страни. Трябва постоянно и задълбочено да изследваме сърцето, мислите и подбудите си. Повърхностният и безгрижен дух ще се окаже ужасен провал за мнозина. Сериозна, ежедневна и тежка битка трябва да се извърши от тези, които искат да соят до престола на Агнето. Един след друг изтичат безвъзвратно последните дни в това време на съд, попълвайки небесните книги с нашите дела, думи, копнежи и най-тайни подбуди. Така характерът ни се представя абсолютно точно в небесните доклади, а ние сме толкова безразлични сега км тези доклади... Ако се отдръпнеше завесата на невидимия свят, човеците биха видели как Божии ангели записват всяка тяхна дума и постъпка, с които те отново ще се срещнат в съда. О, колко много грозни и зли думи не биха били изречени, колко много престъпни дела на агресия, егоизъм и подлост не биха били извършени... В съда ще бъде точно преценено как сме използвали всяка способност и възможност, дадена ни от Небето. Как сме реализирали своето време, перо, пари, влияние и власт. Използвали и сме силите, поверени в ръка, сърце и ум за Божия прослава и разпространение на Божията последна вест в света. Скритият човешки егоизъм, всяка форма на гордост, себевъздигане и лицемерие, неизпълнени задължения към ближни, пренебрегнати изисквания на Спасителя, всичко това е записано точно в небесните книги. Там хората ще видят колко често са отдавали на сатана време, мисли, енергия и средства, принадлежащи на Христос. Пари, време и сили се прахосват за външен показ, суета и човешка похвала. А колко малко и кратки са моментите, посветени на молитва, изучаване на Писанието, смирение на душата, и изоставяне на греха. Христос даде всичко от Себе Си за да ни спаси. Готов е да ни даде и вечността, а ние толкова малко Го търсим, слушаме, обичаме, чакаме и изпълняваме изискванията Му... Великата борба, стр. 304-306.
RSS Feed
