От Духът на пророчеството
През 1879 г. получих видение, в което бях пренесена в деня на Страшния съд. Видях как Божият трон беше заобиколен от милиони. Но моето внимание беше насочено върху групата на онези, които бяха просветени вярващи, носели светлината на истината. Отвориха се няколко книги и всяко име от тези, които държаха истината, беше споменато едно по едно и за всяко лице беше представен доклад за техните добри дела. Лицата им грееха от радост. След това се отвори друга книга, в която беше регистърът на греховете и срещу всяко име се изнася доклад за греховете на държалите истината. Техните лица помръкнаха в ужаси и устните им побледняха от страх. А това беше предизвикано не само от доклада за греховете им, но най-вече от Божия поглед, който се спираше от индивид на индивид...
През 1879 г. получих видение, в което бях пренесена в деня на Страшния съд. Видях как Божият трон беше заобиколен от милиони. Но моето внимание беше насочено върху групата на онези, които бяха просветени вярващи, носели светлината на истината. Отвориха се няколко книги и всяко име от тези, които държаха истината, беше споменато едно по едно и за всяко лице беше представен доклад за техните добри дела. Лицата им грееха от радост. След това се отвори друга книга, в която беше регистърът на греховете и срещу всяко име се изнася доклад за греховете на държалите истината. Техните лица помръкнаха в ужаси и устните им побледняха от страх. А това беше предизвикано не само от доклада за греховете им, но най-вече от Божия поглед, който се спираше от индивид на индивид...
Този пронизващ поглед четеше всяка мисъл, подбуда, дума и дело на всеки в този съд. Целият им живот като че ли минаваше на лента пред подсъдимия, докато страшния поглед на Всевишния почиваше върху тях. В резултат на това, всеки с неописуем ужас признава всяка своя слабост и порок, всяко незачетено предупреждение, всеки потъпкан и подминат шанс за покаяние и реформа и всеки миг на пропусната светлина и благословение.
Те признават своето бездействие, предателство, пропуснати привилегии и умоляващи влияния на Святия Дух. Както и всички онези моменти, в които невниманието, апатията и светския дух са заглушили гласа на Свидетелствата.
О, с какъв ужас те най-после разбраха, че Божиите обещания, милост, любов и подкрепа са били условни и, че милостта Му не е била безгранична. Най-после, но вече твърде късно, те осъзнават, че с Божията милост и любов не може да се злоупотребява. Те разбират добре и че пропуснатите моменти за придобиване на лична опитност и градене на безценно доверие в Христа са пропилени нехайно и безотговорно за временното, безстойностното и пошлото, на вече отминал свят. Чак сега те разбраха ужаса на греха и на собственото себевъзвеличаване. Разбраха добре колко самоизмамна и безстойностна е била мисълта, че неща като – познание на истината, регистрация в църковните списъци и правенето на някои дребни малки реформи в облекло и държание не е достатъчно за Небесната святост и чистота. Те са пренебрегнали онази тежка, всекидневна, пълна и дълбока реформа на подбуди, мисли, действия и онова освещение, при което Божието, Небесното и Вечното би трябвало да е първото, основното и най-великото в нашите интереси, планове , стремежи...
След това видях как друга книга се отваряше и вътре бяха записани различните категории грехове и слабости, записани в колони и подглави...
И така, под водещото заглавие – “Пожелание на чуждото”, следва подглава – лъжа, кражба, грабителство, измама, скъперничество...
Заглавието “Амбиции” е последвано от подглава – гордост, разточителство, ревност...; заглавието “Лоши чувства” следва подглава – злоба, ярост, завист, омраза, похотливост, прелюбодейство, снизхождение, омаловажаване и прикриване на зло, поквара в дела и мисли, неподчинение, глезене, развращаване, задоволяване на собствени егоистични желания, животински страсти...
След това вниманието ми беше привлечено от една специална класа – от тези, които бяха държали истината. Те бяха регистрирани под названието – Хора, които са пречка в напредъка на Божията светлина и реформа за църквата. Те бяха обявени за предатели на святото доверие. До тях бяха достигнали Божиите предупреждения, упреци и привилегии, но те не бяха зачетени и разработени. Вместо това, тази каса се е интересувала единствено от собствените си интереси и просперитет, а не за напредъка и чистотата на Божието дело, както и за спасението на душите в тъмнината. Те са обявени за виновни не само за своето бездействие, но и затова, че са възпирали парични средства, които Бог им е заел.
Друга група е обявена като неоказваща съдействие в делото, егоистично оставяйки всичко да вършат други, смятайки, че те нямат отговорности...
След като сцената на видението на съда приключи, аз с облекчение осъзнах, че това е в бъдещето. Аз бях толкова уплашена и ужасена, че с благодарност си отдъхнах, за това, че ние все още имаме време и възможности за реформа, както и шанса никога да не достигнем този съд...
“Свидетелства към църквата”, том 4, стр. 385, 386, англ. изд.
Те признават своето бездействие, предателство, пропуснати привилегии и умоляващи влияния на Святия Дух. Както и всички онези моменти, в които невниманието, апатията и светския дух са заглушили гласа на Свидетелствата.
О, с какъв ужас те най-после разбраха, че Божиите обещания, милост, любов и подкрепа са били условни и, че милостта Му не е била безгранична. Най-после, но вече твърде късно, те осъзнават, че с Божията милост и любов не може да се злоупотребява. Те разбират добре и че пропуснатите моменти за придобиване на лична опитност и градене на безценно доверие в Христа са пропилени нехайно и безотговорно за временното, безстойностното и пошлото, на вече отминал свят. Чак сега те разбраха ужаса на греха и на собственото себевъзвеличаване. Разбраха добре колко самоизмамна и безстойностна е била мисълта, че неща като – познание на истината, регистрация в църковните списъци и правенето на някои дребни малки реформи в облекло и държание не е достатъчно за Небесната святост и чистота. Те са пренебрегнали онази тежка, всекидневна, пълна и дълбока реформа на подбуди, мисли, действия и онова освещение, при което Божието, Небесното и Вечното би трябвало да е първото, основното и най-великото в нашите интереси, планове , стремежи...
След това видях как друга книга се отваряше и вътре бяха записани различните категории грехове и слабости, записани в колони и подглави...
И така, под водещото заглавие – “Пожелание на чуждото”, следва подглава – лъжа, кражба, грабителство, измама, скъперничество...
Заглавието “Амбиции” е последвано от подглава – гордост, разточителство, ревност...; заглавието “Лоши чувства” следва подглава – злоба, ярост, завист, омраза, похотливост, прелюбодейство, снизхождение, омаловажаване и прикриване на зло, поквара в дела и мисли, неподчинение, глезене, развращаване, задоволяване на собствени егоистични желания, животински страсти...
След това вниманието ми беше привлечено от една специална класа – от тези, които бяха държали истината. Те бяха регистрирани под названието – Хора, които са пречка в напредъка на Божията светлина и реформа за църквата. Те бяха обявени за предатели на святото доверие. До тях бяха достигнали Божиите предупреждения, упреци и привилегии, но те не бяха зачетени и разработени. Вместо това, тази каса се е интересувала единствено от собствените си интереси и просперитет, а не за напредъка и чистотата на Божието дело, както и за спасението на душите в тъмнината. Те са обявени за виновни не само за своето бездействие, но и затова, че са възпирали парични средства, които Бог им е заел.
Друга група е обявена като неоказваща съдействие в делото, егоистично оставяйки всичко да вършат други, смятайки, че те нямат отговорности...
След като сцената на видението на съда приключи, аз с облекчение осъзнах, че това е в бъдещето. Аз бях толкова уплашена и ужасена, че с благодарност си отдъхнах, за това, че ние все още имаме време и възможности за реформа, както и шанса никога да не достигнем този съд...
“Свидетелства към църквата”, том 4, стр. 385, 386, англ. изд.
RSS Feed
