Из книгата “Поглед нагоре” от Елън Уайт
“Духът на антихриста се развива много бързо. Всички, които имат голяма светлина, но не са изпълнили условията да изоставят всеки грях в пълно послушание, ще претърпят огромна загуба. Всеки, който смята, че е негово право да постъпва както иска, без да се съобразява на кой Бог се е обрекъл да служи, ще бъде оставен да действа по волята си. Такъв човек ще преживее тежки и горчиви опитности, защото не е научил урока на упованието и връзката...
“Духът на антихриста се развива много бързо. Всички, които имат голяма светлина, но не са изпълнили условията да изоставят всеки грях в пълно послушание, ще претърпят огромна загуба. Всеки, който смята, че е негово право да постъпва както иска, без да се съобразява на кой Бог се е обрекъл да служи, ще бъде оставен да действа по волята си. Такъв човек ще преживее тежки и горчиви опитности, защото не е научил урока на упованието и връзката...
Представени ми бяха сцени във връзка с последните събития,които трудно могат да се опишат с думи. Ще дойдат такива тежки дни за всички по земята, които ще смирят всяко сърце. Бог ми разкри, че ние не трябва да очакваме от никой човек да ни даде сила и опит, нито да зависим от хора в получаването на твърдост и ръководство. Никой да не се счита сигурен като разчита на себе си или на някой друг... Скъсал ли си с духа и влиянието на света, с неговите кроежи и себелюбиви интереси? Напредваш ли всеки ден в святост и Христоподобие, което ще гарантира връзката и закрилата на Великия Аз Съм. Всички, които желаят да се намерят сред онези, които са без петно и бръчка, трябва незабавно да реализират в пълнота всяко Божие изискване. Бог ще изпита характера на всеки кандидат за Небето, във всяко отношение. Бог изпитва подбудите, постъпките, говора и мислите ни в най-голяма дълбочина. Трябва да придобием способността да бъдем търпеливи, кротки и любящи към всички, особено към тези, които си служат със сатанинските методи. Трябва да забравим и отхвърлим всяка грубост, викане, кавга, буен и прибързан нрав, заедно с всяка нелюбезност и раздразнение. Няма значение от провокацията и злото, което се изсипва върху нас, ние трябва да проявяваме себеконтрол на всяка цена и във всяка ситуация. Всякакво извинение или хвърляне на вината върху другите се зачита от Бог като нежелание от наша страна да извършваме изискващата се реформа. Ако ние проявяваме бдителност, въздържаност и себеконтрол от време на време, а не като неизменен принцип на живота ни, ние няма да бъдем зачетени като верни. За да се реализира всичко това се изисква всекидневна бдителност и постоянство, само така ще докажем на света и на Небето, че ще бъдем годни поданици в Христовото царство...
Христос прие човешко естество, изоставяйки всяка небесна слава и власт. Той понесе омразата, унижението и подигравките на народ, който бе създал със собствените Си ръце, и накрая преживя една страшна саможертва, за да покаже, че може да се живее без грях и да бъдеш верен на Бог в един неверен свят. Малко, много малко са тези, които разбират добре колко велики и страшни интереси са заложени в Христовата жертва, която да ни даде шанс да бъдем спасени от греха и смъртта при условие на пълно послушание на Божиите изисквания. Само онези, които са истински обърнати, разбират, че няма да видят Небето, ако не изградят характера си по Христовия образец. Портите на Божия град няма да се отворят за онези, които се бавят или са нехайни и безразлични, в това дело на освещение. Колко щастие и неизмерима слава очаква ония, които сега влагат всяко усилие, за да бъдат верни. Християни, които живеят егоистично и безразсъдно или са нехайни в Божието дело, са блудкави за Христос. Можем ли докато се намираме в студено, безжизнено лаодикийско състояние, да оценим и да реализираме изискванията на Свидетелствата? Как тогава очакваме да получим святия Божий печат на челата си от Откровение 7 гл.? Как може да си позволяваме, ден след ден, да бъдем неподготвени аз срещата ни с Христос? Как смеем да стоим още в греховете си и осквернената си същност? Защо не се плашим от това свое ужасно състояние?.. Колко много ще бъдат онези, които ще разчитат на някаква тяхна измислена Божия благодат и любов, която ще ги подкрепи и освети в последния момент, без да са реализирали преди това в тежки битки, ден след ден, изискващата се от тях Христоподобност. Не забравяйте, че Бог е любов, но и велика Правда, и който не живее тази правда, не е достоен за името Му. Бог очаква и ще работи само с онези, които с вярност изпълняват Неговата воля, както за личното си освещение, така и за спешното разпространение на вестите от Откровение 14 гл. за това последно време...
Колко много време, средства, енергия и мисъл влагаме за нашите егоистични цели и светски копнежи, а на изпълнението на Божията воля и кауза гледаме несериозно, като ги отлагаме някъде в бъдещето, докато се окаже, че най-добрите ни години са отминали и ние сме останали неверни и неосветени...
Престанете да се оплаквате, дори ако имате причина за това. Трябва да проявявате пълно доверие в Бог, като на дете, а не да сте в състояние на напрежение, неспокойствие и измъченост. Когато се доверявате напълно, вие давате шанс на Бог да работи във вас. Когато обаче се отдръпнете в своите безпокойства, това е пречка за Святия Дух да работи директно с вас и чака докато пак ще Му се доверите напълно. Вашето безпокойство може да идва и директно от Сатана, който има следната стратегия: “Ще тормозя, докато направя вярата им купчина развалини”...
Вие сигурно имате желание да изпълните Божията воля, но се плашите и свивате поради страха от болката и жертвите, които са необходими... Но вие забравяте, че в тази битка Исус ще ви подкрепи, колкото и когато трябва. В нито един миг ние не сме оставени сами. Бог е предвидял всяка помощ и сила, но при условие на пълно подчинение...
Не се обръщайте назад, за да отваряте стари рани, дела, болки, грехове и спомени. Гледайте само това, което трябва да правите днес. Трябва да се научим да изказваме всичките си безпокойства на Исус и после да се отпуснем в пълно доверие, изчаквайки Божията намеса, както и когато Той прецени... Ние ще имаме премеждия, те са част от нашата небесна подготовка... В бъдещия живот ще разберем неща, които тук сме недоумявали. Ще видим колко силен противник сме имали и колко много ангелите са ни пазили. Бог дава поредното изпитание, за да ни освещава все повече, но точно тогава Сатана ни атакува, за да ни накара да се оплакваме и да станем подтиснати, отчаяни, скърбящи и стенещи... Тогава той сочи към нас и вика колко жалки християни сме, така Христовото име е злепоставено. Затова не допускайте тези ваши слабости, Бог винаги има изходен път за всеки проблемен случай. Нашият ум трябва непрекъснато да е зает с мисълта и характера на Бог, както и за новата земя. Така ние ще можем да имаме все по-голям контрол над неудържимата ни мисъл, която винаги е склонна да се рее в земното, безсмисленото, пошлото и суетното... С така необуздана мисъл Бог не може да работи. Вие трябва постоянно да проявявате контрол и над мисълта си...
Винаги помнете, че работата на Сатана и ангелите му е да мами, спъва, лъже, да ни тласка към опасности и изкушения, да ни обезсърчава и отчайва. Нашата работа е постоянно да задействаме волята си, за да противодействаме, отхвърляме и мразим всичко, което сатана ни налага... А Божието дело е един чуден спасителен мост, който винаги се спуска над онези, които са верни и изпълняват Неговите условия...
Отмахни всички грехове, зли думи, мисли и дела, които нараняват и злепоставят Христовото име. Тогава Божието влияние ще те облива с чудната си сила и ти ще бъдеш изваян в нов човек. Често умът ни може да бъде замъгленост душевна или физическа болка. В такъв момент не се отдавай на мисъл, която може да те “заведе” в още по-тъмни душевни мъки. Не изпадай в плен на минали болки, защото това доставя най-голяма радост на Сатана. Просто се отпусни и покажи на цялото Небе, че имаш абсолютно доверие в своя Създател и Изкупител. Твоето поведение и поглед трябва да показват, че точно в този момент на страдание ти не се съмняваш в любовта Му, грижата Му и закрилата Му... Нека сърцето и душата ти се опуснат в обятията на Всемогъщия, като едно изтощено и изплашено дете в скута на майка си... Колко напразно, изтощително и неудовлетворяващо е всяко светско нещо. Защо тогава толкова често и дълго бягаме от закрилата и въздействието на Единствения, Който дава мир, щастие и вечност...
Помнете, че ако вие сте получили дадено предупреждение, укор, инструкция или вест от Библията или Свидетелствата, това ще изисква вашите незабавни действия. Ако вие обаче се бавите или отклонявате, като проявявате нехайство и оставате бездейни, то тогава вие вървите с вързани очи към приготвените сатанински капани. Бог в този момент остава бездеен, защото срещу вашето име в небесните книги се отбелязва невярност и своеволие. Бог не води Своите верни чада по път различен от този, по който те самите биха желали да вървят, ако можеха като Него да “виждат”... Никой не може да остане в неутрално положение и да бъде Божий верен воин... Онези, които се поставят в позиция на безразличие, бездействие и лаодикийска хладкост по отношение на освещението и вестите за това последно време, няма да бъдат годни за победа над Сатана, света и плътта... О, да можеше всеки да разбере, че този живот е школа, в която трябва да се подготвим за изпита пред Бог и небето...
Най-желаният удар, който Сатана ни нанася, е обезсърчението. Не го допускайте, независимо от обстоятелствата. Никога не позволявайте временната емоция или чувство, или светска суета да ръководят ума и разума ви. Не губете контрол над себе си, независимо от натиска... Недопустимо е за един християнин да проявява раздразнение, нетърпение и остър език, който да отвръща на провокациите. Не се опитвайте да се защитавате и подминавайте тези, които ви провокират. Много внимавайте, когато сте в изпитание, да не проявявате прибързаност. В ситуация на остра форма на гняв, враждебност и омраза, проявени към вас, трябва да запазите себеконтрол и да подчините мислите и волята си, за да може Божието ръководство да се намеси във вашия случай. Тези, които не желаят да направят усилията и жертвите, които се изискват, а се носят по течението, след като имат толкова много светлина, няма да чуят за себе си: “Хубаво, добри и верни слуго...”
Обръщам се към всички наши сестри. Ако те нямат съпруг, на който да се облягат, те могат да се опрат още по-здраво на Божията десница, която няма да ги изостави... Вярващи, които са подтиснати, мрачни и скръбни, представят много лошо Христос. Когато добре осъзнаем какво понесе Христос за нас, трябва ли да се оплакваме, когато трябва да понесем себеотрицание, изпитание и страдание... Плодовете, които ще дадем, ще свидетелстват ли, че сме учили в Христовата най-висша школа...
Ако можехте да видите Христос пред престола на Отца, как очаква нашите молитви, отдаденост на волята ни и отказване от нашата бунтовност и егоизъм, то тогава вие бихте водили друг верски живот. Сатанинските армии триумфират, когато вие сте лениви, неверни, нехайни и бездейни за Божието име и вести, в това последно време. Всяка душа, която ще представя с вярност своя Господ, ще бъде изкушавана с цялата сила на сатанинското прелъстително влияние. Трябва да поддържаме постоянна решимост да се противопоставяме на всяко изкушение, провокация, грях или слабост. Само тогава ангелите ще извършат това онова, което вие не можете. Те очакват нашето сътрудничество. Победа трябва да се извоюва всеки ден. Трябва да изпитваме една жива зависимост от нашия жив Бог. Само една такава връзка, изградена в благодатно време, ще ни направи способни да чуваме, различаваме и следваме нашия Бог в идващата страшна буря на последните събития...
Трябва да развием до възможния предел своите сили и бдителност, за да достигнем Божията мярка. Само тогава няма да се люшкаме от всеки напор на сатанинския вятър, който постоянно ни отнася в светски проекти, копнежи и развлечения. А дяволът стои отстрани и се надсмива над пропиляното време и усилие да гоним цели, които винаги се изплъзват от ръцете ни. А какво иска Бог? – съвършенство и христоподобие, нищо по-малко от това. Пясъкът в часовника на времето бързо изтича и всички, които следват своите дребни, егоистични и суетни цели, подминават единствената спасителна пътека...
Бог е в постоянна връзка с падналите жители на този свят. Той не е никак безразличен към техните борби, страдания и грижи. Но Той е особено загрижен за Своя верен народ и държи точна сметка за всички, които го подтискат, объркват и тормозят. Той чува всеки техен стон, молитва и копнеж. Той регистрира всяка тяхна мисъл, дума, действие и подбуда. Той ще допуска верният Му народ да преминава през борби и трудности, но винаги ще има изходен път. Никога преди от Божия верен народ не се е изисквало да бъде толкова бдителен, колкото в тези последни и бурни дни. При последните събития ще има едно всеобщо просветляване на истината по цялата земя. Но тази светлина ще бъде видяна само от верните, които са познали разликата между святост и грях. Кризата в целия свят ще бъде голяма. Насилието, ужасът и объркването, които ще изпълнят Земята, ще надмине онова, което е било в стария свят.
Христос може да изработи в нас такава праведност, която прави човека способен да издържи всяка сатанинска атака. Той ще вмени Своята правда само на онези, които ще изпълнят условията Му. Има само едно нещо, с което вие можете да се отблагодарите на Христос за великата Му саможертва и то е да Му дадете цялото си сърце, воля и ум в едно доброволно служене. От този подарък не само Той, но и цялата вселена изпада в най-висш възторг, пеейки песни от радост...
“Онези, които са истински пробудени и извършват цялостна освещаваща реформа, няма безразсъдно да прекрачват границите на злото и да бъдат оставени на собствената си воля и пътища. Ще идват изкушения, за да ни обезсърчават, но какво ще спечелим, ако отстъпим? Ако в усилията си да си послушен съгрешиш, не се отказвай от Бог. Стани и тръгни по пътя отново. Не забравяй обаче да си направиш съответните изводи, защо си съгрешил, за да не допускаш повтарянето на едни и същи грехове, които възпират Божията работа за нас... Когато изпаднете в конфликтна ситуация с агресивни хора, вие трябва да запазите пълен контрол над ума и говора си. Не трябва от вас да излиза нито една язвителна дума и да се стремите към самозащита и себедоказване. Пред никой от нас не е очертана права пътека. Всеки от нас, особено в края на времето, ще преминава през объркване, пречки, опасности и кризи... Трябва да разберем, че без постоянни усилия и бдение за всеки грях в мисъл, говор и подбуда, както без постоянно себеотрицание в работа за другите, Бог няма да постигне много за нас. Божията сила трябва да бъде съчетана с човешките усилия, в противен случай ужасната ни лаодикийска парализа, безразличие и леност няма да бъдат преодолени в нас и това ще доведе до нашето пресяване...
Бог винаги е имал Свой верен народ през вековете. Така ще е и в края на времето. Когато евреите Го отхвърлиха, Той отхвърли тях и делото се предаде на езичниците. Така Бог действа и сега. Когато дадена църква се намери невярна и не зачита предупрежденията и Божиите условия, независимо от светлината и призванието й, Господ спира да работи с нея. Избират се нови работници, но ако и те не очистят душата си и не издигат Божието име, Бог отхвърля и тях...
Цялото небе живо се интересува от човешките същества и от последните събития на Земята. Колко малко са тези, които се откъсват от земната суета, поквара и празнота, за да се замислят, че всички наши думи и дела се наблюдават и мерят от небесни сили – добри и зли, всеки миг от живота ни. Ах, защо толкова малко се желае и воюва за онзи славен живот, дори сред редиците на онези, които знаят истината?! Предлага ни се живот на пълно удовлетворение, където няма да има скръб, болка, стареене и смърт. Дано не направим грешката на Исав и да продадем вечността за паница леща... Видях, че не е възможно нашите чувства, интереси и дела да бъдат заети с егоистични лични амбиции, които не са съобразени с дадените наставления на Свидетелствата и заедно с това да сме готови за срещата с Един велик, могъщ и праведен Бог. Има само едно нещо, с което ние можем да се отблагодарим на Христос за страшната Му саможертва и то е – да Му предадете цялото си сърце, воля и ум в доброволно послушание и служба... На неимоверна цена и чрез един изключително мъчителен процес, който е тайна за ангели и за човеци, Христос прие човешко естество, за да може да реализира нашето спасение...
Ние трябва да печелим победа при всеки конфликт. Всяка стъпка назад или загуба на победа означава застой и даваме шанс на Сатана да ни завладее. Вече нямаме и миг, който да пропилеем в колебание, или действаме, или застоят е провал за нас. Ако изпитанията и трудностите изработват у нас търпение, а не недоволство, бунт и раздразнителност, то това означава, че Бог работи в нас. Колкото по-нищожни се смятаме, толкова повече възможност даваме на Святия Дух да работи в нас. Онези, които сътрудничат на Христос и оценяват Неговото дело, “утре” няма да се намират на същото място, където са “днес”, както в освещението си, така и в напредъка на делото. Всеки ден, ако ние не напредваме, ние няма да издържим на тежкия изпит пред нас... Нашата най-голяма опасност е в спокойния живот и светската сигурност. Бъдете будни в ежедневен страх от греха. Ако сърцето не е напълно обърнато и разумът не е добре просветлен за Божието величие, то ние лесно, поради натиска на обстоятелствата, можем да се обърнем в предишното си светско състояние. Ако днес отстъпим пред обезсърченията, изпитанията, греха, подигравките и заплахите, какво ще правим утре в страшната криза на последните събития?... Залогът и жертвата на стореното от Христос са толкова големи, че засягат същността, правдата и щастието на цялата вселена. Затова Бог трябва да е всичко за вас, а единствената ви цел – Небето!
Когато грехът прегазва народа, който претендира, че пази закона и има много светлина, как може да очакваме Бог да се намеси и да ни спаси, като народ, който е извършил правда? Цялата мощ на света не може да ни избави от страшното пресяване в нашите редици. Божият бич виси над нас, защото тайно копнеем и вършим грях, горди в своето лаодикийско самодоволство. Ние тънем в страшна самоизмама, като смятаме, че Бог ще ни спаси в греховете ни, а не от греховете ни. Ако всеки лично не извърши цялостна реформа, то ние ще вървим от слабост към слабост, завършващо с ужасна гибел. Църквата (която е бореща се и е вярна) ще изглежда, че ще падне, но няма да падне. Тя ще стои докато грешниците бъдат отделени от нея (вярната църква). Това е ужасно изпитание, но то трябва да стане. Само тези, които ще изпълнят Божиите условия в пълно доверие към Христос, ще се намерят сред верните, които са без петно или сянка на грях. Остатъкът от тези, които очистват душата си в пълно послушание, събират сила в процеса на изпитанието в благодатното време, практикувайки святост сред заобикалящо ги отстъпничество...” (Писмо 55 – 1886 г.).
Мнозина ще търсят доказателства в Библията, че Третата ангелска вест ще се даде в бъдещето. Те не виждат и не разбират белезите на времето, нито знаят към кой период да отнесат всяка от вестите. През 1844 г. започна да тече Първата ангелска вест (Откровение 14 гл.). След това между 1845 – 1848 г. се дадоха Втората и Третата ангелски вести. Оттогава насам тяхното прогласяване не е спирало. С напредване на времето Бог очаква от нас все повече да ги прогласяваме, обхващайки все повече света. Това ще продължава докато вестите достигнат “високия вик”... Няма да са малко онези, които няма да имат вяра в тези вести. Тези вести са дадени в Откровение 14 гл. И са потвърдени и разяснени в Свидетелствата. Тези вести трябва да бъдат разгласявани като най-важни...
Не допускайте да бъдете смлени от грижи, тревоги и суета, които са само един атом, отлитащ безвъзвратно, в сравнение с идващата слава... Не пилейте времето си в празнотата на този отминаващ свят. За небето всеки момент е безценен, а всеки момент от нашето време е Божий. Над нас тежи голямата отговорност за това как използваме времето си. Всеки час и ден са изпълнени с последствия – “за” или “против” нашето спасение. А ние, които сме с толкова много светлина, сме така престъпно нехайни за това. Ние имаме още много малко време, за да бъдем изпитани в годност за Небето. Бог ненавижда безделието, леността и неверността на самодоволната Лаодикия. Всеки момент, в който ние сме използвали даденото ни време за себевъздигане, егоизъм или удоволствия, се смята от Бог за пропиляно. Горко на тези, които ще трябва да дава отчет за пропиляното Божие време и възможности. За Бог и небето ние сме използвали времето си добре, само ако сме живели, за да пръскаме светлина за Божието име, кауза и спасителни вести. За никоя от дадените ни дарби Бог няма да изисква по-стриктна сметка, отколкото за нашето време, което е предвидено за нашата подготовка.
Спящите апостоли по време на Христовата криза в Гетсимания символизират противното за Бог хладко състояние в самия край на времето. Пред нас стоят две вести на живот и смърт. Едната е лаодикийска вест, която изисква спешна реформа. Ако това обаче не се реализира, лично от всеки тази вест представя един фатален изход на отхвърляне. А другата вест от Откровение 14 гл. този същият народ (Лаодикия) е длъжен да разнесе до света. Показано ми бе, че ако Божиите люде не правят максимални усилия постоянно в битката срещу греха, а очакват да дойде силата на “късния дъжд” и той да премахне беззаконията им, то те ще бъдат определени за недостойни и не ще бъдат запечатани. Онези, които продължават с греха и извинението му,ще бъдат оставени на идолите и избора си. Те ще загубят една вечност, за която скоро ще бленуват до болка. Пред нас стои едно дело за достигане на пълна святост...
Когато небесният Законодател дойде в изпепеляващата слава и сила на величието Си, всички от тази земя ще копнеят за вечното Му царство. Богатствата и всичките им притежания ще бъдат изоставени с омраза и отвращение. Въображението е слабо, а езикът беден, за да опише загубата им. Всички, които са издигали хора като богове, разбират сега какво означава да се отхвърли Христовата жертва, заради гордостта, себевъзвеличаването и земните дрънкулки, чак сега те разбират, че са най-големите глупци. Всяко човешко величие е изчезнало, само гаснещата надежда за Божията милост е останала, но уви, твърде късно е...
МАРАНАТА – Господ иде!
Христос прие човешко естество, изоставяйки всяка небесна слава и власт. Той понесе омразата, унижението и подигравките на народ, който бе създал със собствените Си ръце, и накрая преживя една страшна саможертва, за да покаже, че може да се живее без грях и да бъдеш верен на Бог в един неверен свят. Малко, много малко са тези, които разбират добре колко велики и страшни интереси са заложени в Христовата жертва, която да ни даде шанс да бъдем спасени от греха и смъртта при условие на пълно послушание на Божиите изисквания. Само онези, които са истински обърнати, разбират, че няма да видят Небето, ако не изградят характера си по Христовия образец. Портите на Божия град няма да се отворят за онези, които се бавят или са нехайни и безразлични, в това дело на освещение. Колко щастие и неизмерима слава очаква ония, които сега влагат всяко усилие, за да бъдат верни. Християни, които живеят егоистично и безразсъдно или са нехайни в Божието дело, са блудкави за Христос. Можем ли докато се намираме в студено, безжизнено лаодикийско състояние, да оценим и да реализираме изискванията на Свидетелствата? Как тогава очакваме да получим святия Божий печат на челата си от Откровение 7 гл.? Как може да си позволяваме, ден след ден, да бъдем неподготвени аз срещата ни с Христос? Как смеем да стоим още в греховете си и осквернената си същност? Защо не се плашим от това свое ужасно състояние?.. Колко много ще бъдат онези, които ще разчитат на някаква тяхна измислена Божия благодат и любов, която ще ги подкрепи и освети в последния момент, без да са реализирали преди това в тежки битки, ден след ден, изискващата се от тях Христоподобност. Не забравяйте, че Бог е любов, но и велика Правда, и който не живее тази правда, не е достоен за името Му. Бог очаква и ще работи само с онези, които с вярност изпълняват Неговата воля, както за личното си освещение, така и за спешното разпространение на вестите от Откровение 14 гл. за това последно време...
Колко много време, средства, енергия и мисъл влагаме за нашите егоистични цели и светски копнежи, а на изпълнението на Божията воля и кауза гледаме несериозно, като ги отлагаме някъде в бъдещето, докато се окаже, че най-добрите ни години са отминали и ние сме останали неверни и неосветени...
Престанете да се оплаквате, дори ако имате причина за това. Трябва да проявявате пълно доверие в Бог, като на дете, а не да сте в състояние на напрежение, неспокойствие и измъченост. Когато се доверявате напълно, вие давате шанс на Бог да работи във вас. Когато обаче се отдръпнете в своите безпокойства, това е пречка за Святия Дух да работи директно с вас и чака докато пак ще Му се доверите напълно. Вашето безпокойство може да идва и директно от Сатана, който има следната стратегия: “Ще тормозя, докато направя вярата им купчина развалини”...
Вие сигурно имате желание да изпълните Божията воля, но се плашите и свивате поради страха от болката и жертвите, които са необходими... Но вие забравяте, че в тази битка Исус ще ви подкрепи, колкото и когато трябва. В нито един миг ние не сме оставени сами. Бог е предвидял всяка помощ и сила, но при условие на пълно подчинение...
Не се обръщайте назад, за да отваряте стари рани, дела, болки, грехове и спомени. Гледайте само това, което трябва да правите днес. Трябва да се научим да изказваме всичките си безпокойства на Исус и после да се отпуснем в пълно доверие, изчаквайки Божията намеса, както и когато Той прецени... Ние ще имаме премеждия, те са част от нашата небесна подготовка... В бъдещия живот ще разберем неща, които тук сме недоумявали. Ще видим колко силен противник сме имали и колко много ангелите са ни пазили. Бог дава поредното изпитание, за да ни освещава все повече, но точно тогава Сатана ни атакува, за да ни накара да се оплакваме и да станем подтиснати, отчаяни, скърбящи и стенещи... Тогава той сочи към нас и вика колко жалки християни сме, така Христовото име е злепоставено. Затова не допускайте тези ваши слабости, Бог винаги има изходен път за всеки проблемен случай. Нашият ум трябва непрекъснато да е зает с мисълта и характера на Бог, както и за новата земя. Така ние ще можем да имаме все по-голям контрол над неудържимата ни мисъл, която винаги е склонна да се рее в земното, безсмисленото, пошлото и суетното... С така необуздана мисъл Бог не може да работи. Вие трябва постоянно да проявявате контрол и над мисълта си...
Винаги помнете, че работата на Сатана и ангелите му е да мами, спъва, лъже, да ни тласка към опасности и изкушения, да ни обезсърчава и отчайва. Нашата работа е постоянно да задействаме волята си, за да противодействаме, отхвърляме и мразим всичко, което сатана ни налага... А Божието дело е един чуден спасителен мост, който винаги се спуска над онези, които са верни и изпълняват Неговите условия...
Отмахни всички грехове, зли думи, мисли и дела, които нараняват и злепоставят Христовото име. Тогава Божието влияние ще те облива с чудната си сила и ти ще бъдеш изваян в нов човек. Често умът ни може да бъде замъгленост душевна или физическа болка. В такъв момент не се отдавай на мисъл, която може да те “заведе” в още по-тъмни душевни мъки. Не изпадай в плен на минали болки, защото това доставя най-голяма радост на Сатана. Просто се отпусни и покажи на цялото Небе, че имаш абсолютно доверие в своя Създател и Изкупител. Твоето поведение и поглед трябва да показват, че точно в този момент на страдание ти не се съмняваш в любовта Му, грижата Му и закрилата Му... Нека сърцето и душата ти се опуснат в обятията на Всемогъщия, като едно изтощено и изплашено дете в скута на майка си... Колко напразно, изтощително и неудовлетворяващо е всяко светско нещо. Защо тогава толкова често и дълго бягаме от закрилата и въздействието на Единствения, Който дава мир, щастие и вечност...
Помнете, че ако вие сте получили дадено предупреждение, укор, инструкция или вест от Библията или Свидетелствата, това ще изисква вашите незабавни действия. Ако вие обаче се бавите или отклонявате, като проявявате нехайство и оставате бездейни, то тогава вие вървите с вързани очи към приготвените сатанински капани. Бог в този момент остава бездеен, защото срещу вашето име в небесните книги се отбелязва невярност и своеволие. Бог не води Своите верни чада по път различен от този, по който те самите биха желали да вървят, ако можеха като Него да “виждат”... Никой не може да остане в неутрално положение и да бъде Божий верен воин... Онези, които се поставят в позиция на безразличие, бездействие и лаодикийска хладкост по отношение на освещението и вестите за това последно време, няма да бъдат годни за победа над Сатана, света и плътта... О, да можеше всеки да разбере, че този живот е школа, в която трябва да се подготвим за изпита пред Бог и небето...
Най-желаният удар, който Сатана ни нанася, е обезсърчението. Не го допускайте, независимо от обстоятелствата. Никога не позволявайте временната емоция или чувство, или светска суета да ръководят ума и разума ви. Не губете контрол над себе си, независимо от натиска... Недопустимо е за един християнин да проявява раздразнение, нетърпение и остър език, който да отвръща на провокациите. Не се опитвайте да се защитавате и подминавайте тези, които ви провокират. Много внимавайте, когато сте в изпитание, да не проявявате прибързаност. В ситуация на остра форма на гняв, враждебност и омраза, проявени към вас, трябва да запазите себеконтрол и да подчините мислите и волята си, за да може Божието ръководство да се намеси във вашия случай. Тези, които не желаят да направят усилията и жертвите, които се изискват, а се носят по течението, след като имат толкова много светлина, няма да чуят за себе си: “Хубаво, добри и верни слуго...”
Обръщам се към всички наши сестри. Ако те нямат съпруг, на който да се облягат, те могат да се опрат още по-здраво на Божията десница, която няма да ги изостави... Вярващи, които са подтиснати, мрачни и скръбни, представят много лошо Христос. Когато добре осъзнаем какво понесе Христос за нас, трябва ли да се оплакваме, когато трябва да понесем себеотрицание, изпитание и страдание... Плодовете, които ще дадем, ще свидетелстват ли, че сме учили в Христовата най-висша школа...
Ако можехте да видите Христос пред престола на Отца, как очаква нашите молитви, отдаденост на волята ни и отказване от нашата бунтовност и егоизъм, то тогава вие бихте водили друг верски живот. Сатанинските армии триумфират, когато вие сте лениви, неверни, нехайни и бездейни за Божието име и вести, в това последно време. Всяка душа, която ще представя с вярност своя Господ, ще бъде изкушавана с цялата сила на сатанинското прелъстително влияние. Трябва да поддържаме постоянна решимост да се противопоставяме на всяко изкушение, провокация, грях или слабост. Само тогава ангелите ще извършат това онова, което вие не можете. Те очакват нашето сътрудничество. Победа трябва да се извоюва всеки ден. Трябва да изпитваме една жива зависимост от нашия жив Бог. Само една такава връзка, изградена в благодатно време, ще ни направи способни да чуваме, различаваме и следваме нашия Бог в идващата страшна буря на последните събития...
Трябва да развием до възможния предел своите сили и бдителност, за да достигнем Божията мярка. Само тогава няма да се люшкаме от всеки напор на сатанинския вятър, който постоянно ни отнася в светски проекти, копнежи и развлечения. А дяволът стои отстрани и се надсмива над пропиляното време и усилие да гоним цели, които винаги се изплъзват от ръцете ни. А какво иска Бог? – съвършенство и христоподобие, нищо по-малко от това. Пясъкът в часовника на времето бързо изтича и всички, които следват своите дребни, егоистични и суетни цели, подминават единствената спасителна пътека...
Бог е в постоянна връзка с падналите жители на този свят. Той не е никак безразличен към техните борби, страдания и грижи. Но Той е особено загрижен за Своя верен народ и държи точна сметка за всички, които го подтискат, объркват и тормозят. Той чува всеки техен стон, молитва и копнеж. Той регистрира всяка тяхна мисъл, дума, действие и подбуда. Той ще допуска верният Му народ да преминава през борби и трудности, но винаги ще има изходен път. Никога преди от Божия верен народ не се е изисквало да бъде толкова бдителен, колкото в тези последни и бурни дни. При последните събития ще има едно всеобщо просветляване на истината по цялата земя. Но тази светлина ще бъде видяна само от верните, които са познали разликата между святост и грях. Кризата в целия свят ще бъде голяма. Насилието, ужасът и объркването, които ще изпълнят Земята, ще надмине онова, което е било в стария свят.
Христос може да изработи в нас такава праведност, която прави човека способен да издържи всяка сатанинска атака. Той ще вмени Своята правда само на онези, които ще изпълнят условията Му. Има само едно нещо, с което вие можете да се отблагодарите на Христос за великата Му саможертва и то е да Му дадете цялото си сърце, воля и ум в едно доброволно служене. От този подарък не само Той, но и цялата вселена изпада в най-висш възторг, пеейки песни от радост...
“Онези, които са истински пробудени и извършват цялостна освещаваща реформа, няма безразсъдно да прекрачват границите на злото и да бъдат оставени на собствената си воля и пътища. Ще идват изкушения, за да ни обезсърчават, но какво ще спечелим, ако отстъпим? Ако в усилията си да си послушен съгрешиш, не се отказвай от Бог. Стани и тръгни по пътя отново. Не забравяй обаче да си направиш съответните изводи, защо си съгрешил, за да не допускаш повтарянето на едни и същи грехове, които възпират Божията работа за нас... Когато изпаднете в конфликтна ситуация с агресивни хора, вие трябва да запазите пълен контрол над ума и говора си. Не трябва от вас да излиза нито една язвителна дума и да се стремите към самозащита и себедоказване. Пред никой от нас не е очертана права пътека. Всеки от нас, особено в края на времето, ще преминава през объркване, пречки, опасности и кризи... Трябва да разберем, че без постоянни усилия и бдение за всеки грях в мисъл, говор и подбуда, както без постоянно себеотрицание в работа за другите, Бог няма да постигне много за нас. Божията сила трябва да бъде съчетана с човешките усилия, в противен случай ужасната ни лаодикийска парализа, безразличие и леност няма да бъдат преодолени в нас и това ще доведе до нашето пресяване...
Бог винаги е имал Свой верен народ през вековете. Така ще е и в края на времето. Когато евреите Го отхвърлиха, Той отхвърли тях и делото се предаде на езичниците. Така Бог действа и сега. Когато дадена църква се намери невярна и не зачита предупрежденията и Божиите условия, независимо от светлината и призванието й, Господ спира да работи с нея. Избират се нови работници, но ако и те не очистят душата си и не издигат Божието име, Бог отхвърля и тях...
Цялото небе живо се интересува от човешките същества и от последните събития на Земята. Колко малко са тези, които се откъсват от земната суета, поквара и празнота, за да се замислят, че всички наши думи и дела се наблюдават и мерят от небесни сили – добри и зли, всеки миг от живота ни. Ах, защо толкова малко се желае и воюва за онзи славен живот, дори сред редиците на онези, които знаят истината?! Предлага ни се живот на пълно удовлетворение, където няма да има скръб, болка, стареене и смърт. Дано не направим грешката на Исав и да продадем вечността за паница леща... Видях, че не е възможно нашите чувства, интереси и дела да бъдат заети с егоистични лични амбиции, които не са съобразени с дадените наставления на Свидетелствата и заедно с това да сме готови за срещата с Един велик, могъщ и праведен Бог. Има само едно нещо, с което ние можем да се отблагодарим на Христос за страшната Му саможертва и то е – да Му предадете цялото си сърце, воля и ум в доброволно послушание и служба... На неимоверна цена и чрез един изключително мъчителен процес, който е тайна за ангели и за човеци, Христос прие човешко естество, за да може да реализира нашето спасение...
Ние трябва да печелим победа при всеки конфликт. Всяка стъпка назад или загуба на победа означава застой и даваме шанс на Сатана да ни завладее. Вече нямаме и миг, който да пропилеем в колебание, или действаме, или застоят е провал за нас. Ако изпитанията и трудностите изработват у нас търпение, а не недоволство, бунт и раздразнителност, то това означава, че Бог работи в нас. Колкото по-нищожни се смятаме, толкова повече възможност даваме на Святия Дух да работи в нас. Онези, които сътрудничат на Христос и оценяват Неговото дело, “утре” няма да се намират на същото място, където са “днес”, както в освещението си, така и в напредъка на делото. Всеки ден, ако ние не напредваме, ние няма да издържим на тежкия изпит пред нас... Нашата най-голяма опасност е в спокойния живот и светската сигурност. Бъдете будни в ежедневен страх от греха. Ако сърцето не е напълно обърнато и разумът не е добре просветлен за Божието величие, то ние лесно, поради натиска на обстоятелствата, можем да се обърнем в предишното си светско състояние. Ако днес отстъпим пред обезсърченията, изпитанията, греха, подигравките и заплахите, какво ще правим утре в страшната криза на последните събития?... Залогът и жертвата на стореното от Христос са толкова големи, че засягат същността, правдата и щастието на цялата вселена. Затова Бог трябва да е всичко за вас, а единствената ви цел – Небето!
Когато грехът прегазва народа, който претендира, че пази закона и има много светлина, как може да очакваме Бог да се намеси и да ни спаси, като народ, който е извършил правда? Цялата мощ на света не може да ни избави от страшното пресяване в нашите редици. Божият бич виси над нас, защото тайно копнеем и вършим грях, горди в своето лаодикийско самодоволство. Ние тънем в страшна самоизмама, като смятаме, че Бог ще ни спаси в греховете ни, а не от греховете ни. Ако всеки лично не извърши цялостна реформа, то ние ще вървим от слабост към слабост, завършващо с ужасна гибел. Църквата (която е бореща се и е вярна) ще изглежда, че ще падне, но няма да падне. Тя ще стои докато грешниците бъдат отделени от нея (вярната църква). Това е ужасно изпитание, но то трябва да стане. Само тези, които ще изпълнят Божиите условия в пълно доверие към Христос, ще се намерят сред верните, които са без петно или сянка на грях. Остатъкът от тези, които очистват душата си в пълно послушание, събират сила в процеса на изпитанието в благодатното време, практикувайки святост сред заобикалящо ги отстъпничество...” (Писмо 55 – 1886 г.).
Мнозина ще търсят доказателства в Библията, че Третата ангелска вест ще се даде в бъдещето. Те не виждат и не разбират белезите на времето, нито знаят към кой период да отнесат всяка от вестите. През 1844 г. започна да тече Първата ангелска вест (Откровение 14 гл.). След това между 1845 – 1848 г. се дадоха Втората и Третата ангелски вести. Оттогава насам тяхното прогласяване не е спирало. С напредване на времето Бог очаква от нас все повече да ги прогласяваме, обхващайки все повече света. Това ще продължава докато вестите достигнат “високия вик”... Няма да са малко онези, които няма да имат вяра в тези вести. Тези вести са дадени в Откровение 14 гл. И са потвърдени и разяснени в Свидетелствата. Тези вести трябва да бъдат разгласявани като най-важни...
Не допускайте да бъдете смлени от грижи, тревоги и суета, които са само един атом, отлитащ безвъзвратно, в сравнение с идващата слава... Не пилейте времето си в празнотата на този отминаващ свят. За небето всеки момент е безценен, а всеки момент от нашето време е Божий. Над нас тежи голямата отговорност за това как използваме времето си. Всеки час и ден са изпълнени с последствия – “за” или “против” нашето спасение. А ние, които сме с толкова много светлина, сме така престъпно нехайни за това. Ние имаме още много малко време, за да бъдем изпитани в годност за Небето. Бог ненавижда безделието, леността и неверността на самодоволната Лаодикия. Всеки момент, в който ние сме използвали даденото ни време за себевъздигане, егоизъм или удоволствия, се смята от Бог за пропиляно. Горко на тези, които ще трябва да дава отчет за пропиляното Божие време и възможности. За Бог и небето ние сме използвали времето си добре, само ако сме живели, за да пръскаме светлина за Божието име, кауза и спасителни вести. За никоя от дадените ни дарби Бог няма да изисква по-стриктна сметка, отколкото за нашето време, което е предвидено за нашата подготовка.
Спящите апостоли по време на Христовата криза в Гетсимания символизират противното за Бог хладко състояние в самия край на времето. Пред нас стоят две вести на живот и смърт. Едната е лаодикийска вест, която изисква спешна реформа. Ако това обаче не се реализира, лично от всеки тази вест представя един фатален изход на отхвърляне. А другата вест от Откровение 14 гл. този същият народ (Лаодикия) е длъжен да разнесе до света. Показано ми бе, че ако Божиите люде не правят максимални усилия постоянно в битката срещу греха, а очакват да дойде силата на “късния дъжд” и той да премахне беззаконията им, то те ще бъдат определени за недостойни и не ще бъдат запечатани. Онези, които продължават с греха и извинението му,ще бъдат оставени на идолите и избора си. Те ще загубят една вечност, за която скоро ще бленуват до болка. Пред нас стои едно дело за достигане на пълна святост...
Когато небесният Законодател дойде в изпепеляващата слава и сила на величието Си, всички от тази земя ще копнеят за вечното Му царство. Богатствата и всичките им притежания ще бъдат изоставени с омраза и отвращение. Въображението е слабо, а езикът беден, за да опише загубата им. Всички, които са издигали хора като богове, разбират сега какво означава да се отхвърли Христовата жертва, заради гордостта, себевъзвеличаването и земните дрънкулки, чак сега те разбират, че са най-големите глупци. Всяко човешко величие е изчезнало, само гаснещата надежда за Божията милост е останала, но уви, твърде късно е...
МАРАНАТА – Господ иде!
RSS Feed
