
Това наистина ме изненада. Нима е възможно по времето на пионерите подобна песен да фигурира в Адвентната песнарка? Дали моите разбирания наистина бяха погрешни? Може би бях сбъркал и с материалите, доказващи, че има само един Бог, Отец и един Господ Исус Христос, Неговият Син, бях подвел много хора? Нима бяха прави тези, които ми казваха, че съм се увлякъл по ерес и така ще погубя много хора? Не можех да съм спокоен. Да носиш на гърба си такъв товар това е повече от непосилно!
1. Да питам авторите;
2. Да потърся в Интернет.
Първата възможност отпадаше още преди да си помисля за нея. Оставаше да потърся информация от онова време и, с Божията помощ, да установя наличието на това странно присъствие. Резултатът беше доста любопитен. Първото, което видях, беше, че наистина песента фигурираше на посоченото място и под същия номер.
Потърсих и самия текст отделно и там видях:
Чета втори ред - идентични!
Чета трети ред - идентични!
Чета четвърти ред и... Оппа... Виж ти:
На едното място пише:
"GOD IN THREE PERSONS, BLESSED TRINITY!"("Бог в три лица, блажено Триединство!")
А на другото, това от Адвентната песнарка:
"GOD OVER ALL, WHO RULES ETERNITY." ("Бог над всички, Който владее вечно").
Каква стана тя? Уж еднакъв тест, а накрая с "две думи" всичко обърнато на 180 градуса!
Ще кажете: "Какво пък толкова? Някаква песен. Някой писал едно, друг писал друго".
Де да беше просто "една песен". Тук става дума за нещо не просто сериозно, а за нещо изключително важно, защото показва различни виждания, показва, че в различни времена в Адвентната църква се е вярвало по различен начин и в различен Бог, и показва ясно и категорично, че пионерите не са приемали триединството! За тях такъв бог не съществувал и те са го държали по-далече от църквата. Днес е точно обратното: сега истинският Бог и Неговият Син са вън, а в нея се разпорежда този, който каза, че ще стане подобен на Всевишния! И адвентистите са се хванали с две ръце за него и не само го следват, но дори са си затворили очите, да не би да видят светлина, която да им покаже истинския Път. Колко жалко е вярваш цял живот в някаква идея, да хвърляш всички сили за да я осъществиш, да доведеш хората до спасение, а накрая да чуеш думите: "Никога не съм ви познавал!"
За съжаление се изпълняват думите на Христос:
Лука 6:39 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
Николай Георгиев