“ПЪЛНОТО БЛАГОВЕСТИЕ"
Алън Стамп
Откровение 14:6-12
Нашият свят днес е станал един наситен с новини свят. Имаме телевизионни новини, радио новини, новини от Интернет, асинхронни радио предавания и дори новини на индивидуално ниво, които имат възможността да се пръснат по целия свят с Twitter. Ако сте гледали или слушали такива напоследък, знаете, че по-голямата част от онова, което чувате, е лошо – лоши новини. Независимо дали става дума за CNN, USA Today, BBC или дори канала за метеорологични прогнози. Новините изглеждат лоши. Но Бог е добър и Неговата любов е добра, и вестта за Неговата любов към човечеството е добра новина. В Новия завет тя се нарича „благовестие“. Гръцката дума, преведена като „благовестие“, е Euangelion. Буквално тя означава „добра новина“. Дарът на спасението, олицетворен в Йоан 3:16, определено е добра новина. Истината, че Бог обича човечеството толкова много, че даде Своя Единороден Син, за да умре за нашите грехове, е най-добрата добра новина, за която ще узнаем някога. Исус заръча на последователите Си да прогласяват тази добра новина. И Той им каза:
Алън Стамп
Откровение 14:6-12
Нашият свят днес е станал един наситен с новини свят. Имаме телевизионни новини, радио новини, новини от Интернет, асинхронни радио предавания и дори новини на индивидуално ниво, които имат възможността да се пръснат по целия свят с Twitter. Ако сте гледали или слушали такива напоследък, знаете, че по-голямата част от онова, което чувате, е лошо – лоши новини. Независимо дали става дума за CNN, USA Today, BBC или дори канала за метеорологични прогнози. Новините изглеждат лоши. Но Бог е добър и Неговата любов е добра, и вестта за Неговата любов към човечеството е добра новина. В Новия завет тя се нарича „благовестие“. Гръцката дума, преведена като „благовестие“, е Euangelion. Буквално тя означава „добра новина“. Дарът на спасението, олицетворен в Йоан 3:16, определено е добра новина. Истината, че Бог обича човечеството толкова много, че даде Своя Единороден Син, за да умре за нашите грехове, е най-добрата добра новина, за която ще узнаем някога. Исус заръча на последователите Си да прогласяват тази добра новина. И Той им каза:
„Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание“ (Марк 16:15).
Но са съществували фалшиви благовестия още от времето на учениците насам. Павел говореше за това на вярващите в Галатия. Лъжеучители бяха дошли в тази област като проповядваха и представяха заблуди под маската на истина. И Павел им говореше прямо:
„Чудя се как вие така бързо се отвръщате от Онзи, който ви призова чрез Христовата благодат, и преминавате към друго благовестие, което не е друго благовестие, а е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие. Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет“ (Галатяни 1:6-8).
Има само едно благовестие и всички, които проповядват фалшиво благовестие, трябва да бъдат проклети.
Павел отправи предупреждението си с думите:
„Както казахме и преди, така го казвам и сега пак: ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет“ (Галатяни 1:9).
Павел говори за теологични слова и думите му отекват до нас днес. Не би трябвало да мислим, че настоящите теологични въпроси биха могли да се заметат под килима. Няма четири, пет, шест или повече версии на благовестието, не и в християнството или в рамките на адвентизма. Приятели, има само едно благовестие. Да, вярно е, че има много лоши новини днес и тези времена са важни и от голямо значение. Самият обществен ред се подлага под изпитание чрез небиблейски бракове между хомосексуалисти. Изглежда световна война чука на вратата ни от кризата в Украйна и хората се чудят какво предстои да предприеме като свой следващ ход ИДИЛ.
Интересно е, че учениците на Библията преди 1844 г. трябва да са чувствали, че именно те стават свидетели на края на света. Джошуа В. Хаймс, проповедник и съвременник на Уилям Милър, издаваше вестник със заглавие „Среднощният вик“. На 17 ноември 1842 г. той публикува следното изявление:
„Нашето дело е достигнало неизразима величина. То е мисия и начинание, различаващи се, в някои аспекти, от всичко останало, събуждало някога човешките сили. То не е робуване на човешки учреждения – не е конфликт или политическа арена – не е дело на определено религиозно подразделение. Но то е сигнал за тревога и вик, нададен от онези, които, от всички протестантски подразделения, като Стражи, стоящи на вратите на нравствения свят, вярват, че КРИЗАТА НА СВЕТА Е НАСТЪПИЛА...“ (Джошуа В. Хаймс, „Среднощният вик“, 17 ноември 1842 г.).
Хаймс надаваше сигнал за тревога, че кризата на света беше настъпила. И той определено имаше основание да мисли така, защото според неговото разбиране на пророчествата в онзи момент Христос предстоеше да дойде в рамките на една година.
Днес стоим на ръба на вечността както никога преди. Днес виждаме как ръцете на църква и държава се сключват. Предстои папа Франциск да отправи обръщение към Конгреса на Съединените щати по-нататък през тази година. Протестантите приемат папата и католицизма, и сред изповядващите се за Божий народ бързо и стабилно нахлуват неделно поклонение с петдесятнически спиритизъм. Но в съзнанието ми изплува текст в Псалм 44:1, и в този текст се казва:
„Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.“
Това беше вярно за Израил и със сигурност е вярно и днес за Божия народ. Нашите предци съобщаваха за великите дела, извършени от Бога за тях и чрез нашия народ, и особено чрез делото на Елън Г. Уайт. В обяснение на начина, по който се събрали в едно цяло нашите учения, тя написа следното:
„Мнозина от нашия народ не осъзнават колко здраво е положена основата на нашата вяра. Моят съпруг, старейшина Джоузеф Бейтс, татко Пиърс, старейшина [Хайръм] Едсън и други, които бяха ревностни, благородни и верни, бяха сред онези, които след отминаването на времето през 1844 г. търсеха истината като скрито съкровище. Срещах се с тях и ние изучавахме и се молехме ревностно. Често оставахме заедно до късно през нощта, а понякога през цялата нощ, като се молехме за светлина и изучавахме Словото. Отново и отново тези братя се събираха, за да изучават Библията, така че да узнаят значението ѝ и да бъдат подготвени да преподават със сила. Когато стигнеха до точка в своето изучаване, където казваха: „Не можем да направим нищо повече“, Господният Дух идваше върху мен, бях отнасяна във видение и ми се даваше едно ясно обяснение на пасажите, които изучавахме, с указание как трябваше да работим и да поучаваме ефикасно. Така беше дадена светлина, която ни помогна да разберем Писанията по отношение на Христос, Неговата мисия и Неговото свещеничество. Верига на истината, простираща се от онова време до времето, когато ще влезем в Божия град, ми беше представена ясно и аз предадох на другите указанието, което Господ ми беше дал” (“Избрани вести”, книга 1, стр. 206, 207).
Забележете как беше дадена истината: братята изучаваха Библията. И когато не можеха да отидат по-нататък, Божият Дух даваше видение на Елън Уайт. Тя казва, че получавала ясно обяснение на пасажите, които изучавали, и казва, че било дадено указание за това как трябвало да се трудят и да поучават ефикасно. Каква истина по-конкретно беше дадена на Елън Уайт? Тя казва, че това е истината за Христос, Неговата мисия и Неговото свещеничество. Тук имаме три области:
1) самият Христос, самите Му естество и идентичност;
2) Неговата мисия, и в това биха се включвали Неговите въплъщение, живот, смърт и възкресение;
и
3) Неговото свещеничество, включително Неговата първосвещеническа служба от 1844 г. насам.
Пророчицата казва, че тази верига на истината – това, което беше разкрито по онова време (около 1850 г.) щяло да се простре от онова време докато Христос дойдеше и отведеше Своя народ в Божия град.
Приятели, разбира се, истината е прогресивна и според Притчи 4:18
„Пътят на праведните е като светлината на разсъмване, която се развиделява, докато стане съвършен ден“.
Но която и да е нова светлина няма да промени старата светлина или направи така, че тя да се отмахне. Въз основа на Свидетелството на Исус знаем, че основните точки, необходими за усъвършенстването на светиите, вече били дадени на нашия народ към 1850 г. Тази верига на истината включваше трите ангелски вести и всичко, съдържащо се в тях, включително идентичността на Исус Христос и Бог Отец. Интересно е, че през 1881 г. Елън Уайт можа да прогласи:
„Че притежаваме истината е толкова сигурно, колкото е сигурно, че Бог е жив. И Сатана с всичките си умения и адски сили не може да промени Божията истина в лъжа“ („Свидетелства към църквата“, том 4, стр. 595).
Нека кажа следното: Може би сте чували хора да казват:
„Нашите пионери не бяха боговдъхновени. Понеже те не бяха боговдъхновени, не можем да зависим от тях. Факт е, че те бяха в грешка за много неща и особено относно доктрината за Бога, защото отхвърляха доктрината за Триединството.“
Докато нашите пионери не бяха боговдъхновени както библейските пророци, според Духа на пророчеството те със сигурност бяха водени от Светия Дух. И освен това, Боговдъхновените писания действително казват, че те притежаваха истината „толкова сигурно, колкото е сигурно, че Бог е жив“.
Някои т.нар. учени са казвали, че нашите пионери грешали относно доктрината за Бога, че Елън Уайт знаела истината и я преподавала, както могла да сподели по-нататък. Но, моля, забележете, че когато Елън Уайт писа в том 4 от „Свидетелства към църквата“, тя не каза „аз притежавам истината“, а „[ние] притежаваме истината“.
Приятели, ние зависим от Писанието за своите доктрини и учения, и когато Боговдъхновените писания казват, че нашите пионери имали правилното разбиране на тези библейски истини не считам, че е уместно да се каже, че те били в грешка, или дори да се нарекат „теологични чудаци“, както направи един пастор, адвентист от седмия ден.
И така, нека разгледаме какво в действителност се съдържа в благовестието, какво означава проповядването на благовестието във връзка с Тройната ангелска вест.
Първата ангелска вест
Откровение 14:6, 7 поставят началото на последната предупредителна вест към света; и в тази вест се съдържа вечното благовестие:
„И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори“ (Откровение 14:6, 7).
Тази вест започва, като заявява, че този ангел (или вестител) притежава вечното благовестие. Какво конкретно се споменава в това благовестие? Първо, вестта да се боим от Бога и да Му въздаваме слава.
Приятели, ние трябва да се покланяме на „Този“, а не на „тези“. Да познаваме Бога правилно е жизненоважно. Исус каза на самарянката при Якововия кладенец:
„Бог е дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ (Йоан 4:24).
По нататък, докато се молеше на Своя Отец, Той отбеляза:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
Бих желал да отделя няколко минути на разискване на термин, намиращ се в Библията, който е породил в някои хора голямо объркване. Но не бива да бъде така. Този термин е просто „Божество“. Този израз се намира на три места в превода на Библията на крал Яков. Нека сега погледнем тези три пасажа. Първото място, на което виждаме думата „Божество“, е в Деяния 17:29, където Павел казва:
„И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл.“
Гръцката дума, преведена тук като „Божество“, е Theion, и тя произлиза от корена Theos – гръцката дума за „Бог“. Думата Theion означава „божествен“ и е употребена на две други места в Новия завет, като и двете се намират във 2 Петрово. Нека обърнем внимание на тези текстове:
„Понеже Неговата божествена сила [думата „божествена“ там е Theion]...”
„Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила, чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество [като „божественото“ е Theion]...”
„...в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света“ (2 Петрово 1:3, 4).
Когато се употребява в Септуагинтата, гръцката дума Theion обикновено се превежда просто като „Бог“.
Второто място, на което намираме термина „Божество“ в Библията, се намира в Римляни 1:20:
„Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост [англ.: Божество], се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение“ (Римляни 1:20).
Тук гръцката дума, употребена в Римляни 1:20, е Theiotes и тя също произлиза от корена Theos. Theiotes означава просто „божественост“, или „божествено естество“. И това е единственото място, в което се използва Theiotes в Новия завет. А тя никога не се използва в Септуагинтата.
Последното място, или третото място, в което откриваме термина „Божество“ в Библията, в превода на Библията на крал Яков, е Колосяни 2:9:
„Защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството...“
Гръцката дума, употребена тук, е Theotetos и звучи точно както гръцката дума, употребена в Римляни 1:20. И както преди, тя произлиза от гръцката дума Theos и означава просто „божественост“. А това е единственото място, в което се употребява Theоtetos в Новия завет, а тя никога не се използва в Септуагинтата. Какво можем да научим от това? Можем да научим, че терминът „Божество“, според както се намира в Библията, няма нищо общо с подреждане на личности по ранг или показване на власт на една над друга. Тя просто произлиза от думи, означаващи „божествен“ или „притежаващ божественото естество“. Макар да не е уникален за превода на крал Яков, терминът „Божество“ рядко се използва вън от превода на крал Яков. Но като знаем, че „Божество“ означава „божественост“ или „божествен“ можем да четем изявления от Духа на пророчеството с по-голямо разбиране. Изявления като тези:
„Макар че Се смири, като прие човешки образ, качествата на Божеството бяха все още Негово притежание“ („Копнежът на вековете“, стр. 664).
„Грехът можеше да бъде отблъснат и победен само чрез мощното посредничество на третото лице на Божеството, което щеше да дойде не с умерена сила, а в пълнотата на Божията мощ“ („Копнежът на вековете“, стр. 671).
Виждате ли, приятели, една липса на разбиране на значението на „Божество“ може да предизвика голямо объркване, каквото се намира в неотдавнашна публикация, опитваща се да обясни божествеността на Исус Христос. Забележете колко объркващо е това жалко изявление:
„Той [Исус] не е някакъв по-малък Бог, някакъв полубог – някакъв по-малък Бог, Който някак „произхожда“, е „създаден“ или „роден“ от Отец, в мъглявото, далечно минало, „преди всички векове“, което прави Исус нещо по-малко от абсолютно Божество. Няма празнина от някакво време, през което Исус да не е съществувал, в очакване да бъде роден. Не, в Исус Христос се намира абсолютно Божество. Божеството винаги е било там, Исус като абсолютно Божество е съществувал. Ето това означава да бъде някой Божество. Няма нищо ограничено по отношение на това. Божеството на Христос е абсолютно. Това означава „АЗ СЪМ“, вечно самосъществуване, с цялата съвкупност от всички качества и сили на Божеството до вечни векове. Амин и амин“ (препратката е към „Керит Кроникъл“, януари/февруари 2015, стр. 6).
Обърнете внимание, приятели, че Исус, според този автор, не е роден от Отец. Но това противоречи на Библията, която заявява, че Исус е Единородният на Отец. В Йоан 1:14 се казва:
„И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“
И, приятели, следва най-големият от всички библейски текстове, изговорен от самия Исус:
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).
Приятели, искам само да спра за момент и искам да помислите какво вероятно би могло да означава това. Защото тук се казва - говори Исус и Той казва:
„Аз съм Единородният Божий Син.“
А някой друг пише и казва, че Той въобще не е роденият Божий Син. Но искам да ви кажа едно: никога не влизайте в противоречие с Исус Христос. Възможно е да се различавате спрямо мен, възможно е да се различавате спрямо партньора си, възможно е да се различавате спрямо някой друг, но никога, никога не влизайте в противоречие с Исус Христос. Йоан 3:16:
„...Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син...“
И тогава в 1 Йоаново 4:9:
„В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него.“
„Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който обича Родителя, обича и Родения от Него“ (1 Йоаново 5:1).
Последният текст ни казва, че Исус беше роден от Бога и че Той е роден от Отец, и че Го роди Бог Отец.
Някои теолози и пастори са заявявали, че терминът „единороден“ (от гръцката дума Monogenes, която се намира в Йоан 3:16) всъщност въобще не означава „единороден“, а вместо това „уникален“. И мотивацията за тази хипотеза е, че ако Исус е второто лице на Триединство, Той не може да бъде буквален Син на Бога. Следователно, „единороден“ трябва да означава нещо друго. За да се подкрепи тази концепция се цитира Евреи 11:17 (и предстои да разгледаме този текст). Там се казва:
„С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да! Онзи, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син...“ (Евреи 11:17)
Тогава се казва, че Исак не бил единороден син на Авраам. И това е вярно. Той имаше Исмаил от Агар и имаше също така още шестима синове от Хетура. Това е факт и не можем да го отречем. Но, както се казва често: контекстът, приятели, е цар. Затова нека се върнем и прочетем отново Евреи 11:17, но нека прочетем също и 18 ст., който го следва:
„С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да! Онзи, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син, онзи, за когото беше казано: "По Исаак ще се наименува твоето потомство"...“
Докато Авраам имаше и други синове, Исак беше единственият син, към когото беше отправено обещание за спасение. Monogenes се определя в тези стихове като ограничена до сина на обещанието. И е интересно, че самите онези теолози, които порицават метода на доказателствените текстове, в полза на висшата критика, така удобно пренебрегват контекста на този съществен стих. Ясно е, че гръцката дума Monogenes означава „единороден“. Христос е буквален Потомък на Отец и това със сигурност е в съгласие с Притчи 8 гл., където като говори под символа Мъдрост Христос заявява:
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна. От века бидох помазана, от начало, преди създанието на земята. Родих се когато нямаше бездните, когато нямаше източниците които изобилват с вода. Преди горите да се поставят, преди хълмовете, аз бях родена [и гръцката дума за „родих се“ означава да бъде някой роден]“ (Притчи 8:22-25).
А в английския превод на 25 ст. от Септуагинтата се казва следното:
„Преди да бъдат разположени планините и преди всичките хълмове Той ме ражда“ (Притчи 8:25, английски превод на LXX).
Някои са казвали, че този стих не може да се отнася за Исус Христос, но в „Знамения на времето“ четем следното изявление:
„Чрез Соломон Христос заяви: „Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна. От века бидох помазана, от начало, преди създанието на земята. Родих се когато нямаше бездните, когато нямаше източниците които изобилват с вода. Преди горите да се поставят, преди хълмовете, аз бях родена““ („Знамения на времето“, 29 август 1900 г.), а това беше написано от Елън Уайт.
Виждате ли, Бог чрез Христос вкара в съществуване всичко – както видимо, така и невидимо, според Колосяни 3:16. В това се включват представите за време и пространство. Следователно, в смисъла на това, че Христос е Автор на времето, Христос наистина е съществувал през цялата вечност.
Приятели, Сатана е този, който стои зад фалшивия възглед, че Исус не е Божият Син, и той стои зад този възглед поради това, че не желае да узнаете, не желае да повярвате и не желае да пребъдвате в Божията любов – тъй като Божията любов е основата на евангелската вест. Сатана знае, че Библията казва, че ние обичаме Бога в следствие на своето разбиране и оценяване на Божията любов към нас (можете да прочетете това в 1 Йоаново 4:19). Той знае също така, че в 1 Йоаново 4:9 се казва следното:
„В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него.“
Приятели, Сатана ще направи всичко по силите си, за да задържи далеч от нас истината за великата Божия любов и той е изобретил едно фалшиво разбиране на Monogenes, за да ни попречи да разберем Божията любов. Ако Monogenes означава просто „уникален“ или „специален“, тогава библейските писатели не са го разбирали, нито пък го разбират хората, които говорят гръцки като първи език. Говорил съм с хора, чийто първи език е гръцкият, и винаги терминът Monogenes се разбира като „единороден“ и никога като „уникален“. Обсъдих този въпрос с професор езиковед, самият който беше изследвал тази дума в продължение на много години – години, през които самият той поддържал тринитарни възгледи. Попитах го какво означава Monogenes и той ме увери, че означава само „единороден“.
Докато разглеждам този въпрос изглежда много странно, че теолози, които не говорят гръцки като първи език (или основен език), биха си Ако някой, който знае или разбира английски като втори език или който е изучавал английски само отчасти, започне да казва на мен, че английската фраза „единороден“ означавала „уникален“, лично аз не бих отдал голямо значение или внимание на останалата част от онова, което може би ще каже. А защо се осмеляваме да дефинираме повторно гръцкия език, така че да поучаваме една доктрина на Сатана? За да се боим от Бога и да Му се покланяме, приятели, се изисква да знаем правилно кой е Той, а също така и да познаваме Неговия Син. В книгата „По стъпките на Великия Лекар“ ни се казва:
„Както Спасителя, ние сме в този свят, за да вършим служба за Бога. Тук сме, за да станем като Бога по характер и чрез живот на служба да Го разкрием на света. За да бъдем съработници с Бога, за да станем като Него и да разкрием Неговия характер, ние трябва да Го познаваме правилно. Ние трябва да Го познаваме така, както Той разкрива Себе Си. Познаване на Бога е основата на всяко истинско обучение и всяка истинска служба. Това е единствената истинска защита против изкушението. Само това може да ни направи подобни на Бога по характер. Това е познанието, от което се нуждаят всички, които работят за въздигането на своите съчовеци. Преобразяването на характера, чистотата на живота, ефикасността в службата, придържането към правилните принципи – всички те зависят от едно правилно познание за Бога. Това познание е основната подготовка както за този живот, така и за бъдещия живот“ („По стъпките на Великия Лекар“, стр. 409).
Дали нашите благоговение и страх от Бога имат нещо общо с благовестието? Да, имат, възлюбени. Това повлиява начина, по който пристъпваме към Бога. Не само Неговата личност, но също и на Неговите персоналност и характер са жизненоважни за разбиране. Критично важно е да придобием правилен възглед за Бога. Ако мислим за Бога като за Бог, Който играе хип-хоп и „дава пет“, това е начинът, по който ще пристъпваме към Него. И музиката ни, облеклото ни и отношението ни към Бога – всички те ще отразяват начина, по който гледаме на Него. И начинът, по който гледаме на Бога, ще определи начина, по който пристъпваме към Него и Му се покланяме. Например, ако нашият Бог е един строг и отмъстителен Бог, тогава ние ще станем същите, защото Библията ни учи, че чрез гледане ние се променяме. И ако някой гледа на Бога като на лице, което ще измъчва хора цяла вечност и ще ги кара да страдат без каквото и да е облекчение, тогава ние ще имаме същия този характер. Ще гледаме на нечестивите без състрадание и ще казваме:
„Заслужават си го. Нека го имат. Нека имат вечен огън.“
Дали прославянето на Бога има нещо общо с благовестието? О, да, с най-голяма сигурност, приятели. Повечето благовестия се интересуват само от това да спасят вас и да ви вкарат в небето. Но тук в Откровение 14 гл. е благовестието и то ще направи повече от това да ви спаси. Да, то ще ви спаси, това е вярно и добро, но то върши нещо повече: то ще прослави Бога. За кого в действителност построи Ной ковчега, приятели? За кого в действителност отведе Авраам сина си на хълма Мория? За кого понесе Павел загубата на всичко? За кого умря Стефан?
Сатана каза на Бога:
„Всичко, което има човек, ще го даде за живота си“ (Йов 2:4).
Но, приятели, Сатана грешеше. Има мъже и жени, чийто живот има за цел да донесе слава и почест на Бога, и тази слава е по-важна за тях отколкото собствения им живот. Казва ни се да се поклоним на
„Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори“.
В истинското благовестие се съдържат вестта за Създателя и паметникът на факта, че Той е Създател – седмият ден, събота. Никое предполагаемо благовестие не бива да пропуска тази вест. Поклонението към истинския Бог като на Създател трябва да включва съботата. Съботата е част от добрата новина, приятели, и когато ние гледаме лековато на съботата и свещеното богослужение се превърне в увеселителна песен и танц, благовестието липсва. В благовестието се съдържа вестта, че часът на съда е настъпил. И да се пропусне тази част от благовестието означава да се пропусне една много важна част, с която Бог някога запозна Своя народ още тогава.
И така, сигурен съм, че всички ние сме чували преди да се казва нещо такова:
„Искам да ви кажа, че има и други хора освен адвентистите, които проповядват благовестието.“
Случва се да чуваме това.
И тогава чуваме за т.нар. чудно дело, което изпълняват други църкви.
Но, приятели, искам да ви кажа как отговарям аз. Аз задавам следния въпрос:
Дали те казват на хората, че часът на Божия съд е настъпил?
Тези хора обикновено казват:
„Не, те не казват това. Съвсем не чувам да проповядват това.“
Тогава, приятели, трябва да кажа, че една от най- важните части на благовестието, се пропуска. Те не известяват целия разказ.
Втората ангелска вест
Нека сега погледнем втората ангелска вест. В Откровение 14:8 се казва:
„И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване.“
Вестта, от която бива следвано благовестието и която го съпровожда, е изобличението на Вавилон. Онези, които проповядват благовестието в това време, трябва този път също и да предупреждават света относно падането на Вавилон, защото онези, които ще бъдат изгубени във Вавилон, ще бъдат изгубени поради греховете си.
В Откровение 18:1-4 се казва:
„След това видях друг ангел, който слизаше от небето и имаше голяма власт; и земята бе осветена от неговата слава. Той извика със силен глас: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния ѝ разкош. И чух друг глас от небето, който казваше: Излез от нея, народе Мой, за да не участваш в греховете ѝ и да не споделяш язвите ѝ...“ (Откровение 18:1-4).
Приятели, фалшивите и смъртоносни учения на Вавилон са заразили всичките народи и призивът от Небето е призив да се излезе от Вавилон. И това е много повече от просто един призив да се придвижим от един ден на поклонение към друг или от една църковна скамейка на друга. Призивът означава да изоставим ученията и философиите на Вавилон. Означава да изоставим греха и лъжеучението, че християните не могат да победят греха. Истинското благовестие е такова, което освобождава хората от греха, а не такова, което ги оставя в греховете им. В Матей 1:21 се казва:
„Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус; защото Той е, Който ще спаси народа Си от греховете му.“
Приятели, трябва да бъдем спасени от греховете си, а не в греховете си.
Казва ни се също и следното:
„Вестта за падането на Вавилон, както бе дадена чрез втория ангел, се повтаря, с допълнително споменаване на покварите, навлизащи в църквите от 1844 г. насам“ („Ранни писания“, стр. 227).
Падналите църкви, които отхвърлиха вестта за окончателното изкупление от 1844 г., станаха дори още по-покварени и допълнителните им грехове трябва да бъдат съобщени.
Казва ни се също:
„Греховете на Вавилон ще бъдат разкрити; страшните последици от налагането на църковни обичаи чрез държавата, произволите на спиритизма, тайното, но бързо нарастване на папската власт – всичко ще бъде разкрито. Чрез тези тържествени предупреждения народът ще бъде разтърсен. Хиляди и хиляди, които още никога не са чували такива слова, ще слушат. С учудване ще слушат те свидетелството, че Вавилон е падналата поради своите заблуждения и грехове църква, която е отхвърлила изпратената ѝ от небето истина. И когато тогава народът се обърне към дотогавашните с водители с жадния въпрос дали това наистина е така, проповедниците ще говорят с басни, ще проповядват благо, за да успокоят загрижеността им и пробудената им съвест. Но понеже мнозина ще откажат да се задоволят с голия авторитет на човеци и ще изискват едно ясно „Така казва Господ“, официалните проповедници, подобно на фарисеите някога, изпълнени с гняв поради това, че се съмняват в авторитета им, ще заявят, че това учение е от Сатана и ще повлияят на обичащите греха хора да клеветят и преследват онези, които проповядват вестта“ („Великата борба“, стр. 606, 607).
Мислещите хора днес се чудят как Църквата на адвентистите от седмия ден като цяло се вписва в цялата тази картина. Възможно ли е една църква, която някога е била вярна, да стане блудница или поне дъщеря на блудница? Израилтяните паднаха в дълбоко отстъпление по времето на Исая и забележете какво написа Исая:
„Как стана блудница верният град, който беше пълен с правосъдие! Правда обитаваше в него, а сега - убийци“ (Исая 1:21).
Един град, който в миналото беше верен, стана блудница. Дори Елън Уайт осъзнаваше, че това можеше да се случи с Адвентната църква. През 1897 и през 1901 г. Елън Уайт призова за реформационни мерки в администрацията на Генералната конференция, като заяви конкретно:
„Не е благоразумно да се избира един човек за президент на Генералната конференция“ („Специални свидетелства“, серия А, номер 8, стр. 29 – написано 1897 г.).
Това свидетелство беше повторено два пъти в бюлетина на Генералната конференция от 10 април 1903 г. - на стр. 106 и стр. 160. Елън Уайт представи също и алтернативата, при която да няма един човек като глава на делото, когато говореше в библиотеката на колежа „Батъл Крийк“ през 1903 г., през първия ден, преди да започне сесията на Генералната конференция (на следващия ден), и каза следното:
„Господ желае Неговият Дух да влезе. Той желае Светият Дух да бъде цар“ (Колекция „Сполдинг-Мегън“, стр. 166, 1 април 1901 г.).
През 1901 г. братята разбраха значението на този прост, семпъл език и всъщност на сесията на Генералната конференция от 1901 г. всъщност гласуваха да премахнат длъжността „Президент на Генералната конференция“. Въпреки това, през 1903 г. братята решиха, че е нужно да бъдат като околните народи и да имат цар. Затова те гласуваха да се върне длъжността „Президент на Генералната конференция“. На фона на това, Елън Уайт се върна у дома си в Света Елена, Калифорния, след сесията на Генералната конференция от 1903 г., и написа следните страховити думи:
„Кой може да каже наистина „златото ни е изпитано чрез огън, дрехите ни са неопетнени от света“? Видях как нашият Учител посочва дрехите на т.нар. праведност. Като ги съблече, Той изложи наяве намиращата се отдолу нечистота. Тогава Той ми каза: „Не можеш ли да видиш как те превзето са покривали своята нечистота и развала на характера?“ „„Как стана блудница верният град!“ Бащиният Ми дом е направен дом на търговия – място, от което божествените присъствие и слава са се оттеглили! По тази причина има слабост и липсва сила““ („Свидетелства към църквата“, том 8, стр. 250 – 1903 г.).
Обърнете внимание на кавичките в това свидетелство. По-голямата част от изявлението е цитат от Божествения Учител - има главно „У“.
По-рано в това свидетелство тя заяви:
„На везните на светилището трябва да бъде претеглена Църквата на адвентистите от седмия ден. Тя ще бъде съдена според привилегиите и преимуществата, които е имала. Ако нейната духовна опитност не съответства на преимуществата, които Христос, на безкрайна цена, ѝ е дарил, ако дадените благословения не са я направили способна да извърши повереното ѝ дело, над нея ще бъде произнесена присъдата: „Намерен недостатъчен.“ Чрез дарената светлина и дадените възможности ще бъде съдена“ („Свидетелства към църквата“, том 8, стр. 247 – написано отново през 1903 г.).
Някои искрени вярващи са под ужасната измама, че църквата като цяло притежава пропуск за свободен достъп до небето, без значение от случващото се. Но не това е учението на Свидетелството на Исус. Исус заяви чрез Своя пророк, че църквата ще бъде съдена на везните на светилището. А едно внимателно изследване на състоянието на църквата разкрива, че нейната духовна опитност не съответства на преимуществата, които Христос, на безкрайна цена, ѝ е дарил. Помнете, приятели, че ни се казва:
„Относно свидетелствата, нищо не е пренебрегнато; нищо не е оставено настрана, но трябва да се вземат предвид времето и мястото“ („Избрани вести“, книга 1, стр. 57).
Времето днес и състоянието на църквата е съвсем възможно да бъдат паралелни на това да се гледа поле и да се види там голямо животно. И това голямо животно яде трева като крава, изглежда като крава, мучи като крава, знаете ли защо? Защото е крава. И днес църквата изглежда, действа и поучава учения като Вавилон, приятели. Тя е станала част от Вавилон. За да се вслушаме във втората ангелска вест, трябва да вземем предвид следното:
„Ние никога не бива да одобряваме греха с думи или с дела, с мълчание или с присъствие“ („Копнежът на вековете“, стр. 152).
Припомнете си, че в Йоан 4:22 Исус каза, че спасението е от юдеите. И това беше вярно, когато Той говореше на онази самарянка при Якововия кладенец. Но 70-те седмици от Даниил скоро щяха да приключат и тогава времето и мястото щяха да са се променили и въпросите трябваше да бъдат разглеждани по начин много по-различен от преди. Ако посещавате църква, която преподава ученията на Вавилон като отхвърля стандартите, дадени от Бог на Неговия народ, и е обърнала гръб на вестта, изпратена от небето, включително и вестта за небесното светилище, тогава, приятели, не можете да си позволите да я одобрявате чрез присъствието и мълчанието си. Не и ако желаете да бъдете верни.
Третата ангелска вест
„И трети ангел идеше след тех и казваше с глас голем: Който се кланя на звера и на образа негов, и взема белег на челото си или на ръката си, той ще пие виното на божията ярост налеяното чисто в чашката на гнева му; и ще бъде мъчен с огън и с жупел пред светите ангели и пред Агнето. И димът на техното мъчение възлезва във веки веков, и немат отдъхнуване ни ден ни нощ тези които се кланят на звера и на образа негов, и който приима белега на неговото име. Тука е търпението на светиите: тука са тези които пазят заповедите Божии и верата Исусова“ (Откровение 14:9-12 - ЦП).
В благовестието се включва предупреждение против звяра и белега на звяра. Ако твърдим, че проповядваме благовестието и пропускаме тази част, ние въобще не проповядваме благовестието. Благовестието на днешния ден е такова, което предупреждава против звяра и неговия образ и предупреждава да не се приема неговият белег. Истинските адвентисти са знаели истината за това, че папството е зверовата сила, човекът на греха, в продължение на повече от век и половина. В първото си изложение на Основните принципи, публикувани през 1872 г., ние ясно посочвахме към папската сила като човека на греха, а също и към произхода на неделното поклонение.
„За това, че като човека на греха, папството е замислило да промени времена и закони (Божиите закони) (Даниил 7:25) и е подвело почти целия християнски свят по отношение на четвъртата заповед, откриваме пророчество за реформа в това отношение, която ще бъде извършена сред вярващите точно преди Христовото пришествие...“ (Брошура „Основни принципи“ от 1872 г.).
Това беше публикувано също и в първия брой на „Знамения на времето“ от старейшина Джеймс Уайт на 4 юни 1874 г., стр. 3. Намира се също и в годишниците от 1889, 1905, 1907-1914 г.; всъщност във всеки годишник през онзи период, в който се съдържаше изложение на основните принципи. Нашият народ не само изобличаваше ясно папската сила, но ние разбирахме и значимостта на пророчествата в края на времето и изготвихме изложение в този смисъл:
„Че световната история от конкретно посочени дати в миналото, издигането и падането на империи и хронологичната последователност на събитията до установяването на Божието вечно царство е очертана в многобройни големи вериги от пророчества и че всички тези пророчества сега са изпълнени, с изключение на заключителните сцени“ (това също се намира в брошурата „Основни принципи“ от 1872 г., уводната статия на „Знамения на времето“ от 4 юни 1874 г., стр. 3 и годишниците, които вече отбелязахме).
Във всички тези издания се съдържаха същите изложения на основните принципи, през онова време.
Може би мислите, че адвентизмът все още вярва и преподава тези принципи и днес. Но дали е така? За съжаление, грешите. И двете изложения отпаднаха, когато беше публикувано изложението в годишника за 1931 г. Това, забележете, беше първото изложение на принципите, включващо тринитарното учение. Това изложение беше публикувано в новия църковен наръчник от 1931 г. и се появяваше във всеки църковен наръчник докато беше гласувано приемането на ново изложение на сесията на Генералната конференция в Далас през 1980 г.
Изложението от 1980 г., с допълнителните си ревизии, включва едно разширение относно учението за Триединството, но също така пропуска да включи каквото и да е изявление относно пророчествата за папството или относно съботна реформа въз основа на пророчествата. Допълнителното изявление, изготвено по време на сесията в Сейнт Луис, не промени което и да е от тези неща.
Възлюбени, казва ни се:
„Пророчествата се изпълняват бързо. Много, много повече би трябвало да се каже по тези неимоверно важни теми. Наближил е денят, когато съдбата на всяка душа ще бъде определена завинаги. Този Господен ден се приближава стремително. Фалшивите стражи надават вика „Всичко е наред“, но Божият ден бързо приближава. Стъпките му са така приглушени, че той не събужда света от наподобяващата смърт дрямка, в която е изпаднал. Докато стражите викат „Мир и безопасност“, ги постига „внезапно погубление“ и те няма да избягат; „защото като примка ще дойде на всички, които обитават по лицето на всичката земя“ [Лука 21:35 – ЦП]. Господният ден постига обичащия удоволствията и грешника като крадец през нощта. Когато всичко е очевидно сигурно и хората се отдадат на спокойна почивка, тогава дебнещият, потаен среднощен крадец изненадва жертвата си. Когато вече е твърде късно да се предотврати злината, се открива, че някоя врата или някой прозорец не били обезопасени.„Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“ [Матей 24:44]. Не само пред светските хора, но също и пред собствените ни църкви трябва да бъде поддържан тържественият факт, че денят на Господа ще настъпи внезапно, неочаквано. Страховитото предупреждение на пророчествата е отправено за всяка душа. Нека никой не чувства, че е защитен от опасността да бъде изненадан. Нека ничие тълкувание на пророчествата не ограби от вас убеждението в познаването на събитията, които показват, че това велико събитие е наближило“ („Специални свидетелства относно образованието“, стр. 107, 108).
Вие сигурни ли сте, че се намирате вън от опасността да бъдете изненадани от събитията на последните дни? Не би трябвало да бъдете. Необходимо е да изучаваме сега, както никога преди. Третият ангел приключва вестта си като противопоставя множеството, което следва звяра и приема неговия белег, спрямо онези, които пазят Божиите заповеди и вярата на Исус. Последните две поколения адвентисти са се опитвали да наблягат върху вярата на Исус и едно евангелие, което е наклонено към вярата, с много малко ударение или изобщо никакво ударение върху покорството. Но Библията заявява, че както вяра, така и дела се намират в опитността на онези, които са верни в края. Казва ни се следното:
„Вярата и делата са две весла, които трябва да употребяваме равностойно, ако желаем да се придвижваме нагоре по потока срещу течението на неверието“ („Вярата, чрез която живея“, стр. 115).
В истинското благовестие се съдържа вяра, която действа чрез любов, вяра, която притежава действие, вяра, която надхвърля простата претенция за вярване. Яков ни казва, че вярата ни се показва от делата ни и без дела няма истинска вяра:
„Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. Но ще каже някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела и аз ще ти покажа вярата си от моите дела“ (Яков 2:17, 18).
Павел казва:
„Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва - първо на юдеина, а после и на езичника. Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: Праведният чрез вяра ще живее“ (Римляни 1:16, 17).
Павел казва, че Божията правда се съдържа в благовестието, а в Псалм 119:172 се казва:
„Езикът ми ще пее за словото Ти, защото всички Твои заповеди са правда.“
Виждате ли, приятели, Божиите заповеди се намират в благовестието. Никое благовестие, което претендира, че освобождава човека от покорството към Божия закон, не е истинското благовестие. През целия ход на историята мъжете на вярата са били мъже на делата и мъже на действието. Библията нарича Ной „проповедник на правдата“ - Петър прави това във 2 Петрово 2:5. И със сигурност един проповедник на правдата е проповедник на благовестието. Ной беше проповедник на правдата и в Евреи 11:7 се казва:
„С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.“
Важно е да се отбележи, че докато Ной беше проповедник на правдата неговото дело се състоеше главно в строене на ковчега. Следователно, имаше нещо конкретно, за което се хващаше вярата на Ной. От мнозина днес ни се казва, че пълната опитност на християнина е просто да вярва. Но Ной строеше, обзаведе и влезе в ковчега. Ной работеше върху онзи плавателен съд в продължение на 120 години докато проповядваше на народ, който нямаше да приеме вестта му. Репутацията му беше срината, но Ной осъзна, че прогласяването на благовестието се отнася повече за донасянето на слава и почест на Бога, отколкото за безпокоене относно репутацията ни или дори за индивидуалното ни спасение.
Авраам е още един практически пример за вяра и действие. Четем за първи път за Авраам в последната част от Битие 11 гл., в родословията на патриарсите. Тогава в Битие 12 гл. четем:
„Тогава Господ каза на Аврам: Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена. И така, Аврам тръгна, според както му каза Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан“ (Битие 12:1-4).
Авраам трябваше да понесе тежък изпит, за да бъде разгърнато пред него благовестието. И именно чрез тези опитности той беше направен способен да го проповядва ефикасно.
Виждате ли, приятели, за човека означава нещо да остави любимите си хора и да отиде в някакво трудно, различно, чуждо поле и повече никога да не ги види. Но точно това направи Авраам. Авраам излезе като остави зад себе си родната си страна без да знае накъде отива. И при все това той знаеше, че се покорява на Божията заповед. По-нататък, когато Бог каза на Авраам да вземе Исак, онзи, с когото в толкова голяма степен беше свързан неговият живот, онзи, когото той толкова много обичаше, и да го принесе като жертва на хълма Мория, тази едничка опитност, приятели, означаваше за него толкова повече, в сравнение с всичко останало. И тя му помогна да разбере силата на благовестието, силата на Бога да спаси грешници. Авраам беше наречен „отец на всички, които вярват“ (Римляни 4:11) и в историята от Битие 22 гл. откриваме, че неговата вяра действа. Казва ни се следното:
„Има мнозина, които казват, че вярват в Христос, но дали наистина е така? Имат ли те духовния ум, ума на Христос, който се наслаждава в Божия закон? Те твърдят, че са Божии чеда, но не вършат Божиите дела. Не можем да си позволим да допускаме каквито и да е грешки по този въпрос, защото на карта са заложени нашите вечни интереси. Една правилна вяра ще бъде изявена в благочестиви дела и ще доведе целия живот до хармония с Божия закон. Вярата и делата трябва да вървят ръка за ръка“ („Знамения на времето“, 24 ноември 1887 г.).
Прогласяването на благовестието ще има цена Проповядването и живеенето на истинското благовестие ще ви струва вероятно всичко, което притежавате. Павел обобщи своята опитност във Филипяни 3 гл. като каза:
„Но това, което беше за мене придобивка, сметнах го като загуба заради Христос. А освен това всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко, и смятам всичко за измет, само Христос да придобия“ (Филипяни 3:7, 8).
Във 2 Коринтяни 11:23-28 Павел отбеляза някои от физическите и психически загуби, които му беше причинило проповядването на благовестието. Той беше бит, бичуван, замерван с камъни, претърпя корабокрушение, беше ограбен, в някои моменти търпеше студ, нямаше подходящо облекло и подслон, пропускаше хранения и гладуваше, и на върха на всичко това беше безпокойството, което преживяваше покрай грижата за църквите. Проповядването на благовестието означаваше за Павел загуба на положението му, на славата му, на семейството му и на църковното му семейство. А това понякога е едно от най-трудните за губене неща. Да изгубите онова, което сте приели за свое духовно семейство – отлъчването винаги е било крайно трудно. Очаквате помощ и подкрепа от своето духовно семейство, но когато те ви обърнат гръб, това може да бъде наистина тежко.
Съществува разказ за сляпороден човек (Йоан 9 гл.), който беше отлъчен (или изключен) от юдейската църква понеже дръзна да признае Исус. Зрението на този човек му беше върнато от Исус и той заяви, че беше направено нещо чудесно. Но омразата на юдеите против Исус беше толкова силна, че този човек беше изгонен от синагогата понеже дръзна да изповяда Исус. Но искам забележите какво се случи:
„Исус чу, че го изпъдили навън, и като го намери, му каза: Ти вярваш ли в Божия Син?“ (Йоан 9:35).
Приятели, когато заемем позиция в защита на благовестието и за Христос, това става причина да губим своето църковно членство. Исус знае за това и Той идва лично, точно както дойде при онзи човек, който беше роден сляп, и ни донася лично общение със Себе Си. И накрая, възможно е благовестието да изиска от нас да отдадем самия си живот. Павел ни казва, че понесъл много неща и накрая той изгуби живота си от ръката на римски войник. Каква стойност има животът на някого? Както прочетохме по-рано, Сатана заяви:
„Всичко, което има човек, ще го даде за живота си“ (Йов 2:4).
За нехристиянина, собственият живот на човека е всичко. За християнина обаче Божията чест и прогласяването на благовестието означават повече от живота. Да имаме благовестието означава нещо повече от това просто да казваме:
„Да, вярвам.“
Единственият начин, по който можем да бъдем подбудени да не копнеем за своя живот, е да преживеем от опит Божията любов заради онова, което Той е направил за нас като е отдал Своя Единороден Син за греховете ни. Тъй като любовта поражда любов.
„Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас“ (1 Йоаново 4:19).
И Неговата велика любов е изявена в дара на Неговия Единороден Син.
Възлюбени, както Павел написа на галатяните, има само едно благовестие. Днес има над хиляда деноминации, които твърдят, че са християнски. Сред тях има над сто различни баптистки групи, над 64 лютерански групи, десет групи квакери и поне пет групи амиши. Има обаче само едно благовестие и това е благовестието на Библията, вечното благовестие, намиращо се в Откровение 14:6-12.
Възлюбени, моля, запитайте се:
Дали аз съм вярвал и бил част от църква, която поучава, проповядва и живее пълното благовестие?
Начинът, по който отговорите на този въпрос, може да определи наличието на нужда да осъществите промяна в живота си. Ако вашата църква не поучава вечното благовестие или не го поучава като включва седмия ден, събота, призивът, че Вавилон е паднал и страховитото предупреждение против звяра, неговото име и числото му, е необходимо да намерите църква, която прави това. Необходимо е да намерите църква, която пази Божиите заповеди и вярата на Исус. Всичко по-малко от това не е истинското благовестие, не е пълното благовестие. В истинското благовестие се съдържа истинската вяра, която действа чрез любов и очиства душата (Галатяни 5:6). Истинското благовестие довежда човека до съвършенство и до състоянието на несебичност, при което той е загрижен повече за донасяне почит и слава на Бога, отколкото дори за собственото си спасение.
Приятели, Бог издига едно последно поколение хора, които ще проповядват, поучават и живеят пълното благовестие и ще прогласят последното предупреждение на Тройната ангелска вест. Желаете ли бъдете ли част от тази група днес? Желаете ли понесете ли срам за благовестието? Готов ли сте да отдадете всичко за Исус?
144-те хиляди ще бъдат група, която ще проповядва пълното благовестие и ще поставя честта и славата на Бога над всичко останало. Ще се стремите ли с цялото си сърце да бъдете част от тази група?
Нека Бог ви благослови да кажете „Да“.
Благодарим ви, че гледахте това видео с цел. За други видеота за изучаване на Библията и изграждане на характера, моля, погледнете нашия YouTube канал в
http://www.youtube.com/user/swiftkayak
Smyrna Gospel Ministries
Но са съществували фалшиви благовестия още от времето на учениците насам. Павел говореше за това на вярващите в Галатия. Лъжеучители бяха дошли в тази област като проповядваха и представяха заблуди под маската на истина. И Павел им говореше прямо:
„Чудя се как вие така бързо се отвръщате от Онзи, който ви призова чрез Христовата благодат, и преминавате към друго благовестие, което не е друго благовестие, а е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие. Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет“ (Галатяни 1:6-8).
Има само едно благовестие и всички, които проповядват фалшиво благовестие, трябва да бъдат проклети.
Павел отправи предупреждението си с думите:
„Както казахме и преди, така го казвам и сега пак: ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет“ (Галатяни 1:9).
Павел говори за теологични слова и думите му отекват до нас днес. Не би трябвало да мислим, че настоящите теологични въпроси биха могли да се заметат под килима. Няма четири, пет, шест или повече версии на благовестието, не и в християнството или в рамките на адвентизма. Приятели, има само едно благовестие. Да, вярно е, че има много лоши новини днес и тези времена са важни и от голямо значение. Самият обществен ред се подлага под изпитание чрез небиблейски бракове между хомосексуалисти. Изглежда световна война чука на вратата ни от кризата в Украйна и хората се чудят какво предстои да предприеме като свой следващ ход ИДИЛ.
Интересно е, че учениците на Библията преди 1844 г. трябва да са чувствали, че именно те стават свидетели на края на света. Джошуа В. Хаймс, проповедник и съвременник на Уилям Милър, издаваше вестник със заглавие „Среднощният вик“. На 17 ноември 1842 г. той публикува следното изявление:
„Нашето дело е достигнало неизразима величина. То е мисия и начинание, различаващи се, в някои аспекти, от всичко останало, събуждало някога човешките сили. То не е робуване на човешки учреждения – не е конфликт или политическа арена – не е дело на определено религиозно подразделение. Но то е сигнал за тревога и вик, нададен от онези, които, от всички протестантски подразделения, като Стражи, стоящи на вратите на нравствения свят, вярват, че КРИЗАТА НА СВЕТА Е НАСТЪПИЛА...“ (Джошуа В. Хаймс, „Среднощният вик“, 17 ноември 1842 г.).
Хаймс надаваше сигнал за тревога, че кризата на света беше настъпила. И той определено имаше основание да мисли така, защото според неговото разбиране на пророчествата в онзи момент Христос предстоеше да дойде в рамките на една година.
Днес стоим на ръба на вечността както никога преди. Днес виждаме как ръцете на църква и държава се сключват. Предстои папа Франциск да отправи обръщение към Конгреса на Съединените щати по-нататък през тази година. Протестантите приемат папата и католицизма, и сред изповядващите се за Божий народ бързо и стабилно нахлуват неделно поклонение с петдесятнически спиритизъм. Но в съзнанието ми изплува текст в Псалм 44:1, и в този текст се казва:
„Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.“
Това беше вярно за Израил и със сигурност е вярно и днес за Божия народ. Нашите предци съобщаваха за великите дела, извършени от Бога за тях и чрез нашия народ, и особено чрез делото на Елън Г. Уайт. В обяснение на начина, по който се събрали в едно цяло нашите учения, тя написа следното:
„Мнозина от нашия народ не осъзнават колко здраво е положена основата на нашата вяра. Моят съпруг, старейшина Джоузеф Бейтс, татко Пиърс, старейшина [Хайръм] Едсън и други, които бяха ревностни, благородни и верни, бяха сред онези, които след отминаването на времето през 1844 г. търсеха истината като скрито съкровище. Срещах се с тях и ние изучавахме и се молехме ревностно. Често оставахме заедно до късно през нощта, а понякога през цялата нощ, като се молехме за светлина и изучавахме Словото. Отново и отново тези братя се събираха, за да изучават Библията, така че да узнаят значението ѝ и да бъдат подготвени да преподават със сила. Когато стигнеха до точка в своето изучаване, където казваха: „Не можем да направим нищо повече“, Господният Дух идваше върху мен, бях отнасяна във видение и ми се даваше едно ясно обяснение на пасажите, които изучавахме, с указание как трябваше да работим и да поучаваме ефикасно. Така беше дадена светлина, която ни помогна да разберем Писанията по отношение на Христос, Неговата мисия и Неговото свещеничество. Верига на истината, простираща се от онова време до времето, когато ще влезем в Божия град, ми беше представена ясно и аз предадох на другите указанието, което Господ ми беше дал” (“Избрани вести”, книга 1, стр. 206, 207).
Забележете как беше дадена истината: братята изучаваха Библията. И когато не можеха да отидат по-нататък, Божият Дух даваше видение на Елън Уайт. Тя казва, че получавала ясно обяснение на пасажите, които изучавали, и казва, че било дадено указание за това как трябвало да се трудят и да поучават ефикасно. Каква истина по-конкретно беше дадена на Елън Уайт? Тя казва, че това е истината за Христос, Неговата мисия и Неговото свещеничество. Тук имаме три области:
1) самият Христос, самите Му естество и идентичност;
2) Неговата мисия, и в това биха се включвали Неговите въплъщение, живот, смърт и възкресение;
и
3) Неговото свещеничество, включително Неговата първосвещеническа служба от 1844 г. насам.
Пророчицата казва, че тази верига на истината – това, което беше разкрито по онова време (около 1850 г.) щяло да се простре от онова време докато Христос дойдеше и отведеше Своя народ в Божия град.
Приятели, разбира се, истината е прогресивна и според Притчи 4:18
„Пътят на праведните е като светлината на разсъмване, която се развиделява, докато стане съвършен ден“.
Но която и да е нова светлина няма да промени старата светлина или направи така, че тя да се отмахне. Въз основа на Свидетелството на Исус знаем, че основните точки, необходими за усъвършенстването на светиите, вече били дадени на нашия народ към 1850 г. Тази верига на истината включваше трите ангелски вести и всичко, съдържащо се в тях, включително идентичността на Исус Христос и Бог Отец. Интересно е, че през 1881 г. Елън Уайт можа да прогласи:
„Че притежаваме истината е толкова сигурно, колкото е сигурно, че Бог е жив. И Сатана с всичките си умения и адски сили не може да промени Божията истина в лъжа“ („Свидетелства към църквата“, том 4, стр. 595).
Нека кажа следното: Може би сте чували хора да казват:
„Нашите пионери не бяха боговдъхновени. Понеже те не бяха боговдъхновени, не можем да зависим от тях. Факт е, че те бяха в грешка за много неща и особено относно доктрината за Бога, защото отхвърляха доктрината за Триединството.“
Докато нашите пионери не бяха боговдъхновени както библейските пророци, според Духа на пророчеството те със сигурност бяха водени от Светия Дух. И освен това, Боговдъхновените писания действително казват, че те притежаваха истината „толкова сигурно, колкото е сигурно, че Бог е жив“.
Някои т.нар. учени са казвали, че нашите пионери грешали относно доктрината за Бога, че Елън Уайт знаела истината и я преподавала, както могла да сподели по-нататък. Но, моля, забележете, че когато Елън Уайт писа в том 4 от „Свидетелства към църквата“, тя не каза „аз притежавам истината“, а „[ние] притежаваме истината“.
Приятели, ние зависим от Писанието за своите доктрини и учения, и когато Боговдъхновените писания казват, че нашите пионери имали правилното разбиране на тези библейски истини не считам, че е уместно да се каже, че те били в грешка, или дори да се нарекат „теологични чудаци“, както направи един пастор, адвентист от седмия ден.
И така, нека разгледаме какво в действителност се съдържа в благовестието, какво означава проповядването на благовестието във връзка с Тройната ангелска вест.
Първата ангелска вест
Откровение 14:6, 7 поставят началото на последната предупредителна вест към света; и в тази вест се съдържа вечното благовестие:
„И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори“ (Откровение 14:6, 7).
Тази вест започва, като заявява, че този ангел (или вестител) притежава вечното благовестие. Какво конкретно се споменава в това благовестие? Първо, вестта да се боим от Бога и да Му въздаваме слава.
Приятели, ние трябва да се покланяме на „Този“, а не на „тези“. Да познаваме Бога правилно е жизненоважно. Исус каза на самарянката при Якововия кладенец:
„Бог е дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ (Йоан 4:24).
По нататък, докато се молеше на Своя Отец, Той отбеляза:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
Бих желал да отделя няколко минути на разискване на термин, намиращ се в Библията, който е породил в някои хора голямо объркване. Но не бива да бъде така. Този термин е просто „Божество“. Този израз се намира на три места в превода на Библията на крал Яков. Нека сега погледнем тези три пасажа. Първото място, на което виждаме думата „Божество“, е в Деяния 17:29, където Павел казва:
„И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл.“
Гръцката дума, преведена тук като „Божество“, е Theion, и тя произлиза от корена Theos – гръцката дума за „Бог“. Думата Theion означава „божествен“ и е употребена на две други места в Новия завет, като и двете се намират във 2 Петрово. Нека обърнем внимание на тези текстове:
„Понеже Неговата божествена сила [думата „божествена“ там е Theion]...”
„Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила, чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество [като „божественото“ е Theion]...”
„...в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света“ (2 Петрово 1:3, 4).
Когато се употребява в Септуагинтата, гръцката дума Theion обикновено се превежда просто като „Бог“.
Второто място, на което намираме термина „Божество“ в Библията, се намира в Римляни 1:20:
„Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост [англ.: Божество], се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение“ (Римляни 1:20).
Тук гръцката дума, употребена в Римляни 1:20, е Theiotes и тя също произлиза от корена Theos. Theiotes означава просто „божественост“, или „божествено естество“. И това е единственото място, в което се използва Theiotes в Новия завет. А тя никога не се използва в Септуагинтата.
Последното място, или третото място, в което откриваме термина „Божество“ в Библията, в превода на Библията на крал Яков, е Колосяни 2:9:
„Защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството...“
Гръцката дума, употребена тук, е Theotetos и звучи точно както гръцката дума, употребена в Римляни 1:20. И както преди, тя произлиза от гръцката дума Theos и означава просто „божественост“. А това е единственото място, в което се употребява Theоtetos в Новия завет, а тя никога не се използва в Септуагинтата. Какво можем да научим от това? Можем да научим, че терминът „Божество“, според както се намира в Библията, няма нищо общо с подреждане на личности по ранг или показване на власт на една над друга. Тя просто произлиза от думи, означаващи „божествен“ или „притежаващ божественото естество“. Макар да не е уникален за превода на крал Яков, терминът „Божество“ рядко се използва вън от превода на крал Яков. Но като знаем, че „Божество“ означава „божественост“ или „божествен“ можем да четем изявления от Духа на пророчеството с по-голямо разбиране. Изявления като тези:
„Макар че Се смири, като прие човешки образ, качествата на Божеството бяха все още Негово притежание“ („Копнежът на вековете“, стр. 664).
„Грехът можеше да бъде отблъснат и победен само чрез мощното посредничество на третото лице на Божеството, което щеше да дойде не с умерена сила, а в пълнотата на Божията мощ“ („Копнежът на вековете“, стр. 671).
Виждате ли, приятели, една липса на разбиране на значението на „Божество“ може да предизвика голямо объркване, каквото се намира в неотдавнашна публикация, опитваща се да обясни божествеността на Исус Христос. Забележете колко объркващо е това жалко изявление:
„Той [Исус] не е някакъв по-малък Бог, някакъв полубог – някакъв по-малък Бог, Който някак „произхожда“, е „създаден“ или „роден“ от Отец, в мъглявото, далечно минало, „преди всички векове“, което прави Исус нещо по-малко от абсолютно Божество. Няма празнина от някакво време, през което Исус да не е съществувал, в очакване да бъде роден. Не, в Исус Христос се намира абсолютно Божество. Божеството винаги е било там, Исус като абсолютно Божество е съществувал. Ето това означава да бъде някой Божество. Няма нищо ограничено по отношение на това. Божеството на Христос е абсолютно. Това означава „АЗ СЪМ“, вечно самосъществуване, с цялата съвкупност от всички качества и сили на Божеството до вечни векове. Амин и амин“ (препратката е към „Керит Кроникъл“, януари/февруари 2015, стр. 6).
Обърнете внимание, приятели, че Исус, според този автор, не е роден от Отец. Но това противоречи на Библията, която заявява, че Исус е Единородният на Отец. В Йоан 1:14 се казва:
„И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“
И, приятели, следва най-големият от всички библейски текстове, изговорен от самия Исус:
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).
Приятели, искам само да спра за момент и искам да помислите какво вероятно би могло да означава това. Защото тук се казва - говори Исус и Той казва:
„Аз съм Единородният Божий Син.“
А някой друг пише и казва, че Той въобще не е роденият Божий Син. Но искам да ви кажа едно: никога не влизайте в противоречие с Исус Христос. Възможно е да се различавате спрямо мен, възможно е да се различавате спрямо партньора си, възможно е да се различавате спрямо някой друг, но никога, никога не влизайте в противоречие с Исус Христос. Йоан 3:16:
„...Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син...“
И тогава в 1 Йоаново 4:9:
„В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него.“
„Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който обича Родителя, обича и Родения от Него“ (1 Йоаново 5:1).
Последният текст ни казва, че Исус беше роден от Бога и че Той е роден от Отец, и че Го роди Бог Отец.
Някои теолози и пастори са заявявали, че терминът „единороден“ (от гръцката дума Monogenes, която се намира в Йоан 3:16) всъщност въобще не означава „единороден“, а вместо това „уникален“. И мотивацията за тази хипотеза е, че ако Исус е второто лице на Триединство, Той не може да бъде буквален Син на Бога. Следователно, „единороден“ трябва да означава нещо друго. За да се подкрепи тази концепция се цитира Евреи 11:17 (и предстои да разгледаме този текст). Там се казва:
„С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да! Онзи, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син...“ (Евреи 11:17)
Тогава се казва, че Исак не бил единороден син на Авраам. И това е вярно. Той имаше Исмаил от Агар и имаше също така още шестима синове от Хетура. Това е факт и не можем да го отречем. Но, както се казва често: контекстът, приятели, е цар. Затова нека се върнем и прочетем отново Евреи 11:17, но нека прочетем също и 18 ст., който го следва:
„С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да! Онзи, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син, онзи, за когото беше казано: "По Исаак ще се наименува твоето потомство"...“
Докато Авраам имаше и други синове, Исак беше единственият син, към когото беше отправено обещание за спасение. Monogenes се определя в тези стихове като ограничена до сина на обещанието. И е интересно, че самите онези теолози, които порицават метода на доказателствените текстове, в полза на висшата критика, така удобно пренебрегват контекста на този съществен стих. Ясно е, че гръцката дума Monogenes означава „единороден“. Христос е буквален Потомък на Отец и това със сигурност е в съгласие с Притчи 8 гл., където като говори под символа Мъдрост Христос заявява:
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна. От века бидох помазана, от начало, преди създанието на земята. Родих се когато нямаше бездните, когато нямаше източниците които изобилват с вода. Преди горите да се поставят, преди хълмовете, аз бях родена [и гръцката дума за „родих се“ означава да бъде някой роден]“ (Притчи 8:22-25).
А в английския превод на 25 ст. от Септуагинтата се казва следното:
„Преди да бъдат разположени планините и преди всичките хълмове Той ме ражда“ (Притчи 8:25, английски превод на LXX).
Някои са казвали, че този стих не може да се отнася за Исус Христос, но в „Знамения на времето“ четем следното изявление:
„Чрез Соломон Христос заяви: „Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна. От века бидох помазана, от начало, преди създанието на земята. Родих се когато нямаше бездните, когато нямаше източниците които изобилват с вода. Преди горите да се поставят, преди хълмовете, аз бях родена““ („Знамения на времето“, 29 август 1900 г.), а това беше написано от Елън Уайт.
Виждате ли, Бог чрез Христос вкара в съществуване всичко – както видимо, така и невидимо, според Колосяни 3:16. В това се включват представите за време и пространство. Следователно, в смисъла на това, че Христос е Автор на времето, Христос наистина е съществувал през цялата вечност.
Приятели, Сатана е този, който стои зад фалшивия възглед, че Исус не е Божият Син, и той стои зад този възглед поради това, че не желае да узнаете, не желае да повярвате и не желае да пребъдвате в Божията любов – тъй като Божията любов е основата на евангелската вест. Сатана знае, че Библията казва, че ние обичаме Бога в следствие на своето разбиране и оценяване на Божията любов към нас (можете да прочетете това в 1 Йоаново 4:19). Той знае също така, че в 1 Йоаново 4:9 се казва следното:
„В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него.“
Приятели, Сатана ще направи всичко по силите си, за да задържи далеч от нас истината за великата Божия любов и той е изобретил едно фалшиво разбиране на Monogenes, за да ни попречи да разберем Божията любов. Ако Monogenes означава просто „уникален“ или „специален“, тогава библейските писатели не са го разбирали, нито пък го разбират хората, които говорят гръцки като първи език. Говорил съм с хора, чийто първи език е гръцкият, и винаги терминът Monogenes се разбира като „единороден“ и никога като „уникален“. Обсъдих този въпрос с професор езиковед, самият който беше изследвал тази дума в продължение на много години – години, през които самият той поддържал тринитарни възгледи. Попитах го какво означава Monogenes и той ме увери, че означава само „единороден“.
Докато разглеждам този въпрос изглежда много странно, че теолози, които не говорят гръцки като първи език (или основен език), биха си Ако някой, който знае или разбира английски като втори език или който е изучавал английски само отчасти, започне да казва на мен, че английската фраза „единороден“ означавала „уникален“, лично аз не бих отдал голямо значение или внимание на останалата част от онова, което може би ще каже. А защо се осмеляваме да дефинираме повторно гръцкия език, така че да поучаваме една доктрина на Сатана? За да се боим от Бога и да Му се покланяме, приятели, се изисква да знаем правилно кой е Той, а също така и да познаваме Неговия Син. В книгата „По стъпките на Великия Лекар“ ни се казва:
„Както Спасителя, ние сме в този свят, за да вършим служба за Бога. Тук сме, за да станем като Бога по характер и чрез живот на служба да Го разкрием на света. За да бъдем съработници с Бога, за да станем като Него и да разкрием Неговия характер, ние трябва да Го познаваме правилно. Ние трябва да Го познаваме така, както Той разкрива Себе Си. Познаване на Бога е основата на всяко истинско обучение и всяка истинска служба. Това е единствената истинска защита против изкушението. Само това може да ни направи подобни на Бога по характер. Това е познанието, от което се нуждаят всички, които работят за въздигането на своите съчовеци. Преобразяването на характера, чистотата на живота, ефикасността в службата, придържането към правилните принципи – всички те зависят от едно правилно познание за Бога. Това познание е основната подготовка както за този живот, така и за бъдещия живот“ („По стъпките на Великия Лекар“, стр. 409).
Дали нашите благоговение и страх от Бога имат нещо общо с благовестието? Да, имат, възлюбени. Това повлиява начина, по който пристъпваме към Бога. Не само Неговата личност, но също и на Неговите персоналност и характер са жизненоважни за разбиране. Критично важно е да придобием правилен възглед за Бога. Ако мислим за Бога като за Бог, Който играе хип-хоп и „дава пет“, това е начинът, по който ще пристъпваме към Него. И музиката ни, облеклото ни и отношението ни към Бога – всички те ще отразяват начина, по който гледаме на Него. И начинът, по който гледаме на Бога, ще определи начина, по който пристъпваме към Него и Му се покланяме. Например, ако нашият Бог е един строг и отмъстителен Бог, тогава ние ще станем същите, защото Библията ни учи, че чрез гледане ние се променяме. И ако някой гледа на Бога като на лице, което ще измъчва хора цяла вечност и ще ги кара да страдат без каквото и да е облекчение, тогава ние ще имаме същия този характер. Ще гледаме на нечестивите без състрадание и ще казваме:
„Заслужават си го. Нека го имат. Нека имат вечен огън.“
Дали прославянето на Бога има нещо общо с благовестието? О, да, с най-голяма сигурност, приятели. Повечето благовестия се интересуват само от това да спасят вас и да ви вкарат в небето. Но тук в Откровение 14 гл. е благовестието и то ще направи повече от това да ви спаси. Да, то ще ви спаси, това е вярно и добро, но то върши нещо повече: то ще прослави Бога. За кого в действителност построи Ной ковчега, приятели? За кого в действителност отведе Авраам сина си на хълма Мория? За кого понесе Павел загубата на всичко? За кого умря Стефан?
Сатана каза на Бога:
„Всичко, което има човек, ще го даде за живота си“ (Йов 2:4).
Но, приятели, Сатана грешеше. Има мъже и жени, чийто живот има за цел да донесе слава и почест на Бога, и тази слава е по-важна за тях отколкото собствения им живот. Казва ни се да се поклоним на
„Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори“.
В истинското благовестие се съдържат вестта за Създателя и паметникът на факта, че Той е Създател – седмият ден, събота. Никое предполагаемо благовестие не бива да пропуска тази вест. Поклонението към истинския Бог като на Създател трябва да включва съботата. Съботата е част от добрата новина, приятели, и когато ние гледаме лековато на съботата и свещеното богослужение се превърне в увеселителна песен и танц, благовестието липсва. В благовестието се съдържа вестта, че часът на съда е настъпил. И да се пропусне тази част от благовестието означава да се пропусне една много важна част, с която Бог някога запозна Своя народ още тогава.
И така, сигурен съм, че всички ние сме чували преди да се казва нещо такова:
„Искам да ви кажа, че има и други хора освен адвентистите, които проповядват благовестието.“
Случва се да чуваме това.
И тогава чуваме за т.нар. чудно дело, което изпълняват други църкви.
Но, приятели, искам да ви кажа как отговарям аз. Аз задавам следния въпрос:
Дали те казват на хората, че часът на Божия съд е настъпил?
Тези хора обикновено казват:
„Не, те не казват това. Съвсем не чувам да проповядват това.“
Тогава, приятели, трябва да кажа, че една от най- важните части на благовестието, се пропуска. Те не известяват целия разказ.
Втората ангелска вест
Нека сега погледнем втората ангелска вест. В Откровение 14:8 се казва:
„И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване.“
Вестта, от която бива следвано благовестието и която го съпровожда, е изобличението на Вавилон. Онези, които проповядват благовестието в това време, трябва този път също и да предупреждават света относно падането на Вавилон, защото онези, които ще бъдат изгубени във Вавилон, ще бъдат изгубени поради греховете си.
В Откровение 18:1-4 се казва:
„След това видях друг ангел, който слизаше от небето и имаше голяма власт; и земята бе осветена от неговата слава. Той извика със силен глас: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния ѝ разкош. И чух друг глас от небето, който казваше: Излез от нея, народе Мой, за да не участваш в греховете ѝ и да не споделяш язвите ѝ...“ (Откровение 18:1-4).
Приятели, фалшивите и смъртоносни учения на Вавилон са заразили всичките народи и призивът от Небето е призив да се излезе от Вавилон. И това е много повече от просто един призив да се придвижим от един ден на поклонение към друг или от една църковна скамейка на друга. Призивът означава да изоставим ученията и философиите на Вавилон. Означава да изоставим греха и лъжеучението, че християните не могат да победят греха. Истинското благовестие е такова, което освобождава хората от греха, а не такова, което ги оставя в греховете им. В Матей 1:21 се казва:
„Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус; защото Той е, Който ще спаси народа Си от греховете му.“
Приятели, трябва да бъдем спасени от греховете си, а не в греховете си.
Казва ни се също и следното:
„Вестта за падането на Вавилон, както бе дадена чрез втория ангел, се повтаря, с допълнително споменаване на покварите, навлизащи в църквите от 1844 г. насам“ („Ранни писания“, стр. 227).
Падналите църкви, които отхвърлиха вестта за окончателното изкупление от 1844 г., станаха дори още по-покварени и допълнителните им грехове трябва да бъдат съобщени.
Казва ни се също:
„Греховете на Вавилон ще бъдат разкрити; страшните последици от налагането на църковни обичаи чрез държавата, произволите на спиритизма, тайното, но бързо нарастване на папската власт – всичко ще бъде разкрито. Чрез тези тържествени предупреждения народът ще бъде разтърсен. Хиляди и хиляди, които още никога не са чували такива слова, ще слушат. С учудване ще слушат те свидетелството, че Вавилон е падналата поради своите заблуждения и грехове църква, която е отхвърлила изпратената ѝ от небето истина. И когато тогава народът се обърне към дотогавашните с водители с жадния въпрос дали това наистина е така, проповедниците ще говорят с басни, ще проповядват благо, за да успокоят загрижеността им и пробудената им съвест. Но понеже мнозина ще откажат да се задоволят с голия авторитет на човеци и ще изискват едно ясно „Така казва Господ“, официалните проповедници, подобно на фарисеите някога, изпълнени с гняв поради това, че се съмняват в авторитета им, ще заявят, че това учение е от Сатана и ще повлияят на обичащите греха хора да клеветят и преследват онези, които проповядват вестта“ („Великата борба“, стр. 606, 607).
Мислещите хора днес се чудят как Църквата на адвентистите от седмия ден като цяло се вписва в цялата тази картина. Възможно ли е една църква, която някога е била вярна, да стане блудница или поне дъщеря на блудница? Израилтяните паднаха в дълбоко отстъпление по времето на Исая и забележете какво написа Исая:
„Как стана блудница верният град, който беше пълен с правосъдие! Правда обитаваше в него, а сега - убийци“ (Исая 1:21).
Един град, който в миналото беше верен, стана блудница. Дори Елън Уайт осъзнаваше, че това можеше да се случи с Адвентната църква. През 1897 и през 1901 г. Елън Уайт призова за реформационни мерки в администрацията на Генералната конференция, като заяви конкретно:
„Не е благоразумно да се избира един човек за президент на Генералната конференция“ („Специални свидетелства“, серия А, номер 8, стр. 29 – написано 1897 г.).
Това свидетелство беше повторено два пъти в бюлетина на Генералната конференция от 10 април 1903 г. - на стр. 106 и стр. 160. Елън Уайт представи също и алтернативата, при която да няма един човек като глава на делото, когато говореше в библиотеката на колежа „Батъл Крийк“ през 1903 г., през първия ден, преди да започне сесията на Генералната конференция (на следващия ден), и каза следното:
„Господ желае Неговият Дух да влезе. Той желае Светият Дух да бъде цар“ (Колекция „Сполдинг-Мегън“, стр. 166, 1 април 1901 г.).
През 1901 г. братята разбраха значението на този прост, семпъл език и всъщност на сесията на Генералната конференция от 1901 г. всъщност гласуваха да премахнат длъжността „Президент на Генералната конференция“. Въпреки това, през 1903 г. братята решиха, че е нужно да бъдат като околните народи и да имат цар. Затова те гласуваха да се върне длъжността „Президент на Генералната конференция“. На фона на това, Елън Уайт се върна у дома си в Света Елена, Калифорния, след сесията на Генералната конференция от 1903 г., и написа следните страховити думи:
„Кой може да каже наистина „златото ни е изпитано чрез огън, дрехите ни са неопетнени от света“? Видях как нашият Учител посочва дрехите на т.нар. праведност. Като ги съблече, Той изложи наяве намиращата се отдолу нечистота. Тогава Той ми каза: „Не можеш ли да видиш как те превзето са покривали своята нечистота и развала на характера?“ „„Как стана блудница верният град!“ Бащиният Ми дом е направен дом на търговия – място, от което божествените присъствие и слава са се оттеглили! По тази причина има слабост и липсва сила““ („Свидетелства към църквата“, том 8, стр. 250 – 1903 г.).
Обърнете внимание на кавичките в това свидетелство. По-голямата част от изявлението е цитат от Божествения Учител - има главно „У“.
По-рано в това свидетелство тя заяви:
„На везните на светилището трябва да бъде претеглена Църквата на адвентистите от седмия ден. Тя ще бъде съдена според привилегиите и преимуществата, които е имала. Ако нейната духовна опитност не съответства на преимуществата, които Христос, на безкрайна цена, ѝ е дарил, ако дадените благословения не са я направили способна да извърши повереното ѝ дело, над нея ще бъде произнесена присъдата: „Намерен недостатъчен.“ Чрез дарената светлина и дадените възможности ще бъде съдена“ („Свидетелства към църквата“, том 8, стр. 247 – написано отново през 1903 г.).
Някои искрени вярващи са под ужасната измама, че църквата като цяло притежава пропуск за свободен достъп до небето, без значение от случващото се. Но не това е учението на Свидетелството на Исус. Исус заяви чрез Своя пророк, че църквата ще бъде съдена на везните на светилището. А едно внимателно изследване на състоянието на църквата разкрива, че нейната духовна опитност не съответства на преимуществата, които Христос, на безкрайна цена, ѝ е дарил. Помнете, приятели, че ни се казва:
„Относно свидетелствата, нищо не е пренебрегнато; нищо не е оставено настрана, но трябва да се вземат предвид времето и мястото“ („Избрани вести“, книга 1, стр. 57).
Времето днес и състоянието на църквата е съвсем възможно да бъдат паралелни на това да се гледа поле и да се види там голямо животно. И това голямо животно яде трева като крава, изглежда като крава, мучи като крава, знаете ли защо? Защото е крава. И днес църквата изглежда, действа и поучава учения като Вавилон, приятели. Тя е станала част от Вавилон. За да се вслушаме във втората ангелска вест, трябва да вземем предвид следното:
„Ние никога не бива да одобряваме греха с думи или с дела, с мълчание или с присъствие“ („Копнежът на вековете“, стр. 152).
Припомнете си, че в Йоан 4:22 Исус каза, че спасението е от юдеите. И това беше вярно, когато Той говореше на онази самарянка при Якововия кладенец. Но 70-те седмици от Даниил скоро щяха да приключат и тогава времето и мястото щяха да са се променили и въпросите трябваше да бъдат разглеждани по начин много по-различен от преди. Ако посещавате църква, която преподава ученията на Вавилон като отхвърля стандартите, дадени от Бог на Неговия народ, и е обърнала гръб на вестта, изпратена от небето, включително и вестта за небесното светилище, тогава, приятели, не можете да си позволите да я одобрявате чрез присъствието и мълчанието си. Не и ако желаете да бъдете верни.
Третата ангелска вест
„И трети ангел идеше след тех и казваше с глас голем: Който се кланя на звера и на образа негов, и взема белег на челото си или на ръката си, той ще пие виното на божията ярост налеяното чисто в чашката на гнева му; и ще бъде мъчен с огън и с жупел пред светите ангели и пред Агнето. И димът на техното мъчение възлезва във веки веков, и немат отдъхнуване ни ден ни нощ тези които се кланят на звера и на образа негов, и който приима белега на неговото име. Тука е търпението на светиите: тука са тези които пазят заповедите Божии и верата Исусова“ (Откровение 14:9-12 - ЦП).
В благовестието се включва предупреждение против звяра и белега на звяра. Ако твърдим, че проповядваме благовестието и пропускаме тази част, ние въобще не проповядваме благовестието. Благовестието на днешния ден е такова, което предупреждава против звяра и неговия образ и предупреждава да не се приема неговият белег. Истинските адвентисти са знаели истината за това, че папството е зверовата сила, човекът на греха, в продължение на повече от век и половина. В първото си изложение на Основните принципи, публикувани през 1872 г., ние ясно посочвахме към папската сила като човека на греха, а също и към произхода на неделното поклонение.
„За това, че като човека на греха, папството е замислило да промени времена и закони (Божиите закони) (Даниил 7:25) и е подвело почти целия християнски свят по отношение на четвъртата заповед, откриваме пророчество за реформа в това отношение, която ще бъде извършена сред вярващите точно преди Христовото пришествие...“ (Брошура „Основни принципи“ от 1872 г.).
Това беше публикувано също и в първия брой на „Знамения на времето“ от старейшина Джеймс Уайт на 4 юни 1874 г., стр. 3. Намира се също и в годишниците от 1889, 1905, 1907-1914 г.; всъщност във всеки годишник през онзи период, в който се съдържаше изложение на основните принципи. Нашият народ не само изобличаваше ясно папската сила, но ние разбирахме и значимостта на пророчествата в края на времето и изготвихме изложение в този смисъл:
„Че световната история от конкретно посочени дати в миналото, издигането и падането на империи и хронологичната последователност на събитията до установяването на Божието вечно царство е очертана в многобройни големи вериги от пророчества и че всички тези пророчества сега са изпълнени, с изключение на заключителните сцени“ (това също се намира в брошурата „Основни принципи“ от 1872 г., уводната статия на „Знамения на времето“ от 4 юни 1874 г., стр. 3 и годишниците, които вече отбелязахме).
Във всички тези издания се съдържаха същите изложения на основните принципи, през онова време.
Може би мислите, че адвентизмът все още вярва и преподава тези принципи и днес. Но дали е така? За съжаление, грешите. И двете изложения отпаднаха, когато беше публикувано изложението в годишника за 1931 г. Това, забележете, беше първото изложение на принципите, включващо тринитарното учение. Това изложение беше публикувано в новия църковен наръчник от 1931 г. и се появяваше във всеки църковен наръчник докато беше гласувано приемането на ново изложение на сесията на Генералната конференция в Далас през 1980 г.
Изложението от 1980 г., с допълнителните си ревизии, включва едно разширение относно учението за Триединството, но също така пропуска да включи каквото и да е изявление относно пророчествата за папството или относно съботна реформа въз основа на пророчествата. Допълнителното изявление, изготвено по време на сесията в Сейнт Луис, не промени което и да е от тези неща.
Възлюбени, казва ни се:
„Пророчествата се изпълняват бързо. Много, много повече би трябвало да се каже по тези неимоверно важни теми. Наближил е денят, когато съдбата на всяка душа ще бъде определена завинаги. Този Господен ден се приближава стремително. Фалшивите стражи надават вика „Всичко е наред“, но Божият ден бързо приближава. Стъпките му са така приглушени, че той не събужда света от наподобяващата смърт дрямка, в която е изпаднал. Докато стражите викат „Мир и безопасност“, ги постига „внезапно погубление“ и те няма да избягат; „защото като примка ще дойде на всички, които обитават по лицето на всичката земя“ [Лука 21:35 – ЦП]. Господният ден постига обичащия удоволствията и грешника като крадец през нощта. Когато всичко е очевидно сигурно и хората се отдадат на спокойна почивка, тогава дебнещият, потаен среднощен крадец изненадва жертвата си. Когато вече е твърде късно да се предотврати злината, се открива, че някоя врата или някой прозорец не били обезопасени.„Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“ [Матей 24:44]. Не само пред светските хора, но също и пред собствените ни църкви трябва да бъде поддържан тържественият факт, че денят на Господа ще настъпи внезапно, неочаквано. Страховитото предупреждение на пророчествата е отправено за всяка душа. Нека никой не чувства, че е защитен от опасността да бъде изненадан. Нека ничие тълкувание на пророчествата не ограби от вас убеждението в познаването на събитията, които показват, че това велико събитие е наближило“ („Специални свидетелства относно образованието“, стр. 107, 108).
Вие сигурни ли сте, че се намирате вън от опасността да бъдете изненадани от събитията на последните дни? Не би трябвало да бъдете. Необходимо е да изучаваме сега, както никога преди. Третият ангел приключва вестта си като противопоставя множеството, което следва звяра и приема неговия белег, спрямо онези, които пазят Божиите заповеди и вярата на Исус. Последните две поколения адвентисти са се опитвали да наблягат върху вярата на Исус и едно евангелие, което е наклонено към вярата, с много малко ударение или изобщо никакво ударение върху покорството. Но Библията заявява, че както вяра, така и дела се намират в опитността на онези, които са верни в края. Казва ни се следното:
„Вярата и делата са две весла, които трябва да употребяваме равностойно, ако желаем да се придвижваме нагоре по потока срещу течението на неверието“ („Вярата, чрез която живея“, стр. 115).
В истинското благовестие се съдържа вяра, която действа чрез любов, вяра, която притежава действие, вяра, която надхвърля простата претенция за вярване. Яков ни казва, че вярата ни се показва от делата ни и без дела няма истинска вяра:
„Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. Но ще каже някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела и аз ще ти покажа вярата си от моите дела“ (Яков 2:17, 18).
Павел казва:
„Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва - първо на юдеина, а после и на езичника. Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: Праведният чрез вяра ще живее“ (Римляни 1:16, 17).
Павел казва, че Божията правда се съдържа в благовестието, а в Псалм 119:172 се казва:
„Езикът ми ще пее за словото Ти, защото всички Твои заповеди са правда.“
Виждате ли, приятели, Божиите заповеди се намират в благовестието. Никое благовестие, което претендира, че освобождава човека от покорството към Божия закон, не е истинското благовестие. През целия ход на историята мъжете на вярата са били мъже на делата и мъже на действието. Библията нарича Ной „проповедник на правдата“ - Петър прави това във 2 Петрово 2:5. И със сигурност един проповедник на правдата е проповедник на благовестието. Ной беше проповедник на правдата и в Евреи 11:7 се казва:
„С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.“
Важно е да се отбележи, че докато Ной беше проповедник на правдата неговото дело се състоеше главно в строене на ковчега. Следователно, имаше нещо конкретно, за което се хващаше вярата на Ной. От мнозина днес ни се казва, че пълната опитност на християнина е просто да вярва. Но Ной строеше, обзаведе и влезе в ковчега. Ной работеше върху онзи плавателен съд в продължение на 120 години докато проповядваше на народ, който нямаше да приеме вестта му. Репутацията му беше срината, но Ной осъзна, че прогласяването на благовестието се отнася повече за донасянето на слава и почест на Бога, отколкото за безпокоене относно репутацията ни или дори за индивидуалното ни спасение.
Авраам е още един практически пример за вяра и действие. Четем за първи път за Авраам в последната част от Битие 11 гл., в родословията на патриарсите. Тогава в Битие 12 гл. четем:
„Тогава Господ каза на Аврам: Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена. И така, Аврам тръгна, според както му каза Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан“ (Битие 12:1-4).
Авраам трябваше да понесе тежък изпит, за да бъде разгърнато пред него благовестието. И именно чрез тези опитности той беше направен способен да го проповядва ефикасно.
Виждате ли, приятели, за човека означава нещо да остави любимите си хора и да отиде в някакво трудно, различно, чуждо поле и повече никога да не ги види. Но точно това направи Авраам. Авраам излезе като остави зад себе си родната си страна без да знае накъде отива. И при все това той знаеше, че се покорява на Божията заповед. По-нататък, когато Бог каза на Авраам да вземе Исак, онзи, с когото в толкова голяма степен беше свързан неговият живот, онзи, когото той толкова много обичаше, и да го принесе като жертва на хълма Мория, тази едничка опитност, приятели, означаваше за него толкова повече, в сравнение с всичко останало. И тя му помогна да разбере силата на благовестието, силата на Бога да спаси грешници. Авраам беше наречен „отец на всички, които вярват“ (Римляни 4:11) и в историята от Битие 22 гл. откриваме, че неговата вяра действа. Казва ни се следното:
„Има мнозина, които казват, че вярват в Христос, но дали наистина е така? Имат ли те духовния ум, ума на Христос, който се наслаждава в Божия закон? Те твърдят, че са Божии чеда, но не вършат Божиите дела. Не можем да си позволим да допускаме каквито и да е грешки по този въпрос, защото на карта са заложени нашите вечни интереси. Една правилна вяра ще бъде изявена в благочестиви дела и ще доведе целия живот до хармония с Божия закон. Вярата и делата трябва да вървят ръка за ръка“ („Знамения на времето“, 24 ноември 1887 г.).
Прогласяването на благовестието ще има цена Проповядването и живеенето на истинското благовестие ще ви струва вероятно всичко, което притежавате. Павел обобщи своята опитност във Филипяни 3 гл. като каза:
„Но това, което беше за мене придобивка, сметнах го като загуба заради Христос. А освен това всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко, и смятам всичко за измет, само Христос да придобия“ (Филипяни 3:7, 8).
Във 2 Коринтяни 11:23-28 Павел отбеляза някои от физическите и психически загуби, които му беше причинило проповядването на благовестието. Той беше бит, бичуван, замерван с камъни, претърпя корабокрушение, беше ограбен, в някои моменти търпеше студ, нямаше подходящо облекло и подслон, пропускаше хранения и гладуваше, и на върха на всичко това беше безпокойството, което преживяваше покрай грижата за църквите. Проповядването на благовестието означаваше за Павел загуба на положението му, на славата му, на семейството му и на църковното му семейство. А това понякога е едно от най-трудните за губене неща. Да изгубите онова, което сте приели за свое духовно семейство – отлъчването винаги е било крайно трудно. Очаквате помощ и подкрепа от своето духовно семейство, но когато те ви обърнат гръб, това може да бъде наистина тежко.
Съществува разказ за сляпороден човек (Йоан 9 гл.), който беше отлъчен (или изключен) от юдейската църква понеже дръзна да признае Исус. Зрението на този човек му беше върнато от Исус и той заяви, че беше направено нещо чудесно. Но омразата на юдеите против Исус беше толкова силна, че този човек беше изгонен от синагогата понеже дръзна да изповяда Исус. Но искам забележите какво се случи:
„Исус чу, че го изпъдили навън, и като го намери, му каза: Ти вярваш ли в Божия Син?“ (Йоан 9:35).
Приятели, когато заемем позиция в защита на благовестието и за Христос, това става причина да губим своето църковно членство. Исус знае за това и Той идва лично, точно както дойде при онзи човек, който беше роден сляп, и ни донася лично общение със Себе Си. И накрая, възможно е благовестието да изиска от нас да отдадем самия си живот. Павел ни казва, че понесъл много неща и накрая той изгуби живота си от ръката на римски войник. Каква стойност има животът на някого? Както прочетохме по-рано, Сатана заяви:
„Всичко, което има човек, ще го даде за живота си“ (Йов 2:4).
За нехристиянина, собственият живот на човека е всичко. За християнина обаче Божията чест и прогласяването на благовестието означават повече от живота. Да имаме благовестието означава нещо повече от това просто да казваме:
„Да, вярвам.“
Единственият начин, по който можем да бъдем подбудени да не копнеем за своя живот, е да преживеем от опит Божията любов заради онова, което Той е направил за нас като е отдал Своя Единороден Син за греховете ни. Тъй като любовта поражда любов.
„Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас“ (1 Йоаново 4:19).
И Неговата велика любов е изявена в дара на Неговия Единороден Син.
Възлюбени, както Павел написа на галатяните, има само едно благовестие. Днес има над хиляда деноминации, които твърдят, че са християнски. Сред тях има над сто различни баптистки групи, над 64 лютерански групи, десет групи квакери и поне пет групи амиши. Има обаче само едно благовестие и това е благовестието на Библията, вечното благовестие, намиращо се в Откровение 14:6-12.
Възлюбени, моля, запитайте се:
Дали аз съм вярвал и бил част от църква, която поучава, проповядва и живее пълното благовестие?
Начинът, по който отговорите на този въпрос, може да определи наличието на нужда да осъществите промяна в живота си. Ако вашата църква не поучава вечното благовестие или не го поучава като включва седмия ден, събота, призивът, че Вавилон е паднал и страховитото предупреждение против звяра, неговото име и числото му, е необходимо да намерите църква, която прави това. Необходимо е да намерите църква, която пази Божиите заповеди и вярата на Исус. Всичко по-малко от това не е истинското благовестие, не е пълното благовестие. В истинското благовестие се съдържа истинската вяра, която действа чрез любов и очиства душата (Галатяни 5:6). Истинското благовестие довежда човека до съвършенство и до състоянието на несебичност, при което той е загрижен повече за донасяне почит и слава на Бога, отколкото дори за собственото си спасение.
Приятели, Бог издига едно последно поколение хора, които ще проповядват, поучават и живеят пълното благовестие и ще прогласят последното предупреждение на Тройната ангелска вест. Желаете ли бъдете ли част от тази група днес? Желаете ли понесете ли срам за благовестието? Готов ли сте да отдадете всичко за Исус?
144-те хиляди ще бъдат група, която ще проповядва пълното благовестие и ще поставя честта и славата на Бога над всичко останало. Ще се стремите ли с цялото си сърце да бъдете част от тази група?
Нека Бог ви благослови да кажете „Да“.
Благодарим ви, че гледахте това видео с цел. За други видеота за изучаване на Библията и изграждане на характера, моля, погледнете нашия YouTube канал в
http://www.youtube.com/user/swiftkayak
Smyrna Gospel Ministries
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
