„Голямото противопоставяне“
Отстъплението Омега
Пьотр Половинко
Ние, хората, най-добре разбираме духовните неща, когато са илюстрирани с нещо. Да допуснем с притчи, нагледно. Така Христос стигаше до сърцата на хората – тези, които искаха да Го слушат. Ще последваме съвета на нашия велик Учител Исус Христос и ще опитаме да си представим, да си представим, какво иска да ни предложи притчата нагледно. Представете си за секунда, че сега пред вас ще се изкаже богослов със светско име и ще защитава учението за светостта на неделята. Представете си за секунда. Това е притча за нагледност. Да, трудно е да си богослов! И така, бъдете внимателни!
Отстъплението Омега
Пьотр Половинко
Ние, хората, най-добре разбираме духовните неща, когато са илюстрирани с нещо. Да допуснем с притчи, нагледно. Така Христос стигаше до сърцата на хората – тези, които искаха да Го слушат. Ще последваме съвета на нашия велик Учител Исус Христос и ще опитаме да си представим, да си представим, какво иска да ни предложи притчата нагледно. Представете си за секунда, че сега пред вас ще се изкаже богослов със светско име и ще защитава учението за светостта на неделята. Представете си за секунда. Това е притча за нагледност. Да, трудно е да си богослов! И така, бъдете внимателни!
„И така, скъпи приятели, днес ме помолиха да изнеса пред вас богословски доклад на тема „Светостта на неделята и как тя е отразена в Библията“. За начало искам да ви кажа, че учението за светостта на неделята не се разглежда в Библията, но се подразбира. Даже не можем да си помислим, че е възможно да не съблюдаваме неделята! Въпреки това, решително настоявайки за съблюдаване на съботата, библейските писатели в действителност не смятаха, че съботата е събота. По-скоро тук всичко е все по-сложно и многостранно. Светостта на неделята е изразена ясно в Новия завет, но се освещава и в Стария завет, макар и не толкова ясно, и конкретно. Да разгледаме някои старозаветни намеци за светостта на неделята, които получават по-нататъшното си развитие в Новия завет. В разказа за сътворяването се казва: „И рече Бог: Да бъде светлина“, и този творчески акт, по всичко личи, както по-късно се изяснява, бил извършен в първия ден от седмицата. Но още нямало нито слънце, нито луна, защото тази светлина била нищо друго, освен божественото присъствие на дадено място във вселената. А следователно, в това не можем да не видим, най-силната връзка между първия ден от седмицата, т. е. неделята и нашия Господ, показващ Себе Си като светлина. Още в тези първи стихове от Библията с вас виждаме, че не за съботата, като ден за почивка, Господ искал да говори на хората. Не, Той искал хората да разберат и да се сетят, че в бъдеще неделята ще стане този ден, който трябва да освещаваме, за което ясно говори неговата номерация. Първият ден е начало на всичко. А в началото на всичко бил Бог. Няма да крия, че има и такива, който гледат на тези стихове по-различно. Но все пак, само, когато разглеждате тези стихове от позицията, от която ви говоря аз, - а с това е съгласен целият християнски свят, - само тогава ще познаете истината. А да приемем тълкуването на тези, които не са съгласни с мнозинството, означава да погребем живи многогодишните изследвания на богословите. А това е недопустимо! Да продължим по-нататък.
В Битие 8:5 пише, че в първия ден от месеца след потопа се появили планини. Забележете, че в първия ден се показали върховете на планините. Колко желани били те за хората, изтощени от водите на потопа. Тези върхове им донесли надежда. По-всичко личи, че в този случай Бог искал да ни каже, че точно първият ден от седмицата, т. е. неделята, ще бъде този ден, който ще донесе надежда на изморените от бушуващата вода на живота хора. Макар и да разбирам, че старозаветната връзка с неделята не е изразена конкретно и пряко, както в Новия завет, но все пак приведените от мен стихове могат да се разглеждат и тълкуват като старозаветни намеци за светостта на неделята. Все пак някои библейски текстове на пръв път може да изглеждат, че сочат на светостта на съботата. Например четвъртата заповед: „Помни съботния ден, да го освещаваш“. Също Изход 16 гл. в случая със събирането на манната. Въпреки това, терминът „помни съботния ден“ тук се употребява не в буквално, а в метафорично значение и по-скоро сочи просто на почивка, а не конкретен ден от седмицата - събота. Разбира се, има още такива стихове, където ясно се говори за необходимостта да се освещава съботата – Езек. 20 гл., че тя е знак между Бога и човека. Но написаното в тези стихове не трябва да се разбира в онтологичен смисъл, не трябва да ги разглеждаме тясно и да ги разбираме буквално, както ги четем и както са написани, а в широк смисъл. Тези стихове могат да се разглеждат като това, което Бог изисквал от Израил в старозаветно време. Следователно, в Библията не могат да бъдат намерени обосновани идеи за това, че трябва да освещаваме съботния ден, а не неделята. Фактът, че неделята не е достатъчно ясно представена в Библията, изобщо не означава, че не трябва да се освещава. Макар че писателите на Библията не са могли да напишат неделя вместо събота, те добре са разбирали намеците на Бог по този въпрос и че всъщност, говорейки за събота, Бог подразбирал неделя. Въз основа на приведените по-горе неоспорими библейски свидетелства, можем със сигурност да кажем, че учението за светостта на неделята е неотменима и необходима част в християнската теология. Както казва един велик учен богослов: „Опитът да разберем, защо християните трябва да съблюдават неделя, когато Библията говори само за светостта на съботата, ще доведе до загуба на разсъдъка. А не приемането на разбирането за неделята ще доведе до загуба на души“.
Ще завърша с думите: Макар че не един от приведените по-горе пасажи от Писанието не са най-достатъчното доказателство за необходимостта от светостта на неделя вместо събота, тяхната съвкупност обезпечава интересното свидетелство на Библията в защита светостта на неделята.
Ще попитате каква е целта на моето изказване пред вас. Цел на моето изказване и целта на написваните от мен книги е, да даде на вярващите и интересуващите се разумно, основано на вяра обяснение на истината за светостта на неделята така, както я разбират вярващите по цял свят. Благодаря за поканата и вниманието!
Искрено ваш: Д-р по богословие - Вълков Овчи Кожухарович“.
Какво, братя и сестри, да благодарим на доктора по богословие Вълков Овчи Кожухарович за неговите убедителни библейски аргументации относно светостта на неделята вместо събота. Така че, братя и сестри, отсега с вас ще съблюдаваме неделя, а не събота. Как може, след изказването на такъв уважаван богослов от целия свят, да продължавате да упорствате и съблюдавате събота, а не неделя. Убедиха ли ви аргументите на Вълков Овчи Кожухарович. Знаете ли, сега ще преминем от притчата към действителността. Това беше притча.
Нито един самоуважаващ се адвентист от седмия ден няма да съблюдава неделята заради гореспоменатата аргументация на богослова Вълков Овчи Кожухарович. Защото неговото богословие е нелепа измама и то няма нищо общо с Библията. Между другото, неговите аргументи частично намират отражение в книгата или посланието на наскоро починалия Йоан Павел II – римски папа. В неговата книга Dies Domini („Денят Господен“) са използвани такива аргументи за първия ден – неделята и т. н. Така че съвсем не без основание са измислени тези богословски изводи. Най-интересното, най-интересното е, че адвентистите от седмия ден, народ на Библията, са хората, които казват, че вярват в Библията и само в Библията. Вярваме в Библията и само в Библията! Съгласни ли сте, че адвентистите са хората, които вярват в Библията и само в Библията? Поне го заявяваме на целия свят. И тези аргументи, които използва докторът по богословие Вълков Овчи Кожухарович в защита на неделята вместо събота, днес използват докторите по богословие от рода на Зайцев и други такива в защита на небиблейското католическо учение за Троица. Точно същите аргументи, вместо да вярват в единия Бог-Отец и Неговия единороден Син Исус Христос. Интересно, че ако адвентисти слушат тези аргументи, които току-що приведох в защита на неделята, казват: „Не! Тези аргументи са смешни, не могат да се приемат“, тогава защо, когато същите тези аргументи се използват в защита на Троица, всички казват: „Това го казаха богослови. Казаха го умни хора“. Интересно, защо в единия случай тези аргументи не се приемат, а в другия случай се приемат. В това съзирам само едно, че неверните днес адвентисти от седмия ден толкова силно са заострили вниманието си на съботата и светостта й, че са готови да забравят всичко, освен събота, да се спасят чрез събота. Аз ще се държа за съботата и в когото и да вярвам, в каквото и да вярвам в 20 бога, в 50 бога, ще се спася, защото съблюдавам събота. Но не ни ли учи Свещеното писание, че Христос Го разпънаха хора, съблюдаващи съботата? В крайна сметка това го казва Библията. А защо разпънаха Христос? Защото Христос каза: „Вие не знаете Отец и Мене не знаете. Затова постъпвате така, защото ваш отец е дяволът“.
Сега ще прочетем същите аргументи, същите аргументи. Няма да крия от вас, че взех аргументите за Троица и ги преправих за неделя. Същите аргументи, на същите богослови и изводите на богослова Вълков Овчи Кожухарович, но приложени за Троица, и как са записани от съвременните богослови в съвременната ЦАСД. Затова ще използвам достатъчно много различни книги. Днес ще се обърнем към тези книги, но ще отделим особено внимание на тези три книги – Справочник по теология - Библейски коментар на АСД, т. 12. И още „В защита на библейската истина“. Всичко е посветено на Троица. Тук не е само Зайцев, тук са Андрюсяк, Лунгу… Зайцев, в защита на библейската истина. Вяра в единия Бог. Само не вярвайте, че вярват в единия Бог. Същото е и със Светия Дух. И така, първото, което искам да ви прочета е от книгата „За Светия Дух“, стр. 109. Чуйте внимателно, какво пише там:
„Учението за трите личности на божеството не се разглежда в Библията, но се подразбира в цялото Писание“.
Учението за светостта на неделята не се разглежда в Библията, но се подразбира в цялото Писание. Практически няма да правя повече паралели, защото разбирате, че тези аргументи са същите, които са взети оттук. Т. е. това, което чухте, беше казано от Олег Павлович Лунгу, беше казано на конгреса на пасторите на ЦАСД от 5 до 9 септември 2006 г. в Заокск. Ето какво учат днес пасторите на Адвентната църква. Трябва да вярвате това, което не се говори в Библията, но вероятно се подразбира. Как може да се подразбира това, за което не се говори? Загадка, нали? Но най-интересното е, че после пасторите учат на това всички членове на църквата. А ето още един аргумент от същата книга. Ще четем от нея:
„Не трябва да мислим, че Бог се състои от някакви си части и компоненти. Въпреки това, решително настоявам (Слушайте внимателно!) за единичност на Бога. Библейските мислители не са считали Неговата природа за проста, а по-скоро сложна и многостранна. Да разгледаме някои старозаветни намеци за личната множественост на единното божество, което получава по-нататъшно развитие в Новия завет“.
Това е записано също в Библейски коментар – този дебел т. 12, стр. 101. По-нататък, да вземем отново аргументи от същия Библейски коментар, стр. 102. Захария. Цитирано е Зах. 3:1.
„И Господ ми показа великия свещеник Исуса, стоящ пред ангела Господен; и Сатана стоеше отдясно Му, за да Му се възпротиви“.
Кажете, колко – сега говоря с езика на тринитаристите – личности и божества виждате? Колко личности и божества има тук? Вижте внимателно, какво се казва по-нататък.
„И тъй, ангелът Господен, отъждествен с Господ, се обръща към Сатана: „Господ да те смъмри, Сатано“ (Стих 2). По такъв начин в този стих (Слушайте внимателно!) изглежда (използва такива силни, утвърждаващи думи), изглежда се говори за две личностния Яхве“.
Четем по-нататък. Още една богословска мисъл.
„В Стария завет триединната природа на Бога не е изразена толкова конкретно и пряко, както в Новия завет. По-ярката светлина в новозаветното откровение за Бог в Христос, наслагвайки понятията за единичност, може да се изтълкуват като старозаветни намеци на тринитарното учение за Бога“.
Това също е Библейски коментар, т. 12, стр. 102. Не мога да се сдържа от коментар върху тези думи. Отказва се откровение, че Бог бил в Христос. Виждате ли какво казват? Откровението, че Бог бил в Христос, е или намеква, че има Троица. Интересно ми е, а както тогава намеква апостол Павел? Ще се обърнем към 2 Кор. 6:16. Бъдете внимателни! Втората част:
„… Защото вие сте храм на живия Бог, както рече Бог: Ще се заселя между тях и между тях ще ходя ; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде“ (2 Кор. 6:16).
Апостол Павел казва, че Бог ще бъде във всеки вярващ. Затова, изхождайки от логиката на тринитаристите, ако Бог е в Христос, - това е учението за Троица – тогава „Бог във всеки“ е учение за пантеон на богове. Не, пантеон на боговете във всеки, в който е Бог. Моля, ето Бог е с тях заедно. Ако сте в Христос, веднага имате три бога. Така и тук, всеки има по два бога. Разбирате ли какво става? Учението, че Бог бил в Христос, потвърждава учението за Троица. Но това още не е всичко. Ще се придвижим напред. Отново Библейски коментар, стр. 104.
„В развитието на целия Нов завет бащинство и синовност стават обозначение за един Бог“.
Как, защо се изненадвате? Това е богословски труд! Вие трябва просто да вярвате. В молитвата на Исус към Отец – вече аз коментирам тези думи – в молитвата на Исус към Отец, виждаме молитвата на Бог към самия Себе Си.
Йоан 3:16. „Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Своя единороден Син…“. Естествено в светлината на богословските мисли, че Отец и Син са един и същи Бог, трябва да звучи така: „Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Бога“. А текста в Йоан 20:17 изобщо е трудно да се разбере. Йоан 20:17. Помните възкресението на Христос, когато Мария поиска да се докосне до Него.
„Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог“.
Естествено възниква въпросът, как може да се възнесе при Бога, ако Той е този Бог. По-нататък богословието изобщо поразява с широкия поглед върху Бога и свободното тълкуване на Библията. Четем на стр. 104 от Библейски коментар, т. 12.
„Обаче, някои библейски изрази, както изглежда (Бъдете внимателни, изобщо да умреш от всичко, което се казва тук.), някои библейски изрази, както изглежда, сочат на нещо подобно на раждане“.
И се цитира Кол. 1 гл. където се казва, че Христос е роден преди всяка твар; цитира се Римл. 8:29; Евр. 1:6; Откр. 1:5. Цитирани са много стихове. По-нататък се казва:
„Така и Божият Син е наречен „първороден“ и „единороден“ (моногенес)“ – Йоан 1:14; 1:18; 3:16 – „даде единородния Си Син“; 3:18; 1 Йоан 4:9. Цитирани са стихове.
„Обаче, терминът „прототокос“ (първороден) се употребява също и с метафорично значение, точно както и моногенес (единороден), и не съдържа идеята за зачатие, т. е. раждане, а по-скоро идея за уникалност. Следователно изводът е: Библейският възглед за природата на божеството, не дава основание за идеята за раждането на Сина от Отец“.
Поразителна интерпретация на Божието слово. Там, където под увеличително стъкло не трябва да намерим нищо, което да говори за Троица, трябва да видя намек, че тя е там. А където има стихове, които директно опровергават учението за Троица, казват че ги няма, там не трябва да разбирам тези стихове така, а в съвсем друг момент. Не, както е написано. Разбирате ли, какво става? Намеци някакви трябва да видим. А библейски ли е този възглед? Задавам въпрос: Това библейски възглед ли е? Това, което току-що цитирах от Библейски коментар. Не е ли това възглед на богослов, който желае да говори вместо Бога? И ще задам още един въпрос, но отначало ще прочета още един бисер от богословските мисли:
„На няколко места в Писанието (Бъдете внимателни!) ясно се говори (Чуйте какво казват богословите!), ясно се казва, че Синът е подчинен на Отец. Така и сам Исус заявява, че „Синът нищо не върши от само Себе Си“ (Йоан 5:19); Исус твърдял, че „нищо не върши от Себе Си, но каквото Го е научил Неговият Отец“ (Йоан 8:28); Исус правел това, което Му заповядал Отец (Йоан 14:31); той категорично заявявал „Отец Ми е по-голям от Мене“ (Йоан 14:28). Тези изречения ясно свидетелстват за зависимост между Отец и Сина. Зависимостта, изразена в тези стихове не трябва да се разбира в онтологичен смисъл. Все едно реалният син би зависил от реален баща“.
Въпреки това хората заявяват, че е записано ясно. Христос говореше за това категорично. Задавам въпрос: Нима Божият Син е лъгал, а богословите са прави? Ако Той е говорил ясно и категорично, тогава защо да казваме, че не го подразбирал? Интересен въпрос. Това беше от стр. 104 на Библейски коментар.
Да цитира стихове от Писанието, при това да казва, че в тези стихове ясно и категорично се говори за подчинението на Сина на Отец, но все пак да прави извод: Вие не трябва да разбирате как четете, а да разбирате, както не четете и както не е написано, това вече е бисер на богословската мисъл. И при такъв подход на тълкуване на Библията не мога сега да не цитирам Елън Уайт. Елън Уайт, „Избрани вести“, т. 1, стр. 170.
„Трябва да бъдем внимателни…“.
А вие заострете вниманието си на думата „ясни“!
„Трябва да бъдем внимателни, за да не попаднем в невярно тълкуване на Писанието. На ясните учения на Божието слово…“.
А какво казват богословите? – Ясно е казано, че Той е подчинен, ясно е казано, че е Син.
„На ясните учения на Божието слово не трябва да се предава твърде символичен смисъл, защото в такъв случай се губи тяхната истинска същност. Не нарушавайте значението на библейските текстове в опит да извлечете от тях нещо необикновено, способно да порази въображението. Възприемайте Писанията такива, каквито са“ („Ранни писания“, т. 1, стр. 170).
Възприемайте Писанията такива, каквито са. Как мислите, богословите, които са писали глупостите си, дали изобщо са чели какво пише Елън Уайт? Но ви казвам, че даже да бяха го чели, не биха й повярвали, биха игнорирали това, което тя пише. Изобщо ще ви кажа, че от 1888 г., откакто църквата замени спасената Филаделфия със загиващата Лаодикия, Елън Уайт не била на почит от ръководителите. Точно така е и сега. Това, което е написала, нека да го пише, а ние си знаем нашето. Единственото максимално днес, достатъчно за църковното ръководство е, да украси паметника на Божия пророк и да обяви паметен ден на Елън Уайт по всички църкви. Нищо повече. Нищо повече! Е, продават книгите й, за да спечелят от тях нещо. Ето защо имат достатъчно.
Ето още няколко богословски, но не библейски аргументи в защита на папското учение за Троица. Отсъдете, с каква дума започва защитата.
„Изглежда… изглежда, че подчинението Син на Отец излиза от рамките на въплъщението…“.
Защото, разбираемо е, може да се каже, че когато Той станал човек, тогава се подчинил, а когато бил на небето, там всички са равни. Но те казват, че не се получава, не пасва, защото Павел обяснява: „Тогава ще бъде краят, когато (Христос) ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство, и всяка власт, и сила“ (1 Кор. 15:24).
Оказва се, че теорията не пасва, разбирате ли? Но не! Тук също има отговор на въпроса.
„Обаче, функционалното подчинение на Сина не означава онтологична зависимост или Неговото по-ниско положение. В широк смисъл, в широк смисъл подчинението на Сина на Отец може да се разглежда като израз за вътрешното единство на Троица“.
Как ви се струва аргументацията? Подчинението е вътрешно единство на Троица. Още веднъж ще се позова на аргументацията на Вълков Овчи Кожухарович за неделята вместо събота: „Може да ви струва, че четвъртата заповед от Божия закон говори за освещаване на съботата, обаче, в широк смисъл тази дума можем да разглеждаме като заповед, разпореждаща да се освещава неделята“. Точно същия аргумент. А защо не? Е, отново смайващо заключение. След всичко, което прочетох, чета по-нататък на стр. 104 от Библейски коментар на АСД.
„Следователно в Библията не може да се намери обосновка на идеята, че има някакво онтологично подчинение на Сина на Отец или че божествената реалност на Отец е първична, а божествената реалност на Сина – вторична“.
Не можете да намерите! Вие го прочетохте, но да го разберете, не можете. А щом не можете да разберете така тези стихове, ще разберете, че в Библията няма потвърждение, че Синът е по-млад от Отец или по-точно подчинен на Отец. Как ви се струва аргументацията? Е, в тази богословска глупост днес вярват. Искам да се обърна към братята и сестрите от Адвентната църква: Ако вярвате в тази аргументация относно учението за Троица, съблюдавайте неделя, а не събота. Защото точно със същия успех може да се съблюдава неделята, аргументирайки се точно със същите богословски изказвания, които се намират, между впрочем, в енцикликата Dies Domini – апостолично послание на Йоан Павел II. Точно така той защитава светостта на неделята. Моля, остана едва стъпка, ако приемем това богословие! Нима у вас, братя и сестри, адвентисти, - обръщам се към вас – нямате уши, за да чуете, нямате очи, за да видите. Лъжат ви и ви водят там, където не трябва да ви водят. Вместо да стоим на думите „Така казва Господ!“, днес са ви довели до разбирането „Така говорят богословите“. Така говорят хората, така говорят богословите! И ако все още не сте се убедили, ето още една богословска перла в защита на Троица.
„Фактът…“.
Думата „факт“ говори ли ви нещо? Факт! Това, което е нерушимо.
„Фактът, че Светият Дух в Стария завет не е представен достатъчно явно като божествена личност, не означава, че той не е действал в статуса на личност“.
Т. е вие имате факта, но знаете ли какво, да! Изхвърлете този факт. Най-главното е, че то вече не е факт. Продължаваме нататък:
„В някои случаи употребата на такова общо обозначение като „Божи Дух“ в Стария завет, може понякога да се разбира като намеци за божествената дейност, присъща именно на Светия Дух“.
Удивително богословие! „Намеци“, „изглежда“, „по-скоро мисля така“. Това ми напомня книгата „Произход на видовете“ на Дарвин. Там има 800 пъти, „мисля“, „може би“, „най-вероятно“. Но намериха хора, които да я приемат. А защо тук да не приемат? Сатана е майстор. На онези дал такава теория, на тези тук – такава теория. Богословите продължават по-нататък:
„Гръцката дума „пнеума“ – „дух“ е в среден род…“.
В действителност е така – „дух“ е среден род в Библията. А това потвърждава още веднъж, че няма никаква Троица.
„… среден род, сякаш сочи на безлична действителност“.
Забележете, за богословите даже граматиката не е аргумент. Те не гледат на това.
„Освен това, фактът (отново „факт“), че в Писанието Светият Дух приема телесната форма на гълъб, уподобен е на вятър, вода, огън, също внася своята лепта (Бъдете внимателни!) за повърхностната и грешна представа, все едно Светият Дух не е личност, за разлика от Отец и Сина. Но, (накрая) огромният акцент (А къде намериха акцента? Библията не се брои.) огромният акцент на това, че Светият Дух е дар, може също да доведе до неправилната представа за Светия Дух като божествена енергия, а не като божествена личност“ (Библейски коментар, т. 12, стр. 108, 109).
Какво чухте в тези думи? Аз, например, чувам в тези думи обвинения към Бога, че ни обърква, че не ни позволява да Го разберем, че Той е представил Духа в ср. род, че Той Го определил във формата на гълъб, огън и вода, и с това Бог чрезмерно акцентира в словото Си, че Светият Дух е Божи дар. Но забележете, именно това, което Бог прави в словото Си, обърква хората.
„И ако не бяха проницателните умове на богословите, които не са се поддали на хитрите уловки на Бога (Разбирате ли, не са се поддали на хитрите уловки на Бога.) човечеството, четейки Библията, никога не би познало истината, защото би се поддало на хитростта на Бога“.
По-нататък богословите правят смело признание. Смело признание, бъдете внимателни!
„Макар че писателите на Новия завет не са могли да променят рода на гръцката дума, означаваща Дух (ср. род), когато говорят за Светия Дух, понякога, в качеството на замяна, те са използвали местоимението „той“ от мъжки род“.
Между впрочем, Йоан 16:8 – „И когато дойде Той, ще обвини света за грях“. Трябва да е „то ще дойде“, а не „той ще дойде“. Точно така „той ще упътва“, „той ще изобличи“ трябва да е „то ще упътва и изобличи“, а не „той“. Даже става нарушение на синтактичните правила. Т. е. с други думи, Библията ни говори за Духа в ср. род и не е трудно да се разбере, че под среден род попадат определение, влияние, вдъхновение, действие. Те прилягат за среден род. По-нататък богословите продължават и казват… въпреки това, продължават:
„Въз основа на приведените по-горе библейски свидетелства…“.
Чухте ли поне едно библейско свидетелство?
„Въз основа на приведените по-горе библейски свидетелства можем да кажем…“.
Тук не мога да се въздържа от коментар. Да кажем - да, но да докажем – не!
„… можем да кажем, че учението за Троица е неотменна и необходима християнска теология“ (Библейски коментар, стр. 110).
Естествено, какво можем да кажем? Може би в християнската теология това учение за Троица е нужно? Но за Бог то не е нужно, защото не го е поставил в Писанието. А в теологията се намира. Моля! Няма проблем, измислици - колкото ви е угодно. И още една перла от богословите:
„Макар че нито един от тези пасажи не е самодостатъчно доказателство, тяхната съвкупност осигурява интересни свидетелства в защита на множественото число на личностите на Божеството“.
Но, скъпи братя и сестри, вярващи, заслушайте се в тези думи. Нито един от приведените текстове не е самодостатъчно доказателство за Троица, но всички заедно ни говорят за Троица. Ето един прост нагледен пример: Това, което Бог каза в първия ден: „Да бъде светлина!“, не е самодостатъчен текст, за да докажем, че трябва да освещаваме неделя вместо събота. Текстът, че след потопа, в първия ден от седмицата се показали планините, не е самодостатъчен за доказване светостта на неделята вместо събота. Това, че на вярващите в Коринт казали, да отделят милостиня в първия ден от седмицата, за да не я събират на събранията си, също не е самодостатъчно, за да освещаваме неделя. Но всички заедно говорят, че трябва да освещаваме неделята. Е, прочетох точно, както е написано. Убеждават ли ви такива аргументи? Разбирате ли какво се случва? Силна богословска аргументация! Нима вярващите днес са толкова слепи, че не виждат ръката на бесовете? Това е бесовско учение! Бесовете изопачават Божието слово и им се подиграват, разбирате ли? Подиграват им се! Бесовското учение не е основано на ясното „Така казва Господ!“. Основано е на въпроси като: Действително ли каза Бог? Основано е на такива въпроси: А това, което е казал, Той имал предвид това, което е казал или може би е имал предвид това, което не е казал? Разбирате ли какво е бесовското учение? Много просто е да се различи, не ни е непозната мисълта на лукавия. Бесовският почерк се вижда. Шедьовър е и изказването на големия евангелист на ЦАСД Марк Финли. В книгата си „Възроди ни отново“ той пише:
„Опитът да разберем Троица ще доведе до загуба на разсъдъка, а не приемането на Троица, ще доведе до загуба на душата“.
Ще ви кажа, че до известна степен съм съгласен с Марк Финли. И знаете ли защо? Защото, както казват самите богослови, Библията не ни учи на Троица, но трябва да я видим някак си там, а опита да разберем нещо, което го няма, ще ни отведе до лудницата. Опитайте се да разберете нещо, което изобщо го няма! Несъмнено ще доведе до лудост. Но, ако говорим сериозно, думите на Марки Финли ме плашат, защото казва: „… не приемането на Троица ще доведе до загуба на душата“ и с тези си думи той записва при загиващите всички пионери на адвентизма, които не са вярвали в Троица. Аз си представям… да, те отхвърляли папското учение – говоря за тези, които са по-близо до нас, не говоря за апостолите и т. н. – те всички са изгубени според Марки Финли души. Ще ви каза, че мога да си представя, какво би станало, ако на врата, зад която е Божието царство, би стоял Марк Финли и определя, кой да бъде спасен и кой не. Не би пуснал ни Лъфбъроу, нито Джеймс Уайт, ако трябва да говорим откровено и Елън Уайт, защото ѝ преписа, че вярвала в Троица. Т. е. всички те биха останали тук, защото това води до загуба на душата, както каза Марк Финли за не приелите учението за Троица. А те не са го приели! Разбирате ли какво е станало днес с Адвентната църква? Те не биха пуснали в Божието царство тези, които са стояли в самото създаване на тази църква. Но слава на Бога, че решава Бог, а не решава Марк Финли, не решава и днешната църква. А Бог има друго мнение за пионерите. Ще ви прочета мнението на Бог за пионерите адвентисти от седмия ден. Откр. 3:7.
„До ангела на Филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, Истинният, у Когото е Давидовият ключ, Който отваря и никой няма да затвори…“.
Даже, ако Марк Финли поиска да затвори тази врата за спасение на пионерите, няма да стане.
„… и затваря, и никой не отваря. Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворена врата, която никой не може да я затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово и не си се отрекъл от името Ми. Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи…“.
Вярващи, сега разбирате ли в каква светлина може да се разгледа това? Те са юдеи, вярващи, „но не са, а лъжат. Ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих. Понеже ти опази словото на търпението Ми и Аз ще те запазя от часа на изкушението, който има да дойде върху цялата вселена, за да изкуси живеещите на земята. Ето, ида скоро; дръж, що имаш, за да не вземе някой венеца ти. Оногова, който победи, ще направя стълб в храма на Моя Бог и той няма вече да излезе вън; и ще напиша върху него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, на новия Иерусалим, който слиза от небето от Моя Бог, и Моето ново име“ (Откр. 3:7-12).
Ето какво казва Бог за пионерите. Къде обеща Той да ги вземе? Какво има на главите им? – Венци. Пази този венец, Аз написах името на Бога на теб! И още едно изказване за пионерите на адвентизма в Откр. 14:13.
„И чух глас от небето да ми казва: Напиши: Блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си; делата им вървят заедно с тях“ (Откр. 14:13).
Забелязвате ли, че позицията на Марк Финли относно това, кого да спаси и кого не, се различава от позицията на Бога. Да, още в корена недвусмислено се различава. А ето и последния богословски аргумент. Аз бих го нарекъл „богословска подигравка над вярващите“. Това наистина е богословска подигравка над вярващите. Преди да я прочета, че ви задам един въпрос: От какво трябва да се утвърждава вярата на човека? – От Божието слово. Да си припомним поне един стих – Йоан 17:17. Исус се моли на Отец и казва:
„Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина“ (Йоан 17:17). Въпреки текстовото изследване на Писанието, вниквайки в словото, изследвайте го и т. н… т. е. Божието слово. Сигурни ли сте? Без съмнение! Вижте, с това сме съгласни, а сега чуйте внимателно, каква е целта за написването на книгата „Библейски коментар на АСД“, от който ви четох богословски перли. Защо изобщо е написана тази книга? Това е уводът. Бъдете внимателни!
„Целта на книгата е да даде на вярващите и интересуващите се разумно, основано (Какво трябва да кажем?), основано на вярата обяснение на тези истини и как да ги разбират адвентистите от седмия ден“.
Основано на вярата! Забележително! Ще ви кажа, знаете ли какво се получава? Преподават ви нещо, което наричат „истина“, но това нещо не е основано на Божието слово, а на вяра в богослова, на безсмисленото бръщолевене на богослова. Защото наистина учение за Троица в Библията няма. Както вече прочетох самите богослови казват: „Учението за три личности на божеството не се разглежда в Библията“. И тази защита на библейската истина е в книжка № 2 – ето, записано е на стр. 109. Не се разглежда в Библията! Затова, ако богословите са го изнамерили, но в Библията го няма, какво е нужно да направите вие? – Да повярвате! Вие трябва да повярвате! Иначе няма да бъдете членове на църквата. Вие трябва да повярвате в това учение! Да повярвате, защото за него няма никакви аргументи и никакви библейски доказателства. Същото е, като да вярвате на приказките. Чудовище с три глави… и т. н. Да вярвате в приказките, но това в действителност го няма.
Адвентистите по времето на пионерите търсиха истината като скрито съкровище и използваха най-точния принцип за разбиране на Библията. Вижте какъв прост принцип имаха те. Това е библейски принцип. Например, имаме някакъв въпрос за изследване. В Библията за всеки въпрос има две групи текстове. Две групи текстове! Едната група просто, ясно и конкретно отговаря на поставения въпрос. Втората група текстове може да изглежда на пръв поглед, че съдържа някаква двусмисленост, алегория, т. е. не говорят пряко и конкретно.
Да допуснем, че имаме следния прост пример… ще приведа за пример състоянието на мъртвите. Има стихове, че „мъртвите не знаят нищо“, „смъртта е сън“, но тук конкретно и ясно нищо не измъквате от тези стихове. Но има и стихове, където е написано: „ще се мъчат вовеки веков“. Т. е. какво става? На въпроса за състоянието за мъртвите има две групи стихове – едните са конкретни, точни и ясни - „ще бъдат прах под нозете ви“, а другите казват: „ще се мъчат вовеки веков“. Правилното библейско тълкувание на стиховете е: Вземат се простите текстове и доктрината се основава на простите текстове. А сложните текстове се разбират в светлината на простите. Т. е. трябва да видим какво означават думите „вовеки веков“. Оказва се, че зависи от това, с какви думи са употребени. Думата „век“ може да се променя. Да допуснем, „рабът ще бъде в дома вечно“. Колко вечно? - До смъртта си. Но е написано „вечно“. Т. е. думата „вечно“ може да се променя. И, ако вземем стиховете, които говорят за състоянието на мъртвите – „нищо не знаят“, „веднъж и завинаги“, „те са прах под нозете ви“, да се обясни „вовеки веков“, знаейки вече всичко това, може правилно, лесно и ясно. Но след това може и по друг начин. Да, Содом и Гомор, и до сега вечно горят, „подложени са на вечен огън“, пише апостолът. Т. е. виждате ли какво се случва? За всеки въпрос има две групи текстове – прости, еднозначни и изглеждащи на пръв поглед като двусмислени. Така простите текстове обясняват двусмислените текстове. Ако отхвърлим този метод, ще стигнем до следното богословие: Ще кажем, че в простите текстове не трябва да разбираме, че мъртвите нищо не знаят и че това е просто приказка; а от текстовете, които изглеждат двусмислени, ще измъкнем намек за онова, което е вечен задгробен живот. Ето как се получава.
Да допуснем още един такъв момент. Какво може да се получи, ако вземем такова богословие. Например четвъртата заповед. Изход 20:8-11.
„Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест деня да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъка ти, нито чужденецът, който е отвътре портите ти; защото в шест деня Господ направи небето и земята, морето, и всичко, що има в тях, а на седмия ден Си почина; затова Господ благослови седмия ден и го освети“ (Изх. 20:7-11).
Несъмнено, за кой ден става дума? Наречен е „седми ден“, „свят ден“ и е наречен „събота“. Можем ли по друг начин да разберем този текст? Не! Написано е еднозначно – номерация, конкретно шест работни дни, как Бог направи всичко, а на седмия Си почина. Не можем да го разбираме по друг начин. Или Езек. 20:12, 20. Сега ще прочетем Езек. 20:12, 20.
„… дадох им също Моите съботи, за да бъдат те личба между Мене и тях, та да знаят (Какво да знаят?), че Аз съм Господ, Който ги освещава“.
„И светете Моите съботи, за да бъдат личба между Мене и вас, та да знаете, че Аз съм Господ, Бог ваш“.
Т. е. еднозначни текстове, заявени от Бог, че трябва да съблюдаваме събота, която е знак на вярност между Неговия народ и Бог. Ето и 1 Кор. 16:2. 1 Кор. 16:2. Тук пише:
„Във всеки първи ден на седмицата всеки един от вас да отделя и скътва у себе си каквото може, та не кога дойда, тогава да се събира милостиня“.
Кажете, моля, от този стих, който току-що прочетох, казва ли еднозначно и ясно, че съботата е отменена и трябва да се освещава неделя? Макар че, разбира се, ще се намерят такива богослови, които ще кажат, че четвъртата заповед не трябва да се разбира буквално, а символично, защото в стиха от 1 Кор. 16:2 намираме намек, че неделята става свят ден вместо събота. Има такива богослови. Но текстът не говори за това. Това ще е богословска измислица.
Знаете ли по какво се различават философите от богословите? Философът търси черна котка в тъмна стая, но там я няма. Не я намира. Търси и казва: „Няма я там“. Богословът търси черна котка в тъмна стая и там я няма, но той я намира. Намира я там и започва да ви убеждава, че я е намерил. А нея там я няма! Ето, това са богословите, хората, които могат да намерят това, което изобщо го няма, не ще ви уверяват, че непременно са го намерили. Ще кажа, че стихът в 1 Кор. 16:2 също е еднозначен стих. Работата е там, че Павел казва, в началото на всяка седмица у дома си вярващите да събират милостинята за Бога, та когато той дойде, парите да могат да бъдат изпратени за нуждите на хората. Ясно! Хората се събираха на служба в събота. Идвате в събота и какво правите с даренията си? Давате ги за служба на Господ. Връщате се у дома си и започва първия ден от седмицата. Павел иска началото на седмицата да започнете с мислите (За какво?), че служите на Бог, че всичко, което имате, принадлежи на Бога. И да започнете деня с това, което можете да дадете на Бог, а после, от останалото, вече ще мислите и за себе си. Тук няма нищо сложно. А това, че Павел отиваше в събота и в събота провеждаше събиранията си, четем в Свещеното писание – Деян. 13:42, 44.
„На излизане из юдейската синагога езичниците ги молеха да им говорят за същото следващата събота. 44. На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие“ (Деян. 13:42, 44).
„А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят и като седнахме, говорихме на събралите се жени“ (Деян. 16:13).
Така че в 1 Кор. 16:2 няма никакви намеци, че вместо събота, трябва да започнат да съблюдават неделя. Просто трябва да събират даренията, които в събота хората да отнесат на Господ. И благодарение на този най-точен метод, този най-точен метод за изследване на Библията, когато вземем прости текстове и разберем същността на нещата, а сложните обясняваме с помощта на простите текстове, през първите 50 години Бог откри на пионерите на адвентизма всички стълбове на библейската истина, благодарение на този най-точен метод. Научиха за състоянието на мъртвите от същите текстове - и прости, и сложни, - но с помощта на простите разбраха сложните. И представиха библейската истина, че мъртвите не знаят нищо и няма вечни мъки. Благодарение на това пионерите на адвентизма откриха истината за небесното светилище; за буквалното, в не символично Пришествие на Исус Христос видимо; че има закон, събота; че съботата не е просто символична почивка, както мнозина се опитват да обяснят. Това е буквална събота. И благодарение именно на този метод пионерите на адвентизма утвърдиха стълбовете на вярата, стълбовете на истината. А в това число, в това число вярата и в единия Бог-Отец и Неговия единороден Син Исус Христос. С помощта на този Божи метод за изследване пионерите адвентисти от седмия ден убедиха и други инакомислещи вярващи в истината. И тези, които приеха, оставиха богословските безсмислени бръщолевения на своите църкви, и започнаха да изучават Библията, и да я разбират точно така, както трябва да се разбира с помощта на простите и ясни истини.
Ето пример за това - учението за единия Бог било необходимо и задължително за встъпване в членство в ЦАСД. Интересно ли ви е или не? Това било необходимо! Сега ще ви прочета един материал, любезно предоставен ни от Зайцев. Не се изненадвайте! Да, понякога хората опитват да се оправдаят и не забелязват, че дават информация, която е много интересна за нас. В книга 5 - „Вяра в единия Бог“ – защита на библейската истина, на стр. 180 пише следното:
„Уитни изповядвал вяра в пресвятата Троица. Обаче, присъединявайки се към ЦАСД през 1861 г. станал убеден антитринитарист. Някои служители на църквата по онова време с антитринитарна позиция разглеждали като задължителен елемент обучението на ново обърнатите“.
И знаете ли откъде го цитира? Е, за нас всичко е скрито, но той цитира това от „Ривю & Хералд“. В две списания, два вестника – от 25 февруари 1862, стр. 101 и 103 от 4 март същата година в същия вестник. Т. е. не било просто – искаш да вярваш в Троица или искаш да вярваш в единия Бог. Обучението на ново обърнатите било задължителен елемент. Така ги приемали в църквата. Ние също минавахме през точките на библейските учения. Така изследвали словото пионерите АСД и на това учили хората. Но времената се променили. Умряха пионерите, умря Елън Уайт и църквата, сразена от ученията на йезуитите, започна, относно тълкуването на Библията, да ползва католически метод за обяснение на текстовете. Има библейски метод за изследване на Библията, има и католически метод за изследване на Библията. Погледнете в какво е същността. Библейският е: Вземаме Библията, прости, еднозначни стихове и обясняваме трудно разбираемите стихове с помощта на самата Библия. А католическият метод прави така: Взема сложни стихове, забелязва намек за това, което иска да види, а за простите стихове казва: „Не ги разбирате правилно“. Виждате ли двете богословия – две съвършено различни богословия. Именно на такова богословие е построено папското апостолично послание Dies Domini („Денят господен“), където се защитава светостта на неделята вместо на съботата. Точно по този метод. В първия ден от седмицата Бог каза: „Да бъде светлина!“ и това вече е намек, че този ден трябва да бъде специално осветен. И хората ще получават светлина от Господ в първия ден от седмицата. В това виждаме намек. А „помни съботния ден“, не го разбирате правилно, то се отнася за евреите. Ето, това е папското богословие. И най-интересното е, че така, както папистите в католицизма своето дете – неделята в католицизма, точно така детето на католицизма – учението за Троица, се защитава от адвентните богослови в адвентизма. Точно със същото богословие! Но не е изненадващо. Ще ви кажа, знаете ли защо не е изненадващо? Защото намираме Самуеле Бакоики (1938-2008), който завърши папски григориански университет и пристигна оттам с този багаж. Но това е едва първата беда, когато там се е учил само един. А когато днес католическите книги, книгите на Вавилон стават основа за написване на книги за адвентистите от седмия ден и когато идват, и учат нашите пастори в нашите богословски семинарии, съответно, какво се случва? Става приемане на католическо богословие вместо библейското богословие и няма нищо изненадващо, какво ще последва след това. След това имаме книгите на Лерой Фрум, който ползва материали от петдесятниците от Вавилон; после имаме Самуеле Бакиоки, който написа куп книги, проповядвани по църквите и в резултат се получава следното: Защитата на библейската истина се превръща в защита на папската истина, с папски методи, които нямат нищо общо с Библията. Да, истински католицизъм. И на това учат адвентните пастори на конгреси и не ви е трудно да разберете, какво се случва. Във „Великата борба“ Елън Уайт писа, четох го вече. Йезуитите се стремят да проникнат (Къде?) в учебните заведения, за да подковат съзнанието на протестантите и да го направят католическо. В резултат след такива конгреси с адвентни пастори, след такива изказвания на богослови с католически учения, като цяло се връщат не протестантски пастори. Там изобщо отиват католически свещеници в протестантска кожа и започват да учат общностите на католическо богословие, което няма нищо общо с Библията. И с това Омега отстъплението едва що зародило се, се увеличава и се шири, и се шири. Какво писа Елън Уайт?
„Беше ми показано, че отстъплението (Какво ще прави?) все по-масово ще се шири и шири, и шири“.
Ето какво пише Елън Уайт по този повод. Писала го е до проповедници, ако биха слушали какво пише.
„Ако църквата, имаща голяма светлина…“.
А Фрум казва, че адвентистите нямали светлина.
„Ако църквата, имаща голяма светлина и велико свидетелство, приеме измамника и неверния свидетел, ще отхвърли вестта, изпратена й от Господа, и ще приеме ней-нелепи твърдения, лъжливи предположения и съмнителни теории“ („Свидетелства за проповедници“, 15 гл. „Божии работници“).
Къде гледа пророкът? Гледа като във вода, нали? Ще ви кажа, че припомняйки доказателствата, които привеждат богословите в учението за Троица, те казват: „В Библията няма учение за Троица, но тя се подразбира“. Кажете, как ще наречете това, което изброява Елън Уайт - „най-нелепи твърдения, лъжливи предположения и съмнителни теории“. По-нататък, цитирам Елън Уайт:
„Сатана се надсмива над тези безумия, защото знае, каква е истината“ („Свидетелства за проповедници“, гл. 15).
В този момент искам, - това не е написано от Елън Уайт, - просто ще цитирам текст, за да ви бъде по-ясно, как се смее Сатана над тези измислени богословски глупости. Яков 2:19.
„Ти вярваш, че има само един Бог. Добре правиш; и бесовете вярват и треперят“ (Яков 2:19).
Сатана знае какъв е Бог, че е единият Бог, знае това. И измисляйки всичките тези глупости с Троица, той се надсмива и казва: „Добре, тези хора попаднаха в мрежата ми“. По-нататък Елън Уайт пише, цитирам:
„Мнозина ще застанат на нашите амвони, държащи в ръцете си факела на фалшивото пророчество, запалено от адския сатанински огън…“ („Свидетелства за проповедници“, гл. 15 „Божии работници“).
И така, папското учение за Троица навлезе солидно и зае второто място. Нахлу в Адвентната църква и зае второ място в доктрините на адвентистите от седмия ден веднага след Свещеното писание. Първа доктрина - Свещеното писание; втора доктрина – учението за Троица. Как мислите, Сатана ще спре ли дотук? Не, няма да спре! Неговата задача е (Какво да направи?) да придвижи тази доктрина на първо място, защото тя е неговото главно дете. Католиците казват: „Доктрината за Троица е нашата централна доктрина и върху нея сме изградили всичко останало“. Естествено, когато сториш върху лъжа, всичко, което сториш над нея ще бъде също лъжа, иначе тя ще се отблъсне тази лъжа. Ако сте заложили такъв фундамент, стените на какво ще се опират, къде ще са? Няма да останат зад границите на фундамента, ще тръгнат от фундамента. Ако е заложен фундамент от лъжи, ще се опират на него и ще развъждат други доктрини. Даже е разбираемо, затова днес е нужно Сатана да изтласка колкото може по-далеч тази доктрина, даже на първо място. По принцип почти му се е удало.
Това е Кавказка съюзна мисия. Кавказка съюзна мисия, мисля, вероятно със съдействието на Павел Иванович Либерански, издаде учебник за изучаване на Библията. „История на Стария завет“, т. 1. Добра, добра идея на Кавказката съюзна мисия. Така пише, Кавказка съюзна мисия, 2009 г. „История на Стария завет“. Вижте с какво започва първия урок. Първи урок – „Божеството и ангелите“. Първи урок, първи въпрос: „Избройте трите личности на божеството - Матей 28:19“. Ще задам следния въпрос: Навярно съставителите на уроците не знаят, че Евангелието от Матей е в Новия завет, а не в Стария. Не? Как се нарича? История… да. А знаете ли защо е така? Защото самите богослови казват (Какво?): „В старозаветните разкази въобще нищо не можем да намерим. Затова сега изучаваме Стария завет чрез призмата на Новия завет, за да внесем това, което видяхме като намек в Новия завет“. Разбирате ли колко е интересно? Е, може би хората не знаят къде е Евангелието от Матей. Но, ако продължим по-нататък, - вижте внимателно, - виждаме, че Библията вече не е на първо място. Започва веднага (С какво?), веднага с божеството и веднага с (Какво?), веднага с учението за Троица. Каква ревност, каква ревност да защитим папската доктрина за Троица! И това е само началото. Виждаме, че е налице и се приближава прогрес на отстъплението Омега. Прогрес! Тя просто прогресира. Изтласкана е даже на първо място. И това е дадено в учебник за изучаване на Библията. Т. е., който го изяде, той ще го и преглътне! Членове на църквата, които ще го четат, младежи, хора, братя и сестри, ще го прочетат и ще кажат: „Аз намерих, че и в Стария завет има Троица. – Къде? – Имам такава книжка“. Даже няма да си спомнят, че е било в Матей 28 гл. Така прогресира отстъплението Омега. Но това още не е всичко.
В книгата на пророк Езекиил се казва: „Обърни се и ще видиш още пак големи мерзости, които вършат“ (Езек. 8:13) в дома Израилев.
И ще ви кажа, че сега бих искал да отидем духовно, и да видите още по-големи мерзости, които се вършат в учението на ЦАСД. Елън Уайт писа в „Специални свидетелства“, сер. Б, т. 7 стр. 62, 63. Бъдете внимателни!
„Беше ми заповядано да кажа, че на мнението на хора, постоянно търсещи най-нови научни идеи, не трябва да се доверяваме. Такива идеи често се изразяват в следните формули: „Отец - е невидима светлина, Синът – е въплътена светлина, Духът – е светлина, падаща над всички“. Или: „Отец е като облак или невидима пара, Синът – като роса, падаща във вид на прекрасни капки, а Духът – като роса, докосваща всичко живо“. Друго твърдение: „Отец е като невидима пара, Синът - като пълен облак, Духът – е дъжд, изливащ се и действащ с освежителна сила“.
И тя продължава: „Всички тези спиритически теории… всички тези теоретически теории са само празни словосъчетания…“ („Специални свидетелства“, сер. Б, т. 7, стр. 62, 63).
Забележете, че опитът да се символизират Бог-Отец, Неговият Син и Божият Дух като пара, вода и всевъзможни подобно неща, са наречени от Божия пророк „спиритически теории“. А сега бъдете особено внимателни и ще видите работата на бесовете в ЦАСД. Ежедневно четене за деца в най-млада възраст. Най-млада възраст. За най-малките. Тук четем… „Екипът на тримата“. Не, нарича се „Екипът на тримата“. И тук е написано много интересно.
„Лимонадата се приготвя от лимон, вода и захар. Колко е вкусна! Яйцето се състои от черупка, белтък и жълтък. Когато го счупим, виждаме всичките три елемента поотделно. Изобщо не е трудно да разберем компонентите на лимонадата или яйцето, но не винаги е просто да разберем, че Бог се състои от три личности – Отец, Син и Свети Дух“.
Това, което Елън Уайт нарече „спиритизъм“, днес е учение на църквата. И с това учение хранят най-малките деца. Най-малките деца. Малките деца, поданици на Божието царство, за които Христос каза: „Оставете дечицата, да дойдат при Мене“. Ето какво се случва сега. Когато православните и католиците кръщават бебета, правят тези деца заложници на своята вяра. Защото, когато детето порасне и започне да мисли, му казват, че да си смени вярата, е грях. Не трябва да прави това! Но тогава никой не го е попитал. Когато днес заразяват децата със спиритическо учение, докато практически още нищо не различават – къде е дясно, а къде ляво, те правят тези деца заложници на Сатана. И тях вече никой не ги пита, но тук всичко са им наприказвали и после започват да казват: „Моите баба и дядо така за вярвали, аз така съм вярвал от детството си“. И той си мисли, че е вярвал така, но не мисли, че са му наложили тази вяра. Не мисли, че когато после вземе Библия, я пропуска чрез тази книга. И гледа какво пише там. В резултат се получава, че яйцето е символ на Троица – черупка, белтък и жълтък. Остава само да се боядисат и ще бъде в пълен комплект. Ето какво става у нас. И когато детето се трови с това, което после се случва с него, не е за разказване. Библията ни казва, че не трябва да учим децата на това. Изобщо не трябва да ги учим на това. Втор. 6 гл. Вече говори Бог, не говорят богословите, а Бог. Втор. 6:4-9.
„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един; обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили. Тия думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти (…) и внушавай ги на децата си, и говори за тях, кога седиш в къщи, и кога си на път, кога си лягаш, и кога ставаш; и завържи ги на ръката си за знак, и да бъдат те превръзка над очите ти; и напише ги върху спонците на къщата си и върху вратите си“ (Втор. 6:4-9).
На какво трябва да учим децата? „Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един“. И най-интересното е, че трябва да ги учим не на три бога, а за единия Бог. И ще ви кажа, не в смисъл на трима, а в смисъл на един-единствен. Защото слушах изказването на Зайцев по телевизора, когато взе този текст и цитира само първата част на текста, но кой знае защо не цитира втората част, защото тя опровергава това, което той говори в първата част. Цитира само първата част. Всичко, както го пише Елън Уайт. Хората ще вземат първата част, без да дочитат втората, за да не се разруши тяхната теория. 1 Тим. 2:5.
„Защото един е Бог…“.
Това прочете Зайцев. А „… един и Ходатай между Бога и човеците – човекът Исус Христос“ ни говори, че думата „един“ не може да се подразбира като „три“. Може да се подразбира само като един, имаме един Господ Исус Христос.
И така, на какво трябва да учим? Че има един Бог, има и един единороден Син – Исус Христос.
„А вечен живот е това, да познаят Тебе, едного истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа“ (Йоан 17:3).
Днес вярващите могат да се разделят на три категории по отношението им към трудовете на Елън Уайт. Три категории. Едните ненавиждат трудовите й със сатанинска ненавист. Заливат я с мръсотия. Други заявяват, че вярват в боговдъхновеността на нейните трудове, но практически не я четат. Вече не говоря за изследване, не говоря какво да приложат от трудовете й в техния собствен живот. Но има и трета категория – това са тези, които изследват Библията и вниквайки в Духа на пророчеството, се обогатяват духовно, забелязват и започват ясно да виждат, какво се случва с окръжаващите ги събития. Виждат изпълнението на думите от Библията и Духа на пророчеството в окръжаващите ги събития.
Как мога днес да не се доверя на трудовете на Елън Уайт относно това, което е фалшифицирано, когато казаното от нея за църквата се сбъдва дума по дума. А сега бъдете внимателни, ще станете свидетели как пророчеството на Елън Уайт за църквата се сбъдва дума по дума. Ще цитирам изказване на богослови и те ще бъдат нищо друго, освен изпълнение на пророчествата за църквата. Елън Уайт, бъдете внимателни.
„Врагът на човешките души (Елън Уайт) се стреми да осигури необходимостта от голяма реформа сред адвентистите от седмия ден и твърди, че тази реформа трябва да се състои в реорганизация и отказване от доктрини, които са стълбове на нашата вяра. Ако би се осъществила подобна реформа, до къде би довела? Основата на истините, които Бог, в Своята мъдрост, даде на Църквата на остатъка, би била отхвърлена. Нашата религия би била подложена на изменение. Основополагащите принципи, които поддържаха работата през последните 50 години, биха се считали за грешни. Би била създадена нова организация и написани нови книги, установяващи нов ред. Би била въведена система на интелектуална философия“ („Избрани вести“, т. 1, гл. „Основа на нашата вяра“).
А сега да разгледаме това пророчество между редовете, за да се убедим в неговото изпълнение 100%.
1) Сатана ще се стреми да осигури необходимостта от голяма реформа в ЦАСД, но реформата ще бъде само чадър. Всъщност, ще последва отказ от доктрините, които са стълбове на нашата вяра. Изпълнението на тези думи четем в списание „Защита на библейската истина за Светия Дух“ - № 2. От тук ще четем, стр. 140.
„Наличието на непълна истина…“.
Слушайте внимателно!
„Наличието на непълна истина не трябва да ни изненадва. Бог винаги открива нова светлина постепенно. Повече от това, адвентното движение е начало на новия седми период на църквата“.
Кажете, а адвентното движение в кой период възникна? Не в Лаодикийския, доколкото ми е известно във Филаделфийския – шести период. По-нататък се казва:
„В предния период…“.
Т. е. Филаделфийския, който Бог хвали и казва, че в него всичко е добре.
„В предния период адвентните пионери нямаха пълна светлина и в това състояние те наслязоха в новото движение, но в новия период (т. е. седмия) – Лаодикиския, Бог откри нова светлина“.
Чувате ли какво пише тук? Пионерите нямали пълнотата на светлина и на нас, лаодикийците, ни е открита нова светлина. Т. е. какво става аргументация за приемането на реформа? Аргумент. Ако живеем учението на пионерите, а те нямали пълната светлината, откриването на нова светлина има необходимост от приемането, т. е. има необходимост (От какво?) от реформа. Несъмнено, от реформа. Но за тази цел от старото трябва (Какво да направим?) да се от кажем. Как не се вижда? Трябва да се откажем, а реформата да приемем. Тези хора навярно са забравили основния постулат на Библията и Духа на пророчеството, че новата светлина не трябва да противоречи на старата светлина, а не да я отменя. Те си противоречат сами. Казват, че адвентистите нямали пълна светлина, а постъпват така, сякаш са имали грешка и приемат съвършено друго учение. Разбирате ли каква хитрост се извършва? По-нататък. А сега да позволим на трудовете на Елън Уайт да отговорят за горе прочетеното за новата светлина. Т. е. така казват богословите, а какво казва Елън Уайт… и ще видите, че разликата е просто от небето до земята.
„Ние не сме в правото да приемаме думите на тези, които говорят с вест, противоречаща на отделни точки от нашата вяра. Тези хора събират маса текстове от Писанието и ги трупат около своите теоретични конструкции. През последните 50 години така беше правено много пъти…“. („Съвети от автора и редактора“, гл. „Основа на стълбове и граници“).
Т. е. виждаме, че още през живота на Елън Уайт имало много умници, които идвали с измислиците си и се опитвали (Какво да направят със стълбовете?) да подкопаят, да премахнат стълбовете. Тя казва, че това вече е ставало, но докато били живи пионерите и Елън Уайт не се успявали. Какво стана след тяхната смърт? Сатана спря да подкопава стълбовете? Нямаше повече защитници, разбирате ли? И знаете ли какво стана после?
„И тъй като Писанието – това е Божието слово, призоваващо към уважително отношение, - пише Елън Уайт - би било голяма грешка да се използва такова приложение, което да избие поне една опора от фундамента, укрепен от Бога в течение на тези 50 години…“ (пак там).
Ако сега използвам Божието слово, за да избия поне една опора, не е правилно. Това е грешка. По-нататък:
„Постъпващите така не знаят за чудесните прояви на Светия Дух, Който надари със сила и власт предишните вести, получени от Божия народ“ („Съвети от автора и редактора“, гл. „Основа на стълбове и граници“).
Забелязахте, това беше първа част – пророчеството за църквата се изпълни. По-нататък в пророчеството Елън Уайт говори за църквата.
2) „Реформата ще доведе до отхвърляне основата на истината и нашата религия ще бъде подложена на изменение“.
Четем думи, които говорят за изпълнението на даденото пророчество. Отново книгата за Светия Дух, стр. 118. Тук пише:
„Следва да отбележим, че доктрината за триединния Бог, която днес е ясно изложена в учението на ЦАСД и приета от всички църкви, действително се възприемала двусмислено от адвентистите от седмия ден в ранния етап от развитието на църквата. Преди да приеме това учение, църквата преминала през тежък процес на преосмисляне на сложните за разбиране въпроси. Наличните днес източници свидетелстват, че това всъщност бил дълъг и мъчителен процес“.
Вижте ключовите думи от това изказване: В резултат на преосмисляне ние приехме това учение, което в началото го нямаше в църквата. Ето ви и нова религия. Не тази, която беше в началото, при зараждането на ЦАСД. По-нататък.
3) Изпълнение на пророчеството на Елън Уайт за църквата.
„Основополагащите принципи, които поддържаха работата през последните 50 години биха се смятали за грешни“.
Слушайте внимателно, запишете си тук думата „грешни“. Грешни! А сега, какво казват относно това нашите знаменити богослови. „Защита на библейската истина“, стр. 120 и 128.
„Ще отбележим, че възраженията на адвентните пионери против учението за Троица до голяма степен са водени от неразбиране и невярно тълкуване на библейските текстове. Грешката на адвентните пионери…“.
Чувате ли? Дума по дума.
„Грешката на адвентните пионери, обаче, се състои в това, че са се опитвали да разберат Бога на рационално ниво, но за човешкия разум Бог е непостижим“.
А аз ще задам такъв въпрос: А с какъв разум богословите разбират? Може би те са богове в плът? А! Не, но ако пионерите се опитвали да разберат с човешки разум и не са могли, значи онова, което са разбрали богословите, е с нечовешки разум. Разбирате ли? Непостижим. Да разгледаме по-нататък.
„В разбирането на теологията за Троица им (на пионерите) пречил буквалния подход към Библията. Ето защо учението за триединния Бог за тях нямало здрав смисъл“.
Говорихме, библейското тълкувание е, когато се взема точен, ясен и недвусмислен текст, който разбираш буквално, и тълкуваш – тези, които не са толкова сложни. А сега трябва всичко да се промени. Не трябва да се подхожда буквално, във всичко трябва да се види символът, във всичко да се види образът, алегория трябва да се види във всичко. Интересно! А как тогава, четейки Библията буквално пионерите са открили за църквата такива истини, които днес не се оспорват. Такива, като съботата. Защо сме съгласни да я приемем буквално? Защото? Може би ще кажем, че съботата също има символично значение? Защо буквалните доктрини за закона, за небесното светилище, за състоянието на мъртвите днес се приемат? Това, което са открили пионерите. Чисти и нечисти храни, за Второто пришествие. Нали те също са открити с буквалния подход? Но тук може буквално, а там, естествено, не може. Да си припомним съвета на Елън Уайт, как да разбираме Библията. Ще се върна още веднъж към този пасаж от „Избрани вести“, т. 1, стр. 170.
„Трябва да бъдем внимателни, за да не попаднем в невярно тълкуване на Писанието. На ясните учения на Божието слово не трябва да се предава твърде символичен смисъл, защото в такъв случай се губи тяхната истинска същност. Не нарушавайте значението на библейските текстове в опит да извлечете от тях нещо необикновено, способно да порази въображението. Възприемайте Писанията такива, каквито са“ („Ранни писания“, т. 1, стр. 170).
Това е Духът на пророчеството, но никой не го слуша. Продължаваме по-нататък по пророчеството на Елън Уайт за църквата.
„Ще бъдат написани книги, установяващи нов ред“.
А ето и изпълнението. Отново ще прочета от същата книга, в която има толкова много информация:
„Безпрецедентният израз за личния характер на Светия Дух, също както тринитарния възглед на природата на божеството в цяло, се намира в книгата на Лерой Фрум „Пришествието на Утешителя“. Издадена за пръв път през 1928 г.“.
Забележете, „безпрецедентен“, т. е. до този момент нямало нищо подобно. Сам той (Фрум) казва: „Аз изследвам, а в нашата литература не намерих нищо“.
„… през 1928 г. в следващото издание (Бъдете внимателни!) същата позиция (Коя? Изложената в тези нови книги.) практически не беше вече оспорена и официално беше потвърдена два пъти - на сесия на ГК през 1946 г. и на сесия на ГК през 1980“.
Ето ви и книгите, които установяват новия ред в църквата. Както виждате, пророчеството на Елън Уайт за отстъплението на ЦАСД се сбъдва ред по ред, дума по дума, буква по буква. По-нататък по пророчеството на Елън Уайт. Тя казва:
„Ще бъде въведена система на интелектуална философия“.
Тук е потвърждението. Всичкото, което току-що ви казах, ще го прочетете ли? Всичко това е „интелектуално“. Знаете ли, тук – мисля така, мисля иначе; ще помисля там, ще помисля тук. Всичко това е интелектуална философия. Даже ще ви прочета прост пример за тази философия. Към нея ще се върнем отново.
„Фактът, че в Стария завет Светият Дух не е представен достатъчно като божествена личност, не означава, че не е действал в статуса на личност“.
Това не е ли интелектуална философия, кажете. Добре, още.
„Учението за три личности на Божеството не се разглежда в Библията, но се подразбира в цялото Писание“.
Това не е ли интелектуална философия? Вижте внимателно!
„В развитието на целия Нов завет бащинство и синовност стават обозначение за един Бог. В старозаветно време триединната природа на Бога не е изразена конкретно и пряко, но разбирането за единичност и множественост могат да се тълкуват като намеци за тринитарно учение за Бога“.
Какво е това? Интелектуална философия, непотвърдена от текстове на Свещеното писание. Добра философия. И какво все пак се получава у нас? Вместо „Писано е! Писано е!“, днес у нас казват: „Написано е така, а трябва да разбираме съвършено различно“. Разбирате ли? Как тогава бил Христос в пустинята, без помощта тази католическа система да отразява нападките на дявола? Помислете! Как отразява, когато Той казва: „Писано е, не само с хляб ще живее човек!“, а дяволът казва: „Не, не трябва да го разбираш така“. Той каза: „Не мога да скоча от храма и да изкуша Господа Бога“, но дяволът казал: „Не, скочи“! Трябва да видиш това, което не е написано тук. Познат ли ви е почеркът? И последното, за съжаление най-ужасното.
„Ще бъде създадена нова организация, която ще носи старото название“.
Джордж Найт в книгата си „Търсете лицето си“, 1 гл., „Истината за настоящото време не е на мястото си, избяга някъде“, пише:
„Повечето от основоположниците на ЦАСД не биха могли да се присъединят към църквата днес…“.
Задавам въпрос: Защо? Ако това е същата църква, която в техните дни имала такова название, защо аз, който съм адвентист, да не мога да се присъединя към тази църква? Защо, тя е същата. И по-нататък Джордж Найт обяснява.
„… ако трябваше да се съгласят с приемането на съвременното изложение на основни принципи на библейските доктрини, не биха могли да се съгласят с учение № 2, което разглежда доктрината за триединството. Голяма част от основоположниците на адвентизма от седмия ден би имала проблем с основна доктрина № 4, която провъзгласява Исус за вечен и истинен Бог. Точно така за повечето вярващи адвентисти би било трудно да възприемат основна доктрина № 5 – за Светия Дух като личност“.
Така че какво в действителност е създадено? Това е нова организация с нови доктрини. Днес пионерите не биха влезли в тази организация. И така, днес пионерите не биха станали членове на съвременната ЦАСД, защото тя не е същата църковна организация от техните дни. Това е друга църква – с чуждо учение, с чуждо за пионерите учение, но запазила старото название.
И така, пророчеството, дадено от Бога за адвентистите от седмия ден чрез Елън Уайт се сбъдва изцяло дума по дума. И ние с вас сме свидетели на това, че в света днес има нова организация със старото название и папски учения, които увредиха тази църква, просто я увредиха до дълбочина като раков тумор. Но най-интересното е, че пионерите отхвърлиха това, пионерите провъзгласиха Тройната ангелска вест и не се страхуваха да нарекат нещата с техните имена, а днес ни дават книжки, от които да се учим какво ни обединява с тези, тези и тези. Ние не носим отличителната вест, която спасява хората, а се опитваме да се сприятелим. Какво общо има между нас? И така, Троица обединява всички ни. А Свещеното писание и Духът на пророчеството говорят за вярност. Свещеното писание и Духът на пророчеството казват, че хората, които останат верни на Бога и Неговата истина, ще вземат знамето на истината и ще го понесат, и Тройната ангелска вест ще се усили от вестта на другия ангел от Откр. 18 гл. Четете, във „Великата борба“ пише, че третата ангелска вест ще бъде усилена от вестта на другия ангел. Т. е. кой ще я понесе? Тя казва: „ще възникне ново движение“. Не ново, в смисъл съвсем ново, а движение в самата църква. Ще възникне в самата църква, защото хората ще се върнат обратно към истината, която беше изгубена в Лаодикийския период. И това движение ще завърши Божието дело на земята, този остатък, плюс Тройната ангелска вест, усилената вест, която ще звучи така: „Падна, падна Вавилон, излезте из нея люде Мои, защото (Какво направи тя?) напои всичките народи (без изключение) с виното на нейното разпалено блудство “. В дните на Исус Христос Божият народ, макар че се наричаше Израил, далеч не беше онзи Израил, който се бори с Бога при потока Явок. Онзи, който чрез смирение, в борба, получи името Израил. Беше ли Израил в дните на Христос този Израил, който получи името в борбата при потока Явок? Не, запази се само (Какво?) названието. Запази се само названието! А какво става днес с Израил на новия завет? Получи названието адвентисти от седмия ден, когато провъзгласи Тройната ангелска вест и стоя на позициите на истината. А днес, увреден от папските учения, той не е същият, както преди; вече не могат да приемат пионерите в своите среди, но при това запазват старото название Църква на християните адвентисти от седмия ден. Изпълнява се Божие пророчество. Както Божието пророчество се изпълни в старозаветния Израил, така пророчеството се изпълни и в новозаветния Израил – ЦАСД. В Деян. 13:27 Павел казва:
„Защото Иерусалимските жители и техните началници, като не познаха Него (Исус) и пророческите думи, които се четат всяка събота…“ (Деян. 13:27).
Днес хората четат Елън Уайт и не виждат, че са изпълнили пророческите думи за себе си. Може би ги четат всяка събота, а може би – не. Как се отнася тази нова организация към тези, които остават верни на стълбовете на библейската истина и не предават Исус, както Го предаде Юда? Как се отнася съвременната организация към тези, които остават верни на стълбовете на истината?
Един пример. Един от стоящите за истината бил стар служител, който лично познавал Елън Уайт и говорил с нея. Това бил Чарлз Ланкард. Той винаги бил в предните редици на Божието дело и у него имало голям служебно досие, свързано със заеманите постове в църквата. Ръководството на църквата повдигнало въпроса за уволнението на този човек. Това било извършено няколко месеца преди неговата смърт – през 1958 г. Бог успокоил Своя слуга, за да не позволи на враговете на истината да се подиграват над него, издевателствайки.
Аналогичен бил случаят и с Джон Уиклиф, когато Бог успокоил Своя слуга, за не достигнат папистите целите си.
Колкото по-близо сме до Второто пришествие, толкова по-яростни са днешните нови организации със старото название АСД и изключват от редовете си хората, които остават на старите позиции. Все по-яростно и по-яростно, заклеймяват ги с позор. Започват да измислят даже и това, което не е било, да поливат с мръсотия хората, които искат да стоят на позициите на истината. Не е ли така? Не се ли сблъскахте с това? И се получава, че се изпълняват думите на Библията: „… и змеят се разяри против останалите…“ (Откр. 12:17). Разяри се змеят на остатъка! Повече от това, изпълняват се и други думи на Библията, когато си сред свои: „У своите Си дойде, а своите Му го не приеха“ (Йоан 1:11).
В Йошкороле, в град Йошкороле, където издават вестника „Скритото съкровище“, който вече стана срамен вестник и в който вече се призовава за пасхални тържества, за рождественски, и всичко останало, това не е срамно, не е бесовско учение, нали? И в град Йошкороле пасторът на ЦАСД казал на вярващите сестри, които вярват в единия Бог, следните думи пред членовете на църквата: „Тя е обладана от бесове, с нея не трябва да общувате“. Жената ми изпрати SMS и казва: „Ето как постъпват сега у нас с тези, които искат да вярват в единия Бог“. Не съм изненадан, защото по мой адрес също чух, че съм обладан. Чух, че са ме завладели демони, че съм отстъпник, разцепник и т. н. Само защото искам да стоя за библейската истина. В какво съм разколник, с какво съм обладан от демони? Никой не може да докаже. Но трябваше да го кажат. Удивителното е, че същото говорят и за Ванденко в Украйна. Оказва се, че той също дружи с демони. Всеки човек, който днес иска да остане на библейска позиция, става в църквата демон. Т. е. църквата така го обижда и облива с помия. Но най-интересното е… казвам, нима тези хора не виждат, че изпълняват думите, казани от Христос? Нима не виждат? В Матей 10:25 четем думите на Христос:
„Доста е на ученика да бъде като учителя си и слугата като господаря си. Ако Стопанина на дома нарекоха Веелзевул, то толкова повече домашните Му“ (Матей 10:25, 26).
Това е изпълнение на думите на Христос. И колкото времето минава, толкова повече ще се изпълняват Божиите думи. Виждате ли какво направи бесовското учение на папската доктрина за Троица с духа на ЦАСД. Зарази я с папския дух на нетърпимост, инквизиция. Ето какво се случва с фалшивото бесовско учение. Това не е просто да прочетеш „да“ или да прочетеш „не“. Това „да“ или „не“ се складира тук и те прави това, в което вярваш. Сбъдват се думите от Писанието, записани в Гал. 4:28, 29. Гал. 4:28, 29.
„А ние, братя, както Исаак, сме чада по обещание. Но, както тогава естествено родения гонеше родения по Дух, така е и сега“ (Гал. 4:28, 29).
Естествено, всеки, който не е основан на Божието слово, а на човешки предания, е роден по плът човек. Защото това Писание е духовно Писание. „Думите, които ви говоря, дух и живот са“. И който живее по това слово, е роден по дух. А роденият по плът – това са човешки учения, богословски учения; надяващият се на плътта е този, който се надява на човешките учения. Значи той е роден по плът. Роден е по плът! А какво прави роденият по плът? Гони този, който е роден по дух. В края на краищата ще се сбъднат всички думи, записани в Божието слово, - в това число, може би колкото и сега да изглежда невероятно, – ще се сбъднат и думите от Йоан 16:1-3.
„Това ви казах, за да се не съблазните. Ще ви гонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба. И тъй ще постъпят с вас, защото не познаха нито Отца, нито Мене“ (Йоан 16:1-3).
Ето какво ще стане в края на краищата. Без познание за Бог-Отец и Неговия единороден Син Исус Христос, вярвайки в папската Троица, съвременните адвентисти ще се изпълнят с духа на папството. Това ще бъде духът на инквизицията. И ще предават братята си, както Юда на неговото време предаде Христос. Но, ако това се случи с нашия по-голям брат Христос, защо да се изненадваме за тези, които Го следват? За това пише Елън Уайт във „Великата борба“, стр. 608.
„Когато бурята наближи, голяма група хора, изповядвали, че вярват в третата ангелска вест, но неосветени чрез послушание към истината (ИСТИНАТА), ще се откажат и ще се присъединят към редиците на противниците“ („Великата борба“, бълг. изд. стр. 379).
В момента гонят от църквата адвентистите, вярващи в единия Бог, както вярваха пионерите и основателите на църквата, а тези, които вярват в папската Троица, постъпват точно както евреите, когато изгониха Христос от синагогата и Го заведоха на скалата, за да Го хвърлят долу. Точно така! Постъпват точно така, както постъпваха протестантските църкви през 1844, когато изгониха вярващите във Второто пришествие от редовете си. Виждате, че духът е един и същи. Духът е един! Но днес можем да кажем: „Това с крито от очите им“. Това е скрито от очите им!
Какво да правят тези, които днес са изгонени за правдата? Да мълчат? Какво да правят? Виждаме, че не е правилно, че е отстъпление, но трябва ли да мълчим и да се радваме, че сме получили спасение, да се крием и да държим свещта скрита тук. Невъзможно е! Не можем да мълчим, виждайки бедствието над Божия народ. Пророк Еремия, виждайки бедствието на Божия народ в период на голямо отстъпление, каза… Книгата Плач Еремиев 1:10. Плач Еремиев 1:10.
„Врагът простря ръка върху всичко Нему най-драгоценно; Той вижда, как езичници влизат в Неговото светилище, за което Си заповядал, да не влизат те в Твоето събрание“ (Пл. Ерем. 1:10).
Той вижда какво става. По-нататък, във 2:11 четем:
„Изтощиха се от сълзи очите ми, вълнува се утробата ми, сърце ми се къса, защото гине дъщерята на моя народ…“ (Пл. Ерем. 2:11).
Забележете, пророк Еремия преживяше за онези хора, които го хвърлиха в ямата, които го заливаха с мръсотия, които издевателстваха над него, мориха го с глад. Но все едно за своя народ (Какво направи?) той съжаляваше, страдаше, защото разбираше, че това е вечна погибел. Ако Еремия преживя земното или загина тук, на земята, ще бъде спасен за вечността. Защо Давид вървеше и викаше: „Авесаломе, Авесаломе, сине мой, Авесаломе“! Защо? Защото знаеше, че той не просто умря, а погина за вечността. Днес също виждаме, какво става с братята и сестрите и не можем да мълчим. Става погибел за вечността! И хората мислят, че вървят в правилния път, а в края на краищата Бог ще каже: „Никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:23). И Плач Еремиев 2:14.
„Твоите пророци ти предсказваха неща несбъдни и лъжливи, не разкриваха твоето беззаконие, за да се отвърнат от твоето пленение; и ти изричаха лъжливи откровения, които те докараха до изгнание“ (Пл. Ерем. 2:14).
Какво стана с Божия народ в дните на пророк Еремия? Те не послушаха Еремия и в края на краищата всичко приключи с това, че Вавилон ги плени. Вавилон ги погълна! Ето, какво се случи. Естествено, верните на Бога и тези, които Го обичат, ще преживяват с братска любов, призовавайки членовете на ЦАСД с вест за обръщане и покаяние. Вижте, какво казва Господ в книгата на пророк Еремия 6:16. Еремия 6:16.
„Тъй казва Господ: Спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте за стародавните пътища, де е добрият път, вървете по него и ще намерите покой за душите си. Но те рекоха: Няма да вървим“ (Ерем 6:16).
Ще ви кажа, че ще е много лошо, ако отговорът на съвременните адвентисти от седмия ден бъде същият, както отговора на старозаветния Израил, заради което отиде във Вавилонски плен, ако също кажат: „Няма да вървим!“. Няма да вървим! Това ще бъде ужасно! За да държат днес Божия народ под качулката на фалшивото учение, за Божият народ от общия амвон, от ГК, първото лице на църквата Тед Уилсън предаде. Бъдете много внимателни, материалът е взет от книгата „Провъзгласявайки Божията благодат“, от 59-та сесия на ГК на ЦАСД. Бъдете внимателни и вижте какво правят, за да държат народа под своя власт!
„Не се поддавайте на фанатичната фалшива теология, която се бори с Божието слово, опитвайки се да премести настрана стълбовете на библейските истини и точките на учение на ЦАСД“.
На съвременната църква. Кажете, моля, не е ли днес кощунство да говорите за другите това, което самите вие отдавна вече сте направили? Установихте нови стълбове и днес всеки, който казва, че това не е правилно, трябва да се премахне, цитирате Елън Уайт и казвате: „Не премахвайте стълбовете, те трябва да стоят!“. По-нататък:
„Не привиквайте към движение извън църквата“.
Забележете, той даже не говори за други църкви. Той заостря вниманието ни към движение. И знаете ли защо? Защото Сатана знае, че във „Великата борба“ пише, че трябва да възникне движение. И от рано държи хората под качулката. Не привиквайте към никакво движение! И това не е всичко. Естествено днес адвентистите, вярващи в единия Бог ги гонят от църквите и се оказват извън църквите. Съответно думите „Не привиквайте към никакво движение извън църквата!“, е ясно каква цел преследват? А къде да отидат, ако са ги изгонили?
Какво става по-нататък? Това е на стр. 604 от „Великата борба“, където Елън Уайт говори за възникване на движение.
„Даже, ако – продължава Уилсън – даже, ако тези хора ви обещават духовен успех, основан на фалшива теология“.
Естествено! Какво току-що прочетохме, какво казаха богословите за теологията на пионерите? Тя е фалшива, грешна, затова всичко, което днес проповядваш за основата, както са вярвали пионерите, още от по-рано е наречено фалшива теология. Кажете, моля, а тази теология, която току-що чухте от съвременния адвентизъм, каква е? Тя изобщо няма право да има живот, разбирате ли? Няма право, защото вместо „Така казва Господ!“, тя е на позициите „намек, „изглежда“, „може би“, „помислете“, „съчинете“, „пофантазирайте“ и… вярвайте в това! Ето на какво е основано днес богословието. А президентът на ГК продължи речта си и каза, бъдете внимателни!
„Гледайте вътре в ЦАСД“!
Не на Христос, не на Библията, а вътре в ЦАСД.
„На смирените пастори, евангелисти, библейски учени, ръководители на църквата, ръководители на отдели…“.
А знаете ли защо трябва да гледате тях? Защото по-нататък той казва:
„… които могат да ви обезпечат необходимите програми за евангелските методи, основани на надеждни библейски принципи на тема „Великата борба“.
Но вече колко надеждни са тези библейски принципи, вие току-що се убедихте, нали? Разбрахте какво е богословието. И това го провъзгласява „Божията благодат“ от 59-та сесия, на стр. 184, 185. Знаете ли какво звучи в тези думи? Например, аз виждам… Наистина ли никой не вижда с духовното си зрение? Аз виждам в тези думи следното: Защо ви е да вниквате в учението и да се занимавате с това постоянно? Защо искате да сте като древните беряни и да проверявате точно така ли е написано, ако за вас вече всичко са решили. Ще ви дадат всичко, от което ви е нужно. А вие трябва просто (Какво да направите?) да вярвате, четете и гласувате. Но ще ви кажа, че това е католически подход за паството. Защото католиците имат специална каста свещеници, които разбират „просветеното Божие слово“, а останалите са миряни, които не могат самостоятелно да проумеят Божието слово. Виждате ли какво стана с църквата, приела католическата доктрина? Тя постепенно се уподобява на Католическата църква. Ще замълча за това, че вече отдавана нямаме представителна власт, а практическа папска. И така, малко по малко се уподобяваме на католицизма. А католицизмът заимствал това от религиозните лидери на Израил – тези, които управлява Сатана и които разпънаха Исус Христос. Помните ли какво казаха ръководителите на църквата, на старозаветната църква на Израил за своя собствен народ? Евангелието от Йоан 7:49.
„Но тоя народ, който не знае закона, е проклет“ (Йоан 7:49).
А ние сме просветени. Ние разбираме най-добре, а вие сте глупави. И това, което ще ви дадат, бъдете готови да го прочетете и преглътнете! Ще ви кажа едно, докато Божият народ слуша тези хора и не започне самостоятелно да изследва Божието слово, няма да има никакво пробуждане на последното време. За истинско пробуждане даже и не може да става дума. Може да има припламване, може да има някакво фалшиво пробуждане, на основата: „Да завършим програмата“, „Библията да обиколи всички страни на света“, „Всеки да проучи, да допуснем, по три къщи“, „Всеки да разнесе по пет „Великата борба“. Но това не е пробуждане! Това е просто изпълнение на някакво разпореждане. Истинско пробуждане няма да има, а за фалшивото пробуждане ще говорим в следващата тема.
Запомнете, братя и сестри, веднъж завинаги, сърце на религиозното пробуждане е Божието слово. Така е било винаги, е, и ще бъде! Ако си мислите, че защитавайки небиблейското учение за Троица, ръководителите на църквата и богословите мислят за Божия народ, ако мислите така за неговото спасение, дълбоко се заблуждавате. Дълбоко се заблуждавате, ви казвам. Те мислят за своя имидж и хората да ги прославят за построената от тях Вавилонска кула от фалшивите учения на Вавилон. И знаете ли от какво най-много се страхуват? А ако тази кула рухне точно така, както и тази в книгата Битие? И сега ще ви приведа потвърждение на това, че защитавайки учението за Троица, те не мислят нито за народа, нито за спасението на народа, а за своя имидж. Чуйте внимателно! Ще ви прочета от нашия стар познат „Защита на библейската (папска) истина - вяра в единия Бог“ – Зайцев. Чуйте внимателно какво пише тук! Това навярно ще е много интересно за вас изказване.
„Призивът на отделни антитринитаристи (Слушайте внимателно!) в съвременния адвентизъм да се върнете назад, към вярата на пионерите, всъщност означава консервиране възгледите на онези хора, които са били в процес на постоянно молитвено търсене“.
Какво, те за вас ли се безпокоят? Затова, че се отхвърля библейското учение? За какво се притесняват?
„Вие консервирате нашето молитвено търсене, това, върху което работихме и толкова години изследвахме“.
По-нататък:
„Да основавате днес учение (Дръжте се за стола!), да основавате днес учение върху възгледите на нашите предшественици, е крайно рисковано“.
„Вяра в единия Бог“, стр. 209. Защита на библейската, папска и каквато и да е истина. От тези думи виждате, че не става дума за библейската истина и изобщо не за това, да защитят хората, и да им дадат спасение. Защото Троица и учението за Троица не е библейско учение. А тук виждаме, как ръководството се страхува, че ако хората отхвърлят Троица, ще отхвърлят и богословието, което ги баламосва с тази лъжа. И какво се получава в резултат? Отхвърляйки това учение, хората ще отидат и по-далеч – ще отхвърлят и богословите. Как не е ясно? Защото, защо ми е богослов, когато имам Божието слово, което мога да чета. Защото така е било винаги. При всяка реформация (Какво ставаше?) хората започваха да четат Библия, проглеждаха и виждаха, че през цялото време (Са правили какво?) са ги водили за носа и са ги лъгали. Това е основата на всяка реформация. Но както виждате, в заявлението си Зайцев основава вярата си на възгледите на пионерите адвентисти от седмия ден, стоящи при източника Бог. Извиканото движение е „крайно рисковано“. А на думите на съвременните богослови от типа „намек“, да основават своята вяра, не е рисковано. Можете и занапред да основавате вярата си на „намек“. Думите на Зайцев звучат особено кощунствено, когато си спомним какво казва Елън Уайт за труда на пионерите. Какво трябваше да правят? Постоянно да преиздават. Така че какво искаше Елън Уайт? Всички да четат рисковано богословие? И сега искам да ви прочета един откъс. Най-добрия откъс за завършек на нашите разсъждения просто не намерих. Той е голям, но чуйте всяка дума. Това е Елън Уайт. „Избрани вести“, „Избрани вести“, т. 1, гл. „Проповядвай словото“. Бъдете внимателни!
„Не трябва да се вземат под внимание някои по-късни предположения, противоречащи на светлината, дадена по-рано от Бога. Ще се появят хора и ще издигнат свои интерпретации на Писанието, привидно истински за тях, но не са такива. Истината за нашето време ни е дадена от Бога като основа на нашата вяра. Той Сам ни научи какво е истина. Ще се издигат ту един, ту друг носител на нови идеи, противоречащи на светлината, дадена ни от Бога чрез Светия Дух. Още са живи хората, минали през опитността, придобита при утвърждаването на тази истина. Бог милостиво продължава техния живот, за да могат до края на века отново и отново да споделят този опит, който са придобили по същия начин, както това правил до самия си край апостол Йоан. А знаменосците, вече напуснали живота, трябва да говорят на хората чрез написаните от тях трудове. Дадено ми е наставление, че техният глас трябва да бъде както преди слушан. Те ще носят своето свидетелство за това, в какво се състои истината за нашето време. Ние не трябва да възприемаме доводите на тези, които идват при нас с вест, противоречаща на специалните доктрини на нашата вяра…“.
Обърнете внимание, „специални доктрини“. Забелязвате ли, че специалната доктрини на нашата вяра в единия Бог, която имат само адвентистите. Ние сме получили Троица, която е обща за всички и сме пожертвали нашата специална доктрина. По-нататък:
„Те произволно избират нужните им места от Писанията (богословите) и ги привеждат в качеството на доказателства за пропагандираните от тях теории. Това става отново и отново през последните 50 години. В същото време, когато Писанията, като Божие слово изискват дължима почит, тяхното използване, ако то разклаща макар и една от основите, утвърдена от Бога през последните 50 години, е голяма заблуда. Този, който използва Писанията по подобен начин, не е познал удивителните прояви на Светия Дух, Който дарява със сила и мощ предишните вести, дарени на Божия народ“ („Избрани вести“, т. 1, гл. 1 „Проповядвай словото“).
А сега бъдете внимателни, защото ще преинача от онова време в наше време. Просто ще променя буквите.
„Доказателствата, изтъкнати от пастор Г…“.
Някакъв пастор по онова време, който прилагал нещо. Днес мога да кажа „пастор З.“.
Доказателствата, изтъкнати от пастор Г. (Г е обобщаваща буква) не са обосновани. Ако ги приемем, те ще разрушат вярата на Божия народ в истината, която ни прави такива, каквито сме. Трябва да проявим решителност по този въпрос, защото аргументите, които той (те) се опитва да потвърди чрез Писанията, не са здраво учение. Те не доказват, че опитът, придобит от Божия народ в миналото, всъщност е грешен…“.
Доказвал ли ви е богослов, че пионерите не са вярвали правилно? Аз не видях за това никакви доказателства всъщност.
„Ние открихме истината и Божии ангели ни насочваха“.
А сега следва интересен израз.
„Този, който не е участвал във формирането на отличителните доктрини на нашата вяра, по-добре да замълчи. Бог никога не Си противоречи! Писанието се използва невярно, ако го принуждават да свидетелства за това, което не е истина. Ще се появяват все по-нови и нови желаещи, да донесат уж голяма светлина. Те ще започнат да изтъкват своите предположения. Ние стоим твърди на старите си позиции“ („Избрани вести“, т. 1, 4 гл. „Проповядвай словото“).
И знаете какво при това направила тя? Когато казала тези думи, в труда си цитирала 1 Послание на Йоан 1:1-10. Аз ще цитира до стих 5.
„Което е било отначало, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали за Словото на живота; и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам, което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Исуса Христа. (Навярно Йоан не знаел, че има още и Свети Дух – трета личност на божеството.) И това ви пишем, за да бъде радостта ви пълна. И благовестието, което чухме от Него и ви възвестяваме, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1:1-5).
А светлината се разбира просто и ясно, не трябва нищо да изкривяваме в тъмнината. Можете сами да си прочетете до стих 10 у дома.
„Нашето дело – пише Елън Уайт – задържа хората, които не са обърнати, но търсят слава за себе си. Те искат да ги считат за автори на нови теории, които те наричат истина. Обаче, ако приемем тези теории, трябва да се отречем от истината, която Бог, през последните 50 години даваше на Своя народ, потвърждавайки я с проявите на Светия Дух“.
По-добър откъс, за заключение не намерих. „Избрани вести“, т. 1, гл. 4. „Проповядвай словото.
И така, изборът е ваш, братя и сестри, но в Писанието за този избор се говори просто, точно и ясно. Исус Навин 24:15.
„Ако пък не ви е угодно да служите Господу, изберете си сега, кому да служите; на боговете ли, на които са служили бащите ви, когато бяха отвъд реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете…“.
Моля, боговете на католици, православни, на Буда можете да служите, на трима, петима, десет, колкото бога искате да си изберете.
„… но аз и домът ми ще служим Господу“ (Ис. Нав. 24:15).
Ще ви кажа, че аз се определих. Да приема такова богословие, такива глупости, този брътвеж, е просто немислимо. Ние трябва да стоим на позицията „Писано е!“. Нека Бог да ни благослови в това, амин!
Да се помолим на Господ.
Многомилостив наш небесни Татко, да Ти бъде голяма слава за истината, която някога си открил в словото Си на апостолската църква, открил си я, Господи, на пионерите на адвентизма, открил си я, Господи, и на нас. Славим и величаем Те за тази истина, истината за нашето общение с Отец и Твоя Син Исус Христос. Благодарим ти, Господи! Помогни да прогледат още много други, които слушат тази проповед и тези, които сами ще търсят истината. Ти, с Твоя повелителен Дух ги утвърди в Твоите пътища. Дай им да Те познаят, открий им се като Бог, който е светлина. Изискваме и Те молим заради Христос Исус, амин!
Резюме: „Ако пък не ви е угодно да служите Господу, изберете си сега, кому да служите; на боговете ли, на които са служили бащите ви, когато бяха отвъд реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете, но аз и домът ми ще служим Господу“ (Ис. Нав. 24:15).
В Битие 8:5 пише, че в първия ден от месеца след потопа се появили планини. Забележете, че в първия ден се показали върховете на планините. Колко желани били те за хората, изтощени от водите на потопа. Тези върхове им донесли надежда. По-всичко личи, че в този случай Бог искал да ни каже, че точно първият ден от седмицата, т. е. неделята, ще бъде този ден, който ще донесе надежда на изморените от бушуващата вода на живота хора. Макар и да разбирам, че старозаветната връзка с неделята не е изразена конкретно и пряко, както в Новия завет, но все пак приведените от мен стихове могат да се разглеждат и тълкуват като старозаветни намеци за светостта на неделята. Все пак някои библейски текстове на пръв път може да изглеждат, че сочат на светостта на съботата. Например четвъртата заповед: „Помни съботния ден, да го освещаваш“. Също Изход 16 гл. в случая със събирането на манната. Въпреки това, терминът „помни съботния ден“ тук се употребява не в буквално, а в метафорично значение и по-скоро сочи просто на почивка, а не конкретен ден от седмицата - събота. Разбира се, има още такива стихове, където ясно се говори за необходимостта да се освещава съботата – Езек. 20 гл., че тя е знак между Бога и човека. Но написаното в тези стихове не трябва да се разбира в онтологичен смисъл, не трябва да ги разглеждаме тясно и да ги разбираме буквално, както ги четем и както са написани, а в широк смисъл. Тези стихове могат да се разглеждат като това, което Бог изисквал от Израил в старозаветно време. Следователно, в Библията не могат да бъдат намерени обосновани идеи за това, че трябва да освещаваме съботния ден, а не неделята. Фактът, че неделята не е достатъчно ясно представена в Библията, изобщо не означава, че не трябва да се освещава. Макар че писателите на Библията не са могли да напишат неделя вместо събота, те добре са разбирали намеците на Бог по този въпрос и че всъщност, говорейки за събота, Бог подразбирал неделя. Въз основа на приведените по-горе неоспорими библейски свидетелства, можем със сигурност да кажем, че учението за светостта на неделята е неотменима и необходима част в християнската теология. Както казва един велик учен богослов: „Опитът да разберем, защо християните трябва да съблюдават неделя, когато Библията говори само за светостта на съботата, ще доведе до загуба на разсъдъка. А не приемането на разбирането за неделята ще доведе до загуба на души“.
Ще завърша с думите: Макар че не един от приведените по-горе пасажи от Писанието не са най-достатъчното доказателство за необходимостта от светостта на неделя вместо събота, тяхната съвкупност обезпечава интересното свидетелство на Библията в защита светостта на неделята.
Ще попитате каква е целта на моето изказване пред вас. Цел на моето изказване и целта на написваните от мен книги е, да даде на вярващите и интересуващите се разумно, основано на вяра обяснение на истината за светостта на неделята така, както я разбират вярващите по цял свят. Благодаря за поканата и вниманието!
Искрено ваш: Д-р по богословие - Вълков Овчи Кожухарович“.
Какво, братя и сестри, да благодарим на доктора по богословие Вълков Овчи Кожухарович за неговите убедителни библейски аргументации относно светостта на неделята вместо събота. Така че, братя и сестри, отсега с вас ще съблюдаваме неделя, а не събота. Как може, след изказването на такъв уважаван богослов от целия свят, да продължавате да упорствате и съблюдавате събота, а не неделя. Убедиха ли ви аргументите на Вълков Овчи Кожухарович. Знаете ли, сега ще преминем от притчата към действителността. Това беше притча.
Нито един самоуважаващ се адвентист от седмия ден няма да съблюдава неделята заради гореспоменатата аргументация на богослова Вълков Овчи Кожухарович. Защото неговото богословие е нелепа измама и то няма нищо общо с Библията. Между другото, неговите аргументи частично намират отражение в книгата или посланието на наскоро починалия Йоан Павел II – римски папа. В неговата книга Dies Domini („Денят Господен“) са използвани такива аргументи за първия ден – неделята и т. н. Така че съвсем не без основание са измислени тези богословски изводи. Най-интересното, най-интересното е, че адвентистите от седмия ден, народ на Библията, са хората, които казват, че вярват в Библията и само в Библията. Вярваме в Библията и само в Библията! Съгласни ли сте, че адвентистите са хората, които вярват в Библията и само в Библията? Поне го заявяваме на целия свят. И тези аргументи, които използва докторът по богословие Вълков Овчи Кожухарович в защита на неделята вместо събота, днес използват докторите по богословие от рода на Зайцев и други такива в защита на небиблейското католическо учение за Троица. Точно същите аргументи, вместо да вярват в единия Бог-Отец и Неговия единороден Син Исус Христос. Интересно, че ако адвентисти слушат тези аргументи, които току-що приведох в защита на неделята, казват: „Не! Тези аргументи са смешни, не могат да се приемат“, тогава защо, когато същите тези аргументи се използват в защита на Троица, всички казват: „Това го казаха богослови. Казаха го умни хора“. Интересно, защо в единия случай тези аргументи не се приемат, а в другия случай се приемат. В това съзирам само едно, че неверните днес адвентисти от седмия ден толкова силно са заострили вниманието си на съботата и светостта й, че са готови да забравят всичко, освен събота, да се спасят чрез събота. Аз ще се държа за съботата и в когото и да вярвам, в каквото и да вярвам в 20 бога, в 50 бога, ще се спася, защото съблюдавам събота. Но не ни ли учи Свещеното писание, че Христос Го разпънаха хора, съблюдаващи съботата? В крайна сметка това го казва Библията. А защо разпънаха Христос? Защото Христос каза: „Вие не знаете Отец и Мене не знаете. Затова постъпвате така, защото ваш отец е дяволът“.
Сега ще прочетем същите аргументи, същите аргументи. Няма да крия от вас, че взех аргументите за Троица и ги преправих за неделя. Същите аргументи, на същите богослови и изводите на богослова Вълков Овчи Кожухарович, но приложени за Троица, и как са записани от съвременните богослови в съвременната ЦАСД. Затова ще използвам достатъчно много различни книги. Днес ще се обърнем към тези книги, но ще отделим особено внимание на тези три книги – Справочник по теология - Библейски коментар на АСД, т. 12. И още „В защита на библейската истина“. Всичко е посветено на Троица. Тук не е само Зайцев, тук са Андрюсяк, Лунгу… Зайцев, в защита на библейската истина. Вяра в единия Бог. Само не вярвайте, че вярват в единия Бог. Същото е и със Светия Дух. И така, първото, което искам да ви прочета е от книгата „За Светия Дух“, стр. 109. Чуйте внимателно, какво пише там:
„Учението за трите личности на божеството не се разглежда в Библията, но се подразбира в цялото Писание“.
Учението за светостта на неделята не се разглежда в Библията, но се подразбира в цялото Писание. Практически няма да правя повече паралели, защото разбирате, че тези аргументи са същите, които са взети оттук. Т. е. това, което чухте, беше казано от Олег Павлович Лунгу, беше казано на конгреса на пасторите на ЦАСД от 5 до 9 септември 2006 г. в Заокск. Ето какво учат днес пасторите на Адвентната църква. Трябва да вярвате това, което не се говори в Библията, но вероятно се подразбира. Как може да се подразбира това, за което не се говори? Загадка, нали? Но най-интересното е, че после пасторите учат на това всички членове на църквата. А ето още един аргумент от същата книга. Ще четем от нея:
„Не трябва да мислим, че Бог се състои от някакви си части и компоненти. Въпреки това, решително настоявам (Слушайте внимателно!) за единичност на Бога. Библейските мислители не са считали Неговата природа за проста, а по-скоро сложна и многостранна. Да разгледаме някои старозаветни намеци за личната множественост на единното божество, което получава по-нататъшно развитие в Новия завет“.
Това е записано също в Библейски коментар – този дебел т. 12, стр. 101. По-нататък, да вземем отново аргументи от същия Библейски коментар, стр. 102. Захария. Цитирано е Зах. 3:1.
„И Господ ми показа великия свещеник Исуса, стоящ пред ангела Господен; и Сатана стоеше отдясно Му, за да Му се възпротиви“.
Кажете, колко – сега говоря с езика на тринитаристите – личности и божества виждате? Колко личности и божества има тук? Вижте внимателно, какво се казва по-нататък.
„И тъй, ангелът Господен, отъждествен с Господ, се обръща към Сатана: „Господ да те смъмри, Сатано“ (Стих 2). По такъв начин в този стих (Слушайте внимателно!) изглежда (използва такива силни, утвърждаващи думи), изглежда се говори за две личностния Яхве“.
Четем по-нататък. Още една богословска мисъл.
„В Стария завет триединната природа на Бога не е изразена толкова конкретно и пряко, както в Новия завет. По-ярката светлина в новозаветното откровение за Бог в Христос, наслагвайки понятията за единичност, може да се изтълкуват като старозаветни намеци на тринитарното учение за Бога“.
Това също е Библейски коментар, т. 12, стр. 102. Не мога да се сдържа от коментар върху тези думи. Отказва се откровение, че Бог бил в Христос. Виждате ли какво казват? Откровението, че Бог бил в Христос, е или намеква, че има Троица. Интересно ми е, а както тогава намеква апостол Павел? Ще се обърнем към 2 Кор. 6:16. Бъдете внимателни! Втората част:
„… Защото вие сте храм на живия Бог, както рече Бог: Ще се заселя между тях и между тях ще ходя ; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде“ (2 Кор. 6:16).
Апостол Павел казва, че Бог ще бъде във всеки вярващ. Затова, изхождайки от логиката на тринитаристите, ако Бог е в Христос, - това е учението за Троица – тогава „Бог във всеки“ е учение за пантеон на богове. Не, пантеон на боговете във всеки, в който е Бог. Моля, ето Бог е с тях заедно. Ако сте в Христос, веднага имате три бога. Така и тук, всеки има по два бога. Разбирате ли какво става? Учението, че Бог бил в Христос, потвърждава учението за Троица. Но това още не е всичко. Ще се придвижим напред. Отново Библейски коментар, стр. 104.
„В развитието на целия Нов завет бащинство и синовност стават обозначение за един Бог“.
Как, защо се изненадвате? Това е богословски труд! Вие трябва просто да вярвате. В молитвата на Исус към Отец – вече аз коментирам тези думи – в молитвата на Исус към Отец, виждаме молитвата на Бог към самия Себе Си.
Йоан 3:16. „Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Своя единороден Син…“. Естествено в светлината на богословските мисли, че Отец и Син са един и същи Бог, трябва да звучи така: „Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Бога“. А текста в Йоан 20:17 изобщо е трудно да се разбере. Йоан 20:17. Помните възкресението на Христос, когато Мария поиска да се докосне до Него.
„Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог“.
Естествено възниква въпросът, как може да се възнесе при Бога, ако Той е този Бог. По-нататък богословието изобщо поразява с широкия поглед върху Бога и свободното тълкуване на Библията. Четем на стр. 104 от Библейски коментар, т. 12.
„Обаче, някои библейски изрази, както изглежда (Бъдете внимателни, изобщо да умреш от всичко, което се казва тук.), някои библейски изрази, както изглежда, сочат на нещо подобно на раждане“.
И се цитира Кол. 1 гл. където се казва, че Христос е роден преди всяка твар; цитира се Римл. 8:29; Евр. 1:6; Откр. 1:5. Цитирани са много стихове. По-нататък се казва:
„Така и Божият Син е наречен „първороден“ и „единороден“ (моногенес)“ – Йоан 1:14; 1:18; 3:16 – „даде единородния Си Син“; 3:18; 1 Йоан 4:9. Цитирани са стихове.
„Обаче, терминът „прототокос“ (първороден) се употребява също и с метафорично значение, точно както и моногенес (единороден), и не съдържа идеята за зачатие, т. е. раждане, а по-скоро идея за уникалност. Следователно изводът е: Библейският възглед за природата на божеството, не дава основание за идеята за раждането на Сина от Отец“.
Поразителна интерпретация на Божието слово. Там, където под увеличително стъкло не трябва да намерим нищо, което да говори за Троица, трябва да видя намек, че тя е там. А където има стихове, които директно опровергават учението за Троица, казват че ги няма, там не трябва да разбирам тези стихове така, а в съвсем друг момент. Не, както е написано. Разбирате ли, какво става? Намеци някакви трябва да видим. А библейски ли е този възглед? Задавам въпрос: Това библейски възглед ли е? Това, което току-що цитирах от Библейски коментар. Не е ли това възглед на богослов, който желае да говори вместо Бога? И ще задам още един въпрос, но отначало ще прочета още един бисер от богословските мисли:
„На няколко места в Писанието (Бъдете внимателни!) ясно се говори (Чуйте какво казват богословите!), ясно се казва, че Синът е подчинен на Отец. Така и сам Исус заявява, че „Синът нищо не върши от само Себе Си“ (Йоан 5:19); Исус твърдял, че „нищо не върши от Себе Си, но каквото Го е научил Неговият Отец“ (Йоан 8:28); Исус правел това, което Му заповядал Отец (Йоан 14:31); той категорично заявявал „Отец Ми е по-голям от Мене“ (Йоан 14:28). Тези изречения ясно свидетелстват за зависимост между Отец и Сина. Зависимостта, изразена в тези стихове не трябва да се разбира в онтологичен смисъл. Все едно реалният син би зависил от реален баща“.
Въпреки това хората заявяват, че е записано ясно. Христос говореше за това категорично. Задавам въпрос: Нима Божият Син е лъгал, а богословите са прави? Ако Той е говорил ясно и категорично, тогава защо да казваме, че не го подразбирал? Интересен въпрос. Това беше от стр. 104 на Библейски коментар.
Да цитира стихове от Писанието, при това да казва, че в тези стихове ясно и категорично се говори за подчинението на Сина на Отец, но все пак да прави извод: Вие не трябва да разбирате как четете, а да разбирате, както не четете и както не е написано, това вече е бисер на богословската мисъл. И при такъв подход на тълкуване на Библията не мога сега да не цитирам Елън Уайт. Елън Уайт, „Избрани вести“, т. 1, стр. 170.
„Трябва да бъдем внимателни…“.
А вие заострете вниманието си на думата „ясни“!
„Трябва да бъдем внимателни, за да не попаднем в невярно тълкуване на Писанието. На ясните учения на Божието слово…“.
А какво казват богословите? – Ясно е казано, че Той е подчинен, ясно е казано, че е Син.
„На ясните учения на Божието слово не трябва да се предава твърде символичен смисъл, защото в такъв случай се губи тяхната истинска същност. Не нарушавайте значението на библейските текстове в опит да извлечете от тях нещо необикновено, способно да порази въображението. Възприемайте Писанията такива, каквито са“ („Ранни писания“, т. 1, стр. 170).
Възприемайте Писанията такива, каквито са. Как мислите, богословите, които са писали глупостите си, дали изобщо са чели какво пише Елън Уайт? Но ви казвам, че даже да бяха го чели, не биха й повярвали, биха игнорирали това, което тя пише. Изобщо ще ви кажа, че от 1888 г., откакто църквата замени спасената Филаделфия със загиващата Лаодикия, Елън Уайт не била на почит от ръководителите. Точно така е и сега. Това, което е написала, нека да го пише, а ние си знаем нашето. Единственото максимално днес, достатъчно за църковното ръководство е, да украси паметника на Божия пророк и да обяви паметен ден на Елън Уайт по всички църкви. Нищо повече. Нищо повече! Е, продават книгите й, за да спечелят от тях нещо. Ето защо имат достатъчно.
Ето още няколко богословски, но не библейски аргументи в защита на папското учение за Троица. Отсъдете, с каква дума започва защитата.
„Изглежда… изглежда, че подчинението Син на Отец излиза от рамките на въплъщението…“.
Защото, разбираемо е, може да се каже, че когато Той станал човек, тогава се подчинил, а когато бил на небето, там всички са равни. Но те казват, че не се получава, не пасва, защото Павел обяснява: „Тогава ще бъде краят, когато (Христос) ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство, и всяка власт, и сила“ (1 Кор. 15:24).
Оказва се, че теорията не пасва, разбирате ли? Но не! Тук също има отговор на въпроса.
„Обаче, функционалното подчинение на Сина не означава онтологична зависимост или Неговото по-ниско положение. В широк смисъл, в широк смисъл подчинението на Сина на Отец може да се разглежда като израз за вътрешното единство на Троица“.
Как ви се струва аргументацията? Подчинението е вътрешно единство на Троица. Още веднъж ще се позова на аргументацията на Вълков Овчи Кожухарович за неделята вместо събота: „Може да ви струва, че четвъртата заповед от Божия закон говори за освещаване на съботата, обаче, в широк смисъл тази дума можем да разглеждаме като заповед, разпореждаща да се освещава неделята“. Точно същия аргумент. А защо не? Е, отново смайващо заключение. След всичко, което прочетох, чета по-нататък на стр. 104 от Библейски коментар на АСД.
„Следователно в Библията не може да се намери обосновка на идеята, че има някакво онтологично подчинение на Сина на Отец или че божествената реалност на Отец е първична, а божествената реалност на Сина – вторична“.
Не можете да намерите! Вие го прочетохте, но да го разберете, не можете. А щом не можете да разберете така тези стихове, ще разберете, че в Библията няма потвърждение, че Синът е по-млад от Отец или по-точно подчинен на Отец. Как ви се струва аргументацията? Е, в тази богословска глупост днес вярват. Искам да се обърна към братята и сестрите от Адвентната църква: Ако вярвате в тази аргументация относно учението за Троица, съблюдавайте неделя, а не събота. Защото точно със същия успех може да се съблюдава неделята, аргументирайки се точно със същите богословски изказвания, които се намират, между впрочем, в енцикликата Dies Domini – апостолично послание на Йоан Павел II. Точно така той защитава светостта на неделята. Моля, остана едва стъпка, ако приемем това богословие! Нима у вас, братя и сестри, адвентисти, - обръщам се към вас – нямате уши, за да чуете, нямате очи, за да видите. Лъжат ви и ви водят там, където не трябва да ви водят. Вместо да стоим на думите „Така казва Господ!“, днес са ви довели до разбирането „Така говорят богословите“. Така говорят хората, така говорят богословите! И ако все още не сте се убедили, ето още една богословска перла в защита на Троица.
„Фактът…“.
Думата „факт“ говори ли ви нещо? Факт! Това, което е нерушимо.
„Фактът, че Светият Дух в Стария завет не е представен достатъчно явно като божествена личност, не означава, че той не е действал в статуса на личност“.
Т. е вие имате факта, но знаете ли какво, да! Изхвърлете този факт. Най-главното е, че то вече не е факт. Продължаваме нататък:
„В някои случаи употребата на такова общо обозначение като „Божи Дух“ в Стария завет, може понякога да се разбира като намеци за божествената дейност, присъща именно на Светия Дух“.
Удивително богословие! „Намеци“, „изглежда“, „по-скоро мисля така“. Това ми напомня книгата „Произход на видовете“ на Дарвин. Там има 800 пъти, „мисля“, „може би“, „най-вероятно“. Но намериха хора, които да я приемат. А защо тук да не приемат? Сатана е майстор. На онези дал такава теория, на тези тук – такава теория. Богословите продължават по-нататък:
„Гръцката дума „пнеума“ – „дух“ е в среден род…“.
В действителност е така – „дух“ е среден род в Библията. А това потвърждава още веднъж, че няма никаква Троица.
„… среден род, сякаш сочи на безлична действителност“.
Забележете, за богословите даже граматиката не е аргумент. Те не гледат на това.
„Освен това, фактът (отново „факт“), че в Писанието Светият Дух приема телесната форма на гълъб, уподобен е на вятър, вода, огън, също внася своята лепта (Бъдете внимателни!) за повърхностната и грешна представа, все едно Светият Дух не е личност, за разлика от Отец и Сина. Но, (накрая) огромният акцент (А къде намериха акцента? Библията не се брои.) огромният акцент на това, че Светият Дух е дар, може също да доведе до неправилната представа за Светия Дух като божествена енергия, а не като божествена личност“ (Библейски коментар, т. 12, стр. 108, 109).
Какво чухте в тези думи? Аз, например, чувам в тези думи обвинения към Бога, че ни обърква, че не ни позволява да Го разберем, че Той е представил Духа в ср. род, че Той Го определил във формата на гълъб, огън и вода, и с това Бог чрезмерно акцентира в словото Си, че Светият Дух е Божи дар. Но забележете, именно това, което Бог прави в словото Си, обърква хората.
„И ако не бяха проницателните умове на богословите, които не са се поддали на хитрите уловки на Бога (Разбирате ли, не са се поддали на хитрите уловки на Бога.) човечеството, четейки Библията, никога не би познало истината, защото би се поддало на хитростта на Бога“.
По-нататък богословите правят смело признание. Смело признание, бъдете внимателни!
„Макар че писателите на Новия завет не са могли да променят рода на гръцката дума, означаваща Дух (ср. род), когато говорят за Светия Дух, понякога, в качеството на замяна, те са използвали местоимението „той“ от мъжки род“.
Между впрочем, Йоан 16:8 – „И когато дойде Той, ще обвини света за грях“. Трябва да е „то ще дойде“, а не „той ще дойде“. Точно така „той ще упътва“, „той ще изобличи“ трябва да е „то ще упътва и изобличи“, а не „той“. Даже става нарушение на синтактичните правила. Т. е. с други думи, Библията ни говори за Духа в ср. род и не е трудно да се разбере, че под среден род попадат определение, влияние, вдъхновение, действие. Те прилягат за среден род. По-нататък богословите продължават и казват… въпреки това, продължават:
„Въз основа на приведените по-горе библейски свидетелства…“.
Чухте ли поне едно библейско свидетелство?
„Въз основа на приведените по-горе библейски свидетелства можем да кажем…“.
Тук не мога да се въздържа от коментар. Да кажем - да, но да докажем – не!
„… можем да кажем, че учението за Троица е неотменна и необходима християнска теология“ (Библейски коментар, стр. 110).
Естествено, какво можем да кажем? Може би в християнската теология това учение за Троица е нужно? Но за Бог то не е нужно, защото не го е поставил в Писанието. А в теологията се намира. Моля! Няма проблем, измислици - колкото ви е угодно. И още една перла от богословите:
„Макар че нито един от тези пасажи не е самодостатъчно доказателство, тяхната съвкупност осигурява интересни свидетелства в защита на множественото число на личностите на Божеството“.
Но, скъпи братя и сестри, вярващи, заслушайте се в тези думи. Нито един от приведените текстове не е самодостатъчно доказателство за Троица, но всички заедно ни говорят за Троица. Ето един прост нагледен пример: Това, което Бог каза в първия ден: „Да бъде светлина!“, не е самодостатъчен текст, за да докажем, че трябва да освещаваме неделя вместо събота. Текстът, че след потопа, в първия ден от седмицата се показали планините, не е самодостатъчен за доказване светостта на неделята вместо събота. Това, че на вярващите в Коринт казали, да отделят милостиня в първия ден от седмицата, за да не я събират на събранията си, също не е самодостатъчно, за да освещаваме неделя. Но всички заедно говорят, че трябва да освещаваме неделята. Е, прочетох точно, както е написано. Убеждават ли ви такива аргументи? Разбирате ли какво се случва? Силна богословска аргументация! Нима вярващите днес са толкова слепи, че не виждат ръката на бесовете? Това е бесовско учение! Бесовете изопачават Божието слово и им се подиграват, разбирате ли? Подиграват им се! Бесовското учение не е основано на ясното „Така казва Господ!“. Основано е на въпроси като: Действително ли каза Бог? Основано е на такива въпроси: А това, което е казал, Той имал предвид това, което е казал или може би е имал предвид това, което не е казал? Разбирате ли какво е бесовското учение? Много просто е да се различи, не ни е непозната мисълта на лукавия. Бесовският почерк се вижда. Шедьовър е и изказването на големия евангелист на ЦАСД Марк Финли. В книгата си „Възроди ни отново“ той пише:
„Опитът да разберем Троица ще доведе до загуба на разсъдъка, а не приемането на Троица, ще доведе до загуба на душата“.
Ще ви кажа, че до известна степен съм съгласен с Марк Финли. И знаете ли защо? Защото, както казват самите богослови, Библията не ни учи на Троица, но трябва да я видим някак си там, а опита да разберем нещо, което го няма, ще ни отведе до лудницата. Опитайте се да разберете нещо, което изобщо го няма! Несъмнено ще доведе до лудост. Но, ако говорим сериозно, думите на Марки Финли ме плашат, защото казва: „… не приемането на Троица ще доведе до загуба на душата“ и с тези си думи той записва при загиващите всички пионери на адвентизма, които не са вярвали в Троица. Аз си представям… да, те отхвърляли папското учение – говоря за тези, които са по-близо до нас, не говоря за апостолите и т. н. – те всички са изгубени според Марки Финли души. Ще ви каза, че мога да си представя, какво би станало, ако на врата, зад която е Божието царство, би стоял Марк Финли и определя, кой да бъде спасен и кой не. Не би пуснал ни Лъфбъроу, нито Джеймс Уайт, ако трябва да говорим откровено и Елън Уайт, защото ѝ преписа, че вярвала в Троица. Т. е. всички те биха останали тук, защото това води до загуба на душата, както каза Марк Финли за не приелите учението за Троица. А те не са го приели! Разбирате ли какво е станало днес с Адвентната църква? Те не биха пуснали в Божието царство тези, които са стояли в самото създаване на тази църква. Но слава на Бога, че решава Бог, а не решава Марк Финли, не решава и днешната църква. А Бог има друго мнение за пионерите. Ще ви прочета мнението на Бог за пионерите адвентисти от седмия ден. Откр. 3:7.
„До ангела на Филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, Истинният, у Когото е Давидовият ключ, Който отваря и никой няма да затвори…“.
Даже, ако Марк Финли поиска да затвори тази врата за спасение на пионерите, няма да стане.
„… и затваря, и никой не отваря. Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворена врата, която никой не може да я затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово и не си се отрекъл от името Ми. Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи…“.
Вярващи, сега разбирате ли в каква светлина може да се разгледа това? Те са юдеи, вярващи, „но не са, а лъжат. Ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих. Понеже ти опази словото на търпението Ми и Аз ще те запазя от часа на изкушението, който има да дойде върху цялата вселена, за да изкуси живеещите на земята. Ето, ида скоро; дръж, що имаш, за да не вземе някой венеца ти. Оногова, който победи, ще направя стълб в храма на Моя Бог и той няма вече да излезе вън; и ще напиша върху него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, на новия Иерусалим, който слиза от небето от Моя Бог, и Моето ново име“ (Откр. 3:7-12).
Ето какво казва Бог за пионерите. Къде обеща Той да ги вземе? Какво има на главите им? – Венци. Пази този венец, Аз написах името на Бога на теб! И още едно изказване за пионерите на адвентизма в Откр. 14:13.
„И чух глас от небето да ми казва: Напиши: Блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си; делата им вървят заедно с тях“ (Откр. 14:13).
Забелязвате ли, че позицията на Марк Финли относно това, кого да спаси и кого не, се различава от позицията на Бога. Да, още в корена недвусмислено се различава. А ето и последния богословски аргумент. Аз бих го нарекъл „богословска подигравка над вярващите“. Това наистина е богословска подигравка над вярващите. Преди да я прочета, че ви задам един въпрос: От какво трябва да се утвърждава вярата на човека? – От Божието слово. Да си припомним поне един стих – Йоан 17:17. Исус се моли на Отец и казва:
„Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина“ (Йоан 17:17). Въпреки текстовото изследване на Писанието, вниквайки в словото, изследвайте го и т. н… т. е. Божието слово. Сигурни ли сте? Без съмнение! Вижте, с това сме съгласни, а сега чуйте внимателно, каква е целта за написването на книгата „Библейски коментар на АСД“, от който ви четох богословски перли. Защо изобщо е написана тази книга? Това е уводът. Бъдете внимателни!
„Целта на книгата е да даде на вярващите и интересуващите се разумно, основано (Какво трябва да кажем?), основано на вярата обяснение на тези истини и как да ги разбират адвентистите от седмия ден“.
Основано на вярата! Забележително! Ще ви кажа, знаете ли какво се получава? Преподават ви нещо, което наричат „истина“, но това нещо не е основано на Божието слово, а на вяра в богослова, на безсмисленото бръщолевене на богослова. Защото наистина учение за Троица в Библията няма. Както вече прочетох самите богослови казват: „Учението за три личности на божеството не се разглежда в Библията“. И тази защита на библейската истина е в книжка № 2 – ето, записано е на стр. 109. Не се разглежда в Библията! Затова, ако богословите са го изнамерили, но в Библията го няма, какво е нужно да направите вие? – Да повярвате! Вие трябва да повярвате! Иначе няма да бъдете членове на църквата. Вие трябва да повярвате в това учение! Да повярвате, защото за него няма никакви аргументи и никакви библейски доказателства. Същото е, като да вярвате на приказките. Чудовище с три глави… и т. н. Да вярвате в приказките, но това в действителност го няма.
Адвентистите по времето на пионерите търсиха истината като скрито съкровище и използваха най-точния принцип за разбиране на Библията. Вижте какъв прост принцип имаха те. Това е библейски принцип. Например, имаме някакъв въпрос за изследване. В Библията за всеки въпрос има две групи текстове. Две групи текстове! Едната група просто, ясно и конкретно отговаря на поставения въпрос. Втората група текстове може да изглежда на пръв поглед, че съдържа някаква двусмисленост, алегория, т. е. не говорят пряко и конкретно.
Да допуснем, че имаме следния прост пример… ще приведа за пример състоянието на мъртвите. Има стихове, че „мъртвите не знаят нищо“, „смъртта е сън“, но тук конкретно и ясно нищо не измъквате от тези стихове. Но има и стихове, където е написано: „ще се мъчат вовеки веков“. Т. е. какво става? На въпроса за състоянието за мъртвите има две групи стихове – едните са конкретни, точни и ясни - „ще бъдат прах под нозете ви“, а другите казват: „ще се мъчат вовеки веков“. Правилното библейско тълкувание на стиховете е: Вземат се простите текстове и доктрината се основава на простите текстове. А сложните текстове се разбират в светлината на простите. Т. е. трябва да видим какво означават думите „вовеки веков“. Оказва се, че зависи от това, с какви думи са употребени. Думата „век“ може да се променя. Да допуснем, „рабът ще бъде в дома вечно“. Колко вечно? - До смъртта си. Но е написано „вечно“. Т. е. думата „вечно“ може да се променя. И, ако вземем стиховете, които говорят за състоянието на мъртвите – „нищо не знаят“, „веднъж и завинаги“, „те са прах под нозете ви“, да се обясни „вовеки веков“, знаейки вече всичко това, може правилно, лесно и ясно. Но след това може и по друг начин. Да, Содом и Гомор, и до сега вечно горят, „подложени са на вечен огън“, пише апостолът. Т. е. виждате ли какво се случва? За всеки въпрос има две групи текстове – прости, еднозначни и изглеждащи на пръв поглед като двусмислени. Така простите текстове обясняват двусмислените текстове. Ако отхвърлим този метод, ще стигнем до следното богословие: Ще кажем, че в простите текстове не трябва да разбираме, че мъртвите нищо не знаят и че това е просто приказка; а от текстовете, които изглеждат двусмислени, ще измъкнем намек за онова, което е вечен задгробен живот. Ето как се получава.
Да допуснем още един такъв момент. Какво може да се получи, ако вземем такова богословие. Например четвъртата заповед. Изход 20:8-11.
„Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест деня да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъка ти, нито чужденецът, който е отвътре портите ти; защото в шест деня Господ направи небето и земята, морето, и всичко, що има в тях, а на седмия ден Си почина; затова Господ благослови седмия ден и го освети“ (Изх. 20:7-11).
Несъмнено, за кой ден става дума? Наречен е „седми ден“, „свят ден“ и е наречен „събота“. Можем ли по друг начин да разберем този текст? Не! Написано е еднозначно – номерация, конкретно шест работни дни, как Бог направи всичко, а на седмия Си почина. Не можем да го разбираме по друг начин. Или Езек. 20:12, 20. Сега ще прочетем Езек. 20:12, 20.
„… дадох им също Моите съботи, за да бъдат те личба между Мене и тях, та да знаят (Какво да знаят?), че Аз съм Господ, Който ги освещава“.
„И светете Моите съботи, за да бъдат личба между Мене и вас, та да знаете, че Аз съм Господ, Бог ваш“.
Т. е. еднозначни текстове, заявени от Бог, че трябва да съблюдаваме събота, която е знак на вярност между Неговия народ и Бог. Ето и 1 Кор. 16:2. 1 Кор. 16:2. Тук пише:
„Във всеки първи ден на седмицата всеки един от вас да отделя и скътва у себе си каквото може, та не кога дойда, тогава да се събира милостиня“.
Кажете, моля, от този стих, който току-що прочетох, казва ли еднозначно и ясно, че съботата е отменена и трябва да се освещава неделя? Макар че, разбира се, ще се намерят такива богослови, които ще кажат, че четвъртата заповед не трябва да се разбира буквално, а символично, защото в стиха от 1 Кор. 16:2 намираме намек, че неделята става свят ден вместо събота. Има такива богослови. Но текстът не говори за това. Това ще е богословска измислица.
Знаете ли по какво се различават философите от богословите? Философът търси черна котка в тъмна стая, но там я няма. Не я намира. Търси и казва: „Няма я там“. Богословът търси черна котка в тъмна стая и там я няма, но той я намира. Намира я там и започва да ви убеждава, че я е намерил. А нея там я няма! Ето, това са богословите, хората, които могат да намерят това, което изобщо го няма, не ще ви уверяват, че непременно са го намерили. Ще кажа, че стихът в 1 Кор. 16:2 също е еднозначен стих. Работата е там, че Павел казва, в началото на всяка седмица у дома си вярващите да събират милостинята за Бога, та когато той дойде, парите да могат да бъдат изпратени за нуждите на хората. Ясно! Хората се събираха на служба в събота. Идвате в събота и какво правите с даренията си? Давате ги за служба на Господ. Връщате се у дома си и започва първия ден от седмицата. Павел иска началото на седмицата да започнете с мислите (За какво?), че служите на Бог, че всичко, което имате, принадлежи на Бога. И да започнете деня с това, което можете да дадете на Бог, а после, от останалото, вече ще мислите и за себе си. Тук няма нищо сложно. А това, че Павел отиваше в събота и в събота провеждаше събиранията си, четем в Свещеното писание – Деян. 13:42, 44.
„На излизане из юдейската синагога езичниците ги молеха да им говорят за същото следващата събота. 44. На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие“ (Деян. 13:42, 44).
„А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят и като седнахме, говорихме на събралите се жени“ (Деян. 16:13).
Така че в 1 Кор. 16:2 няма никакви намеци, че вместо събота, трябва да започнат да съблюдават неделя. Просто трябва да събират даренията, които в събота хората да отнесат на Господ. И благодарение на този най-точен метод, този най-точен метод за изследване на Библията, когато вземем прости текстове и разберем същността на нещата, а сложните обясняваме с помощта на простите текстове, през първите 50 години Бог откри на пионерите на адвентизма всички стълбове на библейската истина, благодарение на този най-точен метод. Научиха за състоянието на мъртвите от същите текстове - и прости, и сложни, - но с помощта на простите разбраха сложните. И представиха библейската истина, че мъртвите не знаят нищо и няма вечни мъки. Благодарение на това пионерите на адвентизма откриха истината за небесното светилище; за буквалното, в не символично Пришествие на Исус Христос видимо; че има закон, събота; че съботата не е просто символична почивка, както мнозина се опитват да обяснят. Това е буквална събота. И благодарение именно на този метод пионерите на адвентизма утвърдиха стълбовете на вярата, стълбовете на истината. А в това число, в това число вярата и в единия Бог-Отец и Неговия единороден Син Исус Христос. С помощта на този Божи метод за изследване пионерите адвентисти от седмия ден убедиха и други инакомислещи вярващи в истината. И тези, които приеха, оставиха богословските безсмислени бръщолевения на своите църкви, и започнаха да изучават Библията, и да я разбират точно така, както трябва да се разбира с помощта на простите и ясни истини.
Ето пример за това - учението за единия Бог било необходимо и задължително за встъпване в членство в ЦАСД. Интересно ли ви е или не? Това било необходимо! Сега ще ви прочета един материал, любезно предоставен ни от Зайцев. Не се изненадвайте! Да, понякога хората опитват да се оправдаят и не забелязват, че дават информация, която е много интересна за нас. В книга 5 - „Вяра в единия Бог“ – защита на библейската истина, на стр. 180 пише следното:
„Уитни изповядвал вяра в пресвятата Троица. Обаче, присъединявайки се към ЦАСД през 1861 г. станал убеден антитринитарист. Някои служители на църквата по онова време с антитринитарна позиция разглеждали като задължителен елемент обучението на ново обърнатите“.
И знаете ли откъде го цитира? Е, за нас всичко е скрито, но той цитира това от „Ривю & Хералд“. В две списания, два вестника – от 25 февруари 1862, стр. 101 и 103 от 4 март същата година в същия вестник. Т. е. не било просто – искаш да вярваш в Троица или искаш да вярваш в единия Бог. Обучението на ново обърнатите било задължителен елемент. Така ги приемали в църквата. Ние също минавахме през точките на библейските учения. Така изследвали словото пионерите АСД и на това учили хората. Но времената се променили. Умряха пионерите, умря Елън Уайт и църквата, сразена от ученията на йезуитите, започна, относно тълкуването на Библията, да ползва католически метод за обяснение на текстовете. Има библейски метод за изследване на Библията, има и католически метод за изследване на Библията. Погледнете в какво е същността. Библейският е: Вземаме Библията, прости, еднозначни стихове и обясняваме трудно разбираемите стихове с помощта на самата Библия. А католическият метод прави така: Взема сложни стихове, забелязва намек за това, което иска да види, а за простите стихове казва: „Не ги разбирате правилно“. Виждате ли двете богословия – две съвършено различни богословия. Именно на такова богословие е построено папското апостолично послание Dies Domini („Денят господен“), където се защитава светостта на неделята вместо на съботата. Точно по този метод. В първия ден от седмицата Бог каза: „Да бъде светлина!“ и това вече е намек, че този ден трябва да бъде специално осветен. И хората ще получават светлина от Господ в първия ден от седмицата. В това виждаме намек. А „помни съботния ден“, не го разбирате правилно, то се отнася за евреите. Ето, това е папското богословие. И най-интересното е, че така, както папистите в католицизма своето дете – неделята в католицизма, точно така детето на католицизма – учението за Троица, се защитава от адвентните богослови в адвентизма. Точно със същото богословие! Но не е изненадващо. Ще ви кажа, знаете ли защо не е изненадващо? Защото намираме Самуеле Бакоики (1938-2008), който завърши папски григориански университет и пристигна оттам с този багаж. Но това е едва първата беда, когато там се е учил само един. А когато днес католическите книги, книгите на Вавилон стават основа за написване на книги за адвентистите от седмия ден и когато идват, и учат нашите пастори в нашите богословски семинарии, съответно, какво се случва? Става приемане на католическо богословие вместо библейското богословие и няма нищо изненадващо, какво ще последва след това. След това имаме книгите на Лерой Фрум, който ползва материали от петдесятниците от Вавилон; после имаме Самуеле Бакиоки, който написа куп книги, проповядвани по църквите и в резултат се получава следното: Защитата на библейската истина се превръща в защита на папската истина, с папски методи, които нямат нищо общо с Библията. Да, истински католицизъм. И на това учат адвентните пастори на конгреси и не ви е трудно да разберете, какво се случва. Във „Великата борба“ Елън Уайт писа, четох го вече. Йезуитите се стремят да проникнат (Къде?) в учебните заведения, за да подковат съзнанието на протестантите и да го направят католическо. В резултат след такива конгреси с адвентни пастори, след такива изказвания на богослови с католически учения, като цяло се връщат не протестантски пастори. Там изобщо отиват католически свещеници в протестантска кожа и започват да учат общностите на католическо богословие, което няма нищо общо с Библията. И с това Омега отстъплението едва що зародило се, се увеличава и се шири, и се шири. Какво писа Елън Уайт?
„Беше ми показано, че отстъплението (Какво ще прави?) все по-масово ще се шири и шири, и шири“.
Ето какво пише Елън Уайт по този повод. Писала го е до проповедници, ако биха слушали какво пише.
„Ако църквата, имаща голяма светлина…“.
А Фрум казва, че адвентистите нямали светлина.
„Ако църквата, имаща голяма светлина и велико свидетелство, приеме измамника и неверния свидетел, ще отхвърли вестта, изпратена й от Господа, и ще приеме ней-нелепи твърдения, лъжливи предположения и съмнителни теории“ („Свидетелства за проповедници“, 15 гл. „Божии работници“).
Къде гледа пророкът? Гледа като във вода, нали? Ще ви кажа, че припомняйки доказателствата, които привеждат богословите в учението за Троица, те казват: „В Библията няма учение за Троица, но тя се подразбира“. Кажете, как ще наречете това, което изброява Елън Уайт - „най-нелепи твърдения, лъжливи предположения и съмнителни теории“. По-нататък, цитирам Елън Уайт:
„Сатана се надсмива над тези безумия, защото знае, каква е истината“ („Свидетелства за проповедници“, гл. 15).
В този момент искам, - това не е написано от Елън Уайт, - просто ще цитирам текст, за да ви бъде по-ясно, как се смее Сатана над тези измислени богословски глупости. Яков 2:19.
„Ти вярваш, че има само един Бог. Добре правиш; и бесовете вярват и треперят“ (Яков 2:19).
Сатана знае какъв е Бог, че е единият Бог, знае това. И измисляйки всичките тези глупости с Троица, той се надсмива и казва: „Добре, тези хора попаднаха в мрежата ми“. По-нататък Елън Уайт пише, цитирам:
„Мнозина ще застанат на нашите амвони, държащи в ръцете си факела на фалшивото пророчество, запалено от адския сатанински огън…“ („Свидетелства за проповедници“, гл. 15 „Божии работници“).
И така, папското учение за Троица навлезе солидно и зае второто място. Нахлу в Адвентната църква и зае второ място в доктрините на адвентистите от седмия ден веднага след Свещеното писание. Първа доктрина - Свещеното писание; втора доктрина – учението за Троица. Как мислите, Сатана ще спре ли дотук? Не, няма да спре! Неговата задача е (Какво да направи?) да придвижи тази доктрина на първо място, защото тя е неговото главно дете. Католиците казват: „Доктрината за Троица е нашата централна доктрина и върху нея сме изградили всичко останало“. Естествено, когато сториш върху лъжа, всичко, което сториш над нея ще бъде също лъжа, иначе тя ще се отблъсне тази лъжа. Ако сте заложили такъв фундамент, стените на какво ще се опират, къде ще са? Няма да останат зад границите на фундамента, ще тръгнат от фундамента. Ако е заложен фундамент от лъжи, ще се опират на него и ще развъждат други доктрини. Даже е разбираемо, затова днес е нужно Сатана да изтласка колкото може по-далеч тази доктрина, даже на първо място. По принцип почти му се е удало.
Това е Кавказка съюзна мисия. Кавказка съюзна мисия, мисля, вероятно със съдействието на Павел Иванович Либерански, издаде учебник за изучаване на Библията. „История на Стария завет“, т. 1. Добра, добра идея на Кавказката съюзна мисия. Така пише, Кавказка съюзна мисия, 2009 г. „История на Стария завет“. Вижте с какво започва първия урок. Първи урок – „Божеството и ангелите“. Първи урок, първи въпрос: „Избройте трите личности на божеството - Матей 28:19“. Ще задам следния въпрос: Навярно съставителите на уроците не знаят, че Евангелието от Матей е в Новия завет, а не в Стария. Не? Как се нарича? История… да. А знаете ли защо е така? Защото самите богослови казват (Какво?): „В старозаветните разкази въобще нищо не можем да намерим. Затова сега изучаваме Стария завет чрез призмата на Новия завет, за да внесем това, което видяхме като намек в Новия завет“. Разбирате ли колко е интересно? Е, може би хората не знаят къде е Евангелието от Матей. Но, ако продължим по-нататък, - вижте внимателно, - виждаме, че Библията вече не е на първо място. Започва веднага (С какво?), веднага с божеството и веднага с (Какво?), веднага с учението за Троица. Каква ревност, каква ревност да защитим папската доктрина за Троица! И това е само началото. Виждаме, че е налице и се приближава прогрес на отстъплението Омега. Прогрес! Тя просто прогресира. Изтласкана е даже на първо място. И това е дадено в учебник за изучаване на Библията. Т. е., който го изяде, той ще го и преглътне! Членове на църквата, които ще го четат, младежи, хора, братя и сестри, ще го прочетат и ще кажат: „Аз намерих, че и в Стария завет има Троица. – Къде? – Имам такава книжка“. Даже няма да си спомнят, че е било в Матей 28 гл. Така прогресира отстъплението Омега. Но това още не е всичко.
В книгата на пророк Езекиил се казва: „Обърни се и ще видиш още пак големи мерзости, които вършат“ (Езек. 8:13) в дома Израилев.
И ще ви кажа, че сега бих искал да отидем духовно, и да видите още по-големи мерзости, които се вършат в учението на ЦАСД. Елън Уайт писа в „Специални свидетелства“, сер. Б, т. 7 стр. 62, 63. Бъдете внимателни!
„Беше ми заповядано да кажа, че на мнението на хора, постоянно търсещи най-нови научни идеи, не трябва да се доверяваме. Такива идеи често се изразяват в следните формули: „Отец - е невидима светлина, Синът – е въплътена светлина, Духът – е светлина, падаща над всички“. Или: „Отец е като облак или невидима пара, Синът – като роса, падаща във вид на прекрасни капки, а Духът – като роса, докосваща всичко живо“. Друго твърдение: „Отец е като невидима пара, Синът - като пълен облак, Духът – е дъжд, изливащ се и действащ с освежителна сила“.
И тя продължава: „Всички тези спиритически теории… всички тези теоретически теории са само празни словосъчетания…“ („Специални свидетелства“, сер. Б, т. 7, стр. 62, 63).
Забележете, че опитът да се символизират Бог-Отец, Неговият Син и Божият Дух като пара, вода и всевъзможни подобно неща, са наречени от Божия пророк „спиритически теории“. А сега бъдете особено внимателни и ще видите работата на бесовете в ЦАСД. Ежедневно четене за деца в най-млада възраст. Най-млада възраст. За най-малките. Тук четем… „Екипът на тримата“. Не, нарича се „Екипът на тримата“. И тук е написано много интересно.
„Лимонадата се приготвя от лимон, вода и захар. Колко е вкусна! Яйцето се състои от черупка, белтък и жълтък. Когато го счупим, виждаме всичките три елемента поотделно. Изобщо не е трудно да разберем компонентите на лимонадата или яйцето, но не винаги е просто да разберем, че Бог се състои от три личности – Отец, Син и Свети Дух“.
Това, което Елън Уайт нарече „спиритизъм“, днес е учение на църквата. И с това учение хранят най-малките деца. Най-малките деца. Малките деца, поданици на Божието царство, за които Христос каза: „Оставете дечицата, да дойдат при Мене“. Ето какво се случва сега. Когато православните и католиците кръщават бебета, правят тези деца заложници на своята вяра. Защото, когато детето порасне и започне да мисли, му казват, че да си смени вярата, е грях. Не трябва да прави това! Но тогава никой не го е попитал. Когато днес заразяват децата със спиритическо учение, докато практически още нищо не различават – къде е дясно, а къде ляво, те правят тези деца заложници на Сатана. И тях вече никой не ги пита, но тук всичко са им наприказвали и после започват да казват: „Моите баба и дядо така за вярвали, аз така съм вярвал от детството си“. И той си мисли, че е вярвал така, но не мисли, че са му наложили тази вяра. Не мисли, че когато после вземе Библия, я пропуска чрез тази книга. И гледа какво пише там. В резултат се получава, че яйцето е символ на Троица – черупка, белтък и жълтък. Остава само да се боядисат и ще бъде в пълен комплект. Ето какво става у нас. И когато детето се трови с това, което после се случва с него, не е за разказване. Библията ни казва, че не трябва да учим децата на това. Изобщо не трябва да ги учим на това. Втор. 6 гл. Вече говори Бог, не говорят богословите, а Бог. Втор. 6:4-9.
„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един; обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили. Тия думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти (…) и внушавай ги на децата си, и говори за тях, кога седиш в къщи, и кога си на път, кога си лягаш, и кога ставаш; и завържи ги на ръката си за знак, и да бъдат те превръзка над очите ти; и напише ги върху спонците на къщата си и върху вратите си“ (Втор. 6:4-9).
На какво трябва да учим децата? „Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един“. И най-интересното е, че трябва да ги учим не на три бога, а за единия Бог. И ще ви кажа, не в смисъл на трима, а в смисъл на един-единствен. Защото слушах изказването на Зайцев по телевизора, когато взе този текст и цитира само първата част на текста, но кой знае защо не цитира втората част, защото тя опровергава това, което той говори в първата част. Цитира само първата част. Всичко, както го пише Елън Уайт. Хората ще вземат първата част, без да дочитат втората, за да не се разруши тяхната теория. 1 Тим. 2:5.
„Защото един е Бог…“.
Това прочете Зайцев. А „… един и Ходатай между Бога и човеците – човекът Исус Христос“ ни говори, че думата „един“ не може да се подразбира като „три“. Може да се подразбира само като един, имаме един Господ Исус Христос.
И така, на какво трябва да учим? Че има един Бог, има и един единороден Син – Исус Христос.
„А вечен живот е това, да познаят Тебе, едного истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа“ (Йоан 17:3).
Днес вярващите могат да се разделят на три категории по отношението им към трудовете на Елън Уайт. Три категории. Едните ненавиждат трудовите й със сатанинска ненавист. Заливат я с мръсотия. Други заявяват, че вярват в боговдъхновеността на нейните трудове, но практически не я четат. Вече не говоря за изследване, не говоря какво да приложат от трудовете й в техния собствен живот. Но има и трета категория – това са тези, които изследват Библията и вниквайки в Духа на пророчеството, се обогатяват духовно, забелязват и започват ясно да виждат, какво се случва с окръжаващите ги събития. Виждат изпълнението на думите от Библията и Духа на пророчеството в окръжаващите ги събития.
Как мога днес да не се доверя на трудовете на Елън Уайт относно това, което е фалшифицирано, когато казаното от нея за църквата се сбъдва дума по дума. А сега бъдете внимателни, ще станете свидетели как пророчеството на Елън Уайт за църквата се сбъдва дума по дума. Ще цитирам изказване на богослови и те ще бъдат нищо друго, освен изпълнение на пророчествата за църквата. Елън Уайт, бъдете внимателни.
„Врагът на човешките души (Елън Уайт) се стреми да осигури необходимостта от голяма реформа сред адвентистите от седмия ден и твърди, че тази реформа трябва да се състои в реорганизация и отказване от доктрини, които са стълбове на нашата вяра. Ако би се осъществила подобна реформа, до къде би довела? Основата на истините, които Бог, в Своята мъдрост, даде на Църквата на остатъка, би била отхвърлена. Нашата религия би била подложена на изменение. Основополагащите принципи, които поддържаха работата през последните 50 години, биха се считали за грешни. Би била създадена нова организация и написани нови книги, установяващи нов ред. Би била въведена система на интелектуална философия“ („Избрани вести“, т. 1, гл. „Основа на нашата вяра“).
А сега да разгледаме това пророчество между редовете, за да се убедим в неговото изпълнение 100%.
1) Сатана ще се стреми да осигури необходимостта от голяма реформа в ЦАСД, но реформата ще бъде само чадър. Всъщност, ще последва отказ от доктрините, които са стълбове на нашата вяра. Изпълнението на тези думи четем в списание „Защита на библейската истина за Светия Дух“ - № 2. От тук ще четем, стр. 140.
„Наличието на непълна истина…“.
Слушайте внимателно!
„Наличието на непълна истина не трябва да ни изненадва. Бог винаги открива нова светлина постепенно. Повече от това, адвентното движение е начало на новия седми период на църквата“.
Кажете, а адвентното движение в кой период възникна? Не в Лаодикийския, доколкото ми е известно във Филаделфийския – шести период. По-нататък се казва:
„В предния период…“.
Т. е. Филаделфийския, който Бог хвали и казва, че в него всичко е добре.
„В предния период адвентните пионери нямаха пълна светлина и в това състояние те наслязоха в новото движение, но в новия период (т. е. седмия) – Лаодикиския, Бог откри нова светлина“.
Чувате ли какво пише тук? Пионерите нямали пълнотата на светлина и на нас, лаодикийците, ни е открита нова светлина. Т. е. какво става аргументация за приемането на реформа? Аргумент. Ако живеем учението на пионерите, а те нямали пълната светлината, откриването на нова светлина има необходимост от приемането, т. е. има необходимост (От какво?) от реформа. Несъмнено, от реформа. Но за тази цел от старото трябва (Какво да направим?) да се от кажем. Как не се вижда? Трябва да се откажем, а реформата да приемем. Тези хора навярно са забравили основния постулат на Библията и Духа на пророчеството, че новата светлина не трябва да противоречи на старата светлина, а не да я отменя. Те си противоречат сами. Казват, че адвентистите нямали пълна светлина, а постъпват така, сякаш са имали грешка и приемат съвършено друго учение. Разбирате ли каква хитрост се извършва? По-нататък. А сега да позволим на трудовете на Елън Уайт да отговорят за горе прочетеното за новата светлина. Т. е. така казват богословите, а какво казва Елън Уайт… и ще видите, че разликата е просто от небето до земята.
„Ние не сме в правото да приемаме думите на тези, които говорят с вест, противоречаща на отделни точки от нашата вяра. Тези хора събират маса текстове от Писанието и ги трупат около своите теоретични конструкции. През последните 50 години така беше правено много пъти…“. („Съвети от автора и редактора“, гл. „Основа на стълбове и граници“).
Т. е. виждаме, че още през живота на Елън Уайт имало много умници, които идвали с измислиците си и се опитвали (Какво да направят със стълбовете?) да подкопаят, да премахнат стълбовете. Тя казва, че това вече е ставало, но докато били живи пионерите и Елън Уайт не се успявали. Какво стана след тяхната смърт? Сатана спря да подкопава стълбовете? Нямаше повече защитници, разбирате ли? И знаете ли какво стана после?
„И тъй като Писанието – това е Божието слово, призоваващо към уважително отношение, - пише Елън Уайт - би било голяма грешка да се използва такова приложение, което да избие поне една опора от фундамента, укрепен от Бога в течение на тези 50 години…“ (пак там).
Ако сега използвам Божието слово, за да избия поне една опора, не е правилно. Това е грешка. По-нататък:
„Постъпващите така не знаят за чудесните прояви на Светия Дух, Който надари със сила и власт предишните вести, получени от Божия народ“ („Съвети от автора и редактора“, гл. „Основа на стълбове и граници“).
Забелязахте, това беше първа част – пророчеството за църквата се изпълни. По-нататък в пророчеството Елън Уайт говори за църквата.
2) „Реформата ще доведе до отхвърляне основата на истината и нашата религия ще бъде подложена на изменение“.
Четем думи, които говорят за изпълнението на даденото пророчество. Отново книгата за Светия Дух, стр. 118. Тук пише:
„Следва да отбележим, че доктрината за триединния Бог, която днес е ясно изложена в учението на ЦАСД и приета от всички църкви, действително се възприемала двусмислено от адвентистите от седмия ден в ранния етап от развитието на църквата. Преди да приеме това учение, църквата преминала през тежък процес на преосмисляне на сложните за разбиране въпроси. Наличните днес източници свидетелстват, че това всъщност бил дълъг и мъчителен процес“.
Вижте ключовите думи от това изказване: В резултат на преосмисляне ние приехме това учение, което в началото го нямаше в църквата. Ето ви и нова религия. Не тази, която беше в началото, при зараждането на ЦАСД. По-нататък.
3) Изпълнение на пророчеството на Елън Уайт за църквата.
„Основополагащите принципи, които поддържаха работата през последните 50 години биха се смятали за грешни“.
Слушайте внимателно, запишете си тук думата „грешни“. Грешни! А сега, какво казват относно това нашите знаменити богослови. „Защита на библейската истина“, стр. 120 и 128.
„Ще отбележим, че възраженията на адвентните пионери против учението за Троица до голяма степен са водени от неразбиране и невярно тълкуване на библейските текстове. Грешката на адвентните пионери…“.
Чувате ли? Дума по дума.
„Грешката на адвентните пионери, обаче, се състои в това, че са се опитвали да разберат Бога на рационално ниво, но за човешкия разум Бог е непостижим“.
А аз ще задам такъв въпрос: А с какъв разум богословите разбират? Може би те са богове в плът? А! Не, но ако пионерите се опитвали да разберат с човешки разум и не са могли, значи онова, което са разбрали богословите, е с нечовешки разум. Разбирате ли? Непостижим. Да разгледаме по-нататък.
„В разбирането на теологията за Троица им (на пионерите) пречил буквалния подход към Библията. Ето защо учението за триединния Бог за тях нямало здрав смисъл“.
Говорихме, библейското тълкувание е, когато се взема точен, ясен и недвусмислен текст, който разбираш буквално, и тълкуваш – тези, които не са толкова сложни. А сега трябва всичко да се промени. Не трябва да се подхожда буквално, във всичко трябва да се види символът, във всичко да се види образът, алегория трябва да се види във всичко. Интересно! А как тогава, четейки Библията буквално пионерите са открили за църквата такива истини, които днес не се оспорват. Такива, като съботата. Защо сме съгласни да я приемем буквално? Защото? Може би ще кажем, че съботата също има символично значение? Защо буквалните доктрини за закона, за небесното светилище, за състоянието на мъртвите днес се приемат? Това, което са открили пионерите. Чисти и нечисти храни, за Второто пришествие. Нали те също са открити с буквалния подход? Но тук може буквално, а там, естествено, не може. Да си припомним съвета на Елън Уайт, как да разбираме Библията. Ще се върна още веднъж към този пасаж от „Избрани вести“, т. 1, стр. 170.
„Трябва да бъдем внимателни, за да не попаднем в невярно тълкуване на Писанието. На ясните учения на Божието слово не трябва да се предава твърде символичен смисъл, защото в такъв случай се губи тяхната истинска същност. Не нарушавайте значението на библейските текстове в опит да извлечете от тях нещо необикновено, способно да порази въображението. Възприемайте Писанията такива, каквито са“ („Ранни писания“, т. 1, стр. 170).
Това е Духът на пророчеството, но никой не го слуша. Продължаваме по-нататък по пророчеството на Елън Уайт за църквата.
„Ще бъдат написани книги, установяващи нов ред“.
А ето и изпълнението. Отново ще прочета от същата книга, в която има толкова много информация:
„Безпрецедентният израз за личния характер на Светия Дух, също както тринитарния възглед на природата на божеството в цяло, се намира в книгата на Лерой Фрум „Пришествието на Утешителя“. Издадена за пръв път през 1928 г.“.
Забележете, „безпрецедентен“, т. е. до този момент нямало нищо подобно. Сам той (Фрум) казва: „Аз изследвам, а в нашата литература не намерих нищо“.
„… през 1928 г. в следващото издание (Бъдете внимателни!) същата позиция (Коя? Изложената в тези нови книги.) практически не беше вече оспорена и официално беше потвърдена два пъти - на сесия на ГК през 1946 г. и на сесия на ГК през 1980“.
Ето ви и книгите, които установяват новия ред в църквата. Както виждате, пророчеството на Елън Уайт за отстъплението на ЦАСД се сбъдва ред по ред, дума по дума, буква по буква. По-нататък по пророчеството на Елън Уайт. Тя казва:
„Ще бъде въведена система на интелектуална философия“.
Тук е потвърждението. Всичкото, което току-що ви казах, ще го прочетете ли? Всичко това е „интелектуално“. Знаете ли, тук – мисля така, мисля иначе; ще помисля там, ще помисля тук. Всичко това е интелектуална философия. Даже ще ви прочета прост пример за тази философия. Към нея ще се върнем отново.
„Фактът, че в Стария завет Светият Дух не е представен достатъчно като божествена личност, не означава, че не е действал в статуса на личност“.
Това не е ли интелектуална философия, кажете. Добре, още.
„Учението за три личности на Божеството не се разглежда в Библията, но се подразбира в цялото Писание“.
Това не е ли интелектуална философия? Вижте внимателно!
„В развитието на целия Нов завет бащинство и синовност стават обозначение за един Бог. В старозаветно време триединната природа на Бога не е изразена конкретно и пряко, но разбирането за единичност и множественост могат да се тълкуват като намеци за тринитарно учение за Бога“.
Какво е това? Интелектуална философия, непотвърдена от текстове на Свещеното писание. Добра философия. И какво все пак се получава у нас? Вместо „Писано е! Писано е!“, днес у нас казват: „Написано е така, а трябва да разбираме съвършено различно“. Разбирате ли? Как тогава бил Христос в пустинята, без помощта тази католическа система да отразява нападките на дявола? Помислете! Как отразява, когато Той казва: „Писано е, не само с хляб ще живее човек!“, а дяволът казва: „Не, не трябва да го разбираш така“. Той каза: „Не мога да скоча от храма и да изкуша Господа Бога“, но дяволът казал: „Не, скочи“! Трябва да видиш това, което не е написано тук. Познат ли ви е почеркът? И последното, за съжаление най-ужасното.
„Ще бъде създадена нова организация, която ще носи старото название“.
Джордж Найт в книгата си „Търсете лицето си“, 1 гл., „Истината за настоящото време не е на мястото си, избяга някъде“, пише:
„Повечето от основоположниците на ЦАСД не биха могли да се присъединят към църквата днес…“.
Задавам въпрос: Защо? Ако това е същата църква, която в техните дни имала такова название, защо аз, който съм адвентист, да не мога да се присъединя към тази църква? Защо, тя е същата. И по-нататък Джордж Найт обяснява.
„… ако трябваше да се съгласят с приемането на съвременното изложение на основни принципи на библейските доктрини, не биха могли да се съгласят с учение № 2, което разглежда доктрината за триединството. Голяма част от основоположниците на адвентизма от седмия ден би имала проблем с основна доктрина № 4, която провъзгласява Исус за вечен и истинен Бог. Точно така за повечето вярващи адвентисти би било трудно да възприемат основна доктрина № 5 – за Светия Дух като личност“.
Така че какво в действителност е създадено? Това е нова организация с нови доктрини. Днес пионерите не биха влезли в тази организация. И така, днес пионерите не биха станали членове на съвременната ЦАСД, защото тя не е същата църковна организация от техните дни. Това е друга църква – с чуждо учение, с чуждо за пионерите учение, но запазила старото название.
И така, пророчеството, дадено от Бога за адвентистите от седмия ден чрез Елън Уайт се сбъдва изцяло дума по дума. И ние с вас сме свидетели на това, че в света днес има нова организация със старото название и папски учения, които увредиха тази църква, просто я увредиха до дълбочина като раков тумор. Но най-интересното е, че пионерите отхвърлиха това, пионерите провъзгласиха Тройната ангелска вест и не се страхуваха да нарекат нещата с техните имена, а днес ни дават книжки, от които да се учим какво ни обединява с тези, тези и тези. Ние не носим отличителната вест, която спасява хората, а се опитваме да се сприятелим. Какво общо има между нас? И така, Троица обединява всички ни. А Свещеното писание и Духът на пророчеството говорят за вярност. Свещеното писание и Духът на пророчеството казват, че хората, които останат верни на Бога и Неговата истина, ще вземат знамето на истината и ще го понесат, и Тройната ангелска вест ще се усили от вестта на другия ангел от Откр. 18 гл. Четете, във „Великата борба“ пише, че третата ангелска вест ще бъде усилена от вестта на другия ангел. Т. е. кой ще я понесе? Тя казва: „ще възникне ново движение“. Не ново, в смисъл съвсем ново, а движение в самата църква. Ще възникне в самата църква, защото хората ще се върнат обратно към истината, която беше изгубена в Лаодикийския период. И това движение ще завърши Божието дело на земята, този остатък, плюс Тройната ангелска вест, усилената вест, която ще звучи така: „Падна, падна Вавилон, излезте из нея люде Мои, защото (Какво направи тя?) напои всичките народи (без изключение) с виното на нейното разпалено блудство “. В дните на Исус Христос Божият народ, макар че се наричаше Израил, далеч не беше онзи Израил, който се бори с Бога при потока Явок. Онзи, който чрез смирение, в борба, получи името Израил. Беше ли Израил в дните на Христос този Израил, който получи името в борбата при потока Явок? Не, запази се само (Какво?) названието. Запази се само названието! А какво става днес с Израил на новия завет? Получи названието адвентисти от седмия ден, когато провъзгласи Тройната ангелска вест и стоя на позициите на истината. А днес, увреден от папските учения, той не е същият, както преди; вече не могат да приемат пионерите в своите среди, но при това запазват старото название Църква на християните адвентисти от седмия ден. Изпълнява се Божие пророчество. Както Божието пророчество се изпълни в старозаветния Израил, така пророчеството се изпълни и в новозаветния Израил – ЦАСД. В Деян. 13:27 Павел казва:
„Защото Иерусалимските жители и техните началници, като не познаха Него (Исус) и пророческите думи, които се четат всяка събота…“ (Деян. 13:27).
Днес хората четат Елън Уайт и не виждат, че са изпълнили пророческите думи за себе си. Може би ги четат всяка събота, а може би – не. Как се отнася тази нова организация към тези, които остават верни на стълбовете на библейската истина и не предават Исус, както Го предаде Юда? Как се отнася съвременната организация към тези, които остават верни на стълбовете на истината?
Един пример. Един от стоящите за истината бил стар служител, който лично познавал Елън Уайт и говорил с нея. Това бил Чарлз Ланкард. Той винаги бил в предните редици на Божието дело и у него имало голям служебно досие, свързано със заеманите постове в църквата. Ръководството на църквата повдигнало въпроса за уволнението на този човек. Това било извършено няколко месеца преди неговата смърт – през 1958 г. Бог успокоил Своя слуга, за да не позволи на враговете на истината да се подиграват над него, издевателствайки.
Аналогичен бил случаят и с Джон Уиклиф, когато Бог успокоил Своя слуга, за не достигнат папистите целите си.
Колкото по-близо сме до Второто пришествие, толкова по-яростни са днешните нови организации със старото название АСД и изключват от редовете си хората, които остават на старите позиции. Все по-яростно и по-яростно, заклеймяват ги с позор. Започват да измислят даже и това, което не е било, да поливат с мръсотия хората, които искат да стоят на позициите на истината. Не е ли така? Не се ли сблъскахте с това? И се получава, че се изпълняват думите на Библията: „… и змеят се разяри против останалите…“ (Откр. 12:17). Разяри се змеят на остатъка! Повече от това, изпълняват се и други думи на Библията, когато си сред свои: „У своите Си дойде, а своите Му го не приеха“ (Йоан 1:11).
В Йошкороле, в град Йошкороле, където издават вестника „Скритото съкровище“, който вече стана срамен вестник и в който вече се призовава за пасхални тържества, за рождественски, и всичко останало, това не е срамно, не е бесовско учение, нали? И в град Йошкороле пасторът на ЦАСД казал на вярващите сестри, които вярват в единия Бог, следните думи пред членовете на църквата: „Тя е обладана от бесове, с нея не трябва да общувате“. Жената ми изпрати SMS и казва: „Ето как постъпват сега у нас с тези, които искат да вярват в единия Бог“. Не съм изненадан, защото по мой адрес също чух, че съм обладан. Чух, че са ме завладели демони, че съм отстъпник, разцепник и т. н. Само защото искам да стоя за библейската истина. В какво съм разколник, с какво съм обладан от демони? Никой не може да докаже. Но трябваше да го кажат. Удивителното е, че същото говорят и за Ванденко в Украйна. Оказва се, че той също дружи с демони. Всеки човек, който днес иска да остане на библейска позиция, става в църквата демон. Т. е. църквата така го обижда и облива с помия. Но най-интересното е… казвам, нима тези хора не виждат, че изпълняват думите, казани от Христос? Нима не виждат? В Матей 10:25 четем думите на Христос:
„Доста е на ученика да бъде като учителя си и слугата като господаря си. Ако Стопанина на дома нарекоха Веелзевул, то толкова повече домашните Му“ (Матей 10:25, 26).
Това е изпълнение на думите на Христос. И колкото времето минава, толкова повече ще се изпълняват Божиите думи. Виждате ли какво направи бесовското учение на папската доктрина за Троица с духа на ЦАСД. Зарази я с папския дух на нетърпимост, инквизиция. Ето какво се случва с фалшивото бесовско учение. Това не е просто да прочетеш „да“ или да прочетеш „не“. Това „да“ или „не“ се складира тук и те прави това, в което вярваш. Сбъдват се думите от Писанието, записани в Гал. 4:28, 29. Гал. 4:28, 29.
„А ние, братя, както Исаак, сме чада по обещание. Но, както тогава естествено родения гонеше родения по Дух, така е и сега“ (Гал. 4:28, 29).
Естествено, всеки, който не е основан на Божието слово, а на човешки предания, е роден по плът човек. Защото това Писание е духовно Писание. „Думите, които ви говоря, дух и живот са“. И който живее по това слово, е роден по дух. А роденият по плът – това са човешки учения, богословски учения; надяващият се на плътта е този, който се надява на човешките учения. Значи той е роден по плът. Роден е по плът! А какво прави роденият по плът? Гони този, който е роден по дух. В края на краищата ще се сбъднат всички думи, записани в Божието слово, - в това число, може би колкото и сега да изглежда невероятно, – ще се сбъднат и думите от Йоан 16:1-3.
„Това ви казах, за да се не съблазните. Ще ви гонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба. И тъй ще постъпят с вас, защото не познаха нито Отца, нито Мене“ (Йоан 16:1-3).
Ето какво ще стане в края на краищата. Без познание за Бог-Отец и Неговия единороден Син Исус Христос, вярвайки в папската Троица, съвременните адвентисти ще се изпълнят с духа на папството. Това ще бъде духът на инквизицията. И ще предават братята си, както Юда на неговото време предаде Христос. Но, ако това се случи с нашия по-голям брат Христос, защо да се изненадваме за тези, които Го следват? За това пише Елън Уайт във „Великата борба“, стр. 608.
„Когато бурята наближи, голяма група хора, изповядвали, че вярват в третата ангелска вест, но неосветени чрез послушание към истината (ИСТИНАТА), ще се откажат и ще се присъединят към редиците на противниците“ („Великата борба“, бълг. изд. стр. 379).
В момента гонят от църквата адвентистите, вярващи в единия Бог, както вярваха пионерите и основателите на църквата, а тези, които вярват в папската Троица, постъпват точно както евреите, когато изгониха Христос от синагогата и Го заведоха на скалата, за да Го хвърлят долу. Точно така! Постъпват точно така, както постъпваха протестантските църкви през 1844, когато изгониха вярващите във Второто пришествие от редовете си. Виждате, че духът е един и същи. Духът е един! Но днес можем да кажем: „Това с крито от очите им“. Това е скрито от очите им!
Какво да правят тези, които днес са изгонени за правдата? Да мълчат? Какво да правят? Виждаме, че не е правилно, че е отстъпление, но трябва ли да мълчим и да се радваме, че сме получили спасение, да се крием и да държим свещта скрита тук. Невъзможно е! Не можем да мълчим, виждайки бедствието над Божия народ. Пророк Еремия, виждайки бедствието на Божия народ в период на голямо отстъпление, каза… Книгата Плач Еремиев 1:10. Плач Еремиев 1:10.
„Врагът простря ръка върху всичко Нему най-драгоценно; Той вижда, как езичници влизат в Неговото светилище, за което Си заповядал, да не влизат те в Твоето събрание“ (Пл. Ерем. 1:10).
Той вижда какво става. По-нататък, във 2:11 четем:
„Изтощиха се от сълзи очите ми, вълнува се утробата ми, сърце ми се къса, защото гине дъщерята на моя народ…“ (Пл. Ерем. 2:11).
Забележете, пророк Еремия преживяше за онези хора, които го хвърлиха в ямата, които го заливаха с мръсотия, които издевателстваха над него, мориха го с глад. Но все едно за своя народ (Какво направи?) той съжаляваше, страдаше, защото разбираше, че това е вечна погибел. Ако Еремия преживя земното или загина тук, на земята, ще бъде спасен за вечността. Защо Давид вървеше и викаше: „Авесаломе, Авесаломе, сине мой, Авесаломе“! Защо? Защото знаеше, че той не просто умря, а погина за вечността. Днес също виждаме, какво става с братята и сестрите и не можем да мълчим. Става погибел за вечността! И хората мислят, че вървят в правилния път, а в края на краищата Бог ще каже: „Никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:23). И Плач Еремиев 2:14.
„Твоите пророци ти предсказваха неща несбъдни и лъжливи, не разкриваха твоето беззаконие, за да се отвърнат от твоето пленение; и ти изричаха лъжливи откровения, които те докараха до изгнание“ (Пл. Ерем. 2:14).
Какво стана с Божия народ в дните на пророк Еремия? Те не послушаха Еремия и в края на краищата всичко приключи с това, че Вавилон ги плени. Вавилон ги погълна! Ето, какво се случи. Естествено, верните на Бога и тези, които Го обичат, ще преживяват с братска любов, призовавайки членовете на ЦАСД с вест за обръщане и покаяние. Вижте, какво казва Господ в книгата на пророк Еремия 6:16. Еремия 6:16.
„Тъй казва Господ: Спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте за стародавните пътища, де е добрият път, вървете по него и ще намерите покой за душите си. Но те рекоха: Няма да вървим“ (Ерем 6:16).
Ще ви кажа, че ще е много лошо, ако отговорът на съвременните адвентисти от седмия ден бъде същият, както отговора на старозаветния Израил, заради което отиде във Вавилонски плен, ако също кажат: „Няма да вървим!“. Няма да вървим! Това ще бъде ужасно! За да държат днес Божия народ под качулката на фалшивото учение, за Божият народ от общия амвон, от ГК, първото лице на църквата Тед Уилсън предаде. Бъдете много внимателни, материалът е взет от книгата „Провъзгласявайки Божията благодат“, от 59-та сесия на ГК на ЦАСД. Бъдете внимателни и вижте какво правят, за да държат народа под своя власт!
„Не се поддавайте на фанатичната фалшива теология, която се бори с Божието слово, опитвайки се да премести настрана стълбовете на библейските истини и точките на учение на ЦАСД“.
На съвременната църква. Кажете, моля, не е ли днес кощунство да говорите за другите това, което самите вие отдавна вече сте направили? Установихте нови стълбове и днес всеки, който казва, че това не е правилно, трябва да се премахне, цитирате Елън Уайт и казвате: „Не премахвайте стълбовете, те трябва да стоят!“. По-нататък:
„Не привиквайте към движение извън църквата“.
Забележете, той даже не говори за други църкви. Той заостря вниманието ни към движение. И знаете ли защо? Защото Сатана знае, че във „Великата борба“ пише, че трябва да възникне движение. И от рано държи хората под качулката. Не привиквайте към никакво движение! И това не е всичко. Естествено днес адвентистите, вярващи в единия Бог ги гонят от църквите и се оказват извън църквите. Съответно думите „Не привиквайте към никакво движение извън църквата!“, е ясно каква цел преследват? А къде да отидат, ако са ги изгонили?
Какво става по-нататък? Това е на стр. 604 от „Великата борба“, където Елън Уайт говори за възникване на движение.
„Даже, ако – продължава Уилсън – даже, ако тези хора ви обещават духовен успех, основан на фалшива теология“.
Естествено! Какво току-що прочетохме, какво казаха богословите за теологията на пионерите? Тя е фалшива, грешна, затова всичко, което днес проповядваш за основата, както са вярвали пионерите, още от по-рано е наречено фалшива теология. Кажете, моля, а тази теология, която току-що чухте от съвременния адвентизъм, каква е? Тя изобщо няма право да има живот, разбирате ли? Няма право, защото вместо „Така казва Господ!“, тя е на позициите „намек, „изглежда“, „може би“, „помислете“, „съчинете“, „пофантазирайте“ и… вярвайте в това! Ето на какво е основано днес богословието. А президентът на ГК продължи речта си и каза, бъдете внимателни!
„Гледайте вътре в ЦАСД“!
Не на Христос, не на Библията, а вътре в ЦАСД.
„На смирените пастори, евангелисти, библейски учени, ръководители на църквата, ръководители на отдели…“.
А знаете ли защо трябва да гледате тях? Защото по-нататък той казва:
„… които могат да ви обезпечат необходимите програми за евангелските методи, основани на надеждни библейски принципи на тема „Великата борба“.
Но вече колко надеждни са тези библейски принципи, вие току-що се убедихте, нали? Разбрахте какво е богословието. И това го провъзгласява „Божията благодат“ от 59-та сесия, на стр. 184, 185. Знаете ли какво звучи в тези думи? Например, аз виждам… Наистина ли никой не вижда с духовното си зрение? Аз виждам в тези думи следното: Защо ви е да вниквате в учението и да се занимавате с това постоянно? Защо искате да сте като древните беряни и да проверявате точно така ли е написано, ако за вас вече всичко са решили. Ще ви дадат всичко, от което ви е нужно. А вие трябва просто (Какво да направите?) да вярвате, четете и гласувате. Но ще ви кажа, че това е католически подход за паството. Защото католиците имат специална каста свещеници, които разбират „просветеното Божие слово“, а останалите са миряни, които не могат самостоятелно да проумеят Божието слово. Виждате ли какво стана с църквата, приела католическата доктрина? Тя постепенно се уподобява на Католическата църква. Ще замълча за това, че вече отдавана нямаме представителна власт, а практическа папска. И така, малко по малко се уподобяваме на католицизма. А католицизмът заимствал това от религиозните лидери на Израил – тези, които управлява Сатана и които разпънаха Исус Христос. Помните ли какво казаха ръководителите на църквата, на старозаветната църква на Израил за своя собствен народ? Евангелието от Йоан 7:49.
„Но тоя народ, който не знае закона, е проклет“ (Йоан 7:49).
А ние сме просветени. Ние разбираме най-добре, а вие сте глупави. И това, което ще ви дадат, бъдете готови да го прочетете и преглътнете! Ще ви кажа едно, докато Божият народ слуша тези хора и не започне самостоятелно да изследва Божието слово, няма да има никакво пробуждане на последното време. За истинско пробуждане даже и не може да става дума. Може да има припламване, може да има някакво фалшиво пробуждане, на основата: „Да завършим програмата“, „Библията да обиколи всички страни на света“, „Всеки да проучи, да допуснем, по три къщи“, „Всеки да разнесе по пет „Великата борба“. Но това не е пробуждане! Това е просто изпълнение на някакво разпореждане. Истинско пробуждане няма да има, а за фалшивото пробуждане ще говорим в следващата тема.
Запомнете, братя и сестри, веднъж завинаги, сърце на религиозното пробуждане е Божието слово. Така е било винаги, е, и ще бъде! Ако си мислите, че защитавайки небиблейското учение за Троица, ръководителите на църквата и богословите мислят за Божия народ, ако мислите така за неговото спасение, дълбоко се заблуждавате. Дълбоко се заблуждавате, ви казвам. Те мислят за своя имидж и хората да ги прославят за построената от тях Вавилонска кула от фалшивите учения на Вавилон. И знаете ли от какво най-много се страхуват? А ако тази кула рухне точно така, както и тази в книгата Битие? И сега ще ви приведа потвърждение на това, че защитавайки учението за Троица, те не мислят нито за народа, нито за спасението на народа, а за своя имидж. Чуйте внимателно! Ще ви прочета от нашия стар познат „Защита на библейската (папска) истина - вяра в единия Бог“ – Зайцев. Чуйте внимателно какво пише тук! Това навярно ще е много интересно за вас изказване.
„Призивът на отделни антитринитаристи (Слушайте внимателно!) в съвременния адвентизъм да се върнете назад, към вярата на пионерите, всъщност означава консервиране възгледите на онези хора, които са били в процес на постоянно молитвено търсене“.
Какво, те за вас ли се безпокоят? Затова, че се отхвърля библейското учение? За какво се притесняват?
„Вие консервирате нашето молитвено търсене, това, върху което работихме и толкова години изследвахме“.
По-нататък:
„Да основавате днес учение (Дръжте се за стола!), да основавате днес учение върху възгледите на нашите предшественици, е крайно рисковано“.
„Вяра в единия Бог“, стр. 209. Защита на библейската, папска и каквато и да е истина. От тези думи виждате, че не става дума за библейската истина и изобщо не за това, да защитят хората, и да им дадат спасение. Защото Троица и учението за Троица не е библейско учение. А тук виждаме, как ръководството се страхува, че ако хората отхвърлят Троица, ще отхвърлят и богословието, което ги баламосва с тази лъжа. И какво се получава в резултат? Отхвърляйки това учение, хората ще отидат и по-далеч – ще отхвърлят и богословите. Как не е ясно? Защото, защо ми е богослов, когато имам Божието слово, което мога да чета. Защото така е било винаги. При всяка реформация (Какво ставаше?) хората започваха да четат Библия, проглеждаха и виждаха, че през цялото време (Са правили какво?) са ги водили за носа и са ги лъгали. Това е основата на всяка реформация. Но както виждате, в заявлението си Зайцев основава вярата си на възгледите на пионерите адвентисти от седмия ден, стоящи при източника Бог. Извиканото движение е „крайно рисковано“. А на думите на съвременните богослови от типа „намек“, да основават своята вяра, не е рисковано. Можете и занапред да основавате вярата си на „намек“. Думите на Зайцев звучат особено кощунствено, когато си спомним какво казва Елън Уайт за труда на пионерите. Какво трябваше да правят? Постоянно да преиздават. Така че какво искаше Елън Уайт? Всички да четат рисковано богословие? И сега искам да ви прочета един откъс. Най-добрия откъс за завършек на нашите разсъждения просто не намерих. Той е голям, но чуйте всяка дума. Това е Елън Уайт. „Избрани вести“, „Избрани вести“, т. 1, гл. „Проповядвай словото“. Бъдете внимателни!
„Не трябва да се вземат под внимание някои по-късни предположения, противоречащи на светлината, дадена по-рано от Бога. Ще се появят хора и ще издигнат свои интерпретации на Писанието, привидно истински за тях, но не са такива. Истината за нашето време ни е дадена от Бога като основа на нашата вяра. Той Сам ни научи какво е истина. Ще се издигат ту един, ту друг носител на нови идеи, противоречащи на светлината, дадена ни от Бога чрез Светия Дух. Още са живи хората, минали през опитността, придобита при утвърждаването на тази истина. Бог милостиво продължава техния живот, за да могат до края на века отново и отново да споделят този опит, който са придобили по същия начин, както това правил до самия си край апостол Йоан. А знаменосците, вече напуснали живота, трябва да говорят на хората чрез написаните от тях трудове. Дадено ми е наставление, че техният глас трябва да бъде както преди слушан. Те ще носят своето свидетелство за това, в какво се състои истината за нашето време. Ние не трябва да възприемаме доводите на тези, които идват при нас с вест, противоречаща на специалните доктрини на нашата вяра…“.
Обърнете внимание, „специални доктрини“. Забелязвате ли, че специалната доктрини на нашата вяра в единия Бог, която имат само адвентистите. Ние сме получили Троица, която е обща за всички и сме пожертвали нашата специална доктрина. По-нататък:
„Те произволно избират нужните им места от Писанията (богословите) и ги привеждат в качеството на доказателства за пропагандираните от тях теории. Това става отново и отново през последните 50 години. В същото време, когато Писанията, като Божие слово изискват дължима почит, тяхното използване, ако то разклаща макар и една от основите, утвърдена от Бога през последните 50 години, е голяма заблуда. Този, който използва Писанията по подобен начин, не е познал удивителните прояви на Светия Дух, Който дарява със сила и мощ предишните вести, дарени на Божия народ“ („Избрани вести“, т. 1, гл. 1 „Проповядвай словото“).
А сега бъдете внимателни, защото ще преинача от онова време в наше време. Просто ще променя буквите.
„Доказателствата, изтъкнати от пастор Г…“.
Някакъв пастор по онова време, който прилагал нещо. Днес мога да кажа „пастор З.“.
Доказателствата, изтъкнати от пастор Г. (Г е обобщаваща буква) не са обосновани. Ако ги приемем, те ще разрушат вярата на Божия народ в истината, която ни прави такива, каквито сме. Трябва да проявим решителност по този въпрос, защото аргументите, които той (те) се опитва да потвърди чрез Писанията, не са здраво учение. Те не доказват, че опитът, придобит от Божия народ в миналото, всъщност е грешен…“.
Доказвал ли ви е богослов, че пионерите не са вярвали правилно? Аз не видях за това никакви доказателства всъщност.
„Ние открихме истината и Божии ангели ни насочваха“.
А сега следва интересен израз.
„Този, който не е участвал във формирането на отличителните доктрини на нашата вяра, по-добре да замълчи. Бог никога не Си противоречи! Писанието се използва невярно, ако го принуждават да свидетелства за това, което не е истина. Ще се появяват все по-нови и нови желаещи, да донесат уж голяма светлина. Те ще започнат да изтъкват своите предположения. Ние стоим твърди на старите си позиции“ („Избрани вести“, т. 1, 4 гл. „Проповядвай словото“).
И знаете какво при това направила тя? Когато казала тези думи, в труда си цитирала 1 Послание на Йоан 1:1-10. Аз ще цитира до стих 5.
„Което е било отначало, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали за Словото на живота; и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам, което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Исуса Христа. (Навярно Йоан не знаел, че има още и Свети Дух – трета личност на божеството.) И това ви пишем, за да бъде радостта ви пълна. И благовестието, което чухме от Него и ви възвестяваме, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1:1-5).
А светлината се разбира просто и ясно, не трябва нищо да изкривяваме в тъмнината. Можете сами да си прочетете до стих 10 у дома.
„Нашето дело – пише Елън Уайт – задържа хората, които не са обърнати, но търсят слава за себе си. Те искат да ги считат за автори на нови теории, които те наричат истина. Обаче, ако приемем тези теории, трябва да се отречем от истината, която Бог, през последните 50 години даваше на Своя народ, потвърждавайки я с проявите на Светия Дух“.
По-добър откъс, за заключение не намерих. „Избрани вести“, т. 1, гл. 4. „Проповядвай словото.
И така, изборът е ваш, братя и сестри, но в Писанието за този избор се говори просто, точно и ясно. Исус Навин 24:15.
„Ако пък не ви е угодно да служите Господу, изберете си сега, кому да служите; на боговете ли, на които са служили бащите ви, когато бяха отвъд реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете…“.
Моля, боговете на католици, православни, на Буда можете да служите, на трима, петима, десет, колкото бога искате да си изберете.
„… но аз и домът ми ще служим Господу“ (Ис. Нав. 24:15).
Ще ви кажа, че аз се определих. Да приема такова богословие, такива глупости, този брътвеж, е просто немислимо. Ние трябва да стоим на позицията „Писано е!“. Нека Бог да ни благослови в това, амин!
Да се помолим на Господ.
Многомилостив наш небесни Татко, да Ти бъде голяма слава за истината, която някога си открил в словото Си на апостолската църква, открил си я, Господи, на пионерите на адвентизма, открил си я, Господи, и на нас. Славим и величаем Те за тази истина, истината за нашето общение с Отец и Твоя Син Исус Христос. Благодарим ти, Господи! Помогни да прогледат още много други, които слушат тази проповед и тези, които сами ще търсят истината. Ти, с Твоя повелителен Дух ги утвърди в Твоите пътища. Дай им да Те познаят, открий им се като Бог, който е светлина. Изискваме и Те молим заради Христос Исус, амин!
Резюме: „Ако пък не ви е угодно да служите Господу, изберете си сега, кому да служите; на боговете ли, на които са служили бащите ви, когато бяха отвъд реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете, но аз и домът ми ще служим Господу“ (Ис. Нав. 24:15).
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
