Глава 23
Израил влиза в обещаната земя
(Исус Навин 1; 3-6; 23; 24)
След смъртта на Мойсей, водач на израилевия народ стана Исус Навин, на когото Бог поръча да въведе Неговия народ в Обещаната земя. В продължение на по-голяма част от странстването на Израил в пустинята, Исус беше пръв помощник на Мойсей. Той беше видял чудесните Божии дела, извършени от Него чрез Мойсей и добре познаваше нрава на своя народ. Беше един от дванадесетте съгледвачи, изпратени да огледат Обещаната земя и един от двамата, които правдиво разказаха на народа за нейните богатства, и въодушевяваха всички да отидат, и с Божия сила да я завладеят. Той беше добре подготвен за тази важна длъжност. Господ обеща на Исус да престоява с него, както беше и с Мойсей, и да покори пред него всичките народи, живеещи в Ханаан при условие, че Навин щеше точно да съблюдава Неговите заповеди и повеления. Исус Навин се безпокоеше по какъв начин щеше та въведе народа в ханаанската земя, но това уверение отстрани всичките му страхове.
Скоро Исус заповяда на израилевото общество да се приготви за тридневно пътуване. На всички, които можеха да се сражават, беше заповядано да се приготвят за битка: „Исус каза още на людете: Осветете се, защото утре Господ ще извърши сред вас чудни дела. Исус говори още на свещениците, казвайки: Дигнете ковчега за плочите на завета и заминете пред людете. Те прочее дигнаха ковчега на завета и вървяха пред людете. И Господ каза на Исус: Днес почвам да те възвеличавам пред целия Израил, за да познаят, че както бях с Мойсея, така ще бъда и с тебе”.
Израил влиза в обещаната земя
(Исус Навин 1; 3-6; 23; 24)
След смъртта на Мойсей, водач на израилевия народ стана Исус Навин, на когото Бог поръча да въведе Неговия народ в Обещаната земя. В продължение на по-голяма част от странстването на Израил в пустинята, Исус беше пръв помощник на Мойсей. Той беше видял чудесните Божии дела, извършени от Него чрез Мойсей и добре познаваше нрава на своя народ. Беше един от дванадесетте съгледвачи, изпратени да огледат Обещаната земя и един от двамата, които правдиво разказаха на народа за нейните богатства, и въодушевяваха всички да отидат, и с Божия сила да я завладеят. Той беше добре подготвен за тази важна длъжност. Господ обеща на Исус да престоява с него, както беше и с Мойсей, и да покори пред него всичките народи, живеещи в Ханаан при условие, че Навин щеше точно да съблюдава Неговите заповеди и повеления. Исус Навин се безпокоеше по какъв начин щеше та въведе народа в ханаанската земя, но това уверение отстрани всичките му страхове.
Скоро Исус заповяда на израилевото общество да се приготви за тридневно пътуване. На всички, които можеха да се сражават, беше заповядано да се приготвят за битка: „Исус каза още на людете: Осветете се, защото утре Господ ще извърши сред вас чудни дела. Исус говори още на свещениците, казвайки: Дигнете ковчега за плочите на завета и заминете пред людете. Те прочее дигнаха ковчега на завета и вървяха пред людете. И Господ каза на Исус: Днес почвам да те възвеличавам пред целия Израил, за да познаят, че както бях с Мойсея, така ще бъда и с тебе”.
Преминаването през Йордан
Свещениците вървяха пред народа, носейки ковчега, в който се намираше Божият закон. Когато те стъпиха в Йордан, водите се разтвориха. Свещениците продължиха да вървят, носейки ковчега, символ на Божието присъствие, а цялото израилево войнство следваше след тях. По средата на Йордан на свещениците беше наредено да спрат в коритото на реката дотогава, докато целият израилев народ не преминеше на другия бряг. Това поколение от израилевите синове бяха убедени, че водите на Йордан бяха спрени от онази Сила, която четиридесет години по-рано застави да се отдръпнат пред бащите им водите на Червено море. Тогава много от тях бяха деца, но сега бяха станали войни и преминаха Йордан в пълна бойна готовност.
Когато всичкият народ премина Йордан, по заповед на Исус, от реката излязоха свещениците и Йордан се устреми напред, връщайки се в руслото си. Това чудо, извършено от Бог за израилтяните, силно укрепи вярата им. Желаейки да съхрани за спомен това чудно преминаване, Господ заповяда на Исус да изберат по един човек от всяко коляно, който да вземе по един камък от дъното на реката от това място, където бяха стояли свещениците, и да ги принесат на раменете си, за да издигнат паметник в Галгал за спомен, как Израил беше преминал Йордан по сухо. След като свещениците излязоха от Йордан, Бог прибра могъщата река, водите й се втурнаха надолу и буйният поток се разля в коритото.
Аморейските царе, „които бяха оттатък Йордан, на запад и всичките ханаански царе, които бяха при морето, чуха, че Господ пресушил водата на Йордан пред израилтяните, доде преминали, сърцата им се стопиха, и душа не остана в тях, поради израилтяните” (Ис. Навин 5:1). Те знаеха, че израилтяните бяха поразили два моавски царя и този чуден преход през буйния, стремителен и широк Йордан, ги изпълни с голям страх. Минавайки през Йордан, Исус обряза всички мъже, родени в пустинята, а после продължиха пътя си по Ерихонските равнини. „Тогава Господ каза на Исус: Днес отърколих от вас египетския позор” (Ис. Навин 5:9).
Езическите народи безчестиха Господ и Неговия народ, докато евреите не обладаха ханаанската земя, която се надяваха да получат скоро, след изхода от Египет. Виждайки, че те дълго странстваха в пустинята, враговете им тържествуваха и горделиво се надсмиваха над Бог, заявявайки, че Той не бил в сила да въведе израилтяните в ханаанската земя. Сега, когато израилевият народ премина през Йордан по сухо, Неговите врагове повече не се смееха над тях.
До това време Бог продължаваше да храни Своя народ с манна, но сега, когато израилтяните се готвеха да завладеят Ханаан и да вкусят плодовете на тази земя, повече нямаха нужда от манна, и Бог спря да я изпраща.
Предводител на Господното войнство
За да се размисли, Исус Навин неволно се отдалечи от израилевата войска, да се помоли в самота, специалното Божие присъствие да го съпровожда винаги. И изведнъж видя един висок човек, облечен с военни дрехи и държащ в ръката си оголен меч. Исус не позна в него воин от армията си, но и на воин от неприятелската войска не приличаше. Навин топло поздрави война и каза: „Наш ли си или от неприятелите? А Той рече: Не, но за Военачалник на Господното войнство сега дойдох Аз. И Исус падна с лицето си на земята и се поклони; и рече Му: Що заповядва Господарят ми на слугата Си? А Военачалникът на Господното войнство рече на Исуса: Изуй обущата си от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус стори така”.
Това не беше обикновен Ангел. Беше сам Господ Исус Христос, Този, Който облечен в огнен стълб нощем и облачен - денем, ги водеше през пустинята. Мястото, на което те стояха, беше осветено от Неговото присъствие, затова на Исус Навин беше заповядано да снеме обущата си.
После Господ разказа на Исус Навин, какво трябваше да направи, за завладяването на Ерихон, а именно: Всички мъже, способни да воюват, шест дни поред трябваше да обикалят града веднъж, а на седмия – да обиколят Ерихон седем пъти.
Превземането на Ерихон
„Тогава Исус, Навиевият син, повика свещениците и рече им: Дигнете ковчега на завета и седем свещеника нека държат седем гръмливи тръби пред Божия ковчег. Рече на людете: Минете, та обиколете града; а въоръжените нека заминат пред Господния ковчег. И тъй, след като Исус говори на людете, седемте свещеника, които държаха седемте гръмливи тръби пред Господа, минаха и свиреха с тръбите; и ковчегът на Господния завет вървеше подире им. Въоръжените вървяха пред свещениците, които свиреха с тръбите и задната стража следваше зад ковчега, докато свещениците свиреха с тръбите. А Исус заповяда на людете, като каза: Да не викате, нито да се чуе гласа ви, нито да излезе дума из устата ви, до деня, когато ще ви кажа да извикате; и тъй, направи да обиколи Господния ковчег около града веднъж; и дойдоха в стана, и пренощуваха в стана”.
Еврейското войнство шестваше в пълен порядък. Отпред вървеше отряд въоръжени войни, екипирани не за боеви действия, а само вярващи и покоряващи се на дадените им указания. След тях вървяха седмина свещеника с тръби, а зад тях – ковчегът на Господния завет, блестящ от злато. Ковчегът, над който сияеше ореолът на славата, носеха свещеници, облечени в специални тържествени дрехи, което говореше за особено свята служба. В безупречен ред многочислената израилева армия се придвижваше непосредствено след тях – всяко коляно под своето знаме. Така те обиколиха града, носейки ковчега на Господния завет. Не се чуваше нищо, освен стъпките на могъщото войнство и тържественото звучене на тръбата, чието ехо отекваше по хълмовете и улиците на Ерихон.
С изумление и тревога стражите на обречения град следяха всяко движение на противника и съобщаваха на управителите, и началниците. Те не разбираха какво означава това шествие. Някои се надсмиваха, че израилтяните по такъв начин се канеха да завладеят града, докато други се изпълваха с благоговеен страх, гледайки величествения ковчег, тържествеността и достойнството, с които свещениците, и цялото израилево войнство, пред което вървеше Исус Навин, шестваха около града. Те си спомниха, как преди четиридесет години пред евреите се бяха разтворили водите на Червено море, а също как им беше осигурено преминаването през Йордан. Страхът на ерихонските жители беше станал толкова голям, че те вече не се шегуваха. Плътно затваряйки вратите на града си, те поставиха на всяка врата могъщ воин. В продължение на шест дни израилевата войска обикаляше около града. На седмия ден го обиколи седем пъти. Както и преди, на хората беше заповядано да мълчат, за да се чува само звукът на тръбата. Народът трябваше само да наблюдава и когато тръбите затръбяха седми път, издавайки по-продължителен звук, всички трябваше силно да извикат на глас, тъй като Господ им предаваше града. „А на седмия ден станаха рано, при появата на зората и обиколиха града седем пъти по същия начин; само тоя ден обиколиха града седем пъти. И на седмия път, като свиреха свещениците с тръбите, Исус рече на людете: извикайте, защото Господ ви предаде града. (…) И тъй, людете извикаха и свещениците свиреха с тръбите; и като чуха людете тръбния глас и като издадоха людете гръмливия вик, стената падна на мястото си; людете влязоха в града, всеки право напред, и превзеха града”.
Бог показа на израилтяните, че не те завладяха Ханаан. Ерихон беше победен от Военачалника на Господните войнства. В покоряването на този град участваха сам Исус Христос и Неговите ангели. Той ръководеше небесните войнства, които разрушиха стените на Ерихон и позволиха на Исус Навин и израилевата армия да влязат в града. Извършвайки чудо, Бог не само укрепи вярата на Своя народ в славата Си, с която Той покори дръзките врагове, но и изобличи неговото минало неверие.
Ерихон беше хвърлил презрение към израилевия народ и Всевишния Бог. Когато жителите на града видяха, как израилтяните обикаляха града всеки ден, те се разтревожиха. Но всички се надяваха на защитните укрепления, на здравите и високи стени; предполагаха, че ще успеят да отблъснат всяка атака. Когато здравите стени на крепостта неочаквано изтрещяха и рухнаха, подобно тътнеж от най-силен гръм, ужас парализира жителите на града и те вече не можеха да оказват съпротива.
Исус Навин – мъдрият и посветен ръководител
Светият характер на Исус Навин с нищо не беше опетнен. Той беше мъдър водач, напълно посветил живота си на Бог. Преди смъртта си събра цялото израилево войнство и следвайки примера на Мойсей, му напомни за странстването в пустинята, и колко милостив беше Бог към израилтяните. После се обърна към тях с пламенна реч. Говори им как моавскиат цар тръгна на война с Израел и повика пророк Валаам, за да прокълне евреите, но Бог „не искаше да слуша Валаам и ги благослови” (Ис. Навин 24:10). После той каза: „Но, ако ви се види тежко да служите Господу, изберете днес кому искате да служите – на боговете ли, на които служеха бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Но аз и моят дом ще служим Господу. Тогава народът отговори, казвайки: Господ да не дава да Го изоставим, за да служим на други богове! Защото Господ, нашият Бог, Той е, Който изведе нас и бащите ни из египетската земя, от дома на робството, и Който извърши пред нас онези големи знамения, и ни опази през целия път, по който пътувахме, и между всичките племена, през които минахме”.
Народът обнови светия завет с Исус Навин. Хората му казаха: „На Господа, нашия Бог ще служим и Неговия глас ще слушаме” (Ис. Навин 24:24). Исус записа тези думи в книгата, която пазеше закона и съдбите, дадени на Мойсей от Бог. Целият израилев народ обичаше и почиташе Исус Навин и след смъртта му, дълго го оплакваха.
Свещениците вървяха пред народа, носейки ковчега, в който се намираше Божият закон. Когато те стъпиха в Йордан, водите се разтвориха. Свещениците продължиха да вървят, носейки ковчега, символ на Божието присъствие, а цялото израилево войнство следваше след тях. По средата на Йордан на свещениците беше наредено да спрат в коритото на реката дотогава, докато целият израилев народ не преминеше на другия бряг. Това поколение от израилевите синове бяха убедени, че водите на Йордан бяха спрени от онази Сила, която четиридесет години по-рано застави да се отдръпнат пред бащите им водите на Червено море. Тогава много от тях бяха деца, но сега бяха станали войни и преминаха Йордан в пълна бойна готовност.
Когато всичкият народ премина Йордан, по заповед на Исус, от реката излязоха свещениците и Йордан се устреми напред, връщайки се в руслото си. Това чудо, извършено от Бог за израилтяните, силно укрепи вярата им. Желаейки да съхрани за спомен това чудно преминаване, Господ заповяда на Исус да изберат по един човек от всяко коляно, който да вземе по един камък от дъното на реката от това място, където бяха стояли свещениците, и да ги принесат на раменете си, за да издигнат паметник в Галгал за спомен, как Израил беше преминал Йордан по сухо. След като свещениците излязоха от Йордан, Бог прибра могъщата река, водите й се втурнаха надолу и буйният поток се разля в коритото.
Аморейските царе, „които бяха оттатък Йордан, на запад и всичките ханаански царе, които бяха при морето, чуха, че Господ пресушил водата на Йордан пред израилтяните, доде преминали, сърцата им се стопиха, и душа не остана в тях, поради израилтяните” (Ис. Навин 5:1). Те знаеха, че израилтяните бяха поразили два моавски царя и този чуден преход през буйния, стремителен и широк Йордан, ги изпълни с голям страх. Минавайки през Йордан, Исус обряза всички мъже, родени в пустинята, а после продължиха пътя си по Ерихонските равнини. „Тогава Господ каза на Исус: Днес отърколих от вас египетския позор” (Ис. Навин 5:9).
Езическите народи безчестиха Господ и Неговия народ, докато евреите не обладаха ханаанската земя, която се надяваха да получат скоро, след изхода от Египет. Виждайки, че те дълго странстваха в пустинята, враговете им тържествуваха и горделиво се надсмиваха над Бог, заявявайки, че Той не бил в сила да въведе израилтяните в ханаанската земя. Сега, когато израилевият народ премина през Йордан по сухо, Неговите врагове повече не се смееха над тях.
До това време Бог продължаваше да храни Своя народ с манна, но сега, когато израилтяните се готвеха да завладеят Ханаан и да вкусят плодовете на тази земя, повече нямаха нужда от манна, и Бог спря да я изпраща.
Предводител на Господното войнство
За да се размисли, Исус Навин неволно се отдалечи от израилевата войска, да се помоли в самота, специалното Божие присъствие да го съпровожда винаги. И изведнъж видя един висок човек, облечен с военни дрехи и държащ в ръката си оголен меч. Исус не позна в него воин от армията си, но и на воин от неприятелската войска не приличаше. Навин топло поздрави война и каза: „Наш ли си или от неприятелите? А Той рече: Не, но за Военачалник на Господното войнство сега дойдох Аз. И Исус падна с лицето си на земята и се поклони; и рече Му: Що заповядва Господарят ми на слугата Си? А Военачалникът на Господното войнство рече на Исуса: Изуй обущата си от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус стори така”.
Това не беше обикновен Ангел. Беше сам Господ Исус Христос, Този, Който облечен в огнен стълб нощем и облачен - денем, ги водеше през пустинята. Мястото, на което те стояха, беше осветено от Неговото присъствие, затова на Исус Навин беше заповядано да снеме обущата си.
После Господ разказа на Исус Навин, какво трябваше да направи, за завладяването на Ерихон, а именно: Всички мъже, способни да воюват, шест дни поред трябваше да обикалят града веднъж, а на седмия – да обиколят Ерихон седем пъти.
Превземането на Ерихон
„Тогава Исус, Навиевият син, повика свещениците и рече им: Дигнете ковчега на завета и седем свещеника нека държат седем гръмливи тръби пред Божия ковчег. Рече на людете: Минете, та обиколете града; а въоръжените нека заминат пред Господния ковчег. И тъй, след като Исус говори на людете, седемте свещеника, които държаха седемте гръмливи тръби пред Господа, минаха и свиреха с тръбите; и ковчегът на Господния завет вървеше подире им. Въоръжените вървяха пред свещениците, които свиреха с тръбите и задната стража следваше зад ковчега, докато свещениците свиреха с тръбите. А Исус заповяда на людете, като каза: Да не викате, нито да се чуе гласа ви, нито да излезе дума из устата ви, до деня, когато ще ви кажа да извикате; и тъй, направи да обиколи Господния ковчег около града веднъж; и дойдоха в стана, и пренощуваха в стана”.
Еврейското войнство шестваше в пълен порядък. Отпред вървеше отряд въоръжени войни, екипирани не за боеви действия, а само вярващи и покоряващи се на дадените им указания. След тях вървяха седмина свещеника с тръби, а зад тях – ковчегът на Господния завет, блестящ от злато. Ковчегът, над който сияеше ореолът на славата, носеха свещеници, облечени в специални тържествени дрехи, което говореше за особено свята служба. В безупречен ред многочислената израилева армия се придвижваше непосредствено след тях – всяко коляно под своето знаме. Така те обиколиха града, носейки ковчега на Господния завет. Не се чуваше нищо, освен стъпките на могъщото войнство и тържественото звучене на тръбата, чието ехо отекваше по хълмовете и улиците на Ерихон.
С изумление и тревога стражите на обречения град следяха всяко движение на противника и съобщаваха на управителите, и началниците. Те не разбираха какво означава това шествие. Някои се надсмиваха, че израилтяните по такъв начин се канеха да завладеят града, докато други се изпълваха с благоговеен страх, гледайки величествения ковчег, тържествеността и достойнството, с които свещениците, и цялото израилево войнство, пред което вървеше Исус Навин, шестваха около града. Те си спомниха, как преди четиридесет години пред евреите се бяха разтворили водите на Червено море, а също как им беше осигурено преминаването през Йордан. Страхът на ерихонските жители беше станал толкова голям, че те вече не се шегуваха. Плътно затваряйки вратите на града си, те поставиха на всяка врата могъщ воин. В продължение на шест дни израилевата войска обикаляше около града. На седмия ден го обиколи седем пъти. Както и преди, на хората беше заповядано да мълчат, за да се чува само звукът на тръбата. Народът трябваше само да наблюдава и когато тръбите затръбяха седми път, издавайки по-продължителен звук, всички трябваше силно да извикат на глас, тъй като Господ им предаваше града. „А на седмия ден станаха рано, при появата на зората и обиколиха града седем пъти по същия начин; само тоя ден обиколиха града седем пъти. И на седмия път, като свиреха свещениците с тръбите, Исус рече на людете: извикайте, защото Господ ви предаде града. (…) И тъй, людете извикаха и свещениците свиреха с тръбите; и като чуха людете тръбния глас и като издадоха людете гръмливия вик, стената падна на мястото си; людете влязоха в града, всеки право напред, и превзеха града”.
Бог показа на израилтяните, че не те завладяха Ханаан. Ерихон беше победен от Военачалника на Господните войнства. В покоряването на този град участваха сам Исус Христос и Неговите ангели. Той ръководеше небесните войнства, които разрушиха стените на Ерихон и позволиха на Исус Навин и израилевата армия да влязат в града. Извършвайки чудо, Бог не само укрепи вярата на Своя народ в славата Си, с която Той покори дръзките врагове, но и изобличи неговото минало неверие.
Ерихон беше хвърлил презрение към израилевия народ и Всевишния Бог. Когато жителите на града видяха, как израилтяните обикаляха града всеки ден, те се разтревожиха. Но всички се надяваха на защитните укрепления, на здравите и високи стени; предполагаха, че ще успеят да отблъснат всяка атака. Когато здравите стени на крепостта неочаквано изтрещяха и рухнаха, подобно тътнеж от най-силен гръм, ужас парализира жителите на града и те вече не можеха да оказват съпротива.
Исус Навин – мъдрият и посветен ръководител
Светият характер на Исус Навин с нищо не беше опетнен. Той беше мъдър водач, напълно посветил живота си на Бог. Преди смъртта си събра цялото израилево войнство и следвайки примера на Мойсей, му напомни за странстването в пустинята, и колко милостив беше Бог към израилтяните. После се обърна към тях с пламенна реч. Говори им как моавскиат цар тръгна на война с Израел и повика пророк Валаам, за да прокълне евреите, но Бог „не искаше да слуша Валаам и ги благослови” (Ис. Навин 24:10). После той каза: „Но, ако ви се види тежко да служите Господу, изберете днес кому искате да служите – на боговете ли, на които служеха бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Но аз и моят дом ще служим Господу. Тогава народът отговори, казвайки: Господ да не дава да Го изоставим, за да служим на други богове! Защото Господ, нашият Бог, Той е, Който изведе нас и бащите ни из египетската земя, от дома на робството, и Който извърши пред нас онези големи знамения, и ни опази през целия път, по който пътувахме, и между всичките племена, през които минахме”.
Народът обнови светия завет с Исус Навин. Хората му казаха: „На Господа, нашия Бог ще служим и Неговия глас ще слушаме” (Ис. Навин 24:24). Исус записа тези думи в книгата, която пазеше закона и съдбите, дадени на Мойсей от Бог. Целият израилев народ обичаше и почиташе Исус Навин и след смъртта му, дълго го оплакваха.
RSS Feed
