“Светлина, която свети в тъмно място”
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
“ДВЕТЕ ПЛАНИНИ”
Надер Мансур
Уеначи, юни 2018 г.
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
“ДВЕТЕ ПЛАНИНИ”
Надер Мансур
Уеначи, юни 2018 г.
Добре. Заглавието на изследването ни тази сутрин е “Двете планини”. Ще разглеждаме две конкретни планини в Писанието и какво можем да научим от връзката им една с друга и какво можем да научим за това на коя планина се намираме ние, в своето християнско ходене с Господа.
Има много планини в Библията. Често в Писанието Бог се разкрива на планински връх. Няма да провеждам днес тази викторина, но ако трябва да изследвате паметта си или историите на Библията, ще откриете, че много значими събития в Писанието са се случили на планина, или са свързани с планина – както в Стария, така и в Новия завет. Но двете планини, които искам да разгледам днес, са свързани с… двете най-значими планини.
Разбира се, най-значимата планина в Стария завет би била… коя? Планината Синай, много добре. Това е Планината на закона, разбира се. Това е планината, на която Бог слезе и Той общуваше със Своя народ по един много забележителен начин. Това е Планината на закона, планината Синай. Има и други планини. Дори Ерусалим беше построен върху планина, където в крайна сметка беше разположен Божият храм, където се намираше Божието присъствие. Но, разбира се, планината Синай остава най-впечатляващата или най-значима планина в Стария завет.
Какво да кажем за Новия завет? Хубаво. Сион, добре. Има редица планини в Новия завет. Знаем, че имаше проповед, изнесена на…? На планината, нали? И я изнесе Исус. Това беше една много значима проповед. И там има някои интересни паралели между Христос, Който учеше народа на планината, и Мойсей, който учеше народа на планината – някои интересни паралели.
Но най-значимата планинска сцена в евангелията, убеден съм, е вероятно история, която се цитира съвсем малко. И това е историята на планината на…? Преображението. Тя е спомената всъщност в три евангелия, а не само в едно. И Петър говори за нея по-нататък в посланието си, Планината на преображението.
И така, това са двете планини, които искам да разгледаме днес. Тези две истории ще изследваме в известни подробности, и ще видим какво можем да научим за тези две планини и какво представляват те, има ли някакви паралели, има ли някакви прилики, има ли някаква връзка между тези две планини, освен това, че и двете са събития на нещо, случило се на планина. Има такава. И ще видим тази връзка днес. Те всъщност са пълни с уроци, предназначени да ни помогнат да разберем някои от действителностите, които донесе Исус, когато Той дойде и постигна спасителния план.
Затова ще погледнем някои от приликите, ще погледнем някои разлики, и ще видим какво можем да научим, за да определим на коя от тези две планини се намираме ние. Така че това не са само истории, които ще разгледаме и в които ще намираме някои подробности.
Необходимо е да направим приложение за днешния ден. И има много важно приложение, което е необходимо да направим, защото тези две планини всъщност представляват коя опитност имате вие като християнин. Ще изследваме това заедно.
Няма да се впускам в твърде големи подробности за планината Синай. Това са двете планини, ако трябва да ги сложим една до друга. Добре запознати сме с подробностите около планината Синай, където беше даден законът. Бог се срещна с народа. Особено ако сте пазещ закона адвентист от седмия ден, какъвто е всеки добър адвентист от седмия ден, знаем всичко за Изход 20 гл. и Планината на закона и за закона, който беше даден. Не е ли така? Доста запознати сме с това. Именно това е мисията ни – да казваме на хората за това. Именно това искам да научим днес.
Но искам да погледна малко по-отблизо Планината на преображението, защото това е история, която никога не ми е въздействала истински. Всъщност аз никога не съм разбирал правилно значимостта на тази малка история, записана в три евангелия. И докато разглеждаме някои от подробностите, искам да ги имате предвид, и тогава ще ги сравним и съпоставим със Синай, и се надявам, че тогава ще видим от тази конкретна история да се появява една наистина невероятна картина.
Така че ако носите Библията си (а стиховете ще бъдат и на екрана), докладът на Матей за Планината на преображението се намира в 17 гл., от 1 ст. нататък. От първия стих. Тук той казва:
“След шест дни Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан и заведе само тях на една висока планина. И се преобрази пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. И, ето, явиха им се Моисей и Илия, които разговаряха с Него. А Петър проговори, като каза на Исус: Господи, добре е да сме тук; ако искаш, аз ще направя тук три шатри - за Теб една, за Моисей една и една за Илия. А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и, ето, от облака се чу глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте. И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си и много се уплашиха. А Исус се приближи при тях, допря се до тях и каза: Станете, не бойте се! И те, като повдигнаха очи, не видяха никого освен Исус сам. И като слизаха от планината, Исус им заръча: На никого не казвайте за това видение, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите.”
Позната история. Тя всъщност се намира в библейските разкази за деца. Интересна среща – Исус, Мойсей и Илия, - на която станаха свидетели Петър, Яков и Йоан.
Причината, поради която прочетох това е, че тук се съдържат някои подробности, които е важно да помним. Понякога пропускаме тези подробности. Те всъщност са от голямо значение, във връзка с тази конкретна история.
Защо Бог изпрати тези двама мъже, за да говорят с Исус? Какъв беше смисълът на това конкретно събитие? Защо Исус им каза да не го откриват на никого, докато Исус бъде възкресен? И какво е значението на цялото това нещо? За какво се отнасяше то в действителност?
Това предстои да открием. Ето защо разглеждането на тези подробности е толкова важно.
Искам да прочета това също и от доклада на Лука, защото в Лука имаме някои други малки подробности, и тогава ще можем да съберем всичко и да видим какво можем да научим. Но искам да го поддържаме свежо в ума си. Затова искам да го прочета. Лука 9 гл. е мястото, където той записва това, от 27 ст. нататък. Той казва:
“А казвам ви наистина: има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство. И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо. И ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за Неговата смърт, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим. А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Иисус: Наставниче, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: една за Теб, една за Мойсей и една за Илия - без да знае какво говори. И докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се уплашиха, като влязоха в облака. И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте. И когато гласът престана, Иисус се намери сам. И те замълчаха и в онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели.”
Според заръката на Исус, както Той им беше казал конкретно да не правят това. Интересна сцена, нали? Дадени са още подробности.
Сега всъщност знаем за какво говореха на Исус Мойсей и Илия. Те Му говореха за… какво? За смъртта Му. Не е ли така? Следователно, те водят това разискване за смъртта Му. Казва се, че всички те се явили в слава. И това конкретно видение, както говори за него Исус, е свързано с… чие царство? С Божието царство, защото в началото на пасажа (току-що го прочетохме), в 27 ст. Исус казва:
“А ви казвам наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.”
Следователно, тази история на Планината на преображението е изпълнение на обещанието, което Исус дава. Това е видение, при което те виждат… чие царство? Божието царство. Но това е видение.
Искам само малко да обясня това в хода на изследването. И така, какво означават тези подробности? Нека ви ги обобщя, само за да можем да ги запазим свежи в ума си, тъй като те са от значение. Това е видение, свързано с Божието царство.
Те бяха на висока планина, където Исус отиде да се моли. Той беше преобразен, блестеше, или Той беше прославен. Мойсей и Илия се явиха заедно с Него в слава. И те Му говореха за смъртта Му. И докато те си тръгваха, Петър каза:
“Защо да не направим три шатри за всички?”
И тогава този ярък облак ги засенява и учениците биват обхванати от този облак. И тогава те чуват Отец да говори за Сина Си, и тогава Той дава заръка да слушат Сина. След това с тях остава само Исус и Той им заръчва да не разказват видението на никого, до времето след възкресението Му.
Защо Исус им даде тази заръка?
Отговорът се намира в самата заръка: защото това беше видение за нещо, което щеше да се състои след Неговото възкресение. Онова, което се случи на Планината на преображението, беше всъщност откровение за бъдещо събитие, което щеше да се състои. И заръката на Исус към тях потвърждава това. Той им казва:
“Не разказвайте това видение на никого до времето след като бъда възкресен. Защото, с други думи, това видение е свързано със събитие, което ще се случи след като бъда възкресен.”
Следите ли?
Това е заръката, която Той им дава. Искаме да узнаем какво точно е това събитие и как можем да свържем точките. Но причината, поради която сложих тук тези подробности е, че искам да ги помните, когато започнем да гледаме другата планина, и ще започнем да виждаме някои интересни паралели.
По-нататък в посланието си Петър ни дава допълнително загатване за това конкретно събитие и какво обозначава то. 2 Петрово 1:16:
“Защото когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната Слава дойде до Него такъв глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение." И самите ние чухме този глас да идва от небето, когато бяхме с Него на святата планина.”
За каква история говори той? За Планината на преображението. Следователно, когато Отец проговори и каза “Този е Моят възлюбен Син”, Исус получи… какво? Почест и…? Слава. Това много наподобява друго събитие, при което също Отец говореше и каза “Този е Моят възлюбен Син” - при кръщението. И по онова време Исус също получи почест и..? Слава. И славата, която Той получи там, беше символизирана от този гълъб, слизащ на Него. Той получи Светия Дух. Така че съществува връзка между получаването на Светия Дух и получаването на слава – важна връзка, която Петър установява тук.
И апостол Йоан също записва друга връзка, докато ние събираме сведенията, които разглеждаме. Йоан 7:38, 39 (говори Исус):
“Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието. А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат; защото Светият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.”
Виждате ли връзка тук? Слава и Дух. Виждаме това на Планината на преображението, виждаме това и в историята на кръщението. Т.е. това, което казва тук апостол Йоан е, че имаше нещо, за което говореше Исус, което предстоеше – Светият Дух, символизиран или представен като реки от жива вода. С други думи, едно изобилно изливане на Духа.
Но за да настъпеше това изливане на Духа, трябваше първо да се случи нещо. Какво беше то? Исус трябваше да бъде…? Прославен. На Планината на преображението наблюдаваме видение, при което Исус беше…? Прославен. Следователно, това видение на Планината на преображението се занимава с онова, за което говори тук апостолът. Осъзнавате ли това?
За кое събитие след Христовото възкресение знаем, при което Исус беше прославен и настъпи изливане на Духа? Петдесетница. Следователно, историята на Планината на преображението е видение за… кое събитие? За деня на Петдесетница. Това всъщност е илюстрация на онова, за което се отнася денят на Петдесетница и какво щеше да се случи в деня на Петдесетница.
И Исус го показа като предварителен преглед на учениците Си и им каза:
“Задръжте това, не го казвайте на никого докато бъда възкресен.”
И те всъщност преживяха изпълнението на това видение в деня на Петдесетница. Но това не е краят на разказа. Има важни подробности, които искам да изследваме. Но виждате ли връзката?
Знаете ли, чел съм разказа за Планината на преображението многократно. Никога не бях виждал връзката. Въпрос на факт е, че видяхме, че Исус даде обещание. Той каза, че някои от стоящите там ще живеят, те няма да умрат, докато видят Божието царство. И Той ги отведе в планината, трима от тези ученици, и им показа тази опитност, тази опитност на Планината на преображението, в която Той беше прославен. Това е изпълнението на думите Му. Защото всички тези ученици всъщност доживяха да преживеят изпълнението на това видение, което е денят на…? Петдесетница. Която с други думи е… чие царство? Божието.
Следователно, Планината на преображението беше предварителен преглед, или видение. Тя беше преживяване, което беше предзнаменование или предсказваше този конкретен аспект. И обикновено хората казват:
“Това беше миниатюрно представяне на Божието царство, защото там имате Мойсей и той представлява онези хора, които са умрели и са възкресени, и от друга страна имате Илия, който представлява преобразените хора, които не умират. И между двамата стои Христос – имате миниатюрно представяне на Божието царство.”
Чували ли сте това?
Това е много добро описание, но то не е всичко. В историята всъщност има много повече, както ще видим. И така, това беше видение за деня на Петдесетница. Деяния 2:32. Говори Петър, който присъстваше на тази планина, и казва:
“Бог възкреси този Исус, на което ние всички сме свидетели. И така, като се възвиси отдясно на Бога и взе от Отца обещания Свят Дух, Той изля това, което виждате и чувате.”
Петър разбираше, че в деня на Петдесетница, когато те получиха Духа, в същото време в небето Исус беше…? Прославян. И веднага щом Исус беше прославен, Той изпрати този Дух.
Ето какво всъщност се случи на Планината на преображението (както ще видим). И така, тези две планини са от голямо значение – Планината на закона (планината Синай) и Планината на славата, докато правим сравнение между тях. Защото събитията, състояли се там, са паралелни. И в този паралел всъщност виждаме един много важен преход между две неща. Да погледнем някои паралели, и се надявам, че докато разглеждаме подробностите ще започнем да осъзнаваме нещата малко повече.
На планината Синай, когато Израилевият народ пристигна на планината Синай, знае ли някой колко дни бяха необходими от Изхода докато народът пристигна при планината Синай, за да чуе закона? Добре, ще ви помогна, за да не налучквате и да не се правите догадки в тъмното, защото не сте очаквали този въпрос.
Но се разбира, че от жертването на агнето, от пасхалното агне (помните ли?) до планината Синай са около 50 дни. Разбира се, че даването на закона на планината Синай беше по същото време, по което Бог беше дал заръка за празника, известен като Петдесетница, който настъпва 50 дни след пасхалния празник, и по-конкретно церемонията с движимия принос от безквасен хляб, свързан с пасхалния празник. Както и да е, да не се впускам в твърде големи подробности за това.
Колко дни след Христовата жертва настъпи денят на Петдесетница? Петдесет дни. И това беше символизирано в тази конкретна история, Планината на преображението.
На планината Синай Мойсей прекарва 40 дни с Бога и слиза, и поучава хората.
Христос прекарва 40 дни със Своя народ преди да отиде в Небето, възнесението Му.
Мойсей слиза от планината… Помните ли, че той трябваше да направи нещо с лицето си? Той трябваше да покрие лицето си. Защо? То блестеше. Там имаше слава.
Исус беше прославен на Планината на преображението, в това видение, и Той беше прославен в небето в дена на Петдесетница, в изпълнение на това видение.
Ето интересното: когато Мойсей слезе…
Какво беше цялото предназначение на планината Синай? Какво беше дадено на планината Синай? Даването на закона. Не е ли така?
Какво беше дадено на Планината на преображението? Исус. Беше даден Исус Христос. И това е онагледено много уместно, защото то е от голямо значение.
Бог даде закона на планината Синай и хората трябваше да слушат закона и да внимават на думите на закона. Не е ли така?
Кого, според думите на Отец, трябваше да слушат те, на Планината на преображението? Той каза:
“Този е Моят възлюбен Син... Него слушайте.”
Тук се осъществяваше преход. Две планини и се състоят две различни неща. И е интересно, че Бог изпраща Мойсей, за да стои заедно с Исус. Мойсей, разбира се, представлява… какво? Не само хората, които са умрели и ще бъдат възкресени. Той представлява закона. Той стои заедно с Христос. И сега Отец не казва:
“Слушайте закона.”
Какво казва Той? Да слушаме Неговия Син.
Какво се случи в деня на Петдесетница? Какво беше дадено? Духът. А ние знаем, че Духът е не друг, а…? Христос.
Ето какво представлява историята на Планината на преображението.
Мойсей и Илия са си тръгнали. Те изчезват. И кой остава с учениците? Само Христос. Той идва и прекарва останалата част от времето с учениците Си. Ето какво се случи в деня на Петдесетница. Кой слезе, за да бъде с учениците? Исус, а не някой друг. Това е Духът.
Има много планини в Библията. Често в Писанието Бог се разкрива на планински връх. Няма да провеждам днес тази викторина, но ако трябва да изследвате паметта си или историите на Библията, ще откриете, че много значими събития в Писанието са се случили на планина, или са свързани с планина – както в Стария, така и в Новия завет. Но двете планини, които искам да разгледам днес, са свързани с… двете най-значими планини.
Разбира се, най-значимата планина в Стария завет би била… коя? Планината Синай, много добре. Това е Планината на закона, разбира се. Това е планината, на която Бог слезе и Той общуваше със Своя народ по един много забележителен начин. Това е Планината на закона, планината Синай. Има и други планини. Дори Ерусалим беше построен върху планина, където в крайна сметка беше разположен Божият храм, където се намираше Божието присъствие. Но, разбира се, планината Синай остава най-впечатляващата или най-значима планина в Стария завет.
Какво да кажем за Новия завет? Хубаво. Сион, добре. Има редица планини в Новия завет. Знаем, че имаше проповед, изнесена на…? На планината, нали? И я изнесе Исус. Това беше една много значима проповед. И там има някои интересни паралели между Христос, Който учеше народа на планината, и Мойсей, който учеше народа на планината – някои интересни паралели.
Но най-значимата планинска сцена в евангелията, убеден съм, е вероятно история, която се цитира съвсем малко. И това е историята на планината на…? Преображението. Тя е спомената всъщност в три евангелия, а не само в едно. И Петър говори за нея по-нататък в посланието си, Планината на преображението.
И така, това са двете планини, които искам да разгледаме днес. Тези две истории ще изследваме в известни подробности, и ще видим какво можем да научим за тези две планини и какво представляват те, има ли някакви паралели, има ли някакви прилики, има ли някаква връзка между тези две планини, освен това, че и двете са събития на нещо, случило се на планина. Има такава. И ще видим тази връзка днес. Те всъщност са пълни с уроци, предназначени да ни помогнат да разберем някои от действителностите, които донесе Исус, когато Той дойде и постигна спасителния план.
Затова ще погледнем някои от приликите, ще погледнем някои разлики, и ще видим какво можем да научим, за да определим на коя от тези две планини се намираме ние. Така че това не са само истории, които ще разгледаме и в които ще намираме някои подробности.
Необходимо е да направим приложение за днешния ден. И има много важно приложение, което е необходимо да направим, защото тези две планини всъщност представляват коя опитност имате вие като християнин. Ще изследваме това заедно.
Няма да се впускам в твърде големи подробности за планината Синай. Това са двете планини, ако трябва да ги сложим една до друга. Добре запознати сме с подробностите около планината Синай, където беше даден законът. Бог се срещна с народа. Особено ако сте пазещ закона адвентист от седмия ден, какъвто е всеки добър адвентист от седмия ден, знаем всичко за Изход 20 гл. и Планината на закона и за закона, който беше даден. Не е ли така? Доста запознати сме с това. Именно това е мисията ни – да казваме на хората за това. Именно това искам да научим днес.
Но искам да погледна малко по-отблизо Планината на преображението, защото това е история, която никога не ми е въздействала истински. Всъщност аз никога не съм разбирал правилно значимостта на тази малка история, записана в три евангелия. И докато разглеждаме някои от подробностите, искам да ги имате предвид, и тогава ще ги сравним и съпоставим със Синай, и се надявам, че тогава ще видим от тази конкретна история да се появява една наистина невероятна картина.
Така че ако носите Библията си (а стиховете ще бъдат и на екрана), докладът на Матей за Планината на преображението се намира в 17 гл., от 1 ст. нататък. От първия стих. Тук той казва:
“След шест дни Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан и заведе само тях на една висока планина. И се преобрази пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. И, ето, явиха им се Моисей и Илия, които разговаряха с Него. А Петър проговори, като каза на Исус: Господи, добре е да сме тук; ако искаш, аз ще направя тук три шатри - за Теб една, за Моисей една и една за Илия. А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и, ето, от облака се чу глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте. И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си и много се уплашиха. А Исус се приближи при тях, допря се до тях и каза: Станете, не бойте се! И те, като повдигнаха очи, не видяха никого освен Исус сам. И като слизаха от планината, Исус им заръча: На никого не казвайте за това видение, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите.”
Позната история. Тя всъщност се намира в библейските разкази за деца. Интересна среща – Исус, Мойсей и Илия, - на която станаха свидетели Петър, Яков и Йоан.
Причината, поради която прочетох това е, че тук се съдържат някои подробности, които е важно да помним. Понякога пропускаме тези подробности. Те всъщност са от голямо значение, във връзка с тази конкретна история.
Защо Бог изпрати тези двама мъже, за да говорят с Исус? Какъв беше смисълът на това конкретно събитие? Защо Исус им каза да не го откриват на никого, докато Исус бъде възкресен? И какво е значението на цялото това нещо? За какво се отнасяше то в действителност?
Това предстои да открием. Ето защо разглеждането на тези подробности е толкова важно.
Искам да прочета това също и от доклада на Лука, защото в Лука имаме някои други малки подробности, и тогава ще можем да съберем всичко и да видим какво можем да научим. Но искам да го поддържаме свежо в ума си. Затова искам да го прочета. Лука 9 гл. е мястото, където той записва това, от 27 ст. нататък. Той казва:
“А казвам ви наистина: има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство. И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо. И ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за Неговата смърт, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим. А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Иисус: Наставниче, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: една за Теб, една за Мойсей и една за Илия - без да знае какво говори. И докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се уплашиха, като влязоха в облака. И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте. И когато гласът престана, Иисус се намери сам. И те замълчаха и в онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели.”
Според заръката на Исус, както Той им беше казал конкретно да не правят това. Интересна сцена, нали? Дадени са още подробности.
Сега всъщност знаем за какво говореха на Исус Мойсей и Илия. Те Му говореха за… какво? За смъртта Му. Не е ли така? Следователно, те водят това разискване за смъртта Му. Казва се, че всички те се явили в слава. И това конкретно видение, както говори за него Исус, е свързано с… чие царство? С Божието царство, защото в началото на пасажа (току-що го прочетохме), в 27 ст. Исус казва:
“А ви казвам наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.”
Следователно, тази история на Планината на преображението е изпълнение на обещанието, което Исус дава. Това е видение, при което те виждат… чие царство? Божието царство. Но това е видение.
Искам само малко да обясня това в хода на изследването. И така, какво означават тези подробности? Нека ви ги обобщя, само за да можем да ги запазим свежи в ума си, тъй като те са от значение. Това е видение, свързано с Божието царство.
Те бяха на висока планина, където Исус отиде да се моли. Той беше преобразен, блестеше, или Той беше прославен. Мойсей и Илия се явиха заедно с Него в слава. И те Му говореха за смъртта Му. И докато те си тръгваха, Петър каза:
“Защо да не направим три шатри за всички?”
И тогава този ярък облак ги засенява и учениците биват обхванати от този облак. И тогава те чуват Отец да говори за Сина Си, и тогава Той дава заръка да слушат Сина. След това с тях остава само Исус и Той им заръчва да не разказват видението на никого, до времето след възкресението Му.
Защо Исус им даде тази заръка?
Отговорът се намира в самата заръка: защото това беше видение за нещо, което щеше да се състои след Неговото възкресение. Онова, което се случи на Планината на преображението, беше всъщност откровение за бъдещо събитие, което щеше да се състои. И заръката на Исус към тях потвърждава това. Той им казва:
“Не разказвайте това видение на никого до времето след като бъда възкресен. Защото, с други думи, това видение е свързано със събитие, което ще се случи след като бъда възкресен.”
Следите ли?
Това е заръката, която Той им дава. Искаме да узнаем какво точно е това събитие и как можем да свържем точките. Но причината, поради която сложих тук тези подробности е, че искам да ги помните, когато започнем да гледаме другата планина, и ще започнем да виждаме някои интересни паралели.
По-нататък в посланието си Петър ни дава допълнително загатване за това конкретно събитие и какво обозначава то. 2 Петрово 1:16:
“Защото когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната Слава дойде до Него такъв глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение." И самите ние чухме този глас да идва от небето, когато бяхме с Него на святата планина.”
За каква история говори той? За Планината на преображението. Следователно, когато Отец проговори и каза “Този е Моят възлюбен Син”, Исус получи… какво? Почест и…? Слава. Това много наподобява друго събитие, при което също Отец говореше и каза “Този е Моят възлюбен Син” - при кръщението. И по онова време Исус също получи почест и..? Слава. И славата, която Той получи там, беше символизирана от този гълъб, слизащ на Него. Той получи Светия Дух. Така че съществува връзка между получаването на Светия Дух и получаването на слава – важна връзка, която Петър установява тук.
И апостол Йоан също записва друга връзка, докато ние събираме сведенията, които разглеждаме. Йоан 7:38, 39 (говори Исус):
“Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието. А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат; защото Светият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.”
Виждате ли връзка тук? Слава и Дух. Виждаме това на Планината на преображението, виждаме това и в историята на кръщението. Т.е. това, което казва тук апостол Йоан е, че имаше нещо, за което говореше Исус, което предстоеше – Светият Дух, символизиран или представен като реки от жива вода. С други думи, едно изобилно изливане на Духа.
Но за да настъпеше това изливане на Духа, трябваше първо да се случи нещо. Какво беше то? Исус трябваше да бъде…? Прославен. На Планината на преображението наблюдаваме видение, при което Исус беше…? Прославен. Следователно, това видение на Планината на преображението се занимава с онова, за което говори тук апостолът. Осъзнавате ли това?
За кое събитие след Христовото възкресение знаем, при което Исус беше прославен и настъпи изливане на Духа? Петдесетница. Следователно, историята на Планината на преображението е видение за… кое събитие? За деня на Петдесетница. Това всъщност е илюстрация на онова, за което се отнася денят на Петдесетница и какво щеше да се случи в деня на Петдесетница.
И Исус го показа като предварителен преглед на учениците Си и им каза:
“Задръжте това, не го казвайте на никого докато бъда възкресен.”
И те всъщност преживяха изпълнението на това видение в деня на Петдесетница. Но това не е краят на разказа. Има важни подробности, които искам да изследваме. Но виждате ли връзката?
Знаете ли, чел съм разказа за Планината на преображението многократно. Никога не бях виждал връзката. Въпрос на факт е, че видяхме, че Исус даде обещание. Той каза, че някои от стоящите там ще живеят, те няма да умрат, докато видят Божието царство. И Той ги отведе в планината, трима от тези ученици, и им показа тази опитност, тази опитност на Планината на преображението, в която Той беше прославен. Това е изпълнението на думите Му. Защото всички тези ученици всъщност доживяха да преживеят изпълнението на това видение, което е денят на…? Петдесетница. Която с други думи е… чие царство? Божието.
Следователно, Планината на преображението беше предварителен преглед, или видение. Тя беше преживяване, което беше предзнаменование или предсказваше този конкретен аспект. И обикновено хората казват:
“Това беше миниатюрно представяне на Божието царство, защото там имате Мойсей и той представлява онези хора, които са умрели и са възкресени, и от друга страна имате Илия, който представлява преобразените хора, които не умират. И между двамата стои Христос – имате миниатюрно представяне на Божието царство.”
Чували ли сте това?
Това е много добро описание, но то не е всичко. В историята всъщност има много повече, както ще видим. И така, това беше видение за деня на Петдесетница. Деяния 2:32. Говори Петър, който присъстваше на тази планина, и казва:
“Бог възкреси този Исус, на което ние всички сме свидетели. И така, като се възвиси отдясно на Бога и взе от Отца обещания Свят Дух, Той изля това, което виждате и чувате.”
Петър разбираше, че в деня на Петдесетница, когато те получиха Духа, в същото време в небето Исус беше…? Прославян. И веднага щом Исус беше прославен, Той изпрати този Дух.
Ето какво всъщност се случи на Планината на преображението (както ще видим). И така, тези две планини са от голямо значение – Планината на закона (планината Синай) и Планината на славата, докато правим сравнение между тях. Защото събитията, състояли се там, са паралелни. И в този паралел всъщност виждаме един много важен преход между две неща. Да погледнем някои паралели, и се надявам, че докато разглеждаме подробностите ще започнем да осъзнаваме нещата малко повече.
На планината Синай, когато Израилевият народ пристигна на планината Синай, знае ли някой колко дни бяха необходими от Изхода докато народът пристигна при планината Синай, за да чуе закона? Добре, ще ви помогна, за да не налучквате и да не се правите догадки в тъмното, защото не сте очаквали този въпрос.
Но се разбира, че от жертването на агнето, от пасхалното агне (помните ли?) до планината Синай са около 50 дни. Разбира се, че даването на закона на планината Синай беше по същото време, по което Бог беше дал заръка за празника, известен като Петдесетница, който настъпва 50 дни след пасхалния празник, и по-конкретно церемонията с движимия принос от безквасен хляб, свързан с пасхалния празник. Както и да е, да не се впускам в твърде големи подробности за това.
Колко дни след Христовата жертва настъпи денят на Петдесетница? Петдесет дни. И това беше символизирано в тази конкретна история, Планината на преображението.
На планината Синай Мойсей прекарва 40 дни с Бога и слиза, и поучава хората.
Христос прекарва 40 дни със Своя народ преди да отиде в Небето, възнесението Му.
Мойсей слиза от планината… Помните ли, че той трябваше да направи нещо с лицето си? Той трябваше да покрие лицето си. Защо? То блестеше. Там имаше слава.
Исус беше прославен на Планината на преображението, в това видение, и Той беше прославен в небето в дена на Петдесетница, в изпълнение на това видение.
Ето интересното: когато Мойсей слезе…
Какво беше цялото предназначение на планината Синай? Какво беше дадено на планината Синай? Даването на закона. Не е ли така?
Какво беше дадено на Планината на преображението? Исус. Беше даден Исус Христос. И това е онагледено много уместно, защото то е от голямо значение.
Бог даде закона на планината Синай и хората трябваше да слушат закона и да внимават на думите на закона. Не е ли така?
Кого, според думите на Отец, трябваше да слушат те, на Планината на преображението? Той каза:
“Този е Моят възлюбен Син... Него слушайте.”
Тук се осъществяваше преход. Две планини и се състоят две различни неща. И е интересно, че Бог изпраща Мойсей, за да стои заедно с Исус. Мойсей, разбира се, представлява… какво? Не само хората, които са умрели и ще бъдат възкресени. Той представлява закона. Той стои заедно с Христос. И сега Отец не казва:
“Слушайте закона.”
Какво казва Той? Да слушаме Неговия Син.
Какво се случи в деня на Петдесетница? Какво беше дадено? Духът. А ние знаем, че Духът е не друг, а…? Христос.
Ето какво представлява историята на Планината на преображението.
Мойсей и Илия са си тръгнали. Те изчезват. И кой остава с учениците? Само Христос. Той идва и прекарва останалата част от времето с учениците Си. Ето какво се случи в деня на Петдесетница. Кой слезе, за да бъде с учениците? Исус, а не някой друг. Това е Духът.
И така, разбирането на истината за Бога е важен ключ, който да ни помогне да дешифрираме, или разберем, някои от тези библейски истории. Не е ли удивително? Всичко това се съдържа в историята на Планината на преображението. Честно казано, аз не мислех, че тази история е толкова важна. Тя всъщност е особено важна. Има още една подробност.
Ако си спомняте, на планината Синай Бог даде много конкретни заръки.
Той им каза да поставят заграждения в подножието на планината, и хората не биваше да прекосяват тези заграждения. Не е ли така? Ако прекосяха това заграждение, какво щеше да се случи? Те трябваше да умрат. И тогава, когато Бог слязъл на планината, Библията ни казва, че имало гъст облак и дим върху планината.
Имаше ли облак на Планината на преображението? И какво се случи? Учениците влязоха в облака. Знаете ли, че това е от голямо значение?
На планината Синай има заграждение и никой не влиза в облака. Хората стоят настрана.
На Планината на преображението този облак обгръща учениците.
Ето какво се случи в деня на Петдесетница.
Много значим детайл. Да видя дали мога да онагледя това така: веднъж в Стария завет (помните) Библията казва, че когато предстоеше да посветят храма или когато служеха в храма, Божията слава изпълваше храма дотолкова, че… какво се случваше? Свещениците трябваше да…? Излязат.
Виждате много подобна, но различна ситуация на Планината на преображението, където Господната слава, този облак, идва, и този път учениците не са изключени. Те всъщност са…? Включени, те са обхванати в облака. Те не са унищожени.
Знаете ли какво символизира това? Сега Бог е едно със Своя народ по начин, който не се беше случвал преди. Какво осъществи разликата? Христос. И постигнатото от Христос. Христос ни даде възможност всъщност да дойдем до тази близост. И именно това беше символизирано в тази конкретна история, в този конкретен детайл от историята. И не само това, но това се символизира също и по следния начин. Да прочетем този стих, Изход 19:18:
“А Синайската планина беше цялата в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът й се вдигаше като дим от пещ и цялата планина се тресеше силно.”
Имаше огън на върха на планината, нали?
Помните ли какво се случи в деня на Петдесетница? Деяния 2:3:
“И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.”
Къде е огънят сега? Върху хората. Преди това той беше на планината и на хората не беше позволено да се доближават до планината. Имаше заграждение. Не ходите там, не се допирате, не престъпвате. От Планината на преображението и от случилото се, нейното изпълнение в деня на Петдесетница, виждаме, че този огън сега не е отделен, не е далечен, а е всъщност поотделно върху всеки човек.
Ето защо сравняваме тези две планини и какво всъщност представляват те.
Друга много интересна подробност по отношение на тази история е събитие, състояло се на планината Синай, и това събитие беше отстъплението със златното теле. Помните ли това? Точно там, в подножието на планината, докато Мойсей получаваше закона хората се умориха, малко се разочароваха, каквото и да беше това, и в крайна сметка те се поклониха на златното теле. Знаете историята. Мойсей слиза, вижда това и се ужасява. Какво прави той? Хвърля каменните плочи и те се счупват. И тогава се случва нещо интересно. Състоя се очистване на стана. И левитите взеха участие в това. Помните ли какво се случи там? Изход 32:28 ни казва това:
“И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в този ден от народа паднаха около три хиляди мъже.”
Интересно, нали? Три хиляди мъже бяха убити при планината Синай при даването на закона, поради бунта си. Виждате ли паралел в деня на Петдесетница? Ето го, Деяния 2:41:
“И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се присъединиха около три хиляди души.”
Уау!
Смърт и живот.
Започвате ли да виждате значимостта на тези две планини?
Съществуват много важни паралели.
Планината на закона и Планината на славата, където беше даден Духът. Смърт и живот, онагледени по много графичен начин в тези две истории. Но просто е необходимо да осъществим връзката, необходимо е да ги видим заедно. И така, има много други паралели, но тези са значимите, върху които искам да се съсредоточим и да видим какво можем да научим в следствие от това.
И така, Бог предвидя и планира събитията на деня н Петдесетница в Деяния 2 гл. още от времето на Изхода. И там се случиха неща с за да символизират и обозначат време, което щеше да настъпи, в което нещата щяха да бъдат правени по един много по-добър начин.
Там, където Бог даде закона, сега Той дава собствения Си Син, Бог дава собствения Си Дух. Бог взема Своя народ в Себе Си, за да бъде едно с тях, докато преди това Той казва:
“Ще дойда на планината и вие стойте ей там, и не се приближавайте.”
Сега имаме един много по-добър начин. Виждате същността. Много значими истории. Ето защо апостолът записва за нас този детайл, в Йоан 1:17:
“Понеже законът беше даден чрез Моисей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос.”
Това е историята на двете планини. Осъзнавате ли това?
Разбира се, къде беше даден законът чрез Мойсей? На планината Синай.
Кога дойдоха благодат и истина чрез Исус Христос? Добър въпрос, нали? Може би при раждането Му. Може би по време на живота Му. За какво говорим? По кое време пише Йоан евангелието си? Беше ли Исус още на земята, когато Йоан написа евангелието си? Не, Исус беше в небето. Йоан каза:
“Когато Исус дойде и постигна спасението, и си отиде, Той донесе благодат и истина.”
Не казва ли Йоан, че когато Словото стана плът, ние видяхме… какво? Славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с… какво? Благодат и истина (Йоан 1:14).
Кога учениците вкусиха от тези благодат и истина, които Исус дойде да по един отчетлив, цялостен начин? В деня на Петдесетница. Ето защо Той им каза:
“Слушайте, някои от вас които сте живи тук, днес, няма да умрат, докато всъщност видите Божието царство.”
Тогава Той отведе трима от тях, за да им покаже видение за това Божие царство, представляващо деня на…? Петдесетница. Така че това е съпоставката, за която говорим тук.
Тази съпоставка не се харесва на някои хора. Някои казват, че думата “но” не би трябвало да се намира в стиха, че би трябвало да се пропусне и е добавена дума. Тя е добавена… Тя всъщност не е добавена дума, като че мястото й не е там, а е допълнена дума с цел изясняване на значението. Тя е много необходима дума, защото това е съпоставка между тези две планини, която апостолът прави тук, Той не казва, че двете планини вършат една и съща работа, нали?
Беше ли законът даден на Планината на преображението? Не. Бяха ли благодатта и истината дадени на планината Синай? Там беше даването на закона. Това не означава, че законът не е истинен. Вярно е. Но благодатта и истината, които донесе Исус, не можеха да се осъществят по какъвто и да е друг начин или чрез която и да е друга личност. Беше нужен самият Божий Син, за да ни бъдат донесени благодатта и истината, които Бог желае за нас. Това не можеше да дойде чрез никое друго човешко същество. Това е становището на апостола тук. Славите на деня на Петдесетница бяха възможни само след прославянето на Божия Син, Който е и Човешки Син, след като Той беше победил греха и Сатана. Павел изразява това така в своята книга, в своето послание – Евреи 7:19:
“Понеже законът не е усъвършенствал нищо, а се въвежда една по-добра надежда, чре която се приближаваме до Бога.”
Уау! Това беше онагледено много графично.
“Законът не е усъвършенствал нищо.”
Хората не можеха да бъдат усъвършенствани чрез закона. Те всъщност не можеха да се приближат при Бога по този начин. Не е ли така? Бог им каза:
“Останете настрана, иначе ще умрете.”
Въвеждането на една по-добра надежда – кой е по-добрата надежда? Христос. Това беше онагледено много видимо, физически, на Планината на преображението. Тази надежда… направи какво? Тя наистина усъвършенства. И какво се случва в следствие от това?
“...чрез която се приближаваме до Бога.”
Какво се случва този път? Бог взима учениците в облака, който представлява Неговото присъствие на тази планина. И вътре в него те получават напътствие направо от Отец, Който им казва какво трябва да слушат и на какво да внимават. И този път Той не дава закон. Какво казва Той?
“Слушайте Сина Ми. Той е Моят възлюбен Син.”
Уау! Виждате ли картината? Това е историята на тези две планини. Най-доброто, което Бог можеше да направи чрез човешко същество, е представено нагледно в лицето на Мойсей. Бог даде закон, един праведен, свят закон. Няма съмнение в това. Но Той даде закон – заръки за правене и неправене. Именно това съпоставя Павел. Че онова, което Бог прави в лицето на Своя Син, е нещо толкова…? По-добро. То е наречено “по-добрата надежда”. Ето защо това е съобщено в Лука 16:16:
“Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки се насилва да влезе в него.”
Законът и пророците са… кого? Мойсей и всички останали пророци. Мойсей, разбира се, представлява закона. Те бяха до Йоан. Този Йоан тук е Йоан Кръстител. Ясно е, нали?
От времето на Йоан насам се проповядва… какво? Божието царство. Осъществяваше се преход, нали? Преход от закона и пророците към Божието царство. Планината на преображението е видение за този преход. Не я пропускайте.
Бог изпрати Мойсей и Илия. Защо Мойсей и Илия? Това са законът и…? Пророците. Законът и пророците стоят заедно с Исус. И тук Той бива прославян. И тогава Бог оттегля закона и пророците; и кой остава с учениците? Исус. Божието царство. Виждате ли картината? Удивително! Сега обичам тази история. Нали така? Това е една удивителна история. Мислех си, че това е само едно малко събитие.
“Хубаво. Той се изкачил на планината… Добре. Фантастично. Прекрасно.”
Да погледнем друг детайл. Това е изпълнено със значение, братя и сестри. Законът и пророците - какво представлява това? Всичко, което беше пророкувано и символизиран в закона и пророците, е изпълнено в Христос. И в тази история виждате как идват Мойсей и Илия, и те представляват и показват че прославеният Христос е изпълнението на всичко, което Бог беше разкрил в закона и пророците. И те Му говорят за Неговата…? Смърт. Защото с живота и смъртта на Божия Син, Той изпълнява онова, което беше символизирано и обещавано сред целия закон и…? Пророците. Т.е. те стоят там и казват:
“Ето какво казваше Бог чрез нас. Слушайте Сина Му.”
Сега Неговият Син е дошъл. Сега Неговият Син е тук. И Той е Този, в Когото трябва да се вслушваме. Това обяснява също така думите на Исус в Лука 7:28. Той казва:
“Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям [пророк] от Йоан [Кръстител]; обаче по-малкият в Божието царство е по-голям от...”? “...от него.”
За какво говори Исус? Виждате ли, Йоан Кръстител не доживя да види славите на Божието царство в деня на Петдесетница. Не е ли така? Той умря преди този момент. Исус казва, че в следствие на този преход преживелите славата на Планината на преображението (т.е. деня на Петдесетница), най-малкият от тях е по-голям от…? От Йоан, който е по-голям от…? Всичките пророци. Уау! Дали това включва пророка Мойсей?
Следователно, Мойсей и Йоан стоят като много значими ориентири. Мойсей представлява Планината на закона и целия този период. А Йоан представлява въвеждането на Божието царство. И той е тази преходна точка. И за съжаление той умря преди да се случи този ден. Т.е. преживяването на Божието царство и на онова, което Бог даде в деня на Петдесетница, и получаването на Духа в тази мярка, която не беше виждана никога преди (Йоан 7 гл. ни каза, че причината беше, че Исус още не беше прославен), сега, след като Исус е прославен, ни поставя на ниво, за което Той казва, че е по-голямо дори от…? Йоан.
Това не се отнася до това, че ние сме по-добри от някой друг. Онова, за което се говори, е следното: Бог е направил налични за нас неща, които други преди да бъде прославен Христос не са имали. И в следствие на това се очаква ние да достигнем един много по-висок…? Стандарт. Не казва ли Исус
“от всеки, на когото много е дадено, много и ще се...” какво? “...изисква” (Лука 12:48).
На нас е дадено всичко в Христос. Това е същността на тази конкретна история.
И така, тези две планини представляват две управления, две системи на управление, по отношение на начина, по който Бог общува със Своя народ. Това представлява планината. Всъщност Бог има планина в Небето. Луцифер искаше да седне на Планината на събранието на север. Не е ли така? Той искаше да управлява като Бога. И следователно той искаше също и да…? Получава поклонение като Бога. Така че планините са символи от голямо значение. Ето защо на земята имаме тези две планини.
Ето защо когато се състоя преображението, Исус не отведе учениците си в стая в къщата, насаме. Той не ги отведе в долината зад някое дърво. Той не ги отведе в пещера. Отведе ги на…? Планина. Това е важен детайл. И така, тези две планини в действителност са не друго, а двата завета, направени от Бога – Старият завет и…? Новият завет, с всички подробности, свързани с тях. И именно за това говори Павел във 2 Коринтяни 3:6:
“Който ни и направи способни като служители на един нов завет - [англ.: има две думи за завет; значението е едно и също] не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.”
За какво говори Павел? За двата завета. Той говори за планината Синай и закона, и нарича това “буквата”. И какво според думите му прави буквата? Убива. И видяхте, че в деня, в който беше даден законът, около този момент, през този период, на местоположението, на което беше даден законът, виждате много графичен пример, при който бяха убити… колко човека? Три хиляди човека бяха убити.
И тогава в Новия завет, при тази служба на Духа, колко човека получиха живот? Три хиляди души биват обърнати в един ден.
Уау! Това е графична илюстрация на онова, за което говори апостолът тук.
“…буквата убива, а духът оживотворява.”
Какво осъществи разликата?
Христовото пришествие и действителностите, донесени от Него. Всъщност именно това осъществи цялата разлика. И точно това искам да извлечем, да разберем и да осъзнаем, за да можем да се хванем за него чрез…? Вяра, и да го направим свое. Той продължава, 7 ст.:
“Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък...”
Тук той е много конкретен.
“...стана с такава слава, че израилтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше, как служението на духа няма да бъде с по-голяма слава? Защото ако предаването на осъждане е славно, предаването на праведност има много по-превъзходна слава.”
Виждате ли какво казва Павел? Той сравнява… какво? Двете планини – Планината на закона и Планината на…? Славата. Той казва, че едната е по-добра от другата. Не е ли така? С най-голяма увереност. Защо казваме това? Хората чуват това и казват:
“Почакай, братко. Почакай! Законът! Не чухме за закона. Казваш, че нещо е по-добро от закона ли?”
Да, разбира се. Авторът на закона.
Ехо! Това е като да се опитаме да заменим закона с нещо по-нисше или с друго нещо. Исус е Този, Който ви се дава. Бог даде закона чрез Мойсей на планината Синай.
Какво даде Той на Планината на преображението? Сина Си! Той казва:
“Слушайте Сина Ми.”
И “слушайте Сина Ми” не е просто “слушайте какво казва Той тук, на земята, преди да се върне на Небето”.
Той казва:
“Вземете Го. Той е ваш.”
И Мойсей и Илия си тръгнаха, и учениците останаха само с Исус. И там нямаше друг човек. И Той ги взе и слезе заедно с тях от планината. Ето какво се случи в деня на Петдесетница. Исус слезе. Това е даването на Духа. Животът на Сина сега е с Неговия народ и в Неговия народ.
И имам новина за вас: това е по-добро от който и да е закон, записан където и да е – на камък или на какъвто и да е вид материал. Вие имате не писмения закон, а сега имате живата действителност на Божията праведност. Ето защо тук той казва, че това е превъзходно по слава, защото то е даването на правдата. Не писмена форма на това как може би изглежда тази праведност, а вие получавате истинското нещо. Ето какво означава вярването в истината за Отец и Сина, в практически план. Осъзнавате ли това? Това е даването на Новия завет. Това е даването на живота на Сина.
Много значими думи са, когато Бог каза:
“Този е Моят възлюбен Син... Него слушайте.”
Знаете, че обикновено използваме този текст, за да докажем, че това е Божият Син. Но частта “Него слушайте” е от голямо значение. Той продължава да говори.
На планината Синай на хората беше заръчано да слушат закона.
В Новия завет на нас е заръчано да слушаме Сина. А Той все още говори. И между другото Той не си тръгна, за да изпрати някой друг, който да говори от Негово име, както учи доктрината за Триединството, която напълно унищожава цялата тази картина. В края на тази глава Павел всъщност казва:
“А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода” (2 Коринтяни 3:17).
Знаете този текст. Всички ние го използваме като доказателство, а той се намира в главата, която се занимава с прехода между двете планини – от буквата към Духа. И този Дух е Исус, Господ, Който донася свобода. Това е Неговият живот. Ето какво ни предоставя Бог, ето какво ни дава Бог, за да живее в нас сега. Ето какво ни прави праведни.
Затова въпросът е: във вашата опитност и във вашето ходене, на коя планина се намирате? На коя планина се намирате? Знаете ли, както казахме, това е нещо много по-добро - Авторът на закона.
Ако си спомняте, на планината Синай Бог даде много конкретни заръки.
Той им каза да поставят заграждения в подножието на планината, и хората не биваше да прекосяват тези заграждения. Не е ли така? Ако прекосяха това заграждение, какво щеше да се случи? Те трябваше да умрат. И тогава, когато Бог слязъл на планината, Библията ни казва, че имало гъст облак и дим върху планината.
Имаше ли облак на Планината на преображението? И какво се случи? Учениците влязоха в облака. Знаете ли, че това е от голямо значение?
На планината Синай има заграждение и никой не влиза в облака. Хората стоят настрана.
На Планината на преображението този облак обгръща учениците.
Ето какво се случи в деня на Петдесетница.
Много значим детайл. Да видя дали мога да онагледя това така: веднъж в Стария завет (помните) Библията казва, че когато предстоеше да посветят храма или когато служеха в храма, Божията слава изпълваше храма дотолкова, че… какво се случваше? Свещениците трябваше да…? Излязат.
Виждате много подобна, но различна ситуация на Планината на преображението, където Господната слава, този облак, идва, и този път учениците не са изключени. Те всъщност са…? Включени, те са обхванати в облака. Те не са унищожени.
Знаете ли какво символизира това? Сега Бог е едно със Своя народ по начин, който не се беше случвал преди. Какво осъществи разликата? Христос. И постигнатото от Христос. Христос ни даде възможност всъщност да дойдем до тази близост. И именно това беше символизирано в тази конкретна история, в този конкретен детайл от историята. И не само това, но това се символизира също и по следния начин. Да прочетем този стих, Изход 19:18:
“А Синайската планина беше цялата в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът й се вдигаше като дим от пещ и цялата планина се тресеше силно.”
Имаше огън на върха на планината, нали?
Помните ли какво се случи в деня на Петдесетница? Деяния 2:3:
“И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.”
Къде е огънят сега? Върху хората. Преди това той беше на планината и на хората не беше позволено да се доближават до планината. Имаше заграждение. Не ходите там, не се допирате, не престъпвате. От Планината на преображението и от случилото се, нейното изпълнение в деня на Петдесетница, виждаме, че този огън сега не е отделен, не е далечен, а е всъщност поотделно върху всеки човек.
Ето защо сравняваме тези две планини и какво всъщност представляват те.
Друга много интересна подробност по отношение на тази история е събитие, състояло се на планината Синай, и това събитие беше отстъплението със златното теле. Помните ли това? Точно там, в подножието на планината, докато Мойсей получаваше закона хората се умориха, малко се разочароваха, каквото и да беше това, и в крайна сметка те се поклониха на златното теле. Знаете историята. Мойсей слиза, вижда това и се ужасява. Какво прави той? Хвърля каменните плочи и те се счупват. И тогава се случва нещо интересно. Състоя се очистване на стана. И левитите взеха участие в това. Помните ли какво се случи там? Изход 32:28 ни казва това:
“И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в този ден от народа паднаха около три хиляди мъже.”
Интересно, нали? Три хиляди мъже бяха убити при планината Синай при даването на закона, поради бунта си. Виждате ли паралел в деня на Петдесетница? Ето го, Деяния 2:41:
“И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се присъединиха около три хиляди души.”
Уау!
Смърт и живот.
Започвате ли да виждате значимостта на тези две планини?
Съществуват много важни паралели.
Планината на закона и Планината на славата, където беше даден Духът. Смърт и живот, онагледени по много графичен начин в тези две истории. Но просто е необходимо да осъществим връзката, необходимо е да ги видим заедно. И така, има много други паралели, но тези са значимите, върху които искам да се съсредоточим и да видим какво можем да научим в следствие от това.
И така, Бог предвидя и планира събитията на деня н Петдесетница в Деяния 2 гл. още от времето на Изхода. И там се случиха неща с за да символизират и обозначат време, което щеше да настъпи, в което нещата щяха да бъдат правени по един много по-добър начин.
Там, където Бог даде закона, сега Той дава собствения Си Син, Бог дава собствения Си Дух. Бог взема Своя народ в Себе Си, за да бъде едно с тях, докато преди това Той казва:
“Ще дойда на планината и вие стойте ей там, и не се приближавайте.”
Сега имаме един много по-добър начин. Виждате същността. Много значими истории. Ето защо апостолът записва за нас този детайл, в Йоан 1:17:
“Понеже законът беше даден чрез Моисей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос.”
Това е историята на двете планини. Осъзнавате ли това?
Разбира се, къде беше даден законът чрез Мойсей? На планината Синай.
Кога дойдоха благодат и истина чрез Исус Христос? Добър въпрос, нали? Може би при раждането Му. Може би по време на живота Му. За какво говорим? По кое време пише Йоан евангелието си? Беше ли Исус още на земята, когато Йоан написа евангелието си? Не, Исус беше в небето. Йоан каза:
“Когато Исус дойде и постигна спасението, и си отиде, Той донесе благодат и истина.”
Не казва ли Йоан, че когато Словото стана плът, ние видяхме… какво? Славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с… какво? Благодат и истина (Йоан 1:14).
Кога учениците вкусиха от тези благодат и истина, които Исус дойде да по един отчетлив, цялостен начин? В деня на Петдесетница. Ето защо Той им каза:
“Слушайте, някои от вас които сте живи тук, днес, няма да умрат, докато всъщност видите Божието царство.”
Тогава Той отведе трима от тях, за да им покаже видение за това Божие царство, представляващо деня на…? Петдесетница. Така че това е съпоставката, за която говорим тук.
Тази съпоставка не се харесва на някои хора. Някои казват, че думата “но” не би трябвало да се намира в стиха, че би трябвало да се пропусне и е добавена дума. Тя е добавена… Тя всъщност не е добавена дума, като че мястото й не е там, а е допълнена дума с цел изясняване на значението. Тя е много необходима дума, защото това е съпоставка между тези две планини, която апостолът прави тук, Той не казва, че двете планини вършат една и съща работа, нали?
Беше ли законът даден на Планината на преображението? Не. Бяха ли благодатта и истината дадени на планината Синай? Там беше даването на закона. Това не означава, че законът не е истинен. Вярно е. Но благодатта и истината, които донесе Исус, не можеха да се осъществят по какъвто и да е друг начин или чрез която и да е друга личност. Беше нужен самият Божий Син, за да ни бъдат донесени благодатта и истината, които Бог желае за нас. Това не можеше да дойде чрез никое друго човешко същество. Това е становището на апостола тук. Славите на деня на Петдесетница бяха възможни само след прославянето на Божия Син, Който е и Човешки Син, след като Той беше победил греха и Сатана. Павел изразява това така в своята книга, в своето послание – Евреи 7:19:
“Понеже законът не е усъвършенствал нищо, а се въвежда една по-добра надежда, чре която се приближаваме до Бога.”
Уау! Това беше онагледено много графично.
“Законът не е усъвършенствал нищо.”
Хората не можеха да бъдат усъвършенствани чрез закона. Те всъщност не можеха да се приближат при Бога по този начин. Не е ли така? Бог им каза:
“Останете настрана, иначе ще умрете.”
Въвеждането на една по-добра надежда – кой е по-добрата надежда? Христос. Това беше онагледено много видимо, физически, на Планината на преображението. Тази надежда… направи какво? Тя наистина усъвършенства. И какво се случва в следствие от това?
“...чрез която се приближаваме до Бога.”
Какво се случва този път? Бог взима учениците в облака, който представлява Неговото присъствие на тази планина. И вътре в него те получават напътствие направо от Отец, Който им казва какво трябва да слушат и на какво да внимават. И този път Той не дава закон. Какво казва Той?
“Слушайте Сина Ми. Той е Моят възлюбен Син.”
Уау! Виждате ли картината? Това е историята на тези две планини. Най-доброто, което Бог можеше да направи чрез човешко същество, е представено нагледно в лицето на Мойсей. Бог даде закон, един праведен, свят закон. Няма съмнение в това. Но Той даде закон – заръки за правене и неправене. Именно това съпоставя Павел. Че онова, което Бог прави в лицето на Своя Син, е нещо толкова…? По-добро. То е наречено “по-добрата надежда”. Ето защо това е съобщено в Лука 16:16:
“Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки се насилва да влезе в него.”
Законът и пророците са… кого? Мойсей и всички останали пророци. Мойсей, разбира се, представлява закона. Те бяха до Йоан. Този Йоан тук е Йоан Кръстител. Ясно е, нали?
От времето на Йоан насам се проповядва… какво? Божието царство. Осъществяваше се преход, нали? Преход от закона и пророците към Божието царство. Планината на преображението е видение за този преход. Не я пропускайте.
Бог изпрати Мойсей и Илия. Защо Мойсей и Илия? Това са законът и…? Пророците. Законът и пророците стоят заедно с Исус. И тук Той бива прославян. И тогава Бог оттегля закона и пророците; и кой остава с учениците? Исус. Божието царство. Виждате ли картината? Удивително! Сега обичам тази история. Нали така? Това е една удивителна история. Мислех си, че това е само едно малко събитие.
“Хубаво. Той се изкачил на планината… Добре. Фантастично. Прекрасно.”
Да погледнем друг детайл. Това е изпълнено със значение, братя и сестри. Законът и пророците - какво представлява това? Всичко, което беше пророкувано и символизиран в закона и пророците, е изпълнено в Христос. И в тази история виждате как идват Мойсей и Илия, и те представляват и показват че прославеният Христос е изпълнението на всичко, което Бог беше разкрил в закона и пророците. И те Му говорят за Неговата…? Смърт. Защото с живота и смъртта на Божия Син, Той изпълнява онова, което беше символизирано и обещавано сред целия закон и…? Пророците. Т.е. те стоят там и казват:
“Ето какво казваше Бог чрез нас. Слушайте Сина Му.”
Сега Неговият Син е дошъл. Сега Неговият Син е тук. И Той е Този, в Когото трябва да се вслушваме. Това обяснява също така думите на Исус в Лука 7:28. Той казва:
“Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям [пророк] от Йоан [Кръстител]; обаче по-малкият в Божието царство е по-голям от...”? “...от него.”
За какво говори Исус? Виждате ли, Йоан Кръстител не доживя да види славите на Божието царство в деня на Петдесетница. Не е ли така? Той умря преди този момент. Исус казва, че в следствие на този преход преживелите славата на Планината на преображението (т.е. деня на Петдесетница), най-малкият от тях е по-голям от…? От Йоан, който е по-голям от…? Всичките пророци. Уау! Дали това включва пророка Мойсей?
Следователно, Мойсей и Йоан стоят като много значими ориентири. Мойсей представлява Планината на закона и целия този период. А Йоан представлява въвеждането на Божието царство. И той е тази преходна точка. И за съжаление той умря преди да се случи този ден. Т.е. преживяването на Божието царство и на онова, което Бог даде в деня на Петдесетница, и получаването на Духа в тази мярка, която не беше виждана никога преди (Йоан 7 гл. ни каза, че причината беше, че Исус още не беше прославен), сега, след като Исус е прославен, ни поставя на ниво, за което Той казва, че е по-голямо дори от…? Йоан.
Това не се отнася до това, че ние сме по-добри от някой друг. Онова, за което се говори, е следното: Бог е направил налични за нас неща, които други преди да бъде прославен Христос не са имали. И в следствие на това се очаква ние да достигнем един много по-висок…? Стандарт. Не казва ли Исус
“от всеки, на когото много е дадено, много и ще се...” какво? “...изисква” (Лука 12:48).
На нас е дадено всичко в Христос. Това е същността на тази конкретна история.
И така, тези две планини представляват две управления, две системи на управление, по отношение на начина, по който Бог общува със Своя народ. Това представлява планината. Всъщност Бог има планина в Небето. Луцифер искаше да седне на Планината на събранието на север. Не е ли така? Той искаше да управлява като Бога. И следователно той искаше също и да…? Получава поклонение като Бога. Така че планините са символи от голямо значение. Ето защо на земята имаме тези две планини.
Ето защо когато се състоя преображението, Исус не отведе учениците си в стая в къщата, насаме. Той не ги отведе в долината зад някое дърво. Той не ги отведе в пещера. Отведе ги на…? Планина. Това е важен детайл. И така, тези две планини в действителност са не друго, а двата завета, направени от Бога – Старият завет и…? Новият завет, с всички подробности, свързани с тях. И именно за това говори Павел във 2 Коринтяни 3:6:
“Който ни и направи способни като служители на един нов завет - [англ.: има две думи за завет; значението е едно и също] не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.”
За какво говори Павел? За двата завета. Той говори за планината Синай и закона, и нарича това “буквата”. И какво според думите му прави буквата? Убива. И видяхте, че в деня, в който беше даден законът, около този момент, през този период, на местоположението, на което беше даден законът, виждате много графичен пример, при който бяха убити… колко човека? Три хиляди човека бяха убити.
И тогава в Новия завет, при тази служба на Духа, колко човека получиха живот? Три хиляди души биват обърнати в един ден.
Уау! Това е графична илюстрация на онова, за което говори апостолът тук.
“…буквата убива, а духът оживотворява.”
Какво осъществи разликата?
Христовото пришествие и действителностите, донесени от Него. Всъщност именно това осъществи цялата разлика. И точно това искам да извлечем, да разберем и да осъзнаем, за да можем да се хванем за него чрез…? Вяра, и да го направим свое. Той продължава, 7 ст.:
“Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък...”
Тук той е много конкретен.
“...стана с такава слава, че израилтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше, как служението на духа няма да бъде с по-голяма слава? Защото ако предаването на осъждане е славно, предаването на праведност има много по-превъзходна слава.”
Виждате ли какво казва Павел? Той сравнява… какво? Двете планини – Планината на закона и Планината на…? Славата. Той казва, че едната е по-добра от другата. Не е ли така? С най-голяма увереност. Защо казваме това? Хората чуват това и казват:
“Почакай, братко. Почакай! Законът! Не чухме за закона. Казваш, че нещо е по-добро от закона ли?”
Да, разбира се. Авторът на закона.
Ехо! Това е като да се опитаме да заменим закона с нещо по-нисше или с друго нещо. Исус е Този, Който ви се дава. Бог даде закона чрез Мойсей на планината Синай.
Какво даде Той на Планината на преображението? Сина Си! Той казва:
“Слушайте Сина Ми.”
И “слушайте Сина Ми” не е просто “слушайте какво казва Той тук, на земята, преди да се върне на Небето”.
Той казва:
“Вземете Го. Той е ваш.”
И Мойсей и Илия си тръгнаха, и учениците останаха само с Исус. И там нямаше друг човек. И Той ги взе и слезе заедно с тях от планината. Ето какво се случи в деня на Петдесетница. Исус слезе. Това е даването на Духа. Животът на Сина сега е с Неговия народ и в Неговия народ.
И имам новина за вас: това е по-добро от който и да е закон, записан където и да е – на камък или на какъвто и да е вид материал. Вие имате не писмения закон, а сега имате живата действителност на Божията праведност. Ето защо тук той казва, че това е превъзходно по слава, защото то е даването на правдата. Не писмена форма на това как може би изглежда тази праведност, а вие получавате истинското нещо. Ето какво означава вярването в истината за Отец и Сина, в практически план. Осъзнавате ли това? Това е даването на Новия завет. Това е даването на живота на Сина.
Много значими думи са, когато Бог каза:
“Този е Моят възлюбен Син... Него слушайте.”
Знаете, че обикновено използваме този текст, за да докажем, че това е Божият Син. Но частта “Него слушайте” е от голямо значение. Той продължава да говори.
На планината Синай на хората беше заръчано да слушат закона.
В Новия завет на нас е заръчано да слушаме Сина. А Той все още говори. И между другото Той не си тръгна, за да изпрати някой друг, който да говори от Негово име, както учи доктрината за Триединството, която напълно унищожава цялата тази картина. В края на тази глава Павел всъщност казва:
“А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода” (2 Коринтяни 3:17).
Знаете този текст. Всички ние го използваме като доказателство, а той се намира в главата, която се занимава с прехода между двете планини – от буквата към Духа. И този Дух е Исус, Господ, Който донася свобода. Това е Неговият живот. Ето какво ни предоставя Бог, ето какво ни дава Бог, за да живее в нас сега. Ето какво ни прави праведни.
Затова въпросът е: във вашата опитност и във вашето ходене, на коя планина се намирате? На коя планина се намирате? Знаете ли, както казахме, това е нещо много по-добро - Авторът на закона.
Дъщеря ми Оушън е тук. Тя е малката. Тя още пълзи, нали? Тя всъщност се учи да ходи. Някои от вас може би са видели опитите ни. Тя започва да се изправя и тъкмо се учи да ходи. Всъщност мислим, че тя може да проходи през всеки един от дните на това пътуване. Преди да се приберем тя може би ще се е научила да ходи. Дали ходенето е по-добро от пълзенето? Дали целта на пълзенето се постига с ходене? Т.е. пълзенето ви придвижва от точка А до точка Б по един много по-нисш начин, в сравнение с ходенето, нали? Така че, когато ходите вие изпълнявате целта на пълзенето по един много по-добър и по-висш начин.
Планината на преображението е мястото, където сега Бог ходи с нас, вместо да пълзим през усилията да пазим закона. Следите ли? Бог казва:
“Нека ви покажа по-добър начин. Нека стигнем до същото местоназначение. Нека ви доведа до Своята праведност. Ето как ще направим това. Ето Сина Ми. Слушайте Го. Приемете живота Му, и ще стигнете до своето местоназначение, по един много по-добър начин.”
Така че Бог не се е променил, целта не се е променила, местоназначението не се е променило, но сега Бог предлага един по-добър начин. И ще видим това в хода на изследването. 2 Коринтяни 3:11 (само малко по-нататък в тази глава):
“Защото ако това, което преминаваше, беше със слава, то много по-славно е трайното. И така, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност.”
Разбирате ли какво казва Павел? Той говори ясно, това казва той. Но това е една от най-оспорваните глави. Или казваме:
“Не, не, не. Не можем да кажем, че законът е отменен.”
Какво казва той тук?
“...преминаваше,”
що се отнася до закона. За кой закон говори той? За Десетте заповеди. Какво означава това? Тук е мястото, където хората наистина скачат от мястото си с възмущение. Братя и сестри, в Новия завет Бог не управлява Своя народ чрез употребата на закон, Десетте заповеди. Не така управлява Бог Своя народ. Има много по-добър начин за постигане на целта, която Той има предвид. Той управлява Своя народ… как?
Чрез Духа.
И тук хората се безпокоят, че сякаш ако Духът ще ги води, първото нещо, което ще ги накара да направят, ще бъде да нарушат всяка една от тези Десет заповеди. Затова те казват:
“Не, не, не. Нека защитим заповедите.”
Честно, наистина ли мислите така?
Това е като че ходенето да бъде противоположност на ходенето, като че то изпълнява напълно противоположна цел. Ако пълзенето ще ви отведе насам, не, не, не, ходенето ще ви отведе в противоположната посока, ще се върнете назад. Не. Има движение напред, братя и сестри. Разбирате ли какво казва Павел? Бог ви дава въплъщението на закона, живото нещо. Законът се превръща в един такъв основен минимум. Имате толкова още с даването на Духа, или с даването на Христос. Ето защо Павел казва:
“И така, като имаме такава надежда...”
Каква надежда? Помните ли, че прочетохме стиха преди малко? Въвеждането на една по-добра надежда постигна онова, което законът не можеше да постигне. И какво беше то? Усъвършенстване. Ето защо той казва:
“Говорим ясно.”
Защото Христос е дошъл. И така, ние имаме ново управление.
Знаете ли, когато Тръмп спечели изборите тук, някои хора в Америка бяха много натъжени, а други бяха много радостни. Но не това е същността, която искам да предам. Същността е, че има нова администрация, нали? Всеки път, в който се установи ново правителство, налице е нова администрация. В тези две планини виждаме администрацията на Новия завет, където Бог сега управлява по един много по-добър начин, в следствие на постигнатото от Христос. Не забравяйте онова, което Христос направи. Това е възможно само поради онова, което Христос постигна. Славите и действителностите, които Христос донесе, твърде често са пропускани и неосъзнавани. И в по-голямата си част ние прекарваме своята новозаветна християнска опитност на планината Синай. Осъзнавате ли това? Ето защо апостолът говори за това. Римляни 3:21, 22:
“А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците...”
Това са Мойсей и…? Илия. И те засвидетелстваха това лично на Планината на преображението. Какво гледаха те? Божията праведност вън от закона. Къде се намираше тя? Личността Исус Христос. Виждате ли картината? Удивително! Той е изпълнението на това. С други думи, Бог притежава праведност, която не се намира само в закона. Има повече, отколкото се съдържа в закона. Вие получавате пълната мярка, когато получите…? Христос, Неговият Син, живота на Неговия Син, праведния живот на Неговия Син.
Ето за какво се отнася Новият завет. Ето за какво се отнася истината за Бога. Ето защо е важно да разбирате, че ако това е решението – че се нуждаехме от живот, от праведния живот на Сина, и причината за това е, че проблемът, който имахме, беше проблем със смъртта. А не проблем с неспособност да пазим закона. Ние умирахме. А никой закон не може да даде живот. Само Синът дава живот. И когато имате Сина, тогава тук се казва:
“...се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците...”
22 ст.:
“...а именно Божията правда, чрез вяра в Исус Христос, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика.”
Праведността, която имате в Христос, е засвидетелствана и утвърдена като истинска от закона и пророците. Тя не е в противоречие със закона и пророците. Тя е в съответствие със закона и пророците. Но това, което се случва, е следното (ако трябваше да го илюстрирам така): докато в Стария завет на предната седалка стояха законът и пророците, Бог се придвижи към една много по-добра система в Новия завет, при която законът и пророците заемат задна седалка.
А кой стои на предната седалка?
Христос Исус. И ето къде е центърът на вниманието.
И така, законът и пророците не са вън от колата, те не са си отишли, не са неактуални. Те са свидетели. Но не това е начинът, по който Бог управлява, напътства и води Своя народ. С други думи, Бог желае една система, много по-добра от правила "прави" и "не прави". Защото когато стане въпрос за правила "прави" и "не прави", ние, хората, имаме една странна способност наистина да обмисляме внимателно подробностите на буквата и да намираме заобиколен път, и да оправдаваме това, защото в буквата, в заръката, се казвало само така и така. Вярно ли е? Ето защо националните закони постоянно биват допълвани и поправяни, за да предоставят необходимото за тази човешка изобретателност по подминаване на закони и на написаното. И правим това несъзнателно на духовно ниво, когато всичко, от което считаме, че се състои нашето християнско пътуване, е начинът, по който се отнасяме към закона. Това не само е едно печално, провалящо се усилие, но то е също и оправдаване на всякакви неща, които не са задължително написани.
Не така иска Бог да стоят нещата. Иначе щеше да бъде необходимо Бог да изреди всяко едно възможно нещо, за което можете да помислите и което е възможно да направите или да не направите, и да се увери, че е забранил всички неправения, и да се увери, че е произнесъл всички правения. И нямаше да имате Десет заповеди, а щяхте да имате милион заповеди... и отгоре. И така, Бог казва:
“Има един много по-добър начин. Аз ще ви дам собствения Си Дух, живота на Своя Син. И когато имате живота на Моя Син, който да ви напътства, вие ще знаете какво е необходимо да се случи в която и да е ситуация. Не е нужно да изреждам и предсказвам всяка ситуация, в която е възможно да попаднете.”
Виждате ли какво се случва тук? Това е даването на Новия завет, начинът, по който Бог управлява Своя народ. Обърнете внимание на Евреи 8:10.
Знам, че някой би цитирал този стих в този контекст, затова нека го цитирам тук:
“Защото ето заветът, който ще направя с израилевия дом след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ.”
Някой ще каже:
“Ето, братко. Виждаш ли, че Бог записва закона в сърцето и в ума ни? Кой е този закон? Десетте заповеди.”
Не е ли така? Следователно, ние помагаме на Бога и запаметяваме Десетте заповеди. Защото това е те да бъдат поставени в сърцето и в ума ни. Аз съм правил това. Нали така? Хайде! Като че не сте го направили. Защото това сме учени да правим. Новият завет е записването на закона в сърцето и в ума. Ами аз ще се придвижа напред и ще помогна на Бога, ще Му асистирам, и ще го запаметя. Тогава ще съм много по-близо до Новия завет.
Така мислех аз. Няма да ви поставям в ситуация, в която да казвате дали сте мислили така или не, но... Аз научих това от онова, което се поучава. Новият завет, братя и сестри… Като сме правили това, ние сме счели Новия завет за точно същото нещо като Стария завет. В Стария завет от хората се изискваше да запаметят закона. Осъзнавате ли това? За да го сложат в сърцето и в ума си. Бог казва, че този Нов завет не е същият. Различен е. За какъв закон говори Бог тук? Забележете какво казва Павел, преди да преминем на това за кой конкретен закон се говори. В Галатяни 3:24, 25 той казва:
“Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра. Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.”
Или вече не сме под…? Закона. И за кой закон говори той? Ако сте запознати с 1888 г. и вестта за праведност чрез вяра, водеше се голям дебат относно закона в Галатяни. Едната страна казваше “церемониалният закон”, а друга страна казваше, че това е нравственият закон. Както и да е. Краят на разказа е… За кой закон се говори в книгата Галатяни? За целия закон – нравствен и церемониален. Включва ли това и Десетте заповеди? Да. Той казва, че имало време, в което ние сме били под детеводител, под този закон, докато дойде Христос. И това идване на Потомъка тук… В предишните стихове се говори за идването на Потомъка. Това идване на Христос той споменава също като времето, когато щеше да дойде вярата, в което щяхме да бъдем оправдавани чрез вяра. Той казва, че когато се случи това ние вече няма да бъдем под…? Детеводителя, или под…? Закона. Така ли е? Цялата цел е да се придвижим от планината Синай до Планината на славата. За това говори Павел. Така че ако не сме под едно и също ръководство, или под едно и също управление, тогава какъв е законът на този Нов завет? Павел ни казва това в Римляни 8:2:
“Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.”
Ето ви. Това е законът, който Бог записва върху сърцето ни. Бог не даде закон на Планината на преображението, по същия начин, по който направи това на планината Синай. Бог не даде закон в деня на Петдесетница. Какво даде Той? Своя Син. Той даде Сина Си. Законът на Христовия Дух. Това е Дух на…? Живот. Ето какво е Синът. Ето какво даде Той. Ето какво записва Той върху сърцето ни в Новия завет.
Това не е същият набор от инструкции и правения и неправения. Това не е същата система. Той ви дава действителността, така че вашият живот сега да може да бъде наистина в хармония с онова, което е възнамерявано на първо място. Ето защо Писанието ни казва, че вече не сме под закон, а сме под… какво? Благодат.
В стиха, който прочетохме преди малко, беше… какъв? Законът беше даден чрез Мойсей, но… какво? Благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос.
Именно под това сме ние. Това е Планината на преображението. Под коя планина сте вие?
И така, вчера погледнахме накратко закона на греха и смъртта. Законът на греха и смъртта е много повече от просто погрешните действия, които извършвате. Има нещо, което причинява погрешните неща, които вършите. Това е животът, който имате от Адам. Това е замиращият, заразен с грях живот на Адам. Решението на това не се намира в който и да е закон. Решението на това е животът на Сина.
Ето защо е важно да разберем какво има предвид Библията, когато говори за греха, какво има предвид, когато говори за праведността. И ключът за всичко това е истината за Бога. Всички тези истини са свързани. И цялата цел е да можем да дойдем при Планината на преображението и всъщност да разберем, да осъзнаем и да проумеем какво означава тя, за да можем да упражним подходящата вяра, разумно, с разбиране, така че да можем всъщност да направим тази действителност своя. Това е цялата цел на тази история. Надявам се, че я виждате. Това е законът на Духа в Христос Исус. Забележете още как изразява това Павел, в Галатяни 4:24:
“И това [говори за двете планини и за двата завета] е иносказание, защото тези жени представляват два завета - единият от Синайската планина, който ражда деца за робство, и това е Агар. А тази Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Йерусалим, защото тя е в робство с децата си.”
Следователно, планината Синай, или Планината на закона, ражда деца в… какво? В робство. Християнската опитност на много хора, за жалост, е опитност на…? Робство. Това е един безрадостен, окаян цикъл на опити да се постигне изискваното на Планината на закона, за съвършено опазване на закона. И вие се опитвате и проваляте, и се опитвате и проваляте, и имате тази безнадеждна християнска опитност. Дотолкова, че много хора всъщност не са сигурни дали ще бъдат спасени или не, защото те не са сигурни дали усилията им за послушание са достатъчно добри.
Дали вие сте такива днес? Тогава все още сте на планината Синай. Историята на християнина в “Пътуването на поклонника”, запознати ли сте с тази история? На планината Синай и обиколката там? Това онагледява много добре онова, за което говорим тук. На коя планина сте вие? Другата планина, разбира се, другият завет, е Исак. Той говори за него, за Сина на обещанието. И имаме свобода. Не свобода да проявяваме незачитане към закона. За това се безпокоят всички от самото начало. Но свобода всъщност да достигнем и осъществим онова, което Бог желае, по начин, който действително работи, по начин, който действително е възможен. Само Христовият живот прави това. Искам да завърша с пасаж от заключението на книгата Евреи, който просто обрисува тази картина наистина, наистина добре.
Искам да го прочетем заедно и се надявам, че той ще ни въздейства по начин, по който вероятно не е правил това преди, и че ще можем да видим същността тук. Евреи 12 гл., чета от 18 ст. нататък:
“Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема, пламнала в огън, нито до тъмнина и буря, нито до тръбен звук и глас на думи; такъв, че онези, които го чуха, се примолиха да не им се говори вече дума (защото не можаха да изтърпят онова, което им се заповядваше:
"Даже животно, ако се допре до планината, ще бъде убито с камъни [или пронизано със стрела]"; и толкова страшна беше гледката, че Моисей каза: "Много съм уплашен и разтреперан")…”
Павел казва на еврейските читатели:
“Вие не пристъпихте при тази планина.”
Коя е тази планина? Планината Синай.
22 ст.:
”…но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Йерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели...”
Коя е тази планина? Това е планината, представена в историята на преображението, Петдесетница, която ни свърза с Небето и ни въвежда в Божието царство. И тогава той продължава, 23 ст.:
“...при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исус, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата. Внимавайте да не презрете Този, Който говори; защото ако онези не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече няма да избегнем ние, ако се отвърнем от Този, Който предупреждава от небесата! Неговият глас разтърси тогава земята; а сега Той даде едно обещание, като каза:
"Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето."
А това "още веднъж" означава премахването на онези неща, които се клатят като направени неща, за да останат тези, които не се клатят. Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание; защото нашият Бог е огън, който поглъща” (Евреи 12:18-29).
Това е заключението на книгата Евреи. Това е краят й – не последното, което каза той, а в края на книгата. Виждате ли становището, което представя той? Той сравнява, съпоставя тези две планини, двете опитности, прехода между едната и другата, и казва, че вече не се намираме на планината Синай, а имаме нещо много по-добро. Книгата Евреи се отнася изцяло за по-добрите неща. Има по-добър завет. Има по-добър Посредник. Има по-добър закон. Има по-добър храм, по-добра жертва, по-добри обещания. Има по-добър град, по-добра надежда, и имаме по-добър достъп до Бога, чрез живота и даването на Неговия Син. Това е цялата същност на книгата Евреи. Ето за това всъщност се отнасяше вестта от 1888 г. Осъзнавате ли това? Тя се отнася за Христос, вместо за…? Закона. А именно за това се водеше целият спор.
Затова това са предизвикателството ми и въпросът ми към вас днес: на коя планина сте вие във вашата опитност? Коя от тях наистина обозначава вида ходене, което имате с Господа?
Това осъществява огромна разлика.
Защото често, братя и сестри, много хора твърдят и претендират, че са в Новия завет, но опитността им все още е заседнала на Планината на закона. Осъзнавате ли това? И в опит да постигнат чрез Планината на закона онова, което Бог вече е предложил безплатно на Планината на славата.
Затова аз ви каня да дойдете на по-добрата планина. Това е поканата на Новия завет.
Вашето разбиране, вашето схващане за действителностите, които Христос осъществи, и за този преход, ще окаже влияние върху вярата ви, и в следствие от това то ще окаже влияние върху вида опитност, който имате.
Ето защо е важно да разберем тези неща. Има ли смисъл в това?
Слава на Господа! Нека коленичим и ще завършим с молитва.
На Бога да бъде славата!
“Даром сте приели, даром давайте”
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
