Сн. 4.bp.blogspot.com Скъпи приятели,
В момента се превежда книга с горното заглавие. Тя, с Божията помощ, скоро ще види бял свят. Предлагаме на вниманието Ви част от първа, девета и десета глави. Можете да се запознаете с нейните достойнства и да се изпълните с търпение, докато я видите напълно преведена.
Описание: В книгата се разглежда в детайли вестта за напускане на градовете и за достигането им от центрове, разположени извън тях. Следвайки примерите на Ной и Енох, ние днес трябва не само да предупреждаваме за идващата криза, но и да бъдем готови за нея, както и да помогнем на други да се подготвят
В момента се превежда книга с горното заглавие. Тя, с Божията помощ, скоро ще види бял свят. Предлагаме на вниманието Ви част от първа, девета и десета глави. Можете да се запознаете с нейните достойнства и да се изпълните с търпение, докато я видите напълно преведена.
Описание: В книгата се разглежда в детайли вестта за напускане на градовете и за достигането им от центрове, разположени извън тях. Следвайки примерите на Ной и Енох, ние днес трябва не само да предупреждаваме за идващата криза, но и да бъдем готови за нея, както и да помогнем на други да се подготвят
МИР И БЕЗОПАСНОСТ (Част от първа глава)
“Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат." 1 Солунци 5:3
„Нека насоча вниманието ви към двете велики световни сили, които водят и ще продължат да водят разговора за мир и безопасност. Едната сила е римският папа, а другата – Съединените американски щати. Когато се обърнем към книгата Откровение, откриваме цяла глава [13], която представя тези две сили. ...
… докато папството води света в търсенето на мир, Съединените щати говорят по специален начин за сигурността.
... "И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите"... „А по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената..." Отново виждаме страх. Това ги води до тези обединения. Днес има хиляди хора, които преди години не биха си и помисляли да слушат папата, а сега са готови да го последват. Защо? Защото се боят от нещо, което мислят, че е далеч по-лошо от папството.
Исус казва, че „човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената.“ Ако гледаме на там, на където те гледат, ние ще имаме техните страхове и ще станем част от тези обединения. ... Какво казва Исус? „А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава."
Скоро, много скоро в света ще има две групи хора: тези, които гледат към човек и тези, които гледат към Бог; тези, които гледат около себе си и тези, които гледат нагоре.
Ако свикнем хората да решават проблемите ни (каквито и да са те), какво ще бъде изградено в характерите ни? Зависимост от кого? От хората. И дяволът използва всяко средство, за да ни доведе до там, приятели. Без значение дали имаме проблеми с финансите, здравето, емоциите, щастието, религията или каквото и да било – мислим си, че човек или група хора могат да ги разрешат, още повече ако сме готови да платим. Но Бог... ни учи нещо напълно различно: „Погледнете към Мене и спасени бъдете вие от всички краища на земята.“...
....
Скоро когато тази съкрушителна изненада настъпи на земята, хората ще видят, че змеят, звярът и фалшивият пророк са ги довели до гибел, докато са говорили за мир и безопасност. Какво ужасно пробуждане! Ужас ще се простира от изток до запад, от полюс до полюс. Целият свят ще бъде в пълно объркване. Земетресения, градушки, ужасни бури – всички елементи на унищожението ще са в действие. Но, ослушайте се! Сред тези бушуващи елементи чуйте песента на остатъка: „Бог е наше прибежище и сила, присъстваща помощ в беда. Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила.“ (Пс. 46:1,2) Каквото и да се случи – ако хората ни предадат, ние не зависим от тях; ако правителствата паднат – сигурността ни не е в тях; ако великите религиозни лидери, които са довели хората до там, че да нарушат Божия закон, бъдат свалени и светът избухне в революция подобна на френската, надеждата ни е в Човека е светилището, Исус Христос, който казва: „Погледнете към Мене и спасени бъдете вие от всички краища на земята.“
Както казах, Той ни подготвя за това всеки ден. Така че ако днес някой ни разочарова, нека помним защо това се случва. Ако разочарованието е голямо, научили сме голям урок; ако е малко – поне сме научили малък урок. Учим се стъпка по стъпка ДА НЕ ГРАДИМ НА ХОРА. НО НА ИСУС ХРИСТОС. И така се подготвяме да устоим тогава, когато великият Вавилон падне като голям воденичен камък хвърлен в дълбините на морето. Божиите деца ще бъдат в безопасност, защото котвата им е зад завесата.
Скъпи Татко, благодарим Ти много за чудесния прожектор на пророчествата, който осветява пътя пред нас. Избираме да се учим от Теб. Докато светът говори за мир и безопасност, дай ни истинския мир, който идва само и единствено от Теб. Дай ни истинска сигурност, която можем да открием само и единствено в Теб. Така нека бъдем готови за разочарованията на този свят, защото котвата ни е в небето. В името на Исус се помолих. Амин."
Девета глава: Външният център на Енох
Тази вечер искам да изучаваме заедно живота на Енох, който бил взет на небето, без да види смърт. До сега двама души са се измъквали от този свят живи: Енох и Илия. Дали някой някога ще има същото преживяване? Да, 144-те хиляди ще имат тази привилегия. Помислете си за това, приятели! Това, което преди се е случило само на двама души, ще се случи на хиляди хора. Дали някои от тях са около вас сега? Надяваме се. Помним вълнуващия апел от Господната вестителка: „Нека се стремим с всичката сила, която Бог ни е дал, да бъдем сред 144-те хиляди.” – S.D.A. Bible Commentary, Vol. 7, p.970. Така че вие и аз имаме специална причина да изучаваме живота и опитността на Енох.
В Библията не е писано много за Енох; но е дадено достатъчно, така че да можем да схванем работата и опитността му и да ги приложим. Прочетете Евреи 11:5: „С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога.” Преди да бъде взет от този свят, Енох бил угоден на Бог и знаел това. Това е чудесна опитност, нали?
Ние трябва да преживеем това, което Енох преживял. В Служители на Евангелието стр. 54 горният текст се цитира и коментира по следния начин: „Към такова общуване ни призовава Бог. Святостта на характера на тези, които ще бъдат изкупени от сред хората при второто идване трябва да бъде като тази на Енох.” Ще имате ли опитност, като тази на Енох? Да – освен ако не бъдете изгубени или не умрете преди Исус да дойде. Нито един от нас не иска да бъде изгубен; и съм сигурен, че много обичаме надеждата за това, Бог да ни вземе. Дали ще почиваме в гроба или ще останем живи и ще бъдем грабнати – този въпрос е в Божиите ръце; но ние всички трябва да си поставим за цел да бъдем преселени - това трябва да бъдат нашите надежда и цел.
Нека забележим какво казва първата книга на Библията за този човек. Битие 5:22-24: „А откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери. И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години. И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе.” Какво означава „не се намираше”? Той вече не е бил в този свят; напуснал го. Казва ни се, че хората го търсели и не могли да го намерят: „не се намираше.” Нямало го.
Къде отишъл? Отишъл с Бог. Винаги съм харесвал начина, по което едно малко момче разказва тази история: Енох и Бог ходели заедно и понякога си правели дълги разходки. Един ден те се отдалечили толкова далеч от дома на Енох, че Бог казал: Енох, аз живея по-близо; ела и живей с мен.” Ах, скъпи мои, такава разходка с Бог! Аз искам да ходя с Бог. А вие?
В Служители на евангелието стр. 41 четем: „Ходенето на Енох с Бог не било в транс или видение, но във всички задължения на всекидневния му живот. Той не станал отшелник, който се изолирал изцяло от света.” В ранните векове на християнството, след като дошло отстъпничеството, имало мъже с идеята, че за да бъдеш свят, трябва да бъдеш отшелник - да влезеш в пещера и да не правиш нищо, освен да четеш и да се молиш. Но Енох не станал отшелник.
„В семейството и с общуването си с хората, като съпруг и баща, приятел и гражданин той бил твърд, непоклатим Божий слуга.” Така Енох бил работник - работник за Бог; така той ходел с Бог.
Беше ли Енох проповедник? Да; дава ни се представа за проповядването му в Юда 14,15. „За тях пророкува и Енох, седмият от Адама, като рече: Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили...”
Коя е била основната тема на Енох според този текст? Второто идване на Христос. Днес той би бил наречен ‘Адвентен проповедник.” Далеч обратно в миналото очите му били фокусирани в това грандиозно събитие – идването на нашия Господ с всички ангели на славата, за да възнагради светиите си и да извърши съд над нечестивите. Нищо чудно, че ни е даден като пример, който вие и аз трябва да изучаваме – трябва да носим същата вест, която и Енох е носил.
Какви били обстоятелствата около Енох според стиха в Юда? Светът бил нечестив. Всъщност ако искате да разберете, колко нечестив е станал по времето на Енох, прочетете Битие 6:5 и ще забележите, че най-накрая Бог казал, че въображението на сърцата на хората било постоянно зло. И вследствие от това на света трябвало да дойде потоп.
Бог ще унищожи света отново. Този път вместо потоп от вода, ще има потоп от огън. Някой ще се измъкне ли жив? Да, праведните ще бъдат взети от този свят и ще бъдат запазени, както е бил и Ной. И вестта на Енох е подходяща за този час, както е била и тогава.
Има две неща от живота на Енох, на които искам да обърнете внимание: „Първото е отделяне. Той ходел с Бог, а не със света; той ходел в света, но не със света. В Амос 3:3 се задава въпросът: „Ще ходят ли двама заедно, ако не се съгласят.” Не, не могат. Ако вие искате да отидете в Чикаго, а аз в Ню Орлиънс, ние не можем да пътуваме заедно – просто ще трябва да си кажем довиждане. За да ходим заедно, ние трябва да имаме съгласие. И фактът, че Енох ходил с Бог бил доказателство за това, че той имал съгласие с Бог. „СВЯТОСТТА Е СЪГЛАСИЕ С БОГ.” (Свидетелства към църквата, том 5, стр. 743). Ако вие и Бог имате съгласие, тогава вие живеете живот на святост. Ако нямате съгласие, нямате святост. Няма значение колко възторжени са чувствата ви, колко викате, пеете и се молите – ако животите ви не са в съгласие с Бог, вие все още нямате святост.
Преди да изучаваме живота на святост, който Енох живеел, както и това, което правил за да поддържа този живот на святост, нека погледнем обкръжението му. Бог поставил Адам и Ева, първите ни родители, в Едемската градина. Той им дал закона Си; те го нарушили и били изгонени от градината и поставени в този свят, за да научат чрез тежка работа уроците на истинското покаяние и послушание.
Мога да видя сълзите, падащи по Божието лице, когато трябвало да вземе децата си и да ги изведе от красивия им дом - градина в свят, който трябва да носи проклятието на греха. Ах, помислете си за това, приятели. Пот и тежка работа, тръни и бодили – тези са част от учебника, от който вие и аз трябва да научим колко ужасен е грехът и колко дълъг е пътят обратно към Едем.
Помните, че Адам и Ева имали двама синове. Авел бил праведен; Каин изявявал претенции, че е праведен, но не правел това, което Бог искал – той имал своите си идеи, точно както и много хора днес. Каин се ядосал толкова много, защото Авел бил приет, а той не бил, че станал, ударил брат си и го убил. Тогава Каин избягал далеч от Едем. Отишъл в друга част от света и там построил град. Битие 4:17. Тук за пръв път в Библията се използва думата ‘град’.
Господ дал на Адам и Ева друг син, който да заеме мястото на Авел. Пораствайки, Сит бил праведен като Авел. Той радвал сърцата на родителите си, ходейки в Божиите заповеди. И неговите потомци имали славната привилегия да отстояват истината.
Тези двама сина на Адам Каин и Сит, били лидери на двете големи разделения в човечеството. Сега искам да забележите нещо много интересно. „Каин се бил оттеглил от дома на баща си. Той първоначално избрал професията на баща си като такъв, който се грижи за почвата и сега изградил град, наричайки го с името на първородния си син. Той напуснал Божието присъствие, отхвърлил обещанието за възстановения Едем, за да търси своите си притежания и наслада в земя, която е под проклятието на греха, и така застанал като глава на голямата класа хора, които се покланят на бога на този свят.” (Патриарси и пророци, стр. 81)
Докато Каин развивал града си и тези, които отишли с него развивали различни изкуства и науки, в книгата Патриарси и пророци стр. 81 се казва, че „Авел водел живот на пастор, живеел в палатки или временни къщи и наследниците на Сит живеели по същия начин: те считали себе си за ‘странници’ и ‘пътници’ на земята, които търсели ‘по-добра страна - небесна страна.’” В какво живеел Авел? Палатки или временни къщи - къщи, направени от лозя или дървета, дървени къщи. Това ли е видът къщи, в които живеели в Едем? Да; само че там те били направени от изцяло живи лозя или дървета. Някои от дърветата на Авел също може да са били живи. Идеята ми е, че те не били екстравагантни сгради, за строежа на които хората да са пръскали милиони. Каин приел програмата на града: там човешките дела били постоянно издигани; но Сит водел селски живот като пастор.”
„Двете класи били отделени определено време. Расата на Каин, която се разпростирала на мястото на първоначалното си заселване, се пръснала в равнините и долините, където живеели децата на Сит.” Какво се случило? Защо наследниците на Каин се преместили там, където живеели тези на Сит? И какво направили децата на Сит? Дали са казали: „Ние сме инвестирали тук и всичко е така, както искаме. Лошо е, че имаме тези нечестиви съседи около нас с грешното им говорене. Тяхното влияние е лошо за децата ни. Но не можем да направим нищо по въпроса.” Дали са казали това?
Чуйте: „За да избягат от оскверняващото им влияние, вторите (децата на Сит) се оттеглили в планините и там създали домовете си.”
Ако вие и аз живеехме в това време и бяхме под влиянието на Сит и бяхме избрали неговата програма, какво щяхме да правим при идването на Каиновите наследници – дали щяхме да се изнесем в планините?
„Докато имало разделение, те продължили да се покланят на Бог по чист начин. Но с течение на времето те малко по малко се осмелили да се смесят с жителите на равнините.” Ох, каква картина! Виждате ли ги? Първоначално не можели да търпят мисълта за нечестието, идолопоклонничеството, богохулството, полигамията, изневярата, разврата; казвали: „О, трябва да изведем децата си от тук!” и се отдалечавали в планините. И за определено време там горе те се придържали към чистия начин на богослужение. Но след няколко години те се осмелили да се смесят.
И, приятели, те нямали радио и телевизия тогава. Днес можете да имате влиянието на Каин горе в планините, ако сте готови да похарчите няколко долара. Но тогава те можели да избягат. Благодаря на Бог, че и днес можем да избягаме, нали?
Но забелязахте ли, че „те малко по малко се осмелили да се смесят с жителите на равнините. Това сдружаване довело до най-лошите резултати. ‘Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви.’ Битие 6:2 ... Много от тези, които се покланяли на Бог, били подмамени към греха чрез изкушенията, които били постоянно пред тях и те загубили присъщия им, свят характер. Смесвайки се с покварените, те станали като тях в дух и дела: ... Децата на Сит тръгнали ‘по пътя на Каин’; те насочили умовете си към светските преуспяване и наслада и пренебрегнали Господните заповеди.” Виждате ли картината, приятели? Ах, те си мислели, че трябва да имат всички тези неща, които наследниците на Каин имали; и, разбира се, за да ги имат, те трябва да слязат долу, където е расата на „човешките синове”. И така малко по малко много от тях се осквернили с това ужасно влияние.
И сега насред ужасното отстъпление се появява Енох. Божият Дух идва на него и душата му е развълнувана. Какво прави той? Повтаря опитността на Сит; той се отдалечава от мерзостите - от тези идолопоклоннически обичаи и влияния. Извиква: „Не мога да понасям това. Трябва да се отдалеча от всичко това; искам да ходя с Бог, а Бог не обича тези неща.
Искам да ви прочета нещо от Духа на пророчеството. „Той (Енох) не направи жилището си там, където са нечестивите. Той не се разположи в Содом, мислейки за това, да го спаси” (S.D.A. Bible Commentary, vol. 1, p.1087). Ах, приятели, това трябва да бъде изучавано! Понякога чуваме следното предложение: „Трябва да бъдеш в света. В крайна сметка как ще ги спасиш, ако не си там!” Предполагам, че и Енох е чувал този аргумент, но не се е повлиял. „Той не се установил в Содом, възнамерявайки да спаси Содом.”
„Добре”, ще кажете, „той не е ли вършел евангелизаторска работа?” О, да той бил един от най-великите евангелизатори на допотопните времена! „Добре, как е възможно това?” Всичко пасва чудесно, приятели, когато позволим на Бог да събере парчетата. Ще стигна и до евангелизирането. Но сега изучавам разделението.
„Той разположил себе си и семейството си там, където атмосферата била колкото се може по-чиста.” Лично си мисля, че ми е нужна толкова помощ, колкото е била нужна и на Енох; всъщност, ако има начин да я получа, имам по-голяма нужда. Нямам силата на тялото, ума или душата, които Енох е имал. А вие? Ако той се е нуждаел от тази помощ – да се отдалечи от света с порочността му, приятели, аз също се нуждая от нея! Душата ми е в опасност. Трябва да се приготвя за времето, когато Бог ще ме вземе. И ще е нужно нещо повече от излизане напред по време на пробуждащо богослужение, когато се направи апел. И хората са приети, когато приемат Исус. Но, приятели, трябва да има растеж в милост. Прочетете внимателно цитата от Ривю енд Херълд (6-ти юни 1902): „Стремим ли се с всичка сила да достигнем мярката на ръста на мъже и жени в Христос? Търсим ли Неговата пълнота, пускайки се към прицелната точка, поставена пред нас – съвършенството на характера Му? Когато хората, съставящи Господния народ, достигнат тази цел, те ще бъдат запечатани на челата си. Изпълнени с Духа, те ще бъдат съвършени в Христос и записващият ангел ще заяви: ‘Свърши се.’” Това е опитността, която тези, които ще бъдат взети, трябва да имат.
Понякога чувам подобни изказвания: „Всичко е много хубаво, предполагам, когато отидеш в провинцията, но някои от нас трябва да бъдат на огневата линия и всъщност да работят със света, и да спасяват души. Скъпи приятели, ще стигна до там – до метода на Енох за евангелизиране – но искам да кажа, че Бог не е призовал никой човек или семейството му в тези завършителни часове към това да изгубят собствените си души, правейки усилие да спасят другите.
Какво правел Енох там горе? Защо изобщо отишъл там? Без съмнение той отишъл там, за да бъде отделен от грешниците, да се избави от влиянието им; но това е само половината. Другата половина е, че той отишъл там, за да бъде с Бог. Поръчението му не било завършено с отделянето му от безбожното влияние; той отишъл там, за да получи нещо, а не просто да се отърве от нещо.” „Тъжен поради увеличаващата се неправда на неправедните и боейки се от това, че безбожието им може да намали почитта му към Бог, Енох избягвал постоянно общуване с тях и прекарвал много време в уединение, предавайки се на размишление и молитва. Така той чакал Господа, търсейки по-ясно знание на волята Му, за да може да я изпълни. За него молитвата била дъхът на душата: той живеел в самата небесна атмосфера.” (Патриарси и пророци, стр. 85).
О, приятели, вижте го как върви? Буквално ли се движи? Така ли е стигнал от долината до планината? Да, не е имало влак, автомобил или реактивен самолет. Той ходел и ходел с Бог. Искам да направя такава разходка с Бог. А вие, приятели? Това е разходка, която ме отделя от грешното влияние на този век, който всъщност е допотопният век на нечестие.
Сега стигам до втория въпрос: начина на евангелизиране на Енох. Вече прочетохме, че той не бил отшелник. Той се изкачил на планината, но не останал там през цялото време. Ако изобщо не отидете там, приятели, може да загубите душите си във водовъртежа, в помийната шахта на долината на греха – в градовете на нечестието. Но ако единственото, което правите, е да се върнете при хълмовете и да станете отшелник, не съм сигурен, че ще спасите душата си. Дори и да го направите, приятели (да го поставя ли така?), ще бъдете много самотни. Бог никога не е възнамерявал вие да излезете и да станете отшелник с егоистичната идея, да спасите само себе си.
Енох проповядвал праведност. Навлизайки в опитността си с Бог с природата, той слизал по градовете, проповядвал идващите Божии присъди за нечестивия свят и призовавал хората към покаяние. На хълмовете той получавал сила от Бог; и след това носел тази сила долу в градовете на долините, където хората живеели в просперитет, лукс и порок. Там той, като с тръба, известявал Божията истина. Той бил евангелизатор!
Знаете ли, какво още правел Енох? „Енох не направил жилището си там, където са нечестивите. Той не се установил в Содом, мислейки си да спаси Содом. Той поставил себе си и семейството си там, където атмосферата би била колкото се може по-чиста. Понякога отивал при жителите на света с вестта, дадена му от Бог. Всяко едно посещение на света било болезнено за него. Той виждал и разбирал нещо от проказата на греха. След като известявал вестта си, той винаги взимал със себе си в дома си някои, които приемали предупреждението.” О, приятели, когато видях това си казах: „Това е! Това е евангелизиране! Това е печелене на души!”
Трябва да знаете, че тук има дума, която вълнува душата ми, когато я погледна: „винаги.” „След като известявал вестта си, той винаги взимал със себе си в дома си някои, които приемали предупреждението.” Това не е ли чудесно, приятели? Да, той очаквал да вземе някой обратно със себе си. Братко, сестро, а ти? Дали нашата работа е просто да предупредим хората? О, не – тя е да вземем някого, да го хванем, да го изведем!
„Някои от тези станаха победители и умряха, преди потопа.” Те не били взети като Енох; те не влезли в ковчега заедно с Ной по време на потопа; но те били спасени. О, виждате ли картината, приятели? Мога да ги видя. Виждам, как Енох се прибира от евангелизаторското си пътуване. Сега наближава дома си. Виждам, как момчетата му гледат към пътя. Матусал, най-големият, казва: „Татко си идва и е взел със себе си няколко хора!” Дали съпругата и децата на Енох са подготвили всичко? Или мислите ли, че са си казали: „О, баща ми винаги води хора вкъщи и ни създава повече работа.” Не мисля. Мисля, че в този дом разбирали, че работата им била да се погрижат за хората - хората, които имали нужда да бъдат спасени от този грешен свят.
Когато хората имат такова отношение, те нямат желанието да слязат в градовете и да се „забавляват”. Не, на отиването в града се гледа като на веселие; гледа се като на мисия – опасна мисия - като на влизане в горяща сграда, за да бъде избавен някой, преди падащата скала да го смаже; като на гмуркане в дълбокото, за да спасиш давещ се човек, който вече е потъвал два пъти. Това е посещаването на градовете днес! Бог да ни помогне, да го разберем това! Енох го е разбрал.
И така той водел тези хора в дома си. Те оставали с него определено време. Ден след ден пиели от атмосферата на дома му, посещавали семейните богослужения, хранели се с храната му – чудя се, приятели, дали диетата му била същата, като тази, на която хората били свикнали в градовете? Или това е била една различна диета? Знаете, че е била различна. И мислите ли, че всички известни списания са били там, за да ги четат? Не. Много неща били различни. И някои от хората, получавайки подобна храна за стомаха си и за ума си, започнали да се съживяват. Започнали да виждат, че това е живот! И казвали: „Енох, не можем ли и ние да започнем да правим това?” „Да,” казвал Енох, „можете; затова и ви изведох.” И те били запазени, били спасени. Въпреки че умрели, умрели с надежда; и ще бъдат възкресени и ще бъдат в Божия град заради това, че Енох ги е измъкнал в дома си на хълмовете.
„Но някои живеели така дълго под покваряващото влияние на греха, че не можели да понесат праведността.” Помислете за това, приятели; те не можели да понесат много от нея. След няколко часа или дена започвало да ги сърби и да се нервират и казвали: „О, трябва да се върна.”
И мога да чуя оправданията им. Идват при Енох и му казват: „Енох, оценявам това, че ме прие тук - чудесно; но има няколко неща, за които трябва да се погрижа в града.” И Енох знаел симптомите. И, о, приятели, това е жалка картина: човек да се върне обратно долу на пътя, обратно на полето. Какво иска? Иска цигара, уиски; иска кърваво месо и възбуда; иска тези състезания и игри; иска трепета на измислиците/художествената проза; иска разврата и изневярата, които изпълвали света в това време; това е, което иска – едно от всички тези неща. И така, той се връща обратно там, където може да го намери, защото това нещо липса там, където е Енох. Той не може да понесе правдата; „Както кучето се връща на бълвоча си, така безумният повтаря своята глупост.” Не е ли жалко? Но това не трябва да ни обезсърчава; трябва да ни доведе до там, да работим с повече сериозност и любов.
И помнете, приятели: някои ще постоянстват. Дори някои от тези, които изглеждат най-безнадеждни, най-дегенерирали. Само ако можем да направим така, че да спрат да гледат нещата около тях и да погледнат към Исус на кръста, в светилището и към любовта Му, разкрита в нещата от природата.
О, приятели, щастлив съм, че не трябва да ви чета това, което ви прочетох тази вечер и просто да ми се иска, да имаше нещо, което да можем да направим по въпроса. Днес е денят, в който чувате как Писанието се изпълнява.
Искам да ви прочета няколко неща от книгата Евангелизъм (стр 76-78 в оригинал): „Като Божий народ пазещ заповедите Му, ние трябва да напуснем градовете. Подобно на Енох ние трябва да работим в градовете, но не и да живеем в тях.”
Истината трябва да бъде говорена, без значение дали хората ще чуят, или ще се въздържат. Градовете са пълни с изкушения. Трябва да планираме да работим така, че да държим младите хора колкото се може по-далеч от това оскверняване.” Трябва ли да заведем младите си хора да видят забележителностите и да чуят звуците на тези градове? Дали това е видът образование, от което се нуждаят? Не – колкото по-малко имат от този вид влияние, толкова по-добре.
„В градовете трябва да се работи от външни центрове.” Това ли е правил Енох? Да. „Божият вестител казва: ‘Ще бъдат ли градовете предупредени? Да, но не от Божия народ живеещ в тях, но посещаващ ги, за да ги предупреди за това, което идва на земята.”
Трябва да правим мъдри планове за предупреждението на градовете и в същото време да живеем там, където можем да запазим децата си и себе си от замърсяващите и деморализиращи влияния, така широко срещани днес на тези места.”
Казва ни се ясно, че в градовете трябва да имаме църковни сгради; но институциите ни трябва да бъдат извън тях. „Бог ни наставлява отново и отново, че трябва да работим градовете от центрове, разположени извън тях. В тези градове трябва да имаме домове за хваление, които ще бъдат като мемориали за Бог.” Защо? Това са станции за спасяване на животи; това е целта им! „Но институциите за издаването на литературата ни, за лекуване на болните и за обучаването на работници трябва да бъдат основавани извън градовете. Най-важното е младежите ни да бъдат защитени от изкушенията на градския живот.” Бог да ни помогне – искаме да направим това, нали?
Това е урокът, който искам да донеса на сърцата ви тази вечер. Виждате ли, приятели, че не е достатъчно да се отделите от греха и грешниците, премествайки се в провинцията. Виждате ли, че не е достатъчно просто да живеете сред природата и след това да излезете и да предупредите хората? Кое е следващото, което трябва да се направи? Хванете ги и ги доведете с вас. Не ме разбирайте погрешно; има някои, които ще могат да бъдат спасени там, където са. Не се опитвам да огранича Бог. Но ви показвам ясно от Божието слово и от Духа на пророчеството, че единственият начин да спасите някои от тези хора е, като ги измъкнете; и тази визия трябва да бъде в сърцата ни постоянно – да търсим, да търсим като пастир, който търси овцете си. Исус търси: „Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят.” 2 Летописи 16:9.
В какъв дом ще ги отведете, братя и сестри? Имате ли място, в което да заведете някого? Що за място е?
Помните ли, че когато Исус се върнал от пустинята, Духът на вдъхновението почивал на Йоан Кръстител и той казал на учениците си, че видял, как Исус идва: „Ето Божието Агне!” И Андрей и Йоан го последвали. Знаейки, че го следват, Исус се обърнал и казал: „Какво търсите?” Те казали: „Господарю. Къде живееш?” Той им казал: „Елате и вижте.” И благодаря на Господа за това, че в този час започнало приятелство, което нямало край.
Питам ви отново: Имате ли място, където можете да заведете хората? Всичко, което Исус имал, вероятно била малка къщичка около реката; това е всичко. Той не е имал дворец. Където и да се намира Бог и Божието дете, това място е като дворец за някой, който иска да се приближи до Бог.
И това ни води до нещо, на което искам да наблегна. Попитах ви, в какъв дом ще ги заведете, но основното, сърцевината е следната: КАКВО ПРЕЖИВЯВАНЕ ИСКАТЕ ДА СПОДЕЛИТЕ С ТЯХ? Имате ли такова? О, приятели, ако нямате, придобийте подобно преживяване! Можете; Енох го е направил и вие също можете. И не си мислете, че това е нещо, за което трябва да чакате с години. Бог копнее да прави неща за хората и те незабавно да ги споделят с другите.
О, приятели, нека бъдем така заети с това, да получаваме нещо от Бог и да го споделяме с другите, че да нямаме време за много притеснения и оплаквания, страхове и обезсърчения, сладострастия и амбиции. Нека изпълним времето и животите си с това едно нещо: да се подготвим за небето и да помогнем на колкото се може повече други да се подготвят, преди Исус да дойде. Допълнителни цитати [от Елън Уайт]:
Кой ще бъде предупреден. Отново казваме: ‘Извън градовете.’ Не считайте за голямо лишаване това, че трябва да отидете по хълмовете и планините, но търсете усамотение – място, където можете да бъдете сами с Бог, да се научите на Неговия път...
Увещавам нашия народ да си постави за цел в живота да търси духовност. Христос е вратата. Затова казвам на народа ни ‘Не считайте за лишение това, че сте призовани да напуснете градовете и да се преместите в селски райони. Богати благословения очакват тези, които са там да ги получат. Наблюдавайки природните сцени, делата на Създателя, изучавайки тези дела, неусетно ще бъдем променени в същия образ.’” (Избрани вести, книга втора, стр.355-356, оригинал).
Ако се поставим под неправилни влияния, можем ли да очакваме Бог да извърши чудо и да отмени резултатите от погрешния ни начин на живот? Разбира се, че не. Излезте от градовете, колкото се може по-бързо и си купете малко парче земя, където можете да имате градина, където децата ви мога да гледат, как цветята растат и да научат от тях уроците на семплосттa и красотата.” (Избрани вести, книга втора, стр 365, оригинал)
Не е според Божията воля народът Му да се установява в градовете, където има постоянен смут и объркване. Децата им трябва да бъдат пощадени от това; защото цялата система е деморализирана чрез суматохата, втурването и шумът. Господ желае Неговия народ да се премести в провинцията, където могат да се установят на парче земя и да отглеждат собствени плодове и зеленчуци и където децата им могат да бъдат в директен контакт с Божиите дела в природата. Вземете семействата си далеч от градовете – това е вестта ми.” Избрани вести, книга втора, стр 357-368, оригинал).
Протестантският свят си е поставил на мястото на Божията събота един ‘идол-събота’ и върви по следите на папството. Поради тази причина виждам нуждата Божият народ да излезе от градовете в уединената провинция, където могат да култивират земя и да отглеждат собствена продукция. Така те могат да възпитат в децата си семпли, здравословни навици. Виждам нужда от това, да побързаме да приготвим всичко за кризата.” (Избрани вести, книга втора, стр. 369, оригинал)
Повече и повече, докато времето наближава, народът ни трябва да напуска градовете. От години наставяме братята и сестрите си и най-вече семействата с деца това, да планират да напуснат градовете, докато пътят пред тях се отваря за това. Мнозина ще трябва да работят сериозно, за да помогнат за това, пътят да се отвори.” (Избрани вести, книга втора, стр. 360, оригинал)
“Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат." 1 Солунци 5:3
„Нека насоча вниманието ви към двете велики световни сили, които водят и ще продължат да водят разговора за мир и безопасност. Едната сила е римският папа, а другата – Съединените американски щати. Когато се обърнем към книгата Откровение, откриваме цяла глава [13], която представя тези две сили. ...
… докато папството води света в търсенето на мир, Съединените щати говорят по специален начин за сигурността.
... "И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите"... „А по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената..." Отново виждаме страх. Това ги води до тези обединения. Днес има хиляди хора, които преди години не биха си и помисляли да слушат папата, а сега са готови да го последват. Защо? Защото се боят от нещо, което мислят, че е далеч по-лошо от папството.
Исус казва, че „човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената.“ Ако гледаме на там, на където те гледат, ние ще имаме техните страхове и ще станем част от тези обединения. ... Какво казва Исус? „А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава."
Скоро, много скоро в света ще има две групи хора: тези, които гледат към човек и тези, които гледат към Бог; тези, които гледат около себе си и тези, които гледат нагоре.
Ако свикнем хората да решават проблемите ни (каквито и да са те), какво ще бъде изградено в характерите ни? Зависимост от кого? От хората. И дяволът използва всяко средство, за да ни доведе до там, приятели. Без значение дали имаме проблеми с финансите, здравето, емоциите, щастието, религията или каквото и да било – мислим си, че човек или група хора могат да ги разрешат, още повече ако сме готови да платим. Но Бог... ни учи нещо напълно различно: „Погледнете към Мене и спасени бъдете вие от всички краища на земята.“...
....
Скоро когато тази съкрушителна изненада настъпи на земята, хората ще видят, че змеят, звярът и фалшивият пророк са ги довели до гибел, докато са говорили за мир и безопасност. Какво ужасно пробуждане! Ужас ще се простира от изток до запад, от полюс до полюс. Целият свят ще бъде в пълно объркване. Земетресения, градушки, ужасни бури – всички елементи на унищожението ще са в действие. Но, ослушайте се! Сред тези бушуващи елементи чуйте песента на остатъка: „Бог е наше прибежище и сила, присъстваща помощ в беда. Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила.“ (Пс. 46:1,2) Каквото и да се случи – ако хората ни предадат, ние не зависим от тях; ако правителствата паднат – сигурността ни не е в тях; ако великите религиозни лидери, които са довели хората до там, че да нарушат Божия закон, бъдат свалени и светът избухне в революция подобна на френската, надеждата ни е в Човека е светилището, Исус Христос, който казва: „Погледнете към Мене и спасени бъдете вие от всички краища на земята.“
Както казах, Той ни подготвя за това всеки ден. Така че ако днес някой ни разочарова, нека помним защо това се случва. Ако разочарованието е голямо, научили сме голям урок; ако е малко – поне сме научили малък урок. Учим се стъпка по стъпка ДА НЕ ГРАДИМ НА ХОРА. НО НА ИСУС ХРИСТОС. И така се подготвяме да устоим тогава, когато великият Вавилон падне като голям воденичен камък хвърлен в дълбините на морето. Божиите деца ще бъдат в безопасност, защото котвата им е зад завесата.
Скъпи Татко, благодарим Ти много за чудесния прожектор на пророчествата, който осветява пътя пред нас. Избираме да се учим от Теб. Докато светът говори за мир и безопасност, дай ни истинския мир, който идва само и единствено от Теб. Дай ни истинска сигурност, която можем да открием само и единствено в Теб. Така нека бъдем готови за разочарованията на този свят, защото котвата ни е в небето. В името на Исус се помолих. Амин."
Девета глава: Външният център на Енох
Тази вечер искам да изучаваме заедно живота на Енох, който бил взет на небето, без да види смърт. До сега двама души са се измъквали от този свят живи: Енох и Илия. Дали някой някога ще има същото преживяване? Да, 144-те хиляди ще имат тази привилегия. Помислете си за това, приятели! Това, което преди се е случило само на двама души, ще се случи на хиляди хора. Дали някои от тях са около вас сега? Надяваме се. Помним вълнуващия апел от Господната вестителка: „Нека се стремим с всичката сила, която Бог ни е дал, да бъдем сред 144-те хиляди.” – S.D.A. Bible Commentary, Vol. 7, p.970. Така че вие и аз имаме специална причина да изучаваме живота и опитността на Енох.
В Библията не е писано много за Енох; но е дадено достатъчно, така че да можем да схванем работата и опитността му и да ги приложим. Прочетете Евреи 11:5: „С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога.” Преди да бъде взет от този свят, Енох бил угоден на Бог и знаел това. Това е чудесна опитност, нали?
Ние трябва да преживеем това, което Енох преживял. В Служители на Евангелието стр. 54 горният текст се цитира и коментира по следния начин: „Към такова общуване ни призовава Бог. Святостта на характера на тези, които ще бъдат изкупени от сред хората при второто идване трябва да бъде като тази на Енох.” Ще имате ли опитност, като тази на Енох? Да – освен ако не бъдете изгубени или не умрете преди Исус да дойде. Нито един от нас не иска да бъде изгубен; и съм сигурен, че много обичаме надеждата за това, Бог да ни вземе. Дали ще почиваме в гроба или ще останем живи и ще бъдем грабнати – този въпрос е в Божиите ръце; но ние всички трябва да си поставим за цел да бъдем преселени - това трябва да бъдат нашите надежда и цел.
Нека забележим какво казва първата книга на Библията за този човек. Битие 5:22-24: „А откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери. И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години. И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе.” Какво означава „не се намираше”? Той вече не е бил в този свят; напуснал го. Казва ни се, че хората го търсели и не могли да го намерят: „не се намираше.” Нямало го.
Къде отишъл? Отишъл с Бог. Винаги съм харесвал начина, по което едно малко момче разказва тази история: Енох и Бог ходели заедно и понякога си правели дълги разходки. Един ден те се отдалечили толкова далеч от дома на Енох, че Бог казал: Енох, аз живея по-близо; ела и живей с мен.” Ах, скъпи мои, такава разходка с Бог! Аз искам да ходя с Бог. А вие?
В Служители на евангелието стр. 41 четем: „Ходенето на Енох с Бог не било в транс или видение, но във всички задължения на всекидневния му живот. Той не станал отшелник, който се изолирал изцяло от света.” В ранните векове на християнството, след като дошло отстъпничеството, имало мъже с идеята, че за да бъдеш свят, трябва да бъдеш отшелник - да влезеш в пещера и да не правиш нищо, освен да четеш и да се молиш. Но Енох не станал отшелник.
„В семейството и с общуването си с хората, като съпруг и баща, приятел и гражданин той бил твърд, непоклатим Божий слуга.” Така Енох бил работник - работник за Бог; така той ходел с Бог.
Беше ли Енох проповедник? Да; дава ни се представа за проповядването му в Юда 14,15. „За тях пророкува и Енох, седмият от Адама, като рече: Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили...”
Коя е била основната тема на Енох според този текст? Второто идване на Христос. Днес той би бил наречен ‘Адвентен проповедник.” Далеч обратно в миналото очите му били фокусирани в това грандиозно събитие – идването на нашия Господ с всички ангели на славата, за да възнагради светиите си и да извърши съд над нечестивите. Нищо чудно, че ни е даден като пример, който вие и аз трябва да изучаваме – трябва да носим същата вест, която и Енох е носил.
Какви били обстоятелствата около Енох според стиха в Юда? Светът бил нечестив. Всъщност ако искате да разберете, колко нечестив е станал по времето на Енох, прочетете Битие 6:5 и ще забележите, че най-накрая Бог казал, че въображението на сърцата на хората било постоянно зло. И вследствие от това на света трябвало да дойде потоп.
Бог ще унищожи света отново. Този път вместо потоп от вода, ще има потоп от огън. Някой ще се измъкне ли жив? Да, праведните ще бъдат взети от този свят и ще бъдат запазени, както е бил и Ной. И вестта на Енох е подходяща за този час, както е била и тогава.
Има две неща от живота на Енох, на които искам да обърнете внимание: „Първото е отделяне. Той ходел с Бог, а не със света; той ходел в света, но не със света. В Амос 3:3 се задава въпросът: „Ще ходят ли двама заедно, ако не се съгласят.” Не, не могат. Ако вие искате да отидете в Чикаго, а аз в Ню Орлиънс, ние не можем да пътуваме заедно – просто ще трябва да си кажем довиждане. За да ходим заедно, ние трябва да имаме съгласие. И фактът, че Енох ходил с Бог бил доказателство за това, че той имал съгласие с Бог. „СВЯТОСТТА Е СЪГЛАСИЕ С БОГ.” (Свидетелства към църквата, том 5, стр. 743). Ако вие и Бог имате съгласие, тогава вие живеете живот на святост. Ако нямате съгласие, нямате святост. Няма значение колко възторжени са чувствата ви, колко викате, пеете и се молите – ако животите ви не са в съгласие с Бог, вие все още нямате святост.
Преди да изучаваме живота на святост, който Енох живеел, както и това, което правил за да поддържа този живот на святост, нека погледнем обкръжението му. Бог поставил Адам и Ева, първите ни родители, в Едемската градина. Той им дал закона Си; те го нарушили и били изгонени от градината и поставени в този свят, за да научат чрез тежка работа уроците на истинското покаяние и послушание.
Мога да видя сълзите, падащи по Божието лице, когато трябвало да вземе децата си и да ги изведе от красивия им дом - градина в свят, който трябва да носи проклятието на греха. Ах, помислете си за това, приятели. Пот и тежка работа, тръни и бодили – тези са част от учебника, от който вие и аз трябва да научим колко ужасен е грехът и колко дълъг е пътят обратно към Едем.
Помните, че Адам и Ева имали двама синове. Авел бил праведен; Каин изявявал претенции, че е праведен, но не правел това, което Бог искал – той имал своите си идеи, точно както и много хора днес. Каин се ядосал толкова много, защото Авел бил приет, а той не бил, че станал, ударил брат си и го убил. Тогава Каин избягал далеч от Едем. Отишъл в друга част от света и там построил град. Битие 4:17. Тук за пръв път в Библията се използва думата ‘град’.
Господ дал на Адам и Ева друг син, който да заеме мястото на Авел. Пораствайки, Сит бил праведен като Авел. Той радвал сърцата на родителите си, ходейки в Божиите заповеди. И неговите потомци имали славната привилегия да отстояват истината.
Тези двама сина на Адам Каин и Сит, били лидери на двете големи разделения в човечеството. Сега искам да забележите нещо много интересно. „Каин се бил оттеглил от дома на баща си. Той първоначално избрал професията на баща си като такъв, който се грижи за почвата и сега изградил град, наричайки го с името на първородния си син. Той напуснал Божието присъствие, отхвърлил обещанието за възстановения Едем, за да търси своите си притежания и наслада в земя, която е под проклятието на греха, и така застанал като глава на голямата класа хора, които се покланят на бога на този свят.” (Патриарси и пророци, стр. 81)
Докато Каин развивал града си и тези, които отишли с него развивали различни изкуства и науки, в книгата Патриарси и пророци стр. 81 се казва, че „Авел водел живот на пастор, живеел в палатки или временни къщи и наследниците на Сит живеели по същия начин: те считали себе си за ‘странници’ и ‘пътници’ на земята, които търсели ‘по-добра страна - небесна страна.’” В какво живеел Авел? Палатки или временни къщи - къщи, направени от лозя или дървета, дървени къщи. Това ли е видът къщи, в които живеели в Едем? Да; само че там те били направени от изцяло живи лозя или дървета. Някои от дърветата на Авел също може да са били живи. Идеята ми е, че те не били екстравагантни сгради, за строежа на които хората да са пръскали милиони. Каин приел програмата на града: там човешките дела били постоянно издигани; но Сит водел селски живот като пастор.”
„Двете класи били отделени определено време. Расата на Каин, която се разпростирала на мястото на първоначалното си заселване, се пръснала в равнините и долините, където живеели децата на Сит.” Какво се случило? Защо наследниците на Каин се преместили там, където живеели тези на Сит? И какво направили децата на Сит? Дали са казали: „Ние сме инвестирали тук и всичко е така, както искаме. Лошо е, че имаме тези нечестиви съседи около нас с грешното им говорене. Тяхното влияние е лошо за децата ни. Но не можем да направим нищо по въпроса.” Дали са казали това?
Чуйте: „За да избягат от оскверняващото им влияние, вторите (децата на Сит) се оттеглили в планините и там създали домовете си.”
Ако вие и аз живеехме в това време и бяхме под влиянието на Сит и бяхме избрали неговата програма, какво щяхме да правим при идването на Каиновите наследници – дали щяхме да се изнесем в планините?
„Докато имало разделение, те продължили да се покланят на Бог по чист начин. Но с течение на времето те малко по малко се осмелили да се смесят с жителите на равнините.” Ох, каква картина! Виждате ли ги? Първоначално не можели да търпят мисълта за нечестието, идолопоклонничеството, богохулството, полигамията, изневярата, разврата; казвали: „О, трябва да изведем децата си от тук!” и се отдалечавали в планините. И за определено време там горе те се придържали към чистия начин на богослужение. Но след няколко години те се осмелили да се смесят.
И, приятели, те нямали радио и телевизия тогава. Днес можете да имате влиянието на Каин горе в планините, ако сте готови да похарчите няколко долара. Но тогава те можели да избягат. Благодаря на Бог, че и днес можем да избягаме, нали?
Но забелязахте ли, че „те малко по малко се осмелили да се смесят с жителите на равнините. Това сдружаване довело до най-лошите резултати. ‘Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви.’ Битие 6:2 ... Много от тези, които се покланяли на Бог, били подмамени към греха чрез изкушенията, които били постоянно пред тях и те загубили присъщия им, свят характер. Смесвайки се с покварените, те станали като тях в дух и дела: ... Децата на Сит тръгнали ‘по пътя на Каин’; те насочили умовете си към светските преуспяване и наслада и пренебрегнали Господните заповеди.” Виждате ли картината, приятели? Ах, те си мислели, че трябва да имат всички тези неща, които наследниците на Каин имали; и, разбира се, за да ги имат, те трябва да слязат долу, където е расата на „човешките синове”. И така малко по малко много от тях се осквернили с това ужасно влияние.
И сега насред ужасното отстъпление се появява Енох. Божият Дух идва на него и душата му е развълнувана. Какво прави той? Повтаря опитността на Сит; той се отдалечава от мерзостите - от тези идолопоклоннически обичаи и влияния. Извиква: „Не мога да понасям това. Трябва да се отдалеча от всичко това; искам да ходя с Бог, а Бог не обича тези неща.
Искам да ви прочета нещо от Духа на пророчеството. „Той (Енох) не направи жилището си там, където са нечестивите. Той не се разположи в Содом, мислейки за това, да го спаси” (S.D.A. Bible Commentary, vol. 1, p.1087). Ах, приятели, това трябва да бъде изучавано! Понякога чуваме следното предложение: „Трябва да бъдеш в света. В крайна сметка как ще ги спасиш, ако не си там!” Предполагам, че и Енох е чувал този аргумент, но не се е повлиял. „Той не се установил в Содом, възнамерявайки да спаси Содом.”
„Добре”, ще кажете, „той не е ли вършел евангелизаторска работа?” О, да той бил един от най-великите евангелизатори на допотопните времена! „Добре, как е възможно това?” Всичко пасва чудесно, приятели, когато позволим на Бог да събере парчетата. Ще стигна и до евангелизирането. Но сега изучавам разделението.
„Той разположил себе си и семейството си там, където атмосферата била колкото се може по-чиста.” Лично си мисля, че ми е нужна толкова помощ, колкото е била нужна и на Енох; всъщност, ако има начин да я получа, имам по-голяма нужда. Нямам силата на тялото, ума или душата, които Енох е имал. А вие? Ако той се е нуждаел от тази помощ – да се отдалечи от света с порочността му, приятели, аз също се нуждая от нея! Душата ми е в опасност. Трябва да се приготвя за времето, когато Бог ще ме вземе. И ще е нужно нещо повече от излизане напред по време на пробуждащо богослужение, когато се направи апел. И хората са приети, когато приемат Исус. Но, приятели, трябва да има растеж в милост. Прочетете внимателно цитата от Ривю енд Херълд (6-ти юни 1902): „Стремим ли се с всичка сила да достигнем мярката на ръста на мъже и жени в Христос? Търсим ли Неговата пълнота, пускайки се към прицелната точка, поставена пред нас – съвършенството на характера Му? Когато хората, съставящи Господния народ, достигнат тази цел, те ще бъдат запечатани на челата си. Изпълнени с Духа, те ще бъдат съвършени в Христос и записващият ангел ще заяви: ‘Свърши се.’” Това е опитността, която тези, които ще бъдат взети, трябва да имат.
Понякога чувам подобни изказвания: „Всичко е много хубаво, предполагам, когато отидеш в провинцията, но някои от нас трябва да бъдат на огневата линия и всъщност да работят със света, и да спасяват души. Скъпи приятели, ще стигна до там – до метода на Енох за евангелизиране – но искам да кажа, че Бог не е призовал никой човек или семейството му в тези завършителни часове към това да изгубят собствените си души, правейки усилие да спасят другите.
Какво правел Енох там горе? Защо изобщо отишъл там? Без съмнение той отишъл там, за да бъде отделен от грешниците, да се избави от влиянието им; но това е само половината. Другата половина е, че той отишъл там, за да бъде с Бог. Поръчението му не било завършено с отделянето му от безбожното влияние; той отишъл там, за да получи нещо, а не просто да се отърве от нещо.” „Тъжен поради увеличаващата се неправда на неправедните и боейки се от това, че безбожието им може да намали почитта му към Бог, Енох избягвал постоянно общуване с тях и прекарвал много време в уединение, предавайки се на размишление и молитва. Така той чакал Господа, търсейки по-ясно знание на волята Му, за да може да я изпълни. За него молитвата била дъхът на душата: той живеел в самата небесна атмосфера.” (Патриарси и пророци, стр. 85).
О, приятели, вижте го как върви? Буквално ли се движи? Така ли е стигнал от долината до планината? Да, не е имало влак, автомобил или реактивен самолет. Той ходел и ходел с Бог. Искам да направя такава разходка с Бог. А вие, приятели? Това е разходка, която ме отделя от грешното влияние на този век, който всъщност е допотопният век на нечестие.
Сега стигам до втория въпрос: начина на евангелизиране на Енох. Вече прочетохме, че той не бил отшелник. Той се изкачил на планината, но не останал там през цялото време. Ако изобщо не отидете там, приятели, може да загубите душите си във водовъртежа, в помийната шахта на долината на греха – в градовете на нечестието. Но ако единственото, което правите, е да се върнете при хълмовете и да станете отшелник, не съм сигурен, че ще спасите душата си. Дори и да го направите, приятели (да го поставя ли така?), ще бъдете много самотни. Бог никога не е възнамерявал вие да излезете и да станете отшелник с егоистичната идея, да спасите само себе си.
Енох проповядвал праведност. Навлизайки в опитността си с Бог с природата, той слизал по градовете, проповядвал идващите Божии присъди за нечестивия свят и призовавал хората към покаяние. На хълмовете той получавал сила от Бог; и след това носел тази сила долу в градовете на долините, където хората живеели в просперитет, лукс и порок. Там той, като с тръба, известявал Божията истина. Той бил евангелизатор!
Знаете ли, какво още правел Енох? „Енох не направил жилището си там, където са нечестивите. Той не се установил в Содом, мислейки си да спаси Содом. Той поставил себе си и семейството си там, където атмосферата би била колкото се може по-чиста. Понякога отивал при жителите на света с вестта, дадена му от Бог. Всяко едно посещение на света било болезнено за него. Той виждал и разбирал нещо от проказата на греха. След като известявал вестта си, той винаги взимал със себе си в дома си някои, които приемали предупреждението.” О, приятели, когато видях това си казах: „Това е! Това е евангелизиране! Това е печелене на души!”
Трябва да знаете, че тук има дума, която вълнува душата ми, когато я погледна: „винаги.” „След като известявал вестта си, той винаги взимал със себе си в дома си някои, които приемали предупреждението.” Това не е ли чудесно, приятели? Да, той очаквал да вземе някой обратно със себе си. Братко, сестро, а ти? Дали нашата работа е просто да предупредим хората? О, не – тя е да вземем някого, да го хванем, да го изведем!
„Някои от тези станаха победители и умряха, преди потопа.” Те не били взети като Енох; те не влезли в ковчега заедно с Ной по време на потопа; но те били спасени. О, виждате ли картината, приятели? Мога да ги видя. Виждам, как Енох се прибира от евангелизаторското си пътуване. Сега наближава дома си. Виждам, как момчетата му гледат към пътя. Матусал, най-големият, казва: „Татко си идва и е взел със себе си няколко хора!” Дали съпругата и децата на Енох са подготвили всичко? Или мислите ли, че са си казали: „О, баща ми винаги води хора вкъщи и ни създава повече работа.” Не мисля. Мисля, че в този дом разбирали, че работата им била да се погрижат за хората - хората, които имали нужда да бъдат спасени от този грешен свят.
Когато хората имат такова отношение, те нямат желанието да слязат в градовете и да се „забавляват”. Не, на отиването в града се гледа като на веселие; гледа се като на мисия – опасна мисия - като на влизане в горяща сграда, за да бъде избавен някой, преди падащата скала да го смаже; като на гмуркане в дълбокото, за да спасиш давещ се човек, който вече е потъвал два пъти. Това е посещаването на градовете днес! Бог да ни помогне, да го разберем това! Енох го е разбрал.
И така той водел тези хора в дома си. Те оставали с него определено време. Ден след ден пиели от атмосферата на дома му, посещавали семейните богослужения, хранели се с храната му – чудя се, приятели, дали диетата му била същата, като тази, на която хората били свикнали в градовете? Или това е била една различна диета? Знаете, че е била различна. И мислите ли, че всички известни списания са били там, за да ги четат? Не. Много неща били различни. И някои от хората, получавайки подобна храна за стомаха си и за ума си, започнали да се съживяват. Започнали да виждат, че това е живот! И казвали: „Енох, не можем ли и ние да започнем да правим това?” „Да,” казвал Енох, „можете; затова и ви изведох.” И те били запазени, били спасени. Въпреки че умрели, умрели с надежда; и ще бъдат възкресени и ще бъдат в Божия град заради това, че Енох ги е измъкнал в дома си на хълмовете.
„Но някои живеели така дълго под покваряващото влияние на греха, че не можели да понесат праведността.” Помислете за това, приятели; те не можели да понесат много от нея. След няколко часа или дена започвало да ги сърби и да се нервират и казвали: „О, трябва да се върна.”
И мога да чуя оправданията им. Идват при Енох и му казват: „Енох, оценявам това, че ме прие тук - чудесно; но има няколко неща, за които трябва да се погрижа в града.” И Енох знаел симптомите. И, о, приятели, това е жалка картина: човек да се върне обратно долу на пътя, обратно на полето. Какво иска? Иска цигара, уиски; иска кърваво месо и възбуда; иска тези състезания и игри; иска трепета на измислиците/художествената проза; иска разврата и изневярата, които изпълвали света в това време; това е, което иска – едно от всички тези неща. И така, той се връща обратно там, където може да го намери, защото това нещо липса там, където е Енох. Той не може да понесе правдата; „Както кучето се връща на бълвоча си, така безумният повтаря своята глупост.” Не е ли жалко? Но това не трябва да ни обезсърчава; трябва да ни доведе до там, да работим с повече сериозност и любов.
И помнете, приятели: някои ще постоянстват. Дори някои от тези, които изглеждат най-безнадеждни, най-дегенерирали. Само ако можем да направим така, че да спрат да гледат нещата около тях и да погледнат към Исус на кръста, в светилището и към любовта Му, разкрита в нещата от природата.
О, приятели, щастлив съм, че не трябва да ви чета това, което ви прочетох тази вечер и просто да ми се иска, да имаше нещо, което да можем да направим по въпроса. Днес е денят, в който чувате как Писанието се изпълнява.
Искам да ви прочета няколко неща от книгата Евангелизъм (стр 76-78 в оригинал): „Като Божий народ пазещ заповедите Му, ние трябва да напуснем градовете. Подобно на Енох ние трябва да работим в градовете, но не и да живеем в тях.”
Истината трябва да бъде говорена, без значение дали хората ще чуят, или ще се въздържат. Градовете са пълни с изкушения. Трябва да планираме да работим така, че да държим младите хора колкото се може по-далеч от това оскверняване.” Трябва ли да заведем младите си хора да видят забележителностите и да чуят звуците на тези градове? Дали това е видът образование, от което се нуждаят? Не – колкото по-малко имат от този вид влияние, толкова по-добре.
„В градовете трябва да се работи от външни центрове.” Това ли е правил Енох? Да. „Божият вестител казва: ‘Ще бъдат ли градовете предупредени? Да, но не от Божия народ живеещ в тях, но посещаващ ги, за да ги предупреди за това, което идва на земята.”
Трябва да правим мъдри планове за предупреждението на градовете и в същото време да живеем там, където можем да запазим децата си и себе си от замърсяващите и деморализиращи влияния, така широко срещани днес на тези места.”
Казва ни се ясно, че в градовете трябва да имаме църковни сгради; но институциите ни трябва да бъдат извън тях. „Бог ни наставлява отново и отново, че трябва да работим градовете от центрове, разположени извън тях. В тези градове трябва да имаме домове за хваление, които ще бъдат като мемориали за Бог.” Защо? Това са станции за спасяване на животи; това е целта им! „Но институциите за издаването на литературата ни, за лекуване на болните и за обучаването на работници трябва да бъдат основавани извън градовете. Най-важното е младежите ни да бъдат защитени от изкушенията на градския живот.” Бог да ни помогне – искаме да направим това, нали?
Това е урокът, който искам да донеса на сърцата ви тази вечер. Виждате ли, приятели, че не е достатъчно да се отделите от греха и грешниците, премествайки се в провинцията. Виждате ли, че не е достатъчно просто да живеете сред природата и след това да излезете и да предупредите хората? Кое е следващото, което трябва да се направи? Хванете ги и ги доведете с вас. Не ме разбирайте погрешно; има някои, които ще могат да бъдат спасени там, където са. Не се опитвам да огранича Бог. Но ви показвам ясно от Божието слово и от Духа на пророчеството, че единственият начин да спасите някои от тези хора е, като ги измъкнете; и тази визия трябва да бъде в сърцата ни постоянно – да търсим, да търсим като пастир, който търси овцете си. Исус търси: „Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят.” 2 Летописи 16:9.
В какъв дом ще ги отведете, братя и сестри? Имате ли място, в което да заведете някого? Що за място е?
Помните ли, че когато Исус се върнал от пустинята, Духът на вдъхновението почивал на Йоан Кръстител и той казал на учениците си, че видял, как Исус идва: „Ето Божието Агне!” И Андрей и Йоан го последвали. Знаейки, че го следват, Исус се обърнал и казал: „Какво търсите?” Те казали: „Господарю. Къде живееш?” Той им казал: „Елате и вижте.” И благодаря на Господа за това, че в този час започнало приятелство, което нямало край.
Питам ви отново: Имате ли място, където можете да заведете хората? Всичко, което Исус имал, вероятно била малка къщичка около реката; това е всичко. Той не е имал дворец. Където и да се намира Бог и Божието дете, това място е като дворец за някой, който иска да се приближи до Бог.
И това ни води до нещо, на което искам да наблегна. Попитах ви, в какъв дом ще ги заведете, но основното, сърцевината е следната: КАКВО ПРЕЖИВЯВАНЕ ИСКАТЕ ДА СПОДЕЛИТЕ С ТЯХ? Имате ли такова? О, приятели, ако нямате, придобийте подобно преживяване! Можете; Енох го е направил и вие също можете. И не си мислете, че това е нещо, за което трябва да чакате с години. Бог копнее да прави неща за хората и те незабавно да ги споделят с другите.
О, приятели, нека бъдем така заети с това, да получаваме нещо от Бог и да го споделяме с другите, че да нямаме време за много притеснения и оплаквания, страхове и обезсърчения, сладострастия и амбиции. Нека изпълним времето и животите си с това едно нещо: да се подготвим за небето и да помогнем на колкото се може повече други да се подготвят, преди Исус да дойде. Допълнителни цитати [от Елън Уайт]:
Кой ще бъде предупреден. Отново казваме: ‘Извън градовете.’ Не считайте за голямо лишаване това, че трябва да отидете по хълмовете и планините, но търсете усамотение – място, където можете да бъдете сами с Бог, да се научите на Неговия път...
Увещавам нашия народ да си постави за цел в живота да търси духовност. Христос е вратата. Затова казвам на народа ни ‘Не считайте за лишение това, че сте призовани да напуснете градовете и да се преместите в селски райони. Богати благословения очакват тези, които са там да ги получат. Наблюдавайки природните сцени, делата на Създателя, изучавайки тези дела, неусетно ще бъдем променени в същия образ.’” (Избрани вести, книга втора, стр.355-356, оригинал).
Ако се поставим под неправилни влияния, можем ли да очакваме Бог да извърши чудо и да отмени резултатите от погрешния ни начин на живот? Разбира се, че не. Излезте от градовете, колкото се може по-бързо и си купете малко парче земя, където можете да имате градина, където децата ви мога да гледат, как цветята растат и да научат от тях уроците на семплосттa и красотата.” (Избрани вести, книга втора, стр 365, оригинал)
Не е според Божията воля народът Му да се установява в градовете, където има постоянен смут и объркване. Децата им трябва да бъдат пощадени от това; защото цялата система е деморализирана чрез суматохата, втурването и шумът. Господ желае Неговия народ да се премести в провинцията, където могат да се установят на парче земя и да отглеждат собствени плодове и зеленчуци и където децата им могат да бъдат в директен контакт с Божиите дела в природата. Вземете семействата си далеч от градовете – това е вестта ми.” Избрани вести, книга втора, стр 357-368, оригинал).
Протестантският свят си е поставил на мястото на Божията събота един ‘идол-събота’ и върви по следите на папството. Поради тази причина виждам нуждата Божият народ да излезе от градовете в уединената провинция, където могат да култивират земя и да отглеждат собствена продукция. Така те могат да възпитат в децата си семпли, здравословни навици. Виждам нужда от това, да побързаме да приготвим всичко за кризата.” (Избрани вести, книга втора, стр. 369, оригинал)
Повече и повече, докато времето наближава, народът ни трябва да напуска градовете. От години наставяме братята и сестрите си и най-вече семействата с деца това, да планират да напуснат градовете, докато пътят пред тях се отваря за това. Мнозина ще трябва да работят сериозно, за да помогнат за това, пътят да се отвори.” (Избрани вести, книга втора, стр. 360, оригинал)
Глава десета: ПРИБЕЖИЩНИ ГРАДОВЕ
„Както, ако бягаше човек от лъв, и го срещне мечка, или, като влезе вкъщи, опре ръката си о стената, и змия го ухапе...” Каква объркваща картина! Бягайки за живота си от лъв, този човек попада на мечка. Така че той започва да тича в друга посока. Най-накрая вижда къща и си казва: „О, само да вляза в тази къща, лъвът и мечката няма да ме хванат.” И той влиза изморен и се подпира на стената, за да си почине, но идва змия и го ухапва. Няма на къде да бяга! Няма място, в което да може да се скрие! Приятели, така изглежда светът ни днес.
Нека прочетем стихове 17 и 18 в Исая 24 глава: „Страх, и яма, и примка са върху тебе, о земни жителю. Който бяга от гласа на страха, ще падне в ямата; и който възлиза отсред ямата, ще се улови в примката; защото прозорците отгоре са отворени, и основите на земята треперят.” От какво бягат хората? Страх. Но бягайки от страх, те падат в ямата и ако случайно излязат от ямата, биват уловени в примка. Понякога ловците поставят по няколко капана, така че ако животното не попадне в един капан, отстъпвайки назад, да попадне в друг. Така днес хората бягат от едно нещо, но попадат в друго. Но благодарим на Бог, че в този час, в който хората бягат от страх, яма и клопка, има убежище. И колко нужно е то. Днес искам да изучаваме това убежище и каква е нашата роля.
Когато Израилевите чеда прекосили Йордан и превзели ханаанската земя, Господ казал на Исус Навин в Исус Навин 20:1-3: „Тогава Господ говори на Исуса, казвайки: Говори на израилтяните, като им речеш: Определете си прибежищните градове, за които съм ви рекъл чрез Мойсея : за да прибягва там оня убиец, който убие човек без намерение, по незнание; и те да ви бъдат прибежище от мъздовъздателя за кръвта. ” В древността съществувал следния обичай: „Ако човек бил убит, най-близкият роднина (мъж) поемал отговорността, да отмъсти за убийството. „Господ не сметнал за подходящо да отмени този обичай в това време; но се погрижил за безопасността на онези, които отнемали живот неумишлено.” Патриарси и пророци, стр. 515- оригинал
Бил предвиден прибежищен град. Всъщност имало шест такива: по три от всяка страна на Йордан. Сред тях били известните градове Сихем, Хеврон и Рамот в Галаад. Това били градове на свещеници и левити. От значение е фактът, че самите градове, в които се намирали Божиите служители, били избрани като прибежищни места. Това показва, колко важна е тази работа за Бог.
Сега нека се представим това, което се е случвало едно време. Двама съседи цепят дърва и главата на брадвата излита и убива един от тях. Но близките на убития мислят, че това е било убийство и тръгват след убиеца. Какво да направи? Скъпи приятели, има само едно, което може да се направи и то е да се бяга веднага. Няма време за прощално парти. Не, този човек трябва да бъде на път. Къде да отиде? Единственото безопасно място за него е прибежищният град. Тези градове били разположени на половин ден път, от който и да е дом на Израел. Пътищата трябвало да се поддържат постоянно в добро състояние. „По целия път трябвало да бъдат поставени табели, на които с ясни, тъмни букви да бъде написана думата ‘Убежище’, така че бягащият да не бъде забавен и за момент.” Патриарси и пророци, стр. 515
Сега забележете какво се случвало, когато той идвал на портата. Старейшините били свиквани, за да чуят случая. Ако чувствали, че човекът се нуждае от закрила, какво правели? „Те нека го приемат в града при себе си, и нека му дадат място, и той да живее между тях” (Исус Навин 20:4). Чудя се, дали са имали комитет по настаняването? Представете си картината. Пазачът на стената поглежда към пътя и докладва: „Идва човек, който бяга бързо.” Той поглежда отново и казва: „Още един човек тича след него.” Какво знаят? Знаят, че има случай, който трябва да бъде разгледан. Веднага след като пристига, те изслушват първия човек и докато е в границите на града, той е приет и защитен. На отмъстителя казват: „Ще трябва да се прибереш вкъщи, защото ние закриляме този човек.”
Сега започват проблемите. Къде ще живее? Кой ще го храни? Как ще се издържа? Това са практични проблеми (интересно е това, което можете да прочетете тук между редовете, когато имате опит с подобна работа). Това е наистина самата реалност, тъй като се казва: „и нека му дадат място, и той да живее между тях.” Редица проблеми се появяват веднага, след като този човек престъпва портата, нали? И тук не става дума за нощуване. Ще забележите, че този човек трябвало да живее в този град до смъртта на първосвещеника. Така че те си създават няколко истински проблема, нали? Но Бог им казва, обърнете внимание на това, „Това е вашата работа. Ако живеете в Хеврон, в Сихем или в Галаад, това е ваша работа.” Какво ли би се случило, ако, когато човекът идвал, хората в града му казвали: „Едва ли има място за теб тук. Градът ни е доста пренаселен.” Трябва ли да го изгонят и да оставят отмъстителят да го убие? Това би облекчило всеки от товара, да разрешава проблемите му. Тогава няма да има нужда да се намира място за него. Това ли е отговорът, приятели? Всички вие казвате: не, разбира се, че не! Благодаря на Бог – ние знаем, че част от работата ни е, да бъдем „притеснявани”, да бъдем поставяни в не така удобни ситуации, така че бягащите хора, да могат да открият убежище.
Сега нека погледнем какво символизира всичко това. На първо място този прибежищен град представя Исус. „Бог е нам прибежище и сила” Псалм 46:1. „Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо” Притчи 18:10. Пеем заедно с Уесли: „Исусе, Ти, Който обичаш душата ми, позволи ми да полетя към Твойта гръд... Нямам друго прибежище, безпомощната ми душа се държи за теб.” Дали Исус е нашето прибежище? Да, всеки един от нас може да види себе си в лицето на този бягащ човек. Всеки един от нас може да види Исус като този прибежищен град. Благодаря на Бог, че съществува убежище. Не сте ли щастливи? Но по-добре да тичаме и да се скрием в Него.
Да, Исус е прибежищният град. Но Той вече не е в този свят. Оставил ли е нещо осезаемо, което хората могат да видят, към което могат да бягат? „Църквата е Божията крепост, която Той държи в един бунтовен свят” (Деяния на апостолите, стр. 11). Кой е Божият прибежищен град в този свят? Църквата. Има много организации в този свят, които наричат себе си църкви. Бихте ли могли да кажете, коя от тях е Божият прибежищен град? Дали текстът в Откровение 12:17 би ви помогнал? Да, Божията църква на остатъка е прибежищният Му град. Вярвате ли в това, приятели? Ако го вярвате, къде ще бъдете? Ако вярвате в това, какво ще се опитвате да накарате да направят другите? Да влязат в църквата. За какво? Защото тя е Божият прибежищен град, който Той държи в един бунтовен свят.
Сега нека погледнем тази картина: Бежанец тича колкото се може по-бързо към прибежищния град, знаейки, че отмъстителят го преследва сериозно на малко повече от километър назад. Покрай пътя стои човек, който го задържа и му казва: „Къде отиваш?” Бягащият отговаря бързо: „Към прибежищния град.” Тогава мъжът покрай пътя му казва: „Нека не бързаме толкова. Там в онзи град има много разбойници.” Но животът на човека е в опасност. Неговата единствена сигурност е в Божия прибежищен град. Кой би се опитал да изплаши хората в този свят, така че да не отиват в Божия прибежищен град? Кой друг, освен дяволът? Той е този, който ни преследва от близо. Той иска да ни унищожи и ние всички заслужаваме това. Ние сме законната му плячка. Но благодаря на Бог: намираме убежище в Исус и в Неговата църква. И помнете: „Христос и църквата Му са неделими.” „Той е главата на тялото, църквата” Колосяни 1:18. Нека никой не ви заблуждава, че можете да се разбирате добре с главата, без да показвате уважение към тялотo. Чували ли сте подмятането: „Това, че името ти е записано в църковната книга не е от толкова голямо значение за небесните книги”? Но това предложение е от врага, за да държи хората настрана, за да не влязат в прибежищния град. Аз се нуждая от убежище. Отмъстителят ме преследва. Той иска да ме убие. Иска да унищожи душата ми сега и за вечността. Нуждая се от прибежище; и какво прочетох? „Църквата е Божията крепост, прибежищният град, който Той държи в бунтовен свят. Добре, нека влезем в прибежищния град и нека останем там. И нека се опитаме да помогнем да влязат и други, които се нуждаят от убежище. Какво ще кажете? И нека не се обединяваме с тези, които искат да разрушат града.
В църквата си Бог има различни институции, които трябва да служат като средства за спасяване на души. Всяка една от тях трябва да бъде прибежищен град. Например в книгата Възпитание четем (стр. 293 оригинал): „Всяко училище трябва да бъде прибежищен град.” В Свидетелства към църквата, том 8, стр. 141 можете да прочетете подобно твърдение за санитариумите [така са наричани адвентните центрове за лечение] ни. Да, Бог желае всяка институция да бъде прибежищен град.
Сега искам да ви попитам нещо, приятели. За какво изобщо служи прибежищният град? За подслон, безопасност от отмъстителя. Какви хора бихте очаквали да откриете в такъв град? Вярвам, че ако излезете по улиците и направите преброяване на населението, ще откриете две групи хора. Първите са бежанци. Това са хора, които са там, защото са търсили закрила. И ще откриете хора, чиято работа била да се погрижат за убежището: да построят къщите и да ги поддържат, да поддържат услугите, съоръженията, необходими за благоденствието на бежанците. Чудя се, колко ли други групи хора са били там? Надявам се, че не е имало никакви други групи, приятели? Когато използвате спасителна лодка, за да спасите хора от разбит кораб, само две групи хора са желани в тази лодка: силни мъже, които да дърпат греблата и хора, които са спасени от удавяне. Представете си, някой да каже: „Мисля, че ще ми е много забавно да дойда с лодката до корабокрушението и обратно. Мога ли да дойда?” Какво! Имаш на предвид, че искаш да вземеш мястото на човек, който може да дърпа греблата? Или мястото на една от онези бедни, давещи се души? „Да, искам да дойда с вас, просто заради пътуването и силните усещания.”
Казвам ви от сърце, приятели – има твърде много хора, които искат да се присъединят към програмите ни само заради пътуването. Те не разбират, че работата ни е да спасяваме, а не да гледаме забележителности. Ако изглежда, че отивам твърде далеч, помолете Бог да ви прости за егоистичния ви дух, който ви е накарал да искате да се присъедините само заради пътуването.
Има САМО две причини да бъдете в тези институции. Ако идвате като бежанци, за да получите помощ, ръцете ни са широко отворени. Ние сме тук, за да ви помогнем и се надяваме, че ще получите помощта, за която сте дошли. Сега ако сте получили помощ, ще се присъедините ли към нас, в това да се грижим за съоръженията и услугите, които ще ни позволят да приемаме още бежанци? Ако не, бихте ли, моля, направили място за други, които имат нужда от помощ и я търсят? Говоря ясно, за да можем да разберем сериозността на този час. Всеки път, когато в града има пожар, хората, които се струпват само за да гледат силните преживявания, пречат на пожарникарите. Те не могат да помогнат. Просто обичат да бъдат около нашите институции, за да видят какво се случва. Скъпи братко, или се залови за работа и ни помогни, или се махни от пътя ни. Имаме огромна работа, която трябва да се свърши и се нуждаем от цялата помощ, която можем да получим. Души умират за физическа и духовна помощ. Благодаря на Бог, че има прибежищни градове; но ние се нуждаем от всеки един от тях. Нуждаем се от всяко място на масата ден след ден, седмица след седмица за две групи хора: за хората, които се нуждаят от помощ и за тези, които са готови да им помогнат. Твърде силно ли поставям нещата, приятели? Не бихте мислили така, ако момчето или момичето ви трябваше да бъдат спасени. Ако някой трябваше да каже: „Съжалявам, изтичали сте дълъг път, но не можем да ви поемем, защото имаме твърде много хора. Имаме мнозина, които просто искат да стоят и да гледат и затова не можем да ви вземем.” Това не би ли било трагедия, приятели? Ако ставаше дума за вашето момче или момиче, за баща ви, или майка ви, които бягат за живота си, не бихте си мислели, че поставям нещата твърде силно.
Бог иска не само всяка църква и всяка институция да бъдат прибежищни градове, но също и вие самите, както и личните ви домове. Знаехте ли, че домовете ви трябва да бъдат прибежищни градове? Нека прочетем следния цитат от По стъпките на Великия Лекар, стр. 354: „Домовете ни трябва да бъдат места-убежища. В Свидетелства към църквата том 6, стр. 348 се казва: „Ако имате приятен дом, поканете в него младежите, които нямат дом, тези, които се нуждаят от помощ, които копнеят за съчувствие и любезни думи, за уважение и учтивост.” Това не е ли чудесно, приятели? Това е една от най-важните причини да имате дом. Има младежи, които трябва да бъдат поканени; възрастни, изморени и изтощени, болни и обезкуражени. Тези, които трябва да чуят тази вест и да видят демонстрация на християнска любов. О, колко много се нуждаят от сладкото влияние на Християнския дом. Поканете ги. Бъдете гостоприемни – поканете ги за вечеря, за ден, за година. За колкото и да е нужно, за да ги спасите и да ги подготвите за небето. Каква съдба имаме! И това е време на спешност. О, повярвайте ми, последната възможност да направите нещо в тази насока е пред нас. Почти можем да измерим времето в часове, мои приятели. Вечността няма да бъде изпълнена с подобни възможности. В небесния Ханаан няма да има прибежищни градове. Навсякъде ще бъде безопасно; но тук и сега навсякъде около нас има опасности. Какво ще направим? Ще направите ли себе си, дома си, институцията си и църквата си истински убежища? Ще го направите ли? Нека откликнем с цялата си душа и кажем: „Да, благодаря на Бог, това е моята работа. Не живея за нищо друго.”
Говорихме за бежанци, бягащи от нещо. Трябва ли да правят това? Виждате ли нещо, от което да се бяга? Знаете, че Новият Завет отново и отново използва израза „света”. В 1 Йоаново 2:15- 17 се казва: „Не любете света, нито каквото е на света.... и светът преминава, и неговите похоти; Защото всичко що е в света ... не е от Отца, но е от света.” Какъв е проблемът на света? Дяволът е на волана. Исус го нарича „князът на този свят” Йоан 14:30. Чувствате ли, че трябва да бягате от този свят? Опитвате ли се да излезете от този свят или да навлезете в него колкото се може повече? Прибежищният град предполага, че някой има нужда да бяга и иска да бяга, и да се отърве от нещо. Този свят е съюзен с дявола, но благодарим на Бог – Той има прибежищни градове. Но те са като острови в обширен океан на грях и престъпност, и порок. Вие вътре ли сте? Или сте навън със света?
Знаете, че след хилядата години при последния съд всички праведни ще бъдат в града с Исус. И отвън от другата страна на голямата бездна ще бъдат милионите и милиарди, и билиони изгубени души – от Каин до последния, който повдига ръката си срещу великия прибежищен град. Тези, които ще бъдат вътре с Него трябва да бъдат вътре с Него сега.
Ако разбирам правилно това, което е важно е вътре, а не извън прибежищния град. Вътре има препитание, подкрепа, помощ. Вън е отмъстителят, противникът, убиецът, който ще се опитва да унищожи душата ти. Нека бъдем вътре – какво ще кажете?
Сега искам да ви попитам няколко въпроса; и се моля Святият Дух да бъде много близо до нас в следващите минути. Ако съм бежанец или левит, какъвто и да съм, колко от света мислите трябва да се пробвам да донеса в прибежищния град? Би ли било възможно да напълня къщите в града с неща, които ще го направят точно обратното на прибежищен град? Случвало ли се е това? О, случвало се е много пъти и небето плаче заради това.
Ако църквата е Божията крепост, Неговият прибежищен град, мислите ли, че жителите, без значение дали са бежанци или левити, трябва да носят ереси в църквата? В Свидетелства към служителите стр. 22 ни се казва, че когато се изправят мъже, които твърдят, че имат вест от Бог, но вместо да се борят срещу дявола и силите му те образуват групичка около себе си и обръщат оръжията си срещу църквата, ние трябва да се боим от тях. „Бог не им е дал подобен товар, който да носят.” Но искам да ви кажа нещо. Най-големият ни проблем не са тези мъже; най-големия проблем са симпатизантите им. Хората, които се опитват да казват „добър Господ” и „добър дявол”, които се опитват да бъдат приятели с всички, които са твърде сладки и твърде християни, за да си създадат враг. Но Исус си създаваше врагове, както и Павел; така ще бъде и с вас, ако стоите за истината и правото в този кризисен час. Внимавайте, не трябва да излизаме от пътя си, за да си създаваме врагове. Но не трябва и да излизаме от пътя си, само и само да не го правим. Бог поставя на вас отговорността да покажете, че не одобрявате усилията направени за разрушаването на единството на Божията църква. Не се занимавайте с маловажни теологични дискусии. Това не е проблемът. Проблемът е много, много прост – нека никой не обърква умовете ви. Въпросът е, дали това е Божията истинска църква, която ще продължи до края или дали църквата трябва да бъде отричана, обвинявана, упреквана; трябва ли тези, които мислят, че имат вест от Бог, да водят война срещу нея. Колко от тези неща мислите, трябва да носим в прибежищния град, така че когато душите, които търсят помощ, дойдат, някой да ги дръпне на страни, да ги залее със съмнения и да им попречи да получат помощта, която Бог ги е довел да получат? Колко от това, приятели, мислите, се нуждаем? Ако извършите задължението си, ние няма да имаме това. Когато видите подобни неща, направете това, което казва Божието Слово: започнете сериозно да се молите и отидете и разисквайте с мъжа или жената, които се опитват да донесат тези ереси, тази критика. Умолявайте душите им и ако не ви чуят, вземете един или двама с вас и направете това, което ни учи Матей 18:15-18. Божият лагер може и трябва да се очисти. Нека имаме прибежищен град, а не лагер, който да бъде съблазън. Какво ще кажете, приятели?
Много се зарадвах наскоро, когато пасторът на най-голямата църква в Южния Съюз адресира писмо до всичките си членове, в което ставаше дума за днешните неприлични/нескромни моди в облеклото. Навсякъде в църквата има мъже и жени, които плачат и се молят на Бог с товар в сърцето си, заради скандалните стилове (от глава до пети), които са следвани днес. Духът на пророчеството ни казва ясно, че дяволът е изобретил модата и че тя изяжда духовността на нашия народ и е по-виновна за това да ни отдели от Бог от каквото и да било друго. Прочетете Свидетелства към църквата, том 4, стр. 647 (английски). Искам да ви задам един въпрос. Когато Бог доведе някой от света в тези прибежищни градове, мислите ли, че той трябва да открие прибежище? Ако не е проблем да се следват модите на този свят, защо служителите изпращат сериозни писма на членовете си и защо Божии мъже и жени на различни места в страната носят бреме в сърцето си заради тази тема? Прибежищен град ли ще имаме, или град-съблазън? Дали младите хора, които идват в прибежищните градове започват да изглеждат повече или по-малко като света, прекарвайки време с нас? Какво ще кажете приятели? Това е нещо, във връзка с което мнозина трябва да действат.
Ще засегна още един много практичен въпрос. Сред нещата, от които хората днес бягат, са алкохолът и цигарите. Дали те са единствените с подобно влияние? Защо днес съществуват буквално хиляди неща, които правят пътя на хората към небето труден? В провидението си Бог е предвидил прибежищни градове, в които хората да избегнат алкохола, цигарите и другите неща. Отново ви питам: колко от тези неща трябва да бъдат донесени в прибежищните ни градове и те все още да се наричат прибежища? Колко уиски трябва да донесем тайно? По колко цигари ще бъдат позволени? Дали ще привлечем повече хора, ако поставим кока кола в чакалните ни? Ще бъде ли градът ни прибежищен или не? Какво ще кажете?
Следващият въпрос ще засегне някои от нас. Искам да знам, приятели, ако в прибежищния град дойде отчаяна и неспокойна душа, колко критика, придирчивост и недоволство, мислите, трябва да чуе? Дали това ще бъде и бъде от помощ? Дали ще чувства, че е намерила прибежище? Знам, че някои от вас чуват критика от хора, които идват и си отиват. Нека си зададем два въпроса. Първо: демонстрирали ли са някога успешно управление на институция, чиято цел е да бъде прибежищен град? И второ: знаят ли място, в което се върши работата, която си мислят, че трябва да се върши? Ако знаят такова място, къде трябва да бъдат? Трябва да са там и да помагат за успеха му; съгласни ли сте? Трябва да са във водата със спасителна лодка – да събират хора и да ги водят в града. И искам да добавя – не се ласкайте, когато някой посети и започне да ви казва за грешките, които някоя друга институция прави. Помнете: само след седмици или часове те ще се насочат към друга част на света, в която ще говорят за вашите грешки, както и за тези в институцията ви. Не се заблуждавайте; и не ставайте част от този канибализъм. Нека съградим прибежищен град, където могат да дойдат бедните, тласкани от бурите души и да открият мир и почивка, а не да бъдат измъчвани с недоволство, мрънкане и критика.
Нашата работа като левити е да сме сигурни, че градовете ни са прибежища. Мнозина днес вярват, че ако имаме достатъчно скъпи мебели, достатъчно сложна апаратура и достатъчно удобства, ще имаме по-добро прибежище. Предупредени сме за това в Здравно служене, стр. 167: „Тези, които поради липса на екстравагантност в къщата, мебелите, дрехите и принадлежностите биват повлияни срещу истината показват, че не са способни да разберат заслугите и... Бог е обезчестяван, когато тези, свързани с делото, което трябва да приготви хора, които да устоят на изпита през времето на скръбта, го изоставят и следват маниерите на света... Вие не трябва да търсите известността, която води далеч от Христовата семплост... Тези, които вярват в истината, никога няма да бъдат засрамени от евангелието на Исус Христос. Здравните ни институции трябва да бъдат пропити с принципите на истината. И тогава, когато тези, които са следвали обичаите и модите/маниерите на света, дойдат със страданието си в тези институции, те ще видят семплост, която ще очарова сетивата им. Те ще почувстват невидимото присъствие на небесните ангели.“ Приятели, аз искам това – а вие? Много от тези бежанци бягат от объркаността, лукса и бремето, които нещата на света носят със себе си. Те търсят тихо място в хълмовете – подобно на това, което Енох е имал. И това не е Пето авеню, донесено в планините.
Мога ли да ви попитам следното: ако някой иска да донесе нещата, които посочих, или други подобни неща, които могат да бъдат споменати, чии пари мислите, че ще използва за това? Честно ли е съоръженията, които са били осигурени с парите, потта, сълзите и кръвта на тези, които вярват в принципите на реформата, да бъдат използвани за работа в точно обратната посока? Честно ли е? Не. Хиляда пъти ще отговоря "не". Светът е широк и честно ще е тези, които искат да донесат тези светски неща в прибежищния град, да намерят място и да го финансират със собствените си пари, или с парите на тези, които са съгласни с теорията им. И нека тези, които вярват, че Бог иска място, което да е свободно от тези неща, да продължат с програмата си там, където търсещите отсъствието на света, могат да го открият. Какво ще кажете, приятели? О, Господ да помогне с това.
И сега искам да апелирам към сърцата ви: нека никой не осъжда брат си. Но застанете на колене и помолете Бог да ви изясни какво означава да имате прибежищен град в свят, който е почти изцяло в ръцете на дявола. Попитайте Го, какво означава да имате място – дома ви, институцията ви, църквата ви – което да бъде като лодка във водата. Заобиколена от огромните морски вълни, църквата е в безопасност, когато не позволяваме на водата да навлезе в кораба.
Накрая нека помислим за двете групи хора в града: хората, които идват, за да открият прибежище и хората, които са там, за да им помогнат да го открият. Ще помолите ли Бог да направи дома ви място, в което хората да намерят прибежище от греха и света; да го направи като малка част от небето? Нека умоляваме Бог, докато всяка ерес, всичко светско, всяка критика бъдат забранени от сърцата и домовете ни. Помнете, че за да основе този прибежищен град – Неговата църква и всяка институция, която я представя – Исус даде собствения си живот. Христос пое удара на Себе Си, за да можем да бъдем свободни от отмъстителя. Щастлив съм, че Неговата ръка ни кани към портата на убежището. Неговата ръка се протяга, за да привлече бежанците към безопасност. Нека Бог даде на всеки един от нас място във великия животоспасяващ екип, който приема радушно мъжете, жените и младежите, които се нуждаят от прибежище. И нека тези институции бъдат използвани във великата здравно-мисионска програма, която има за цел да „подготви народ за Господа.
RSS Feed
