“Ако някой иска да върши Неговата воля, ще познае... учението” (Йоан 7:17).
“Внимавайте да не ви заплени някой с философстването си и с празна измама, по човешки предания” (Колосяни 2:8).
“И им каза: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!” (Марк 7:9).
“Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед” (Матей 15:6).
“Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди” (Матей 15:9).
ПОСЛЕДНИЯТ ПРОТЕСТ – ЧАСТ 5:
“ЧОВЕШКИ ПРЕДАНИЯ”
Дали доктрината за Триединството се намира в Библията? Не. Отговорът е: Не. Триединството не се намира в Библията. Няма да намерите този термин където и да е в Писанието, нито всъщност ще намерите концепцията за Триединството в Писанието. Появата на Триединството се дължи на преданието, а не на Боговдъхновението. Ето защо много теолози, които вярват в Триединството, са достатъчно честни, за да признаят, че категорични доказателства за Триединството всъщност липсват в Писанието.
В тази книга, книгата, която имам, “Разкрит”... убеден съм, че това се намира в 13 гл., всъщност в 12 гл. има цял раздел с изявления, направени от теолози, библейски коментатори и всичко това ви казва, че концепцията за Триединството не се намира в Писанието. Нито думата, нито концепцията се намира или се поучава ясно в Писанието. Онова, което повечето християни не успяват да осъзнаят е, че доктрината за Триединството не се намира в Библията. Думата “Триединство” не се намира в Библията.
Затова трябва да зададете въпроса: Откъде дойде то?
Това е езическа доктрина, внесена в християнството не поради библейски основания. Това е доктрина, която е предполагана. Това е доктрина, която вероятно е загатната. Действителните доказателства за Триединството всъщност идват от преданието. Можете да се върнете чак до Тамуз, можете да се върнете чак до египтяните, можете да се върнете до вавилонците и римляните, и можете да видите, че има трима богове, обединени, в религиите в хода на цялата история на света.
Какво точно представлява Триединството? Какво представлява католическото Триединство? Какви са някои други Триединства, които се поучават? Ако попитате хората днес “какво означава “Триединство”, ще получите много различни отговори. Как го обяснявате? Много хора намират за много трудно разбирането му. Триединството е философска концепция.
Днес някои ще кажат, че Бог е един, но Той е също така трима, или трима и също така един. Не знам наистина как обясняват това. Може би сте виждали това: 1+1+1=1. Това не е добро изчисление. Как действа това? Никой не знае. Ето защо всички казват:
“Не можем да го обясним. Това е тайна. Трябва да го приемем с вяра.”
То съдържа сериозни противоречия, които нямат абсолютно никакъв смисъл за нас. Това противоречи на всяка частица здрав разум, която Бог е поставил в умовете ни – представата, че три е равно на едно и едно е равно на три. Но това се приема като доказателство за неговата достоверност – фактът, че то е тайнствено и това няма смисъл доказва, че то трябва да е вярно, защото Бог трябва да бъде това нещо, което няма смисъл. Така че никой не може наистина да обясни или осмисли Триединството.
Какво представлява Триединството?
Триединството в основни линии е, че има три лица в рамките на Бога – че Бог е едно обособено същество, но по някакъв начин това едно същество е съставено от три лица. Един Бог, едно същество, което е съставено от три лица, при което лице е нещо по-малко от същество, но повече от индивид. Има индивидуалност, има личност, но… но това не изпълнява необходимите условия, за да бъде едно пълноценно същество.
Атанасиевото верую учи, че единият Бог на Библията е една субстанция, съставена от три лица, или три ипостаса – гръцката дума, съставена с цел да дефинира трите лица на Божеството – като това е нещо по-малко от същество, но повече от личност. Само едно същество и в рамките на това същество са тези три лица – това е дефиницията.
Ако мислите, че в това няма смисъл или ако мислите, че това е малко трудно за приемане, не сте единственият. Това е тайна. Признава се, че това е тайна. Т.е. то няма да добие смисъл, то противоречи на разума. На разума, който Бог е поставил в умовете ни. То се дефинира по начин, който сам противоречи на себе си и именно това довежда до появата на разнородни представи и опити то да бъде обяснено.
Ето защо чувате хора да се опитват да обяснят доктрината за Триединството – не от “така казва Господ”, не от каквото и да е ясно изявление на Библията, а чрез предмети около тях. Чувал съм толкова много различни неща относно пара, вода и лед, чувал съм хора да използват яйце, чувал съм хора да използват хамбургер с всякакви неща. Помислете за секунда относно това: Богът, Владетел на вселената, нашият небесен Баща, бива свеждан до подобие на Неговото творение.
Всъщност ние сме предупредени за това в Римляни 1 гл., а също и във втората заповед – да не оприличаваме Бога на нещата от творението. Така че в умовете си ние измисляме всички тези аналогии, за да онагледим Триединство – че Бог е яйце. Колко унизително е това за нашия небесен Баща! Това е абсолютно и крайно унизително и всичко това е част от плана на Сатана.
Разбира се, нещата, които Бог не е разкрил за Себе Си, са отвъд нашето познание. Но ние не можем да наричаме Божиите откровения “тайнствени” или “енигматични”, или “надхвърлящи разбирането”, или “неосезаеми”. Не можем да кажем, че Бог се е разкрил, но не е успял да се разкрие, защото това все още остава тайна.
Това е проблемът относно доктрината за Триединството – тя е нещо, което никой не разбира, което никой не може да осмисли и която все пак всички упорито поддържат, като мислят, че ако не са съгласни с него те могат да изгубят вечния живот. Това е една много опасна измама. С течение на времето тази концепция е разработвана и много хора имат различни нейни вариации.
Някои хора твърдят, че вярват в Триединството, и те казват, че вярват в три същества. Преди, като тринитарист, аз бях по-скоро тритеист. Това означава, че вярвах, че съществуват трима Богове – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Не вярвах, че съществуват неизменно трима в един, или един в трима. Вярвах, че Бог е едно по това, че е едно в намерение, но че всъщност има трима, т.е. три същества.
Има още една представа за Бога, много подобна, която се нарича “тритеизъм”. И в тази представа вярването е, че Бог е съставен от три същества, че има три отделни същества, три лица, и в този случай всяко лице е същество, е отделна, обособена същност. “Тритеизъм” означава “трима”… “-теизъм” идва от “Теос” - гръцката дума за “Бог”. Означава "трима богове". Това всъщност е основната идея, или основното вярване, в три същества богове. Това е многобожие. Някои хора са тритеисти, какъвто бях аз.
Някои хора са тринитаристи, което е по-скоро вярването, че има трима в един или един в трима. А има и някои, които са всъщност бинарни, така че те мислят, че съществуват… Или по-скоро битеисти – хора, които вярват, че съществуват Бог Отец и Бог Син, и всъщност няма Свят Дух, а това е просто влиянието или Духа на единия или на двамата. И това в някои отношения се приближава малко повече до онова, което описва Библията, но те казват, че тези двама са съравни и съвечни. Не точно това казва Библията, защото ние вярваме, че Отец е родил Своя Син, и можете да видите това в Притчи 8:22-30.
Така че има много различни начини да се изрази думата “Триединство”, независимо дали става дума за двама или трима, независимо дали те са същества или не са, независимо дали Светият Дух е влияние.
Аз просто се опитвам да се придържам към думите на Библията и според мен там сме в най-голяма безопасност.
Във всички тези концепции обаче има проблем. Те не са в съзвучие с Библията. Те не се намират в Библията. Те унищожават изкуплението. Всички те не оставят място за една Божествена жертва. Исус не може да е умрял на кръста, защото Той е или единият Бог на Библията и не може да умре, или Той е част от този Бог, от единия Бог на Библията, Който не може да умре, Той е Източник и не може да умре.
Някои хора виждат, че Триединството е римокатолическа концепция, образувана в църковните събори, и затова те странят от това и казват:
“Нашето Триединство е малко по-различно.”
И те започват да дефинират или да описват тритеизъм – три божествени същества, или трима богове.
Други хора усещат, че погрешността на това до някаква степен е твърде очевидна, затова те не признават трима богове. Те обикновено казват и настояват, че има само един Бог, макар че се обясняват трима богове, и те се опитват да се доближат малко повече до Триединството като казват:
“Знаеш ли, има три лица в рамките на единия Бог.”
И те клонят към представата:
“Може би е само едно същество.”
И съществува един вид спектър между двете представи, и хората се различават в дефинициите си. Но това е главната разлика между Триединството и тритеизма – едно същество в Триединството, три лица в него; при тритеизма са три същества и тези три лица са богове, това са трима богове.
Добре, щом искате да вярвате в това, но са ни нужни библейски доказателства. Нужни са ни доказателства от Библията, че Бог е Триединство. А ние просто не виждаме тези доказателства в Библията. Не се казва, че Бог е Триединство. Не се казва “Бог Син”. Не се казва “Бог Свети Дух”. Не се казва “съвечни”. Библията не казва “съравни”. Тя не казва “единство на три лица”, “единство на три съвечни лица” - нищо от това.
Единият истинен Бог на Библията не е съставен от множествен брой лица или множествен брой същества. Това е едно отделно, единично Същество, Бог Отец. Той е личност.
Първоначално Триединството дойде при Никейския събор. Император Константин, в усилие да обедини християнската църква, около 4 в. сл. Хр. - началото на четвъртото столетие, призова християнските водачи да се съберат и да достигнат до съглашение за конкретни доктрини, така че всички християни в рамките на християнството да бъдат обединени под едно и също знаме, под едни и същи доктрини и учения.
В началото на четвъртото столетие, през 321 г., ни беше даден, разбира се, неделният закон. И тогава през 325 г., едва четири години по-късно, ни беше даден Никейският събор, който беше икуменическо движение, опитващо се всъщност да събере всички, и Триединството беше основата им. И около 325 г. поставиха началото на Никейския събор, и тези съвети дебатираха (понякога безспирно) относно теологията на това кой е Бог, кой е Синът, и именно тук беше формулирана, дефинирана и оформена доктрината за Триединството, и с течение на годините тя се развиваше.
Апостолите и всички старозаветни вярващи не знаеха нищо за доктрина, формулирана триста години сл. Хр.
Това е много сериозен проблем.
“ЧОВЕШКИ ПРЕДАНИЯ”
Дали доктрината за Триединството се намира в Библията? Не. Отговорът е: Не. Триединството не се намира в Библията. Няма да намерите този термин където и да е в Писанието, нито всъщност ще намерите концепцията за Триединството в Писанието. Появата на Триединството се дължи на преданието, а не на Боговдъхновението. Ето защо много теолози, които вярват в Триединството, са достатъчно честни, за да признаят, че категорични доказателства за Триединството всъщност липсват в Писанието.
В тази книга, книгата, която имам, “Разкрит”... убеден съм, че това се намира в 13 гл., всъщност в 12 гл. има цял раздел с изявления, направени от теолози, библейски коментатори и всичко това ви казва, че концепцията за Триединството не се намира в Писанието. Нито думата, нито концепцията се намира или се поучава ясно в Писанието. Онова, което повечето християни не успяват да осъзнаят е, че доктрината за Триединството не се намира в Библията. Думата “Триединство” не се намира в Библията.
Затова трябва да зададете въпроса: Откъде дойде то?
Това е езическа доктрина, внесена в християнството не поради библейски основания. Това е доктрина, която е предполагана. Това е доктрина, която вероятно е загатната. Действителните доказателства за Триединството всъщност идват от преданието. Можете да се върнете чак до Тамуз, можете да се върнете чак до египтяните, можете да се върнете до вавилонците и римляните, и можете да видите, че има трима богове, обединени, в религиите в хода на цялата история на света.
Какво точно представлява Триединството? Какво представлява католическото Триединство? Какви са някои други Триединства, които се поучават? Ако попитате хората днес “какво означава “Триединство”, ще получите много различни отговори. Как го обяснявате? Много хора намират за много трудно разбирането му. Триединството е философска концепция.
Днес някои ще кажат, че Бог е един, но Той е също така трима, или трима и също така един. Не знам наистина как обясняват това. Може би сте виждали това: 1+1+1=1. Това не е добро изчисление. Как действа това? Никой не знае. Ето защо всички казват:
“Не можем да го обясним. Това е тайна. Трябва да го приемем с вяра.”
То съдържа сериозни противоречия, които нямат абсолютно никакъв смисъл за нас. Това противоречи на всяка частица здрав разум, която Бог е поставил в умовете ни – представата, че три е равно на едно и едно е равно на три. Но това се приема като доказателство за неговата достоверност – фактът, че то е тайнствено и това няма смисъл доказва, че то трябва да е вярно, защото Бог трябва да бъде това нещо, което няма смисъл. Така че никой не може наистина да обясни или осмисли Триединството.
Какво представлява Триединството?
Триединството в основни линии е, че има три лица в рамките на Бога – че Бог е едно обособено същество, но по някакъв начин това едно същество е съставено от три лица. Един Бог, едно същество, което е съставено от три лица, при което лице е нещо по-малко от същество, но повече от индивид. Има индивидуалност, има личност, но… но това не изпълнява необходимите условия, за да бъде едно пълноценно същество.
Атанасиевото верую учи, че единият Бог на Библията е една субстанция, съставена от три лица, или три ипостаса – гръцката дума, съставена с цел да дефинира трите лица на Божеството – като това е нещо по-малко от същество, но повече от личност. Само едно същество и в рамките на това същество са тези три лица – това е дефиницията.
Ако мислите, че в това няма смисъл или ако мислите, че това е малко трудно за приемане, не сте единственият. Това е тайна. Признава се, че това е тайна. Т.е. то няма да добие смисъл, то противоречи на разума. На разума, който Бог е поставил в умовете ни. То се дефинира по начин, който сам противоречи на себе си и именно това довежда до появата на разнородни представи и опити то да бъде обяснено.
Ето защо чувате хора да се опитват да обяснят доктрината за Триединството – не от “така казва Господ”, не от каквото и да е ясно изявление на Библията, а чрез предмети около тях. Чувал съм толкова много различни неща относно пара, вода и лед, чувал съм хора да използват яйце, чувал съм хора да използват хамбургер с всякакви неща. Помислете за секунда относно това: Богът, Владетел на вселената, нашият небесен Баща, бива свеждан до подобие на Неговото творение.
Всъщност ние сме предупредени за това в Римляни 1 гл., а също и във втората заповед – да не оприличаваме Бога на нещата от творението. Така че в умовете си ние измисляме всички тези аналогии, за да онагледим Триединство – че Бог е яйце. Колко унизително е това за нашия небесен Баща! Това е абсолютно и крайно унизително и всичко това е част от плана на Сатана.
Разбира се, нещата, които Бог не е разкрил за Себе Си, са отвъд нашето познание. Но ние не можем да наричаме Божиите откровения “тайнствени” или “енигматични”, или “надхвърлящи разбирането”, или “неосезаеми”. Не можем да кажем, че Бог се е разкрил, но не е успял да се разкрие, защото това все още остава тайна.
Това е проблемът относно доктрината за Триединството – тя е нещо, което никой не разбира, което никой не може да осмисли и която все пак всички упорито поддържат, като мислят, че ако не са съгласни с него те могат да изгубят вечния живот. Това е една много опасна измама. С течение на времето тази концепция е разработвана и много хора имат различни нейни вариации.
Някои хора твърдят, че вярват в Триединството, и те казват, че вярват в три същества. Преди, като тринитарист, аз бях по-скоро тритеист. Това означава, че вярвах, че съществуват трима Богове – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Не вярвах, че съществуват неизменно трима в един, или един в трима. Вярвах, че Бог е едно по това, че е едно в намерение, но че всъщност има трима, т.е. три същества.
Има още една представа за Бога, много подобна, която се нарича “тритеизъм”. И в тази представа вярването е, че Бог е съставен от три същества, че има три отделни същества, три лица, и в този случай всяко лице е същество, е отделна, обособена същност. “Тритеизъм” означава “трима”… “-теизъм” идва от “Теос” - гръцката дума за “Бог”. Означава "трима богове". Това всъщност е основната идея, или основното вярване, в три същества богове. Това е многобожие. Някои хора са тритеисти, какъвто бях аз.
Някои хора са тринитаристи, което е по-скоро вярването, че има трима в един или един в трима. А има и някои, които са всъщност бинарни, така че те мислят, че съществуват… Или по-скоро битеисти – хора, които вярват, че съществуват Бог Отец и Бог Син, и всъщност няма Свят Дух, а това е просто влиянието или Духа на единия или на двамата. И това в някои отношения се приближава малко повече до онова, което описва Библията, но те казват, че тези двама са съравни и съвечни. Не точно това казва Библията, защото ние вярваме, че Отец е родил Своя Син, и можете да видите това в Притчи 8:22-30.
Така че има много различни начини да се изрази думата “Триединство”, независимо дали става дума за двама или трима, независимо дали те са същества или не са, независимо дали Светият Дух е влияние.
Аз просто се опитвам да се придържам към думите на Библията и според мен там сме в най-голяма безопасност.
Във всички тези концепции обаче има проблем. Те не са в съзвучие с Библията. Те не се намират в Библията. Те унищожават изкуплението. Всички те не оставят място за една Божествена жертва. Исус не може да е умрял на кръста, защото Той е или единият Бог на Библията и не може да умре, или Той е част от този Бог, от единия Бог на Библията, Който не може да умре, Той е Източник и не може да умре.
Някои хора виждат, че Триединството е римокатолическа концепция, образувана в църковните събори, и затова те странят от това и казват:
“Нашето Триединство е малко по-различно.”
И те започват да дефинират или да описват тритеизъм – три божествени същества, или трима богове.
Други хора усещат, че погрешността на това до някаква степен е твърде очевидна, затова те не признават трима богове. Те обикновено казват и настояват, че има само един Бог, макар че се обясняват трима богове, и те се опитват да се доближат малко повече до Триединството като казват:
“Знаеш ли, има три лица в рамките на единия Бог.”
И те клонят към представата:
“Може би е само едно същество.”
И съществува един вид спектър между двете представи, и хората се различават в дефинициите си. Но това е главната разлика между Триединството и тритеизма – едно същество в Триединството, три лица в него; при тритеизма са три същества и тези три лица са богове, това са трима богове.
Добре, щом искате да вярвате в това, но са ни нужни библейски доказателства. Нужни са ни доказателства от Библията, че Бог е Триединство. А ние просто не виждаме тези доказателства в Библията. Не се казва, че Бог е Триединство. Не се казва “Бог Син”. Не се казва “Бог Свети Дух”. Не се казва “съвечни”. Библията не казва “съравни”. Тя не казва “единство на три лица”, “единство на три съвечни лица” - нищо от това.
Единият истинен Бог на Библията не е съставен от множествен брой лица или множествен брой същества. Това е едно отделно, единично Същество, Бог Отец. Той е личност.
Първоначално Триединството дойде при Никейския събор. Император Константин, в усилие да обедини християнската църква, около 4 в. сл. Хр. - началото на четвъртото столетие, призова християнските водачи да се съберат и да достигнат до съглашение за конкретни доктрини, така че всички християни в рамките на християнството да бъдат обединени под едно и също знаме, под едни и същи доктрини и учения.
В началото на четвъртото столетие, през 321 г., ни беше даден, разбира се, неделният закон. И тогава през 325 г., едва четири години по-късно, ни беше даден Никейският събор, който беше икуменическо движение, опитващо се всъщност да събере всички, и Триединството беше основата им. И около 325 г. поставиха началото на Никейския събор, и тези съвети дебатираха (понякога безспирно) относно теологията на това кой е Бог, кой е Синът, и именно тук беше формулирана, дефинирана и оформена доктрината за Триединството, и с течение на годините тя се развиваше.
Апостолите и всички старозаветни вярващи не знаеха нищо за доктрина, формулирана триста години сл. Хр.
Това е много сериозен проблем.
И така, Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, като само една от тези фрази можете да намерите в Библията - “Бог Отец”, не можете да намерите “Бог Син” или “Бог Дух”, въз основа на идеологията на това Триединство, на тези трима в един или един в трима, ранната християнска църква възприе това.
Съборите, свикани от Константин, а също и свикани от други римски императори, са известни като “икуменическите събори”. “Икуменически”, защото те се стремяха да доведат всички разнородни водачи сред християнския свят на различни места в съзвучие, така че да има един обединен Рим. Така че в самата основа на християнската църква стои едно икуменическо движение с цел установяване на доктрина. Резултатите на тези икуменически събори са известни като “веруюта”. Никейското верую, Атанасиевото верую и Апостолското верую, и всички различни веруюта са тези, които образуваха основата за по-голямата част от християнските църкви, що се отнася до дефинирането на това кой е Бог. “Верую” е изложение на вяра. То означава просто “аз вярвам”. То е просто изложение на вярата.
Но въпросът е, че когато бяха установявани веруютата и върху тях беше постигано всеобщо съгласие, при все това все още имаше някои хора, които не се съгласяваха с тези веруюта. Така че какво си представяте, че се случваше с несъгласните с веруюто хора? Хората, които не вярваха в Триединството или не се съгласяваха с Триединството бяха всъщност преследвани, бяха всъщност прогонвани и направо заличавани.
Виждаме това много ясно в пророчеството за десетте рога в книгата Даниил, и малък рог, който израства отсред тях. Този малък рог е богохулен срещу Всевишния. И той изкоренява три рога. Три групи – хуните… Извинете ме: херулите, вандалите и остготите, - тези три групи бяха ариани. Т.е. те вярваха, че Исус Христос не е съвечен с Отец. Те вярваха, че Христос е роденият Син на Бога. И в следствие от това те всъщност бяха “изкоренени”, ако щете, според Даниил 7 гл.
Имаше един малък рог, който израсна отсред десетте. Историята посочва, че трите рога, или трите племена или народи, които бяха изкоренени или унищожени от тази сила на малкия рог, Рим, бяха трите ариански племена. Общият знаменател и причината, поради която ги наричаме “ариански” племена е, защото те всъщност отказваха да приемат тринитарната представа, насърчавана от Рим. Те се изправиха срещу нея, те не се съгласиха с нея, и в следствие от това те бяха всъщност заличени. И той изкорени трима с израстването си. И тези рогове, изкоренените, бяха арианските племена.
Така че ако не вярвахте в Триединството по времето, когато римляните идваха на власт, разбира се, вие губехте живота си.
Интересното, когато погледнете историята на това как влезе в съществуване Триединството е, че Никейският събор през 325 г. се занимаваше с персоналността на Бога и на Сина.
321 г. внесе Светия Дух като трето лице, или трето същество. Преди това, преди 321 г. сл. Хр., имаше определен закон, влязъл в сила, който беше въведен от императора – Константин, римският император. И Константин състави закон за това, че трябва да се покланяте в деня на слънцето. Беше въведен ден на слънцето, или поклонението в деня на слънцето, или това, че трябваше да се покланяте в неделя.
Малко по-късно навлезе представата за Триединство, която се основава на древното поклонение към слънцето. Така че представата за Триединството всъщност има някак мръсна история, във факта, че водачите се събраха, за да проведат това икуменическо движение, и резултатът от това беше верую и предстоеше другите да бъдат изпитвани чрез това верую. И в основни линии вие не сте част от християнската църква, вие не сте християнин, ако не следвате и не приемате това верую.
Следователно, дали е важно да се знае кой е Бог? Защо тази тема е толкова важна? Защо да си правим труда да изследваме тази тема, да се задълбочаваме в нея? Имам предвид, че това ще създаде проблеми, това вероятно ще създаде разделения, затова най-простият и най-лесен начин е да я пренебрегнем, просто да я оставим настрана, в небето ще научим какво е. Убеден съм, че да се спускаме по този път е измама от неприятеля, защото за нас е много важно да знаем кой е Бог. Неприятелят би искал да направи така, че всички да бъдат измамени. Неприятелят би искал на самия него да се отдава поклонение. Можете да намерите дори и в Библията, че той искаше да бъде третото лице на Божеството. Защото в Захария 6:13 се казва, че съветите на мир бяха
“между двамата” -
това би се отнасяло за Отец и Сина.
И неприятелят искаше да бъде като Всевишния, той искаше да присъства на тези съвети и искаше да бъде третото лице в този съвет. И така, той не можеше да има това тогава, беше хвърлен на земята и се опитва да го получи сега. Целта му е да измами целия свят.
Погледнете 2 Коринтяни 11 гл. и ще прочетем 3 ст. Там се казва:
“Но се боя да не би както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христос. Защото ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, Когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това.”
Павел, под Божествено вдъхновение, беше обезпокоен, беше уплашен, че някой ще дойде и ще измами стадото, ще измами църквата да повярва и приеме друг Исус, различен от Този, Когото той проповядваше.
Притежаването на погрешна концепция за Бога въздейства на поклонението ни и връзката ни с Него. Притежаването на правилна концепция за Бога ще въздейства на същото.
Ето защо Бог е разкрил Своята истина в словото Си. От голямо значение е да знаем кой е Бог, защото в крайна сметка последната битка в този свят се отнася за поклонението. И ако не знаете кой е вашият Бог,
1) как можете да прогласите трите ангелски вести;
2) как можете да избегнете измамата, която ще внесе неприятелят, за да ви накара да се покланяте на един фалшив бог, погрешен бог?
В трите ангелски вести и особено в първата ангелска вест има призив да се покланяме на Бога, да се покланяме на
“Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори” (Откровение 14:7).
Не се казва “поклонете се на тези”. Казва се “поклонете се на Този” - едно единствено лице, една единствена личност, едно единствено същество – не три същества, не трима в един, не един в трима, а едно Същество, и това Същество е Отец.
Трябва да имате предвид, че съществува измама. Така че действително има значение на кого се покланяте. Да зададете въпроса “защо това е от значение” е като да кажете:
“Защо би било от значение дали Адам и Ева бяха яли от дървото за познаване на доброто и злото или не? Няма особено значение.”
Ако нямаше особено значение, Бог нямаше да каже каквото и да е за това в Словото Си. Той ни е казал, че то е от значение. На кого се покланяте е от значение.
Има цяла вест, наречена “Тройна ангелска вест”, в книгата Откровение, която се занимава с тази тема. Така че действително има значение. Вестта да се боим от Бога и да отдаваме слава на Него, а не да се боим от богове и да отдаваме слава на тях.
Така че има един Бог, Който, според 1 Коринтяни 8:6, е Отец. И този един Отец е Бог, Отец на всички, според Ефесяни 4 гл. Той е Бащата на нашия Господ, Исус Христос. Той е единственият истинен Бог, според Йоан 17:3. И именно този Бог прогласяваме ние по целия свят.
И тогава, разбира се, в третата ангелска вест имате това, че пазенето на Божиите заповеди е задължението на светиите, и те имат вярата на Исус, Който е Неговият Син.
Така че дори разпространяването на Тройната ангелска вест изисква да разбираме кои са Отец и Синът.
Днес в рамките на християнството има фалшиво единство. Има фалшиво единство, което казва:
“Знаете ли, нека оставим настрана всички тези доктрини, нека оставим настрана всичките си различия и просто да се обединим върху факта, че всички ние служим на един и същи Бог.”
Основно учение и основа номер едно на римокатолическата система е богът, на когото се покланят. Те казват, че цялата им система се основава на тайнството на Триединството. То образува основата за всяко друго учение на църквата.
Протестирането срещу Рим и идентифицирането на Рим като звяра или антихриста от библейските пророчества е протест срещу онова, което Рим защитава. Рим казва, че богът, на когото се покланя, е по-важен от деня на слънцето, който насърчава. Така че един истински протестант ще протестира срещу Рим и бога на Рим.
Хората привеждат факта, или представата… И те я привеждат пред своето ръководство, пред старейшините, пред църковното ръководство, привеждат я пред своите приятели и семейство, при пастора си, и казват:
“Вижте, къде е доказателството за Триединство в Библията?”
Много хора ще кажат:
“Знаете ли, разполагате с нещо и може би сте прав, но заради единството просто нека не го споменаваме. Нека не го споменаваме заради единството.”
Икуменическото движение, това са отношението и духът на икуменическото движение в рамките на християнството, което се обединява с Рим, с езическата папска система, позната като “звяра”, или антихриста, от Откровение 13 гл. Много християни оставят настрана доктрините си и не се изказват за библейската истина, за да се обединят и да притежават повече влияние в света. И в рамките на разнородни църкви, когато споменете представата или кажете на хората за Триединството, отговорът е:
“Заради единството не споменавайте това.”
Или:
“Моля, запазете мълчание и не превръщайте това в проблем.”
Това е същият дух. Това е същият дух на икуменическото движение. Да се покланяме на същия бог като Рим и да твърдим, че протестираме срещу Рим е голям проблем. В това няма никакъв смисъл. Как може богът на звяра и Богът на остатъка да бъдат един и същи бог, и да не виждаме какъвто и да е проблем в това? Това е много, много сериозен въпрос. Затова за да бъдем истински протестанти, и по-конкретно през тази година (2017 г. ще бъде 500-та годишнина от Протестантската реформация), ние би трябвало да протестираме, напълно, срещу всичко, което Рим защитава, защото разбираме от Писанието, че това е силата, която ще бъде употребена, за да измами целия свят и да го въвлече във фалшиво поклонение към змея.
Някои би желал да каже, че тази тема е отклоняващ вниманието въпрос, че главният въпрос в последните дни се отнася до съботата, защото става дума за белега на звяра срещу Божия печат и това се води относно съботата.
Имам сценарий, който да ви предложа, и искам да помислите върху него: да кажем, че съм ви дал някакви пари назаем. Заел съм ви хиляда долара и очаквам да ми ги върнете до една седмица. Минават два месеца и не съм ви чувал, не виждам парите. Виждам ви на улицата и ви казвам:
“Ей, човек, къде са парите?”
А вие казвате:
“Върнах ги.”
Къде ги сложихте?
“Отидох в банката и ги сложих в сметката.”
В чия сметка ги сложихте?
“Не е важно, нали? Просто върнах парите!”
Какво бихте казали на това? Бихте ли се радвали, ако аз ви причиня това, в случай, че ви дължа тези пари? Разбира се, че не. Защо? Защото не е важно просто да върнете парите. Важно е да върнете парите на правилния човек.
Това абсолютно не е отклоняване на вниманието. То е от голямо значение.
Последните събития ще бъдат бързи. И последните събития, както виждаме в Откровение 13 гл. и Откровение 14 гл., са свързани с поклонението – на кого ще се поклоним. Не става дума просто за един ден на поклонение. Става дума за това на кого ще се поклоним. Целият въпрос в последните дни се основава на това на кого се покланяте. И това на кого се покланяте въздейства на това какво правите.
Само искам да отправя призив към онези от вас, които се чудят за това. Искам да ви приканя да изпитате всичко чрез Божието слово. Не вярвайте на каквото и да е нещо, което гледате в това видео или на каквото и да е нещо, което ние или някой друг можем да кажем, но изпитвайте всичко. Обърнете се към Библията, молете се Божият Дух да ви води. Божието обещание е, че Духът ще води във всяка истина. И повярвайте в това обещание и вижте какво казва Писанието. Опитайте се да свалите прикриващите видимостта капаци, поставени от верността, която може би имате към църквата си, от верността, която може би имате към пастора си, от верността, която може би имате към когото и да е, които ще окажат влияние върху мисленето ви, и идете при Исус, в молитва, и идете при Словото и го изучавайте.
Въпросът е, че хора се събраха в събор и определиха доктрини, определиха учения, и много хора няма да отидат по-нататък от решеното от хора. Така че хора поставят свои тълкувания върху Библията и тогава това тълкувание на Писанието бива превърнато в изпит.
Така че когато Духът действа върху сърцата на хората (виждаме това при Протестантската реформация), той връща библейската истина на хората, връща я на Своя народ, на искрените, чистосърдечни, търсещи Бога хора. Когато Той връща истината и тя противоречи на веруюто, много хора няма да я приемат само защото тя противоречи на установеното учение на църквата им.
В дните на Исус мнозина не последваха Исус поради това, че водачите не повярваха в Него, водачите не Го приеха. Те избраха да последват водачите, вместо да последват Създателя на водачите, вместо да последват Исус Христос, и в следствие от това те се озоваха в погрешния лагер.
Умолявам ви, не следвайте водачите просто поради това, че те са водачите. Вярно е, че те са там, че на тях е дадено положение, за да имат власт. Но те имат да дават отчет.
Това е ваше собствено, лично пътуване с Бога, което трябва да намерите. Трябва да изучавате Писанието самостоятелно. Умолявам ви, не изхвърляйте тази тема, като не я изследвате понеже някой, който е образован или интелектуалец ви е казал, че това е отклоняващ вниманието въпрос. Изучавайте самостоятелно. Изследвайте Писанието всекидневно, за да видите дали тези неща са така.
Въпросът е, че Божият народ из целия Стар завет непрестанно падаше в идолопоклонничество и продължаваше да върви след чужди богове, или фалшиви богове.
Съборите, свикани от Константин, а също и свикани от други римски императори, са известни като “икуменическите събори”. “Икуменически”, защото те се стремяха да доведат всички разнородни водачи сред християнския свят на различни места в съзвучие, така че да има един обединен Рим. Така че в самата основа на християнската църква стои едно икуменическо движение с цел установяване на доктрина. Резултатите на тези икуменически събори са известни като “веруюта”. Никейското верую, Атанасиевото верую и Апостолското верую, и всички различни веруюта са тези, които образуваха основата за по-голямата част от християнските църкви, що се отнася до дефинирането на това кой е Бог. “Верую” е изложение на вяра. То означава просто “аз вярвам”. То е просто изложение на вярата.
Но въпросът е, че когато бяха установявани веруютата и върху тях беше постигано всеобщо съгласие, при все това все още имаше някои хора, които не се съгласяваха с тези веруюта. Така че какво си представяте, че се случваше с несъгласните с веруюто хора? Хората, които не вярваха в Триединството или не се съгласяваха с Триединството бяха всъщност преследвани, бяха всъщност прогонвани и направо заличавани.
Виждаме това много ясно в пророчеството за десетте рога в книгата Даниил, и малък рог, който израства отсред тях. Този малък рог е богохулен срещу Всевишния. И той изкоренява три рога. Три групи – хуните… Извинете ме: херулите, вандалите и остготите, - тези три групи бяха ариани. Т.е. те вярваха, че Исус Христос не е съвечен с Отец. Те вярваха, че Христос е роденият Син на Бога. И в следствие от това те всъщност бяха “изкоренени”, ако щете, според Даниил 7 гл.
Имаше един малък рог, който израсна отсред десетте. Историята посочва, че трите рога, или трите племена или народи, които бяха изкоренени или унищожени от тази сила на малкия рог, Рим, бяха трите ариански племена. Общият знаменател и причината, поради която ги наричаме “ариански” племена е, защото те всъщност отказваха да приемат тринитарната представа, насърчавана от Рим. Те се изправиха срещу нея, те не се съгласиха с нея, и в следствие от това те бяха всъщност заличени. И той изкорени трима с израстването си. И тези рогове, изкоренените, бяха арианските племена.
Така че ако не вярвахте в Триединството по времето, когато римляните идваха на власт, разбира се, вие губехте живота си.
Интересното, когато погледнете историята на това как влезе в съществуване Триединството е, че Никейският събор през 325 г. се занимаваше с персоналността на Бога и на Сина.
321 г. внесе Светия Дух като трето лице, или трето същество. Преди това, преди 321 г. сл. Хр., имаше определен закон, влязъл в сила, който беше въведен от императора – Константин, римският император. И Константин състави закон за това, че трябва да се покланяте в деня на слънцето. Беше въведен ден на слънцето, или поклонението в деня на слънцето, или това, че трябваше да се покланяте в неделя.
Малко по-късно навлезе представата за Триединство, която се основава на древното поклонение към слънцето. Така че представата за Триединството всъщност има някак мръсна история, във факта, че водачите се събраха, за да проведат това икуменическо движение, и резултатът от това беше верую и предстоеше другите да бъдат изпитвани чрез това верую. И в основни линии вие не сте част от християнската църква, вие не сте християнин, ако не следвате и не приемате това верую.
Следователно, дали е важно да се знае кой е Бог? Защо тази тема е толкова важна? Защо да си правим труда да изследваме тази тема, да се задълбочаваме в нея? Имам предвид, че това ще създаде проблеми, това вероятно ще създаде разделения, затова най-простият и най-лесен начин е да я пренебрегнем, просто да я оставим настрана, в небето ще научим какво е. Убеден съм, че да се спускаме по този път е измама от неприятеля, защото за нас е много важно да знаем кой е Бог. Неприятелят би искал да направи така, че всички да бъдат измамени. Неприятелят би искал на самия него да се отдава поклонение. Можете да намерите дори и в Библията, че той искаше да бъде третото лице на Божеството. Защото в Захария 6:13 се казва, че съветите на мир бяха
“между двамата” -
това би се отнасяло за Отец и Сина.
И неприятелят искаше да бъде като Всевишния, той искаше да присъства на тези съвети и искаше да бъде третото лице в този съвет. И така, той не можеше да има това тогава, беше хвърлен на земята и се опитва да го получи сега. Целта му е да измами целия свят.
Погледнете 2 Коринтяни 11 гл. и ще прочетем 3 ст. Там се казва:
“Но се боя да не би както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христос. Защото ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, Когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това.”
Павел, под Божествено вдъхновение, беше обезпокоен, беше уплашен, че някой ще дойде и ще измами стадото, ще измами църквата да повярва и приеме друг Исус, различен от Този, Когото той проповядваше.
Притежаването на погрешна концепция за Бога въздейства на поклонението ни и връзката ни с Него. Притежаването на правилна концепция за Бога ще въздейства на същото.
Ето защо Бог е разкрил Своята истина в словото Си. От голямо значение е да знаем кой е Бог, защото в крайна сметка последната битка в този свят се отнася за поклонението. И ако не знаете кой е вашият Бог,
1) как можете да прогласите трите ангелски вести;
2) как можете да избегнете измамата, която ще внесе неприятелят, за да ви накара да се покланяте на един фалшив бог, погрешен бог?
В трите ангелски вести и особено в първата ангелска вест има призив да се покланяме на Бога, да се покланяме на
“Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори” (Откровение 14:7).
Не се казва “поклонете се на тези”. Казва се “поклонете се на Този” - едно единствено лице, една единствена личност, едно единствено същество – не три същества, не трима в един, не един в трима, а едно Същество, и това Същество е Отец.
Трябва да имате предвид, че съществува измама. Така че действително има значение на кого се покланяте. Да зададете въпроса “защо това е от значение” е като да кажете:
“Защо би било от значение дали Адам и Ева бяха яли от дървото за познаване на доброто и злото или не? Няма особено значение.”
Ако нямаше особено значение, Бог нямаше да каже каквото и да е за това в Словото Си. Той ни е казал, че то е от значение. На кого се покланяте е от значение.
Има цяла вест, наречена “Тройна ангелска вест”, в книгата Откровение, която се занимава с тази тема. Така че действително има значение. Вестта да се боим от Бога и да отдаваме слава на Него, а не да се боим от богове и да отдаваме слава на тях.
Така че има един Бог, Който, според 1 Коринтяни 8:6, е Отец. И този един Отец е Бог, Отец на всички, според Ефесяни 4 гл. Той е Бащата на нашия Господ, Исус Христос. Той е единственият истинен Бог, според Йоан 17:3. И именно този Бог прогласяваме ние по целия свят.
И тогава, разбира се, в третата ангелска вест имате това, че пазенето на Божиите заповеди е задължението на светиите, и те имат вярата на Исус, Който е Неговият Син.
Така че дори разпространяването на Тройната ангелска вест изисква да разбираме кои са Отец и Синът.
Днес в рамките на християнството има фалшиво единство. Има фалшиво единство, което казва:
“Знаете ли, нека оставим настрана всички тези доктрини, нека оставим настрана всичките си различия и просто да се обединим върху факта, че всички ние служим на един и същи Бог.”
Основно учение и основа номер едно на римокатолическата система е богът, на когото се покланят. Те казват, че цялата им система се основава на тайнството на Триединството. То образува основата за всяко друго учение на църквата.
Протестирането срещу Рим и идентифицирането на Рим като звяра или антихриста от библейските пророчества е протест срещу онова, което Рим защитава. Рим казва, че богът, на когото се покланя, е по-важен от деня на слънцето, който насърчава. Така че един истински протестант ще протестира срещу Рим и бога на Рим.
Хората привеждат факта, или представата… И те я привеждат пред своето ръководство, пред старейшините, пред църковното ръководство, привеждат я пред своите приятели и семейство, при пастора си, и казват:
“Вижте, къде е доказателството за Триединство в Библията?”
Много хора ще кажат:
“Знаете ли, разполагате с нещо и може би сте прав, но заради единството просто нека не го споменаваме. Нека не го споменаваме заради единството.”
Икуменическото движение, това са отношението и духът на икуменическото движение в рамките на християнството, което се обединява с Рим, с езическата папска система, позната като “звяра”, или антихриста, от Откровение 13 гл. Много християни оставят настрана доктрините си и не се изказват за библейската истина, за да се обединят и да притежават повече влияние в света. И в рамките на разнородни църкви, когато споменете представата или кажете на хората за Триединството, отговорът е:
“Заради единството не споменавайте това.”
Или:
“Моля, запазете мълчание и не превръщайте това в проблем.”
Това е същият дух. Това е същият дух на икуменическото движение. Да се покланяме на същия бог като Рим и да твърдим, че протестираме срещу Рим е голям проблем. В това няма никакъв смисъл. Как може богът на звяра и Богът на остатъка да бъдат един и същи бог, и да не виждаме какъвто и да е проблем в това? Това е много, много сериозен въпрос. Затова за да бъдем истински протестанти, и по-конкретно през тази година (2017 г. ще бъде 500-та годишнина от Протестантската реформация), ние би трябвало да протестираме, напълно, срещу всичко, което Рим защитава, защото разбираме от Писанието, че това е силата, която ще бъде употребена, за да измами целия свят и да го въвлече във фалшиво поклонение към змея.
Някои би желал да каже, че тази тема е отклоняващ вниманието въпрос, че главният въпрос в последните дни се отнася до съботата, защото става дума за белега на звяра срещу Божия печат и това се води относно съботата.
Имам сценарий, който да ви предложа, и искам да помислите върху него: да кажем, че съм ви дал някакви пари назаем. Заел съм ви хиляда долара и очаквам да ми ги върнете до една седмица. Минават два месеца и не съм ви чувал, не виждам парите. Виждам ви на улицата и ви казвам:
“Ей, човек, къде са парите?”
А вие казвате:
“Върнах ги.”
Къде ги сложихте?
“Отидох в банката и ги сложих в сметката.”
В чия сметка ги сложихте?
“Не е важно, нали? Просто върнах парите!”
Какво бихте казали на това? Бихте ли се радвали, ако аз ви причиня това, в случай, че ви дължа тези пари? Разбира се, че не. Защо? Защото не е важно просто да върнете парите. Важно е да върнете парите на правилния човек.
Това абсолютно не е отклоняване на вниманието. То е от голямо значение.
Последните събития ще бъдат бързи. И последните събития, както виждаме в Откровение 13 гл. и Откровение 14 гл., са свързани с поклонението – на кого ще се поклоним. Не става дума просто за един ден на поклонение. Става дума за това на кого ще се поклоним. Целият въпрос в последните дни се основава на това на кого се покланяте. И това на кого се покланяте въздейства на това какво правите.
Само искам да отправя призив към онези от вас, които се чудят за това. Искам да ви приканя да изпитате всичко чрез Божието слово. Не вярвайте на каквото и да е нещо, което гледате в това видео или на каквото и да е нещо, което ние или някой друг можем да кажем, но изпитвайте всичко. Обърнете се към Библията, молете се Божият Дух да ви води. Божието обещание е, че Духът ще води във всяка истина. И повярвайте в това обещание и вижте какво казва Писанието. Опитайте се да свалите прикриващите видимостта капаци, поставени от верността, която може би имате към църквата си, от верността, която може би имате към пастора си, от верността, която може би имате към когото и да е, които ще окажат влияние върху мисленето ви, и идете при Исус, в молитва, и идете при Словото и го изучавайте.
Въпросът е, че хора се събраха в събор и определиха доктрини, определиха учения, и много хора няма да отидат по-нататък от решеното от хора. Така че хора поставят свои тълкувания върху Библията и тогава това тълкувание на Писанието бива превърнато в изпит.
Така че когато Духът действа върху сърцата на хората (виждаме това при Протестантската реформация), той връща библейската истина на хората, връща я на Своя народ, на искрените, чистосърдечни, търсещи Бога хора. Когато Той връща истината и тя противоречи на веруюто, много хора няма да я приемат само защото тя противоречи на установеното учение на църквата им.
В дните на Исус мнозина не последваха Исус поради това, че водачите не повярваха в Него, водачите не Го приеха. Те избраха да последват водачите, вместо да последват Създателя на водачите, вместо да последват Исус Христос, и в следствие от това те се озоваха в погрешния лагер.
Умолявам ви, не следвайте водачите просто поради това, че те са водачите. Вярно е, че те са там, че на тях е дадено положение, за да имат власт. Но те имат да дават отчет.
Това е ваше собствено, лично пътуване с Бога, което трябва да намерите. Трябва да изучавате Писанието самостоятелно. Умолявам ви, не изхвърляйте тази тема, като не я изследвате понеже някой, който е образован или интелектуалец ви е казал, че това е отклоняващ вниманието въпрос. Изучавайте самостоятелно. Изследвайте Писанието всекидневно, за да видите дали тези неща са така.
Въпросът е, че Божият народ из целия Стар завет непрестанно падаше в идолопоклонничество и продължаваше да върви след чужди богове, или фалшиви богове.
Така че не е случайно съвпадение, не е нещо странно. Имаме доклад, имаме свидетелство за предупреждение в Писанието, че Божият народ непрестанно върви сред чужди богове и приема фалшиви богове.
Наистина ситуацията в християнството днес не е по-различна. Християнството е приело бог, който не е Богът на Библията, а е приело бог от езичеството, от философията, и е поставило вътре в християнската църква един философски идол, един философски бог, наречен “Триединство”.
В крайна сметка ние не биваме спасявани събирателно. Не биваме спасявани като деноминация. Биваме спасявани поотделно. И вие имате да вървите с Бога един отделен път. В тези дни и в тази епоха, за съжаление, точно както в дните на Исус, мнозина следват предания. Мнозина почитат Бога с устните си, но сърцата им са далеч от Него, и те се придържат към преданието като поучават човешки учения.
Защо това е предмет на толкова голяма грижа точно в този момент от земната история? Понеже въпросите с белега на звяра и Божия печат са зрели, готови да дадат плод.
Има толкова много хора… чувал съм пастори навсякъде из социалните медии да казват нещо от този сорт – че не става дума за Бога, а става дума за съботата и става дума за неделята.
Познайте какво: в Езекиил 20 гл. Библията казва, че съботата е знак. Един знак обикновено ви насочва към нещо, нали? Следователно, съботата е знак. Това се казва в стихове 12 и 20:
“Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мен и тях, за да познаят, че Аз, Господ, ги освещавам.”
Следователно, съботата е знак, да. И съботата е важна. Но съботата сочи към нещо – че има връзка между мен и Бога. И точно за това става дума. Тогава в 20 ст.:
“Освещавайте още и съботите Ми и нека бъдат знак между Мен и вас, за да познаете, че Аз, Господ, съм ваш Бог.”
И така, толкова много хора казват, че знакът е знак за знака. Но не, знакът не е знак за знака. Знакът е знак между вас и Бога или между вас и звяра.
Според вас дали ще разрешите проблема като пазите съботата, докато не знаете за кого я пазите? Това е също като да върнете парите, но да ги върнете на погрешния човек. Онова, което е по-важно от съботата, което е по-важно от храма, е Този, за Когото беше построен храмът, е Този, за Когото пазите съботата. Да знаем кой е Бог е истинският въпрос, е главният въпрос. Съботата е резултат от този въпрос.
Исус каза:
“А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил” (Йоан 17:3).
Нашият вечен живот се основава на познаването на две Същества – Отец и Неговият Син, Исус Христос.
Разбира се, не намеквам, че това обхваща само интелектуално познание. Това означава връзка. Но за да се установи тази връзка, за да имате по-тясна връзка, вие трябва да знаете коя е тази личност. И Исус каза това много ясно в Писанието.
Проблемът на Триединството е, че то всъщност отрича връзката Баща-Син. То отрича, че тази връзка е истинска, че тя е действителна, че тя е една буквална връзка на Баща и Син. Защото не можете да имате Отец и Син, Които винаги са съществували, едновременно, че тази връзка не се основава на действителност, а би трябвало да е метафора, роля или название. Тя отрича връзката Баща-Син.
Христовата Божественост се доказва от връзката Му с Неговия Отец. Именно това Го прави Божествен. Писанието всъщност посочва това – че когато Исус каза, че Той е Божият Син, юдеите взеха камъни, за да Го убият, тъй като Той беше направил Себе Си равен на Бога. Равенството с Бога (което е положение на Христос по право, естество на Христос по право, Той притежава пълното Божествено естество) се основава на факта, че Той е свързан с Бога чрез тази синовност.
Другото нещо, което прави Триединството е,че то превръща Светия Дух в отделно лице, отделно същество, различно от Отец и Сина, което не е всеприсъствието на Отец или Сина, то не е Духът на Отец или Духът на Сина, а е някой друг. То е друго същество, друго лице, напълно, изцяло различно от Отец и Сина. Това прави доктрината за Триединството.
Според мен изглежда доста ясно, че последната част от живота на Христос е символ… Знам, че целият той е действителен, но това също така символизира онова, което ще се случва в края на времето. И апостолите бяха пръснати по света и взеха вестта на онова, което бяха научили от Исус Христос, и я разпространиха по света. И бяха създадени малки църкви (можете да прочетете за това в книгата Деяния) из цялото място. Знаем, че различни апостоли отидоха на различни места и можете да видите къде те се оказаха в крайна сметка, в най-общ план в разказа на “Книгата за мъчениците” на [Джон] Фокс, например. Първите няколко страници ще ви разкажат част от историята за това къде отишли тези апостоли. И те създаваха църкви, създаваха групи, създаваха движения, хора и служения на различни места, които пръскаха по света истината за това кой е Христос.
Виждам как ние правим същото точно сега.
Вземаме Тройната ангелска вест (разбира се, в светлината на Откровение 18:1-4) и разпространяваме същия вид вест по света – така че тази вест, истинската Тройна ангелска вест, да отиде по целия свят (според Откровение 18 гл.).
И така, някои хора ще ни кажат, че е необходимо да се съсредоточим върху изобличаване на греховете на Вавилон. Познайте какво: това е един от греховете на Вавилон. Вавилон ни е дал Триединството. И точно преди да ни дадат Триединството, те ни дадоха неделния закон – 321 г. и 325 г. пр. Хр. Можете да направите пресмятането, това са едва четири години. И това движение се е разпространило по целия свят. И така, онова, което се опитваме да направим ние, е да утвърдим наново старите пътеки (според книгата на Еремия), където можем да се покланяме на Бога в правда и в истина, със Свещените Писания като своя основа.
За икуменическото движение, което е изобразено в Откровение 13:11-18, можем да видим, че е много опасно. Те се опитват да се обединят не въз основа на истината, а само заради това да бъдат обединени, така че да могат да провеждат хуманитарни усилия за хранене на бедните, обличане на голите, даване храна на гладните и вода на жадните. Всички тези неща са добри, но трябва да разберем, че Библията е това, което ще ни даде истина и ще ни доведе в пътищата на праведността, заради Неговото име.
Днес съществуват многобройни икуменически движения, които са в ход, големи икуменически движения са в ход в момента в християнството. Имате 500-та годишнина от Протестантската реформация и протестантските водачи се събраха и подписаха някои документи, декларации за това, че Протестантската реформация е приключила, и те се събраха с папата и виждате как християнството се обединява.
Каква е основата на единството?
Тя е просто следното:
“Когато поглеждам към римокатолически братя или баптист, или методист, или някакъв друг християнски вярващ, всички ние имаме различни доктрини, но знаете ли, когато се сведе до това, всички ние служим на един Бог.”
И това е мисленето.
“Всички ние служим на един и същи Бог, затова защо да не се обединим с цел да бъдем едно по-добро влияние за света и да занесем християнството на света? Необходимо е да се обединим само въз основа на факта, че всички ние се покланяме на един и същи Бог, Който (доста случайно съвпадение) е Триединство.”
Едно от нещата, които са верни е, че доктрината за Триединството е крайъгълният камък на икуменизма. Ще повторя това: доктрината за Триединството е крайъгълният камък на икуменическото движение. Следователно, онова, което обединява всички е, че всички те имат един и същи бог, или поне подобен. Не всички в света, но мнозинството от религиозните хора в света имат един и същи бог. И това е наистина обезпокоително. Защото не можете ли просто да кажете
“защо да не се покланяме заедно, така или иначе всички ние се покланяме на един и същи Бог”?
Не, не се покланяме. Наистина не се покланяме.
Искам да отправя призив към вас да изучавате самостоятелно, да изследвате материалите, да изследвате и двете страни, да изследвате доказателствата с отворено сърце. И не допускайте каквото и да е верую или каквото и да е възпитание, не допускайте каквито и да е предания, каквато и да е църква, деноминация, предварителни представи, не допускайте вашият пастор, конкретен библейски курс или любимият ви евангелизатор, или родителите ви, съпругът ви, съпругата ви, каквото и да е, не допускайте което и да е от тези неща да диктува и да въздейства върху вас. Необходимо е да дойдете при Христос. Той е нашият велик Учител. Той е Учителят, Когото нашият небесен Отец ни е дал, за да разберем кой е Бог.
Затова ви умолявам: изследвайте Писанията. Намерете своя Спасител сами за себе си. Имайте връзка с Него. Позволете Му Той да ви учи. Защото ако търсите с цялото си сърце, ще намерите. Това е обещание към вас от самия Бог.
Много хора казват:
“Какво значение има в това? Това са просто различни представи. Когато отидем на небето, ще разберем.”
Това на кого се покланяте е от значение в книгата Откровение. Защото предстои да се появи измама относно поклонението. На кого ще се поклоните вие?
“Ако някой иска да върши Неговата воля, ще познае... учението” (Йоан 7:17).
“Внимавайте да не ви заплени някой с философстването си и с празна измама, по човешки предания” (Колосяни 2:8).
“И им каза: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!” (Марк 7:9).
“Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед” (Матей 15:6).
“Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди” (Матей 15:9)
Наистина ситуацията в християнството днес не е по-различна. Християнството е приело бог, който не е Богът на Библията, а е приело бог от езичеството, от философията, и е поставило вътре в християнската църква един философски идол, един философски бог, наречен “Триединство”.
В крайна сметка ние не биваме спасявани събирателно. Не биваме спасявани като деноминация. Биваме спасявани поотделно. И вие имате да вървите с Бога един отделен път. В тези дни и в тази епоха, за съжаление, точно както в дните на Исус, мнозина следват предания. Мнозина почитат Бога с устните си, но сърцата им са далеч от Него, и те се придържат към преданието като поучават човешки учения.
Защо това е предмет на толкова голяма грижа точно в този момент от земната история? Понеже въпросите с белега на звяра и Божия печат са зрели, готови да дадат плод.
Има толкова много хора… чувал съм пастори навсякъде из социалните медии да казват нещо от този сорт – че не става дума за Бога, а става дума за съботата и става дума за неделята.
Познайте какво: в Езекиил 20 гл. Библията казва, че съботата е знак. Един знак обикновено ви насочва към нещо, нали? Следователно, съботата е знак. Това се казва в стихове 12 и 20:
“Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мен и тях, за да познаят, че Аз, Господ, ги освещавам.”
Следователно, съботата е знак, да. И съботата е важна. Но съботата сочи към нещо – че има връзка между мен и Бога. И точно за това става дума. Тогава в 20 ст.:
“Освещавайте още и съботите Ми и нека бъдат знак между Мен и вас, за да познаете, че Аз, Господ, съм ваш Бог.”
И така, толкова много хора казват, че знакът е знак за знака. Но не, знакът не е знак за знака. Знакът е знак между вас и Бога или между вас и звяра.
Според вас дали ще разрешите проблема като пазите съботата, докато не знаете за кого я пазите? Това е също като да върнете парите, но да ги върнете на погрешния човек. Онова, което е по-важно от съботата, което е по-важно от храма, е Този, за Когото беше построен храмът, е Този, за Когото пазите съботата. Да знаем кой е Бог е истинският въпрос, е главният въпрос. Съботата е резултат от този въпрос.
Исус каза:
“А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил” (Йоан 17:3).
Нашият вечен живот се основава на познаването на две Същества – Отец и Неговият Син, Исус Христос.
Разбира се, не намеквам, че това обхваща само интелектуално познание. Това означава връзка. Но за да се установи тази връзка, за да имате по-тясна връзка, вие трябва да знаете коя е тази личност. И Исус каза това много ясно в Писанието.
Проблемът на Триединството е, че то всъщност отрича връзката Баща-Син. То отрича, че тази връзка е истинска, че тя е действителна, че тя е една буквална връзка на Баща и Син. Защото не можете да имате Отец и Син, Които винаги са съществували, едновременно, че тази връзка не се основава на действителност, а би трябвало да е метафора, роля или название. Тя отрича връзката Баща-Син.
Христовата Божественост се доказва от връзката Му с Неговия Отец. Именно това Го прави Божествен. Писанието всъщност посочва това – че когато Исус каза, че Той е Божият Син, юдеите взеха камъни, за да Го убият, тъй като Той беше направил Себе Си равен на Бога. Равенството с Бога (което е положение на Христос по право, естество на Христос по право, Той притежава пълното Божествено естество) се основава на факта, че Той е свързан с Бога чрез тази синовност.
Другото нещо, което прави Триединството е,че то превръща Светия Дух в отделно лице, отделно същество, различно от Отец и Сина, което не е всеприсъствието на Отец или Сина, то не е Духът на Отец или Духът на Сина, а е някой друг. То е друго същество, друго лице, напълно, изцяло различно от Отец и Сина. Това прави доктрината за Триединството.
Според мен изглежда доста ясно, че последната част от живота на Христос е символ… Знам, че целият той е действителен, но това също така символизира онова, което ще се случва в края на времето. И апостолите бяха пръснати по света и взеха вестта на онова, което бяха научили от Исус Христос, и я разпространиха по света. И бяха създадени малки църкви (можете да прочетете за това в книгата Деяния) из цялото място. Знаем, че различни апостоли отидоха на различни места и можете да видите къде те се оказаха в крайна сметка, в най-общ план в разказа на “Книгата за мъчениците” на [Джон] Фокс, например. Първите няколко страници ще ви разкажат част от историята за това къде отишли тези апостоли. И те създаваха църкви, създаваха групи, създаваха движения, хора и служения на различни места, които пръскаха по света истината за това кой е Христос.
Виждам как ние правим същото точно сега.
Вземаме Тройната ангелска вест (разбира се, в светлината на Откровение 18:1-4) и разпространяваме същия вид вест по света – така че тази вест, истинската Тройна ангелска вест, да отиде по целия свят (според Откровение 18 гл.).
И така, някои хора ще ни кажат, че е необходимо да се съсредоточим върху изобличаване на греховете на Вавилон. Познайте какво: това е един от греховете на Вавилон. Вавилон ни е дал Триединството. И точно преди да ни дадат Триединството, те ни дадоха неделния закон – 321 г. и 325 г. пр. Хр. Можете да направите пресмятането, това са едва четири години. И това движение се е разпространило по целия свят. И така, онова, което се опитваме да направим ние, е да утвърдим наново старите пътеки (според книгата на Еремия), където можем да се покланяме на Бога в правда и в истина, със Свещените Писания като своя основа.
За икуменическото движение, което е изобразено в Откровение 13:11-18, можем да видим, че е много опасно. Те се опитват да се обединят не въз основа на истината, а само заради това да бъдат обединени, така че да могат да провеждат хуманитарни усилия за хранене на бедните, обличане на голите, даване храна на гладните и вода на жадните. Всички тези неща са добри, но трябва да разберем, че Библията е това, което ще ни даде истина и ще ни доведе в пътищата на праведността, заради Неговото име.
Днес съществуват многобройни икуменически движения, които са в ход, големи икуменически движения са в ход в момента в християнството. Имате 500-та годишнина от Протестантската реформация и протестантските водачи се събраха и подписаха някои документи, декларации за това, че Протестантската реформация е приключила, и те се събраха с папата и виждате как християнството се обединява.
Каква е основата на единството?
Тя е просто следното:
“Когато поглеждам към римокатолически братя или баптист, или методист, или някакъв друг християнски вярващ, всички ние имаме различни доктрини, но знаете ли, когато се сведе до това, всички ние служим на един Бог.”
И това е мисленето.
“Всички ние служим на един и същи Бог, затова защо да не се обединим с цел да бъдем едно по-добро влияние за света и да занесем християнството на света? Необходимо е да се обединим само въз основа на факта, че всички ние се покланяме на един и същи Бог, Който (доста случайно съвпадение) е Триединство.”
Едно от нещата, които са верни е, че доктрината за Триединството е крайъгълният камък на икуменизма. Ще повторя това: доктрината за Триединството е крайъгълният камък на икуменическото движение. Следователно, онова, което обединява всички е, че всички те имат един и същи бог, или поне подобен. Не всички в света, но мнозинството от религиозните хора в света имат един и същи бог. И това е наистина обезпокоително. Защото не можете ли просто да кажете
“защо да не се покланяме заедно, така или иначе всички ние се покланяме на един и същи Бог”?
Не, не се покланяме. Наистина не се покланяме.
Искам да отправя призив към вас да изучавате самостоятелно, да изследвате материалите, да изследвате и двете страни, да изследвате доказателствата с отворено сърце. И не допускайте каквото и да е верую или каквото и да е възпитание, не допускайте каквито и да е предания, каквато и да е църква, деноминация, предварителни представи, не допускайте вашият пастор, конкретен библейски курс или любимият ви евангелизатор, или родителите ви, съпругът ви, съпругата ви, каквото и да е, не допускайте което и да е от тези неща да диктува и да въздейства върху вас. Необходимо е да дойдете при Христос. Той е нашият велик Учител. Той е Учителят, Когото нашият небесен Отец ни е дал, за да разберем кой е Бог.
Затова ви умолявам: изследвайте Писанията. Намерете своя Спасител сами за себе си. Имайте връзка с Него. Позволете Му Той да ви учи. Защото ако търсите с цялото си сърце, ще намерите. Това е обещание към вас от самия Бог.
Много хора казват:
“Какво значение има в това? Това са просто различни представи. Когато отидем на небето, ще разберем.”
Това на кого се покланяте е от значение в книгата Откровение. Защото предстои да се появи измама относно поклонението. На кого ще се поклоните вие?
“Ако някой иска да върши Неговата воля, ще познае... учението” (Йоан 7:17).
“Внимавайте да не ви заплени някой с философстването си и с празна измама, по човешки предания” (Колосяни 2:8).
“И им каза: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!” (Марк 7:9).
“Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед” (Матей 15:6).
“Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди” (Матей 15:9)
Текста на видеото можете да свалите ОТТУК!
RSS Feed
