“И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора” (Откровение 14:6).
“Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори” (Откровение 14:7).
“И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване” (Откровение 14:8).
“И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнеца” (Откровение 14:9, 10).
“Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори” (Откровение 14:7).
“И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване” (Откровение 14:8).
“И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнеца” (Откровение 14:9, 10).
“И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му” (Откровение 14:11).
“Тука е търпението на светиите: тука са тези които пазят заповедите Божии и верата Исусова” (Откровение 14:12).
ПОСЛЕДНИЯТ ПРОТЕСТ – ЧАСТ 1:
ПОСЛЕДНОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Бог ни е дал ясни доказателства, че желае да разбираме времената, в които живеем, и желае да разберем какво предстои да настане над нашия свят. Той ни е дал Боговдъхновение, дал ни е откровение в Библията. То се нарича “Откровението на Исус Христос” - книгата Откровение. Книгата Откровение говори за нещата, които предстои да се случат точно преди Второто пришествие на Христос – всички кризи, въпросите и начинът, по който можем да се намерим на правилната страна, на печелившата страна, и да бъдем готови за Второто пришествие на Христос. Така че важно ли е и възможно ли е да разберем книгата Откровение? Отговорът определено е: Да. Тя ни дава графиките на времето, дава ни събитията, които ще се случат. Но над всичко тя ни дава включените въпроси и как да навигираме правилно сред тях. Това е много важно, всъщност жизненоважно за нашата християнска опитност. Повечето хора ще кажат:
“Знаеш ли, книгата Откровение е твърде трудна за разбиране. Не мога да я разбера.”
Точно там, в Писанието, в самото начало на Откровението се казва… Библията ни дава един стих във въведението на книгата Откровение, който представя това ясно. В Откровение 1:3 се казва:
“Блажен, който прочита...”
“Блажен, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо.”
Следователно, има специално благословение над онези, които ще прочетат и ще чуят, и ще разберат това пророчество. Следователно, нещата в книгата Откровение, които е необходимо да знаем, които правят важно разбирането й, се намират точно там, в края на 3 ст., където се казва:
“Времето е близо.”
Разбира се, това е времето на Христовото пришествие, времето на изпълнението на пророчествата от страна на Христос. Понеже Той изпълнява пророчествата от самото начало насам. Битие 3:15 е първото пророчество, за което знам аз. И през цялото време оттогава насам пророчествата се изпълняват. Следователно, през всички векове е било времето, в което е било необходимо да разбираме какво казва Бог, защото времето на изпълнението на пророчествата е близо. И има нещо, с което Той иска да сме запознати, да имаме предвид в подготовка за Неговото Второ пришествие, нещо крайно важно.
И така, в Откровение 14:6-12 имаме т.нар. Тройна ангелска вест. Това е една от най-строгите формулировки, които имаме в Новия завет. Което е удивително, тъй като хората ще кажат, че имаме придирчивия Бог на Стария завет и добрия Бог на Новия завет. Но познайте какво: Исус Христос е Този, Който даде тази вест на Йоан, а тя дойде от Отец към Христос. Можете да прочетете това в Откровение 1:1. Но тук се намира доста силна лексика. И въпросът се отнася за поклонението, Като например защо това е от значение. Защото е необходимо да бъдем предадени на 100 процента на Бога, иначе ще бъдем предадени на погрешната личност, на погрешния бог, с малко “б”, и следователно ще бъдем погубени. Това е най-същественият фактор в книгата Откровение.
В милостта Си Бог е дал в книгата Откровение едно последно предупреждение, което трябва да достигне до целия свят преди самия край. Трите ангелски вести се намират в Откровение 14:6-12. В основни линии те са последната вест на милост, дадена, за да бъде светът подготвен за Второто пришествие на Христос. Понеже в следващата сцена, точно след 12 ст., виждаме картина на Христос, идващ с небесните облаци.
Жизненоважно е да разбираме тези вести – трите ангелски вести, защото в тях се съдържа последното предупреждение към света. Всъщност те ни показват на кого е необходимо да се покланяме, показват ни какъв е въпросът, и това е поклонението.
Трите ангелски вести – какво представляват те? Според моето разбиране това са вести, ангелите представят вести, изпратени до живеещите в последните дни. Бог им напомня за нещо, което е било забравено, за нещо, което е било необходимо. И тези три вести са наречени “вечното благовестие”, което трябва да бъде проповядвано в световен мащаб – до всеки народ и племе, език и хора.
В тях се съдържат централният въпрос, който трябва да имаме предвид, и измама номер 1, която Сатана е приготвил за света. В хода на книгата Откровение, особено в Откровение 13 и 14 гл., виждаме идеята за поклонението. Вярвам, че трите ангелски вести могат да бъдат обобщени така:
Първата ангелска вест е правилният Бог.
Втората ангелска вест е правилното движение, или правилната църква.
Третата е правилното поклонение.
В действителност това е конфликт на поклонението – на кого ще се поклоните вие.
Въпросът, който виждаме в центъра на книгата Откровение, където имате змея, звяра и лъжепророка, които се представят за Отец, Сина и Духа (което, между другото, аз наричам “Лъжебожеството”), ако видите какво се случва там, в книгата Откровение и там 13 гл. имате осем случая, в 13 и 14 гл. имате осем случая, в които се използва думата “поклонение”.
“Тука е търпението на светиите: тука са тези които пазят заповедите Божии и верата Исусова” (Откровение 14:12).
ПОСЛЕДНИЯТ ПРОТЕСТ – ЧАСТ 1:
ПОСЛЕДНОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Бог ни е дал ясни доказателства, че желае да разбираме времената, в които живеем, и желае да разберем какво предстои да настане над нашия свят. Той ни е дал Боговдъхновение, дал ни е откровение в Библията. То се нарича “Откровението на Исус Христос” - книгата Откровение. Книгата Откровение говори за нещата, които предстои да се случат точно преди Второто пришествие на Христос – всички кризи, въпросите и начинът, по който можем да се намерим на правилната страна, на печелившата страна, и да бъдем готови за Второто пришествие на Христос. Така че важно ли е и възможно ли е да разберем книгата Откровение? Отговорът определено е: Да. Тя ни дава графиките на времето, дава ни събитията, които ще се случат. Но над всичко тя ни дава включените въпроси и как да навигираме правилно сред тях. Това е много важно, всъщност жизненоважно за нашата християнска опитност. Повечето хора ще кажат:
“Знаеш ли, книгата Откровение е твърде трудна за разбиране. Не мога да я разбера.”
Точно там, в Писанието, в самото начало на Откровението се казва… Библията ни дава един стих във въведението на книгата Откровение, който представя това ясно. В Откровение 1:3 се казва:
“Блажен, който прочита...”
“Блажен, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо.”
Следователно, има специално благословение над онези, които ще прочетат и ще чуят, и ще разберат това пророчество. Следователно, нещата в книгата Откровение, които е необходимо да знаем, които правят важно разбирането й, се намират точно там, в края на 3 ст., където се казва:
“Времето е близо.”
Разбира се, това е времето на Христовото пришествие, времето на изпълнението на пророчествата от страна на Христос. Понеже Той изпълнява пророчествата от самото начало насам. Битие 3:15 е първото пророчество, за което знам аз. И през цялото време оттогава насам пророчествата се изпълняват. Следователно, през всички векове е било времето, в което е било необходимо да разбираме какво казва Бог, защото времето на изпълнението на пророчествата е близо. И има нещо, с което Той иска да сме запознати, да имаме предвид в подготовка за Неговото Второ пришествие, нещо крайно важно.
И така, в Откровение 14:6-12 имаме т.нар. Тройна ангелска вест. Това е една от най-строгите формулировки, които имаме в Новия завет. Което е удивително, тъй като хората ще кажат, че имаме придирчивия Бог на Стария завет и добрия Бог на Новия завет. Но познайте какво: Исус Христос е Този, Който даде тази вест на Йоан, а тя дойде от Отец към Христос. Можете да прочетете това в Откровение 1:1. Но тук се намира доста силна лексика. И въпросът се отнася за поклонението, Като например защо това е от значение. Защото е необходимо да бъдем предадени на 100 процента на Бога, иначе ще бъдем предадени на погрешната личност, на погрешния бог, с малко “б”, и следователно ще бъдем погубени. Това е най-същественият фактор в книгата Откровение.
В милостта Си Бог е дал в книгата Откровение едно последно предупреждение, което трябва да достигне до целия свят преди самия край. Трите ангелски вести се намират в Откровение 14:6-12. В основни линии те са последната вест на милост, дадена, за да бъде светът подготвен за Второто пришествие на Христос. Понеже в следващата сцена, точно след 12 ст., виждаме картина на Христос, идващ с небесните облаци.
Жизненоважно е да разбираме тези вести – трите ангелски вести, защото в тях се съдържа последното предупреждение към света. Всъщност те ни показват на кого е необходимо да се покланяме, показват ни какъв е въпросът, и това е поклонението.
Трите ангелски вести – какво представляват те? Според моето разбиране това са вести, ангелите представят вести, изпратени до живеещите в последните дни. Бог им напомня за нещо, което е било забравено, за нещо, което е било необходимо. И тези три вести са наречени “вечното благовестие”, което трябва да бъде проповядвано в световен мащаб – до всеки народ и племе, език и хора.
В тях се съдържат централният въпрос, който трябва да имаме предвид, и измама номер 1, която Сатана е приготвил за света. В хода на книгата Откровение, особено в Откровение 13 и 14 гл., виждаме идеята за поклонението. Вярвам, че трите ангелски вести могат да бъдат обобщени така:
Първата ангелска вест е правилният Бог.
Втората ангелска вест е правилното движение, или правилната църква.
Третата е правилното поклонение.
В действителност това е конфликт на поклонението – на кого ще се поклоните вие.
Въпросът, който виждаме в центъра на книгата Откровение, където имате змея, звяра и лъжепророка, които се представят за Отец, Сина и Духа (което, между другото, аз наричам “Лъжебожеството”), ако видите какво се случва там, в книгата Откровение и там 13 гл. имате осем случая, в 13 и 14 гл. имате осем случая, в които се използва думата “поклонение”.
И така, в 4 ст. на 13 гл. те “се поклониха на змея… поклониха се и на звяра”. И тогава в 8 ст.:
“И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано в книгата на живота...”
А, разбира се, ние искаме да се намираме в книгата на живота. В Откровение 13:12 се казва, че живеещите на земята са насърчени да се покланят на първия звяр, чиято смъртоносна рана е оздравяла.
Забележете какво се казва в 15 ст.: ще бъдете убити, ако не се поклоните на звяра и на неговия образ.
И тогава накрая, в Откровение 14:7, 9 се съдържа един призив да се поклоним на
“Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори”, в 7 ст.,
и тогава в 9 ст. се казва:
“Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ,” той, разбира се, “ще пие от виното на Божия гняв”, в 10 ст.
Но тогава най-накрая, в 11 ст., се казва, че няма да имат почивка нито денем, нито нощем, “онези, които се покланят на звяра и образа му”.
Следователно, в Откровение 13 и 14 гл. можем да видим осем конкретни случая, в които се употребява думата “поклонение”. И в седем от тези препратки хората се покланят на звяра. Има само един случаи, от осемте в Откровение 13 и 14 гл., в който говорим за поклонение по истинския начин, по правилния начин. И това е:
“Поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето” и всичко, което е в тях. Това трябва да е Бог Отец. Трябва да се покланяме на Него като на Създателя на небето и земята, на морето и всичко, което е в тях. Това е призив да признаем не само положението на Бога, но и да се отнесем към Него по начин, описан като поклонение. Т.е. да имаме лична връзка с този истинен Бог, защото разположението във времето е значително. Неговият съд, часът на Неговият съд, е дошъл. Това ни казва, че времето е почти свършило. Необходимо е да се приготвим.
Очевидно е, че в Божия ум, в Божието предузнание, Той е предвидял, че ще настъпи времето, в което Божият народ ще забрави (ако мога да изразя това така) кой е Бог, защото Той изпраща вест да се боят от Бога, като посочва кой е този Бог:
“Бойте се от Бога и Му въздайте слава... и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята” и т.н. Това е Първата ангелска вест.
Книгата Откровение, разбира се, е брат или сестра на книгата Даниил. Наистина интересното там е, че има 12 случая в книгата Даниил, в които се използва думата “поклонение”. И 11 от тези 12 случая се намират в Даниил 3 гл. Удивителното за този дял, Даниил 3 гл., е, че имате в него 11 от 12 случая, в които се използва думата “поклонение”, и във всеки един от тях това е гражданската власт, която призовава хората да се покланят. Така че тук църква и държава са обединени, в Даниил 3 гл. Има малцинство, което е фокусът. И това е този, който стои изправен. Или това са тримата, ако щете. Те са тези, които стоят изправени като малцинство. Срещу тях се е насочило мнозинството и фокусът е поклонението.
И така, Първата ангелска вест ни казва да се боим, да отдаваме слава и да се покланяме на Бога. Така че въпросът е:
За кой Бог става дума? Кой е този Бог в Първата ангелска вест, за Когото ангелът казва, че трябва да се боим от Бога, да Му въздаваме слава и че трябва да Му се покланяме?
Вестта Го описва като Създателя на небето и земята и на всичко съществуващо.
В Откровение 4 гл. откриваме сцена, в края на тази глава, в която всички създания в небето се покланят на Бога, Който седи на трона, и казват:
“Достоен си, Господи наш... да приемеш слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.”
Те се обръщат към Бог Отец. Бог Отец е Източникът на всичко. Той е Богът и Бащата на всички. Той е единственият Бог на Библията. И другото нещо относно познаването на идентичността на Бога, споменат в Първата ангелска вест, са думите на Исус в Йоан 17:3. Той казва:
“Да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.”
Той се молеше на Своя Отец, когато каза това. Единственият истинен Бог е Неговият Отец. Той е Източникът на всичко. На друго място Библията ни казва също и че Бог е създал всичко чрез Исус Христос. И това описание на Бога като Създателя е подобаващо на положението на Бог Отец. Той е Този, Който чрез Своя Син създаде и направи всичко. Той е Този, Който е достоен за нашето върховно поклонение, хвала и почитание.
Апостол Йоан е авторът на книгата Откровение и той посочва, че този Бог, на Когото трябва да се покланяме, е Този, Който направи небето и земята, и морето, и какво ли не.
Ако отворите на Деяния 5 гл., четем, че Петър и Йоан бяха арестувани от фарисеите и бяха пуснати, и те отидоха и се събраха отново с вярващите. И молитвата им… Обърнете внимание на молитвата им в Деяния 4 гл., от 24 ст. нататък. Там се казва:
“А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха:
Владетелю, Ти си Бог, който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.”
Те се обръщат към същия Бог, за Когото се говори в Първата ангелска вест в Откровение.
Помнете, че Йоан е авторът на Откровение и Йоан присъства тук, на тази молитва. Сега отидете на 27 ст. и ще видим (в Деяния 4 гл.), че в молитвата си те продължават да казват:
“Защото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски… се събраха... против Твоя свят Син Исус, Когото си помазал” и т.н.
Следователно, този Бог, на Когото се молят те, който е Творецът на небето и земята, морето и всичко, което е в тях, има Син. Името на Сина Му е Исус. Следователно, този Бог, за Когото се говори в Откровение, в Първата ангелска вест, е Бащата на Исус Христос, според Йоан в книгата Деяния, който е авторът на Откровение. Богът на Първата ангелска вест е Отец. Това е Отец. Как узнавам това? В Откровение 15 гл. имате група хора, които са приели всичките три ангелски вести. Те са прогласили всичките три ангелски вести. Всъщност те стоят пред Божия трон. И те пеят конкретна песен към една отделна личност. Тези хора са удържали победа над звяра, над неговия образ и над неговия белег.
Това е Третата ангелска вест. И така, ако те не се покланят на звяра, на неговия образ и на неговия белег, тогава те се покланят на истинския Бог. И за това свидетелства фактът, че те се покланят на истинския Бог, защото стоят пред трона на истинския Бог и пеят на истинния Бог. И тези хора пеят на тази отделна личност, на това Същество, те пеят на Бога. И се казва:
“Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи...”
“Господи Боже Всемогъщи...”
Следователно, те пеят на Господ Бог Всемогъщ. И така, кой е Господ Бог Всемогъщ? В Откровение 21:22 откриваме кой е Господ Бог Всъмогъщ. Там се казва:
“А храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнецът.”
Следователно, Господ Бог Всемогъщ е някой различен от Агнеца. Господ Бог Всемогъщ е Отец. Интересното е, че точно тук виждаме, че те пеят на Отец, на Господ Бог Всемогъщ. И какво пеят те, в 4 ст.? В Откровение 15:4?
“Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свят; понеже всички земни племена ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото бяха изявени Твоите праведни присъди.”
Имате всеки един от елементите на Първата ангелска вест. Бойте се, прославяйте, народите, поклонение и съд. Това е същото като Първата ангелска вест – бойте се от Бога, въздайте Му слава, настанал е часът на Неговия съд и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. Следователно, тук, след като всичко е завършено, имате онези, които са удържали победа над звяра и неговия образ, и те пеят Първата ангелска вест на Отец. Следователно, кой е Богът на Първата ангелска вест? Това е Отец.
Как бихме узнали, че Бог Отец е Богът на Откровение 14:7, където се казва
“бойте се от Бога и Му въздайте слава”?
Особено в продължението на стиха, където се казва, че Той е Този, Който е направил небето и земята, моретата и водните извори, можем да узнаем, според Евреи 1:1, 2, че Бог Отец създаваше чрез Своя Син. Така че можете да наричате Отец Великия Създател, ако щете. Там се казва:
“Бог, Който в многобройни частични откровения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори на нас чрез Сина, Когото постави Наследник на всичко, чрез Когото и направи световете.”
Следователно, Отец беше Създателят. И Отец беше Този, Който създаваше чрез Исус Христос. Можете да видите същото и в Колосяни 1 гл.
И така, очарователно е, че там можем да видим, че Бог Отец е Този, Който създаваше. И Той правеше това чрез Своя Син. Така че когато разглеждаме Бога, боенето от Бога и въздаването на слава на Него, можем да знаем, че Той е Върховният Източник на всичко. Всичко е направено чрез Господ Исус Христос, както можем да прочетем в 1 Коринтяни 8:6. Така че това определено е Бог Отец, както се говори дори в 14 гл. и там 12 ст., в Откровение 14:12, където се казва:
“Тука е търпението на светиите: тука са тези които пазят заповедите Божии [това трябва да е Отец] и верата Исусова [което трябва да се отнася до Неговият Син].”
Знаем, че Исус Христос е Този, Който ни даде заповедите. Но това са заповедите на Бога. И така, някой ще каже:
“Добре, следователно ти казваше, че Исус създаваше чрез… По-скоро Бог Отец беше Създателят чрез Сина ли?”
И аз бих казал:
“Да, вярно е. Точно това учи Библията.”
“Но не е ли включен в сътворението и Светият Дух? Имам предвид, че не се ли казва точно в Битие 1 гл., във 2 ст., че ”земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата”?
О, да. Действително се казва това. Но онова, което не се казва е, че Бог Дух беше там и се носеше над водата, или се движеше над водата. Казва се, че това е Божият Дух.
Ето една проста илюстрация. Това е ръката ми. Ясно е, нали? Можете да кажете:
“Това е ръката на Даниел.”
“И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано в книгата на живота...”
А, разбира се, ние искаме да се намираме в книгата на живота. В Откровение 13:12 се казва, че живеещите на земята са насърчени да се покланят на първия звяр, чиято смъртоносна рана е оздравяла.
Забележете какво се казва в 15 ст.: ще бъдете убити, ако не се поклоните на звяра и на неговия образ.
И тогава накрая, в Откровение 14:7, 9 се съдържа един призив да се поклоним на
“Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори”, в 7 ст.,
и тогава в 9 ст. се казва:
“Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ,” той, разбира се, “ще пие от виното на Божия гняв”, в 10 ст.
Но тогава най-накрая, в 11 ст., се казва, че няма да имат почивка нито денем, нито нощем, “онези, които се покланят на звяра и образа му”.
Следователно, в Откровение 13 и 14 гл. можем да видим осем конкретни случая, в които се употребява думата “поклонение”. И в седем от тези препратки хората се покланят на звяра. Има само един случаи, от осемте в Откровение 13 и 14 гл., в който говорим за поклонение по истинския начин, по правилния начин. И това е:
“Поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето” и всичко, което е в тях. Това трябва да е Бог Отец. Трябва да се покланяме на Него като на Създателя на небето и земята, на морето и всичко, което е в тях. Това е призив да признаем не само положението на Бога, но и да се отнесем към Него по начин, описан като поклонение. Т.е. да имаме лична връзка с този истинен Бог, защото разположението във времето е значително. Неговият съд, часът на Неговият съд, е дошъл. Това ни казва, че времето е почти свършило. Необходимо е да се приготвим.
Очевидно е, че в Божия ум, в Божието предузнание, Той е предвидял, че ще настъпи времето, в което Божият народ ще забрави (ако мога да изразя това така) кой е Бог, защото Той изпраща вест да се боят от Бога, като посочва кой е този Бог:
“Бойте се от Бога и Му въздайте слава... и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята” и т.н. Това е Първата ангелска вест.
Книгата Откровение, разбира се, е брат или сестра на книгата Даниил. Наистина интересното там е, че има 12 случая в книгата Даниил, в които се използва думата “поклонение”. И 11 от тези 12 случая се намират в Даниил 3 гл. Удивителното за този дял, Даниил 3 гл., е, че имате в него 11 от 12 случая, в които се използва думата “поклонение”, и във всеки един от тях това е гражданската власт, която призовава хората да се покланят. Така че тук църква и държава са обединени, в Даниил 3 гл. Има малцинство, което е фокусът. И това е този, който стои изправен. Или това са тримата, ако щете. Те са тези, които стоят изправени като малцинство. Срещу тях се е насочило мнозинството и фокусът е поклонението.
И така, Първата ангелска вест ни казва да се боим, да отдаваме слава и да се покланяме на Бога. Така че въпросът е:
За кой Бог става дума? Кой е този Бог в Първата ангелска вест, за Когото ангелът казва, че трябва да се боим от Бога, да Му въздаваме слава и че трябва да Му се покланяме?
Вестта Го описва като Създателя на небето и земята и на всичко съществуващо.
В Откровение 4 гл. откриваме сцена, в края на тази глава, в която всички създания в небето се покланят на Бога, Който седи на трона, и казват:
“Достоен си, Господи наш... да приемеш слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.”
Те се обръщат към Бог Отец. Бог Отец е Източникът на всичко. Той е Богът и Бащата на всички. Той е единственият Бог на Библията. И другото нещо относно познаването на идентичността на Бога, споменат в Първата ангелска вест, са думите на Исус в Йоан 17:3. Той казва:
“Да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.”
Той се молеше на Своя Отец, когато каза това. Единственият истинен Бог е Неговият Отец. Той е Източникът на всичко. На друго място Библията ни казва също и че Бог е създал всичко чрез Исус Христос. И това описание на Бога като Създателя е подобаващо на положението на Бог Отец. Той е Този, Който чрез Своя Син създаде и направи всичко. Той е Този, Който е достоен за нашето върховно поклонение, хвала и почитание.
Апостол Йоан е авторът на книгата Откровение и той посочва, че този Бог, на Когото трябва да се покланяме, е Този, Който направи небето и земята, и морето, и какво ли не.
Ако отворите на Деяния 5 гл., четем, че Петър и Йоан бяха арестувани от фарисеите и бяха пуснати, и те отидоха и се събраха отново с вярващите. И молитвата им… Обърнете внимание на молитвата им в Деяния 4 гл., от 24 ст. нататък. Там се казва:
“А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха:
Владетелю, Ти си Бог, който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.”
Те се обръщат към същия Бог, за Когото се говори в Първата ангелска вест в Откровение.
Помнете, че Йоан е авторът на Откровение и Йоан присъства тук, на тази молитва. Сега отидете на 27 ст. и ще видим (в Деяния 4 гл.), че в молитвата си те продължават да казват:
“Защото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски… се събраха... против Твоя свят Син Исус, Когото си помазал” и т.н.
Следователно, този Бог, на Когото се молят те, който е Творецът на небето и земята, морето и всичко, което е в тях, има Син. Името на Сина Му е Исус. Следователно, този Бог, за Когото се говори в Откровение, в Първата ангелска вест, е Бащата на Исус Христос, според Йоан в книгата Деяния, който е авторът на Откровение. Богът на Първата ангелска вест е Отец. Това е Отец. Как узнавам това? В Откровение 15 гл. имате група хора, които са приели всичките три ангелски вести. Те са прогласили всичките три ангелски вести. Всъщност те стоят пред Божия трон. И те пеят конкретна песен към една отделна личност. Тези хора са удържали победа над звяра, над неговия образ и над неговия белег.
Това е Третата ангелска вест. И така, ако те не се покланят на звяра, на неговия образ и на неговия белег, тогава те се покланят на истинския Бог. И за това свидетелства фактът, че те се покланят на истинския Бог, защото стоят пред трона на истинския Бог и пеят на истинния Бог. И тези хора пеят на тази отделна личност, на това Същество, те пеят на Бога. И се казва:
“Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи...”
“Господи Боже Всемогъщи...”
Следователно, те пеят на Господ Бог Всемогъщ. И така, кой е Господ Бог Всемогъщ? В Откровение 21:22 откриваме кой е Господ Бог Всъмогъщ. Там се казва:
“А храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнецът.”
Следователно, Господ Бог Всемогъщ е някой различен от Агнеца. Господ Бог Всемогъщ е Отец. Интересното е, че точно тук виждаме, че те пеят на Отец, на Господ Бог Всемогъщ. И какво пеят те, в 4 ст.? В Откровение 15:4?
“Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свят; понеже всички земни племена ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото бяха изявени Твоите праведни присъди.”
Имате всеки един от елементите на Първата ангелска вест. Бойте се, прославяйте, народите, поклонение и съд. Това е същото като Първата ангелска вест – бойте се от Бога, въздайте Му слава, настанал е часът на Неговия съд и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. Следователно, тук, след като всичко е завършено, имате онези, които са удържали победа над звяра и неговия образ, и те пеят Първата ангелска вест на Отец. Следователно, кой е Богът на Първата ангелска вест? Това е Отец.
Как бихме узнали, че Бог Отец е Богът на Откровение 14:7, където се казва
“бойте се от Бога и Му въздайте слава”?
Особено в продължението на стиха, където се казва, че Той е Този, Който е направил небето и земята, моретата и водните извори, можем да узнаем, според Евреи 1:1, 2, че Бог Отец създаваше чрез Своя Син. Така че можете да наричате Отец Великия Създател, ако щете. Там се казва:
“Бог, Който в многобройни частични откровения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори на нас чрез Сина, Когото постави Наследник на всичко, чрез Когото и направи световете.”
Следователно, Отец беше Създателят. И Отец беше Този, Който създаваше чрез Исус Христос. Можете да видите същото и в Колосяни 1 гл.
И така, очарователно е, че там можем да видим, че Бог Отец е Този, Който създаваше. И Той правеше това чрез Своя Син. Така че когато разглеждаме Бога, боенето от Бога и въздаването на слава на Него, можем да знаем, че Той е Върховният Източник на всичко. Всичко е направено чрез Господ Исус Христос, както можем да прочетем в 1 Коринтяни 8:6. Така че това определено е Бог Отец, както се говори дори в 14 гл. и там 12 ст., в Откровение 14:12, където се казва:
“Тука е търпението на светиите: тука са тези които пазят заповедите Божии [това трябва да е Отец] и верата Исусова [което трябва да се отнася до Неговият Син].”
Знаем, че Исус Христос е Този, Който ни даде заповедите. Но това са заповедите на Бога. И така, някой ще каже:
“Добре, следователно ти казваше, че Исус създаваше чрез… По-скоро Бог Отец беше Създателят чрез Сина ли?”
И аз бих казал:
“Да, вярно е. Точно това учи Библията.”
“Но не е ли включен в сътворението и Светият Дух? Имам предвид, че не се ли казва точно в Битие 1 гл., във 2 ст., че ”земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата”?
О, да. Действително се казва това. Но онова, което не се казва е, че Бог Дух беше там и се носеше над водата, или се движеше над водата. Казва се, че това е Божият Дух.
Ето една проста илюстрация. Това е ръката ми. Ясно е, нали? Можете да кажете:
“Това е ръката на Даниел.”
Това не… Не бих казал, че това е Даниел. Бих казал, че това е ръката на Даниел. И по същия начин говорите за Духа на Бога. Духът не е Богът. Това е Духът на Бога. Бог е Дух, но това не означава, че става дума за нещо различно от Божия Дух. Това би се отнасяло за Бог Отец, Духа на Отец.
И така, звучи като че това е просто лексикален анализ на думи, но то е крайно важно, за да можем да разберем към кого посочва Библията, когато говори за Бога или за Духа на този Бог, или за Сина на този Бог. Жизненоважно е да разбираме, че познаването на истинската идентичност на Бога, за Когото се говори в Първата ангелска вест, е жизненоважно за прогласяването на тази вест. Първата ангелска вест не говори просто за кой да е бог. Тя говори за конкретен Бог, за истинния Бог, за Този, Който е направил небето и земята. Така че за да можем да прогласим вестта, е необходимо да знаем кой е правилният Бог. Не можем да я отнасяме до който и да е друг бог, защото това би създало объркване.
Вавилон се дефинира като система на объркването и на обърканото поклонение. Следователно, докато Първата ангелска вест е много конкретна по отношение на истинския Бог, Бог Отец, Бащата на нашия Господ, Исус Христос, всяко отклонение от това незабавно би се окачествило като объркване и смесена вест, що се отнася до поклонението. В това се състои проблемът. Това е предназначена да поправи Първата ангелска вест. Вярвам, че всяка от ангелските вести кореспондира на Божеството. Онова, което имам предвид с това е, че Първата ангелска вест е съсредоточена около Отец. Отец в крайна сметка е Създателят на всичко.
Втората ангелска вест се отнася до Сина. Той е Главата на църквата. Той е пътят, истината и животът.
Третата ангелска вест се отнася до Духа. И това е Духът на първите двама. И този Дух живее в 144-те хиляди и точно това ги прави способни и им дава сила да живеят Христовия живот.
В противовес на трите ангелски вести, за които вярвам, че представляват Отец, Сина и Техния Дух, имаме три жаби, три нечисти духа, които са три други вести. Ами, кой иска да бъде Бог? Това е самият Луцифер. Така че имате Сатана на мястото на Първата ангелска вест. А на мястото на Втората ангелска вест имате викария на Христос, заместника на Христос, папата. И тогава, на върха на всичко имате един фалшив дух на първите двама, който живее в хората на тази земя. И това ще бъдат неприятелите на 144-те хиляди. Следователно, имате едно фалшиво божество, една фалшива картина на Божеството, която се противопоставя на истинското. Втората ангелска вест ни предупреждава да не бъдем част от една паднала и покварена религиозна система в нашия свят. Втората ангелска вест ни отправя също и предупреждение. Това е предупреждение, насочено конкретно към онези, които пренебрегват да се вслушат в Първата ангелска вест.
То гласи:
“Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване.”
Това е падането на фалшивата система на поклонение, която е наречена “Вавилон”. Има край на измамите на Сатана, прокарвани чрез Вавилон, поставен чрез идването на Първата ангелска вест. Бог слага край на тази система на измамата. Причината, поради която бяха дадени от Бог трите ангелски вести е, че имаше нужда от тях. Причината, поради която има нужда от тях е, че хората очевидно се покланят на друг бог и вече не се боят от този Бог. Оттук Бог видя нужда да изпрати ангел, да изпрати вестител, за да прогласи тази вест. Така че можете ли да прогласите Тройната ангелска вест, ако се покланяте на погрешния бог? Не вярвам, че това може да стане, защото не насочвате хората към правилния Бог, което е целта, която трябва да постигне Тройната ангелска вест. Тройната ангелска вест е предупреждение да не се покланяме на звяра и на неговия образ и да не приемаме неговия белег на челото или на ръката. И тя отправя едно много сериозно предупреждение – че тези хора, които бъдат намерени въвлечени в това, всъщност ще получат от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто, без каквато и да е милост.
Това е едно много сериозно предупреждение. Това е предупреждение, което се основава на отхвърлянето на Първата ангелска вест. Пренебрегването или игнорирането на поклонението на истинския Бог ви поставя в тази система на поклонение, която се описва с Вавилон, звяра, неговия образ и белега на звяра. Така че това е нещо много сериозно. Това е конфликт, действително. Това е конфликт на поклонението – на кого ще се поклоните вие. За това се отнасят трите ангелски вести. Третата ангелска вест се отнася до поклонението. И много хора вярват, че тя ще се съсредоточава само върху деня на поклонение. Но дори по-важен от това е Богът, на Когото се покланяме. И тъй като сме движение (което се обхваща във Втората ангелска вест, ние сме излезли от Вавилон), тогава ние трябва също и да имаме правилната глава на църквата. Христос е Главата на църквата. Следователно, в трите ангелски вести имаме правилния Бог, имаме Неговия Син, Главата на църквата, и тогава имаме правилното поклонение. И единственият начин, по който можем да имаме истинско и правилно поклонение, е не само да имаме правилния ден на поклонение, но да се покланяме на правилния Бог и на Неговия Син.
Чуваме думата “поклонение”. “Поклонение.” И целият свят се покланя на звяра. Той се покланя на звяра, покланя се на неговия образ. Виждаме също и че в Откровение 14 гл. Първата ангелска вест ни призовава да се поклоним на Създателя. Но тогава има предупреждение в Третата ангелска вест да не се покланяме на звяра и на неговия образ. Откривате също и кореспондиращ на това образ в книгата Даниил и там 3 гл. - идеята, че тримата евреи не коленичиха, или не се поклониха на идол, който беше поставен. Очарователното по отношение на Даниил 3 гл. е, че тук имате нещо, което трябва да направите. Вие трябва да се поклоните.
Даниил 6 гл. е някак същата. Фактически тя е идентична, с изключение на това, че не употребява думата “поклонение”. В стихове 7-9 говорим за молитва. Говорим за движение в световен мащаб. Говорим в първите стихове на главата за мнозинство, което се насочва срещу малцинството. Текстът прави така, че да изглежда сякаш те са обединени. Те са събрани в това нещо, което аз бих нарекъл “икуменическо движение”. Но това не е вярно. Те са събрани с една цел, но не с действителните цели, за които се надява царят. Те претендират за единство, но то не се основава на истината. Основава се на тези идеи за единство извън истината. Така че това е единство въз основа на самото единство, а не единство въз основа на Божието слово и нравствени принципи. Припомнете си, че това мнозинство се насочва срещу малцинството. Между другото, за малцинството (в 5 ст.) те не можаха да открият нищо нередно, освен онова, което откриха относно закона на неговия Бог. И така, мнозинството се насочва срещу това малцинство и законът на Бога е прицелната точка. И малцинството е вярно. Всъщност в 3 ст. се казва, че “в него имаше превъзходен дух”.
Така че ако продължите да разглеждате този дял осъзнавате, че всичките три ангелски вести… По-скоро третата ангелска вест е обобщена в 6 гл., включително оправдание чрез вяра в истинността си. Но можете да видите, че една от тези глави е поклонение, което трябва да извършвате, и тогава в 6 гл., разбира се, на остатъка, или на малцинството, се отрежда поклонение, което те не могат да извършат. Така че едното е грехът на вършенето на зло, а другото е грехът на невършенето на добро. И в двата случая имате църква и държава, които се събират с… как бихте изразили това? С безнравственото мнозинство? И те се събират, за да смажат малцинството, които са верни на Бога. Като и в двете ситуации заповедите са прицелната точка.
Според много хора трите ангелски вести, що се отнася до въпроса за поклонението, са ограничени просто до това в кой ден ще се покланяте на Бога. А именно – съботата, истинския ден, в който Бог си почина и който освети, или който и да е друг ден, а най-популярно неделята, посветена на бога слънце. В ума на много хора това е централният въпрос в трите ангелски вести. Това е въпросът кога се покланяте. Това е само ограничен възглед. По-важният компонент на поклонението е на кого се покланяте. Ако разберете правилно правилния Бог, тогава естествено следва, че ще се покланяте на правилния Бог, на истинния Бог, през правилния ден. Богът, Който създаде деня, е по-важен от самия ден. Така че докато съсредоточаването и отдаването на внимание на деня е добро и важно, ако оставим нещата дотам, това всъщност е ограничение върху вестта. С други думи, възможно е в крайна сметка да се окажете със сценария, в който имате правилния ден на поклонение, съботата, но да имате погрешния бог. Така че докато денят е важен ние не можем да го отделим от Бога, който го е създал. Те вървят заедно. Денят посочва към Бога Творец, Бог Отец, Бащата на нашия Господ, Исус Христос. Даден човек може наистина да се покланя на погрешния бог на правилния ден.
Всичко, което трябва да направим, за да изявим това, е да се върнем във времето на Христос. Фарисеите, които се стремяха да Го убият, които не вярваха, че Той е Божият Син, се покланяха на погрешния бог на правилния ден. Вероятно най-важното нещо по отношение на трите ангелски вести се намира в третата ангелска вест. Тя посочва група хора, които няма да получат от седемте последни язви, от Божия гняв. Те се покланят на истинския Бог от Първата ангелска вест. Те са отхвърлили движенията, или фалшивите религиозни системи, от Втората ангелска вест. И те също така са отхвърлили поклонението на звяра, на неговия образ, и не са приели белега на звяра. Представя се описанието, в което се казва:
“Тука са тези които пазят заповедите Божии и верата Исусова” (Откровение 14:12).
Следователно, те пазят Божиите заповеди. Има само един начин да се пазят Божиите заповеди и това е чрез живота, чрез силата, чрез праведността на самия Божий Син, Исус Христос.
По отношение на икуменическото движение, Даниил 6:7, където се казва,
“който… би отправил някаква молба до който и да било бог или човек”,
вярвам, че това е идея, в която всички са призовани да се съберат, за да се поклонят било на бог, било на човек. И е необходимо те да направят това по конкретен начин. Тук се казва, че е необходимо те да се покланят на царя и да се молят на царя. В противен случай ще бъдат хвърлени в рова на лъвовете. И така, това е принципът, който можете да намерите в Библията. И очарователното е, че в книгата Откровение и там 13 гл. виждате същата идея. Имате Откровение 13 гл. и там 13 ст. (така мисля), където се казва:
“И вършеше големи знамения, дори предизвика и огън да слиза от небето на земята пред човеците. Той мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята [те] да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя.”
Следователно, те приканват всички, които живеят на земята, те, живеещите на земята, да направят образ на звяра. Това е принципът на икуменическото движение – че всички те се събират, за да се поклонят (в Даниил 6 гл. и в Откровение 13 гл.). И можем да видим също и днес т.нар. движение Йоан 17. И това движение използва Йоан 17 гл., молитвата на Христос, за да се опита да насърчи всички да се обединят – не въз основа на истината, а въз основа на единството, така че всички да могат да бъдат обединени под едното Христово име и тогава всички да могат да извършват служба, да полагат грижи за другите, доста добри идеи, но не това търсеше наистина Христос. Той търсеше повече обединяването въз основа на истината.
Виждате това в Йоан 17:17:
“Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.”
И така, звучи като че това е просто лексикален анализ на думи, но то е крайно важно, за да можем да разберем към кого посочва Библията, когато говори за Бога или за Духа на този Бог, или за Сина на този Бог. Жизненоважно е да разбираме, че познаването на истинската идентичност на Бога, за Когото се говори в Първата ангелска вест, е жизненоважно за прогласяването на тази вест. Първата ангелска вест не говори просто за кой да е бог. Тя говори за конкретен Бог, за истинния Бог, за Този, Който е направил небето и земята. Така че за да можем да прогласим вестта, е необходимо да знаем кой е правилният Бог. Не можем да я отнасяме до който и да е друг бог, защото това би създало объркване.
Вавилон се дефинира като система на объркването и на обърканото поклонение. Следователно, докато Първата ангелска вест е много конкретна по отношение на истинския Бог, Бог Отец, Бащата на нашия Господ, Исус Христос, всяко отклонение от това незабавно би се окачествило като объркване и смесена вест, що се отнася до поклонението. В това се състои проблемът. Това е предназначена да поправи Първата ангелска вест. Вярвам, че всяка от ангелските вести кореспондира на Божеството. Онова, което имам предвид с това е, че Първата ангелска вест е съсредоточена около Отец. Отец в крайна сметка е Създателят на всичко.
Втората ангелска вест се отнася до Сина. Той е Главата на църквата. Той е пътят, истината и животът.
Третата ангелска вест се отнася до Духа. И това е Духът на първите двама. И този Дух живее в 144-те хиляди и точно това ги прави способни и им дава сила да живеят Христовия живот.
В противовес на трите ангелски вести, за които вярвам, че представляват Отец, Сина и Техния Дух, имаме три жаби, три нечисти духа, които са три други вести. Ами, кой иска да бъде Бог? Това е самият Луцифер. Така че имате Сатана на мястото на Първата ангелска вест. А на мястото на Втората ангелска вест имате викария на Христос, заместника на Христос, папата. И тогава, на върха на всичко имате един фалшив дух на първите двама, който живее в хората на тази земя. И това ще бъдат неприятелите на 144-те хиляди. Следователно, имате едно фалшиво божество, една фалшива картина на Божеството, която се противопоставя на истинското. Втората ангелска вест ни предупреждава да не бъдем част от една паднала и покварена религиозна система в нашия свят. Втората ангелска вест ни отправя също и предупреждение. Това е предупреждение, насочено конкретно към онези, които пренебрегват да се вслушат в Първата ангелска вест.
То гласи:
“Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване.”
Това е падането на фалшивата система на поклонение, която е наречена “Вавилон”. Има край на измамите на Сатана, прокарвани чрез Вавилон, поставен чрез идването на Първата ангелска вест. Бог слага край на тази система на измамата. Причината, поради която бяха дадени от Бог трите ангелски вести е, че имаше нужда от тях. Причината, поради която има нужда от тях е, че хората очевидно се покланят на друг бог и вече не се боят от този Бог. Оттук Бог видя нужда да изпрати ангел, да изпрати вестител, за да прогласи тази вест. Така че можете ли да прогласите Тройната ангелска вест, ако се покланяте на погрешния бог? Не вярвам, че това може да стане, защото не насочвате хората към правилния Бог, което е целта, която трябва да постигне Тройната ангелска вест. Тройната ангелска вест е предупреждение да не се покланяме на звяра и на неговия образ и да не приемаме неговия белег на челото или на ръката. И тя отправя едно много сериозно предупреждение – че тези хора, които бъдат намерени въвлечени в това, всъщност ще получат от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто, без каквато и да е милост.
Това е едно много сериозно предупреждение. Това е предупреждение, което се основава на отхвърлянето на Първата ангелска вест. Пренебрегването или игнорирането на поклонението на истинския Бог ви поставя в тази система на поклонение, която се описва с Вавилон, звяра, неговия образ и белега на звяра. Така че това е нещо много сериозно. Това е конфликт, действително. Това е конфликт на поклонението – на кого ще се поклоните вие. За това се отнасят трите ангелски вести. Третата ангелска вест се отнася до поклонението. И много хора вярват, че тя ще се съсредоточава само върху деня на поклонение. Но дори по-важен от това е Богът, на Когото се покланяме. И тъй като сме движение (което се обхваща във Втората ангелска вест, ние сме излезли от Вавилон), тогава ние трябва също и да имаме правилната глава на църквата. Христос е Главата на църквата. Следователно, в трите ангелски вести имаме правилния Бог, имаме Неговия Син, Главата на църквата, и тогава имаме правилното поклонение. И единственият начин, по който можем да имаме истинско и правилно поклонение, е не само да имаме правилния ден на поклонение, но да се покланяме на правилния Бог и на Неговия Син.
Чуваме думата “поклонение”. “Поклонение.” И целият свят се покланя на звяра. Той се покланя на звяра, покланя се на неговия образ. Виждаме също и че в Откровение 14 гл. Първата ангелска вест ни призовава да се поклоним на Създателя. Но тогава има предупреждение в Третата ангелска вест да не се покланяме на звяра и на неговия образ. Откривате също и кореспондиращ на това образ в книгата Даниил и там 3 гл. - идеята, че тримата евреи не коленичиха, или не се поклониха на идол, който беше поставен. Очарователното по отношение на Даниил 3 гл. е, че тук имате нещо, което трябва да направите. Вие трябва да се поклоните.
Даниил 6 гл. е някак същата. Фактически тя е идентична, с изключение на това, че не употребява думата “поклонение”. В стихове 7-9 говорим за молитва. Говорим за движение в световен мащаб. Говорим в първите стихове на главата за мнозинство, което се насочва срещу малцинството. Текстът прави така, че да изглежда сякаш те са обединени. Те са събрани в това нещо, което аз бих нарекъл “икуменическо движение”. Но това не е вярно. Те са събрани с една цел, но не с действителните цели, за които се надява царят. Те претендират за единство, но то не се основава на истината. Основава се на тези идеи за единство извън истината. Така че това е единство въз основа на самото единство, а не единство въз основа на Божието слово и нравствени принципи. Припомнете си, че това мнозинство се насочва срещу малцинството. Между другото, за малцинството (в 5 ст.) те не можаха да открият нищо нередно, освен онова, което откриха относно закона на неговия Бог. И така, мнозинството се насочва срещу това малцинство и законът на Бога е прицелната точка. И малцинството е вярно. Всъщност в 3 ст. се казва, че “в него имаше превъзходен дух”.
Така че ако продължите да разглеждате този дял осъзнавате, че всичките три ангелски вести… По-скоро третата ангелска вест е обобщена в 6 гл., включително оправдание чрез вяра в истинността си. Но можете да видите, че една от тези глави е поклонение, което трябва да извършвате, и тогава в 6 гл., разбира се, на остатъка, или на малцинството, се отрежда поклонение, което те не могат да извършат. Така че едното е грехът на вършенето на зло, а другото е грехът на невършенето на добро. И в двата случая имате църква и държава, които се събират с… как бихте изразили това? С безнравственото мнозинство? И те се събират, за да смажат малцинството, които са верни на Бога. Като и в двете ситуации заповедите са прицелната точка.
Според много хора трите ангелски вести, що се отнася до въпроса за поклонението, са ограничени просто до това в кой ден ще се покланяте на Бога. А именно – съботата, истинския ден, в който Бог си почина и който освети, или който и да е друг ден, а най-популярно неделята, посветена на бога слънце. В ума на много хора това е централният въпрос в трите ангелски вести. Това е въпросът кога се покланяте. Това е само ограничен възглед. По-важният компонент на поклонението е на кого се покланяте. Ако разберете правилно правилния Бог, тогава естествено следва, че ще се покланяте на правилния Бог, на истинния Бог, през правилния ден. Богът, Който създаде деня, е по-важен от самия ден. Така че докато съсредоточаването и отдаването на внимание на деня е добро и важно, ако оставим нещата дотам, това всъщност е ограничение върху вестта. С други думи, възможно е в крайна сметка да се окажете със сценария, в който имате правилния ден на поклонение, съботата, но да имате погрешния бог. Така че докато денят е важен ние не можем да го отделим от Бога, който го е създал. Те вървят заедно. Денят посочва към Бога Творец, Бог Отец, Бащата на нашия Господ, Исус Христос. Даден човек може наистина да се покланя на погрешния бог на правилния ден.
Всичко, което трябва да направим, за да изявим това, е да се върнем във времето на Христос. Фарисеите, които се стремяха да Го убият, които не вярваха, че Той е Божият Син, се покланяха на погрешния бог на правилния ден. Вероятно най-важното нещо по отношение на трите ангелски вести се намира в третата ангелска вест. Тя посочва група хора, които няма да получат от седемте последни язви, от Божия гняв. Те се покланят на истинския Бог от Първата ангелска вест. Те са отхвърлили движенията, или фалшивите религиозни системи, от Втората ангелска вест. И те също така са отхвърлили поклонението на звяра, на неговия образ, и не са приели белега на звяра. Представя се описанието, в което се казва:
“Тука са тези които пазят заповедите Божии и верата Исусова” (Откровение 14:12).
Следователно, те пазят Божиите заповеди. Има само един начин да се пазят Божиите заповеди и това е чрез живота, чрез силата, чрез праведността на самия Божий Син, Исус Христос.
По отношение на икуменическото движение, Даниил 6:7, където се казва,
“който… би отправил някаква молба до който и да било бог или човек”,
вярвам, че това е идея, в която всички са призовани да се съберат, за да се поклонят било на бог, било на човек. И е необходимо те да направят това по конкретен начин. Тук се казва, че е необходимо те да се покланят на царя и да се молят на царя. В противен случай ще бъдат хвърлени в рова на лъвовете. И така, това е принципът, който можете да намерите в Библията. И очарователното е, че в книгата Откровение и там 13 гл. виждате същата идея. Имате Откровение 13 гл. и там 13 ст. (така мисля), където се казва:
“И вършеше големи знамения, дори предизвика и огън да слиза от небето на земята пред човеците. Той мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята [те] да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя.”
Следователно, те приканват всички, които живеят на земята, те, живеещите на земята, да направят образ на звяра. Това е принципът на икуменическото движение – че всички те се събират, за да се поклонят (в Даниил 6 гл. и в Откровение 13 гл.). И можем да видим също и днес т.нар. движение Йоан 17. И това движение използва Йоан 17 гл., молитвата на Христос, за да се опита да насърчи всички да се обединят – не въз основа на истината, а въз основа на единството, така че всички да могат да бъдат обединени под едното Христово име и тогава всички да могат да извършват служба, да полагат грижи за другите, доста добри идеи, но не това търсеше наистина Христос. Той търсеше повече обединяването въз основа на истината.
Виждате това в Йоан 17:17:
“Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.”
Следователно, на тази 500-на годишнина от Реформацията, това, което се случва е, че католиците и лютераните всъщност ще се съберат в Германия, заедно с православните, с източноправославните. И те ще покажат, че Реформацията е приключила. И те ще покажат това чрез единството си, чрез своето единство в разнообразието, ако щете (разнообразие на доктрините) – че всички те могат да вярват в един Исус Христос като техен Спасител и всички те могат да продължат да вършат служба, хуманитарна служба, ако щете – да хранят бедните, да обличат голите, да дават вода на жадните. Което е нещо, което се очаква да правим, но не въз основа на лъжа. Очаква се всичко това да бъде на основата на истината. Понастоящем е налице икуменическо движение, което е в ход в нашия свят, сред християнството. И в това икуменическо движение хората в основни линии ще се съберат, много скоро, и те ще подпишат документ. И по същество нещата стоят така: те вярват, че трябва да оставим настрана своите различия, своите доктринални различия, и трябва да се обединим върху едно нещо. И това едно нещо е, че всички ние служим на един и същи Бог. Така че имате религиозни групи, християнски групи, които се събират. И те казват:
“Знаете ли, нека просто оставим Библията настрана. Нека оставим настрана доктрините и нека се обединим, защото всички ние вярваме в един и същи Бог.”
И този един бог в рамките на християнството е Триединството. Дали доктрината за Триединството се намира в Библията? Не. Отговорът е: Не. Триединството не се намира в Библията. Няма да намерите този термин никъде в Писанието, нито ще намерите в Писанието всъщност концепцията за Триединството. Триединството е философска концепция, която е формулирана като тайна от онези, които са я съставили. То съдържа сериозни противоречия, които за нас нямат абсолютно никакъв смисъл. То противоречи на всяка частица здрав разум, която Бог е поставил в умовете ни – идеята, че три е равно на едно и едно е равно на три. Но това се приема като доказателство за неговата обоснованост. Фактът, че то е тайнствено и няма смисъл доказва, че то трябва да бъде вярно. Защото Бог трябва да бъде това нещо, което няма смисъл. И така, никой не може в действителност да обясни или да осмисли Триединството. То е дефинирано по начин, който сам противоречи на себе си. И именно това довежда до появата на разнородни идеи и опити то да бъде обяснено. Триединството не се намира никъде в Библията. Думата “Триединство” и някои често употребявани термини като “Бог Син” и “Бог Свети Дух” не се намират в Библията. И много хора ще кажат:
“Знаем, че те не се намират в Библията, но концепцията се намира.”
Бих изразил несъгласие с това – че концепцията за Триединство, за едно тайнствено трима в един и един в трима, или дори единство на три съвечни личности – това не се намира в Библията. Но онова, което ние действително намираме в Библията е, че Бог е Баща и Той има Син – буквален, роден Син, Когото Той даде на света, за да спаси света. Появата на Триединството се дължи на традицията, а не на Боговдъхновението. Ето защо много теолози, които вярват в Триединството, са достатъчно честни, за да признаят, че в Писанието всъщност липсват явни доказателства за Триединството. Това е доктрина, която се предполага. Това е доктрина, която може би е загатната. Действителните доказателства за Триединството идват всъщност от традицията. Това би трябвало да бъде нещо обезпокоително за нас. То означава, че апостолите и вярващите в хода на целия Стар завет не са знаели нищо за доктрина, формулирала 300 г. сл. Хр. Това е един много сериозен проблем. Доктрината за Триединството навлезе в църквата около трети или четвърти век, и тя навлезе чрез икуменическите събори след като християнството беше узаконено от Константин. Убеден съм, че Никейският събор беше проведен през 325 г., а Константинополският събор – през 381 г., като той затвърди доктрината за Триединството.
И в хода на историята откриваме, че хората, които не вярваха в Триединството или които не се съгласяваха с Триединството, бяха всъщност преследвани, бяха всъщност изкоренявани и направо заличавани. Виждаме това много ясно в пророчеството за десетте рога в книгата Даниил, и малкият рог, който се появява сред тях. Този малък рог е богохулен срещу Всевишния. И той изкоренява три рога. Историята посочва, че трите рога, или трите племена или народи, които бяха изкоренени или унищожени от тази сила на малкия рог, Рим, бяха трите ариански племена. Общият знаменател и причината, поради която ги наричаме “ариански” племена е, защото те всъщност отказваха да приемат тринитарната представа, насърчавана от Рим. Те се изправиха срещу нея, те не се съгласиха с нея, и в следствие от това те бяха всъщност заличени.
И така, ако някой има неправилно разбиране за това кой е Бог, възможно ли е той всъщност да говори, проповядва или преподава Първата ангелска вест, в която се казва “бойте се от Бога и Му въздайте слава”? Ако моят бог беше котката ми, бих ли могъл аз всъщност да проповядвам тази вест? Дали моята котка е била Създателят? Отговорът е: Не. Следователно, говоренето от моя страна за боенето от Бога и въздаването на слава на Него, защото е настанал часът на Неговия съд, и поклонението на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори, не би се отнасяло за същия Бог, за Когото говори Библията, ако аз мисля, че говоря за котката!
Следователно, ако имаме бог, на когото отдаваме поклонение или на когото се молим и това е бог, който не е определен от Библията...
Например, има много хора, какъвто бях и аз, хора, които вярват, че има Бог Отец, но има също и Бог Син... Не наистина Син на Бога, а просто Бог Син, този, който прие името Божий Син и Човешки Син след като стана човек, напълно Бог, завинаги, без каквито и да е промени, идентичен на Отец, и двамата седят на трона…
Всъщност мислех, че трима седят на трона, с корони.
Тогава започнах да изучавам Библията и осъзнах, че не това е Богът, за Когото говори Библията. Затова трябваше да употребявам всъщност различна терминология и да достигна до различно разбиране, така че да мога действително да преподавам онова, което има предвид Библията, когато казва:
“Бойте се от Бога и Му въздайте слава.”
Това не е нещо, което се появява в главата ми. Трябва да използвам Библията, за да дефинирам как да призова хората да се покланят на този конкретен Бог.
Жизненоважно е да разбираме тези вести, трите ангелски вести, защото в тях се съдържа последното предупреждение към света. Всъщност те ни показват на кого е необходимо да се покланяме. Показват ни какъв е въпросът, и това е поклонението.
Първата ангелска вест ни приканва да се покланяме на Бога.
Втората ангелска вест ни предупреждава да не бъдем част от една паднала и покварена религиозна система в нашия свят.
А третата е предупреждение да не се поклоним на звяра, на неговия образ и да приемем неговия белег.
Всъщност тези предупреждения са толкова силни, че ни се казва, че тези хора, които не се вслушат в тези предупреждения, тези хора, които не се покланят на истинския Бог, посочен в Първата ангелска вест, тези хора, които се покланят на фалшивия бог и са част от фалшивата система, посочена във Втората и Третата ангелска вест, за тези хора се казва, че ще получат Божия гняв.
Следователно, има ли значение дали се покланяме на същия бог както икуменическото движение или дали би трябвало да се съсредоточим върху поклонението към Бога на Библията? Има ли разлика? Според мен има голяма разлика. Причината е, че в Даниил 3 гл. имате тримата верни евреи, които знаеха, че има само един Бог. И те бяха решени да служат на Него. Това беше Богът на Десетте заповеди, в които се казваше:
Да не се покланяш на каквото и да е изображение, на небето или на земята.
Така че поклонението пред образ беше нарушението на заповедта, чрез което те бяха изпитвани.
И така, същата идея се намира в Откровение 14 гл., където в стихове 6 и 7 виждате как вечното благовестие достига до всичките народи. Казва се:
Покланяйте се на Бога. Или: “Бойте се от Бога и Му въздайте слава.”
Ами, едно е сигурно. Не се казва:
“Бойте се от богове и им въздавайте слава.”
Говори се за конкретен Бог. Това трябва да бъде единственият истинен Бог от Йоан 17:3. Исус каза в молитвата си:
“А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог...”
Припомнете си, че Той се молеше на Своя Отец докато казваше това.
“...и Исус Христос, Когото си изпратил.”
Следователно, според Исус Христос единственият истинен Бог е Отец.
И според Павел, например, в 1 Коринтяни 8:6:
“Но за нас...” - за Павел и последователите на Исус Христос.
“Но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.”
И така, тук виждаме, че има един Бог [това трябва да е Отец], от Когото е всичко – това означава, че Той е Източникът. И, разбира се, има един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко – това трябва да означава, че Той е проводникът. Така че според мен наистина е важно да имаме библейско разбиране за това кой е Бог, защото ако нямаме такова, ние ще приемаме боговете на страните, боговете на езичниците, боговете на намиращите се около нас хора, но не и боговете на Библията… Или по-скоро Бога на Библията.
И така, определено е необходимо да разбираме какво казва Библията – от Битие до Откровение – за това кой е Бог.
“И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора” (Откровение 14:6).
“Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори” (Откровение 14:7).
“И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване” (Откровение 14:8).
“И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас:
Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнеца” (Откровение 14:9, 10).
“И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му” (Откровение 14:11).
НА КОГО ЩЕ СЕ ПОКЛОНИШ ТИ?
“Знаете ли, нека просто оставим Библията настрана. Нека оставим настрана доктрините и нека се обединим, защото всички ние вярваме в един и същи Бог.”
И този един бог в рамките на християнството е Триединството. Дали доктрината за Триединството се намира в Библията? Не. Отговорът е: Не. Триединството не се намира в Библията. Няма да намерите този термин никъде в Писанието, нито ще намерите в Писанието всъщност концепцията за Триединството. Триединството е философска концепция, която е формулирана като тайна от онези, които са я съставили. То съдържа сериозни противоречия, които за нас нямат абсолютно никакъв смисъл. То противоречи на всяка частица здрав разум, която Бог е поставил в умовете ни – идеята, че три е равно на едно и едно е равно на три. Но това се приема като доказателство за неговата обоснованост. Фактът, че то е тайнствено и няма смисъл доказва, че то трябва да бъде вярно. Защото Бог трябва да бъде това нещо, което няма смисъл. И така, никой не може в действителност да обясни или да осмисли Триединството. То е дефинирано по начин, който сам противоречи на себе си. И именно това довежда до появата на разнородни идеи и опити то да бъде обяснено. Триединството не се намира никъде в Библията. Думата “Триединство” и някои често употребявани термини като “Бог Син” и “Бог Свети Дух” не се намират в Библията. И много хора ще кажат:
“Знаем, че те не се намират в Библията, но концепцията се намира.”
Бих изразил несъгласие с това – че концепцията за Триединство, за едно тайнствено трима в един и един в трима, или дори единство на три съвечни личности – това не се намира в Библията. Но онова, което ние действително намираме в Библията е, че Бог е Баща и Той има Син – буквален, роден Син, Когото Той даде на света, за да спаси света. Появата на Триединството се дължи на традицията, а не на Боговдъхновението. Ето защо много теолози, които вярват в Триединството, са достатъчно честни, за да признаят, че в Писанието всъщност липсват явни доказателства за Триединството. Това е доктрина, която се предполага. Това е доктрина, която може би е загатната. Действителните доказателства за Триединството идват всъщност от традицията. Това би трябвало да бъде нещо обезпокоително за нас. То означава, че апостолите и вярващите в хода на целия Стар завет не са знаели нищо за доктрина, формулирала 300 г. сл. Хр. Това е един много сериозен проблем. Доктрината за Триединството навлезе в църквата около трети или четвърти век, и тя навлезе чрез икуменическите събори след като християнството беше узаконено от Константин. Убеден съм, че Никейският събор беше проведен през 325 г., а Константинополският събор – през 381 г., като той затвърди доктрината за Триединството.
И в хода на историята откриваме, че хората, които не вярваха в Триединството или които не се съгласяваха с Триединството, бяха всъщност преследвани, бяха всъщност изкоренявани и направо заличавани. Виждаме това много ясно в пророчеството за десетте рога в книгата Даниил, и малкият рог, който се появява сред тях. Този малък рог е богохулен срещу Всевишния. И той изкоренява три рога. Историята посочва, че трите рога, или трите племена или народи, които бяха изкоренени или унищожени от тази сила на малкия рог, Рим, бяха трите ариански племена. Общият знаменател и причината, поради която ги наричаме “ариански” племена е, защото те всъщност отказваха да приемат тринитарната представа, насърчавана от Рим. Те се изправиха срещу нея, те не се съгласиха с нея, и в следствие от това те бяха всъщност заличени.
И така, ако някой има неправилно разбиране за това кой е Бог, възможно ли е той всъщност да говори, проповядва или преподава Първата ангелска вест, в която се казва “бойте се от Бога и Му въздайте слава”? Ако моят бог беше котката ми, бих ли могъл аз всъщност да проповядвам тази вест? Дали моята котка е била Създателят? Отговорът е: Не. Следователно, говоренето от моя страна за боенето от Бога и въздаването на слава на Него, защото е настанал часът на Неговия съд, и поклонението на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори, не би се отнасяло за същия Бог, за Когото говори Библията, ако аз мисля, че говоря за котката!
Следователно, ако имаме бог, на когото отдаваме поклонение или на когото се молим и това е бог, който не е определен от Библията...
Например, има много хора, какъвто бях и аз, хора, които вярват, че има Бог Отец, но има също и Бог Син... Не наистина Син на Бога, а просто Бог Син, този, който прие името Божий Син и Човешки Син след като стана човек, напълно Бог, завинаги, без каквито и да е промени, идентичен на Отец, и двамата седят на трона…
Всъщност мислех, че трима седят на трона, с корони.
Тогава започнах да изучавам Библията и осъзнах, че не това е Богът, за Когото говори Библията. Затова трябваше да употребявам всъщност различна терминология и да достигна до различно разбиране, така че да мога действително да преподавам онова, което има предвид Библията, когато казва:
“Бойте се от Бога и Му въздайте слава.”
Това не е нещо, което се появява в главата ми. Трябва да използвам Библията, за да дефинирам как да призова хората да се покланят на този конкретен Бог.
Жизненоважно е да разбираме тези вести, трите ангелски вести, защото в тях се съдържа последното предупреждение към света. Всъщност те ни показват на кого е необходимо да се покланяме. Показват ни какъв е въпросът, и това е поклонението.
Първата ангелска вест ни приканва да се покланяме на Бога.
Втората ангелска вест ни предупреждава да не бъдем част от една паднала и покварена религиозна система в нашия свят.
А третата е предупреждение да не се поклоним на звяра, на неговия образ и да приемем неговия белег.
Всъщност тези предупреждения са толкова силни, че ни се казва, че тези хора, които не се вслушат в тези предупреждения, тези хора, които не се покланят на истинския Бог, посочен в Първата ангелска вест, тези хора, които се покланят на фалшивия бог и са част от фалшивата система, посочена във Втората и Третата ангелска вест, за тези хора се казва, че ще получат Божия гняв.
Следователно, има ли значение дали се покланяме на същия бог както икуменическото движение или дали би трябвало да се съсредоточим върху поклонението към Бога на Библията? Има ли разлика? Според мен има голяма разлика. Причината е, че в Даниил 3 гл. имате тримата верни евреи, които знаеха, че има само един Бог. И те бяха решени да служат на Него. Това беше Богът на Десетте заповеди, в които се казваше:
Да не се покланяш на каквото и да е изображение, на небето или на земята.
Така че поклонението пред образ беше нарушението на заповедта, чрез което те бяха изпитвани.
И така, същата идея се намира в Откровение 14 гл., където в стихове 6 и 7 виждате как вечното благовестие достига до всичките народи. Казва се:
Покланяйте се на Бога. Или: “Бойте се от Бога и Му въздайте слава.”
Ами, едно е сигурно. Не се казва:
“Бойте се от богове и им въздавайте слава.”
Говори се за конкретен Бог. Това трябва да бъде единственият истинен Бог от Йоан 17:3. Исус каза в молитвата си:
“А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог...”
Припомнете си, че Той се молеше на Своя Отец докато казваше това.
“...и Исус Христос, Когото си изпратил.”
Следователно, според Исус Христос единственият истинен Бог е Отец.
И според Павел, например, в 1 Коринтяни 8:6:
“Но за нас...” - за Павел и последователите на Исус Христос.
“Но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.”
И така, тук виждаме, че има един Бог [това трябва да е Отец], от Когото е всичко – това означава, че Той е Източникът. И, разбира се, има един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко – това трябва да означава, че Той е проводникът. Така че според мен наистина е важно да имаме библейско разбиране за това кой е Бог, защото ако нямаме такова, ние ще приемаме боговете на страните, боговете на езичниците, боговете на намиращите се около нас хора, но не и боговете на Библията… Или по-скоро Бога на Библията.
И така, определено е необходимо да разбираме какво казва Библията – от Битие до Откровение – за това кой е Бог.
“И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора” (Откровение 14:6).
“Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори” (Откровение 14:7).
“И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване” (Откровение 14:8).
“И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас:
Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнеца” (Откровение 14:9, 10).
“И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му” (Откровение 14:11).
НА КОГО ЩЕ СЕ ПОКЛОНИШ ТИ?
RSS Feed
