Кръщението на Исус
Някои виждат в поръчението на Исус за кръщение (Матей 28:19) указание за трета личност на Божеството.
Апостолите не разбираха тези думи така, защото те не кръщаваха „в името на Отца, Сина и Светия Дух“, а кръщаваха само в името (в характера) на Исус.
Днес можем да кажем повече.
Изразът „кръщавайте в името на Отца, Сина и Светия Дух“ има такъв произход, както и 1 Йоан 5:7.
Някои виждат в поръчението на Исус за кръщение (Матей 28:19) указание за трета личност на Божеството.
Апостолите не разбираха тези думи така, защото те не кръщаваха „в името на Отца, Сина и Светия Дух“, а кръщаваха само в името (в характера) на Исус.
Днес можем да кажем повече.
Изразът „кръщавайте в името на Отца, Сина и Светия Дух“ има такъв произход, както и 1 Йоан 5:7.
Те са фалшиви.
Думите „Кръщавайте в името на Отца, Сина и Светия Дух“ са добавени през IV век от отците на отстъпилата църква, а стих 7 в 1 Йоан 5 гл. бил вписан в Библията през средните векове от папските богослови.
Кратка информация, засягаща 1 Йоан 5:7 можете да намерите в съвременния руски превод на Новия завет под редакцията на М. П. Кулаков, в бележка под линия, отнасяща се за този стих.
Всички тези добавки били осъществени с цел „да подкрепят“ теорията за триединството, тъй като други стихове от Свещеното писание не предоставят възможност за доказването на тази теория..
На някои може да се стори невероятно, че Свещеното писание може да съдържа фалшиви думи. Но ако това би било абсолютно невъзможно, защо тогава Господ предупреждава:
„Аз заявявам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга; и ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и светия град, които са описани в тая книга“ (Откр. 22:18. 19).
Същият Дух на пророчество, Който вдъхнови апостол Йоан да напише тези думи, ръководи и Елън Уайт. Ето какво пише тя:
„Видях, че Господ по особен начин предпазва словото Си, но в онези времена, когато великата Книга била рядкост, учени мъже в някой случаи изменили отделни думи и фрази, мислейки, че с това правят Библията по-разбираема, а в действителност усложнили за разбиране това, което било пределно ясно, приспособявайки Божието слово към своите възгледи, повлияни от внушението на традиции и предания“ („История на изкуплението“, стр. 391).
Подробности за съдбата на текста в Матей 28:19 можете да научите, поръчвайки си брошурата на Вофганг Шнайдер „Кръщение в името на Троица“.
Десет дена след като Исус даде тази заповед (Матей 28:19), той изля обещания Свети Дух на истината върху апостолите.
Петър, изпълнен със Светия Дух в деня на Петдесетница произнесе своята знаменита проповед, като извика:
„Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и приемете тоя дар, Светия Дух“ (Деян. 2:38).
Те не кръщаваха в името на Отец, Сина и Светия Дух. Защо? По две причини.
Първо, поръчението на Исус за кръщение беше за всеки от тях голямо обещание, не само да бъдат СВОБОДНИ, но и да станат НОВИ хора.
Да бъдат кръстени в името на Исус, означаваше, да бъдат кръстени в Неговия характер, за да могат с помощта на Божия Дух да започнат да приличат на Исус. Учениците трябваше да повярват в прощението, а освещението вече бяха преживели. За това можаха с възхищение да разказват на целия свят:
„Синът не само ме освободи чрез Своя Свят Дух, но и ме направи напълно нов“.
И мнозина, още непокаяли се, виждаха и чуваха това, и също искаха да станат свободни и нови хора.
„И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която Си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях“ (Йоан 17:26).
„… всеки, който върши грях, слуга е на греха… ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“ (Йоан 34-36).
„… тия, които изопачиха света, дойдоха и тука“ (Деян. 17:6).
Второ, поръчението на Исус за кръщението днес се разбира невярно.
Ако по време на кръщението проповедникът произнесе тринитарната формула за кръщение, казвайки:
„Кръщавам те в името на Отец, Сина и Светия Дух“,
тази формула не съответства на смисъла на кръщението. Защото нито Отец, нито Светият Дух са умрели и възкръснали.
Павел обяснява кръщението по следния начин:
„Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участваме в Исуса Христа, кръстихме се да участваме в смъртта Му. Затова, чрез кръщението, ние се погребахме с Него да участваме в смъртта Му“ (Римл. 6:3, 4).
Тъй като нито Отец, нито Светият Дух са умрели, нито възкръснали, кръщение „в името на Отец, Сина и Светия Дух“ НЕ Е БИБЛЕЙСКО. Павел казва, че както Христос беше възкресен от мъртвите в славата на Отец (славата е Неговия Божествен характер, Неговият Свят Дух), така Той издига от „мъртвите“ живи - Божии деца, подобни на Неговия характер. Най-важното нещо в едно библейско кръщение е умирането на стария и възкресението на новия човек чрез Светия Дух; той става СВОБОДЕН и НОВ, новороден (по-скоро отново заченат) от водата и Духа (Йоан 3:3).
Кръстените трябва да вярват в прощението на греховете.
Новото сърце (Евреи 10:16), подарено им от Бог и Неговото освещение, те биха могли да изпитат върху себе си и в други новородени.
Заедно с Павел те могат да кажат:
„Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен…“ (Гал. 2:20а).
Това беше най-естествената, най-силната, най-леката и най-ефективната мисия, която виждаме в бързия растеж на ранната църква.
В заповедта за кръщение Исус изисква:
„… като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал“ (Матей 28:20).
А в Планинската Си проповед Той дори поиска:
„И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“ (Матей 5:48).
Възможно ли е това?
Той отговаря:
„Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко“ (Матей 11:30).
„Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“ (Матей 28:20б).
„Всичко е възможно за тогова, който вярва“ (Марк 9:23).
Поради какво Отец и Синът са оттеглили своя Свят Дух?
Струва си да мисля за това с Библията в ръка.
Поръчението на Исус не е доказателство за трето лице на Божеството, но е обещание, че чрез Светия Си Дух Отец и Синът правят от кръстените свободни и нови Божии деца.
Нашата нова адвентна доктрина за трима еднакво вездесъщи богове не е библейска!
ЕДНАКВО ДОСТОЙНИ ЗА ПОКЛОНЕНИЕ?
Нито на едно място Библията не нарича Светия Дух „Бог“.
Може би мнозина, като прочетат Деян. 5:3, 4 ще се опитат да опровергаят това твърдение.
Наистина, апостол Петър определено казва, че да излъжеш Светия Дух, значи да излъжеш Самия Бог.
От думите му едва ли може да се заключи, че Светият Дух е непременно отделна от Бога, трета личност на Божеството.
Напротив, даденият текст от Свещеното писание само потвърждава истината, че Духът на Бог-Отец е навсякъде едновременно.
А телесно Той седи на Своя престол на небето, откъдето осъществява ръководството над цялото мироздание.
Светият Дух присъства лично, като вездесъщ в целия свят и ъглите на Вселената.
„Бог е Дух!“ (Йоан 4:24),
затова
„Къде да отида от Твоя Дух и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти“ (Псалм 139:7, 8).
Интересно е да отбележим, че в израза „от Твоето лице къде да побягна“, думата „лице“ е преведена от еврейската дума „паним“, което означава „присъствие“.
Във всички известни световни преводи на Библията в този стих на Псалм 139 се използва именно думата „присъствие“ и това обстоятелство много добре отразява истината, че присъствието на Светия Дух означава личното присъствие на Бог-Отец.
За това четем в Деян. 5:3, 4, където Анания и Сапфира излъгаха, намирайки се в невидимото лично присъствие на Самия Бог-Отец.
„Бог е Дух“!
С нито една дума Библията не ни учи на поклонение на Светия Дух.
С нито една дума не споменава третото лице на Божеството.
Думата „тринитаризъм“ или „Троица“ е неизвестна за Библията.
В цялата Библия не намираме нито един пример, където да се извършва поклонение на Светия Дух.
Божието Слово ли е непълно?
Библията е вдъхновена от Светия Дух.
Може ли третата личност на божеството – Бог-Свети Дух, да забрави да вдъхнови авторите на Библията да напишат, че е достоен за поклонение?
Той имаше достатъчно време, защото създаването на Библията продължи повече от 1500 години.
Защо не намираме едно-единствено позоваване за поклонението на третата личност на Божеството?
Отговорът е прост:
НЯМА ТРЕТА ЛИЧНОСТ НА БОЖЕСТВОТО!
СВЕТИЯТ ДУХ Е ДУХЪТ НА БОГ-ОТЕЦ!
Трябва ли да променим Библията или трябва да променим нашето учение?
Кой ни съблазни в идолопоклонство?
Тези, които се покланят на Бог-Свети Дух, се молят на Бог, когото Библията не познава и престъпват първата Божия заповед.
Библията изрично учи за поклонение само на две Божествени Личности.
Нашето учение за три, еднакво достойни за поклонение Бога, не е библейско!
Думите „Кръщавайте в името на Отца, Сина и Светия Дух“ са добавени през IV век от отците на отстъпилата църква, а стих 7 в 1 Йоан 5 гл. бил вписан в Библията през средните векове от папските богослови.
Кратка информация, засягаща 1 Йоан 5:7 можете да намерите в съвременния руски превод на Новия завет под редакцията на М. П. Кулаков, в бележка под линия, отнасяща се за този стих.
Всички тези добавки били осъществени с цел „да подкрепят“ теорията за триединството, тъй като други стихове от Свещеното писание не предоставят възможност за доказването на тази теория..
На някои може да се стори невероятно, че Свещеното писание може да съдържа фалшиви думи. Но ако това би било абсолютно невъзможно, защо тогава Господ предупреждава:
„Аз заявявам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга; и ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и светия град, които са описани в тая книга“ (Откр. 22:18. 19).
Същият Дух на пророчество, Който вдъхнови апостол Йоан да напише тези думи, ръководи и Елън Уайт. Ето какво пише тя:
„Видях, че Господ по особен начин предпазва словото Си, но в онези времена, когато великата Книга била рядкост, учени мъже в някой случаи изменили отделни думи и фрази, мислейки, че с това правят Библията по-разбираема, а в действителност усложнили за разбиране това, което било пределно ясно, приспособявайки Божието слово към своите възгледи, повлияни от внушението на традиции и предания“ („История на изкуплението“, стр. 391).
Подробности за съдбата на текста в Матей 28:19 можете да научите, поръчвайки си брошурата на Вофганг Шнайдер „Кръщение в името на Троица“.
Десет дена след като Исус даде тази заповед (Матей 28:19), той изля обещания Свети Дух на истината върху апостолите.
Петър, изпълнен със Светия Дух в деня на Петдесетница произнесе своята знаменита проповед, като извика:
„Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и приемете тоя дар, Светия Дух“ (Деян. 2:38).
Те не кръщаваха в името на Отец, Сина и Светия Дух. Защо? По две причини.
Първо, поръчението на Исус за кръщение беше за всеки от тях голямо обещание, не само да бъдат СВОБОДНИ, но и да станат НОВИ хора.
Да бъдат кръстени в името на Исус, означаваше, да бъдат кръстени в Неговия характер, за да могат с помощта на Божия Дух да започнат да приличат на Исус. Учениците трябваше да повярват в прощението, а освещението вече бяха преживели. За това можаха с възхищение да разказват на целия свят:
„Синът не само ме освободи чрез Своя Свят Дух, но и ме направи напълно нов“.
И мнозина, още непокаяли се, виждаха и чуваха това, и също искаха да станат свободни и нови хора.
„И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която Си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях“ (Йоан 17:26).
„… всеки, който върши грях, слуга е на греха… ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“ (Йоан 34-36).
„… тия, които изопачиха света, дойдоха и тука“ (Деян. 17:6).
Второ, поръчението на Исус за кръщението днес се разбира невярно.
Ако по време на кръщението проповедникът произнесе тринитарната формула за кръщение, казвайки:
„Кръщавам те в името на Отец, Сина и Светия Дух“,
тази формула не съответства на смисъла на кръщението. Защото нито Отец, нито Светият Дух са умрели и възкръснали.
Павел обяснява кръщението по следния начин:
„Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участваме в Исуса Христа, кръстихме се да участваме в смъртта Му. Затова, чрез кръщението, ние се погребахме с Него да участваме в смъртта Му“ (Римл. 6:3, 4).
Тъй като нито Отец, нито Светият Дух са умрели, нито възкръснали, кръщение „в името на Отец, Сина и Светия Дух“ НЕ Е БИБЛЕЙСКО. Павел казва, че както Христос беше възкресен от мъртвите в славата на Отец (славата е Неговия Божествен характер, Неговият Свят Дух), така Той издига от „мъртвите“ живи - Божии деца, подобни на Неговия характер. Най-важното нещо в едно библейско кръщение е умирането на стария и възкресението на новия човек чрез Светия Дух; той става СВОБОДЕН и НОВ, новороден (по-скоро отново заченат) от водата и Духа (Йоан 3:3).
Кръстените трябва да вярват в прощението на греховете.
Новото сърце (Евреи 10:16), подарено им от Бог и Неговото освещение, те биха могли да изпитат върху себе си и в други новородени.
Заедно с Павел те могат да кажат:
„Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен…“ (Гал. 2:20а).
Това беше най-естествената, най-силната, най-леката и най-ефективната мисия, която виждаме в бързия растеж на ранната църква.
В заповедта за кръщение Исус изисква:
„… като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал“ (Матей 28:20).
А в Планинската Си проповед Той дори поиска:
„И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“ (Матей 5:48).
Възможно ли е това?
Той отговаря:
„Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко“ (Матей 11:30).
„Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“ (Матей 28:20б).
„Всичко е възможно за тогова, който вярва“ (Марк 9:23).
Поради какво Отец и Синът са оттеглили своя Свят Дух?
Струва си да мисля за това с Библията в ръка.
Поръчението на Исус не е доказателство за трето лице на Божеството, но е обещание, че чрез Светия Си Дух Отец и Синът правят от кръстените свободни и нови Божии деца.
Нашата нова адвентна доктрина за трима еднакво вездесъщи богове не е библейска!
ЕДНАКВО ДОСТОЙНИ ЗА ПОКЛОНЕНИЕ?
Нито на едно място Библията не нарича Светия Дух „Бог“.
Може би мнозина, като прочетат Деян. 5:3, 4 ще се опитат да опровергаят това твърдение.
Наистина, апостол Петър определено казва, че да излъжеш Светия Дух, значи да излъжеш Самия Бог.
От думите му едва ли може да се заключи, че Светият Дух е непременно отделна от Бога, трета личност на Божеството.
Напротив, даденият текст от Свещеното писание само потвърждава истината, че Духът на Бог-Отец е навсякъде едновременно.
А телесно Той седи на Своя престол на небето, откъдето осъществява ръководството над цялото мироздание.
Светият Дух присъства лично, като вездесъщ в целия свят и ъглите на Вселената.
„Бог е Дух!“ (Йоан 4:24),
затова
„Къде да отида от Твоя Дух и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти“ (Псалм 139:7, 8).
Интересно е да отбележим, че в израза „от Твоето лице къде да побягна“, думата „лице“ е преведена от еврейската дума „паним“, което означава „присъствие“.
Във всички известни световни преводи на Библията в този стих на Псалм 139 се използва именно думата „присъствие“ и това обстоятелство много добре отразява истината, че присъствието на Светия Дух означава личното присъствие на Бог-Отец.
За това четем в Деян. 5:3, 4, където Анания и Сапфира излъгаха, намирайки се в невидимото лично присъствие на Самия Бог-Отец.
„Бог е Дух“!
С нито една дума Библията не ни учи на поклонение на Светия Дух.
С нито една дума не споменава третото лице на Божеството.
Думата „тринитаризъм“ или „Троица“ е неизвестна за Библията.
В цялата Библия не намираме нито един пример, където да се извършва поклонение на Светия Дух.
Божието Слово ли е непълно?
Библията е вдъхновена от Светия Дух.
Може ли третата личност на божеството – Бог-Свети Дух, да забрави да вдъхнови авторите на Библията да напишат, че е достоен за поклонение?
Той имаше достатъчно време, защото създаването на Библията продължи повече от 1500 години.
Защо не намираме едно-единствено позоваване за поклонението на третата личност на Божеството?
Отговорът е прост:
НЯМА ТРЕТА ЛИЧНОСТ НА БОЖЕСТВОТО!
СВЕТИЯТ ДУХ Е ДУХЪТ НА БОГ-ОТЕЦ!
Трябва ли да променим Библията или трябва да променим нашето учение?
Кой ни съблазни в идолопоклонство?
Тези, които се покланят на Бог-Свети Дух, се молят на Бог, когото Библията не познава и престъпват първата Божия заповед.
Библията изрично учи за поклонение само на две Божествени Личности.
Нашето учение за три, еднакво достойни за поклонение Бога, не е библейско!
Текстът на материала можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
