Сн: adventistbookcenter.com Глава 9
МЕСО ИЛИ БЕЗ МЕСО
Повече от сто години Църквата на адвентистите от седмия ден се радва на огромно предимство по отношение на здравето, имайки специалните божествени съвети по въпроса за храненето и диетата. Полезните резултати са били документирани многократно от изследователи и писатели. При нас, в щата Калифорния, средната продължителност на живота при адвентистите е с пет години повече, отколкото при неадвентистите.
Почти всяка категория дегенеративни заболявания е по-малко преобладаваща сред нашия народ, отколкото сред общото население. И това е въпреки факта, че мнозинството от нашите членове само на думи оценяват заслугите на богатството от вдъхновена информация по този въпрос. Опитвал съм се да си представя какво свидетелство би могла да даде тази църква, ако всеки адвентист беше истински здравен реформатор. Едни от най-силните и най-уникалните приноси от писанията на Духа на пророчеството са били в областта на диетата и болестта. Във време, когато почти нищо не се е говорило по въпроса за храненето, г-жа Уайт настоявала, че яденето на месо е основна причина за болестите, включително за рака. Тя пише:
„Хората постоянно ядат плът, която е пълна с туберкулозни и ракови бацили. Туберкулозата, ракът и други фатални болести се предават по този начин.“ В служба на здравето, стр. 313.
МЕСО ИЛИ БЕЗ МЕСО
Повече от сто години Църквата на адвентистите от седмия ден се радва на огромно предимство по отношение на здравето, имайки специалните божествени съвети по въпроса за храненето и диетата. Полезните резултати са били документирани многократно от изследователи и писатели. При нас, в щата Калифорния, средната продължителност на живота при адвентистите е с пет години повече, отколкото при неадвентистите.
Почти всяка категория дегенеративни заболявания е по-малко преобладаваща сред нашия народ, отколкото сред общото население. И това е въпреки факта, че мнозинството от нашите членове само на думи оценяват заслугите на богатството от вдъхновена информация по този въпрос. Опитвал съм се да си представя какво свидетелство би могла да даде тази църква, ако всеки адвентист беше истински здравен реформатор. Едни от най-силните и най-уникалните приноси от писанията на Духа на пророчеството са били в областта на диетата и болестта. Във време, когато почти нищо не се е говорило по въпроса за храненето, г-жа Уайт настоявала, че яденето на месо е основна причина за болестите, включително за рака. Тя пише:
„Хората постоянно ядат плът, която е пълна с туберкулозни и ракови бацили. Туберкулозата, ракът и други фатални болести се предават по този начин.“ В служба на здравето, стр. 313.
„Ако яденето на месо някога е било добро за здравето, сега то не е безопасно. Рак, тумори и белодробни болести са причинени предимно от яденето на месо.“ Съвети към здравето, стр.133.
През живота си г-жа Уайт не е имала достатъчно възможност да види доказателства на своите вдъхновени изявления. Нейното твърдение, че ракът се причинява от бацил, или вирус, е било напълно противоположно на всички признати медицински възгледи. След нейната смърт през 1915 г. интензивни медицински изследвания са потвърждавали един след друг принципите, които тя представя. Хора като д-р Клайв Маккей, световно признат диетолог от Университета Корнъл, потвърдиха, че тя е с години напред от своето време в разбирането си по въпроса за диетата. Тя често описва опасностите за здравето, такива като холестерола, дълго преди това откритие да бъде направено в лабораториите на науката.
Един от съвременните институти, който подкрепя нашата историческа позиция, е Националният институт за рак (НИР). По настояване на сенатската подкомисия по диетология, НИР отпечата изявление, което обещава напълно нова посока в базисните си проучвания. Ето как Science News от 13 октомври 1979 г. коментира изявлението:
„Препоръките на НИР се основават на нарастващите изследователски открития, че диетата може да окаже влияние за появата или за предотвратяването на рака. Например, ракът на хранопровода и ларинкса е бил свързан с употребата на алкохол и тютюнопушене. Диета, богата на мазнини, е била свързана с рак на гърдите, яйчниците, вътрешните органи и ректума. Диета, богата на ненаситени мазнини, е дори по-канцерогенна, поне при плъховете, отколкото диетата, богата на наситени мазнини. За разлика от другите, адвентистите от седмия ден, чиято диета е бедна на мазнини, са изложени само на 70 процента риск от развитие на различните видове рак. Диетичните фибри се свързват с ниските нива на рак на червата. Вегетарианската диета е свързана с устойчивост към рак на гърдите.“
Колко жалко е, че преди да повярват в това, което е било дадено по откровение, много адвентисти чакат световните изследователи да оповестят научните доказателства. В резултат, нашият здравен доклад не е толкова впечатляващ, колкото би трябвало да бъде. Докато доказателствата, сочещи месото като фактор за рака и другите болести, се трупат, все повече и повече неадвентисти се обръщат към вегетарианската диета.
Невероятно е, че голямата група от ядящи месо адвентисти от седмия ден изглеждат най-трудни за впечатляване. Въпреки купищата страници и книги с божествени предупреждения, укори и молби, хиляди миряни и служители продължават да ядат плътта на животни. Има ли някакви неясноти относно съветите на Бог по този въпрос? Абсолютно никакви. Изглежда като че ли тези, които отбягват тези съвети, са стигнали до сериозна криза на доверието по отношение на Духа на пророчеството. Ако има съмнения по някои теологични въпроси, изследвани в дебелите книги, то няма абсолютно нищо, оставящо съмнение по въпроса за яденето на месо.
„Вероятността да се хване болест е десетократно повишена чрез яденето на месо. Интелектуалните, моралните и физическите сили се понижават от обичайната употреба на месо. Яденето на месо разстройва системата, замъглява интелекта и притъпява моралната чувствителност.“ Съвети върху здравето, стр. 70.
„Нито една унция месо не трябва да влиза в нашите стомаси. Яденето на месо е неестествено. Ние трябва да се върнем към Божията първоначална цел при създаването на човека.“ Съвети върху диетата и храната, стр.380.
„Мнозина, които сега са само наполовина обърнати по въпроса за яденето на месо, ще се отвърнат от Божия народ, за да не вървят повече с него… Далеч по-добре е да се откажеш от името християнин, отколкото да изповядваш, че си такъв, и в същото време да задоволяваш апетити, които усилват несвяти страсти… Бог призовава за решителна реформация.“ Съвети върху здравето, стр. 575-579.
„Отново и отново ми беше показано, че Бог се опитва да ни върне обратно, стъпка по стъпка, към Своя оригинален план – човек да се изхранва от натуралните продукти на земята. Сред тези, които очакват завръщането на Господа, яденето на месо накрая ще бъде премахнато; месото ще спре да бъде част от тяхната диета. Ние трябва винаги да пазим тази цел пред погледа си и да се стремим да работим неотклонно за постигането ѝ.“ Пак там, стр.450.
„Тези, които са в положение, в което могат да си осигурят вегетарианска диета, но избират да следват своите собствени предпочитания по този въпрос, ядат и пият както желаят, постепенно ще станат безгрижни по отношение на указанията, които Господ е дал относно други фази от настоящата истина, и ще изгубят своето схващане за това, кое е истина.“ Свидетелства, том 9, стр.156, 157.
„Въпросът ми бе представен в различни аспекти. Смъртността, предизвикана от ядене на месо, не се взема под внимание. Ако това беше така, нямаше да чуваме повече аргументи и извинения в подкрепа на задоволяване на апетита с мъртва плът.“ Здравно служене, стр.278.
Един удивителен факт относно този съвет е начинът, по който е бил отхвърлен от служители и лидери в църквата. С времето на скръбта, което е пред нас, и стадо, гладуващо за духовна насока, пастори все още пируват около египетските котли с месо и чрез своя собствен извратен пример водят народа да съгрешава. Макар че яденето на месо само по себе си никога не е било посочено като грях от тази църква, какво да кажем за проповедници, които не се отзовават на недвусмислени препоръки като следващата:
„Нека никой от служителите да не дава лош пример в ядене на месо. Нека те и техните семейства живеят според светлината на здравната реформа.“ Диетата и храната, стр.399.
„Можем ли да имаме доверие на служителите, които сядат на масите, където е сервирано месо, и се присъединяват към другите в яденето му?“ Пак там, стр.402.
„Ще дадат ли пример някои служители на евангелието, прокламиращи най-тържествените истини, дадени някога на смъртните, за връщане към египетските котли с месо? Ще си позволят ли тези, които са подкрепяни от десятъка от Божието хранилище, да угаждат на себе си и да отравят животодаващия поток, течащ във вените им? Ще пренебрегнат ли светлината и предупрежденията, които Бог им е дал?“ Пак там, стр. 404, 405.
Позицията на адвентистите, които ядат месо, става все по-неприемлива, когато се спрем на огромния брой материални доказателства, сочещи към заразения с болест източник - месото. Стомахът почва да се преобръща, когато четем последните доклади от инспекции на опаковъчни цехове, които са разкрили най-груби нарушения за минимални хигиенни стандарти. Съюзът на потребителите тества стотици проби от хамбургери на обичайните доставчици на дребно. Тестът идентифицира по-конкретно фекално замърсяване, чест индикатор за причиняващ заболяване организъм. Изумителният резултат от това проучване е бил публикуван в списание „Доклади за консуматорите“ през август, 1971 г. Обективното заключение от този тест посочва, че в 73 процента от пробите бактериите колиформа са били в достатъчно висок брой, за да предизвикат заболяване в лека форма. С оглед на факта, че хамбургерите съставляват повече от половината от консумацията на телешко месо в Америка, трябва да мислим, че е налице огромна опасност за здравето, дори ако имаме предвид само външната обработка на месото. Съюзът на потребителите установява, че почти четвърт от готовите проби от магазините за търговия на дребно са започнали да се разлагат. Независима проверка на 68 предприятия за преработка на домашни птици от Сметната палата на правителството (GAO) през 1971 г. установява, че санитарните условия са „неприемливи“ в повечето от тях. Продуктите в повече от половината от тях са били замърсени с фекални вещества, съдържание от храносмилателния тракт, жлъчка и пера.
Но какво да кажем за вътрешното състояние на различните източници на месо? Милиони болни трупове се обработват в преработвателни цехове и се продават на американските потребители. Най-малко 80 са често срещаните болести при животните, които могат да бъдат предадени на други животни и твърде вероятно и на човека. Дори правилно инспектираното месо не намалява опасността от заболяване, тъй като не са възможни прегледи с микроскоп при процедурите на инспекцията. Откритите болни места, засегнати от рак, често се изрязват от трупа, а останалата част от животното се продава за храна. Очевидно е, че раковият вирус се разпространява по цялото тяло на животното. Само при домашните птици са идентифицирани 26 заболявания, които са общи както за човека, така и за животните. Почти всички пилета носят вируса левкоза, а стопанските пилета носят 6 пъти повече риск да умрат от левкемия, отколкото нестопанските.
Месото е идеалната среда за развъждане на бактерии. Разлагането започва почти веднага в закланото животно и бързо се развива. Няма начин да се предотврати развалянето. Когато ефектите от разлагането станат очевидни чрез цвят, мирис и вкус, големи количества химикали се напомпват в разлагащата се плът, за да възстановят външния вид. Представете си, ако можете, комбинираните ефекти от отпадъчните материали на животното, затворени в плътта, плюс химическите добавки за бърз растеж, добавени в храната, плюс външния замърсяващ фактор в опаковъчните цехове, плюс различните инжекции от козметични консерванти. Какво получавате? Изключително неподходящ източник на протеин.
Но какво може да бъде казано, за да впечатли адвентистите от седмия ден, които не са били впечатлени от ясните изказвания на вдъхновението? Тези, които са управлявани от апетита, а не от принципа, ще бъдат впечатлени от научния факт не повече, отколкото от божествения съвет. В светлината на безспорните доказателства някои все още се хранят с хот- дог, който съдържа миш-маш от животински уши, крака, муцуни, виме, мозък, пикочни мехури, очи, езици и кръв. И накрая, какво ще правим със закона от Новия Завет относно яденето на кръв? Вдъхновените водачи на тази ранна църква прекарват дълги часове в обсъждане на основните изисквания за членство на езичниците. Тяхното заключение е записано в Деяния 15:19, 20, където Яков говори пред цялото събрание:
„Затова аз съм на мнение… да се въздържат от осквернение чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушени животни и кръв.“
Как може някой да се въздържа от ядене на кръв, когато се храни с разнообразието от заклани животни на пазара? Месото е натъпкано с кръв, понякога изкуствено инжектирана, за да получи гниещото месо здрав цвят. Да се следват предписаните библейски правила за източване на цялата кръв би направило месото почти безвкусно. Малцина са готови да се отрекат от желанието си за животинска кръв, за да отговорят на изискванията на Божието слово. Бяха изобретени различни семантични машинации, за да се оправдае яденето на кръв, но повечето месоядни християни с неудобство заобикалят Деяния 15. Те предполагат, че законът на Новия завет говори за пиене на кръв, а не за яденето й в животното. Но това не е основанието за забрана на кръвта в Стария Завет. Защо трябва да е по-различно в Деяния? Това със сигурност е нещо, което адвентистите трябва внимателно да преценят, особено в светлината на допълнителните съвети.
Искрено се надявам, че никой адвентист от седмия ден, който чете тази книга, няма и да помисли да подиграе изразената тук позиция. Някои служители ми казаха, че са били осмивани и избягвани от колегите си, защото не ядат месо с тях. Достатъчно сериозно е, да не се покориш на Божия съвет, но да се подиграваш с божественото послание и да караш и други да не се покоряват, трябва да се разглежда като явно богохулство.
Светлината, която имаме по този въпрос, далеч надхвърля онова, което беше разкрито на историческата църква в миналото. Да отхвърлиш тази светлина, е да отхвърлиш делото на Святия Дух, Който е вдъхновил Писанията. И въпреки, че не можем да измерим степените на вина на тези, които не са имали никаква светлина по този въпрос, ние не можем да сме невинни, ако се отнасяме презрително към самото послание, изпратено от Бога, за да ни направи свят и здрав народ. Пастори, църковни служители и членове трябва да се покаят пред Бога за пренебрегване на откритата Му воля. Грехът е умишлено нарушение на позната истина и това прави адвентистите от седмия ден, с тяхната напреднала светлина, по-отговорни пред Бога. Чрез живеене и споделяне на тази светлина, ние не само жънем физическите и духовни ползи за самите нас, но се превръщаме в ухание за живот и на другите.
През живота си г-жа Уайт не е имала достатъчно възможност да види доказателства на своите вдъхновени изявления. Нейното твърдение, че ракът се причинява от бацил, или вирус, е било напълно противоположно на всички признати медицински възгледи. След нейната смърт през 1915 г. интензивни медицински изследвания са потвърждавали един след друг принципите, които тя представя. Хора като д-р Клайв Маккей, световно признат диетолог от Университета Корнъл, потвърдиха, че тя е с години напред от своето време в разбирането си по въпроса за диетата. Тя често описва опасностите за здравето, такива като холестерола, дълго преди това откритие да бъде направено в лабораториите на науката.
Един от съвременните институти, който подкрепя нашата историческа позиция, е Националният институт за рак (НИР). По настояване на сенатската подкомисия по диетология, НИР отпечата изявление, което обещава напълно нова посока в базисните си проучвания. Ето как Science News от 13 октомври 1979 г. коментира изявлението:
„Препоръките на НИР се основават на нарастващите изследователски открития, че диетата може да окаже влияние за появата или за предотвратяването на рака. Например, ракът на хранопровода и ларинкса е бил свързан с употребата на алкохол и тютюнопушене. Диета, богата на мазнини, е била свързана с рак на гърдите, яйчниците, вътрешните органи и ректума. Диета, богата на ненаситени мазнини, е дори по-канцерогенна, поне при плъховете, отколкото диетата, богата на наситени мазнини. За разлика от другите, адвентистите от седмия ден, чиято диета е бедна на мазнини, са изложени само на 70 процента риск от развитие на различните видове рак. Диетичните фибри се свързват с ниските нива на рак на червата. Вегетарианската диета е свързана с устойчивост към рак на гърдите.“
Колко жалко е, че преди да повярват в това, което е било дадено по откровение, много адвентисти чакат световните изследователи да оповестят научните доказателства. В резултат, нашият здравен доклад не е толкова впечатляващ, колкото би трябвало да бъде. Докато доказателствата, сочещи месото като фактор за рака и другите болести, се трупат, все повече и повече неадвентисти се обръщат към вегетарианската диета.
Невероятно е, че голямата група от ядящи месо адвентисти от седмия ден изглеждат най-трудни за впечатляване. Въпреки купищата страници и книги с божествени предупреждения, укори и молби, хиляди миряни и служители продължават да ядат плътта на животни. Има ли някакви неясноти относно съветите на Бог по този въпрос? Абсолютно никакви. Изглежда като че ли тези, които отбягват тези съвети, са стигнали до сериозна криза на доверието по отношение на Духа на пророчеството. Ако има съмнения по някои теологични въпроси, изследвани в дебелите книги, то няма абсолютно нищо, оставящо съмнение по въпроса за яденето на месо.
„Вероятността да се хване болест е десетократно повишена чрез яденето на месо. Интелектуалните, моралните и физическите сили се понижават от обичайната употреба на месо. Яденето на месо разстройва системата, замъглява интелекта и притъпява моралната чувствителност.“ Съвети върху здравето, стр. 70.
„Нито една унция месо не трябва да влиза в нашите стомаси. Яденето на месо е неестествено. Ние трябва да се върнем към Божията първоначална цел при създаването на човека.“ Съвети върху диетата и храната, стр.380.
„Мнозина, които сега са само наполовина обърнати по въпроса за яденето на месо, ще се отвърнат от Божия народ, за да не вървят повече с него… Далеч по-добре е да се откажеш от името християнин, отколкото да изповядваш, че си такъв, и в същото време да задоволяваш апетити, които усилват несвяти страсти… Бог призовава за решителна реформация.“ Съвети върху здравето, стр. 575-579.
„Отново и отново ми беше показано, че Бог се опитва да ни върне обратно, стъпка по стъпка, към Своя оригинален план – човек да се изхранва от натуралните продукти на земята. Сред тези, които очакват завръщането на Господа, яденето на месо накрая ще бъде премахнато; месото ще спре да бъде част от тяхната диета. Ние трябва винаги да пазим тази цел пред погледа си и да се стремим да работим неотклонно за постигането ѝ.“ Пак там, стр.450.
„Тези, които са в положение, в което могат да си осигурят вегетарианска диета, но избират да следват своите собствени предпочитания по този въпрос, ядат и пият както желаят, постепенно ще станат безгрижни по отношение на указанията, които Господ е дал относно други фази от настоящата истина, и ще изгубят своето схващане за това, кое е истина.“ Свидетелства, том 9, стр.156, 157.
„Въпросът ми бе представен в различни аспекти. Смъртността, предизвикана от ядене на месо, не се взема под внимание. Ако това беше така, нямаше да чуваме повече аргументи и извинения в подкрепа на задоволяване на апетита с мъртва плът.“ Здравно служене, стр.278.
Един удивителен факт относно този съвет е начинът, по който е бил отхвърлен от служители и лидери в църквата. С времето на скръбта, което е пред нас, и стадо, гладуващо за духовна насока, пастори все още пируват около египетските котли с месо и чрез своя собствен извратен пример водят народа да съгрешава. Макар че яденето на месо само по себе си никога не е било посочено като грях от тази църква, какво да кажем за проповедници, които не се отзовават на недвусмислени препоръки като следващата:
„Нека никой от служителите да не дава лош пример в ядене на месо. Нека те и техните семейства живеят според светлината на здравната реформа.“ Диетата и храната, стр.399.
„Можем ли да имаме доверие на служителите, които сядат на масите, където е сервирано месо, и се присъединяват към другите в яденето му?“ Пак там, стр.402.
„Ще дадат ли пример някои служители на евангелието, прокламиращи най-тържествените истини, дадени някога на смъртните, за връщане към египетските котли с месо? Ще си позволят ли тези, които са подкрепяни от десятъка от Божието хранилище, да угаждат на себе си и да отравят животодаващия поток, течащ във вените им? Ще пренебрегнат ли светлината и предупрежденията, които Бог им е дал?“ Пак там, стр. 404, 405.
Позицията на адвентистите, които ядат месо, става все по-неприемлива, когато се спрем на огромния брой материални доказателства, сочещи към заразения с болест източник - месото. Стомахът почва да се преобръща, когато четем последните доклади от инспекции на опаковъчни цехове, които са разкрили най-груби нарушения за минимални хигиенни стандарти. Съюзът на потребителите тества стотици проби от хамбургери на обичайните доставчици на дребно. Тестът идентифицира по-конкретно фекално замърсяване, чест индикатор за причиняващ заболяване организъм. Изумителният резултат от това проучване е бил публикуван в списание „Доклади за консуматорите“ през август, 1971 г. Обективното заключение от този тест посочва, че в 73 процента от пробите бактериите колиформа са били в достатъчно висок брой, за да предизвикат заболяване в лека форма. С оглед на факта, че хамбургерите съставляват повече от половината от консумацията на телешко месо в Америка, трябва да мислим, че е налице огромна опасност за здравето, дори ако имаме предвид само външната обработка на месото. Съюзът на потребителите установява, че почти четвърт от готовите проби от магазините за търговия на дребно са започнали да се разлагат. Независима проверка на 68 предприятия за преработка на домашни птици от Сметната палата на правителството (GAO) през 1971 г. установява, че санитарните условия са „неприемливи“ в повечето от тях. Продуктите в повече от половината от тях са били замърсени с фекални вещества, съдържание от храносмилателния тракт, жлъчка и пера.
Но какво да кажем за вътрешното състояние на различните източници на месо? Милиони болни трупове се обработват в преработвателни цехове и се продават на американските потребители. Най-малко 80 са често срещаните болести при животните, които могат да бъдат предадени на други животни и твърде вероятно и на човека. Дори правилно инспектираното месо не намалява опасността от заболяване, тъй като не са възможни прегледи с микроскоп при процедурите на инспекцията. Откритите болни места, засегнати от рак, често се изрязват от трупа, а останалата част от животното се продава за храна. Очевидно е, че раковият вирус се разпространява по цялото тяло на животното. Само при домашните птици са идентифицирани 26 заболявания, които са общи както за човека, така и за животните. Почти всички пилета носят вируса левкоза, а стопанските пилета носят 6 пъти повече риск да умрат от левкемия, отколкото нестопанските.
Месото е идеалната среда за развъждане на бактерии. Разлагането започва почти веднага в закланото животно и бързо се развива. Няма начин да се предотврати развалянето. Когато ефектите от разлагането станат очевидни чрез цвят, мирис и вкус, големи количества химикали се напомпват в разлагащата се плът, за да възстановят външния вид. Представете си, ако можете, комбинираните ефекти от отпадъчните материали на животното, затворени в плътта, плюс химическите добавки за бърз растеж, добавени в храната, плюс външния замърсяващ фактор в опаковъчните цехове, плюс различните инжекции от козметични консерванти. Какво получавате? Изключително неподходящ източник на протеин.
Но какво може да бъде казано, за да впечатли адвентистите от седмия ден, които не са били впечатлени от ясните изказвания на вдъхновението? Тези, които са управлявани от апетита, а не от принципа, ще бъдат впечатлени от научния факт не повече, отколкото от божествения съвет. В светлината на безспорните доказателства някои все още се хранят с хот- дог, който съдържа миш-маш от животински уши, крака, муцуни, виме, мозък, пикочни мехури, очи, езици и кръв. И накрая, какво ще правим със закона от Новия Завет относно яденето на кръв? Вдъхновените водачи на тази ранна църква прекарват дълги часове в обсъждане на основните изисквания за членство на езичниците. Тяхното заключение е записано в Деяния 15:19, 20, където Яков говори пред цялото събрание:
„Затова аз съм на мнение… да се въздържат от осквернение чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушени животни и кръв.“
Как може някой да се въздържа от ядене на кръв, когато се храни с разнообразието от заклани животни на пазара? Месото е натъпкано с кръв, понякога изкуствено инжектирана, за да получи гниещото месо здрав цвят. Да се следват предписаните библейски правила за източване на цялата кръв би направило месото почти безвкусно. Малцина са готови да се отрекат от желанието си за животинска кръв, за да отговорят на изискванията на Божието слово. Бяха изобретени различни семантични машинации, за да се оправдае яденето на кръв, но повечето месоядни християни с неудобство заобикалят Деяния 15. Те предполагат, че законът на Новия завет говори за пиене на кръв, а не за яденето й в животното. Но това не е основанието за забрана на кръвта в Стария Завет. Защо трябва да е по-различно в Деяния? Това със сигурност е нещо, което адвентистите трябва внимателно да преценят, особено в светлината на допълнителните съвети.
Искрено се надявам, че никой адвентист от седмия ден, който чете тази книга, няма и да помисли да подиграе изразената тук позиция. Някои служители ми казаха, че са били осмивани и избягвани от колегите си, защото не ядат месо с тях. Достатъчно сериозно е, да не се покориш на Божия съвет, но да се подиграваш с божественото послание и да караш и други да не се покоряват, трябва да се разглежда като явно богохулство.
Светлината, която имаме по този въпрос, далеч надхвърля онова, което беше разкрито на историческата църква в миналото. Да отхвърлиш тази светлина, е да отхвърлиш делото на Святия Дух, Който е вдъхновил Писанията. И въпреки, че не можем да измерим степените на вина на тези, които не са имали никаква светлина по този въпрос, ние не можем да сме невинни, ако се отнасяме презрително към самото послание, изпратено от Бога, за да ни направи свят и здрав народ. Пастори, църковни служители и членове трябва да се покаят пред Бога за пренебрегване на откритата Му воля. Грехът е умишлено нарушение на позната истина и това прави адвентистите от седмия ден, с тяхната напреднала светлина, по-отговорни пред Бога. Чрез живеене и споделяне на тази светлина, ние не само жънем физическите и духовни ползи за самите нас, но се превръщаме в ухание за живот и на другите.
RSS Feed
