Сн: adventistbookcenter.com Глава 8
МУЗИКА И НАСТРОЕНИЕ
Никое изучаване на християнските стандарти не би било пълно, ако не се вземе предвид влиянието на музиката. Милиони млади хора по целия свят са били подложени на хипнотичното омайващо влияние на рокендрола. Като общ знаменател, той прескача езикови, културни и религиозни бариери, за да засегне повече животи, отколкото което и да е друго светско влияние. Дори християнската църква е била проникната от така наречения „госпъл рок“, който е станал евангелското средство за общуване на младите хора от църквата с другите младежи. Но какво послание е давано чрез темпото и ритъма на тази нова музика? Как можем да обясним тази завладяваща страст на толкова много милиони към един и същ вид звуци?
Много малко хора разбират огромната сила, която музиката упражнява върху съзнателното и подсъзнателното естество на тези, които я слушат. Отдавна е известно, че военната музика, музиката на бандите и религиозната музика могат да създадат предвидими емоционални отговори. Настроението на слушателите е бивало програмирано от определени видове музика. Огромни групи от хора са отговаряли почти в идентичен синхрон на една и съща контролна музика. Те са били водени да изпадат в носталгия или летаргия от успокояващи мелодии или са били възбуждани към истинско насилие чрез определени „диви“ синкопирани ритми.
МУЗИКА И НАСТРОЕНИЕ
Никое изучаване на християнските стандарти не би било пълно, ако не се вземе предвид влиянието на музиката. Милиони млади хора по целия свят са били подложени на хипнотичното омайващо влияние на рокендрола. Като общ знаменател, той прескача езикови, културни и религиозни бариери, за да засегне повече животи, отколкото което и да е друго светско влияние. Дори християнската църква е била проникната от така наречения „госпъл рок“, който е станал евангелското средство за общуване на младите хора от църквата с другите младежи. Но какво послание е давано чрез темпото и ритъма на тази нова музика? Как можем да обясним тази завладяваща страст на толкова много милиони към един и същ вид звуци?
Много малко хора разбират огромната сила, която музиката упражнява върху съзнателното и подсъзнателното естество на тези, които я слушат. Отдавна е известно, че военната музика, музиката на бандите и религиозната музика могат да създадат предвидими емоционални отговори. Настроението на слушателите е бивало програмирано от определени видове музика. Огромни групи от хора са отговаряли почти в идентичен синхрон на една и съща контролна музика. Те са били водени да изпадат в носталгия или летаргия от успокояващи мелодии или са били възбуждани към истинско насилие чрез определени „диви“ синкопирани ритми.
Как музиката създава настроение? Вече научно е установено, че настроенията имат биологична основа. Те се създават чрез комбинация от мозъчна дейност, кръвообращение и телесна химия. Всички тези функции са засегнати в извънредно голяма степен от музиката. Медицински изследвания разкриват, че нервите на ухото имат по-обширни връзки, отколкото всички други нерви на тялото. Всъщност, едва ли има функция на човешката система, която да не може да бъде засегната от музикалните тонове. Направените тестове са доказали, че музиката има пряко влияние върху скоростта на пулса, кръвното налягане, нервната система, храносмилането, мускулите и жлезите на тялото. Д-р Шоен прави това забележително изказване в своята книга „Психология на музиката“:
“Музиката е направена от материал, който сам по себе си е най-мощният стимулант, познат сред сетивните процеси… Музиката въздейства върху нашата емоционална способност с по-голяма интензивност и бързина, отколкото продуктът на кое да е друго действие.“ стр.39.
Най-удивителният факт е, че физическите органи реагират на музиката. Тъй като тялото работи само когато мозъкът му заповяда, знаем, че музиката по някакъв начин трябва първо да достигне мозъка. Но коя част от мозъка възприема музиката? Едно от най-важните открития, направени някога в тази област, е установило, че музиката се „чува“ в тази част на мозъка, която получава стимулациите на емоциите, усещанията и чувствата. Всъщност музиката напълно заобикаля мозъчните центрове, включващи разума и интелекта. Тя не зависи от главния мозък, за да влезе в тялото. Тя влиза през таламуса, който е предавателната станция на всички емоции, усещания и чувства. Шулиан и Шоен описват това така:
„Веднъж щом стимулацията е в състояние да достигне таламуса, главният мозък автоматично е завладян и ако стимулацията продължава известно време, може да бъде създаден по-близък контакт между главния мозък и реалния свят.“ Музика и медицина, стр.270, 271.
Забележете, че музиката трябва да „продължи известно време“, за да произведе физически реакции чрез съзнателния главен мозък. Повтарящото се ударно усилване на звука чрез електрическите инструменти на рокендрола произвежда явление, което е по-добре описано, отколкото разбрано. Списание Time го описва с тези думи:
„Хипнотичният ритъм изработва странен вид магия. Много танцьори забравят за другите около себе си. Те се отдалечават от своите партньори. Задръжките отслабват, очите се изцъклят, докато изведнъж те, както изглежда, започват да плуват в море от звуци.“
Най-страшното по отношение на цялата тази тема е неустоимата атака на музиката върху емоциите и след това върху действията. Тъй като нападението се извършва чрез таламуса, човек, който слуша, ще бъде повлиян от музиката, без да взема никакви съзнателни решения по този въпрос. Ето защо лекарите са възприели музиката като нов начин за достигане на умовете на бавно развиващите се и ментално болните. Беше отворена врата за музиката, за да бъде използвана терапевтично за комуникация с емоционално неуравновесени пациенти. Дори децата аутисти са били видимо стимулирани да отговорят, понеже не е било нужно те да взимат никакво доброволно решение – музиката достига до мозъчния център просто като се възприема като звук чрез таламуса. Думите могат да не означават нищо за децата, но сензорното ниво е широко отворено от музиката, осигурявайки достъп до съзнателния мозък.
И така, този фантастичен факт за музиката, макар и полезен за достигането на хората с умствени разстройства, е предоставил на Сатана начин да се промъкне при почти всеки, който ще слуша погрешния вид музика. Без дори да го осъзнава, умът на слушателя ще клони към която и да е емоционална нагласа, която дяволът иска да включи в музикалния ритъм. Ван де Вал обобщава по този начин:
„В музиката голяма част от това, което наричаме неустоимо, е такова, защото реагираме на това сензорно-двигателно ниво на действие.“ Музиката в болницата, стр.15.
По-късно в своята книга Ван де Вал описва, как нервите предават музикалните послания към различните части на тялото:
„Звуковите вибрации, действащи върху и чрез нервната система, в ритмична последователност дават тласъци на мускулите, което ги кара да се съкращават и да привеждат нашите ръце и крака в движение. Поради своята автоматична мускулна реакция много хора правят някакви движения, когато слушат музика; защото, да останат неподвижни, би изисквало съзнателно мускулно въздържане.“ Стр. 106.
С това кратко изложение на финия психологически ефект на музиката върху мозъка и тялото, ние сме по-способни да разберем как силно изразените ритми на модерната рок музика са създали толкова голяма морална поквара сред младите. Непрестанните теми за незаконен секс, наркотици и бунт са били вложени в мозъка, създавайки емоционална нагласа за приемане на тези анормалности на поведение.
Като действа чрез таламуса, Сатана заобикаля мисловните и духовни бариери на разумното мислене и навлиза в цитаделата на ума – великия контролен център на всички човешки решения и действия. Там, в ума, Сатана разполага с оборудването, за да приведе чувствените музикални впечатления във физически действия. Чрез телеграфната мрежа на нервите, достигаща всяка част от тялото, той може да съобщи съответните команди, за да действа в съответствие с емоционалните стимулации на музиката.
Не е тайна, че някои от най-популярните рокендрол музиканти са не само свързани с наркотиците, но също и със спиритизма. Боб Ларсън е документирал изповедта на някои такива изпълнители, че техният успех е бил осигурен от сключване на завет със Сатана. Това означава, че Сатана контролира производството на музиката, както и начина на нейното свързване със слушателя. Не е за учудване тогава, че много рокендрол концерти са се превръщали в оргии на неприличие, където и изпълнителите, и слушателите са на практика емоционални пешки под сатанинския контрол.
Много от тях са защитавали ритмичната музика въз основа на това, че тя корелира с естествените ритми на тялото в произвеждане на по-координирани дейности и изпълнения. Със сигурност е вярно, че специално подбрана музика повишава работния капацитет на мускулите. В своята статия „СССР: Музика и медицина“ Леонид Мелников се спира на този забележителен факт:
„В същото време темпото на движенията на работника се променя с промяната на музикалното темпо. Като че ли музиката определя добър бърз ритъм на движение. Друга поредица от експерименти върху студенти доказа, че под въздействието на музиката се променя не само работният капацитет, но също пулсът и кръвното налягане.“ Music Journal XXVll, 18 ноември 1970 г.
Дали този телесен отговор на специално програмирани музикални селекции означава, че всички ритмични музикални тонове са полезни за тялото? Напротив, въпреки че човек има присъщ афинитет към определени ритми, в мелодичния звук има някои хармонични дисонанси с неправилен ритъм, които са напълно извън хармония с естествените ритми на тялото. Такова е типичното настойчиво темпо на рокендрол музиката. Алис Енглиш Монсарат в една статия, озаглавена „Музиката – успокояваща, седативна или дивашка“, писа:
„Неправилен размер във високия глас, изсвирен с лявата ръка под настойчив равномерен ритъм с постепенно нарастваща бързина почти до точката на лудост ... е в състояние да произведе същия дезинтегриращ и почти истеричен ефект върху организма, както ако човек би се опитал да се втурне бясно в две посоки едновременно. Всеки психиатър знае, че точно това двупосочно действие на конфликтни емоционални подтици е, което спомага да се напълнят нашите психиатрични болници с разбити отломки от човечеството."
Това, което г-жа Монсарат в действителност казва, е, че за да поддържат усещане за благополучие и сътрудничество, хората не трябва да бъдат подлагани твърде много на ритми, които не са в съответствие с естествените ритми на човешкото тяло. Ако истината беше напълно известна, огромна част от недоволството на сегашните неспокойни тийнейджъри би могло да бъде проследено до това постоянно излагане на несъвместими ритми.
Стратегията за използване на чувствени апетити не е нов подход на Сатана. Той е експериментирал с емоциите на тийнейджърите почти 6000 години и е добре запознат с тяхната уязвимост. Той с удоволствие е манипулирал живота на необърнатите духовно млади хора чрез рок музиката, но е още по-доволен, когато може да вкара в църквата своята отвличаща ума, хипнотична музика. Със своята древна програма за постепенност той е успял да разруши финото усещане за точна преценка и да възпроизведе същия еротичен музикален ритъм в някои ЦАСД. Какъв триумф за дявола, когато успява да компрометира високите стандарти на църквата от последните дни! Всяко смесване на духовно и плътско предизвиква укор върху хората, които са избрани да провъзгласяват последната предупредителна вест. Единственото правилно отношение на тези, които са призовани вън от Вавилон и света, е да затворят всяка врата за измамните музикални примки на нашия голям духовен враг. Не може да има никакъв компромис с деградиращите музикални форми, които са били сатанинските средства за покваряване и унищожаване. Припомняме си Христовите думи:
„Защото това, което е високо ценено между хората, е мерзост пред Бога“ Лука16:15.
В светлината на това изявление ние трябва да се пазим дори още повече от музиката, която е станала толкова популярна в света. Само дълбокото сърдечно изживяване на любовта към Христос ще даде възможност на нашите млади хора да заемат безрезервна позиция срещу този „високо ценен“ измамен инструмент на Сатана.
“Музиката е направена от материал, който сам по себе си е най-мощният стимулант, познат сред сетивните процеси… Музиката въздейства върху нашата емоционална способност с по-голяма интензивност и бързина, отколкото продуктът на кое да е друго действие.“ стр.39.
Най-удивителният факт е, че физическите органи реагират на музиката. Тъй като тялото работи само когато мозъкът му заповяда, знаем, че музиката по някакъв начин трябва първо да достигне мозъка. Но коя част от мозъка възприема музиката? Едно от най-важните открития, направени някога в тази област, е установило, че музиката се „чува“ в тази част на мозъка, която получава стимулациите на емоциите, усещанията и чувствата. Всъщност музиката напълно заобикаля мозъчните центрове, включващи разума и интелекта. Тя не зависи от главния мозък, за да влезе в тялото. Тя влиза през таламуса, който е предавателната станция на всички емоции, усещания и чувства. Шулиан и Шоен описват това така:
„Веднъж щом стимулацията е в състояние да достигне таламуса, главният мозък автоматично е завладян и ако стимулацията продължава известно време, може да бъде създаден по-близък контакт между главния мозък и реалния свят.“ Музика и медицина, стр.270, 271.
Забележете, че музиката трябва да „продължи известно време“, за да произведе физически реакции чрез съзнателния главен мозък. Повтарящото се ударно усилване на звука чрез електрическите инструменти на рокендрола произвежда явление, което е по-добре описано, отколкото разбрано. Списание Time го описва с тези думи:
„Хипнотичният ритъм изработва странен вид магия. Много танцьори забравят за другите около себе си. Те се отдалечават от своите партньори. Задръжките отслабват, очите се изцъклят, докато изведнъж те, както изглежда, започват да плуват в море от звуци.“
Най-страшното по отношение на цялата тази тема е неустоимата атака на музиката върху емоциите и след това върху действията. Тъй като нападението се извършва чрез таламуса, човек, който слуша, ще бъде повлиян от музиката, без да взема никакви съзнателни решения по този въпрос. Ето защо лекарите са възприели музиката като нов начин за достигане на умовете на бавно развиващите се и ментално болните. Беше отворена врата за музиката, за да бъде използвана терапевтично за комуникация с емоционално неуравновесени пациенти. Дори децата аутисти са били видимо стимулирани да отговорят, понеже не е било нужно те да взимат никакво доброволно решение – музиката достига до мозъчния център просто като се възприема като звук чрез таламуса. Думите могат да не означават нищо за децата, но сензорното ниво е широко отворено от музиката, осигурявайки достъп до съзнателния мозък.
И така, този фантастичен факт за музиката, макар и полезен за достигането на хората с умствени разстройства, е предоставил на Сатана начин да се промъкне при почти всеки, който ще слуша погрешния вид музика. Без дори да го осъзнава, умът на слушателя ще клони към която и да е емоционална нагласа, която дяволът иска да включи в музикалния ритъм. Ван де Вал обобщава по този начин:
„В музиката голяма част от това, което наричаме неустоимо, е такова, защото реагираме на това сензорно-двигателно ниво на действие.“ Музиката в болницата, стр.15.
По-късно в своята книга Ван де Вал описва, как нервите предават музикалните послания към различните части на тялото:
„Звуковите вибрации, действащи върху и чрез нервната система, в ритмична последователност дават тласъци на мускулите, което ги кара да се съкращават и да привеждат нашите ръце и крака в движение. Поради своята автоматична мускулна реакция много хора правят някакви движения, когато слушат музика; защото, да останат неподвижни, би изисквало съзнателно мускулно въздържане.“ Стр. 106.
С това кратко изложение на финия психологически ефект на музиката върху мозъка и тялото, ние сме по-способни да разберем как силно изразените ритми на модерната рок музика са създали толкова голяма морална поквара сред младите. Непрестанните теми за незаконен секс, наркотици и бунт са били вложени в мозъка, създавайки емоционална нагласа за приемане на тези анормалности на поведение.
Като действа чрез таламуса, Сатана заобикаля мисловните и духовни бариери на разумното мислене и навлиза в цитаделата на ума – великия контролен център на всички човешки решения и действия. Там, в ума, Сатана разполага с оборудването, за да приведе чувствените музикални впечатления във физически действия. Чрез телеграфната мрежа на нервите, достигаща всяка част от тялото, той може да съобщи съответните команди, за да действа в съответствие с емоционалните стимулации на музиката.
Не е тайна, че някои от най-популярните рокендрол музиканти са не само свързани с наркотиците, но също и със спиритизма. Боб Ларсън е документирал изповедта на някои такива изпълнители, че техният успех е бил осигурен от сключване на завет със Сатана. Това означава, че Сатана контролира производството на музиката, както и начина на нейното свързване със слушателя. Не е за учудване тогава, че много рокендрол концерти са се превръщали в оргии на неприличие, където и изпълнителите, и слушателите са на практика емоционални пешки под сатанинския контрол.
Много от тях са защитавали ритмичната музика въз основа на това, че тя корелира с естествените ритми на тялото в произвеждане на по-координирани дейности и изпълнения. Със сигурност е вярно, че специално подбрана музика повишава работния капацитет на мускулите. В своята статия „СССР: Музика и медицина“ Леонид Мелников се спира на този забележителен факт:
„В същото време темпото на движенията на работника се променя с промяната на музикалното темпо. Като че ли музиката определя добър бърз ритъм на движение. Друга поредица от експерименти върху студенти доказа, че под въздействието на музиката се променя не само работният капацитет, но също пулсът и кръвното налягане.“ Music Journal XXVll, 18 ноември 1970 г.
Дали този телесен отговор на специално програмирани музикални селекции означава, че всички ритмични музикални тонове са полезни за тялото? Напротив, въпреки че човек има присъщ афинитет към определени ритми, в мелодичния звук има някои хармонични дисонанси с неправилен ритъм, които са напълно извън хармония с естествените ритми на тялото. Такова е типичното настойчиво темпо на рокендрол музиката. Алис Енглиш Монсарат в една статия, озаглавена „Музиката – успокояваща, седативна или дивашка“, писа:
„Неправилен размер във високия глас, изсвирен с лявата ръка под настойчив равномерен ритъм с постепенно нарастваща бързина почти до точката на лудост ... е в състояние да произведе същия дезинтегриращ и почти истеричен ефект върху организма, както ако човек би се опитал да се втурне бясно в две посоки едновременно. Всеки психиатър знае, че точно това двупосочно действие на конфликтни емоционални подтици е, което спомага да се напълнят нашите психиатрични болници с разбити отломки от човечеството."
Това, което г-жа Монсарат в действителност казва, е, че за да поддържат усещане за благополучие и сътрудничество, хората не трябва да бъдат подлагани твърде много на ритми, които не са в съответствие с естествените ритми на човешкото тяло. Ако истината беше напълно известна, огромна част от недоволството на сегашните неспокойни тийнейджъри би могло да бъде проследено до това постоянно излагане на несъвместими ритми.
Стратегията за използване на чувствени апетити не е нов подход на Сатана. Той е експериментирал с емоциите на тийнейджърите почти 6000 години и е добре запознат с тяхната уязвимост. Той с удоволствие е манипулирал живота на необърнатите духовно млади хора чрез рок музиката, но е още по-доволен, когато може да вкара в църквата своята отвличаща ума, хипнотична музика. Със своята древна програма за постепенност той е успял да разруши финото усещане за точна преценка и да възпроизведе същия еротичен музикален ритъм в някои ЦАСД. Какъв триумф за дявола, когато успява да компрометира високите стандарти на църквата от последните дни! Всяко смесване на духовно и плътско предизвиква укор върху хората, които са избрани да провъзгласяват последната предупредителна вест. Единственото правилно отношение на тези, които са призовани вън от Вавилон и света, е да затворят всяка врата за измамните музикални примки на нашия голям духовен враг. Не може да има никакъв компромис с деградиращите музикални форми, които са били сатанинските средства за покваряване и унищожаване. Припомняме си Христовите думи:
„Защото това, което е високо ценено между хората, е мерзост пред Бога“ Лука16:15.
В светлината на това изявление ние трябва да се пазим дори още повече от музиката, която е станала толкова популярна в света. Само дълбокото сърдечно изживяване на любовта към Христос ще даде възможност на нашите млади хора да заемат безрезервна позиция срещу този „високо ценен“ измамен инструмент на Сатана.
RSS Feed
