Сн: adventistbookcenter.com Глава 7
ЗАКОННО СЪЕДИНЕНИ
Опитайте се да си представите два типа семейни сцени, за да ги сравним. В един дом има три съпруги, всичките омъжени за един и същ мъж, всяка с едно или повече деца. Семействата живеят заедно и съпругът и баща на трите семейства е винаги там, за да бъде дисциплиниращ авторитет и закрила на цялото домакинство. Сега си представете друга ситуация. Един мъж е бил женен за три жени последователно. Всички те са му родили деца и са били отстранени чрез развод една след друга. Семействата живеят отделно и децата израстват под травмата на финансова и емоционална несигурност без баща.
Коя от тези измислени ситуации смятате за по-лоша? Държавният закон забранява едната, а позволява другата. Ако можехме да погледнем към всички аспекти от чисто социална и хуманна гледна точка, вероятно бихме казали, че втората сцена е по-лоша от първата. А гледайки от традиционната юдео-християнска позиция, вероятно бихме отсъдили, че по-очевидно първото семейство е в грешка.
ЗАКОННО СЪЕДИНЕНИ
Опитайте се да си представите два типа семейни сцени, за да ги сравним. В един дом има три съпруги, всичките омъжени за един и същ мъж, всяка с едно или повече деца. Семействата живеят заедно и съпругът и баща на трите семейства е винаги там, за да бъде дисциплиниращ авторитет и закрила на цялото домакинство. Сега си представете друга ситуация. Един мъж е бил женен за три жени последователно. Всички те са му родили деца и са били отстранени чрез развод една след друга. Семействата живеят отделно и децата израстват под травмата на финансова и емоционална несигурност без баща.
Коя от тези измислени ситуации смятате за по-лоша? Държавният закон забранява едната, а позволява другата. Ако можехме да погледнем към всички аспекти от чисто социална и хуманна гледна точка, вероятно бихме казали, че втората сцена е по-лоша от първата. А гледайки от традиционната юдео-християнска позиция, вероятно бихме отсъдили, че по-очевидно първото семейство е в грешка.
Разсъждавайки единствено от библейска гледна точка, има ли някаква голяма, основна морална разлика между двете ситуации? Според Писанията бракът е ангажимент за цял живот. Да се разведеш със своя невинен партньор и да се ожениш за някой друг е дори по-строго осъдено, отколкото популярната полигамия, практикувана в старозаветните дни. И двете нарушават Божия план и цел. Децата вероятно страдат повече при процедурите по развода, отколкото при полигамната ситуация, но нито една от тях не може да бъде защитавана или толерирана в светлината на откровението. Дали няколко съпруги са омъжени едновременно за един и същ мъж или последователно, волята на Бога е нарушена.
Как можем да обясним противоречието между християнската практика и библейския принцип по този въпрос? Все повече и повече църковни членове действат, сякаш няма никакви ограничения върху броя на браковете, които могат да сключат. Моралната съвест на цялата деноминация е променена и приспособена към огромната честота на разводите вътре в църквата.
Въпреки че повечето християнски организации са се съгласили формално с това, което Библията учи относно развода, изглежда е направено много малко за публикуване на тяхната позиция. Църковните служители и пастори често трябва да бъдат притискани за ясно изразяване на официалната доктринална позиция. Причината за това може да се дължи на притеснителния брой на тези, които като разведени продължават да бъдат църковни лидери с безмълвното одобрение най-малко от страна на църквата.
За съжаление, ако проблемите на развода не се разглеждат в момента, в който възникват, е невъзможно е да се решат и да се предприемат каквито и да било действия по-късно. Тъй като много такива случаи са свързани с обвинения и контра-обвинения, често неподкрепени от доказателства, пасторите не желаят да бъдат въвличани в това взривоопасно тресавище. Църковните съвети също застават надалеч от тази неприятна задача да заемат позиция срещу един от тях, който може би е бил техният уважаван бивш лидер. Като последица, проблемите се оставят неизяснени. По-лесно е да остане съмнение по този въпрос и на много виновни съпрузи се позволява безусловно членство дори след повторен брак.
Разбира се, има сложни ситуации, които изглежда не могат да бъдат решени от хора. Всеки отделен случай се характеризира със собствените си объркващи обстоятелства. Може да няма удовлетворителен отговор, който да бъде напълно справедлив и безпристрастен за всяка от участващите страни. Но каквото и действие да бъде взето от църквата, трябва да бъде в пълна хармония с библейския съвет за развода, а този съвет не е объркан или двусмислен. Исус заяви по най-категоричен начин, че само едно положение може да оправдае акта на развода и повторната женитба и това е прелюбодейството.
„А пък Аз ви казвам, че който остави жена си, освен по причина на прелюбодейство, той прелюбодейства, и който се ожени за нея когато е напусната, той прелюбодейства.“ Матей 19:9.
Моля забележете, че Христос обвинява в прелюбодейство съпруг или съпруга, който се е развел с партньора си и се е оженил за някой друг, освен ако партньорът му е бил неверен. Ако спътникът е бил виновен в блудство (от гръцки порнея – сексуална неморалност), това изключение ще даде право на невинния да се разведе и ожени повторно, без да съгрешава. Необикновено строгата позиция на Исус по този въпрос за развода е била обект на безкрайни дебати. Дори собствените Му ученици бяха удивени от безкомпромисното естество на Неговата позиция. Те казаха:
„Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да не се жени.“ Матей 19:10.
В умовете на тези ученици нямаше никаква неяснота относно това, което Исус имаше предвид. Те разбраха, че Той забранява всички разводи и повторни бракове с изключение на тези по причина на прелюбодейство. В отговор на тяхното учудване Христос потвърди, че те имаха правилно разбиране за Неговото изказване.
До неотдавна, за тяхна чест можем да кажем, повечето протестантски и католически църковни съвети са тълкували думите на Исус твърде подобно на тези ученици. За съжаление, с бързия растеж на разводите, библейската доктрина се е оказвала все по-обидна и неприятна за нарасналия брой разведени в църквата. Направени са опити от някои църкви да се преразгледат доктриналните позиции по този въпрос, включително от Църквата на адвентистите от седмия ден.
В този момент би било уместно да разгледаме извадката от съвета на Духа на пророчеството, който е водил ранната ЦАСД в твърдата библейска позиция, заета от нея по въпроса за развода.
„Жената може да бъде законно разведена със съпруга си според законите на страната и все пак да не е разведена в очите на Бога и според по-висшия закон. Има само един грях, и това е прелюбодейството, който може да постави съпруга или съпругата в положение, в което те могат да бъдат свободни от брачния обет в очите на Бога. Въпреки че законите на страната могат да им дадат развод, те все още са съпруг и съпруга според Божиите закони.“ Адвентен дом, стр.344.
„Вашите идеи по отношение на брачната връзка са били погрешни, нищо друго освен оскверняването на брачното ложе не може да разруши или да отмени брачния обет…, хората не са свободни да си правят стандарт за свой собствен закон, за да избегнат Божия закон и стандарт за праведност… Бог даде само една причина, поради която една съпруга може да напусне своя съпруг или съпругът може да напусне съпругата си и тя е прелюбодейство. Нека това становище бъде обмислено с молитва.“ Адвентен дом, стр.341, 342.
„Има много нещастни бракове, защото са били сключени набързо. Двама души обединяват интересите си пред брачния олтар с най-тържествени обети пред Бога, без преди това да преценят внимателно въпроса и да посветят време на трезво размишление и сериозна молитва. Мнозина са движени от импулс. Те не са се запознали задълбочено с поведението на другия. Не осъзнават, че щастието на техния цял живот е в риск. Ако направят грешка по този въпрос и техният брачен живот се окаже нещастен, ще трябва да го издържат по най-добрия начин, на който са способни.“ Духовни дарби, том 3, стр.120.
В един случай г-жа Уайт е дала съвет, че моралният нарушител трябва да бъде окончателно изключен от църковно членство. Подробности за моралното прегрешение не са изяснени в писмото (по-късно включено в том 1 на Свидетелствата). Препоръчаното действие показва, че някои нарушители на Божия закон трябва да се надяват на спасение извън църквата.
„Не е възможно Е. да бъде присъединен към църквата на Бога. Той се е поставил там, където не може да му бъде помогнато от църквата, където той не може да взема Господна вечеря, нито да има глас в църквата. Поставил се е там, имайки светлината и истината. Упорито е избрал своя собствен курс и е отказал да чуе изобличение. Последвал е наклонностите на своето покварено сърце и е нарушил святия закон на Бога, и е осквернил делото на настоящата истина. Ако някога се покае наистина сърдечно, църквата трябва да го остави сам. Ако отиде в небето, ще трябва сам да отиде там, без членство в църквата. Постоянното изобличение от Бога трябва завинаги да остане върху него, за да не се снижат до праха стандартите на моралността.“ Свидетелства, том 1, стр. 215.
Въз основа на такива изявления от Духа на пророчеството и недвусмислените изказвания на Христос по този въпрос беше приета и отстоявана през годините позицията, че тези, които умишлено изоставят невинен съпруг, за да влязат в брачна връзка с друг човек, ще извършат прелюбодейство. Те трябва да бъдат изключени от църквата и по–нататък, докато продължават да живеят в тази греховна връзка с някой, който Библията не им позволява да имат, те не могат да бъдат отново върнати към църковно членство. Това е в пълно съответствие с библейските изисквания за покаяние и изоставяне на греха.
„Този, който покрива греховете си, няма да успее, но този, който ги изповяда и остави, ще намери милост.“ Притчи 28:13.
Много години църквата е действала според здравите духовни принципи с минимални противоречия и раздори. Но тъй като разводите стават все по-често срещани в света, обичаи, които предизвикват разделение, започват да навлизат все повече в църквата на остатъка. Следвайки своя любим начин за атака, Сатана се намеси малко по малко в семейството на Бога със своя злосторен, пълзящ компромис. Разводи по различни небиблейски причини станаха все по-чести. По-късно виновните, повторно оженени партньори доведоха своите нови партньори и кандидатстваха за обратно приемане в църквата. Често кандидатите бяха талантливи хора, които някога служеха като уважавани лидери и служители в църквата. Събудиха се симпатии и дълбоки емоционални чувства започнаха да благоприятстват намирането на някакъв начин, те да бъдат върнати обратно в църквата.
Почти всеки може да симпатизира на добри, надарени хора, които искат кръщение, особено когато те изглеждат дълбоко искрени и посветени. Лесно е импулсивно да заемем позиция, че тези кандидати трябва да бъдат приети набързо и да им се гласуват отговорности в църквата, съответстващи на техните способности. Но трябва ли подобно решение да се направи на базата на нашите чувства или трябва да бъде направено на базата на Божието Слово? Колкото и да искаме да го игнорираме или отречем, тези хора са прелюбодействали и продължават да живеят в отношения, които Библията нарича грях. Ако Бог осъжда това състояние на нещата, може ли църквата да се осмели да дава своето одобрение?
Като ги кръщаваме и приемаме в тялото на Христос, ние гарантираме на кандидатите, че те са Божии деца и са приети от Него. Но как можем да утешим хората с това уверение, ако те все още живеят извън съгласие с Божия закон и ако Бог наистина не ги одобрява? Няма ли да им бъде предложено опасно утешение, което би могло да ги приспи във фатално приемане на несъществуваща сигурност?
Някои може да възразят срещу това действие на базата на това, че изоставянето на греха в този случай ще доведе до разрушаване на друг брак, а две грешки никога не биха могли да извършат правото. Отговорът на това възражение е, че ние не трябва да ги притискаме какво да правят относно връзката си. Ние можем и трябва да им кажем какво точно казва Библията по този въпрос. Всъщност тези хора са знаели тази истина дълго преди да се включат с готовност в прелюбодейния брак. Това е, което прави тяхната ситуация толкова сериозна. Църквата трябва ясно да им заяви, че не може да им даде никакво утешение и одобрение отвъд това, което Библията дава. Никой пастор няма никакво право да прави изключение от това, което Божието Слово учи за прелюбодейството. Църквата и нейните служители трябва да накарат тази двойка да разбере, че няма земен авторитет, който има право да отива отвъд Божия съвет; следователно те не отговарят на библейските изисквания, за да влязат в Христовото тяло.
Това не означава, че те не могат да бъдат спасени. Бог има власт в съдния ден да направи всякакви възражения, каквито иска. В Своето всезнание Той разбира мотивите и тайните обстоятелства, но не е дал на църквата правото да прави изключения, нито условия, според които тези изключения могат да се направят. Границите трябва да бъдат очертани там, където са очертани в Библията, и на емоционалните лични симпатии не трябва да се позволява да отслабят това решение.
Дори да може да се намери църковен пастор, който би приел двойката за членове на църквата, въпреки че те живеят в прелюбодейна връзка, това не би засилило шансовете им да бъдат спасени. Трябва да се изяви Божието неодобрение към греха на развода и прелюбодейството, така че да впечатли виновните за ужасната природа на това престъпление. Под осъждането на Светия Дух те ще трябва да решат, какво да правят със своя незаконен брак. Никой не бива да ги потиква да разрушат настоящия брак. Те трябва да решат какво да направят за своето собствено спасение. Каквото и да е тяхното решение, църквата трябва да ги окуражи занапред да бъдат верни, да посещават църквата и да се доверяват на Божиите милости. Но да ги приеме църквата обратно, би означавало да се промени Божието Слово, за да се отговори на нашите желания, вместо на Божиите условия.
Как можем да обясним противоречието между християнската практика и библейския принцип по този въпрос? Все повече и повече църковни членове действат, сякаш няма никакви ограничения върху броя на браковете, които могат да сключат. Моралната съвест на цялата деноминация е променена и приспособена към огромната честота на разводите вътре в църквата.
Въпреки че повечето християнски организации са се съгласили формално с това, което Библията учи относно развода, изглежда е направено много малко за публикуване на тяхната позиция. Църковните служители и пастори често трябва да бъдат притискани за ясно изразяване на официалната доктринална позиция. Причината за това може да се дължи на притеснителния брой на тези, които като разведени продължават да бъдат църковни лидери с безмълвното одобрение най-малко от страна на църквата.
За съжаление, ако проблемите на развода не се разглеждат в момента, в който възникват, е невъзможно е да се решат и да се предприемат каквито и да било действия по-късно. Тъй като много такива случаи са свързани с обвинения и контра-обвинения, често неподкрепени от доказателства, пасторите не желаят да бъдат въвличани в това взривоопасно тресавище. Църковните съвети също застават надалеч от тази неприятна задача да заемат позиция срещу един от тях, който може би е бил техният уважаван бивш лидер. Като последица, проблемите се оставят неизяснени. По-лесно е да остане съмнение по този въпрос и на много виновни съпрузи се позволява безусловно членство дори след повторен брак.
Разбира се, има сложни ситуации, които изглежда не могат да бъдат решени от хора. Всеки отделен случай се характеризира със собствените си объркващи обстоятелства. Може да няма удовлетворителен отговор, който да бъде напълно справедлив и безпристрастен за всяка от участващите страни. Но каквото и действие да бъде взето от църквата, трябва да бъде в пълна хармония с библейския съвет за развода, а този съвет не е объркан или двусмислен. Исус заяви по най-категоричен начин, че само едно положение може да оправдае акта на развода и повторната женитба и това е прелюбодейството.
„А пък Аз ви казвам, че който остави жена си, освен по причина на прелюбодейство, той прелюбодейства, и който се ожени за нея когато е напусната, той прелюбодейства.“ Матей 19:9.
Моля забележете, че Христос обвинява в прелюбодейство съпруг или съпруга, който се е развел с партньора си и се е оженил за някой друг, освен ако партньорът му е бил неверен. Ако спътникът е бил виновен в блудство (от гръцки порнея – сексуална неморалност), това изключение ще даде право на невинния да се разведе и ожени повторно, без да съгрешава. Необикновено строгата позиция на Исус по този въпрос за развода е била обект на безкрайни дебати. Дори собствените Му ученици бяха удивени от безкомпромисното естество на Неговата позиция. Те казаха:
„Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да не се жени.“ Матей 19:10.
В умовете на тези ученици нямаше никаква неяснота относно това, което Исус имаше предвид. Те разбраха, че Той забранява всички разводи и повторни бракове с изключение на тези по причина на прелюбодейство. В отговор на тяхното учудване Христос потвърди, че те имаха правилно разбиране за Неговото изказване.
До неотдавна, за тяхна чест можем да кажем, повечето протестантски и католически църковни съвети са тълкували думите на Исус твърде подобно на тези ученици. За съжаление, с бързия растеж на разводите, библейската доктрина се е оказвала все по-обидна и неприятна за нарасналия брой разведени в църквата. Направени са опити от някои църкви да се преразгледат доктриналните позиции по този въпрос, включително от Църквата на адвентистите от седмия ден.
В този момент би било уместно да разгледаме извадката от съвета на Духа на пророчеството, който е водил ранната ЦАСД в твърдата библейска позиция, заета от нея по въпроса за развода.
„Жената може да бъде законно разведена със съпруга си според законите на страната и все пак да не е разведена в очите на Бога и според по-висшия закон. Има само един грях, и това е прелюбодейството, който може да постави съпруга или съпругата в положение, в което те могат да бъдат свободни от брачния обет в очите на Бога. Въпреки че законите на страната могат да им дадат развод, те все още са съпруг и съпруга според Божиите закони.“ Адвентен дом, стр.344.
„Вашите идеи по отношение на брачната връзка са били погрешни, нищо друго освен оскверняването на брачното ложе не може да разруши или да отмени брачния обет…, хората не са свободни да си правят стандарт за свой собствен закон, за да избегнат Божия закон и стандарт за праведност… Бог даде само една причина, поради която една съпруга може да напусне своя съпруг или съпругът може да напусне съпругата си и тя е прелюбодейство. Нека това становище бъде обмислено с молитва.“ Адвентен дом, стр.341, 342.
„Има много нещастни бракове, защото са били сключени набързо. Двама души обединяват интересите си пред брачния олтар с най-тържествени обети пред Бога, без преди това да преценят внимателно въпроса и да посветят време на трезво размишление и сериозна молитва. Мнозина са движени от импулс. Те не са се запознали задълбочено с поведението на другия. Не осъзнават, че щастието на техния цял живот е в риск. Ако направят грешка по този въпрос и техният брачен живот се окаже нещастен, ще трябва да го издържат по най-добрия начин, на който са способни.“ Духовни дарби, том 3, стр.120.
В един случай г-жа Уайт е дала съвет, че моралният нарушител трябва да бъде окончателно изключен от църковно членство. Подробности за моралното прегрешение не са изяснени в писмото (по-късно включено в том 1 на Свидетелствата). Препоръчаното действие показва, че някои нарушители на Божия закон трябва да се надяват на спасение извън църквата.
„Не е възможно Е. да бъде присъединен към църквата на Бога. Той се е поставил там, където не може да му бъде помогнато от църквата, където той не може да взема Господна вечеря, нито да има глас в църквата. Поставил се е там, имайки светлината и истината. Упорито е избрал своя собствен курс и е отказал да чуе изобличение. Последвал е наклонностите на своето покварено сърце и е нарушил святия закон на Бога, и е осквернил делото на настоящата истина. Ако някога се покае наистина сърдечно, църквата трябва да го остави сам. Ако отиде в небето, ще трябва сам да отиде там, без членство в църквата. Постоянното изобличение от Бога трябва завинаги да остане върху него, за да не се снижат до праха стандартите на моралността.“ Свидетелства, том 1, стр. 215.
Въз основа на такива изявления от Духа на пророчеството и недвусмислените изказвания на Христос по този въпрос беше приета и отстоявана през годините позицията, че тези, които умишлено изоставят невинен съпруг, за да влязат в брачна връзка с друг човек, ще извършат прелюбодейство. Те трябва да бъдат изключени от църквата и по–нататък, докато продължават да живеят в тази греховна връзка с някой, който Библията не им позволява да имат, те не могат да бъдат отново върнати към църковно членство. Това е в пълно съответствие с библейските изисквания за покаяние и изоставяне на греха.
„Този, който покрива греховете си, няма да успее, но този, който ги изповяда и остави, ще намери милост.“ Притчи 28:13.
Много години църквата е действала според здравите духовни принципи с минимални противоречия и раздори. Но тъй като разводите стават все по-често срещани в света, обичаи, които предизвикват разделение, започват да навлизат все повече в църквата на остатъка. Следвайки своя любим начин за атака, Сатана се намеси малко по малко в семейството на Бога със своя злосторен, пълзящ компромис. Разводи по различни небиблейски причини станаха все по-чести. По-късно виновните, повторно оженени партньори доведоха своите нови партньори и кандидатстваха за обратно приемане в църквата. Често кандидатите бяха талантливи хора, които някога служеха като уважавани лидери и служители в църквата. Събудиха се симпатии и дълбоки емоционални чувства започнаха да благоприятстват намирането на някакъв начин, те да бъдат върнати обратно в църквата.
Почти всеки може да симпатизира на добри, надарени хора, които искат кръщение, особено когато те изглеждат дълбоко искрени и посветени. Лесно е импулсивно да заемем позиция, че тези кандидати трябва да бъдат приети набързо и да им се гласуват отговорности в църквата, съответстващи на техните способности. Но трябва ли подобно решение да се направи на базата на нашите чувства или трябва да бъде направено на базата на Божието Слово? Колкото и да искаме да го игнорираме или отречем, тези хора са прелюбодействали и продължават да живеят в отношения, които Библията нарича грях. Ако Бог осъжда това състояние на нещата, може ли църквата да се осмели да дава своето одобрение?
Като ги кръщаваме и приемаме в тялото на Христос, ние гарантираме на кандидатите, че те са Божии деца и са приети от Него. Но как можем да утешим хората с това уверение, ако те все още живеят извън съгласие с Божия закон и ако Бог наистина не ги одобрява? Няма ли да им бъде предложено опасно утешение, което би могло да ги приспи във фатално приемане на несъществуваща сигурност?
Някои може да възразят срещу това действие на базата на това, че изоставянето на греха в този случай ще доведе до разрушаване на друг брак, а две грешки никога не биха могли да извършат правото. Отговорът на това възражение е, че ние не трябва да ги притискаме какво да правят относно връзката си. Ние можем и трябва да им кажем какво точно казва Библията по този въпрос. Всъщност тези хора са знаели тази истина дълго преди да се включат с готовност в прелюбодейния брак. Това е, което прави тяхната ситуация толкова сериозна. Църквата трябва ясно да им заяви, че не може да им даде никакво утешение и одобрение отвъд това, което Библията дава. Никой пастор няма никакво право да прави изключение от това, което Божието Слово учи за прелюбодейството. Църквата и нейните служители трябва да накарат тази двойка да разбере, че няма земен авторитет, който има право да отива отвъд Божия съвет; следователно те не отговарят на библейските изисквания, за да влязат в Христовото тяло.
Това не означава, че те не могат да бъдат спасени. Бог има власт в съдния ден да направи всякакви възражения, каквито иска. В Своето всезнание Той разбира мотивите и тайните обстоятелства, но не е дал на църквата правото да прави изключения, нито условия, според които тези изключения могат да се направят. Границите трябва да бъдат очертани там, където са очертани в Библията, и на емоционалните лични симпатии не трябва да се позволява да отслабят това решение.
Дори да може да се намери църковен пастор, който би приел двойката за членове на църквата, въпреки че те живеят в прелюбодейна връзка, това не би засилило шансовете им да бъдат спасени. Трябва да се изяви Божието неодобрение към греха на развода и прелюбодейството, така че да впечатли виновните за ужасната природа на това престъпление. Под осъждането на Светия Дух те ще трябва да решат, какво да правят със своя незаконен брак. Никой не бива да ги потиква да разрушат настоящия брак. Те трябва да решат какво да направят за своето собствено спасение. Каквото и да е тяхното решение, църквата трябва да ги окуражи занапред да бъдат верни, да посещават църквата и да се доверяват на Божиите милости. Но да ги приеме църквата обратно, би означавало да се промени Божието Слово, за да се отговори на нашите желания, вместо на Божиите условия.
RSS Feed
