В това изследване ще видим как Бог избра да разкрие неща за небесното семейство чрез друг процес освен дадените в Писанието откровения. Това е природен процес. Ще разглеждаме историята на Адам и Ева – една история, която вероятно е позната на много от нас. Но ще видим дали в историята се съдържат повече уроци, които вероятно първоначално не сме забелязали – уроци в контекста на това как Бог избираше да установи небесните принципи в творенията, които създаде на земята, в семейството на земята.
Докато разглеждаме историята на Адам и Ева, вече открихме, че в Библията Бог е открил информацията, която ни съобщава как действа небесното семейство. Видяхме, че Исус беше главният Учител в този процес. Исус, Божието Слово, беше Този, Който говореше из Писанието като разкриваше на човешкия род принципите, според които действа небето като семейство, кой е негов Глава, кой го крепи и как Бог изпълва всичките Си творения с пълнота на благословения с радост, любов и мир.
Бог има още една книга, чрез която също е избрал да разкрива неща за Себе Си. Тази книга е спомената в Писанието в следващите стихове. Нека прочетем и видим какво има да каже Библията в Псалм 19:1-3. Библията казва
„Небесата разказват за славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им...“
Книгата, за която говорим и която споменаваме, е книгата на природата. Книгата на природата е това, чрез което Бог избра да ни се разкрие, освен чрез Писанието. Книгата на природата беше всъщност първоначалната книга, чрез която Бог избра да се разкрие. Адам и Ева, когато бяха заобиколени навсякъде около себе си от красотите на творението, нещата на природата бяха начинът, по който Бог им говореше за любовта Си. Именно чрез природата Бог разкри, че е Бог на съвършената любов. Всичко беше красиво. Всичко разкриваше истината за Божия характер и принципите на действие на небето.
За съжаление, в следствие на греха природата е променена. Сега природата съдържа елемент на бунт и дисхармония. Природата вече не разкрива цялостно и съвършено Божиите принципи. Сега тя разкрива също и принципите на царството на Сатана.
Именно поради тази причина Бог ни даде ясно откровение в словата на Писанието. Затова, когато погледнем учебника на природата, е необходимо да гледаме на природата и да можем да я тълкуваме в светлината на онова, което има да каже Писанието. Необходимо е да използваме Писанието, за да ни направлява докато разглеждаме природата, за да разберем от него уроците, които Бог е вложил там, и да оставим настрана или надалеч уроците, които неприятелят е изопачил в природата.
Забележете как Йов ни дава заръка относно съветването с тази книга на природата, в Йов 12:7-9. Библията казва:
„Но попитай сега животните и те ще те научат, и въздушните птици - и ще ти кажат; или говори на земята - и тя ще те научи, и морските риби ще ти изявят. От всички тези кой не разбира, че ръката на Господа е сторила това?“
Тук Йов казва, че Бог, като Източника на творението, е изявен ясно в нещата от природата. Всичко говори за Бога като за Създателя. Така стояха нещата първоначално в един съвършен свят. И така все още стоят те до голяма степен с помощта на боговдъхновения доклад в Писанието, който ни помага да разберем природата правилно. Виждате ли, книгата на природата служи като учебник. Тя служи за книга с илюстрации за нещата, които се съдържат в Писанието.
Когато самият аз учех в училище и изследвах медицинските грижи, имаше един жизненоважен предмет, който беше необходимо да уча – това беше предметът с название „Анатомия и физиология“. По Анатомия и физиология трябваше да научим за човешките органи и системи и за това как действат те. Трябваше да четем големи текстове, обясняващи всеки един орган и това как работят те, как функционират те, а също и различните им начини на действие. Но от време на време в книгата попадахме на илюстрация. Тази илюстрация беше картинно представяне на това как изглеждаха думите. Тя беше картинно представяне на това за какво говореха думите. Тя поставяше всичко в перспектива по начин, който можехме да видим. Оценявах тези илюстрации, защото те ми помагаха да разбера по-добре думите.
По същия начин Бог ни е предоставил учебник, наречен „Библия“. Но Бог има също и книга с илюстрации – книгата на природата. В книгата на природата виждаме илюстрация на библейските принципи. Въпреки че тя е опетнена и деформирана от греха, ние все още можем да ги разпознаем с помощта на Светия Дух. Ето защо е жизненоважно за нас да погледнем книгата с илюстрации, за да видим как е избрал Бог да онагледи небесните принципи в света. Нека видим как Павел ни съветва и казва да правим това. Той ни дава съвет да правим това в Римляни 1:20:
„Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.“
Тук Павел казва, че можем да разберем за Божията сила и Божественост чрез творенията. Толкова ясно е това откровение, че (както казва Павел) то може да ни остави без извинение. Можем да разберем повече за Божия характер, можем да разберем повече за Божието естество като разглеждаме нещата, които е сътворил. Това е особено вярно, когато погледнем точно това нещо, за което Бог каза, че беше направено по собствените Му образ и подобие, а именно: сътворението на човека и по-конкретно на Адам и Ева.
Виждате ли, при сътворяването на Адам и Ева Бог възнамери да разкрие уроци за самия Себе Си, за да разберем Неговата сила и Божественост. Виждате ли, този аспект е толкова важен и е необходимо да го имаме предвид докато изучаваме историята на Адам и Ева и виждаме какви принципи във връзка с небесното царство е избрал Бог да вложи в земното семейство, така че никой да не го разбере погрешно. Нека видим какво какво казва Писанието по този въпрос. Ще започнем с 1 Тимотей 2:13. Там Библията казва просто:
„Защото първо Адам беше създаден, а после Ева.“
Това е един много кратък, прост стих – стих, който всички ние знаем. Но въпросът, който искам да си зададем, е следният: защо Адам беше създаден първи, а след това Ева? Има ли този факт някакво значение за нас днес, които живеем около шест хиляди години след това събитие?
Има ли някаква актуалност за нас това защо Бог създаде първо Адам, а след това Ева. Ако зададем въпроса дали беше възможно Бог да създаде Адам и Ева заедно, по едно и също време, отговорът ще бъде едно очевидно „да“. Но Бог не направи това. Каква е причината? Помнете, че Бог е вложил в природата неща и уроци, за да ни научи на истини за Себе Си. Всичко, което Бог прави, има стоящи в основата си цел и причина. Целта и причината са за да можем ние, като гледаме нещата от природата, да научим още за Неговата сила и Божественост. Нека видим как Писанието ни разкрива отговори на въпроса защо Адам беше създаден първи и след това Ева, и как това ще ни помогне тогава да разберем как ние можем да изпълняваме тези принципи в собствените си семейства днес. В 1 Коринтяни 11:3 Писанието ни разкрива една много интересна система на действие. Това е паралел между небето и земята. Забележете какво ни казва Павел:
„Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.“
Тук Павел прави паралел и аналогия. Той говори за водителство. Трябва да помним, че Той не говори за равенство. Той говори за позиции и функции, свързани със семейството. Той казва, че главата на всеки мъж е Христос. Тогава казва, че главата на жената е...? Мъжът, и главата на Христос е Бог. Тук Павел прави аналогия и точно върху това искам да се съсредоточим. Съществува паралелна връзка между жената и мъжа, като мъжът е главата, и между Христос и Отец, като Отец е Главата. Този аспект ни потвърждава, че когато бяха създадени хората, те бяха създадени така, че да отразяват Божествения образец, Божественият образец, съществуващ в небето. Искам да погледнем това малко по-отблизо.
Защо мъжът е главата на жената? Защо Бог създаде човека така? Защо Бог постави човека за глава, за авторитет над жената? Библията ни дава отговора и той е доста интригуващ, докато го четем в същата глава – 1 Коринтяни 11:10. Там се казва:
„Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт заради ангелите.“
Не е ли интересно? Библията ни казва, че причината, поради която една жена има белег за власт, или авторитет, на главата си, т.е. съпруга й, мъжа, причината за това е поради ангелите. Ами, това обяснява всичко, нали? Ако сте озадачени от стиха, не сте единствените. Самият аз бях много озадачен първия път, когато прочетох този стих. Какво общо имат ангелите с мъжа и жената и особено с връзката между мъжа и жената, като мъжът е главата? Необходимо е да видим как можем да отговорим на този въпрос. Помнете: всичко, което Бог прави, има предназначение. Всичко, което Бог създаде, и начинът, по който го създаде, имат предназначение. Предназначението е да разкрие още за Себе Си. Тук виждаме споменаване на ангелите. Необходимо е набързо да направим преглед и да видим какво се случваше сред ангелите преди създаването на човека. Вече разгледахме това, но набързо ще направим преглед.
В небето Луцифер беше сред ангелите. Той беше съвършен и щастлив в небесното семейство. Но Луцифер започна да промъква и хвърля съмнения. Той започна да поддържа представи, че небесното семейство вероятно не беше структурирано по най-добрия начин. Той искаше да реорганизира небесното семейство. Той искаше да постави себе си в положение на равенство с Бога и с Неговия Син, Исус Христос. Той отправи пряко нападение против Христос, защото Христос заемаше това положение по естество. Толкова голям успех постигна Луцифер в споделянето на представите си, че цяла трета от ангелите бяха убедени да се присъединят към него. Като се присъединиха към него, те бяха повярвали на лъжите му. Виждате ли, Луцифер оспорваше самата основа на структурата на небесното семейство. Той оспорваше положението на Отец и Сина, оспорваше онова, което сплотяваше всичко - това, че Отец беше Главата, върховната Глава на всички, а Синът беше Единородният Син, Князът и свързващото звено във веригата, което сплотява всичко. Той оспорваше самата основа на връзката, която сплотява всичко.
Именно поради тази причина Бог избра да отговори на обвиненията на Сатана. Луцифер постигна успех в това да измами една трета от ангелите и в небето избухна война, и Писанието ни казва, че Луцифер и ангелите му били изхвърлени. Ангелите, които отказаха да признаят Божията мъдрост в установяването на небесното семейство по начин, който щеше да гарантира щастието на всички, се отстраниха сами от Божието благословение и в крайна сметка бяха изхвърлени от небето. Ангелите, които избраха да останат верни на Божиите принципи като възлагаха доверие на Неговата мъдрост за това, че системата на управлението на небето, при която Отец е Главата и Синът заема положението, в което се намира, беше безопасна и сигурна за тях, останаха верни.
Но има нещо, което последва от оспорванията на Луцифер. Виждате, ангелите, които останаха верни, сега имаха въпроси в ума си. Виждате ли, въпросите, повдигнати от Луцифер, имаха нужда от отговори. Те бяха останали верни, но сега имаха неща, за които да мислят. Защо небесното управление беше установено по този начин? Как щеше да отговори Бог на тези въпроси? Как щеше Бог да премахне всяка причина за съмнение сред Своите творения, така че всички да бъдат щастливи? Отговорът се състои в едва следващия творчески проект, който се намираше в Божиите планове. Следващият творчески проект се оказва сътворението на една много уникална и специална раса, наречени „човешки същества“. В земното семейство Бог щеше да създаде като илюстрация и чрез наблюдение отговор, който щеше да покаже на всички наблюдаващи, включително и на ангелите, как беше установено небето и как това установление е най-безопасното и най-доброто установление за щастието на всички.
Виждате ли, Бог нямаше да отговори на обвиненията на Луцифер само с думи. Бог щеше да илюстрира небесните принципи на действие и тази илюстрация щеше да бъде разкрита в сътворяването на Адам и Ева. Адам и Ева щяха да бъдат отговорът на обвиненията на Луцифер против небесното семейство. Именно поради тази причина Библията казва, че мъжът беше направен глава на жената заради ангелите. Виждате ли, ангелите наблюдаваха отблизо докато Бог създаваше Адам първи, а след това Ева. И като правеше това Бог разкриваше принципите, които поддържат и скрепяват Небето.
Нека погледнем историята на Адам и Ева като имаме предвид този контекст, при който ангелите са тихи наблюдатели и научават уроци за управлението, което Луцифер беше поставил под въпрос като беше нападнал положението и идентичността на Бога и скъпия Негов Син. Знаем какво казва Бог в Библията в Битие 1:26:
„Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.“
Това е един чуден текст. Той разкрива пряк принцип на хармония, връзка
и симетрия между човечеството и Бога. Знаем, че тук, в началото, Бог говореше на Своя Син, Който беше с Него от началото. Бог Отец беше Този, Който каза на Сина Си:
„Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.“
„Да създадем човека така, че да отразява Твоето положение и Моето положение. Нека ги създадем по такъв начин, че на земята те да имат умален модел на това какви са нещата в небето.“
И това ще послужи да се илюстрират на цялата наблюдаваща вселена и особено на ангелите, а също и на земното семейство, което тъкмо е създадено, принципите на това какво е небето.
Затова Адам и Ева бяха създадени по образа и подобието на Отец и Сина. Това е жизненоважен момент, който да помним, защото ангелите наблюдаваха това. Когато Библията говори за това, че човечеството е сътворено по образа и подобието на Бога, тя не говори само на физическо ниво. Виждате ли, човекът наистина изглежда като Бога, физически, като не вземаме под внимание половите различия. Не говорим за пола, когато говорим за това, че човекът беше създаден по Божия образ, а говорим за общите физически характеристики на мъжа и жената. Те трябваше да отразяват образеца – Бога. И не само това, но и духовния аспект на човека, човекът в своето нравствено естество, в духа си, също беше по Божиите образ и подобие. Но обърнете внимание тук, че Бог говореше на Сина Си, когато каза:
„Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие“.
И човекът беше създаден мъж и жена. С други думи, мъжът и жената и връзката, която поддържат заедно мъжът и жената, също беше по Божиите образ и подобие. Виждате ли, човечеството беше създадено по Божиите образ и подобие на няколко нива.
Нивото на взаимоотношенията е аспект, за който вероятно не се говори често или не се забелязва. Връзката между Адам и Ева беше по образа и подобието на връзката между Отец и Сина. Ето защо когато създаде човечеството, Бог създаде двама – първо единия, а след това другия. Това отразява изначалния Създател – Отец и Неговия Син. Предстои да изследваме това малко по-отблизо. Забележете как в продължение Писанието казва в Битие 1:27:
„И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“
Тук виждаме, че мъжът и жената бяха по Божия образ. Библията казва:
„Бог създаде човека... мъж и жена ги създаде.“
Това „ги“ също отразява оригиналното „Ги“ - Отец и Сина. Имайте предвид: кой наблюдава ставащите неща много внимателно? Ангелите. Ангелите получават потвърждение и по-дълбоко разбиране на принципите на това как се ръководи небесното управление, за това как е установено небесното семейство. Затова Бог създаде първо Адам, както видяхме. В този модел е необходимо да помним паралела, който ни разкри Павел. Видяхме в 1 Коринтяни 11 гл., че Библията казва:
„...глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.“
Тук виждаме паралелна връзка, която ни дава малко по-дълбоко разбиране за това кой кого трябваше да отразява. С други думи, мъжът беше създаден да отразява положението, функцията и ролята на Отец. Той беше направен глава, точно както Отец е Глава. А жената беше създадена да отразява положението, функцията и ролята на Сина. Този аспект е представен в създаването на Адам и Ева, с цел да бъдат научени не само ангелите и вселената, но особено човечеството. Когато беше сътворен Адам, той беше създаден първи. Той беше създаден да отразява положението и функцията на Отец. Помнете: Отец е Главата на небесното семейство. Затова Адам щеше да бъде направен глава на земното семейство. Отец е Царят на небесното семейство. Адам щеше да бъде направен цар на земното семейство.
Забележете някои от тези показани паралели, които ще ни покажат тези образ и подобие, които Бог вложи в Адам, за да отразява по-конкретно положението на Отец. В Битие 2:7 Библията казва:
„И Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.“
Тук виждаме, че Адам беше създаден от пръст и Бог [тук действащото лице беше Христос] вдъхна в ноздрите му жизнено дихание. Това е Духът на живота, Светия Дух, чрез който Христос сплотява всичко. Виждате ли, Адам беше член на небесното семейство. И като член на небесното семейство той получи от Бога Духа на живота. В него се съдържаше всяка пълнота на благословението. Адам беше създаден също така да се намира в уникалното положение на отразяване положението на Отец. Както казахме, Отец е както Баща, така и Цар.
Забележете какво разкрива в продължение Библията докато продължим да четем, в Битие 2:19. Там се казва:
„И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име човекът назовеше всяко одушевено същество, това име му остана.“
Това е интересен доклад. Бог заведе всички животни, за да им постави Адам имена. Защо Бог правеше това на Адам? Причината е, че Адам изявяваше отражението на положението на Отец. Виждате ли, в Ефесяни 3:14, 15 Библията казва:
„Затова прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос, от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята.“
Всеки род на небесата и на земята носи името си от Отец. Когато Бог създаде Адам, Той показваше, че Адам ще отразява собственото Му положение. Затова Той накара Адам да постави имена на всичките животни. Животните, творенията, жителите на това ново царство, биват именувани от своя цар, Адам. Това илюстрира също така, че Адам притежаваше самите Дух и ум на Бога. То показваше, че на духовно ниво Адам мислеше по същия начин, по който мисли Бог. Помнете: кой наблюдава всичко, което се случваше? Ангелите. Докато ангелите наблюдаваха Адам и Бог довеждаше пред Адам животно и Бог казваше, например
„Адаме, какво е това?“,
Адам казваше:
„Ами, това е крава.“
При даването на името, Адам показваше разбиране за функцията и ролята на всяко творение. Името беше подходящо име за всяко животно.
„Адаме, какво е това?“ казваше Бог.
„Това е слон.“
И Бог вероятно казваше: „Точно това мислех Аз.“
Или: „Тъкмо такива са Моите мисли.“
Или: „Аз бих го нарекъл по същия начин.“
Виждате ли, Бог изявяваше на ангелите способността на Адам да мисли на ниво, подобно на Божието. Адам беше изява за ангелите в това, че притежаваше положението на цар и владетел над земята, за да отразява положението на Бога. Това се потвърждава също и във факта, че Писанието го разкрива в Псалм 8:6. Там се казва:
„Поставил си го [става дума за човека] господар над делата на ръцете Си; всичко си подчинил под краката му.“
Всичко беше поставено под краката на Адам. Той беше направен цар понеже отразява положението на Отец като Царя. Ето защо в Писанието се казва:
„Адам беше създаден първи.“
Той отразява положението на Отец, Който е Главата, притежаваща първенство, и върховният Цар на небесното семейство. Този факт показва, че Бог е Източникът. Той е Източникът на живота. Той е Източникът на живота за всички. Той беше Източникът на живота за Адам. И когато Бог създаде Адам, Той вдъхна в ноздрите му жизнено дихание. Той постави вътре в Адам живот. И като правеше това Той правеше Адам нагледен урок в умален мащаб, за да изяви какво е Небето. Виждате ли, когато Бог щеше да създаде още творения, Той щеше да употреби живота, който вече беше поставил в Адам. Именно животът на Адам, който му даде Бог, щеше да продължи в размножаването на расата като така се онагледяваше това, че Адам, както Отец, е източник – не сам по себе си, но като приемник на Бога. Той онагледяваше принципите на небесното царство.
Това се представя в следващия аспект на историята, когато Бог стигна до сътворяването на Ева. Когато Бог създаде Ева, Той направи нещо много специално и уникално. Бог извърши едва първата операция, записана в Писанието. Бог приспа Адам и взе от страната му ребро. И Писанието ни съобщава следното – Битие 2:21, 22:
„Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.“
Това е много интересен случай. Имайте предвид докато разглеждаме сътворяването на жената, че тя трябваше да представя положението, функцията и ролята на Божия Син. Погледнахме главите – Адам и Отец – и видяхме паралелите между тях. Сега разглеждаме Ева, която трябваше да представя положението на Сина, защото Отец и Синът създадоха мъжа и жената по Своя образ и Своето подобие. Библията употребява една много уникална дума, когато говори за създаването на Ева. Библията казва, че Той „създаде жената“. Ако погледнем бележките в полето, ще открием, че се казва, че думата „създаде“ всъщност означава „съгради“. Виждате ли, Ева беше „съградена“. Ева не беше създадена от нищото. Ева не беше създадена по какъвто и да е подобен на създаването на другите творения или на Адам начин. Ева беше всъщност „съградена“. И градивните елементи, или материалът, от които беше съградена тя, дойдоха от Адам. Интересно е, че това отразява положението на Сина. Забележете, че с това, че е създадена и „съградена“ от Адам, тя заема положение, което не се заема от никого другиго. Тя е уникална в начина, по който дойде в съществуване. Тя е единственото същество, което дойде в съществуване така. Докато ангелите наблюдаваха, те виждаха паралелите между Ева и положението, което заема Божият Син. Забележете как това беше показано ясно в Битие 2:23:
„А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото беше взета от Мъжа.“
Библията казва, че тя е наречена Жена, защото е „взета от Мъжа“. Ето откъде дойде тя. Мъжът беше нейният източник. И градивните елементи и материалът, от които беше изградена тя, бяха тези на мъжа, което я правеше кост от костите му и плът от плътта му. Това я прави равна. Виждате ли, тя е равна, защото по естество наследи от човека самото му естество. Тя беше създадена по уникален начин. Тя притежава самото естество на Адам, равна на него по естество. Но обърнете внимание също така на това, че тя притежава различна функция и роля спрямо Адам в земното семейство. Тя трябва да отразява положението на Сина, Който също е равен по естество на Бога и при все това притежава различни роля, функция и отговорност в небесното семейство. Ева е описана с думи като направена от човека. Тя „излезе“ от Адам. Бог я взе от Адам, което е най-голямото доказателство за факта, че тя притежава естеството на човека, т.е. човешкото естество. Знаете, че точно това беше нещото, което вече открихме за Божия Син. Писанието ни разкрива, че Христос беше роден. Забележете какво се казва в Притчи 8:24, 25:
„Родих се, когато не съществуваха бездните, когато нямаше извори, пълни с вода. Преди да се поставят планините, преди хълмовете - аз бях родена.“
Христос беше роден от Отец. Той наследи от Отец самото Му естество, което Го прави равен на Бога. Виждате ли, Бог, при създаването на Адам и особено сега на Ева онагледяваше този момент с цел ангелите да видят и разберат, а също и за нас. Знаете ли, никой от ангелите не присъстваше, когато Христос беше роден от Отец. Това е събитие, което се състоя преди да беше създадено каквото и да е, защото всичко беше сътворено чрез Него. Сега в историята на Адам и Ева Бог онагледява какви принципи се включваха във факта, че Синът беше роден от Него. Ключовият за разбиране принцип е, че Синът притежава по естество самата субстанция на Бога. Той е Бог по естество. Дотолкова, че в Евреи 1:3 Писанието казва:
„Който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ...“
Христос, поради това, че е роден, е отпечатъкът на съществото на Отец, сиянието на Неговите царственост и слава. Ева беше взета от Адам и тя е кост от костите му и плът от плътта му.
Виждате ли, ангелите си водеха бележки. Ангелите научаваха на земята малко за това какви са някои неща на небето, които те не бяха видели. Бог даваше илюстрация в умален мащаб. И помнете, че това е илюстрация в умален мащаб – това не е съвършено възпроизвеждане, но ни представя принципи и прозрения за това как стояха нещата. Именно поради тази причина Бог създаде първо Адам и след това Ева – защото Адам беше като Отец, а Ева беше като Сина. И връзката между Адам и Ева – като той е главата, а тя е съпругата, помощницата, беше също илюстрация на връзката между Отец и Сина. Забележете как Бог изявява факта, че Адам и Ева са равни по естество – като ги съчетава в брак. В тази едва първа сватба, записана някога, четем следното – Битие 2:24:
„Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“
Мъжът и жената бяха бракосъчетани. Кои бяха сватбените гостите на тази чудна церемония? Това бяха ангелите – ангелите, които наблюдаваха чудното създаване на Адам и Ева. Сега Бог изявява на ангелите, че и двамата са равни по естество, като ги бракосъчетава, като ги съединява и казва, че те двамата ще станат една плът. Единството между Адам и Ева е единство на естество. И двамата притежават същото естество. Това трябваше да бъде един хармоничен, щастлив съюз, който да отразява съюза между Отец и Сина. Забележете как се представя това в Йоан 17:21:
„...да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.“
Същото единство, което съществува между Отец и Сина, Христос желае да съществува сред Неговите последователи. Същото това единство между Отец и Сина беше онагледено в съюза на Адам и Ева – не на физическо ниво, а в Духа. Виждате ли, физическото представя духовното. Адам и Ева бяха една плът. Забележете как Библията ни разкрива съюза между Отец и Сина, когато ние навлезем в съюз с Христос, в 1 Коринтяни 6:17. Там се казва:
„Но който се съединява с Господа, е един дух с Него.“
Който се съединява с Господа, е един дух с Него. Адам и Ева бяха една плът, и тази плът, първоначално, беше тази на Адам. Тя беше ребро, взето от него. Отец и Синът са един Дух. Защото когато сме съединени с Христос, ние ставаме едно с Него, точно както Той е с Отец. Той и Отец са едно по Дух, а Източникът на този Дух е Отец. Именно Божият Дух, който струи чрез Христос, съединява цялото творение. Помнете: нагледният урок, който разглеждаме, не се простира до пола. Трябва да помним това, за да можем правилно да разберем принципите, които Бог разкрива. Съюзът между Отец и Сина е разкрит в думите на Исус, Който каза:
„Аз и Отец сме едно“ (Йоан 10:30).
Те са едно по това, че споделят същия Дух, същото Божествено естество, точно както Адам и Ева са една плът. Обърнете как това се представя допълнително в Битие 3:20:
„И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.“
Тук виждаме още една илюстрация на положението на Адам като глава – положението на Адам в отражение на положението на Отец. Кой дава на Ева името ѝ? Тя получава името си и бива именувана от Адам, точно както всеки род на небесата и на земята носи името си от Отец. Виждате ли, Отец беше Този, Който даде име на цялото земно семейство. Трябва да помним това. Това е начинът, по който цялото земно семейство получи идентичност от Отец. Но в индивидуален план Бог даде на Адам прерогатива и властта да именува не само животните, но също и Ева – като отражение на собственото Му положение. Виждате ли, Бог илюстрираше ясно принципите, според които действа небето. Ева, припомнете си, отразява положението на Сина. Това се посочва в името, което ѝ даде Адам – Ева, „Майка на всички живи“. Виждате ли, всяко живо човешко същество, което щеше да дойде на този свят, щеше да дойде директно чрез посредничеството на Ева.
Обърнете особено внимание на паралела, защото това отразява Отец и Сина. Адам и Ева щяха да се съединят в един съюз на любов и това щеше да породи още живот. Този живот щеше да дойде директно чрез Ева. Ето затова тя е наречена „Майка на всички живи“. Тя беше пътят, чрез който щяха да дойдат още творения – деца в земното семейство. Това е пряк паралел на това какви са нещата в небето – не по точно същия начин, по който се състоят нещата, но относно принципа на заеманите положения. Забележете как Писанието разкрива за Христос, че Той е Този (прекият Посредник), чрез Когото влиза в съществуване всичко – в Колосяни 1:15, 16:
„...и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар; понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено...“
Всичко влиза в съществуване чрез прякото посредничество на Сина. Отец и Синът, в любов, избират да дарят живот и да създадат още творения и същества. Това се случва директно чрез посредничеството на Христос. Той е Този, чрез Когото бива създадено всичко. И това се илюстрира във факта, че Адам назова съпругата си „Ева“, т.е. Майка на всички живи. Това ни илюстрира, че принципите на небесното царство бяха вложени и всадени в земното семейство с цел да покаже ясно на ангелите, а също и на човечеството, какво е небето.
Виждате ли, приятели, само когато разбираме тези неща и ги изпълняваме в домовете си и в семействата си, можем наистина да започнем да вземаме участие в благословенията, които принадлежат на тези членове на небесното семейство. Бог ни е дал скъпоценни уроци в Словото Си.
Един от тези уроци, които днес до голяма степен се оспорва от Сатана, е нападение върху положението на мъжа и жената в дома, а именно – че той е причинил объркване относно ролите и функциите на мъжа (съпруга) и жената (съпругата) в дома, като е направил така, че този дом да не отразява Отец и Сина. Той подбуждал жени да се бунтуват против Божия ред и е подбуждал мъже да пренебрегват отговорността на реда, който им даде Бог – да бъдат водачи в домовете си, точно както Бог Отец е Водачът в небесното семейство. Обърнете внимание на заръката, която дава Павел, и докато я четем помнете, че Бог е вложил тази заръка като отражение на образеца в небето. В Ефесяни 5 гл. четем следното (стихове 22 до 24):
„Жени, подчинявайте се на своите мъже като длъжност към Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). Но както църквата се подчинява на Христос, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже“ (Ефесяни 5:22-24).
Тази заръка дойде след грехопадението. Тази заръка беше първоначалният Божий план, но поради грехопадението Бог видя за уместно да запази тези принципи, така че човекът да може да разбере какво е небето. Виждате ли, грехът не е причинил пълна загуба на Божия план за човека. Това се дължеше на Исус, Който се намеси, за да поеме върху Себе Си последиците от бунта и греха на човека, така че човекът да може да бъде възвърнат. Заръката на Павел за съпрузите и съпругите – да бъдат пример в отражение на положението на Христос и църквата – също така в крайна сметка е оформено по образеца на положението на Отец и Сина. Дори и църковното семейство (което е тема за цяло едно различно изследване) е оформено по образеца на небесното семейство. Но тук разглеждаме семейството в дома, където на жената е заръчано да се покорява на съпруга. Това покорство е било причина за голяма душевна болка и бунтовничество в сърцето на човечеството, защото е изопачавано и подлагано на злоупотреба, и за съжаление Сатана е подбудил мнозина да се разбунтуват против това чудно и красиво положение.
Обърнете внимание на това, че положението на съпругата - да се покорява на съпруга като водач и като отражение на нейното положение на отдаване на слава и почест на Сина, Когото тя представлява, е изобразено ясно в Писанието като Божествения образец. Обърнете внимание и на това, че докато четем този пасаж е необходимо да помним нещо:
Библията не казва, че съпругите трябва да се покоряват на съпрузите понеже са по-нисши или понеже не са равни, или понеже са по-долен род същества. По-рано видяхме, при това ясно, че Адам и Ева са равни по естество. Бог ги бракосъчета и Адам осъзна, че Ева беше кост от костите му и плът от плътта му. Но мъжът и жената, съпругът и съпругата, не са равни във функциите и ролите, които им даде Бог. Те притежават различни роли и функции. Те притежават особени отговорности, но това няма връзка с това дали те са равни един на друг в Божиите очи и по естество. Това е прецизно отражение на това какво е небето. Виждате ли, Божият Син е равен на Своя Отец по естество. Той притежава телесно пълнотата на Божеството. Но забележете също така, че Божият Син признава, че небето е семейство. И като семейство небето има само една Глава. Обърнете внимание какво разкрива 1 Коринтяни 15:28:
„Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.“
Тук виждаме, че Синът ще се подчинява на Отец. Това не означава, че това е нещо, което ще се състои само в бъдещето. Ясно видяхме, че Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги. Това е вечен принцип във връзка с начина, по който се ръководи небесното семейство. Синът, Който е равен на Бога, признава, че Отец е Главата. Той любящо и доброволно се покорява на Отец – не защото е по-нисш, а защото обича Отец. Какъв красив урок за съпругите в дома днес, когато те осъзнават, че покорството, което Бог ги е призовал да извършват в домовете си, е отражение на положението на Сина, когато те осъзнават, че това покорство не е указ за по- нисше положение, който Бог е постановил над тях, а е високо и славно положение – положението на самия Божий Син.
Съпруги, никога не се изкушавайте да мислите както Луцифер е лъгал света – че покорството означава по-ниско положение или неравнопоставеност. Когато сте изкушени да направите това, поглеждайте Божия Син. Той е вашият образец. Неговото положение в небесното семейство е положението, което Бог призова съпругите да изпълняват в дома. Когато разберем тази привилегия и отговорност, това хвърля и създава голяма светлина и огромни наслада и радост в разбирането, че Бог е постановил в дома отражение на небесния дом. Това е възможно, когато разберем, че мъжът и жената бяха създадени по образа и подобието на Отец и Сина.
Бащи, помнете... и особено вие, съпрузи, защото не задължително всичките съпрузи са бащи: бащите са избрани от Бога да отразяват положението на Отец. Божественият образец, който виждаме пред себе си тук, при който Отец, като Глава на небесното семейство, чрез Когото... или от Когото струи всичко, и Синът, като Негов Единороден Син, наследяващ всичко от Него, и чрез Сина животът и Духът на Бога струят към всичките творения, този модел се отразява в дома на земята, в който Адам беше създаден по образа на Отец и с предназначение да отразява положението на Отец, и от него беше взета Ева, и чрез Ева се дава живот на нови създания, родени в това семейство. Библията ни разкрива голямото и високо призвание на това защо Бог ни създаде по начина, по който направи това.
Виждате ли, не беше произволно решение от страна на Бога да каже, че съпругите трябва да се покоряват на своите съпрузи. Съществува причина, стояща зад това. Причината не е само заради ангелите, но е и заради това, че днес Сатана е нападнал структурата на небесното семейство като е нападнал земното семейство и разбирането на земното семейство за това как наистина стоят нещата. Съпрузи, помнете: в положението ви като съпруг и водач в дома вашият образец е Отец. Отец води с любящо състрадание и мъдрост и осигурява всичко за жителите на Своето небесно семейство. Бащи, това е голямо и високо призвание. Съпрузи, това е голямо и високо призвание. Виждате ли, Отец е също така Този, от Когото е всичко. Той осигурява за всички пълнота на благословение. Това е положението, което трябва да бъде отразено в земния дом. Синът, в признаване на това положение и в любов към Отец, се покорява, точно както всяка благочестива съпруга трябва да признава своето призвание в Христос Исус. Това е оръжие, което Бог дава на Своя народ в последните дни. Той възстановява постановлението, което създаде първоначално в лицето на Адам и Ева и което грехът и Сатана са помрачили и опетнили. Ние не сме напълно лишени от надежда. Исус е нашата надежда. И тази надежда ни дава твърда увереност, че с Неговата помощ ние можем да изпълняваме тези принципи в своите домове.
Припомнете си, че когато Исус беше на земята, Той каза:
„Аз върша винаги онова, което Му е угодно на Отец.“
„[Отец] не Ме е оставил сам,“ каза Той, „защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно“ (Йоан 8:29) .
Какво чудно мото и изявление за всяка съпруга, която отразява положението на Сина! Припомнете си също така, че Писанието казва:
„Отец обича Сина и е предал всичко в Неговата ръка“ (Йоан 3:35).
Какво чудно мото за всеки съпруг, който истински обича съпругата си, за да ѝ дава всичко. Тези принципи са сътворени в човешкото семейство, за да можем ние да разберем истината за това какво наистина беше небето. Обърнете внимание как Писанието разкрива красивата картина и как Бог описа това в края на Сътворението, в Битие 1:31:
„И Бог видя всичко, което сътвори; и ето, беше твърде добро. И настана вечер, и настана утро, ден шести.“
Всичко беше твърде добро. Защо беше то твърде добро? Защото беше съвършено, разбира се. Защото беше красиво, несъмнено. Но то беше твърде добро най-вече поради това, че беше точно отражение на принципите на небесното семейство. Именно това го правеше твърде добро.
Приятели, то беше твърде добро само след като Бог беше създал Ева и я беше поставил в това положение, което Неговият Син заема в небето. Виждате ли, Ева заема положението, което заема Синът, като сплотява всичките членове на семейството. По-рано видяхме, че майката притежава уникалната отговорност и функция да обучава децата, че тя прекарва най-много време с тях и е тази, която трябва да ги обучи и да ги възпита в страх от Бога. Това положение в крайна сметка е за слава на Бога. Това положение намира за свой образец Христос, Който е сиянието на славата на Отец, Който е отпечатъкът на Неговото същество, Този, в Чието лице се вижда Божията слава от всичките жители на вселената. Това положение е високо, свято и почитаемо призвание.
Помнете: Сатана е нападнал тези принципи и Бог копнее ние да разберем подбудата и истинската причина, поради която Той е дал на мъжа и жената тези различаващи се функции и роли в семейството. Сатана знае това и затова той мрази всяко семейство, което е оформяно според Божествения образец. Нека погледнем тази таблица в обобщение на паралелите на онова, което открихме в историята на Адам и Ева, и как то е в паралел с Отец и Сина.
Обърнете внимание как Отец и Синът... Казва се, че Синът произлиза от Отец, както прочетохме, Той беше роден от Отец (Йоан 8:42; Притчи 8:22-30). Така и Ева идва от Адам (Битие 2:21-23). Това е паралел, който изследвахме. Обърнете внимание също така на това как Отец е Глава на Христос, както прочетохме (1 Коринтяни 11:3), и мъжът беше направен глава на жената (1 Коринтяни 11:3).
Отраженията на тези роли посочват, че Бог имаше намерение и план, когато създаваше човечеството. Той правеше нещата с причина. И една от тези причини беше заради ангелите. Виждате ли, като наблюдаваха човешкото семейство, ангелите трябваше да научат по-добре и повече за небесното семейство. Това беше предназначено да разсее всеки задържащ се или оставащ въпрос в умовете им, който Луцифер повдигна, когато оспори положението и идентичността на Отец и Сина. Човечеството беше отговорът.
Именно поради тази причина Луцифер изпитва особена омраза към човечеството. Защото човечеството беше отговорът на фалшивите му обвинения. И всеки дом, който бива оформян според Божествения образец, е разсейване и разбулване на лъжата на Сатана. То доказва, че Сатана е лъжец. Ето защо той мрази така горещо тези принципи.
Нека продължим и видим какви други паралели погледнахме:
Синът е отпечатък на Отец, Той притежава това по наследство. И Ева беше помощница, тя наследи човешкото естество от Адам.
Забележете също, че Христос е равен поради връзката си с Бога като Син. Той и Отец са едно по Дух. Забележете също така как Адам и Ева са равни чрез връзката си, в това, че двамата са една плът, и двамата притежават по равно същото естество.
Забележете също така как всичко е създадено, или сътворено, чрез Христос, и всички хора идват чрез прякото посредничество на Ева.
Отец е Глава на небесното семейство, а Адам беше направен глава на земното семейство и всеки съпруг е направен глава на своето семейство.
Това са принципите, които научихме в историята на Адам и Ева. Именно поради тази причина Писанието ни разкрива високото и свято призвание. Виждате ли, тук искам да наблегна на един момент, който се надявам, че няма да пропуснете: ангелите все още учат тези уроци. Писанието ни разкрива това. Обърнете внимание на този пасаж и докато го четем искам да помислите за голямата привилегия, която имаме вие и аз в това да бъдем това, което ни разкрива Писанието. Нека прочетем и погледнем пасажа. В 1 Коринтяни 4:9 Писанието казва:
„Защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци.“
Ние сме направени показ. Ние, вярващите, сме направени показ. Какво означава думата „показ“? Означава „нещо наблюдавано“, като пиеса, като театрална постановка. Ние се намираме сякаш на сцена, на в театър, и наблюдателите в този театър са светът, ангелите и човеците. Бог ни е призовал в домовете си да бъдем показ на това какво е небето. Каква удивителна и висока привилегия!
Искам да ви попитам колко урока научиха ангелите за истината за Отец и Сина във вашия дом. Виждат ли те вас, съпрузи, да водите както води Отец? Виждат ли ви те да изпълнявате високата и свята привилегия, която ви даде Бог? Виждат ли ви те като съпруги, покоряващи се и обичащи съпругите си, осъзнаващи, че Христос, като Божий Син, е ваш пример? Харесва ми да си представям това като ангели, които ни следят в домовете ни и усилено си водят бележки. Дали те водят бележки понеже виждат истинско отражение ? или действията ни в нашия дом отблъскват ангелите? Библията казва, че ние сме направени показ. Какъв показ се разкрива във вашия дом? Дали вашият дом е от такова естество, че ангелите да се чувстват в него като у дома си, като че се намират в небесния дом? Дали те виждат в структурата на водителство и напътствие, които Бог постанови в дома, отражение на небесния дом, или виждат един помрачен и опетнен образ? Виждат ли те един образ, който е изопачен и изменен, при който съпругът не осъзнава високата си привилегия, в който жената не се покорява на структурата, която Исус изявява в небесното семейство. Тези неща отблъскват ангелите.
Когато следваме закона на живота, принципите, които Бог възнамери за човечеството, това привлича ангелите към нас.
Знаете ли, възможно е ангелите в небето да разговарят един с друг и е възможно те да съобщават един на друг чудните истини, които научават вероятно във вашия дом. Възможно е един ангел да каже:
„Необходимо е да посетиш дома на еди-кои си брат и сестра. Там ще видиш истинско отражение на това място тук. Това ще ти хареса толкова много, че усещането ще бъде като у дома.“
Тези мисли вероятно не се състоят по точно същия начин, по който ги изразявам, но те са откровение за едно прозрение, което вероятно не сме забелязвали преди. Вероятно не сме мислили за ангели в домовете ни, които ни наблюдават като показ. Този показ беше предназначен от Бога да разсее в ума на всички наблюдатели – ангели и други – въпросите, които повдигна Луцифер против Божието управление. Виждате ли, човекът и ролите на човечеството са отговорът им.
Бог е предназначил тези въпроси в умовете на ангелите да бъдат разсеяни. Ето защо Писанието казва:
„Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт заради ангелите“ (1 Коринтяни 11:10).
Жизненоважно за нас е да научим този урок. Ангелите са ни задминали много в научаването на този урок. И при все това Бог ни е дал привилегия и отговорност да разкрием тези принципи по начин, по който ангелите не могат да ги разкрият. Виждате ли, ангелите не могат да се женят. Ангелите не притежават положението на съпруг и съпруга, каквото притежаваме ние. Нашето призвание е уникално и високо – призвание, за което Писанието разкрива, че е по Божия образ и подобие.
Сега разбирате ли защо Сатана напада семейството по един така пламенен и омразен начин? Защото семействата ще отговорят на лъжите му. Семействата ще бъдат оръжието, което Бог употребява в последните дни, за да разбули принципите на царството на Сатана. Тези оръжия са дадени на всеки един мъж и жена, който желае да следва Божия пример. Виждате ли, съвсем скоро урокът ще бъде научен от всички. Тази демонстрация скоро ще приключи. Урокът за истината относно небесното семейство, за положението на Отец и Сина, ще бъде разбран напълно във всеки един ум – независимо дали подкрепящ или противопоставящ се на него. Когато урокът бъде завършен, всички неща, предназначени да бъдат инструменти за обучение в този учебник, ще приключат.
Нека онагледя това: когато ние имаме работна тетрадка или учебник, върху който работим в училище, щом стигнем до последната страница, ние сме приключили с урока. Когато попълним последния въпрос, ние затваряме учебника и го слагаме на рафта. Ние сме научили урока, разбрали сме урока и инструментът за обучение вече не е нужен, ако наистина сме научили урока.
По същия начин Божият замисъл за принципите на небесното семейство в брачната връзка, за човека, са учебникът, ръководството, което е дадено за света, ангелите и човеците. Когато дойде моментът, когато този урок бъде научен, учебникът няма да бъде нужен повече. Това ни помага да разберем изявлението на Исус, което днес до голяма степен се разбира погрешно, в което Той каза на садукеите в отговор на въпроса им следното в Лука 20:34-36:
„А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват; а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога.“
Виждате ли, урокът, съдържащ се в брака, ще бъде вече научен. В небето, а също и в новата земя, ние вече няма да бъдем бракосъчетавани, а ще бъде като ангелите. Причината е, че принципите на небесното управление, принципите на семейното царство, към онзи момент ще бъдат напълно реабилитирани. Ние вече няма да бъдем отделни семейства, сами по себе си, а ще бъдем членове на царското небесно семейство, при което всички ние ще имаме един Глава – Отец. Всички ние ще бъдем подчинени на Него. Всички ние ще получаваме от Христос пълнотата на благословението, което е дял на всеки един член на това семейство. Именно поради тази причина Исус изговори тези думи.
Приятели, ние все още не сме стигнали до този момент. Урокът все още продължава. И се моля и отправям призив към вас да имате в своя дом правилен учебник за наблюдаващия свят, за ангели и за човеци. Времето е кратко. Имаме едва няколко мига да изкупваме благовремието си и да следваме Божията заръка в домовете си, защото това е единствената гаранция за щастието и радостта ни, и когато следваме Божията заръка ние ще видим, че това е единственият начин да дадем радост, щастие, сигурност и удовлетворение на своите деца. Децата следват образеца на родителите. Бог желае те да научат какво е небето.
Съпрузи и съпруги, призовавам ви да вземете тези неща присърце и да помните високото призвание, което имате в ролите в дома, които Бог е проектирал точно за вас. Нека Бог ви благослови богато в Исус.
Говорител: Надер Мансур
Продуциране и редакция: Ребека Клифърд
Revelation1412.org
7thdayhomechurchfellowships.org
Бог има още една книга, чрез която също е избрал да разкрива неща за Себе Си. Тази книга е спомената в Писанието в следващите стихове. Нека прочетем и видим какво има да каже Библията в Псалм 19:1-3. Библията казва
„Небесата разказват за славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им...“
Книгата, за която говорим и която споменаваме, е книгата на природата. Книгата на природата е това, чрез което Бог избра да ни се разкрие, освен чрез Писанието. Книгата на природата беше всъщност първоначалната книга, чрез която Бог избра да се разкрие. Адам и Ева, когато бяха заобиколени навсякъде около себе си от красотите на творението, нещата на природата бяха начинът, по който Бог им говореше за любовта Си. Именно чрез природата Бог разкри, че е Бог на съвършената любов. Всичко беше красиво. Всичко разкриваше истината за Божия характер и принципите на действие на небето.
За съжаление, в следствие на греха природата е променена. Сега природата съдържа елемент на бунт и дисхармония. Природата вече не разкрива цялостно и съвършено Божиите принципи. Сега тя разкрива също и принципите на царството на Сатана.
Именно поради тази причина Бог ни даде ясно откровение в словата на Писанието. Затова, когато погледнем учебника на природата, е необходимо да гледаме на природата и да можем да я тълкуваме в светлината на онова, което има да каже Писанието. Необходимо е да използваме Писанието, за да ни направлява докато разглеждаме природата, за да разберем от него уроците, които Бог е вложил там, и да оставим настрана или надалеч уроците, които неприятелят е изопачил в природата.
Забележете как Йов ни дава заръка относно съветването с тази книга на природата, в Йов 12:7-9. Библията казва:
„Но попитай сега животните и те ще те научат, и въздушните птици - и ще ти кажат; или говори на земята - и тя ще те научи, и морските риби ще ти изявят. От всички тези кой не разбира, че ръката на Господа е сторила това?“
Тук Йов казва, че Бог, като Източника на творението, е изявен ясно в нещата от природата. Всичко говори за Бога като за Създателя. Така стояха нещата първоначално в един съвършен свят. И така все още стоят те до голяма степен с помощта на боговдъхновения доклад в Писанието, който ни помага да разберем природата правилно. Виждате ли, книгата на природата служи като учебник. Тя служи за книга с илюстрации за нещата, които се съдържат в Писанието.
Когато самият аз учех в училище и изследвах медицинските грижи, имаше един жизненоважен предмет, който беше необходимо да уча – това беше предметът с название „Анатомия и физиология“. По Анатомия и физиология трябваше да научим за човешките органи и системи и за това как действат те. Трябваше да четем големи текстове, обясняващи всеки един орган и това как работят те, как функционират те, а също и различните им начини на действие. Но от време на време в книгата попадахме на илюстрация. Тази илюстрация беше картинно представяне на това как изглеждаха думите. Тя беше картинно представяне на това за какво говореха думите. Тя поставяше всичко в перспектива по начин, който можехме да видим. Оценявах тези илюстрации, защото те ми помагаха да разбера по-добре думите.
По същия начин Бог ни е предоставил учебник, наречен „Библия“. Но Бог има също и книга с илюстрации – книгата на природата. В книгата на природата виждаме илюстрация на библейските принципи. Въпреки че тя е опетнена и деформирана от греха, ние все още можем да ги разпознаем с помощта на Светия Дух. Ето защо е жизненоважно за нас да погледнем книгата с илюстрации, за да видим как е избрал Бог да онагледи небесните принципи в света. Нека видим как Павел ни съветва и казва да правим това. Той ни дава съвет да правим това в Римляни 1:20:
„Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.“
Тук Павел казва, че можем да разберем за Божията сила и Божественост чрез творенията. Толкова ясно е това откровение, че (както казва Павел) то може да ни остави без извинение. Можем да разберем повече за Божия характер, можем да разберем повече за Божието естество като разглеждаме нещата, които е сътворил. Това е особено вярно, когато погледнем точно това нещо, за което Бог каза, че беше направено по собствените Му образ и подобие, а именно: сътворението на човека и по-конкретно на Адам и Ева.
Виждате ли, при сътворяването на Адам и Ева Бог възнамери да разкрие уроци за самия Себе Си, за да разберем Неговата сила и Божественост. Виждате ли, този аспект е толкова важен и е необходимо да го имаме предвид докато изучаваме историята на Адам и Ева и виждаме какви принципи във връзка с небесното царство е избрал Бог да вложи в земното семейство, така че никой да не го разбере погрешно. Нека видим какво какво казва Писанието по този въпрос. Ще започнем с 1 Тимотей 2:13. Там Библията казва просто:
„Защото първо Адам беше създаден, а после Ева.“
Това е един много кратък, прост стих – стих, който всички ние знаем. Но въпросът, който искам да си зададем, е следният: защо Адам беше създаден първи, а след това Ева? Има ли този факт някакво значение за нас днес, които живеем около шест хиляди години след това събитие?
Има ли някаква актуалност за нас това защо Бог създаде първо Адам, а след това Ева. Ако зададем въпроса дали беше възможно Бог да създаде Адам и Ева заедно, по едно и също време, отговорът ще бъде едно очевидно „да“. Но Бог не направи това. Каква е причината? Помнете, че Бог е вложил в природата неща и уроци, за да ни научи на истини за Себе Си. Всичко, което Бог прави, има стоящи в основата си цел и причина. Целта и причината са за да можем ние, като гледаме нещата от природата, да научим още за Неговата сила и Божественост. Нека видим как Писанието ни разкрива отговори на въпроса защо Адам беше създаден първи и след това Ева, и как това ще ни помогне тогава да разберем как ние можем да изпълняваме тези принципи в собствените си семейства днес. В 1 Коринтяни 11:3 Писанието ни разкрива една много интересна система на действие. Това е паралел между небето и земята. Забележете какво ни казва Павел:
„Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.“
Тук Павел прави паралел и аналогия. Той говори за водителство. Трябва да помним, че Той не говори за равенство. Той говори за позиции и функции, свързани със семейството. Той казва, че главата на всеки мъж е Христос. Тогава казва, че главата на жената е...? Мъжът, и главата на Христос е Бог. Тук Павел прави аналогия и точно върху това искам да се съсредоточим. Съществува паралелна връзка между жената и мъжа, като мъжът е главата, и между Христос и Отец, като Отец е Главата. Този аспект ни потвърждава, че когато бяха създадени хората, те бяха създадени така, че да отразяват Божествения образец, Божественият образец, съществуващ в небето. Искам да погледнем това малко по-отблизо.
Защо мъжът е главата на жената? Защо Бог създаде човека така? Защо Бог постави човека за глава, за авторитет над жената? Библията ни дава отговора и той е доста интригуващ, докато го четем в същата глава – 1 Коринтяни 11:10. Там се казва:
„Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт заради ангелите.“
Не е ли интересно? Библията ни казва, че причината, поради която една жена има белег за власт, или авторитет, на главата си, т.е. съпруга й, мъжа, причината за това е поради ангелите. Ами, това обяснява всичко, нали? Ако сте озадачени от стиха, не сте единствените. Самият аз бях много озадачен първия път, когато прочетох този стих. Какво общо имат ангелите с мъжа и жената и особено с връзката между мъжа и жената, като мъжът е главата? Необходимо е да видим как можем да отговорим на този въпрос. Помнете: всичко, което Бог прави, има предназначение. Всичко, което Бог създаде, и начинът, по който го създаде, имат предназначение. Предназначението е да разкрие още за Себе Си. Тук виждаме споменаване на ангелите. Необходимо е набързо да направим преглед и да видим какво се случваше сред ангелите преди създаването на човека. Вече разгледахме това, но набързо ще направим преглед.
В небето Луцифер беше сред ангелите. Той беше съвършен и щастлив в небесното семейство. Но Луцифер започна да промъква и хвърля съмнения. Той започна да поддържа представи, че небесното семейство вероятно не беше структурирано по най-добрия начин. Той искаше да реорганизира небесното семейство. Той искаше да постави себе си в положение на равенство с Бога и с Неговия Син, Исус Христос. Той отправи пряко нападение против Христос, защото Христос заемаше това положение по естество. Толкова голям успех постигна Луцифер в споделянето на представите си, че цяла трета от ангелите бяха убедени да се присъединят към него. Като се присъединиха към него, те бяха повярвали на лъжите му. Виждате ли, Луцифер оспорваше самата основа на структурата на небесното семейство. Той оспорваше положението на Отец и Сина, оспорваше онова, което сплотяваше всичко - това, че Отец беше Главата, върховната Глава на всички, а Синът беше Единородният Син, Князът и свързващото звено във веригата, което сплотява всичко. Той оспорваше самата основа на връзката, която сплотява всичко.
Именно поради тази причина Бог избра да отговори на обвиненията на Сатана. Луцифер постигна успех в това да измами една трета от ангелите и в небето избухна война, и Писанието ни казва, че Луцифер и ангелите му били изхвърлени. Ангелите, които отказаха да признаят Божията мъдрост в установяването на небесното семейство по начин, който щеше да гарантира щастието на всички, се отстраниха сами от Божието благословение и в крайна сметка бяха изхвърлени от небето. Ангелите, които избраха да останат верни на Божиите принципи като възлагаха доверие на Неговата мъдрост за това, че системата на управлението на небето, при която Отец е Главата и Синът заема положението, в което се намира, беше безопасна и сигурна за тях, останаха верни.
Но има нещо, което последва от оспорванията на Луцифер. Виждате, ангелите, които останаха верни, сега имаха въпроси в ума си. Виждате ли, въпросите, повдигнати от Луцифер, имаха нужда от отговори. Те бяха останали верни, но сега имаха неща, за които да мислят. Защо небесното управление беше установено по този начин? Как щеше да отговори Бог на тези въпроси? Как щеше Бог да премахне всяка причина за съмнение сред Своите творения, така че всички да бъдат щастливи? Отговорът се състои в едва следващия творчески проект, който се намираше в Божиите планове. Следващият творчески проект се оказва сътворението на една много уникална и специална раса, наречени „човешки същества“. В земното семейство Бог щеше да създаде като илюстрация и чрез наблюдение отговор, който щеше да покаже на всички наблюдаващи, включително и на ангелите, как беше установено небето и как това установление е най-безопасното и най-доброто установление за щастието на всички.
Виждате ли, Бог нямаше да отговори на обвиненията на Луцифер само с думи. Бог щеше да илюстрира небесните принципи на действие и тази илюстрация щеше да бъде разкрита в сътворяването на Адам и Ева. Адам и Ева щяха да бъдат отговорът на обвиненията на Луцифер против небесното семейство. Именно поради тази причина Библията казва, че мъжът беше направен глава на жената заради ангелите. Виждате ли, ангелите наблюдаваха отблизо докато Бог създаваше Адам първи, а след това Ева. И като правеше това Бог разкриваше принципите, които поддържат и скрепяват Небето.
Нека погледнем историята на Адам и Ева като имаме предвид този контекст, при който ангелите са тихи наблюдатели и научават уроци за управлението, което Луцифер беше поставил под въпрос като беше нападнал положението и идентичността на Бога и скъпия Негов Син. Знаем какво казва Бог в Библията в Битие 1:26:
„Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.“
Това е един чуден текст. Той разкрива пряк принцип на хармония, връзка
и симетрия между човечеството и Бога. Знаем, че тук, в началото, Бог говореше на Своя Син, Който беше с Него от началото. Бог Отец беше Този, Който каза на Сина Си:
„Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.“
„Да създадем човека така, че да отразява Твоето положение и Моето положение. Нека ги създадем по такъв начин, че на земята те да имат умален модел на това какви са нещата в небето.“
И това ще послужи да се илюстрират на цялата наблюдаваща вселена и особено на ангелите, а също и на земното семейство, което тъкмо е създадено, принципите на това какво е небето.
Затова Адам и Ева бяха създадени по образа и подобието на Отец и Сина. Това е жизненоважен момент, който да помним, защото ангелите наблюдаваха това. Когато Библията говори за това, че човечеството е сътворено по образа и подобието на Бога, тя не говори само на физическо ниво. Виждате ли, човекът наистина изглежда като Бога, физически, като не вземаме под внимание половите различия. Не говорим за пола, когато говорим за това, че човекът беше създаден по Божия образ, а говорим за общите физически характеристики на мъжа и жената. Те трябваше да отразяват образеца – Бога. И не само това, но и духовния аспект на човека, човекът в своето нравствено естество, в духа си, също беше по Божиите образ и подобие. Но обърнете внимание тук, че Бог говореше на Сина Си, когато каза:
„Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие“.
И човекът беше създаден мъж и жена. С други думи, мъжът и жената и връзката, която поддържат заедно мъжът и жената, също беше по Божиите образ и подобие. Виждате ли, човечеството беше създадено по Божиите образ и подобие на няколко нива.
Нивото на взаимоотношенията е аспект, за който вероятно не се говори често или не се забелязва. Връзката между Адам и Ева беше по образа и подобието на връзката между Отец и Сина. Ето защо когато създаде човечеството, Бог създаде двама – първо единия, а след това другия. Това отразява изначалния Създател – Отец и Неговия Син. Предстои да изследваме това малко по-отблизо. Забележете как в продължение Писанието казва в Битие 1:27:
„И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“
Тук виждаме, че мъжът и жената бяха по Божия образ. Библията казва:
„Бог създаде човека... мъж и жена ги създаде.“
Това „ги“ също отразява оригиналното „Ги“ - Отец и Сина. Имайте предвид: кой наблюдава ставащите неща много внимателно? Ангелите. Ангелите получават потвърждение и по-дълбоко разбиране на принципите на това как се ръководи небесното управление, за това как е установено небесното семейство. Затова Бог създаде първо Адам, както видяхме. В този модел е необходимо да помним паралела, който ни разкри Павел. Видяхме в 1 Коринтяни 11 гл., че Библията казва:
„...глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.“
Тук виждаме паралелна връзка, която ни дава малко по-дълбоко разбиране за това кой кого трябваше да отразява. С други думи, мъжът беше създаден да отразява положението, функцията и ролята на Отец. Той беше направен глава, точно както Отец е Глава. А жената беше създадена да отразява положението, функцията и ролята на Сина. Този аспект е представен в създаването на Адам и Ева, с цел да бъдат научени не само ангелите и вселената, но особено човечеството. Когато беше сътворен Адам, той беше създаден първи. Той беше създаден да отразява положението и функцията на Отец. Помнете: Отец е Главата на небесното семейство. Затова Адам щеше да бъде направен глава на земното семейство. Отец е Царят на небесното семейство. Адам щеше да бъде направен цар на земното семейство.
Забележете някои от тези показани паралели, които ще ни покажат тези образ и подобие, които Бог вложи в Адам, за да отразява по-конкретно положението на Отец. В Битие 2:7 Библията казва:
„И Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.“
Тук виждаме, че Адам беше създаден от пръст и Бог [тук действащото лице беше Христос] вдъхна в ноздрите му жизнено дихание. Това е Духът на живота, Светия Дух, чрез който Христос сплотява всичко. Виждате ли, Адам беше член на небесното семейство. И като член на небесното семейство той получи от Бога Духа на живота. В него се съдържаше всяка пълнота на благословението. Адам беше създаден също така да се намира в уникалното положение на отразяване положението на Отец. Както казахме, Отец е както Баща, така и Цар.
Забележете какво разкрива в продължение Библията докато продължим да четем, в Битие 2:19. Там се казва:
„И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име човекът назовеше всяко одушевено същество, това име му остана.“
Това е интересен доклад. Бог заведе всички животни, за да им постави Адам имена. Защо Бог правеше това на Адам? Причината е, че Адам изявяваше отражението на положението на Отец. Виждате ли, в Ефесяни 3:14, 15 Библията казва:
„Затова прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос, от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята.“
Всеки род на небесата и на земята носи името си от Отец. Когато Бог създаде Адам, Той показваше, че Адам ще отразява собственото Му положение. Затова Той накара Адам да постави имена на всичките животни. Животните, творенията, жителите на това ново царство, биват именувани от своя цар, Адам. Това илюстрира също така, че Адам притежаваше самите Дух и ум на Бога. То показваше, че на духовно ниво Адам мислеше по същия начин, по който мисли Бог. Помнете: кой наблюдава всичко, което се случваше? Ангелите. Докато ангелите наблюдаваха Адам и Бог довеждаше пред Адам животно и Бог казваше, например
„Адаме, какво е това?“,
Адам казваше:
„Ами, това е крава.“
При даването на името, Адам показваше разбиране за функцията и ролята на всяко творение. Името беше подходящо име за всяко животно.
„Адаме, какво е това?“ казваше Бог.
„Това е слон.“
И Бог вероятно казваше: „Точно това мислех Аз.“
Или: „Тъкмо такива са Моите мисли.“
Или: „Аз бих го нарекъл по същия начин.“
Виждате ли, Бог изявяваше на ангелите способността на Адам да мисли на ниво, подобно на Божието. Адам беше изява за ангелите в това, че притежаваше положението на цар и владетел над земята, за да отразява положението на Бога. Това се потвърждава също и във факта, че Писанието го разкрива в Псалм 8:6. Там се казва:
„Поставил си го [става дума за човека] господар над делата на ръцете Си; всичко си подчинил под краката му.“
Всичко беше поставено под краката на Адам. Той беше направен цар понеже отразява положението на Отец като Царя. Ето защо в Писанието се казва:
„Адам беше създаден първи.“
Той отразява положението на Отец, Който е Главата, притежаваща първенство, и върховният Цар на небесното семейство. Този факт показва, че Бог е Източникът. Той е Източникът на живота. Той е Източникът на живота за всички. Той беше Източникът на живота за Адам. И когато Бог създаде Адам, Той вдъхна в ноздрите му жизнено дихание. Той постави вътре в Адам живот. И като правеше това Той правеше Адам нагледен урок в умален мащаб, за да изяви какво е Небето. Виждате ли, когато Бог щеше да създаде още творения, Той щеше да употреби живота, който вече беше поставил в Адам. Именно животът на Адам, който му даде Бог, щеше да продължи в размножаването на расата като така се онагледяваше това, че Адам, както Отец, е източник – не сам по себе си, но като приемник на Бога. Той онагледяваше принципите на небесното царство.
Това се представя в следващия аспект на историята, когато Бог стигна до сътворяването на Ева. Когато Бог създаде Ева, Той направи нещо много специално и уникално. Бог извърши едва първата операция, записана в Писанието. Бог приспа Адам и взе от страната му ребро. И Писанието ни съобщава следното – Битие 2:21, 22:
„Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.“
Това е много интересен случай. Имайте предвид докато разглеждаме сътворяването на жената, че тя трябваше да представя положението, функцията и ролята на Божия Син. Погледнахме главите – Адам и Отец – и видяхме паралелите между тях. Сега разглеждаме Ева, която трябваше да представя положението на Сина, защото Отец и Синът създадоха мъжа и жената по Своя образ и Своето подобие. Библията употребява една много уникална дума, когато говори за създаването на Ева. Библията казва, че Той „създаде жената“. Ако погледнем бележките в полето, ще открием, че се казва, че думата „създаде“ всъщност означава „съгради“. Виждате ли, Ева беше „съградена“. Ева не беше създадена от нищото. Ева не беше създадена по какъвто и да е подобен на създаването на другите творения или на Адам начин. Ева беше всъщност „съградена“. И градивните елементи, или материалът, от които беше съградена тя, дойдоха от Адам. Интересно е, че това отразява положението на Сина. Забележете, че с това, че е създадена и „съградена“ от Адам, тя заема положение, което не се заема от никого другиго. Тя е уникална в начина, по който дойде в съществуване. Тя е единственото същество, което дойде в съществуване така. Докато ангелите наблюдаваха, те виждаха паралелите между Ева и положението, което заема Божият Син. Забележете как това беше показано ясно в Битие 2:23:
„А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото беше взета от Мъжа.“
Библията казва, че тя е наречена Жена, защото е „взета от Мъжа“. Ето откъде дойде тя. Мъжът беше нейният източник. И градивните елементи и материалът, от които беше изградена тя, бяха тези на мъжа, което я правеше кост от костите му и плът от плътта му. Това я прави равна. Виждате ли, тя е равна, защото по естество наследи от човека самото му естество. Тя беше създадена по уникален начин. Тя притежава самото естество на Адам, равна на него по естество. Но обърнете внимание също така на това, че тя притежава различна функция и роля спрямо Адам в земното семейство. Тя трябва да отразява положението на Сина, Който също е равен по естество на Бога и при все това притежава различни роля, функция и отговорност в небесното семейство. Ева е описана с думи като направена от човека. Тя „излезе“ от Адам. Бог я взе от Адам, което е най-голямото доказателство за факта, че тя притежава естеството на човека, т.е. човешкото естество. Знаете, че точно това беше нещото, което вече открихме за Божия Син. Писанието ни разкрива, че Христос беше роден. Забележете какво се казва в Притчи 8:24, 25:
„Родих се, когато не съществуваха бездните, когато нямаше извори, пълни с вода. Преди да се поставят планините, преди хълмовете - аз бях родена.“
Христос беше роден от Отец. Той наследи от Отец самото Му естество, което Го прави равен на Бога. Виждате ли, Бог, при създаването на Адам и особено сега на Ева онагледяваше този момент с цел ангелите да видят и разберат, а също и за нас. Знаете ли, никой от ангелите не присъстваше, когато Христос беше роден от Отец. Това е събитие, което се състоя преди да беше създадено каквото и да е, защото всичко беше сътворено чрез Него. Сега в историята на Адам и Ева Бог онагледява какви принципи се включваха във факта, че Синът беше роден от Него. Ключовият за разбиране принцип е, че Синът притежава по естество самата субстанция на Бога. Той е Бог по естество. Дотолкова, че в Евреи 1:3 Писанието казва:
„Който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ...“
Христос, поради това, че е роден, е отпечатъкът на съществото на Отец, сиянието на Неговите царственост и слава. Ева беше взета от Адам и тя е кост от костите му и плът от плътта му.
Виждате ли, ангелите си водеха бележки. Ангелите научаваха на земята малко за това какви са някои неща на небето, които те не бяха видели. Бог даваше илюстрация в умален мащаб. И помнете, че това е илюстрация в умален мащаб – това не е съвършено възпроизвеждане, но ни представя принципи и прозрения за това как стояха нещата. Именно поради тази причина Бог създаде първо Адам и след това Ева – защото Адам беше като Отец, а Ева беше като Сина. И връзката между Адам и Ева – като той е главата, а тя е съпругата, помощницата, беше също илюстрация на връзката между Отец и Сина. Забележете как Бог изявява факта, че Адам и Ева са равни по естество – като ги съчетава в брак. В тази едва първа сватба, записана някога, четем следното – Битие 2:24:
„Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“
Мъжът и жената бяха бракосъчетани. Кои бяха сватбените гостите на тази чудна церемония? Това бяха ангелите – ангелите, които наблюдаваха чудното създаване на Адам и Ева. Сега Бог изявява на ангелите, че и двамата са равни по естество, като ги бракосъчетава, като ги съединява и казва, че те двамата ще станат една плът. Единството между Адам и Ева е единство на естество. И двамата притежават същото естество. Това трябваше да бъде един хармоничен, щастлив съюз, който да отразява съюза между Отец и Сина. Забележете как се представя това в Йоан 17:21:
„...да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.“
Същото единство, което съществува между Отец и Сина, Христос желае да съществува сред Неговите последователи. Същото това единство между Отец и Сина беше онагледено в съюза на Адам и Ева – не на физическо ниво, а в Духа. Виждате ли, физическото представя духовното. Адам и Ева бяха една плът. Забележете как Библията ни разкрива съюза между Отец и Сина, когато ние навлезем в съюз с Христос, в 1 Коринтяни 6:17. Там се казва:
„Но който се съединява с Господа, е един дух с Него.“
Който се съединява с Господа, е един дух с Него. Адам и Ева бяха една плът, и тази плът, първоначално, беше тази на Адам. Тя беше ребро, взето от него. Отец и Синът са един Дух. Защото когато сме съединени с Христос, ние ставаме едно с Него, точно както Той е с Отец. Той и Отец са едно по Дух, а Източникът на този Дух е Отец. Именно Божият Дух, който струи чрез Христос, съединява цялото творение. Помнете: нагледният урок, който разглеждаме, не се простира до пола. Трябва да помним това, за да можем правилно да разберем принципите, които Бог разкрива. Съюзът между Отец и Сина е разкрит в думите на Исус, Който каза:
„Аз и Отец сме едно“ (Йоан 10:30).
Те са едно по това, че споделят същия Дух, същото Божествено естество, точно както Адам и Ева са една плът. Обърнете как това се представя допълнително в Битие 3:20:
„И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.“
Тук виждаме още една илюстрация на положението на Адам като глава – положението на Адам в отражение на положението на Отец. Кой дава на Ева името ѝ? Тя получава името си и бива именувана от Адам, точно както всеки род на небесата и на земята носи името си от Отец. Виждате ли, Отец беше Този, Който даде име на цялото земно семейство. Трябва да помним това. Това е начинът, по който цялото земно семейство получи идентичност от Отец. Но в индивидуален план Бог даде на Адам прерогатива и властта да именува не само животните, но също и Ева – като отражение на собственото Му положение. Виждате ли, Бог илюстрираше ясно принципите, според които действа небето. Ева, припомнете си, отразява положението на Сина. Това се посочва в името, което ѝ даде Адам – Ева, „Майка на всички живи“. Виждате ли, всяко живо човешко същество, което щеше да дойде на този свят, щеше да дойде директно чрез посредничеството на Ева.
Обърнете особено внимание на паралела, защото това отразява Отец и Сина. Адам и Ева щяха да се съединят в един съюз на любов и това щеше да породи още живот. Този живот щеше да дойде директно чрез Ева. Ето затова тя е наречена „Майка на всички живи“. Тя беше пътят, чрез който щяха да дойдат още творения – деца в земното семейство. Това е пряк паралел на това какви са нещата в небето – не по точно същия начин, по който се състоят нещата, но относно принципа на заеманите положения. Забележете как Писанието разкрива за Христос, че Той е Този (прекият Посредник), чрез Когото влиза в съществуване всичко – в Колосяни 1:15, 16:
„...и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар; понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено...“
Всичко влиза в съществуване чрез прякото посредничество на Сина. Отец и Синът, в любов, избират да дарят живот и да създадат още творения и същества. Това се случва директно чрез посредничеството на Христос. Той е Този, чрез Когото бива създадено всичко. И това се илюстрира във факта, че Адам назова съпругата си „Ева“, т.е. Майка на всички живи. Това ни илюстрира, че принципите на небесното царство бяха вложени и всадени в земното семейство с цел да покаже ясно на ангелите, а също и на човечеството, какво е небето.
Виждате ли, приятели, само когато разбираме тези неща и ги изпълняваме в домовете си и в семействата си, можем наистина да започнем да вземаме участие в благословенията, които принадлежат на тези членове на небесното семейство. Бог ни е дал скъпоценни уроци в Словото Си.
Един от тези уроци, които днес до голяма степен се оспорва от Сатана, е нападение върху положението на мъжа и жената в дома, а именно – че той е причинил объркване относно ролите и функциите на мъжа (съпруга) и жената (съпругата) в дома, като е направил така, че този дом да не отразява Отец и Сина. Той подбуждал жени да се бунтуват против Божия ред и е подбуждал мъже да пренебрегват отговорността на реда, който им даде Бог – да бъдат водачи в домовете си, точно както Бог Отец е Водачът в небесното семейство. Обърнете внимание на заръката, която дава Павел, и докато я четем помнете, че Бог е вложил тази заръка като отражение на образеца в небето. В Ефесяни 5 гл. четем следното (стихове 22 до 24):
„Жени, подчинявайте се на своите мъже като длъжност към Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). Но както църквата се подчинява на Христос, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже“ (Ефесяни 5:22-24).
Тази заръка дойде след грехопадението. Тази заръка беше първоначалният Божий план, но поради грехопадението Бог видя за уместно да запази тези принципи, така че човекът да може да разбере какво е небето. Виждате ли, грехът не е причинил пълна загуба на Божия план за човека. Това се дължеше на Исус, Който се намеси, за да поеме върху Себе Си последиците от бунта и греха на човека, така че човекът да може да бъде възвърнат. Заръката на Павел за съпрузите и съпругите – да бъдат пример в отражение на положението на Христос и църквата – също така в крайна сметка е оформено по образеца на положението на Отец и Сина. Дори и църковното семейство (което е тема за цяло едно различно изследване) е оформено по образеца на небесното семейство. Но тук разглеждаме семейството в дома, където на жената е заръчано да се покорява на съпруга. Това покорство е било причина за голяма душевна болка и бунтовничество в сърцето на човечеството, защото е изопачавано и подлагано на злоупотреба, и за съжаление Сатана е подбудил мнозина да се разбунтуват против това чудно и красиво положение.
Обърнете внимание на това, че положението на съпругата - да се покорява на съпруга като водач и като отражение на нейното положение на отдаване на слава и почест на Сина, Когото тя представлява, е изобразено ясно в Писанието като Божествения образец. Обърнете внимание и на това, че докато четем този пасаж е необходимо да помним нещо:
Библията не казва, че съпругите трябва да се покоряват на съпрузите понеже са по-нисши или понеже не са равни, или понеже са по-долен род същества. По-рано видяхме, при това ясно, че Адам и Ева са равни по естество. Бог ги бракосъчета и Адам осъзна, че Ева беше кост от костите му и плът от плътта му. Но мъжът и жената, съпругът и съпругата, не са равни във функциите и ролите, които им даде Бог. Те притежават различни роли и функции. Те притежават особени отговорности, но това няма връзка с това дали те са равни един на друг в Божиите очи и по естество. Това е прецизно отражение на това какво е небето. Виждате ли, Божият Син е равен на Своя Отец по естество. Той притежава телесно пълнотата на Божеството. Но забележете също така, че Божият Син признава, че небето е семейство. И като семейство небето има само една Глава. Обърнете внимание какво разкрива 1 Коринтяни 15:28:
„Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.“
Тук виждаме, че Синът ще се подчинява на Отец. Това не означава, че това е нещо, което ще се състои само в бъдещето. Ясно видяхме, че Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги. Това е вечен принцип във връзка с начина, по който се ръководи небесното семейство. Синът, Който е равен на Бога, признава, че Отец е Главата. Той любящо и доброволно се покорява на Отец – не защото е по-нисш, а защото обича Отец. Какъв красив урок за съпругите в дома днес, когато те осъзнават, че покорството, което Бог ги е призовал да извършват в домовете си, е отражение на положението на Сина, когато те осъзнават, че това покорство не е указ за по- нисше положение, който Бог е постановил над тях, а е високо и славно положение – положението на самия Божий Син.
Съпруги, никога не се изкушавайте да мислите както Луцифер е лъгал света – че покорството означава по-ниско положение или неравнопоставеност. Когато сте изкушени да направите това, поглеждайте Божия Син. Той е вашият образец. Неговото положение в небесното семейство е положението, което Бог призова съпругите да изпълняват в дома. Когато разберем тази привилегия и отговорност, това хвърля и създава голяма светлина и огромни наслада и радост в разбирането, че Бог е постановил в дома отражение на небесния дом. Това е възможно, когато разберем, че мъжът и жената бяха създадени по образа и подобието на Отец и Сина.
Бащи, помнете... и особено вие, съпрузи, защото не задължително всичките съпрузи са бащи: бащите са избрани от Бога да отразяват положението на Отец. Божественият образец, който виждаме пред себе си тук, при който Отец, като Глава на небесното семейство, чрез Когото... или от Когото струи всичко, и Синът, като Негов Единороден Син, наследяващ всичко от Него, и чрез Сина животът и Духът на Бога струят към всичките творения, този модел се отразява в дома на земята, в който Адам беше създаден по образа на Отец и с предназначение да отразява положението на Отец, и от него беше взета Ева, и чрез Ева се дава живот на нови създания, родени в това семейство. Библията ни разкрива голямото и високо призвание на това защо Бог ни създаде по начина, по който направи това.
Виждате ли, не беше произволно решение от страна на Бога да каже, че съпругите трябва да се покоряват на своите съпрузи. Съществува причина, стояща зад това. Причината не е само заради ангелите, но е и заради това, че днес Сатана е нападнал структурата на небесното семейство като е нападнал земното семейство и разбирането на земното семейство за това как наистина стоят нещата. Съпрузи, помнете: в положението ви като съпруг и водач в дома вашият образец е Отец. Отец води с любящо състрадание и мъдрост и осигурява всичко за жителите на Своето небесно семейство. Бащи, това е голямо и високо призвание. Съпрузи, това е голямо и високо призвание. Виждате ли, Отец е също така Този, от Когото е всичко. Той осигурява за всички пълнота на благословение. Това е положението, което трябва да бъде отразено в земния дом. Синът, в признаване на това положение и в любов към Отец, се покорява, точно както всяка благочестива съпруга трябва да признава своето призвание в Христос Исус. Това е оръжие, което Бог дава на Своя народ в последните дни. Той възстановява постановлението, което създаде първоначално в лицето на Адам и Ева и което грехът и Сатана са помрачили и опетнили. Ние не сме напълно лишени от надежда. Исус е нашата надежда. И тази надежда ни дава твърда увереност, че с Неговата помощ ние можем да изпълняваме тези принципи в своите домове.
Припомнете си, че когато Исус беше на земята, Той каза:
„Аз върша винаги онова, което Му е угодно на Отец.“
„[Отец] не Ме е оставил сам,“ каза Той, „защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно“ (Йоан 8:29) .
Какво чудно мото и изявление за всяка съпруга, която отразява положението на Сина! Припомнете си също така, че Писанието казва:
„Отец обича Сина и е предал всичко в Неговата ръка“ (Йоан 3:35).
Какво чудно мото за всеки съпруг, който истински обича съпругата си, за да ѝ дава всичко. Тези принципи са сътворени в човешкото семейство, за да можем ние да разберем истината за това какво наистина беше небето. Обърнете внимание как Писанието разкрива красивата картина и как Бог описа това в края на Сътворението, в Битие 1:31:
„И Бог видя всичко, което сътвори; и ето, беше твърде добро. И настана вечер, и настана утро, ден шести.“
Всичко беше твърде добро. Защо беше то твърде добро? Защото беше съвършено, разбира се. Защото беше красиво, несъмнено. Но то беше твърде добро най-вече поради това, че беше точно отражение на принципите на небесното семейство. Именно това го правеше твърде добро.
Приятели, то беше твърде добро само след като Бог беше създал Ева и я беше поставил в това положение, което Неговият Син заема в небето. Виждате ли, Ева заема положението, което заема Синът, като сплотява всичките членове на семейството. По-рано видяхме, че майката притежава уникалната отговорност и функция да обучава децата, че тя прекарва най-много време с тях и е тази, която трябва да ги обучи и да ги възпита в страх от Бога. Това положение в крайна сметка е за слава на Бога. Това положение намира за свой образец Христос, Който е сиянието на славата на Отец, Който е отпечатъкът на Неговото същество, Този, в Чието лице се вижда Божията слава от всичките жители на вселената. Това положение е високо, свято и почитаемо призвание.
Помнете: Сатана е нападнал тези принципи и Бог копнее ние да разберем подбудата и истинската причина, поради която Той е дал на мъжа и жената тези различаващи се функции и роли в семейството. Сатана знае това и затова той мрази всяко семейство, което е оформяно според Божествения образец. Нека погледнем тази таблица в обобщение на паралелите на онова, което открихме в историята на Адам и Ева, и как то е в паралел с Отец и Сина.
Обърнете внимание как Отец и Синът... Казва се, че Синът произлиза от Отец, както прочетохме, Той беше роден от Отец (Йоан 8:42; Притчи 8:22-30). Така и Ева идва от Адам (Битие 2:21-23). Това е паралел, който изследвахме. Обърнете внимание също така на това как Отец е Глава на Христос, както прочетохме (1 Коринтяни 11:3), и мъжът беше направен глава на жената (1 Коринтяни 11:3).
Отраженията на тези роли посочват, че Бог имаше намерение и план, когато създаваше човечеството. Той правеше нещата с причина. И една от тези причини беше заради ангелите. Виждате ли, като наблюдаваха човешкото семейство, ангелите трябваше да научат по-добре и повече за небесното семейство. Това беше предназначено да разсее всеки задържащ се или оставащ въпрос в умовете им, който Луцифер повдигна, когато оспори положението и идентичността на Отец и Сина. Човечеството беше отговорът.
Именно поради тази причина Луцифер изпитва особена омраза към човечеството. Защото човечеството беше отговорът на фалшивите му обвинения. И всеки дом, който бива оформян според Божествения образец, е разсейване и разбулване на лъжата на Сатана. То доказва, че Сатана е лъжец. Ето защо той мрази така горещо тези принципи.
Нека продължим и видим какви други паралели погледнахме:
Синът е отпечатък на Отец, Той притежава това по наследство. И Ева беше помощница, тя наследи човешкото естество от Адам.
Забележете също, че Христос е равен поради връзката си с Бога като Син. Той и Отец са едно по Дух. Забележете също така как Адам и Ева са равни чрез връзката си, в това, че двамата са една плът, и двамата притежават по равно същото естество.
Забележете също така как всичко е създадено, или сътворено, чрез Христос, и всички хора идват чрез прякото посредничество на Ева.
Отец е Глава на небесното семейство, а Адам беше направен глава на земното семейство и всеки съпруг е направен глава на своето семейство.
Това са принципите, които научихме в историята на Адам и Ева. Именно поради тази причина Писанието ни разкрива високото и свято призвание. Виждате ли, тук искам да наблегна на един момент, който се надявам, че няма да пропуснете: ангелите все още учат тези уроци. Писанието ни разкрива това. Обърнете внимание на този пасаж и докато го четем искам да помислите за голямата привилегия, която имаме вие и аз в това да бъдем това, което ни разкрива Писанието. Нека прочетем и погледнем пасажа. В 1 Коринтяни 4:9 Писанието казва:
„Защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци.“
Ние сме направени показ. Ние, вярващите, сме направени показ. Какво означава думата „показ“? Означава „нещо наблюдавано“, като пиеса, като театрална постановка. Ние се намираме сякаш на сцена, на в театър, и наблюдателите в този театър са светът, ангелите и човеците. Бог ни е призовал в домовете си да бъдем показ на това какво е небето. Каква удивителна и висока привилегия!
Искам да ви попитам колко урока научиха ангелите за истината за Отец и Сина във вашия дом. Виждат ли те вас, съпрузи, да водите както води Отец? Виждат ли ви те да изпълнявате високата и свята привилегия, която ви даде Бог? Виждат ли ви те като съпруги, покоряващи се и обичащи съпругите си, осъзнаващи, че Христос, като Божий Син, е ваш пример? Харесва ми да си представям това като ангели, които ни следят в домовете ни и усилено си водят бележки. Дали те водят бележки понеже виждат истинско отражение ? или действията ни в нашия дом отблъскват ангелите? Библията казва, че ние сме направени показ. Какъв показ се разкрива във вашия дом? Дали вашият дом е от такова естество, че ангелите да се чувстват в него като у дома си, като че се намират в небесния дом? Дали те виждат в структурата на водителство и напътствие, които Бог постанови в дома, отражение на небесния дом, или виждат един помрачен и опетнен образ? Виждат ли те един образ, който е изопачен и изменен, при който съпругът не осъзнава високата си привилегия, в който жената не се покорява на структурата, която Исус изявява в небесното семейство. Тези неща отблъскват ангелите.
Когато следваме закона на живота, принципите, които Бог възнамери за човечеството, това привлича ангелите към нас.
Знаете ли, възможно е ангелите в небето да разговарят един с друг и е възможно те да съобщават един на друг чудните истини, които научават вероятно във вашия дом. Възможно е един ангел да каже:
„Необходимо е да посетиш дома на еди-кои си брат и сестра. Там ще видиш истинско отражение на това място тук. Това ще ти хареса толкова много, че усещането ще бъде като у дома.“
Тези мисли вероятно не се състоят по точно същия начин, по който ги изразявам, но те са откровение за едно прозрение, което вероятно не сме забелязвали преди. Вероятно не сме мислили за ангели в домовете ни, които ни наблюдават като показ. Този показ беше предназначен от Бога да разсее в ума на всички наблюдатели – ангели и други – въпросите, които повдигна Луцифер против Божието управление. Виждате ли, човекът и ролите на човечеството са отговорът им.
Бог е предназначил тези въпроси в умовете на ангелите да бъдат разсеяни. Ето защо Писанието казва:
„Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт заради ангелите“ (1 Коринтяни 11:10).
Жизненоважно за нас е да научим този урок. Ангелите са ни задминали много в научаването на този урок. И при все това Бог ни е дал привилегия и отговорност да разкрием тези принципи по начин, по който ангелите не могат да ги разкрият. Виждате ли, ангелите не могат да се женят. Ангелите не притежават положението на съпруг и съпруга, каквото притежаваме ние. Нашето призвание е уникално и високо – призвание, за което Писанието разкрива, че е по Божия образ и подобие.
Сега разбирате ли защо Сатана напада семейството по един така пламенен и омразен начин? Защото семействата ще отговорят на лъжите му. Семействата ще бъдат оръжието, което Бог употребява в последните дни, за да разбули принципите на царството на Сатана. Тези оръжия са дадени на всеки един мъж и жена, който желае да следва Божия пример. Виждате ли, съвсем скоро урокът ще бъде научен от всички. Тази демонстрация скоро ще приключи. Урокът за истината относно небесното семейство, за положението на Отец и Сина, ще бъде разбран напълно във всеки един ум – независимо дали подкрепящ или противопоставящ се на него. Когато урокът бъде завършен, всички неща, предназначени да бъдат инструменти за обучение в този учебник, ще приключат.
Нека онагледя това: когато ние имаме работна тетрадка или учебник, върху който работим в училище, щом стигнем до последната страница, ние сме приключили с урока. Когато попълним последния въпрос, ние затваряме учебника и го слагаме на рафта. Ние сме научили урока, разбрали сме урока и инструментът за обучение вече не е нужен, ако наистина сме научили урока.
По същия начин Божият замисъл за принципите на небесното семейство в брачната връзка, за човека, са учебникът, ръководството, което е дадено за света, ангелите и човеците. Когато дойде моментът, когато този урок бъде научен, учебникът няма да бъде нужен повече. Това ни помага да разберем изявлението на Исус, което днес до голяма степен се разбира погрешно, в което Той каза на садукеите в отговор на въпроса им следното в Лука 20:34-36:
„А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват; а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога.“
Виждате ли, урокът, съдържащ се в брака, ще бъде вече научен. В небето, а също и в новата земя, ние вече няма да бъдем бракосъчетавани, а ще бъде като ангелите. Причината е, че принципите на небесното управление, принципите на семейното царство, към онзи момент ще бъдат напълно реабилитирани. Ние вече няма да бъдем отделни семейства, сами по себе си, а ще бъдем членове на царското небесно семейство, при което всички ние ще имаме един Глава – Отец. Всички ние ще бъдем подчинени на Него. Всички ние ще получаваме от Христос пълнотата на благословението, което е дял на всеки един член на това семейство. Именно поради тази причина Исус изговори тези думи.
Приятели, ние все още не сме стигнали до този момент. Урокът все още продължава. И се моля и отправям призив към вас да имате в своя дом правилен учебник за наблюдаващия свят, за ангели и за човеци. Времето е кратко. Имаме едва няколко мига да изкупваме благовремието си и да следваме Божията заръка в домовете си, защото това е единствената гаранция за щастието и радостта ни, и когато следваме Божията заръка ние ще видим, че това е единственият начин да дадем радост, щастие, сигурност и удовлетворение на своите деца. Децата следват образеца на родителите. Бог желае те да научат какво е небето.
Съпрузи и съпруги, призовавам ви да вземете тези неща присърце и да помните високото призвание, което имате в ролите в дома, които Бог е проектирал точно за вас. Нека Бог ви благослови богато в Исус.
Говорител: Надер Мансур
Продуциране и редакция: Ребека Клифърд
Revelation1412.org
7thdayhomechurchfellowships.org
Текстът на пропоедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed