Сн: adventistbookcenter.com Глава 6
Капанът на телевизията
Вече споменахме за хитрото промъкване на невинно изглеждащия телевизор у дома. Тъй като има някои програми, които отговарят на библейския тест за истина, чистота и т.н., лесно е да отстъпим пред аргумента, че телевизорът ще бъде използван като образователно средство за семейството. Обикновено се вземат тържествени решения относно високото качество на програмите, одобрени за гледане. Но нека бъдем искрени и честни. Колко време продължават тези ограничителни правила за управляване на телевизионния апарат? Контролът става почти невъзможен поради трудно определимото естество на много програми. Несигурността къде да се очертае границата, въпросът дали няколко богохулни думи дисквалифицират едночасов документален филм и други еднакво озадачаващи решения скоро стават твърде досадни за понасяне. Вратата са отваря все по-широко и по-широко и сетивата за точна преценка се приспособяват към нарастващия поток от картини и сцени под нивото на стандарта. Лесно е да оправдаем малко разпуснат език поради тук-там изпуснати възклицания от популярните новинарски репортери. Много от рекламите също са изпъстрени с намеци, които подронват християнските морални стандарти. Става все по-трудно да се вярва, че дори най-внимателно избрани програми няма да произведат духовна нечувствителност. Откъси и фрази от уличния жаргон се промъкват в някои от най-шумно рекламираните образователни предавания. Мнозина спорят, че трябва да се учим да живеем с този вид език, защото ни заобикаля през цялото време. Вярно е, че често чуваме, без да искаме, вулгаризмите на света около нас, но трябва ли съзнателно да се излагаме на това, което може да бъде избегнато?
Капанът на телевизията
Вече споменахме за хитрото промъкване на невинно изглеждащия телевизор у дома. Тъй като има някои програми, които отговарят на библейския тест за истина, чистота и т.н., лесно е да отстъпим пред аргумента, че телевизорът ще бъде използван като образователно средство за семейството. Обикновено се вземат тържествени решения относно високото качество на програмите, одобрени за гледане. Но нека бъдем искрени и честни. Колко време продължават тези ограничителни правила за управляване на телевизионния апарат? Контролът става почти невъзможен поради трудно определимото естество на много програми. Несигурността къде да се очертае границата, въпросът дали няколко богохулни думи дисквалифицират едночасов документален филм и други еднакво озадачаващи решения скоро стават твърде досадни за понасяне. Вратата са отваря все по-широко и по-широко и сетивата за точна преценка се приспособяват към нарастващия поток от картини и сцени под нивото на стандарта. Лесно е да оправдаем малко разпуснат език поради тук-там изпуснати възклицания от популярните новинарски репортери. Много от рекламите също са изпъстрени с намеци, които подронват християнските морални стандарти. Става все по-трудно да се вярва, че дори най-внимателно избрани програми няма да произведат духовна нечувствителност. Откъси и фрази от уличния жаргон се промъкват в някои от най-шумно рекламираните образователни предавания. Мнозина спорят, че трябва да се учим да живеем с този вид език, защото ни заобикаля през цялото време. Вярно е, че често чуваме, без да искаме, вулгаризмите на света около нас, но трябва ли съзнателно да се излагаме на това, което може да бъде избегнато?
Истината е, че много от нас се изправят пред жестока борба, за да се отвърнат от съблазнителните сцени на злото, което не можем да избегнем, докато вървим по улицата. Има достатъчно изкушения, които да заемат цялото ни време и усилия и без поставянето на един преднамерен източник на изкушение право в хола.
Това, което мнозина не успяват да разберат, е, че може да има грях в един поглед. Ако някой беше застанал зад Ева в градината и я беше попитал какво прави пред забраненото дърво, тя вероятно щеше да отговори: „Просто гледам.“ Но тези погледи на Ева доведоха до цялото множество скърби и последвалата смърт на милиарди човешки същества за шест трагични хилядолетия. Цар Давид се събуди от следобедна дрямка и, съвсем случайно, видя съседката си – една красива жена, да се къпе на своя средиземноморски покрив–градина. Повече от сигурно е, че ако някой беше попитал Давид какво прави, той щеше да отговори: „Просто гледам.“ Но тези погледи доведоха до прелюбодейство и убийство, грехове, които повлияха на народа да забрави Бога. Резултатите от неморалната постъпка с Витсавее така белязаха семейството на Давид, че четири от децата му му бяха отнети чрез трагедия или отстъпничество. Колко горчиво по-късно той оплакваше страшните последици от невинното си „гледане“.
Неизлечимото влияние на мисловните образи не може да бъде достатъчно добре подчертано. Чрез гледане ние се променяме. Мислите се пораждат от това, което човек гледа.
„Защото каквито са мислите в сърцето му, такъв е и той.“ Притчи 23:7.
Това ни дава една от най-важните причини, поради които телевизията може да бъде пагубна за християнския живот. Тя се базира на принципа за косвено или умствено участие в грях. Исус заяви:
“Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай!“ Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“ Матей 5:27, 28.
Моля забележете, че умът е способен да създаде такива реалистични картини, че хората всъщност участват във въображаеми сцени. Участието е толкова истинско, че Исус каза, че ние сме държани отговорни за това, на което позволяваме умовете ни да се спират, по същия начин, както ако бяхме извършили физическото действие. Тъй като мозъкът е центърът за решения на тялото, всяко извършено действие първо трябва да бъде породено в ума, преди да бъде приведено в действие. Мозъкът, чрез обширна нервна комуникационна система, изпраща послания на ръцете, краката или други физически органи, за да влязат в действие. Между другото, това е точният момент на най-силното изкушение. Задържането на мисловната картина, докато тя предаде команда за действие на тялото, е толкова завладяващо и толкова отслабващо волята, че малцина могат да се отвърнат от покоряване на тази команда.
Единствената сигурна защита на християнина от грях е да отхвърля лошите мисли или въображения, които Сатана иска да наложи на ума. Щом лошата мисъл бъде допусната веднъж и се подхранва, дори само като мисъл, невероятно дълбоката връзка между тялото и ума започва да произвежда физически реакции. Със скоростта на електричеството мозъкът изпраща послание, подготвящо цялото тяло за набелязаното действие. Сега умът и тялото се обединяват в упражняване натиск върху личността да извърши действието.
Но да предположим, че е невъзможно за личността да извърши физическото изпълнение, подтикнато от ума. Вероятно в мислите е било произведено страстно желание, но няма никой, с който да бъде извършен греховния акт. Или, ако човекът е християнин, той може да има такива силни задръжки срещу планираното действие, че да устои на това, да изпълни импулсите на ума. В този случай грехът съществува само във въображението. Но силата на мисълта е толкова голяма, че в Божиите очи косвеното умствено изпълнение на греха се счита толкова сериозно, колкото и самото физическо изпълнение.
Сега нека приложим този принцип към гледането на телевизия. Никъде не виждаме по-ярка демонстрация за косвено участие. Въпреки че зрителят може да бъде достатъчно зрял, за да осъзнава, че сцените са само измислени ситуации, все пак той става толкова емоционално въвлечен в картината, както ако действително има това изживяване. Сърцето бие от страх, очите се пълнят със сълзи и зрителят мислено се поставя на сцената. Без значение дали се бие и стреля, за да излезе от отчайваща ситуация или преживява травмата на нелечима болест, или се предава на вълнението от провокативна сцена в спалнята, зрителят е грабнат от сюжета, вземайки участие чрез заместване на героя или героинята в приключенията. Исус каза, че този вид участие е точно толкова грешно, колкото действителното физическо участие.
Опитайте се да си представите фантастичната стратегия на Сатана при използване на телевизионната медия. Само мисълта за това зашеметява ума. Ето ситуация, в която дяволът вдъхновява едно действие на симулиран грях; например, една измислена, режисирана сцена на изневяра. Но чрез своята манипулация на емоциите, Сатана може да умножи този единствен театрален грях в милиони реални грехове на прелюбодейство, защото милиони хора ще си представят себе си във филма. И в техните умове тази сцена не е режисирана. Тя е толкова истинска, че дори техните тела реагират. Емоциите на похот и страх толкова пълно обземат зрителите, че макар да не могат да вземат физическо участие в греха, техните умове и воля са засегнати по съвсем същия начин, както ако бяха взели участие. И още по-сериозно е, че Бог ги счита за толкова виновни, колкото ако самите те бяха участвали лично.
Какъв хитър, дяволски начин да се превръщат хората в крадци, убийци и прелюбодейци! Сатана трябва само да работи със сценаристите и актьорите, за да произведе най-съблазнителните реалистични и емоционални сюжети. От този момент природните закони на ума изключват и зрителите стават емоционални пленници на всяко нещо, което си позволяват да гледат. Веднъж могат да преживеят обир на магазин, на следващия ден – убийство, а по-късно - блудство и прелюбодейство. За актьорите на екрана това е нелепа преструвка, но за зрителите, поне за момента, е една възможност да се правят всички вълнуващи неща, които Бог и обществото забраняват, и то без да се сблъскат с последиците. Но няма ли да се сблъскат с последиците? Може би не с физическите. Но с моралната отговорност за тези косвени деяния всеки човек ще трябва да отговаря в съда. За тези, които не са изповядали и изоставили тези грехове, какъв ужасен доклад за разхищаването на свещените сили на ума и волята ще бъде представен.
Със сигурност този принцип на греха чрез заместване обяснява защо Библията говори толкова силно по въпроса за петте сетива. Исус разкри ясно, че не трябва да се пести никакво усилие за опазване входовете на ума. Веднага след коментара Си за гледане на жена с пожелание Той каза:
„Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за теб да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.“ Матей 5:29.
Този текст често е бил тълкуван погрешно. Исус не говореше за физическите очи. Човек може да изгуби едното си око и пак да бъде лош и перверзен. Той говореше за нещата, върху които се фокусират очите. Ако окото гледа нещо, което може да накара ума да таи грях, Исус каза, че трябва да се предприемат най-драстични действия, за да бъдат махнати тези сцени от погледа. С други думи: „Не продължавайте да гледате нещо, което е духовно оскърбително и провокативно.“ Вършенето на това би могло да доведе до грях и да стане причина човекът да бъде „хвърлен в пъкъла“.
Какъв драматичен пример за опасностите от „просто гледане“ на погрешни картини. Приложено към съвременните условия, Христос казва, че ако имаме телевизор в къщи, който не можем да контролираме, е по-добре да го изхвърлим на боклука, отколкото да бъдем вкарвани в грях поради неговото влияние. По-добре да водим съществуване „с едно око“ без телевизора, отколкото да загубим душата си чрез оскверняващи, грешни мисли, породени от телевизията.
Заповедта на Христос беше да „го извадим“, да се отвърнем от това, което гледа окото. Изборът е наш. Единственият начин да сме с чисти умове е да гледаме, слушаме и говорим само нещата, които са чисти. Павел каза във
Филипяни 4:8: „Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте.“
Тайната да бъдеш чист, честен и непорочен, е да мислиш по този начин, а начинът, по който мислим, е обусловен от нещата, които виждаме, слушаме и говорим. Давид каза:
„Няма да поставя пред очите си нищо нечисто.“ Псалм 101:3.
Към тези духовни фактори бихме могли да прибавим страници с шокиращи статистики за влиянието на телевизионното насилие върху ума и морала, върху подбуждането към престъпления и върху училищната успеваемост. Те са добре познати и често повтаряни. Никой никога няма да узнае точно колко планове за престъпления са били внимателно и подробно описани в една телевизионна история, а по-късно – пуснати в действие от нападатели, крадци и изнасилвачи.
Обществото днес е обхванато от нарастваща толерантност към насилието и страданието. Постоянното излагане на жестокост и нехуманност е създало климат на удивително безразличие към нашите съчовеци. Хората не искат да се въвличат. Обикновено те преминават край жертвите на нападение, без да ги е грижа. Обществената реакция към природни бедствия като земетресения, наводнения или глад е почти бездушна. Картината във вечерните новини на хиляди, умиращи в Южна Африка или Турция, прави дори по-малко впечатление от сцените в снощния филм. Оживелите, фантастични образи, създадени комерсиално, за да впечатляват, получават далеч по-голям отклик, отколкото истинските истории на страдание и смърт. Фината чувствителност на състраданието е била замъглена и почти унищожена от продължителното бомбардиране на емоциите от холивудските специалисти по трилъри и филми на ужасите.
Въздействието на смъртта отслабва вследствие непрекъснатото ѝ показване. Дори новинарските репортажи на преврати и убийства се гледат многократно в следващите програми. Почти изглежда, като че ли убитият човек възкръсва за живот, само за да бъде убит и възкресен отново и отново. Многократното излъчване на убийството на Лий Харви Осуалд е пример за такова телевизионно насилие. Умът накрая почти отхвърля реалността на това, което е било видяно. Какъв ефект има накрая това върху човешката съвест и характер?Без съмнение, съществува вътрешно присъщо нездраво желание да се присъства на насилие, но без да се изпитва вина. Като един невинен свидетел, телевизионният зрител не е нито агресорът, нито жертвата. Като не прави нищо друго, а само гледа и не може да се намеси, той постепенно се приспособява към манталитета на парализиращата пасивност. Под постоянните бомбардировки умът всъщност губи яснота за това, кое е фантазия и кое - реалност. Ето защо толкова много могат да стоят и да гледат бруталност и насилие в реалния живот, без да си помръднат и пръста.
Една омъжена наскоро жена каза: „Ние започваме само с най-необходимото – легло, печка и телевизор“. При 98-те процента американски домове, притежаващи телевизор, опитайте се да си представите ефекта от неговото 6 и половина-часово действие.
Децата прекарват една трета от своите будни часове под изкуствения обстрел от идеи и философии, които не произлизат от техните родители и за които те често дори не знаят. Установено е, че една четвърт от децата на възраст между 5 и 20 години гледат над пет часа телевизия всеки ден. Това е дори повече от времето, в което те са под прякото ръководство на учителите си. Повече от времето, в което играят всеки ден или се хранят. Само времето за спане изпреварва телевизията като най-голям консуматор на време.
Какъв вид послание е било буквално давано на жадните умове на тези момчета и момичета? От всички телевизионни програми 83 % съдържат насилие, а от анимационните филми 98 % изобразяват насилствени действия. Но какво да кажем за децата, които не са достатъчно големи, за да ходят на училище? Има почти 12 милиона такива деца между 3 и 5 години. Според телевизионния индекс на Нелсън тези деца в предучилищна възраст стоят пред екрана средно 54.1 часа всяка седмица. Помислете за силата, упражнявана върху податливите умове и емоции на тези почти бебета. През 64 % от будните си часове те поглъщат напрежението, насилието и изтощаващото нервите въздействие на комерсиалната телевизия. Чудим ли се защо по-възрастните поколения младежи изглежда имат затруднения с приспособяването към реалния живот и хората?
Д-р Виктор Б. Клин от Университета в Юта е установил, че между възрастта за детска градина и 14 години едно дете става свидетел на насилствена смърт на повече от 13 000 човешки същества по телевизията. Тъй като децата във възраст преди детска градина гледат през 64 процента от деня си, опитайте се да си представите на колко много убийства извън тези 13 000, те стават свидетели. Нито един ветеран, тежко раняван в ежедневни сражения, не е преживявал някога ужасното осакатяване и клане от всекидневните телевизионни излъчвания. Може би най-убедителното изследване по темата за телевизионната агресия е документирано от Алфред Бандура и компания, публикувано в „Списание за анормална и социална психология“. Техните изводи са извлечени от наблюдение на една контролна група нормални деца, като на екрана им е било показвано насилие. Категоричното им заключение било, че тази заснета агресия засилва агресивното разположение в децата. Те определено имитират насилственото поведение, което гледат в телевизионните програми. През 1969 г. Националната комисия по причините и превенцията на насилието представи доклад от своите изчерпателни изследвания. Ето същността на заключенията им: „Преобладаващите данни от изследването сочат, че насилието в телевизионните програми може да има неблагоприятно въздействие върху аудиторията – особено върху детската аудитория.“
Един от най-тъжните очевидни резултати от пристрастяването на децата към телевизията е трагичното разстройване на комуникацията с родителите. В рамките на тези пет критични часа всеки ден децата нямат абсолютно никакво взаимодействие с никого. Д-р Д.М. Азими, председател на катедрата по социология и антропология към Университета в Пенсилвания в Индиана, вярва, че децата могат да „халюцинират“ на предавания, изпълнени с насилие, секс и агресия. „Прекъснете някого, който гледа телевизия и забележете дълбокия транс, в който се намира. Той ще ви се разсърди, че сте го прекъснали от тази наркоподобна унесеност, но ако го попитате какво е било казано току-що в програмата, той няма да може да ви отговори.
Родителите стават телевизионни „тласкачи“ на децата си. Повечето деца от най-ранна възраст биха искали да имат топла, близка връзка с родителите си. Но родителите им казват: „Отидете да гледате телевизия. Аз съм зает.“ Скоро навикът ги задържа и те започват да седят с изцъклени очи, вцепенени, „уловени“ от телевизията. И щом получат този навик, е трудно той да им бъде отнет, както е с наркотиците.“
Ако родителите не предпазват своите собствени деца от непрестанната емоционална атака на телевизията, кой ще го направи? Индустрията не е загрижена за ничии деца. Тя се стреми към едно нещо – консумация. Не е нужен никакъв експерт, за да установи нейното първично обръщане към човешката суета и ненаситност. Пазарните психолози приспособяват своите реклами към широко ококорените невинни души, които нямат никаква защита.
Грандиозните, лицемерни твърдения скоро са опровергани, а фалшът – разкрит. Неблагоприятният последващ ефект е едно разяждащо отношение на цинизъм и недоверие от страна на младите. Забелязали ли сте какви стереотипи се изобразяват в една обикновена телевизионна програма? Учителите като цяло са изобразени като некомпетентни, отмъстителни нещастници. Щастието идва от това да си млад и секси. Бракът е представен като отегчителен хомот или нещо, което трябва да се загърби чрез вълнуваща изневяра. Родителите често се представят като мърморещи, старомодни „правоъгълници“ без никакъв авторитет или способност да вземат правилни решения. Самите основи на дома и обществото са значително подкопани от голяма част от телевизионните предавания, включително някои от най-популярните. Не трябва да е голямо учудването ни, че нашият най-голям социален проблем днес е, как да запазим семейството от изчезване като основна единица на обществото.
Това, което мнозина не успяват да разберат, е, че може да има грях в един поглед. Ако някой беше застанал зад Ева в градината и я беше попитал какво прави пред забраненото дърво, тя вероятно щеше да отговори: „Просто гледам.“ Но тези погледи на Ева доведоха до цялото множество скърби и последвалата смърт на милиарди човешки същества за шест трагични хилядолетия. Цар Давид се събуди от следобедна дрямка и, съвсем случайно, видя съседката си – една красива жена, да се къпе на своя средиземноморски покрив–градина. Повече от сигурно е, че ако някой беше попитал Давид какво прави, той щеше да отговори: „Просто гледам.“ Но тези погледи доведоха до прелюбодейство и убийство, грехове, които повлияха на народа да забрави Бога. Резултатите от неморалната постъпка с Витсавее така белязаха семейството на Давид, че четири от децата му му бяха отнети чрез трагедия или отстъпничество. Колко горчиво по-късно той оплакваше страшните последици от невинното си „гледане“.
Неизлечимото влияние на мисловните образи не може да бъде достатъчно добре подчертано. Чрез гледане ние се променяме. Мислите се пораждат от това, което човек гледа.
„Защото каквито са мислите в сърцето му, такъв е и той.“ Притчи 23:7.
Това ни дава една от най-важните причини, поради които телевизията може да бъде пагубна за християнския живот. Тя се базира на принципа за косвено или умствено участие в грях. Исус заяви:
“Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай!“ Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“ Матей 5:27, 28.
Моля забележете, че умът е способен да създаде такива реалистични картини, че хората всъщност участват във въображаеми сцени. Участието е толкова истинско, че Исус каза, че ние сме държани отговорни за това, на което позволяваме умовете ни да се спират, по същия начин, както ако бяхме извършили физическото действие. Тъй като мозъкът е центърът за решения на тялото, всяко извършено действие първо трябва да бъде породено в ума, преди да бъде приведено в действие. Мозъкът, чрез обширна нервна комуникационна система, изпраща послания на ръцете, краката или други физически органи, за да влязат в действие. Между другото, това е точният момент на най-силното изкушение. Задържането на мисловната картина, докато тя предаде команда за действие на тялото, е толкова завладяващо и толкова отслабващо волята, че малцина могат да се отвърнат от покоряване на тази команда.
Единствената сигурна защита на християнина от грях е да отхвърля лошите мисли или въображения, които Сатана иска да наложи на ума. Щом лошата мисъл бъде допусната веднъж и се подхранва, дори само като мисъл, невероятно дълбоката връзка между тялото и ума започва да произвежда физически реакции. Със скоростта на електричеството мозъкът изпраща послание, подготвящо цялото тяло за набелязаното действие. Сега умът и тялото се обединяват в упражняване натиск върху личността да извърши действието.
Но да предположим, че е невъзможно за личността да извърши физическото изпълнение, подтикнато от ума. Вероятно в мислите е било произведено страстно желание, но няма никой, с който да бъде извършен греховния акт. Или, ако човекът е християнин, той може да има такива силни задръжки срещу планираното действие, че да устои на това, да изпълни импулсите на ума. В този случай грехът съществува само във въображението. Но силата на мисълта е толкова голяма, че в Божиите очи косвеното умствено изпълнение на греха се счита толкова сериозно, колкото и самото физическо изпълнение.
Сега нека приложим този принцип към гледането на телевизия. Никъде не виждаме по-ярка демонстрация за косвено участие. Въпреки че зрителят може да бъде достатъчно зрял, за да осъзнава, че сцените са само измислени ситуации, все пак той става толкова емоционално въвлечен в картината, както ако действително има това изживяване. Сърцето бие от страх, очите се пълнят със сълзи и зрителят мислено се поставя на сцената. Без значение дали се бие и стреля, за да излезе от отчайваща ситуация или преживява травмата на нелечима болест, или се предава на вълнението от провокативна сцена в спалнята, зрителят е грабнат от сюжета, вземайки участие чрез заместване на героя или героинята в приключенията. Исус каза, че този вид участие е точно толкова грешно, колкото действителното физическо участие.
Опитайте се да си представите фантастичната стратегия на Сатана при използване на телевизионната медия. Само мисълта за това зашеметява ума. Ето ситуация, в която дяволът вдъхновява едно действие на симулиран грях; например, една измислена, режисирана сцена на изневяра. Но чрез своята манипулация на емоциите, Сатана може да умножи този единствен театрален грях в милиони реални грехове на прелюбодейство, защото милиони хора ще си представят себе си във филма. И в техните умове тази сцена не е режисирана. Тя е толкова истинска, че дори техните тела реагират. Емоциите на похот и страх толкова пълно обземат зрителите, че макар да не могат да вземат физическо участие в греха, техните умове и воля са засегнати по съвсем същия начин, както ако бяха взели участие. И още по-сериозно е, че Бог ги счита за толкова виновни, колкото ако самите те бяха участвали лично.
Какъв хитър, дяволски начин да се превръщат хората в крадци, убийци и прелюбодейци! Сатана трябва само да работи със сценаристите и актьорите, за да произведе най-съблазнителните реалистични и емоционални сюжети. От този момент природните закони на ума изключват и зрителите стават емоционални пленници на всяко нещо, което си позволяват да гледат. Веднъж могат да преживеят обир на магазин, на следващия ден – убийство, а по-късно - блудство и прелюбодейство. За актьорите на екрана това е нелепа преструвка, но за зрителите, поне за момента, е една възможност да се правят всички вълнуващи неща, които Бог и обществото забраняват, и то без да се сблъскат с последиците. Но няма ли да се сблъскат с последиците? Може би не с физическите. Но с моралната отговорност за тези косвени деяния всеки човек ще трябва да отговаря в съда. За тези, които не са изповядали и изоставили тези грехове, какъв ужасен доклад за разхищаването на свещените сили на ума и волята ще бъде представен.
Със сигурност този принцип на греха чрез заместване обяснява защо Библията говори толкова силно по въпроса за петте сетива. Исус разкри ясно, че не трябва да се пести никакво усилие за опазване входовете на ума. Веднага след коментара Си за гледане на жена с пожелание Той каза:
„Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за теб да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.“ Матей 5:29.
Този текст често е бил тълкуван погрешно. Исус не говореше за физическите очи. Човек може да изгуби едното си око и пак да бъде лош и перверзен. Той говореше за нещата, върху които се фокусират очите. Ако окото гледа нещо, което може да накара ума да таи грях, Исус каза, че трябва да се предприемат най-драстични действия, за да бъдат махнати тези сцени от погледа. С други думи: „Не продължавайте да гледате нещо, което е духовно оскърбително и провокативно.“ Вършенето на това би могло да доведе до грях и да стане причина човекът да бъде „хвърлен в пъкъла“.
Какъв драматичен пример за опасностите от „просто гледане“ на погрешни картини. Приложено към съвременните условия, Христос казва, че ако имаме телевизор в къщи, който не можем да контролираме, е по-добре да го изхвърлим на боклука, отколкото да бъдем вкарвани в грях поради неговото влияние. По-добре да водим съществуване „с едно око“ без телевизора, отколкото да загубим душата си чрез оскверняващи, грешни мисли, породени от телевизията.
Заповедта на Христос беше да „го извадим“, да се отвърнем от това, което гледа окото. Изборът е наш. Единственият начин да сме с чисти умове е да гледаме, слушаме и говорим само нещата, които са чисти. Павел каза във
Филипяни 4:8: „Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте.“
Тайната да бъдеш чист, честен и непорочен, е да мислиш по този начин, а начинът, по който мислим, е обусловен от нещата, които виждаме, слушаме и говорим. Давид каза:
„Няма да поставя пред очите си нищо нечисто.“ Псалм 101:3.
Към тези духовни фактори бихме могли да прибавим страници с шокиращи статистики за влиянието на телевизионното насилие върху ума и морала, върху подбуждането към престъпления и върху училищната успеваемост. Те са добре познати и често повтаряни. Никой никога няма да узнае точно колко планове за престъпления са били внимателно и подробно описани в една телевизионна история, а по-късно – пуснати в действие от нападатели, крадци и изнасилвачи.
Обществото днес е обхванато от нарастваща толерантност към насилието и страданието. Постоянното излагане на жестокост и нехуманност е създало климат на удивително безразличие към нашите съчовеци. Хората не искат да се въвличат. Обикновено те преминават край жертвите на нападение, без да ги е грижа. Обществената реакция към природни бедствия като земетресения, наводнения или глад е почти бездушна. Картината във вечерните новини на хиляди, умиращи в Южна Африка или Турция, прави дори по-малко впечатление от сцените в снощния филм. Оживелите, фантастични образи, създадени комерсиално, за да впечатляват, получават далеч по-голям отклик, отколкото истинските истории на страдание и смърт. Фината чувствителност на състраданието е била замъглена и почти унищожена от продължителното бомбардиране на емоциите от холивудските специалисти по трилъри и филми на ужасите.
Въздействието на смъртта отслабва вследствие непрекъснатото ѝ показване. Дори новинарските репортажи на преврати и убийства се гледат многократно в следващите програми. Почти изглежда, като че ли убитият човек възкръсва за живот, само за да бъде убит и възкресен отново и отново. Многократното излъчване на убийството на Лий Харви Осуалд е пример за такова телевизионно насилие. Умът накрая почти отхвърля реалността на това, което е било видяно. Какъв ефект има накрая това върху човешката съвест и характер?Без съмнение, съществува вътрешно присъщо нездраво желание да се присъства на насилие, но без да се изпитва вина. Като един невинен свидетел, телевизионният зрител не е нито агресорът, нито жертвата. Като не прави нищо друго, а само гледа и не може да се намеси, той постепенно се приспособява към манталитета на парализиращата пасивност. Под постоянните бомбардировки умът всъщност губи яснота за това, кое е фантазия и кое - реалност. Ето защо толкова много могат да стоят и да гледат бруталност и насилие в реалния живот, без да си помръднат и пръста.
Една омъжена наскоро жена каза: „Ние започваме само с най-необходимото – легло, печка и телевизор“. При 98-те процента американски домове, притежаващи телевизор, опитайте се да си представите ефекта от неговото 6 и половина-часово действие.
Децата прекарват една трета от своите будни часове под изкуствения обстрел от идеи и философии, които не произлизат от техните родители и за които те често дори не знаят. Установено е, че една четвърт от децата на възраст между 5 и 20 години гледат над пет часа телевизия всеки ден. Това е дори повече от времето, в което те са под прякото ръководство на учителите си. Повече от времето, в което играят всеки ден или се хранят. Само времето за спане изпреварва телевизията като най-голям консуматор на време.
Какъв вид послание е било буквално давано на жадните умове на тези момчета и момичета? От всички телевизионни програми 83 % съдържат насилие, а от анимационните филми 98 % изобразяват насилствени действия. Но какво да кажем за децата, които не са достатъчно големи, за да ходят на училище? Има почти 12 милиона такива деца между 3 и 5 години. Според телевизионния индекс на Нелсън тези деца в предучилищна възраст стоят пред екрана средно 54.1 часа всяка седмица. Помислете за силата, упражнявана върху податливите умове и емоции на тези почти бебета. През 64 % от будните си часове те поглъщат напрежението, насилието и изтощаващото нервите въздействие на комерсиалната телевизия. Чудим ли се защо по-възрастните поколения младежи изглежда имат затруднения с приспособяването към реалния живот и хората?
Д-р Виктор Б. Клин от Университета в Юта е установил, че между възрастта за детска градина и 14 години едно дете става свидетел на насилствена смърт на повече от 13 000 човешки същества по телевизията. Тъй като децата във възраст преди детска градина гледат през 64 процента от деня си, опитайте се да си представите на колко много убийства извън тези 13 000, те стават свидетели. Нито един ветеран, тежко раняван в ежедневни сражения, не е преживявал някога ужасното осакатяване и клане от всекидневните телевизионни излъчвания. Може би най-убедителното изследване по темата за телевизионната агресия е документирано от Алфред Бандура и компания, публикувано в „Списание за анормална и социална психология“. Техните изводи са извлечени от наблюдение на една контролна група нормални деца, като на екрана им е било показвано насилие. Категоричното им заключение било, че тази заснета агресия засилва агресивното разположение в децата. Те определено имитират насилственото поведение, което гледат в телевизионните програми. През 1969 г. Националната комисия по причините и превенцията на насилието представи доклад от своите изчерпателни изследвания. Ето същността на заключенията им: „Преобладаващите данни от изследването сочат, че насилието в телевизионните програми може да има неблагоприятно въздействие върху аудиторията – особено върху детската аудитория.“
Един от най-тъжните очевидни резултати от пристрастяването на децата към телевизията е трагичното разстройване на комуникацията с родителите. В рамките на тези пет критични часа всеки ден децата нямат абсолютно никакво взаимодействие с никого. Д-р Д.М. Азими, председател на катедрата по социология и антропология към Университета в Пенсилвания в Индиана, вярва, че децата могат да „халюцинират“ на предавания, изпълнени с насилие, секс и агресия. „Прекъснете някого, който гледа телевизия и забележете дълбокия транс, в който се намира. Той ще ви се разсърди, че сте го прекъснали от тази наркоподобна унесеност, но ако го попитате какво е било казано току-що в програмата, той няма да може да ви отговори.
Родителите стават телевизионни „тласкачи“ на децата си. Повечето деца от най-ранна възраст биха искали да имат топла, близка връзка с родителите си. Но родителите им казват: „Отидете да гледате телевизия. Аз съм зает.“ Скоро навикът ги задържа и те започват да седят с изцъклени очи, вцепенени, „уловени“ от телевизията. И щом получат този навик, е трудно той да им бъде отнет, както е с наркотиците.“
Ако родителите не предпазват своите собствени деца от непрестанната емоционална атака на телевизията, кой ще го направи? Индустрията не е загрижена за ничии деца. Тя се стреми към едно нещо – консумация. Не е нужен никакъв експерт, за да установи нейното първично обръщане към човешката суета и ненаситност. Пазарните психолози приспособяват своите реклами към широко ококорените невинни души, които нямат никаква защита.
Грандиозните, лицемерни твърдения скоро са опровергани, а фалшът – разкрит. Неблагоприятният последващ ефект е едно разяждащо отношение на цинизъм и недоверие от страна на младите. Забелязали ли сте какви стереотипи се изобразяват в една обикновена телевизионна програма? Учителите като цяло са изобразени като некомпетентни, отмъстителни нещастници. Щастието идва от това да си млад и секси. Бракът е представен като отегчителен хомот или нещо, което трябва да се загърби чрез вълнуваща изневяра. Родителите често се представят като мърморещи, старомодни „правоъгълници“ без никакъв авторитет или способност да вземат правилни решения. Самите основи на дома и обществото са значително подкопани от голяма част от телевизионните предавания, включително някои от най-популярните. Не трябва да е голямо учудването ни, че нашият най-голям социален проблем днес е, как да запазим семейството от изчезване като основна единица на обществото.
RSS Feed
