В Битие... Ще преминавам през някои неща малко по-бързо, затова си водете бележки и ме забавяйте, ако се движа твърде бързо. В Битие 1:26 Бог каза:
„Да създадем човека по Нашия образ...“
Нали така? Преди малко ви дадох препратка и не мога да си спомня дали ви дадох точната препратка, но я имате тук, на страницата, и в „Духът на пророчеството“, том 1, стр. 24, 25 се казва:
„И Бог каза на Сина Си: „Да създадем човека по Нашия образ.““
„Да създадем човека по Нашия образ...“
Нали така? Преди малко ви дадох препратка и не мога да си спомня дали ви дадох точната препратка, но я имате тук, на страницата, и в „Духът на пророчеството“, том 1, стр. 24, 25 се казва:
„И Бог каза на Сина Си: „Да създадем човека по Нашия образ.““
Така че Елън Уайт казва, че Бог и Христос, комбинирано, създали човека по Своя образ. По какъв образ бяхме създадени? Казва се, че било по Божия образ, но какво означава това? В книгата „Възпитание“, на стр. 15 откриваме следното изявление:
„Когато Адам излезе от ръката своя Творец, той приличаше във физическото, умственото и духовното си естество на своя Създател.“
Не се казва, че бил направен точно като своя Създател, а се казва, че имало прилика, дори и във физическото си телосложение. Не вярвам, че Бог притежава плът както аз. Но съществува прилика дори с физическия ми външен вид спрямо Бога, каквато и да е тя.
В книгата Откровение и в книгата Езекиил са представени видения за Бога, в които виждаме, че Бог е Един, Който може да седи на престол. Бог има ръце, има коса. Затова разбираме, че ако сме направени по Негово подобие Бог притежава външен вид, подобен на човешкия. Не казвам, че Той има кръв, не казвам, че има кожа. Не знам какво има Бог, но Той действително притежава вид физическо естество. Но Библията казва и че Той има Дух, което е интересно, защото в Йов 32:8 Библията казва, че има дух в човека. Има дух в човека. В Еклесиаст 12:7 се казва:
„...и се върне пръстта в земята, както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал.“
Следователно, Библията обрисува човека като двойствено същество. Ние сме тяло и дух. И какво получавате, когато съберете тяло и дух? Жива душа, така е. Но са нужни и двете, нали? Нужни са и двете. Така че един човек е тяло и дух. Ние бяхме създадени по Божие подобие. И според мен докато изучаваме Библията откриваме, че Бог притежава физически облик, притежава физическо тяло. Той има тяло. Съществува Божие присъствие, което е много физическо и може да бъде погледнато, ако не съгрешавате, но съществува също и Божий Дух. В 1 Коринтяни 5:3-5 Павел прави следното интересно изявление:
„Затова пък...“
Извинете ме.
„Затова пък аз, ако и да не съм телесно при вас, но с духа си съм при вас и осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, онзи, който е извършил това, като че ли съм при вас (като се събра моят дух заедно с вас с властта на нашия Господ Исус), да предадем такъв човек на Сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господ Исус.“
Павел разглеждаше определени видове безнравственост, които се случваха в Коринт, но каза:
„Аз съм там...“ как? „...духом.“
Но дали Павел беше там физически? Но казва, че бил там духом, някак си. Той би там духом. В Еклесиаст 3:21, в Еклесиаст 3:21 се казва:
„Кой знае, че духът на човешките синове възлиза горе и че духът на животното слиза долу, на земята?“
Той казва, че духът на човека възлиза горе. Човекът умира и се казва, че духът възлиза горе, а когато умре животно, духът слиза долу. В четвъртък сутринта тази седмица любимото ми куче умря и трябваше да го погреба. Духът му слезе в земята, тялото му също слезе в земята. Но като адвентисти ние говорим за духа. Знаем, че думата „дух“ както в Новия, така и в Стария завет произлиза от думи, които означават буквално „дихание“, „вятър“ или „въздух“ - „Руах“ в Стария завет и „Пнеума“ в Новия завет. Понякога може би сме стеснявали малко концепцията за духа, защото ако кажем само, че той е въздух ние изпускаме част от онова, което казва Библията. Когато Бог създаде Адам от земната пръст, Той вдъхна в ноздрите му жизненото дихание и човекът стана жива душа. Задавам ви много прост въпрос: Дали Бог извърши просто изкуствено дишане (обръщам се към Дженифър, която е нашият медик тук)? Мислите ли, че Той просто извършил единствено изкуствено дишане [англ.: CPR – кардио-пулмонарна първа помощ]? Това ли прави Той? Или имаше нещо живително в този дух, в това дихание, което Той вложи в човека? Аз вярвам, че е имало нещо много живително в това. Ако погледнете тези стихове, има нещо по отношение на човека, което не можем да обясним. Нека сега погледнем Римляни 11 гл. Римляни 11:34. Римляни 11 гл. и там 34 ст. Тук Павел цитира от Стария завет:
„Защото: „Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?““
Виждате ли това? Има ли някой тук Библия с препратки в полето, в която да препратка към Стария завет? Какво се казва там?
[Исая 40:13.]
Добре. Задръжте ръка на Посланието към коринтяните и отворете на Исая 40:13. Исая 40:13. Можем да погледнем няколко основни текста по отношение на Духа и според мен част от това ще се събере в едно цяло по много бърз начин, щом разберете основните принципи на това кои са Отец и Синът. Щом разберете принципа за Духа, изведнъж всичко това добива смисъл. Всичко това ще се събере много бързо и наистина няма да бъде трудно. Отговорих ли на въпроса ти? Не съм сигурен дали съм го направил. Не, на другия в дъното. Искам да ти кажа едно, сестро:
Библията казва, Библията казва, че вярващите били кръщавани,
„а Господ всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха“ (Деяния 2:47).
И те не бяха прибавяни към отстъпилата Църква на адвентистите от седмия ден, не биваха прибавяни и в юдейската „църква“. Те биваха прибавяни към онова, което Бог нарече „Еклесия“. Затова казвам на хората следното: Когато намерите някого, който приема Господ Исус Христос, и намерите пастор на истинското благовестие, той бива кръстен... всъщност не е нужно той да бъде пастор, може да бъде старейшина или според Деяния 8 гл. може да бъде дякон. Един дякон притежава църковната власт да кръщава, според този пасаж – Деяния 8 гл.
[Това повдига още въпроси: как ставате дякон, старейшина в истинската църква?]
Когато бъдете ръкоположени от хора, които са част от тази истинска църква.
[Следователно, това все пак е епископ.]
[Но не ставате такъв, имате тази дарба от Бога.]
Някой, който е дякон, е признат от братята, но някой, който е пастор, е признат от братята и се провежда служба по ръкополагане, но това е просто признаване на онова, което Бог вече е сторил. Това е просто човешко признаване на онова, което Бог вече е сторил. Но това е по-голям въпрос, в който няма да навлизаме. Ще стигнем до това в сесията за въпроси и отговори, но не съм сигурен дали ти съм ти отговорил и предстои да го направя.
Добре, да преминем нататък. В Исая, Исая... коя глава? Четиридесета. И къде в нея? В 13 ст. Хубаво, добре. Исая 40:13. И ще забележите, че това много наподобява на онова, което прочетохме току-що:
„Кой е упътил Духа Господен или като съветник Негов Го е нау-чил?“
Това звучи много подобно на написаното от Павел в Посланието към коринтяните, но не е съвсем еднакво с него. Каква е разликата? Термините „дух“ и „ум“ тук са употребени взаимозаменяемо. Но Павел явно цитира от Исая, така че с каква власт прави това Павел? Колко от вас знаят какво означава ето този израз? Това е числото 70, изписано с римски цифри, но какво обозначава то в теологичен план? Обозначава Септуагинтата. Септуагинтата беше гръцкият превод на еврейския Стар завет, извършен от 70-ма юдейски учени. Ето защо я нарекли Септуагинта – от числото 70. В Септуагинтата... Между другото, Септуагинтата беше Библията на Новия завет. Това беше Библията, от която апостолите цитираха неизменно, почти винаги. Почти всеки път, когато видите цитат в Новия завет, той е от Септуагинтата. Така че когато в Новия завет четете един стих и се върнете на Стария завет, вие си кажете:
„Текстовете са много подобни един на друг, виждам, че са един и същи, но изглежда тук има малка разлика,“ на какво се дължи това?
Преводачите на Септуагинтата разбираха, че в еврейското разбиране „ум“ и „дух“ са взаимозаменяеми концепции. „Ум“ и „дух“ бяха взаимозаменяеми концепции. Павел цитира този стих и в 1 Коринтяни 2 гл. Ако отворим на Езекиил 11 гл. (вярвам, че е там), виждаме подобна употреба – в Езекиил. Езекиил 11:5:
„И слезе върху мене Дух Господен и ми каза: кажи, тъй казва Господ: което говорите вие, доме Израилев, и което ви наум идва, това Аз зная.“
В началото на стиха той говори за Духа, нали? А в края говори за... какво? Ум. Но ако отворите текста на еврейски, знаете ли какво? И двете думи са „Руах“, и двете са една и съща дума. И двете са една и съща дума. Така че концепцията в библейски план е, че когато говорите за духа на един човек по същество вие можете буквално да говорите и за ума му. Нека обясня как действа това по един прост начин, по който мисля, че ще разберете. Възможно е на някого от присъстващите тук днес да не се харесвам, защото съм червенокос. Докато израствах ме дразнеха, шегуваха се с мен, изливаха яда си върху мен и ме осмиваха понеже съм червенокос. И честно казано на моменти духът ми биваше наранен поради това. Натъжавах се, защото изглежда никой не ме обичаше – не им харесваше червената ми коса. Духът ми се разстройва-ше, духът ми биваше наранен. И знаете ли какво имам предвид, когато казвам, че духът ми бил наранен? Чувствата ми, вътрешното ми същество, вътрешната ми личност, това, което съм в действителност. Те не вземаха нож, за да порежат ръката ми, не вземаха бейзболна бухалка, за да ударят главата ми, но във вътрешната ми личност, в ума ми духът ми биваше наранен. И когато разберем, че духът на един човек в действителност е неговият ум, неговото вътрешно аз, това, което е отделно от тяло, тогава има смисъл. Библията казва, че духът на човека възлиза горе, при Бога, а духът на животното слиза в земята, нали така? Но ако се опитаме да свържем духа просто с диханието, когато аз поема своя последен дъх на умиране, дали този въздух става по-лек от всичкия останал въздух и се издига към Бога? И когато кучето ми умря завчера дали това дихание стана по-тежко от всичко останало и слезе в земята? Не. В Еклесиаст писателят просто казва следното:
Казва, че когато едно животно умре, духът му престава и отива в земята и няма да го има вече.
Но Библията казва, че когато ние умрем духът ни се връща при Бога, Който го е дал. С други думи, Бог съхранява съвършено всичко, което е необходимо да знае за мен, за да може при възкресението да изляза от земята аз, да изляза от земята аз.
Сега трябва да продължа, ще стигна до теб след минута. Разполагаме с една аналогия, която бих желал да направя тук. Вече не употребяваме много аудиокасети или видеокасети. Употребяваме дигитални видео дискове. Но на дигитален диск или на флаш карта мога да направя видеозапис, както например записваме сега. Това видео, надявам се, представя с точност всичко, което казвам, показва как се движа, то е доклад за онова, което правим тук. И ако извадя диска от камерата (или касетата, или на какъвто носител се записва), това е някак си като моя дух. Той представлява цялата информация, същността на това кой и какъв съм аз, отделно от физическото ми тяло. Но ако имахте този диск самостоятелно, без устройство за възпроизвеждане на дискове, каква стойност има той за вас? Няма никаква стойност, защото не можете да го използвате. Трябва да имате устройство, което да го възпроизведе. За да бъде духът ми активен, трябва да имам тяло. Духът може да се върне при Бога, Който го е дал, но не е от полза – не е съзнателен, няма живот, няма образ. Но Бог задържа това. Как Бог поставя това в ново тяло не знам, дори няма да претендирам, че знам и не мисля, че някое човешко същество на тази земя ще узнае някога. Но Бог знае. Той е всемогъщ, безкраен и знае как да направи това. Въпросът, който задавам, се отнася за възкресението: Ако на път към дома летя със самолет и самолетът ми се разбие и не могат да намерят дори малките части от тялото ми, на които е разкъсано, и тази буболечка тук изяде тази част, а тази тук - другата част – във възкресението ще може ли Бог да върне към живот мен? Слушайте, слушайте това внимателно: или Той просто ще върне към живот някого, който прилича на мен? Дали Той възкресява мой близнак или клонинг – някой, който изглежда точно като мен, който може да действа като мен, защото Той притежава тези данни, тази информация и просто вкарва информацията във физическо тяло? Тук има нещо, което е жизненоважно и което не можем да обясним, не можем да дефинираме, но Бог го притежава и го съхранява, приятели. И това е същността на това кои и какви сме.
Искам да отворите с мен на 1 Коринтяни 2 гл. Докато отваряте на 1 Коринтяни 2 гл. искам да ви прочета стих от Матей 10 гл., за да спестя известно време. В Матей 10:19, 20 Исус каза:
„А когато ви предадат, не се безпокойте, как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите. Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас.“
Разбрахте ли това? Казва се, че това се вършело от „Духа на Отца ви“. Това говори, че е налице притежание. Духът е притежаван от някого, притежаван е от Отец. „Духът на Отца ви“ е, който ще говори чрез вас.
В Псалм 51:11 псалмистът казва:
„...да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мен Святия Си Дух.“
Колко от нас са чували някога за еврейската концепция „паралелизъм“? Паралелизъм. Съществува концепция в еврейските писания и особено в поезията, в която се казва, че правите изявление и тогава правите паралелно изявление под него или заедно с него, което обикновено изразява допълнителна концепция – може би с различни думи, но същите неща. В Псалм 32 той казва... Знаете ли, уморен съм, може ли да отворя на Псалм 32, тъй като не мога да го цитирам? Псалм 32... а не Матей. Псалм 32:1:
„Блажен онзи, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит.“
Виждате ли тези две паралелни концепции: блажен онзи, чието „престъпление е простено“ и „грях е покрит“. Престъпление – грях; покрит – простен. Това е паралелна концепция.
В Псалм 51:10 имаме паралелна концепция, паралелна концепция. Псалмистът казва нещо и тогава го повтаря по малко по-различен начин. Той казва:
„...да не ме отхвърлиш от присъствието Си...“
И паралелът на това е:
„...нито да отнемеш от мен Святия Си Дух.“
Следователно, начинът, по който Светият Дух е представен равнозначно в паралелната структура, приятели, е да имаме Божието присъствие. Божието присъствие се намира в Неговия Дух. Но аз мислех, че Бог седи на престол в небето. Не казва ли Библията, че дори Христос ще седне отдясно на престола на Величието? Разбира се, че казва. Има ли Бог физическо присъствие? Във „Възпитание“ прочетохме, че има - „Възпитание“, стр. 15. Прочетохме... всъщност не прочетохме, а дадохме препратка към Откровение и към Езекиил. Той действително има такова. Но има също и Дух. И Библията казва, че Той присъства навсякъде чрез Духа Си.
В 1 Коринтяни 2 гл. (сега бихме могли да погледнем този стих) и там 11 ст., 1 Коринтяни 2 гл. ... намирам се във 2 Коринтяни, извинете ме, с няколко страници по-нататък. Той казва:
„Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него?”
Нека само спра там за минута. Кой знае какво има в духа на човека... Кой знае какво има в човека освен духът на човека, който е в него? Дойдох тук днес и някои от вас са чели някои от материалите ми. Срещал съм преди един или двама от вас, някои от вас са видели може би DVD или нещо, на което съм записан, или може би са чували името ми, но повечето от вас, които сте тук, с изключение може би на основната група, в действителност не ме познават наистина добре. Те не ме познават съвсем. Но бих могъл да се изкача тук, днес, и да бъда доста ловък. Знаете, че говорихме за софистиките на Сатана, и той наистина си служи с ловкост. Знаете, че наричат президента Клинтън „Ловкия Уили“, но това същество беше по-ловко от Бил Клинтън. И бих могъл да ви кажа всякакви неща, които да ви звучат приятно, а на заден план в ума си да мисля:
„Ако убедя правилно тези хора, те ще започнат да ми изпращат парите си. И в действителност съм тук, за да се добера до парите ви.“
И фактът е: как узнавате това, как узнавате, че не е вярно? Защото, да погледнем реално: това се случва постоянно. Хора излизат в името на благовестието, в името на Христос и с увещания вземат пари. Тези хора разполагат с прикрити способи, а понякога и по не толкова прикрити (виждал съм и много неприкрит) и в действителност са вълци в овчи кожи. Но ще знам ли аз, ако правя това? Разбира се. Виждате ли, аз ще знам, ако се опитвам да ви подведа с ловкост. Възможно е вие да не знаете това, но аз ще знам. И днес мога да ви кажа, че не се опитвам да ви подведа с ловкост, но не мога да бъда прикрит пред вас, нали? Бог е подложен на съд, приятели – часът на Неговия съд е настанал. И в небето Бог каза:
„Аз съм любов.“ „Аз съм любов.“
Но знаете ли какво, беше необходимо да бъде направена изява и тази изява се състоеше в това, че Той даде Своя Единороден Син. Той показа каква е любовта в действителност. Нека се върнем на кръста, ако можем. Знам, че тук правим вмъкване, но това е важно, пропуснахме го. На кръста, когато умря, Исус умря наистина. И как щеше Той да излезе от гроба? По какъв начин единствено можеше Христос да излезе от гроба? Според Псалм 88, Той каза:
„Не мога да изляза от гроба.“
Той не притежаваше способност сам по Себе Си да излезе от гроба. Той беше заключен в онзи гроб. И над 30 пъти Библията казва, че Исус бил възкресен от мъртвите от Бог Отец. Ако Бог е този тиранин, който Сатана Го обвини, че е, ако Бог е това Същество, Което иска всичкия контрол да бъде за Него, цялото владичество да бъде за Него, сега е времето, когато ще се случи това, защото сега няма нужда Той да има Син, с Когото да го споделя. Той можеше да Го остави в гроба и да бъде този тиранин, който през цялото време е обвиняван от Сатана, че е. Но какво прави Той? Не! Той възкресява Сина Си, за да споделя престола Му, славата Му с Него. И Той опровергава това [обвинение] чрез действията и свидетелите в действителност на други, чрез свидетелството на Христос и в края именно свидетелството на 144-те хиляди, които живеят един чист и безгрешен живот, ще засвидетелства по начин, по който никое друго поколение не е могло да засвидетелства характера и естеството на това кой е Бог в действителност.
Но по-рано казах, че съществува проблем при тази представа за Триединството, по отношение на Божията любов, който беше от голямо значение. Но сега има още един проблем: Триединството казва, че Бог в действителност не ни обича толкова много, че да е дал Своя Единороден Син, защото според Триединството Той няма Единороден Син. Той има само някого, който изпълнява ролята на Син. Или в този модел, независимо как ви се харесва да го наречете, Той само изпълнява ролята на Син, не е Единороден Син. Така че това е истински проблем, защото моделът скрива Божията любов.
Но сега има още един проблем и това е проблемът с общението. В 1 Йоаново 1:3 прочетохме, че нашето общение с Отец и Сина. Нали така? Но сега имаме следния проблем: ние в действителност нямаме общение с Отец и Сина. Според този модел имаме общение с друго същество, наречено Свети Дух – не наистина с Бога и с Христос, а със Светия Дух.
Нека погледнем какво се казва в стиха в Посланието към коринтяните, след което ще преминем към тази представа. 1 Коринтяни 2:11:
„Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има в Бога, освен Духът на Бога.“
Виждате ли тук паралелна конструкция? Има паралелна конструкция. Той казва, че има човек и дух на човека, и духът на човека знае какво се случва в действителност в човека. И има Бог и Божий Дух (фраза, обозначаваща притежание), и това е Духът на Бога. И по какво бяхме създадени ние? По образа на самия Бог. И понеже бяхме създадени по Божия образ ние можем да разберем този процес – че ние сме спрямо своя дух както е Бог спрямо Своя Дух днес, че Неговият Дух всъщност е истинската Му идентичност. Моята идентичност не е червената ми коса. Моята идентичност не е, че съм висок и слаб. Знаете, имам тази дълга, длъгнеста шия. Никога не съм харесвал особено тази шия, но когато синът ми беше опериран веднъж той беше между живота и смъртта и беше много болен, трябваше да претърпи много обширна хирургическа интервенция, трябваше да го срежат тук, тук и тук, и това щеше да бъде 14-часова операция и трябваше лекарите да станат рано. Попитах хирурга:
„Как успяхте да се свършите толкова рано?“
Той каза:
„Синът ти има дълга, длъгнеста шия също като теб. И понеже той беше толкова висок нямаше нужда да отваряме гръдния му кош и да го разделяме на две, а можехме да влезем през тази дълга шия.“
Но тази дълга шия, въпреки че е изпъкваща черта у мен, не е идентич-ността ми. Червената ми коса не е идентичността ми. Сините ми очи не са идентичността ми. Моята идентичност е духът ми и това кой съм аз и какъв съм аз отвътре. И ако ме сложите в различно тяло, аз все още ще бъда същият човек. Знаете ли, както каза веднъж един човек, ако отрежете дланта ми аз ще изгубя дланта си, но все още ще съм себе си. Ако отрежете другата ми длан или отрежете цялата ми ръка, ще съм изгубил нея, но няма да бъда по-малко личност. Ами ако и двата ми крака бяха ампутирани и бях просто един торс с глава?
Някога познавах такава жена. Тя нямаше ръце или крака. Но тя все още беше личност, точно толкова, колкото и аз съм личност или вие сте личност. Както каза един човек, ако продължи да се реже все по-нагоре накрая ще си отидем оттук, но, приятели, не това ни прави личност. Прави ни такава онзи вътрешен дух, онази вътрешна идентичност, и това реално е действителната същност на Бога. В Йоан 4:24 [Христос] казва, че Той е Дух. И в Лука 23:46 Исус каза:
„Отче в Твоите ръце предавам духа Си.“
Той предаде дух. Той не каза:
„Предавам тялото Си.“
„...предавам духа Си.“
В Деяния 7:59 се казва, че юдейските водачи
„хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше (Христа), казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми“.
„Приеми духа ми.“
И така, те осъзнаваха, че същественият елемент, който трябваше да се върне при Бога, беше духът им. В Еремия 23 гл. (ако бихме могли, нека отворим на нея) и там 24 ст., в Еремия 23:24 откриваме следните думи:
„Може ли някой да се скрие в тайни места, че Аз да не го видя?“
Можете ли да направите това? Забележете какво казва Той:
„Не Аз ли изпълвам небесата и земята? - казва Господ.“
Това е интересно изявление. Той казва:
„Аз изпълням небесата и земята.“
Как прави това? Дали го прави чрез тялото Си, чрез присъствието Си, чрез физическото Си присъствие? Не, Бог е навсякъде чрез Духа Си. Когато тук се казва, че Той изпълва небето и земята, паралелната концепция е, че Той е навсякъде, че Той изпълва небето и земята, че Той не отсъства от което и да е място, а може да присъства чрез Духа Си. Това ни казва, че има нещо, което е някак си по-различно между моя дух и Божия Дух. Знаете ли, Библията казва, че сме били създадени по образа на самия Бог, нали? Но ние не сме Бог, създаден само в миниатюрен или малко по-различен вид. Божият Дух, Божието естество далеч превъзхожда моя дух или моето естество. Моят дух трябва да живее в рамките на тялото ми, нали така? Той не може да живее, да съществува или да има съзнание, бихме казали, извън тялото ми. Тази представа за хора, имащи преживявания в близост до смъртта... понякога ние наричаме тези неща преживявания в близост до смъртта, те ги наричат преживявания при смъртта, при което някой предполагаемо се измъква от тялото си и поглежда надолу и вижда себе си и други такива неща, тези хора всъщност не са мъртви, приятели, защото
„мъртвите не знаят нищо“ (Еклесиаст 9:5).
Нали така? Това е просто илюзия, под въздействието на която са, но тялото им, макар може би да изглежда временно мъртво, още не е мъртво, те още са живи. И понякога те биват „свестени“, както го наричаме, но не са мъртви, защото духът не може да има каквото и да е съзнание, никое човешко същество не може да има каквото и да е съзнание, когато е наистина мъртво. Духът бива отделен от тялото. Както казахме, ние можем да бъдем огорчени духом. Пример за това е Навуходоносор, в Даниил 2:1:
„И във втората година от царуването на Навуходоносора, Навуходоносор видя сънища, от които духът му се смути и сънят побягна от него.“
Казва се, че духът му се смутил. Искам да ви задам въпрос: Дали това било някой друг, някой, различен от Навуходоносор? Не, не беше. Беше същият човек.
Нека ви задам въпрос: Чували ли сте или чели ли сте някога в Духа на пророчеството за духа на Сатана?
„Духът на Сатана“, „Сатана им вдъхна своето несвято влияние“, „несвят дух“?
В „Ранни писания“. Но нека сега ви задам още един въпрос: Вярвате ли, че когато пишела изявленията си Елън Уайт вярвала, че съществува тук Сатана – лично или телесно, или в духовна форма, каквото и да беше неговото духовно естество, и че съществувала сила или влияние тук, който също бил Сатана, друг Сатана, че имало двама различни Сатани? Или има един Сатана? Колко на брой Алън Стамп има в това помещение днес? Един. Един. И аз съм тук, духът ми също е тук, но вие не казвате, че тук има двама различни хора. Вярно е, че понякога употребяваме термините „лице“, „дух“ и „личност“ някак взаимозаменяемо и понякога има хора, които наричаме „шизофреници“. Какво означава някой да бъде шизофреник? Различни личности.
Казвайте по едно изречение, защото понякога чувам само гласове.
Но основното е, че те имат различни личности, могат да бъдат в един момент една личност и след малко да бъдат някого другиго.
[Не идентифицира ли по-рано доктрината за Триединството именно така?]
Не бих направил това, Кен. Те не са болни, но Триединството е болно. Триединството е болно. И тази концепция е някак си шизофренична. Тази концепция също е някак си шизофренична. А тази не е шизофре-нична в този смисъл, ще призная това, но това не означава, че е библейска.
И така, нека сега помислим малко относно някои от изявленията на Исус. Но преди да направим това може би е необходимо да се върна на основната предпоставка. Въпросът е, че имаме общение с Отец и Сина, нали? Искаме да имаме общение с Отец и Сина. Точно за това казва Йоан, че се отнася този живот – за това да имаме общение с Отец и Сина. Но тринитарната доктрина казва, че в действителност не можете да сторите това. Намирам, че това е един много, много важен въпрос за онези, които се интересуват от покорството към всички Божии заповеди. Има ли някой тук, който вярва, че покорството към всички Божии заповеди е важно и постижимо? Така ли е? И повечето от хората, които вярват в това, повечето от хората, които вярват в това, вярват, че Исус е дошъл на тази земя и взел на Себе Си истинско Човешко естество – взел върху Своето безгрешно естество нашето греховно естество и това всъщност било необходимо. Вие вярвате ли, че било необходимо?
В Евреи 2 гл. Павел казва, че било необходимо това да се случи, за да може Той да ни помага. Каза, че било необходимо. Така че сега имаме този Исус, Който трябвало да дойде на тази земя, Който трябвало да дойде при борбите, изпитанията и изкушенията и да се бори в тях както трябва да се борим ние. Той се връща на небето и изпраща на тази земя някой друг, който да ни помогне да преживеем тези борби. Има ли смисъл в това? Той ни е изпратил някого, който никога не е бил изкушаван, който никога не е разбрал плътта, никога не е преживял даже греховна плът или каквато и да е плът. Но точно това се казва в тринитарната доктрина. Казва се, че Той изпратил Светия Дух, който бил някой, различен от самия Него, изпратил Духа Си на тази земя, за да направи това за нас. Но нека погледнем какво каза самият Исус, нека отворим на Йоан 14 гл. Йоан 14 гл. Докато отваряте там искам да ви прочета едно изявление от „Копнежът на вековете“, стр. 21. „Копнежът на вековете“, стр. 21:
„Христос получи всичко от Бога...“ Вярвате ли в това? „Христос получи всичко от Бога, но Той прие, за да дава. Така в небесните дворове чрез Неговата служба за всички сътворени същества се влива живот от Отца чрез възлюбения Син. Чрез Сина вълната от любов се връща с хвала и радостна служба към великия Източник на всичко. И така, чрез Христос се затваря цикълът на благотворителността, отразяващ характера на великия Дарител, законът на живота.“
Тя казва, че чрез възлюбения Син животът на Отец се влива във всички. Как се влива животът на Отец от Христос във всички? Нека видим онова, което казвахме, в Йоан 17 гл. ... в Йоан 14 гл., извинете ме. Йоан 14 гл. Като добри адвентисти от седмия ден всички ние знаем какво се казва в 15 ст.:
„Ако Ме любите, опазете Моите заповеди.“
Но тогава има още една част, която идва точно след това, и Той казва:
„И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас...“ колко време? „...до века.“
Тук има интересна фраза, „друг Утешител“. Звучи като някой друг, нали? Имам предвид, че би могла да звучи като някой друг, тъй като четем именно това, нали?
„Друг“?
Нека продължим да четем:
„Духът на истината...“
Следователно, този Утешител е наречен и... как?
„Духът на истината.“
„...когото светът не може да приеме, защото нито Го вижда, нито Го познава; но вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и ще бъде във вас.“
Нека погледнем първата част... прочетохме следващата част, но, нека направим това (задръжте ръка тук) като отворим на Йоан 1 гл. Отворете на Йоан 1 гл. В Йоан 1:10 се говори за Исус Христос, Словото, и се казва:
„Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът...“ какво? „...Го не позна.“
11 ст.:
„У Своите Си дойде, но Своите Му...“ какво? „...Го не приеха.“
Сега се върнете на Йоан 14 гл. Там се казва:
„...когото светът не може да приеме, защото нито Го вижда, нито...“ какво? „...Го познава...“
За кого се говори в Йоан? За Исус Христос. Но сега забележете, че се казва (и забележете формулировката) „но вие Го познавате“.
„Вие Го познавате.“
В какво глаголно време, в какво граматично глаголно време е „познава-те“? В сегашно време. Той казва:
„Вие познавате този индивид.“
Нека продължим.
„...Той пребъдва с вас...“
Кое е глаголното време? Сегашно време. Почакайте малко, мислех, че Светият Дух не беше даден преди Петдесетница? Така че Исус още не беше прославен. Духът не беше даден, защото Исус не беше още прославен. И тогава в продължение Той казва:
„...и ще бъде във вас.“ „Ще бъде“
е в бъдеще време.
„Вие го познавате сега, Той е с вас сега, но ще бъде във вас.“
И тогава в 18 ст. Исус казва много просто:
„Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.“
Исус не каза:
„Ще ви изпратя някой друг.“
Той каза:
„Ще дойда при вас.“
Има ли смисъл в това, съответства ли това на другите неща, за които говорим? Според мен то има пълен смисъл, защото Исус беше там... мисля, че това отговаря и на въпроса, който беше повдигнат по-рано. По онова време Исус беше там, подлежащ на ограниченията на човешкото естество, и не можеше да бъде навсякъде по едно и също време. Ето защо за Него беше уместно да отиде на небето, за да можеше Духът да дойде. Но Духът, който дойде, не беше обособено същество, отделно от Христос. Той беше самата личност, духът на самия Христос. А не телесния Му образ, вярно е. Но когато се върна на небето, приятели, Той получи способността на всеприсъствие – да бъде навсякъде по всяко време, така че ако днес ме попитате
„Вярваш ли, че имаш самото присъствие на Бога и на Христос на срещата си днес?“, аз ще ви кажа „Да“.
Ако попитате един тринитарист, той ще ви каже „Не“. Ако каже „Да“, ще трябва да поясни това като каже:
„Да, но тук не е всъщност самият Бог, а Светият Дух. Тук е Техният представител.“
Но, знаете ли, Елън Уайт каза, че Светият Дух е самият Христос, „съблечен“ от човешкото естество. Тя казва, че Светият Дух е самият Христос, „съблечен“ от човешкото естество. Имам препратката тук и трябва да я потърся, но това ще ми отнеме времето, затова ще я намеря по-късно.
[Ръкопис 5А – 1895 г.]
Ръкопис 5А – 1895 г.
Добре. Благодаря ти за това, Дейвид. Но нека ви задам въпрос: Кой знае какво означава думата „съблечен“? Защото тези изявления не означават нищо за нас, ако не знаем какво означават думите, нали? Че Му е отнето нещо. Да бъдете „съблечен“ означава да ви се отнеме нещо. Но не можете... Това е също като чашата, за която говорихме по-рано. Казах, че ще изпразня чашата. Но ако в чашата няма нищо можете ли да я изпразните? За да се „съблечете“ или да лишени от нещо, трябва да го имате по начало, за да бъдете „съблечени“ или лишени от него. Самият Христос е Светият Дух, „съблечен“ от човешкото естество. Ако тези думи означават каквото и да е нещо (а Елън Уайт обикновено доста внимаваше да пише думите си според правилните дефиниции от речника), ако тези думи означават каквото и да е нещо, тогава Светият Дух... ако сте тринитарист, имате проблем, защото Светият Дух никога (според тринитарния модел) не е имал плът, каквато и да е плът – безгрешна плът, греховна плът, никаква плът. И Светият Дух не може да бъде „съблечен“ от човешкото естество... от плътта и от човешкото естество, защото никога не придоби човешко естество, не и според тринитарния модел. Но дали Исус Христос стана човешко същество, истинско човешко същество? Да, стана. Да, стана. Следова-телно, когато Исус каза „ще ви изпратя друг Утешител“ Той нямаше предвид „друг“ като числова стойност, а имаше предвид:
„Ще дойда, за да ви утеша, но по друг начин, в друг вид, в друга персоналност.“
Думата „друг“ тук е гръцката дума „Алос“. Има две основни думи, превеждани като „друг“ в Новия завет. Дали някой от тук присъстващите е изучавал гръцки? Знаете това, ако сте. Тази дума „друг“ е „Алос“, която означава „друг от същия вид“. Тя се отличава забележително от гръцката дума „Хетерос“, която означава „друг от различен вид“. Ако искате да погледнете пример как са употребени те, отворете на Галатяни 1 гл. Галатяни 1 гл. Знаете ли, тук благовестието е заложено на карта. И някои от вас може би мислят, че не съм сдържан в думите си. И можете да помислите, че брат Кен, който е тук, се въодушевява малко по отношение на определени представи, че той дори се въодушевява във връзка с тях, но искам да ви кажа нещо: апостол Павел се въодушеви. Апостол Павел не беше сдържан в думите си и чуйте какво казва тук, в Галатяни 1:6. След хубавото си кратко приветствие той казва:
„Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие...“
В 3 гл. и там 1 ст. той казва:
„О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината...“
По-късно той обявява анатема над хората, които имат фалшиво благовестие. Но думата „друг“ в 6 ст. не е същата дума, която е преведена като „друг“ Утешител. Думата тук е „Хетерос“, което означава „друг, но от различен вид“. Той казва:
„Изненадан съм, че сте преминали от това благовестие към друго.“
Но забележете какво казва той в 7 ст.:
„...което не е друго...“
Това звучи като игра на думи. Защо би казал това -
„което не е друго“? „Преминали сте към друго благовестие, което не е друго.“
Но втората дума „друг“ - в 7 ст., е гръцката дума „Алос“, същата дума, която е преведена в Йоан 14 гл. Следователно, той казва:
„Вие сте преминали към друго благовестие, което не е същото благовестие.“
„...но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.“
И той казва:
„Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет“ (Галатяни 1:6-8).
Най-основоположният принцип на благовестието е Йоан 3:16. Ако съм дошъл днес и съм ви казал лъжа и Бог каже „да бъде проклет“, аз ще приема това. Ето колко важно е това.
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
И лично аз вярвам с цялото си сърце, приятели, въз основа на Божието слово и въз основа на Свидетелствата (можем да погледнем няколко от тях по-нататък, ако желаете). Да видя с колко време разполагам. Закъс-нявам. Вярвам, вярвам, че ние сме имали лично общение с Христос и с Бога, а не с друг. В 1 Йоаново 1:3 прочетохме:
„...а пък нашето общение е с Отец и с Неговия Син...“
Йоан 14 гл. Нека погледнем Йоан 14 гл., стихове 22 и 23:
„Юда (не Искариотски) му казва: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас...“ „Как ще направиш това, Господи?“ „...а не на света? Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.“
Той не казва:
„Ще изпратим някой друг.“
Казва:
„Ние ще дойдем и ние ще направим обиталище у него.“
Ръкопис номер 1084 е друга препратка към изявлението, че Светият Дух е самият Той (самият Христос), съблечен от персоналността на човешкото естество и независим от нея. 2 Коринтяни 3:17. 2 Коринтяни 3:17, погледнете какво се казва там. Близо сме, в Галатяни. 2 Коринтяни 3 гл. Съвсем скоро ще свършим, с някои от тези точки. Ще приемам повече въпроси и ще отговоря на някои от тях после. 2 Коринтяни 3:17:
„А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода...“
Той казва:
„Господ е Духът“!
Господ е Духът, това е доста ясно, нали? Католиците (а някои от нас, които сме тук, са били католици в миналото, знам), католиците търсят Христовото присъствие в една малка нафора, нали? Те имат една малка нафора и вярват, че това е Христовото присъствие. И знаете ли какво... да. Логично е да вярват в това, защото те вярват, че Светият Дух е личност, отделна от Христос, и че нямат истинско общение с Него и затова трябва да намерят някакъв друг начин да внесат Христовото присъствие на олтара, и това е светопричастният хляб. Според Римокатолическата църква, според официалното си учение (догма) те казват, че всичките им учения, всичките им доктрини се основават на доктрината за Триединството. И независимо дали става дума за доктрината им за Бога или конкретно за Отец, доктрината им за Исус Христос или доктрината им за Светия Дух, всички те са погрешни. Няма и една нишка истина в целия плат, приятели. Библейската истина (обобщавам всичко съвсем набързо) е, че има едно върховно Същество, Което наричаме Отец и Което Библията нарича Отец, и единствено Той и Неговият Син Исус Христос трябва да бъдат въздигани и можем да имаме общение с тях чрез Христовия Дух. Духът на Отец се влива в тези вълни на любов, каза Елън Уайт в „Копнежът на вековете“, стр. 21, той се влива в Сина и чрез Него се влива в нас и ние имаме лично общение с Христос. В Колосяни 1:27 Павел каза, че именно
„Христос [е] във вас, надеждата на славата“.
„Когато Адам излезе от ръката своя Творец, той приличаше във физическото, умственото и духовното си естество на своя Създател.“
Не се казва, че бил направен точно като своя Създател, а се казва, че имало прилика, дори и във физическото си телосложение. Не вярвам, че Бог притежава плът както аз. Но съществува прилика дори с физическия ми външен вид спрямо Бога, каквато и да е тя.
В книгата Откровение и в книгата Езекиил са представени видения за Бога, в които виждаме, че Бог е Един, Който може да седи на престол. Бог има ръце, има коса. Затова разбираме, че ако сме направени по Негово подобие Бог притежава външен вид, подобен на човешкия. Не казвам, че Той има кръв, не казвам, че има кожа. Не знам какво има Бог, но Той действително притежава вид физическо естество. Но Библията казва и че Той има Дух, което е интересно, защото в Йов 32:8 Библията казва, че има дух в човека. Има дух в човека. В Еклесиаст 12:7 се казва:
„...и се върне пръстта в земята, както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал.“
Следователно, Библията обрисува човека като двойствено същество. Ние сме тяло и дух. И какво получавате, когато съберете тяло и дух? Жива душа, така е. Но са нужни и двете, нали? Нужни са и двете. Така че един човек е тяло и дух. Ние бяхме създадени по Божие подобие. И според мен докато изучаваме Библията откриваме, че Бог притежава физически облик, притежава физическо тяло. Той има тяло. Съществува Божие присъствие, което е много физическо и може да бъде погледнато, ако не съгрешавате, но съществува също и Божий Дух. В 1 Коринтяни 5:3-5 Павел прави следното интересно изявление:
„Затова пък...“
Извинете ме.
„Затова пък аз, ако и да не съм телесно при вас, но с духа си съм при вас и осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, онзи, който е извършил това, като че ли съм при вас (като се събра моят дух заедно с вас с властта на нашия Господ Исус), да предадем такъв човек на Сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господ Исус.“
Павел разглеждаше определени видове безнравственост, които се случваха в Коринт, но каза:
„Аз съм там...“ как? „...духом.“
Но дали Павел беше там физически? Но казва, че бил там духом, някак си. Той би там духом. В Еклесиаст 3:21, в Еклесиаст 3:21 се казва:
„Кой знае, че духът на човешките синове възлиза горе и че духът на животното слиза долу, на земята?“
Той казва, че духът на човека възлиза горе. Човекът умира и се казва, че духът възлиза горе, а когато умре животно, духът слиза долу. В четвъртък сутринта тази седмица любимото ми куче умря и трябваше да го погреба. Духът му слезе в земята, тялото му също слезе в земята. Но като адвентисти ние говорим за духа. Знаем, че думата „дух“ както в Новия, така и в Стария завет произлиза от думи, които означават буквално „дихание“, „вятър“ или „въздух“ - „Руах“ в Стария завет и „Пнеума“ в Новия завет. Понякога може би сме стеснявали малко концепцията за духа, защото ако кажем само, че той е въздух ние изпускаме част от онова, което казва Библията. Когато Бог създаде Адам от земната пръст, Той вдъхна в ноздрите му жизненото дихание и човекът стана жива душа. Задавам ви много прост въпрос: Дали Бог извърши просто изкуствено дишане (обръщам се към Дженифър, която е нашият медик тук)? Мислите ли, че Той просто извършил единствено изкуствено дишане [англ.: CPR – кардио-пулмонарна първа помощ]? Това ли прави Той? Или имаше нещо живително в този дух, в това дихание, което Той вложи в човека? Аз вярвам, че е имало нещо много живително в това. Ако погледнете тези стихове, има нещо по отношение на човека, което не можем да обясним. Нека сега погледнем Римляни 11 гл. Римляни 11:34. Римляни 11 гл. и там 34 ст. Тук Павел цитира от Стария завет:
„Защото: „Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?““
Виждате ли това? Има ли някой тук Библия с препратки в полето, в която да препратка към Стария завет? Какво се казва там?
[Исая 40:13.]
Добре. Задръжте ръка на Посланието към коринтяните и отворете на Исая 40:13. Исая 40:13. Можем да погледнем няколко основни текста по отношение на Духа и според мен част от това ще се събере в едно цяло по много бърз начин, щом разберете основните принципи на това кои са Отец и Синът. Щом разберете принципа за Духа, изведнъж всичко това добива смисъл. Всичко това ще се събере много бързо и наистина няма да бъде трудно. Отговорих ли на въпроса ти? Не съм сигурен дали съм го направил. Не, на другия в дъното. Искам да ти кажа едно, сестро:
Библията казва, Библията казва, че вярващите били кръщавани,
„а Господ всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха“ (Деяния 2:47).
И те не бяха прибавяни към отстъпилата Църква на адвентистите от седмия ден, не биваха прибавяни и в юдейската „църква“. Те биваха прибавяни към онова, което Бог нарече „Еклесия“. Затова казвам на хората следното: Когато намерите някого, който приема Господ Исус Христос, и намерите пастор на истинското благовестие, той бива кръстен... всъщност не е нужно той да бъде пастор, може да бъде старейшина или според Деяния 8 гл. може да бъде дякон. Един дякон притежава църковната власт да кръщава, според този пасаж – Деяния 8 гл.
[Това повдига още въпроси: как ставате дякон, старейшина в истинската църква?]
Когато бъдете ръкоположени от хора, които са част от тази истинска църква.
[Следователно, това все пак е епископ.]
[Но не ставате такъв, имате тази дарба от Бога.]
Някой, който е дякон, е признат от братята, но някой, който е пастор, е признат от братята и се провежда служба по ръкополагане, но това е просто признаване на онова, което Бог вече е сторил. Това е просто човешко признаване на онова, което Бог вече е сторил. Но това е по-голям въпрос, в който няма да навлизаме. Ще стигнем до това в сесията за въпроси и отговори, но не съм сигурен дали ти съм ти отговорил и предстои да го направя.
Добре, да преминем нататък. В Исая, Исая... коя глава? Четиридесета. И къде в нея? В 13 ст. Хубаво, добре. Исая 40:13. И ще забележите, че това много наподобява на онова, което прочетохме току-що:
„Кой е упътил Духа Господен или като съветник Негов Го е нау-чил?“
Това звучи много подобно на написаното от Павел в Посланието към коринтяните, но не е съвсем еднакво с него. Каква е разликата? Термините „дух“ и „ум“ тук са употребени взаимозаменяемо. Но Павел явно цитира от Исая, така че с каква власт прави това Павел? Колко от вас знаят какво означава ето този израз? Това е числото 70, изписано с римски цифри, но какво обозначава то в теологичен план? Обозначава Септуагинтата. Септуагинтата беше гръцкият превод на еврейския Стар завет, извършен от 70-ма юдейски учени. Ето защо я нарекли Септуагинта – от числото 70. В Септуагинтата... Между другото, Септуагинтата беше Библията на Новия завет. Това беше Библията, от която апостолите цитираха неизменно, почти винаги. Почти всеки път, когато видите цитат в Новия завет, той е от Септуагинтата. Така че когато в Новия завет четете един стих и се върнете на Стария завет, вие си кажете:
„Текстовете са много подобни един на друг, виждам, че са един и същи, но изглежда тук има малка разлика,“ на какво се дължи това?
Преводачите на Септуагинтата разбираха, че в еврейското разбиране „ум“ и „дух“ са взаимозаменяеми концепции. „Ум“ и „дух“ бяха взаимозаменяеми концепции. Павел цитира този стих и в 1 Коринтяни 2 гл. Ако отворим на Езекиил 11 гл. (вярвам, че е там), виждаме подобна употреба – в Езекиил. Езекиил 11:5:
„И слезе върху мене Дух Господен и ми каза: кажи, тъй казва Господ: което говорите вие, доме Израилев, и което ви наум идва, това Аз зная.“
В началото на стиха той говори за Духа, нали? А в края говори за... какво? Ум. Но ако отворите текста на еврейски, знаете ли какво? И двете думи са „Руах“, и двете са една и съща дума. И двете са една и съща дума. Така че концепцията в библейски план е, че когато говорите за духа на един човек по същество вие можете буквално да говорите и за ума му. Нека обясня как действа това по един прост начин, по който мисля, че ще разберете. Възможно е на някого от присъстващите тук днес да не се харесвам, защото съм червенокос. Докато израствах ме дразнеха, шегуваха се с мен, изливаха яда си върху мен и ме осмиваха понеже съм червенокос. И честно казано на моменти духът ми биваше наранен поради това. Натъжавах се, защото изглежда никой не ме обичаше – не им харесваше червената ми коса. Духът ми се разстройва-ше, духът ми биваше наранен. И знаете ли какво имам предвид, когато казвам, че духът ми бил наранен? Чувствата ми, вътрешното ми същество, вътрешната ми личност, това, което съм в действителност. Те не вземаха нож, за да порежат ръката ми, не вземаха бейзболна бухалка, за да ударят главата ми, но във вътрешната ми личност, в ума ми духът ми биваше наранен. И когато разберем, че духът на един човек в действителност е неговият ум, неговото вътрешно аз, това, което е отделно от тяло, тогава има смисъл. Библията казва, че духът на човека възлиза горе, при Бога, а духът на животното слиза в земята, нали така? Но ако се опитаме да свържем духа просто с диханието, когато аз поема своя последен дъх на умиране, дали този въздух става по-лек от всичкия останал въздух и се издига към Бога? И когато кучето ми умря завчера дали това дихание стана по-тежко от всичко останало и слезе в земята? Не. В Еклесиаст писателят просто казва следното:
Казва, че когато едно животно умре, духът му престава и отива в земята и няма да го има вече.
Но Библията казва, че когато ние умрем духът ни се връща при Бога, Който го е дал. С други думи, Бог съхранява съвършено всичко, което е необходимо да знае за мен, за да може при възкресението да изляза от земята аз, да изляза от земята аз.
Сега трябва да продължа, ще стигна до теб след минута. Разполагаме с една аналогия, която бих желал да направя тук. Вече не употребяваме много аудиокасети или видеокасети. Употребяваме дигитални видео дискове. Но на дигитален диск или на флаш карта мога да направя видеозапис, както например записваме сега. Това видео, надявам се, представя с точност всичко, което казвам, показва как се движа, то е доклад за онова, което правим тук. И ако извадя диска от камерата (или касетата, или на какъвто носител се записва), това е някак си като моя дух. Той представлява цялата информация, същността на това кой и какъв съм аз, отделно от физическото ми тяло. Но ако имахте този диск самостоятелно, без устройство за възпроизвеждане на дискове, каква стойност има той за вас? Няма никаква стойност, защото не можете да го използвате. Трябва да имате устройство, което да го възпроизведе. За да бъде духът ми активен, трябва да имам тяло. Духът може да се върне при Бога, Който го е дал, но не е от полза – не е съзнателен, няма живот, няма образ. Но Бог задържа това. Как Бог поставя това в ново тяло не знам, дори няма да претендирам, че знам и не мисля, че някое човешко същество на тази земя ще узнае някога. Но Бог знае. Той е всемогъщ, безкраен и знае как да направи това. Въпросът, който задавам, се отнася за възкресението: Ако на път към дома летя със самолет и самолетът ми се разбие и не могат да намерят дори малките части от тялото ми, на които е разкъсано, и тази буболечка тук изяде тази част, а тази тук - другата част – във възкресението ще може ли Бог да върне към живот мен? Слушайте, слушайте това внимателно: или Той просто ще върне към живот някого, който прилича на мен? Дали Той възкресява мой близнак или клонинг – някой, който изглежда точно като мен, който може да действа като мен, защото Той притежава тези данни, тази информация и просто вкарва информацията във физическо тяло? Тук има нещо, което е жизненоважно и което не можем да обясним, не можем да дефинираме, но Бог го притежава и го съхранява, приятели. И това е същността на това кои и какви сме.
Искам да отворите с мен на 1 Коринтяни 2 гл. Докато отваряте на 1 Коринтяни 2 гл. искам да ви прочета стих от Матей 10 гл., за да спестя известно време. В Матей 10:19, 20 Исус каза:
„А когато ви предадат, не се безпокойте, как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите. Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас.“
Разбрахте ли това? Казва се, че това се вършело от „Духа на Отца ви“. Това говори, че е налице притежание. Духът е притежаван от някого, притежаван е от Отец. „Духът на Отца ви“ е, който ще говори чрез вас.
В Псалм 51:11 псалмистът казва:
„...да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мен Святия Си Дух.“
Колко от нас са чували някога за еврейската концепция „паралелизъм“? Паралелизъм. Съществува концепция в еврейските писания и особено в поезията, в която се казва, че правите изявление и тогава правите паралелно изявление под него или заедно с него, което обикновено изразява допълнителна концепция – може би с различни думи, но същите неща. В Псалм 32 той казва... Знаете ли, уморен съм, може ли да отворя на Псалм 32, тъй като не мога да го цитирам? Псалм 32... а не Матей. Псалм 32:1:
„Блажен онзи, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит.“
Виждате ли тези две паралелни концепции: блажен онзи, чието „престъпление е простено“ и „грях е покрит“. Престъпление – грях; покрит – простен. Това е паралелна концепция.
В Псалм 51:10 имаме паралелна концепция, паралелна концепция. Псалмистът казва нещо и тогава го повтаря по малко по-различен начин. Той казва:
„...да не ме отхвърлиш от присъствието Си...“
И паралелът на това е:
„...нито да отнемеш от мен Святия Си Дух.“
Следователно, начинът, по който Светият Дух е представен равнозначно в паралелната структура, приятели, е да имаме Божието присъствие. Божието присъствие се намира в Неговия Дух. Но аз мислех, че Бог седи на престол в небето. Не казва ли Библията, че дори Христос ще седне отдясно на престола на Величието? Разбира се, че казва. Има ли Бог физическо присъствие? Във „Възпитание“ прочетохме, че има - „Възпитание“, стр. 15. Прочетохме... всъщност не прочетохме, а дадохме препратка към Откровение и към Езекиил. Той действително има такова. Но има също и Дух. И Библията казва, че Той присъства навсякъде чрез Духа Си.
В 1 Коринтяни 2 гл. (сега бихме могли да погледнем този стих) и там 11 ст., 1 Коринтяни 2 гл. ... намирам се във 2 Коринтяни, извинете ме, с няколко страници по-нататък. Той казва:
„Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него?”
Нека само спра там за минута. Кой знае какво има в духа на човека... Кой знае какво има в човека освен духът на човека, който е в него? Дойдох тук днес и някои от вас са чели някои от материалите ми. Срещал съм преди един или двама от вас, някои от вас са видели може би DVD или нещо, на което съм записан, или може би са чували името ми, но повечето от вас, които сте тук, с изключение може би на основната група, в действителност не ме познават наистина добре. Те не ме познават съвсем. Но бих могъл да се изкача тук, днес, и да бъда доста ловък. Знаете, че говорихме за софистиките на Сатана, и той наистина си служи с ловкост. Знаете, че наричат президента Клинтън „Ловкия Уили“, но това същество беше по-ловко от Бил Клинтън. И бих могъл да ви кажа всякакви неща, които да ви звучат приятно, а на заден план в ума си да мисля:
„Ако убедя правилно тези хора, те ще започнат да ми изпращат парите си. И в действителност съм тук, за да се добера до парите ви.“
И фактът е: как узнавате това, как узнавате, че не е вярно? Защото, да погледнем реално: това се случва постоянно. Хора излизат в името на благовестието, в името на Христос и с увещания вземат пари. Тези хора разполагат с прикрити способи, а понякога и по не толкова прикрити (виждал съм и много неприкрит) и в действителност са вълци в овчи кожи. Но ще знам ли аз, ако правя това? Разбира се. Виждате ли, аз ще знам, ако се опитвам да ви подведа с ловкост. Възможно е вие да не знаете това, но аз ще знам. И днес мога да ви кажа, че не се опитвам да ви подведа с ловкост, но не мога да бъда прикрит пред вас, нали? Бог е подложен на съд, приятели – часът на Неговия съд е настанал. И в небето Бог каза:
„Аз съм любов.“ „Аз съм любов.“
Но знаете ли какво, беше необходимо да бъде направена изява и тази изява се състоеше в това, че Той даде Своя Единороден Син. Той показа каква е любовта в действителност. Нека се върнем на кръста, ако можем. Знам, че тук правим вмъкване, но това е важно, пропуснахме го. На кръста, когато умря, Исус умря наистина. И как щеше Той да излезе от гроба? По какъв начин единствено можеше Христос да излезе от гроба? Според Псалм 88, Той каза:
„Не мога да изляза от гроба.“
Той не притежаваше способност сам по Себе Си да излезе от гроба. Той беше заключен в онзи гроб. И над 30 пъти Библията казва, че Исус бил възкресен от мъртвите от Бог Отец. Ако Бог е този тиранин, който Сатана Го обвини, че е, ако Бог е това Същество, Което иска всичкия контрол да бъде за Него, цялото владичество да бъде за Него, сега е времето, когато ще се случи това, защото сега няма нужда Той да има Син, с Когото да го споделя. Той можеше да Го остави в гроба и да бъде този тиранин, който през цялото време е обвиняван от Сатана, че е. Но какво прави Той? Не! Той възкресява Сина Си, за да споделя престола Му, славата Му с Него. И Той опровергава това [обвинение] чрез действията и свидетелите в действителност на други, чрез свидетелството на Христос и в края именно свидетелството на 144-те хиляди, които живеят един чист и безгрешен живот, ще засвидетелства по начин, по който никое друго поколение не е могло да засвидетелства характера и естеството на това кой е Бог в действителност.
Но по-рано казах, че съществува проблем при тази представа за Триединството, по отношение на Божията любов, който беше от голямо значение. Но сега има още един проблем: Триединството казва, че Бог в действителност не ни обича толкова много, че да е дал Своя Единороден Син, защото според Триединството Той няма Единороден Син. Той има само някого, който изпълнява ролята на Син. Или в този модел, независимо как ви се харесва да го наречете, Той само изпълнява ролята на Син, не е Единороден Син. Така че това е истински проблем, защото моделът скрива Божията любов.
Но сега има още един проблем и това е проблемът с общението. В 1 Йоаново 1:3 прочетохме, че нашето общение с Отец и Сина. Нали така? Но сега имаме следния проблем: ние в действителност нямаме общение с Отец и Сина. Според този модел имаме общение с друго същество, наречено Свети Дух – не наистина с Бога и с Христос, а със Светия Дух.
Нека погледнем какво се казва в стиха в Посланието към коринтяните, след което ще преминем към тази представа. 1 Коринтяни 2:11:
„Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има в Бога, освен Духът на Бога.“
Виждате ли тук паралелна конструкция? Има паралелна конструкция. Той казва, че има човек и дух на човека, и духът на човека знае какво се случва в действителност в човека. И има Бог и Божий Дух (фраза, обозначаваща притежание), и това е Духът на Бога. И по какво бяхме създадени ние? По образа на самия Бог. И понеже бяхме създадени по Божия образ ние можем да разберем този процес – че ние сме спрямо своя дух както е Бог спрямо Своя Дух днес, че Неговият Дух всъщност е истинската Му идентичност. Моята идентичност не е червената ми коса. Моята идентичност не е, че съм висок и слаб. Знаете, имам тази дълга, длъгнеста шия. Никога не съм харесвал особено тази шия, но когато синът ми беше опериран веднъж той беше между живота и смъртта и беше много болен, трябваше да претърпи много обширна хирургическа интервенция, трябваше да го срежат тук, тук и тук, и това щеше да бъде 14-часова операция и трябваше лекарите да станат рано. Попитах хирурга:
„Как успяхте да се свършите толкова рано?“
Той каза:
„Синът ти има дълга, длъгнеста шия също като теб. И понеже той беше толкова висок нямаше нужда да отваряме гръдния му кош и да го разделяме на две, а можехме да влезем през тази дълга шия.“
Но тази дълга шия, въпреки че е изпъкваща черта у мен, не е идентич-ността ми. Червената ми коса не е идентичността ми. Сините ми очи не са идентичността ми. Моята идентичност е духът ми и това кой съм аз и какъв съм аз отвътре. И ако ме сложите в различно тяло, аз все още ще бъда същият човек. Знаете ли, както каза веднъж един човек, ако отрежете дланта ми аз ще изгубя дланта си, но все още ще съм себе си. Ако отрежете другата ми длан или отрежете цялата ми ръка, ще съм изгубил нея, но няма да бъда по-малко личност. Ами ако и двата ми крака бяха ампутирани и бях просто един торс с глава?
Някога познавах такава жена. Тя нямаше ръце или крака. Но тя все още беше личност, точно толкова, колкото и аз съм личност или вие сте личност. Както каза един човек, ако продължи да се реже все по-нагоре накрая ще си отидем оттук, но, приятели, не това ни прави личност. Прави ни такава онзи вътрешен дух, онази вътрешна идентичност, и това реално е действителната същност на Бога. В Йоан 4:24 [Христос] казва, че Той е Дух. И в Лука 23:46 Исус каза:
„Отче в Твоите ръце предавам духа Си.“
Той предаде дух. Той не каза:
„Предавам тялото Си.“
„...предавам духа Си.“
В Деяния 7:59 се казва, че юдейските водачи
„хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше (Христа), казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми“.
„Приеми духа ми.“
И така, те осъзнаваха, че същественият елемент, който трябваше да се върне при Бога, беше духът им. В Еремия 23 гл. (ако бихме могли, нека отворим на нея) и там 24 ст., в Еремия 23:24 откриваме следните думи:
„Може ли някой да се скрие в тайни места, че Аз да не го видя?“
Можете ли да направите това? Забележете какво казва Той:
„Не Аз ли изпълвам небесата и земята? - казва Господ.“
Това е интересно изявление. Той казва:
„Аз изпълням небесата и земята.“
Как прави това? Дали го прави чрез тялото Си, чрез присъствието Си, чрез физическото Си присъствие? Не, Бог е навсякъде чрез Духа Си. Когато тук се казва, че Той изпълва небето и земята, паралелната концепция е, че Той е навсякъде, че Той изпълва небето и земята, че Той не отсъства от което и да е място, а може да присъства чрез Духа Си. Това ни казва, че има нещо, което е някак си по-различно между моя дух и Божия Дух. Знаете ли, Библията казва, че сме били създадени по образа на самия Бог, нали? Но ние не сме Бог, създаден само в миниатюрен или малко по-различен вид. Божият Дух, Божието естество далеч превъзхожда моя дух или моето естество. Моят дух трябва да живее в рамките на тялото ми, нали така? Той не може да живее, да съществува или да има съзнание, бихме казали, извън тялото ми. Тази представа за хора, имащи преживявания в близост до смъртта... понякога ние наричаме тези неща преживявания в близост до смъртта, те ги наричат преживявания при смъртта, при което някой предполагаемо се измъква от тялото си и поглежда надолу и вижда себе си и други такива неща, тези хора всъщност не са мъртви, приятели, защото
„мъртвите не знаят нищо“ (Еклесиаст 9:5).
Нали така? Това е просто илюзия, под въздействието на която са, но тялото им, макар може би да изглежда временно мъртво, още не е мъртво, те още са живи. И понякога те биват „свестени“, както го наричаме, но не са мъртви, защото духът не може да има каквото и да е съзнание, никое човешко същество не може да има каквото и да е съзнание, когато е наистина мъртво. Духът бива отделен от тялото. Както казахме, ние можем да бъдем огорчени духом. Пример за това е Навуходоносор, в Даниил 2:1:
„И във втората година от царуването на Навуходоносора, Навуходоносор видя сънища, от които духът му се смути и сънят побягна от него.“
Казва се, че духът му се смутил. Искам да ви задам въпрос: Дали това било някой друг, някой, различен от Навуходоносор? Не, не беше. Беше същият човек.
Нека ви задам въпрос: Чували ли сте или чели ли сте някога в Духа на пророчеството за духа на Сатана?
„Духът на Сатана“, „Сатана им вдъхна своето несвято влияние“, „несвят дух“?
В „Ранни писания“. Но нека сега ви задам още един въпрос: Вярвате ли, че когато пишела изявленията си Елън Уайт вярвала, че съществува тук Сатана – лично или телесно, или в духовна форма, каквото и да беше неговото духовно естество, и че съществувала сила или влияние тук, който също бил Сатана, друг Сатана, че имало двама различни Сатани? Или има един Сатана? Колко на брой Алън Стамп има в това помещение днес? Един. Един. И аз съм тук, духът ми също е тук, но вие не казвате, че тук има двама различни хора. Вярно е, че понякога употребяваме термините „лице“, „дух“ и „личност“ някак взаимозаменяемо и понякога има хора, които наричаме „шизофреници“. Какво означава някой да бъде шизофреник? Различни личности.
Казвайте по едно изречение, защото понякога чувам само гласове.
Но основното е, че те имат различни личности, могат да бъдат в един момент една личност и след малко да бъдат някого другиго.
[Не идентифицира ли по-рано доктрината за Триединството именно така?]
Не бих направил това, Кен. Те не са болни, но Триединството е болно. Триединството е болно. И тази концепция е някак си шизофренична. Тази концепция също е някак си шизофренична. А тази не е шизофре-нична в този смисъл, ще призная това, но това не означава, че е библейска.
И така, нека сега помислим малко относно някои от изявленията на Исус. Но преди да направим това може би е необходимо да се върна на основната предпоставка. Въпросът е, че имаме общение с Отец и Сина, нали? Искаме да имаме общение с Отец и Сина. Точно за това казва Йоан, че се отнася този живот – за това да имаме общение с Отец и Сина. Но тринитарната доктрина казва, че в действителност не можете да сторите това. Намирам, че това е един много, много важен въпрос за онези, които се интересуват от покорството към всички Божии заповеди. Има ли някой тук, който вярва, че покорството към всички Божии заповеди е важно и постижимо? Така ли е? И повечето от хората, които вярват в това, повечето от хората, които вярват в това, вярват, че Исус е дошъл на тази земя и взел на Себе Си истинско Човешко естество – взел върху Своето безгрешно естество нашето греховно естество и това всъщност било необходимо. Вие вярвате ли, че било необходимо?
В Евреи 2 гл. Павел казва, че било необходимо това да се случи, за да може Той да ни помага. Каза, че било необходимо. Така че сега имаме този Исус, Който трябвало да дойде на тази земя, Който трябвало да дойде при борбите, изпитанията и изкушенията и да се бори в тях както трябва да се борим ние. Той се връща на небето и изпраща на тази земя някой друг, който да ни помогне да преживеем тези борби. Има ли смисъл в това? Той ни е изпратил някого, който никога не е бил изкушаван, който никога не е разбрал плътта, никога не е преживял даже греховна плът или каквато и да е плът. Но точно това се казва в тринитарната доктрина. Казва се, че Той изпратил Светия Дух, който бил някой, различен от самия Него, изпратил Духа Си на тази земя, за да направи това за нас. Но нека погледнем какво каза самият Исус, нека отворим на Йоан 14 гл. Йоан 14 гл. Докато отваряте там искам да ви прочета едно изявление от „Копнежът на вековете“, стр. 21. „Копнежът на вековете“, стр. 21:
„Христос получи всичко от Бога...“ Вярвате ли в това? „Христос получи всичко от Бога, но Той прие, за да дава. Така в небесните дворове чрез Неговата служба за всички сътворени същества се влива живот от Отца чрез възлюбения Син. Чрез Сина вълната от любов се връща с хвала и радостна служба към великия Източник на всичко. И така, чрез Христос се затваря цикълът на благотворителността, отразяващ характера на великия Дарител, законът на живота.“
Тя казва, че чрез възлюбения Син животът на Отец се влива във всички. Как се влива животът на Отец от Христос във всички? Нека видим онова, което казвахме, в Йоан 17 гл. ... в Йоан 14 гл., извинете ме. Йоан 14 гл. Като добри адвентисти от седмия ден всички ние знаем какво се казва в 15 ст.:
„Ако Ме любите, опазете Моите заповеди.“
Но тогава има още една част, която идва точно след това, и Той казва:
„И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас...“ колко време? „...до века.“
Тук има интересна фраза, „друг Утешител“. Звучи като някой друг, нали? Имам предвид, че би могла да звучи като някой друг, тъй като четем именно това, нали?
„Друг“?
Нека продължим да четем:
„Духът на истината...“
Следователно, този Утешител е наречен и... как?
„Духът на истината.“
„...когото светът не може да приеме, защото нито Го вижда, нито Го познава; но вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и ще бъде във вас.“
Нека погледнем първата част... прочетохме следващата част, но, нека направим това (задръжте ръка тук) като отворим на Йоан 1 гл. Отворете на Йоан 1 гл. В Йоан 1:10 се говори за Исус Христос, Словото, и се казва:
„Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът...“ какво? „...Го не позна.“
11 ст.:
„У Своите Си дойде, но Своите Му...“ какво? „...Го не приеха.“
Сега се върнете на Йоан 14 гл. Там се казва:
„...когото светът не може да приеме, защото нито Го вижда, нито...“ какво? „...Го познава...“
За кого се говори в Йоан? За Исус Христос. Но сега забележете, че се казва (и забележете формулировката) „но вие Го познавате“.
„Вие Го познавате.“
В какво глаголно време, в какво граматично глаголно време е „познава-те“? В сегашно време. Той казва:
„Вие познавате този индивид.“
Нека продължим.
„...Той пребъдва с вас...“
Кое е глаголното време? Сегашно време. Почакайте малко, мислех, че Светият Дух не беше даден преди Петдесетница? Така че Исус още не беше прославен. Духът не беше даден, защото Исус не беше още прославен. И тогава в продължение Той казва:
„...и ще бъде във вас.“ „Ще бъде“
е в бъдеще време.
„Вие го познавате сега, Той е с вас сега, но ще бъде във вас.“
И тогава в 18 ст. Исус казва много просто:
„Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.“
Исус не каза:
„Ще ви изпратя някой друг.“
Той каза:
„Ще дойда при вас.“
Има ли смисъл в това, съответства ли това на другите неща, за които говорим? Според мен то има пълен смисъл, защото Исус беше там... мисля, че това отговаря и на въпроса, който беше повдигнат по-рано. По онова време Исус беше там, подлежащ на ограниченията на човешкото естество, и не можеше да бъде навсякъде по едно и също време. Ето защо за Него беше уместно да отиде на небето, за да можеше Духът да дойде. Но Духът, който дойде, не беше обособено същество, отделно от Христос. Той беше самата личност, духът на самия Христос. А не телесния Му образ, вярно е. Но когато се върна на небето, приятели, Той получи способността на всеприсъствие – да бъде навсякъде по всяко време, така че ако днес ме попитате
„Вярваш ли, че имаш самото присъствие на Бога и на Христос на срещата си днес?“, аз ще ви кажа „Да“.
Ако попитате един тринитарист, той ще ви каже „Не“. Ако каже „Да“, ще трябва да поясни това като каже:
„Да, но тук не е всъщност самият Бог, а Светият Дух. Тук е Техният представител.“
Но, знаете ли, Елън Уайт каза, че Светият Дух е самият Христос, „съблечен“ от човешкото естество. Тя казва, че Светият Дух е самият Христос, „съблечен“ от човешкото естество. Имам препратката тук и трябва да я потърся, но това ще ми отнеме времето, затова ще я намеря по-късно.
[Ръкопис 5А – 1895 г.]
Ръкопис 5А – 1895 г.
Добре. Благодаря ти за това, Дейвид. Но нека ви задам въпрос: Кой знае какво означава думата „съблечен“? Защото тези изявления не означават нищо за нас, ако не знаем какво означават думите, нали? Че Му е отнето нещо. Да бъдете „съблечен“ означава да ви се отнеме нещо. Но не можете... Това е също като чашата, за която говорихме по-рано. Казах, че ще изпразня чашата. Но ако в чашата няма нищо можете ли да я изпразните? За да се „съблечете“ или да лишени от нещо, трябва да го имате по начало, за да бъдете „съблечени“ или лишени от него. Самият Христос е Светият Дух, „съблечен“ от човешкото естество. Ако тези думи означават каквото и да е нещо (а Елън Уайт обикновено доста внимаваше да пише думите си според правилните дефиниции от речника), ако тези думи означават каквото и да е нещо, тогава Светият Дух... ако сте тринитарист, имате проблем, защото Светият Дух никога (според тринитарния модел) не е имал плът, каквато и да е плът – безгрешна плът, греховна плът, никаква плът. И Светият Дух не може да бъде „съблечен“ от човешкото естество... от плътта и от човешкото естество, защото никога не придоби човешко естество, не и според тринитарния модел. Но дали Исус Христос стана човешко същество, истинско човешко същество? Да, стана. Да, стана. Следова-телно, когато Исус каза „ще ви изпратя друг Утешител“ Той нямаше предвид „друг“ като числова стойност, а имаше предвид:
„Ще дойда, за да ви утеша, но по друг начин, в друг вид, в друга персоналност.“
Думата „друг“ тук е гръцката дума „Алос“. Има две основни думи, превеждани като „друг“ в Новия завет. Дали някой от тук присъстващите е изучавал гръцки? Знаете това, ако сте. Тази дума „друг“ е „Алос“, която означава „друг от същия вид“. Тя се отличава забележително от гръцката дума „Хетерос“, която означава „друг от различен вид“. Ако искате да погледнете пример как са употребени те, отворете на Галатяни 1 гл. Галатяни 1 гл. Знаете ли, тук благовестието е заложено на карта. И някои от вас може би мислят, че не съм сдържан в думите си. И можете да помислите, че брат Кен, който е тук, се въодушевява малко по отношение на определени представи, че той дори се въодушевява във връзка с тях, но искам да ви кажа нещо: апостол Павел се въодушеви. Апостол Павел не беше сдържан в думите си и чуйте какво казва тук, в Галатяни 1:6. След хубавото си кратко приветствие той казва:
„Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие...“
В 3 гл. и там 1 ст. той казва:
„О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината...“
По-късно той обявява анатема над хората, които имат фалшиво благовестие. Но думата „друг“ в 6 ст. не е същата дума, която е преведена като „друг“ Утешител. Думата тук е „Хетерос“, което означава „друг, но от различен вид“. Той казва:
„Изненадан съм, че сте преминали от това благовестие към друго.“
Но забележете какво казва той в 7 ст.:
„...което не е друго...“
Това звучи като игра на думи. Защо би казал това -
„което не е друго“? „Преминали сте към друго благовестие, което не е друго.“
Но втората дума „друг“ - в 7 ст., е гръцката дума „Алос“, същата дума, която е преведена в Йоан 14 гл. Следователно, той казва:
„Вие сте преминали към друго благовестие, което не е същото благовестие.“
„...но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.“
И той казва:
„Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет“ (Галатяни 1:6-8).
Най-основоположният принцип на благовестието е Йоан 3:16. Ако съм дошъл днес и съм ви казал лъжа и Бог каже „да бъде проклет“, аз ще приема това. Ето колко важно е това.
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
И лично аз вярвам с цялото си сърце, приятели, въз основа на Божието слово и въз основа на Свидетелствата (можем да погледнем няколко от тях по-нататък, ако желаете). Да видя с колко време разполагам. Закъс-нявам. Вярвам, вярвам, че ние сме имали лично общение с Христос и с Бога, а не с друг. В 1 Йоаново 1:3 прочетохме:
„...а пък нашето общение е с Отец и с Неговия Син...“
Йоан 14 гл. Нека погледнем Йоан 14 гл., стихове 22 и 23:
„Юда (не Искариотски) му казва: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас...“ „Как ще направиш това, Господи?“ „...а не на света? Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.“
Той не казва:
„Ще изпратим някой друг.“
Казва:
„Ние ще дойдем и ние ще направим обиталище у него.“
Ръкопис номер 1084 е друга препратка към изявлението, че Светият Дух е самият Той (самият Христос), съблечен от персоналността на човешкото естество и независим от нея. 2 Коринтяни 3:17. 2 Коринтяни 3:17, погледнете какво се казва там. Близо сме, в Галатяни. 2 Коринтяни 3 гл. Съвсем скоро ще свършим, с някои от тези точки. Ще приемам повече въпроси и ще отговоря на някои от тях после. 2 Коринтяни 3:17:
„А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода...“
Той казва:
„Господ е Духът“!
Господ е Духът, това е доста ясно, нали? Католиците (а някои от нас, които сме тук, са били католици в миналото, знам), католиците търсят Христовото присъствие в една малка нафора, нали? Те имат една малка нафора и вярват, че това е Христовото присъствие. И знаете ли какво... да. Логично е да вярват в това, защото те вярват, че Светият Дух е личност, отделна от Христос, и че нямат истинско общение с Него и затова трябва да намерят някакъв друг начин да внесат Христовото присъствие на олтара, и това е светопричастният хляб. Според Римокатолическата църква, според официалното си учение (догма) те казват, че всичките им учения, всичките им доктрини се основават на доктрината за Триединството. И независимо дали става дума за доктрината им за Бога или конкретно за Отец, доктрината им за Исус Христос или доктрината им за Светия Дух, всички те са погрешни. Няма и една нишка истина в целия плат, приятели. Библейската истина (обобщавам всичко съвсем набързо) е, че има едно върховно Същество, Което наричаме Отец и Което Библията нарича Отец, и единствено Той и Неговият Син Исус Христос трябва да бъдат въздигани и можем да имаме общение с тях чрез Христовия Дух. Духът на Отец се влива в тези вълни на любов, каза Елън Уайт в „Копнежът на вековете“, стр. 21, той се влива в Сина и чрез Него се влива в нас и ние имаме лично общение с Христос. В Колосяни 1:27 Павел каза, че именно
„Христос [е] във вас, надеждата на славата“.
Текста на проповедта може да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
