НАСТАНА ВРЕМЕ
ДА ЧУЕМ
ГЛАС ОТ НЕБЕТО
Отново ви поздравявам, скъпи братя и сестри, скъпи наши слушатели, и зрители. Отново продължаваме изучаването на цитати от книгите на Духа на пророчеството, написани от Елън Уайт за църквата на последното време. От тези цитати виждаме, как нашите пионери, нашите предшественици вярвали - в какъв Бог, как разбирали Отец и Сина, как възприемали Светия Дух. Затова тази истина днес отново се открива и аз вярвам, че това движение е от Бога за народа на последното време за правилното поклонение на Бог и служението на единия наш Всевишен Бог-Отец, а също на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
Но преди да започнем с четенето на цитати от книгите на Духа на пророчеството, бих искал да ви обърна внимание на книгата, която, разбира се, вече ви показах, това е книгата „Троица – тайна и откровение“. Тя е дете на Заокската семинария, където е разпечатана и разпространена сред АСД. Разбира се, може да се каже, че в тази книга има и справедливи изложения, които се потвърждават от Божието слово, но има и достатъчно много, което го няма в Библията, и което е натаманено фалшиво учение за Троица. Бих искал да започна четенето от страници 226, 227 и 228. Добре е да имате тази книга, а ако я нямате, постарайте се, да си я набавите и да я прочетете внимателно, за да знаете тълкуването на съвременната ЦАСД, и чрез сравнение с Духа на пророчеството и Елън Уайт да видите съответства ли то на това ясно учение.
На стр. 226 авторът проследява следната схема – еволюцията, както казват те, - как чрез тази еволюция тя започнала да разбира учението и как стигнала до истината, че все пак има Троица. Така ни казват. Затова искам да прочета определени места, в коя година и под какъв вид била приета тази еволюция. Когато четем по години, бих искал да обърнем особено внимание на годината на стр. 228 - 1890 г.
„Христос е самосъществуваща Личност. Неговата божественост не произтича от божествеността на Отец“.
Когато до сега четохме цитати, аз ви посочвах написаните дати. И тези дати, ако сте забелязали, още били подходящи за него време, а тук, през 1890 г., Елън Уайт вече някак приела, че онова, което писала до сега, че Исус Христос е Божи Син и че тази Личност е зависима от Твореца – Неговия Отец, защото всичко, което имал, Му било дарено (От Кого?) от Отец. Т. е. Той го получил. В „Патриарси и пророци“ четем, че Отец искал да Го извиси до Неговото ниво и го направил. Отец поискал да Му даде и Му дал. Когато при кръщението Светият Дух се спуснал със сила от Отец, Той бил дарен с тази божествена светлина от силата на Отца Си. А тук, през 1890, както казва авторът, тя вече признавала, че Исус Христос е самосъществуващ, Той е независим от Своя Отец и не произлиза от божествеността на Отец. Т. е Бог е Бог и Той е едно, а Исус Христос е нещо съвсем друго, Който няма нищо общо с Него.
Аз имам Своя божественост, Аз имам Своя сила, Аз имам всичко Свое, а Ти има - Твоето.“
Т. е. започва автономия – едно при Отец, друго - у Него, а следващото - у третия.
После през 1897 г. Светият Дух вече е личност. Т. е. тук става еволюция и Той вече е личност.
В публикуваната през 1898 г. книга „Копнежът на вековете“, когато четем, се сблъскваме с написания за нас цитат:
„Христос притежава живот самостоятелен, незаимствен, изначален“.
Т. е. Той притежава Свой индивидуален живот, а Светият Дух е трета личност. Това намираме в книгата „Копнежът на вековете“. Разбирате ли? Всичко, което досега сме чели, трябва да го зачеркнем с тези два цитата или еволюция, която станала у Елън Уайт. И някои се съгласяват с това. Може пък наистина да е било открито на Елън Уайт. Но следва въпрос и аз отново ще повторя, отново ще похлопам на същото място: Кой до това време, до 1890 г. и 1898 г. откривал и говорил всичко на Елън Уайт? Ако този пророк бил боговдъхновен, Божият Дух - нека да е даже третият според тяхното разбиране – този трети (Какво?) ѝ казвал цялата истина. И този трети бил еднакъв с двамата, т. е. едно, - думата е Бог, - както те разбират. Излиза, че до това време Бог говорил лъжи, а започвайки от 1890 г. - има и други моменти, но подчертавам този, – Той започва да говори друго.
Можете ли да си представите, да вярвате в такъв Бог? Например, Бог казва:
„Ще ви спася“,
а после казва:
„Знаете ли, Аз промених мнението Си за спасението ви. Загивайте, за какво сте Ми нужни“?
Равносилно е на това. И днес хората вярват на такъв Бог. А какъв Бог ни представя Библията? Ако е излязла дума от Божиите уста, тя не е напразно –
„ни една точка, нито една йота, - както се казва в Матей 5:18 – няма да премине, докато всичко не се сбъдне“.
И, ако Бог е казал чрез Елън Уайт, значи било истина. Каквато тя била в началото, такава била и до края. Бог не се опровергава. А вие направихте от Бога лъжец, вие направихте от Елън Уайт жена, която не разбирала какво пише. Затова, когато човек започва да съпоставя всичко това, а е слаб в истината, той започва да отхвърля Елън Уайт. Знаем, че днес има достатъчно много движения, произлезли от адвентизма, които опровергават трудовете на Елън Уайт и даже казват за нея такива неща, че просто е срамно да се слушат. Разбира се, ще ви напомня, вие знаете, това е Църквата на християните от съботния ден, на Степан Бойко. Той има проповеди и аз казвам това не просто според моето разбиране, можете по Интернет да видите къде този брат започва да уговаря по всички параметри и от нея прави едно просто нищо. И това са произлезли от адвентизма. Знаете ли, просто се чудиш и недоумяваш до къде дяволът е завъртял умовете на хората. Едните изцяло обожествяват Елън Уайт и отхвърлят Божието слово, другите напълно са я унизили, че е никой, и даже има изрази… разбира се, няма да ги повтарям, но можете в YouTube да намерите тези проповеди за Елън Уайт, да ги прослушате и просто да си направите извода. Накъде ви насочвам? Насочвам ви натам, където трябва да държим златната среда на Божието слово. Както се казва, Библията е най-голямата светлина, а това, което казва Елън Уайт, трябва да се потвърждава от Библията и да осветява пътя към Библията, към Божието слово. И така, виждаме, че едната страна я унизила, а другата страна съчинила допълнителни цитати в „Копнежът на вековете“, „Евангелизъм“ и други книги, които са в пълно противоречие на онова, което писала до това време. Затова както искате, така и разбирайте – в какво вярвате, в кого вярвате и зад кого се прикривате, за да бъдат тези цитати актуални за вашето разбиране.
Започвайки с 1901 до 1905 г. – знаем, че Елън Уайт вече била с доста напреднала възраст. Тя починала през 1915 г. „Копнежът на вековете“ била последната й книга, която искала да завърши. Вече чувствала по силите си, че това е последното ѝ издание. Тя много настоявала, - ако четете Духа на пророчеството, - много искала тези, които по онова време работели в печатницата, да не чакат да свърши цялата книга, - защото писала не един ден, виждаме колко обемна е тази книга, - тя казвала на печатарите, когато напише откъс, например от 10 или 5 глави, те да отпечатат „Копнежът на вековете 1-5“ и да я разпространяват. Тя вече виждала, че отстъплението прониква в църквата и казвала, и молила да я разпространяват в много тиражи, за да може оригиналът да стигне до ръцете на повече хора още през живота ѝ. Знаете ли, това, разбира се, не станало, но има факти, които били разпространени и днес изплуват. И, което днес с вас четем, кардинално променя разбирането ни относно това, което четем и онова, което било написано собственоръчно от нея. Затова виждаме, че дяволът все пак свършил работата си и мнозина попаднали на куката на дявола.
Тук, на стр. 228 има пояснение от автора:
„Тази последователност най-напред показва очевидно развитие от простото към сложното, демонстрирайки ни, че разбирането на Елън Уайт действително нараствало и се променяло дотолкова, доколкото тя получавала допълнителна информация“.
Разбирате ли в какво се състои работата? От простото към сложното. Кажете, а кое в Писанията ѝ е толкова сложно, което Бог да не е обяснил и което да е необяснимо? Излиза, че това „простото“, за което било казано от Бог в началото, е просто - там били двама. А сложното, което вече в края на живота ѝ натаманили е сложното, че вече били трима. Кажете, ако там били трима, кое е сложното? Отец, Син и Свети Дух – трима. Нека да са трима. Този прави това, онзи – онова, а другият – друго. За всеки било казано - Синът прилича на Отец, а Светият Дух… не знам на кого трябва да прилича. Е, Синът е роден от Отец, а от кого се родил Светият Дух, ако го разгледаме от човешка гледна точка? Разбирате ли? До къде води това? Води до най-груба измама, защото през 325 г. на Никейския събор била приета доктрината за триединството. До това време Божият народ вярвал в Отец и Сина.
И така, запознахме се с тези адвентни учения, които ви преподават и дават, а по-нататък ще се запознаем с реалното днес относно Божията вестителка. От историята знаем, че Джеймс Уайт умрял в Батъл Крийк на 6 август 1881 г. След Джеймс и Елън Уайт останали още няколко пионери на преклонна възраст, които поради старост не били толкова активни, за да решават къде да отидат, какво да направят. И тогава всичко преминало в ръцете на новото поколение, поколението на отстъпниците, които започнали да внедряват. Това са Ле Рой Фрум, Андерсън и други. Тук четем, че на погребението, стоейки до гроба на мъжа си – през 1881 г. – Елън Уайт обещала, че ще продължи поверената ѝ работата. Тя дала дума, че ще продължи. Джеймс Уайт си заминал. Защо обещала това на погребението на мъжа си? Нека да помислим. Защото се трудили заедно като двойка, впрегната в една каруца и носили всичко върху си. Именно Джеймс Уайт и Елън Уайт - като Божия вестителка, били първите, чрез които Бог изпратил светлина на останалите братя и сестри, които по онова време ги обкръжавали. Те били сърцевината на адвентното движение. Виждаме, че Елън Уайт, заедно с Джеймс Уайт, продължила работата. Макар че в адвентизма за Елън Уайт се говори много често, но за Джеймс Уайт, например аз, докато започнах да изучавам, никога в църквата не съм чувал да казват, че Джеймс Уайт написал или казал нещо. Той беше просто зад кулисите. А защо го направили зад кулисите? Защото се изказвал против учението, което днес имате.
„Този период беше най-важния от живота в трудовете на сестра Уайт. Особено забележителна беше Сесията на ГК през 1888 г., на която вестта за оправдание чрез вяра беше представена и отхвърлена“.
За тази вест, оправдание чрез вяра, също научихме наскоро. Но днес, когато научихме за тази вест, тя също стана инвалид (може да се каже). Защото се проповядва само едната част – оправдание чрез вяра без действие. Това с вас можем да го видим в Интернет, в проповедите и останалите, където рекламират „просто вярвай и не прави нищо“. Това е инвалидна вест. Защото за истинската вест от 1888 г. за оправдание чрез вяра знаем, че е действена. Вярата действа с дела, а делата потвърждават нашата вяра и всичко е заложено в нея. Всичко това би трябвало да бъде заложено и по онова време, за да могат техните действия в него време, техните църкви да осветят цялата земя с делата и проповедите си за Тройната ангелска вест. Но тази вест била отхвърлена. Но знаем, че понеже Елън Уайт поддържала братята, донесли тази вест, възникнали проблеми за нея, имало разногласия, за които също не са ни казвали, които не са описани, но от фактите знаем случилото се и че след всичко това Елън Уайт казала:
„Гласът на ГК не е повече глас Божи“.
По-нататък се казва:
„ПРАВИЛНОТО РАЗБИРАНЕ ЗА БОГ И НЕГОВАТА БОЖЕСТВЕНОСТ ЛЕЖАТ В ОСНОВАТА НА ПРАВИЛНОТО РАЗБИРАНЕ ЗА ОПРАВДАНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА“.
Ето защо не била приета вестта за оправдание чрез вяра. Защото там било заложено разбирането за правилната божественост. И ако те бяха приели тази вест, то вестта за оправдание чрез вяра би разрушила всичко, което до тогава извършили Фрум, Андерсън и прочие. А какво направили? Те я отхвърлили, не я приели.
„В светлината на това изследване трудовете от този период още веднъж потвърждават истините, установени през изминалите години“.
Ако с вас изучаваме какво е заложено във вестта от 1888 г., - а мисля да разгледаме този въпрос също, да изучим щателно какво било заложено в тази вест – тогава ще разбере, че в тази вест е заложено правилното поклонение на Бога и познанието кой е Бог, кой е Божи Син и какво представлява Светият Дух, Който днес ни представят като още един допълнителен трети бог.
Кой е източник на целия живот и център на власт и авторитет? Четем:
„Великият Бог Аз Съм е източник на всичко живо, център на сила и власт“ (Е. White, „Life of Paul“, р. 296, 1883 г.).
И така, виждаме, че Елън Уайт писала, че Бог е Аз съм великият и истинен. Говорим (За колко?) за един Бог, нали? Небесният Отец е един Бог и източник на всичко живо. Но от тази книга ви прочетох (Какво казал авторът?), че божествеността на Исус Христос е независима от Бога. Той е отделен, равен. Но виждаме, че Елън Уайт разбирала, било ѝ открито и показано, че има един Бог, от Който произлиза всичко. И онова, което Той има, го предава на Сина си, а Синът получава от Отец.
„Старият по дни“ е Бог-Отец. Псалмистът казва:
„Преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и Вселената, от века и довека, Ти си Бог“ (Псалм 90:2).
Той, Който е Първопричина на всичко съществуващо и Автор на всички закони, ще председателства съдебното заседание“ (Е. Уайт, „Великата борба“, стр. 479, 1888 г.).
Именно през тази година, когато говорихме за ГК, тя потвърдила, че „Старият по дни“ е Бог-Отец, а не както ни учат, че някаква същност три в едно е Бог.
„Иехова е вечният, самосъществуващ, несътворен, но сам Първопричина за живот и вседържител на всичко, единствен достоен за най-висока почит и поклонение“ (Превод от ориг., Е. Уайт, „Патриарси и пророци“, стр. 305, 1890 г.).
Както виждаме, с всеки цитат ние се приближаваме все по-близо, близо и близо. А по-късно, когато стигнем до годините, когато тя била пред края на живота си, ще видим какво писала и съответства ли то на онова, което ви четох от книгата, която ви показах - „Троица – тайно откровение“.
„Осмислянето и разбирането на Неговото слово беше дадено на мъже и жени, за да ги приготви за усърдна работа на закона на Иехова, за да възстанови светия закон, да затвори проломите, и да възстанови положението на древните, превъзнесени и почетни каменни плочи. Когато сред нас дойдат наемници и вълци в овчи кожи, които ще убеждават някои от Божието стадо, да принасят жертви на други богове пред лицето на Бога, знаем, как апостол Павел реагираше при всякакви необикновени обстоятелства:
„Защото, ако сме отишли до крайности, то е било за Бога“ (2 Кор. 5:13).
Младите хора, които не са утвърдени и не са вкоренени в почвата на истината, ще бъдат разпратени, отведени далеч от слепи водачи. Нечестивите хора, обречени на погибел, които презират върховното господство на Стария по дни и издигат на трона фалшиви богове, които сами са си сътворили, кумири, и които приличат точно на тях, именно такива хора ще станат агенти в ръцете на Сатана, за да извращават вярата на излишно доверчивите“ (Е. Уайт, Материали, стр. 484, 485,1889).
Една година по-късно, този цитат бил написан от нея за ГК в Минеаполис. Да се спрем на този цитат. Какво имала предвид, когато писала за тези „наемници, вълци в овчи кожи“. Кого виждала в тяхно лице? – Андерсън, Келог и всички останали, които започнали да вкарват в църквата ученията на други богове.
По-нататък тя пише:
„… ще убеждават някои от Божието стадо, да принасят жертви на други богове пред лицето на Бога“.
Т. е. „жертва“, те вече служат на друг бог. Как си обяснявала Елън Уайт правилното разбиране за Бога? – Че имало един Бог-Отец – Всевишният и Старият по дни и Господ Исус Христос – Божия Син. Това е! А сега, когато виждаме, че още по време на живота ѝ започнали да внасят фалшиви богове (Кой се появил там?), появил се третият, неизвестен и тайнствен бог в лицето на Светия Дух, за Когото днес казват, че е трети бог. Така направили и с Божия Син – равен, самосъществуващ, отделен от Отец Бог - независим, имащ всички особености като Бог-Отец, наречен Отец, а Той е просто Син. Разбирате ли, днес адвентистът вярва в съвсем различен Бог. Вярва във фалшив бог, не в Този, Който ни показва Писанието, Който ни обяснява Духът на пророчеството. Сега те имат фалшив бог и той е триединният. А ние вярваме в единия всевишен Бог. Вярваме и в Неговия Син, Когото Той възвеличил до Своето ниво. И НИЕ СЕ ПОКЛАНЯМЕ КАКТО НА ОТЕЦ, ТАКА И НА СИНА, ЗАЩОТО ЗА НАС СЪЩО ГОВОРЯТ РАЗНИ НЕВЕРНИ СЛУХОВЕ, ЧЕ ОТХВЪРЛЯМЕ ИСУС ХРИСТОС, ЧЕ ОТХВЪРЛЯНЕ СВЕТИЯ ДУХ и т. н. Това е просто поредната лъжа. Тъй както са инжектирали тази лъжа, сега я повтарят, за да се защитят.
НИЕ ВЯРВАМЕ В НАШИЯ БОГ, ВЯРВАМЕ В СПАСИТЕЛЯ ИСУС ХРИСТОС, ВЯРВАМЕ, ЧЕ ИМА СВЕТИ ДУХ, НО ТОЗИ ДУХ Е ЛИЧНОТО ПРИСЪСТВИЕ НА САМИЯ ИСУС ХРИСТОС, И ЛИЧНОТО ПРИСЪСТВИЕ НА САМИЯ БОГ В НАШИТЕ СЪРЦА И ЖИВОТ.
Затова виждаме, че Елън Уайт още тогава писала, че се стараят в ЦАСД да проникне учението за фалшиви богове.
Кой е върховен Господар на Велената?
Четем по-нататък:
„Бог, като върховен Господар на Вселената изискваше бързо и безкомпромисно послушание. Даже в дните, когато Христос живя в плът на земята, беше послушен на закона на Отец“ (Е. Уайт, „Знамения на времето“, § 2, 22 юли 1886).
Кой единствен раздели трона с върховния Господар на Вселената?
„Божият Син сподели престола на Отец и славата на вечния, самосъществуващ, имащ живот в Себе Си, окръжаваше и двамата“.
Т. е. Отец постави Сина Си от дясната Си страна. А ние от историята на човечеството, от историята на царете знаем, че когато някой седи от дясната страна на царя, той е дясната му ръка. Това е лицето, което може да бъде негов заместник. Виждаме, че Бог-Отец постави Сина Си, издигна Го на трона, сложи Го от дясната Си страна и Му предаде цялата власт, сила и мощ, и Той стана Господар на всичко. И виждаме, че славата на Всевишния, самосъществуващия - думата „самосъществуващ“ принадлежи само на Него, защото Исус Христос е роденият от Отец, Исус Христос е зависим от Него, защото е получил всичко от Отец, - славата, на имащия живот в Себе Си (говори се за Отец) окръжавала и двамата. Ако гледаме на учението, което имаме днес в адвентизма, би трябвало те (тримата) да имат слава, излъчвана от всеки. Ако те са равни и независими, слава ще покрие единия, слава ще покрие другия, слава ще покрие и третия. Но виждаме, че Елън Уайт пише противоположното.
По-нататък тя пише:
„Около престола имаше огромно множество свети ангели – десетки хиляди по десетки хиляди. Ангелите, заемащи най-високо положение като служители и поданици, ликуваха в сиянието на светлината, излизаща от присъствието на Божеството“ (Превод от ориг., Е. Уайт, „Патриарси и пророци“, стр. 36, 1890).
Виждаме, Елън Уайт писала, че на престола седели Отец и Сина. За това можем да намерим потвърждение и в Библията, в книгата Откровение. На Кого ще се отдава слава на престола? На Отец и на Агнето.
Кой е единственото същество в цялата Вселена, който бил допуснат в съвета на Отец?
„Христос, Словото, Единородният Божи Син беше едно с вечния Отец, еднакъв с Него по природа, характер и намерения. Само Той единствен можеше да има достъп до съвета и замислите на Бога“ (Е. Уайт, „Патриарси и пророци“, стр. 34, 1890).
Отново виждаме, че Елън Уайт не е писала само един цитат „някъде там“, откриваме, че тя пишела постоянно тези цитати, които с вас трябва да разберем. Трябва да разберем, че Исус Христос е еднакъв по природа.
Ще повторя отново: Каква природа има Бог? – Духовна, но за нас неизвестна - това е природата на Самия Бог. А когато говорим за Бог като Личност… определението „личност“… знаете, че думата „Бог“ се появила по-късно. Появила се от гръцкия словесен репертоар. Знаем, че на иврит еврейският народ наричал Бог винаги по име и в Библията четем: Яхве, Саваот, Адонай. Наричали Го по име. Но в гръцкото разбиране гърците имали пантеон на боговете. И до ден днешен в Рим, във Ватикана има пантеон на всякакви божества.
Виждаме, че думата „бог“ е титла, определяща личност с върховна власт. Затова природата на Исус Христос е като на Отец – божествена, т. е. духовна, каквато е присъща на Бог-Отец, в характер и намерения. Често хората просто бъркат думата „божествен“, като мислят, че това е „титла“, още един такъв. „Божествен“, значи „подобен по природа“. Но никъде не срещаме, че по титла Отец и Исус Христос са равни. Например ние с вас сме равни, нали? Можете да ми кажете: „Иди и ми донеси това“, нали? С думите „Моля те“, например. И аз ще отида и ще го донеса. После аз мога да кажа: „Брат или сестра, подай ми това или онова“. И този брат или сестра ще ми го подадат, нали? Но, когато говорим за Бог и Исус Христос, къде виждате, че Исус Христос е равен и толкова самосъществуващ, като двама еднакви по положение, че да каже:
„Отец, иди и направи това и това“.
Чели ли сте такова нещо? Никой никъде не е чел и няма да прочете. Защото на небето има йерархия, но ни казват и опровергават, че са равни и там няма йерархия. Йерархия има, защото общо взето само Отец изпраща Сина. А по-нататък виждаме, че Елън Уайт винаги пише, че Синът извършил… Как? Не ииискал… но Отец Го изпратил. Какво се казва? Той го направи от любов, направи го доброволно и стигна до този подвиг на жертвоготовност, даже сам предлагайки го, защото Те са едни мисли, за да спаси. Когато ние решаваме въпроси заедно и трябва да ги разрешим, казваме:
„Кой ще отиде, кой ще го направи? Да направим това, да направим другото. Аз ще направя това, а ти онова“.
Това е общение, това единство. Така е и на небето.
По-нататък с вас четем, че Бог открил на Елън Уайт, че само
„… единородния Божи Син бе едно по естество, по характер и идеи, Единствен в цялата Вселената, напълно посветен на плановете и намеренията на Бога (Превод от ориг., „Великата борба“, стр. 493, 1808 г.),
и както тя подчертава:
„Единородният Божи Син, бе едно с вечния Бог“.
Роден, значи има начало. Но това начало е от предвечността. Не можем да знаем повече, това може да са милиарди и милиарди години – не е просто да стигне до разума на човека това изчисление на времето. Бог не изчислява времето, Той е извън времето. Но Бог ѝ открил, че Този Син е Словото, единственият роден от Него Син.
„Пред всички събрали се жители на небето Царят на Вселената заяви, че никой, освен Христос, единородния на Бога, не може да бъде напълно посветен на Неговите намерения, че трябва да изпълни великите замисли на Господа“ (Превод от ориг. „Патриарси и пророци“, стр. 36, 1890 г.).
И още едно потвърждение, където Елън Уайт пише, че Исус Христос е единородния.
„Бог стана едно цяло с човека, когато на небесния съвет между Отец и Сина беше прието решението, че ако човекът прояви неверност, Божият Син ще стане негов изкупител и ще възстанови в него нравствения образ на Бога“ (Е. Уайт, Материали, стр. 869 от 1891 г.).
Когато казваме, че Отец и Син… а ни говорят още и за трети, с когото са единни, те подразбират, че тези три в едно съставят едно – думата Бог. А по-горе Елън Уайт пише:
„… Бог стана едно цяло в човека“.
Как тогава можете да обясните понятието
„Бог стана едно цяло с човека“?
Значи тогава с вас сме богочовеци? В какво стана едно с човека? По-нататък се казва, че Той решил да сподели с нас непослушанието, което извършил човека. Дошъл и го споделил - бил изкушаван във всичко, освен в грях, пострадал и умрял. С една дума това, което аз трябва да направя поради падането в грях, Христос, т. е. Бог, заедно със Сина Си сподели тази скръб, тези болести, страдания и всичко, и стана едно цяло с нас. Когато някой човек има скръб, може ли друг човек, който не е имал скръб, да сподели с него скръбта му, разбирайки дълбочината на тази скръб? Да, той може да го утеши, но не може да я разбере. Например, когато човек губи син, дъщеря – още млади. Майка погребва дъщеря си, млада дъщеря. Може ли друга майка, която също има дъщеря, да разбере болката на тази майка? Тя може само да съчувства, но да разбере – не може. Ще може да го разбере, когато ѝ се случи и на нея. И в този цитат виждаме, че Елън Уайт пише:
„Бог стана едно цяло с човека“,
т. е. Божият Син дойде тук и стана като нас, премина земния път и ние станахме едно цяло (В какво?) в разбирането. Сега Исус разбира нашето положение, а ако не беше разбрал… значи не е разбрал.
И когато казват, че е умряла само човешката плът, а Бог не може да умре, следва въпрос: А в какво се състои разбирането от всичко това у Исус въз основа на тази доктрина, ако не е умрял? Как може да разбере моя страх, как може да разбере вътрешното ми преживяване, когато умирам, когато всеки човек е пред смъртта? Какво е чувството на човек, когато умира? Не можем да знаем. Знаете ли кога ще го научим? Когато ние преминем през това. А Исус Христос премина през това и знае какво ми е и как да ме утеши в тези минути, когато се прощавам със земния си живот. Аз не знам как е човек в бъдещето, как и какво? Но в Христос има надежда. Затова трябва винаги да мислим, обмисляме, претегляме и тогава ще разберем какво е „едно цяло“, какво е триединен, едно цяло и т. н. Това си има смисъл.
„Но Божият Син, Който е равен с Отец в сила и власт, беше по-висш от него (по-висш от дявола). Христос участва в съвета на Своя Отец във време, когато на Луцифер не бяха открити Божиите идеи. Следователно, този могъщ ангел попита: Защо Христос трябва да притежава върховна власт? Защо Го величаят повече, отколкото мен?“ („Патриарси и пророци“, стр. 36, 1890 г.).
И така, виждаме, че Божията вестителка пише, че Божият Син, Който бил равен на Отец (В какво?) в титла, сила и власт. А Кой Му даде тази сила и власт, както четохме по-рано? Небесният Отец. Трябва все пак да видим, както се случва там, защото най-висша инстанция в йерархията е Бог-Отец.
„Нямаше никакви промени в положението или властта на Христос. Завистта и заблудата на Луцифер и неговото желание да бъде равен на Христос, предизвикаха необходимостта да бъде разяснено истинското положение на Божия Син. Но то беше такова от самото начало. Въпреки това, много от ангелите бяха заслепени от коварството на Луцифер“ (превод от ориг., „Патриарси и пророци“, стр. 38. 1890 г.).
Какво беше истинското положение на Божия Син от самото начало? „… от самото начало“ - какво иска да ни каже вестителката?
„Господарят на Вселената не беше сам в Своите благодеяния. До Него имаше помощник (колега), Който можеше да оцени Неговите намерения и можеше да раздели с Него радост, да дава щастие на всяко сътворено същество“.
Виждаме, че до нашето сътворяване Всевишния Господар – Бог, имал (както тя писала) помощник, колега, Който можел да оцени и сподели, с Когото можел да се посъветва. Какво казвал Отец?
„Да сътворим човека по Нашия образ, по Наше подобие; да направим, това; да направим онова“.
Цитатите, които четем, са записани в „Патриарси и пророци“, стр. 34, 1890. Тези цитати са за тези, които казват, че като Божи Син Исус Христос започнал съществуването Си от Дева Мария. А ние виждаме, че Бог открил, че Той съществувал преди нашето сътворяване и ни сътворил. Затова учението на Месианското движение също е фалшиво.
„Христос е Божи Син. Той беше едно с Отец преди съществуването на ангелите“ (Казва го Духът на пророчеството, превод от ориг. „Патриарси и пророци“, стр. 38, 1890 г.).
Христос беше Божи Син преди съществуването на ангелите. Кой ѝ го открил? Ако ѝ го е открил Бог, значи Бог й открил също и всичко останало. Не можем да отхвърлим едно, а да приемем друго, защото Бог ѝ открил така.
На кого се полагаше да получи уважението и предаността на небесното войнство?
„Божият Син изпълни волята на Отец в сътворяването на цялото небесно войнство. На Него, както и на Бог, беше дължимо тяхното поклонение и послушание. Христос все още трябваше да прояви Божествената Си сила при сътворяването на земята и нейните жители. Но Той търсеше не власт или себевъзвишаване, въпреки Божия план, а да принесе слава на Отец и да осъществи изцяло Неговите намерения, пълни с милосърдие и любов“ (Превод от ориг., „Патриарси и пророци“, стр. 36, 1890).
Въз основа на Духа на пророчеството, въз основа на Библията за нас, като Божи народ, обект на поклонение е (Кой? Какво се казва тук?), поклонението на Неговия Син е като на Бог-Отец. Ние с вас се покланяме и на Отец, и на Сина. Защото Бог-Отец и Господ Исус Христос са наши Творци и ние трябва да им се покланяме и служим. Затова, всички онези истории, които ни разказват, не са истина. Ние се покланяме на Отец и Сина. И както се казва в Писанието (В какво?) в Светия Дух. Как контактуваме с Тях и как Ги прославяме от дълбините на сърцето си? Посредством нашия човешки дух, съединявайки се с Божия Дух.
„Когато се разнесоха мелодични звуци на хвалебни химни, подхванати от хиляди радостни гласове, злият дух изглежда беше победен“.
Следва въпрос: А що за зъл дъх се появява? Още един? Имаме Луцифер, имаме паднали ангели и се появява още един – зъл дух.
„неизразимата любов обхвана всичките му…
По- нататък Елън Уайт пише:
„Луцифер, като създание, неговата душа се обедини с безбройните небесни жители във възторжена любов за поклонение на Отец и Сина“.
Тук Елън Уайт има цитат, е който Сатана – Луцифер, за един миг сякаш спира и започва да прославя Отец и Сина, оставяйки назад всичката си злоба. Но когато продължите да четете „Патриарси и пророци“ на стр. 36, по-нататък ще видите, как тя описва, че у него отново се разпалила онази ненавист, онази гордост и той излязъл от там и продължил губителната си работа. Но виждаме, че тук Елън Уайт пише „хиляди радостни гласове“ и „зъл дух“. Какво, това още една личност освен Луцифер ли е? Чий е този зъл дух? На самия Луцифер. Наричат го още „нечист дух“. А когато говорим за Бог, защо отделяме Светия Дух от Бога? Отнемаме Го и правим още една личност. Това е Духът на Самия Бог. Злият дух е духът на Луцифер, а Светият Дух е Духът на Самия Бог.
Виждаме, че Духът на пророчеството ни обяснява това. Когато четем тези цитати, неволно стигаме до разбирането, че много малко знаем, много малко четем, много малко прилагаме и не използваме този разум, който Бог ни е дал. Затова днес бих искал да помоля всички ви, отново да започнете да четете книгата „Великата борба“, „Патриарси и пророци“, също книгата „История на изкуплението“ – много хубава книга, която на място тушира Троица, разфасова я и побеждава. Знаем, че миналата година тази книга беше мисионерска книга, но след като за нея научиха мнозина чрез „Стоп на греха“, тя изчезна от рафтовете на църковните библиотеки, за съжаление. Но все пак ще я намерите. „История на изкуплението“ – внимателно прочетете особено първите три глави. Как там Божията вестителка подрежда всичко по мястото си и как потвърждава, че все пак на небето има двама Господари – Отец и Сина.
Нека добрият Бог да ви помогне!
Ще продължим изучаването на тези цитати, докато стигнем до самия финал и посредством тези цитати ние изцяло, т. е. не ние, а именно цитатите от Духа на пророчеството ще опровергаят учението, което беше внедрено в адвентизма и днес, за съжаление, Църквата на адвентистите напусна курса на пионерите и тръгна на съвсем друга страна. Затова, изучавайки всичко това, всеки от нас трябва да поспре, да разбере и да реши, както по времето на Илия, на кого да се покланя – на истинския и жив Бог или на бог Ваал.
RSS Feed
