Дъстин Бътлър - Срещнали ли сте се с Бога, на Когото се покланяме? (Част 5) - ТЕКСТ

От антитринитаризъм до Алфа на смъртоносните ереси

                    От антитринитаризъм до
               Алфа на смъртоносните ереси
”Господ, Бог наш, е Господ един” (Второзаконие 6:4).
”Но за нас има само един Бог, Отец,от Когото е всичко" (1 Коринтяни 8:6).
”И един ГосподИсус христос, чрез Когото е всичко" (1 Koринтяни 8:6).
”Бойте се от Бога и му въздайте слава" (Откровение 14:7).

---

Добър ден на всички.

Това вероятно е една от най-високите привилегии, които съм имал през живота си, освен раждането на дъщеря ми и сключването на брак с моята прекрасна съпруга. Това просто е една огромна привилегия. И съм щастлив да бъда заобиколен от хора, които ме обичат и които аз обичам, и просто съм наистина развълнуван и доволен, че всички вие дойдохте. Преди да започнем, бих желал да коленичим в молитва, и тогава ще навлезем направо в темата.

Скъпи небесни Татко, висока и свята привилегия е да застана на амвона и да представя истината за Теб. Моля се докато аз говоря думите ми да бъдат само за слава на Теб и аз да бъда изпразнен от аз-а и съсредоточен изцяло върху извършването на Твоята воля и говоренето на Твоите думи и на Твоята истина. Темата днес е различна от повечето теми. Ще разглеждаме история и затова се моля начина, по който представям, да съответства на начина, по който Христос би направил това – истината, с дръзновение, но не с намерение да засегна някого или да нараня някого, а за да бъде всеки един уведомен, така че да може да вземе вечно решение за себе си и за семейството си. Моля за това в името на Твоя скъпоценен Син, Исус Христос. Амин.

Добре. Убеден съм, че аз, заедно с д-р Кайзер, който противопостави тема, съответстваща на тази, преди четири седмици, имам малко нечестно преимущество спрямо другите говорители. Понеже всичко, което правим ние, е да събираме факти и информация. И разбира се ние имаме възможност да избираме какви факти и информация да съберем и представим. Но не съм убеден, че д-р Кайзер е направил изопачаване на фактите си. Затова се надявам да постигна същото нещо. А ние действително имаме различна гледна точка. Подобно на пъзел. Опитваме се да съберем пъзела, за да можете вие да видите ясно историята. И едно от нещата, за които действително съм съгласен с д-р Кайзер е, че всъщност в църквата е имало тенденция в края на 19 в. и в началото на 20 в. Разликата ще бъде, че днес ще видите различен поглед върху тази тенденция.

Д-р Кайзер представи тази тенденция като положително направление за църквата – че сме израствали в разбирането за Бога и че това било развитие до по-високо ниво, докато аз ще погледна върху това и ще го представя като нещо не особено положително. Но ще представя факти в подкрепа на това.

И така, днес ще прочета много цитати. И това е част от онова, за което казвам (аз просто събирам информация и ще ви я представя), че е нечестно преимущество. И според мен този първи цитат е добро начало, добра стартова площадка за нас.

Елън Уайт пише през 1904 г. следното:

„Много хора не осъзнават колко здраво е положена основата на нашата вяра. Моят съпруг, старейшина Джоузеф Бейтс, старейшина Пиърс, старейшина Едсън и други, които бяха усърдни, благородни и верни, бяха сред онези, които след отминаването на времето през 1844 г. търсеха истината като скрито съкровище“ („Специални свидетелства“, серия Б, номер 2, стр. 56).

И се моля днес тази основа, за която се говори тук, да бъде ясна в умовете на всички вас.

И така, ще се върнем, ще се върнем малко по-нататък, преди 1844 г. Оттам започна д-р Кайзер. Но има един конкретен цитат, който искам да прочетете, и той ще ни помогне да осъзнаем откъде дойде Уилям Милър. Този цитат е от 1822 г. Взет е от неговите „Предмети на вярата“, и ще прочета два от тях. Той заявява:

„Вярвам в един жив и истинен Бог, и че има три лица в Божеството – както има в човека: тяло, душа и дух. И ако някой ми каже по какъв начин съществуват те, аз ще му кажа как са свързани трите лица на Триединния Бог.“

Предет 3: „Вярвам, че Бог, чрез Сина Си, създаде човека по образа на Триединния Бог, с тяло, душа и дух, и че Той е създал един нравствен деец, способен да живее, да се покорява и да престъпва законите на своя Създател“ (Силвестър Блис, „Мемоари на Уилям Милър“ (1853), стр. 77. 78; написано през 1822 г.).

И така, това е становището на Уилям Милър през 1822 г. Това становище по всяка вероятност е тринитарно. Вярно ли е? Всички ли сме съгласни в това? Това не е ужасно очевидно, но аз бих го категоризирал като тринитарист. Убеден съм, че това би била уместна категоризация.

През 1840 г. (между 1840 и 1842 г.), имаше два случая, в които Уилям Милър дойде в Портланд, щата Мейн. Но за тези срещи Елън Уайт заявява следното, като прави известно изявление за това какво точно било проповядвано на срещите. Тя заявява:

„В град Портланд вестите на първия и втория ангел бяха представени със сила от Уилям Милър, Джошуа Хаймс, Джосая Лич и други“ (Писмо 14, 1910 г.).

Затова моят въпрос е:

Ако Уилям Милър бил тринитарист, как могъл да представи той по-конкретно Първата ангелска вест, със сила? Как могли останалите от тези мъже да представят Първата ангелска вест със сила, a също и Втората? Защото ако всъщност ние сме прави и тринитарната доктрина е произлязла от Вавилон, тогава това изявление, което Елън Уайт прави, не би било вярно.

Ето отговора на нашия въпрос:

През 1842 г. той отново прави изявление. Той казва:

„Аз вярвам в Бога, Бащата на нашия Господ, Исус Христос, Който е Дух, всеприсъстващ, всезнаещ, притежаващ всяка власт, Създател, съхранител и самосъществуващ. Като свят, справедлив и благодетелен, вярвам в Исус Христос, Божия Син, притежаващ тяло по изделие и образ като човек, Божествен в естеството Си, човешки в личността Си, Богоподобен в характера и силата Си. Той е Спасител за грешниците, свещеник на Бога, Посредник между Бога и човека, Цар в Сион. Той ще бъде всичко за Неговия народ, Бог с нас завинаги. Духът на Всевишния е в Него, силата на Всевишния Му е дадена, народът на Всевишния е откупен от Него, славата на Всевишния ще бъде с Него и царството на Всевишния е Негово на земята“ („Творби на Уилям Милър“, том 1 (1842 г.), стр. 33).

Виждате ли разлика? Какво мислите? Останал ли е Уилям Милър тринитарист в своя мисловен процес или се е променил? Променил се е. Това е съвсем ясно.

Джошуа В. Хаймс казва следното през 1835 (някъде по времето на промяната, през която преминал Уилям Милър)... Той казва:

„Първоначално те [адвентистите] бяха като цяло тринитаристи; в последствие те почти единодушно отхвърлиха тринитарната доктрина като небиблейска“ (Джошуа В. Хаймс, 1835 г.).

Следователно, той обяснява промяната. И той също така окачествява къде преди това са били тези хора и къде са отишли те. Не знам за вас, но аз вярвам, че тази църква била издигната от Бога. И тя била водена от Бога, като Неговият Дух бил в тези хора и ги тласкал напред, стъпка по стъпка. Тази стъпка се състояла много рано, преди църквата да бъде дори формирана. Добре.

И така, ето списък на пионерите и предишните им среди. Убеден съм, че това потвърждава заявеното от Джошуа Хаймс в цитата му – че повечето от адвентистите били тринитарни, но отхвърлили доктрината като погрешна.

Уилям Милър има свои корени в Баптистката църква.

Джошуа В. Хаймс – Епископална църква, след което „Християнска връзка“.

Джеймс Уайт – Баптистка църква и „Християнска връзка“.

Дж. Х. Уагонър – баптист.

Е. Дж. Уагонър, Котрел, Бътлър – всички те са баптисти.

Хайръм Едсън, Елън Уайт, Дж. Н. Андрюс, Дж. Н. Лъфбъроу, Фрисби – методисти.

Джоузеф Бейтс – конгрешанин.

Дали някоя от тези църкви, в които те имали корени, не се окачествява под етикета „падналите църкви“, „падналите деноминационни църкви на Вавилон“? Всички те са в тази категория. Тези църкви са местата, откъдето дойдоха нашите пионери.

И къде ги поведе Бог? Навън и тогава вътре в църквата.

През 1854 г., Джеймс Уайт заявява следното в „Ривю енд Хералд“:

„Като фундаментални заблуди, можем да класифицираме фалшивата събота заедно с други заблуди, които протестантите са взели от Католическата църква, като поръсването за кръщение, триединството, съзнателният живот на мъртвите и вечния живот в окаянство. Масата хора, поддържали тези фундаментални заблуди, несъмнено са правили това в невежество, но може ли да се очаква, че Христовата църква ще носи със себе си тези заблуди докато сцените на съда се разразят над света? Не мислим така“ (Дж. С. Уайт, „Ривю енд Хералд“, 12 септември 1854 г.).

Бог нямаше да позволи Адвентната църква да носи този багаж в продължение на седемдесет години, а какво остава за 170 години, преди да реши да им каже истината за това кой е Той.

Това случайно е Джеймс Уайт, съпруг на пророчицата.

Следващият цитат идва от Дж. Н. Андрюс през 1855 г.:

„Доктрината за Триединството, която беше утвърдена в църквата от Никейския събор през 325 г. сл. Хр. Тази доктрина унищожава персоналността на Бога [обърнете внимание на тази фраза; тя ще се появи отново] и Неговия Син Исус Христос [забележете също и че разграничението между двамата - Бог и Исус Христос - не се вписва в един тринитарен начин на мислене]…”

“...Исус Христос, нашия Господ. Позорните мерки, чрез които тя беше наложена над църквата, появяващи се върху страниците на църковната история, е съвсем възможно да накарат всеки един вярваш в тази доктрина да се изчерви“ (Дж. Н. Андрюс, „Ривю енд Хералд“, 6 март, 1855 г.).

Вижда ли някой от вас иронията не само в това изявление, но и в човека, който го е направил? Много от нашите най-ревностни критици са завършили семинарията, която е назована в чест на този човек. Не се намират много неща, които да са по-иронични от това.

През 1861 г. Дж. Н. Лъфбъроу, който се случи да бъде пастор на Елън Уайт, получи въпрос, изпратен към него в „Ривю енд Хералд“ през 1861 г. Въпросът гласи:

„Какви сериозни възражения съществуват към доктрината за Триединството?“

Неговият отговор е:

„Има много възражения, които можем да посочим, но като се има предвид ограниченото ни място [и аз знам какво има предвид], ще ги сведем до следните три:

1. То противоречи на здравия разум.

2. То противоречи на Писанието.

3. Произходът му е езически и митологичен...“

Той продължава като казва:

„Тази доктрина за Триединството беше внесена в църквата общо взето по същото време, по което и поклонението пред образи, а също и пазенето на деня на слънцето, и не е друго, освен преработена персийска доктрина“ (Дж. Н. Лъфбъроу, „Ривю енд Хералд“, ноември 1861 г.).

Следва писмо от Джоузеф Бейтс към неговия баща, тринитарист. Помните ли казаното от мен, че повечето от пионерите имали тринитарни корени, в началото, но след това излезли? Следното е едно потвърждение, или още едно потвърждение, на това.

„По отношение на триединството достигнах до заключението, че е невъзможно за мен да вярвам, че Господ Исус Христос, Синът на Отец, бил също Всемогъщият Бог, Отец, едно и също същество. Казах на баща си: „Ако можеш да ме убедиш, че ние сме едно в този смисъл; че ти си ми баща и аз съм ти син, а същевременно аз съм ти баща и ти си ми син, тогава мога да повярвам в триединството““ (Дж. Бейтс, „Автобиография на старейшина Джоузеф Бейтс“ (1868 г.), стр. 204, 205).

Дори Келог по онова време се съгласяваше с братята. Това е през 1880 г.:

„Нашият редактор изглежда някак недоволен от споменаването от наша страна на доктрината за триединството – доктрина, която е видимо в най-висока степен нефилософска, неоснователна и несъвместима със здравия разум, което ни води до заключение, че не сме били неправи в предположението, че той вярва в тази доктрина“ (Дж. Х. Келог, 19 август 1880 г.).

Джейс Уайт заяви следния цитат едва месеци преди смъртта си:

“Отец беше по-голям [бел. пр.: или “велик“] от Сина в това, че беше първи. Синът беше равен с Отец в това, че беше получил всичко от Отец“ (Дж. С. Уайт, „Ривю енд Хералд“, 4 януари 1881 г.).

Амин?

Помислете за следното:

Елън Уайт не направи дори един публичен укор към който и да е от тези мъже, включително и към съпруга си, който отиде на смърт като нетринитарист. Нямам време да цитирам всички подкрепящи изявления от Елън Уайт към тази книга, защото ще ни бъде нужен цял час сам по себе си, за да направим това, но... но ще прочета този цитат:

„Писанията никъде не говорят за Христос като за сътворено същество...“

Това всъщност е взето от книгата, която тя подкрепяше.

„Писанията никъде не говорят за Христос като за сътворено същество, но точно обратното – ясно заявяват, че Той беше роден от Отец.

Но докато като Син Той не притежава съвечност на миналото съществуване с Отец, началото на Неговото съществуване, като Родения от Отец, предшества цялото творческо дело, във връзка с което Той стои като Създател съвместно с Бога“ (Урия Смит, „Размисли относно Даниил и Откровение“ (1882 г.), стр. 430).

Това е толкова нетринитарно, доколкото е възможно да стигнете.

Друг пионер написа книга няколко години след това, която също се занимаваше с персоналността на Бога. Разликата е, че този писател получи укор, суров укор. И ще видим контраста между Урия Смит и Стивън Хаскел и техния подход към персоналността на Бога, а също и тези на другия автор.

И така, ако пионерите проповядваха първата, втората и третата ангелска вест, и те действително ги проповядваха, тогава как би трябвало да приложим следния цитат от Елън Уайт, направен през 1886 г.?

„Онова, което беше истина в началото, е истина сега. Въпреки че нови и важни истини, уместни за следващите поколения, са отворени за разбиране, настоящите открития не противоречат на онези от миналото.“
Важно е да се отбележи това.

„Всяка нова разбрана истина само придава по-голяма значимост на старата“ (Елън Уайт, „Ривю енд Хералд“, 2 март 1886 г.).

Д-р Кайзер цитира думи на Елън Уайт като каза, че ще има много, от което да се отучим. И това е действителен цитат. Но в контекста си цитатът не говореше за това. Вавилонските доктрини са това, от което трябва да се отучим, а не доктрини, установени в църквата по онова време в продължение на над петдесет години.

Откъде дойде Триединството? Дали то дойде от Божията църква на остатъка през вековете? Или дойде от Вавилон? Дали дойде от трите рога, които бяха изкоренени? Или дойде от малкия рог, който се надигна след унищожението им? Убеден съм, че историята изяснява това добре.

1888 г.

Казах, че ще се опитам да запълня някои от липсващите парчета от пъзела. Д-р Кайзер имаше едва определено количество време, за да представи темата си, както е и при мен, но съм убеден, че това е една от най-големите сфери, оставени неразгледани в презентацията му. Не мога да видя как той може да говори по темата за персоналността на Бога и историята на Църквата на адвентистите от седмия ден и да не спомене това в каквито и да е подробности.

Среща на Генералната конференция през 1888 г. - вероятно най-значимото събитие от формирането на църквата насам. А. Т. Джоунс и Е. Дж. Уагонър представиха вест, за която мнозина вярват, че била предназначена да подготви остатък за Второто пришествие. Да се остави това събитие вън от разговора и вярата е да се нанесе на темата голяма вреда.

Искам да вземете под внимание това, че „тенденцията“, за която се говореше... Не трябва да поставям това в кавички. То е тенденция. Но тенденцията, за която се говореше преди четири седмици, започна да се появява едва няколко години след 1888 г. и тя не беше допълнение към вестта, а вместо това в яростно противопоставяне срещу нея. Нека видим какво има да каже пророкът за проповядваната на тези срещи вест:

„Задаван ми е въпросът: „Какво мислиш за светлината, която тези хора проповядват?“ Аз съм ви я представяла през последните четиридесет и пет години – безподобното очарование на Христос. Ето това съм се опитвала да представя пред умовете ви. Когато брат Уагонър изнесе тези идеи в Минеаполис, това беше първото ясно учение по тази тема от нечии човешки устни, което бях чувала, освен разговорите между мен и моя съпруг. Казах си: Понеже Бог ми я е представил във видение, аз я виждам толкова ясно, а те не могат да я видят, защото тя никога не им е представяна както на мен. И когато друг я представи, всяка жилка от сърцето ми каза „амин““ (Ръкопис 5, 1889 г.).

И така, можете да отидете в различни книжарници и да намерите исторически книги относно това събитие. И ще получите доста широк спектър от мнения. Но вместо да разглеждаме мнения, в няколко страници ще погледнем всъщност доказателства за говоренето на тази конференция. Забележете казаното от нея, че всяка жилка на съществото й казала „амин“.

През 1890 г. Елън Уайт пише следното (и според мен този цитат е злато, и той е направен съвсем скоро след срещите в Минеаполис):

„Те трябва да притежават Неговата благодат, Христовият Дух да им помага в техните немощи, иначе не ще могат да устоят на злото. Исус обича да идваме при Него такива, каквито сме - грешни, безпомощни, зависими“ („Пътят към Христос“, стр. 52).

Знаете ли, казано ни е, че има само един начин, по който можем да победим злото. И това е Светият Дух. И тя разглежда и определя в този цитат в „Пътят към Христос“... тя обяснява какво представлява Светият Дух. Ето още веднъж бегъл поглед към тази тенденция, под формата на въпрос, постъпил в „Ривю енд Хералд“. С този въпрос се зае Урия Смит. Въпрос:

„Трябва ли да разбираме, че Светият Дух е личност, по същия начин като Отец и Сина? Някои твърдят, че е, а други – че не е.“

Това е въпросът, с който имаме работа тук. А това са едва няколко години след конференцията от 1888 г. И тенденцията вече е породена в хората. Отговор:

„Фразата „Свят Дух“ (Holy Ghost) е груб и противен превод. Би трябвало да бъде „Свят Дух“ (Holy Spirit) [hagion pneuma] във всеки един случай. Този Дух е Божият Дух и Христовият Дух, като Духът е същият, независимо дали за него се говори като за принадлежащ на Бога или на Христос. Но по отношение на този Дух Библията използва изрази, които не могат да бъдат съвместени с представата, че той е личност както Отец и Сина“ („Ривю енд Хералд“, 28 октомври 1890 г.).
Кристално ясен отговор, който също е скоро след конференцията от 1888 г. Всички братя бяха в съгласие по отношение на този въпрос. За тях той не беше мъгляв. Беше мъгляв за задалия въпроса човек. Но дали Урия Смит се изрази неясно за него? Съвсем не.

И така, какво е това ясно учение, за което говореше Елън Уайт? Следната книга е съставена от съкратените бележки на Дж. С. Мозел, който посети срещите. Това беше голяма част от вестта на 1888 г. Цяла глава от книгата беше посветена именно на тази тема –

„Безподобното очарование на Христос и това кой е Той за нас“.

В тази книга той зададе въпрос и вие ще видите дали Христос е сътворено същество или не е. И той му отговаря.

„Писанието заявява, че Христос е „Единородният Божий Син“.“

Което всъщност днес се отхвърля.

„Той е роден, а не сътворен. По отношение на момента, в който Той беше роден, не е за нас да разпитваме, нито умът ни би схванал това, ако ни беше казано... Имаше момент, в който Христос излезе и дойде от Бога, от лоното на Отец (Йоан 8:12; 1:18), но този момент беше толкова далеч в дните на вечността, че за ограниченото разбиране това практически е без начало. Но същността е, че Христос е роден Син, а не сътворен субект. Той притежава по наследство име, което превъзхожда това на ангелите. Той е „Син над Неговия дом“ (Евреи 1:4; 3:6). И тъй като е Единородният Син на Бога, Той е със самите субстанция и естество на Бога и притежава по рождение всички Божии прерогативи, защото Отец благоволи Неговият Син да бъде отпечатък на Неговото същество, сияние на Неговата слава и изпълнен с цялата пълнота на Божеството. Затова Той притежава „живот в Себе Си“.“

Това звучи ли познато?

„Той притежава безсмъртие сам по Себе Си и може да предава безсмъртието на други“ (Е. Дж. Уагонър, 1890 г., „Христос и Неговата правда“).

Алън Дейвис разгледа това.

Какво означава „живот изначален, незает, недобит“? Безсмъртие. Елън Уайт направи това кристално ясно преди дори да напише „Копнежът на вековете“. Но този цитат също се изважда от контекста. 1892 г., още един цитат от Елън Уайт. Тази вест трябваше да приготви народ, за да посрещне... Да видим. Да приготви народ, за да бъде той с Христос.

„Исус чака да духне върху всички Свои последователи и да им даде диханието на Своя освещаващ Дух, и да влее живителното влияние от Себе Си на Своя народ. Той би желал те да разберат, че оттук нататък те не могат да служат на двама господари. Животът им не може да бъде разделен. Христос трябва да живее в Своите човешки представители и да работи чрез техните дарби, и да действа чрез техните способности. Тяхната воля трябва да бъде покорена на Неговата воля, те трябва да действат с Неговия Дух, така че вече не те да живеят, а Христос да живее в тях“ („Знамения на времето“, 3 октомври 1892 г., пар. 4).

Това повтаря въпроса, за който се отнасяше презентацията на Алън Дейвис.

През 1893 г., малко след това:

„Падналите деноминационни църкви са Вавилон. Вавилон подхранва отровни доктрини, виното на заблудата“ („Ривю енд Хералд“, 12 септември 1893 г.).

Следователно, Елън Уайт ни предоставя определение на това от какво се състои Вавилон. От нас зависи да разпознаем откъде идват тези доктрини и дали Елън Уайт е права или не е, като казва, че падналите деноминационни църкви са Вавилон. И така, защо тя споменава това? Убеден съм, че това е единственото нещо... едно от единствените неща, които щяха да дерайлират случващото се през 1888 г.

Сатана се биеше на много фронтове.

Той направи така, че ръководството да запрати Елън Уайт в изгнание в Австралия, а Уагонър – в Англия. Но в доктринален план това е мястото, където започна да навлиза тенденцията.

Х. С. Лейси през 1894 г. Между другото, Х. С. Лейси беше шурей на Уили Уайт. Уили Уайт се ожени за сестрата на Х. С. Лейси, в един малък адвентен свят. Тук виждаме не само поглед към начина, по който започна тази тенденция, но ще ни бъдат представени и някои от ключовите играчи.

„Както вече заявих,“ казва той, „аз бях наистина тринитарист по сърце. И преминах през колежа на Хилдсбърг и колежа на Батъл Крийк със смътно усещане, че имаше нещо погрешно по отношение на нашето учение за служението и персоналността на Светия Дух [Holy Ghost]. (Разбира се, този термин никога не беше употребяван, освен при четене от Библията, винаги е „Светият Дух“ [Holy Spirit] и за него се говори като за „то“.) И тогава в Свидетелствата забелязах, че практически навсякъде беше използвана същата лексика - „Светият Дух“, „то“, „неговото“ и т.н., като че „Божият Дух“ бил влияние вместо лице, третото лице на Божеството.“

И така, въпросът е откъде получи Лейси тези идеи. Защо задава той тези въпроси? Защо Урия Смит не задава същите въпроси? Защо Дж. И. Бътлър не задава тези въпроси? Ами, Лейси не измисли това сам. Той получи тези идеи от посещение на студентско доброволческо движение за чуждестранни мисии, състоящо се в Детройт, Мичиган. Това се случи през същата година, за която той говореше в цитата. В рамките на две години той започна да споделя същите тези мисли в рамките на църквата в Австралия. Така че тук виждаме още един път, по който тези идеи... Амин.

През 1895 г. д-р А. Х. Луис, редактор на „Съботен архив“, популярен сред баптистите от седмия ден и пропит с пантеизъм, посети Батъл Крийк и беше приет в дома на Келог (г-жа Келог беше баптистка от седмия ден). Луис изрази своите пантеистични възгледи, които не се останаха нечути.

Келог за първи път представи пантеизма публично през 1897 г. (едва две години след това) в поредица от беседи в пасторския институт, предшестващи сесията на Генералната конференция, проведени в църквата College View в Линкълн, Небраска“ („Биография на Елън Уайт“, том 5, стр. 281).

През 1987 г. Елън Уайт заявява:

„В него бе живот и животът бе светлина на хората“ (Йоан 1:4). Не физически живот се конкретизира тук, а безсмъртие,...“

За този цитат говорех преди -

„изначален, незает, недобит“.

„...животът, който е изключително собственост на Бога. Словото, Което беше с Бога и Което беше Бог, имаше този живот. Физическият е нещо, което всеки отделен човек получава. Той не е вечен или безсмъртен; защото Бог, Животодателят, го взима отново. Човекът няма контрол над живота си. Но животът на Христос беше незает. Никой не може да Му отнеме този живот. „Аз от Себе Си го давам“ (Йоан 10:18), каза Той. В Него беше живот, изначален, незает, недобит. Този живот не беше вътрешно присъщ на човека. Той може да го притежава само чрез Христос. Той не може да го спечели. [Този живот] му се дава като безплатен дар, ако той повярва в Христос като негов личен Спасител.

„А това е вечен живот...““

Погледнете какво цитира тя сега.

„„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3). Това е откритият извор на живот за света.“

И така, въпросът ми към вас е следният:

Ако животът, изначален, незает и недобит, който е приписан на Христос, означава, че Той нямал начало, тогава какво би трябвало да припиша на светиите, за които Елън Уайт току-що каза, че ще наследят живот изначален, незает, недобит? Имам ли правото да кажа, че който и да е от светиите не е имал начало? Не.

Дали този цитат от „Копнежът на вековете“ се изважда извън контекста, по един от най-ужасните начини, по които можем да видим цитат да се изважда извън контекста? Говорил съм с няколко пастори относно тези цитати и съм ги питал знаят ли дали този цитат съществува. Нито един от тях не си направи труда да ме изслуша.

И така, докато се случва това, Урия Смит, който е виден водач в църквата, утвърди становището, което бяхме имали в продължение на пет десетилетия. Това е през 1998 г. ... Извинете ме. 1898 г.

„Единствено Бог е безначален. В най-ранната епоха, в която би могло да съществува начало – период, толкова далечен, че за ограничените умове е по същество вечност, се появи Словото. „В начало беше Словото; и Словото беше с Бога; и Словото беше Бог“ (Йоан 1:1)“ (Урия Смит, „Поглед към Исус“ (1898 г.), стр. 10).

Забележете, че Библията казва, че имало начало. А ни се казва, че нямало начало.

С това, между другото, не се говори за земята. Ето само един от множество отчетливи потвърждения, дадени от Елън Уайт за книгата „Даниил и Откровение“.

„Дадената светлина беше, че „Размисли относно Даниил и Откровение“, „Великата борба“ и „Патриарси и пророци“ ще си проправят път. Те съдържат точно онази вест, която народът трябва да притежава, специалната светлина, която Бог е дал на Своя народ. Божиите ангели ще приготвят пътя за тези книги в сърцата на хората“ („Колпортьорско служене“, стр. 123).

Също така още един цитат от същата година:

„По време на Неговото унижение на земята, Духът не беше слязъл с цялата си ефикасност и Христос заяви, че ако Той не си отидеше, той [местоимение в среден род] нямаше да дойде, но че ако Той си отидеше, Той щеше да го изпрати. Той [местоимение в среден род] беше представител на самия Него и след като Той беше прославен, той [Духът – местоимение в среден род] беше явен.“

И така, по същото време, в което изказва подкрепа за книгата на „Урия Смит“, тя също така прави изявления, които също подкрепят книгата и намиращите се в нея идеи.

Отново, това е след издаването на „Копнежът на вековете“ - година след това.

По това време А. Т. Джоунс все още се държеше за истината по отношение на персоналността на Бога. Но това скоро щеше да се промени. От него четем:

„Той беше роден от Светия Дух. С други думи, Исус Христос беше роден отново. Той, Първородният на Бога, дойде от небето на земята и беше роден отново. Но всичко в Христовото дело се окачествява според противоположности за нас: Той, безгрешният, беше направен грях, за да бъдем ние направени Божия правда в Него. Той, Живеещият, Князът и Начинателят на живота, умря, за да живеем ние. Този, Чийто произход беше от дните на вечността, Първородният на Бога, беше роден отново, за да бъдем ние родени отново“ (А. Т. Джоунс, „Ривю енд Хералд“, 7 юли – 1 август 1899 г.).

Това също е през 1889 г. - една година след издаването на „Копнежът на вековете“.

И в презентацията преди четири седмици ни беше казано, че в този момент във времето в действителност нямало почти никакви изявления в този ред на мисли, че нямало изявления след 1900 г. и че преди нея имало само броящи се на пръсти такива.

Братя и сестри, има купища изявления, които са нетринитарни, по време на този период.

През 1903 г. д-р Харви Келог издаде „Живият храм“.

Казва ни се, че „не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми, казва Господ“ (Захария 4:6),

вярно ли е?

Тази книга беше издадена чрез сила и чрез мощ. Когато книгата беше приготвена за издаване, печатницата изгоря до основи и унищожи плочите. Какво тогава направи Келог? Отнесе книгата във Вавилон, за да бъде отпечатана. Така че не само идеите в тази книга произлизат от падналите деноминационни църкви, но и той трябваше да я отпечата извън църквата. Той щеше да направи това вътре в църквата, ако Бог му позволеше. И знаете, че тези пожари бяха специални пожари. Така ли е? Никой нямаше да спре Бога във възпрепятстването на издаването на тази книга в нашите печатници.

И така, как окачестви Елън Уайт възгледите на Келог? Четем в писмо към Келог през 1903 г. четем... И това е моментът, в който кризата наистина започна да се нажежава. Тя казва:

„Ти не си категорично ясен относно персоналността на Бога...“

И така, за како се отнася това? Не всичко се отнася за пантеизма, а е конкретно за персоналността на Бога.

„...която е всичко за нас като народ. Ти практически унищожи самия Господ Бог“ (Елън Уайт към Джон Келог, писмо 300, 16 март 1903 г.).

Добре.

Когато започнах да изследвам темата за първи път, хората ми казваха:

„Това не е от значение. Защо го изследваш? Няма никакво значение. Няма нищо съществено в него. Защо си правиш труда да го изследваш?“

Ако това не е от значение, защо съм поставен под дисциплина? Ако се очаква да мълча по този въпрос, a това е красноречие, тогава защо имаме основно учение под формата на вероучение, което е наложено върху нас? Или имаме нужда от мълчание, или имаме нужда да говорим истината. 1903 г., отново в разгара на битката. Сега тя представя илюстрация, за да опише какво се причинява на основата ни.

„Беше ми показана платформа, поддържана от здрави греди – истините на Божието слово. Някой на отговорен пост в медицинското дело [чудя се кой е той] направляваше този и онзи човек да разхлабят гредите, поддържащи тази платформа. Тогава чух глас да казва: „Къде са стражите, които трябва да стоят на стените на Сион? Спят ли?“ Тази основа беше изградена от Майсторския работник и ще устои на буря и вихрушка. Ще позволят ли те на този човек да представя учения, които отхвърлят миналата опитност на Божия народ?“

Когато казва „минала опитност“, дали тя казва „последните пет години след като станах тринитарист“? Ще откриете... Проведете търсене върху цитата „последните петдесет години“, или „последния половин век“. Тя не говори за годините между 1898 г. и 1903 г. Това се простира далеч назад, отвъд това.

През 1903 г., отново всред кризата с Келог, Елън Уайт даде онова, за което аз съм убеден, че е най- силното пророчество по отношение на тази тенденция, започнала да навлиза в църквата в началото на 1890-те години.

Бях с приятел и се катерехме в планините, когато прочетох този цитат за първи път, отново. Бях го чел много пъти преди това, но когато извадихме своите електронни устройства и решихме да проведем богослужение, това беше едно от първите неща, до които достигнахме. И това просто ме удари като тон тухли, и се надявам, че ще направи същото и с вас.

„Неприятелят на душите се е стремял да внесе предположението, че голяма реформация ще трябва да настъпи сред адвентистите от седмия ден...“

Следователно, кой внася това? Неприятелят.

„...и че тази реформация ще се състои в отказване от доктрините, които стоят като стълбове на нашата вяра, и участие в процес на реорганизация. Ако тази реформация се състои, какво ще последва? Принципите на истината, които Бог в мъдростта Си е дал на църквата на остатъка, ще бъдат изоставени. Нашата религия ще бъде променена. Основоположните принципи, поддържали делото през последните петдесет години, ще бъдат счетени за грешка.“

Ще спра само за секунда.

Преди четири седмици за какво бяха счетени последните петдесет години, за които говореше Елън Уайт? За заблуда. Ясно като бял ден. Отново и отново. Придвижвахме се към просвещение. Това беше заблуда. Тя предсказа именно това.

„Ще бъде установена нова организация. Ще бъдат написани книги за нов ред. Ще бъде въведена система на интелектуална философия. Основателите на тази система ще влизат в градовете и ще вършат чудесно дело. На съботата, разбира се, ще се гледа леко, както и на Бога, Който я е създал. Няма да се допусне нищо да застане на пътя на новото движение“ (Писмо 242, 1903 г.).

И така, искам да обърнете особено внимание на фразата „предишни възгледи“ в следния цитат.

Преди малко прочетохме, че Урия Смит... всъщност не, извинете ме – Келог. Прочетохме цитат от Келог, че предишните му възгледи били нетринитарни. Така ли е? В по-ранния период той видимо беше нетринитарист. И така, сега ще прочета цитата:

„Тогава той [Келог] заяви, че предишните му възгледи относно триединството се изпречвали на пътя му да направи ясно и абсолютно правилно изявление, но в рамките на кратко време той започнал да вярва в триединството...“

Следователно, неговите нетринитарни възгледи заставали на пътя на това да мисли ясно през 1903 г.

„...и сега можел да види доста ясно в какво се състояла цялата трудност и вярвал, че можел да изясни въпроса задоволително. Той ми каза, че сега вярвал в Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух и неговият възглед бил, че Бог Свети Дух, а не Бог Отец бил този, който изпълвал цялото пространство и всичко живо“ (Писмо на А. Г. Даниелс до У. С. Уайт, 29 октомври 1903 г.).

И така, виждате как той преди отхвърлял Триединството, защото не можел да каже, че Бог Отец да изпълва всичко, но сега, след като приел Триединството, той имал кука, на която да закачи своята ерес.

В писмо до Бътлър виждаме какво беше становището на Келог, и това беше персоналността на Светия Дух. Това също е през 1903 г., една натоварена година.

„Доколкото мога да разбера, трудността, намираща се в „Живият храм“, цялото нещо може да се сведе до въпроса: Светият Дух личност ли е?“

Точно за това питаме ние днес, нали? Той пише на Бътлър и казва:

„Ти казваш: Не.“

Затова нека ви задам следния въпрос: Кой заема добро положение по време на написването на това писмо? Дали това е Бътлър или е Келог? Бътлър. Бътлър е този, който вярва, че Светият Дух не е личност. И Келог недоволства от това.

„Бях предполагал, че Библията казва това поради това, че личното местоимение „той“ се използва като се говори за Светия Дух. Сестра Уайт използва местоимението „той“ и е казала с толкова много думи, че Светият Дух е третото лице на Божеството. Как е възможно Светият Дух да е третото лице и изобщо да не бъде лице е трудно за мен да видя“ (Писмо на Келог към Бътлър, 1903 г.).

Кажете ми следното: Беше ли Келог трезвомислещ или беше глупак? Той беше трезвомислещ. Той беше най-блестящият човек в църквата по онова време. И така, дали според вас той не разбираше в какво вярваше Бътлър? Той разбираше какво вярваше самият той. Сега той говореше и мислеше ясно. Той знаеше къде бяха разположени становищата на братята, и беше в несъответствие в тях. Той беше един от малцината, противопоставящи се на тези становища по онова време.

Продължаваме в разгара на кризата.

Имаше опити да се изясни кои са буквалните лица, от страна на Елън Уайт. Имаме доказателства, че тя всъщност била наясно с конкретното становище на Келог. Тя била въвлечена в този разговор с Келог и Бътлър. И тя била споменавана от едната страна и от другата. Бътлър пишел на Елън Уайт, тя отговаряла и тогава той бил някак посредник. Посредник. Тя пише следното:

„Отново и отново през опитността си в Господното дело бях призовавана да се изправя лице в лице с тези погрешни мнения (представени в „Живият храм“). Във всеки един случай беше давана ясна, мощна светлина, че Бог е Вечният, Самосъществуващият.“

Амин?

„От детинство ми е давано ясно указание, че Бог е личност и че Христос е „отпечатък на Неговото същество“. Бог винаги е съществувал.“

За кого говори тя, когато казва „Бог винаги е съществувал“?

Тя току-що направи да стане кристално ясно, че има разграничение между Отец и Сина. И тогава тя продължава с категоричните думи:

„Бог винаги е съществувал.“

Защо тя не последва логиката и не каза „Бог и Синът Му винаги са съществували“?

Това е всичко, от което сме се нуждаели. И тогава целият този спор просто щял да бъде прекратен. Но знаем, че не в това вярвали пионерите. И знаем, че повечето от доказателствата, употребявани за доказване на тринитарното становище, се изваждат от контекста. Видяхте това. Видяхте го днес и го видяхте също и миналата вечер.

„Онова, което ни засяга, не е начинът или причината“ (Ръкопис 137, 1903 г.).

Не е наша работа как е станало това. А точно нататък се отправя понякога разговорът. Глупави въпроси за това как Исус бил роден. Толкова непочтително е да се споменава такова нещо. Когато някой тъкмо е цитирал Йоан 3:16.

През 1904 г. Елън Уайт заявява за Келог следното:

„Присъстваха неговите [на Келог] сподвижници - лекари и служители...“

Това беше изведено наяве. Това бяха хората, заобиколили Келог в Батъл Крийк.

„...на Евангелието. Темата, по която говореше той, беше животът и връзката на Бога с всичко живо. В презентацията си той някак забули въпроса, но в действителност представяше научни теории, сходни с пантеизъм. Той ги представяше като притежаващи най- висока стойност“ (Писмо 259, 1904 г.).

И така, дали тя казва, че ученото от него било явен пантеизъм? То беше сходно с пантеизъм. То беше неуловимо. Не знам колко от вас са отваряли „Живият храм“. Неговите измами бяха неуловими. И ви казвам, че ако търсите измамите и не можете да намерите повечето от тях, те са неуловими. Елън Уайт не искаше дори да отвори книгата докато синът й практически не я принуди. И дори тогава тя не я прочете цялата. Томас вече демонстрира, с начина, по който се отнесе с цитата за небесното трио, че Елън Уайт всъщност се бори с тринитаризма, нахлул в теологията на Келог. Чуйте колко ясно отговаря Елън Уайт на заблудата на Келог като подчертава кои всъщност са буквалните личности. Елън Уайт към този момент имаше много реактивно служене. Тя нямаше много време, което да прекара в писане на книги като „Пътят към Христос“ и разпространяване на красивите истини за това кой е Исус. Тя се бореше със заблудата, в продължение на няколко години. И вече чухме, че това практически я убило.

Понякога мога да свържа себе си с това.

Тя заявява:

„Знаем, че Христос дойде лично, за да разкрие Бог на света. Бог е личност и Христос е личност.“

Отново е налице кристално ясното разграничение между двамата.

„За Христос се говори в Словото като за „сиянието на славата на Отец и отпечатък на Неговото същество“.“

Тя продължава:

„Борбата почти ме е убила. Видях какво навлизаше и видях, че нашите братя бяха слепи. Те не осъзнаваха опасността. Нашите млади хора...“

Това е интересно. Тя изпитва бреме за младите в момента. Тези млади хора посещават Батъл Крийк.

„Те не осъзнаваха опасността. Нашите млади хора се намираха особено в опасност. Те се наслаждаваха на красивите представяния – Бог в цветето, Бог в листото, Бог в дървото. Но ако Бог е в тези неща, защо да не им се покланяме?“ (Ръкопис 46, 1904 г.).

Тук Елън Уайт дава указания на родителите как да опазят следващото поколение от тази заблуда:

„Бащи и майки, учете децата си за чудодейната Божия сила. Неговата сила се изявява във всяко растение, във всяко дърво, което дава плод. Заведете децата в градината и им обяснете как Той прави така, че семето да расте. Земеделецът изорава земята си и засява семето си, но той не може да направи така, че семето да расте. Той трябва да зависи от Бога, за да направи Той онова, което никоя човешка сила не може да направи. Господ влага собствения Си Дух в семето...“

Ако тя вярваше в Бог Свети Дух, както вярваше Келог, тогава тя никога нямаше да го укори за това, че казал, че Бог е в дървото, че Бог е в цветето и т.н. Неговият собствен Дух е в семето,

„като прави то да се изпълни с живот. Под Неговата грижа кълнът пробива обвивката, която го обгражда, и пониква, за да се развие и да даде плод“ („Свидетелства към църквата“, том 8, стр. 326).

Добре. Искам да помислите много внимателно върху това, което тя казва тук. Келог казва:

„Бог е в тези неща.“

Елън Уайт казва:

„Ако Бог е в тези неща, имаме правото да им се покланяме. А ние не се покланяме на тези неща.“

Така че виждате, че това е погрешно. Ясно е, нали?

Сега тя идентифицира проблема. Мисля, че тя се задълбочава доста добре в него. През 1904 г. тя казва:

„Сега пред себе си имаме алфа на тази опасност. Омега ще бъде от най-поразително естество“ („Специални свидетелства“, серия Б, 24 юли 1904 г.).

В друг цитат тя казва:

„В книгата „Живият храм“ е представена алфа на смъртоносни ереси. Омега ще последва и ще бъде приета от тези, които не желаят да се вслушат в предупреждението, което Бог е дал“ (Елън Уайт, „Специални свидетелства“, серия Б, номер 2, стр. 50).

Искам да ви задам въпрос: ако тя нарича „Алфа“ и свързва тази „Алфа“ с един човек, разпространяващ фалшиво впечатление за персоналността на Бога, а също и за няколко пастори и лекари, които разпространяват тази информация и на други, тя нарича това „Алфа“, първото встъпление в тази ерес, какво според вас е „Омега“? Опитайте се да видите не само един човек, опитайте се да видите хиляди, стотици хиляди, милиони хора, които вярват в нещо, сходно с пантеизъм. Като те не разбират, защото всичко, което те чуват за Келог е, че той бил пантеист. И той мислел, че дърветата са Бог. Това е вид карикатура на това какъв бил Келог. Прочетете писмата му. Човекът бил блестящ. И той имал много силни аргументи и искал да знае защо на него се гледало като на еретичен в тези области. Но той бил толкова измамен. Самият той не виждал това. Уайт го нарекла „слепец“. Добре.

През същата година тя казва:

„Не позволявайте погрешните теории да получават одобрение от хората, които трябва да стоят твърди върху платформата на вечната истина. Бог ни призовава да се държим здраво за основоположните принципи, които бяха основани на...“ какво? „...неоспорим авторитет“ („Свидетелства към църквата“, том 8, стр. 298).

Уау!

Основоположни принципи. Кои са основоположните принципи? Убеден съм, че това беше особено влиятелната група, която се намираше в светилището в Дануба преди четири седмици, докато д-р Кайзер изнасяше тази презентация. Нито веднъж не беше споменато какво е официалното становище на църквата по темата, за която се отнасяше целият уикенд. Официалното становище на църквата. Официалното становище на църквата днес се упражнява над моята глава. Официалното становище на църквата тогава се пренебрегва. А също и всичко, казано от Елън Уайт за него.

И така, какви бяха принципите, основани на неоспорим авторитет? Можете да отворите на phm.org, за да научите. Но ще ви кажа сега поне два от тях. Между другото, преди да ги прочета, основоположните принципи бяха върнати в годишника. Те бяха съществували от 1872 г. нататък, и имаше дребни ревизии, които нямаха някакво значение, през 1889 г. Но имаше период от време, в който те не бяха отпечатвани в годишника. Но през 1905 г. те бяха върнати в годишника. Чудя се защо.

Църквата се намираше в криза. И беше необходимо църквата да знае колко здраво беше установена основата, върху която Бог постави Църквата на остатъка.

„Адвентистите от седмия ден нямат друго вероучение [Амин!] освен Библията, но те се придържат към определени добре дефинирани точки на вярата, за които те се чувстват подготвени да дадат основание „на всеки, който попита“. Следните предположения могат да бъдат приети като обобщение на главните отличителни черти на тяхната религиозна вяра, върху които доколкото е известно има пълно единодушие сред цялото тяло.“

Толкова освежително! Само да имахме такова изложение днес. Тези изложения на вярата почти не се бяха променили докато беше жива Елън Уайт. Имаше само дребни пояснения. Но сега основните учения са се променили. Те са общо взето толкова стабилни, колкото е водата. На всеки пет години те са се променяли.

„Те вярват:

1. Че има един Бог – персонално, духовно същество, Създателят на всичко, всемогъщ, всезнаещ и вечен; безкраен в мъдрост, святост, справедливост, доброта, истина и милост; непроменим и присъстващ навсякъде чрез Своя представител, Светия Дух. [Псалом 139:7.]“

Аз мога да кажа „амин“ на това. Иска ми се в това да вярваха адвентистите.

„2. Че има един Господ, Исус Христос, Синът на вечния Отец, Този, чрез Когото „Той създаде всичко и чрез Когото всичко се крепи“ (1905 г., Годишник на адвентистите от седмия ден, стр. 188, Основни принципи).

Забелязвате ли, че тя казва „Синът на вечния Отец“? Много внимателен подбор на думи. Дали Христос е наречен „Вечният“, така че да предизвика объркване за читателя, който е вън от църквата? Не. Дори до 1979 г. Този път не допускам грешка. До 1979 г. църквата внимаваше, внимаваше много да не нарича Исус „вечен“.

Но по чудо Той стана вечен през 1980 г. чрез гласуване. На нас ли е дадено да решаваме дали Исус е вечен или не е? Да не дава Бог. Амин.

Тези учения, тези принципи, бяха основани на неоспорим авторитет.

Ако тези принципи бяха основани на неоспорим авторитет, на какво са основани нашите основни учения днес? Добре.

През 1905 г., към края на живота й:

„Онези, които се стремят да премахнат старите ориентири, не се държат здраво. Те не помнят какво са приели и чули. Онези, които се опитват да внесат теории, които биха премахнали стълбовете на нашата вяра относно светилището или относно персоналността на Бога или на Христос, работят като слепци.“

Ще прекъсна и ще задам два въпроса:

Кой или какво по тайнствен начин липсва от този цитат дотук? Светият Дух. Дали тя прави разграничение между Бога и Христос? Да. И тези, които не осъзнават това, работят като... какво? Слепци.

Продължавам:

„Те се стремят да внесат несигурности [тайни] и да оставят Божия народ без котва“ („Ръкописи“, номер 760, стр. 9, пар. 5).

През същата година тя пише:

„Дадено ми е указание, че важните книги по отношение на светлината, дадена от Бога относно отстъплението на Сатана в небето, трябва да бъдат широко разпространени точно сега, защото чрез тях истината ще достигне много умове. „Патриарси и пророци“, „Даниил и Откровение“ и „Великата борба“ са нужни сега [през 1905 г.] както никога преди“ (Бюлетин на Генералната конференция, „Ривю енд Хералд“, 1 юни 1905 г.).

В разгара на криза относно персоналността на Бога, кое нещо прави тя да стане кристално ясно на четящите думите ѝ? Къде стоим по този въпрос. Тя се опитва да помогне на хората да се ориентират в мъглата, която Келог създава. Добре. Искам да обърнете внимание на това изявление за „последните петдесет години“. То отново е от 1905 г.

„Нищо не е толкова скъпоценно за мен като това да знам, че Христос е мой Спасител.“

Амин.

„Оценявам истината, всяка йота от нея, точно както ми е давана от Светия Дух през последните петдесет години.“

Поглеждаме само примерна извадка тези коментари. Има десетки, десетки такива.

„Копнея всеки един да знае, че стоя на същата платформа на истината, която сме поддържали в продължение на повече от половин век “ („Ръкописи“, том 4, стр. 44).
Преди четири седмици ми беше казано, че това е различна платформа, която е подобрена. А това всъщност не е просто платформа, която е надградена. Тези учения противоречат на ученото преди 1898 г. (по общо мнение). Тя изразява последователност, обхващаща цялото ѝ служене, в това вярване относно персоналността на Бога. Тя казва, че стои на същата платформа. Така че ако книгата на Урия Смит не е била достатъчно ясна относно персоналността на Бога, Елън Уайт посъветвала Хаскел да напише опростен вариант, който да повтори точно същите виждания.

Следва С. Н. Хаскел през 1905 г. (отново доста след издаването на „Копнежът на вековете“):

„Назад във вековете, които ограниченият ум не може да схване, Отец и Синът бяха сами във вселената“ (С. Н. Хаскел, „Историята на пророка от Патмос“ (1905), стр. 93, 94.

Как може той да пише това?

„Христос беше първородният в небето; подобно на това Той беше първородният на Бога на земята и наследник на престола на Отец. Христос, Първородният, макар да беше Божият Син, беше облечен в човешко естество и беше усъвършенстван чрез страдание. Той пое образа на човек и през цялата вечност Той ще остане Човек“ (пак там, стр. 98, 99).

„Преди сътворяването на нашия свят „стана война на небесата“.“

Отново, той прави същите разграничения, които прави и Елън Уайт по същото това време.

„Христос и Отец встъпиха заедно в завет...“

Миналият месец чух, че трима, по някое време в забулената мъгла на вечността на миналото, провели заедно съвет и решили кой коя роля ще изпълни.

Кой е прав? Елън Уайт и С. Н. Хаскел или онези, които си съчиняват басни за таен съвет, състоял се някога във вечността на миналото?

„Преди сътворяването на нашия свят „стана война на небесата“. Христос и Отец встъпиха заедно в завет, а Луцифер, засеняващият херувим, завидя, защото не му беше отпуснат достъп до вечните съвети на Двамата, Които седяха на престола“ (пак там, стр. 217).

Един престол, Двама. Съветът

„ще бъде между двамата“ (Захария 6:13).

Братя и сестри, нищо не се е променило. Тази тенденция се състои в църквата. И тя не беше... Тя се случваше в църквата още по онова време, но не беше част от техните ранни доктрини.

През 1906 г. Елън Уайт заявява следното:

„Истините, които ни бяха дадени след отминаването на времето през 1844 г., са също толкова сигурни и непроменими, колкото и по времето, когато Господ ни ги даде в отговор на нашите настоятелни молитви. Виденията, които Господ ми е дал, са толкова забележителни, че ние знаем, че приетото от нас е истината. Това беше изявено от Светия Дух. Светлина, скъпоценна светлина от Бога, установи основните точки на нашата вяра, такива, каквито ги поддържаме днес“ („Ръкописи“, том 1, стр. 5).

Осъзнавате ли какво казва тя? Ако е станала тринитарист през 1898 г., тогава тя е лъжкиня, тя е откровена лъжкиня. Понеже или темата за персоналността на Бога е основополагаща и непроменима, и е била установена, или не е необходимо дисциплинарно действие. Не може и двете положения да бъдат верни.

Това или е голям, основоположен въпрос...

Между другото, това е неподлежащ на оспорване въпрос, тъй като самият аз познавам много старейшини и пастори, които отиват да се хранят в заведение след църква. Не мисля, че съм чувал дори един от тях да бъде поставен под дисциплина. Всички са свободни да избират каквото пожелаят.

„Прави каквото пожелаеш.“

Има и други основни учения, които се нарушават през цялото време.

Чувам пастори да се подиграват на здравната реформа, да се шегуват за партита с пица в църквата, да се подиграват с избиращите да следват Божия съвет за храненето. Това е основно учение – християнският живот! Никой не бива поставян под дисциплина понеже яде пица или се шегува за нея. Тук нещата стоят различно. Когато тази тема бъде изведена на преден план, се случва нещо. И то не е красиво.

Виждаме, че през 1906 г. А. Т. Джоунс е уловен в тази мрежа на Келог. А. Т. Джоунс беше посъветван от Елън Уайт да се опита да спечели Келог и да го върне. Това беше още преди 1903 г. И А. Т. Джоунс беше вложил много време. И само като малък разказ на заден план, настъпи момент във времето, когато Елън Уайт каза на А. Т. Джоунс да спре, да прекрати усилията си. Ами, А. Т. Джоунс си помисли:

„Преди няколко години пророкът ми каза да го спечеля и върна. Сега пророкът ми казва да не го печеля и връщам. На кой пророк да вярвам?“

Затова той избра, избра да вярва, че на нея вече не може да се има доверие. И съм убеден, че това беше провалът на А. Т. Джоунс. Поради комуникацията му с Келог и поради това, че тя го посъветва да се откаже от усилията за него, той тогава се поддаде на измамата, която Келог можеше да му предложи. Той отиде да работи за него. И мисля, че това беше през 1903 г. - той отиде да работи в Батъл Крийк.

Уайт казва:

„Толкова съжалявам за А. Т. Джоунс, който беше предупреждаван отново и отново. Независимо от тези предупреждения, той позволи на врага да изпълни ума му с мисли за лична значимост. Не слушайте думите му, защото той е отхвърлил най-ясната светлина и вместо нея е избрал тъмнината. Светият ни е дал вести – ясни и отличителни – но някои бедни души са заслепени от заблудите и измамните влияния на сатанинските представители и са се отвърнали от истината и правдата, за да последват тези заблуди със сатанински произход“ (Ръкопис 39, 1906 г.).

Искам да погледнете сега следните думи, записани в книга на А. Т. Джоунс през 1907 г. Това не е често срещана книга. Заглавието й е „Християнската църква“. И искам да видите накъде отвеждаше той измамата си.

„И Светият Дух е личност.“

В самото начало той ни казва накъде се придвижва с това. Същото нещо, за което беше объркан Келог, нали? На Бътлър той каза:

„Не виждам как Той може да бъде лице и да не бъде лице.“

А. Т. Джоунс казва:

„..Светият Дух е Личност. Тази велика истина не се признава...“

в Църквата на адвентистите от седмия ден.

„...наистина. В нея не се вярва от повече от едва неколцина дори сред християните. Защото всеки знае, че почти неизменно, с много, много малко изключения, Светият Дух се споменава и за Него се говори от християни като за „то“. Но думата „то“ никога не се прилага за личност. Думата „то“ в самия гений на нашия език се отнася и прилага само до предмети, никога до личности, за неща от нежива материя, като камък, къща, дърво, или за неща от представа или опит, като пространство, височина, широчина, мир, радост, печал, впечатление, влияние. Но Светият Дух не е никое от тези: Светият Дух не е влияние, нито впечатление, нито мир, нито радост, нито каквото и да е нещо. Светият Дух дава мир и дава радост, смекчава печалта, поражда впечатление, упражнява влияние, но Светият Дух не е никое от тези неща, нито каквото и да е друго нещо. Не, едно вечно не! Светият Дух е Личност, Той вечно е една Божествена Личност. И Той трябва винаги да бъде признаван и за Него да бъде говорено като за Личност, в противен случай Той изобщо не е признаван истински или за Него не се говори“ („Християнската църква“ (1906 г.), стр. 202).

Като четем този абзац, какво се опитва да предаде на читателите си А. Т. Джоунс? Че Светият Дух е буквална личност - за който не бива да се говори като израз в граматичен план. Той е личност. Той е личност.

Какво беше становището на Келог? Точно същото нещо. Келог искаше Елън Уайт да признае, че Светият Дух е буквално трето лице, и А. Т. Джоунс желае същото от читателите си.

Сега се придвижваме до 1908 г.

Тук Елън Уайт пише на Хаскел относно А. Т. Джоунс. Забележете, че тя поверява на Хаскел това писмо. Хаскел тъкмо е написал книга, изразяваща същите виждания като тези в книгата на Урия Смит – нетринитарни виждания. Към кого се обръща Елън Уайт, за да се изкаже относно тази заблуда? Към доверен човек, нали? Така че тя казва:

„Не видяхме нищо, което да ни насърчи [нея и Хаскел] в надеждата, че старейшина Джоунс излиза от мрака, който е над него. Той чувства, че сам разбира себе си, но той е като слепците и опипва, за да узнае каква следваща стъпка да предприеме. Почувствах, че трябва да говоря с него ясно. Казах му, че независимо от предупрежденията, които му бяха дадени относно влиянието на д-р Келог над него, той навлезе точно в онзи път, по който беше предупреждаван да не поема. Той нямаше духовно проникновение, за да разбере религиозното становище на лекаря. Казах му, че се е превърнал в глас на д-р Келог за хората“ (Писмо 234, 1908 г., пар. 6).

Кой дърпаше конците на Келог? Сатана. Кой беше станал говорител на Келог? А. Т. Джоунс.

Сега навлизаме в разглеждане на Прескот и Даниелс, които също в някои отношения бяха слепци.

През 1910 г. Уайт пише на А. Г. Даниелс:

„Вест след вест от Господа достигаха до мен относно опасностите, които заобикалят теб и старейшина Прескот. Видях, че Сатана би бил много доволен да види как старейшините Прескот и Даниелс предприемат делото по обща ревизия на нашите книги, които са вършили добра работа на полето с години. Но никой от вас не е призован от Бога за това дело... Бях уведомена, че не Господ е авторът на това предложение да извършите много промени във вече издадени книги“ (Писмо 70, 1910 г.).

Тя не назовава книгите по име, но когато прочетете цялата история, става очевидно. Като прочетете не само миналата история, но ако се придвижите напред (нещо, което няма да разглеждам), относно Библейската конференция от 1919 г. имаме преписите на цялата конференция, погледнете кои бяха ключовите играчи. Даниелс, Прескот и Лейси, като се опитваха да внесат терминологията на Келог в нашите издания. Това не подейства. Знаете ли защо? Верни братя се изправиха срещу тях, решително.

С един от тези мъже имам роднинска връзка. И това не беше Дж. И. Бътлър. Това беше Дж. С. Уошбърн. Той е братовчед на моите прародители. Отне ми цял час да проуча това. Но да, той беше племенник на Дж. И. Бътлър, който на конференцията през 1888 г. беше обърнат към истината. Той се съпротивляваше, защото чичо Джордж се съпротивляваше на Джоунс и Уагонър. Затова го обезпокояваше фактът, че пророкът приемаше вестта.

Така че той се свърза с Елън Уайт по темата. И тя го доведе на правия път. Така че тогава той отиде, за да помогне на тях да се ориентират. Дж. С. Уошбърн остана във вестта и в тази истина до времето след смъртта на Елън Уайт, и се бореше за нея на Библейската конференция от 1919 г.

Нека отново прочета последното изявление:

„Бях уведомена, че не Господ е авторът на това предложение да извършите много промени във вече издадени книги.“

Вече публикуваните книги са неща като „Размисли относно Даниил и Откровение“ и „Пророкът от Патмос“. Дали някоя от тези книги е променена след смъртта на Елън Уайт? Да, променени са. Чакаха докато тя умре и отдавна си е отишла, и това е признание от самия човек, който промени книгите - защо те чакаха. Той каза, че трябвало да чакат старата гвардия да измре. И когато тя измря, тези хора можеха да правят с книгите каквото пожелаеха.

Хората казват:

„О, онези нетринитарните казват, че всички книги били променени.“

Не, не казваме това. Можем просто да хванем в ръка версията на „Даниил и Откровение“ от 19 в., в сравнение с версията от 1940-те години, и да ги сравним паралелно. Преди мислех, че в тази книга са променени само две страници. Дори не съм бил близо до това. Те са унищожили тази чудесна книга. Унищожили са я. Извадили са някои неща и са ги заменили с поезията на Урия Смит. Всичките му пророчески тълкувания ги няма. Всяко изявление за истината относно персоналността на Бога го няма. Те са унищожили тази книга и са я представили за творба на Урия Смит. И до ден днешен те все още правят това.

По време на тази Библейска конференция от 1919 г. тези ключови играчи – Лейси, Прескот и Даниелс – положиха най-старателните си усилия да внесат тези представи в нашата литература. Един момент, който искам да посоча по отношение на тази конференция, е наистина интересен. Когато четете преписите, достигате до момент, в който нещата започват да се нагорещяват. Понеже Прескот става наистина смел. Според мен той се уморява от съпротивата на хората срещу него. Той започва да става смел и нещата в залата се нажежават. Последните думи, които ще видите записани в преписите, са тези на А. Г. Даниелс, който казва на стенографа:

„Престани да записваш.“

Това, приятели, е показателно.

„Престани да записваш. Това става твърде разгорещено. А ние не искаме нищо от това да излезе навън, нищо от казаното.“

Но беше твърде късно. Можете да видите това. Можете да го прочетете самостоятелно.

Следва последното предупреждение на Елън Уайт към нас. Тя казва:

„Сега ви казвам, че когато бъда положена за почивка, ще настъпят огромни промени. Не знам кога ще бъда взета и искам да предупредя всички срещу хитростите на дявола. Искам хората да знаят, че преди смъртта си съм ги предупредила напълно. Не знам точно какви промени ще настъпят, но те ще трябва да гледат всеки възможен грях, който Сатана ще се опита да обезсмърти“ (Ръкопис 1, 1915 г.).

Приятели, промени действително настъпиха. Елън Уайт предсказа това, нали? Тя каза, че ще се състоят промени. Нашата религия беше променена. Книги за един нов ред са написани. Основоположните принципи, поддържани от църквата в продължение на над 50 години, сега се считат за грешка и това се публикуват в официалните ни уебсайтове под формата на видеозаписи.

Братя и сестри, църквата не е сграда. Църквата се състои от „тези които пазят заповедите Божии и верата Исусова“ (Откровение 14:12).

Чухте ли това? Чия вяра? Чии заповеди? Това звучи като че го е написала Елън Уайт, ато в него се прави ясно разграничение между Бога и Исус. Ние трябва да бъдем народ... Божията църква се състои от хората, които пазят Божиите заповеди и вярата Исусова.

Ако бихте желали, нека всички се помолят заедно с мен. Ще коленича и можем да приключим срещата си.

Скъпи Небесни Татко, толкова много Ти благодаря за тази възможност да споделям. Моля се да не нанасям на Теб и на Твоето царство щета чрез което и да нещо, което казвам. Ако съм направил това, моля да ми простиш. Толкова убеден съм, че се намираме точно на ръба на вечността и че предстои Твоят Син да дойде скоро. Елън Уайт казва, че ако ще устоим във времето на скръбта, трябва да бъдем в онова състояние, в което беше Христос, когато Сатана се нахвърляше над Него с изкушения. Той не съгреши дори с мисъл. Няма възможен начин някой от нас дори да се надява да се доближи до това, освен ако имаме онова, което Елън Уайт описва като „Христовия Дух“, живеещ в нас. Моля се този Дух да бъде в нас и да живее в нас – не същество, живеещо в нас, не самият Бог, живеещ в нас, а Неговият Дух, Неговият ум. Трябва да имаме Христовия ум. И се моля днес този Христов ум да бъде в нас, така че да имаме шанс в борбата, да бъдем този народ, за който Ти ще кажеш:

„Светият нека бъде и занапред свят“ (Откровение 22:11).

А не:

„Несветият ще направя свят с магическа пръчица.“

Отче, Ти ще кажеш:

„Светият нека бъде и занапред свят.“

Нуждаем се в нас да бъде извършено мощно дело, Отче. А Ти си единствената ни надежда да бъдем в това свято поколение, за което Ти ще заявиш, че през времето на скръбта ще остане свято и ще докаже на вселената, че е безопасно да бъдем отведени в небето. Ангелите ще се възрадват, когато видят това явяване. Виждали са толкова лошо в земната история. Цялата вселена очаква да види явяването на Божиите синове. Моля се това да се случи скоро. И знаем, че можем да направим това само чрез Теб, Твоя Син и Твоя Дух.

Моля се в името на Исус.

Амин.


”Пионерни здраве и мисии.”

За да подкрепите вестта за единия истинен Бог, посетете phm.org.

Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!