Този брат в дъното и тогава ето тук.
[Да, в Матей 28:19 самият Христос казва:
„Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух...“
Защо тогава казвате, че не се кръщаваме в тези три имена, а само в името на Христос?]
Това е хубав въпрос. Радвам се, че попита. В Матей 28:19 Исус дава онова, което наричаме „голямото поръчение“ -
„Идете по целия свят и проповядвайте благовестието.“
Поръчението всъщност започва в 18 ст. И Той казва:
„...кръщавайте ги...“
[Да, в Матей 28:19 самият Христос казва:
„Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух...“
Защо тогава казвате, че не се кръщаваме в тези три имена, а само в името на Христос?]
Това е хубав въпрос. Радвам се, че попита. В Матей 28:19 Исус дава онова, което наричаме „голямото поръчение“ -
„Идете по целия свят и проповядвайте благовестието.“
Поръчението всъщност започва в 18 ст. И Той казва:
„...кръщавайте ги...“
Искам да обърнете особено внимание на формулировката. Казва се
„...кръщавайте ги в името...“
„...в името на Отца и Сина и Светия Дух...“
Искам да задам на всекиго от вас един въпрос. Зададох този въпрос на един проповедник в Гана, беше в Гана по време на радиопредаване като провеждахме... днес тази дума не ми харесва, но провеждахме изучаване по радиото относно доктрината за Бога с пазещ неделята тринитарист. Той цитира Матей 28:19 като доказателство за Триединс-твото. И аз казах:
Бих желал само да ви задам няколко въпроса.
Казах:
„Как се казва Отец?“
Той каза:
„Отец.“
Казах:
„Какво имате предвид?“
Казах:
„Отец е название, положение, ако обичате. Но как се казва Той? Има ли Той собствено име?“
Той помисли за минута и каза:
„Да, името Му е Йехова.“
Знаете, може би ще пожелаете да употребите „Бог“ или „Яхуа“ - както го разбирате.
Казах:
„Така е, това е собствено име, мога да се съглася с това.“ Има ли Синът собствено име?
Да.
[Йешуа.]
Някои хора го произнасят „Йешуа.“ „Яшуа.“ „Исус.“ Но Той притежава собствено име, нали? Знаем това. Знаем това. Казах:
„Какво е собственото име на Светия Дух?“
Той каза:
„Свят Дух.“
Казах:
„Не, съжалявам. Не можеш да разбереш въпроса ми.“
Казах:
„Какво е собственото име – не названието, а собственото име на Светия Дух.“
Той каза:
„Ъ-ъ-ъм...“
и мислеше, и мислеше... Беше очевидно, че не знаеше. Казах:
„Погледни тук, братко. По график ще бъдем тук, на това предаване, утре. Наближава краят на предаването. По график ще бъдем тук утре. Нека ти и аз си отидем у дома, изследвай Библията си и намери къде Библията предоставя име на Светия Дух, върни се утре и ще кажем на слушателите си името на Светия Дух и ще продължим това.“
Той каза:
„Добре, приемливо е.“
И така, на следващия ден се събрахме и аз казах:
„Сега, братко, днес ти идваш, за да ни кажеш името на Светия Дух. В очакване съм.“
Той каза:
„Свети Дух. Това е всичко, с което разполагам.“
А сега, когато погледнем този текст... аз вярвам в този текст. Има някои хора, които казват, че този текст бил бележка в полето. Знаете ли какво имам предвид, когато казвам „бележка“? Това означава фалшив текст, текст, който в действителност не би трябвало да се намира в Библията. Има два текста (и, което е интересно, и двата разглеждат идеята за Триединството), за които мнозина казват, че са бележка – 1 Йоаново 5:7 (за който, между другото, даже в Адвентния библейски коментар се казва, че е бележка) – текст, който Елън Уайт, между другото, не цитира нито веднъж, и другият е Матей 28:19. Елън Уайт действително цитира Матей 28:19 и доказателствата, че той е бележка, не са толкова силни, вярвам, колкото тези за 1 Йоаново 5:7, въпреки че има някои доказателства, че това може би е просто бележка. И все пак, даже ако това е валиден библейски текст (а ние днес допускаме, че е такъв, допускаме, че всеки стих в Библията е валиден библейски стих), какво означава той в действителност? И дали той притежава способността да бъде в точно съотношение и да допълва в пълнота останалите стихове в Библията? Защото, знаете, обикновено не можем да разглеждаме доктрина (или учение) въз основа на един стих, нали?
Прочетохме, прочетохме тази сутрин някои стихове за вечния ад, нали? И не звучаха ли тези стихове, честно казано, ако ги вземете самостоя-телно, доста убедително? Разбира се, че звучат. Нека бъдем честни. Не е нужно да казваме друго.
Знаете ли, ако прочета този стих самостоятелно, без наистина да се замислям за него, без да го сравня с други стихове, може би ще помисля, че в него се говори за Триединство. Но нека го проучим. Ако наистина се опитахме да изпълним буквално тази заповед, тук Исус не казва да употребяваме формула и да изговаряме точно тези думи. Той казва:
„Кръщавайте в името на Отца, Сина и Светия Дух.“
Как изобщо можем да направим това? Защото Отец притежава име, Божият Син притежава име, но няма име за Светия Дух. И освен това, ако наистина помислехме за стиха по начина, по който мисли за него тринитарният или тритеисткият ум, тази дума не би трябвало да бъде „име“. Би трябвало да бъде „имена“, в множествено число. Виждате ли разликата? Наистина би трябвало да бъде „имена“ - „кръщавайте ги в имената на Отец, Сина и Светия Дух“. В английския ви превод е „име“ и на гръцки също е „име“. Думата е в единствено число, няма съмнение в това. Тук на нас е оставено да направим някои заключения, защото когато отворим на книгата Деяния (по-рано, сутринта, ти прочете един от стиховете – в Деяния 2 гл.), на всяко място, на всяко място в книгата Деяния, където се дефинира кръщелна формула, се казва, че учениците кръщавали в името на Исус. Сега ще ви задам въпрос:
Кой според вас разбира Исус по-добре – вие или апостолите? Просто питам. Ако мислите, че разбирате по-добре от Петър, няма проблем, ще приема, че вярвате в това. Аз не вярвам в това, но ще приема, че вие вярвате. И не мисля, че самият аз разбирам благовестието по-добре от Павел или по-добре от Петър, или по-добре от Йоан. Ще бъда честен: не го разбирам толкова добре, колкото го разбираха те.
„Не, господине, не го разбирам.“
Казва се, че в деня на Петдесетница те били изпълнени със Светия Дух. Имало е много дни в живота ми, в които съм вярвал, че Светият Дух е работил в живота ми, и вярвам, че той работи в живота ми днес, а не знам дали мога да кажа, че съм изпълнен със Светия Дух, така че да няма място нищо друго. Аз не знам това. Това разграничение може да направи само Бог. Но тези мъже бяха изпълнени със Светия Дух. Трябва да си извадим някои заключения.
Първо: дали те проявиха незачитане към Божията заповед? Не мисля така. Дали те проявиха неподчинение към заповедта на Бога чрез Христос? Не мисля, че те са проявили незачитане към нея, не мисля и че са проявили неподчинение към нея. Така че според мен изглежда, че е логическо заключение [ще те изслушам след секунда], че те са разбирали тази заповед по по-различен начин, отколкото я разбираме обикновено днес, защото според мен те са имали по-добро разбиране от вас. Честно вярвам в това и нямам намерение да оскърбя някого като казвам това, аз просто мисля, че те са го разбирали по-добре от вас, и са го разбирали по-добре от мен. Но независимо как разбираме това, то трябва да бъде нещо, което да съответства на останалата част от Писанието.
Ти коментирай, защото може би ще бъде нужно да се върна на вас, господине.
[Да. Във връзка с това, не съм сигурен дали този стих в Матей 28 гл. е оригинален и верен, дали той наистина се сблъсква с практиката в Деяния в това, че в Писанието наистина се казва:
„...и каквото и да вършите, със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус“ (Колосяни 3:17).
Така че даже и ако хората са били кръщавани тогава в името на Отца, Сина и Светия Дух, независимо какво казваха те, докато вършеха казаното от Исус те кръщаваха в името на Господ Исус.]
Знаеш ли, аз също допускам, че това е валиден библейски стих, но просто казвам, че не мисля, че нашето разбиране за стиха днес е същото, което имаха те, и не мисля, че те по какъвто и да е начин са чувствали, че нарушават Христовата заповед. Но, знаете ли, в Библията терминът „име“ представлява също и „характер“.
„В твоето име.“
Когато някой дойде „в твоето име“, той идва в твоята власт и в твоя характер. Според начина, по който аз разбирам това, има още един „тринитарен“ стих, който би трябвало да вземем под внимание, той е във 2 Коринтяни 13 гл. и там 14 ст. Това е последният стих в Посланието към коринтяните и този стих е наречен от някои тринитаристи най-величественият и най-голям стих в цялата Библия. Наистина. Но забележете какво се казва в него:
„Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога, и общението на Святия Дух да бъде с всички вас. [Амин.]“
Да, изкажи се, сестро.
[Само имам един въпрос.]
Разбира се.
[На този въпрос вече е даван отговор, но... не искам да кажа „Триединс-твото“, защото самата аз все още имам какво още да разбирам по отношение на Триединството, току-що започнах да изучавам.]
Разбира се.
[Но ако Светият Дух не е Бог (или част от Божеството), кой е Светият Дух?]
С това се очаква да започнем, веднага щом отговорим на този въпрос. Затова ако останеш, ние ще се заемем с това, само да завършим въпроса. Това е отчасти свързано, но се радвам, че ти ни приканваш да стигнем до него. Ясно е, нали? Това е хубав въпрос, защото също така е и важен въпрос.
„Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога, и общението на Святия Дух да бъде с всички вас.“
Вярвам, че в своята християнска опитност Библията казва, че трябва да имаме покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ, Исус Христос, и да имаме общение с Тях чрез Божия Дух. Ако нямаме тези три елемента в опитността си, тогава не вярвам, че сме в положение и в готовност за кръщение. Така че когато бъдем кръстени, както се казва в книгата Деяния... те биваха кръщавани в името на Исус, или всичко това се вършеше в името на Исус. Ако съществуваше формула, която можехме да употребяваме, която беше по-ясна и изложена по-нататък в Писанието, тогава мисля, че Бог щеше да ни я е изяснил. Но едно нещо, което Той наистина изяснява е, че при кръщаването на някого трябва да признаваме, че Отец е Бог, че трябва да се покаем пред Него, трябва да вярваме в Христос и да приемем благодатта на Христос в живота си, и че имаме общение чрез Светия Дух, за което не говорим конкретно в това голямо поръчение.
И така, когато погледнете текста във 2 Коринтяни 13:14, е интересно колко отделни лица в този текст всъщност са наречени „Бог“. Колко? Едно. Едно. Само едно отделно лице даже е наречено „Бог“. Следователно, би било айзегетика да се каже други или иначе казано това би било прибавяне към текста на нещо, което го няма там, просто за да се каже, че това подкрепя „три съравни, съвечни личности“ или „три съравни, съвечни същества“. Стихът не прави това. Това е внасяне на собствено значение в текста и би било по-добре да изваждаме от текста онова, което се казва в текста, вместо да внасяме в него свои собствени представи.
Този път мисля, че вероятно е необходимо да поговорим малко за Светия Дух, защото знам, че времето ни бързо отминава. Имаме ли време или всъщност трябва тази вечер да сме си тръгнали оттук?
[Не.]
Добре, хубаво.
[Можем да кажем: До утре сутринта.]
Можем да кажем: До нощес, докато получим нов ден. но ще се опитам по един сбит начин да обобщя това и тогава... ако имате още въпроси, ще се заемем с тях. Да, братко.
[Просто искам да задам един кратък въпрос: спомням си като четях „История на изкуплението“, че Елън Уайт каза, че Сатана имал проблем в небето по отношение на Исус Христос... надявам се, че не...]
Моля, говори високо, за да може камерата...
[Да, не се опитвам тук да направя отклонение от темата, но неговият проблем беше фактът, че той в действителност не вярваше, че Исус... той мислеше, че Исус е като него и просто е сътворен много преди това. Въпросът ми е: когато казваме „теокрация“, какво означава за вас „теокрацията“?]
За „теокрация“ ли мислиш или за „йерархия“? Теокрацията е владичество, управлявано от Бога. „Теокрация“ - управляван на Бога.
[Да. И така, в „Копнежът на вековете“, стр. 737 тя казваше, че когато юдейският народ отхвърлил Исус и приел Варава той отхвърлил теокрацията. Но що се отнася до нацията там, разглеждаме ръководс-твото, така че бих могъл да помисля, че те са отхвърлили сами себе си. Не знам дали това се казва тук. Причината да казвам това е, че аз изпитвам известно безпокойство относно факта, че Исус бил сътворен.]
Като казваш „сътворен“, вярваш ли, че Той бил сътворен или вярваш, че бил роден?
[Не, не, не. Въпросът е, че Той бил роден от Отец.] Хубаво.
Но нека изясня нещо много добре: двете неща не са едно и също. „Създавам“ означава „вкарвам в съществуване от нищото“. Нищо. Нищо освен абсолютната сила на Владетеля. Но Христос не е сътворен син, Той е роден. А това е нещо различно. Аз имам син... имах син, извинявам се, които от вас са били тук вече знаят, че той почина. Имах син, но той не беше сътворен. Аз не съм казал „нека да се появи син“ и той да се е появил от нищото. Той всъщност беше кост от костите ми и плът от плътта ми. Начинът, по който Бог е направил това, не ни е известен. И Елън Уайт ни казва, че не знаем това. Но Елън Уайт действително прави в „Знамения на времето“, 30 май 1895 г. изявлението, че Исус Христос не беше
„син по сътворение, каквито бяха ангелите, нито син по осинов-ление, какъвто е простеният грешник, а Син, роден като отпечатък на съществото на Отец“.
Така че тя не казва, че Той е сътворен, ние не казваме, че Той е сътворен. Не вярвам Библията да учи, че Той е сътворен. Вярвам, че Библията казва, че Той е роден Син, а двете неща не са едно и също. Защото ако са, ако са такива, имаме проблем, тъй като тогава Йоан 3:16 ще гласи, че Бог дал Своя сътворен Син, а аз не вярвам, че в него се казва това, не вярвам и че означава това.
[И не само това, но се казва: „Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало“ (Йоан 1:3).]
Така е, освен ако имаш Библията на Свидетелите на Йехова, в която се казва „всичко останало“. Те са вкарали тази дума, за да... Идеята тук е, че ние...
[Не искам да имам същия проблем като дявола.]
Добре, съгласен съм.
[Мисля, че има определени неща, по които можем да сме в съгласие или в разногласие, но има определени неща, по които трябва да се сме в съгласие.]
Съгласен съм.
[Много отдавна чух учението за това, че Бог някак си се разделил, когато трябвало да се справи с проблема на земята. Така че не знам дали сме се насочили натам.]
Няма да се впускаме в това. Няма да се впускаме в това, аз също не вярвам в него. Не вярвам, че Бог е бил амеба, която се е разделила на две. Тази представа никак не ми харесва. Но въпросът е, че е необходимо да разберем, че Христовата синовност и Неговият произход от Отец бяха „от дните на вечността“.
В Михей 5:2 се казва, че Неговият произход [Goings Forth означава Origin и мисля, че в Новия международен превод може би се превежда като Origin]… казва се, че Неговият произход [Origin] e „от вечността“.
А в Притчи 8 гл. прочетохме, че Той бил роден преди да се състояло каквото и да е. Но това не е „сътворен“, а „роден“, и там е налице много важно разграничение. И оценявам това, че можем да изясним разграничението може би още повече, заради повдигнатия въпрос. Наистина оценявам това. Наистина е важно и не искаме никой да мисли, че по какъвто и да е начин Христос е творение. Да, братко... Извинявай, какво каза?
[Всъщност това вече беше споменато - именно това Го прави Бог.]
Не непременно. Какво означава „правя някого Бог“?
[Аз не разбирам това, господине.]
Добре. В 1 Йоаново 4:8-16 Библията казва, че Бог е любов. Нали така? Вярваме ли, че Бог притежава безсмъртие? Дали това е „правене Бог“? Не. Защото вие един ден вие ще бъдете безсмъртни. Вие Бог ли ще станете? Не. Не. Вярно е, че Бог е всезнаещ, всемогъщ, всеприсъстващ, безсмъртен, но знаете ли... нека ви задам въпрос: когато Исус беше на земята, беше ли Той всезнаещ? В Лука 2:52 прочетохме, че не беше, нали? Можеше ли Той да умре? Библията казва (в Исая 53:10, 12), че Той „предаде душата Си на смърт“. На смърт! Не само духа Си, приятели, а душата Си. А ако някой знае какво означава „душа“, то това трябва да сме ние, нали? Беше ли Исус всемогъщ, когато беше на земята? Някои хора мислят, че е бил. Но ако вярвате на собствените Му изявления, Той не е бил всемогъщ. Ако вярвате на това, което казва Духът на пророчеството, Той не е бил всемогъщ. Тя казва:
„...тази сила Той е оставил настрана.“
Той не я притежаваше.
В Йоан 5:19 Исус каза:
„Не мога да върша нищо от Себе Си.“
И на гръцки е много ясно, че това не означава „избирам да не върша“ или „не съм избрал да върша“, а означава, че Той не притежава физическата способност или силата. Той не притежава „Дунамис“, за да може да го върши – гръцката дума „Дунамис“. Той не притежава тази сила да върши каквото и да е.
[Сега Той е в небето, дали още не я притежава?]
Възлюбени, нека се върна първо на въплъщението Му. Съгласен ли си? И така, когато Исус Христос беше на тази земя, дали Той все още беше достоен за поклонение като божествено Същество? Абсолютно! Така че тези качества сами по себе си не Го правеха Бог.
[Това не е вярно, господине.]
Бихте ли могли да ми коя част от това не е вярна, господине?
[Защото за ваяните идоли Той каза, че не трябва да се покланяме на нищо, което е създадено, било на небето или на земята, „да не им се кланяш, нито да им служиш“. Именно защото Исус получаваше поклонение, Той е Божествено Същество.]
Вярваме, че е такъв.
[Съгласен съм с това и казвам, че само на Бог трябва да се отдава поклонение. Следователно, ако Исус Христос не е бил Бог, тогава защо е приемал поклонение?]
Не казах, че Исус Христос не е бил Бог, приятелю, и мисля, че по-рано направих това много категорично – не знам някой спомня ли си, че нарекох Исус Христос „Бог“. Не казах ли това по-рано? Не проследихме ли това? Но онова, в което искам да се уверя, че имаме разграничение или разбиране, е че Той не е Върховното Същество във вселената, защото терминът „Бог“ е употребяван в Библията за обозначаване на Върховното Същество във вселената. И не казвам, че това [Същество] е Исус; това е Отец. И даже ти в разговора ни в почивката каза, че Отец е приел положение на превъзходство. Така че Той е това Върховно Същество на вселената, но Исус определено беше достоен за поклонение и точно това се опитвам да заявя – че даже без тези т.нар. сили Той все пак беше достоен за поклонение; и откривате, че има две отделни лица в Библията, които са достойни за поклонение.
И знаете ли, има една молитва на Исус...
Ще те изслушам след минута, не проявявам незачитане към теб.
Има една една молитва на Исус, която наричаме „Господната молитва“. Спомняте ли си тази молитва? И се казва нещо за Божията воля. Спомняте ли си какво казва Той?
„...да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята...“ (Матей 6:10).
Чудите ли се как се извършва Божията воля в небето? Прочетете книгата Откровение, защото в книгата Откровение четем за начина, по който действа Небето. И знаете ли какво четем в книгата Откровение? Четем за две отделни лица, на които се отдава поклонение – Отец и Сина. Четем за Бога и Агнеца, и това са всички, на които се отдава някога поклонение, пред които се коленичи (или каквото и да било нещо) в книгата Откровение.
Посетих една конференция, симпозиум относно тринитарната доктрина, който беше проведен преди две години. Той беше проведен в „Андрюс“... не, беше проведен в Южния университет в Чатануга, извинете ме. И църквата беше повикала всички тези водещи теолози на конференцията, организирана от Библейския изследователски институт. Библейският изследователски институт е теологичният мозъчен тръст на църквата. Причината да свикат тази конференция беше, че при тях постъпваха повече въпроси относно Триединството отколкото относно която и да било друга доктрина. Те биваха заливани от въпросите за Триединството и честно казано признаваха, че не разполагали с добри отговори. Затова те бяха предали около 20 различни теми на водещите си теолози и учители, по които да представят на тази конференция статии със становища, които щяха да бъдат обсъдени. На един от мъжете беше поставена темата за ролята на Светия Дух в книгата Откровение. И така, тези срещи бяха проведени много хубаво и бяха в доста отворен формат – не чак толкова отворен, колкото тази среща, но в края на всяка сесия беше отпуснато много време за въпроси и ако подадяхте въпроса достатъчно скоро можехте да му го зададете.
И така, аз слушах този човек и той обсъждаше някои доста валидни становища за това какво казва Библията в книгата Откровение относно Светия Дух. Някои от тях може би не бяха чак толкова основателни, но имах въпрос, който исках да задам. Въпросът ми беше: Къде в книгата Откровение ни се казва да се покланяме на Светия Дух? Това беше въпросът, който исках да му задам. Но преди да можех да задам този въпрос, преди да завърши разискването си, той каза:
„Сега в заключение искам да направя така, че нещо да стане много ясно.“
Той каза:
„Никъде в книгата Откровение не ни е казано да се покланяме на Светия Дух.“
О, той отговори на въпроса ми. И така, когато той свърши аз казах:
„Братко, имам въпрос.“
Удаде ми се възможност да задам въпроса си и казах:
„Ти каза много неща, с които съм съгласен, и някои интересни неща, които няма да чуете.“
Казах:
„Ти направи интересно изявление, което аз проучвам самостоятел-но и не мога да намеря, и то е, че ние не трябва да се покланяме на Светия Дух в книгата Откровение – поне няма заповед да правим това.“
Казах:
„Но къде в Библията, къде в останалата част от Библията... Със сигурност някъде има заповед. Къде в Библията ни се казва да се покланяме на Светия Дух?“
Той каза „Ами...“
Знаете ли, той каза честно:
„Не дойдох тук подготвен да отговоря на този въпрос.“
Той каза:
„Но тук имаме всички тези теолози. Един от тях ще разполага с отговора.“
Затова той каза:
„Кой би желал да отговори на въпроса на този брат?“
И можехте да чуете как пада карфица. Никой не вдигна ръка, никой не изказа предположение. Причината е, че няма място в Библията, в което ни се казва да се покланяме на Светия Дух. И тези теолози, които са водещите теолози на Адвентната църква, знаят това, и никой от тях не разполага с отговор.
И така, ако Светият Дух е същество (или личност) обособено и отделно от Бога и Христос, друго отделно лице, също както Бог и Христос са отделни лица, тогава той е достоен за поклонение и би трябвало да получава поклонение, и би трябвало да получава молитви, да бъде почитан, възвеличаван и прославян, и всичко останало – няма основание да не трябва да го правим. И това е логиката, която се употребява от тринитарната доктрина. В нея се казва:
„Да, трябва да се молите на Светия Дух. И трябва да отдавате хвала на Светия Дух, да прославяте Светия Дух, защото той е Бог също както Отец и Сина – той е достоен за това.“
И точно на това биват учени.
Но се извинявам, приятели, това не съответства на казаното от Писанието. И ако можем да разгледаме само още два въпроса ще изследването темата за Светия Дух, но трябва да изслушаме първо Кен и там в дъното Пол.
[Само ще обсъдя онова, което каза братът по отношение на Втората заповед и отдаването на поклонение само към Бога. Съгласен ли си? Но фактът по този въпрос е, че самият Отец ни е заповядал да се покланяме на Неговия Син – това ни се казва както в Библията, така и в Духа на пророчеството. Припомнете си, че когато настана борба в небето Бог събра всички ангели и каза:
„Това е Синът Ми и Той е единственият, Който е достоен за поклонение.“
Не беше нужно това да се прави в небето с Отец. Не беше нужно някой да казва:
„Това е Отец и Той е достоен за поклонение.“
Самият Бог е Този, Който каза на цялото творение:
„Моят Син е достоен за поклонение.“
И ако аз се покланям на Сина в покорство към Отец, на кого се покланям аз в действителност? Покланям се на Отец. Самият Бог е заповядал да се отдава поклонение на Сина Му. И самият Бог... Нека се изправим лице в лице с това: след като самият Луцифер беше първото сътворено същество, как би знаел той, че Исус е Божий Син, освен ако Бог му беше казал? Защото Исус съществуваше преди Луцифер. Следователно, единственият начин, по който Луцифер можеше да знае, че Исус е Негов Син, е че Бог откри това и каза:
„Той е достоен за поклонение, защото е Мой Син. Той не е като теб.“
Така че самият Бог може да каже това на цялото творение. Но Исус е различен в ролята Си, и самият Отец изяснява това съвършено. Отец е Този, Който казва:
„Моят Син е достоен за поклонение.“
И Той е единственият, Който можеше да каже на цялото творение да прави това.]
[Това е Евреи 1:6.]
Да. Пол, след което тук и тогава в дъното. Знам, че не можем да изслушаме всички. Трябва да внимаваме. Знам, че имаме още едно изследване, но вероятно ще можем да обсъдим това, в случай, че запазим сбитост.
[Ако от нас се очаква да се покланяме на Отец и Сина, как да се покланяме на Сина, защото когато се молим ние се молим на Отец в името на Исус? Тогава как да се молим на Исус, ако трябва да Му отдаваме поклонение? Или да не се молим на Исус? И как да се покланяме на Исус?]
Преди всичко, когато се покланяме на Бога, поклонението е повече от молитва. Ясно е, нали? Когато се покланяме и молим на Бога, въздигаме Бога, почитаме Бога, показваме уважение към Бога, и можем да правим същите тези неща спрямо Исус Христос. Вярно е, че Исус каза:
„Когато искате от Отец, идвайте при Него в Моето име.“
Но нека ви задам въпрос... Отгърнете с мен на 1 Йоаново. 1 Йоаново 1 гл. ... и мисля да прочета също и 1 ст.:
„Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота...“
Тук Йоан заявява много важно становище – той казва:
„Онова, за което ще ви засвидетелствам, което ще кажа, се основава на собствената ми лична опитност – това не е слух, не е просто теологично или интелектуално послание, а е онова, което видяхме.“
Всъщност в 1 ст. той казва:
„...което видяхме с очите си, което изгледахме...“
Виждате, там има два израза за зрително представяне. Виждате ли това? И вторият се различава от първия. „Което видяхме“ на гръцки означава просто „видях“, „възприех, че е там“. Но той казва „което изгледахме“. Тази дума означава „втренчвам се“, „вглеждам се със съзерцание“, „щателно премислям“. „...което изгледахме...“
И тогава в 3 ст. той казва:
„...това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос.“
Сега ще ви попитам нещо. Можете ли да имате общение с нещо, ако не сте общували някога с него? Не знам как можете. Библията действително казва, че трябва да общуваме с Христос. Защо тук не се казва да имаме общение със Светия Дух? Светият Дух не е ли Бог? Но помнете, че във 2 Коринтяни 13:14 действително се казва „общението на Светия Дух“. Това действително се казва там. Ето тук e пояснението какво означава казаното там: че имаме общение с Отец и Неговия Син, (но споменавам това само с цел уравновесяване по отношение на третата позиция).
[Как би изтълкувал Откровение 3:9 по отношение на концепцията за поклонението?]
Откровение 3:9, нека го прочетем.
Помислих, че ще попитате.
Той казва:
„Ето...“
Малко се отклонявам от това, което искам да кажа, извинете ме, но на кого се очаква да премина след това?
„Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат, - ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих.“
Казва се „да се поклонят пред нозете ти“, а не се казва „да се поклонят пред теб“. Но според мен онова, което казва Той, е че има група хора, които са изповядвали, че са истински, а не са били, и вместо да се покланят на Христос и Бога, те всъщност са се покланяли в сатанинската синагога. И точно тези са хората, които са били в групата на множеството и са унижавали и са се поругавали с малцината, и Бог казва:
„Сега Аз ще преобърна нещата. Те са се поругавали с вас, но Аз ще направя така, че те да дойдат и те ще се поклонят пред нозете ви и ще признаят, че сте били прави, и те ще ви почетат. Не да се поклонят в смисъла на това да отдадат хвала или обожание, и да ви въздигнат до положението на Бога, а просто да покажат уважение за това, че вие сте били прави.“
Знаете ли, в Стария завет не беше рядко срещано да се прави поклон или да се коленичи, даже както беше пред Давид или пред царе и други такива. Това не беше предназначено да бъде поклонение в смисъла на поклонението към Бога, а беше знак на уважение. И според мен те ще направят точно това тук.
Тук имах въпрос и тя беше търпелива, затова трябва да премина към изслушването на коментара на сестрата.
[Добре, онова, което искам да кажа след като изслушах всичко, е: Когато Адам и Ева... Когато Адам съгреши, той предаде щафетата на Сатана.]
Да.
[Човекът изгуби онзи венец.]
Добре.
[Исус, поемайки човешки образ, дойде и ни научи, научи ни принципно как да... Той даде пример във всичко и посочи път към Отец. Той даже каза когато се молим да се молим на Отец чрез Него. И защо чрез Него? Заради кръвта Си, която проля, за да ни изкупи от греха. Затова ето какво е моето разбиране: Той даде пример във всичко и за да получи сила се обръщаше към Отец. Той остави настрана божествеността Си и приемаше всичко от Отец, за да го предава на човеците. Лично за мен това беше даване на пример във всяка стъпка по пътя. И така, при задаването на всички тези въпроси, които бяха зададени, онова, което бих предложила, е: Онова, което бих предложила, е: при изучаването на Писанията... а аз вярвам във всяка дума, което каза, защото научих повече. И благодаря на Бога за това, благодаря на Бога, че дойдох днес, защото това просто отвори очите ми в по-голяма степен. Нещата бяха изяснени в по-голяма степен, защото имах малки въпроси, които висяха. Но наистина вярвам, че Исус даде пример във всичко. И Той каза: „Молете се на Отец.“]
Така е.
[Така е. Затова не мисля, че би трябвало да се питаме повече на кого да се молим.]
Не мисля, че е нужно да си задаваме въпроси за това, но нека те попитам: Възможно е да провеждам разговор с теб – дали с това се моля на теб? Не. Мога да водя разговор с Христос и не е нужно да наричате това молитва, ако не искате – но аз мога да водя разговор, мога да имам общение и да общувам с Христос и това не означава, че се моля. Не знам... ако искате наричайте това молитва, можете да го наричате както пожелаете, но аз мога да имам общение с Христос. Убеден съм в това. Наистина съм убеден. Може би вие не сте, но аз съм. Библията казва, че имаме общение както с Отец, така и със Сина. А сега...
Добре. Още един... Ти вече сподели и ти отговорих, ще ти дам възмож-ност за още един въпрос, а по-късно ще стигна и до теб. Съгласен ли си? Това все пак е важен въпрос. Добре.
[Филипяни 2 гл.]
Мисля, че всички сме от значение.
[Във връзка с коментар, който направи [Елън Уайт], по отношение на това, че Той оставил Своята божественост, само въпрос, който имам: Филипяни 2 гл., от 5 ст. нататък:
„Имайте в себе си същия дух [англ.: същия ум], който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците...“]
Филипяни 2:5-7, да.
[Да. „...и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст“ (8 ст.) и т.н.
Тогава, когато отворите на Евреи 2 гл. и там 9 ст., там се казва:
„Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.“
Въпросът ми е следният: Вярвам, че Исус беше Божият Син преди да бъде роден и вярвам, че Исус стана Божият Син като беше роден от Бога, а не сътворен. Но имаше ли време, когато беше на земята, в което Той не знаеше определени неща или не притежаваше определени сили, които може би е имал преди да стане Човек? Защото Той смири Себе Си, стана Човек.
Той нямаше да може да умре без да стане Човек, иначе вероятно щеше да стане ангел, а ангел можеше да умре.]
Знаеш ли, аз действително вярвам, че Исус... Ако се върнем на Филипяни 2 гл. и там 7 ст., там се казва, че Той „се смири“. Ако погледнете на гръцки (в някои преводи предават това), там се казва „Той изпразни Себе Си“. „Той изпразни Себе Си.“ Имаме тук някои чаши и аз имам една такава чаша тук и ще извърша малка демонстрация. Ето една чаша. Мислите ли, че в нея има вода? Ако не вярвате, мога да я метна по вас, но няма да го направя сега. Но току-що аз изпразних чашата. Сега в нея няма нищо – каквото имаше вече го няма. Може би има една капка, но аз съм изпразнил чашата, нали? И така, мога ли да изпразня тази чаша сега? Мога ли да го направя сега?
[Не.]
Защо? В нея няма нищо, което да изпразня. Но за да се изпразни нещо, в него трябва да има нещо, което се отстранява или отнема. И така, ако Христос е изпразнил Себе Си (а конкретният контекст е въплъщението) и се е смирил, за да умре с кръстна смърт, трябва да е имало нещо, от което да е изпразнил Себе Си. И ще ви предложа мнението, че Той е изпразнил Себе Си от тези божествени качества, които обикновено, обикновено свързваме (правилно или погрешно) с божествеността, и тези четири качества бяха Неговото всемогъщество, Неговото всезнание, Неговото всеприсъствие и Неговото безсмъртие. И Той наистина остави всички тях настрана, за да може да понесе смъртната кръст за нас.
Приятно пиене на вода!
И мисля, че това наистина се поучава от Филипяни. Ясно е, нали?
Какво щяхме да разглеждаме след това? Може ли някой да ми припомни? Трябваше да спра тук и сега се връщам отново в дъното. Да.
[Исках само да прочета Йоан 5:23:
„...за да почитат всички Сина, както почитат Отец. Който не почита Сина, не почита Отец, Който Го е пратил.“]
Това е хубаво вмъкване. Там има два момента: По-рано Кен спомена, че Отец ни е заповядал да се покланяме на Сина. Току-що той спомена стиха от Йоан 5:23, където се казва, че ако не почитаме Сина ние не почитаме Бога, защото именно Отец ни е казал да правим това. Така че наистина е много важно да правим това. А сега Дейвис...
[Елън Уайт, в „Инструктор на младежта“, не знам точно на коя страница, заявява, че единствено Отец и Синът трябва да бъдат въздигани.]
Да, има такова изявление.
[Забелязвате, че се казва „единствено“. Следователно няма друга личност освен тези двете.]
Има изявление в „Инструктор на младежта“ и то беше отпечатано повторно, мисля, в книгата „Божии дъщери“, където се казва, че единствено Отец и Синът трябва да бъдат въздигани. Не разполагам с конкретната препратка в момента. Тя се намира в книгата „Основата на нашата вяра“, като мисля, че някой е взел на заем моя екземпляр, или го е взел, но няма проблем. Ето го. И това е добро вмъкване.
И така, можем ли просто да завършим набързо с тези въпроси. Има още няколко въпроса, а трябва да поговорим за Светия Дух. Ти си следваща, а след това ще се върна тук.
[Малко объркана съм...]
Съжалявам.
[Онова, за което съм объркана, е че искам да попитам: Дали казваме, че Исус е божествен, но не е Бог?]
Не. Това, което казвам е, че... нека само направя преглед за това, защото не вярвам, че си била тук по-рано, сутринта.
[Не, не бях.]
Добре. Така че това ти връзва ръцете. Затова нека само направя преглед на нещо, защото първоначално попитах кой не е присъствал по-рано, а ти дойде след като казах това, така че трябва да направя преглед, само малко. Тази сутрин разглеждахме един от най-основните принципи в Библията. Моля всички останали да ни потърпят, защото... и искам да прочета един текст тъй като сега се намираме във Филипяни – Филипяни 3:1:
„Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е“
назидателно... извинете ме.
„...за мене не е тежко, а за вас то е назидателно.“
Така че ако чувате това за втори път, ако го чувате за трети или четвърти път, то е назидателно. Съгласни ли сте? Хубаво е. Онова, което разглеждахме по-рано тази сутрин, беше... и само ще ти дам набързо някои препратки – те ще бъдат на видеокасетата, ако поискаш да си набавиш екземпляр от видеокасетата или каквото и да е нещо. Веднъж Исус беше попитан:
„Коя заповед е първа от всички?“ (в Марк 12 гл., от 28 ст. нататък).
И Той каза:
„Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ; и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“
Това е първата от всички заповеди и тя започва с т.нар. Ш’ма Израел – че Бог е един, че има един Бог – не много богове, а един истинен Бог.
Как обаче да дефинираме този един истинен Бог?
В Йоан 17:3 Исус се молеше и каза:
„А това е вечен живот, да познаят Теб [това се отнася за Отец], единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Но все пак преди малко прочетохме Евреи 1:8, където се казваше, че Отец казал на Сина:
„Твоят престол, Боже, е до вечни векове...“
Прочетохме 1 Коринтяни 8:6, където Павел каза:
„...за нас има само един Бог, Отец...“
Отново, това наистина изглежда малко объркващо.
Прочетохме 1 Тимотей 2:5, например, където Библията казва, че
„има само един Бог и един Посредник между Бога и хората - Човекът Христос Иисус“,
което, отново, видимо посочва, че съществуват две отделни лица (или поне две отделни лица) – Бог и Неговият Син, Исус Христос.
Прочетохме Йоан 3:16, където Библията казва, че
„Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син“.
И така, защо вярвам... ако мога набързо направя обобщение на много от онова, което направихме, за теб, сестро, то е че имаме картина, която представя Библията, на едно отделно Лице, което наричаме Бог, Което беше Владетелят (или Върховното Същество) на вселената; и в Даниил 7 гл. Той е наречен „Старият по дни“ (което, между другите, е едно от названията, които никога не се приписват на Христос). Това Върховно Същество има Единороден Син; наричаме Го Исус Христос.
По-рано споменах, че аз имах син, който се казваше Ханс. Ханс не беше куче, не беше котка, не беше патица или прилеп, или птица, или каквото и да е друго – той беше човешко същество.
И ти каза:
„Разбира се, че е бил човешко същество, има смисъл в това, дори не разбирам защо го споменаваш.“
Поради принципа, който се намира в Битие 5 гл. и там 2 ст. (вярвам, че е в Битие 5:2). Не, извинете ме, не се намира в Битие 5:2. В Битие 5:3 е:
„Адам живя сто и тридесет години и роди син по свое подобие, по своя образ и го нарече Сит.“
Единственият вид син, който беше роден от Адам, беше по собствения му образ – човешко същество. Защото по самото естество на гените си и на това, което сме, ние произвеждаме човешки същества. Една патица според самите си гени произвежда патица. Едно куче произвежда куче. Наистина не можете да получите нещо друго. Можете да получите амалгамация на нещо, можете да получите нещо, което е недоразвито или болно, защото не всичко се е образувало правилно, но наистина не можете да образувате нов вид сам по себе си. С други думи, не вярваме в еволюцията, нали?
Ако Бог Отец е родил Сина във вековете на миналото на вечността, тогава този Син нямаше да бъде по естество ангел, нямаше да бъде по естество и човек. Естеството щеше да бъде единствено божествено, защото Бог е божествен. И ви предлагам мнението, че ако погледнете различните начини, по които този израз, „Бог“, е употребяван в Библията, откриваме, че е употребяван главно по три начина.
Първият е с цел обозначаване на фалшиви богове или фалшиви представи за Бога. Нарича ги „бог“, но знаем, че те не съществуват в действителност. Те не са същество, не са сила или енергия, а в действителност са изцяло в ума ни. Сатана е наречен „богът на този свят“, но той не е „бог“ в смисъла на това, че притежава всемогъщество или в същността си е любов, какъвто е Бог в 1 Йоаново 4:8 и 1 Йоаново 4:16. Знаем, че терминът „Бог“ е употребяван, за да представя Отец, или Върховното Същество, „единствен Властител“, както се казва в 1 Тимотей 1:15, вярвам.
Терминът „Бог“ е употребяван също и за обозначаване на някого, който притежава това божествено естество. Погледнахме три места в Библията – в Деяния 17 гл., Римляни 1 гл. и... Кой беше другият стих, в който е употребена думата „Божество“? Дали беше в Галатяни? Оставил съм бележките си. На тези места е употребена думата „Божество“ и тя винаги се отнася просто за божественото естество. Тя никога не се отнася за съвет или комитет, поне ако разглеждате контекста. Тя никога не се отнася за това, изобщо никога не притежава тази дефиниция на гръцки.
И така, онова, което вярваме, че е библейската картина тук, сестро, е че имаме това Върховно Същество, което наричаме Отец. В Библията Той е наречен „Бог“. Той е наречен
„Бог... на нашия Господ [и Спасител] Исус Христос“ (1 Петрово 1:3).
И Той има Син, Който е божествен; и мога да нарека Неговия Син „Бог“ в смисъла на това, че Той е божествен, напълно божествен, напълно достоен за поклонение. Колосяни е другата препратка – Колосяни 2:9:
„...в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството...“
Видях те и ще те изслушам след секунда, братко.
И така, Той е достоен за поклонението ни, но не е Отец, не е Върховното Същество във вселената. Не искаме да бъркаме това. Той не е същата личност, Богът.
Това, което имаме тук, са три модела, сестро. Нека направя бърз преглед на това. Това е един вид графичен модел на начина в ума си тринитаристите разбират Бога. За тях Бог е едно същество и Той има три лица – лицето Отец, лицето Син и лицето Свети Дух. Но има едно същество – не две същества, а едно същество. Искам да изясня това – те, тринитаристите, вярват в едно същество, и в това, че всички тези три същества са съравни и съвечни, защото всички те са част от същото Божествено Същество, Което е съществувало от вечността. И ако можехте да отстраните от това Отец, то щеше да престане да бъде Бог, защото трябва да имате всичките трима, за да направите Бог. Това е ортодоксалното, класическо разбиране за Триединството. Това е официалното учение на Църквата на адвентистите от седмия ден. То е официалното учение на Църквата на адвентистите от седмия ден. С други думи, ако ти вярваш... или ако аз вярвам или който и друг вярва в това, то е официалното учение на църквата.
Съществува още един модел...
Извини ме, братко, можеш ли да съобщиш някое доказателство, че това не е официалното становище на църквата, което да проверим? Може ли само да ми дадеш доказателство?
[Да, господине. Когато аз станах адвентист от седмия ден, на мен никога, никога не ми беше даван цитат в Библията, в който да се казваше, че Бог е този [модел], че Той е върховен. Това не ми беше цитирано никъде в Библията. Но вместо това ми беше казано, че „Божеството“ е титла. Ясно е, нали? В този сложносъставен Бог, в това Божество има три личности, които стават цялото небесно трио. Имаме Отец, Който заема най-високото положение в Божеството, имаме след това Исус Христос и тогава Светия Дух. Всичките трима са отделни същества, а не едно същество.]
Добре, но не попитах, братко... Може би това е казано на теб, но онова, на което исках да наблегна, беше... направих изявление, че това е официалното учение на Църквата на адвентистите от седмия ден и вие, които поклащате глава, сте забелязали това. Аз просто те попитах дали разполагаш с отговор на това. Ти ни даде нещо друго. Ако искаш да започнем разискване, трябва да изчакаме докато свърши срещата, за да започнем свое собствено разискване, но същността е, че това е... и мога да ви докажа, че това е официалното учение на църквата, независимо дали това е нещото, което някой ви е казал някога, и дали ви е прочел стих или не, това... и използвам термина „официално“. Обърнете внимание, използвам термина „официално“. Това е официалното становище и мога да докажа това. И така...
Братко, вече закъсняхме и точно сега наистина не мога да отделя повече време. Ако искаш да се срещнем... Ако искаш да имаш самостоятелна среща, хубаво. Всички вие можете да дойдете, нямам проблем с това, но тази сестра заслужава шанса да чуе това и трябва да й го дам.
Това е модел на Бога, който се нарича „тритеизъм“. Възможно е хората да не искат да приемат това име, аз също не съм много по названията, но моделът е наречен „тритеизъм“, защото означава „трима богове“, или три същества. И в този модел съществува вярване, че има същество, наречено Бог Отец, съществува вярване, че има същество, наречено Бог Син, и вярване, че има същество, наречено Бог Свети Дух. И в този модел (или тази представа) за Бога имате всъщност три отделни Бога. И ако по някакъв начин отмахнете Отец, ако Той можеше да бъде отмахнат, Синът все още щеше да бъде Бог, изцяло Бог сам по Себе Си – Той е Бог и няма нужда от Отец, за да бъде Бог. Светият Дух няма нужда от Отец, за да бъде Бог. Тук е необходимо да съществуват всичките, за да бъде цялото нещо Бог. И така, това вероятно е моделът, който имат всъщност много адвентисти от седмия ден. Това не е официалното учение на църквата, но в действителност е моделът, в който откривам, че вярват повечето от миряните, от обикновените хора в църквата. И искам да ви кажа защо могат да правят това: Защото има изявление в писанията на Елън Уайт относно Христос, и тя казва, че Той е отделно Същество, обособено от Отец. Отделно, обособено същество. И ако Той е отделно, обособено Същество, тогава този модел не може да бъде верен. Така че онова, което се случва, е че вземаме вярно изявление и тогава прибавяме към него нещо от собственото си разбиране и казваме:
„Ако Синът е отделно, обособено същество, [то съществуват] Отец и Синът... И съществува и Светият Дух...“
Ако имаме друга възможност, сестро, ще го изследваме, в случай, че желаеш, но ако той (или то) е част от това Божество или Бог, или каквото и да е, тогава той също трябва да бъде отделно, обособено същество. Така че онова, което имаме сега, е тритеизъм. Но знаете ли какво, Библията казва, че Бог е един и Библията осъжда многобожието отново и отново. Затова не искаме да кажем, че има трима Богове. Затова онова, което правим, е че казваме:
„Не, аз не вярвам в Триединството. Аз вярвам в тритеизма. Аз вярвам в Божеството.“
Това е терминът, който употребяваме. Употребяваме термина „Божество“. Но в библейски план това не е най-добрата лексика, която да употребяваме. И аз нямам проблем с това да я употребяваме, при условие, че я дефинираме по правилния начин, по който я употребяват Боговдъхновените писания. Елън Уайт употребява този термин, „Божество“, част от употребите на думата са в Библията. Не мога да споря с някого, който употребява библейския термин, но е необходимо да се уверим, че поучаваме съгласно онова, което поучава Библията, и вярвам, че тя действително правеше това. Вярвам, че тя действително правеше това. И така, онова, което казваме тук, сестро, е че... аз не вярвам, че този модел за Бога е правилен.
Този модел за Бога, между другото, се нарича „модализъм“. В него се казва, че има едно същество, което в Стария завет било Бог Отец, станало Сина в Новия завет и сега е Светият Дух. Така че това Същество поема метод на действие или изпълнява роля, за да направи това.
И така, нещо не е наред при всичките три модела. И има нещо общо между тях, във връзка с това. И е интересно, че нещото, което е общо между всички тези модели, е същото, което е общо между всички тях и юдаизма, Исляма, хиндуизма, будизма, Свидетелите на Йехова, а в действителност и всяка фалшива религия, и това е, че всички те отричат, че Исус Христос е буквалният Божий Син. Никоя от тях не може да осигури възможност Христос да бъде буквалният Божий Син. И, знаете ли, ако това действително е истина (прочетохме от „Копнежът на вековете“, стр. 412 и „Копнежът на вековете“, стр. 413, прочетохме и изявлението на Петър в Матей 16:16), ако това наистина е основата, на която е съградена църквата, и при все това ние наричаме тези други групи „Вавилон“ и основата на съществуването им в действителност е базирана на отричане на Христос, и тогава аз се опитам да заема същото това становище и отрека Христос като просто употребя различен термин или нарека това както си поискам, съжалявам, това е слаба теология, слабо изследване, слаба библейска херменевтика. А можем да се справим по-добре. Наистина можем да се справим по-добре.
Сестро, имаш още един въпрос; искам да ти дам възможност да се изкажеш, само на теб, за няколко минути.
[Съжалявам и се извинявам за тези ангажирания, но... Просто възможно ли е, понеже дяволът е толкова хитър в улавянето ни... Няма значение как ще ни улови, при условие, че ни улови. А сега, възможно ли е да стигнем до момент, в който да сме дали на Христос, на Исус Христос, божественост, но да Го отричаме като Бог?]
Надявам се, че не. Надявам се, че не, сестро. Аз не искам да правя това. Знаеш ли, дяволът е много потаен. По-рано днес разисквахме върху това, че във 2 Петрово 1:16 (вярвам, че е там), където Петър казва „ние не следвахме хитро измислени басни“, и прочетохме изявление на Елън Уайт, в което тя говореше за софистиките на Сатана, и (което е интересно) тази английска дума, „софистика“, и гръцката дума, преведена като „хитро измислени“, може да се проследи до гръцка дума „София“, която означава „мъдрост“. С други думи, това не са просто небрежни неща. Това е нещо, което е много добре пресметнато, много добре премислено. Нека само ви дам пример, един много конкретен пример за това как действа Сатана.
Откъде дойде алкохолът? Откъде дойде алкохолът?
[Ферментиране.]
Зърно, пшеница, плодове. Но кой донесе идеята? Не просто демони, а самият дявол. В книгата „Въздържание“, на стр. 12 (можете да прочетете на стр. 12 от книгата „Въздържание“), Елън Уайт казва, че Сатана свикал съвета на ангелите си, за да се опита да намери начин, който да принизи най-много човека. Казваше се, че един демон предложил едно, един демон предложил друго и накрая Сатана казал:
„Почакайте малко, имам план.“
Той казал:
„Можем да вземем плодовете и зърнените храни на земята, неща, които са добри, и така да ги покварим, че да изменим мисловната способност на човешкия ум.“
И той лично изобретил алкохола. Те провеждаха съвещание, провеж-даха заседание, ако обичате, в опит да намерят най-лошия начин, по който да унищожат човека, поне в метода му на действие. Но дори за минута не помисляйте, че Сатана не е студент по теология. Той е наизустил Библията отзад-напред и отпред-назад и по средата. И той ще изкривява и изопачава стиховете...
Нека ви задам въпрос: Кога тринитарната доктрина стана за първи път истинско учение в т.нар. християнство? В дните на апостолите ли? Не и преди четвърти век доктрината за Триединството стана учение на християнството. С други думи, църквата трябваше да чака почти триста години след времето на последния апостол и след времето на Христос, преди да формулира тази доктрина. Ако от нас се очаква да имаме апостолска вяра, как е възможно да бъде това, ако поучаваме неща, в които даже апостолите не вярваха и за които си нямаха и понятие?
Изкажи се.
[Само искам да науча книгата на Елън Уайт, за която говореше по-рано.]
„Въздържание“, стр. 12.
[„Въздържание“, стр. 12. Добре, благодаря.]
[Извинявам се, братко... Павел каза, че харесал хората в Берия...]
Да, Деяния 17:11.
[...повече от солунците, защото те се прибираха у дома и изучаваха.]
Така е. Очаквах това от теб.
[Понякога някак си човек се претоварва малко от различни неща. Очевидно съм пропуснал всичко от тази сутрин, затова...]
Това затруднява положението.
[Прости ми за това. Аз наистина мисля понякога, че... разбирам, че Божеството може би се основава на... не на погрешна информация, а на контекстуален проблем. Причината да казвам това е, че когато друг път Исус споменаваше Отец, говореше за Отец и Го споменаваше в думите Си в качеството на Човек, и понякога говореше за Себе Си отпреди...
В молитвата Му в Йоан 17 гл. (мисля, че е в 21 ст.) това можеше да затрудни още повече достигането на това, защото тук сега Той говори за нас, като част от това. И предполагам, че големият въпрос, който бих имал аз, е следният: имаше ли време... Надявам се, че ще отговориш по един прост начин, но: имаше ли време, когато съществуваше само Отец?]
Да.
[Преди да заговориш за това, в...]
Защото ти каза „по прост начин“, аз казах „да“.
[О, наистина. В това вярваш ти, нали?]
[Така е.]
[В Битие, Битие 3 гл., Библията казва, че дяволът бил по-хитър от всичко останало и тогава в 1 Коринтяни се казва по отношение на вярващите в Коринт, на коринтската църква, че те не били подмамени от хитростта на дявола. И когато погледнахме действието му, там се говори за обаянието му, за хитростта му, за това, че е толкова изкусен, за силата му да измамва.]
Да, господине.
[И всичко, което можехте да видите тук... Казвам си: „Уау, това е страховито!“ Това е малко каменлива почва, лично за мен. Не знам дали хитростта на дявола, която е имала с 6 000 години повече опит откакто когато се срещна за първи път с нашата майка, с нашата първа майка, възможно ли е именно това да е въпросът, с който имаме работа тук, за разлика от това дали Бог е един, двама, трима, дали Той е една голяма окръжност, дали е син на цвят...]
Нека просто ти кажа нещо, което Елън Уайт казва за това. С това ще бъдат разрешени много въпроси. Елън Уайт говори за силата на Сатана да измамва, а тя пише през 19 в. - преди повече от сто години. И по онова време тя каза:
„Днес силата на Сатана да измамва е десетократна спрямо силата му по време на апостолите.“
Тя казва, че той е ученик и е изучавал, и се е научил как да мами – даже десет пъти повече. Тя написа това преди да има телевизия, видеа, DVD дискове, рокендрол музика и множество други демонични неща. Така че кой знае каква е силата му днес, ако можехте да го измерите и поставите в диаграма. Няма съмнение, че Сатана притежава различна лъжа за всеки един човек. Без значение кои сте вие или в каква среда се намирате, или какви неща ви харесват, които ви стимулират или каквото и да е, той разполага с нещо, което ще ви се хареса, от което ако не внимавате, ако не сте водени от Светия Дух, ако не сте берянин, ще бъдете измамени. Когато за първи път започнах да научавам тези неща преди много години, аз не разполагах с някого, който да може да отговори много добре на въпросите ми, в действителност. А имах въпроси по отношение на вечното естество на Христос, за божественото естество на Христос, на които хората, които ми представяха някои от тези неща, всъщност признаваха, че нямат отговор. Те просто казваха:
„Ами, трябва да погледнем и останалите неща.“
И честно казано това не беше достатъчно добро за мен, защото то просто беше като четене на изявленията в Библията за вечния ад. Трябваше да приема тези изявления, но беше по-добре да намеря още нещо, което пасва и ги събира в едно цяло. И вярвам, че докато четях Библията, докато четях и изявленията на Елън Уайт, ако ми беше дадено достатъчно време, при условие, че бях наистина честен (защото Исус каза, че ако някой върши Неговата воля ще познае учението дали е от Бога или не), аз наистина вярвам, че ако бях честен по сърце и ми беше дадено време, щях да приема истината по въпроса, независимо каква беше истината. Защото аз не бях тук с цел да докажа, че тази доктрина е правилна, не бях тук в опит да докажа, че онова, в което вярвах, е правилно. Бях тук в опит да открия каква е истината, защото обичах истината и желаех истината. Затова ми отне около две години, почти три години в някои отношения, за да мога да ви кажа нещата, които ви казвам днес, защото именно това ми беше нужно в собственото ми лично изучаване и изследване, преди да разполагах с диск на Елън Г. Уайт, който да може да ме превежда мигновено през всички писания, знаете, и библейска програма, която можеше просто да търси всеки библейски текст просто ей така, бързо, по каквато и да е тема. И ми отне известно време да намеря разнородни изявления и да прочета нещата, но мога да ви кажа, че има конкретно време, когато четях и изучавах някои определени неща, в което изведнъж преживях онзи миг на еуфория. Не мога да ви дам думата, която искам, но имах онази опитност, в която изведнъж всичко „щракна“. И щом това се случи аз възприех и приех като свое виждане, защото аз искам да знам истината и когато най-сетне видях как всичко това пасваше в едно цяло, тогава започнах да я преподавам – но не преди това, виждате. Защото исках да знам и не исках да бъда измамен, не исках да мамя и други хора. И това е важно, но въпросът се състои в това, че съществува истина по въпроса. Нека всички признаем, че съществува истина по този въпрос. Независимо дали мислите, че я преподавам аз или я преподава някой друг, истина съществува и това означава, че всичко останало е невярно.
„...кръщавайте ги в името...“
„...в името на Отца и Сина и Светия Дух...“
Искам да задам на всекиго от вас един въпрос. Зададох този въпрос на един проповедник в Гана, беше в Гана по време на радиопредаване като провеждахме... днес тази дума не ми харесва, но провеждахме изучаване по радиото относно доктрината за Бога с пазещ неделята тринитарист. Той цитира Матей 28:19 като доказателство за Триединс-твото. И аз казах:
Бих желал само да ви задам няколко въпроса.
Казах:
„Как се казва Отец?“
Той каза:
„Отец.“
Казах:
„Какво имате предвид?“
Казах:
„Отец е название, положение, ако обичате. Но как се казва Той? Има ли Той собствено име?“
Той помисли за минута и каза:
„Да, името Му е Йехова.“
Знаете, може би ще пожелаете да употребите „Бог“ или „Яхуа“ - както го разбирате.
Казах:
„Така е, това е собствено име, мога да се съглася с това.“ Има ли Синът собствено име?
Да.
[Йешуа.]
Някои хора го произнасят „Йешуа.“ „Яшуа.“ „Исус.“ Но Той притежава собствено име, нали? Знаем това. Знаем това. Казах:
„Какво е собственото име на Светия Дух?“
Той каза:
„Свят Дух.“
Казах:
„Не, съжалявам. Не можеш да разбереш въпроса ми.“
Казах:
„Какво е собственото име – не названието, а собственото име на Светия Дух.“
Той каза:
„Ъ-ъ-ъм...“
и мислеше, и мислеше... Беше очевидно, че не знаеше. Казах:
„Погледни тук, братко. По график ще бъдем тук, на това предаване, утре. Наближава краят на предаването. По график ще бъдем тук утре. Нека ти и аз си отидем у дома, изследвай Библията си и намери къде Библията предоставя име на Светия Дух, върни се утре и ще кажем на слушателите си името на Светия Дух и ще продължим това.“
Той каза:
„Добре, приемливо е.“
И така, на следващия ден се събрахме и аз казах:
„Сега, братко, днес ти идваш, за да ни кажеш името на Светия Дух. В очакване съм.“
Той каза:
„Свети Дух. Това е всичко, с което разполагам.“
А сега, когато погледнем този текст... аз вярвам в този текст. Има някои хора, които казват, че този текст бил бележка в полето. Знаете ли какво имам предвид, когато казвам „бележка“? Това означава фалшив текст, текст, който в действителност не би трябвало да се намира в Библията. Има два текста (и, което е интересно, и двата разглеждат идеята за Триединството), за които мнозина казват, че са бележка – 1 Йоаново 5:7 (за който, между другото, даже в Адвентния библейски коментар се казва, че е бележка) – текст, който Елън Уайт, между другото, не цитира нито веднъж, и другият е Матей 28:19. Елън Уайт действително цитира Матей 28:19 и доказателствата, че той е бележка, не са толкова силни, вярвам, колкото тези за 1 Йоаново 5:7, въпреки че има някои доказателства, че това може би е просто бележка. И все пак, даже ако това е валиден библейски текст (а ние днес допускаме, че е такъв, допускаме, че всеки стих в Библията е валиден библейски стих), какво означава той в действителност? И дали той притежава способността да бъде в точно съотношение и да допълва в пълнота останалите стихове в Библията? Защото, знаете, обикновено не можем да разглеждаме доктрина (или учение) въз основа на един стих, нали?
Прочетохме, прочетохме тази сутрин някои стихове за вечния ад, нали? И не звучаха ли тези стихове, честно казано, ако ги вземете самостоя-телно, доста убедително? Разбира се, че звучат. Нека бъдем честни. Не е нужно да казваме друго.
Знаете ли, ако прочета този стих самостоятелно, без наистина да се замислям за него, без да го сравня с други стихове, може би ще помисля, че в него се говори за Триединство. Но нека го проучим. Ако наистина се опитахме да изпълним буквално тази заповед, тук Исус не казва да употребяваме формула и да изговаряме точно тези думи. Той казва:
„Кръщавайте в името на Отца, Сина и Светия Дух.“
Как изобщо можем да направим това? Защото Отец притежава име, Божият Син притежава име, но няма име за Светия Дух. И освен това, ако наистина помислехме за стиха по начина, по който мисли за него тринитарният или тритеисткият ум, тази дума не би трябвало да бъде „име“. Би трябвало да бъде „имена“, в множествено число. Виждате ли разликата? Наистина би трябвало да бъде „имена“ - „кръщавайте ги в имената на Отец, Сина и Светия Дух“. В английския ви превод е „име“ и на гръцки също е „име“. Думата е в единствено число, няма съмнение в това. Тук на нас е оставено да направим някои заключения, защото когато отворим на книгата Деяния (по-рано, сутринта, ти прочете един от стиховете – в Деяния 2 гл.), на всяко място, на всяко място в книгата Деяния, където се дефинира кръщелна формула, се казва, че учениците кръщавали в името на Исус. Сега ще ви задам въпрос:
Кой според вас разбира Исус по-добре – вие или апостолите? Просто питам. Ако мислите, че разбирате по-добре от Петър, няма проблем, ще приема, че вярвате в това. Аз не вярвам в това, но ще приема, че вие вярвате. И не мисля, че самият аз разбирам благовестието по-добре от Павел или по-добре от Петър, или по-добре от Йоан. Ще бъда честен: не го разбирам толкова добре, колкото го разбираха те.
„Не, господине, не го разбирам.“
Казва се, че в деня на Петдесетница те били изпълнени със Светия Дух. Имало е много дни в живота ми, в които съм вярвал, че Светият Дух е работил в живота ми, и вярвам, че той работи в живота ми днес, а не знам дали мога да кажа, че съм изпълнен със Светия Дух, така че да няма място нищо друго. Аз не знам това. Това разграничение може да направи само Бог. Но тези мъже бяха изпълнени със Светия Дух. Трябва да си извадим някои заключения.
Първо: дали те проявиха незачитане към Божията заповед? Не мисля така. Дали те проявиха неподчинение към заповедта на Бога чрез Христос? Не мисля, че те са проявили незачитане към нея, не мисля и че са проявили неподчинение към нея. Така че според мен изглежда, че е логическо заключение [ще те изслушам след секунда], че те са разбирали тази заповед по по-различен начин, отколкото я разбираме обикновено днес, защото според мен те са имали по-добро разбиране от вас. Честно вярвам в това и нямам намерение да оскърбя някого като казвам това, аз просто мисля, че те са го разбирали по-добре от вас, и са го разбирали по-добре от мен. Но независимо как разбираме това, то трябва да бъде нещо, което да съответства на останалата част от Писанието.
Ти коментирай, защото може би ще бъде нужно да се върна на вас, господине.
[Да. Във връзка с това, не съм сигурен дали този стих в Матей 28 гл. е оригинален и верен, дали той наистина се сблъсква с практиката в Деяния в това, че в Писанието наистина се казва:
„...и каквото и да вършите, със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус“ (Колосяни 3:17).
Така че даже и ако хората са били кръщавани тогава в името на Отца, Сина и Светия Дух, независимо какво казваха те, докато вършеха казаното от Исус те кръщаваха в името на Господ Исус.]
Знаеш ли, аз също допускам, че това е валиден библейски стих, но просто казвам, че не мисля, че нашето разбиране за стиха днес е същото, което имаха те, и не мисля, че те по какъвто и да е начин са чувствали, че нарушават Христовата заповед. Но, знаете ли, в Библията терминът „име“ представлява също и „характер“.
„В твоето име.“
Когато някой дойде „в твоето име“, той идва в твоята власт и в твоя характер. Според начина, по който аз разбирам това, има още един „тринитарен“ стих, който би трябвало да вземем под внимание, той е във 2 Коринтяни 13 гл. и там 14 ст. Това е последният стих в Посланието към коринтяните и този стих е наречен от някои тринитаристи най-величественият и най-голям стих в цялата Библия. Наистина. Но забележете какво се казва в него:
„Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога, и общението на Святия Дух да бъде с всички вас. [Амин.]“
Да, изкажи се, сестро.
[Само имам един въпрос.]
Разбира се.
[На този въпрос вече е даван отговор, но... не искам да кажа „Триединс-твото“, защото самата аз все още имам какво още да разбирам по отношение на Триединството, току-що започнах да изучавам.]
Разбира се.
[Но ако Светият Дух не е Бог (или част от Божеството), кой е Светият Дух?]
С това се очаква да започнем, веднага щом отговорим на този въпрос. Затова ако останеш, ние ще се заемем с това, само да завършим въпроса. Това е отчасти свързано, но се радвам, че ти ни приканваш да стигнем до него. Ясно е, нали? Това е хубав въпрос, защото също така е и важен въпрос.
„Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога, и общението на Святия Дух да бъде с всички вас.“
Вярвам, че в своята християнска опитност Библията казва, че трябва да имаме покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ, Исус Христос, и да имаме общение с Тях чрез Божия Дух. Ако нямаме тези три елемента в опитността си, тогава не вярвам, че сме в положение и в готовност за кръщение. Така че когато бъдем кръстени, както се казва в книгата Деяния... те биваха кръщавани в името на Исус, или всичко това се вършеше в името на Исус. Ако съществуваше формула, която можехме да употребяваме, която беше по-ясна и изложена по-нататък в Писанието, тогава мисля, че Бог щеше да ни я е изяснил. Но едно нещо, което Той наистина изяснява е, че при кръщаването на някого трябва да признаваме, че Отец е Бог, че трябва да се покаем пред Него, трябва да вярваме в Христос и да приемем благодатта на Христос в живота си, и че имаме общение чрез Светия Дух, за което не говорим конкретно в това голямо поръчение.
И така, когато погледнете текста във 2 Коринтяни 13:14, е интересно колко отделни лица в този текст всъщност са наречени „Бог“. Колко? Едно. Едно. Само едно отделно лице даже е наречено „Бог“. Следователно, би било айзегетика да се каже други или иначе казано това би било прибавяне към текста на нещо, което го няма там, просто за да се каже, че това подкрепя „три съравни, съвечни личности“ или „три съравни, съвечни същества“. Стихът не прави това. Това е внасяне на собствено значение в текста и би било по-добре да изваждаме от текста онова, което се казва в текста, вместо да внасяме в него свои собствени представи.
Този път мисля, че вероятно е необходимо да поговорим малко за Светия Дух, защото знам, че времето ни бързо отминава. Имаме ли време или всъщност трябва тази вечер да сме си тръгнали оттук?
[Не.]
Добре, хубаво.
[Можем да кажем: До утре сутринта.]
Можем да кажем: До нощес, докато получим нов ден. но ще се опитам по един сбит начин да обобщя това и тогава... ако имате още въпроси, ще се заемем с тях. Да, братко.
[Просто искам да задам един кратък въпрос: спомням си като четях „История на изкуплението“, че Елън Уайт каза, че Сатана имал проблем в небето по отношение на Исус Христос... надявам се, че не...]
Моля, говори високо, за да може камерата...
[Да, не се опитвам тук да направя отклонение от темата, но неговият проблем беше фактът, че той в действителност не вярваше, че Исус... той мислеше, че Исус е като него и просто е сътворен много преди това. Въпросът ми е: когато казваме „теокрация“, какво означава за вас „теокрацията“?]
За „теокрация“ ли мислиш или за „йерархия“? Теокрацията е владичество, управлявано от Бога. „Теокрация“ - управляван на Бога.
[Да. И така, в „Копнежът на вековете“, стр. 737 тя казваше, че когато юдейският народ отхвърлил Исус и приел Варава той отхвърлил теокрацията. Но що се отнася до нацията там, разглеждаме ръководс-твото, така че бих могъл да помисля, че те са отхвърлили сами себе си. Не знам дали това се казва тук. Причината да казвам това е, че аз изпитвам известно безпокойство относно факта, че Исус бил сътворен.]
Като казваш „сътворен“, вярваш ли, че Той бил сътворен или вярваш, че бил роден?
[Не, не, не. Въпросът е, че Той бил роден от Отец.] Хубаво.
Но нека изясня нещо много добре: двете неща не са едно и също. „Създавам“ означава „вкарвам в съществуване от нищото“. Нищо. Нищо освен абсолютната сила на Владетеля. Но Христос не е сътворен син, Той е роден. А това е нещо различно. Аз имам син... имах син, извинявам се, които от вас са били тук вече знаят, че той почина. Имах син, но той не беше сътворен. Аз не съм казал „нека да се появи син“ и той да се е появил от нищото. Той всъщност беше кост от костите ми и плът от плътта ми. Начинът, по който Бог е направил това, не ни е известен. И Елън Уайт ни казва, че не знаем това. Но Елън Уайт действително прави в „Знамения на времето“, 30 май 1895 г. изявлението, че Исус Христос не беше
„син по сътворение, каквито бяха ангелите, нито син по осинов-ление, какъвто е простеният грешник, а Син, роден като отпечатък на съществото на Отец“.
Така че тя не казва, че Той е сътворен, ние не казваме, че Той е сътворен. Не вярвам Библията да учи, че Той е сътворен. Вярвам, че Библията казва, че Той е роден Син, а двете неща не са едно и също. Защото ако са, ако са такива, имаме проблем, тъй като тогава Йоан 3:16 ще гласи, че Бог дал Своя сътворен Син, а аз не вярвам, че в него се казва това, не вярвам и че означава това.
[И не само това, но се казва: „Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало“ (Йоан 1:3).]
Така е, освен ако имаш Библията на Свидетелите на Йехова, в която се казва „всичко останало“. Те са вкарали тази дума, за да... Идеята тук е, че ние...
[Не искам да имам същия проблем като дявола.]
Добре, съгласен съм.
[Мисля, че има определени неща, по които можем да сме в съгласие или в разногласие, но има определени неща, по които трябва да се сме в съгласие.]
Съгласен съм.
[Много отдавна чух учението за това, че Бог някак си се разделил, когато трябвало да се справи с проблема на земята. Така че не знам дали сме се насочили натам.]
Няма да се впускаме в това. Няма да се впускаме в това, аз също не вярвам в него. Не вярвам, че Бог е бил амеба, която се е разделила на две. Тази представа никак не ми харесва. Но въпросът е, че е необходимо да разберем, че Христовата синовност и Неговият произход от Отец бяха „от дните на вечността“.
В Михей 5:2 се казва, че Неговият произход [Goings Forth означава Origin и мисля, че в Новия международен превод може би се превежда като Origin]… казва се, че Неговият произход [Origin] e „от вечността“.
А в Притчи 8 гл. прочетохме, че Той бил роден преди да се състояло каквото и да е. Но това не е „сътворен“, а „роден“, и там е налице много важно разграничение. И оценявам това, че можем да изясним разграничението може би още повече, заради повдигнатия въпрос. Наистина оценявам това. Наистина е важно и не искаме никой да мисли, че по какъвто и да е начин Христос е творение. Да, братко... Извинявай, какво каза?
[Всъщност това вече беше споменато - именно това Го прави Бог.]
Не непременно. Какво означава „правя някого Бог“?
[Аз не разбирам това, господине.]
Добре. В 1 Йоаново 4:8-16 Библията казва, че Бог е любов. Нали така? Вярваме ли, че Бог притежава безсмъртие? Дали това е „правене Бог“? Не. Защото вие един ден вие ще бъдете безсмъртни. Вие Бог ли ще станете? Не. Не. Вярно е, че Бог е всезнаещ, всемогъщ, всеприсъстващ, безсмъртен, но знаете ли... нека ви задам въпрос: когато Исус беше на земята, беше ли Той всезнаещ? В Лука 2:52 прочетохме, че не беше, нали? Можеше ли Той да умре? Библията казва (в Исая 53:10, 12), че Той „предаде душата Си на смърт“. На смърт! Не само духа Си, приятели, а душата Си. А ако някой знае какво означава „душа“, то това трябва да сме ние, нали? Беше ли Исус всемогъщ, когато беше на земята? Някои хора мислят, че е бил. Но ако вярвате на собствените Му изявления, Той не е бил всемогъщ. Ако вярвате на това, което казва Духът на пророчеството, Той не е бил всемогъщ. Тя казва:
„...тази сила Той е оставил настрана.“
Той не я притежаваше.
В Йоан 5:19 Исус каза:
„Не мога да върша нищо от Себе Си.“
И на гръцки е много ясно, че това не означава „избирам да не върша“ или „не съм избрал да върша“, а означава, че Той не притежава физическата способност или силата. Той не притежава „Дунамис“, за да може да го върши – гръцката дума „Дунамис“. Той не притежава тази сила да върши каквото и да е.
[Сега Той е в небето, дали още не я притежава?]
Възлюбени, нека се върна първо на въплъщението Му. Съгласен ли си? И така, когато Исус Христос беше на тази земя, дали Той все още беше достоен за поклонение като божествено Същество? Абсолютно! Така че тези качества сами по себе си не Го правеха Бог.
[Това не е вярно, господине.]
Бихте ли могли да ми коя част от това не е вярна, господине?
[Защото за ваяните идоли Той каза, че не трябва да се покланяме на нищо, което е създадено, било на небето или на земята, „да не им се кланяш, нито да им служиш“. Именно защото Исус получаваше поклонение, Той е Божествено Същество.]
Вярваме, че е такъв.
[Съгласен съм с това и казвам, че само на Бог трябва да се отдава поклонение. Следователно, ако Исус Христос не е бил Бог, тогава защо е приемал поклонение?]
Не казах, че Исус Христос не е бил Бог, приятелю, и мисля, че по-рано направих това много категорично – не знам някой спомня ли си, че нарекох Исус Христос „Бог“. Не казах ли това по-рано? Не проследихме ли това? Но онова, в което искам да се уверя, че имаме разграничение или разбиране, е че Той не е Върховното Същество във вселената, защото терминът „Бог“ е употребяван в Библията за обозначаване на Върховното Същество във вселената. И не казвам, че това [Същество] е Исус; това е Отец. И даже ти в разговора ни в почивката каза, че Отец е приел положение на превъзходство. Така че Той е това Върховно Същество на вселената, но Исус определено беше достоен за поклонение и точно това се опитвам да заявя – че даже без тези т.нар. сили Той все пак беше достоен за поклонение; и откривате, че има две отделни лица в Библията, които са достойни за поклонение.
И знаете ли, има една молитва на Исус...
Ще те изслушам след минута, не проявявам незачитане към теб.
Има една една молитва на Исус, която наричаме „Господната молитва“. Спомняте ли си тази молитва? И се казва нещо за Божията воля. Спомняте ли си какво казва Той?
„...да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята...“ (Матей 6:10).
Чудите ли се как се извършва Божията воля в небето? Прочетете книгата Откровение, защото в книгата Откровение четем за начина, по който действа Небето. И знаете ли какво четем в книгата Откровение? Четем за две отделни лица, на които се отдава поклонение – Отец и Сина. Четем за Бога и Агнеца, и това са всички, на които се отдава някога поклонение, пред които се коленичи (или каквото и да било нещо) в книгата Откровение.
Посетих една конференция, симпозиум относно тринитарната доктрина, който беше проведен преди две години. Той беше проведен в „Андрюс“... не, беше проведен в Южния университет в Чатануга, извинете ме. И църквата беше повикала всички тези водещи теолози на конференцията, организирана от Библейския изследователски институт. Библейският изследователски институт е теологичният мозъчен тръст на църквата. Причината да свикат тази конференция беше, че при тях постъпваха повече въпроси относно Триединството отколкото относно която и да било друга доктрина. Те биваха заливани от въпросите за Триединството и честно казано признаваха, че не разполагали с добри отговори. Затова те бяха предали около 20 различни теми на водещите си теолози и учители, по които да представят на тази конференция статии със становища, които щяха да бъдат обсъдени. На един от мъжете беше поставена темата за ролята на Светия Дух в книгата Откровение. И така, тези срещи бяха проведени много хубаво и бяха в доста отворен формат – не чак толкова отворен, колкото тази среща, но в края на всяка сесия беше отпуснато много време за въпроси и ако подадяхте въпроса достатъчно скоро можехте да му го зададете.
И така, аз слушах този човек и той обсъждаше някои доста валидни становища за това какво казва Библията в книгата Откровение относно Светия Дух. Някои от тях може би не бяха чак толкова основателни, но имах въпрос, който исках да задам. Въпросът ми беше: Къде в книгата Откровение ни се казва да се покланяме на Светия Дух? Това беше въпросът, който исках да му задам. Но преди да можех да задам този въпрос, преди да завърши разискването си, той каза:
„Сега в заключение искам да направя така, че нещо да стане много ясно.“
Той каза:
„Никъде в книгата Откровение не ни е казано да се покланяме на Светия Дух.“
О, той отговори на въпроса ми. И така, когато той свърши аз казах:
„Братко, имам въпрос.“
Удаде ми се възможност да задам въпроса си и казах:
„Ти каза много неща, с които съм съгласен, и някои интересни неща, които няма да чуете.“
Казах:
„Ти направи интересно изявление, което аз проучвам самостоятел-но и не мога да намеря, и то е, че ние не трябва да се покланяме на Светия Дух в книгата Откровение – поне няма заповед да правим това.“
Казах:
„Но къде в Библията, къде в останалата част от Библията... Със сигурност някъде има заповед. Къде в Библията ни се казва да се покланяме на Светия Дух?“
Той каза „Ами...“
Знаете ли, той каза честно:
„Не дойдох тук подготвен да отговоря на този въпрос.“
Той каза:
„Но тук имаме всички тези теолози. Един от тях ще разполага с отговора.“
Затова той каза:
„Кой би желал да отговори на въпроса на този брат?“
И можехте да чуете как пада карфица. Никой не вдигна ръка, никой не изказа предположение. Причината е, че няма място в Библията, в което ни се казва да се покланяме на Светия Дух. И тези теолози, които са водещите теолози на Адвентната църква, знаят това, и никой от тях не разполага с отговор.
И така, ако Светият Дух е същество (или личност) обособено и отделно от Бога и Христос, друго отделно лице, също както Бог и Христос са отделни лица, тогава той е достоен за поклонение и би трябвало да получава поклонение, и би трябвало да получава молитви, да бъде почитан, възвеличаван и прославян, и всичко останало – няма основание да не трябва да го правим. И това е логиката, която се употребява от тринитарната доктрина. В нея се казва:
„Да, трябва да се молите на Светия Дух. И трябва да отдавате хвала на Светия Дух, да прославяте Светия Дух, защото той е Бог също както Отец и Сина – той е достоен за това.“
И точно на това биват учени.
Но се извинявам, приятели, това не съответства на казаното от Писанието. И ако можем да разгледаме само още два въпроса ще изследването темата за Светия Дух, но трябва да изслушаме първо Кен и там в дъното Пол.
[Само ще обсъдя онова, което каза братът по отношение на Втората заповед и отдаването на поклонение само към Бога. Съгласен ли си? Но фактът по този въпрос е, че самият Отец ни е заповядал да се покланяме на Неговия Син – това ни се казва както в Библията, така и в Духа на пророчеството. Припомнете си, че когато настана борба в небето Бог събра всички ангели и каза:
„Това е Синът Ми и Той е единственият, Който е достоен за поклонение.“
Не беше нужно това да се прави в небето с Отец. Не беше нужно някой да казва:
„Това е Отец и Той е достоен за поклонение.“
Самият Бог е Този, Който каза на цялото творение:
„Моят Син е достоен за поклонение.“
И ако аз се покланям на Сина в покорство към Отец, на кого се покланям аз в действителност? Покланям се на Отец. Самият Бог е заповядал да се отдава поклонение на Сина Му. И самият Бог... Нека се изправим лице в лице с това: след като самият Луцифер беше първото сътворено същество, как би знаел той, че Исус е Божий Син, освен ако Бог му беше казал? Защото Исус съществуваше преди Луцифер. Следователно, единственият начин, по който Луцифер можеше да знае, че Исус е Негов Син, е че Бог откри това и каза:
„Той е достоен за поклонение, защото е Мой Син. Той не е като теб.“
Така че самият Бог може да каже това на цялото творение. Но Исус е различен в ролята Си, и самият Отец изяснява това съвършено. Отец е Този, Който казва:
„Моят Син е достоен за поклонение.“
И Той е единственият, Който можеше да каже на цялото творение да прави това.]
[Това е Евреи 1:6.]
Да. Пол, след което тук и тогава в дъното. Знам, че не можем да изслушаме всички. Трябва да внимаваме. Знам, че имаме още едно изследване, но вероятно ще можем да обсъдим това, в случай, че запазим сбитост.
[Ако от нас се очаква да се покланяме на Отец и Сина, как да се покланяме на Сина, защото когато се молим ние се молим на Отец в името на Исус? Тогава как да се молим на Исус, ако трябва да Му отдаваме поклонение? Или да не се молим на Исус? И как да се покланяме на Исус?]
Преди всичко, когато се покланяме на Бога, поклонението е повече от молитва. Ясно е, нали? Когато се покланяме и молим на Бога, въздигаме Бога, почитаме Бога, показваме уважение към Бога, и можем да правим същите тези неща спрямо Исус Христос. Вярно е, че Исус каза:
„Когато искате от Отец, идвайте при Него в Моето име.“
Но нека ви задам въпрос... Отгърнете с мен на 1 Йоаново. 1 Йоаново 1 гл. ... и мисля да прочета също и 1 ст.:
„Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота...“
Тук Йоан заявява много важно становище – той казва:
„Онова, за което ще ви засвидетелствам, което ще кажа, се основава на собствената ми лична опитност – това не е слух, не е просто теологично или интелектуално послание, а е онова, което видяхме.“
Всъщност в 1 ст. той казва:
„...което видяхме с очите си, което изгледахме...“
Виждате, там има два израза за зрително представяне. Виждате ли това? И вторият се различава от първия. „Което видяхме“ на гръцки означава просто „видях“, „възприех, че е там“. Но той казва „което изгледахме“. Тази дума означава „втренчвам се“, „вглеждам се със съзерцание“, „щателно премислям“. „...което изгледахме...“
И тогава в 3 ст. той казва:
„...това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос.“
Сега ще ви попитам нещо. Можете ли да имате общение с нещо, ако не сте общували някога с него? Не знам как можете. Библията действително казва, че трябва да общуваме с Христос. Защо тук не се казва да имаме общение със Светия Дух? Светият Дух не е ли Бог? Но помнете, че във 2 Коринтяни 13:14 действително се казва „общението на Светия Дух“. Това действително се казва там. Ето тук e пояснението какво означава казаното там: че имаме общение с Отец и Неговия Син, (но споменавам това само с цел уравновесяване по отношение на третата позиция).
[Как би изтълкувал Откровение 3:9 по отношение на концепцията за поклонението?]
Откровение 3:9, нека го прочетем.
Помислих, че ще попитате.
Той казва:
„Ето...“
Малко се отклонявам от това, което искам да кажа, извинете ме, но на кого се очаква да премина след това?
„Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат, - ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих.“
Казва се „да се поклонят пред нозете ти“, а не се казва „да се поклонят пред теб“. Но според мен онова, което казва Той, е че има група хора, които са изповядвали, че са истински, а не са били, и вместо да се покланят на Христос и Бога, те всъщност са се покланяли в сатанинската синагога. И точно тези са хората, които са били в групата на множеството и са унижавали и са се поругавали с малцината, и Бог казва:
„Сега Аз ще преобърна нещата. Те са се поругавали с вас, но Аз ще направя така, че те да дойдат и те ще се поклонят пред нозете ви и ще признаят, че сте били прави, и те ще ви почетат. Не да се поклонят в смисъла на това да отдадат хвала или обожание, и да ви въздигнат до положението на Бога, а просто да покажат уважение за това, че вие сте били прави.“
Знаете ли, в Стария завет не беше рядко срещано да се прави поклон или да се коленичи, даже както беше пред Давид или пред царе и други такива. Това не беше предназначено да бъде поклонение в смисъла на поклонението към Бога, а беше знак на уважение. И според мен те ще направят точно това тук.
Тук имах въпрос и тя беше търпелива, затова трябва да премина към изслушването на коментара на сестрата.
[Добре, онова, което искам да кажа след като изслушах всичко, е: Когато Адам и Ева... Когато Адам съгреши, той предаде щафетата на Сатана.]
Да.
[Човекът изгуби онзи венец.]
Добре.
[Исус, поемайки човешки образ, дойде и ни научи, научи ни принципно как да... Той даде пример във всичко и посочи път към Отец. Той даже каза когато се молим да се молим на Отец чрез Него. И защо чрез Него? Заради кръвта Си, която проля, за да ни изкупи от греха. Затова ето какво е моето разбиране: Той даде пример във всичко и за да получи сила се обръщаше към Отец. Той остави настрана божествеността Си и приемаше всичко от Отец, за да го предава на човеците. Лично за мен това беше даване на пример във всяка стъпка по пътя. И така, при задаването на всички тези въпроси, които бяха зададени, онова, което бих предложила, е: Онова, което бих предложила, е: при изучаването на Писанията... а аз вярвам във всяка дума, което каза, защото научих повече. И благодаря на Бога за това, благодаря на Бога, че дойдох днес, защото това просто отвори очите ми в по-голяма степен. Нещата бяха изяснени в по-голяма степен, защото имах малки въпроси, които висяха. Но наистина вярвам, че Исус даде пример във всичко. И Той каза: „Молете се на Отец.“]
Така е.
[Така е. Затова не мисля, че би трябвало да се питаме повече на кого да се молим.]
Не мисля, че е нужно да си задаваме въпроси за това, но нека те попитам: Възможно е да провеждам разговор с теб – дали с това се моля на теб? Не. Мога да водя разговор с Христос и не е нужно да наричате това молитва, ако не искате – но аз мога да водя разговор, мога да имам общение и да общувам с Христос и това не означава, че се моля. Не знам... ако искате наричайте това молитва, можете да го наричате както пожелаете, но аз мога да имам общение с Христос. Убеден съм в това. Наистина съм убеден. Може би вие не сте, но аз съм. Библията казва, че имаме общение както с Отец, така и със Сина. А сега...
Добре. Още един... Ти вече сподели и ти отговорих, ще ти дам възмож-ност за още един въпрос, а по-късно ще стигна и до теб. Съгласен ли си? Това все пак е важен въпрос. Добре.
[Филипяни 2 гл.]
Мисля, че всички сме от значение.
[Във връзка с коментар, който направи [Елън Уайт], по отношение на това, че Той оставил Своята божественост, само въпрос, който имам: Филипяни 2 гл., от 5 ст. нататък:
„Имайте в себе си същия дух [англ.: същия ум], който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците...“]
Филипяни 2:5-7, да.
[Да. „...и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст“ (8 ст.) и т.н.
Тогава, когато отворите на Евреи 2 гл. и там 9 ст., там се казва:
„Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.“
Въпросът ми е следният: Вярвам, че Исус беше Божият Син преди да бъде роден и вярвам, че Исус стана Божият Син като беше роден от Бога, а не сътворен. Но имаше ли време, когато беше на земята, в което Той не знаеше определени неща или не притежаваше определени сили, които може би е имал преди да стане Човек? Защото Той смири Себе Си, стана Човек.
Той нямаше да може да умре без да стане Човек, иначе вероятно щеше да стане ангел, а ангел можеше да умре.]
Знаеш ли, аз действително вярвам, че Исус... Ако се върнем на Филипяни 2 гл. и там 7 ст., там се казва, че Той „се смири“. Ако погледнете на гръцки (в някои преводи предават това), там се казва „Той изпразни Себе Си“. „Той изпразни Себе Си.“ Имаме тук някои чаши и аз имам една такава чаша тук и ще извърша малка демонстрация. Ето една чаша. Мислите ли, че в нея има вода? Ако не вярвате, мога да я метна по вас, но няма да го направя сега. Но току-що аз изпразних чашата. Сега в нея няма нищо – каквото имаше вече го няма. Може би има една капка, но аз съм изпразнил чашата, нали? И така, мога ли да изпразня тази чаша сега? Мога ли да го направя сега?
[Не.]
Защо? В нея няма нищо, което да изпразня. Но за да се изпразни нещо, в него трябва да има нещо, което се отстранява или отнема. И така, ако Христос е изпразнил Себе Си (а конкретният контекст е въплъщението) и се е смирил, за да умре с кръстна смърт, трябва да е имало нещо, от което да е изпразнил Себе Си. И ще ви предложа мнението, че Той е изпразнил Себе Си от тези божествени качества, които обикновено, обикновено свързваме (правилно или погрешно) с божествеността, и тези четири качества бяха Неговото всемогъщество, Неговото всезнание, Неговото всеприсъствие и Неговото безсмъртие. И Той наистина остави всички тях настрана, за да може да понесе смъртната кръст за нас.
Приятно пиене на вода!
И мисля, че това наистина се поучава от Филипяни. Ясно е, нали?
Какво щяхме да разглеждаме след това? Може ли някой да ми припомни? Трябваше да спра тук и сега се връщам отново в дъното. Да.
[Исках само да прочета Йоан 5:23:
„...за да почитат всички Сина, както почитат Отец. Който не почита Сина, не почита Отец, Който Го е пратил.“]
Това е хубаво вмъкване. Там има два момента: По-рано Кен спомена, че Отец ни е заповядал да се покланяме на Сина. Току-що той спомена стиха от Йоан 5:23, където се казва, че ако не почитаме Сина ние не почитаме Бога, защото именно Отец ни е казал да правим това. Така че наистина е много важно да правим това. А сега Дейвис...
[Елън Уайт, в „Инструктор на младежта“, не знам точно на коя страница, заявява, че единствено Отец и Синът трябва да бъдат въздигани.]
Да, има такова изявление.
[Забелязвате, че се казва „единствено“. Следователно няма друга личност освен тези двете.]
Има изявление в „Инструктор на младежта“ и то беше отпечатано повторно, мисля, в книгата „Божии дъщери“, където се казва, че единствено Отец и Синът трябва да бъдат въздигани. Не разполагам с конкретната препратка в момента. Тя се намира в книгата „Основата на нашата вяра“, като мисля, че някой е взел на заем моя екземпляр, или го е взел, но няма проблем. Ето го. И това е добро вмъкване.
И така, можем ли просто да завършим набързо с тези въпроси. Има още няколко въпроса, а трябва да поговорим за Светия Дух. Ти си следваща, а след това ще се върна тук.
[Малко объркана съм...]
Съжалявам.
[Онова, за което съм объркана, е че искам да попитам: Дали казваме, че Исус е божествен, но не е Бог?]
Не. Това, което казвам е, че... нека само направя преглед за това, защото не вярвам, че си била тук по-рано, сутринта.
[Не, не бях.]
Добре. Така че това ти връзва ръцете. Затова нека само направя преглед на нещо, защото първоначално попитах кой не е присъствал по-рано, а ти дойде след като казах това, така че трябва да направя преглед, само малко. Тази сутрин разглеждахме един от най-основните принципи в Библията. Моля всички останали да ни потърпят, защото... и искам да прочета един текст тъй като сега се намираме във Филипяни – Филипяни 3:1:
„Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е“
назидателно... извинете ме.
„...за мене не е тежко, а за вас то е назидателно.“
Така че ако чувате това за втори път, ако го чувате за трети или четвърти път, то е назидателно. Съгласни ли сте? Хубаво е. Онова, което разглеждахме по-рано тази сутрин, беше... и само ще ти дам набързо някои препратки – те ще бъдат на видеокасетата, ако поискаш да си набавиш екземпляр от видеокасетата или каквото и да е нещо. Веднъж Исус беше попитан:
„Коя заповед е първа от всички?“ (в Марк 12 гл., от 28 ст. нататък).
И Той каза:
„Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ; и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“
Това е първата от всички заповеди и тя започва с т.нар. Ш’ма Израел – че Бог е един, че има един Бог – не много богове, а един истинен Бог.
Как обаче да дефинираме този един истинен Бог?
В Йоан 17:3 Исус се молеше и каза:
„А това е вечен живот, да познаят Теб [това се отнася за Отец], единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Но все пак преди малко прочетохме Евреи 1:8, където се казваше, че Отец казал на Сина:
„Твоят престол, Боже, е до вечни векове...“
Прочетохме 1 Коринтяни 8:6, където Павел каза:
„...за нас има само един Бог, Отец...“
Отново, това наистина изглежда малко объркващо.
Прочетохме 1 Тимотей 2:5, например, където Библията казва, че
„има само един Бог и един Посредник между Бога и хората - Човекът Христос Иисус“,
което, отново, видимо посочва, че съществуват две отделни лица (или поне две отделни лица) – Бог и Неговият Син, Исус Христос.
Прочетохме Йоан 3:16, където Библията казва, че
„Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син“.
И така, защо вярвам... ако мога набързо направя обобщение на много от онова, което направихме, за теб, сестро, то е че имаме картина, която представя Библията, на едно отделно Лице, което наричаме Бог, Което беше Владетелят (или Върховното Същество) на вселената; и в Даниил 7 гл. Той е наречен „Старият по дни“ (което, между другите, е едно от названията, които никога не се приписват на Христос). Това Върховно Същество има Единороден Син; наричаме Го Исус Христос.
По-рано споменах, че аз имах син, който се казваше Ханс. Ханс не беше куче, не беше котка, не беше патица или прилеп, или птица, или каквото и да е друго – той беше човешко същество.
И ти каза:
„Разбира се, че е бил човешко същество, има смисъл в това, дори не разбирам защо го споменаваш.“
Поради принципа, който се намира в Битие 5 гл. и там 2 ст. (вярвам, че е в Битие 5:2). Не, извинете ме, не се намира в Битие 5:2. В Битие 5:3 е:
„Адам живя сто и тридесет години и роди син по свое подобие, по своя образ и го нарече Сит.“
Единственият вид син, който беше роден от Адам, беше по собствения му образ – човешко същество. Защото по самото естество на гените си и на това, което сме, ние произвеждаме човешки същества. Една патица според самите си гени произвежда патица. Едно куче произвежда куче. Наистина не можете да получите нещо друго. Можете да получите амалгамация на нещо, можете да получите нещо, което е недоразвито или болно, защото не всичко се е образувало правилно, но наистина не можете да образувате нов вид сам по себе си. С други думи, не вярваме в еволюцията, нали?
Ако Бог Отец е родил Сина във вековете на миналото на вечността, тогава този Син нямаше да бъде по естество ангел, нямаше да бъде по естество и човек. Естеството щеше да бъде единствено божествено, защото Бог е божествен. И ви предлагам мнението, че ако погледнете различните начини, по които този израз, „Бог“, е употребяван в Библията, откриваме, че е употребяван главно по три начина.
Първият е с цел обозначаване на фалшиви богове или фалшиви представи за Бога. Нарича ги „бог“, но знаем, че те не съществуват в действителност. Те не са същество, не са сила или енергия, а в действителност са изцяло в ума ни. Сатана е наречен „богът на този свят“, но той не е „бог“ в смисъла на това, че притежава всемогъщество или в същността си е любов, какъвто е Бог в 1 Йоаново 4:8 и 1 Йоаново 4:16. Знаем, че терминът „Бог“ е употребяван, за да представя Отец, или Върховното Същество, „единствен Властител“, както се казва в 1 Тимотей 1:15, вярвам.
Терминът „Бог“ е употребяван също и за обозначаване на някого, който притежава това божествено естество. Погледнахме три места в Библията – в Деяния 17 гл., Римляни 1 гл. и... Кой беше другият стих, в който е употребена думата „Божество“? Дали беше в Галатяни? Оставил съм бележките си. На тези места е употребена думата „Божество“ и тя винаги се отнася просто за божественото естество. Тя никога не се отнася за съвет или комитет, поне ако разглеждате контекста. Тя никога не се отнася за това, изобщо никога не притежава тази дефиниция на гръцки.
И така, онова, което вярваме, че е библейската картина тук, сестро, е че имаме това Върховно Същество, което наричаме Отец. В Библията Той е наречен „Бог“. Той е наречен
„Бог... на нашия Господ [и Спасител] Исус Христос“ (1 Петрово 1:3).
И Той има Син, Който е божествен; и мога да нарека Неговия Син „Бог“ в смисъла на това, че Той е божествен, напълно божествен, напълно достоен за поклонение. Колосяни е другата препратка – Колосяни 2:9:
„...в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството...“
Видях те и ще те изслушам след секунда, братко.
И така, Той е достоен за поклонението ни, но не е Отец, не е Върховното Същество във вселената. Не искаме да бъркаме това. Той не е същата личност, Богът.
Това, което имаме тук, са три модела, сестро. Нека направя бърз преглед на това. Това е един вид графичен модел на начина в ума си тринитаристите разбират Бога. За тях Бог е едно същество и Той има три лица – лицето Отец, лицето Син и лицето Свети Дух. Но има едно същество – не две същества, а едно същество. Искам да изясня това – те, тринитаристите, вярват в едно същество, и в това, че всички тези три същества са съравни и съвечни, защото всички те са част от същото Божествено Същество, Което е съществувало от вечността. И ако можехте да отстраните от това Отец, то щеше да престане да бъде Бог, защото трябва да имате всичките трима, за да направите Бог. Това е ортодоксалното, класическо разбиране за Триединството. Това е официалното учение на Църквата на адвентистите от седмия ден. То е официалното учение на Църквата на адвентистите от седмия ден. С други думи, ако ти вярваш... или ако аз вярвам или който и друг вярва в това, то е официалното учение на църквата.
Съществува още един модел...
Извини ме, братко, можеш ли да съобщиш някое доказателство, че това не е официалното становище на църквата, което да проверим? Може ли само да ми дадеш доказателство?
[Да, господине. Когато аз станах адвентист от седмия ден, на мен никога, никога не ми беше даван цитат в Библията, в който да се казваше, че Бог е този [модел], че Той е върховен. Това не ми беше цитирано никъде в Библията. Но вместо това ми беше казано, че „Божеството“ е титла. Ясно е, нали? В този сложносъставен Бог, в това Божество има три личности, които стават цялото небесно трио. Имаме Отец, Който заема най-високото положение в Божеството, имаме след това Исус Христос и тогава Светия Дух. Всичките трима са отделни същества, а не едно същество.]
Добре, но не попитах, братко... Може би това е казано на теб, но онова, на което исках да наблегна, беше... направих изявление, че това е официалното учение на Църквата на адвентистите от седмия ден и вие, които поклащате глава, сте забелязали това. Аз просто те попитах дали разполагаш с отговор на това. Ти ни даде нещо друго. Ако искаш да започнем разискване, трябва да изчакаме докато свърши срещата, за да започнем свое собствено разискване, но същността е, че това е... и мога да ви докажа, че това е официалното учение на църквата, независимо дали това е нещото, което някой ви е казал някога, и дали ви е прочел стих или не, това... и използвам термина „официално“. Обърнете внимание, използвам термина „официално“. Това е официалното становище и мога да докажа това. И така...
Братко, вече закъсняхме и точно сега наистина не мога да отделя повече време. Ако искаш да се срещнем... Ако искаш да имаш самостоятелна среща, хубаво. Всички вие можете да дойдете, нямам проблем с това, но тази сестра заслужава шанса да чуе това и трябва да й го дам.
Това е модел на Бога, който се нарича „тритеизъм“. Възможно е хората да не искат да приемат това име, аз също не съм много по названията, но моделът е наречен „тритеизъм“, защото означава „трима богове“, или три същества. И в този модел съществува вярване, че има същество, наречено Бог Отец, съществува вярване, че има същество, наречено Бог Син, и вярване, че има същество, наречено Бог Свети Дух. И в този модел (или тази представа) за Бога имате всъщност три отделни Бога. И ако по някакъв начин отмахнете Отец, ако Той можеше да бъде отмахнат, Синът все още щеше да бъде Бог, изцяло Бог сам по Себе Си – Той е Бог и няма нужда от Отец, за да бъде Бог. Светият Дух няма нужда от Отец, за да бъде Бог. Тук е необходимо да съществуват всичките, за да бъде цялото нещо Бог. И така, това вероятно е моделът, който имат всъщност много адвентисти от седмия ден. Това не е официалното учение на църквата, но в действителност е моделът, в който откривам, че вярват повечето от миряните, от обикновените хора в църквата. И искам да ви кажа защо могат да правят това: Защото има изявление в писанията на Елън Уайт относно Христос, и тя казва, че Той е отделно Същество, обособено от Отец. Отделно, обособено същество. И ако Той е отделно, обособено Същество, тогава този модел не може да бъде верен. Така че онова, което се случва, е че вземаме вярно изявление и тогава прибавяме към него нещо от собственото си разбиране и казваме:
„Ако Синът е отделно, обособено същество, [то съществуват] Отец и Синът... И съществува и Светият Дух...“
Ако имаме друга възможност, сестро, ще го изследваме, в случай, че желаеш, но ако той (или то) е част от това Божество или Бог, или каквото и да е, тогава той също трябва да бъде отделно, обособено същество. Така че онова, което имаме сега, е тритеизъм. Но знаете ли какво, Библията казва, че Бог е един и Библията осъжда многобожието отново и отново. Затова не искаме да кажем, че има трима Богове. Затова онова, което правим, е че казваме:
„Не, аз не вярвам в Триединството. Аз вярвам в тритеизма. Аз вярвам в Божеството.“
Това е терминът, който употребяваме. Употребяваме термина „Божество“. Но в библейски план това не е най-добрата лексика, която да употребяваме. И аз нямам проблем с това да я употребяваме, при условие, че я дефинираме по правилния начин, по който я употребяват Боговдъхновените писания. Елън Уайт употребява този термин, „Божество“, част от употребите на думата са в Библията. Не мога да споря с някого, който употребява библейския термин, но е необходимо да се уверим, че поучаваме съгласно онова, което поучава Библията, и вярвам, че тя действително правеше това. Вярвам, че тя действително правеше това. И така, онова, което казваме тук, сестро, е че... аз не вярвам, че този модел за Бога е правилен.
Този модел за Бога, между другото, се нарича „модализъм“. В него се казва, че има едно същество, което в Стария завет било Бог Отец, станало Сина в Новия завет и сега е Светият Дух. Така че това Същество поема метод на действие или изпълнява роля, за да направи това.
И така, нещо не е наред при всичките три модела. И има нещо общо между тях, във връзка с това. И е интересно, че нещото, което е общо между всички тези модели, е същото, което е общо между всички тях и юдаизма, Исляма, хиндуизма, будизма, Свидетелите на Йехова, а в действителност и всяка фалшива религия, и това е, че всички те отричат, че Исус Христос е буквалният Божий Син. Никоя от тях не може да осигури възможност Христос да бъде буквалният Божий Син. И, знаете ли, ако това действително е истина (прочетохме от „Копнежът на вековете“, стр. 412 и „Копнежът на вековете“, стр. 413, прочетохме и изявлението на Петър в Матей 16:16), ако това наистина е основата, на която е съградена църквата, и при все това ние наричаме тези други групи „Вавилон“ и основата на съществуването им в действителност е базирана на отричане на Христос, и тогава аз се опитам да заема същото това становище и отрека Христос като просто употребя различен термин или нарека това както си поискам, съжалявам, това е слаба теология, слабо изследване, слаба библейска херменевтика. А можем да се справим по-добре. Наистина можем да се справим по-добре.
Сестро, имаш още един въпрос; искам да ти дам възможност да се изкажеш, само на теб, за няколко минути.
[Съжалявам и се извинявам за тези ангажирания, но... Просто възможно ли е, понеже дяволът е толкова хитър в улавянето ни... Няма значение как ще ни улови, при условие, че ни улови. А сега, възможно ли е да стигнем до момент, в който да сме дали на Христос, на Исус Христос, божественост, но да Го отричаме като Бог?]
Надявам се, че не. Надявам се, че не, сестро. Аз не искам да правя това. Знаеш ли, дяволът е много потаен. По-рано днес разисквахме върху това, че във 2 Петрово 1:16 (вярвам, че е там), където Петър казва „ние не следвахме хитро измислени басни“, и прочетохме изявление на Елън Уайт, в което тя говореше за софистиките на Сатана, и (което е интересно) тази английска дума, „софистика“, и гръцката дума, преведена като „хитро измислени“, може да се проследи до гръцка дума „София“, която означава „мъдрост“. С други думи, това не са просто небрежни неща. Това е нещо, което е много добре пресметнато, много добре премислено. Нека само ви дам пример, един много конкретен пример за това как действа Сатана.
Откъде дойде алкохолът? Откъде дойде алкохолът?
[Ферментиране.]
Зърно, пшеница, плодове. Но кой донесе идеята? Не просто демони, а самият дявол. В книгата „Въздържание“, на стр. 12 (можете да прочетете на стр. 12 от книгата „Въздържание“), Елън Уайт казва, че Сатана свикал съвета на ангелите си, за да се опита да намери начин, който да принизи най-много човека. Казваше се, че един демон предложил едно, един демон предложил друго и накрая Сатана казал:
„Почакайте малко, имам план.“
Той казал:
„Можем да вземем плодовете и зърнените храни на земята, неща, които са добри, и така да ги покварим, че да изменим мисловната способност на човешкия ум.“
И той лично изобретил алкохола. Те провеждаха съвещание, провеж-даха заседание, ако обичате, в опит да намерят най-лошия начин, по който да унищожат човека, поне в метода му на действие. Но дори за минута не помисляйте, че Сатана не е студент по теология. Той е наизустил Библията отзад-напред и отпред-назад и по средата. И той ще изкривява и изопачава стиховете...
Нека ви задам въпрос: Кога тринитарната доктрина стана за първи път истинско учение в т.нар. християнство? В дните на апостолите ли? Не и преди четвърти век доктрината за Триединството стана учение на християнството. С други думи, църквата трябваше да чака почти триста години след времето на последния апостол и след времето на Христос, преди да формулира тази доктрина. Ако от нас се очаква да имаме апостолска вяра, как е възможно да бъде това, ако поучаваме неща, в които даже апостолите не вярваха и за които си нямаха и понятие?
Изкажи се.
[Само искам да науча книгата на Елън Уайт, за която говореше по-рано.]
„Въздържание“, стр. 12.
[„Въздържание“, стр. 12. Добре, благодаря.]
[Извинявам се, братко... Павел каза, че харесал хората в Берия...]
Да, Деяния 17:11.
[...повече от солунците, защото те се прибираха у дома и изучаваха.]
Така е. Очаквах това от теб.
[Понякога някак си човек се претоварва малко от различни неща. Очевидно съм пропуснал всичко от тази сутрин, затова...]
Това затруднява положението.
[Прости ми за това. Аз наистина мисля понякога, че... разбирам, че Божеството може би се основава на... не на погрешна информация, а на контекстуален проблем. Причината да казвам това е, че когато друг път Исус споменаваше Отец, говореше за Отец и Го споменаваше в думите Си в качеството на Човек, и понякога говореше за Себе Си отпреди...
В молитвата Му в Йоан 17 гл. (мисля, че е в 21 ст.) това можеше да затрудни още повече достигането на това, защото тук сега Той говори за нас, като част от това. И предполагам, че големият въпрос, който бих имал аз, е следният: имаше ли време... Надявам се, че ще отговориш по един прост начин, но: имаше ли време, когато съществуваше само Отец?]
Да.
[Преди да заговориш за това, в...]
Защото ти каза „по прост начин“, аз казах „да“.
[О, наистина. В това вярваш ти, нали?]
[Така е.]
[В Битие, Битие 3 гл., Библията казва, че дяволът бил по-хитър от всичко останало и тогава в 1 Коринтяни се казва по отношение на вярващите в Коринт, на коринтската църква, че те не били подмамени от хитростта на дявола. И когато погледнахме действието му, там се говори за обаянието му, за хитростта му, за това, че е толкова изкусен, за силата му да измамва.]
Да, господине.
[И всичко, което можехте да видите тук... Казвам си: „Уау, това е страховито!“ Това е малко каменлива почва, лично за мен. Не знам дали хитростта на дявола, която е имала с 6 000 години повече опит откакто когато се срещна за първи път с нашата майка, с нашата първа майка, възможно ли е именно това да е въпросът, с който имаме работа тук, за разлика от това дали Бог е един, двама, трима, дали Той е една голяма окръжност, дали е син на цвят...]
Нека просто ти кажа нещо, което Елън Уайт казва за това. С това ще бъдат разрешени много въпроси. Елън Уайт говори за силата на Сатана да измамва, а тя пише през 19 в. - преди повече от сто години. И по онова време тя каза:
„Днес силата на Сатана да измамва е десетократна спрямо силата му по време на апостолите.“
Тя казва, че той е ученик и е изучавал, и се е научил как да мами – даже десет пъти повече. Тя написа това преди да има телевизия, видеа, DVD дискове, рокендрол музика и множество други демонични неща. Така че кой знае каква е силата му днес, ако можехте да го измерите и поставите в диаграма. Няма съмнение, че Сатана притежава различна лъжа за всеки един човек. Без значение кои сте вие или в каква среда се намирате, или какви неща ви харесват, които ви стимулират или каквото и да е, той разполага с нещо, което ще ви се хареса, от което ако не внимавате, ако не сте водени от Светия Дух, ако не сте берянин, ще бъдете измамени. Когато за първи път започнах да научавам тези неща преди много години, аз не разполагах с някого, който да може да отговори много добре на въпросите ми, в действителност. А имах въпроси по отношение на вечното естество на Христос, за божественото естество на Христос, на които хората, които ми представяха някои от тези неща, всъщност признаваха, че нямат отговор. Те просто казваха:
„Ами, трябва да погледнем и останалите неща.“
И честно казано това не беше достатъчно добро за мен, защото то просто беше като четене на изявленията в Библията за вечния ад. Трябваше да приема тези изявления, но беше по-добре да намеря още нещо, което пасва и ги събира в едно цяло. И вярвам, че докато четях Библията, докато четях и изявленията на Елън Уайт, ако ми беше дадено достатъчно време, при условие, че бях наистина честен (защото Исус каза, че ако някой върши Неговата воля ще познае учението дали е от Бога или не), аз наистина вярвам, че ако бях честен по сърце и ми беше дадено време, щях да приема истината по въпроса, независимо каква беше истината. Защото аз не бях тук с цел да докажа, че тази доктрина е правилна, не бях тук в опит да докажа, че онова, в което вярвах, е правилно. Бях тук в опит да открия каква е истината, защото обичах истината и желаех истината. Затова ми отне около две години, почти три години в някои отношения, за да мога да ви кажа нещата, които ви казвам днес, защото именно това ми беше нужно в собственото ми лично изучаване и изследване, преди да разполагах с диск на Елън Г. Уайт, който да може да ме превежда мигновено през всички писания, знаете, и библейска програма, която можеше просто да търси всеки библейски текст просто ей така, бързо, по каквато и да е тема. И ми отне известно време да намеря разнородни изявления и да прочета нещата, но мога да ви кажа, че има конкретно време, когато четях и изучавах някои определени неща, в което изведнъж преживях онзи миг на еуфория. Не мога да ви дам думата, която искам, но имах онази опитност, в която изведнъж всичко „щракна“. И щом това се случи аз възприех и приех като свое виждане, защото аз искам да знам истината и когато най-сетне видях как всичко това пасваше в едно цяло, тогава започнах да я преподавам – но не преди това, виждате. Защото исках да знам и не исках да бъда измамен, не исках да мамя и други хора. И това е важно, но въпросът се състои в това, че съществува истина по въпроса. Нека всички признаем, че съществува истина по този въпрос. Независимо дали мислите, че я преподавам аз или я преподава някой друг, истина съществува и това означава, че всичко останало е невярно.
RSS Feed
