“Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди. И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас во веки - Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас” (Йоан 14:15-18).
ПОСЛЕДНИЯТ ПРОТЕСТ – ЧАСТ 4:
“УТЕШИТЕЛЯТ”
Вярвам, че обещанието за Духа е от голяма важност. Виждаме това в обещанието, при което ни се казва:
“Да бъде във вас същото мъдруване [англ.: ум] което беше и в Христа Исуса” (Филипяни 2:5).
ПОСЛЕДНИЯТ ПРОТЕСТ – ЧАСТ 4:
“УТЕШИТЕЛЯТ”
Вярвам, че обещанието за Духа е от голяма важност. Виждаме това в обещанието, при което ни се казва:
“Да бъде във вас същото мъдруване [англ.: ум] което беше и в Христа Исуса” (Филипяни 2:5).
Ето за какво се отнася даването на Светия Дух. Това е да имаме Христовия ум в себе си, в сърцето си, така че Неговият характер да бъде наш характер, Неговите мисли да бъдат наши мисли и така че ние да можем да живеем Неговия живот. Обещанието за Духа, което Исус отправи към учениците Си беше разположено високо сред приоритетите Му. Вярвам, че обещанието за Духа е един от най-големите дарове, дадени ни от Бог. То е най-голямото обещание. Много важно е за нас, че Христос обеща Светия Дух.
Това е част от опитността, която е нужно да имаме в живота си, за да можем да победим греха. Това всъщност е главният въпрос.
Най-важното нещо, което искаше да им остави Той, беше това обещание за Утешителя, обещанието за Духа, за Духа на истината, Който щеше да ги напътства във всяка истина. Той си отиваше от тях. И начинът, по който Той желаеше да им вдъхне увереност и да ги утеши, беше, че Неговото заминаване нямаше да ги остави с липса или с нещо отсъстващо.
Исус каза на учениците в Деяния 1 гл., преди да си тръгне, да изчакат в Ерусалим докато получат обещанието, което обещание те щяха да получат от Отец.
Виждате ли, предстоеше Исус да напусне учениците. Предстоеше Той да си тръгне. И учениците се бояха:
“Какво ще правим? Нашият Господ си тръгва. Нашият Учител си тръгва. Равинът си тръгва. Ще бъдем оставени сами.”
И Исус каза:
“Не се безпокойте. Предстои да дойде Утешителят. Предстои да дойде Духът. Аз ще ви дам, ще ви изпратя Утешителя.”
Това всъщност ще позволи една по-тясна, по-съкровена връзка между тях и Бога, чрез този Дух, този Утешител. Това е единственото възможно средство, чрез което можем да бъдем свързани с Бога.
Следователно, това беше жизненоважна истина, която тежеше върху ума и сърцето на Христос, за да разкрие и сподели с учениците Си.
Ако изследвате Писанието, много ясно ще видите, че Духът не е нещо друго освен животът, духът на Исус Христос. Това е самият Исус.
“И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света” (Матей 28:20).
Следователно, когато Той се канеше да напусне учениците Си, те нямаше да бъдат оставени сираци. Той щеше да се върне при тях. Той щеше да изпрати Своя Дух, собствения Си живот и да пребъдва в тях, това е собственото Му присъствие.
Така че тази представа за това, че Христос обещаваше Утешителя доказва, че Утешителят още не беше дошъл. Защо Христос би обещал нещо, което винаги е било с нас? Защо би казал Той в Йоан 14 гл.,
“ще поискам от Отца и Той ще ви изпрати друг Утешител”?
Почакайте малко. Ако Утешителят винаги е бил с нас, защо Той би се молил на Отец Той да (в бъдеще време) изпрати Утешителя? Всъщност ако погледнете Йоан 14, 15, 16 и 17 гл., осъзнавате, че почти във всеки случай, когато се споменава Утешителят, това все още е в бъдеще време.
Има красив пасаж в Писанието, в който Исус говори за това обещание за Духа и каква мярка, в каква мярка Той ще даде Духа.
В Йоан 7:37, 38 четем нещо много интересно. Там се казва:
“А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана, издигна глас и каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието.”
Забележете какъв е коментарът на Йоан върху това. Той казва:
“А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат; защото Светият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил” (Йоан 7:39).
“...реки от жива вода ще потекат от утробата му.”
Това ни дава представа за преизобилието при изливането на Духа. Това няма да бъде като поток или като малък ручей. Ще бъдат реки – не просто една река, а реки от жива вода. Ако сравните представата за водата в Йоан 7 гл., когато Исус казва…
“А това каза за Духа...”
като се говори за реките от жива вода. Живата вода е символ на Светия Дух.
Виждаме това в Откровение 22 гл. Там се казва:
“След това ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнеца...”
Следователно, имате бистра река, извираща от Отец и Сина. И това е символично, тъй като водата, тази река, символизира Светия Дух.
Във 2 ст. се говори за дърво, което е от двете страни на реката. И сравнявате това с много случаи в Библията (мисля, че в Даниил 4 гл. Навуходоносор е обрисуван символично като дърво, в Матей 3 гл. Йоан Кръстител казва, че брадвата е положена при корена на дърветата, като говори за хора, в Псалм 1 гл. (най-ясното доказателство) се казва, че праведните са като дървета, насадени край реката). Така че дървото, дървото на живота, според мен в действителност представлява вярващия, чието сърце е съсредоточено върху Отец и Сина, и той получава животворящия Дух, животворящата сила, и това се влива в тях и се стича през тях. И тези реки от жива вода ще бъдат излети върху човека в толкова голяма мярка, че това ще се стече и към други. За какво говореше Исус?
Йоан ни казва за какво:
“А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат; защото Светият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил” (Йоан 7:39).
Исус говореше за нещо, което щеше да дойде – нещо, което още го нямаше – това по-голямо изливане на Духа. Йоан казва, че то не беше дошло още, защото Исус още не беше прославен.
Виждате ли, има свойствена, съкровена връзка между Духа и Христос. Трябваше да се случи нещо със самия Христос, лично. Той трябваше да бъде прославен преди да може да бъде дадено това по-голямо изливане на Духа. Исус говори за Духа и Йоан казва, че Исус говореше за Светия Дух, Който “още не бе даден”. Защо? Защото Исус още не беше прославен. Има съществена връзка между даването на Духа и прославянето на Исус Христос.
Много пъти четем за това, че в Стария завет Христовият Дух бил в древните пророци. Нали така?
“Божият Дух се носеше над водата” (Битие 1:1).
И все пак Йоан казва, че Духът “още не беше”.
Защо? Понеже Духът не е нещо друго освен Неговия живот. В Йоан 6:63 Исус казва:
“Думите, които ви говоря, са дух и живот.”
Това е част от опитността, която е нужно да имаме в живота си, за да можем да победим греха. Това всъщност е главният въпрос.
Най-важното нещо, което искаше да им остави Той, беше това обещание за Утешителя, обещанието за Духа, за Духа на истината, Който щеше да ги напътства във всяка истина. Той си отиваше от тях. И начинът, по който Той желаеше да им вдъхне увереност и да ги утеши, беше, че Неговото заминаване нямаше да ги остави с липса или с нещо отсъстващо.
Исус каза на учениците в Деяния 1 гл., преди да си тръгне, да изчакат в Ерусалим докато получат обещанието, което обещание те щяха да получат от Отец.
Виждате ли, предстоеше Исус да напусне учениците. Предстоеше Той да си тръгне. И учениците се бояха:
“Какво ще правим? Нашият Господ си тръгва. Нашият Учител си тръгва. Равинът си тръгва. Ще бъдем оставени сами.”
И Исус каза:
“Не се безпокойте. Предстои да дойде Утешителят. Предстои да дойде Духът. Аз ще ви дам, ще ви изпратя Утешителя.”
Това всъщност ще позволи една по-тясна, по-съкровена връзка между тях и Бога, чрез този Дух, този Утешител. Това е единственото възможно средство, чрез което можем да бъдем свързани с Бога.
Следователно, това беше жизненоважна истина, която тежеше върху ума и сърцето на Христос, за да разкрие и сподели с учениците Си.
Ако изследвате Писанието, много ясно ще видите, че Духът не е нещо друго освен животът, духът на Исус Христос. Това е самият Исус.
“И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света” (Матей 28:20).
Следователно, когато Той се канеше да напусне учениците Си, те нямаше да бъдат оставени сираци. Той щеше да се върне при тях. Той щеше да изпрати Своя Дух, собствения Си живот и да пребъдва в тях, това е собственото Му присъствие.
Така че тази представа за това, че Христос обещаваше Утешителя доказва, че Утешителят още не беше дошъл. Защо Христос би обещал нещо, което винаги е било с нас? Защо би казал Той в Йоан 14 гл.,
“ще поискам от Отца и Той ще ви изпрати друг Утешител”?
Почакайте малко. Ако Утешителят винаги е бил с нас, защо Той би се молил на Отец Той да (в бъдеще време) изпрати Утешителя? Всъщност ако погледнете Йоан 14, 15, 16 и 17 гл., осъзнавате, че почти във всеки случай, когато се споменава Утешителят, това все още е в бъдеще време.
Има красив пасаж в Писанието, в който Исус говори за това обещание за Духа и каква мярка, в каква мярка Той ще даде Духа.
В Йоан 7:37, 38 четем нещо много интересно. Там се казва:
“А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана, издигна глас и каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието.”
Забележете какъв е коментарът на Йоан върху това. Той казва:
“А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат; защото Светият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил” (Йоан 7:39).
“...реки от жива вода ще потекат от утробата му.”
Това ни дава представа за преизобилието при изливането на Духа. Това няма да бъде като поток или като малък ручей. Ще бъдат реки – не просто една река, а реки от жива вода. Ако сравните представата за водата в Йоан 7 гл., когато Исус казва…
“А това каза за Духа...”
като се говори за реките от жива вода. Живата вода е символ на Светия Дух.
Виждаме това в Откровение 22 гл. Там се казва:
“След това ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнеца...”
Следователно, имате бистра река, извираща от Отец и Сина. И това е символично, тъй като водата, тази река, символизира Светия Дух.
Във 2 ст. се говори за дърво, което е от двете страни на реката. И сравнявате това с много случаи в Библията (мисля, че в Даниил 4 гл. Навуходоносор е обрисуван символично като дърво, в Матей 3 гл. Йоан Кръстител казва, че брадвата е положена при корена на дърветата, като говори за хора, в Псалм 1 гл. (най-ясното доказателство) се казва, че праведните са като дървета, насадени край реката). Така че дървото, дървото на живота, според мен в действителност представлява вярващия, чието сърце е съсредоточено върху Отец и Сина, и той получава животворящия Дух, животворящата сила, и това се влива в тях и се стича през тях. И тези реки от жива вода ще бъдат излети върху човека в толкова голяма мярка, че това ще се стече и към други. За какво говореше Исус?
Йоан ни казва за какво:
“А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат; защото Светият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил” (Йоан 7:39).
Исус говореше за нещо, което щеше да дойде – нещо, което още го нямаше – това по-голямо изливане на Духа. Йоан казва, че то не беше дошло още, защото Исус още не беше прославен.
Виждате ли, има свойствена, съкровена връзка между Духа и Христос. Трябваше да се случи нещо със самия Христос, лично. Той трябваше да бъде прославен преди да може да бъде дадено това по-голямо изливане на Духа. Исус говори за Духа и Йоан казва, че Исус говореше за Светия Дух, Който “още не бе даден”. Защо? Защото Исус още не беше прославен. Има съществена връзка между даването на Духа и прославянето на Исус Христос.
Много пъти четем за това, че в Стария завет Христовият Дух бил в древните пророци. Нали така?
“Божият Дух се носеше над водата” (Битие 1:1).
И все пак Йоан казва, че Духът “още не беше”.
Защо? Понеже Духът не е нещо друго освен Неговия живот. В Йоан 6:63 Исус казва:
“Думите, които ви говоря, са дух и живот.”
Духът е животът на Сина. Трябваше Синът да отиде в небето, след като завърши успешно мисията Си да спаси света, да бъде прославен и тогава да даде възможност за изливане на Духа, за изливане на Неговия живот, по начин, който не беше виждан никога преди. Знаем, че Христос щеше да бъде Този, Който щеше да живее един съвършен живот, за да може да отдаде кръвта, която беше средството за заплащане на цената за греха на Адам.
Същото се отнася и за всеки друг човек, независимо дали става дума за Авраам, Сит, Исак или Исмаил. Всички, които живяха на тази земя, се нуждаеха от прощение. И по същия начин те се нуждаеха също и от способностите за побеждаване. Защото кръвта беше само за прощението. Така че този непорочен Агнец, Който не направи никакви греховни избори в живота Си (в живота на Христос) също беше необходим за праведност чрез вяра. Но тази праведност, която беше дарът на Неговия живот, животът на Неговия живот, ако щете, беше обещаното нещо в лицето на този непорочен Агнец. Удивителното по отношение на това е, че Христос също обещава дара на побеждаването в нашия живот, който би бил Неговият Дух.
Една наистина удивителна и красива представа за връзката на Христос с Духа виждаме в Йоан 7:37. Исус се изправя в последния ден, големия ден от празника. Това е Шатроразпъване. На този конкретен ден водачите на народа ознаменуваха конкретно събитие, конкретен случай, състоял се в историята им, и това беше когато Мойсей удари скалата при Хорив и бликна вода. И те ознаменуваха това. По-нататък през
същия ден Исус се изправи и каза:
“Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието. А това каза за Духа...” (Йоан 7:37-39).
И така, Исус е Канарата. Виждаме това в 1 Коринтяни 10 гл. Онази канара в пустинята символизираше Христос – Канарата, която беше ударена. И от тази скала щяха да бликнат реки от жива вода. Ето защо Исус се изправи точно на този ден. Защото Той е тази Канара, от която извират реките от жива вода, или Духът, или те идват от Него. - животворящата сила, животворящият Дух на Исус Христос.
Дали това означава, че нямаше Свят Дух, Който да работи в старозаветните времена? Не, разбира се, че имаше. Давид се молеше и казваше:
“Не отнемай Светия Си Дух от мен” (Псалом 51:11).
Но Исус говореше за живота, който Той сега живееше като Човек – с всичките победи, които Той постигна, с всичките изкушения и изпитания, които Сатана хвърли на пътя Му, над които Исус в живота си придоби победа. Сега този живот, обогатен с цялата тази опитност, придобита от Христос, Той щеше да отиде в небето и да бъде прославен, и тогава това щеше да направи възможно този живот да бъде излян върху Неговите ученици в богата мярка. Това представлява Светият Дух – светият живот на Сина.
Някои хора са объркани по отношение на Светия Дух. Кой е Светият Дух? Дали Той е друго лице. Хората твърдят:
“Той е друго лице, друга личност, друго същество, различно от Исус Христос.”
В Галатяни 4:6 се казва:
“И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!”
Следователно, Духът, или Светият Дух, или Утешителят, е Духът на Неговия Син.
“Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!”
Духът на Сина е нещото, за което Исус говореше тук като за реки от жива вода. Този Дух дойде след като Христос беше прославен, в мярка, невиждана никога преди. А именно това очакваха старозаветните пророци, когато пророкуваха за идещата благодат. Именно в това копнееха да погледнат ангелите – благодатта и истината, които Исус донесе на света и които в деня на Петдесятница бяха излети от небето, в богата мярка, на каквато светът не беше ставал свидетел никога преди това. Това беше възможно само поради онова, за което Исус, Божият Син, дойде, което Той постигна и извърши.
Библията казва, че
“Бог в Христос примири света със Себе Си” (2 Коринтяни 5:19).
“Бог не се изкушава”, според Яков (Яков 1:13).
Но в Христос, в Исус Христос, Бог беше изкушен. Исус, Божественият Син на Бога, пое върху Себе Си човешко естество и преживя какво означава да бъде изкушен от греха. Сега за първи път имахте Божествено естество, изкушено от греха и победило греха в плътта.
Този Дух, който още не беше даден, е Духът на Христос, но с допълнена към него опитността, която Христос имаше в човешкото естество, човешкото естество на Христос. Това, този комплект (ако мога да го изразя така), още не беше даден, защото преди това той не съществуваше. Защото Исус никога преди това не беше въплъщаван.
Да отделяме Духа от Христос и да казваме, че това е някой друг, различен от Христос, напълно унищожава и изопачава тази красива, съкровена картина, която Исус обрисува. Духът, който още не беше даден, е животът на Исус Христос, който обхваща Неговата човешка опитност, от която ние се нуждаем толкова отчаяно. Нуждаехме се от живот, който можеше да победи греха, което можеше да победи гроба, който можеше да победи смъртта, като всичко това се намира в човешката опитност на Исус Христос, Божествено-човешкият Спасител на расата. Че този Дух още не беше даден, защото Христос още не беше прославен.
Как е възможно това да говори за лице, различно от Христос, ако това лице вече работеше в Стария завет, както видяхме? Не. Това е компонент, аспект от Христос, който след Неговото възкресение и след Неговото прославяне в небето можеше да бъде излят. Това е Неговият живот, Неговият победоносен живот, който Той водеше тук, на земята.
В Библията има фраза, която всъщност в Новия завет се намира 88 пъти. В 84 от тези 88 случая тя се появява в Матей, Марк, Лука и Йоан. Така че евангелията я споменават най-често. И най-често, буквално това са 95 процента от случаите в Евангелията, тези 84 случая, когато Исус говори за тази фраза, Той винаги я употребява в трето лице за Себе Си. Фразата е “Човешкият Син”. Следователно, Христос всъщност винаги предсказваше този бъдещ Човешки Син, Който щеше да дойде в небесните облаци или Който щеше да бъде разпънат на кръст и възкресен, за Човешкия Син, Който щеше да бъде пред Отец, за Човешкия Син… всички тези неща, които Той споменава по отношение на Себе Си като за Човешкия Син.
Това е опитността, която Той знаеше, че ще завърши, ако продължи да избира Божията воля. И след като Той можа да завърши това, това щеше да бъде опитността, която Той щеше да даде на нас, в лицето на Своя Дух.
Виждате ли, Христос изпрати Своя Дух.
Ето защо Библията казва в Колосяни 1:26, 27, че
“Христос [e] във вас”.
Защо това е необходимо? Защо е важно? Защо беше дадено обещанието? За да можем ние да победим греха.
В Галатяни 2:20 Павел казва:
“Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мен.”
Така че животът, който живеем ние сега, е Христос в нас, надеждата на славата.
Вестта за праведността чрез вяра се основава на разбирането, че самият Христос е Този, Който идва и обитава в нас. Ние получаваме праведния живот на самия Исус Христос.
Всичко това е по същество свързано с разбирането за това кой е Светият Дух. Ако вярвате в доктрината за Триединството, вие трябва да вярвате, че Светият Дух не е Исус Христос. Въпрос на факт е, че точно това казва Атанасиевото верую – Отец не е Синът, Синът не е Духът, Духът не е Отец. Нали така? Следователно, Светият Дух не е Исус Христос. Оттук следва, че имате Исус Христос в небето и друго лице, или друго същество, идващо и обитаващо във вас, което се нарича “Бог Свети Дух”. Вие нямате живота, победоносния живот на Исус Христос. И това противоречи, то противоречи на 100 процента на онова, което разкрива Писанието, Новият завет, за най-красивия аспект на Евангелието – обитаването на Христос вътре в човека, което може да се разбере само когато вие наистина разберете идентичността на Светия Дух – че това е животът, Духът на Исус Христос, че това е самият Исус Христос, в духовна форма.
Четем, че този характер се описва също и като дреха на праведност. И тази дреха беше изтъкана в небесната тъкачница. Така че именно оттам идваше силата, която Христос изявяваше. И тази дреха беше завършена в края на живота Му. Тази дреха беше дрехата, която самият Христос изтъка. И това беше един завършен продукт. Светият Дух е тази дреха на праведността, дадена на нас. Това не може да бъде дрехата на който и да е друг, различен от Христос, Христовата дреха. Затова когато на нас се дава Неговият характер, когато на нас се дава Неговият Дух, ни се дава тази конкретна дреха. Тя не може да бъде дрехата на някой друг. Тя е Христовата дреха. В 1 Коринтяни 8:6 се казва:
“Но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.”
Следователно, Павел казва, че има един Господ и това е Исус Христос. И същият автор, в 1 Коринтяни 2 гл… Извинете ме. ...във 2 Коринтяни 3:17 казва:
“А Господ...”
Той тъкмо беше казал, че има един Господ, Исус Христос, и във 2 Коринтяни 3:17 каза:
“А Господ [Исус Христос] е Духът.”
Следователно, той ви казва, че самият Исус Христос е Духът. И ако свържете това с 1 Коринтяни 15:45, той казва:
“Така е и писано: "Първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам [Исус Христос] стана животворящ дух [или дух, който дава живот].”
И това е Исус Христос. Това е животът на Исус Христос.
Точно това видяхме преди малко – Духът още не беше даден, защото Исус още не беше прославен. При Неговото прославяне Отец изпълни Сина Си със Своята пълнота, със Своя Дух, и Исус можеше да изпълва всичко. Той беше направен животворящ Дух. И Той иска да обитава във вашето сърце и в моето сърце. Това е същността на Евангелието и на праведността чрез вяра.
В Йоан 14:16 Исус казва:
“И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител.”
Много хора казват:
“Ето ви. Друг Утешител – това е лице, различно от Христос.”
Ако погледнете тази беседа, откривате, че в края на този пасаж, в Йоан 16:25, Исус казва на учениците Си:
“Това съм ви говорил с притчи.”
Той изговаряше притча. И тази притча (която аз бих нарекъл “Притчата за Утешителя”), при която Исус говори за Утешителя, се появява само в този библейски пасаж. Следователно, Исус говори на учениците Си (Йоан 14 гл., Йоан 15 гл., Йоан 16 гл.) и в 25 ст. от Йоан 16 гл. се казва:
“Това съм ви говорил с притчи.”
С притчи. Какво представлява притчата? Притча е нагледен урок.
Исус тъкмо свърши да им казва за Утешителя, за лозата и пръчките, Той тъкмо свърши да казва на учениците Си много неща, които те не разбраха. Как научаваме, че те не ги разбраха? Защото те продължиха да задават въпроси. И те не разбираха напълно какво казваше Той. И Той каза:
“Тези неща, които тъкмо свърших да ви казвам, са притчи, са нагледни уроци.”
Исус говореше за Себе Си, като че Той беше някой друг, по начин много подобен на момента, в който Той говореше в Йоан 10 гл. за Добрия пастир, което звучи като че е някой друг. Добрият Пастир, който идва и отива, който има глас, който води овцете си и ги насочва. И Исус използва същата лексика. Казва, че той [Пасторят] прави това. Не казва:
“Аз правя това.”
И тогава ни се казва, че там Той казвал притча. И тогава Той посочва, че Той е Добрият пастир. Това е обяснението на притчата. Забележете сега обяснението, което дава Исус за идентичността на този друг Утешител. Дали Исус говори за лице, различно от Него? Ако просто продължим да четем в Йоан 14 гл., само два стиха след 16 ст. достигаме до 18 ст., където Исус казва:
“Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.”
Това е идентичността на другия Утешител. Това не е лице, различно от Отец или Сина. Това е Христос, идващ под различна форма.
И така, интересното е, че в Йоан 14:16 се казва:
“И Аз ще поискам от Отца и Той ще...”
Обърнете внимание на глаголните времена.
“Аз ще поискам от Отца и Той ще…”
Това е Отец. Той
“ще ви даде друг Утешител”.
Не различен, а друг от същия род. Това всъщност е идеята.
“...за да [бъдеще време] бъде с вас вовеки - Духа на истината…”
“Аз съм пътят и истината, и животът.”
Това е Духът на истината. Той тъкмо беше казал, че Той е истината. Следователно, това е Духът на истината [която би била Христос],
“Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той [Духът на истината] пребъдва с вас...”
Това е в настоящето, а не в бъдещето.
“Той пребъдва с вас и във вас ще бъде [бъдеще време]”.
И така, почакайте малко. Как така Христос е с вас, но ще бъде във вас? Забележете какво казва Той в 18 ст.:
“Няма да ви оставя сираци [или безутешни, или без баща]; ще дойда при вас.”
Следователно, тази представа за Утешителя очевидно в контекста се отнася за Духа на истината, като Христос е истината, и тогава Христос казва:
“Ще дойда при вас. Няма да ви оставя сираци.”
В стихове 15 и 16 Исус казва:
“Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди. И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас во веки.”
Много хора просто ще се застоят върху това и ще разглеждат него, независимо от 18 ст., където Той казва:
“Няма да ви оставя сираци. Ще дойда при вас.”
Исус в основни линии повтаря стихове 15 и 16 още два пъти, още два пъти. В 21 ст. Той казва:
“Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме обича...” “Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди” (15 ст.).
Нали така? И той
“ще бъде възлюбен от Моя Отец и Аз ще го възлюбя, и ще му се явя лично”.
Така че ето ви – имате
“ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди”, “ще изпратя Друг Утешител”,
а ето тук Той казва:
“Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме обича… и Аз… ще му се явя лично.”
В 23 ст. се казва:
“Ако Ме обича някой...”
Това са почти същите, идентични думи.
“Ако Ме обичате”,
“ако Ме обича някой, ще пази учението Ми [ще пази заповедите Ми]; и Отец Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него, и ще направим обиталище у него.”
Така че тук имате… Когато сравните стихове 15 и 16 със стихове 21 и 23, вие всъщност виждате, че Утешителят, или “Той” е самият Него (в 18 ст.), самият Той, изявяващ Себе Си (21 ст.), но тъй като Отец е в Христос и тогава Христос би бил в нас, в 23 ст. имаме както Отец, така и Сина. И когато Христос идва, Той идва при нас с присъствието на Отец. Защото Той казва:
“Отец пребъдва в Мен и Аз пребъдвам в Отец.”
Същото се отнася и за всеки друг човек, независимо дали става дума за Авраам, Сит, Исак или Исмаил. Всички, които живяха на тази земя, се нуждаеха от прощение. И по същия начин те се нуждаеха също и от способностите за побеждаване. Защото кръвта беше само за прощението. Така че този непорочен Агнец, Който не направи никакви греховни избори в живота Си (в живота на Христос) също беше необходим за праведност чрез вяра. Но тази праведност, която беше дарът на Неговия живот, животът на Неговия живот, ако щете, беше обещаното нещо в лицето на този непорочен Агнец. Удивителното по отношение на това е, че Христос също обещава дара на побеждаването в нашия живот, който би бил Неговият Дух.
Една наистина удивителна и красива представа за връзката на Христос с Духа виждаме в Йоан 7:37. Исус се изправя в последния ден, големия ден от празника. Това е Шатроразпъване. На този конкретен ден водачите на народа ознаменуваха конкретно събитие, конкретен случай, състоял се в историята им, и това беше когато Мойсей удари скалата при Хорив и бликна вода. И те ознаменуваха това. По-нататък през
същия ден Исус се изправи и каза:
“Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието. А това каза за Духа...” (Йоан 7:37-39).
И така, Исус е Канарата. Виждаме това в 1 Коринтяни 10 гл. Онази канара в пустинята символизираше Христос – Канарата, която беше ударена. И от тази скала щяха да бликнат реки от жива вода. Ето защо Исус се изправи точно на този ден. Защото Той е тази Канара, от която извират реките от жива вода, или Духът, или те идват от Него. - животворящата сила, животворящият Дух на Исус Христос.
Дали това означава, че нямаше Свят Дух, Който да работи в старозаветните времена? Не, разбира се, че имаше. Давид се молеше и казваше:
“Не отнемай Светия Си Дух от мен” (Псалом 51:11).
Но Исус говореше за живота, който Той сега живееше като Човек – с всичките победи, които Той постигна, с всичките изкушения и изпитания, които Сатана хвърли на пътя Му, над които Исус в живота си придоби победа. Сега този живот, обогатен с цялата тази опитност, придобита от Христос, Той щеше да отиде в небето и да бъде прославен, и тогава това щеше да направи възможно този живот да бъде излян върху Неговите ученици в богата мярка. Това представлява Светият Дух – светият живот на Сина.
Някои хора са объркани по отношение на Светия Дух. Кой е Светият Дух? Дали Той е друго лице. Хората твърдят:
“Той е друго лице, друга личност, друго същество, различно от Исус Христос.”
В Галатяни 4:6 се казва:
“И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!”
Следователно, Духът, или Светият Дух, или Утешителят, е Духът на Неговия Син.
“Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!”
Духът на Сина е нещото, за което Исус говореше тук като за реки от жива вода. Този Дух дойде след като Христос беше прославен, в мярка, невиждана никога преди. А именно това очакваха старозаветните пророци, когато пророкуваха за идещата благодат. Именно в това копнееха да погледнат ангелите – благодатта и истината, които Исус донесе на света и които в деня на Петдесятница бяха излети от небето, в богата мярка, на каквато светът не беше ставал свидетел никога преди това. Това беше възможно само поради онова, за което Исус, Божият Син, дойде, което Той постигна и извърши.
Библията казва, че
“Бог в Христос примири света със Себе Си” (2 Коринтяни 5:19).
“Бог не се изкушава”, според Яков (Яков 1:13).
Но в Христос, в Исус Христос, Бог беше изкушен. Исус, Божественият Син на Бога, пое върху Себе Си човешко естество и преживя какво означава да бъде изкушен от греха. Сега за първи път имахте Божествено естество, изкушено от греха и победило греха в плътта.
Този Дух, който още не беше даден, е Духът на Христос, но с допълнена към него опитността, която Христос имаше в човешкото естество, човешкото естество на Христос. Това, този комплект (ако мога да го изразя така), още не беше даден, защото преди това той не съществуваше. Защото Исус никога преди това не беше въплъщаван.
Да отделяме Духа от Христос и да казваме, че това е някой друг, различен от Христос, напълно унищожава и изопачава тази красива, съкровена картина, която Исус обрисува. Духът, който още не беше даден, е животът на Исус Христос, който обхваща Неговата човешка опитност, от която ние се нуждаем толкова отчаяно. Нуждаехме се от живот, който можеше да победи греха, което можеше да победи гроба, който можеше да победи смъртта, като всичко това се намира в човешката опитност на Исус Христос, Божествено-човешкият Спасител на расата. Че този Дух още не беше даден, защото Христос още не беше прославен.
Как е възможно това да говори за лице, различно от Христос, ако това лице вече работеше в Стария завет, както видяхме? Не. Това е компонент, аспект от Христос, който след Неговото възкресение и след Неговото прославяне в небето можеше да бъде излят. Това е Неговият живот, Неговият победоносен живот, който Той водеше тук, на земята.
В Библията има фраза, която всъщност в Новия завет се намира 88 пъти. В 84 от тези 88 случая тя се появява в Матей, Марк, Лука и Йоан. Така че евангелията я споменават най-често. И най-често, буквално това са 95 процента от случаите в Евангелията, тези 84 случая, когато Исус говори за тази фраза, Той винаги я употребява в трето лице за Себе Си. Фразата е “Човешкият Син”. Следователно, Христос всъщност винаги предсказваше този бъдещ Човешки Син, Който щеше да дойде в небесните облаци или Който щеше да бъде разпънат на кръст и възкресен, за Човешкия Син, Който щеше да бъде пред Отец, за Човешкия Син… всички тези неща, които Той споменава по отношение на Себе Си като за Човешкия Син.
Това е опитността, която Той знаеше, че ще завърши, ако продължи да избира Божията воля. И след като Той можа да завърши това, това щеше да бъде опитността, която Той щеше да даде на нас, в лицето на Своя Дух.
Виждате ли, Христос изпрати Своя Дух.
Ето защо Библията казва в Колосяни 1:26, 27, че
“Христос [e] във вас”.
Защо това е необходимо? Защо е важно? Защо беше дадено обещанието? За да можем ние да победим греха.
В Галатяни 2:20 Павел казва:
“Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мен.”
Така че животът, който живеем ние сега, е Христос в нас, надеждата на славата.
Вестта за праведността чрез вяра се основава на разбирането, че самият Христос е Този, Който идва и обитава в нас. Ние получаваме праведния живот на самия Исус Христос.
Всичко това е по същество свързано с разбирането за това кой е Светият Дух. Ако вярвате в доктрината за Триединството, вие трябва да вярвате, че Светият Дух не е Исус Христос. Въпрос на факт е, че точно това казва Атанасиевото верую – Отец не е Синът, Синът не е Духът, Духът не е Отец. Нали така? Следователно, Светият Дух не е Исус Христос. Оттук следва, че имате Исус Христос в небето и друго лице, или друго същество, идващо и обитаващо във вас, което се нарича “Бог Свети Дух”. Вие нямате живота, победоносния живот на Исус Христос. И това противоречи, то противоречи на 100 процента на онова, което разкрива Писанието, Новият завет, за най-красивия аспект на Евангелието – обитаването на Христос вътре в човека, което може да се разбере само когато вие наистина разберете идентичността на Светия Дух – че това е животът, Духът на Исус Христос, че това е самият Исус Христос, в духовна форма.
Четем, че този характер се описва също и като дреха на праведност. И тази дреха беше изтъкана в небесната тъкачница. Така че именно оттам идваше силата, която Христос изявяваше. И тази дреха беше завършена в края на живота Му. Тази дреха беше дрехата, която самият Христос изтъка. И това беше един завършен продукт. Светият Дух е тази дреха на праведността, дадена на нас. Това не може да бъде дрехата на който и да е друг, различен от Христос, Христовата дреха. Затова когато на нас се дава Неговият характер, когато на нас се дава Неговият Дух, ни се дава тази конкретна дреха. Тя не може да бъде дрехата на някой друг. Тя е Христовата дреха. В 1 Коринтяни 8:6 се казва:
“Но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.”
Следователно, Павел казва, че има един Господ и това е Исус Христос. И същият автор, в 1 Коринтяни 2 гл… Извинете ме. ...във 2 Коринтяни 3:17 казва:
“А Господ...”
Той тъкмо беше казал, че има един Господ, Исус Христос, и във 2 Коринтяни 3:17 каза:
“А Господ [Исус Христос] е Духът.”
Следователно, той ви казва, че самият Исус Христос е Духът. И ако свържете това с 1 Коринтяни 15:45, той казва:
“Така е и писано: "Първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам [Исус Христос] стана животворящ дух [или дух, който дава живот].”
И това е Исус Христос. Това е животът на Исус Христос.
Точно това видяхме преди малко – Духът още не беше даден, защото Исус още не беше прославен. При Неговото прославяне Отец изпълни Сина Си със Своята пълнота, със Своя Дух, и Исус можеше да изпълва всичко. Той беше направен животворящ Дух. И Той иска да обитава във вашето сърце и в моето сърце. Това е същността на Евангелието и на праведността чрез вяра.
В Йоан 14:16 Исус казва:
“И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител.”
Много хора казват:
“Ето ви. Друг Утешител – това е лице, различно от Христос.”
Ако погледнете тази беседа, откривате, че в края на този пасаж, в Йоан 16:25, Исус казва на учениците Си:
“Това съм ви говорил с притчи.”
Той изговаряше притча. И тази притча (която аз бих нарекъл “Притчата за Утешителя”), при която Исус говори за Утешителя, се появява само в този библейски пасаж. Следователно, Исус говори на учениците Си (Йоан 14 гл., Йоан 15 гл., Йоан 16 гл.) и в 25 ст. от Йоан 16 гл. се казва:
“Това съм ви говорил с притчи.”
С притчи. Какво представлява притчата? Притча е нагледен урок.
Исус тъкмо свърши да им казва за Утешителя, за лозата и пръчките, Той тъкмо свърши да казва на учениците Си много неща, които те не разбраха. Как научаваме, че те не ги разбраха? Защото те продължиха да задават въпроси. И те не разбираха напълно какво казваше Той. И Той каза:
“Тези неща, които тъкмо свърших да ви казвам, са притчи, са нагледни уроци.”
Исус говореше за Себе Си, като че Той беше някой друг, по начин много подобен на момента, в който Той говореше в Йоан 10 гл. за Добрия пастир, което звучи като че е някой друг. Добрият Пастир, който идва и отива, който има глас, който води овцете си и ги насочва. И Исус използва същата лексика. Казва, че той [Пасторят] прави това. Не казва:
“Аз правя това.”
И тогава ни се казва, че там Той казвал притча. И тогава Той посочва, че Той е Добрият пастир. Това е обяснението на притчата. Забележете сега обяснението, което дава Исус за идентичността на този друг Утешител. Дали Исус говори за лице, различно от Него? Ако просто продължим да четем в Йоан 14 гл., само два стиха след 16 ст. достигаме до 18 ст., където Исус казва:
“Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.”
Това е идентичността на другия Утешител. Това не е лице, различно от Отец или Сина. Това е Христос, идващ под различна форма.
И така, интересното е, че в Йоан 14:16 се казва:
“И Аз ще поискам от Отца и Той ще...”
Обърнете внимание на глаголните времена.
“Аз ще поискам от Отца и Той ще…”
Това е Отец. Той
“ще ви даде друг Утешител”.
Не различен, а друг от същия род. Това всъщност е идеята.
“...за да [бъдеще време] бъде с вас вовеки - Духа на истината…”
“Аз съм пътят и истината, и животът.”
Това е Духът на истината. Той тъкмо беше казал, че Той е истината. Следователно, това е Духът на истината [която би била Христос],
“Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той [Духът на истината] пребъдва с вас...”
Това е в настоящето, а не в бъдещето.
“Той пребъдва с вас и във вас ще бъде [бъдеще време]”.
И така, почакайте малко. Как така Христос е с вас, но ще бъде във вас? Забележете какво казва Той в 18 ст.:
“Няма да ви оставя сираци [или безутешни, или без баща]; ще дойда при вас.”
Следователно, тази представа за Утешителя очевидно в контекста се отнася за Духа на истината, като Христос е истината, и тогава Христос казва:
“Ще дойда при вас. Няма да ви оставя сираци.”
В стихове 15 и 16 Исус казва:
“Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди. И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас во веки.”
Много хора просто ще се застоят върху това и ще разглеждат него, независимо от 18 ст., където Той казва:
“Няма да ви оставя сираци. Ще дойда при вас.”
Исус в основни линии повтаря стихове 15 и 16 още два пъти, още два пъти. В 21 ст. Той казва:
“Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме обича...” “Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди” (15 ст.).
Нали така? И той
“ще бъде възлюбен от Моя Отец и Аз ще го възлюбя, и ще му се явя лично”.
Така че ето ви – имате
“ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди”, “ще изпратя Друг Утешител”,
а ето тук Той казва:
“Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме обича… и Аз… ще му се явя лично.”
В 23 ст. се казва:
“Ако Ме обича някой...”
Това са почти същите, идентични думи.
“Ако Ме обичате”,
“ако Ме обича някой, ще пази учението Ми [ще пази заповедите Ми]; и Отец Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него, и ще направим обиталище у него.”
Така че тук имате… Когато сравните стихове 15 и 16 със стихове 21 и 23, вие всъщност виждате, че Утешителят, или “Той” е самият Него (в 18 ст.), самият Той, изявяващ Себе Си (21 ст.), но тъй като Отец е в Христос и тогава Христос би бил в нас, в 23 ст. имаме както Отец, така и Сина. И когато Христос идва, Той идва при нас с присъствието на Отец. Защото Той казва:
“Отец пребъдва в Мен и Аз пребъдвам в Отец.”
Следователно, Утешителят е присъствието на Отец и Сина. Виждаме това много ясно, отново, докато четем контекста на този пасаж – Йоан 14:23:
“Ако Ме обича някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него, и ще направим обиталище у него.”
Само Отец, в Сина, може да ни утеши по начина, по който имаме нужда. Има само пет случая в цялата Библия, в които се използва думата “Утешител”. Във всеки един от тях тя е записана от Йоан. Така че Йоан знаеше как да употребява тази дума. Никой друг наистина не искаше да я използва. Но той го направи. Затова забележете. Тя всъщност се намира в 16 ст. Това е
“друг Утешител”.
В 26 ст. от същата глава:
“Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати [бъдеще време].”
Погледнете 15 гл. и там 26 ст. (само ще премина през тях набързо):
“А когато дойде Утешителят [защото очевидно Утешителят още не беше дошъл]...”
“А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя Отца, Духът на истината...”
Припомнете си, че Исус е истината. И между другото за за този Дух се казва:
“...Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене.”
И тогава отваряте на 16 гл. и там 27 ст. и…
Знаете ли, извинявам се, ще отворя на 16 гл. и там 7 ст. Там се казва:
“Обаче Аз ви казвам истината - за вас е по-добре Аз да отида, защото ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас...”
Почакай за момент, Исусе. Да не би да казваш, че Утешителят още не е дошъл? Така е.
“Аз ще си тръгна и тогава ще дойде Утешителят.”
“Но ако отида, ще ви Го изпратя.”
Така че досега това са четирите споменавания в тази книга на Йоан, в която беше записана думата. Само тези четири пъти беше използвана думата “Утешител”. Забележете последния път, в който се употребява тя. Тя всъщност се намира в 1 Йоаново… В 1 Йоаново 2:1 той им казва:
“Деца мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме [Утешител] при Отца - Исус Христос Праведния.”
Поставих там думата “Утешител” вместо превода на крал Яков, в който се казва “Застъпник”, защото думата там в гръцкия текст е “Параклетос”. Това е същата дума като тази за Утешител, използвана в Йоан 14 гл. Т.е. апостол Йоан разбираше, че Утешителят е не друг, а Исус Христос, Праведния. Ако друг автор беше написал това, може би бих помислил, че думите му имат малко по-малка тежест. Но понеже това е написано от Йоан, който е единственият, използващ тази дума пет пъти, ще кажа, че той е имал предвид именно тази употреба. Забележете какво се казва в 1 ст.:
“Деца мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Застъпник при Отца...”
Думата “Застъпник” е точно същата като “Утешител”. Затова нека прехвърля думата “Утешител” на мястото на “Застъпник”.
“Ако някой съгреши, имаме [Утешител] при Отца...”
О, кой е Той? Точно тук се казва:
“...Исус Христос Праведния.”
Следователно, ако трябваше да дадете някога име на Утешителя… Между другото, името не е “Утешител”, това е делото Му, а не името Му. Ясно е, нали? Това е прерогатив. И така, тук имаме, че ако трябваше някога да дадете на Утешителя име, това не е Застъпник, това е Неговата длъжност. Името е Исус Христос, Праведният – точно това се казва в 1 Йоаново 1 гл. Така че намирам за удивително, че хора казват:
“Не, Утешителят не е Исус Христос, докато всъщност Йоан, който употребяваше думата, Му даде това име.”
Във 2 Солунци 2:16 имаме интересен стих, в който се казва:
“А сам нашият Господ Исус Христос…”
“...сам нашият Господ Исус Христос” -
Него, Той, Исус Христос,
“и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда...”
17 ст.:
“...да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело...”
Следователно, самият Исус Христос ни утешава. Точно това се казва тук, много ясно.
Самият Исус Христос ни утешава и утвърждава.
В Деяния 5:3, 4 имаме историята на Анания и Сапфира, когато Анания и Сапфира излъгаха Бога. Забележете какво се казва. В 3 ст. се казва:
“А Петър каза: Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата?”
И в 4 ст. той казва:
“Не си излъгал човеци, но Бога.”
Така че разсъждението е, че когато [човекът] излъгал Светият Дух, той излъгал Бога. Което е вярно. Но някои са взели това и са го разбрали като означаващо, че Светият Дух е Бог, и това е Бог Свети Дух, трети Бог, трето лице в Триединството. Един от най-силните аргументи, притежавани от тринитаристите днес, за това, че Светият Дух е Бог, се намира в Деяния 5 гл. И ако трябваше да използвате само тази част, изглежда много убедително. Като:
“Уау! Авторът, Лука, всъщност направи така, че да звучи сякаш Духът е Бог.”
И така, всичко, което трябва да направите, е само да продължите да четете контекста, и ще стигнете до 9 ст., където ще видите, че:
“А Петър й каза: Защо се наговорихте да изпитате Господния Дух?”
Всеки човек, който гледа тази презентация, (ще приема) притежава дух. Защото всички притежаваме дух. Никой няма да повярва, че неговият дух е лице, различно от него. Моят дух съм аз. Ако моят дух е наскърбен от онова, което вие казвате, това означава, че аз съм наскърбен. Ако сте излъгали духа ми, вие сте излъгали мен. Така че като излъгаха Божия Дух дали Анания и Сапфира излъгаха Бога? Разбира се, че Го излъгаха. Защото те излъгаха Духа Му. Неговият Дух не е лице, различно от Него. Това е самият Той. Изглежда сякаш онова, което правеше Лука беше, че казваше, че [Петър] нарича Светия Дух “Бог”.
Но нека видим и разберем какво всъщност имаше предвид Петър, когато изговаряше тези думи. Обърнете внимание на 9 ст.:
“А Петър й каза [на съпругата]: Защо се наговорихте да изпитате Господния Дух?”
Това е Господният Дух. Така че ако излъжехте Господния Дух подобно на това, че това е ръката на Даниел, вие щяхте да излъжете Даниел или Господа. Така че това е ръката на Даниел, подобно на Духа на Господа. Ако стиснете ръката ми, вие ще стиснете ръката на Даниел. Ако излъжете Духа, вие лъжете Духа на Господа.
Когато Христос говореше за начина, по който се отнасяме към децата, Неговите деца, че когато ние сме им причинили нещо, Той казва, че сме го причинили на Него. И така, това не превръща Божиите деца в Бог. Но онова, което се казва е, че начинът, по който се отнасяме към Неговите деца, се отразява на начина, по който гледаме на Него.
По същия начин Павел, Савел, беше ослепен и каза, че гонел Исус, и отговорът му беше:
“Кой си Ти, Когото аз гоня?”
И се казва:
“Това съм Аз, Исус, Когото ти гониш.”
Дали Павел гонеше Исус? Или Павел преследваше последователите на Исус? Убеден съм, че това обяснява ясно казаното тук, в книгата Деяния, за Светия Дух.
В Йоан 4 гл. Исус казва:
“Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят” (24 ст.).
Исус всъщност говореше за Бог Отец. Бог Отец е Дух. Това е част от това, което е Той. Знаем това, защото ако прочетем стиха в неговия контекст, виждаме в 21 ст. (в Йоан 4:21) следното:
“Исус й каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.”
Тогава Той казва:
“Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.”
Той говори за Отец. Бог Отец е Дух, и този Дух е Свет Дух. Не можем да отделим Духа от Отец, Който го притежава и от Когото излиза този Дух и ни свързва с Него. Много хора ще вложат в този стих значение, което не е заявено там. Те вярват:
“Бог е Дух, това означава Бог Свети Дух, някой различен от Отец.”
Но в контекста Исус говори за Своя Отец, при което (доста интересно) Той казва, че истинските поклонници ще се покланят на Отец, с дух и истина.
В Ефесяни 4:30 е много вярно като ни се казва, че Духът може да бъде наскърбен. И това посочва личност. Това не е просто сила, не е просто мощ или енергия, или искра. Това посочва личност. Само някой може да бъде наскърбен. Светият Дух е много, много повече от просто влияние, сила или мощ. Кой е този Дух, Който бива наскърбяван? Това всъщност е Христос. Христос е Господ, този Дух.
Павел ни казва това във 2 Коринтяни 3:17. Ако прочетем този стих, той ни помага да разберем за какво говореше Павел, който написа Ефесяни (стиха, който коментираме). Във 2 Коринтяни 3:17 Павел казва:
“А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.”
Господ Исус Христос е този Дух. Светият Дух е Христовият ум. Това е Христовият живот в душата ни.
Знаете ли, Исус не е изоставил този свят и изпратил някой друг, различен от Него, за да поеме управлението и да поддържа нещата в ход докато Той ни е напуснал. Не, това е самият Христос, Който е дошъл, като Духа, като Утешителя. И като наскърбявате Духа вие всъщност наскърбявате Христос. Той е личност. Само защото Христос не е с нас в плът, това не означава, че Той е по-малко личност, поради това, че Той е с нас в Духа и пребъдва в нас, ние все още можем да Го наскърбим. Христос е Този, Който бива наскърбяван. И Христовата смърт е тази, която би била напразна за нас, ако наскърбим Него, Господа, Който е Духът.
Изглежда, че повечето хора, включително и аз преди няколко години, разбират за Светия Дух, че Той е Бог, че това е Бог Дух. И така бихме имали трима богове, ако щете – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. В ума на много хора Божият Дух е различно лице, наречено “Бог Свети Дух”. Така че често срещано е разбирането, че това е друг Бог – един в трима или трима в един. Или какъвто бях аз, аз бях тритеист, което означаваше, че вярвах в съществуването на трима Богове, като всеки от тях имаше свой трон, всеки от тях имаше корона, на всеки от тях можеше да се отдава поклонение. И тази представа всъщност е много чужда на Писанието. Тя всъщност е много чужда на самия разум, който Бог е създал в ума ни. Защото духът на което и да е отделно същество не е лице, различно от притежателя на духа. Това е собствената им личност, това е част от собственото им естество.
И все пак когато стане въпрос за Бога, имаме тази много странна представа, че Духът, който принадлежи на Бога, който излиза от Бога и се нарича “Божият Дух”, всъщност е лице, различно от Бога, Който го притежава. Тази представа популярно се съдържа в тази концепция за Бога, наречена “Триединство”. Доктрината за Триединството почти ви принуждава към пантеистични представи. Ето защо: ако Светият Дух е същият като Отец или в известен смисъл е толкова Бог, колкото Отец и Сина, и е отделно, трето същество, трето лице, трети интелект, както искате го изразете, колкото са Отец и Синът, тогава има логика в това, че човек би трябвало да се покланя или да се моли на Светия Дух по същия начин, по който би се молил и би се покланял на Отец и Сина.
Много хора преминават на следващата стъпка като казват:
“Необходимо е да се покланяме на Бог Свети Дух, наравно с поклонението към Отец и към Сина.”
И всъщност съм чувал пастори да се молят на Светия Дух. Чел съм думите на теолози, които препоръчват хората да се молят малко на Отец или да се молят на Сина, ако искат нещо от Сина, или ако желаят могат да се молят на Светия Дух - лице, различно от Отец и Сина. И много пастори, много учители, много проповедници всъщност достигат до това заключение и те всъщност отправят обръщение в молитвите си към Триединството или към Светия Дух, във времето си за поклонение.
И така, какво не е наред в това? Какво не е наред?
Преди всичко, няма библейски доказателства за това. Въпросът става крайно опасен, защото Библията никъде не ни дава каквото и да е указание да се молим на Светия Дух като на лице, различно от Бога, нито ни дава какъвто и да е пример за някого, който прави такова нещо.
В Откровение 5:13 виждаме доказателство, че поклонението ни трябва да се отправя към Отец и Сина. Казва се:
“И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята, и по морето, и всичко, което има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнеца да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове.”
Така че тук виждаме, че поклонението се отправя към Отец и Сина. Виждаме Библията да казва, че можем да се покланяме на Отец. Виждаме Библията да открива, че можем да се покланяме на Сина. Но никога не виждаме каквото и да е споменаван на поклонение към Духа. Така че това неправилно разбиране за това кой е Духът може да доведе всъщност до фалшиво поклонение – идолопоклонничество.
В Псалм 139:
“Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побегна? Ако възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в преизподнята, и там си Ти” (Псалм 139:7, 8).
Следователно, Светият Дух е сред цялата земя. Ако Духът е навсякъде по земята, тогава бихме се оглеждали навсякъде около себе си, бихме гледали на нещата от природата, бихме гледали навсякъде около себе си, за да насочим своите молитви и поклонение. Така че ние или трябва да приемем представата, че Триединството не е право в това, че Светият Дух не е непременно лице, както Отец и Сина, или същество като Отец и Сина, или е необходимо да започнем да отправяме молитвите и поклонението към всичко наоколо – към този “Дух”, който е навсякъде около нас.
Така че когато допуснем нещо в сферата на поклонението и започнем да го популяризираме, започнем да го преподаваме, започнем да го практикуваме, докато нямаме никаква библейска подкрепа, каквато и да е, ние стъпваме на много опасна почва. Защото въпросът в последните дни е въпрос на поклонение – на кого ще се поклоните. Не можете да си позволите да поемете риска да кажете:
“О, ще направим това само в случай, без каквато и да е библейска подкрепа.”
Защото има същество, което се разбунтува в небето, понеже искаше да му се отдава поклонение. И Библията казва, че в последните дни той ще употреби измама, за да заблуди целия свят и да го доведе до място, където ще се покланя на него.
В Откровение 13 гл. се говори за това, че цялата земя учудена отива след звяра и цялата земя се покланя на звяра и се покланя на змея, дал власт на звяра. Знаете ли, че поклонението към змея няма да се състои като към змея? Т.е. хората, покланящи се на змея, няма да вярват, че се покланят на змея, или на Сатана. Те ще вярват, че извършват истинско поклонение към истинския Бог. Единственото истинско поклонение е дефинирано в Библията – покланяме се на един Бог, Отец, и почитаме Неговия Син по същия начин, по който почитаме Отец. И не можем да се покланяме на никой друг, според Писанието.
Така че да кажем, че трябва да се покланяме на Бог Свети Дух, лице, различно от Отец и Сина, е невероятно опасно, особено в последните дни, когато измамата е относно поклонението и това на кого се покланяте.
“Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди. И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки - Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас” (Йоан 14:15-18).
“Ако Ме обича някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него, и ще направим обиталище у него.”
Само Отец, в Сина, може да ни утеши по начина, по който имаме нужда. Има само пет случая в цялата Библия, в които се използва думата “Утешител”. Във всеки един от тях тя е записана от Йоан. Така че Йоан знаеше как да употребява тази дума. Никой друг наистина не искаше да я използва. Но той го направи. Затова забележете. Тя всъщност се намира в 16 ст. Това е
“друг Утешител”.
В 26 ст. от същата глава:
“Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати [бъдеще време].”
Погледнете 15 гл. и там 26 ст. (само ще премина през тях набързо):
“А когато дойде Утешителят [защото очевидно Утешителят още не беше дошъл]...”
“А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя Отца, Духът на истината...”
Припомнете си, че Исус е истината. И между другото за за този Дух се казва:
“...Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене.”
И тогава отваряте на 16 гл. и там 27 ст. и…
Знаете ли, извинявам се, ще отворя на 16 гл. и там 7 ст. Там се казва:
“Обаче Аз ви казвам истината - за вас е по-добре Аз да отида, защото ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас...”
Почакай за момент, Исусе. Да не би да казваш, че Утешителят още не е дошъл? Така е.
“Аз ще си тръгна и тогава ще дойде Утешителят.”
“Но ако отида, ще ви Го изпратя.”
Така че досега това са четирите споменавания в тази книга на Йоан, в която беше записана думата. Само тези четири пъти беше използвана думата “Утешител”. Забележете последния път, в който се употребява тя. Тя всъщност се намира в 1 Йоаново… В 1 Йоаново 2:1 той им казва:
“Деца мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме [Утешител] при Отца - Исус Христос Праведния.”
Поставих там думата “Утешител” вместо превода на крал Яков, в който се казва “Застъпник”, защото думата там в гръцкия текст е “Параклетос”. Това е същата дума като тази за Утешител, използвана в Йоан 14 гл. Т.е. апостол Йоан разбираше, че Утешителят е не друг, а Исус Христос, Праведния. Ако друг автор беше написал това, може би бих помислил, че думите му имат малко по-малка тежест. Но понеже това е написано от Йоан, който е единственият, използващ тази дума пет пъти, ще кажа, че той е имал предвид именно тази употреба. Забележете какво се казва в 1 ст.:
“Деца мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Застъпник при Отца...”
Думата “Застъпник” е точно същата като “Утешител”. Затова нека прехвърля думата “Утешител” на мястото на “Застъпник”.
“Ако някой съгреши, имаме [Утешител] при Отца...”
О, кой е Той? Точно тук се казва:
“...Исус Христос Праведния.”
Следователно, ако трябваше да дадете някога име на Утешителя… Между другото, името не е “Утешител”, това е делото Му, а не името Му. Ясно е, нали? Това е прерогатив. И така, тук имаме, че ако трябваше някога да дадете на Утешителя име, това не е Застъпник, това е Неговата длъжност. Името е Исус Христос, Праведният – точно това се казва в 1 Йоаново 1 гл. Така че намирам за удивително, че хора казват:
“Не, Утешителят не е Исус Христос, докато всъщност Йоан, който употребяваше думата, Му даде това име.”
Във 2 Солунци 2:16 имаме интересен стих, в който се казва:
“А сам нашият Господ Исус Христос…”
“...сам нашият Господ Исус Христос” -
Него, Той, Исус Христос,
“и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда...”
17 ст.:
“...да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело...”
Следователно, самият Исус Христос ни утешава. Точно това се казва тук, много ясно.
Самият Исус Христос ни утешава и утвърждава.
В Деяния 5:3, 4 имаме историята на Анания и Сапфира, когато Анания и Сапфира излъгаха Бога. Забележете какво се казва. В 3 ст. се казва:
“А Петър каза: Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата?”
И в 4 ст. той казва:
“Не си излъгал човеци, но Бога.”
Така че разсъждението е, че когато [човекът] излъгал Светият Дух, той излъгал Бога. Което е вярно. Но някои са взели това и са го разбрали като означаващо, че Светият Дух е Бог, и това е Бог Свети Дух, трети Бог, трето лице в Триединството. Един от най-силните аргументи, притежавани от тринитаристите днес, за това, че Светият Дух е Бог, се намира в Деяния 5 гл. И ако трябваше да използвате само тази част, изглежда много убедително. Като:
“Уау! Авторът, Лука, всъщност направи така, че да звучи сякаш Духът е Бог.”
И така, всичко, което трябва да направите, е само да продължите да четете контекста, и ще стигнете до 9 ст., където ще видите, че:
“А Петър й каза: Защо се наговорихте да изпитате Господния Дух?”
Всеки човек, който гледа тази презентация, (ще приема) притежава дух. Защото всички притежаваме дух. Никой няма да повярва, че неговият дух е лице, различно от него. Моят дух съм аз. Ако моят дух е наскърбен от онова, което вие казвате, това означава, че аз съм наскърбен. Ако сте излъгали духа ми, вие сте излъгали мен. Така че като излъгаха Божия Дух дали Анания и Сапфира излъгаха Бога? Разбира се, че Го излъгаха. Защото те излъгаха Духа Му. Неговият Дух не е лице, различно от Него. Това е самият Той. Изглежда сякаш онова, което правеше Лука беше, че казваше, че [Петър] нарича Светия Дух “Бог”.
Но нека видим и разберем какво всъщност имаше предвид Петър, когато изговаряше тези думи. Обърнете внимание на 9 ст.:
“А Петър й каза [на съпругата]: Защо се наговорихте да изпитате Господния Дух?”
Това е Господният Дух. Така че ако излъжехте Господния Дух подобно на това, че това е ръката на Даниел, вие щяхте да излъжете Даниел или Господа. Така че това е ръката на Даниел, подобно на Духа на Господа. Ако стиснете ръката ми, вие ще стиснете ръката на Даниел. Ако излъжете Духа, вие лъжете Духа на Господа.
Когато Христос говореше за начина, по който се отнасяме към децата, Неговите деца, че когато ние сме им причинили нещо, Той казва, че сме го причинили на Него. И така, това не превръща Божиите деца в Бог. Но онова, което се казва е, че начинът, по който се отнасяме към Неговите деца, се отразява на начина, по който гледаме на Него.
По същия начин Павел, Савел, беше ослепен и каза, че гонел Исус, и отговорът му беше:
“Кой си Ти, Когото аз гоня?”
И се казва:
“Това съм Аз, Исус, Когото ти гониш.”
Дали Павел гонеше Исус? Или Павел преследваше последователите на Исус? Убеден съм, че това обяснява ясно казаното тук, в книгата Деяния, за Светия Дух.
В Йоан 4 гл. Исус казва:
“Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят” (24 ст.).
Исус всъщност говореше за Бог Отец. Бог Отец е Дух. Това е част от това, което е Той. Знаем това, защото ако прочетем стиха в неговия контекст, виждаме в 21 ст. (в Йоан 4:21) следното:
“Исус й каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.”
Тогава Той казва:
“Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.”
Той говори за Отец. Бог Отец е Дух, и този Дух е Свет Дух. Не можем да отделим Духа от Отец, Който го притежава и от Когото излиза този Дух и ни свързва с Него. Много хора ще вложат в този стих значение, което не е заявено там. Те вярват:
“Бог е Дух, това означава Бог Свети Дух, някой различен от Отец.”
Но в контекста Исус говори за Своя Отец, при което (доста интересно) Той казва, че истинските поклонници ще се покланят на Отец, с дух и истина.
В Ефесяни 4:30 е много вярно като ни се казва, че Духът може да бъде наскърбен. И това посочва личност. Това не е просто сила, не е просто мощ или енергия, или искра. Това посочва личност. Само някой може да бъде наскърбен. Светият Дух е много, много повече от просто влияние, сила или мощ. Кой е този Дух, Който бива наскърбяван? Това всъщност е Христос. Христос е Господ, този Дух.
Павел ни казва това във 2 Коринтяни 3:17. Ако прочетем този стих, той ни помага да разберем за какво говореше Павел, който написа Ефесяни (стиха, който коментираме). Във 2 Коринтяни 3:17 Павел казва:
“А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.”
Господ Исус Христос е този Дух. Светият Дух е Христовият ум. Това е Христовият живот в душата ни.
Знаете ли, Исус не е изоставил този свят и изпратил някой друг, различен от Него, за да поеме управлението и да поддържа нещата в ход докато Той ни е напуснал. Не, това е самият Христос, Който е дошъл, като Духа, като Утешителя. И като наскърбявате Духа вие всъщност наскърбявате Христос. Той е личност. Само защото Христос не е с нас в плът, това не означава, че Той е по-малко личност, поради това, че Той е с нас в Духа и пребъдва в нас, ние все още можем да Го наскърбим. Христос е Този, Който бива наскърбяван. И Христовата смърт е тази, която би била напразна за нас, ако наскърбим Него, Господа, Който е Духът.
Изглежда, че повечето хора, включително и аз преди няколко години, разбират за Светия Дух, че Той е Бог, че това е Бог Дух. И така бихме имали трима богове, ако щете – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. В ума на много хора Божият Дух е различно лице, наречено “Бог Свети Дух”. Така че често срещано е разбирането, че това е друг Бог – един в трима или трима в един. Или какъвто бях аз, аз бях тритеист, което означаваше, че вярвах в съществуването на трима Богове, като всеки от тях имаше свой трон, всеки от тях имаше корона, на всеки от тях можеше да се отдава поклонение. И тази представа всъщност е много чужда на Писанието. Тя всъщност е много чужда на самия разум, който Бог е създал в ума ни. Защото духът на което и да е отделно същество не е лице, различно от притежателя на духа. Това е собствената им личност, това е част от собственото им естество.
И все пак когато стане въпрос за Бога, имаме тази много странна представа, че Духът, който принадлежи на Бога, който излиза от Бога и се нарича “Божият Дух”, всъщност е лице, различно от Бога, Който го притежава. Тази представа популярно се съдържа в тази концепция за Бога, наречена “Триединство”. Доктрината за Триединството почти ви принуждава към пантеистични представи. Ето защо: ако Светият Дух е същият като Отец или в известен смисъл е толкова Бог, колкото Отец и Сина, и е отделно, трето същество, трето лице, трети интелект, както искате го изразете, колкото са Отец и Синът, тогава има логика в това, че човек би трябвало да се покланя или да се моли на Светия Дух по същия начин, по който би се молил и би се покланял на Отец и Сина.
Много хора преминават на следващата стъпка като казват:
“Необходимо е да се покланяме на Бог Свети Дух, наравно с поклонението към Отец и към Сина.”
И всъщност съм чувал пастори да се молят на Светия Дух. Чел съм думите на теолози, които препоръчват хората да се молят малко на Отец или да се молят на Сина, ако искат нещо от Сина, или ако желаят могат да се молят на Светия Дух - лице, различно от Отец и Сина. И много пастори, много учители, много проповедници всъщност достигат до това заключение и те всъщност отправят обръщение в молитвите си към Триединството или към Светия Дух, във времето си за поклонение.
И така, какво не е наред в това? Какво не е наред?
Преди всичко, няма библейски доказателства за това. Въпросът става крайно опасен, защото Библията никъде не ни дава каквото и да е указание да се молим на Светия Дух като на лице, различно от Бога, нито ни дава какъвто и да е пример за някого, който прави такова нещо.
В Откровение 5:13 виждаме доказателство, че поклонението ни трябва да се отправя към Отец и Сина. Казва се:
“И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята, и по морето, и всичко, което има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнеца да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове.”
Така че тук виждаме, че поклонението се отправя към Отец и Сина. Виждаме Библията да казва, че можем да се покланяме на Отец. Виждаме Библията да открива, че можем да се покланяме на Сина. Но никога не виждаме каквото и да е споменаван на поклонение към Духа. Така че това неправилно разбиране за това кой е Духът може да доведе всъщност до фалшиво поклонение – идолопоклонничество.
В Псалм 139:
“Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побегна? Ако възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в преизподнята, и там си Ти” (Псалм 139:7, 8).
Следователно, Светият Дух е сред цялата земя. Ако Духът е навсякъде по земята, тогава бихме се оглеждали навсякъде около себе си, бихме гледали на нещата от природата, бихме гледали навсякъде около себе си, за да насочим своите молитви и поклонение. Така че ние или трябва да приемем представата, че Триединството не е право в това, че Светият Дух не е непременно лице, както Отец и Сина, или същество като Отец и Сина, или е необходимо да започнем да отправяме молитвите и поклонението към всичко наоколо – към този “Дух”, който е навсякъде около нас.
Така че когато допуснем нещо в сферата на поклонението и започнем да го популяризираме, започнем да го преподаваме, започнем да го практикуваме, докато нямаме никаква библейска подкрепа, каквато и да е, ние стъпваме на много опасна почва. Защото въпросът в последните дни е въпрос на поклонение – на кого ще се поклоните. Не можете да си позволите да поемете риска да кажете:
“О, ще направим това само в случай, без каквато и да е библейска подкрепа.”
Защото има същество, което се разбунтува в небето, понеже искаше да му се отдава поклонение. И Библията казва, че в последните дни той ще употреби измама, за да заблуди целия свят и да го доведе до място, където ще се покланя на него.
В Откровение 13 гл. се говори за това, че цялата земя учудена отива след звяра и цялата земя се покланя на звяра и се покланя на змея, дал власт на звяра. Знаете ли, че поклонението към змея няма да се състои като към змея? Т.е. хората, покланящи се на змея, няма да вярват, че се покланят на змея, или на Сатана. Те ще вярват, че извършват истинско поклонение към истинския Бог. Единственото истинско поклонение е дефинирано в Библията – покланяме се на един Бог, Отец, и почитаме Неговия Син по същия начин, по който почитаме Отец. И не можем да се покланяме на никой друг, според Писанието.
Така че да кажем, че трябва да се покланяме на Бог Свети Дух, лице, различно от Отец и Сина, е невероятно опасно, особено в последните дни, когато измамата е относно поклонението и това на кого се покланяте.
“Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди. И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки - Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас” (Йоан 14:15-18).
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
