Сн. poslednitedni.info УНИСЕКС /универсален пол/
Всяко обсъждане на облеклото днес би било непълно, ако не вземем под внимание темата за унисекса. Едно от явленията на нашето време е бързият растеж на бутици и фризьорски салони от типа „Приличаме си“. Унисекс магазини и реклами се появяват в цялата страна, предлагайки съвсем еднакви дрехи както за мъжете, така и за жените. Какво е значението на тази тенденция? Има ли някакви духовни опасности в нея?
Първо, трябва да отбележим астрономическото покачване на хомосексуалността през последните няколко години. Америка буквално е залята за един миг от истории във вестници и списания за гей движението и как то гордо излиза от гардероба, за да потърси своите права. Гей паради и демонстрации привличат огромни тълпи и широка публика. Телевизионни форуми с участници лесбийки и хомосексуалисти нашироко дискутират въпроса пред милиони зрители. Психиатрията официално призна практиката като нормално полово поведение. Големи протестантски църковни организации не само отварят вратите си за членство, но и ръкополагат за служители признаващи себе си за хомосексуалисти. Основаха се църкви изключително върху богослужения за хомосексуалисти и бяха изпълнени и публично регистрирани някои бракосъчетания между двама души от един и същи пол.
Всяко обсъждане на облеклото днес би било непълно, ако не вземем под внимание темата за унисекса. Едно от явленията на нашето време е бързият растеж на бутици и фризьорски салони от типа „Приличаме си“. Унисекс магазини и реклами се появяват в цялата страна, предлагайки съвсем еднакви дрехи както за мъжете, така и за жените. Какво е значението на тази тенденция? Има ли някакви духовни опасности в нея?
Първо, трябва да отбележим астрономическото покачване на хомосексуалността през последните няколко години. Америка буквално е залята за един миг от истории във вестници и списания за гей движението и как то гордо излиза от гардероба, за да потърси своите права. Гей паради и демонстрации привличат огромни тълпи и широка публика. Телевизионни форуми с участници лесбийки и хомосексуалисти нашироко дискутират въпроса пред милиони зрители. Психиатрията официално призна практиката като нормално полово поведение. Големи протестантски църковни организации не само отварят вратите си за членство, но и ръкополагат за служители признаващи себе си за хомосексуалисти. Основаха се църкви изключително върху богослужения за хомосексуалисти и бяха изпълнени и публично регистрирани някои бракосъчетания между двама души от един и същи пол.
Много беше изписано относно възможните причини за тази зрелищна екзалтация на една много стара перверзия. Съвсем малко хора изглежда разбират точно защо е станало това внезапно възраждане, но аз мисля, че ние можем да открием причините, като разгледаме някои паралелни социални тенденции, които извънредно много насърчиха гей движението. За всяко действие си има причина и през вековете едни и същи условия са водили до сходни резултати.
Изучаващите Библията са запознати със силното осъждане на содомията, която е вплетена както в Стария, така и в Новия завет. Бог я окачествява като една от най-лошите мерзости, грях, който напълно ще бъде унищожен. Древният езически свят беше обладан от порока. Самото име е извлечено от град Содом, където се намираха множество войнстващи хомосексуалисти. Павел говори в Римляни 1:26, 27 за „срамни страсти, като и жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена. Така и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже и приемаха в себе си заслуженото въздаяние за своето нечестие.“ Развратните умове, „които вършат такива работи, заслужават смърт.“ Стих 32.
Ханаанската земя, която трябваше да завладеят израелтяните, беше пълна с извратеното беззаконие на содомията, или хомосексуализма. Това е една от причините, поради които Бог бе дал такива изрични инструкции да не се женят и да не се смесват с жителите на тази земя. Те трябваше да избягват всякакъв омърсяващ контакт, който можеше да доведе до това, Израел да се присъедини към техните унизителни практики. Освен това на тях им бяха дадени конкретни указания срещу обличането по начин, който може да създаде атмосфера за извършване на грях.
„Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да облича женска дреха, защото всички, които правят така, са мерзост пред Господа, твоя Бог.“ Второзаконие 22:5
Тъй като содомията включва промяна на сексуалните роли и обикновено е придружена от модел на действие и обличане като на противоположния пол, Бог предупреди народа Си да не отваря никаква врата пред изкушението по този въпрос. Те трябваше да поддържат ясни граници на различие между мъжкото и женското облекло.
Новият завет отново потвърждава този принцип на разграничаване във външния вид.
„Не ни ли учи самото естество, че ако мъж има дълга коса, това е срам за него, а ако жена има дълга коса, това е слава за нея?“ 1 Кор. 11:14.
Сега сме готови да направим някои наблюдения относно съвременната социална сцена, която би могла да обясни, защо виждаме тревожно покачване на хомосексуалността. Ако Бог видя, че размиването на половата идентичност може да създаде проблеми, тогава трябва да признаем, че имаме голям проблем. Днес виждаме действието на три фактора, които никога преди не са съществували в човешката история по едно и също време. Взети поотделно, никое от тези три неща не би било твърде впечатляващо. Но когато виждаме комбинирания ефект от тяхното влияние, става страшно дори да се помисли.
Трите съвременни условия днес са:
1. Феминисткото движение, чиято обявена цел е да се сменят ролите на мъжете и жените до голяма степен в нашия социален, икономически и религиозен живот.
2. Модната революция на женския костюм с панталон, която е накарала повечето жени да се откажат от традиционните женски стилове на обличане.
3. Нарастващата тенденция мъжете да се кичат с украшения, да носят женски прически, наред със съпътстващата демаскулинизация.
Тази комбинация от свързани обстоятелства вероятно е била отговорна за тласкането в перверзия на хиляди хомосексуалисти, намиращи се на границата на преминаването ѝ. На много от тях им трябваше само малко от психотичното объркване, което трите популярни движения създадоха.
Д-р Чарлс Уиник, професор по социология в Градския университет в Ню Йорк, е виден авторитет, който смята, че сегашната мода на взаимнозаменяемо облекло ни води към последващо бедствие. В своята провокативна книга „Новите хора“ той очертава многобройните начини, по които унисексът размива половите разлики на американския народ. Той смята, че дори хората над 30 години са били критично засегнати от радикалните промени около тях, въпреки че не осъзнават напълно как е станало това.
Д-р Уиник изтъква, че дори сериозните делови мъже носят пъстри, пастелни ризи и панталони. Мъжките магазини правят бърз бизнес с бижута, аксесоари, прически, маникюр, крем за лице и парфюми. Мрежички за коса и перманентни къдрици дискретно са означени с термини като „трейнъри“ и „обработка на коса“.
В своята книга д-р Уиник прави каталог от няколкостотин страници на елементи в нашата култура, които са станали неутрални, размити и в следствие на това - скучни. Например, родителите дават все повече и повече взаимнозаменяеми имена на децата си като: Ким, Крис, Лесли, Джийн, Лий и Дейна. Той вярва, че размиването на мъжките и женските различия води нашето общество до дълбоки промени, защото хората не могат да се справят с критичните ситуации в живота, докато не са сигурни в своята полова идентичност. Унисекс облеклото обърква и създава сериозни емоционални кризи у мнозина. Социологът Уиник не се безпокои от това, как се дефинират мъжествеността и женствеността, стига да са ясно дефинирани. „Почти всяка комбинация от ролеви отношения между мъже и жени може да бъде здравословна и ефективна, с изключение на една - в която ролите са размити“, писа той в Medical Opinion and Review, списание за лекари.
Като имаме предвид библейските писатели и социалните експерти, които се фокусират върху унисекс облеклото като фактор в създаването на сексуално объркване, какво трябва да бъде нашето лично отношение към тази разпространяваща се мода? Като членове на църквата на остатъка ние не сме оставени без напътствие по въпроса. Уайт коментира библейската позиция с тези думи: „Беше ми обърнато внимание на
Второзаконие 22:5: „Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да облича женска дреха, защото всички, които правят това, са мерзост пред Господа, твоя Бог.“
„Налице е нарастваща тенденция жените да изглеждат колкото е възможно повече като противоположния пол и да оформят дрехите си твърде подобно на мъжките, но Бог нарича това мерзост.“ Свидетелства, том 1, стр. 457.
Моля, забележете, че тя нарича мерзост жените да оформят своите дрехи много подобни на мъжките. Така че, въпросът за нас не е вече дали дрехите са всъщност на противоположния пол. Те може да са били създадени само за единия пол, но да бъдат оформени по подобие на дрехите на противоположния пол. По този начин може да се повлияе на бисексуалните или на хомосексуалистите, намиращи се на ръба, да прескочат границата и да отидат в лагера на отявлените такива.
Сега възниква въпросът: Къде трябва да се очертае границата между мъжките и женските стилове на облекло? Изглежда, няма разногласия относно носенето на действителните дрехи на противоположния пол. То е ясно забранено. Очевидно има много разногласия за степента на сходство, което може да съществува, без да се превърне в мерзост.
Мнозина са убедени, че типичният дамски костюм с панталон е оформен до голяма степен по подобие на мъжкия. Но ако не е, колко малки промени биха били необходими, за да го поставим в категорията на оформен по този начин? В това положение, казва г-жа Уайт, ще бъде мерзост. Докато реверите на костюма се разширяват и стилът на сакото заприличва все повече на мъжкото, ще бъде ли възможно да се уцели моментът на преход от модно към мерзост?
Всеки месец, докато популярният дамски костюм с панталон стъпка по стъпка се адаптира към стила унисекс, адвентните жени продължават да купуват своите костюми от предложените стилове. Накрая, една малка промяна може да ги постави в категорията на „оформени твърде много като мъжките“. В унисон със своята стратегия за последните дни за постепенно промъкване, Сатана би могъл да доведе църквата на остатъка в лагера на унисекса точно така, както е довел мнозина в скандала с миниполите. И това ще бъде направено по такъв начин, че малцина ще разпознаят накъде ги водят малките стъпки. Помните ли малките обръчи на сестра А? По същия безобиден начин костюмът с панталон на жените и женствените стилове при мъжете могат да докарат слабост и срам на църквата на остатъка.
Много искрени адвентисти вярват, че Духът на пророчеството оправдава модата на дамския костюм с панталон. Истината е, че г-жа Уайт взема противоположното становище. Тя го осъжда. Популярният американски костюм от времето на г-жа Уайт е описан от нея с тези думи:
„Той се състои от жилетка, панталони и дреха, наподобяваща палто и стигаща до половината на бедрото. От това, което ми беше показано, аз се противопоставих на това облекло като нехармониращо с Божието слово.“ Свидетелства, том 1, стр. 465.
В какво отношение тази дреха се различава от модерния костюм? Тя описа почти същото, което ние виждаме да се носи от множество жени днес, с изключение на това, че сакото е по-късо в съвременния вариант. По-късно г-жа Уайт описва възраженията към тази определена дреха, които я правят неприемлива. Тя видяла във видение три компании от дами да минават пред нея. Втората група носела дрехата, описана като американски костюм. Ето нейния коментар:
„Дрехата на втората група, която мина пред мен, в много отношения беше такава, каквато трябва да бъде. Крайниците бяха добре покрити. Те бяха свободни от бремето, което модата-тиранин беше наложила на първата класа; но бяха стигнали до крайност при късата дреха, за да възмутят и настроят добрите хора и да унищожат до голяма степен личното си влияние. Това е стилът и влиянието на американския костюм, пропагандиран и носен от много жени от „Нашия дом“ в Дансвил, Ню Йорк. Той не достига до коленете. Не е нужно да казвам, че този стил дреха ми бе показан като твърде къс.“ Статии в Настоящата истина и Ревю и Херълд, том 1, стр. 73.
Сега картината става ясна. Облеклото, описано като „жилетка, панталони и дреха, представляваща сако и достигаща средата на бедрата“, била неприемлива, защото дрехата не достигала до колената. С други думи, срещу панталоните очевидно не се е възразявало, щом са били покрити от дреха, стигаща поне до колената. Това, разбира се, дамският костюм не прави. Така че нямаме причина да заключим, че тя би одобрила днешната версия на американския костюм, сакото с панталон. Тя ясно заявява:
„Видях, че Божият ред е бил обърнат и Неговите специални насоки – пренебрегнати от тези, които приемат американския костюм. Беше ми посочено Второзаконие 22:5.“ Свидетелства, том 1, стр. 457.
Истина е, че някои от ризите на костюмите са отличително женски в техния стил, докато други са силно мъжки. Много добри християнки защитават носенето на женствения тип, а други, които са също така посветени, не виждат нищо лошо в носенето на по-мъжкия тип. Целта на това изследване не е да се определи някаква граница между тези два стила, която да отдели погрешното от правилното. Никой, доколкото аз мога да кажа, би могъл да знае къде трябва да бъде прокарана такава граница. Всяка сестра адвентистка би трябвало да претегли опасностите, включени в правенето на първата стъпка, която би насърчила тенденция към унисекс. Тези малки стъпки, които Сатана използва, за да води към примката, често са толкова невинни, че могат да бъдат защитавани с праведен ентусиазъм.
Наистина е трудно да се обсъжда аргументът, че костюмът с панталон е по-скромен от много настоящи стилове на обличане. Но в светлината на нашето знание за сатанинския начин на действие и урока за добрата пшеница и пъдпъдъците, трябва да попитаме: „Къде би ни довело това? Би ли било стъпка по-близо до мерзостта, за която г-жа Уайт говори? И би ли насърчило сестра Б да направи своя костюм с панталон малко по-подобен на мъжкия? И какво ще стане със сестра В, която би отишла една стъпка по-нататък?“ А те, заедно с всички други жени, които ги носят, протестират през цялото време, че изобщо не носят мъжки дрехи.
Изучаващите Библията са запознати със силното осъждане на содомията, която е вплетена както в Стария, така и в Новия завет. Бог я окачествява като една от най-лошите мерзости, грях, който напълно ще бъде унищожен. Древният езически свят беше обладан от порока. Самото име е извлечено от град Содом, където се намираха множество войнстващи хомосексуалисти. Павел говори в Римляни 1:26, 27 за „срамни страсти, като и жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена. Така и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже и приемаха в себе си заслуженото въздаяние за своето нечестие.“ Развратните умове, „които вършат такива работи, заслужават смърт.“ Стих 32.
Ханаанската земя, която трябваше да завладеят израелтяните, беше пълна с извратеното беззаконие на содомията, или хомосексуализма. Това е една от причините, поради които Бог бе дал такива изрични инструкции да не се женят и да не се смесват с жителите на тази земя. Те трябваше да избягват всякакъв омърсяващ контакт, който можеше да доведе до това, Израел да се присъедини към техните унизителни практики. Освен това на тях им бяха дадени конкретни указания срещу обличането по начин, който може да създаде атмосфера за извършване на грях.
„Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да облича женска дреха, защото всички, които правят така, са мерзост пред Господа, твоя Бог.“ Второзаконие 22:5
Тъй като содомията включва промяна на сексуалните роли и обикновено е придружена от модел на действие и обличане като на противоположния пол, Бог предупреди народа Си да не отваря никаква врата пред изкушението по този въпрос. Те трябваше да поддържат ясни граници на различие между мъжкото и женското облекло.
Новият завет отново потвърждава този принцип на разграничаване във външния вид.
„Не ни ли учи самото естество, че ако мъж има дълга коса, това е срам за него, а ако жена има дълга коса, това е слава за нея?“ 1 Кор. 11:14.
Сега сме готови да направим някои наблюдения относно съвременната социална сцена, която би могла да обясни, защо виждаме тревожно покачване на хомосексуалността. Ако Бог видя, че размиването на половата идентичност може да създаде проблеми, тогава трябва да признаем, че имаме голям проблем. Днес виждаме действието на три фактора, които никога преди не са съществували в човешката история по едно и също време. Взети поотделно, никое от тези три неща не би било твърде впечатляващо. Но когато виждаме комбинирания ефект от тяхното влияние, става страшно дори да се помисли.
Трите съвременни условия днес са:
1. Феминисткото движение, чиято обявена цел е да се сменят ролите на мъжете и жените до голяма степен в нашия социален, икономически и религиозен живот.
2. Модната революция на женския костюм с панталон, която е накарала повечето жени да се откажат от традиционните женски стилове на обличане.
3. Нарастващата тенденция мъжете да се кичат с украшения, да носят женски прически, наред със съпътстващата демаскулинизация.
Тази комбинация от свързани обстоятелства вероятно е била отговорна за тласкането в перверзия на хиляди хомосексуалисти, намиращи се на границата на преминаването ѝ. На много от тях им трябваше само малко от психотичното объркване, което трите популярни движения създадоха.
Д-р Чарлс Уиник, професор по социология в Градския университет в Ню Йорк, е виден авторитет, който смята, че сегашната мода на взаимнозаменяемо облекло ни води към последващо бедствие. В своята провокативна книга „Новите хора“ той очертава многобройните начини, по които унисексът размива половите разлики на американския народ. Той смята, че дори хората над 30 години са били критично засегнати от радикалните промени около тях, въпреки че не осъзнават напълно как е станало това.
Д-р Уиник изтъква, че дори сериозните делови мъже носят пъстри, пастелни ризи и панталони. Мъжките магазини правят бърз бизнес с бижута, аксесоари, прически, маникюр, крем за лице и парфюми. Мрежички за коса и перманентни къдрици дискретно са означени с термини като „трейнъри“ и „обработка на коса“.
В своята книга д-р Уиник прави каталог от няколкостотин страници на елементи в нашата култура, които са станали неутрални, размити и в следствие на това - скучни. Например, родителите дават все повече и повече взаимнозаменяеми имена на децата си като: Ким, Крис, Лесли, Джийн, Лий и Дейна. Той вярва, че размиването на мъжките и женските различия води нашето общество до дълбоки промени, защото хората не могат да се справят с критичните ситуации в живота, докато не са сигурни в своята полова идентичност. Унисекс облеклото обърква и създава сериозни емоционални кризи у мнозина. Социологът Уиник не се безпокои от това, как се дефинират мъжествеността и женствеността, стига да са ясно дефинирани. „Почти всяка комбинация от ролеви отношения между мъже и жени може да бъде здравословна и ефективна, с изключение на една - в която ролите са размити“, писа той в Medical Opinion and Review, списание за лекари.
Като имаме предвид библейските писатели и социалните експерти, които се фокусират върху унисекс облеклото като фактор в създаването на сексуално объркване, какво трябва да бъде нашето лично отношение към тази разпространяваща се мода? Като членове на църквата на остатъка ние не сме оставени без напътствие по въпроса. Уайт коментира библейската позиция с тези думи: „Беше ми обърнато внимание на
Второзаконие 22:5: „Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да облича женска дреха, защото всички, които правят това, са мерзост пред Господа, твоя Бог.“
„Налице е нарастваща тенденция жените да изглеждат колкото е възможно повече като противоположния пол и да оформят дрехите си твърде подобно на мъжките, но Бог нарича това мерзост.“ Свидетелства, том 1, стр. 457.
Моля, забележете, че тя нарича мерзост жените да оформят своите дрехи много подобни на мъжките. Така че, въпросът за нас не е вече дали дрехите са всъщност на противоположния пол. Те може да са били създадени само за единия пол, но да бъдат оформени по подобие на дрехите на противоположния пол. По този начин може да се повлияе на бисексуалните или на хомосексуалистите, намиращи се на ръба, да прескочат границата и да отидат в лагера на отявлените такива.
Сега възниква въпросът: Къде трябва да се очертае границата между мъжките и женските стилове на облекло? Изглежда, няма разногласия относно носенето на действителните дрехи на противоположния пол. То е ясно забранено. Очевидно има много разногласия за степента на сходство, което може да съществува, без да се превърне в мерзост.
Мнозина са убедени, че типичният дамски костюм с панталон е оформен до голяма степен по подобие на мъжкия. Но ако не е, колко малки промени биха били необходими, за да го поставим в категорията на оформен по този начин? В това положение, казва г-жа Уайт, ще бъде мерзост. Докато реверите на костюма се разширяват и стилът на сакото заприличва все повече на мъжкото, ще бъде ли възможно да се уцели моментът на преход от модно към мерзост?
Всеки месец, докато популярният дамски костюм с панталон стъпка по стъпка се адаптира към стила унисекс, адвентните жени продължават да купуват своите костюми от предложените стилове. Накрая, една малка промяна може да ги постави в категорията на „оформени твърде много като мъжките“. В унисон със своята стратегия за последните дни за постепенно промъкване, Сатана би могъл да доведе църквата на остатъка в лагера на унисекса точно така, както е довел мнозина в скандала с миниполите. И това ще бъде направено по такъв начин, че малцина ще разпознаят накъде ги водят малките стъпки. Помните ли малките обръчи на сестра А? По същия безобиден начин костюмът с панталон на жените и женствените стилове при мъжете могат да докарат слабост и срам на църквата на остатъка.
Много искрени адвентисти вярват, че Духът на пророчеството оправдава модата на дамския костюм с панталон. Истината е, че г-жа Уайт взема противоположното становище. Тя го осъжда. Популярният американски костюм от времето на г-жа Уайт е описан от нея с тези думи:
„Той се състои от жилетка, панталони и дреха, наподобяваща палто и стигаща до половината на бедрото. От това, което ми беше показано, аз се противопоставих на това облекло като нехармониращо с Божието слово.“ Свидетелства, том 1, стр. 465.
В какво отношение тази дреха се различава от модерния костюм? Тя описа почти същото, което ние виждаме да се носи от множество жени днес, с изключение на това, че сакото е по-късо в съвременния вариант. По-късно г-жа Уайт описва възраженията към тази определена дреха, които я правят неприемлива. Тя видяла във видение три компании от дами да минават пред нея. Втората група носела дрехата, описана като американски костюм. Ето нейния коментар:
„Дрехата на втората група, която мина пред мен, в много отношения беше такава, каквато трябва да бъде. Крайниците бяха добре покрити. Те бяха свободни от бремето, което модата-тиранин беше наложила на първата класа; но бяха стигнали до крайност при късата дреха, за да възмутят и настроят добрите хора и да унищожат до голяма степен личното си влияние. Това е стилът и влиянието на американския костюм, пропагандиран и носен от много жени от „Нашия дом“ в Дансвил, Ню Йорк. Той не достига до коленете. Не е нужно да казвам, че този стил дреха ми бе показан като твърде къс.“ Статии в Настоящата истина и Ревю и Херълд, том 1, стр. 73.
Сега картината става ясна. Облеклото, описано като „жилетка, панталони и дреха, представляваща сако и достигаща средата на бедрата“, била неприемлива, защото дрехата не достигала до колената. С други думи, срещу панталоните очевидно не се е възразявало, щом са били покрити от дреха, стигаща поне до колената. Това, разбира се, дамският костюм не прави. Така че нямаме причина да заключим, че тя би одобрила днешната версия на американския костюм, сакото с панталон. Тя ясно заявява:
„Видях, че Божият ред е бил обърнат и Неговите специални насоки – пренебрегнати от тези, които приемат американския костюм. Беше ми посочено Второзаконие 22:5.“ Свидетелства, том 1, стр. 457.
Истина е, че някои от ризите на костюмите са отличително женски в техния стил, докато други са силно мъжки. Много добри християнки защитават носенето на женствения тип, а други, които са също така посветени, не виждат нищо лошо в носенето на по-мъжкия тип. Целта на това изследване не е да се определи някаква граница между тези два стила, която да отдели погрешното от правилното. Никой, доколкото аз мога да кажа, би могъл да знае къде трябва да бъде прокарана такава граница. Всяка сестра адвентистка би трябвало да претегли опасностите, включени в правенето на първата стъпка, която би насърчила тенденция към унисекс. Тези малки стъпки, които Сатана използва, за да води към примката, често са толкова невинни, че могат да бъдат защитавани с праведен ентусиазъм.
Наистина е трудно да се обсъжда аргументът, че костюмът с панталон е по-скромен от много настоящи стилове на обличане. Но в светлината на нашето знание за сатанинския начин на действие и урока за добрата пшеница и пъдпъдъците, трябва да попитаме: „Къде би ни довело това? Би ли било стъпка по-близо до мерзостта, за която г-жа Уайт говори? И би ли насърчило сестра Б да направи своя костюм с панталон малко по-подобен на мъжкия? И какво ще стане със сестра В, която би отишла една стъпка по-нататък?“ А те, заедно с всички други жени, които ги носят, протестират през цялото време, че изобщо не носят мъжки дрехи.
RSS Feed
