Скъпи братя и сестри, отново ви приветствам от славното име на нашия Господ Исус Христос. Днес с вас ще продължим с тема №4, - която ще бъде следствие на нашето изследване, което проведохме в миналите ни срещи, - как Елън Уайт разбирала Свещеното писание. Днес ще продължим тази тема, защото този предмет е много важен и особено за Божия народ, за избрания народ от последния период на ЦАСД, която е призвана да провъзгласи цялата истина, тази която Бог открил в началото на формирането на нашата църква чрез пионерите на адвентизма – в това число на Елън Уайт, Джеймс Уайт и онези братя и сестри по онова време, които поддържали истината, разкрита чрез Свещеното писание, чрез Божията вестителка Елън Уайт, която всички с вас приемаме. Но възниква въпрос: До колко възприемаме това, което тя писала, въпреки че има много изгубено, много скрито и много добавено в съвременното учение, което днес имаме?
С вас ще прочетем цитатите, които тя записвала собственоръчно, записани също в книгите от Духа на пророчеството, за които ви казах, че можете всичко да проверите. Затова днес с вас ще продължим всички онези мисли с предишен характер в бъдеще и като цяло в края на всички наши теми ще направим обобщение. И все пак, коя била Елън Уайт - антитринитарии или тринитарии? Затова в сегашно врене този въпрос е много щекотлив и много важен, и актуален за нашето време.
Четем цитат: „Настана радостния час за щастливи песни за хвала на Бог и Неговия скъп Син. Някога Сатана оглавяваше небесния хор. Той даваше тон с първата нота, а после всички ангели и войнства се обединяваха с него, и славни музикални песни се понасяха в небето, отдавайки чест на Бога, и Неговия скъп Син. Но сега вместо приятна музика, до ушите на големия разбунтувал се лидер достигнаха само дисхармония и гневни думи“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 28, 1870 г.).
Въз основа на записаното в цитата виждаме, как Елън Уайт отново ни показва, че цялото небесно войнство ангели отдавали радост, песни и поклонение на Бог, и Неговия скъп Син. На кого Сатана решил да хвърли предизвикателство след изгонването му от небето?
„Сатана отхвърлил всичките си чувства, отчаяние и слабост, и като техен лидер се укрепи, за да дръзне, и да направи всичко възможно, да хвърли предизвикателство за властта на Бог и Неговия Син“.
Така виждаме, че на Елън Уайт било показано и казано, че има само две Личности, които имат власт, и тези две Личности са небесни Личности – Бог-Отец и Неговият син – нашият Господ Исус Христос.
„Той ги запозна (ангелите) с плановете си. Ако той смело подходеше към Адам и Ева, и се оплачеше на Божия Син, те нямаше да го послушат, но на мига щяха да бъдат готови за нападение“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 32, 1870 г.).
Виждаме, че все пак Сатана отхвърлил чувствата си и отишъл да се свърже с ангелите - тези, които го поддържали. Виждаме, че той се оплака (На кого?) на Божия Син. Но възниква въпрос: Следователно, ако Луцифер знаел, че Исус Христос е Негов Син, т. е. на Бога, не е ли логичен въпроса: Защо на Елън Уайт било казано, че той наистина се оплакал на Божия Син, а не на Бог №2, както е по доктриналните въпроси на АСД.
Кой единствен на небето може да извърши изкуплението на падналия човек?
Четем цитат: „Божественият Божи Син…“.
Да спрем. Защо тук е използвана думата „божествен“? Защото знаем, че Исус Христос имаше еднаква природа със Своя Отец. Той е роденият от Отец и има еднаква природа. А каква е природата на Бог-Отец? Божествена или духовна? Знаем, че Бог е Дух и има духовна природа. А духовната природа за нас е неизвестна. Не можем да знаем каква е тази духовна природа, само знаем за това. Но тук се казва „Божественият Син“, т. е. думата „божествен“ означава, че Той е подобен, Той е такъв, какъвто е Неговият Отец.
По-нататък четем: „… виждайки, че никой друг освен Него не може да спаси падналия човек, реши да помогне на човека“.
Виждаме, че Исус Христос, Божият Син видял, че никой не може да реши този въпрос. Защо? Защото знаем, че единствен безсмъртен, както ни казва Писанието, е (Кой?) небесният Отец. А когато говорим за Исус Христос, то Той получил живот (От Кого?) от Отец. И какво казва по-нататък Христос в Писанието? „Аз мога да го дам и Аз мога да си го взема“. На кого Той отдаде живота си, когато умря на кръста на Голгота? Какво каза? – „Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си“ (Лука 23:46). Духът е именно живота. И Той отдаде този живот. А кога прие този живот? – Когато дойде архангел Гавраил и каза: „Сине Божи, Твоят Отец Те вика“. И тогава небесният Отец отдал или Му върнал обратно този живот.
И така, виждаме, че Исус Христос правилно отбелязал, че нямало друга личност, които би могла да даде живота си за изкуплението на човечеството. Следва въпрос: Защо тук за Елън Уайт фигурират само две личности – тази, която може да дава или дарява и тази, която може да приеме и може да даде? Защо тук не фигурира трети бог? Той, какво, равен ли е на първия, безсмъртния, Който не може да умре или все пак той е подобен на Сина? Или въпреки всичко там има трима равни? Ако са трима равни, ако са безсмъртни, ако са самосъществуващи, ако са вечни и не могат да умрат, -както е в доктриналната книга на АСД, - стигаме до извода: Как Исус Христос може да умре, бидейки безсмъртен и самосъществуващ Бог? А в тази книга имаме отговор. За нас са измислили следната теория: Че Той не е умирал, а просто умряла човешката плът, в която Той бил. Т. е. от учението, записано тук виждаме, че бог №2, се облякъл в този човешки скафандър и когато трябвало да умре, разпънали на кръста този скафандър от човешка плът, а фактически къде бил бог №2, - се задава въпрос, - ако Той не може да умре? Значи Той излязъл от този скафандър и е някъде наблизо. Тогава възниква въпрос: Умрял ли е фактически изпълняващият ролята на т. нар. Божият Син или бог №2 за човека? – Не е умрял. Умряла просто черупката. И когато започнем да размишляваме и да мислим, виждаме, че това е просто несъответствие, фалш, които са ни представили предшестващите. А, за да защитят лъжата, трябва да измислят следващата лъжа. И когато започнем да четем всичко, записано в тази книга, виждаме… даже в уроците, които изучавахме – показах ви го на предната тема – тук също е записано, че Исус Христос сам се възкресил. А след няколко урока, – разбира се, сега няма да повдигам тази тема, защото всеки от вас има този урок и можете да си го прочетете внимателно – след няколко урока авторът вече пише, че Го възкресил третият бог – Светият Дух. Тогава следва въпрос: Кой възкреси Исус Христос? Той сам Себе Си, т. е. бидейки извън този скафандър от човешка плът, после озовал се тук и възкръснал; или все пак Го възкресил третият, Светият Дух, както е написано в този урок. Следва въпрос, приятели мои: Когато изучавате тези уроци, поне замисляте ли се, какво са написали, какво поглъщате и с какво се пълните. Ако все още не сте чули това на урока в съботното училище, както сте го провели, моля ви, намерете в архива си този урок, който сте изучавали и отново внимателно го прочетете, и разгледайте, какво са ви учили през първото тримесечие на 2017 г. А когато съпоставим всичко това заедно, виждаме, че все пак истината си е истина и тази истина е записана в Библията. Та до какъв извод стигнахме? Кой възкреси Своя Син? Написано е: Небесният Отец. И когато четем Деяния на апостолите, когато четем другите послания на апостолите, какво е написано там ясно? Че БОГ ЧРЕЗ СВОЯ ДУХ ВЪЗКРЕСИЛ ИСУС ХРИСТОС, както пише апостол Павел, Когото наричате свой Господ. Когато казваме, че Бог Го възкресил чрез Духа Си, чий Дух е това? – Личният, божествен, бащински Дух. Какво каза архангел Гавраил? „Сине Божи, (Кой Те вика?) Твоят Отец Те вика“. И в това време станало възкресението чрез Божия Дух, със силата на Всевишния, на нашия Господ Исус Христос.
Четем по-нататък: „Възвишеният Син на Бога беше единствената, достатъчна по стойност жертва, за да удовлетвори изцяло изискванията на съвършения Божи закон“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 17 декември 1872 г., § 4).
И така, виждаме, че нямало нито една личност, която би могла да извърши спасителния план. Защо? Когато в Стария завет четем историята за Авраам и Исаак, що за история била тя? Още по онова време Бог показа на Авраам спасението на човечеството в миниатюра. Кажете, как стана нужда Авраам да извърши тази постъпка или това действие, които искал Бог – да даде в жертва своя единствен любим син? И с вас когато четем Йоан 3:16, какво се казва там? – Че Бог даде точно така Своя единствен Син за нашето спасение. В какво тук е заложена същността? Същността е заложена в това, че небето отдаде най-ценното, най-скъпоценното, което имаше Отец заради нас, падналите хора. Колко трябва ние да ценим тази жертва? Но от това, което с вас чухме, днес виждаме, човекът толкова е опростил, толкова изменил и унизил тази жертва, че учението в доктриналната книга „В начало бе Словото“ (бълг. изд. „Адвентистите от седмия ден вярват“) казва, че Исус Христос не може да умре, защото е безсмъртен Бог. И тогава следва въпроса: С какво тази жертва била толкова съвършена, толкова самоотдадена, толкова преживяна от небесния Отец, ако Бог знаел, че Неговият Син няма да умре, а просто ще излезе от този скафандър, повесен в човешка плът, че Той просто ще Си изиграе ролята за пред хората визуално, защото тази плът вися там, но фактически духовният Божи Син бил някъде навън, следва въпрос: Защо Отец трябваше да се тревожи за Своя Син? Защо Исус Христос трябваше да се огорчава, когато каза: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“ (Матей 26:29). Защо, ако знаел, че фактически Той е духовна Личност от небето и ще бъде извън всичко това? Защо Елън Уайт писала в произведенията си, че Христос се страхувал, че може да загине и завинаги да бъде разделен от Отец?
В какво се състои разделението? В човешката плът? Разбирате ли, тук нещо не съответства между Духа на пророчеството, Писанието и тези учения, които днес насаждат по тези доктринални въпроси. Но аз мисля, че мнозина даже не се замислят над тези въпроси. А ако чуете това, моля ви, замислете се и се определете. В кой Исус вярвате – в разпънатия Божи Син, Който умря за моите грехове и със Своята кръв ме е изкупил или вярвате в този скафандър от човешка плът от Мария, който са повесили, а Божият Син не е умирал?
Четем по-нататък: „Божият Син беше следващият по авторитет след великия Законодател. Той знаеше, че само Неговият живот може да бъде достатъчен, за да изкупи падналия човек“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 17 декември 1872 г., § 1).
Четем цитат: „Настана радостния час за щастливи песни за хвала на Бог и Неговия скъп Син. Някога Сатана оглавяваше небесния хор. Той даваше тон с първата нота, а после всички ангели и войнства се обединяваха с него, и славни музикални песни се понасяха в небето, отдавайки чест на Бога, и Неговия скъп Син. Но сега вместо приятна музика, до ушите на големия разбунтувал се лидер достигнаха само дисхармония и гневни думи“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 28, 1870 г.).
Въз основа на записаното в цитата виждаме, как Елън Уайт отново ни показва, че цялото небесно войнство ангели отдавали радост, песни и поклонение на Бог, и Неговия скъп Син. На кого Сатана решил да хвърли предизвикателство след изгонването му от небето?
„Сатана отхвърлил всичките си чувства, отчаяние и слабост, и като техен лидер се укрепи, за да дръзне, и да направи всичко възможно, да хвърли предизвикателство за властта на Бог и Неговия Син“.
Така виждаме, че на Елън Уайт било показано и казано, че има само две Личности, които имат власт, и тези две Личности са небесни Личности – Бог-Отец и Неговият син – нашият Господ Исус Христос.
„Той ги запозна (ангелите) с плановете си. Ако той смело подходеше към Адам и Ева, и се оплачеше на Божия Син, те нямаше да го послушат, но на мига щяха да бъдат готови за нападение“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 32, 1870 г.).
Виждаме, че все пак Сатана отхвърлил чувствата си и отишъл да се свърже с ангелите - тези, които го поддържали. Виждаме, че той се оплака (На кого?) на Божия Син. Но възниква въпрос: Следователно, ако Луцифер знаел, че Исус Христос е Негов Син, т. е. на Бога, не е ли логичен въпроса: Защо на Елън Уайт било казано, че той наистина се оплакал на Божия Син, а не на Бог №2, както е по доктриналните въпроси на АСД.
Кой единствен на небето може да извърши изкуплението на падналия човек?
Четем цитат: „Божественият Божи Син…“.
Да спрем. Защо тук е използвана думата „божествен“? Защото знаем, че Исус Христос имаше еднаква природа със Своя Отец. Той е роденият от Отец и има еднаква природа. А каква е природата на Бог-Отец? Божествена или духовна? Знаем, че Бог е Дух и има духовна природа. А духовната природа за нас е неизвестна. Не можем да знаем каква е тази духовна природа, само знаем за това. Но тук се казва „Божественият Син“, т. е. думата „божествен“ означава, че Той е подобен, Той е такъв, какъвто е Неговият Отец.
По-нататък четем: „… виждайки, че никой друг освен Него не може да спаси падналия човек, реши да помогне на човека“.
Виждаме, че Исус Христос, Божият Син видял, че никой не може да реши този въпрос. Защо? Защото знаем, че единствен безсмъртен, както ни казва Писанието, е (Кой?) небесният Отец. А когато говорим за Исус Христос, то Той получил живот (От Кого?) от Отец. И какво казва по-нататък Христос в Писанието? „Аз мога да го дам и Аз мога да си го взема“. На кого Той отдаде живота си, когато умря на кръста на Голгота? Какво каза? – „Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си“ (Лука 23:46). Духът е именно живота. И Той отдаде този живот. А кога прие този живот? – Когато дойде архангел Гавраил и каза: „Сине Божи, Твоят Отец Те вика“. И тогава небесният Отец отдал или Му върнал обратно този живот.
И така, виждаме, че Исус Христос правилно отбелязал, че нямало друга личност, които би могла да даде живота си за изкуплението на човечеството. Следва въпрос: Защо тук за Елън Уайт фигурират само две личности – тази, която може да дава или дарява и тази, която може да приеме и може да даде? Защо тук не фигурира трети бог? Той, какво, равен ли е на първия, безсмъртния, Който не може да умре или все пак той е подобен на Сина? Или въпреки всичко там има трима равни? Ако са трима равни, ако са безсмъртни, ако са самосъществуващи, ако са вечни и не могат да умрат, -както е в доктриналната книга на АСД, - стигаме до извода: Как Исус Христос може да умре, бидейки безсмъртен и самосъществуващ Бог? А в тази книга имаме отговор. За нас са измислили следната теория: Че Той не е умирал, а просто умряла човешката плът, в която Той бил. Т. е. от учението, записано тук виждаме, че бог №2, се облякъл в този човешки скафандър и когато трябвало да умре, разпънали на кръста този скафандър от човешка плът, а фактически къде бил бог №2, - се задава въпрос, - ако Той не може да умре? Значи Той излязъл от този скафандър и е някъде наблизо. Тогава възниква въпрос: Умрял ли е фактически изпълняващият ролята на т. нар. Божият Син или бог №2 за човека? – Не е умрял. Умряла просто черупката. И когато започнем да размишляваме и да мислим, виждаме, че това е просто несъответствие, фалш, които са ни представили предшестващите. А, за да защитят лъжата, трябва да измислят следващата лъжа. И когато започнем да четем всичко, записано в тази книга, виждаме… даже в уроците, които изучавахме – показах ви го на предната тема – тук също е записано, че Исус Христос сам се възкресил. А след няколко урока, – разбира се, сега няма да повдигам тази тема, защото всеки от вас има този урок и можете да си го прочетете внимателно – след няколко урока авторът вече пише, че Го възкресил третият бог – Светият Дух. Тогава следва въпрос: Кой възкреси Исус Христос? Той сам Себе Си, т. е. бидейки извън този скафандър от човешка плът, после озовал се тук и възкръснал; или все пак Го възкресил третият, Светият Дух, както е написано в този урок. Следва въпрос, приятели мои: Когато изучавате тези уроци, поне замисляте ли се, какво са написали, какво поглъщате и с какво се пълните. Ако все още не сте чули това на урока в съботното училище, както сте го провели, моля ви, намерете в архива си този урок, който сте изучавали и отново внимателно го прочетете, и разгледайте, какво са ви учили през първото тримесечие на 2017 г. А когато съпоставим всичко това заедно, виждаме, че все пак истината си е истина и тази истина е записана в Библията. Та до какъв извод стигнахме? Кой възкреси Своя Син? Написано е: Небесният Отец. И когато четем Деяния на апостолите, когато четем другите послания на апостолите, какво е написано там ясно? Че БОГ ЧРЕЗ СВОЯ ДУХ ВЪЗКРЕСИЛ ИСУС ХРИСТОС, както пише апостол Павел, Когото наричате свой Господ. Когато казваме, че Бог Го възкресил чрез Духа Си, чий Дух е това? – Личният, божествен, бащински Дух. Какво каза архангел Гавраил? „Сине Божи, (Кой Те вика?) Твоят Отец Те вика“. И в това време станало възкресението чрез Божия Дух, със силата на Всевишния, на нашия Господ Исус Христос.
Четем по-нататък: „Възвишеният Син на Бога беше единствената, достатъчна по стойност жертва, за да удовлетвори изцяло изискванията на съвършения Божи закон“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 17 декември 1872 г., § 4).
И така, виждаме, че нямало нито една личност, която би могла да извърши спасителния план. Защо? Когато в Стария завет четем историята за Авраам и Исаак, що за история била тя? Още по онова време Бог показа на Авраам спасението на човечеството в миниатюра. Кажете, как стана нужда Авраам да извърши тази постъпка или това действие, които искал Бог – да даде в жертва своя единствен любим син? И с вас когато четем Йоан 3:16, какво се казва там? – Че Бог даде точно така Своя единствен Син за нашето спасение. В какво тук е заложена същността? Същността е заложена в това, че небето отдаде най-ценното, най-скъпоценното, което имаше Отец заради нас, падналите хора. Колко трябва ние да ценим тази жертва? Но от това, което с вас чухме, днес виждаме, човекът толкова е опростил, толкова изменил и унизил тази жертва, че учението в доктриналната книга „В начало бе Словото“ (бълг. изд. „Адвентистите от седмия ден вярват“) казва, че Исус Христос не може да умре, защото е безсмъртен Бог. И тогава следва въпроса: С какво тази жертва била толкова съвършена, толкова самоотдадена, толкова преживяна от небесния Отец, ако Бог знаел, че Неговият Син няма да умре, а просто ще излезе от този скафандър, повесен в човешка плът, че Той просто ще Си изиграе ролята за пред хората визуално, защото тази плът вися там, но фактически духовният Божи Син бил някъде навън, следва въпрос: Защо Отец трябваше да се тревожи за Своя Син? Защо Исус Христос трябваше да се огорчава, когато каза: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“ (Матей 26:29). Защо, ако знаел, че фактически Той е духовна Личност от небето и ще бъде извън всичко това? Защо Елън Уайт писала в произведенията си, че Христос се страхувал, че може да загине и завинаги да бъде разделен от Отец?
В какво се състои разделението? В човешката плът? Разбирате ли, тук нещо не съответства между Духа на пророчеството, Писанието и тези учения, които днес насаждат по тези доктринални въпроси. Но аз мисля, че мнозина даже не се замислят над тези въпроси. А ако чуете това, моля ви, замислете се и се определете. В кой Исус вярвате – в разпънатия Божи Син, Който умря за моите грехове и със Своята кръв ме е изкупил или вярвате в този скафандър от човешка плът от Мария, който са повесили, а Божият Син не е умирал?
Четем по-нататък: „Божият Син беше следващият по авторитет след великия Законодател. Той знаеше, че само Неговият живот може да бъде достатъчен, за да изкупи падналия човек“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 17 декември 1872 г., § 1).
И така виждаме, а и всеки адвентист знае, че жертва за човечеството стана Божият Син. Защо? Когато четем „Патриарси и пророци“, там Исус Христос разказва на небесните ангели, че трябва да дойде в този свят, да стане като човека, да пострада за човечеството, да бъде изкупителна жертва. Знаем, Елън Уайт пише, че ангелите предложили своя живот на мястото на своя Господар Исус Христос. Но какъв бил отговора за това, което тя писала и което Исус казал? – Не е достатъчна жертвата на творенията, трябва да умре Творецът, защото знаем, че Бог-Отец творил всичко чрез Своя Син и Синът е Сътворец, и е наш Творец. Затова Творецът трябва да умре за Своето творение. Творение за творение не може да даде откуп. Тогава следва въпрос към тази доктринална измислица: Умряла човешката плът, а Божествената не би могла да умре. И въз основа на това доктринално учение по съвременните въпроси излиза, че за човека е умряла просто човешката плът, а Исус Христос не може да умре, защото като Бог Той е безсмъртен. Разбирате ли колко се унижава заслугата на нашия Господ и Спасител? Целият спасителен план се руши от тази доктрина, която днес много адвентисти поддържат, и в която сляпо вярват. И ние виждаме, колко изкусно врагът е планирал да замъгли човешкия разум, за да повярва в тези басни, а не в истината.
Четем по-нататък: „Славният план за спасението на човека се зароди в дълбочината на безкрайната любов на Бог-Отец. В този чудесен план е отразена чудесната проява ма Божията любов към падналия човешки род. Такава любов, проявена в дара на възлюбения Божи Син, изуми светите ангели“.
Виждаме, че ангелите се удивлявали, как е възможно Бог, имайки единствен любим Син, да Го даде за падналото човечество. И още, че фактически планът за спасение се зароди (В Кого?) в Бог-Отец. Т. е. първопричината за нашето спасение все пак е Отец. Той възлюби и Той даде Своя Син.
Четем по-нататък: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Нашият Спасител беше сияние на славата на Своя Отец и точно подобие на Неговата личност. ТОЙ ПРИТЕЖАВАШЕ БОЖЕСТВЕНО ВЕЛИЧИЕ, СЪВЪРШЕНСТВО И ПРЕВЪЗХОДСТВО. БЛАГОУГОДНО БЕШЕ НА ОТEЦ, ЧЕ В НЕГО ОБИТАВАШЕ ЦЯЛАТА ПЪЛНОТА“.
Чие беше желанието Исус да е равен на Своя Отец? – Неговият Отец Го извиси до Своето равенство. Това е записано също в книгата „Духът на пророчеството“.
„Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога“.
Т. е. дяволът, Луцифер искал да бъде равен, той смятал, той пожелал и виждаме, какво направил. Но Исус Христос, като Син на живия Бог, не желал това. И кой го направил? – Отец Го възвеличил и възвисил до Своето ниво.
И по-нататък за Исус се казва: „Но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст“ (Фил.2:6-8). Записано е и в „Свидетелства към църквата“, т. 2, стр. 200, 1869 г.).
И така виждаме, че с това, което писала, Божията вестителка ни открива задкулисна тайна – проявата на такава любов на Отец към нас и онова, което направи нашия Господ Исус Христос. Кой беше Той всъщност и колко далеч стигна в този подвиг, тъй щото, бидейки Божи Син, имайки власт, равна на Отец, Той дойде в нашия свят, стана човек и понесе всички страдания. Заради кого и защо? Заради грешното човечество, за да ни даде спасение.
Колко трябва да ценим тази истина и колко внимателно трябва да се отнасяме към всичко това, което направи небето за нас!
Четем по-нататък: „На небето беше проведен съвет, в резултат на който Божият Син пое задължението да изкупи човека от проклятието и позора от падението на Адам, и да преодолее Сатана. О, каква прекрасна доброжелателност, доброта и величие на небето! Заради любовта и милостта към падналия човек Той предложи да стане негов заместител и поръчител. Той понесе човешката вина. Той пое върху Себе Си гнева на Своя Отец, който би паднал върху човека заради неговото непослушание“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 24 февруари, 1874 г., § 21).
И така, виждаме, че Исус Христос взе на Себе Си гнева на Отец. Това, което трябваше да стане с човечеството, стана с Божия Син във всичките Му страдания и преживявания.
„Каква снизходителност от Величието на небето! Каква удивителна любов към грешния човек, че скъпият Божи Син трябваше да остави небесните дворове и да дойде в свят, омърсен от греха, за да спаси от гибел виновния грешник“ (Е. Уайт, The Youth’s Instructor, Ellen White Writings, 1 февруари 1874 г., § 1 – списание за младежи по онова време и тя писала такива бележки).
Кой води израилтяните? Когато днес с вас говорим, има някои движения, които като четат Стария завет, смятат, че от горящия храст говорил Йехова. Едни казват, че сам Бог водил евреите; други казва, че ги водил Исус Христос; защо е наречен Йехова; защо е наречен Вездесъщ? И въз основа на това си вадят изводи. И ако тези хора, които опровергават триединството, започват да доказват двойствеността. Т. е. едните имат три бога, а тези – два бога. Но ние, разбира се, знаем, че има един Бог и един посредник – нашият Господ Исус Христос. Това го казва Библията. Как мога да противореча на Библията и да си измислям още няколко други бога? Ето защо ще четем и мислим над тези въпроси?
„Израил беше запазен по Божие чудо и милост в продължение на всеки ден през тяхното пътуване в пустинята. Могъщият ангел…“.
Знаем, че думата „ангел“ означава „вестител“ или „този, който носи вест“, „посланик на небето“, дошъл в нашия свят. И виждаме, че този „могъщ ангел, Който вървеше пред тях, беше Божият Син“. Разбираме, тук Елън Уайт пише, че Исус Христос е наречен „ангел“. Много други течения, като четат този текст, започват да пишат своята догматика – виждате ли, Исус Христос е ангел; Той е сътворен; не е Божи Син; Бог Го сътворил и Му дал почести. И започват да си измислят. Затова днес с вас разсъждаваме, какво казва Писанието за истината. Знаем, че Исус Христос е истинния Божи Син. Той има една природа със Своя Отец и както четохме в последните цитати, Той е копие и отпечатък на съвършенство на Своя Отец. После четохме, че небесният Му Отец Го издигнал и Му дал Своето ниво, т. е. там, където присъства Божия Син и каквото говори, го казва сам Бог. Затова трябва всичко да проумеем, обобщим и разберем. Все пак, кой е Исус Христос?
По-нататък: „… Който вървеше пред тях беше Божия Син“ („Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 318, 1870 г.).
Като четем за Моисей, когато бил в пустинята и видял горящия храст, кой говорил от храста? Пише: „Аз съм Йехова вездесъщ“. И казват: „Виждате ли, как се нарекъл Исус Христос? „Йехова вездесъщ“ принадлежи само на Бог-Отец“. Но когато четем Свещеното писание, когато четем Духа на пророчеството, съзнаваме, че където присъства Божия Син, там присъства и сам Бог. От Кого винаги и навсякъде и от Чие име говорил Исус Христос – Божия Син? От името на Отец. Разбирате ли, говорил от името на Отец. А когато говори от името на Отец, това ни показва, че първата личност за всичко е Отец, а Исус Христос е представител на Своя Отец, Който говори от Негово име.
Когато, например, при вас дойде някой от името на президента на вашата страна и се представи, и каже от името на президента: „Президентът заповяда, утре да се явиш на среща с него“! Този човек ще види вестителя като президент или като посланик на президента? А, ако го приема като посланик, защо да се подчини на това, което казва президента? Подчинява се, защото президентът е най-висшата власт в неговата страна. Затова, когато слуша думите, той ги възприема не като думи на посланика, а като на самия президент. Но човекът може да каже: „Кой си ти, че да ми кажеш? Ти президент ли си?“ и т. н. Да, и това може да бъде. Затова погледнете обратно в Свещеното писание – Исус Христос е представител на Своя Отец. Ако Той се нарича с името на Своя Отец, Той има право на това, защото Неговият Отец Го е наградил с това, издигнал Го е до Неговото ниво и може да говори и да заповядва от името на Своя Отец. А това означава, че говори сам небесният Отец. Ние имаме и цитати, които потвърждават, че словото на Христос е словото на Неговия Отец. Затова тук не трябва да бъркаме и да си измисляме всякакви божества – две, три, пет, двадесет. Но тук ясно се казва, че Той е представител на Отец и говори от името на Всевишния, Неговия Отец.
Колко божествени личности бяха включени при кръщението на Исус?
„Никога още ангелите не бяха слушали такава молитва, както тази, която Христос изказа при Своето кръщение. Те се грижеха да бъдат носители на посланията на Отец до Неговия Син. Но не, пряко от Отец излезе светлина от Неговата слава, небесата се отвориха и лъчи от слава почиваха върху Божия Син, приемайки формата на гълъб отвън като полирано злато. Гълъбът беше символ на кротостта и добротата на Христос. Във времето, когато хората стояха очаровани в изумление и очите им бяха приковани към Христос, от отвореното небе прозвучаха думите: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:17). Думите на потвърждение, че Христос е Божи Син, бяха дадени, за да вдъхновят вярата на тези, които бяха свидетел на тази сцена и щяха да поддържат Божия Син в Неговите трудове и работа. Въпреки че Божият Син беше облечен в човешко естество, Иехова със Собствения Си глас Го увери в Неговата синовност и съвечност. В тази проява към Своя Син Бог приема човечеството като възвишено чрез съвършенството на Неговия възлюбен Син“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 21 януари 1873 г., § 5).
Да се спрем на този цитат. Има много дебати сред адвентистите, когато едните защитават Троица и виждат триединството при кръщението на Исус Христос – единият бил на небето, другият се спуснал върху Него, а третият бил във водите на Йордан. И казват: „Виждате ли, те са трима“. Но като разберем това, което било разкрито чрез Елън Уайт, идва въпрос: Наистина ли, както казват, Елън Уайт преминала през еволюция - в началото разбирала така, а после – иначе и т. н. Но, когато днес с вас говорим, кой й открил това, - защото тя не била при кръщението на Исус Христос, - кой й го открил? Знаем, че й го открил сам Бог чрез Духа Си. И тя записала тези страници. А когато ги записвала, явно е писала какво е Светия Дух. Не „кой“, а „какво“? И вижте, отново ще цитирам, може би не се сте го дочули: „… ПРЯКО ОТ ОТЕЦ ИЗЛЕЗЕ СВЕТЛИНА НА НЕГОВАТА СЛАВА“. От Отец излязла светлина от Неговата слава. Лъчи… от типа на прожектор, за да бъде по-достъпно и ясно. Славата Божия се спуснала като светлина.
„… небесата се отвориха и лъчи от слава…“.
Божията слава. Ако говорим, че Духът е личност, значи излиза, че и Божията слава е личност. Но тук виждаме, че нито едното, нито другото имат потвърждение. Божията слава е Неговата божествена природа, която се излъчва от Божието присъствие, т. е. грешният човек не може да застане пред Божията слава, защото кой като че ли се разтваря. Можем да кажем, например, като атом. Там, където радиацията е най-силна, там човекът не може да бъде, той мигновено умира, той изгаря. Това е като от атомна бомба. Заинтересувайте се, какво е действието на атома и какво се случва. Същото става и от присъствието на Всевишния Бог.
„… лъчи от слава почиваха върху Божия Син, приемайки формата на гълъб“.
Те видели, че тази слава се спуска под формата на гълъб, макар че ни я рисуват като естествен гълъб.
„… отвън като полирано злато“, т. е. блестящ. Следователно, ако казват, че Светият Дух е третата личност и че тези личности са личностите, които са ни сътворили по Техен образ и подобие, следва въпрос. Когато Елън Уайт попитала за Отец какъв е, Исус й отговорил: „Моят Отец е като Мен. Аз съм отпечатък на Моя Отец“. Т. е. виждайки Христос… както каза сам Христос, когато Го попитаха: „Покажи ни Отца“. Той отговори: „Толкова време съм с вас, и не познаваш ли Ме…?, т. е. Аз съм копие на Отец. Който е видял Мене, е видял и небесния Отец“. Следователно, ако това трета личност, както доказват, тя също трябва да има тази форма, като на Сина, така и на Отец, защото и тримата са вечни, единосъщни личности. Следователно, ако третият се явил в тази светлина, във формата на гълъб и като полирано злато, можем ли да кажем, че това е трети бог, приел такъв вид, за да се спусне над Исус Христос? Това първо. Второ, как може личност да се спусне над личност? Може да се спусне сила, може да се предаде разум, видение и всичко останало, но единият да се спусне над другия…. изобщо не става.
Затова виждаме, че Бог открил на Елън Уайт, че над Исус Христос се спуснала тази слава, в която има и сила, и мъдрост, и управление, и всичко останало. Когато с вас четем Писанието, какво започна да прави Исус Христос след кръщението Си? До тогава (Какво?) беше сред народа, беше в синагогата, разговаряше с книжниците и фарисеите. Какви действия можеше да проявява? А каквo започна да извършва след като над Него се спусна Божията слава? – Започна да изцелява, да възкресява, бесове да изгонва, да проповядва и да прави всичко, за което беше призван. И Той извършва това служение в продължение на 3½ години, благодарение на тази слава, която се спусна от Бога. И в тази слава всичко божествено се спусна над Него, и Той имаше тази сила и слава, и всичко, което проявяваше посредством Отца Си.
Чий дух трябва да получим ние?
„Ние желаем да получим викове на победа от тези, които бяха победители. Искаме Духът на Христос да дойде в нашите среди. Искаме водите на спасение да потекат тук. Бягаме от хладкото влияние на земния дух, издигаме се малко по-високо. Стремете се към Бог, за да имате сърца, изпълнени с поклонение. Малко по-близо до Бог, до Исус и ангелите да получите небесен балсам и тогава можете да го вземете със себе си в дома си“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 17 август 1869 г., § 10).
И така виждаме, че тук Елън Уайт подчертава и твърди, че ние можем да получим (Чий Дух?) Духа на Христос. Ако казваме, че Божият Дух е още една личност, тогава Духът на Христос е още една личност. Значи там стават четирима - Божият Дух е личност и Христовият Дух е личност. Но за какъв дух се говори тук? За вътрешния Христов дух и за вътрешния дух на Вседържителя Бог-Отец. А знаем, че човекът също има дух – човешки. Така виждаме, че въз основа на всичко, което Библията казва, Светият Дух идва (От Кого?) и от Отец, и от Сина. Ако това е личност, как може да се раздвои от този и от онзи? Не може. Затова тук потвърждението на Елън Уайт е еднозначно, че ако в Писанията и това, което е записано в нейните трудове, думата „Дух“ означава личното присъствие или личното отдаване на мъдрост, разум и всичко, което е свързано с човечеството, взето заедно, ние получаваме от небето цялото това разбиране на Писанието. Ако Христовият Дух е в сърцето ни, значи ще имаме Христов характер. Т. е. изпълваме се с Христовия Дух и Христос живее в нас. Не се изпълваме с някаква друга личност. И когато се казва „Божият Дух“, - а ние знаем, че Бог е любов, Бог е справедливост и характер, и това, което има Христос и това, което има Отец, е идентично, - ако се изпълваме с този Дух, придобиваме Божия характер, характера на Христос. Това е всичко, не придобиваме още една личност, която присъства в нас или до нас, или както го разбират.
Четем по-нататък: „Ако служителите на Христос започнат да подражават на този Образец, ако са надарени с Неговия Дух, ангелите ще им служат“ (Е. Уайт, „Свидетелства към църквите“, т. 2, стр. 509, 1870 г.).
С какво дарява небето служителите, както тя казва? – С Духа на Христос, с присъствието на Христос, присъствието на Неговото учение, Неговия начин на мислене, т. е. ние се покоряваме на учението на Христос и тогава Духът на Христос присъства в нас. Всичко е ясно, всичко е написано. Защо измислят нещо толкова свръхестествено, че после ни казва: „Не можете да го разберете, това е тайна. Трябва просто да повярвате в тази тайна, в онова, което са писали, неясно какво“. Писанието е написано ясно за всички – за простолюдието, за учените, свръх учените, - това Писание е достъпно за всички. Просто трябва да мислим и да видим какво е написано там.
Какво беше казано за истината, към която църквата се придържала в този период?
„В продължение вече на много години сме абсолютно сигурни, че учението, към което днес се придържаме, е истината за нашето време и че се приближаваме към окончателния съд“ (Е. Уайт, „Свидетелства към църквите“, т. 2, стр. 355, 1870 г.).
И така виждаме, че Елън Уайт пише, че учението към което се придържат много години, - т. е. това, което било дадено на адвентистите в началото на формирането на църквата, - тя казва, че се придържат към тази истина. Но когато ни казват, че Елън Уайт минала през еволюция и че онова, което било преди, го отхвърлила, и станала последовател на тринитаризма. Да помислим, така ли било в действителност? И че това, което й било открито преди смъртта, била записала в „Желанието на вековете“, „Евангелизъм“ и други книги. Знаете ли, когато човек не изучава, може да повярва. Но искам да ви попитам: Как може да й било открито това, в което била и за което знаела?
Когато погледнете в какво вярвали методистите, тази издънка от Лутер, т.е. най-напред Лутер излязъл от католицизма, а от лютеранството започнало разклонение – баптисти, анабаптисти, калвинисти, методисти и всички останали. Там станало голямо разклонение. И тя, и нейните родители, били в Методистката църква. Моля ви, коригирайте се, погледнете в Google учението на методистите и ще видите, че те вярвали в Троица, защото както лютерани, както баптисти, както петдесетници, както калвинисти, така и всички останали наследили от майчицата – католицизма, учението за Троица. Методистите също вярвали в Троица. Но знаем, че Елън Уайт излязла, или - както по-рано казахме, - изгонили я, защото не приели вестта за Второто пришествие на Христос на Милър. И цялото семейство на Уайт било изгонено от методистите. Следователно, изгонвайки Елън Уайт от методистите, тя преминала към движението на адвентизма и тук пише това, което с вас четем вече четвърта тема, а после ни казват, че през целия си живот така виждала и така писала, но после Бог й открил истината. Коя, приятели? Тази, от която излязла с родителите си и Бог й открил? Не знаела ли Елън Уайт, че методистите имат Троица? Разбирате ли? Това е написано просто за хора, които са духовно неграмотни, които не искат да мислят или нямат с какво да мислят. Така е написано за вас. Но, когато започнете да мислите и сравнявате, веднага ще видите, как може да ми бъде открито нещо, в което съм живял, което съм знаел, в което съм вярвал? Как може да ми бъде открито? Разбирате ли, тук нещо не пасва. Но така ви учат. И твърдят, че Елън Уайт… виждате ли, в „Копнежът на вековете“ Елън Уайт писала, че видяла трима. Писала в „Евангелизъм“, има цитати и в „Утринна стража“. И вие: „Да, тя е пророк на адвентизма, дадено й е от Бога. Трябва да вярваме“. В какво вярвате, приятели мои? В този фалш, в това лицемерие, което са написали в това книжле, в което допълнително добавили още и от отровата на Лерой Фрум, което достъкмили от Заокский (Заокский Адвентен университет) за Троица – тук изобщо е кулминацията на цялото това отстъпление. И ВИЕ ВЯРВАТЕ ТОВА, ЗАЩОТО НЕ ЧЕТЕТЕ. Съветвам ви, приятели мои, въпреки това, което вече казах… казват ви: „Не вземайте, не четете никакви книжки, защото там има лъжа, там има ерес, а аз ще ви кажа: Прочетете тази ерес, хубавичко я прочетете – едната, другата и третата. ЧЕТЕТЕ ТЕЗИ ЕРЕСИ, С КОИТО ВИ ХРАНЯТ! И ЗА ДА СРАВНИТЕ КЪДЕ Е ИСТИНАТА, А КЪДЕ ЛЪЖАТА, ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ КАКВО Е ЕРЕС И КАКВО ПИШЕ В ПИСАНИЕТО. Ако изучавате само едното, ще бъдете просто фанатични инвалиди от едната страна. Затова днес се обръщам към всички: Четете! Четете цялата литература, която ви предлагат в адвентизма! Но ЧЕТЕТЕ, ВНИКНЕТЕ, А ПОСЛЕ ПРОЧЕТЕТЕ ИСТИНАТА ОТ ДУХА НА ПРОРОЧЕСТВОТО, КОЯТО ПИШЕ ЕЛЪН УАЙТ И ВЕДНАГА ЩЕ ОПРЕДЕЛИТЕ КЪДЕ Е ЛЪЖА, А КЪДЕ ФАЛШ.
И така, виждаме, Елън Уайт писала, че в продължение на много години тази истина за тях била стандарт. А когато говорим, че Елън Уайт пише още за стълбове на истината и че те ще стоят вечно, говори се за стълбовете на онази истина, която била по онова време, а не в днешното.
Четем по-нататък: „Като народ ние триумфираме от яснотата в силата на истината. Ние изцяло поддържаме нашите позиции, преобладаващи в простите свидетелства от Свещеното писание“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 16 септември 1873 г. § 7).
И така, виждаме с какво потвърждава Елън Уайт - с простите свидетелства от Писанието. Още тя написала… когато започнали да навлизат тези ереси на Келог, Фрум, Андерсън и всички останали, които също имали борба, защото Божията църква била нападана от тези сатанински ереси и я отклонявали, и особено от Келог, който дал платформата на учението на триединството, когато четем какво казват свидетелствата от Свещеното писание, не всички знаят цитата, който тя писала. А тя написала следното: „Ако моите свидетелства не се потвърждават от Свещеното писание, изхвърлете ги“.
Разбирате ли? Ако Духът на пророчеството не върви заедно със Свещеното писание, тя пише: „Това не са мои писания“. А на вас какво ви казват? В Библията пише така, но… Елън Уайт писала… Аааа, ако писала Елън Уайт, значи е истина. Приятели мои, четете какво тя писала за себе си. „Ако Библията не потвърждава това, което е писано под името на Елън Уайт, изхвърлете го“. Затова днешният народ, който иска да върви в истината, трябва да филтрира цялото Свещено писание. Ако не го потвърждава Библията, не са нейни писания. Затова нека не ви налагат това учение и не правят нейни онези трудове, защото тя писала за себе си: „Моите трудове, моите свидетелства не могат да бъдат по-голяма светлина от Библията. Най-голямата светлина е Свещеното писанието. А моите трудове са само насоката към по-голямата светлина“. Затова, когато ви казва: „Елън Уайт…“, това не значи по-голямата светлина, която да измества Библията. Не може да бъде!
Четем по-нататък: Каква била позицията на църквата относно божеството по онова време? От Джеймс Уайт – съпруг на Елън Уайт, можем да видим позицията на църквата в онова време.
„Исус се молеше Неговите ученици да са единни, както Той беше едно с Отца. Тази молитва нямала предвид един ученик с дванадесет глави, а дванадесет ученика, станали единни в цели, усилия заради изпълнението работата за своя Господ. Отец и Сина изобщо не са части на триединен Бог. Те са две индивидуалности, обединени както един замисъл, така и в осъществяване на плана за изкуплението. Изкупените, участващи в плана за изкупление – от първия до последния – ще въздадат чест, слава и хвала за своето спасение на двамата - на Бог и Агнето“ (James White, Life Incidents, Connection with the great advent movement, as illustrated by the three angels – of Revelation XIV, р. 343, 1868).
Сега нека помислим. Защо Джеймс Уайт писал такъв цитат? Защото по него време вече имало (Какво?) внедряване учението на Келог, въз основа на тази платформа за същността, че там присъстват трима и т. н. И ние виждаме, че Джеймс Уайт ясно и отчетливо писал, че когато Исус Христос се молил за учениците, Той не казал че има един ученик с дванадесет глави. В какво се състои единството между Отец и Сина? – В плана за спасение, в плана на творението, в плана на действията. В какво се състои нашето с вас единство? - Да станем едно туловище със 17-20 глави? В какво е единството? В Духа на Христос, в дух на познание истината, в дух на действие, в духа на всичко. В това се състои единството.
А при учението за Троица единството се състои в това, че има един Бог в тази същност. И там има три глави, и тези три глави се съдържат в един, и един в три. Разбирате ли, това е непостижимо за ума учение.
Павел твърди за Божия Син, че имал образа на Бог и бил равен на Бог.
„Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога“ (Фил. 2:6).
„Причината, поради която Синът не счете да бъде равен с Отец доказва факта, че беше равен. Необяснимата Троица прави отново от един Бог трима и от трима – един. Но още по-лош е ултра унитаризмът, който прави Христос подчинен на Отец. Нима Бог би казал на по-нисшия по положение: „Да направим човека по Наш образ“ (Дж. Уайт, „Ривю & Хералд“, 29 ноември 1877 г.).
И така, когато четем този цитат… а този цитат не е достъпен за всички, не всички го разбират и започват да налагат, че Джеймс Уайт бил ултра унитарии. Какво значи „ултра“? „Ултра“ е особеност, ултра унитарии е, когато казват, че има един Бог и повече няма никого. Но ултра унитаризма като понятие - уно = един, унитаризъм - ни говори за съвременно учение, за има течение, в което казват, че Исус Христос не е Божи Син, че е просто човек като Мойсей и всички останали. Просто човек, когото Бог избрал с някаква цел. Но има само един Бог и това е Отец. А всички останали са никой. И тук виждаме, че Джеймс Уайт казва, че небесният Отец не може да каже на по-нисшия по положение да сътворят. Когато говорим за това движение, а това движение е месианско, което приема Исус Христос като Месия, като човек, като освободител, тогава да помислим над тези въпроси.
Нима може да каже на по-нисшия по положение? Не може. И когато мислим върху това, че Исус Христос просто се появил или произлязъл от Мария и Йосиф като човек, тогава следва въпрос: Как е могъл да бъде още до сътворението и как Отец можел да се обръща към Него, ако началото Му започнало от Мария? Разбирате ли, тук отново има несъответствие в месианството. Те казват, че Христос е просто родения от Мария и Йосиф човек, когото Бог избрал за Своя план за спасение и за нас е умрял просто човекът Исус. А после Той възкресил и взел при Себе Си този човек Исус. Разбирате ли? Също не съответства. Разбирате ли каква измама – и в тринитаризма, и в унитаризма, и във всичко останало. Ето защо виждаме, че Джеймс Уайт се борил против две ереси – вкарали и тринитарии, и унитарии в учението на новообразувалия се адвентизъм по онова време.
„Тази позиция, относно божеството, беше ясно очертана в „Точки на вярата“, които бяха написани през 1872 г. Появиха се и първото издание на „Знамение на времето“. През 1874 г. са описани по-подробно в книгата „Живият глас на свидетелите на Господа“ (The living voice of the Lord’s witnesses) .
Това е всичко, което засяга изказването на Джеймс Уайт. Нека с вас накратко преминем през онова, което четохме и което разбрахме, за да си припомним за какво писа Елън Уайт, какво казва, и от всичко да си извадим извода.
Каква била тя? Била ли тя тринитарии, а нейният мъж - унитарии, ултраунитарии или все пак те вярвали в единния Бог и Божия Син – нашия Господ Исус Христос, както е описано в тези цитати?
С вас научихме, че Бог-Отец - великият Иехова е Законодател - истинския, живия Иехова, великият небесен Отец. От всичко прочетено виждаме, че Елън Уайт вярвала, че Бог е Отец. Той е и Законодател, първопричината за всичко – това, което сътворил и това, което Те творили, и всичко, което правили, и първа инициатива за спасението на човечеството била заложена или произлязла от Бог-Отец.
Второ, Божият син бил следващия по авторитет след великия Законодател. Т. е. въз основа на Духа на пророчеството и въз основа на Библията не можем да кажем, че това, което са ни учили от учението за Троица са два или три, - както казват - независими, самосъществуващи, равни, безсмъртни и тем подобни предписани качества на тези три божества, три ипостаси, които съставят един Бог.
От тези цитати виждаме, че Божият Син бил следващият по авторитет. Значи не може да бъде това, което ни учат в доктрината за Троица. И Кой Го издигна до Своето ниво? – Небесният Отец Му дал права над всичко сътворено, над всички ангели и над всички живеещи на земята. Но може ли в небесната йерархия Божият Син да стане равен или по-висш от Своя Отец? – Не може. Той постоянно, вечно ще бъде втори и вечно ще бъде Божи Син. Но Отец Му дал, поверил Му, дал Му права, равни на Неговите. Това казва Божието слово, това го казва и Духът на пророчеството.
По-нататък: „Само на Своя Син Бог открива тайните Си намерения и на никой друг“.
С вас четохме, че Елън Уайт потвърждава това, че небесният Отец има контакти, за да открие тайните, само със Своя Син. Значи Той лишава третия. Третият не знае нищо – нито тайни, нито съвети, нито намерения. Разбирате ли в какво е същността? А в уроците ни са писали, че този трети прониква в разума на Бог, изследва всичко и знае всички тайни, които са в ума на Бог. А сега си направете извод. На кого ще вярвате повече – ще вярвате на Писанието, ще вярвате в Духа на пророчеството или ще вярвате на това книжле, което са написали за вас?
По-нататък: „Луцифер беше следващият по чест след скъпия Божи Син“.
Така че кой е трети в йерархията, който бил на небето и който имал права? След Исус Христос идва Луцифер. Този, който пожела да бъде равен, който направи този бунт, за да бъде равен на тях. Кажете, а има ли той днес в религиозната доктрина равенство? Има, стана трети – тайнствения, задкулисен, всезнаещ. А сега въпрос: Ако са ни учили, че Светият Дух знае всичко, когато попитали Исус Христос: „Кога ще бъде Твоето пришествие?“, какво каза Исус с думите от Библията: „А за оня ден и час никой не знае – нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец“ (Матей 24:36). Исус Христос даже не спомена третия, не го спомена. Само каза: „Нито ангелите, нито Синът, само Отец“. А на нас искат да ни кажат, че Той знае всичко. Разбирате ли в какво е същността? Но за това преди не мислехме, но сега помислете, защо е така.
Четем по-нататък: „Луцифер знаеше положението на Христос като Божи Син, възлюбения на Отец“.
С вас четохме още много цитати, къде се казваше, че когато Исус Христос гонел бесовете, те се обръщали към Него (Как?) с думите: „Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля ти се, недей ме мъчи“ (Лука 8:28).
Знаеха ли те какъв е Исус Христос на Бог-Отец? – Знаеха. А какво искат да ни кажат на нас? – Че Троица се събрала, разпределила всички роли – Ти ще бъде Син, ти ще бъдеш Дух и прави всичко, а Аз ще бъда Отец. Така те играят роли. Кажете, ако Луцифер знаеше, че това е наистина така, кажете, не би ли използвал тази театрална измама, за която днес щяхме да можем да кажем, че небето лъже хората? Защото фактически това е измама - има Отец, има Син и Той казва: „Това е Моят възлюбен Син“, но фактически Той не е Негов Син. Това е просто личност №2, която играе роля. Как може? В какъв Бог вярваме? В Бог-измамник? А, ако Луцифер знаеше, че фактически Той не е Син, а само по роля, интересно, не би ли казал Сатана на всички: „Бог ви лъже! Там са се събрали три бога и казват, че единият е син, другият…“. Луцифер точно щеше да разкаже истината, т. е. би разкрил този фалш. Ето защо трябва да мислим върху това внимателно.
„Също и верните ангели знаеха, че Христос беше Божи Син и опитаха да напомнят това на Луцифер“.
Имаше паднали ангели, имаше и верни ангели. И знаеха ли те кой е Христос на небето? – Знаеха, това беше Синът.
„Падналите ангели бяха недоволни от Отец и Неговия възлюбен Син“.
Също потвърждение.
„В небесната война участваха Отец, Синът и верните ангели, Луцифер и неговите ангели“.
Т. е. с вас миналия път говорихме и това е напомняне, за да заострим вниманието си, кой участва в опозицията – Отец, Син и верните ангели. А кой беше на другата страна? – Луцифер и неговите ангели.
Следва въпрос: А защо не ги поддържаше третият, който, ако бяха единни във всичко, би трябвало да е присъстващия трети на страната на Отец и Сина, и да се противопостави на дявола? Къде е той?
„Работата по сътворението беше извършена от Отец и Сина“.
Това го потвърждава Духът на пророчеството. А какво ни казват? – Че Божият Дух се носел над бездната. Значи той участва. В миналата тема ви четох записаното в тази книга, която ни предоставят, че той бил участник в сътворяването. Но Елън Уайт не знаела това, Бог не й го открил.
„Човечеството беше създадено по образа на Отца и Сина“.
Отец и Сина. Защо тук липсва образа и на третия – на Светия Дух, който е толкова необходим и за съществуването на който стават толкова дебати, и разкол в църквата? Защо не приличаме на Отец, Сина и Светия Дух? Днес някои доказват: „Ние сме сътворени като Отец, Сина й Светия Дух - Тримата. Така и ние сме плът (тяло), душа и дух. Виждате ли? Тяло, душа и дух – три. И три – там“. Разбирате ли, докъде хората измислят, натаманявайки тялото и душата?
А какво е душата? – Душата е кръвта. Умира тялото, умира кръвта. Какво остава? – Духът - това, което Бог е вложил в нас. И къде отива духът след смъртта? – Откъдето дошъл, там и отишъл. Т. е. това е нашият вътрешен човек – съвест, мисли, действия и всичко останало се запечатват, и остават до времето на съда.
След възкресението на мъртвите какво ще възкръсне? Какво казва апостол Павел? – „… плът и кръв не могат да наследят Божието царство“ (1 Кор. 15:50). Значи на този дух, на този вътрешен духовен човек ще бъде дадена нетленна плът. Просто трябва да четем и да разбираме.
„Човечеството беше създадено по образа на Отец и Сина“.
Говорихме за това и се потвърждава още веднъж.
„Адам и Ева, и верните ангели се покланяха, и хвалеха Отец и Неговия възлюбен Син“.
За това също четохме. Напомням, те не хвалеха трети, хвалиха двама. Следва въпрос: Защо е удостоен с такова пренебрежение третият в небесната йерархия? Никъде не го приемат, не участва в сътворяването, не го прославят, не го поставят на трона до Отец, Син и третия. Никъде го няма, той е обиден. Но знаем, кой е той - третия, както четохме и говорихме вчера. И какво правил той? – Слушал. Как възхваляват там, а той е изгонен и не може да бъде там. И какво направил? Седнал на трона на нашите сърца. И тук започват да го хвалят. Разбирате ли? Това някак си звучи толкова рязко и страшно, и по някакъв начин казват на Светия Дух, че Той е трети. Но това не е този Свети Дух, Светия Дух е в Отец. Светият Дух е в Исус. А този третият е, който иска да стане, да изземе и лично да завоалира в себе си святост, и така да стане такъв подобен като Отец и Сина.
„Преди падението си Луцифер ръководеше небесния хор, който прославяше Бог и Неговия Син“.
Не знаеше ли Луцифер, че там има и трети, който той трябва да прослави? Защо, когато още беше нормален архангел, ръководещ хора, Бог й (на Е. Уайт) открил, че са прославяли (Колко, преди падането на Луцифер?) две Личности – Отец и Сина.
„Сатана реши да не се подчини на авторитета на Бог и Неговия Син“.
Ако казват, че Светият Дух е Личност и е единен с Бога, - триединен, т. е. три в едно, - защо тук отново го изхвърлят? Защо Елън Уайт отново писала, че Сатана не се подчинил на Отец и Сина? А третият? – Отново несъответствие.
„Само Божият Син можеше да стане изкупител на човека“.
Защо само Синът? – Защото били двама. Отец не може, защото в Писанието пише, че безсмъртие има само Отец. Бог-Отец не може да умре. А Синът, както вече казах, даде Своя живот на Отец. От Когото го прие, на Него го и даде.
„Отец се съгласи да даде Своя възлюбен Син за изумление на ангелите и Неговото войнство“.
Даже ангелите се изненадали, че Отец ще даде Своя Син. Това е потвърждение (За какво?), че Исус Христос е истински роден Син от Бога, не това, което ни казват и това, което Евгени Зайцев обяснява, че не трябва да разбираме думата „роден“ така. Тя означава „подобен“, „прилича на“, така както, когато у нас се раждат деца, те приличат на нас. Така и Исус, това божество… Те си приличат един на друг като роден. А това, че в Библията пише „роден“, се отнася за раждането от Мария. Но ние знае, че Той е роден преди всяко творение. Библията го казва! Потвърждава го даже Духът на пророчеството, Елън Уайт, в която вярваме!
„При кръщението на Христос славата на Отец Му почиваше на Него, приемайки формата на гълъб“.
И така, както с вас разгледахме и напомням: Какво се спусна върху Исус? – Славата на Отец. А в славата на Отец присъства всичко – и сила, и мъдрост, и знанието на Вездесъщия - защото Христос знаел даже мислите Му, - и всичко, което присъства, било дадено на Исус Христос посредством това, което в този цитат току-що прочетохме. Божията слава се спуснала на Исус Христос.
Ето защо, преминавайки през тези теми, още веднъж удостоверихме, че Елън Уайт не вярвала в Троица. ЕЛЪН УАЙТ ВЯРВАЛА В ОТЕЦ И В СИНА – НАШИЯ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС. А това, което днес имаме като учение в адвентизма, съвсем, радикално се различава от учението на пионерите на адвентизма.
Затова, скъпи мои, ако искате да получите спасение, ако желаете правилно да се покланяте в Дух и истина, трябва да се върнете към източника Филаделфия, към източника за образуването на адвентното движение; да издигнете всичката литература от Духа на пророчеството; да я сравните с Писанието, защото сега в тези т. нар. книги от Духа на пророчеството има много добавки, има много неправилни преводи, много несъответствия, за да оправдаят учението за триединството. Но вие се съвземете, съпоставете ги с Писанието, съпоставете ги с други книги потвърждаващи ги, и най-главното, МОЛЕТЕ СЕ, БОГ ДА ВИ ДАДЕ МЪДРОСТ И ДУХОВНО ЗРЕНИЕ, ЗА ДА ВИДИТЕ КЪДЕ ИМА ЛЪЖА И КЪДЕ ИСТИНА.
Нека добрият Бог да ви благослови в това!
Четем по-нататък: Каква била позицията на църквата относно божеството по онова време? От Джеймс Уайт – съпруг на Елън Уайт, можем да видим позицията на църквата в онова време.
„Исус се молеше Неговите ученици да са единни, както Той беше едно с Отца. Тази молитва нямала предвид един ученик с дванадесет глави, а дванадесет ученика, станали единни в цели, усилия заради изпълнението работата за своя Господ. Отец и Сина изобщо не са части на триединен Бог. Те са две индивидуалности, обединени както един замисъл, така и в осъществяване на плана за изкуплението. Изкупените, участващи в плана за изкупление – от първия до последния – ще въздадат чест, слава и хвала за своето спасение на двамата - на Бог и Агнето“ (James White, Life Incidents, Connection with the great advent movement, as illustrated by the three angels – of Revelation XIV, р. 343, 1868).
Сега нека помислим. Защо Джеймс Уайт писал такъв цитат? Защото по него време вече имало (Какво?) внедряване учението на Келог, въз основа на тази платформа за същността, че там присъстват трима и т. н. И ние виждаме, че Джеймс Уайт ясно и отчетливо писал, че когато Исус Христос се молил за учениците, Той не казал че има един ученик с дванадесет глави. В какво се състои единството между Отец и Сина? – В плана за спасение, в плана на творението, в плана на действията. В какво се състои нашето с вас единство? - Да станем едно туловище със 17-20 глави? В какво е единството? В Духа на Христос, в дух на познание истината, в дух на действие, в духа на всичко. В това се състои единството.
А при учението за Троица единството се състои в това, че има един Бог в тази същност. И там има три глави, и тези три глави се съдържат в един, и един в три. Разбирате ли, това е непостижимо за ума учение.
Павел твърди за Божия Син, че имал образа на Бог и бил равен на Бог.
„Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога“ (Фил. 2:6).
„Причината, поради която Синът не счете да бъде равен с Отец доказва факта, че беше равен. Необяснимата Троица прави отново от един Бог трима и от трима – един. Но още по-лош е ултра унитаризмът, който прави Христос подчинен на Отец. Нима Бог би казал на по-нисшия по положение: „Да направим човека по Наш образ“ (Дж. Уайт, „Ривю & Хералд“, 29 ноември 1877 г.).
И така, когато четем този цитат… а този цитат не е достъпен за всички, не всички го разбират и започват да налагат, че Джеймс Уайт бил ултра унитарии. Какво значи „ултра“? „Ултра“ е особеност, ултра унитарии е, когато казват, че има един Бог и повече няма никого. Но ултра унитаризма като понятие - уно = един, унитаризъм - ни говори за съвременно учение, за има течение, в което казват, че Исус Христос не е Божи Син, че е просто човек като Мойсей и всички останали. Просто човек, когото Бог избрал с някаква цел. Но има само един Бог и това е Отец. А всички останали са никой. И тук виждаме, че Джеймс Уайт казва, че небесният Отец не може да каже на по-нисшия по положение да сътворят. Когато говорим за това движение, а това движение е месианско, което приема Исус Христос като Месия, като човек, като освободител, тогава да помислим над тези въпроси.
Нима може да каже на по-нисшия по положение? Не може. И когато мислим върху това, че Исус Христос просто се появил или произлязъл от Мария и Йосиф като човек, тогава следва въпрос: Как е могъл да бъде още до сътворението и как Отец можел да се обръща към Него, ако началото Му започнало от Мария? Разбирате ли, тук отново има несъответствие в месианството. Те казват, че Христос е просто родения от Мария и Йосиф човек, когото Бог избрал за Своя план за спасение и за нас е умрял просто човекът Исус. А после Той възкресил и взел при Себе Си този човек Исус. Разбирате ли? Също не съответства. Разбирате ли каква измама – и в тринитаризма, и в унитаризма, и във всичко останало. Ето защо виждаме, че Джеймс Уайт се борил против две ереси – вкарали и тринитарии, и унитарии в учението на новообразувалия се адвентизъм по онова време.
„Тази позиция, относно божеството, беше ясно очертана в „Точки на вярата“, които бяха написани през 1872 г. Появиха се и първото издание на „Знамение на времето“. През 1874 г. са описани по-подробно в книгата „Живият глас на свидетелите на Господа“ (The living voice of the Lord’s witnesses) .
Това е всичко, което засяга изказването на Джеймс Уайт. Нека с вас накратко преминем през онова, което четохме и което разбрахме, за да си припомним за какво писа Елън Уайт, какво казва, и от всичко да си извадим извода.
Каква била тя? Била ли тя тринитарии, а нейният мъж - унитарии, ултраунитарии или все пак те вярвали в единния Бог и Божия Син – нашия Господ Исус Христос, както е описано в тези цитати?
С вас научихме, че Бог-Отец - великият Иехова е Законодател - истинския, живия Иехова, великият небесен Отец. От всичко прочетено виждаме, че Елън Уайт вярвала, че Бог е Отец. Той е и Законодател, първопричината за всичко – това, което сътворил и това, което Те творили, и всичко, което правили, и първа инициатива за спасението на човечеството била заложена или произлязла от Бог-Отец.
Второ, Божият син бил следващия по авторитет след великия Законодател. Т. е. въз основа на Духа на пророчеството и въз основа на Библията не можем да кажем, че това, което са ни учили от учението за Троица са два или три, - както казват - независими, самосъществуващи, равни, безсмъртни и тем подобни предписани качества на тези три божества, три ипостаси, които съставят един Бог.
От тези цитати виждаме, че Божият Син бил следващият по авторитет. Значи не може да бъде това, което ни учат в доктрината за Троица. И Кой Го издигна до Своето ниво? – Небесният Отец Му дал права над всичко сътворено, над всички ангели и над всички живеещи на земята. Но може ли в небесната йерархия Божият Син да стане равен или по-висш от Своя Отец? – Не може. Той постоянно, вечно ще бъде втори и вечно ще бъде Божи Син. Но Отец Му дал, поверил Му, дал Му права, равни на Неговите. Това казва Божието слово, това го казва и Духът на пророчеството.
По-нататък: „Само на Своя Син Бог открива тайните Си намерения и на никой друг“.
С вас четохме, че Елън Уайт потвърждава това, че небесният Отец има контакти, за да открие тайните, само със Своя Син. Значи Той лишава третия. Третият не знае нищо – нито тайни, нито съвети, нито намерения. Разбирате ли в какво е същността? А в уроците ни са писали, че този трети прониква в разума на Бог, изследва всичко и знае всички тайни, които са в ума на Бог. А сега си направете извод. На кого ще вярвате повече – ще вярвате на Писанието, ще вярвате в Духа на пророчеството или ще вярвате на това книжле, което са написали за вас?
По-нататък: „Луцифер беше следващият по чест след скъпия Божи Син“.
Така че кой е трети в йерархията, който бил на небето и който имал права? След Исус Христос идва Луцифер. Този, който пожела да бъде равен, който направи този бунт, за да бъде равен на тях. Кажете, а има ли той днес в религиозната доктрина равенство? Има, стана трети – тайнствения, задкулисен, всезнаещ. А сега въпрос: Ако са ни учили, че Светият Дух знае всичко, когато попитали Исус Христос: „Кога ще бъде Твоето пришествие?“, какво каза Исус с думите от Библията: „А за оня ден и час никой не знае – нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец“ (Матей 24:36). Исус Христос даже не спомена третия, не го спомена. Само каза: „Нито ангелите, нито Синът, само Отец“. А на нас искат да ни кажат, че Той знае всичко. Разбирате ли в какво е същността? Но за това преди не мислехме, но сега помислете, защо е така.
Четем по-нататък: „Луцифер знаеше положението на Христос като Божи Син, възлюбения на Отец“.
С вас четохме още много цитати, къде се казваше, че когато Исус Христос гонел бесовете, те се обръщали към Него (Как?) с думите: „Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля ти се, недей ме мъчи“ (Лука 8:28).
Знаеха ли те какъв е Исус Христос на Бог-Отец? – Знаеха. А какво искат да ни кажат на нас? – Че Троица се събрала, разпределила всички роли – Ти ще бъде Син, ти ще бъдеш Дух и прави всичко, а Аз ще бъда Отец. Така те играят роли. Кажете, ако Луцифер знаеше, че това е наистина така, кажете, не би ли използвал тази театрална измама, за която днес щяхме да можем да кажем, че небето лъже хората? Защото фактически това е измама - има Отец, има Син и Той казва: „Това е Моят възлюбен Син“, но фактически Той не е Негов Син. Това е просто личност №2, която играе роля. Как може? В какъв Бог вярваме? В Бог-измамник? А, ако Луцифер знаеше, че фактически Той не е Син, а само по роля, интересно, не би ли казал Сатана на всички: „Бог ви лъже! Там са се събрали три бога и казват, че единият е син, другият…“. Луцифер точно щеше да разкаже истината, т. е. би разкрил този фалш. Ето защо трябва да мислим върху това внимателно.
„Също и верните ангели знаеха, че Христос беше Божи Син и опитаха да напомнят това на Луцифер“.
Имаше паднали ангели, имаше и верни ангели. И знаеха ли те кой е Христос на небето? – Знаеха, това беше Синът.
„Падналите ангели бяха недоволни от Отец и Неговия възлюбен Син“.
Също потвърждение.
„В небесната война участваха Отец, Синът и верните ангели, Луцифер и неговите ангели“.
Т. е. с вас миналия път говорихме и това е напомняне, за да заострим вниманието си, кой участва в опозицията – Отец, Син и верните ангели. А кой беше на другата страна? – Луцифер и неговите ангели.
Следва въпрос: А защо не ги поддържаше третият, който, ако бяха единни във всичко, би трябвало да е присъстващия трети на страната на Отец и Сина, и да се противопостави на дявола? Къде е той?
„Работата по сътворението беше извършена от Отец и Сина“.
Това го потвърждава Духът на пророчеството. А какво ни казват? – Че Божият Дух се носел над бездната. Значи той участва. В миналата тема ви четох записаното в тази книга, която ни предоставят, че той бил участник в сътворяването. Но Елън Уайт не знаела това, Бог не й го открил.
„Човечеството беше създадено по образа на Отца и Сина“.
Отец и Сина. Защо тук липсва образа и на третия – на Светия Дух, който е толкова необходим и за съществуването на който стават толкова дебати, и разкол в църквата? Защо не приличаме на Отец, Сина и Светия Дух? Днес някои доказват: „Ние сме сътворени като Отец, Сина й Светия Дух - Тримата. Така и ние сме плът (тяло), душа и дух. Виждате ли? Тяло, душа и дух – три. И три – там“. Разбирате ли, докъде хората измислят, натаманявайки тялото и душата?
А какво е душата? – Душата е кръвта. Умира тялото, умира кръвта. Какво остава? – Духът - това, което Бог е вложил в нас. И къде отива духът след смъртта? – Откъдето дошъл, там и отишъл. Т. е. това е нашият вътрешен човек – съвест, мисли, действия и всичко останало се запечатват, и остават до времето на съда.
След възкресението на мъртвите какво ще възкръсне? Какво казва апостол Павел? – „… плът и кръв не могат да наследят Божието царство“ (1 Кор. 15:50). Значи на този дух, на този вътрешен духовен човек ще бъде дадена нетленна плът. Просто трябва да четем и да разбираме.
„Човечеството беше създадено по образа на Отец и Сина“.
Говорихме за това и се потвърждава още веднъж.
„Адам и Ева, и верните ангели се покланяха, и хвалеха Отец и Неговия възлюбен Син“.
За това също четохме. Напомням, те не хвалеха трети, хвалиха двама. Следва въпрос: Защо е удостоен с такова пренебрежение третият в небесната йерархия? Никъде не го приемат, не участва в сътворяването, не го прославят, не го поставят на трона до Отец, Син и третия. Никъде го няма, той е обиден. Но знаем, кой е той - третия, както четохме и говорихме вчера. И какво правил той? – Слушал. Как възхваляват там, а той е изгонен и не може да бъде там. И какво направил? Седнал на трона на нашите сърца. И тук започват да го хвалят. Разбирате ли? Това някак си звучи толкова рязко и страшно, и по някакъв начин казват на Светия Дух, че Той е трети. Но това не е този Свети Дух, Светия Дух е в Отец. Светият Дух е в Исус. А този третият е, който иска да стане, да изземе и лично да завоалира в себе си святост, и така да стане такъв подобен като Отец и Сина.
„Преди падението си Луцифер ръководеше небесния хор, който прославяше Бог и Неговия Син“.
Не знаеше ли Луцифер, че там има и трети, който той трябва да прослави? Защо, когато още беше нормален архангел, ръководещ хора, Бог й (на Е. Уайт) открил, че са прославяли (Колко, преди падането на Луцифер?) две Личности – Отец и Сина.
„Сатана реши да не се подчини на авторитета на Бог и Неговия Син“.
Ако казват, че Светият Дух е Личност и е единен с Бога, - триединен, т. е. три в едно, - защо тук отново го изхвърлят? Защо Елън Уайт отново писала, че Сатана не се подчинил на Отец и Сина? А третият? – Отново несъответствие.
„Само Божият Син можеше да стане изкупител на човека“.
Защо само Синът? – Защото били двама. Отец не може, защото в Писанието пише, че безсмъртие има само Отец. Бог-Отец не може да умре. А Синът, както вече казах, даде Своя живот на Отец. От Когото го прие, на Него го и даде.
„Отец се съгласи да даде Своя възлюбен Син за изумление на ангелите и Неговото войнство“.
Даже ангелите се изненадали, че Отец ще даде Своя Син. Това е потвърждение (За какво?), че Исус Христос е истински роден Син от Бога, не това, което ни казват и това, което Евгени Зайцев обяснява, че не трябва да разбираме думата „роден“ така. Тя означава „подобен“, „прилича на“, така както, когато у нас се раждат деца, те приличат на нас. Така и Исус, това божество… Те си приличат един на друг като роден. А това, че в Библията пише „роден“, се отнася за раждането от Мария. Но ние знае, че Той е роден преди всяко творение. Библията го казва! Потвърждава го даже Духът на пророчеството, Елън Уайт, в която вярваме!
„При кръщението на Христос славата на Отец Му почиваше на Него, приемайки формата на гълъб“.
И така, както с вас разгледахме и напомням: Какво се спусна върху Исус? – Славата на Отец. А в славата на Отец присъства всичко – и сила, и мъдрост, и знанието на Вездесъщия - защото Христос знаел даже мислите Му, - и всичко, което присъства, било дадено на Исус Христос посредством това, което в този цитат току-що прочетохме. Божията слава се спуснала на Исус Христос.
Ето защо, преминавайки през тези теми, още веднъж удостоверихме, че Елън Уайт не вярвала в Троица. ЕЛЪН УАЙТ ВЯРВАЛА В ОТЕЦ И В СИНА – НАШИЯ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС. А това, което днес имаме като учение в адвентизма, съвсем, радикално се различава от учението на пионерите на адвентизма.
Затова, скъпи мои, ако искате да получите спасение, ако желаете правилно да се покланяте в Дух и истина, трябва да се върнете към източника Филаделфия, към източника за образуването на адвентното движение; да издигнете всичката литература от Духа на пророчеството; да я сравните с Писанието, защото сега в тези т. нар. книги от Духа на пророчеството има много добавки, има много неправилни преводи, много несъответствия, за да оправдаят учението за триединството. Но вие се съвземете, съпоставете ги с Писанието, съпоставете ги с други книги потвърждаващи ги, и най-главното, МОЛЕТЕ СЕ, БОГ ДА ВИ ДАДЕ МЪДРОСТ И ДУХОВНО ЗРЕНИЕ, ЗА ДА ВИДИТЕ КЪДЕ ИМА ЛЪЖА И КЪДЕ ИСТИНА.
Нека добрият Бог да ви благослови в това!
Текстът на проповедта можете да свалите ОТТУК!
RSS Feed
