В Евреи 1 гл. ... Един брат зададе по-рано този въпрос и е необходимо да разгледаме този текст. Евреи 1:8:
„А за Сина казва: „Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.““
Вярвам, че този текст е преведен доста точно и основавам това свое вярване на две неща. Първото е, че това е цитат от 45-тия псалм. Ако се върнете на Псалм 45, той гласи почти същото. И така, какво означава това за нас?
В Колосяни 2:9 (един от трите стиха в Библията, поне за които знам аз, в които се употребява терминът „Божество“) думата „Божество“ се отнася за Христос – че „в Него обитава телесно цялата пълнота на [какво?] Божеството [или: божественото естество]“. Дали Исус Христос е божествен? Абсолютно! Абсолютно! Нека никой не си тръгне от това място мислейки, че Исус Христос не е божествен. Ето го проблемът: тринитаристите, а също и тритеистите (в по-голямата си част) свързват отричане на Христовата божественост с отричането на Триединството, и отричане на Триединството с отричането на Христовата божественост.
„А за Сина казва: „Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.““
Вярвам, че този текст е преведен доста точно и основавам това свое вярване на две неща. Първото е, че това е цитат от 45-тия псалм. Ако се върнете на Псалм 45, той гласи почти същото. И така, какво означава това за нас?
В Колосяни 2:9 (един от трите стиха в Библията, поне за които знам аз, в които се употребява терминът „Божество“) думата „Божество“ се отнася за Христос – че „в Него обитава телесно цялата пълнота на [какво?] Божеството [или: божественото естество]“. Дали Исус Христос е божествен? Абсолютно! Абсолютно! Нека никой не си тръгне от това място мислейки, че Исус Христос не е божествен. Ето го проблемът: тринитаристите, а също и тритеистите (в по-голямата си част) свързват отричане на Христовата божественост с отричането на Триединството, и отричане на Триединството с отричането на Христовата божественост.
Ранните адвентни пионери не вярваха в Триединството; те отхвърляха Триединството, но вярваха в божествеността на Исус Христос. С други думи, те вярваха, че Исус е с божественото естество на Отец.
Докато изучавате Библията откривате, че терминът „Бог“ има повече от едно значение. Имаме думи, които употребяваме, притежаващи повече от едно значение. И имаме думи със синоними, и употребяваме тези различни думи понякога в контекст и трябва да разбираме контекста, за да разберем понякога начина, по който употребяваме думите. Но в Библията откривате, че думата „Бог“ е употребявана главно за означаване на върховното Същество на вселената, Което в този контекст Библията явно нарича Отец. Библията употребява термина „бог“ по отношение на фалшиви богове. Колко фалшиви богове съществуват? Това е подвеждащ въпрос. Знаете ли, в един смисъл има много фалшиви богове, но в друг смисъл всъщност няма фалшиви богове, защото не съществува някъде фалшив бог, който да е съперник на истинския Бог. Знаете ли къде се намират всичките фалшиви богове? В умовете ни. Те съществуват във философията и представите, но когато поклонниците на Ваал викаха, „О, Ваале, чуй ни,“ нямаше истински бог Ваал на някое друго място, нали? Не. Така че терминът „бог“ може всъщност да бъде употребен за фалшиви богове. В Изход 7:1 Бог каза на Мойсей:
„Ще те поставя за „елохим“ пред фараона.“
„Елохим“ на фараона.
„Ще те направя като бог за фараона...“
Но това не означаваше, че той ще бъде божествено същество.
В Йоан 1:1 по отношение на Исус, Който там е наречен „Словото“, се казва:
„В начало бе Словото...“
И това е интересно, Той е Божието Слово, нали? Много пъти казваме, че Исус бил Богът на израилтяните в пустинята, нали? Той беше Този, Който ги водеше, Той беше огненият стълб нощем и облачният стълб денем. Той беше Словото, въплътено, за тях, а и за нас... Всъщност за нас е въплътен. Но Той беше Словото Божие, дошло при тях.
„В начало бе Словото; и Словото беше у Бога...“
Кой е Бог? Отец. Но тогава се казва:
„...и Словото бе Бог.“
Това не означава, че Словото било същата личност, у която било, а означава просто, че било божествено. С други думи, терминът „Бог“ може да бъде употребен да обозначава аспекта на качеството божественост, притежаване на божественост.
В Библията, в Библията... и между другото, докато сме в Евреи трябва да прочетем и 9 ст.:
„Възлюбил си правда и си намразил беззаконие, затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя.“
Тук се казва, че Исус Христос има „Бог“. Казва ли се това? И кой е този Бог? Отец. Исус каза:
„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Матей 27:46).
Библията говори за
„Бог и Отец на нашия Господ“ (1 Петрово 1:3).
Библията никога, никога не нарича Исус „Бог Син“ и никога не казва, че Исус е Богът на Отец. Тя никога не казва това. Но казва, че Отец е Богът на Исус Христос.
Всъщност би трябвало вероятно да се върнем на Притчи 8 гл. Отправям се към въпроса ти, сестро, наистина. Не съм те забравил. Притчи 8 гл., от 20 ст. нататък. Тази глава разглежда една концепция, наречена „Мъдрост“. „Мъдрост.“ Но бих желал изкажа пред вас предположението, че тя в действителност говори за Исус Христос, Божия Син, под символа „Мъдрост“. Вярвам, че мога да потвърдя това като от Библията, така и от писанията на Елън Уайт. В Библията (ако искате, задръжте ръка тук, на Притчи, и отгърнете на 1 Коринтяни), в 1 Коринтяни 1:24 се казва:
„...но за самите призвани - и юдеи, и гърци - Христос, Божия сила и [какво?] Божия мъдрост.“
Христос е Божията сила и е също така Божията мъдрост.
Притчи 8:22:
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна... Родих се когато нямаше бездните, когато нямаше източниците които изобилват с вода. Преди горите да се поставят, преди хълмовете, аз бях родена...“
Този израз, „родих се“ [Brought Forth], какво означава за вас? Защото тези стихове не могат да имат по-голямо значение за вас, отколкото разбирате думите, от които са съставени. Brought Forth на оригиналния еврейски означава „роден“ [Born; Begotten]. Ако прочетете Септуагинтата, там се казва Begotten, което означава „роден“ [Born].
[В NIV се казва Brought Forth.]
В NIV се казва Brought Forth, хубаво в случая. Този път са го направили правилно.
И така, чували ли сте израза „Число по Стронг“? „Число по Стронг“? Кой беше Джеймс Стронг? Този човек състави конкорданса, нали? И той съпостави гръцки и английски речник и сложи код на всички думи, употребени в Библията, с конкретно число. И понякога употребяваме конкорданса на Стронг и тези числа на гръцки и еврейски, за да получим
определени по-дълбоки, по-добри, по-ясни прозрения. Но трябва да внимавате, защото онова, което притежавате, е най-простият, елементарен речник, с който бихте могли да се сдобили, не е подробен речник, не е обстоен речник. И ако не разбирате езика на някои думи, понякога можете да достигнете до погрешни заключения при малко повече информация. Как става това? Но когато потърсите речниковото значение на тази дума, преведена от еврейски като „роден“, откривате, че тя всъщност има няколко дефиниции. Тя може да означава „танцувам“, може да означава „кръжа“, може да означава „раждам“. И така, как узнаваме коя от дефинициите да употребим? Ако има няколко дефиниции, как да узнаем коя? Така че понякога разбирането на малко допълнителна информация или набавянето на добър подробен речник може да ви помогне. Така че понякога хора казват:
„Тази дума означава това, защото речникът на Стронг...“
Всъщност наскоро четях пророческо изложение върху книгата Даниил, което беше доста интересно, и то преглеждаше част от пророчеството в 11 гл. на Даниил и посочваше еврейските думи като казваше:
„Тази еврейска дума означава това. И следователно, въз основа на това, ето го моето тълкувание.“
Не мога да си спомня подробности, извинете ме, иначе бих могъл да ви кажа, но общо взето се казваше това.
„Еврейската дума означава това и следователно тълкуванието е това.“
Но се върнах и потърсих в речник еврейската дума, и открих, че това е възможна дефиниция. Въпреки това, ето го проблемът: на еврейски (също както на английски и на всички останали езици) съществуват различни форми на думите, в зависимост от употребата им. И на еврейски имате няколко различни форми. Имате например форма „Куел“, имате и форма „Пулал“, и те се употребяват на различни места и понякога имат много конкретни дефиниции. В този конкретен стих... в тези стихове, еврейският израз, който означава „роден“ [Brought Forth], произлиза от т.нар. Пулал форма. И Пулал формата на този глагол може да бъде преведена като „роден“ [Begotten или Born], и това е единственото нещо, като което би могло да се преведе с точност; не може да бъде преведено с друга от дефинициите. Защото когато се върнах на Даниил 11 гл., всъщност на изложението, което четях, погледнах и видях, че думата се намира в „Куел“ формата, при което отидох на „Куел“ формата в подробния речник и в него се казваше, че тя означава това, а не онова, което беше написано в разработката. Така че е необходимо понякога да внимавате, знаете. Да имаме малко знание е хубаво, но понякога е опасно, ако то не е достатъчно, за да формирате разбиране. Затова изучавайте внимателно, изучавайте внимателно.
22 ст.:
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна. От века бидох помазана, от начало, преди създанието на земята. Родих се когато нямаше бездните, когато нямаше източниците които изобилват с вода. Преди горите да се поставят, преди хълмовете, аз бях родена...“ (Притчи 8:22-25).
И така, на около четири места в Новия завет за Исус Христос е заявено, че е Посредникът, чрез Когото Бог създаде всичко. Нали така? Бог създаде всичко чрез (или посредством) Своя Син, Исус Христос. И това означава „всичко“. И тук се казва, че преди да е имало бездни, преди да е имало планини, преди да е имало води, преди да е имало каквото и да е, „аз бях родена“. Исус не беше сътворен, Той беше роден от Отец. Той е Единородният Син на Отец. И понеже е Единородният Син на Отец, ние имаме уверението, че Той е точно като Бога по естество и характер.
Знаете ли, имам син... или имах син, който се казваше Томас, разказах ви за него, и казал на някого в отделен разговор, така мисля (не мисля, че съм го казвал от подиума), че той беше човешко същество. И човекът каза:
„Да, със сигурност. Разбира се, че е бил човешко същество.“
Но той не беше котка, не беше куче, беше човешко същество, тъй като това е единственото по вид потомство, което може да има човечеството – човешко. И ако Бог има буквален Потомък, единственото нещо, което може да има, всъщност е божествено, защото самият Той е божествен. Така че Христос е напълно божествен, приятели. Не е нужно да се безпокоим за обратното. Казах ви, че ранните адвентни пионери се бореха продължително и усилено, за да въздигнат Христовата божественост, но те отхвърляха концепцията за Триединството, която твърдеше, че Той не единородният Божий Син. И ако бихте желали...
Ще обърна внимание на вдигната ръка само след минута, братко, но още отговарям на нейния въпрос и после ще се върна на теб. Съгласен ли си? Не те пренебрегвам.
Ако си набавите една книга, написана от Дж. Х. Уагонър, със заглавие „Умилостивението“... Някой ми се обади наскоро и каза, че е намерил оригинален екземпляр от книгата, отпечатан през 1884 г. Аз имах две или три нейни препечатки. Попитах „колко струва тази книга“ и той попита „искаш да я купиш ли“, а аз казах, че бих желал да я имам само за колекция, но за мен няма голяма стойност, защото вече я имам в печатен формат, а я имам също и в дигитален формат. Затова предположих, че може би ще поиска да се обади може би на някой друг и не знам с кого се свърза. Той всъщност ми се обади отново и каза:
„Ти каза, че ще ми дадеш 20 долара за книгата. Ще ти я дам за 20 долара и ще ти я изпратя.“
Казах:
„Добре, споразумяхме се.“
Но в книгата той развива... не развива... или по-скоро той посвещава - посвещава поне три глави, три дълги глави на разискване на проблемите на тринитарната доктрина – това, че Исус Христос не може да умре наистина, не може да бъде наистина Божият Син при тринитарната доктрина.
През 1844 г. Бог издигна група хора, които имаха за своя основа умилостивението, имаха за своя основа умилостивението. И ние не отхвърлихме доктрината за Триединството просто защото математическите изчисления не бяха сполучливи – знаете, три е едно, едно е три... Въпросът не беше това. Въпросът се състоеше в това, че ранните адвентисти вярваха, че доктрината за Триединството подрива умилости-вението, унищожава умилостивението. Ето защо те я отхвърляха. Затова и аз я отхвърлям днес. В нея наистина няма смисъл, в нея наистина се съдържат много проблеми. Но тя отхвърля, отхвърля умилостивението и го подрива, а ние сме народ на умилостивението. И ако няма умилостивение, няма спасение и сме изгубени.
Нашата сестра имаше въпрос. Ще те помоля да парафразираш въпроса – не само за мен, но и за всички останали. Кажи ни отново – ставаше дума за кръщението, какво да направим или къде да отидем, или... Добре. Какво да направим при положение, че за да бъдете спасен трябва да бъдете кръстен чрез потапяне? И ако Църквата на адвентистите от седмия ден е Божията църква на остатъка, ако трябва да направим изповед на вярата или изберем да бъдем кръстени като знаем, че ще трябва да кажем „да, вярвам в Триединството“, това би възлизало на лъжа. Затова къде да се кръстим? Може ли да се осмеля само за минута да стъпя на деликатна почва, след което да отговоря на въпроса ти, сестро? Искам да започна с предположението... или изявлението, което направи ти в началото. Тъй като Църквата на адвентистите от седмия ден е Божията църква... просто ще бъда много честен и много прям: общата Църква на адвентистите от седмия ден, общата организация, не е Божията църква. Тя е станала част от Вавилон. Това може да бъде записано и ще го приема. Защото, приятели, всяка църква, която поучава като своя централна и най-важна доктрина стълба на Вавилон, не може повече да бъде истинската Божия църква. Съжалявам, не може да бъде. Всяка църква, която преследва хора и се погрижва те даже да бъдат умъртвени, не може да бъде повече истинската Божия църква. Всяка църква, която инвестира стотици милиони долари във фондовата борса, не може повече да бъде истинската Божия църква. И можем да преминаваме из списъка още и още, и още.
А сега, дали адвентното движение е Божието движение? Абсолютно! Абсолютно! Но онова, което днес твърди, че е църквата, е всъщност най-голямото разклонение на адвентизма в света. Те поглеждат събрание като това, поглеждат хора като мен и казват, че аз съм разклонение. Определено казват това. И аз приемам това название, за мен няма проблем – така искат да ме наричат.
Знаете ли какво каза Павел в Деяния 24:14? Той каза:
„...според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам във всичко, което е... писано в пророците...“
И аз вярвам в нещата, в които вярваха ранните ни пионери, и се покланям според учението, според което те се покланяха. А днес църквата нарича това „ерес“, но то е истината. Така че цялата тази концепция за истината...
Погледнете какво се казва в 1 Тимотей 3 гл. 1 Тимотей 3 гл. и там 16 ст. Не, извинете ме, 15 ст. Петнадесети стих. 1 Тимотей 3 гл. и там 15 ст. Той казва:
„...в случай че закъснея, за да знаеш как трябва да се държат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и опора на истината.“
Казва се, че църквата на живия Бог е стълб или подпорка (в полето се казва „подпорка“), опора на истината. И все пак ако поучаваме заблуда и основата ни е изградена върху заблуда, как можем да бъдем днес църквата на живия Бог? Не можем да бъдем, съжалявам. Не може да бъде.
В Матей 16 гл. (прочетохме това по-рано) Исус казва:
„...ще съградя Моята църква...“ (Матей 16:18).
„Моята църква, Моята истинска църква ще бъде съградена на основата на доктрината, че Аз, Исус, съм Божият Син.“
А ако имате църква, която открито отрича Исус да е Божият Син, вие имате част от Вавилон. И така, за какво в действителност се отнасяше Петдесетница? Нека се върнем на Деяния 2 гл. Приближаваме се към въпроса ти, наистина. Деяния 2 гл., погледнете 22 ст.:
„Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете, Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници; Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея“ (Деяния 2:22-24).
Той казва:
„Вие взехте Господа на славата и Го разпнахте.“
Но каза:
„Това беше планът на Бога Исус да умре – това щеше да се случи според определената Божия воля и план“.
И докато Петър проповядваше, в 37 ст. се казва... или по-скоро в 36 ст.:
„И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник. Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли...“
„Братя, отведете ни при фарисеите и садукеите, за да знаем какво да правим?“
„Отведете ни при първосвещеника.“
Не. Казаха:
„Какво да сторим [за да се спасим]?“
„А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“
И така, колко от вас си спомнят пророчеството в Даниил 8 и 9 гл. за седемдесетте седмици, които бяха част от 2300-тата денонощия? Спомняте ли си това пророчество?
„Седемдесет седмици са определени за народа ти...“
И кога започнаха тези седемдесет седмици? През 457 г. пр. Хр. - една от най-лесните за потвърждение хронологични дати в цялата Библия. Кога завършват седемдесетте седмици? През 34 г. сл. Хр. През коя година е Петдесетница в Деяния 2 гл.? През 31 г. сл. Хр., нали? Това е интересно наблюдение. Юдеите в общ план все още имаха определени три години и половина. Но знаете ли какво? Учениците вече вземаха от Духа и когато Христос основаваше църквата с тези хора, те вече не завеждаха народа при юдейската „църква“. Даже ако днес ви се иска да мислите, че Адвентната църква все още е част от Божия народ, приятели, вече е отминало времето да завеждаме хора там или да искаме от тях да кръщават хора или да ги ръкополагат, или да правят каквото и да е друго нещо, и особено да обучават децата ни. Ако искате децата ви да бъдат съсипани, ги изпратете в училище към Адвентната църква.
В Духа на пророчеството г-жа Уайт казва, че когато тази идея „нямаме друг цар освен кесаря“ се изрази от самата църква, тя се подема и от тълпата. Всъщност ако прочете внимателно (ето в какво вярвам аз), ако четете внимателно (и ще ви покажа защо вярвам в това), в Духа на пророчеството и библейската книга откривате, че това е едно двуетапно отделяне – на кръста и когато избраха Христос – че това всъщност беше главно роля на ръководството на църквата, и че що се отнася до ръководителите на църквата, тяхното благодатно време беше прекратено тогава - Каяфа, Ана и онези лидери. Защото когато прочетете тук в Деяния, отваряте на 4 гл., четете и в 5 гл. за Петър и апостолите, и всеки път, когато те говорят на ръководството на църквата, не намирате и един път, в който Петър да ги призовава да се покаят. Неговата вест на Петдесетница беше за покаяние. Той казваше на онези хора в общ план да се покаят. Но той нито веднъж не помоли Ана, Каяфа или когото и да е от другите да се покаят – нито даже веднъж, защото тяхното благодатно време беше прекратено, и тогава през 34 г. сл. Хр. останалата част от народа, обикновените хора, ако желаете, поради липса на по-добър израз, тяхното благодатно време... защото те все още имаха още три години и половина, за да се види какво щяха да направят те с Исус, и когато убиха Стефан с камъни, показаха какво желаеха самите те да направят и къде стояха самите те сега.
И така, в Петдесетница се включваха много повече неща от просто даването на Светия Дух.
Ще те изслушам само след минута.
Осъществяваше се цял един преход. И знаете ли какво казваха според мен по същество юдейските водачи на Петър и Яков?
„Кой ви даде власт да кръщавате хора? Кой ви даде власт да поставяте началото на това ново движение?“
Бог я даде. И Бог е дал на хора днес властта, която по същество беше продължение... знаете ли, християнската църква в известен смисъл беше продължение на истинското движение юдаизъм. Тя беше онова, което се очакваше от юдаизма да прави. Онова, което виждаме да се случва днес, е че виждаме продължението на истинското адвентно движение. Виждаме това в независимите, дисидентски райони, ако обичате – тъй като именно така ни наричат, „дисиденти“. Но точно там трябва да бъде то, защото, приятели, можеше ли Христос да бъде намерен в юдаизма по Негово време? Не. И Христос няма да бъде намерен в „юдаизма“ днес – в адвентизма от седмия ден, в общата, обвързваща структура. Той няма да бъде там днес. И както прочетохме цитатите по-рано, Лерой Фрум, Уилям Джонсън и други (лидерите на църквата) показаха много ясно, че ние сме безвъзвратно посветени на онзи път, който наричат „вечни истини“, и няма да се отвърнем, няма да осъществяваме промяна; и осъзнавате цената на осъществяването на промяна. Цената на осъществяването на промяна е твърде висока – те ще се върнат към това да бъдат наричани „култ“, „секта“ и няма да приемат това с охота. Идеята да бъдат наричани „християнска църква“ има твърде голяма стойност за тях и те не желаят да направят това.
Дали твоят въпрос се отнасяше за това или за нещо друго? Да, отнасяше се за това. Твоето становище ме обърква малко. Познавам средата на адвентистите от седмия ден, но съм изненадан от начина, по който говориш – от това, че не казваш също така (ако наистина това е честното ти вярване и учение спрямо целия Божий съвет)
„„Излезте отсред тях и се отделете", казва Господ“ (2 Коринтяни 6:17).
Иди вземи от онзи вестник там и можеш да го прочетеш. Съгласен ли си? Да. Трябва да кажа толкова много в рамките на едно събрание. Да, вярвам, че трябва да излезем, абсолютно. Защото... защото... Открове-ние 18 гл. можем ли да отворим там? Откровение 18 гл. Всъщност не за този месец, а за следващия ще представяме във вестника си статия относно Откровение 18 гл. и там ще дам разяснения върху нея в доста големи подробности. Но погледнете тук – в Откровение 18 гл. и там 2 ст.:
„Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица...“
Какво дефинира Библията като „нечист дух“? Какво е „нечист дух“? Нещо отблъскващо ли? Това е дявол, демон. Това е демон. Ясно е, нали?
Да, бързо.
Добре, моят въпрос се отнася за посещението на църквата. Но няма ли някъде в книгите на Елън Уайт... не съм го виждала лично, но съм го чувала – че никога не трябва да напускаме църквата?
Добре, виж, ще стигнем до това. Ще стигнем до там. Съгласна ли си? Радвам се, че зададе този въпрос.
Да, братко, задай въпроса си, защото сега вече е ясно.
Да, господине. Знам, че е факт, че Христос е Божият Син - че Той е божествен понеже беше роден. че не беше сътворен, и също така знам факта, че Той е създал всичко, Ако нещата стоят така, защо в Битие 1:1... защо след като знаем, че именно Христос създал всичко, тук се казва „в началото Бог създаде“? Защо ако Той не е Бог, тук не е посочен като Божия Син?
Преди всичко, ако погледнеш Битие 1:26, там се казва:
„Да създадем човека по Нашия образ...“
В „Духът на пророчеството“, том 1 (вярвам, че е на 17 стр., но мога да проверя, за да бъда сигурен) Елън Уайт казва:
„И сега Бог каза на Своя Син: „Да създадем човека по Нашия образ...““
Ето как тя описва това. Тя казва:
„...Бог каза на Своя Син: „Да създадем човека по Нашия образ...““
Вярвам, че Исус е божествен, вярвам, че можем да Го наричаме „Бог“, но просто не исках да се получава объркваме, исках да посоча, че Той не е върховното Същество на вселената, Той не е Богът, за Когото говори Павел тук, Който е върховното Същество над всичко, Който е Авторът на всичко. Защото в Йоан 1 гл., Колосяни 1 гл., Евреи 1 гл. и Откровение 4 гл. винаги се споменава Отец като върховния Източник на всичко, но че Той е създал всичко чрез Христос. Ето защо казах това.
Нека сега се върна, ако мога, за въпроса за Вавилон, църквата. Благодаря ти все пак за коментара. В Откровение 18 гл. имаме тези нечисти духове и клетката на всяка нечиста и омразна птица. И мисля, че това вероятно е важно, но е необходимо да се отклоним малко и да размислим върху това, защото именно това е нужно да знаеш тъй като си загрижен точно за него.
„Нечист дух“ е демон. След два месеца ще стигнем до време, което се нарича „Хелоуин“, нали? И вероятно във вашата област ще имат къщи на духовете, които да бъдат обикаляни от деца, нали? И ние се смеем на това и мислим, че всичко е шега. Но нека задам на всекиго от вас един сериозен въпрос: Ако се очаква тази вечер да останете в определена къща и вие наистина вярвате и знаете, че в тази къща действително живеят демони и не можете да ги изгоните с молитва и те просто не могат да бъдат отстранени, поради каквато и да е причина, бихте ли останали тази вечер там?
[Няма начин.]
Не. Не мисля, че който и да е от нас ще остане там доброволно, нали? Но какво се казва тук за Вавилон? Той е свърталище на всякакъв нечист дух. Казва се, че тези местоположения са обладани от демони, че те вземат участие в тези философии, вземат участие в тези учения и самото естество на тези църкви ги прави Вавилон заради това.
3 ст.:
„...защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош.“
И това е много интересна фраза, в която нямаме време да навлезем сега, но 4 ст.:
„И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, [защо?] за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й...“
Библията казва... Не си тръгвайте оттук с думите:
„Алън Стамп каза да напуснем църквата.“
Тръгнете си оттук като кажете:
„Библията казва, че ако намерите нещо, което е Вавилон, трябва да излезете от него, защото ако не излезете вие ще участвате в греховете му и ще споделите язвите му.“
А това се казва от Божието слово. Така че въпросът се свежда до правилното разбиране и дефиниране на Вавилон. И ако можем да разберем този въпрос и поучаването на лъжеучения има каквато и да е връзка с него, и особено с главни доктрини, с най-основоположната доктрина, тогава според мен е необходимо внимателно да разберем това.
И така, какво да кажем за въпроса относно изявленията на Елън Уайт, в която тя каза да не напускаме църквата или че църквата може би ще изглежда като че ще падне, но няма да падне. Ясно е, нали? Необходимо е да разберем, че Библията е доста неизменна в начина, по който употребява термина „църква“. Това е „Еклесия“, означава „призованите да излязат“ и представлява онези, които са Христови последователи и са призовани да излязат от нещата на този свят. Ние употребяваме днес думата „църква“ по разнородни начини. Тя може да означава „тяло“, може да означава „Генерална конференция“, може да означава „сграда“. Нали така?
Всъщност имахме разискване... спомняш ли си, брат Джим, че по обяд обсъждахме и ти говореше за това, че ако решим да поставим началото на църква ще ни бъдат нужни 5 000 долара, за да построим църквата. Но ти говореше за църква като за сграда. Нали така? Така че днес ние употребяваме термина „църква“ по разнородни начини. Тя носи тези множество конотативни значения. Но в Новия завет всъщност не намирате това... В писанията на Елън Уайт...
Виждам те и ще ти дам възможност да се изкажеш, сестро.
В писанията на Елън Уайт откривате, че тя употребява термина „църква“ също както го употребяваме ние. Тя не винаги е неизменна. Понякога „църквата“ се отнася за сграда, понякога се отнася за Генералната конференция, понякога се отнася просто до хората.
[Верните души.]
Затова трябва да разбираме контекста на онова, което тя има предвид. Някои от най-известните й изявления - в „Деяния на апостолите“, стр. 11,
„всякога от самото начало верни души са съставлявали Божията църква“;
в „Поглед нагоре“, стр. 315 тя казва, че Божията църква не е голямата катедрала, не е национално учредената религиозна институция, а е онези, които обичат Бога и пазят Неговите заповеди.
Така че ако разглеждаме духовната църква, църквата, която наподобява по дефиниция онази „Еклесия“ от Библията, тя е онези, които обичат Бога и пазят Неговите заповеди. Точно това казва и Библията – четете Откровение 12:17, Откровение 14:12, 1 Тимотей 3:15, това е наблягането, което виждаме из целия текст.
Сестро, сега си ти, след което ще се върна на теб.
Няма ли място, в което тя каза, че Божият народ в последните дни ще бъде събран за поклонение в домове?
Знаете, понякога ходя на църква и когато отида духът ми се подразва. Виждаш ли как употреби термина „църква“? „Ходя на църква.“ Да, и духът ми се подразва, защото там не чувам онова, което чета, по отношение на времето, в което живеем. А аз чета Духа на пророчест-вото. И тогава, когато се изправя пред пастора и той казва:
„Знам това, но се боя да не засегна някого.“
И когато кажете определени неща, някои от тях казват:
„О, конференцията не е съгласна с това.“
Исая 56:10. Божието слово казва:
„Всичките му стражи са слепи, те са невежи; те всички са неми кучета, които не могат да лаят, които сънуват, лежат и обичат да дремят.“
Това е Божието слово. Това е доста силна диагноза, но общо взето се намираме именно тук. Ти добре напомняш за въпроса относно домашните църкви. Апостолският план беше главно за домашни църкви. Има случай, в който беше наето училище в Коринт... или по-скоро в Ефес, но те се срещаха предимно в домашни църкви. Да кажем, че всички ние живеехме в района на Торонто... някои от нас са дошли от доста далеч, но да допуснем, че всички живеехме в Торонто. Не познавам никого тук, който да има достатъчно голяма къща, че да провежда това в нея, и може би ще трябва да сме навън или може би ще пожелаем да построим сграда, да имаме църковна сграда, посветена църковна сграда само за такава употреба. Но същността е следната: същността не е физическото местоположение, на което се покланяме. Същността е духовното местоположение, на което се покланяме. И това може да бъде в дом, може да бъде в църковна сграда, може да бъде сред природата. Но същността е в това, че
„Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ (Йоан 4:24).
Разговарял съм преди с проповедници и те са били много откровени и са били поне достатъчно честни, за да ми кажат:
„Вярвам, че това е истина, но ако го кажа ще изгубя заплатата си.“
Съжалявам, те не заслужават заплата. Те не заслужават заплата, ако тя отива там. Вероятно аз... Кен казва, че има ниско ниво на търпимост към онова нещо с изпълнението на роли. Аз имам ниско ниво на търпимост към проповедници, които се страхуват да говорят онова, в което вярват в действителност. Знаете, ако някой вярва в нещо по-различно от онова, в което вярвам аз, уважавам това. Ясно е, нали? Мога да уважа някой, който има по-различно вярване. Но когато някой знае, че онова, което поучавам, е вярно, и не желае да го каже заради заплата или власт, или пост, или престиж или каквото и да е, аз имам проблем с това, защото когато аз бях на 21-годишна възраст Бог ме призова към служението. И аз исках да бъда проповедник повече от всичко на света. Исках да направя нещо велико за Бога. Исках да бъда Божий човек на някое място. Исках да бъда онзи човек, както се казва в Езекиил 21 гл., който да застане в пролома. И Бог ми позволи да стана проповедник в Църквата на адвентистите от седмия ден. И аз имах предана вяра и се трудех усилено докато бях на този пост. Но тогава започнах да научавам твърде много и започнах да казвам твърде много. Ясно е, нали? И ми беше казано... Президентът на конференцията ми ме погледна в очите и каза:
„Ако продължиш това, знаеш, че трябва да те уволня, и ти няма да проповядваш никога, никога повече.“
И това беше няколко години преди да започне провеждането на такива „дисидентски“ събрания. Това беше преди да има Джон Гърсбоу, преди да има Джон Оусбърн, преди да ги има всички тези хора на подиума, водещи тези независими служения и вършещи тези неща. Те още не се бяха появили на сцената. И доколкото знам той може би ми казваше истината. Може би аз наистина нямаше да проповядвам отново. Но знаете ли какво? Бог е по-важен от мен и проповядването на истината е по-важно от мен. И ако това означава аз да изгубя всичко, аз все пак ще го правя. И това беше основата, на която казах истината – че няма да проповядвам никога повече. Но знаете ли какво? Бог промени това из основи. Проповядвал съм на повече места и съм притежавал по-голямо влияние и по-голяма възможност да се докосна до живота на хора, отколкото бих могъл някога, по какъвто и да е друг начин. И Бог е почел това. Но за онези хора, които не желаят да се изкажат гласно, съжалявам. Имам много малко търпение към тях.
Да, братко...
Добре. Когато Писанието говори за Божиите църкви, мисля, че концепцията се отнася по-скоро за Божии църкви отколкото за Божия църква на земята. Например мисля, че в 1 Коринтяни 11 гл. се казва:
„...ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви“ (1 Коринтяни 11:16).
Според както аз виждам това, става дума за някои от отделните групи вярващи – църквата в Коринт, църквата в Ефес, църквите в Галатия. Божиите църкви, тези групи вярващи, които съставляват по-голямата, една църква, както можем да я наречем – нямаме такава концепция. Мисля, че всичко в Писанията предполага онова общо църковно тяло, или...?
Не, господине. Не, господине. Не и в Новия завет.
Тогава това не загатва ли тогава, че Църквата на адвентистите от седмия ден се основава на нещо, което е небиблейско?
Според мен в него се загатва за част от начина, по който е била извършена организацията, човешкия аспект на организацията... Знаете, Бог не е Бог на безредието. Необходимо е да изясним това – Бог не е Бог на безредието. Но редът, който имаме, би трябвало да бъде евангелски ред, основан на истината и основан на Светия Дух като ръководител на църквата, а не човек. А за съжаление ако имаме каквато и да е организация, която има човек за свой ръководител, мисля, че ние нарушаваме Божиите принципи. В Откровение 2 и 3 гл., където виждате седемте църкви в Азия, Христос е всред тях и там не виждам обща глава, освен че Христос е главата.
Така е, но Той действително казва, че има ръководство.
Добре.
[Това ръководство във всяка от църквите - епископи, старейшини.]
...или старейшини, така е. Вестта трябва да бъде предадена на ангела на църквата, ръководителя на тази църква. И вярвам, че това е библейският план, наистина вярвам.
Нечия ръка беше вдигната тук.
Само по отношение на наричането на общата организация на адвентисти от седмия ден „Вавилон“, мисля, че е важно да забележим, че... мисля, че е в „Свидетелства към църквата“, том 8, някъде в него, Елън Уайт говори за това, че църквата бива намерена недостатъчна. Това е в том 8 и там стр. 247. Нека тук само се върна... все още отговарям на въпроса ти, не сме свършили. Така е добре, нали? Какво да кажем за изявленията, че църквата не е Вавилон или че е непоследователно да се казва, че църквата е Вавилон, че няма причина, или че Бог не е дал на никого такава вест? Знаете ли, по-рано казах... започнах като цитирах „Скици от живота на Елън Уайт“, стр. 196 – че няма от какво да се страхуваме за бъдещето, освен от това да забравим Божието водителство и Неговите учения в миналата ни история. Нали така? Сестрата каза, че да не познаваме историята си означава винаги да останем деца. Трябва да познаваме историята. Ако се върнете... по-рано направих едно изявление и мисля, че това беше може би във въпроса, който зададе по-рано, не съм сигурен, но говорихме за Късния дъжд... за Ранния дъжд и за Късния дъжд и аз споменах изявление, направено през втората половина от 1892 г., в което Елън Уайт каза, че Късният дъжд вече е започнал в разкриването на праведността на Христос, опрощаващия греха Изкупител. Нали така?
И така тя казва, че точно в това време сред този народ се случва нещо специално. И е интересно, че когато прочетете в книгата „Свидетелства към проповедниците“ и на други места, където е публикуван цитатът, тези изявления за това да не се нарича църквата „Вавилон“ всички те бяха написани през 1893 г., през първата половина от 1893 г. И онова, което се случваше, беше, че имаше някои хора (вярвам, че това беше в Нова Зеландия)... в Нова Зеландия или в Австралия, там... Изглежда сякаш внасяме много интересни неща от Нова Зеландия – Рой Алън Андерсън беше от Австралия, Дезмънд Форд и други, Уилям Джонсън... Някои от тези хора идват от Австралия и понякога ме смайват. Но съм бил в Австралия и Австралия ми харесва. Австралия ми харесва, там има много добри хора. Но тези хора, които бяха там, казваха, че църквата е Вавилон и употребяваха писания на Елън Уайт, за да обосноват това, поне по тяхно мнение. И Елън Уайт пишеше тези свидетелства в опровержение на тези мъже, които казваха, че църквата е Вавилон. Тя казваше, че няма никаква последователност в това да се нарича църквата, която пази Божиите заповеди, „Вавилон“.
„Бог благославя църквата Си и вие не можете да я наричате „Вавилон“.“
Но тя знаеше това, защото Бог изливаше Късния дъжд. Тя знаеше това. И с оглед на този контекст – църква, която действително пази Божиите заповеди, църква, която действително получава Късния дъжд, би било абсолютно глупаво да се нарича тази църква „Вавилон“ или да се казва, че тя има каквото и да е общо с Вавилон... Въпросът... И, знаете ли, цялата тази идея продължава, когато погледнете изявленията на Елън Уайт в исторически план по въпроса за Генералната конференция. Тя казваше, че Генералната конференция е Божият глас на земята и тогава по-късно казваше:
„Знам, че преди съм казвала, че Генералната конференция е Божият глас на земята, но този ден е отминал.“
И тогава тя се връщаше и казваше нещо друго, което изглеждаше положително, защото както заяви тя в „Избрани вести“, кн. 1 (вярвам, че е на стр. 57):
„По отношение на Свидетелствата нищо не бива да бъде пренебрегвано, нищо не бива да бъде оставяно настрана, но трябва да бъдат вземани под внимание времето и мястото.“
С други думи, тя призова да разглеждаме контекста, в който е казано свидетелството и да го разбираме в тази обстановка. Ако го извадите от обстановката е възможно да го приложите погрешно. Така че когато тя правеше тези изявления за това да не се нарича църквата „Вавилон“, да не се напуска църквата, всички те бяха направени в контекста на времето, в което Бог изливаше Късния дъжд и Бог благославяше църквата по един много уникален начин, и църквата се опитваше да следва това. Но тогава те се отклониха и се отдръпнаха и всичко това престана. Въпросът не се състои толкова в това какво каза Елън Уайт тогава. Въпросът се състои в това какво би казала Елън Уайт днес. И на нея не й е позволено да ни каже, така че онова, което трябва да направим, е да приемем принципите, принципите, изложени в писанията й, които биха могли да се прилагат универсално, по всяко време.
Докато изучавате Библията откривате, че терминът „Бог“ има повече от едно значение. Имаме думи, които употребяваме, притежаващи повече от едно значение. И имаме думи със синоними, и употребяваме тези различни думи понякога в контекст и трябва да разбираме контекста, за да разберем понякога начина, по който употребяваме думите. Но в Библията откривате, че думата „Бог“ е употребявана главно за означаване на върховното Същество на вселената, Което в този контекст Библията явно нарича Отец. Библията употребява термина „бог“ по отношение на фалшиви богове. Колко фалшиви богове съществуват? Това е подвеждащ въпрос. Знаете ли, в един смисъл има много фалшиви богове, но в друг смисъл всъщност няма фалшиви богове, защото не съществува някъде фалшив бог, който да е съперник на истинския Бог. Знаете ли къде се намират всичките фалшиви богове? В умовете ни. Те съществуват във философията и представите, но когато поклонниците на Ваал викаха, „О, Ваале, чуй ни,“ нямаше истински бог Ваал на някое друго място, нали? Не. Така че терминът „бог“ може всъщност да бъде употребен за фалшиви богове. В Изход 7:1 Бог каза на Мойсей:
„Ще те поставя за „елохим“ пред фараона.“
„Елохим“ на фараона.
„Ще те направя като бог за фараона...“
Но това не означаваше, че той ще бъде божествено същество.
В Йоан 1:1 по отношение на Исус, Който там е наречен „Словото“, се казва:
„В начало бе Словото...“
И това е интересно, Той е Божието Слово, нали? Много пъти казваме, че Исус бил Богът на израилтяните в пустинята, нали? Той беше Този, Който ги водеше, Той беше огненият стълб нощем и облачният стълб денем. Той беше Словото, въплътено, за тях, а и за нас... Всъщност за нас е въплътен. Но Той беше Словото Божие, дошло при тях.
„В начало бе Словото; и Словото беше у Бога...“
Кой е Бог? Отец. Но тогава се казва:
„...и Словото бе Бог.“
Това не означава, че Словото било същата личност, у която било, а означава просто, че било божествено. С други думи, терминът „Бог“ може да бъде употребен да обозначава аспекта на качеството божественост, притежаване на божественост.
В Библията, в Библията... и между другото, докато сме в Евреи трябва да прочетем и 9 ст.:
„Възлюбил си правда и си намразил беззаконие, затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя.“
Тук се казва, че Исус Христос има „Бог“. Казва ли се това? И кой е този Бог? Отец. Исус каза:
„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Матей 27:46).
Библията говори за
„Бог и Отец на нашия Господ“ (1 Петрово 1:3).
Библията никога, никога не нарича Исус „Бог Син“ и никога не казва, че Исус е Богът на Отец. Тя никога не казва това. Но казва, че Отец е Богът на Исус Христос.
Всъщност би трябвало вероятно да се върнем на Притчи 8 гл. Отправям се към въпроса ти, сестро, наистина. Не съм те забравил. Притчи 8 гл., от 20 ст. нататък. Тази глава разглежда една концепция, наречена „Мъдрост“. „Мъдрост.“ Но бих желал изкажа пред вас предположението, че тя в действителност говори за Исус Христос, Божия Син, под символа „Мъдрост“. Вярвам, че мога да потвърдя това като от Библията, така и от писанията на Елън Уайт. В Библията (ако искате, задръжте ръка тук, на Притчи, и отгърнете на 1 Коринтяни), в 1 Коринтяни 1:24 се казва:
„...но за самите призвани - и юдеи, и гърци - Христос, Божия сила и [какво?] Божия мъдрост.“
Христос е Божията сила и е също така Божията мъдрост.
Притчи 8:22:
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна... Родих се когато нямаше бездните, когато нямаше източниците които изобилват с вода. Преди горите да се поставят, преди хълмовете, аз бях родена...“
Този израз, „родих се“ [Brought Forth], какво означава за вас? Защото тези стихове не могат да имат по-голямо значение за вас, отколкото разбирате думите, от които са съставени. Brought Forth на оригиналния еврейски означава „роден“ [Born; Begotten]. Ако прочетете Септуагинтата, там се казва Begotten, което означава „роден“ [Born].
[В NIV се казва Brought Forth.]
В NIV се казва Brought Forth, хубаво в случая. Този път са го направили правилно.
И така, чували ли сте израза „Число по Стронг“? „Число по Стронг“? Кой беше Джеймс Стронг? Този човек състави конкорданса, нали? И той съпостави гръцки и английски речник и сложи код на всички думи, употребени в Библията, с конкретно число. И понякога употребяваме конкорданса на Стронг и тези числа на гръцки и еврейски, за да получим
определени по-дълбоки, по-добри, по-ясни прозрения. Но трябва да внимавате, защото онова, което притежавате, е най-простият, елементарен речник, с който бихте могли да се сдобили, не е подробен речник, не е обстоен речник. И ако не разбирате езика на някои думи, понякога можете да достигнете до погрешни заключения при малко повече информация. Как става това? Но когато потърсите речниковото значение на тази дума, преведена от еврейски като „роден“, откривате, че тя всъщност има няколко дефиниции. Тя може да означава „танцувам“, може да означава „кръжа“, може да означава „раждам“. И така, как узнаваме коя от дефинициите да употребим? Ако има няколко дефиниции, как да узнаем коя? Така че понякога разбирането на малко допълнителна информация или набавянето на добър подробен речник може да ви помогне. Така че понякога хора казват:
„Тази дума означава това, защото речникът на Стронг...“
Всъщност наскоро четях пророческо изложение върху книгата Даниил, което беше доста интересно, и то преглеждаше част от пророчеството в 11 гл. на Даниил и посочваше еврейските думи като казваше:
„Тази еврейска дума означава това. И следователно, въз основа на това, ето го моето тълкувание.“
Не мога да си спомня подробности, извинете ме, иначе бих могъл да ви кажа, но общо взето се казваше това.
„Еврейската дума означава това и следователно тълкуванието е това.“
Но се върнах и потърсих в речник еврейската дума, и открих, че това е възможна дефиниция. Въпреки това, ето го проблемът: на еврейски (също както на английски и на всички останали езици) съществуват различни форми на думите, в зависимост от употребата им. И на еврейски имате няколко различни форми. Имате например форма „Куел“, имате и форма „Пулал“, и те се употребяват на различни места и понякога имат много конкретни дефиниции. В този конкретен стих... в тези стихове, еврейският израз, който означава „роден“ [Brought Forth], произлиза от т.нар. Пулал форма. И Пулал формата на този глагол може да бъде преведена като „роден“ [Begotten или Born], и това е единственото нещо, като което би могло да се преведе с точност; не може да бъде преведено с друга от дефинициите. Защото когато се върнах на Даниил 11 гл., всъщност на изложението, което четях, погледнах и видях, че думата се намира в „Куел“ формата, при което отидох на „Куел“ формата в подробния речник и в него се казваше, че тя означава това, а не онова, което беше написано в разработката. Така че е необходимо понякога да внимавате, знаете. Да имаме малко знание е хубаво, но понякога е опасно, ако то не е достатъчно, за да формирате разбиране. Затова изучавайте внимателно, изучавайте внимателно.
22 ст.:
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна. От века бидох помазана, от начало, преди създанието на земята. Родих се когато нямаше бездните, когато нямаше източниците които изобилват с вода. Преди горите да се поставят, преди хълмовете, аз бях родена...“ (Притчи 8:22-25).
И така, на около четири места в Новия завет за Исус Христос е заявено, че е Посредникът, чрез Когото Бог създаде всичко. Нали така? Бог създаде всичко чрез (или посредством) Своя Син, Исус Христос. И това означава „всичко“. И тук се казва, че преди да е имало бездни, преди да е имало планини, преди да е имало води, преди да е имало каквото и да е, „аз бях родена“. Исус не беше сътворен, Той беше роден от Отец. Той е Единородният Син на Отец. И понеже е Единородният Син на Отец, ние имаме уверението, че Той е точно като Бога по естество и характер.
Знаете ли, имам син... или имах син, който се казваше Томас, разказах ви за него, и казал на някого в отделен разговор, така мисля (не мисля, че съм го казвал от подиума), че той беше човешко същество. И човекът каза:
„Да, със сигурност. Разбира се, че е бил човешко същество.“
Но той не беше котка, не беше куче, беше човешко същество, тъй като това е единственото по вид потомство, което може да има човечеството – човешко. И ако Бог има буквален Потомък, единственото нещо, което може да има, всъщност е божествено, защото самият Той е божествен. Така че Христос е напълно божествен, приятели. Не е нужно да се безпокоим за обратното. Казах ви, че ранните адвентни пионери се бореха продължително и усилено, за да въздигнат Христовата божественост, но те отхвърляха концепцията за Триединството, която твърдеше, че Той не единородният Божий Син. И ако бихте желали...
Ще обърна внимание на вдигната ръка само след минута, братко, но още отговарям на нейния въпрос и после ще се върна на теб. Съгласен ли си? Не те пренебрегвам.
Ако си набавите една книга, написана от Дж. Х. Уагонър, със заглавие „Умилостивението“... Някой ми се обади наскоро и каза, че е намерил оригинален екземпляр от книгата, отпечатан през 1884 г. Аз имах две или три нейни препечатки. Попитах „колко струва тази книга“ и той попита „искаш да я купиш ли“, а аз казах, че бих желал да я имам само за колекция, но за мен няма голяма стойност, защото вече я имам в печатен формат, а я имам също и в дигитален формат. Затова предположих, че може би ще поиска да се обади може би на някой друг и не знам с кого се свърза. Той всъщност ми се обади отново и каза:
„Ти каза, че ще ми дадеш 20 долара за книгата. Ще ти я дам за 20 долара и ще ти я изпратя.“
Казах:
„Добре, споразумяхме се.“
Но в книгата той развива... не развива... или по-скоро той посвещава - посвещава поне три глави, три дълги глави на разискване на проблемите на тринитарната доктрина – това, че Исус Христос не може да умре наистина, не може да бъде наистина Божият Син при тринитарната доктрина.
През 1844 г. Бог издигна група хора, които имаха за своя основа умилостивението, имаха за своя основа умилостивението. И ние не отхвърлихме доктрината за Триединството просто защото математическите изчисления не бяха сполучливи – знаете, три е едно, едно е три... Въпросът не беше това. Въпросът се състоеше в това, че ранните адвентисти вярваха, че доктрината за Триединството подрива умилости-вението, унищожава умилостивението. Ето защо те я отхвърляха. Затова и аз я отхвърлям днес. В нея наистина няма смисъл, в нея наистина се съдържат много проблеми. Но тя отхвърля, отхвърля умилостивението и го подрива, а ние сме народ на умилостивението. И ако няма умилостивение, няма спасение и сме изгубени.
Нашата сестра имаше въпрос. Ще те помоля да парафразираш въпроса – не само за мен, но и за всички останали. Кажи ни отново – ставаше дума за кръщението, какво да направим или къде да отидем, или... Добре. Какво да направим при положение, че за да бъдете спасен трябва да бъдете кръстен чрез потапяне? И ако Църквата на адвентистите от седмия ден е Божията църква на остатъка, ако трябва да направим изповед на вярата или изберем да бъдем кръстени като знаем, че ще трябва да кажем „да, вярвам в Триединството“, това би възлизало на лъжа. Затова къде да се кръстим? Може ли да се осмеля само за минута да стъпя на деликатна почва, след което да отговоря на въпроса ти, сестро? Искам да започна с предположението... или изявлението, което направи ти в началото. Тъй като Църквата на адвентистите от седмия ден е Божията църква... просто ще бъда много честен и много прям: общата Църква на адвентистите от седмия ден, общата организация, не е Божията църква. Тя е станала част от Вавилон. Това може да бъде записано и ще го приема. Защото, приятели, всяка църква, която поучава като своя централна и най-важна доктрина стълба на Вавилон, не може повече да бъде истинската Божия църква. Съжалявам, не може да бъде. Всяка църква, която преследва хора и се погрижва те даже да бъдат умъртвени, не може да бъде повече истинската Божия църква. Всяка църква, която инвестира стотици милиони долари във фондовата борса, не може повече да бъде истинската Божия църква. И можем да преминаваме из списъка още и още, и още.
А сега, дали адвентното движение е Божието движение? Абсолютно! Абсолютно! Но онова, което днес твърди, че е църквата, е всъщност най-голямото разклонение на адвентизма в света. Те поглеждат събрание като това, поглеждат хора като мен и казват, че аз съм разклонение. Определено казват това. И аз приемам това название, за мен няма проблем – така искат да ме наричат.
Знаете ли какво каза Павел в Деяния 24:14? Той каза:
„...според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам във всичко, което е... писано в пророците...“
И аз вярвам в нещата, в които вярваха ранните ни пионери, и се покланям според учението, според което те се покланяха. А днес църквата нарича това „ерес“, но то е истината. Така че цялата тази концепция за истината...
Погледнете какво се казва в 1 Тимотей 3 гл. 1 Тимотей 3 гл. и там 16 ст. Не, извинете ме, 15 ст. Петнадесети стих. 1 Тимотей 3 гл. и там 15 ст. Той казва:
„...в случай че закъснея, за да знаеш как трябва да се държат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и опора на истината.“
Казва се, че църквата на живия Бог е стълб или подпорка (в полето се казва „подпорка“), опора на истината. И все пак ако поучаваме заблуда и основата ни е изградена върху заблуда, как можем да бъдем днес църквата на живия Бог? Не можем да бъдем, съжалявам. Не може да бъде.
В Матей 16 гл. (прочетохме това по-рано) Исус казва:
„...ще съградя Моята църква...“ (Матей 16:18).
„Моята църква, Моята истинска църква ще бъде съградена на основата на доктрината, че Аз, Исус, съм Божият Син.“
А ако имате църква, която открито отрича Исус да е Божият Син, вие имате част от Вавилон. И така, за какво в действителност се отнасяше Петдесетница? Нека се върнем на Деяния 2 гл. Приближаваме се към въпроса ти, наистина. Деяния 2 гл., погледнете 22 ст.:
„Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете, Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници; Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея“ (Деяния 2:22-24).
Той казва:
„Вие взехте Господа на славата и Го разпнахте.“
Но каза:
„Това беше планът на Бога Исус да умре – това щеше да се случи според определената Божия воля и план“.
И докато Петър проповядваше, в 37 ст. се казва... или по-скоро в 36 ст.:
„И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник. Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли...“
„Братя, отведете ни при фарисеите и садукеите, за да знаем какво да правим?“
„Отведете ни при първосвещеника.“
Не. Казаха:
„Какво да сторим [за да се спасим]?“
„А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“
И така, колко от вас си спомнят пророчеството в Даниил 8 и 9 гл. за седемдесетте седмици, които бяха част от 2300-тата денонощия? Спомняте ли си това пророчество?
„Седемдесет седмици са определени за народа ти...“
И кога започнаха тези седемдесет седмици? През 457 г. пр. Хр. - една от най-лесните за потвърждение хронологични дати в цялата Библия. Кога завършват седемдесетте седмици? През 34 г. сл. Хр. През коя година е Петдесетница в Деяния 2 гл.? През 31 г. сл. Хр., нали? Това е интересно наблюдение. Юдеите в общ план все още имаха определени три години и половина. Но знаете ли какво? Учениците вече вземаха от Духа и когато Христос основаваше църквата с тези хора, те вече не завеждаха народа при юдейската „църква“. Даже ако днес ви се иска да мислите, че Адвентната църква все още е част от Божия народ, приятели, вече е отминало времето да завеждаме хора там или да искаме от тях да кръщават хора или да ги ръкополагат, или да правят каквото и да е друго нещо, и особено да обучават децата ни. Ако искате децата ви да бъдат съсипани, ги изпратете в училище към Адвентната църква.
В Духа на пророчеството г-жа Уайт казва, че когато тази идея „нямаме друг цар освен кесаря“ се изрази от самата църква, тя се подема и от тълпата. Всъщност ако прочете внимателно (ето в какво вярвам аз), ако четете внимателно (и ще ви покажа защо вярвам в това), в Духа на пророчеството и библейската книга откривате, че това е едно двуетапно отделяне – на кръста и когато избраха Христос – че това всъщност беше главно роля на ръководството на църквата, и че що се отнася до ръководителите на църквата, тяхното благодатно време беше прекратено тогава - Каяфа, Ана и онези лидери. Защото когато прочетете тук в Деяния, отваряте на 4 гл., четете и в 5 гл. за Петър и апостолите, и всеки път, когато те говорят на ръководството на църквата, не намирате и един път, в който Петър да ги призовава да се покаят. Неговата вест на Петдесетница беше за покаяние. Той казваше на онези хора в общ план да се покаят. Но той нито веднъж не помоли Ана, Каяфа или когото и да е от другите да се покаят – нито даже веднъж, защото тяхното благодатно време беше прекратено, и тогава през 34 г. сл. Хр. останалата част от народа, обикновените хора, ако желаете, поради липса на по-добър израз, тяхното благодатно време... защото те все още имаха още три години и половина, за да се види какво щяха да направят те с Исус, и когато убиха Стефан с камъни, показаха какво желаеха самите те да направят и къде стояха самите те сега.
И така, в Петдесетница се включваха много повече неща от просто даването на Светия Дух.
Ще те изслушам само след минута.
Осъществяваше се цял един преход. И знаете ли какво казваха според мен по същество юдейските водачи на Петър и Яков?
„Кой ви даде власт да кръщавате хора? Кой ви даде власт да поставяте началото на това ново движение?“
Бог я даде. И Бог е дал на хора днес властта, която по същество беше продължение... знаете ли, християнската църква в известен смисъл беше продължение на истинското движение юдаизъм. Тя беше онова, което се очакваше от юдаизма да прави. Онова, което виждаме да се случва днес, е че виждаме продължението на истинското адвентно движение. Виждаме това в независимите, дисидентски райони, ако обичате – тъй като именно така ни наричат, „дисиденти“. Но точно там трябва да бъде то, защото, приятели, можеше ли Христос да бъде намерен в юдаизма по Негово време? Не. И Христос няма да бъде намерен в „юдаизма“ днес – в адвентизма от седмия ден, в общата, обвързваща структура. Той няма да бъде там днес. И както прочетохме цитатите по-рано, Лерой Фрум, Уилям Джонсън и други (лидерите на църквата) показаха много ясно, че ние сме безвъзвратно посветени на онзи път, който наричат „вечни истини“, и няма да се отвърнем, няма да осъществяваме промяна; и осъзнавате цената на осъществяването на промяна. Цената на осъществяването на промяна е твърде висока – те ще се върнат към това да бъдат наричани „култ“, „секта“ и няма да приемат това с охота. Идеята да бъдат наричани „християнска църква“ има твърде голяма стойност за тях и те не желаят да направят това.
Дали твоят въпрос се отнасяше за това или за нещо друго? Да, отнасяше се за това. Твоето становище ме обърква малко. Познавам средата на адвентистите от седмия ден, но съм изненадан от начина, по който говориш – от това, че не казваш също така (ако наистина това е честното ти вярване и учение спрямо целия Божий съвет)
„„Излезте отсред тях и се отделете", казва Господ“ (2 Коринтяни 6:17).
Иди вземи от онзи вестник там и можеш да го прочетеш. Съгласен ли си? Да. Трябва да кажа толкова много в рамките на едно събрание. Да, вярвам, че трябва да излезем, абсолютно. Защото... защото... Открове-ние 18 гл. можем ли да отворим там? Откровение 18 гл. Всъщност не за този месец, а за следващия ще представяме във вестника си статия относно Откровение 18 гл. и там ще дам разяснения върху нея в доста големи подробности. Но погледнете тук – в Откровение 18 гл. и там 2 ст.:
„Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица...“
Какво дефинира Библията като „нечист дух“? Какво е „нечист дух“? Нещо отблъскващо ли? Това е дявол, демон. Това е демон. Ясно е, нали?
Да, бързо.
Добре, моят въпрос се отнася за посещението на църквата. Но няма ли някъде в книгите на Елън Уайт... не съм го виждала лично, но съм го чувала – че никога не трябва да напускаме църквата?
Добре, виж, ще стигнем до това. Ще стигнем до там. Съгласна ли си? Радвам се, че зададе този въпрос.
Да, братко, задай въпроса си, защото сега вече е ясно.
Да, господине. Знам, че е факт, че Христос е Божият Син - че Той е божествен понеже беше роден. че не беше сътворен, и също така знам факта, че Той е създал всичко, Ако нещата стоят така, защо в Битие 1:1... защо след като знаем, че именно Христос създал всичко, тук се казва „в началото Бог създаде“? Защо ако Той не е Бог, тук не е посочен като Божия Син?
Преди всичко, ако погледнеш Битие 1:26, там се казва:
„Да създадем човека по Нашия образ...“
В „Духът на пророчеството“, том 1 (вярвам, че е на 17 стр., но мога да проверя, за да бъда сигурен) Елън Уайт казва:
„И сега Бог каза на Своя Син: „Да създадем човека по Нашия образ...““
Ето как тя описва това. Тя казва:
„...Бог каза на Своя Син: „Да създадем човека по Нашия образ...““
Вярвам, че Исус е божествен, вярвам, че можем да Го наричаме „Бог“, но просто не исках да се получава объркваме, исках да посоча, че Той не е върховното Същество на вселената, Той не е Богът, за Когото говори Павел тук, Който е върховното Същество над всичко, Който е Авторът на всичко. Защото в Йоан 1 гл., Колосяни 1 гл., Евреи 1 гл. и Откровение 4 гл. винаги се споменава Отец като върховния Източник на всичко, но че Той е създал всичко чрез Христос. Ето защо казах това.
Нека сега се върна, ако мога, за въпроса за Вавилон, църквата. Благодаря ти все пак за коментара. В Откровение 18 гл. имаме тези нечисти духове и клетката на всяка нечиста и омразна птица. И мисля, че това вероятно е важно, но е необходимо да се отклоним малко и да размислим върху това, защото именно това е нужно да знаеш тъй като си загрижен точно за него.
„Нечист дух“ е демон. След два месеца ще стигнем до време, което се нарича „Хелоуин“, нали? И вероятно във вашата област ще имат къщи на духовете, които да бъдат обикаляни от деца, нали? И ние се смеем на това и мислим, че всичко е шега. Но нека задам на всекиго от вас един сериозен въпрос: Ако се очаква тази вечер да останете в определена къща и вие наистина вярвате и знаете, че в тази къща действително живеят демони и не можете да ги изгоните с молитва и те просто не могат да бъдат отстранени, поради каквато и да е причина, бихте ли останали тази вечер там?
[Няма начин.]
Не. Не мисля, че който и да е от нас ще остане там доброволно, нали? Но какво се казва тук за Вавилон? Той е свърталище на всякакъв нечист дух. Казва се, че тези местоположения са обладани от демони, че те вземат участие в тези философии, вземат участие в тези учения и самото естество на тези църкви ги прави Вавилон заради това.
3 ст.:
„...защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош.“
И това е много интересна фраза, в която нямаме време да навлезем сега, но 4 ст.:
„И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, [защо?] за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й...“
Библията казва... Не си тръгвайте оттук с думите:
„Алън Стамп каза да напуснем църквата.“
Тръгнете си оттук като кажете:
„Библията казва, че ако намерите нещо, което е Вавилон, трябва да излезете от него, защото ако не излезете вие ще участвате в греховете му и ще споделите язвите му.“
А това се казва от Божието слово. Така че въпросът се свежда до правилното разбиране и дефиниране на Вавилон. И ако можем да разберем този въпрос и поучаването на лъжеучения има каквато и да е връзка с него, и особено с главни доктрини, с най-основоположната доктрина, тогава според мен е необходимо внимателно да разберем това.
И така, какво да кажем за въпроса относно изявленията на Елън Уайт, в която тя каза да не напускаме църквата или че църквата може би ще изглежда като че ще падне, но няма да падне. Ясно е, нали? Необходимо е да разберем, че Библията е доста неизменна в начина, по който употребява термина „църква“. Това е „Еклесия“, означава „призованите да излязат“ и представлява онези, които са Христови последователи и са призовани да излязат от нещата на този свят. Ние употребяваме днес думата „църква“ по разнородни начини. Тя може да означава „тяло“, може да означава „Генерална конференция“, може да означава „сграда“. Нали така?
Всъщност имахме разискване... спомняш ли си, брат Джим, че по обяд обсъждахме и ти говореше за това, че ако решим да поставим началото на църква ще ни бъдат нужни 5 000 долара, за да построим църквата. Но ти говореше за църква като за сграда. Нали така? Така че днес ние употребяваме термина „църква“ по разнородни начини. Тя носи тези множество конотативни значения. Но в Новия завет всъщност не намирате това... В писанията на Елън Уайт...
Виждам те и ще ти дам възможност да се изкажеш, сестро.
В писанията на Елън Уайт откривате, че тя употребява термина „църква“ също както го употребяваме ние. Тя не винаги е неизменна. Понякога „църквата“ се отнася за сграда, понякога се отнася за Генералната конференция, понякога се отнася просто до хората.
[Верните души.]
Затова трябва да разбираме контекста на онова, което тя има предвид. Някои от най-известните й изявления - в „Деяния на апостолите“, стр. 11,
„всякога от самото начало верни души са съставлявали Божията църква“;
в „Поглед нагоре“, стр. 315 тя казва, че Божията църква не е голямата катедрала, не е национално учредената религиозна институция, а е онези, които обичат Бога и пазят Неговите заповеди.
Така че ако разглеждаме духовната църква, църквата, която наподобява по дефиниция онази „Еклесия“ от Библията, тя е онези, които обичат Бога и пазят Неговите заповеди. Точно това казва и Библията – четете Откровение 12:17, Откровение 14:12, 1 Тимотей 3:15, това е наблягането, което виждаме из целия текст.
Сестро, сега си ти, след което ще се върна на теб.
Няма ли място, в което тя каза, че Божият народ в последните дни ще бъде събран за поклонение в домове?
Знаете, понякога ходя на църква и когато отида духът ми се подразва. Виждаш ли как употреби термина „църква“? „Ходя на църква.“ Да, и духът ми се подразва, защото там не чувам онова, което чета, по отношение на времето, в което живеем. А аз чета Духа на пророчест-вото. И тогава, когато се изправя пред пастора и той казва:
„Знам това, но се боя да не засегна някого.“
И когато кажете определени неща, някои от тях казват:
„О, конференцията не е съгласна с това.“
Исая 56:10. Божието слово казва:
„Всичките му стражи са слепи, те са невежи; те всички са неми кучета, които не могат да лаят, които сънуват, лежат и обичат да дремят.“
Това е Божието слово. Това е доста силна диагноза, но общо взето се намираме именно тук. Ти добре напомняш за въпроса относно домашните църкви. Апостолският план беше главно за домашни църкви. Има случай, в който беше наето училище в Коринт... или по-скоро в Ефес, но те се срещаха предимно в домашни църкви. Да кажем, че всички ние живеехме в района на Торонто... някои от нас са дошли от доста далеч, но да допуснем, че всички живеехме в Торонто. Не познавам никого тук, който да има достатъчно голяма къща, че да провежда това в нея, и може би ще трябва да сме навън или може би ще пожелаем да построим сграда, да имаме църковна сграда, посветена църковна сграда само за такава употреба. Но същността е следната: същността не е физическото местоположение, на което се покланяме. Същността е духовното местоположение, на което се покланяме. И това може да бъде в дом, може да бъде в църковна сграда, може да бъде сред природата. Но същността е в това, че
„Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ (Йоан 4:24).
Разговарял съм преди с проповедници и те са били много откровени и са били поне достатъчно честни, за да ми кажат:
„Вярвам, че това е истина, но ако го кажа ще изгубя заплатата си.“
Съжалявам, те не заслужават заплата. Те не заслужават заплата, ако тя отива там. Вероятно аз... Кен казва, че има ниско ниво на търпимост към онова нещо с изпълнението на роли. Аз имам ниско ниво на търпимост към проповедници, които се страхуват да говорят онова, в което вярват в действителност. Знаете, ако някой вярва в нещо по-различно от онова, в което вярвам аз, уважавам това. Ясно е, нали? Мога да уважа някой, който има по-различно вярване. Но когато някой знае, че онова, което поучавам, е вярно, и не желае да го каже заради заплата или власт, или пост, или престиж или каквото и да е, аз имам проблем с това, защото когато аз бях на 21-годишна възраст Бог ме призова към служението. И аз исках да бъда проповедник повече от всичко на света. Исках да направя нещо велико за Бога. Исках да бъда Божий човек на някое място. Исках да бъда онзи човек, както се казва в Езекиил 21 гл., който да застане в пролома. И Бог ми позволи да стана проповедник в Църквата на адвентистите от седмия ден. И аз имах предана вяра и се трудех усилено докато бях на този пост. Но тогава започнах да научавам твърде много и започнах да казвам твърде много. Ясно е, нали? И ми беше казано... Президентът на конференцията ми ме погледна в очите и каза:
„Ако продължиш това, знаеш, че трябва да те уволня, и ти няма да проповядваш никога, никога повече.“
И това беше няколко години преди да започне провеждането на такива „дисидентски“ събрания. Това беше преди да има Джон Гърсбоу, преди да има Джон Оусбърн, преди да ги има всички тези хора на подиума, водещи тези независими служения и вършещи тези неща. Те още не се бяха появили на сцената. И доколкото знам той може би ми казваше истината. Може би аз наистина нямаше да проповядвам отново. Но знаете ли какво? Бог е по-важен от мен и проповядването на истината е по-важно от мен. И ако това означава аз да изгубя всичко, аз все пак ще го правя. И това беше основата, на която казах истината – че няма да проповядвам никога повече. Но знаете ли какво? Бог промени това из основи. Проповядвал съм на повече места и съм притежавал по-голямо влияние и по-голяма възможност да се докосна до живота на хора, отколкото бих могъл някога, по какъвто и да е друг начин. И Бог е почел това. Но за онези хора, които не желаят да се изкажат гласно, съжалявам. Имам много малко търпение към тях.
Да, братко...
Добре. Когато Писанието говори за Божиите църкви, мисля, че концепцията се отнася по-скоро за Божии църкви отколкото за Божия църква на земята. Например мисля, че в 1 Коринтяни 11 гл. се казва:
„...ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви“ (1 Коринтяни 11:16).
Според както аз виждам това, става дума за някои от отделните групи вярващи – църквата в Коринт, църквата в Ефес, църквите в Галатия. Божиите църкви, тези групи вярващи, които съставляват по-голямата, една църква, както можем да я наречем – нямаме такава концепция. Мисля, че всичко в Писанията предполага онова общо църковно тяло, или...?
Не, господине. Не, господине. Не и в Новия завет.
Тогава това не загатва ли тогава, че Църквата на адвентистите от седмия ден се основава на нещо, което е небиблейско?
Според мен в него се загатва за част от начина, по който е била извършена организацията, човешкия аспект на организацията... Знаете, Бог не е Бог на безредието. Необходимо е да изясним това – Бог не е Бог на безредието. Но редът, който имаме, би трябвало да бъде евангелски ред, основан на истината и основан на Светия Дух като ръководител на църквата, а не човек. А за съжаление ако имаме каквато и да е организация, която има човек за свой ръководител, мисля, че ние нарушаваме Божиите принципи. В Откровение 2 и 3 гл., където виждате седемте църкви в Азия, Христос е всред тях и там не виждам обща глава, освен че Христос е главата.
Така е, но Той действително казва, че има ръководство.
Добре.
[Това ръководство във всяка от църквите - епископи, старейшини.]
...или старейшини, така е. Вестта трябва да бъде предадена на ангела на църквата, ръководителя на тази църква. И вярвам, че това е библейският план, наистина вярвам.
Нечия ръка беше вдигната тук.
Само по отношение на наричането на общата организация на адвентисти от седмия ден „Вавилон“, мисля, че е важно да забележим, че... мисля, че е в „Свидетелства към църквата“, том 8, някъде в него, Елън Уайт говори за това, че църквата бива намерена недостатъчна. Това е в том 8 и там стр. 247. Нека тук само се върна... все още отговарям на въпроса ти, не сме свършили. Така е добре, нали? Какво да кажем за изявленията, че църквата не е Вавилон или че е непоследователно да се казва, че църквата е Вавилон, че няма причина, или че Бог не е дал на никого такава вест? Знаете ли, по-рано казах... започнах като цитирах „Скици от живота на Елън Уайт“, стр. 196 – че няма от какво да се страхуваме за бъдещето, освен от това да забравим Божието водителство и Неговите учения в миналата ни история. Нали така? Сестрата каза, че да не познаваме историята си означава винаги да останем деца. Трябва да познаваме историята. Ако се върнете... по-рано направих едно изявление и мисля, че това беше може би във въпроса, който зададе по-рано, не съм сигурен, но говорихме за Късния дъжд... за Ранния дъжд и за Късния дъжд и аз споменах изявление, направено през втората половина от 1892 г., в което Елън Уайт каза, че Късният дъжд вече е започнал в разкриването на праведността на Христос, опрощаващия греха Изкупител. Нали така?
И така тя казва, че точно в това време сред този народ се случва нещо специално. И е интересно, че когато прочетете в книгата „Свидетелства към проповедниците“ и на други места, където е публикуван цитатът, тези изявления за това да не се нарича църквата „Вавилон“ всички те бяха написани през 1893 г., през първата половина от 1893 г. И онова, което се случваше, беше, че имаше някои хора (вярвам, че това беше в Нова Зеландия)... в Нова Зеландия или в Австралия, там... Изглежда сякаш внасяме много интересни неща от Нова Зеландия – Рой Алън Андерсън беше от Австралия, Дезмънд Форд и други, Уилям Джонсън... Някои от тези хора идват от Австралия и понякога ме смайват. Но съм бил в Австралия и Австралия ми харесва. Австралия ми харесва, там има много добри хора. Но тези хора, които бяха там, казваха, че църквата е Вавилон и употребяваха писания на Елън Уайт, за да обосноват това, поне по тяхно мнение. И Елън Уайт пишеше тези свидетелства в опровержение на тези мъже, които казваха, че църквата е Вавилон. Тя казваше, че няма никаква последователност в това да се нарича църквата, която пази Божиите заповеди, „Вавилон“.
„Бог благославя църквата Си и вие не можете да я наричате „Вавилон“.“
Но тя знаеше това, защото Бог изливаше Късния дъжд. Тя знаеше това. И с оглед на този контекст – църква, която действително пази Божиите заповеди, църква, която действително получава Късния дъжд, би било абсолютно глупаво да се нарича тази църква „Вавилон“ или да се казва, че тя има каквото и да е общо с Вавилон... Въпросът... И, знаете ли, цялата тази идея продължава, когато погледнете изявленията на Елън Уайт в исторически план по въпроса за Генералната конференция. Тя казваше, че Генералната конференция е Божият глас на земята и тогава по-късно казваше:
„Знам, че преди съм казвала, че Генералната конференция е Божият глас на земята, но този ден е отминал.“
И тогава тя се връщаше и казваше нещо друго, което изглеждаше положително, защото както заяви тя в „Избрани вести“, кн. 1 (вярвам, че е на стр. 57):
„По отношение на Свидетелствата нищо не бива да бъде пренебрегвано, нищо не бива да бъде оставяно настрана, но трябва да бъдат вземани под внимание времето и мястото.“
С други думи, тя призова да разглеждаме контекста, в който е казано свидетелството и да го разбираме в тази обстановка. Ако го извадите от обстановката е възможно да го приложите погрешно. Така че когато тя правеше тези изявления за това да не се нарича църквата „Вавилон“, да не се напуска църквата, всички те бяха направени в контекста на времето, в което Бог изливаше Късния дъжд и Бог благославяше църквата по един много уникален начин, и църквата се опитваше да следва това. Но тогава те се отклониха и се отдръпнаха и всичко това престана. Въпросът не се състои толкова в това какво каза Елън Уайт тогава. Въпросът се състои в това какво би казала Елън Уайт днес. И на нея не й е позволено да ни каже, така че онова, което трябва да направим, е да приемем принципите, принципите, изложени в писанията й, които биха могли да се прилагат универсално, по всяко време.
RSS Feed
