
„Ако Яков не беше се по-рано разкаял за греха си, постигането на първородственото право чрез измама, Бог не би послушал неговата молитва и не би запазил милостиво живота му. Тъй и Божиите чада биха били надвити, ако през времето на скръбта, когато са изтерзани от страх и ужас, пред тях изпъкваха още неизповядани грехове, отчаяние би задушило вярата им, и те не биха имали доверие да се борят с Бога за избавление. Но докато съзнават дълбоко недостойството си, те нямат вече да разкриват никаква прикрита грешка.“