Сн. adventistbookcenter.com Глава 3
Двойният стандарт разкрит
Никоя дискусия за скромното облекло няма да бъде пълна, ако не се засегне въпросът за смесеното плуване. Само в това отношение, ако направим сравнение, миниполата е почти прилична. Тук, между другото, също откриваме бяло поле в адвентния стандарт за облеклото. Поради някаква странна причина много малко е било казано или написано за тази явна непоследователност при работата с нашите млади хора. Макар че приемаме само една дежурна позиция по въпроса за миниполата, не сме заели никаква официална позиция по въпроса за смесеното плуване. И дори неофициалните възгледи на повечето от служителите и членовете, като че ли нямат никаква последователна връзка с историческите принципи, които сме приели като църква.
Въпреки че плуването е една от най-добрите видове възстановяващи дейности, модерният бански костюм покрива много по-малко от тялото, отколкото и най-оскъдната микро-минипола. Всъщност много малко е оставено за въображението. Ако осъждаме миниполата, ако поддържаме някакъв принцип за благоприлична дреха, макар и неясен, как бихме могли, както и да разтягаме въображението си, да оправдаем банския костюм като приемливо християнско облекло? Със сигурност никой не е толкова сляп, че да пропусне този въпрос. Нашите млади хора не са слепи и това е една от причините, те да не ни слушат повече, когато говорим за благоприличие. Те виждат двойния стандарт, който се практикува.
Двойният стандарт разкрит
Никоя дискусия за скромното облекло няма да бъде пълна, ако не се засегне въпросът за смесеното плуване. Само в това отношение, ако направим сравнение, миниполата е почти прилична. Тук, между другото, също откриваме бяло поле в адвентния стандарт за облеклото. Поради някаква странна причина много малко е било казано или написано за тази явна непоследователност при работата с нашите млади хора. Макар че приемаме само една дежурна позиция по въпроса за миниполата, не сме заели никаква официална позиция по въпроса за смесеното плуване. И дори неофициалните възгледи на повечето от служителите и членовете, като че ли нямат никаква последователна връзка с историческите принципи, които сме приели като църква.
Въпреки че плуването е една от най-добрите видове възстановяващи дейности, модерният бански костюм покрива много по-малко от тялото, отколкото и най-оскъдната микро-минипола. Всъщност много малко е оставено за въображението. Ако осъждаме миниполата, ако поддържаме някакъв принцип за благоприлична дреха, макар и неясен, как бихме могли, както и да разтягаме въображението си, да оправдаем банския костюм като приемливо християнско облекло? Със сигурност никой не е толкова сляп, че да пропусне този въпрос. Нашите млади хора не са слепи и това е една от причините, те да не ни слушат повече, когато говорим за благоприличие. Те виждат двойния стандарт, който се практикува.
В нашите академии често се използват наставления от наръчника ни за благоприлични дрехи. Може да бъде казано малко или повече за дължината на роклите, включително за дълбоките деколтета, откритите гърбове и липсващите ръкави. Но практически във всички наши училища студентите и учителите излизат на някое крайбрежно място през годината и прекарват деня си в игра в облекло, по-оскъдно от това на проститутките, които ходят по градските улици. Всъщност ако тези студенти и учители трябва да вървят по главната улица на всеки малък град, облечени в банските си костюми, щеше да им бъде отказан достъп до повечето служебни учреждения. Те щяха да скандализират дори невярващите и щяха да рискуват възможен арест за неприлично облекло.
И все пак ние сляпо приехме този вид облекло за адвентистите от седмия ден като подходящо за носене в смесени компании. Иронията е, че това, което светът нарича неприлично на едно място, църквата е нарекла прилично на друго. Това има ли някакъв смисъл? Мястото няма нищо общо – това е принцип. Принципът против излагането на тялото на показ се прилага на улицата, на плажа или в търговския център.
Ако искате един шокиращ пример за това, как този промъкнал се компромис ни е принизил до нивото на света около нас, нека вземем статистиката за броя на най-популярните обществени плажове през юли и август. Хиляди адвентисти от седмия ден ще се смесят с множествата от хора. И впрочем, няма да можете да ги различите по никакъв начин от едва облечените атеисти, проститутки и крадци, които често посещават тези курорти. Всяка плът изглежда по един и същ начин.
Дали местоположението край океана прави свалянето на дрехите прилично? Вярваме ли, че принципите на приличието трябва да се прилагат само на определено време и място? Дали мъжката реакция на женската голота някак си е „изключена от скорост“ по време на плажните партита и смесеното плуване?
Открих много наши членове, които си задаваха същите въпроси, но тъй като никой друг сякаш не оспорваше тази активност, те продължаваха да я практикуват без да казват нищо. Общото усещане изглеждаше, като че в този случай целта оправдава средствата. Те правеха чудесни упражнения и прекарваха времето си добре.
Други са намерили благовидното обяснение, че тъй като всеки е съблечен, никой не си позволявал някаква голяма лоша мисъл да му се появи в главата. Също така, хората били толкова свикнали да се виждат един друг почти голи, че вече нямали никакви реакции към това. Тези аргументи са не само плитки, но и неверни. Ако бяха истина, тогава щяхме да имаме големи основания да се присъединим към обществото на нудистите.
Моите убеждения срещу смесеното плуване нараснаха, докато наблюдавах плодовете от тази практика. Като млад стажант-проповедник във Флорида, моята задача в един крайбрежен град беше да придружавам младежите по време на плуване. Бях изумен да видя как задръжките падаха при безразборното смесване на момчета с момичета в техните бански костюми. Позволяваха си физически волности и непристойно фамилиарничене по време на игрите извън и вътре във водата. Никога няма да забравя нещо, което видях през този ден. То ме шокира и ме накара за първи път да заема позиция срещу смесеното плуване. Едно от момичетата се качи на раменете на едно от момчетата, което също помагаше при надзора на дейностите. Тя беше един от духовните лидери в църквата, а той беше дякон. Нейният приличен вид в събота сутрин беше винаги образцов. Ако само полъх на вятъра повдигнеше лекичко роклята, така че да се видят коленете ѝ, тя се смущаваше. И все пак гледах с удивление, как тя беше възседнала раменете на мъж, който не беше неин съпруг и го яздеше наоколо във водата, пищейки от смях, облечена в оскъден бански костюм. Изглеждаше така, сякаш нямаше никакво чувство за неприличието на това, което правеше. Точно тогава реших, че щом ефектът от смесеното плуване е такъв, трябва да заема позиция, че то е неправилно. През тридесетте години след този ден не съм видял нещо, което да е променило отношението ми спрямо това зло влияние.
Преди известно време бях помолен да представя тези принципи за приличното облекло по време на лагерно събиране. След срещата, която продължи два часа в основната зала, петима младежи ме чакаха, за да разговарят с мен. Трите момичета и двете момчета, всички на възраст за колеж, бяха доста обезпокоени от това, което бях казал. Красивото момиче, което изглежда говореше от името на всички, беше особено разпалено. Тя каза: „Как може смесеното плуване да е неправилно? Ние прекарахме цялото това лято с екип от свидетели на плажа Оушън сити. Прекарахме по-голямата част от времето в бански костюми, изнасяйки библейски уроци на други млади хора на крайбрежната алея. А това е Том, когото срещнахме там и той ще се кръсти следващата събота. Как можете да говорите, че е неправилно, когато ние можахме да го спечелим за Христос на плажа?“
Аз изразих радост от това, че този млад мъж щеше да се кръсти и ги похвалих за това, че са го довели при Христос. Тогава зададох на Том този въпрос: „ Том, докато общуваше с тези момичета на плажа в техните бански костюми, усещал ли си някога лоши и нечисти мисли да идват в ума ти поради начина, по който те бяха облечени?“ Том се замисли за момент и отговори: „Да, разбира се, че съм имал.“ Незабавно момичетата в хор изразиха своя ужас. „Тогава защо не си ни казал?“ – го попита едно от тях. Те изглеждаха наистина изненадани, че момчетата не са отишли при тях на плажа и не са им казали, че банските им са провокиращи.
Те си отидоха този ден като помъдрели млади жени, но мислите ли, че незабавно са се отказали от обичая си на смесеното къпане? Открил съм, че в повечето случаи жените не променят стила си на обличане, дори след като разберат колко пагубно е влиянието им. Богинята на модата е тираничен владетел и малцина са достатъчно посветени, за да се откажат от любимите си склонности, особено когато облеклото угажда на егоистичното естество.
Д-р Харълд Шриок дава този съвет на младежи, които ходят на срещи:
„Избягвайте смесеното плуване. Плуването само по себе си е здравословен отдих. Но когато членове на двата пола плуват заедно, има елемент на телесен показ, който при всяко нормално човешко същество насочва мислите към физическите характеристики, специфични за противоположния пол. Целта на смесеното плуване е да се направят невалидни съображенията, които за християните са свещени. Смесеното плуване води до понижаване на личните стандарти за благоприличие, правейки физическата фамилиарност да изглежда по-малко осъдителна.“ Младежки инструктор, 19 юли 1960 г.
В изданието от март 1970 г. на списание „Министри“, е отпечатано писмо до редактора, което си струва да стане широко достояние. Писмото е написано от старейшина Дон Хаули, редактор на „Живот и здраве“:
„През януари 1970, в издание на „Министри“, един от нашите служители изрази притеснения по въпроса за благоприличието. Той посочи, че критиките ни към миниполата не изглежда да са в синхрон с нашата пълна липса на загриженост по отношение на смесеното къпане. Той, заедно с редакторите, поиска от другите да изразят своето мнение по този въпрос, но последва странно мълчание.
Възможно ли е да знаем интуитивно, че смесеното къпане не е правилно, но тъй като е толкова универсално практикувано от църквата, да изглежда, че е най-добре да игнорираме ситуацията? Ако е така, това е подходът на „заравяне на главата в пясъка“. Без значение колко универсално може да бъде нещо непристойно, ние все пак трябва да отговаряме индивидуално в съда. Може би е имало такива, които са имали убеждение, но са сметнали, че няма да бъде политически целесъобразно да го изразят.
Веднъж чух един президент на конференцията да понижава определен пастор, защото „той е твърде фанатичен; той не приема смесеното къпане.“ Ние заклеймяваме носенето на къси панталони, открит гръб, дълбоко деколте и минипола, като посочваме, че такива хора са „полуголи“. Но ако този човек премине в състояние, в което три четвърти от тялото е голо (т.е. в облекло за плуване), тогава всичко е добре. Очевидно, ако искаме да направим нещо толкова лошо, като например участие в смесено плуване, тогава законите на приличието могат да бъдат временно отменени. Допреди няколко години поне, човек, излизащ от обществен плаж в бански костюм и извървяващ разстоянието до търговската зона, рискуваше да бъде арестуван за „непристойно облекло“. Не е ли малко странно, че това, на което светът поставя етикет като непристойно, църквата го намира за приемливо? На една конференция бяха наложени следните правила по време на лагерното събиране:
„Плувците са замолени да използват плувни шапки и да бъдат подходящо и прилично облечени отивайки и връщайки се от басейна. Изискват се дрехи за улицата или халати.“
Помислете върху това за момент. Неизбежният извод е, че щом човек стигне до басейна, вече ще бъде правилно да носи само бански костюм и да бъде неприлично облечен…
Някои са питали дали Е. Г. Уайт е говорила по въпроса за смесеното плуване. Според попечителите на Уайт няма записан подобен коментар. Очевидно носенето на бикини и оскъдни бански костюми не е било проблем през Викторианската епоха в средата на 19 век. Когато потърсих информация по въпроса от настоятелството на Уайт, те ми изпратиха копие от писмо, написано до някой, който е направил подобно запитване. Секретарят на попечителството е написал това писмо на 8 декември 1953 г.:
„Въпросът за смесеното къпане, за който сте запитали преди известно време, е със сигурност най-трудният за справяне в днешните условия. За съжаление нямаме нито едно изказване в писанията на Елън Уайт, в което този въпрос да е засегнат директно. Заключенията трябва да се основават по-скоро на принципите, посочени в Библията и Духа на пророчеството, отколкото на някаква конкретна инструкция. Разбира се, това важи и за много други въпроси, по които редовно трябва да вземаме решения. Вие попитахте за моите убеждения по въпроса, така че аз ще ви ги предам с някои изложения на принципите, свързани с достигането до такива заключения.
Докато се занимавах със стотиците млади хора през годините на моето преподаване, открих това, което вие също сте открили – че макар да е трудно да се задържи границата по отношение на някои стандарти и дейности, все пак е по-лесно да се задържи, отколкото да се поддържа след поддаване на натиска да се следва курсът на действие, който очевидно не е правилният. Доколкото можах да разбера, нашите колежи, които имат басейни, все още държат да разделят часовете за плуване. Това е позицията, препоръчана от нашия отдел на мисионерите доброволци, и вярвам, че тази позиция е добра.
Може би е интересно да знаете, че Консултативният съвет на мисионерите доброволци, на срещата си непосредствено преди предстоящия есенен съвет, категорично потвърди предишната си позиция, че ние не трябва да организираме групи за смесено къпане. Въпреки че акцията не конкретизираше всички възможни места, разискванията се съсредоточиха върху църквата и Обществото на мисионерите доброволци, училището и лагера. Хората считаха, че обстоятелствата изискват силно препотвърждаване на този възглед. Тяхното наблюдение е, че там, където този курс не е бил последван, се е стигнало до най-нещастни резултати.
Вие споменахте, че нашите млади хора са повече от шокирани от всичко, което може да се види на едно плувно парти. Мисля, че това е вярно за много от тях. Един от моите големи въпроси е, дали ние като църковни лидери трябва да организираме неща, които само ще благоприятстват тази тенденция да стане устойчива. Трябва да признаем, че повтарящото се излагане на смълчаващи съвестта влияния е довело нашите млади хора до състоянието, в което ги намираме. Не е ли наша отговорността да направим най-доброто, за да избегнем всичко, което би продължило тези влияния?
Вместо днес да има повече причини да продължим със смесеното плуване, отколкото в миналото, изглежда, че поради нарастващата свобода в общуването и почти пълната липса на задръжки от страна на младите хора причините за избягване на повече свобода се умножават. Що се отнася до аргумента, че хората толкова са свикнали да виждат неприличие, че неприличните бански костюми не означавали нищо за тях, мисля, че това е напълно погрешно. Библейските инструкции са, че християните трябва да бъдат прилично облечени, без значение какво прави някой друг. Фактът, че много съвести са закоравели, не променя основните принципи. Това би изискало доста гениални личности да измислят аргументи, за да докажат, че съвременната версия на банския костюм е „скромна одежда“.
Въпреки че мнозина отказват да го признаят, общуването отблизо на момчета и мъже с момичета и жени в тяхната полуголота, за която съдейства модерния бански костюм, е много реален източник на изкушение. Всичко, което човек трябва да направи, е да види някои реклами за женски бански костюми, за да разбере, че преследваната цел на производителите е да насочат вниманието на мъжете към женските форми. Насърчаване общуването на тази основа от страна на църквата, не представлява стремеж за печелене на души.
Макар да е вярно, че много млади хора, особено тийнейджърите, ни смятат за нереалистични в нашия подход към подобни неща, това не е ново отношение. Моят контакт с историята ме оставя с ясното впечатление, че всяко поколение млади хора е считало по-възрастните за безнадеждно остарели. Като християнски родители и водачи Бог ни е избрал, за да учим нашите младежи по такъв начин, че макар и да не са напълно съгласни с нас в момента, във времето, което ще дойде, те да видят мъдростта на нашия курс. Много млади хора в по-късните години са ми благодарили за забраните, срещу които са се противопоставяли, когато са се сблъсквали с тях за първи път.
Споменахте, че тези, които се интересуват от плувни партита, не подкрепят другите социални дейности на църквата. Въпреки това, ако трябва да основете църква, организираща плуване, повечето от тези хора пак няма да подкрепят друго, освен плувните дейности. Те не биха добили незабавно интерес към другите дейности само поради това, че вие сте отстъпили пред тяхното настояване по този въпрос. Всичко това може да звучи така, сякаш съм един от тези „абсурдно нереалистични“ хора, за които младите хора говорят. Уверявам ви, че не е така. Просто съм живял с млади хора всеки ден толкова много години, че съм напълно запознат с резултатите, когато се поддадем на някои от неразумните им настоявания. В нашите дни трябва да поставим пред всички млади хора стимул за правилно мислене и действие. Смесеното плуване не е такъв стимул.
Плуването е едно от най-добрите упражнения и със сигурност е подходяща физическа активност за християни, когато я прилагат умерено и при подходящите условия. Ако физическите ползи са това, което се желае, тази цел може да бъде постигната с организирането на плувни дейности на млади мъже и жени отделно на подходящи места.
Много ми липсва възможността да ходя да плувам толкова често, колкото бих желал, поради трудността от намиране на удобни места за отдих. Знам за мнозина други, които се чувстват по същия начин, но нашите млади хора трябва да се научат да заемат правилното отношение на отказване от настоящи удоволствия заради бъдещи ползи.
Съчувствам ви заради вашия проблем. Той е постоянен в нашите училища и аз съм се опитвал да се справя с него в продължение на дванадесет години. Струва ми се, че това е въпрос, който семействата трябва да решат. Ако посветените родители решат, че искат да придружават децата си като семейство или като група от семейства, със сигурност не трябва да ги осъждаме, но да организира църквата плувни партита е съвсем различно нещо.“
И все пак ние сляпо приехме този вид облекло за адвентистите от седмия ден като подходящо за носене в смесени компании. Иронията е, че това, което светът нарича неприлично на едно място, църквата е нарекла прилично на друго. Това има ли някакъв смисъл? Мястото няма нищо общо – това е принцип. Принципът против излагането на тялото на показ се прилага на улицата, на плажа или в търговския център.
Ако искате един шокиращ пример за това, как този промъкнал се компромис ни е принизил до нивото на света около нас, нека вземем статистиката за броя на най-популярните обществени плажове през юли и август. Хиляди адвентисти от седмия ден ще се смесят с множествата от хора. И впрочем, няма да можете да ги различите по никакъв начин от едва облечените атеисти, проститутки и крадци, които често посещават тези курорти. Всяка плът изглежда по един и същ начин.
Дали местоположението край океана прави свалянето на дрехите прилично? Вярваме ли, че принципите на приличието трябва да се прилагат само на определено време и място? Дали мъжката реакция на женската голота някак си е „изключена от скорост“ по време на плажните партита и смесеното плуване?
Открих много наши членове, които си задаваха същите въпроси, но тъй като никой друг сякаш не оспорваше тази активност, те продължаваха да я практикуват без да казват нищо. Общото усещане изглеждаше, като че в този случай целта оправдава средствата. Те правеха чудесни упражнения и прекарваха времето си добре.
Други са намерили благовидното обяснение, че тъй като всеки е съблечен, никой не си позволявал някаква голяма лоша мисъл да му се появи в главата. Също така, хората били толкова свикнали да се виждат един друг почти голи, че вече нямали никакви реакции към това. Тези аргументи са не само плитки, но и неверни. Ако бяха истина, тогава щяхме да имаме големи основания да се присъединим към обществото на нудистите.
Моите убеждения срещу смесеното плуване нараснаха, докато наблюдавах плодовете от тази практика. Като млад стажант-проповедник във Флорида, моята задача в един крайбрежен град беше да придружавам младежите по време на плуване. Бях изумен да видя как задръжките падаха при безразборното смесване на момчета с момичета в техните бански костюми. Позволяваха си физически волности и непристойно фамилиарничене по време на игрите извън и вътре във водата. Никога няма да забравя нещо, което видях през този ден. То ме шокира и ме накара за първи път да заема позиция срещу смесеното плуване. Едно от момичетата се качи на раменете на едно от момчетата, което също помагаше при надзора на дейностите. Тя беше един от духовните лидери в църквата, а той беше дякон. Нейният приличен вид в събота сутрин беше винаги образцов. Ако само полъх на вятъра повдигнеше лекичко роклята, така че да се видят коленете ѝ, тя се смущаваше. И все пак гледах с удивление, как тя беше възседнала раменете на мъж, който не беше неин съпруг и го яздеше наоколо във водата, пищейки от смях, облечена в оскъден бански костюм. Изглеждаше така, сякаш нямаше никакво чувство за неприличието на това, което правеше. Точно тогава реших, че щом ефектът от смесеното плуване е такъв, трябва да заема позиция, че то е неправилно. През тридесетте години след този ден не съм видял нещо, което да е променило отношението ми спрямо това зло влияние.
Преди известно време бях помолен да представя тези принципи за приличното облекло по време на лагерно събиране. След срещата, която продължи два часа в основната зала, петима младежи ме чакаха, за да разговарят с мен. Трите момичета и двете момчета, всички на възраст за колеж, бяха доста обезпокоени от това, което бях казал. Красивото момиче, което изглежда говореше от името на всички, беше особено разпалено. Тя каза: „Как може смесеното плуване да е неправилно? Ние прекарахме цялото това лято с екип от свидетели на плажа Оушън сити. Прекарахме по-голямата част от времето в бански костюми, изнасяйки библейски уроци на други млади хора на крайбрежната алея. А това е Том, когото срещнахме там и той ще се кръсти следващата събота. Как можете да говорите, че е неправилно, когато ние можахме да го спечелим за Христос на плажа?“
Аз изразих радост от това, че този млад мъж щеше да се кръсти и ги похвалих за това, че са го довели при Христос. Тогава зададох на Том този въпрос: „ Том, докато общуваше с тези момичета на плажа в техните бански костюми, усещал ли си някога лоши и нечисти мисли да идват в ума ти поради начина, по който те бяха облечени?“ Том се замисли за момент и отговори: „Да, разбира се, че съм имал.“ Незабавно момичетата в хор изразиха своя ужас. „Тогава защо не си ни казал?“ – го попита едно от тях. Те изглеждаха наистина изненадани, че момчетата не са отишли при тях на плажа и не са им казали, че банските им са провокиращи.
Те си отидоха този ден като помъдрели млади жени, но мислите ли, че незабавно са се отказали от обичая си на смесеното къпане? Открил съм, че в повечето случаи жените не променят стила си на обличане, дори след като разберат колко пагубно е влиянието им. Богинята на модата е тираничен владетел и малцина са достатъчно посветени, за да се откажат от любимите си склонности, особено когато облеклото угажда на егоистичното естество.
Д-р Харълд Шриок дава този съвет на младежи, които ходят на срещи:
„Избягвайте смесеното плуване. Плуването само по себе си е здравословен отдих. Но когато членове на двата пола плуват заедно, има елемент на телесен показ, който при всяко нормално човешко същество насочва мислите към физическите характеристики, специфични за противоположния пол. Целта на смесеното плуване е да се направят невалидни съображенията, които за християните са свещени. Смесеното плуване води до понижаване на личните стандарти за благоприличие, правейки физическата фамилиарност да изглежда по-малко осъдителна.“ Младежки инструктор, 19 юли 1960 г.
В изданието от март 1970 г. на списание „Министри“, е отпечатано писмо до редактора, което си струва да стане широко достояние. Писмото е написано от старейшина Дон Хаули, редактор на „Живот и здраве“:
„През януари 1970, в издание на „Министри“, един от нашите служители изрази притеснения по въпроса за благоприличието. Той посочи, че критиките ни към миниполата не изглежда да са в синхрон с нашата пълна липса на загриженост по отношение на смесеното къпане. Той, заедно с редакторите, поиска от другите да изразят своето мнение по този въпрос, но последва странно мълчание.
Възможно ли е да знаем интуитивно, че смесеното къпане не е правилно, но тъй като е толкова универсално практикувано от църквата, да изглежда, че е най-добре да игнорираме ситуацията? Ако е така, това е подходът на „заравяне на главата в пясъка“. Без значение колко универсално може да бъде нещо непристойно, ние все пак трябва да отговаряме индивидуално в съда. Може би е имало такива, които са имали убеждение, но са сметнали, че няма да бъде политически целесъобразно да го изразят.
Веднъж чух един президент на конференцията да понижава определен пастор, защото „той е твърде фанатичен; той не приема смесеното къпане.“ Ние заклеймяваме носенето на къси панталони, открит гръб, дълбоко деколте и минипола, като посочваме, че такива хора са „полуголи“. Но ако този човек премине в състояние, в което три четвърти от тялото е голо (т.е. в облекло за плуване), тогава всичко е добре. Очевидно, ако искаме да направим нещо толкова лошо, като например участие в смесено плуване, тогава законите на приличието могат да бъдат временно отменени. Допреди няколко години поне, човек, излизащ от обществен плаж в бански костюм и извървяващ разстоянието до търговската зона, рискуваше да бъде арестуван за „непристойно облекло“. Не е ли малко странно, че това, на което светът поставя етикет като непристойно, църквата го намира за приемливо? На една конференция бяха наложени следните правила по време на лагерното събиране:
„Плувците са замолени да използват плувни шапки и да бъдат подходящо и прилично облечени отивайки и връщайки се от басейна. Изискват се дрехи за улицата или халати.“
Помислете върху това за момент. Неизбежният извод е, че щом човек стигне до басейна, вече ще бъде правилно да носи само бански костюм и да бъде неприлично облечен…
Някои са питали дали Е. Г. Уайт е говорила по въпроса за смесеното плуване. Според попечителите на Уайт няма записан подобен коментар. Очевидно носенето на бикини и оскъдни бански костюми не е било проблем през Викторианската епоха в средата на 19 век. Когато потърсих информация по въпроса от настоятелството на Уайт, те ми изпратиха копие от писмо, написано до някой, който е направил подобно запитване. Секретарят на попечителството е написал това писмо на 8 декември 1953 г.:
„Въпросът за смесеното къпане, за който сте запитали преди известно време, е със сигурност най-трудният за справяне в днешните условия. За съжаление нямаме нито едно изказване в писанията на Елън Уайт, в което този въпрос да е засегнат директно. Заключенията трябва да се основават по-скоро на принципите, посочени в Библията и Духа на пророчеството, отколкото на някаква конкретна инструкция. Разбира се, това важи и за много други въпроси, по които редовно трябва да вземаме решения. Вие попитахте за моите убеждения по въпроса, така че аз ще ви ги предам с някои изложения на принципите, свързани с достигането до такива заключения.
Докато се занимавах със стотиците млади хора през годините на моето преподаване, открих това, което вие също сте открили – че макар да е трудно да се задържи границата по отношение на някои стандарти и дейности, все пак е по-лесно да се задържи, отколкото да се поддържа след поддаване на натиска да се следва курсът на действие, който очевидно не е правилният. Доколкото можах да разбера, нашите колежи, които имат басейни, все още държат да разделят часовете за плуване. Това е позицията, препоръчана от нашия отдел на мисионерите доброволци, и вярвам, че тази позиция е добра.
Може би е интересно да знаете, че Консултативният съвет на мисионерите доброволци, на срещата си непосредствено преди предстоящия есенен съвет, категорично потвърди предишната си позиция, че ние не трябва да организираме групи за смесено къпане. Въпреки че акцията не конкретизираше всички възможни места, разискванията се съсредоточиха върху църквата и Обществото на мисионерите доброволци, училището и лагера. Хората считаха, че обстоятелствата изискват силно препотвърждаване на този възглед. Тяхното наблюдение е, че там, където този курс не е бил последван, се е стигнало до най-нещастни резултати.
Вие споменахте, че нашите млади хора са повече от шокирани от всичко, което може да се види на едно плувно парти. Мисля, че това е вярно за много от тях. Един от моите големи въпроси е, дали ние като църковни лидери трябва да организираме неща, които само ще благоприятстват тази тенденция да стане устойчива. Трябва да признаем, че повтарящото се излагане на смълчаващи съвестта влияния е довело нашите млади хора до състоянието, в което ги намираме. Не е ли наша отговорността да направим най-доброто, за да избегнем всичко, което би продължило тези влияния?
Вместо днес да има повече причини да продължим със смесеното плуване, отколкото в миналото, изглежда, че поради нарастващата свобода в общуването и почти пълната липса на задръжки от страна на младите хора причините за избягване на повече свобода се умножават. Що се отнася до аргумента, че хората толкова са свикнали да виждат неприличие, че неприличните бански костюми не означавали нищо за тях, мисля, че това е напълно погрешно. Библейските инструкции са, че християните трябва да бъдат прилично облечени, без значение какво прави някой друг. Фактът, че много съвести са закоравели, не променя основните принципи. Това би изискало доста гениални личности да измислят аргументи, за да докажат, че съвременната версия на банския костюм е „скромна одежда“.
Въпреки че мнозина отказват да го признаят, общуването отблизо на момчета и мъже с момичета и жени в тяхната полуголота, за която съдейства модерния бански костюм, е много реален източник на изкушение. Всичко, което човек трябва да направи, е да види някои реклами за женски бански костюми, за да разбере, че преследваната цел на производителите е да насочат вниманието на мъжете към женските форми. Насърчаване общуването на тази основа от страна на църквата, не представлява стремеж за печелене на души.
Макар да е вярно, че много млади хора, особено тийнейджърите, ни смятат за нереалистични в нашия подход към подобни неща, това не е ново отношение. Моят контакт с историята ме оставя с ясното впечатление, че всяко поколение млади хора е считало по-възрастните за безнадеждно остарели. Като християнски родители и водачи Бог ни е избрал, за да учим нашите младежи по такъв начин, че макар и да не са напълно съгласни с нас в момента, във времето, което ще дойде, те да видят мъдростта на нашия курс. Много млади хора в по-късните години са ми благодарили за забраните, срещу които са се противопоставяли, когато са се сблъсквали с тях за първи път.
Споменахте, че тези, които се интересуват от плувни партита, не подкрепят другите социални дейности на църквата. Въпреки това, ако трябва да основете църква, организираща плуване, повечето от тези хора пак няма да подкрепят друго, освен плувните дейности. Те не биха добили незабавно интерес към другите дейности само поради това, че вие сте отстъпили пред тяхното настояване по този въпрос. Всичко това може да звучи така, сякаш съм един от тези „абсурдно нереалистични“ хора, за които младите хора говорят. Уверявам ви, че не е така. Просто съм живял с млади хора всеки ден толкова много години, че съм напълно запознат с резултатите, когато се поддадем на някои от неразумните им настоявания. В нашите дни трябва да поставим пред всички млади хора стимул за правилно мислене и действие. Смесеното плуване не е такъв стимул.
Плуването е едно от най-добрите упражнения и със сигурност е подходяща физическа активност за християни, когато я прилагат умерено и при подходящите условия. Ако физическите ползи са това, което се желае, тази цел може да бъде постигната с организирането на плувни дейности на млади мъже и жени отделно на подходящи места.
Много ми липсва възможността да ходя да плувам толкова често, колкото бих желал, поради трудността от намиране на удобни места за отдих. Знам за мнозина други, които се чувстват по същия начин, но нашите млади хора трябва да се научат да заемат правилното отношение на отказване от настоящи удоволствия заради бъдещи ползи.
Съчувствам ви заради вашия проблем. Той е постоянен в нашите училища и аз съм се опитвал да се справя с него в продължение на дванадесет години. Струва ми се, че това е въпрос, който семействата трябва да решат. Ако посветените родители решат, че искат да придружават децата си като семейство или като група от семейства, със сигурност не трябва да ги осъждаме, но да организира църквата плувни партита е съвсем различно нещо.“
RSS Feed
