ИМПЕРАТОР КОНСТАНТИН И УЧЕНИЕТО ЗА ТРИЕДИНСТВОТО
Бруно Фишер
Авторитетната енциклопедия Брокхаус-Ефрон (1890-1907) ни съобщава следното:
„Триединство или Триединен Бог е християнско учение по вяра: Три божествени личности – Отец, Син и Свети Дух като едно божествено същество. Учението за Триединството се е развило през първото столетие на християнството. Единството на Троица се състои в това, че те са три личности въз основа на тяхното божествено естество и са един Бог.
Тази догма за триединството била утвърдена на икуменическия Събор в Никея през 325 г. и в Константинопол през 381 г.“ (Енциклопедия на Брокхаус-Ефрон, изд. 1898 г., т. 18, стр. 291).
Бруно Фишер
Авторитетната енциклопедия Брокхаус-Ефрон (1890-1907) ни съобщава следното:
„Триединство или Триединен Бог е християнско учение по вяра: Три божествени личности – Отец, Син и Свети Дух като едно божествено същество. Учението за Триединството се е развило през първото столетие на християнството. Единството на Троица се състои в това, че те са три личности въз основа на тяхното божествено естество и са един Бог.
Тази догма за триединството била утвърдена на икуменическия Събор в Никея през 325 г. и в Константинопол през 381 г.“ (Енциклопедия на Брокхаус-Ефрон, изд. 1898 г., т. 18, стр. 291).
Както виждаме, учението за триединството се развило едва в края на IV в. пр. Хр., във време, когато повечето християнски учения се смесили с ученията на езичниците.
Това само ясно показва, че учение за триединството изобщо не е съществувало, защото съществуващото няма нужда да започва да се развива.
Учението за триединството не било преподавано от Христос и апостолите.
На много места Свещеното писание му противоречи.
Вселенският събор в Никея е свикан през 325 г. сл. Хр. от римския император Константин, който четири години преди това – през 321 г. сл. Хр. сред първите си закони издал и Закон за неделния ден – фалшивата събота.
Поради многочислените си спорове за природата на Христос християнската църква била разделена на два лагера.
Както и днес, наред с ученията, за ръководителите на църквата и държавата били важни властта и уважението.
Някои виждат в лицето на Константин първия папа, защото той обединил църква и държава, духовната и светската власт, и защото смесил християнското учение с езическото.
Напълно узрелите плодовете от това днес виждаме в Католическата църква и папската система.
Христос ни учи:
„Царството Ми не е от този свят“ (Йоан 18:36).
Константин свикал този Събор и го ръководил, макар че бил езичник. В резултат се появило „християнското“ учение за триединния Бог, т. е. учението за триединството. Императорът помогнал на църквата, а църквата помогнала на императора.
Така че, за да укрепи своята власт и тази на църквата, и да обедини християни и езичници в своята империя, Константин използвал не само учението за неделния ден (Деня на слънцето), но и учението за триединния Бог.
Езичниците били свикнали и с двете учения, изповядвайки езическата си религия. Ето защо църквата, призната и имаща съдействието на Константин, сега можела да привлече на своя страна много езичници и с това да укрепи властта си.
Измислените от човека гръцки и римски богове били, както и хората, слаби и порочни. Затова бог и човек трябвало да си помагат един на друг. Всеки от тези богове имал своята задача. Много езически религии имали трима богове, работещи в група – в „троица“. Всеки „бог“ бил отговорен за свое поле на действие.
Не преживелите новото духовно раждане езичници не можели да си представят Спасителя Христос и Всемогъщия, единен истинен Бог, присъстващ навсякъде със Собствения Си Дух, затова им бил нужен трети бог, който да може да прави това, което не можел да направи първия. Три еднакво велики бога с различни задания – това било толкова познато на езичниците, както и учението за честване на неделята, т. е. деня, посветен на слънцето.
„Християнското“ учение за безсмъртието на душата е също езическо учение. Езическото мислене разделя човека на тленно тяло и безсмъртен дух-душа.Точно по същия начин езичниците са си представяли боговете си и тази представа са пренесли на християнския Бог. Те са отделили Отец от Неговия Дух. Тук - Бог-Отец, там - Бог-Свети Дух. Учението за триединството прави от Бог-Отец два бога. Ако причислите към тях и Бог-Син, получаваме учение за триединството.
За да избегнат противоречието с християнското учение за единния истинен Бог (Йоан 17:3), било измислено ново броене. Три пъти по едно вече не било три, а обратното – сега три пъти по едно се равнявало само на едно. Трите Бога сега станали един Бог. Но за това те трябвало да станат още по-еднакви, отколкото са в Свещеното писание.
Новият Бог – Светият Дух, почти не представлявал проблем.
При Сина било по-различно. Трябвало да Го направят в много повече равен на Отец, отколкото е представен в Библията. Писанието учи, че Бог-Отец е глава на Сина (1 Кор. 11:3) и че между Божествения Син и Божествения Отец има съществена разлика.
Тъй като учението за триединството отрича много от тези разлики, то създава в библейското учение голяма въпросителна, при това напълно руши самото Евангелие.
По-късно папството обявило учението за триединството за абсолютно тайнство, необяснима загадка и едновременно – фундамент на всички католически учения.
НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ ТОВА, НО ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА ГО ВЯРВАТ.
Това учение обвива Отец и Сина в непрогледен облак, скриващ от хората и Отца, и Сина. Много столетия християните не могли да открият тази измама, защото Библията им била отнета от папството.
В учението за триединството намираме не само езическа представа за триединния идол, но и представа за разделението на духа, душата и тялото. Първият Бог бил разделен на телесен Бог – Отец и втори Бог – Свети Дух.
После Синът бил приравнен към тези Богове.
И това е „християнско“ или езическо учение за триединството на три бога, затворени в тринитарна догма.
Триединството се среща в много езически религии.
Сатана, приел вид на ангел на светлината (2 Кор. 11:14), в тринитарното учение на хиндуизма излиза без маска.
Бог Браман – създател, бог Вишну – вседържител, бог Шива – боец.
Индийците се молят на Шива, без да знаят, че техният трети бог е лично Сатана.
Триединството на индийците е известно под името „тримурти“ (енциклопедия на Брокхаус-Ефрон, изд. 1889, т. 18, стр. 290).
Както във фалшивото учение за неделята, така и във фалшивото учение за Бога, движеща сила бил жадния за власт езически император Константин.
Ръководителите на църквата работили заедно с него, тъй като императорът ги купил, давайки им големи привилегии. С помощта на учението за триединството Константин обединил различни народи в едно политическо единство.
За императора и църковните ръководители новите учения били голям политически успех и разширяване на тяхната власт… обаче, за спасителната вяра те били пълна катастрофа.
Критиците били принуждавани да мълчат със сила.
Борбата с християните, протестиращи срещу учението за триединството, продължила до VII в.
Нарекли ги „ариани“, защото следвали антитринитарното учение на Арий.
Тези събития са предсказани в Библията.
В книгата Дан. 7:8 ни е показан малкият рог, с появата на който били изтръгнати три други рога.
Тези трите германски племена, стояли на пътя на възхода към власт на малкия рог (папството) и били унищожени от него.
За тях в Simon-Bibel на стр. 579 се казва:
„В световната история е известна само една власт, която съответства на това пророчество – папството. Трите рога, които били изтръгнати до неговата поява били: херули, вандали и остготи, които, бидейки ариани, били преграда към абсолютната власт на папски Рим“.
В своя стремеж към власт, паството, без ни най-малко притеснение, проляло реки от кръв.
Учението за триединството е символ на антихристиянското папство.
УЧЕНИЕТО ЗА ТРИЕДИНСТВОТО И ИКУМЕНИЗМА
КАКТО ПРИ ИМПЕРАТОР КОНСТАНТИН, ТАКА И ДНЕС, ДОГМАТА ЗА ТРИЕДИНСТВОТО СЛУЖИ ЗА РЕЛИГИОЗНО И ПОЛИТИЧЕСКО ЕДИНСТВО.
Но трябва да различаваме Божията и човешката икумена (единство).
Божията икумена е единство „в дух и истина“ въз основа на Неговите чисти учения (Йоан 4:24; 17:17, 21, 23).
Хората на Божията икумена ще са обединени от Самия Създател на чистата библейска вяра в единния истинен Бог-Отец и Неговия единороден Син, изпратен от Отец за нашето изкупление.
Исус никога не се е молил за единство, постигнато по пътя на компромиси в учението.
Той се молеше за единство в Духа, за единство в мисли, за единство в истина, любов и вяра.
„Както Ти, Отче си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно – та да повярва светът, че Ти си Ме пратил“ (Йоан 17:21).
Човешката икумена е обединение, организирано от хора, въз основа на догмата за триединството, за сметка на промяната на истината за Бога и за сметка на изменението на други библейски учения.
Както ни показват библейските пророчества, тази икумена ни води обратно в антихристиянски Рим, стремящ се към световно господство (Откр. 3:7, 8; 4:8; 7:2; 8:3).
Но Христос ни предупреди: „Моето царство не е от този свят“ (Йоан 18:36).
Както казва Писанието, между тъмнината и светлината няма нищо общо.
Христос и Сатана нямат нито общи цели, нито общ път.
Ние не можем да куцаме на два крака.
Принадлежим или на светлината или на тъмнината. Трета възможност, неутрална позиция, смес от тъмнина и светлина, Бог не приема.
„… защото, какво общуване има между правда и беззаконие? Затова, излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто не се допирайте; и Аз ще ви приема. И ще ви бъда Отец…“ (2 Кор. 6:14, 17, 18).
Членове или гости-членове (наблюдателите) на германското икуменическо движение АСК (Arbeitsgemeinschaft Christlicher Kirchen или РОХЦ – Работна общност на християнските църкви) МОГАТ ДА СТАНАТ САМО ТИЯ ЦЪРКВИ, КОИТО ПРИЗНАВАТ ДОГМАТА ЗА ТРИЕДИНСТВОТО И ГО ПРОПОВЯДВАТ.
§ 5, абз. 3 от устава на POXЦ казва:
„Църквите… могат… да бъдат включени за гости-членове. Условие за тяхното приемане е признаването на основание § 1, абз. 2 от настоящия устав“.
Абзацът, който трябва да бъде приет, за да станете член на РОХЦ изисква признаване на учението за триединството.
Както и по времето на Константин, така и днес, Сатана отново използва догмата за триединството за политическо обединение на Вавилон, за обединение на църквите, отпаднали от важните библейски учения.
Нашите пионери-адвентисти и нашата църква не биха могли да бъдат приети в РОХЦ, защото те отхвърляли учението за триединството.
Чак след нелегалното му въвеждане в ЦАСД през 1930 г. и неговото официално приемане през 1980 г., ЦАСД ИЗПЪЛНИЛА УСЛОВИЕТО, ВЪЗ ОСНОВА НА КОЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРИЕТА В РОХЦ.
Изминаха само 13 години след 1980 и ние приехме РОХЦ.
„Хиляди имат невярна представа за Бога и Неговата същност. Те не служат на вечния и жив Бог също, както и идолопоклонниците“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 03.02.1908).
„Защото това трябва да знаете (…) идолослужител няма наследство в царството на Христа и Бога“ (Ефес. 5:5).
В Германия доходите от десятъците в нашата църква постоянно намаляват.
Едно от основните положения на РОХЦ казва, че църквите нямат право да „привличат“ членове една от друга.
Но от това несъмнено няма никаква нужда, защото всички църкви са Божии.
Обаче, всеки втори адвентист, дошъл в ЦАСД, е от друга църква.
Първата ми жена (починала през 1998 г.) и аз също търсихме тази църква, която наистина да има признаците на истинската библейска църква.
Тогава разбирахме Откр. 18:4 по следния начин:
Трябва да оставим блудницата, невярната невеста на Христос и да станем членове на Неговата вярна невеста.
И нашето приемане на адвентната вярата е следствие това разбиране на стиха.
Във Вавилон все още има Божи народ и затова Бог заповядва на Своята църква да излезе от там.
„И чух друг глас от небето да казва: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й, и да не се заразите от язвите й“ (Откр. 18:4).
Със нашите наблюдатели в РОХЦ ние предаваме нашия Бог;
Неговата заповед;
предаваме Неговия народ, намиращ се още във Вавилон и не излязъл още оттам.
Какво може да си помисли Бог за нас?
От 1993 г. НАШИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ НИ НАПРАВИХА ГОСТИ-ЧЛЕНОВЕ (наблюдатели) НА РОХЦ.
Ако сме послушни членове с гостуващ статус, - а ние трябва да бъдем с такъв, тъй като ни грози опасността да изгубим репутацията си, - не разбирам оплакванията от намаляване на доходите от десятъците.
При нас идват все по-малко хора от другите църкви.
В крайна сметка, болшинството хора, интересуващи се от Божията истина, са членове на другите църкви.
С нашето членство на наблюдатели ние предаваме не само заповедта на Бог да извикаме Неговия народ от Вавилон, но и намаляваме числения си ръст, а с това намаляваме и самите си доходи.
На кого да се оплачем? Не следва ли да го очакваме?
УЧЕНИЕТО ЗА ТРИЕДИНСТВОТО БИБЛЕЙСКО ЛИ Е?
Луцифер не бил повече доволен от високото си положение, което Господ му отредил.
Въпреки че бил третия след Отец, той искал да стане подобен на Твореца:
„… ще бъда подобен на Всевишния“ (Исая 14:14).
Желаейки да постигне целите си, той изменил в небесната общност учението за Бога.
Това изопачило представата за Всевишния у ⅓ част от ангелите и по такъв начин променило тяхното отношение към Него.
Новото учение на Луцифер представило Твореца в изопачена светлина – като нелюбящ, егоистичен и несправедлив.
С изопачената представа за Бога се променила и любовта на ангелите към Него, което довело до недоверие, съмнение, подозрение, страх и отпадане.
Нападението си над Божията общност в небето Сатана повтори в Божията църква на земята.
През 1930 г. той измени учението за Бога в нашата църква, внедрявайки учението за триединството, което, - да повторим, - беше отклонено като небиблейско учение от нашите пионери и сестра Уайт.
Ако това учение стигне до логическия си край, то ще има такова разрушително влияние на земята, както тогава на небето.
Мъдростта, справедливостта и любовта на Бога не биха били признати.
Ще се промени и нашето отношение към Него.
Нашето доверие към Господ ще се разруши.
Последствията от това учение са скрити от Сатана.
Би се оказало, че Бог е почетен с това учение.
И само след основна проверка ще стане очевидно неговото изпразнено съдържание, рушащо евангелието в основата му.
„Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте“ (1 Сол. 5:21).
В следващата част ще последваме този съвет на Свещеното писание.
Това само ясно показва, че учение за триединството изобщо не е съществувало, защото съществуващото няма нужда да започва да се развива.
Учението за триединството не било преподавано от Христос и апостолите.
На много места Свещеното писание му противоречи.
Вселенският събор в Никея е свикан през 325 г. сл. Хр. от римския император Константин, който четири години преди това – през 321 г. сл. Хр. сред първите си закони издал и Закон за неделния ден – фалшивата събота.
Поради многочислените си спорове за природата на Христос християнската църква била разделена на два лагера.
Както и днес, наред с ученията, за ръководителите на църквата и държавата били важни властта и уважението.
Някои виждат в лицето на Константин първия папа, защото той обединил църква и държава, духовната и светската власт, и защото смесил християнското учение с езическото.
Напълно узрелите плодовете от това днес виждаме в Католическата църква и папската система.
Христос ни учи:
„Царството Ми не е от този свят“ (Йоан 18:36).
Константин свикал този Събор и го ръководил, макар че бил езичник. В резултат се появило „християнското“ учение за триединния Бог, т. е. учението за триединството. Императорът помогнал на църквата, а църквата помогнала на императора.
Така че, за да укрепи своята власт и тази на църквата, и да обедини християни и езичници в своята империя, Константин използвал не само учението за неделния ден (Деня на слънцето), но и учението за триединния Бог.
Езичниците били свикнали и с двете учения, изповядвайки езическата си религия. Ето защо църквата, призната и имаща съдействието на Константин, сега можела да привлече на своя страна много езичници и с това да укрепи властта си.
Измислените от човека гръцки и римски богове били, както и хората, слаби и порочни. Затова бог и човек трябвало да си помагат един на друг. Всеки от тези богове имал своята задача. Много езически религии имали трима богове, работещи в група – в „троица“. Всеки „бог“ бил отговорен за свое поле на действие.
Не преживелите новото духовно раждане езичници не можели да си представят Спасителя Христос и Всемогъщия, единен истинен Бог, присъстващ навсякъде със Собствения Си Дух, затова им бил нужен трети бог, който да може да прави това, което не можел да направи първия. Три еднакво велики бога с различни задания – това било толкова познато на езичниците, както и учението за честване на неделята, т. е. деня, посветен на слънцето.
„Християнското“ учение за безсмъртието на душата е също езическо учение. Езическото мислене разделя човека на тленно тяло и безсмъртен дух-душа.Точно по същия начин езичниците са си представяли боговете си и тази представа са пренесли на християнския Бог. Те са отделили Отец от Неговия Дух. Тук - Бог-Отец, там - Бог-Свети Дух. Учението за триединството прави от Бог-Отец два бога. Ако причислите към тях и Бог-Син, получаваме учение за триединството.
За да избегнат противоречието с християнското учение за единния истинен Бог (Йоан 17:3), било измислено ново броене. Три пъти по едно вече не било три, а обратното – сега три пъти по едно се равнявало само на едно. Трите Бога сега станали един Бог. Но за това те трябвало да станат още по-еднакви, отколкото са в Свещеното писание.
Новият Бог – Светият Дух, почти не представлявал проблем.
При Сина било по-различно. Трябвало да Го направят в много повече равен на Отец, отколкото е представен в Библията. Писанието учи, че Бог-Отец е глава на Сина (1 Кор. 11:3) и че между Божествения Син и Божествения Отец има съществена разлика.
Тъй като учението за триединството отрича много от тези разлики, то създава в библейското учение голяма въпросителна, при това напълно руши самото Евангелие.
По-късно папството обявило учението за триединството за абсолютно тайнство, необяснима загадка и едновременно – фундамент на всички католически учения.
НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ ТОВА, НО ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА ГО ВЯРВАТ.
Това учение обвива Отец и Сина в непрогледен облак, скриващ от хората и Отца, и Сина. Много столетия християните не могли да открият тази измама, защото Библията им била отнета от папството.
В учението за триединството намираме не само езическа представа за триединния идол, но и представа за разделението на духа, душата и тялото. Първият Бог бил разделен на телесен Бог – Отец и втори Бог – Свети Дух.
После Синът бил приравнен към тези Богове.
И това е „християнско“ или езическо учение за триединството на три бога, затворени в тринитарна догма.
Триединството се среща в много езически религии.
Сатана, приел вид на ангел на светлината (2 Кор. 11:14), в тринитарното учение на хиндуизма излиза без маска.
Бог Браман – създател, бог Вишну – вседържител, бог Шива – боец.
Индийците се молят на Шива, без да знаят, че техният трети бог е лично Сатана.
Триединството на индийците е известно под името „тримурти“ (енциклопедия на Брокхаус-Ефрон, изд. 1889, т. 18, стр. 290).
Както във фалшивото учение за неделята, така и във фалшивото учение за Бога, движеща сила бил жадния за власт езически император Константин.
Ръководителите на църквата работили заедно с него, тъй като императорът ги купил, давайки им големи привилегии. С помощта на учението за триединството Константин обединил различни народи в едно политическо единство.
За императора и църковните ръководители новите учения били голям политически успех и разширяване на тяхната власт… обаче, за спасителната вяра те били пълна катастрофа.
Критиците били принуждавани да мълчат със сила.
Борбата с християните, протестиращи срещу учението за триединството, продължила до VII в.
Нарекли ги „ариани“, защото следвали антитринитарното учение на Арий.
Тези събития са предсказани в Библията.
В книгата Дан. 7:8 ни е показан малкият рог, с появата на който били изтръгнати три други рога.
Тези трите германски племена, стояли на пътя на възхода към власт на малкия рог (папството) и били унищожени от него.
За тях в Simon-Bibel на стр. 579 се казва:
„В световната история е известна само една власт, която съответства на това пророчество – папството. Трите рога, които били изтръгнати до неговата поява били: херули, вандали и остготи, които, бидейки ариани, били преграда към абсолютната власт на папски Рим“.
В своя стремеж към власт, паството, без ни най-малко притеснение, проляло реки от кръв.
Учението за триединството е символ на антихристиянското папство.
УЧЕНИЕТО ЗА ТРИЕДИНСТВОТО И ИКУМЕНИЗМА
КАКТО ПРИ ИМПЕРАТОР КОНСТАНТИН, ТАКА И ДНЕС, ДОГМАТА ЗА ТРИЕДИНСТВОТО СЛУЖИ ЗА РЕЛИГИОЗНО И ПОЛИТИЧЕСКО ЕДИНСТВО.
Но трябва да различаваме Божията и човешката икумена (единство).
Божията икумена е единство „в дух и истина“ въз основа на Неговите чисти учения (Йоан 4:24; 17:17, 21, 23).
Хората на Божията икумена ще са обединени от Самия Създател на чистата библейска вяра в единния истинен Бог-Отец и Неговия единороден Син, изпратен от Отец за нашето изкупление.
Исус никога не се е молил за единство, постигнато по пътя на компромиси в учението.
Той се молеше за единство в Духа, за единство в мисли, за единство в истина, любов и вяра.
„Както Ти, Отче си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно – та да повярва светът, че Ти си Ме пратил“ (Йоан 17:21).
Човешката икумена е обединение, организирано от хора, въз основа на догмата за триединството, за сметка на промяната на истината за Бога и за сметка на изменението на други библейски учения.
Както ни показват библейските пророчества, тази икумена ни води обратно в антихристиянски Рим, стремящ се към световно господство (Откр. 3:7, 8; 4:8; 7:2; 8:3).
Но Христос ни предупреди: „Моето царство не е от този свят“ (Йоан 18:36).
Както казва Писанието, между тъмнината и светлината няма нищо общо.
Христос и Сатана нямат нито общи цели, нито общ път.
Ние не можем да куцаме на два крака.
Принадлежим или на светлината или на тъмнината. Трета възможност, неутрална позиция, смес от тъмнина и светлина, Бог не приема.
„… защото, какво общуване има между правда и беззаконие? Затова, излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто не се допирайте; и Аз ще ви приема. И ще ви бъда Отец…“ (2 Кор. 6:14, 17, 18).
Членове или гости-членове (наблюдателите) на германското икуменическо движение АСК (Arbeitsgemeinschaft Christlicher Kirchen или РОХЦ – Работна общност на християнските църкви) МОГАТ ДА СТАНАТ САМО ТИЯ ЦЪРКВИ, КОИТО ПРИЗНАВАТ ДОГМАТА ЗА ТРИЕДИНСТВОТО И ГО ПРОПОВЯДВАТ.
§ 5, абз. 3 от устава на POXЦ казва:
„Църквите… могат… да бъдат включени за гости-членове. Условие за тяхното приемане е признаването на основание § 1, абз. 2 от настоящия устав“.
Абзацът, който трябва да бъде приет, за да станете член на РОХЦ изисква признаване на учението за триединството.
Както и по времето на Константин, така и днес, Сатана отново използва догмата за триединството за политическо обединение на Вавилон, за обединение на църквите, отпаднали от важните библейски учения.
Нашите пионери-адвентисти и нашата църква не биха могли да бъдат приети в РОХЦ, защото те отхвърляли учението за триединството.
Чак след нелегалното му въвеждане в ЦАСД през 1930 г. и неговото официално приемане през 1980 г., ЦАСД ИЗПЪЛНИЛА УСЛОВИЕТО, ВЪЗ ОСНОВА НА КОЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРИЕТА В РОХЦ.
Изминаха само 13 години след 1980 и ние приехме РОХЦ.
„Хиляди имат невярна представа за Бога и Неговата същност. Те не служат на вечния и жив Бог също, както и идолопоклонниците“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 03.02.1908).
„Защото това трябва да знаете (…) идолослужител няма наследство в царството на Христа и Бога“ (Ефес. 5:5).
В Германия доходите от десятъците в нашата църква постоянно намаляват.
Едно от основните положения на РОХЦ казва, че църквите нямат право да „привличат“ членове една от друга.
Но от това несъмнено няма никаква нужда, защото всички църкви са Божии.
Обаче, всеки втори адвентист, дошъл в ЦАСД, е от друга църква.
Първата ми жена (починала през 1998 г.) и аз също търсихме тази църква, която наистина да има признаците на истинската библейска църква.
Тогава разбирахме Откр. 18:4 по следния начин:
Трябва да оставим блудницата, невярната невеста на Христос и да станем членове на Неговата вярна невеста.
И нашето приемане на адвентната вярата е следствие това разбиране на стиха.
Във Вавилон все още има Божи народ и затова Бог заповядва на Своята църква да излезе от там.
„И чух друг глас от небето да казва: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й, и да не се заразите от язвите й“ (Откр. 18:4).
Със нашите наблюдатели в РОХЦ ние предаваме нашия Бог;
Неговата заповед;
предаваме Неговия народ, намиращ се още във Вавилон и не излязъл още оттам.
Какво може да си помисли Бог за нас?
От 1993 г. НАШИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ НИ НАПРАВИХА ГОСТИ-ЧЛЕНОВЕ (наблюдатели) НА РОХЦ.
Ако сме послушни членове с гостуващ статус, - а ние трябва да бъдем с такъв, тъй като ни грози опасността да изгубим репутацията си, - не разбирам оплакванията от намаляване на доходите от десятъците.
При нас идват все по-малко хора от другите църкви.
В крайна сметка, болшинството хора, интересуващи се от Божията истина, са членове на другите църкви.
С нашето членство на наблюдатели ние предаваме не само заповедта на Бог да извикаме Неговия народ от Вавилон, но и намаляваме числения си ръст, а с това намаляваме и самите си доходи.
На кого да се оплачем? Не следва ли да го очакваме?
УЧЕНИЕТО ЗА ТРИЕДИНСТВОТО БИБЛЕЙСКО ЛИ Е?
Луцифер не бил повече доволен от високото си положение, което Господ му отредил.
Въпреки че бил третия след Отец, той искал да стане подобен на Твореца:
„… ще бъда подобен на Всевишния“ (Исая 14:14).
Желаейки да постигне целите си, той изменил в небесната общност учението за Бога.
Това изопачило представата за Всевишния у ⅓ част от ангелите и по такъв начин променило тяхното отношение към Него.
Новото учение на Луцифер представило Твореца в изопачена светлина – като нелюбящ, егоистичен и несправедлив.
С изопачената представа за Бога се променила и любовта на ангелите към Него, което довело до недоверие, съмнение, подозрение, страх и отпадане.
Нападението си над Божията общност в небето Сатана повтори в Божията църква на земята.
През 1930 г. той измени учението за Бога в нашата църква, внедрявайки учението за триединството, което, - да повторим, - беше отклонено като небиблейско учение от нашите пионери и сестра Уайт.
Ако това учение стигне до логическия си край, то ще има такова разрушително влияние на земята, както тогава на небето.
Мъдростта, справедливостта и любовта на Бога не биха били признати.
Ще се промени и нашето отношение към Него.
Нашето доверие към Господ ще се разруши.
Последствията от това учение са скрити от Сатана.
Би се оказало, че Бог е почетен с това учение.
И само след основна проверка ще стане очевидно неговото изпразнено съдържание, рушащо евангелието в основата му.
„Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте“ (1 Сол. 5:21).
В следващата част ще последваме този съвет на Свещеното писание.
RSS Feed
