И така, скъпи приятели, братя и сестри, днес с вас ще проведем още едно размишление под общата тема „Лицето на греха“ („лице“ в кавички) относно Божието разбиране на причината за извършването на зло. Как Бог вижда този проблем? Защо все пак хората правят зло, живеейки на тази земя?
През 1944 г. в САЩ арестували 14-годишното тъмнокожо момче Джордж Стини по обвинение за убийството на две бели момичета. Телата на 11-годишните Бети Джун Беникер и 8-годишната Мери Е. Темс, открили в градчето Aлкулa, Южна Каролина. Някой ги беше пребил до смърт, изнасилвал и хвърлил в канала близо до църквата. Алкула по онова време бил разделен на две части от жп линия. В едната живеели белите, в другата – тъмнокожите. Момичетата изчезнали наскоро, след като отишли с велосипедите си за цветя в чуждия тъмнокож район. В този ден момичетата разговаряли със Стини и този факт послужил за основен повод за неговия арест и обвинение за вината му. Т. е. срещнал момичетата и това послужило за аргумент, че убиецът е той. Макар че момчето имало алиби, но шерифът даже не го взел под внимание. И сега слушайте. Съдът, който осъдил детето със смъртно наказание, продължил само 10 мин. Назначеният от съда адвокат бил данъчен комисар, т. е. този, който трябвало да защити момчето, бил данъчен комисар и щял да постъпва на държавна служба, затова се погрижил преди всичко за своите интереси, а не за интересите на подсъдимия. Свидетелите – бъдете внимателни, – бил само местен жител, който намерил телата на момичетата, но нищо не знаел и нищо не видял, и бил свидетел. Но кой ги убил, той не знаел. И лекарите, които пристигнали на местопрестъплението, и констатирали смъртта на момичетата, също не знаели кой е престъпникът. Те дошли само за да констатират факта, че момичетата са мъртви. И станали свидетели. Заседателите избрали само граждани с бяла кожа и субективни расистки възгледи, на които били достатъчни няколко скалъпени думи и съвсем неубедителни аргумента, за да произнесат смъртната присъда – екзекуция на електрически стол. След два месеца, на 16 юни, Джордж Стини станал най-младият екзекутиран в историята на САЩ и изобщо през XX век дете. Полицаите твърдели, полицаите твърдели, че по време на ареста Стини сам си признал за двойното убийство. Че го направил сам. Обаче, това признание, освен тях, никой не чул от устата на детето. И кой знае защо това признание (Казвам „признание“ в кавички), кой знае защо никой даже не документирал. Ако наистина имало такова. А съкилийникът на Стини, след много години, в края на живота си, през 2013 признал, че разговарял с Джордж няколко пъти преди екзекуцията и той умолявал да го изслушат, обяснявал, и казвал, че не е убивал никого. А сега бъдете особено внимателни.
В съдебните архиви е посочено, че осъденото на смъртно наказание момче, било толкова малко за електрически стол, че главата му не стигала до пластините с ток, които надявали на главата на осъдения на мъчителна смърт, затова тъмничните работници дълго си блъскали главата, какво да направят, за да го екзекутират, защото бил малък, дете. В протокола е посочено, че не се наложило да стягат ръцете му с ремъци, а да ги вържат, за да бъдат по-свободни и да може да се движи на стола нагоре-надолу. И когато осъденият седнал на нужната височина, подложили под него Библията, която детето донесло със себе си за екзекуцията. Днес Стини е оправдан посмъртно. След десетилетия криминалистите зрънце по зрънце преразгледали от съдебния тъмничен архив същото дело и го разгледали подробно, но този път обективно. На 25 октомври 2013 г., почти след 70 години, (изминали 69 години) адвокатът на сем. Стини, Рей Чендлер и местните активисти МакКензи и Берджес, подали молба за повторен процес, съобщавайки, че имат доказателства за невинността на екзекутираното момче. И през януари 2014, след 70 години, в съдебно заседание те представили показания на братята и сестрите на Стини, че той бил с тях по време на убийството на момичетата, затова не е можел да извърши престъплението. Когато осъдили момчето за 10 мин., никой даже не искал да изслуша аргументите в защита на детето. Уилфърт Джони Хънтър, който бил в затвора със Стини, разказал, че юношата му открил, че полицаите, заплашвайки го, го заставяли да направи признание за извършеното престъпление, което не той е извършвал, обещавайки, че това ще облекчи участта му. Но момчето не се съгласявало и винаги говорело за невинността си. На 17 декември 2014 г. съдията на окръжния съд Кармен Малин отменила присъдата, произнесена за Стини поради процесуални нарушения, тъй като не получил справедлив съдебен процес. В преразглеждането на делото на близките на Стини било отказано пълно преразглеждане, затова виновните за несправедливата присъда така и не били наказани. При това, отменяйки присъдата – сега бъдете още веднъж внимателни – под натиск на неопровержимите доказателства съдия Малин, – също белокожа жена, която естествено е гражданка на най-демократичната (в кавички) държава в света, свободна (в кавички) от расизъм, - все пак отбелязала в своята присъда такова словосъчетание: „Стини не може да извърши това престъпление изцяло“. Всеки може изцяло да извърши някакво престъплениеизвърши някакво престъпление, за което трябва да обвинят човека.
Членовете на семействата на Бети Беникер и Мери Темс – убитите момичета, - изразили разочарование по повод решението, тъй като през цялото време нито за миг не се съмнявали, че именно екзекутираното момче убило техните момичета.
Кажете честно, ужасна история, нали? Ужасна. Четохме за ужасно зло, извършено от хора. Да убият невинно 14-годишно дете. Да го поставиш върху Библията, за да извършиш гнусното си дело. Ужасна история! И, ако ви помоля да обясните причината за извършването на това зло, убеден съм, че много хора, които гледат на нещата повърхностно – не искам никого да обидя, но по принцип повечето хора са склонни да съдят повърхностно, 99% от хората, живеещи на земята гледат повърхностно на ставащото - и мнозина ще кажат, че причината на тази чудовищна постъпка е скрита в небрежност на следствието. Небрежни, не разгледали, не вникнали, не изслушали всички аргументи. Небрежност на следствието. И поставяйки такава диагноза, какво трябва да направим, че да не се повтаря повече такова зло. Т. е. има зло, направихме си извода, че има небрежност и сега, знаейки тази болест, да изпишем лекарството, за да няма повече зло. Да не се повтори.
Но при наличието на такава причина като небрежност, трябва да насочим всичките си сили към органите, отговорни за произнесеното решение, които били отговорни хора; да накажем виновните, да проведем чистка в редовете, което днес се прави по принцип в различни страни по света, в това число и у нас, и проблемът с небрежността в органите ще се реши. Премахваме лошите, поставяме съответно добри хора, прочистваме редиците и всичко ще стане нормално. Но наблюдавам, че колкото повече чистят редиците в Русия, същите тези хора и т. н., остават още повече лоши хора. Не знам по какъв принцип чистят редиците. Оцеляват нахалните. Тези, които копаят малко по-дълбоко, ще кажат, че причина за тази чудовищна постъпка се крие в расовата дискриминация, която по онова време процъфтявала в САЩ. Забелязахте, нали, че тук имаше чист расизъм, расова дискриминация. И какво да правим в такъв случай, за да победим това зло? Т. е. да представим друга диагноза, не небрежност, защото, когато копахме по-надълбоко, казахме: „Не, тази болест се нарича „расизъм“, расова дискриминация“. И сега трябва да изпишем лекарство за тази болест. Как да решим проблема с това зло и да не допуснем да се повтори. Тогава трябва да насочим всичките си сили законодателно, на ниво Конституция, да закрепим равенството на хората. Трябва да пишем писма до правителството, да излизаме на демонстрация, да изискваме проверка на органите на властта от президента, който е гарант на Конституцията, за строго съблюдаване на Конституцията. Как така? Расизмът може да се победи само така. Или не? Но най-интересното е, че и днес хората правят същото. И не само невярващи хора, но и вярващите, които ходят на избори, гласуват, пишат писма, изискват в Интернет: „Поддържайте ни, напишете „лайк“ или „Подпишете се под тази петиция“, „Ще я изпратим в центъра и ще въведем ред и няма да има беззаконие и зло“.
Приятели мои, и какво? Национализмът като нацизъм и расовата дискриминация са победени? Така ли е? Победени ли са? Не! При това не само там, където едно време казвахме, че това е „загниващият запад“, а тук - процъфтяващ социализъм, но ще ви кажа, че днес и тук, в страните на бившия СССР, уви, процъфтява същият нацизъм, процъфтява същата расова дискриминация. Ще ви приведа прост пример. Наскоро в Украйна имаше футболен мач между Донецките миньори и „Динамо“ Киев. Това беше нашумяла история, по време на която феновете на Киевското Динамо оскърбяваха тъмнокожите футболисти от Донецките миньори. Това бяха хора зад граница, ако не греша, от Бразилия. А при миньорите играят тъмнокожи. И започнаха да ги обиждат – „маймуни“, - банани да им хвърлят, за да покажат, че тези хора сякаш не са хора. Това е расова дискриминация. Стигна се дотам, че тъмнокожите играчи не издържаха и в знак на това започнаха да оскърбяват феновете на Киевското Динамо. Хората излязоха извън себе си, неприятно е. Мачът беше спрян, един от тъмнокожите играчи на Донецките миньори беше отстранен от игрището в отговор на реакцията по адрес на феновете на Киевското Динамо. Но това не беше всичко. По високоговорителя го обявиха на руски, на език, на който говорят 90% от жителите на югоизточна Украйна. Самият аз съм от Одеска област и знам, че тези региони са рускоезични. И поради това зло, което беше обявено по радиото на руски език, Донецките миньори бяха още и глобени.
Моля ви, заради Бог, да разберете, че казвам това не заради политиката, нито за пропаганда или агитация. Кълна се честно, стоейки пред Господ, не го казвам заради политика. Това не ни е интересно, ние сме вярващи хора, не се бъркаме в тази мръсна област и аз също не правя това, защото единият от родителите ми е руснак, другият - украинка. Моята страна е Украйна и живея в Русия. Според моето най-дълбоко убеждение руснаци и украинци, руснаци и украинци са един славянски народ. Това е моето най-дълбоко убеждение. Затова, което става тук, е безумие. Ние сме аполитични, ние сме странници и пришелци на земята. Нашата държава е там, нашата столица – небесният Иерусалим - е там, наша глава са Бог и Христос. Няма какво да го обсъждаме. Но подобно гореспоменатият расизъм и този нездравословен национализъм все пак днес се проявяват във всички страни, включително и в Русия. Проявява се навсякъде тук. Расизмът, нездравословният национализъм не е победен в нито една страна в света. Ще обясня какво разбирам под „нездравословен национализъм“. Има национална кухня, национални дрехи и в това няма нищо лошо. Това е много добре. Казвам го в добрия смисъл на думата. А нездравословният национализъм, който днес можем да наречен „нацизъм“, не е добър. Расизмът, нездравословният национализъм днес не е победен в нито една страна на света, каквито и приказки да ни разказват днес политиците. И днес в Америка процъфтява същият расизъм. По-късно ще кажа още малко, как се вижда това. Още повече, че в Писанието се казва, че последното време ще се характеризира с национално противопоставяне, т. е. хората ще се противопоставят един на друг по национален признак.
Евангелието от Матей 24:7. „Защото ще въстане народ против народ…“.
И ако четем оригиналния език, там се казва: „народност“, „нация“, „род“. „Род“ съвременно би звучало като „националност“. Националност срещу националност. В навечерието на Второто пришествие на Христос ще процъфтяват междунационални конфликти. А това е нашето с вас време. Затова, даже да имаме на пръв поглед добри (в кавички), „добри“ Конституции, гарантиращи равноправие на всички хора, независимо от националността, с уж отсъствие на расова дискриминация; даже, както казват, да имаме бодри президенти – гаранти за съблюдаването на тези Конституции, - все едно, по целия свят виждаме (Какво?) проява на расизъм, нездравословен национализъм процъфтяващ навсякъде. Навярно сте чули, че даже сега, даже сега, толкова години след екзекуцията на това дете, което наскоро реабилитираха, даже сега в Америка е пълно със случаи, когато полицаи застрелват чернокожи за нищо. Просто за нищо и никой не е отговорен за това. И даже никой не съди за това. Ето ви прекрасна страна, люлка на свободата и демокрацията. Отново го казвам в кавички.
Отново ще заостря вниманието ви, че не казвам това заради политика, а за илюстрация на духовни уроци. Сега ще разберете, защото започнах да говоря за това, защото за политика говоря много рядко. Защо започнах да говоря за това? Защото подобно зло днес се извършва във всички страни в света, включително и в Русия. Какво да правим? С вас посочихме проблема за гореспоменатото зло – небрежност и расизъм. Приложихме всички усилия за решаването му, създадохме демократични Конституции, разчистихме редовете на изпълнителните органите на властта и какъв резултат получихме днес? Няма зло. Така ли е? Няма расизъм. Няма нацизъм. Как, ние навсякъде имаме демокрация, навсякъде имаме добра Конституция, всичко ни е добро. С прекрасни президенти и всичко победихме. Не, приятели мои, не победихме. Ще кажа и повече, получи се още по-отрицателен резултат. Злото става все по-голямо, по-голямо и по-голямо. Защо се получи отрицателен резултат? Защото проблемът за възникването на злото беше определен невярно? Невярно. Неправилно беше поставена диагнозата за извършеното зло. Следствие на това, ако е поставена неправилна диагноза, значи, ще назначат неправилно лечение. Това е очевидно, естествено. Т. е. неверни бяха действията за изкореняването на злото. Не бяха виновни тези, които определиха проблема за убийството на невинното 14-годишно чернокожо дете, тъй като небрежността на органите на властите не беше безгрешна; не тези, които смятаха, че за това е виновен расизмът. Те също не бяха прави в осъждането, защото не виждаха причината за извършеното зло, а последиците. Това са последици, не причината, защо днес хората извършват зло, понеже са националисти, понеже са небрежни или понеже са движими от расизъм. Не в това е причината днес, а в последствията. Изследвайки днес Писанието ще видим, че преди всичко, когато се извършва някакво зло, Бог посочва причината, защо е извършено това зло, за да я разберат хората и да я изкоренят. В Писанието това е открито достатъчно ясно и след извършването на зло Бог посочва причината, предизвикала злото за съществуване, призовава да я отстраним и да приключим със злото веднъж и завинаги. Но няма да приключиш със злото, ако се опитваш да отстраниш последствията, а не самата причина. Ако в градината се борите с плевели, колкото и да изсичате надземната част, оставяйки корена в земята, все едно, ще се сблъскате (С какво?) с това, че трева постоянно и постоянно ще расте от корена. Само поради причината, че коренът не е отстранен, няма да решите отстраняването на последствията, няма да решите проблема. Ако наистина искаме да скъсаме всяка връзката със злото и да приключим веднъж завинаги с него, трябва в мислите ни да не бъде критерий светът, който загива. Критерий да ни бъде Бог, критерий да бъдат Писанията и да унищожим злото още в причината на възникването му, а не безсмислено да водим борба с последствията му.
Приятели мои, още един нагледен пример. Ето, вие имате река и химическият завод изхвърля канализацията си в тази река. Уверявам ви, можете да пропилеете живота си в очистването на тази река, но никога няма да я изчистите, докато тръбата от завода не бъде запушена. Никога няма да направите това и напразно ще губите време, живот и средства. Но запушете тръбата, отстранете причината и ще видите как Бог сам, даже скоро след отстраняване на причината Бог, чрез заложени в природата процеси на регенерация, сам ще очисти тази река.
Когато днес нещо се извършва в света, в началото хората дават на случилото се оценка добро ли е или лошо? Чули сте нещо и правите оценка, добро ли е или лошо. После хората анализират и казват: „А каква е причината за станалото“? После определят: „А кой е виновен“? И може би накрая – много не правят това, а много го правят, – „Какво трябва да се направи, че повече да не се случи“? По принцип ние с вас направихме същото, когато слушахте историята за несправедливо екзекутираното тъмнокожо дете от САЩ. Вие чухте историята и оценихте станалото като (Добро или зло?) зло. Много лошо. После се опитахте да установите причината за случилото се – небрежност, расизъм и кой каквото има в главата. И определяте, че са виновни органите, извършили престъплението; някой решава, че проблемът може да се реши веднъж и завинаги, ако внесе ред в органите на властта, ако има справедлива Конституция и строго се следи за съблюдаването ѝ. Т. е. всички така оценяваме ситуацията. Чуваме, добро ли е или зло, защо е извършено, какво да се направи, че да не се повтори, кой виновен и т. н. Всички така разсъждават. Нормално.
Приятели мои, ние хората, познаващи Бога, трябва да копаем до същността. Трябва действително да решим проблема, а не да си даваме вид, че е решен, както правят хората по целия свят. Колко пъти си спомням, когато на някое място отива президент за проверка, такъв външен блясък се въвежда, такъв ред, всичко изведнъж става добре. Той си заминава и става три пъти по-лошо, отколкото до неговото идване. С очите си видях, как, когато дойде на посещение генерал, боядисаха тревата със зелена боя, за да бъде по-красиво; лицевата фасада на зданието на казармата промениха до неузнаваемост, а от задната страна и прозорците изпопадаха. Защото той няма да отиде там, а няма да го допуснат. Разбирате ли за какво говоря?
Приятели мои, трябва да се докопаме до същността, не трябва да си даваме вид, че сме решили проблема. Прочетете днес новините, вижте какво пишат в Интернет, огледайте се наоколо и ще видите, че хората пудрят проблемите, измислят, че ги няма, че са решени, но в действителност проблемите не са решени. И никой не ги решава. С вас си изяснихме, че проблемът не се решава с чистка на органи и наличие на добра Конституция. Днес се извършва престъпление от човек, който има пари. Наема адвокат, който ловко започва да жонглира с членовете на Конституцията и измъква от там това, което му е нужно. И оправдава виновния или не е така? Оправдава виновния, търси невинност, защитавайки престъпника. Не вземам за пример престъпления на високи постове, които изобщо не ги съдят, а даже понякога за това и ги награждават. Разбирате ли? Награждават ги за това, а защо? Защото зад тях стоят приятели на високо, които могат да решат този проблем или изобщо не ги съдят, защото в тази страна сами те са съдиите. И просто няма кого да съдят. Това е беззаконие! Даже, ако на някое място в държавния апарат седи чиновник и въпреки закона, въпреки Конституцията, постъпва несправедливо, и взема подкупи, - да допуснем, че научат, - и решат да го накажат, назначават друг. И какво става? Този, другият, започва да прави още по-лошо. Още по-лошо: започва да върши беззаконие. Ясно, добре, ако над този чиновник поставят контролиращ орган, оказва се, че този контролиращ орган, който трябва да се бори с него, - да допуснем с подкупения – вземат подкуп от него и постъпват още по-лошо, отколкото този, когото контролира. И, ако, например, вземете орган, който да контролира, и над него, контролиращ го орган, а после създавате контролиращ орган за този контролиращ орган. И този по-висок контролиращ орган постъпва още по-лошо от тези, които трябва да контролира. И стигате до безкрайност, назначавайки контрол над контрола, контрол над контрола и стигате дотам, че най-висшият контролиращ орган е най-ужасният и най-беззаконен. Най-беззаконен!
Не без причина един хуморист забеляза справедливо, казвайки, че понякога правителството е нищо друго, освен утайка на върха. И какво се получава? Че всичко е безполезно, безполезно. Затова, да допуснем в Русия тонове пари се намират в домовете на ръководителите на органите за борба с подкупите и после следственият комитет извозва като глина и пясък с КАМАЗ-ове парите. Ако по-рано са броили парите по стотици, хиляди, днес хората се шегуват и казват: „Сега парите се броят на тонове и километри“. Но най-интересното е това, което после се изяснява - че докато следственият комитет извозвал парите, по пътя част от тях се изгубили. Виждате ли какво се случва? И какво имаме в резултат? Мисля, че всичко е ясно. В борбата със злото побеждават по-хитрото и по-могъщото зло, но в никакъв случай доброто. Злото е неизкоренимо. И въпреки че хората предприемат отчаяни опити в борбата с него, с помощта на нарастване щата на тези, които ще се борят със злото и ще следят за реалното спазване на добрата Конституция, всичко е безполезно. Все повече и повече, и повече процъфтява беззаконието. С вас днес ще се убедим от Свещеното писание, то ни учи, че никога няма да решим проблема с извършеното от човека зло, докато го решаваме в плоскостта взаимоотношения човек с човека. Тук няма да решим проблема със злото. Т. е. някой човек извършва зло, поставям контролиращ орган от друг човек и тази връзка човек с човека ще реши проблема със злото на земята. Ако в тази плоскост търсите въпроса за решение на злото на земята, никога няма да го намерите. Двама грешници помежду си ще се договорят. Гарван гарвану око не вади. Ръка ръката мие. Откъде идва всичко това? Грешниците ще се обединят, не преживявайте. Този проблем трябва да решаваме на плоскостта човек – Бог. Човек – Бог, а не човек – човек. Всички постъпки, извършени от хората, добри или лоши, пряко зависят от взаимоотношенията на човека с Бога. Ето от какво зависят постъпките, които той извършва. Ако не разберем тази причина, първопричината за всички постъпки на човека, никога няма да решим проблема със злото, както и да се стараем. Каквито и контролиращи органи да измислят хората, каквито и демократични конституции да изобретяват, всичко ще бъде безполезно. Каквито и правилни президенти да избират, всичко ще бъде безполезно. Защото грешният ще върши грях, на което и място да го поставиш. Тук, тук, тук, горе, долу, отстрани, отдясно и отляво, грешният ще твори грях, защото няма спасителна връзка с Светия Бог, с добрия Бог. Грешникът, нямащ страх от Бога е обречен, без Бога е обречен да твори грях. Какъвто и да е, каквато и длъжност да заема, каквото и да прави, и другият грешник, който е поставен да контролира човека без страх от Бога, ще прави същото, и даже по-лошо, защото са му дали по-големи пълномощия. Колкото по-високо седи беззаконникът, толкова повече беззакония върши. Има по-големи пълномощия. Но съвсем друго е, когато човек има страх от Бога, човек, който има благоговение пред Всевишния и покорност на волята Му. Постъпките на такъв човек се ръководят от Божия Дух и намирайки се в Светия Бог, този човек не върши зло. Бъдете внимателни! Човек, който е в Бога, има връзка с Бога, не прави зло, казва Свещеното писание.
„… любовта е от Бога и всякой който люби, е роден от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога, защото Бог е любов. (…) Ако любим един друг, Бог пребъдва в нас и любовта Му е съвършена“ (1 Йоан 4:7-11).
А сега бъдете внимателни. И така, човек в Бога, е човек изпълнен с Божията любов. А сега чуйте внимателно Римл. 13:10.
„Любовта не прави зло на ближния…“.
Любовта не прави зло на ближния. Искаме да победим проблема с греха, злото. Откъде е злото във вселената, как да го победим? „Любовта на прави зло“. А откъде можем само да вземем любов? „Бог е любов“ и този, който е в Бога, е изпълнен с Неговата любов. Да си припомним като пример пророк Даниил. Писанието ни говори за Даниил като за човек, в когото бил Духът на Светия Бог. Помните ли? И даже невярващите хора, по-точно езичниците, признаваха това.
„… зная (казва Навуходоносор), че в тебе (Данииле) е духът на Бога Светий…“ (Дан. 4:6).
Или по-късно при Валтасар. Царицата идва при Валтасар, когато на пира се появи надпис на стената и тя казва:
„В царството ти има мъж, в когото е духът на Бога Светий…“ (Дан. 5:11), тя говори за Даниил.
И така тук виждаме човек, имащ тясна връзка с Бога. В него беше Духът на Светия Бог. А сега вижте, какво беше следствието от тази тясна връзка на Даниил с Всевишния, върху работата на Даниил на държавния пост. Каква беше работата на Даниил на държавния пост? Той заемаше висок пост, но имаше връзка с Господ. И четем:
„Тоя Даниил се отличава повече от другите сатрапи, защото имаше в него дух превъзходен“ (Дан. 6:3),
отколкото у сатрапите, защото имаше висок дух. Качествена работа, прекрасни отношения с хората, висок дух. По-добър, отколкото у всички. И даже е написано:
„Тогава председателите и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниила относно делата на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен и в него не се намери никаква грешка или вина. И тези човеци си рекоха: Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил (няма да намерим)…“ (Дан. 6:3-5).
Забележете, даже пристрастните в съда врагове на Даниил решиха да станат контролиращ орган, както днес имаме контролиращи органи навсякъде. И те решиха да станат контролиращ орган на Даниил, но не можаха да намерят никакви противозаконни действия, защото в Даниил беше Духът на Светия Бог. „В тебе е Духът на Бога Светий“. Той беше верен на Бога във всичко и като следствие, тъй като беше верен във всичко на Бога, като следствие беше верен и на своята работа, и вършеше най-точно, прекрасно работата си, стига да не противоречеше, естествено, на Божията воля. Такъв беше той и при предните управители на другата държава. Такъв беше не само при Дарий, такъв беше при Валтасар, такъв беше при Навуходоносор, винаги беше такъв, защото в него беше Духът на Светия Бог. Т. е. Писанието еднозначно ни говори, че проблемът със злото - извършването на зло или не извършване на зло, когато човек или прави или не прави зло – не лежи в плоскостта на човешкия контрол. Не в плоскостта на човешкия контрол. Вие никога няма да можете да решите проблема със злото и да научите хората да правят добро, само защото зад гърба ви има ДС или куп армия, или вътрешни войски, или каквото и да било. Никога няма да решите проблема със злото. Никога! Проблемът трябва да се реши в плоскостта на взаимоотношенията на човека с Бога, в плоскостта човек - Бог. Изследвайки Писанието, ще се убедим в това 100%. Погледнете следните примери:
Едемската градина. Адам и Ева живеят в идилията на сътворения от Бога свят. Бог им даде заповед за забранения плод, за да се определи човекът сам, в какви отношения иска да бъде с Бога – добри, послушни и с доверие или в отношения със съпротива и самоугаждане, основани на непослушание на Божията воля, с противопоставяне.
„И заповяда Господ Бог на човека, и рече: От всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“ (Битие 2:16, 17).
И ето какво става. Непослушанието на Бог отбеляза разрива в отношенията между светия и праведен Бог, и вече грешния човек. И какво се случва? Човекът застава на пътя за разделение с Бога, застава на пътя на злото. Човекът застава на пътя на злото, след като откъсна забранения плод. Писанието ни казва:
„… беззаконията ви произведоха (Какво?) раздяла между вас и вашия Бог, и греховете ви отвръщат лицето Му от вас, за да не слуша. Защото ръцете ви са осквернени от кръв и пръстите ви – с беззаконие; устата ви говорят лъжа, езикът ви произнася неправда..“.
Виждате ли колко са проявите на злото? И всичко по каква причина? Защото човекът се е раздел с Бога. Беззаконията са произвели разделяне. И като следствие – лъжа, кръв, беззакония.
„…езикът ви произнася неправда. Никой не издига глас за правда и никой не се застъпя за истината…“.
Разбирате ли, злото ще процъфтява, докато хората са разделени от Господ.
„Никой не издига глас за правда и никой не се застъпя за истината, надяват се на суетното и говорят лъжа, зачеват зло и раждат злодейство“ (Исая 59:2-4).
Сякаш точно картината от днешния ни свят е описана. Проявявайки непослушание към Бога и вкусвайки забранения плод, Адам и Ева прекъснаха добрите, основани на послушание отношения с Бога, и застанаха на пътя на злото. И злото веднага незабавно се проявява в живота им, в действията им. Започнаха да се страхуват от общението си с Твореца, а преди това отношенията и срещите с Бога им доставяха удоволствие. После започнаха да се обвиняват един друг в създалата се ситуация, а до тогава техните отношения бяха пълна идилия. „Тя е кост от костта ми, плът от плътта ми. Ще ми бъде жена. Колко изключително“! И изведнъж… „жената, която ми даде. Защо си ми я дал? Тя е виновна“. Представете си за минута, че сега ви предстои да се справите с кавгата на Адам и Ева. Представете си, че искате да разберете и да помогнете за този скандал в семейството. Да решите проблема, да изясните причината, да определите кой е виновен в създалата се ситуация и какво да се прави. Предполагам, че отговорите ще бъдат:
Причина за скарването е, че вкусиха забранения плод и в случая по сюжета по-виновна, разбира се, е Ева. Тя се поддаде на съблазънта на змията, а по-малко виновен, но все пак виновен е Адам, вкусил забранения плод от Ева. И, за да се помирят и решат проблема със злото, което се прояви в кавга един с друг, беше им нужно да разберат и двамата ли са виновни, да поискат един от друг извинение, да се прегърнат и да се помирят. Така днес се решава, в такъв дух. А преди са разглеждали всички дела - когато има кавги, някакви спорове. Хайде, това е всичко, помирили се, стиснали си ръцете. Но, приятели мои, тук имаме същия търмък и ние настъпваме този търмък, както и при изясняване причината за несправедливото убийство в САЩ на 14-годишното чернокожо момче. И отново виждаме последствията от злото, а не причината за възникването му. Отново се опитваме да победим злото, отстранявайки последствията, а не самата причина. Да размислим.
До яденето на забранения плод нямаше ли зло? Появи се след изяждането на забранения плод. Така ли е? Тогава следва въпрос: Това значи ли, че забраненият плод е причината за появилото се след изяждането му зло? Значи ли, че забраненият плод е причината за появилото се зло? Бъдете внимателни, помислете. Не, колкото и парадоксално да звучи, проблемът за възникналото зло в хората не е в плодовете на забраненото дърво. Ще повторя: Причината, за появилото се зло в хората след ядене на забранения плод, не е в забранените плодове. Не е в забранените плодове. Тя лежи в загубата на доверието в Бога. Тя е в разрива на добрите отношения с Него, основани на доверие. Ако Ева не беше изгубила доверието в Бог, би ли яла от плодовете? Никога не би яла. Именно изгубвайки доверието си в думите на Бога, прекъсвайки отношенията си на доверие, тя яде от забранения плод. Т. е. откъсването на забранения плод беше нищо друго, освен видим акт, че тя има вътрешен проблем с изгубеното си доверие в Господ. А това е само външното доказателство за онова, което стана вътре в нея. Затова даже, ако Адам и Ева признаеха взаимно вината си, молейки се един друг за прошка, ако се прегърнат, да се помирят, нямаше да решат проблема със злото. Заглушават го в себе си. И задавам въпрос: За дълго ли? Ще ви отговоря: Точно до следващата кавга. А поводът, поводът за кавгата между двама грешници, поводи има повече от достатъчно. Несъмнено.
Възстановяването на разрушените от греха отношения с Бога, ето какво може да помогне на човечеството, да реши веднъж завинаги проблема със злото. Както във взаимоотношенията между човек с Бога, така и във взаимоотношенията човек с човека. Защото всяко зло – запомнете, това е правило – всяко зло е следствие разкъсани отношения с Бога. Няма друг проблем. Това е един-единствен проблем. Това е причината. Всяко зло, което извършват хората, е причината за разрив на отношенията им с Бога. За да се убедим в това, вижте още един пример от Писанието.
Каин уби Авел. Брат уби брата – първото убийство на земята. Това голямо зло ли е или не? Разбира се, голямо зло. Земният съд, изяснявайки обстоятелствата, би могъл да отсъди, – както казват днес, – обида. Започнали да се изясняват – какво му казал Авел, какво отговорил Каин, какво му причинил и още какво ли не. Така се решава днес в земните съдилища. Може да е обида, може лична неприязън, може някаква завист. Много такива причини биха изтъкнали и много други. Но истинската причина за това убийство не е в това. Не в завист, не в лична неприязън, а знаете ли в какво? Погледнете внимателно. Бог посочи причината:
„…Каин принесе Господу дар от земните плодове; и Авел принесе от плодородните на стадото си, и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му; а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи и лицето му се помрачи. И каза Господ на Каина: Защо се ти огорчи? И защо се помрачи лицето ти? Ако правиш добро, не повдигаш ли лице? Ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него. И рече Каин на брата си Авеля (да идем на полето). И, когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби“ (Битие 4:3-8).
Забележете, какво прави Авел? Той проявява доверие в Господ с жертвоприношението си. И какво изрази с това жертвоприношение? Вяра, че ще дойде Месия, както каза Господ: „Ще положа вражда между тебе и жената“. Месия ще дойде и ще порази змея в главата. Т. е. в жертвоприношението си Авел показва послушание, доверие в думите на Господ. А какво прояви Каин в жертвоприношението си? Прояви същото непослушание, същото недоверие, което на времето си проявиха (Кои?) Адам и Ева, ядейки от забраненото дърво. Съвсем същото, само дето е сменена декорацията, а същността, сюжетът си остава същият. Същият! И днес декорацията може да се променя, а сюжетът си остава – същото постоянно недоверие и непослушание. И какво става? От това виждаме, че Каин, за разлика от Авел, няма доверителни отношения с Бога. И когато четем думите, когато Бог му казва: „Защо се ти огорчи? И защо се помрачи лицето ти? (…) Грехът те влече към себе си, (…) прави добро“, Бог му дава отговор за неговия проблем с прекъснатите отношения с Бога, непослушание на Бога. И вижте какво му казва Господ. Той го предупреждава: „Ако заемеш такава позиция, ако нямаш правилни отношения с Мен, е грях. И този грях (Какво ще прави с теб?) „те влече към себе си“. Той те влече към себе си и ти постоянно, все повече и повече ще се объркваш в това. „… но ти владей над него“, покай се. Ако не го направиш, ще те стегне“. Каин не се вслуша в Божието предупреждение и извършеното от него убийство стана естествено следствие от прекъснатите му отношения с Бога.
Тук проблемът не беше завист, не кавга, не обида, а това, че Каин нямаше доверителни отношения с Бога. Добре, по-нататък – допотопните хора – ето техните дела:
„Но земята се разтля пред лицето Божие и напълни се земята със злодеяние. (Кошмар, нали? Какво става?) И погледна Господ Бог на земята, и ето, тя беше разтляна; понеже всяка плът се бе отклонила от своя път на земята“ (Битие 6:11, 12).
Огромен поток зло на земята - в хората, в разума, в действията, в думите им. И задавам въпрос. Може даже не един: От какво се получи този поток от зло? О, навярно лошо икономическо положение и затова хората станаха зли. Не, навярно по-скоро лош избор на правителства и президенти, затова тези хора са зли. Не, по-скоро няма демокрация, затова хората са зли. А може би процъфтяват расизъм, национализъм? Не, точно, открих причината, защо допотопните хора бяха зли. Имаха ниски пенсии и заплати. А? Смеете се? А аз специално зададох тези въпроси, защото най-често хората – и не само хората от целия свят, но и вярващите хора – именно в това виждат причината за увеличаващото се зло на земята. Или не е така? Именно в това виждат причината. Да допуснем, че хората имат ниски заплати и ниски пенсии, затова крадат ток. Ето защо се оказва, че се случва. Да? Т. е. човек краде, не защото има лоши отношения с Бога, а защото всичко наоколо е лошо и той също е лош.
Не, приятели мои, причината за извършеното на земята зло не е в това. Това е следствие, но не причина. Много хора през всички векове били готови да умрат, само да не извършат (Какво?) зло. Много хора били готови да умрат, само да не извършат зло. Каквото и да им струвало. Най-малкото да си спомним поне за Йосиф. Битие 39:9.
„… как, прочее, да направя това голямо зло и да съгреша пред…“.
Контролиращата организация. Мъжът ти е поставил хора да ме следят. Така ли каза Йосиф?
Той казва: „Как да съгреша Бога“? Забележете, своего рода контролиращ орган за Йосиф беше… Кой? „Контролиращ орган“ е в кавички. Кой беше за него контролиращ орган? Бог. „…как, прочее, да направя това голямо зло и пред Бога“? А Йосиф имаше верни отношения с Бога, пълни с благодарност, любов и вярност. Т. е. извършеното или не извършено зло от човека зависи пряко (От кого?) от отношенията на човека (С кого?) с Бога. С Бога, а не поради някакви други причини, колкото и тежки да ни се струват.
Допотопните хора напълниха света със зло. И вече, както се сещате, причината е същата. Защо? Знаете ли къде е посочена причината? В Битие 6:3.
„И рече Господ: Няма Моя Дух да бъде вечно занемарван от тия човеци…“.
Забелязахте ли каква е причината? Защо злото изпълни всичко наоколо? Защото хората имаха с Бога (Какви отношения?) пренебрежение. Пълно пренебрежение. В оригиналът за тази дума се казва:
„Няма Моят Дух вечно „да се съди“, „да се препира“, „да спори“ и „да се кара с човека“.
Не вечно, „дните му ще бъдат 120 години“. Т. е. хората бяха във война с Бога. В кавги, постоянно в съд, някакви обвинения. Виждаме отново същия проблем. Злото е следствие разрушените отношения с Бога. Адам и Ева имаха разрушени отношения и извършиха зло; Каин уби Авел, защото имаше нарушени отношения; допотопните хора вършеха зло, защото пренебрегнаха Божия Дух и не общуваха с Господ. Можете да минете през цялото Писание и ще се убедите, че навсякъде това е неизменно правило. То просто се вижда. Всичкото зло, извършено от хората във всички времена, в различни държави, от различни хора, винаги беше зло, следствие разкъсване на отношенията им с Господ. Ето още един пример.
„Тогава израилевите синове почнаха да правят зло пред Господа и да служат на Вааловци (Въпрос: Защо? И веднага следва отговора.); оставиха Господа, Бог на отците си, Който ги бе извел из земята Египетска и се обърнаха към други богове, към боговете на околните народи и почнаха да им се покланят, и разгневиха Господа; оставиха Господа и почнаха да служат на Ваала и на Астарти“ (Съдии 2:11-13).
Виждате ли, че същото правило е посочено и тук. Защо вършат зло? Защото „оставиха Господа“. Още един пример в навечерието на Вавилонския плен. Сега наближаваме тези времена – навечерието на Вавилонския плен, книгата Еремия. Колко зло! Описано е колко много съгреши народът, началниците грешаха, свещениците грешаха, всички грешиха, царят сгреши. Защо има толкова много зло? Вижте какво казва Господ чрез пророк Еремия:
„Тъй говори Господ: Каква неправда намериха в Мене бащите ви, та се отдалечиха от Мене…“.
Какво виждате? „Няма Моят Дух вечно да бъде пренебрегнат от човека“. Народът започна да прави зло и остави Господа. И тук: „… отдалечиха се от Мене“. Същият проблем. Разрив в отношенията с Господ.
„… отидоха след суетата и станаха суетни. (…) Аз ви въведох в земя плодородна, за да се храните от плодовете ѝ и от благата ѝ; а вие влязохте и осквернихте земята Ми, и притежанието Ми, и направихте гнусота“ (Еремия 2:5-7).
И така, братя и сестри, приятели, минете през цялата Библия и навсякъде ще видите, че злото, което се извършва, е следствие, по-точно последствие, главна причина, а причината е разрив в отношенията с Бог. Веднага щом прекъснат отношенията с Бога, ги очаква зло. Веднага, не се забавя да почака. Хората се връщат към злото и това зло води до още по-голямо зло, извършено от хората. И колкото по-лоши стават отношенията на човека с Бога, толкова повече зло прави. Толкова повече зло прави! Погледнете внимателно и още един стих от Писанието. Псалм 35:2-5. Чуйте внимателно тези думи:
„Нечестието на беззаконника (…) страх Божи няма пред очите му (…) думите на устата му са неправда и лукавство; той не иска да се вразуми, та да върши добро; на леглото си замисля беззаконие, стъпя в лошия път, от зло не се гнуси“.
Какво виждате? Който няма страх от Бога и не иска да има нищо общо с Него, даже като отиде да спи, мислите му вършат зло. Какво се казва за допотопния свят? „…всичко, което мислите на сърцето му въображаваха, беше постоянно само зло“. Какво виждаме днес? Хората даже не могат да спят, защото им се иска да извършат някакво зло.
Защо свещениците разпънаха Христос? Защо разпънаха Христос? Съдейки повърхностно можем да кажем, че го направиха, защото се страхуваха да изгубят властта си над народа или защото Той два пъти изгони търговците от храма и съсипа бизнеса им. Можем и така да кажем, това си беше така. Но всичко това са следствия, не причина. Ще ви задам жокер, за да разберете, че това са последствия, но не причина. Кажете, а защо организираха в Божия храм изгоден бизнес за себе си? Защо го направиха? Бог ли им каза да го направят? Не, никъде не пише така? Бог не каза, да си направят светилище, че да заработят. Не го каза Бог. Пише: „За да обитавам сред вас“. И така, причината е същата – нямаха верните с Бог отношения. И Свещеното писание ни казва за тези хора, Исус говори за тези хора:
„Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие…“.
Се обръща Той към фарисеи, свещеници, книжници, които после Го разпънаха.
„…вие затова не слушате, защото не сте от Бога“.
И продължава: „Но Го не познахте“.
А още по-нататък забива окончателния гвоздей, като казва:
„…ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълните похотите на баща си“ (Йоан 8:47, 55, 44).
И така, защо говорим това с вас? За да се научим да видим причината. Истинската причина за извършеното в света зло. При което включвам злото, което и ние с вас вършим. Включително и злото, което ние с вас вършим! Трябва да разберем причината, защо го вършим. Това е отсъствието на правилни, основани на любов и доверие отношения с Бога.
Приятели мои, когато с вас сме раздразнени и крещим, не трябва да казваме, че проблемът ни изкарва извън нас самите и ни заставя да го правим. Не трябва, вие говорите за последствията. Не крещите затова, защото са ви изкарали от релсите. А защо? Ще ви подскажа. В синедриона биха Исус, издевателстваха над Него, подиграваха Му се, оскърбяваха Го. Защо не им се развика? Защо не им отговори с вик? Те го заслужаваха, по принцип повече, отколкото, когато ние днес спорим или се караме, да допуснем. Защо така се държа? Знаете ли защо? Отговорът е много прост: Защото имаше правилни отношения с Бога. Писано е:
„…Кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хула; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на праведния Съдия“ (1 Петр. 2:23).
Какво казва Писанието, по чии стъпки сме призвани да върви? По стъпките на Христос. Така са постъпвали винаги всички верни на Бога люде. Даже, отивайки на кладата Хус, Иероним и други, затова, ако днес имаме трудно икономическо положение, не трябва да го поправяме със същото зло, като кражби, лъжи и да се оправдаваме, че имаме трудно икономическо положение. Не трябва да правим това, хората на клада отиваха, за да не грешат.
Ако вършим зло, проблемът не е външен, а вътрешен, в нашите прекъснати отношения с Бога. И на нас, живеещи на тази грешна земя в греховно общество, Христос каза – запомнете, веднъж и завинаги – „…ето, царството Божие вътре във вас е“ (Лука 17:21). То е вътре във вас. Където и да живеете, то е вътре, наоколо го няма. Но трябва да бъде вътре във вас. Човек, който е придобил мир с Бога чрез Христос, няма никаква сила в света, която да го отлъчи от Бога. А ние казваме… какво прави грехът? Разделя човека с Бога. Злото е грях, съответно, не е трудно да схванем, че човек, който се е примирил с Бога чрез Христос, нищо не е в състояние да го застави (Какво да направи?) да сгреши, да направи зло. Писано е:
„Кой ще ни отлъчи от любовта Божия; скръб ли, притеснение ли или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? Както е писано: Заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овце за клане. (Откъде сила?) Но във всичко това одържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби…“.
„…във всичко“, в това число и трудното икономическо положение; в това число и оскърбление, несправедливото обвинение. Всичко можем да преодолеем със силата на „Оногова, Който ни възлюби“ и да не се спуснем на нивото на злото. Да не вършим това зло.
„Защото съм уверен, че ни смърт, нито живот, нито ангели, ни власти, нито сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар, ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Исуса, нашия Господ“ (Римл. 8:35-39).
И така, приятели мои, ако искаме да решим проблема със злото, проблема с греха на земята, трябва да погледнем в корена, да видим в корема. Трябва да се взрем в корена на проблема. А този корен е разривът на отношенията ни с Твореца, основани на любов, доверие и послушание. Всеки човек, ако иска на земята да няма зло, - искате ли да няма зло или искате да има – всеки човек, който иска, ако иска на земята да няма зло, трябва да търси Бога. Трябва да се обедини с Него. Само това, именно към това Бог призовава злите и отстъпили от Него хора. „Обединете с Мен и ще решите проблема със злото“. Погледнете този стих:
„… ще Ме потърсите и ще намерите, ако Ме потърсите от все сърце. Ще Ме намерите, казва Господ…“ (Ерем. 29:13).
Господ казва, как можем да Го намерим. Приятели мои, вижте внимателно, как можем да намерим Господ. „Ще Ме потърсите и ще Ме намерите“, но как можем да го намерим?
„И ще викнете към Мене, ще отидете, и ще Ми се помолите, и Аз ще ви чуя“ (Ерем. 29:12).
Трудно ли е да се търси Бог? Трудно ли е да Го намерим? Какво трябва само да направим за това? Да започнем диалог, да започнем да общуваме с Него. „Елате, поговорете с Мене, обърнете се към Мене и Аз ще ви позволя да Ме намерите“.
А какво прави с хората, които не разбират? Какво прави с хората, които живеят в света, вършат зло и не разбират, че злото може да се победи само, когато имаш правилни отношения с Бога.
Какво да направят за тези хора, истински вярващите? Истинските вярващи трябва да покажат на тези хора Бога с живота си, ако още не разбират това. Трябва да го видят и разберат, как се унищожава злото с любов и добро. Ето пример. Висящият на кръста Спасител не прокле палачите Си, а се моли, Бог да им прости. Кажете, имаше ли резултат от това или не? В оня момент Той победи толкова зло. Вижте внимателно! Това покори сърцето на единия от разбойниците и той се покая, след това езичникът каза: „Това наистина беше Син Божи“. Езичникът се покори от тази любов, търпение и милосърдие. По-късно народът, който видя какво стана на Голгота, вървеше и се биеше в гърдите. А още по-късно се казва, че много от свещениците се покориха на истината. Покориха се на Божията истина. Ще ви приведа тези стихове. Исус каза:
„Отче! Прости им, понеже на знаят, що правят…“ (Лука 23:34).
„И казваше (разбойникът) на Исус: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си“ (Лука 23:42).
„А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: Наистина, тоя човек е бил праведник. И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърдите“ (Лука 23:47).
Връщайки се от Голгота, се биеха в гърдите.
„И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата“ (Деян. 6:7).
Кажете, какво направи Исус на Голгота, като се помоли за тези, който Му причиниха зло? Унищожи огромно количество зло. Унищожи го! А, ако беше започнал да проклина? Как, би ли унищожил злото или не? Би го увеличил. Би го увеличил! Любов и добро, произтичащи от Божието сърце чрез Христос, влизат в този, който се примирява с Бога чрез Христос. И човек придобива мир. Тази любов се излива в добро, което трябва да победи злото. Злото се побеждава с добро, произлизащо от Бога чрез хората. Така се побеждава зло. Не с контрол над злото. Когато контролирате злото на други хора, такива зли, никога няма да победите това зло. Само ще го умножите. Само ще го модифицирате, ще го прикриете под външността на праведност и добро, но няма да го унищожите. Свещеното писание казва: Има само едно лекарство, да се победи злото и апостол Павел го озвучава в Римл. 12:21.
„Не се оставяй да те надвива злото, но (Какво да правиш?) надвивай злото с добро“.
Злото побеждавай с добро! Виждате ли какво е лекарството за злото. От какво се състои? От добро. А откъде произтича доброто за злия човек? Само от връзката на човека с Господ. Когато попитали Ейбрахам Линкълн, защо не се разправя с враговете си и не ги унищожава, имайки властта на президент на САЩ, той отговорил толкова мъдро. Бил вярващ човек и казал: „Аз наистина унищожавам враговете си, но само тогава, когато ги направя свои приятели“. Само тогава наистина унищожавам враговете си. Той ми е враг, правя го мой приятел, няма враг, унищожен е, точка. Има приятел. С това не е трудно да се съгласим, защото е истина. Ако човекът, направил зло, ти, имайки власт, го затвориш, накажеш. И какво, след като излезе, той ще стане добър човек ли? Или по-хитър, обигран и извратен, за да върши зло, докато попадне следващия път. И ще търси път, да ти отмъсти. Ще изпитва зло към тебе. А ти само умножаваш злото, само го умножаваш. Даже, ако го убиеш и така не приключваш със злото. И знаете ли защо? Защото ще се намерят хора, негови роднини, единомислени, които ще се изпълнят с повече зло и ще поискат да ти отмъстят за злото. Тогава ще пострадаш не само ти, но и твоите роднини. Защото злото е беззаконие, то се умножава. Затова има пример в Писанието.
„Когато укрепна царството в ръцете му, той (Амасия) уби слугите си, които бяха убили царя, баща му“ (4 Цар. 14:5).
Какво виждате? Той бил малък. Пораснал, минали много години, тези хора живели, даже може би забравили, че са извършили това зло, а тук той всичко помнил. И когато пораснал, и се появила възможност да отмъсти, избил всичките. Злото се побеждава само с добро. А това добро е само у Бога. Затова трябва да изявим Бога на този зъл свят. Как да изявим Бога на злото на света? Чрез какво? Чрез какво? Чрез какво? Току-що казахме, какво е хапчето, какво е лекарството за зло? Унищожавай злото с добро. Как да изявим Бога? Как да изявим Бога на този зъл свят? Само чрез добро, само отговаряйки с добро на злото. Защото именно на това ни учи истинското евангелие. Погледнете стиховете:
„Аз (Христос) пък ви казвам: Обичайте враговете си; благославяйте ония, които ви проклинат; добро правете на ония, които ви мразят и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете (Какви?) синове (синове и дъщери) на вашия Отец небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? И, ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ви Отец“ (Матей 5:44-48).
А в какво в дадения случай се състои съвършенството? Да отговаряш на злото с добро, независимо как се отнасят към теб. Бог излива дъжд и над добрите и над злите, оставя Своето слънце да свети над тези и другите.
„Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят небесния ваш Отец“ (Матей 5:16).
„Защото такава е волята Божия (Бъдете внимателни.), защото, такава е волята Божия - с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци“ (1 Петр. 2:15).
Правейки добро, да обуздаваме устата на невежеството на безумните човеци. И тук малко ще заостря вниманието ви относно „обуздаването на устата“, което има значение „да заставя да мълчи“. Хората да замълчат, да не злословят. И когато правите добро, затваряте устата им с добро и се извършва по-малко зло в света чрез техните зли уста. Затваряне на уста, невежество, незнание на безумните, неразумни хора, неразбиращи какво правят. Какво каза Христос на разпъващите Го? „Те (Какво?) не знаят какво правят“. Не знаят какво правят. Виждате ли, как Бог според волята Си призовава нас, деклариращи, че сме Негови деца, да запознаем този грешен зъл свят с Него. Как да го запознаем? Само с отговаряне на злото с добро. И ще ви кажа, отговаряйки на злото с добро, може само човек, който се оприличил на Христос. Да отговаря на злото с добро може само човек, който се е оприличил на Христос, примирил се е с Бога и възобновява правилните си отношения с Него. 1 Петр. 2:20, 23. Още веднъж ще ви напомня стиховете.
„Та и каква похвала, като търпите, кога ви бият за престъпления? Но, ако търпите, кога правите добро и страдате, това е угодно Богу. Защото вие за това бяхте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му. Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му; кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хула; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на праведния Съдия“ (1 Петр. 2:20-23).
Приятели мои, няма да победим злото по друг начин. Ако те ударят, ти удряш в отговор, после теб – два пъти, а после – четири, шест, осем. И какво ще стане? Злото само ще се умножава. Ще спомена обикновен детски пример, когато едно вярващо дете, което разбирало правилно, как да победи злото, направило това нагледно в разговор с друго момче, невярващо. То казало: „Да се скараме?“ Но другото отвърнало: „Не трябва, защо?“ – „Хайде“! А то попитало: „Но как?“ – „Много просто. Виж, аз казвам: Това е мой камък.“ – „И какво“? „Ами ти ще кажеш, че е твой.“ „Добре, той е мой.“ – „А аз ще кажа, че е мой и ще го взема за себе си“. А то му отговорило: „Ами вземи го. Вземи го“. И какво става? Няма кавга. Няма кавга! Може да е просто детско, но е нагледен пример.
И така, приятели мои, по друг начин няма да победим злото. По друг начин, без любов и добро, борейки се с него, ние само го умножаваме. Само го умножаваме. А когато го умножаваме, се оказва, че ставаме негови съучастници. Т. е. борейки се със злото и правейки при това зло, уж да победи доброто, всъщност ние умножаваме злото. Ставаме съучастници. И за това говори пророчеството.
„И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“ (Матей 24:12).
А какво виждаме днес, а и във всички времена? Какво виждаме днес в действията на хората в борбата със злото? Вместо да се борим с растящото в света зло с методите, за които говори Бог в Писанието - да доведем хората при Бога, вместо да въведем в училищата молитвата, да въведем изучаване на Писанието, да дадем свобода на религията, - хората на властта предприемат точно противоположни действия. Точно противоположни на Писанието и Божията воля. Религията се потиска с най-безумни закони. Най-безумни, който са насочени уж за борба с екстремизма. Днес вярващите хора са в затворите, затварят молитвени домове, не можеш да разпространяваш литература, не е разрешено да се молиш на обществени места, не можеш да разказваш за Бога и изглежда, че злото в този свят произлиза (От какво?) от Бога, и вярващите хора. Ето от кого се оказва, че е дошло злото на земята. И ето, какво се получава днес у нас. И ще ви кажа, че всичко става точно така, както по времето на езическите римски императори. Защото днес положението е печално. Защото, по времето на езическите римски императори за всички беди обвиняваха (Кого?) вярващите хора – юдеи и християни. Те бяха виновни за всичко и никой друг. И тези хора бяха принудени да спасяват живота си от безумието на управляващите ги хора.
„…и като намери един юдеин, на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила, - защото Клавдий беше заповядал да напуснат Рим всички юдеи, - дойде при тях“ (Деян. 18:2).
Какво заповяда Клавдий? Какво заповяда кесаря? Да се махнат от Рим. Ето в какво се оказва, че бил проблемът – в юдеите християни. Това, което е призовано от Бог да унищожи злото на земята и по-точно, знанието за Бога, днес наричат зло. Разбирате ли какво става, до къде стигна Сатана на тая земя? Това, което наистина може да унищожи злото, е Бог, общението с Него. А днес то се нарича зло и се борят с него, с това зло. Разбирате ли какво се случва? Борят се чрез издаването на безумни и безсмислени закони, увеличават щата на онези, които ще потискат това зло със сила. Рушат молитвени домове, отнемат молитвени домове, заграбват имуществото на вярващите хора. Колко интересно е да се борим със злото днес, а? Какво зло? Така че вярващите, естествено, са виновни, защото има толкова много зло в този свят. Удивително! Това безумие. И ще ви кажа, че това е нищо друго, освен план на Сатана. Това е планът на Сатана. И чрез него той изпълва цялата земя със зло. Защото истинското добро се унищожава, наричайки го зло, като това се прави с помощта на злото и в отговор много вярващи се променят, заставяйки също на пътя на злото и Сатана ликува. Цялата земя се изпълва със зло. А точно така беше (Кога?) преди потопа. В духовното си състояние земята бързо върви към времето, както беше преди потопа.
„И видя Господ, че разврата между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха само зло във всяко време…“ (Битие 6:5).
Приятели мои, колко вярно и алегорично забеляза един проповедник, който каза: „Ако… ако и занапред човечеството продължи да върви по този път на злото, да се потапя в зло, на Бог ще се наложи да възкреси жителите на Содом и Гомор и на допотопния свят, и да им се извини за суровото си отношение към тях“. Понеже те правеха зло, Той ги наказа. Но днес хората правят още по-лошо зло, отколкото ония хора, но те живеят и процъфтяват. Разбирате, нали? Той казва алегорично, какво значи да се извини пред днешните хора. Ако само можеха днес хората да разберат, че злото истински и без остатък може да се унищожи само с любов и добро, - а тези качества ги има в чист вид у Бога, - тогава биха разбрали, че е нужно да търсим с Него отношения. Трябва да установим връзка с Него. Да намерим днес Бога и да позволим и на други да Го намерят. Със зли отношения злото няма да ни победи, обратното, без тесни отношения с Бога злото на земята ще се увеличава в геометрична прогресия.
А сега за приключване да се върнем на историята с 14-годишното момче, негърче, което беше убито. Ако хората, които несправедливо осъдиха 14-годишния тъмнокож юноша на страшната смърт на електрически стол, бяха наистина вярващи хора като Йосиф, като Даниил, като Исус; ако наистина бяха вярващи хора, ако бяха търсили Бога, ако бяха Го познали и обичали, а не просто да заявяват, че са вярващи, и живеят в най-свободната, и демократична страна, ако бяха направили това, не биха били расисти. Защото расизъм и вяра в Бога не са съвместими. Несъвместими! Или не съм прав? Да видим какво ни казва Писанието. Бог ни учи, че всички ние сме братя и сестри в Адам.
„Той произведе от една кръв целия род човешки, да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване, за да търсят Господа, та не биха ли някак Го усетили и намерили, макар Той да не е далеч от всекиго измежду нас“ (Деян. 17:26, 27).
За какъв расизъм говорим, ако всички ние сме далечни роднини един с друг? От една кръв. От Адам и Ева Бог произведе всички хора, да живеят по цялото лице на земята. Затова вяра в Бога, доверие в Бога, отношения с Бога и расизъм са несъвместими понятия. И, ако те бяха вярващи, ако имаха отношения с Бога, никога нямаше да станат расисти, не биха били също небрежни. Ако бяха намерили Бога в живота си, не биха извършили тази беззаконна и несправедлива постъпка, не биха извършили това убийство. Но сега бъдете внимателни. Това, което искам да кажа, може да звучи рязко, може да звучи обидно, но е истина. Уви, вместо да четат Писанието и да намерят в него Бога, те не намират нищо по-добро, освен, да използват Писанието, за да го сложат под дупето на това момче, за да постигнат гнусните си цели, и да го убият, защото ръста му не позволявал да стигне до електродите, които закрепили на главата, тъй като столът бил направен за възрастни, а не за деца. Извинете ме за прямотата, но в този случай виждам нагледен пример за това, че комуто Писанието е „до едното място“, той ще върши зло на земята. На когото Писанието е до едното място. Те показаха за къде им трябваше Писанието, за какво им беше нужно. За да извършат гнусните си постъпки на зло.
Скъпи братя и сестри, моля ви да осъзнаете, че ако ние, знаещите Бога, обичащи Бога, трябва да вършим добро; ако чрез Исус виждаме, че трябва да вършим добро, че има примера на Неговия живот, и ако продължаваме да вършим зло, ако не унищожаваме злото с добро, ще ви кажа, че с това показваме… на себе си и на целия свят показваме, на цялата вселена показваме, че Писанието не ни е в сърцето. Не ни е нужно да промяна на ума ни. И се получава, че тогава и за нас ни е нужно до „едното място“. Просто до едното място. Може да е грубо, но днес не виждам друга нагледност. А такова отношение осквернява светия Бог.
„Чуйте словото Господне, синове израилеви; защото Господ има съд с жителите на тая земя, понеже няма нито истина, нито милосърдие, нито богопознание на земята“.
Забележете, че Бог адресира тези думи към вярващите хора, синовете израилеви, на които казва: „У вас няма милосърдие, няма богопознание. Няма у вас истина“.
„Клетва и измама, убийство, кражба и прелюбодейство твърде много се разпространиха и кръвнина върви след кръвнина“ (Осия 4:1).
Да ни даде Бог смирение и покаяние, нашият живот да се преобрази в Исус Христос, за да вършим добро от любов; защото доброто, извършено в Бога, в Неговия Дух и любов е единственото, единственото средство да победим в човека злото в корена му. Единствено средство. Не едно от… а единствено средство. Искам да завърша със стих от Писанието.
„И тъй, нека познае, нека се стремим да познаем Господа; като утринна зора е появата Му, и Той ще дойде при нас (ще дойде при нас) като дъжд; като късен дъжд ще напои земята“ (Осия 6:3).
Когато на улицата вали дъжд, всичко наоколо е мокро. И, ако се стремим да Го познаем, така, както всичко наоколо е мокро, така ще се напоят със знание за Бога и Неговия Дух всички сърца на хората, които Го търсят. И Той ще дойде и обезателно ще напои търсещия Го с Неговия Дух.
Слава на Бога за всичко, никога да нямаме нищо общо с греха, да го разпознаваме в лицето и побеждаваме. Амин!
В съдебните архиви е посочено, че осъденото на смъртно наказание момче, било толкова малко за електрически стол, че главата му не стигала до пластините с ток, които надявали на главата на осъдения на мъчителна смърт, затова тъмничните работници дълго си блъскали главата, какво да направят, за да го екзекутират, защото бил малък, дете. В протокола е посочено, че не се наложило да стягат ръцете му с ремъци, а да ги вържат, за да бъдат по-свободни и да може да се движи на стола нагоре-надолу. И когато осъденият седнал на нужната височина, подложили под него Библията, която детето донесло със себе си за екзекуцията. Днес Стини е оправдан посмъртно. След десетилетия криминалистите зрънце по зрънце преразгледали от съдебния тъмничен архив същото дело и го разгледали подробно, но този път обективно. На 25 октомври 2013 г., почти след 70 години, (изминали 69 години) адвокатът на сем. Стини, Рей Чендлер и местните активисти МакКензи и Берджес, подали молба за повторен процес, съобщавайки, че имат доказателства за невинността на екзекутираното момче. И през януари 2014, след 70 години, в съдебно заседание те представили показания на братята и сестрите на Стини, че той бил с тях по време на убийството на момичетата, затова не е можел да извърши престъплението. Когато осъдили момчето за 10 мин., никой даже не искал да изслуша аргументите в защита на детето. Уилфърт Джони Хънтър, който бил в затвора със Стини, разказал, че юношата му открил, че полицаите, заплашвайки го, го заставяли да направи признание за извършеното престъпление, което не той е извършвал, обещавайки, че това ще облекчи участта му. Но момчето не се съгласявало и винаги говорело за невинността си. На 17 декември 2014 г. съдията на окръжния съд Кармен Малин отменила присъдата, произнесена за Стини поради процесуални нарушения, тъй като не получил справедлив съдебен процес. В преразглеждането на делото на близките на Стини било отказано пълно преразглеждане, затова виновните за несправедливата присъда така и не били наказани. При това, отменяйки присъдата – сега бъдете още веднъж внимателни – под натиск на неопровержимите доказателства съдия Малин, – също белокожа жена, която естествено е гражданка на най-демократичната (в кавички) държава в света, свободна (в кавички) от расизъм, - все пак отбелязала в своята присъда такова словосъчетание: „Стини не може да извърши това престъпление изцяло“. Всеки може изцяло да извърши някакво престъплениеизвърши някакво престъпление, за което трябва да обвинят човека.
Членовете на семействата на Бети Беникер и Мери Темс – убитите момичета, - изразили разочарование по повод решението, тъй като през цялото време нито за миг не се съмнявали, че именно екзекутираното момче убило техните момичета.
Кажете честно, ужасна история, нали? Ужасна. Четохме за ужасно зло, извършено от хора. Да убият невинно 14-годишно дете. Да го поставиш върху Библията, за да извършиш гнусното си дело. Ужасна история! И, ако ви помоля да обясните причината за извършването на това зло, убеден съм, че много хора, които гледат на нещата повърхностно – не искам никого да обидя, но по принцип повечето хора са склонни да съдят повърхностно, 99% от хората, живеещи на земята гледат повърхностно на ставащото - и мнозина ще кажат, че причината на тази чудовищна постъпка е скрита в небрежност на следствието. Небрежни, не разгледали, не вникнали, не изслушали всички аргументи. Небрежност на следствието. И поставяйки такава диагноза, какво трябва да направим, че да не се повтаря повече такова зло. Т. е. има зло, направихме си извода, че има небрежност и сега, знаейки тази болест, да изпишем лекарството, за да няма повече зло. Да не се повтори.
Но при наличието на такава причина като небрежност, трябва да насочим всичките си сили към органите, отговорни за произнесеното решение, които били отговорни хора; да накажем виновните, да проведем чистка в редовете, което днес се прави по принцип в различни страни по света, в това число и у нас, и проблемът с небрежността в органите ще се реши. Премахваме лошите, поставяме съответно добри хора, прочистваме редиците и всичко ще стане нормално. Но наблюдавам, че колкото повече чистят редиците в Русия, същите тези хора и т. н., остават още повече лоши хора. Не знам по какъв принцип чистят редиците. Оцеляват нахалните. Тези, които копаят малко по-дълбоко, ще кажат, че причина за тази чудовищна постъпка се крие в расовата дискриминация, която по онова време процъфтявала в САЩ. Забелязахте, нали, че тук имаше чист расизъм, расова дискриминация. И какво да правим в такъв случай, за да победим това зло? Т. е. да представим друга диагноза, не небрежност, защото, когато копахме по-надълбоко, казахме: „Не, тази болест се нарича „расизъм“, расова дискриминация“. И сега трябва да изпишем лекарство за тази болест. Как да решим проблема с това зло и да не допуснем да се повтори. Тогава трябва да насочим всичките си сили законодателно, на ниво Конституция, да закрепим равенството на хората. Трябва да пишем писма до правителството, да излизаме на демонстрация, да изискваме проверка на органите на властта от президента, който е гарант на Конституцията, за строго съблюдаване на Конституцията. Как така? Расизмът може да се победи само така. Или не? Но най-интересното е, че и днес хората правят същото. И не само невярващи хора, но и вярващите, които ходят на избори, гласуват, пишат писма, изискват в Интернет: „Поддържайте ни, напишете „лайк“ или „Подпишете се под тази петиция“, „Ще я изпратим в центъра и ще въведем ред и няма да има беззаконие и зло“.
Приятели мои, и какво? Национализмът като нацизъм и расовата дискриминация са победени? Така ли е? Победени ли са? Не! При това не само там, където едно време казвахме, че това е „загниващият запад“, а тук - процъфтяващ социализъм, но ще ви кажа, че днес и тук, в страните на бившия СССР, уви, процъфтява същият нацизъм, процъфтява същата расова дискриминация. Ще ви приведа прост пример. Наскоро в Украйна имаше футболен мач между Донецките миньори и „Динамо“ Киев. Това беше нашумяла история, по време на която феновете на Киевското Динамо оскърбяваха тъмнокожите футболисти от Донецките миньори. Това бяха хора зад граница, ако не греша, от Бразилия. А при миньорите играят тъмнокожи. И започнаха да ги обиждат – „маймуни“, - банани да им хвърлят, за да покажат, че тези хора сякаш не са хора. Това е расова дискриминация. Стигна се дотам, че тъмнокожите играчи не издържаха и в знак на това започнаха да оскърбяват феновете на Киевското Динамо. Хората излязоха извън себе си, неприятно е. Мачът беше спрян, един от тъмнокожите играчи на Донецките миньори беше отстранен от игрището в отговор на реакцията по адрес на феновете на Киевското Динамо. Но това не беше всичко. По високоговорителя го обявиха на руски, на език, на който говорят 90% от жителите на югоизточна Украйна. Самият аз съм от Одеска област и знам, че тези региони са рускоезични. И поради това зло, което беше обявено по радиото на руски език, Донецките миньори бяха още и глобени.
Моля ви, заради Бог, да разберете, че казвам това не заради политиката, нито за пропаганда или агитация. Кълна се честно, стоейки пред Господ, не го казвам заради политика. Това не ни е интересно, ние сме вярващи хора, не се бъркаме в тази мръсна област и аз също не правя това, защото единият от родителите ми е руснак, другият - украинка. Моята страна е Украйна и живея в Русия. Според моето най-дълбоко убеждение руснаци и украинци, руснаци и украинци са един славянски народ. Това е моето най-дълбоко убеждение. Затова, което става тук, е безумие. Ние сме аполитични, ние сме странници и пришелци на земята. Нашата държава е там, нашата столица – небесният Иерусалим - е там, наша глава са Бог и Христос. Няма какво да го обсъждаме. Но подобно гореспоменатият расизъм и този нездравословен национализъм все пак днес се проявяват във всички страни, включително и в Русия. Проявява се навсякъде тук. Расизмът, нездравословният национализъм не е победен в нито една страна в света. Ще обясня какво разбирам под „нездравословен национализъм“. Има национална кухня, национални дрехи и в това няма нищо лошо. Това е много добре. Казвам го в добрия смисъл на думата. А нездравословният национализъм, който днес можем да наречен „нацизъм“, не е добър. Расизмът, нездравословният национализъм днес не е победен в нито една страна на света, каквито и приказки да ни разказват днес политиците. И днес в Америка процъфтява същият расизъм. По-късно ще кажа още малко, как се вижда това. Още повече, че в Писанието се казва, че последното време ще се характеризира с национално противопоставяне, т. е. хората ще се противопоставят един на друг по национален признак.
Евангелието от Матей 24:7. „Защото ще въстане народ против народ…“.
И ако четем оригиналния език, там се казва: „народност“, „нация“, „род“. „Род“ съвременно би звучало като „националност“. Националност срещу националност. В навечерието на Второто пришествие на Христос ще процъфтяват междунационални конфликти. А това е нашето с вас време. Затова, даже да имаме на пръв поглед добри (в кавички), „добри“ Конституции, гарантиращи равноправие на всички хора, независимо от националността, с уж отсъствие на расова дискриминация; даже, както казват, да имаме бодри президенти – гаранти за съблюдаването на тези Конституции, - все едно, по целия свят виждаме (Какво?) проява на расизъм, нездравословен национализъм процъфтяващ навсякъде. Навярно сте чули, че даже сега, даже сега, толкова години след екзекуцията на това дете, което наскоро реабилитираха, даже сега в Америка е пълно със случаи, когато полицаи застрелват чернокожи за нищо. Просто за нищо и никой не е отговорен за това. И даже никой не съди за това. Ето ви прекрасна страна, люлка на свободата и демокрацията. Отново го казвам в кавички.
Отново ще заостря вниманието ви, че не казвам това заради политика, а за илюстрация на духовни уроци. Сега ще разберете, защото започнах да говоря за това, защото за политика говоря много рядко. Защо започнах да говоря за това? Защото подобно зло днес се извършва във всички страни в света, включително и в Русия. Какво да правим? С вас посочихме проблема за гореспоменатото зло – небрежност и расизъм. Приложихме всички усилия за решаването му, създадохме демократични Конституции, разчистихме редовете на изпълнителните органите на властта и какъв резултат получихме днес? Няма зло. Така ли е? Няма расизъм. Няма нацизъм. Как, ние навсякъде имаме демокрация, навсякъде имаме добра Конституция, всичко ни е добро. С прекрасни президенти и всичко победихме. Не, приятели мои, не победихме. Ще кажа и повече, получи се още по-отрицателен резултат. Злото става все по-голямо, по-голямо и по-голямо. Защо се получи отрицателен резултат? Защото проблемът за възникването на злото беше определен невярно? Невярно. Неправилно беше поставена диагнозата за извършеното зло. Следствие на това, ако е поставена неправилна диагноза, значи, ще назначат неправилно лечение. Това е очевидно, естествено. Т. е. неверни бяха действията за изкореняването на злото. Не бяха виновни тези, които определиха проблема за убийството на невинното 14-годишно чернокожо дете, тъй като небрежността на органите на властите не беше безгрешна; не тези, които смятаха, че за това е виновен расизмът. Те също не бяха прави в осъждането, защото не виждаха причината за извършеното зло, а последиците. Това са последици, не причината, защо днес хората извършват зло, понеже са националисти, понеже са небрежни или понеже са движими от расизъм. Не в това е причината днес, а в последствията. Изследвайки днес Писанието ще видим, че преди всичко, когато се извършва някакво зло, Бог посочва причината, защо е извършено това зло, за да я разберат хората и да я изкоренят. В Писанието това е открито достатъчно ясно и след извършването на зло Бог посочва причината, предизвикала злото за съществуване, призовава да я отстраним и да приключим със злото веднъж и завинаги. Но няма да приключиш със злото, ако се опитваш да отстраниш последствията, а не самата причина. Ако в градината се борите с плевели, колкото и да изсичате надземната част, оставяйки корена в земята, все едно, ще се сблъскате (С какво?) с това, че трева постоянно и постоянно ще расте от корена. Само поради причината, че коренът не е отстранен, няма да решите отстраняването на последствията, няма да решите проблема. Ако наистина искаме да скъсаме всяка връзката със злото и да приключим веднъж завинаги с него, трябва в мислите ни да не бъде критерий светът, който загива. Критерий да ни бъде Бог, критерий да бъдат Писанията и да унищожим злото още в причината на възникването му, а не безсмислено да водим борба с последствията му.
Приятели мои, още един нагледен пример. Ето, вие имате река и химическият завод изхвърля канализацията си в тази река. Уверявам ви, можете да пропилеете живота си в очистването на тази река, но никога няма да я изчистите, докато тръбата от завода не бъде запушена. Никога няма да направите това и напразно ще губите време, живот и средства. Но запушете тръбата, отстранете причината и ще видите как Бог сам, даже скоро след отстраняване на причината Бог, чрез заложени в природата процеси на регенерация, сам ще очисти тази река.
Когато днес нещо се извършва в света, в началото хората дават на случилото се оценка добро ли е или лошо? Чули сте нещо и правите оценка, добро ли е или лошо. После хората анализират и казват: „А каква е причината за станалото“? После определят: „А кой е виновен“? И може би накрая – много не правят това, а много го правят, – „Какво трябва да се направи, че повече да не се случи“? По принцип ние с вас направихме същото, когато слушахте историята за несправедливо екзекутираното тъмнокожо дете от САЩ. Вие чухте историята и оценихте станалото като (Добро или зло?) зло. Много лошо. После се опитахте да установите причината за случилото се – небрежност, расизъм и кой каквото има в главата. И определяте, че са виновни органите, извършили престъплението; някой решава, че проблемът може да се реши веднъж и завинаги, ако внесе ред в органите на властта, ако има справедлива Конституция и строго се следи за съблюдаването ѝ. Т. е. всички така оценяваме ситуацията. Чуваме, добро ли е или зло, защо е извършено, какво да се направи, че да не се повтори, кой виновен и т. н. Всички така разсъждават. Нормално.
Приятели мои, ние хората, познаващи Бога, трябва да копаем до същността. Трябва действително да решим проблема, а не да си даваме вид, че е решен, както правят хората по целия свят. Колко пъти си спомням, когато на някое място отива президент за проверка, такъв външен блясък се въвежда, такъв ред, всичко изведнъж става добре. Той си заминава и става три пъти по-лошо, отколкото до неговото идване. С очите си видях, как, когато дойде на посещение генерал, боядисаха тревата със зелена боя, за да бъде по-красиво; лицевата фасада на зданието на казармата промениха до неузнаваемост, а от задната страна и прозорците изпопадаха. Защото той няма да отиде там, а няма да го допуснат. Разбирате ли за какво говоря?
Приятели мои, трябва да се докопаме до същността, не трябва да си даваме вид, че сме решили проблема. Прочетете днес новините, вижте какво пишат в Интернет, огледайте се наоколо и ще видите, че хората пудрят проблемите, измислят, че ги няма, че са решени, но в действителност проблемите не са решени. И никой не ги решава. С вас си изяснихме, че проблемът не се решава с чистка на органи и наличие на добра Конституция. Днес се извършва престъпление от човек, който има пари. Наема адвокат, който ловко започва да жонглира с членовете на Конституцията и измъква от там това, което му е нужно. И оправдава виновния или не е така? Оправдава виновния, търси невинност, защитавайки престъпника. Не вземам за пример престъпления на високи постове, които изобщо не ги съдят, а даже понякога за това и ги награждават. Разбирате ли? Награждават ги за това, а защо? Защото зад тях стоят приятели на високо, които могат да решат този проблем или изобщо не ги съдят, защото в тази страна сами те са съдиите. И просто няма кого да съдят. Това е беззаконие! Даже, ако на някое място в държавния апарат седи чиновник и въпреки закона, въпреки Конституцията, постъпва несправедливо, и взема подкупи, - да допуснем, че научат, - и решат да го накажат, назначават друг. И какво става? Този, другият, започва да прави още по-лошо. Още по-лошо: започва да върши беззаконие. Ясно, добре, ако над този чиновник поставят контролиращ орган, оказва се, че този контролиращ орган, който трябва да се бори с него, - да допуснем с подкупения – вземат подкуп от него и постъпват още по-лошо, отколкото този, когото контролира. И, ако, например, вземете орган, който да контролира, и над него, контролиращ го орган, а после създавате контролиращ орган за този контролиращ орган. И този по-висок контролиращ орган постъпва още по-лошо от тези, които трябва да контролира. И стигате до безкрайност, назначавайки контрол над контрола, контрол над контрола и стигате дотам, че най-висшият контролиращ орган е най-ужасният и най-беззаконен. Най-беззаконен!
Не без причина един хуморист забеляза справедливо, казвайки, че понякога правителството е нищо друго, освен утайка на върха. И какво се получава? Че всичко е безполезно, безполезно. Затова, да допуснем в Русия тонове пари се намират в домовете на ръководителите на органите за борба с подкупите и после следственият комитет извозва като глина и пясък с КАМАЗ-ове парите. Ако по-рано са броили парите по стотици, хиляди, днес хората се шегуват и казват: „Сега парите се броят на тонове и километри“. Но най-интересното е това, което после се изяснява - че докато следственият комитет извозвал парите, по пътя част от тях се изгубили. Виждате ли какво се случва? И какво имаме в резултат? Мисля, че всичко е ясно. В борбата със злото побеждават по-хитрото и по-могъщото зло, но в никакъв случай доброто. Злото е неизкоренимо. И въпреки че хората предприемат отчаяни опити в борбата с него, с помощта на нарастване щата на тези, които ще се борят със злото и ще следят за реалното спазване на добрата Конституция, всичко е безполезно. Все повече и повече, и повече процъфтява беззаконието. С вас днес ще се убедим от Свещеното писание, то ни учи, че никога няма да решим проблема с извършеното от човека зло, докато го решаваме в плоскостта взаимоотношения човек с човека. Тук няма да решим проблема със злото. Т. е. някой човек извършва зло, поставям контролиращ орган от друг човек и тази връзка човек с човека ще реши проблема със злото на земята. Ако в тази плоскост търсите въпроса за решение на злото на земята, никога няма да го намерите. Двама грешници помежду си ще се договорят. Гарван гарвану око не вади. Ръка ръката мие. Откъде идва всичко това? Грешниците ще се обединят, не преживявайте. Този проблем трябва да решаваме на плоскостта човек – Бог. Човек – Бог, а не човек – човек. Всички постъпки, извършени от хората, добри или лоши, пряко зависят от взаимоотношенията на човека с Бога. Ето от какво зависят постъпките, които той извършва. Ако не разберем тази причина, първопричината за всички постъпки на човека, никога няма да решим проблема със злото, както и да се стараем. Каквито и контролиращи органи да измислят хората, каквито и демократични конституции да изобретяват, всичко ще бъде безполезно. Каквито и правилни президенти да избират, всичко ще бъде безполезно. Защото грешният ще върши грях, на което и място да го поставиш. Тук, тук, тук, горе, долу, отстрани, отдясно и отляво, грешният ще твори грях, защото няма спасителна връзка с Светия Бог, с добрия Бог. Грешникът, нямащ страх от Бога е обречен, без Бога е обречен да твори грях. Какъвто и да е, каквато и длъжност да заема, каквото и да прави, и другият грешник, който е поставен да контролира човека без страх от Бога, ще прави същото, и даже по-лошо, защото са му дали по-големи пълномощия. Колкото по-високо седи беззаконникът, толкова повече беззакония върши. Има по-големи пълномощия. Но съвсем друго е, когато човек има страх от Бога, човек, който има благоговение пред Всевишния и покорност на волята Му. Постъпките на такъв човек се ръководят от Божия Дух и намирайки се в Светия Бог, този човек не върши зло. Бъдете внимателни! Човек, който е в Бога, има връзка с Бога, не прави зло, казва Свещеното писание.
„… любовта е от Бога и всякой който люби, е роден от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога, защото Бог е любов. (…) Ако любим един друг, Бог пребъдва в нас и любовта Му е съвършена“ (1 Йоан 4:7-11).
А сега бъдете внимателни. И така, човек в Бога, е човек изпълнен с Божията любов. А сега чуйте внимателно Римл. 13:10.
„Любовта не прави зло на ближния…“.
Любовта не прави зло на ближния. Искаме да победим проблема с греха, злото. Откъде е злото във вселената, как да го победим? „Любовта на прави зло“. А откъде можем само да вземем любов? „Бог е любов“ и този, който е в Бога, е изпълнен с Неговата любов. Да си припомним като пример пророк Даниил. Писанието ни говори за Даниил като за човек, в когото бил Духът на Светия Бог. Помните ли? И даже невярващите хора, по-точно езичниците, признаваха това.
„… зная (казва Навуходоносор), че в тебе (Данииле) е духът на Бога Светий…“ (Дан. 4:6).
Или по-късно при Валтасар. Царицата идва при Валтасар, когато на пира се появи надпис на стената и тя казва:
„В царството ти има мъж, в когото е духът на Бога Светий…“ (Дан. 5:11), тя говори за Даниил.
И така тук виждаме човек, имащ тясна връзка с Бога. В него беше Духът на Светия Бог. А сега вижте, какво беше следствието от тази тясна връзка на Даниил с Всевишния, върху работата на Даниил на държавния пост. Каква беше работата на Даниил на държавния пост? Той заемаше висок пост, но имаше връзка с Господ. И четем:
„Тоя Даниил се отличава повече от другите сатрапи, защото имаше в него дух превъзходен“ (Дан. 6:3),
отколкото у сатрапите, защото имаше висок дух. Качествена работа, прекрасни отношения с хората, висок дух. По-добър, отколкото у всички. И даже е написано:
„Тогава председателите и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниила относно делата на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен и в него не се намери никаква грешка или вина. И тези човеци си рекоха: Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил (няма да намерим)…“ (Дан. 6:3-5).
Забележете, даже пристрастните в съда врагове на Даниил решиха да станат контролиращ орган, както днес имаме контролиращи органи навсякъде. И те решиха да станат контролиращ орган на Даниил, но не можаха да намерят никакви противозаконни действия, защото в Даниил беше Духът на Светия Бог. „В тебе е Духът на Бога Светий“. Той беше верен на Бога във всичко и като следствие, тъй като беше верен във всичко на Бога, като следствие беше верен и на своята работа, и вършеше най-точно, прекрасно работата си, стига да не противоречеше, естествено, на Божията воля. Такъв беше той и при предните управители на другата държава. Такъв беше не само при Дарий, такъв беше при Валтасар, такъв беше при Навуходоносор, винаги беше такъв, защото в него беше Духът на Светия Бог. Т. е. Писанието еднозначно ни говори, че проблемът със злото - извършването на зло или не извършване на зло, когато човек или прави или не прави зло – не лежи в плоскостта на човешкия контрол. Не в плоскостта на човешкия контрол. Вие никога няма да можете да решите проблема със злото и да научите хората да правят добро, само защото зад гърба ви има ДС или куп армия, или вътрешни войски, или каквото и да било. Никога няма да решите проблема със злото. Никога! Проблемът трябва да се реши в плоскостта на взаимоотношенията на човека с Бога, в плоскостта човек - Бог. Изследвайки Писанието, ще се убедим в това 100%. Погледнете следните примери:
Едемската градина. Адам и Ева живеят в идилията на сътворения от Бога свят. Бог им даде заповед за забранения плод, за да се определи човекът сам, в какви отношения иска да бъде с Бога – добри, послушни и с доверие или в отношения със съпротива и самоугаждане, основани на непослушание на Божията воля, с противопоставяне.
„И заповяда Господ Бог на човека, и рече: От всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“ (Битие 2:16, 17).
И ето какво става. Непослушанието на Бог отбеляза разрива в отношенията между светия и праведен Бог, и вече грешния човек. И какво се случва? Човекът застава на пътя за разделение с Бога, застава на пътя на злото. Човекът застава на пътя на злото, след като откъсна забранения плод. Писанието ни казва:
„… беззаконията ви произведоха (Какво?) раздяла между вас и вашия Бог, и греховете ви отвръщат лицето Му от вас, за да не слуша. Защото ръцете ви са осквернени от кръв и пръстите ви – с беззаконие; устата ви говорят лъжа, езикът ви произнася неправда..“.
Виждате ли колко са проявите на злото? И всичко по каква причина? Защото човекът се е раздел с Бога. Беззаконията са произвели разделяне. И като следствие – лъжа, кръв, беззакония.
„…езикът ви произнася неправда. Никой не издига глас за правда и никой не се застъпя за истината…“.
Разбирате ли, злото ще процъфтява, докато хората са разделени от Господ.
„Никой не издига глас за правда и никой не се застъпя за истината, надяват се на суетното и говорят лъжа, зачеват зло и раждат злодейство“ (Исая 59:2-4).
Сякаш точно картината от днешния ни свят е описана. Проявявайки непослушание към Бога и вкусвайки забранения плод, Адам и Ева прекъснаха добрите, основани на послушание отношения с Бога, и застанаха на пътя на злото. И злото веднага незабавно се проявява в живота им, в действията им. Започнаха да се страхуват от общението си с Твореца, а преди това отношенията и срещите с Бога им доставяха удоволствие. После започнаха да се обвиняват един друг в създалата се ситуация, а до тогава техните отношения бяха пълна идилия. „Тя е кост от костта ми, плът от плътта ми. Ще ми бъде жена. Колко изключително“! И изведнъж… „жената, която ми даде. Защо си ми я дал? Тя е виновна“. Представете си за минута, че сега ви предстои да се справите с кавгата на Адам и Ева. Представете си, че искате да разберете и да помогнете за този скандал в семейството. Да решите проблема, да изясните причината, да определите кой е виновен в създалата се ситуация и какво да се прави. Предполагам, че отговорите ще бъдат:
Причина за скарването е, че вкусиха забранения плод и в случая по сюжета по-виновна, разбира се, е Ева. Тя се поддаде на съблазънта на змията, а по-малко виновен, но все пак виновен е Адам, вкусил забранения плод от Ева. И, за да се помирят и решат проблема със злото, което се прояви в кавга един с друг, беше им нужно да разберат и двамата ли са виновни, да поискат един от друг извинение, да се прегърнат и да се помирят. Така днес се решава, в такъв дух. А преди са разглеждали всички дела - когато има кавги, някакви спорове. Хайде, това е всичко, помирили се, стиснали си ръцете. Но, приятели мои, тук имаме същия търмък и ние настъпваме този търмък, както и при изясняване причината за несправедливото убийство в САЩ на 14-годишното чернокожо момче. И отново виждаме последствията от злото, а не причината за възникването му. Отново се опитваме да победим злото, отстранявайки последствията, а не самата причина. Да размислим.
До яденето на забранения плод нямаше ли зло? Появи се след изяждането на забранения плод. Така ли е? Тогава следва въпрос: Това значи ли, че забраненият плод е причината за появилото се след изяждането му зло? Значи ли, че забраненият плод е причината за появилото се зло? Бъдете внимателни, помислете. Не, колкото и парадоксално да звучи, проблемът за възникналото зло в хората не е в плодовете на забраненото дърво. Ще повторя: Причината, за появилото се зло в хората след ядене на забранения плод, не е в забранените плодове. Не е в забранените плодове. Тя лежи в загубата на доверието в Бога. Тя е в разрива на добрите отношения с Него, основани на доверие. Ако Ева не беше изгубила доверието в Бог, би ли яла от плодовете? Никога не би яла. Именно изгубвайки доверието си в думите на Бога, прекъсвайки отношенията си на доверие, тя яде от забранения плод. Т. е. откъсването на забранения плод беше нищо друго, освен видим акт, че тя има вътрешен проблем с изгубеното си доверие в Господ. А това е само външното доказателство за онова, което стана вътре в нея. Затова даже, ако Адам и Ева признаеха взаимно вината си, молейки се един друг за прошка, ако се прегърнат, да се помирят, нямаше да решат проблема със злото. Заглушават го в себе си. И задавам въпрос: За дълго ли? Ще ви отговоря: Точно до следващата кавга. А поводът, поводът за кавгата между двама грешници, поводи има повече от достатъчно. Несъмнено.
Възстановяването на разрушените от греха отношения с Бога, ето какво може да помогне на човечеството, да реши веднъж завинаги проблема със злото. Както във взаимоотношенията между човек с Бога, така и във взаимоотношенията човек с човека. Защото всяко зло – запомнете, това е правило – всяко зло е следствие разкъсани отношения с Бога. Няма друг проблем. Това е един-единствен проблем. Това е причината. Всяко зло, което извършват хората, е причината за разрив на отношенията им с Бога. За да се убедим в това, вижте още един пример от Писанието.
Каин уби Авел. Брат уби брата – първото убийство на земята. Това голямо зло ли е или не? Разбира се, голямо зло. Земният съд, изяснявайки обстоятелствата, би могъл да отсъди, – както казват днес, – обида. Започнали да се изясняват – какво му казал Авел, какво отговорил Каин, какво му причинил и още какво ли не. Така се решава днес в земните съдилища. Може да е обида, може лична неприязън, може някаква завист. Много такива причини биха изтъкнали и много други. Но истинската причина за това убийство не е в това. Не в завист, не в лична неприязън, а знаете ли в какво? Погледнете внимателно. Бог посочи причината:
„…Каин принесе Господу дар от земните плодове; и Авел принесе от плодородните на стадото си, и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му; а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи и лицето му се помрачи. И каза Господ на Каина: Защо се ти огорчи? И защо се помрачи лицето ти? Ако правиш добро, не повдигаш ли лице? Ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него. И рече Каин на брата си Авеля (да идем на полето). И, когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби“ (Битие 4:3-8).
Забележете, какво прави Авел? Той проявява доверие в Господ с жертвоприношението си. И какво изрази с това жертвоприношение? Вяра, че ще дойде Месия, както каза Господ: „Ще положа вражда между тебе и жената“. Месия ще дойде и ще порази змея в главата. Т. е. в жертвоприношението си Авел показва послушание, доверие в думите на Господ. А какво прояви Каин в жертвоприношението си? Прояви същото непослушание, същото недоверие, което на времето си проявиха (Кои?) Адам и Ева, ядейки от забраненото дърво. Съвсем същото, само дето е сменена декорацията, а същността, сюжетът си остава същият. Същият! И днес декорацията може да се променя, а сюжетът си остава – същото постоянно недоверие и непослушание. И какво става? От това виждаме, че Каин, за разлика от Авел, няма доверителни отношения с Бога. И когато четем думите, когато Бог му казва: „Защо се ти огорчи? И защо се помрачи лицето ти? (…) Грехът те влече към себе си, (…) прави добро“, Бог му дава отговор за неговия проблем с прекъснатите отношения с Бога, непослушание на Бога. И вижте какво му казва Господ. Той го предупреждава: „Ако заемеш такава позиция, ако нямаш правилни отношения с Мен, е грях. И този грях (Какво ще прави с теб?) „те влече към себе си“. Той те влече към себе си и ти постоянно, все повече и повече ще се объркваш в това. „… но ти владей над него“, покай се. Ако не го направиш, ще те стегне“. Каин не се вслуша в Божието предупреждение и извършеното от него убийство стана естествено следствие от прекъснатите му отношения с Бога.
Тук проблемът не беше завист, не кавга, не обида, а това, че Каин нямаше доверителни отношения с Бога. Добре, по-нататък – допотопните хора – ето техните дела:
„Но земята се разтля пред лицето Божие и напълни се земята със злодеяние. (Кошмар, нали? Какво става?) И погледна Господ Бог на земята, и ето, тя беше разтляна; понеже всяка плът се бе отклонила от своя път на земята“ (Битие 6:11, 12).
Огромен поток зло на земята - в хората, в разума, в действията, в думите им. И задавам въпрос. Може даже не един: От какво се получи този поток от зло? О, навярно лошо икономическо положение и затова хората станаха зли. Не, навярно по-скоро лош избор на правителства и президенти, затова тези хора са зли. Не, по-скоро няма демокрация, затова хората са зли. А може би процъфтяват расизъм, национализъм? Не, точно, открих причината, защо допотопните хора бяха зли. Имаха ниски пенсии и заплати. А? Смеете се? А аз специално зададох тези въпроси, защото най-често хората – и не само хората от целия свят, но и вярващите хора – именно в това виждат причината за увеличаващото се зло на земята. Или не е така? Именно в това виждат причината. Да допуснем, че хората имат ниски заплати и ниски пенсии, затова крадат ток. Ето защо се оказва, че се случва. Да? Т. е. човек краде, не защото има лоши отношения с Бога, а защото всичко наоколо е лошо и той също е лош.
Не, приятели мои, причината за извършеното на земята зло не е в това. Това е следствие, но не причина. Много хора през всички векове били готови да умрат, само да не извършат (Какво?) зло. Много хора били готови да умрат, само да не извършат зло. Каквото и да им струвало. Най-малкото да си спомним поне за Йосиф. Битие 39:9.
„… как, прочее, да направя това голямо зло и да съгреша пред…“.
Контролиращата организация. Мъжът ти е поставил хора да ме следят. Така ли каза Йосиф?
Той казва: „Как да съгреша Бога“? Забележете, своего рода контролиращ орган за Йосиф беше… Кой? „Контролиращ орган“ е в кавички. Кой беше за него контролиращ орган? Бог. „…как, прочее, да направя това голямо зло и пред Бога“? А Йосиф имаше верни отношения с Бога, пълни с благодарност, любов и вярност. Т. е. извършеното или не извършено зло от човека зависи пряко (От кого?) от отношенията на човека (С кого?) с Бога. С Бога, а не поради някакви други причини, колкото и тежки да ни се струват.
Допотопните хора напълниха света със зло. И вече, както се сещате, причината е същата. Защо? Знаете ли къде е посочена причината? В Битие 6:3.
„И рече Господ: Няма Моя Дух да бъде вечно занемарван от тия човеци…“.
Забелязахте ли каква е причината? Защо злото изпълни всичко наоколо? Защото хората имаха с Бога (Какви отношения?) пренебрежение. Пълно пренебрежение. В оригиналът за тази дума се казва:
„Няма Моят Дух вечно „да се съди“, „да се препира“, „да спори“ и „да се кара с човека“.
Не вечно, „дните му ще бъдат 120 години“. Т. е. хората бяха във война с Бога. В кавги, постоянно в съд, някакви обвинения. Виждаме отново същия проблем. Злото е следствие разрушените отношения с Бога. Адам и Ева имаха разрушени отношения и извършиха зло; Каин уби Авел, защото имаше нарушени отношения; допотопните хора вършеха зло, защото пренебрегнаха Божия Дух и не общуваха с Господ. Можете да минете през цялото Писание и ще се убедите, че навсякъде това е неизменно правило. То просто се вижда. Всичкото зло, извършено от хората във всички времена, в различни държави, от различни хора, винаги беше зло, следствие разкъсване на отношенията им с Господ. Ето още един пример.
„Тогава израилевите синове почнаха да правят зло пред Господа и да служат на Вааловци (Въпрос: Защо? И веднага следва отговора.); оставиха Господа, Бог на отците си, Който ги бе извел из земята Египетска и се обърнаха към други богове, към боговете на околните народи и почнаха да им се покланят, и разгневиха Господа; оставиха Господа и почнаха да служат на Ваала и на Астарти“ (Съдии 2:11-13).
Виждате ли, че същото правило е посочено и тук. Защо вършат зло? Защото „оставиха Господа“. Още един пример в навечерието на Вавилонския плен. Сега наближаваме тези времена – навечерието на Вавилонския плен, книгата Еремия. Колко зло! Описано е колко много съгреши народът, началниците грешаха, свещениците грешаха, всички грешиха, царят сгреши. Защо има толкова много зло? Вижте какво казва Господ чрез пророк Еремия:
„Тъй говори Господ: Каква неправда намериха в Мене бащите ви, та се отдалечиха от Мене…“.
Какво виждате? „Няма Моят Дух вечно да бъде пренебрегнат от човека“. Народът започна да прави зло и остави Господа. И тук: „… отдалечиха се от Мене“. Същият проблем. Разрив в отношенията с Господ.
„… отидоха след суетата и станаха суетни. (…) Аз ви въведох в земя плодородна, за да се храните от плодовете ѝ и от благата ѝ; а вие влязохте и осквернихте земята Ми, и притежанието Ми, и направихте гнусота“ (Еремия 2:5-7).
И така, братя и сестри, приятели, минете през цялата Библия и навсякъде ще видите, че злото, което се извършва, е следствие, по-точно последствие, главна причина, а причината е разрив в отношенията с Бог. Веднага щом прекъснат отношенията с Бога, ги очаква зло. Веднага, не се забавя да почака. Хората се връщат към злото и това зло води до още по-голямо зло, извършено от хората. И колкото по-лоши стават отношенията на човека с Бога, толкова повече зло прави. Толкова повече зло прави! Погледнете внимателно и още един стих от Писанието. Псалм 35:2-5. Чуйте внимателно тези думи:
„Нечестието на беззаконника (…) страх Божи няма пред очите му (…) думите на устата му са неправда и лукавство; той не иска да се вразуми, та да върши добро; на леглото си замисля беззаконие, стъпя в лошия път, от зло не се гнуси“.
Какво виждате? Който няма страх от Бога и не иска да има нищо общо с Него, даже като отиде да спи, мислите му вършат зло. Какво се казва за допотопния свят? „…всичко, което мислите на сърцето му въображаваха, беше постоянно само зло“. Какво виждаме днес? Хората даже не могат да спят, защото им се иска да извършат някакво зло.
Защо свещениците разпънаха Христос? Защо разпънаха Христос? Съдейки повърхностно можем да кажем, че го направиха, защото се страхуваха да изгубят властта си над народа или защото Той два пъти изгони търговците от храма и съсипа бизнеса им. Можем и така да кажем, това си беше така. Но всичко това са следствия, не причина. Ще ви задам жокер, за да разберете, че това са последствия, но не причина. Кажете, а защо организираха в Божия храм изгоден бизнес за себе си? Защо го направиха? Бог ли им каза да го направят? Не, никъде не пише така? Бог не каза, да си направят светилище, че да заработят. Не го каза Бог. Пише: „За да обитавам сред вас“. И така, причината е същата – нямаха верните с Бог отношения. И Свещеното писание ни казва за тези хора, Исус говори за тези хора:
„Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие…“.
Се обръща Той към фарисеи, свещеници, книжници, които после Го разпънаха.
„…вие затова не слушате, защото не сте от Бога“.
И продължава: „Но Го не познахте“.
А още по-нататък забива окончателния гвоздей, като казва:
„…ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълните похотите на баща си“ (Йоан 8:47, 55, 44).
И така, защо говорим това с вас? За да се научим да видим причината. Истинската причина за извършеното в света зло. При което включвам злото, което и ние с вас вършим. Включително и злото, което ние с вас вършим! Трябва да разберем причината, защо го вършим. Това е отсъствието на правилни, основани на любов и доверие отношения с Бога.
Приятели мои, когато с вас сме раздразнени и крещим, не трябва да казваме, че проблемът ни изкарва извън нас самите и ни заставя да го правим. Не трябва, вие говорите за последствията. Не крещите затова, защото са ви изкарали от релсите. А защо? Ще ви подскажа. В синедриона биха Исус, издевателстваха над Него, подиграваха Му се, оскърбяваха Го. Защо не им се развика? Защо не им отговори с вик? Те го заслужаваха, по принцип повече, отколкото, когато ние днес спорим или се караме, да допуснем. Защо така се държа? Знаете ли защо? Отговорът е много прост: Защото имаше правилни отношения с Бога. Писано е:
„…Кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хула; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на праведния Съдия“ (1 Петр. 2:23).
Какво казва Писанието, по чии стъпки сме призвани да върви? По стъпките на Христос. Така са постъпвали винаги всички верни на Бога люде. Даже, отивайки на кладата Хус, Иероним и други, затова, ако днес имаме трудно икономическо положение, не трябва да го поправяме със същото зло, като кражби, лъжи и да се оправдаваме, че имаме трудно икономическо положение. Не трябва да правим това, хората на клада отиваха, за да не грешат.
Ако вършим зло, проблемът не е външен, а вътрешен, в нашите прекъснати отношения с Бога. И на нас, живеещи на тази грешна земя в греховно общество, Христос каза – запомнете, веднъж и завинаги – „…ето, царството Божие вътре във вас е“ (Лука 17:21). То е вътре във вас. Където и да живеете, то е вътре, наоколо го няма. Но трябва да бъде вътре във вас. Човек, който е придобил мир с Бога чрез Христос, няма никаква сила в света, която да го отлъчи от Бога. А ние казваме… какво прави грехът? Разделя човека с Бога. Злото е грях, съответно, не е трудно да схванем, че човек, който се е примирил с Бога чрез Христос, нищо не е в състояние да го застави (Какво да направи?) да сгреши, да направи зло. Писано е:
„Кой ще ни отлъчи от любовта Божия; скръб ли, притеснение ли или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? Както е писано: Заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овце за клане. (Откъде сила?) Но във всичко това одържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби…“.
„…във всичко“, в това число и трудното икономическо положение; в това число и оскърбление, несправедливото обвинение. Всичко можем да преодолеем със силата на „Оногова, Който ни възлюби“ и да не се спуснем на нивото на злото. Да не вършим това зло.
„Защото съм уверен, че ни смърт, нито живот, нито ангели, ни власти, нито сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар, ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Исуса, нашия Господ“ (Римл. 8:35-39).
И така, приятели мои, ако искаме да решим проблема със злото, проблема с греха на земята, трябва да погледнем в корена, да видим в корема. Трябва да се взрем в корена на проблема. А този корен е разривът на отношенията ни с Твореца, основани на любов, доверие и послушание. Всеки човек, ако иска на земята да няма зло, - искате ли да няма зло или искате да има – всеки човек, който иска, ако иска на земята да няма зло, трябва да търси Бога. Трябва да се обедини с Него. Само това, именно към това Бог призовава злите и отстъпили от Него хора. „Обединете с Мен и ще решите проблема със злото“. Погледнете този стих:
„… ще Ме потърсите и ще намерите, ако Ме потърсите от все сърце. Ще Ме намерите, казва Господ…“ (Ерем. 29:13).
Господ казва, как можем да Го намерим. Приятели мои, вижте внимателно, как можем да намерим Господ. „Ще Ме потърсите и ще Ме намерите“, но как можем да го намерим?
„И ще викнете към Мене, ще отидете, и ще Ми се помолите, и Аз ще ви чуя“ (Ерем. 29:12).
Трудно ли е да се търси Бог? Трудно ли е да Го намерим? Какво трябва само да направим за това? Да започнем диалог, да започнем да общуваме с Него. „Елате, поговорете с Мене, обърнете се към Мене и Аз ще ви позволя да Ме намерите“.
А какво прави с хората, които не разбират? Какво прави с хората, които живеят в света, вършат зло и не разбират, че злото може да се победи само, когато имаш правилни отношения с Бога.
Какво да направят за тези хора, истински вярващите? Истинските вярващи трябва да покажат на тези хора Бога с живота си, ако още не разбират това. Трябва да го видят и разберат, как се унищожава злото с любов и добро. Ето пример. Висящият на кръста Спасител не прокле палачите Си, а се моли, Бог да им прости. Кажете, имаше ли резултат от това или не? В оня момент Той победи толкова зло. Вижте внимателно! Това покори сърцето на единия от разбойниците и той се покая, след това езичникът каза: „Това наистина беше Син Божи“. Езичникът се покори от тази любов, търпение и милосърдие. По-късно народът, който видя какво стана на Голгота, вървеше и се биеше в гърдите. А още по-късно се казва, че много от свещениците се покориха на истината. Покориха се на Божията истина. Ще ви приведа тези стихове. Исус каза:
„Отче! Прости им, понеже на знаят, що правят…“ (Лука 23:34).
„И казваше (разбойникът) на Исус: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си“ (Лука 23:42).
„А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: Наистина, тоя човек е бил праведник. И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърдите“ (Лука 23:47).
Връщайки се от Голгота, се биеха в гърдите.
„И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата“ (Деян. 6:7).
Кажете, какво направи Исус на Голгота, като се помоли за тези, който Му причиниха зло? Унищожи огромно количество зло. Унищожи го! А, ако беше започнал да проклина? Как, би ли унищожил злото или не? Би го увеличил. Би го увеличил! Любов и добро, произтичащи от Божието сърце чрез Христос, влизат в този, който се примирява с Бога чрез Христос. И човек придобива мир. Тази любов се излива в добро, което трябва да победи злото. Злото се побеждава с добро, произлизащо от Бога чрез хората. Така се побеждава зло. Не с контрол над злото. Когато контролирате злото на други хора, такива зли, никога няма да победите това зло. Само ще го умножите. Само ще го модифицирате, ще го прикриете под външността на праведност и добро, но няма да го унищожите. Свещеното писание казва: Има само едно лекарство, да се победи злото и апостол Павел го озвучава в Римл. 12:21.
„Не се оставяй да те надвива злото, но (Какво да правиш?) надвивай злото с добро“.
Злото побеждавай с добро! Виждате ли какво е лекарството за злото. От какво се състои? От добро. А откъде произтича доброто за злия човек? Само от връзката на човека с Господ. Когато попитали Ейбрахам Линкълн, защо не се разправя с враговете си и не ги унищожава, имайки властта на президент на САЩ, той отговорил толкова мъдро. Бил вярващ човек и казал: „Аз наистина унищожавам враговете си, но само тогава, когато ги направя свои приятели“. Само тогава наистина унищожавам враговете си. Той ми е враг, правя го мой приятел, няма враг, унищожен е, точка. Има приятел. С това не е трудно да се съгласим, защото е истина. Ако човекът, направил зло, ти, имайки власт, го затвориш, накажеш. И какво, след като излезе, той ще стане добър човек ли? Или по-хитър, обигран и извратен, за да върши зло, докато попадне следващия път. И ще търси път, да ти отмъсти. Ще изпитва зло към тебе. А ти само умножаваш злото, само го умножаваш. Даже, ако го убиеш и така не приключваш със злото. И знаете ли защо? Защото ще се намерят хора, негови роднини, единомислени, които ще се изпълнят с повече зло и ще поискат да ти отмъстят за злото. Тогава ще пострадаш не само ти, но и твоите роднини. Защото злото е беззаконие, то се умножава. Затова има пример в Писанието.
„Когато укрепна царството в ръцете му, той (Амасия) уби слугите си, които бяха убили царя, баща му“ (4 Цар. 14:5).
Какво виждате? Той бил малък. Пораснал, минали много години, тези хора живели, даже може би забравили, че са извършили това зло, а тук той всичко помнил. И когато пораснал, и се появила възможност да отмъсти, избил всичките. Злото се побеждава само с добро. А това добро е само у Бога. Затова трябва да изявим Бога на този зъл свят. Как да изявим Бога на злото на света? Чрез какво? Чрез какво? Чрез какво? Току-що казахме, какво е хапчето, какво е лекарството за зло? Унищожавай злото с добро. Как да изявим Бога? Как да изявим Бога на този зъл свят? Само чрез добро, само отговаряйки с добро на злото. Защото именно на това ни учи истинското евангелие. Погледнете стиховете:
„Аз (Христос) пък ви казвам: Обичайте враговете си; благославяйте ония, които ви проклинат; добро правете на ония, които ви мразят и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете (Какви?) синове (синове и дъщери) на вашия Отец небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? И, ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ви Отец“ (Матей 5:44-48).
А в какво в дадения случай се състои съвършенството? Да отговаряш на злото с добро, независимо как се отнасят към теб. Бог излива дъжд и над добрите и над злите, оставя Своето слънце да свети над тези и другите.
„Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят небесния ваш Отец“ (Матей 5:16).
„Защото такава е волята Божия (Бъдете внимателни.), защото, такава е волята Божия - с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци“ (1 Петр. 2:15).
Правейки добро, да обуздаваме устата на невежеството на безумните човеци. И тук малко ще заостря вниманието ви относно „обуздаването на устата“, което има значение „да заставя да мълчи“. Хората да замълчат, да не злословят. И когато правите добро, затваряте устата им с добро и се извършва по-малко зло в света чрез техните зли уста. Затваряне на уста, невежество, незнание на безумните, неразумни хора, неразбиращи какво правят. Какво каза Христос на разпъващите Го? „Те (Какво?) не знаят какво правят“. Не знаят какво правят. Виждате ли, как Бог според волята Си призовава нас, деклариращи, че сме Негови деца, да запознаем този грешен зъл свят с Него. Как да го запознаем? Само с отговаряне на злото с добро. И ще ви кажа, отговаряйки на злото с добро, може само човек, който се оприличил на Христос. Да отговаря на злото с добро може само човек, който се е оприличил на Христос, примирил се е с Бога и възобновява правилните си отношения с Него. 1 Петр. 2:20, 23. Още веднъж ще ви напомня стиховете.
„Та и каква похвала, като търпите, кога ви бият за престъпления? Но, ако търпите, кога правите добро и страдате, това е угодно Богу. Защото вие за това бяхте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му. Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му; кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хула; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на праведния Съдия“ (1 Петр. 2:20-23).
Приятели мои, няма да победим злото по друг начин. Ако те ударят, ти удряш в отговор, после теб – два пъти, а после – четири, шест, осем. И какво ще стане? Злото само ще се умножава. Ще спомена обикновен детски пример, когато едно вярващо дете, което разбирало правилно, как да победи злото, направило това нагледно в разговор с друго момче, невярващо. То казало: „Да се скараме?“ Но другото отвърнало: „Не трябва, защо?“ – „Хайде“! А то попитало: „Но как?“ – „Много просто. Виж, аз казвам: Това е мой камък.“ – „И какво“? „Ами ти ще кажеш, че е твой.“ „Добре, той е мой.“ – „А аз ще кажа, че е мой и ще го взема за себе си“. А то му отговорило: „Ами вземи го. Вземи го“. И какво става? Няма кавга. Няма кавга! Може да е просто детско, но е нагледен пример.
И така, приятели мои, по друг начин няма да победим злото. По друг начин, без любов и добро, борейки се с него, ние само го умножаваме. Само го умножаваме. А когато го умножаваме, се оказва, че ставаме негови съучастници. Т. е. борейки се със злото и правейки при това зло, уж да победи доброто, всъщност ние умножаваме злото. Ставаме съучастници. И за това говори пророчеството.
„И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“ (Матей 24:12).
А какво виждаме днес, а и във всички времена? Какво виждаме днес в действията на хората в борбата със злото? Вместо да се борим с растящото в света зло с методите, за които говори Бог в Писанието - да доведем хората при Бога, вместо да въведем в училищата молитвата, да въведем изучаване на Писанието, да дадем свобода на религията, - хората на властта предприемат точно противоположни действия. Точно противоположни на Писанието и Божията воля. Религията се потиска с най-безумни закони. Най-безумни, който са насочени уж за борба с екстремизма. Днес вярващите хора са в затворите, затварят молитвени домове, не можеш да разпространяваш литература, не е разрешено да се молиш на обществени места, не можеш да разказваш за Бога и изглежда, че злото в този свят произлиза (От какво?) от Бога, и вярващите хора. Ето от кого се оказва, че е дошло злото на земята. И ето, какво се получава днес у нас. И ще ви кажа, че всичко става точно така, както по времето на езическите римски императори. Защото днес положението е печално. Защото, по времето на езическите римски императори за всички беди обвиняваха (Кого?) вярващите хора – юдеи и християни. Те бяха виновни за всичко и никой друг. И тези хора бяха принудени да спасяват живота си от безумието на управляващите ги хора.
„…и като намери един юдеин, на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила, - защото Клавдий беше заповядал да напуснат Рим всички юдеи, - дойде при тях“ (Деян. 18:2).
Какво заповяда Клавдий? Какво заповяда кесаря? Да се махнат от Рим. Ето в какво се оказва, че бил проблемът – в юдеите християни. Това, което е призовано от Бог да унищожи злото на земята и по-точно, знанието за Бога, днес наричат зло. Разбирате ли какво става, до къде стигна Сатана на тая земя? Това, което наистина може да унищожи злото, е Бог, общението с Него. А днес то се нарича зло и се борят с него, с това зло. Разбирате ли какво се случва? Борят се чрез издаването на безумни и безсмислени закони, увеличават щата на онези, които ще потискат това зло със сила. Рушат молитвени домове, отнемат молитвени домове, заграбват имуществото на вярващите хора. Колко интересно е да се борим със злото днес, а? Какво зло? Така че вярващите, естествено, са виновни, защото има толкова много зло в този свят. Удивително! Това безумие. И ще ви кажа, че това е нищо друго, освен план на Сатана. Това е планът на Сатана. И чрез него той изпълва цялата земя със зло. Защото истинското добро се унищожава, наричайки го зло, като това се прави с помощта на злото и в отговор много вярващи се променят, заставяйки също на пътя на злото и Сатана ликува. Цялата земя се изпълва със зло. А точно така беше (Кога?) преди потопа. В духовното си състояние земята бързо върви към времето, както беше преди потопа.
„И видя Господ, че разврата между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха само зло във всяко време…“ (Битие 6:5).
Приятели мои, колко вярно и алегорично забеляза един проповедник, който каза: „Ако… ако и занапред човечеството продължи да върви по този път на злото, да се потапя в зло, на Бог ще се наложи да възкреси жителите на Содом и Гомор и на допотопния свят, и да им се извини за суровото си отношение към тях“. Понеже те правеха зло, Той ги наказа. Но днес хората правят още по-лошо зло, отколкото ония хора, но те живеят и процъфтяват. Разбирате, нали? Той казва алегорично, какво значи да се извини пред днешните хора. Ако само можеха днес хората да разберат, че злото истински и без остатък може да се унищожи само с любов и добро, - а тези качества ги има в чист вид у Бога, - тогава биха разбрали, че е нужно да търсим с Него отношения. Трябва да установим връзка с Него. Да намерим днес Бога и да позволим и на други да Го намерят. Със зли отношения злото няма да ни победи, обратното, без тесни отношения с Бога злото на земята ще се увеличава в геометрична прогресия.
А сега за приключване да се върнем на историята с 14-годишното момче, негърче, което беше убито. Ако хората, които несправедливо осъдиха 14-годишния тъмнокож юноша на страшната смърт на електрически стол, бяха наистина вярващи хора като Йосиф, като Даниил, като Исус; ако наистина бяха вярващи хора, ако бяха търсили Бога, ако бяха Го познали и обичали, а не просто да заявяват, че са вярващи, и живеят в най-свободната, и демократична страна, ако бяха направили това, не биха били расисти. Защото расизъм и вяра в Бога не са съвместими. Несъвместими! Или не съм прав? Да видим какво ни казва Писанието. Бог ни учи, че всички ние сме братя и сестри в Адам.
„Той произведе от една кръв целия род човешки, да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване, за да търсят Господа, та не биха ли някак Го усетили и намерили, макар Той да не е далеч от всекиго измежду нас“ (Деян. 17:26, 27).
За какъв расизъм говорим, ако всички ние сме далечни роднини един с друг? От една кръв. От Адам и Ева Бог произведе всички хора, да живеят по цялото лице на земята. Затова вяра в Бога, доверие в Бога, отношения с Бога и расизъм са несъвместими понятия. И, ако те бяха вярващи, ако имаха отношения с Бога, никога нямаше да станат расисти, не биха били също небрежни. Ако бяха намерили Бога в живота си, не биха извършили тази беззаконна и несправедлива постъпка, не биха извършили това убийство. Но сега бъдете внимателни. Това, което искам да кажа, може да звучи рязко, може да звучи обидно, но е истина. Уви, вместо да четат Писанието и да намерят в него Бога, те не намират нищо по-добро, освен, да използват Писанието, за да го сложат под дупето на това момче, за да постигнат гнусните си цели, и да го убият, защото ръста му не позволявал да стигне до електродите, които закрепили на главата, тъй като столът бил направен за възрастни, а не за деца. Извинете ме за прямотата, но в този случай виждам нагледен пример за това, че комуто Писанието е „до едното място“, той ще върши зло на земята. На когото Писанието е до едното място. Те показаха за къде им трябваше Писанието, за какво им беше нужно. За да извършат гнусните си постъпки на зло.
Скъпи братя и сестри, моля ви да осъзнаете, че ако ние, знаещите Бога, обичащи Бога, трябва да вършим добро; ако чрез Исус виждаме, че трябва да вършим добро, че има примера на Неговия живот, и ако продължаваме да вършим зло, ако не унищожаваме злото с добро, ще ви кажа, че с това показваме… на себе си и на целия свят показваме, на цялата вселена показваме, че Писанието не ни е в сърцето. Не ни е нужно да промяна на ума ни. И се получава, че тогава и за нас ни е нужно до „едното място“. Просто до едното място. Може да е грубо, но днес не виждам друга нагледност. А такова отношение осквернява светия Бог.
„Чуйте словото Господне, синове израилеви; защото Господ има съд с жителите на тая земя, понеже няма нито истина, нито милосърдие, нито богопознание на земята“.
Забележете, че Бог адресира тези думи към вярващите хора, синовете израилеви, на които казва: „У вас няма милосърдие, няма богопознание. Няма у вас истина“.
„Клетва и измама, убийство, кражба и прелюбодейство твърде много се разпространиха и кръвнина върви след кръвнина“ (Осия 4:1).
Да ни даде Бог смирение и покаяние, нашият живот да се преобрази в Исус Христос, за да вършим добро от любов; защото доброто, извършено в Бога, в Неговия Дух и любов е единственото, единственото средство да победим в човека злото в корена му. Единствено средство. Не едно от… а единствено средство. Искам да завърша със стих от Писанието.
„И тъй, нека познае, нека се стремим да познаем Господа; като утринна зора е появата Му, и Той ще дойде при нас (ще дойде при нас) като дъжд; като късен дъжд ще напои земята“ (Осия 6:3).
Когато на улицата вали дъжд, всичко наоколо е мокро. И, ако се стремим да Го познаем, така, както всичко наоколо е мокро, така ще се напоят със знание за Бога и Неговия Дух всички сърца на хората, които Го търсят. И Той ще дойде и обезателно ще напои търсещия Го с Неговия Дух.
Слава на Бога за всичко, никога да нямаме нищо общо с греха, да го разпознаваме в лицето и побеждаваме. Амин!
RSS Feed
