Бих желал да започна малко по-различно отколкото планирах. Бих желал да ви приканя да отворите Библиите си на 1 Коринтяни 11 гл., защото имахме едно от онези обедни разисквания и се появи този текст (а това е хубав текст) и вероятно нямаше да употребя текста тази сутрин, но ще го употребя сега. Само минута.
Ако не разполагате с екземпляр от тази книга, „Основата на нашата вяра“, бих желал да ви насърча да си вземете една, ако има останали на масата горе. В тази книга се съдържат много ресурсни материали, които биха ви били от помощ, и самият аз я използвам сега. Но нека погледнем текста тук, в 1 Коринтяни 11:3. 1 Коринтяни 11:3. Павел казва:
„Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.“
Ако не разполагате с екземпляр от тази книга, „Основата на нашата вяра“, бих желал да ви насърча да си вземете една, ако има останали на масата горе. В тази книга се съдържат много ресурсни материали, които биха ви били от помощ, и самият аз я използвам сега. Но нека погледнем текста тук, в 1 Коринтяни 11:3. 1 Коринтяни 11:3. Павел казва:
„Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.“
Три глави преди това (мисля, че всички можем да броим до три назад, нали?) се връщаме на 8 гл. и като кого беше определен Бог от Павел в 8 гл.? Като Отец. Нали така? Тук той изрежда, ако обичате, „небесната йерархия“. Защото има йерархия (или ред) – ето я и нея: той казва, че главата на всеки мъж е... кой? Христос. Следователно, ето го мъжът и глава на мъжа е Христос. Човекът също е глава на някого? На кого е мъжът глава? Искам всички вие, жени, да забележите нещо: вие имате едно много високо, свято и възвишено положение. Имате едно много добродетелно положение. Имате онова, което Библията нарича „благодатно“ положение, но това не е положението на лидера. Не е положението на лидера. Това положение трябва да бъде в покорство към мъжа. Но това е само, само, само докато мъжът е в покорство към Христос. Това е едно дамско „амин“ и аз вярвам в него.
Глава пък на Христос е Бог, или Отец.
Докато сме на тази тема искам да се заема с вас, дами. Нека отворим на Ефесяни 5 гл. Ефесяни 5:22. Дами, все още съм с вас, не мислете, че не съм.
„Жени, покорявайте се на своите си мъже, както на Господа; защото мъжът е глава на жената [току-що прочетохме това], както е и Христос глава на църквата, и той е Спасител на телото. Но както църквата се покорява Христу, така жените да се покоряват във всичко на своите си мъже.“
Но той казва „както на Господа“.
Искам да ви задам въпрос:
Христос е глава на църквата... Следите ли? Той глава на тялото ли е? Дали Христос е достоен за любовта на църквата? Дали Той се отнася правилно към църквата? Дали Той винаги мисли за църквата? Дали Той се поставя някога над църквата, пред църквата? Той винаги поставя църквата на първо място, нали? Той винаги поставя църквата на първо място. С други думи, не е какво Той иска, не е Неговото желание, а е онова, което е от полза за тялото. Ето защо Той предаде Себе Си да умре за нас – така че ние да имаме по-добър живот. И искам да ви кажа следното: ако един мъж обикне една жена, както Исус обича църквата, жената ще обича да следва мъжа, също както църквата обича да следва Христос – ако мъжът наистина живее, както живее Христос.
[И покорството няма да бъде проблем.]
Покорството няма да бъде проблем. Покорството тогава ще бъде радост. Наистина ще бъде. И така, в тази йерархия са Бог, Христос, мъжът и тогава жената. В Откровение 1:1 се започва с думите:
„Откровението на Иисус Христос, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което скоро трябва да стане, и изпрати и го извести чрез ангела Си на Своя слуга Йоан...“
Там откриваме споменато още нещо и това е ангел, конкретно ангел Гавриил. Но откриваме, че има откровение, притежавано от Христос, което Му е дал Бог. И тогава Христос взе това откровение и го даде на ангела, който го занесе на Йоан. Тук виждаме една поредност, виждаме Бога, Христос, ангела (в този случай са въведени и ангелите), и човека.
И така, искам да ви прочета две изявления от писанията на Елън Уайт. Първото се намира в „Бележки от библиотеката в Елмсхейвън“, том 1, стр. 114, 115. Тя казва:
„Христос е пример за нас. Той беше втори след Бога в небесните дворове, но дойде на тази земя, за да живее сред човеци.“
Кой беше втори след Бога? Христос.
Тогава тя казва следното, в „Духовни дарби“, том 1, стр. 17:
„Господ ми е показал, че Сатана някога е бил почитан ангел в небето, втори след Исус Христос. Видях, че когато Бог каза на Своя Син: „Да създадем човека по Нашия образ,“ Сатана завидя на Исус. Той пожела да бъде потърсен за съвет относно образуването на човека. Изпълни се със завист, ревнивост, омраза. Той пожела да бъде най-висшият в небето, втори след Бога, и да получава най-високите почести.“
Следователно, положението, което заемаше Сатана, беше, че той беше втори след Христос. В „Духът на пророчеството“, том 3, стр. 184:
„В борбата между Христос и Сатана Божият характер бе сега напълно реабилитиран в Неговото дело да изгони от небето падналия ангел, който някога беше издигнат до положението на втори след Христос.“
Поредността е Отец, или Бог, Христос и тогава (преди падението му) Сатана, Луцифер. С други думи, третият пост в небето по едно време беше заеман от Луцифер.
[Намираме това и в „Патриарси и пророци“.]
На стр. 34 от „Патриарси и пророци“ Елън Уайт казва, че Христос бил „единственото Същество, което можеше да участва във всичките съвети и намерения на Бога“.
На стр. 37 тя казва... отначало това се отнася за Сатана:
„Славеше се със своя блясък и възвишеност и пожела да стане равен на Бога. Бе обичан и почитан от небесното множество, ангели с радост изпълняваха заповедите му и бе облечен с мъдрост и слава по-голяма от тяхната. Но Божият Син стоеше по-горе от него като Същество, едно с Отца по сила, власт и авторитет. Христос участваше в съветите на Отец, докато Луцифер нямаше достъп до Божиите намерения. „Защо? - питаше се този могъщ ангел. - Защо Христос да има върховенство? Защо Той е почитан повече от мене [Луцифер]?““
Той беше почитан повече от Луцифер, защото беше Божий Син.
В „Знамения на времето“ от 30 май 1895 г. (цитатът се намира в книгата) Елън Уайт казва, че ангелите са Божии синове по сътворение. Тя казва, че ние сме Божии синове по осиновление (интересно), но тя казва, че Христос е Единородният „Син, роден като отпечатък на съществото на Отец“.
Знаете, понякога хората казват:
„Той е Син в символичен смисъл.“
Елън Уайт действително е съгласна, че терминът „син“ може да се употреби по различни начини. Но тя е много конкретна в начина, по който го прилага за Христос. Тя не казва, че Той е осиновен син, не казва, че Той е символичен или сътворен син. Тя казва, че Той е „Син, роден като отпечатък на съществото на Отец“ - „Знамения на времето“, 30 май 1895 г.
И така, как се вмества всичко това в Исус Христос? Защото може би е необходимо да поясним нещо много набързо в началото, да не би някой да получи погрешна представа. Исус Христос не е творение. Каква е дефиницията на „творение“? Нещо, което е било сътворено. Добре. Нещо живо, което е сътворено. Исус Христос не е сътворен. Съществува разбиране за Бога, което някои хора са възприели, че Бог е Отец, че Той е сам, но тогава Той създал Син. В това вярват Свидетелите на Йехова. Те вярват, че Христос бил най-висшето и най-свято от всички творения и Бог Го направил Свой Син въз основа на това. Но това в действителност отхвърля някои от най-ясните, разбираеми изявления на Библията, това, че Библията явно действително дефинира и сама тълкува себе си, даже и отвъд просто повърхностното разбиране, дори при положение, че не схващаме стиховете. И Библията казва, че Исус Христос не е творение, а е Роден Божий Син. И мисля, че можем да погледнем текст след текст, които ще покажат това, ще изяснят това.
И така, защо това е от значение? Нека просто погледнем това в самото начало, по следния начин... Какво се казва в Йоан 3:16? „Бог толкова възлюби света,“ че даде нещо. Всички сте виждали стикер за бронята на кола, нали? Знаете ли какво е стикер за броня? Аз имам свой любим стикер за броня:
„Бог толкова възлюби света, че не изпрати комитет.“
Това е любимият ми стикер за броня.
„Бог толкова възлюби света, че не изпрати комитет.“
Той изпрати някого. Изпрати Своя Единороден Син. Този термин в оригиналния гръцки - „Единороден“, означава точно това, което казва. Това е гръцката дума „Моногенес“ и означава „единствено роден“, „единороден“. Ако заговорите който и да било човек, който знае гръцки и особено ако той говори гръцки като роден език, той ще ви каже, че думата означава точно това и в действителност не може да означава нищо друго. Но онова, което се е случило, е... Има ли някой от присъстващите тук Библия в Нов международен превод (NIV) или нещо друго? Добре, изкажи се, сестро.
[Не, исках да кажа, че в латинската Вулгата (на старолатински), а също и на испански, „Моногенико“ означава същото - „единороден“. Означава, че няма две деца, няма близнаци, няма осемзнаци, шестзнаци или нещо такова, или клониране. Не, нищо такова. Означава „един“.]
Това също така означава, че е родено дете. Какво ви питах? Да, има ли някой Нов международен превод или какъвто и да е стандартен превод, някой от по-новите преводи? Мога да го отворя в компютъра си. Добре, ето, че имаме. Искам да ви прочета какво се казва за Йоан 3:16. Подкрепям напълно разбирането на оригиналните езици, подкрепям напълно правилното разбиране. Но само защото имаме Библия, която е преведена от много хора, това не я прави достоверна. Там се казва:
„Бог възлюби света толкова много, че даде Своя единствен Син, за да не бъде изгубен никой, който вярва в Него, но да има вечен живот.“
Това е превод ERV (Easy-to-Read). В него се казва, че Бог толкова възлюбил света, че дал Своя единствен Син. От този стих липсва нещо.
„Роден.“ „Роден Син.“
Има две главни жилки ръкописи на Новия завет. Едната се нарича „Текстус Рецептус“, от която е преведена Библията на крал Яков. Нарича се също „Приет текст“ (това просто е латинското название за „Получен текст“). Това беше текстът, който, например, употреби Мартин Лутер, за да преведе своя Нов завет (което вероятно все още е най-добрият немски превод на Новия завет). Но има също така още два ръкописа, които не бяха открити до относително скорошно време. Единият ръкопис се нарича „Ватикански кодекс“. Чуйте името - „Ватикански кодекс“. Откъде е дошъл според вас? Кой според вас е притежател на този ръкопис днес? Папството. Другият е наречен „Синайски кодекс“ и той отново беше открит от някои католици и нямаше известна история на съществуването си, обстоятелствата, стоящи зад него, са много съмнителни. И в тези преводи се намират различни думи на различни места и се пораждат в резултат различни представи. И не само това, но даже и хората, които приемат „Текстус Рецептус“, някои от тези хора, когато превеждат „Моногенес“, или „Единороден“, казват, че този израз не означава „единствено роден“, а означава „уникален“. Означава „уникален“. И причината да казват, че това означава „уникален“, е защото те не вярват, че е възможно да съществува Единороден Божий Син. Причината за това е, че ако отворите на Йоан 1:18, Йоан 1:18, там се казва:
„Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.“
Ако погледнете ръкописа „Ватиканус“ (преди една или две години всъщност публикувах снимка на частта от Ватиканския ръкопис относно този раздел), там не се казва „Единороден Син“, а се казва „Единороден Бог“. Вместо гръцката дума „Хуяс“ за „Син“, в него се съдържа „Теос“ за „Бог“. И затова те поглеждат това и казват:
„Знаете ли, не може да съществува такова нещо като „Единороден Бог“, затова терминът „Единороден“ не може да означава „Единороден“. Трябва да означава нещо друго, като например „уникален“. „Уникалният Бог.““
Затова и Той е „уникалният Син“ в Йоан 3:16. Ето защо те казват това. Но в Йоан 3:16 се казва:
„...Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син...“
Отворете Библиите си заедно с мен на 1 Йоаново 4:9. 1 Йоаново 4:9, моля. Всъщност би трябвало да прочетем и 8 ст.:
„Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е [какво?] любов.“
Ако наистина искате да узнаете най-простото разбиране за Бога, Бог е любов; и Любовта е Бог. Това е същността на Божественото естество, повече от всичко останало – че Той е любов. И в 9 ст. се казва:
„В това се яви [или: извести] Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него.“
Казва се, че Бог изпратил Своя Единороден Син. Би ли могъл Бог да изпрати Единороден Син на света, ако не е имал Единороден Син? Съществува често срещана теологична представа, че Исус просто станал Божий Син, когато бил роден на този свят във Витлеем. Но ако това е вярно, тогава не е било възможно Бог да изпрати Сина Си. Но, за да изпрати Той Сина, това е както когато Христос изпрати апостолите да поучават. Те не станаха апостоли по силата на това, че Той ги изпрати. Те вече бяха апостоли, вече бяха призовани, вършеха работа за Него, бяха Негови ученици, но Той ги изпрати. И се казва, че начинът, по който узнаваме, начинът, по който е явена (или демонстрирана) Божията любов към нас, е че Той даде Своя Единороден Син. Ако Христос не беше Негов Син в небето, ако не беше Негов Единороден Син... Знаете, понякога казваме:
„Бог просто употребяваше човешки език.“
Така е, и ние сме хора – това е единственият език, който знаем. Но според мен всички ние знаем какво означава езикът „брат“, знаем какво означава езикът „приятел“. И ако Бог искаше да даде приятел, корпоративен сътрудник, ако позволите, аз знам тези термини, мога да разбера тези термини. Но Той не каза това. Той каза, че е дал Своя Единороден Син. И като направи това, Той изяви любовта Си към нас – в това, че даде Сина Си.
На 7 януари 1982 г. придобих син, който се казва Томас Майкъл. Нарекохме го Томас Майкъл. Той беше моят единороден син, единственият ми роден син. Той беше гордостта и радостта ми. Когато беше на 17-годишна възраст, открихме, че има рак и ни беше казано времето, по което ще умре, за да подготвим погребението му, защото вероятно щеше да умре до две седмици, заради вида рак, който имаше, и това, че се намираше в напреднала степен (това беше много злокачествен рак). Молехме се. Аз се молех както не се бях молил никога в живота си. Молех се по начин, по който Бог ме накара да се засрамя. Защото умолявах, виках и изказвах горещи прошения към Бога за живота на сина си. Преди да ви разкажа следващата част искам само малко да ви разкажа за Томас. Може би някои от хората, които са в дъното, може би знаят това. Томас беше специална личност. От много малък той обичаше Божиите неща. Той израсна, пеейки химни за Сион. Интересуваше се от Божиите неща. Той винаги искаше да бъде човек на молитвата. Искаше да бъде в църквата и искаше да бъде на предния ред. Той не беше склонен да избира задните скамейки – казвам ви това със сигурност. Той искаше да бъде отпред, искаше да знае какво се случва и да бъде там. Той предаде живота си на Исус на ранна възраст, беше кръстен и никога не се отдръпна от следването на Господа. На 17-годишна възраст той се приготвяше да умре. Аз плача. Намирам се в болничен параклис и плача, и съм просто червен, цял облян в пот, и прося, умолявам Бога:
„Това е единственият ми син!“
И казах:
„Боже, знам, че обикновено не сключваш споразумения...“
Нали така? Мислех, че от мен се очаква да бъда проповедник, пастор, и работата ми е да познавам Бога, да знам как действа Той и да обяснявам това на други. И обикновено казвах на хората:
„Бог не сключва споразумения. Не това е начинът, по който работите с Бога.“
Казах:
„Боже, ти обикновено не сключваш споразумения, но в този случай, в този случай, ако пожелаеш, вземи моя живот и пощади този на Томас. Давам Ти го с радост. И не ме е грижа дали ще умра от рак или изляза оттук и бъда блъснат от камион, ако умра в колата, не ме е грижа. Само, ако желаеш, пощади живота му.“
И докато се молех... не гласно, а в сърцето ми дойде нещо, което просто беше така неочаквано за ума ми, нещо толкова чуждо на всичко, което мислех по онова време. Знам, че трябва Бог да ми е говорил. И Той каза следното:
„Алън, ти никога не си се молил така за грешник през живота си.“
И знаех, че това е вярно. Синът ми обичаше Бога, беше приел Христос като свой Спасител, и ако умреше знаех, че ще умре с надеждата за вечен живот. И все пак аз полагах цялото това усилие като умолявах Бога, молех се на Бога за неговия временен живот, а никога не се бях молил така за нечий вечен живот. И ви казвам, че се почувствах толкова засрамен. Казах:
„Боже, Ти си прав и аз греша.“
Казах:
„Ще приема каквото избереш Ти.“
И така, синът ми се подобри. Той се подобри и живя в по-добро състояние още 7-8 години. Предполагам, че се приближавахме до това да прекараме последните две години преди да умре – той отново разви рак като очевидно този рак беше различен, не беше свързан с първия. Когато попитахме защо има рак, първите думи бяха:
„Не мога да дам отговор на това.“
Той беше роден с генетично заболяване, наричащо се неврофибромато-за. Ако някой от вас е в медицинската сфера и знае за това, ще знае, че ако имате неврофиброматоза вие сте доста предразположени на това да получите всяко друго заболяване, намиращо се по света, много пъти повече, отколкото един обикновен човек. Но той умря като смел човек, умря християнин. Умря с вяра в Христос. Но искам да ви кажа нещо: знам какво е да изгубиш своя единороден син. Няма нищо друго, което да е точно като това. Дами, имам и дъщеря и мисля, че ако изгубех дъщеря си нямаше да е много по-различно. Но това беше мое дете, беше мой потомък. И в Библията Исус казва:
„Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си“ (Йоан 15:13).
И се надявам да мога да обикна всекиго от вас достатъчно, че ако можеше по някакъв начин да сменим местата си, в случай, че имаше нужда да се спаси живота ви и аз бих бил изгубен, бих бил убит или бих умрял, да мога да направя това за вас. Не знам, не знам дали мога да дам сина си за когото и да било от вас. Не знам. Това е една напълно различна ситуация. Това е едно изцяло различно ниво. Но това е любовта, която Бог има.
Споменах ви, че преди бях преподавател в училище. Бях свикнал да разнасям често тебешири. И имах всякакви. Имах добри дечица. С почистени нокти, сресана коса, знаеха как да казват „Да, господине“, да донесат ябълка и да я сложите върху чина, да си пишат домашното навреме – беше приятно да бъда около такива деца. Лесно е да се обичат такива деца. Но имах също и деца, които идваха с мръсни нокти и непригладена коса, и на които им се приискваше да се изплюят в лицето ви веднага щом ви погледнаха, и не желаеха да си пишат домашните. И знаете ли какво, фактът е, че за всички ни, според мен, тези деца са малко по-трудни за обичане. Нали така? Но се очаква ние да имаме Божията любов. А какво представлява Божията любов? Божията любов е, че Той обича тези деца, които са с мръсни нокти, Той обича тези деца, които са груби. И Библията казва, че именно когато още сме били грешници Христос е умрял за нас. Именно когато бяхме в бунт против Бога и ако можеше някак да отидем на небето и да избутаме Бога от Неговия престол, и да Го убием и тогава да се наместим ние на Неговия престол, когато ние се намирахме точно в това отношение, Библията казва, че Бог ни възлюбил толкова, че дал Сина Си - за нас, за мен, ако аз бих бил единственият, и ако вие бихте били единственият, Исус би умрял само за вас.
И Бог Отец би изпратил Своя Единороден Син, за да умре само за вас. И това е мярката на Божията любов. Виждате ли, нашето разбиране за Божията любов ще бъде пряко пропорционално на разбирането ни на дара, който е дал, според този стих. И причината това да е важно, отново, се намира по-нататък в тази глава, където се казва:
„Ние обичаме Него, защото [какво?] първо Той възлюби нас“ (1 Йоан 4:19).
С други думи, аз обичам Бога, защото разбирам, че Той обича мен. Неговата любов към мен оказва въздействие върху мен, променя живота ми. И когато разбера колко много ме обича Бог, тогава според начина, по който Бог ме е устроил, на мен ми се приисква да Го обичам ответно. Ако мисля, че Бог ме е възлюбил малко, ще мога малко да Го обичам ответно. Ако Библията казва, че Бог толкова ме възлюбил, че дал за мен куче... Някои от вас имат кучета и може би харесвате това куче много, но то не е човек. Но знаете, че то има някаква стойност, има стойността на куче. Аз имам стойността на куче за Бога. Ако Той каже:
„Възлюбих те толкова много, че дадох за теб ангел,“
това е голяма стъпка нагоре. Сега притежавам стойността на ангел за Бога. Това е доста хубаво, но това все пак е ангел. Но Той казва:
„Възлюбих те толкова много, че дадох Своя Единороден Син.“
Искам да ви задам въпрос; това не е теологичен въпрос, а е много практичен въпрос: Ако Бог ви е възлюбил толкова много, защо не е дошъл Той да умре за вас? Отново, това е мястото, където трябва да разбираме термините. В Йоан 3:16 се казва:
„Защото Бог толкова възлюби света, че...“ Той, а не те. Той „даде Своя Единороден Син“.
За кого се говори, когато се казва „Бог“? За Отец. За Отец. Следовател-но, Отец ни е възлюбил толкова много, че Той [единствено число] „даде Своя Единороден Син“.
Виждате ли, ето колко ме обича Той. И това ми помага да разбера това как Той е загрижен за мен. Всъщност, ако желаете, отворете на Йоан 17:23. Забелязвате думите на Исус Христос. Йоан 17:23. Йоан 17:23. Исус се моли и казва:
„Аз в тях [в учениците] и Ти в Мен, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях...“ колко, в каква степен? „...както си възлюбил Мен.“
Можете ли да си представите това? Казва се, че Христос иска да знам, че Бог обича мен както обича Исус Христос. Мислите ли, че това е лъжа? Мислите ли, че е лъжа? Исус казва това. Исус казва това, а не навлизате в противоречие с Исус Христос. Исус казва, че Бог обича мен също както обича Своя свят, чист, непорочен Син. Това е любов! Това е любов! Това е любов! Знаете ли, приятели, всички ние се научаваме да „обичаме“ онези, които са приятни. Обичаме приятните. Но Божията любов е толкова голяма, че няма разлика в любовта Му към приятните и неприятните, към откровено нечестивите. Казва се:
„...когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8).
Следователно, когато съм бил крайно долен и нечестив човек, Исус е умрял за мен. А кой е Исус Христос? Нека отворим на Матей 3 гл. Матей 3 гл. Не казва ли Библията „от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа“ (2 Коринтяни 13:1)? Вярвате ли в това? Аз също вярвам. Кои според вас биха били двамата най-добри свидетели в цялата вселена, които да призовем тук? Бог и Христос. Нека видим какво казват Те. И малко по-нататък ще погледнем 16 ст. Не пропускам 16 ст., а по-нататък ще се върнем на него, но погледнете 17 ст., където се говори за Христос:
„И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“
Отец каза, че Исус е Негов Син и в Него благоволи. Матей 17 гл. Матей 17 гл., на Планината на преображението – 5 ст.:
„А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето, от облака се чу глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.“
Има само още едно място в Новия завет, в което откриваме записано да говори Божият глас, осезаемо, на човечеството. В Йоан 12 гл. Исус помоли Отец като каза:
„Отче, прослави Сина!“
Отец каза:
„И Го прославих, и пак ще Го прославя“ (Йоан 12:28).
В два от трите случая, в които се чува осезаемият глас на Бога, Той прогласява, че Исус е Негов Син. И всъщност тук Той казва, че би трябвало да Го слушате. И така, какво казва самият Исус? Йоан 3:16:
„..Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син...“
Отворете с мен на Матей 26 гл, Матей 26 гл. и обърнете внимание на 62 ст., по време на съдебния процес на Исус:
„Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божият Син? Исус му отговори: Ти каза.“
Това изглежда казано малко чудато, „ти каза“. Какво означава това? По какъв друг начин може да се преведе това, за да се разбере какво означава?
„Ти си прав.“
Всъщност ако искате можем да отворим на Марк 14 гл. и да погледнем паралелния доклад в Марк 14 гл., и забележете как се изразява това там. Но отворих на Матей с причина и ще обясня това след минута. В Марк 14 гл. и там 62 ст. 61 ст.:
„Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения?“
И 62 ст.:
„А Исус каза: Аз съм...“
„Аз съм.“ „Да, господине, Аз съм.“
В доклада в Матей се съобщава, че първосвещеникът казва:
„Заклевам Те в живия Бог...“
Това беше еквивалентът на това да се каже:
„Питам Те под клетва: Ти ли си Божият Син, Ти ли си Христос?“
И ако прочетете „Копнежът на вековете“... Мога да извадя това по-късно, ако някой иска точен цитат, но когато прочетете „Копнежът на вековете“, където Елън Уайт коментира това, тя казва, че преди това Христос мълчал, не говорел. Но тя казва, че сега била поставена под въпрос Неговата родствена връзка с Неговия небесен Отец и Той не можеше да допусне това да остане без отговор. И Той каза:
„Да, Аз съм Божият Син.“
Ако Той не беше наистина Божият Син, приятели, Той можеше да каже това или да направи да стане ясно. Но Той каза:
„Да, Аз съм Божият Син.“
Отец каза, че Той е Негов Син, че е Негов възлюбен Син. Исус каза, че е Единороден Син, каза, че е Христос. Христос. Всъщност тук откривате изразите „Христос“ и „Божият Син“ заедно, и това се случва няколко пъти в Писанията. Под „Христос“ се разбираше, че Той е „Божият Син“. Нека погледнем също така... това е допълнително свидетелство; нека отворим първо на книгата Матей и там 16 ст. Нека погледнем какво казаха някои от апостолите. Матей 16 гл., от 13 ст. нататък. Казва се:
„А Иисус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, като им каза: Какво казват хората, кой е Човешкият Син?“
Можем просто да кажем, че Той провеждал анкета, за да научи общественото мнение, нали така?
„Какво казват хората, кой съм Аз? Какво се говори, какво се разпространява за Мен?“
Според мен Исус знаеше това също толкова, колкото и те, но Той ги въвеждаше в разговор. И 14 ст.:
„А те казаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други - Еремия или един от пророците. А Той им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз?“
Бих желал тук да направя пауза. В този свят днес хората все още имат много и различни мнения за това кой е Исус Христос. Но знаете ли какво, няма особено значение какво мислят другите за Исус Христос. Единственото, което е важно за вас, е какво мислите вие за Исус Христос. Единственото нещо, което е важно за вас и за вашия вечен живот, е какво мислите вие за Исус Христос днес, кого мислите вие, че е Той и как се вмества това във вашето разбиране за спасението и изкупителния план. Забележете какъв е отговорът в 16 ст.:
„Симон Петър в отговор каза: Ти си Христос, [кой е Христос?] Синът на живия Бог. Иисус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, който е на небесата.“
Исус можеше да погледне Петър и да каже:
„Знаеш ли, Петре, това е вярно, докъдето стига способността ти да разбереш, доколкото знаеш. Аз съм само символичен Син на Бога.“
Или:
„Той Ме осинови.“
Или:
„Станах Негов Син едва при въплъщението.“
Или можеше да каже:
„Не. Петре, виж, Аз съм второто лице на Светата Троица.“
Или:
„Аз съм второто лице на Божеството.“
Но не това каза Той. Той каза:
„Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, който е на небесата.“
Самият Бог беше открил това, чрез Божествено вдъхновение, на Петър. И в продължение Исус каза:
„А и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Своята църква; и портите на ада няма да й надделеят.“
Някои от приятелите ни ще отидат на църква утре, в онези големи катедрали. Те мислят, че Петър е канарата, за която говори тук Исус. Дали Петър е канарата, за която говори Исус тук? Мислите ли, че канарата е Исус?
[Не, фактът, че Той е Божият Син.]
Нека ви прочета нещо тук. В „Копнежът на вековете“, стр. 412 Елън Уайт казва:
„Истината...“
„Истината, която Петър изповяда, е основата на вярата на вярва-щия.“
На 413 ст.:
„Петър изрази истината, която е основата на вярата на църквата.“
Вярно е, че Христос в Библията е символизиран като канара, е наречен „Канара“, че Той е една стабилна Канара. Но в това конкретно приложение истината, върху която Христос ще изгради църквата Си, според разбирането, което има тук Елън Уайт, е изповеданието на истина, което заяви той. И това изповедание на истината не беше, че Исус е второто лице на Триединството. Тази истина беше, че Исус е Синът на живия Бог. Елън Уайт казва, че църквата, в колективен и в индивидуален план... именно на това трябва да бъде изградена нашата вяра. И чудно ли е, че четем някои от изявленията, от най-силните изявления (може би ще ги прочетем по-късно), които Йоан прави в посланията си, и по-конкретно в първото си послание, за това да се вярва в Божия Син, за вярата в Божия Син, за вечния живот в Божия Син – всичко това се крепи на Исус като Божия Син.
Апостолите, а можем да погледнем и още редица примери в евангелия-та... Всъщност нека отворим на Йоан 1 гл. (само още един стих), след което ще преминем на книгата Деяния. Библията казва:
„...от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа,“
затова ние ще го потвърдим, ще го потвърдим и ще го потвърдим. Йоан 1 гл., от 43 ст. нататък:
„На другия ден Иисус реши да отиде в Галилея; и намери Филип и му каза: Следвай Ме. А Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър. Филип намери Натанаил и му каза: Намерихме Онзи, за когото писа Мойсей в закона, и пророците - Иисус, сина на Йосиф, който е от Назарет. А Натанаил му каза: Може ли от Назарет да излезе нещо добро? Филип му каза: Ела и виж. Иисус видя Натанаил да идва към Него и каза за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. Натанаил Му каза: Откъде ме познаваш? Иисус в отговор му каза: Преди да те повика Филип, те видях, като беше под смокинята. Натанаил Му отговори: Равви, Ти си Божият Син...“ (Йоан 1:43-49).
За обикновените хора да, Той беше известен като Йосифовият син, „Исус, син на Йосиф“. Но хората, които притежаваха духовното разбиране, които бяха вдъхновявани от Светия Дух, разбираха, че тази Личност е Синът на Бога.
Нека отворим на книгата Деяния. Деяния 8 гл. Спомняте ли си история за Филип, как той беше отишъл надолу по пътя за Газа и срещна етиопянин, който се връщаше от Ерусалим, където беше отишъл да се поклони? Етиопецът беше висш служител в двора на Кандакия, етиопската царица. И Духът каза на Филип:
„Приближи се и придружи тази колесница.“
И той се приближи. Двамата започнаха да изучават. И спомняте ли си какво изучаваха конкретно? Исая, точно онези части, в които се говореше за Месия, за Неговите страдания и за унижението Му.
34 ст.:
„И евнухът заговори и каза на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът - за себе си или за някой друг?“
Следователно, той определено нямаше особено голямо разбиране за това, помисли дори че се говори за самия пророк.
„А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му [какво?] Исуса.“
Благовести му Исус.
„И като вървяха по пътя, дойдоха до вода; и евнухът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя? И Филип каза: Ако вярваш от цялото си сърце, можеш. А той отговори...“
„Вярвам, че Исус Христос е второто лице на Светата Троица.“
Това ли се казва? Не. Той каза:
„Вярвам, че Исус Христос е Божият Син.“
И се казва:
„Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата - Филип и скопецът, влязоха във водата; и той го кръсти.“
[Само в името на Исус.]
Да, така е. Но същността е, че изповедта на вяра, която Филип изискваше от този човек, беше, че Исус е Божият Син. Ако отидете в повечето църкви днес, включително и в Църквата на адвентистите от седмия ден, и пожелаете да бъдете кръстени, ще ви се даде кръщелен завет и от вас ще се очаква да подпишете или да кажете публично, или поне да говорите в съгласие с него. И част от този кръщелен завет включва вярването, че Исус Христос е второто лице на Триединството. Точно в това се иска от вас да вярвате, сред други неща. И няма, поне според техните правила (ако следват правилата), да ви бъде позволено да се кръстите в тази църква, ако вярвате, че Исус е Божият Син, а не второто лице на Триединството. Приятели, винаги когато вероучения, винаги, когато човешки тълкувания вземат връх над ясното „Така казва Господ!“, имаме сериозен, сериозен, сериозен проблем. Библията отново и отново описва Исус като Божия Син. Всъщност нека се върнем на Притчи 30 гл. В Притчи 30:4 Той задава въпроса:
„Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името му, и как е името на сина му? Кажи, ако го знаеш!“
Концепцията, че Бог има Син, не беше уникална за Новия завет, уверя-вам ви. Той казва:
„Как е името му, и как е името на сина му?“
Спомняте ли си в Даниил 3 гл. историята с огнената пещ? Царят погледнал вътре и казал, „ето, виждам четирима мъже... И по вида си четвъртият прилича на...“ какво? „...на Божи Син.“ (Даниил 3:25).
Не знам как е разбирал това Навуходоносор, с изключение на това, че Даниил е бил близък негов познат и вероятно го е уведомил, че този небесен Бог има Син, и той е осъзнал, че този Син е дошъл, за да бъде с евреите в огнената пещ. Знаете ли, ако някой иска да вземе тази видеокасета и да се върне назад в нея, съм сигурен, че ще можете да намерите много места, в които съм казал нещо по неправилен начин днес. Прочел съм неправилно някой стих, цитирал съм нещо по погрешен начин и е възможно да съм казал нещо, което да не е било точно по най-добрия начин. И може би е необходимо това нещо да се поправи, много възможно е. Опитвал съм се да бъда възможно най-точен, опитвал съм се да се придържам възможно най-тясно към текстовете. И ако искате да изразите несъгласие с мен, няма проблем в това. И ако искате да влезете в противоречие с мен, няма проблем в това. Но, приятели, не влизайте в противоречие с Исус Христос. Не влизайте в противоречие с това, което казва самият Бог. А Той казва, че Исус е Неговият Единороден Син. И Писанието обявява това отново и отново.
Преди малко зададох въпроса: Ако Бог ви е възлюбил толкова много... Нека го задам в този контекст. Знам какво е твой син да умре, поне в малка степен. И ако има някой, чийто син е умрял, той знае какво имам предвид. Но вероятно всички ние сме гледали филма или сме чували историята за стрелочника и за това, че влакът се приближавал и неговото момче се оказало на релсите, и ако не превключел релсите целият влак щял да се разбие с вероятно стотици хора вътре в него. Човекът превключил релсите и влакът прегазил и убил сина му. Налагало се той да направи това, за да спаси всички тези хора, и те употребяват това като един вид онагледяване на Божията любов в отдаването на Сина Му. Това е интересна илюстрация. И би била нужна много любов, за да се направи това, но, знаете ли, мислим си: Ами ако Бог ни е възлюбил толкова много, защо стрелочникът не си разменял местата със сина си (поне ако можел да направи това)? Но в тази действителност на евангелието, на спасителния план, ако Бог можеше да размени места със Сина Си (за повечето от нас изглежда така, на повърхността), ако Бог можеше да размени места със Сина Си, ако Те просто изпълняваха роли, защо не го направи, защо не го направи? Ако Той наистина ме е възлюбил толкова много, защо не дошъл Той да умре за мен? Има отговор за това и той се намира в Библията, в 1 Тимотей, 1 Тимотей 6 гл. 1 Тимотей 6 гл. Ще започнем да четем от 13 ст. нататък – той казва:
„Заръчвам ти пред Бога, който оживотворява всичко, и пред Христос Иисус, който пред Понтийски Пилат засвидетелства добрата изповед, да пазиш заповедта чисто и безукорно до явяването на нашия Господ Иисус Христос, което в определеното време ще покаже блажения и единствен Владетел, Цар на царете и Господар на господарите...“
Знам, че в книгата Откровение Исус е наречен „Цар на царете и Господ на господарите“, но кой е Царят на царете и Господарят на господарите в контекста на този стих? Това явно е Бог, нали? Това е Отец, защото се казва, че това лице, което е Цар на царете и Господ на господарите, което е единственият Владетел, ще бъде открито от Исус Христос. Исус ще открие този единствен Владетел. И тогава по отношение на този единствен Владетел в 16 ст. се казва:
„...който единствен притежава безсмъртие, обитавайки в неприс-тъпна светлина, когото никой човек не е видял...“
Вярвам, че когато четем Библията (а в Библията има и други стихове, които трябва да бъдат приложени) е необходимо понякога да ги съберем всичките в едно цяло. Вярвате ли, че един ден ще бъдете безсмъртни? Да. Ние не сме безсмъртни сега, но дали един ден ще притежаваме безсмъртие? Как узнаваме това? Къде? Дайте ми стих? Просто искам стих. 1 Коринтяни 15 гл. Добре, нека отворим там. 1 Коринтяни 15 гл. Не знам как правят обикновено това в Канада, но в Съединените щати, в Западна Виржиния, откъдето идвам аз, когато някой почине провеждат служба, която наричат „помен“, или „посещение“. И много пъти те имат т.нар. регистър. Регистър, където хората могат да се подпишат, да кажат „дойдох на посещение“ или каквото и да е нещо. И винаги, когато се подписвам в тези регистри, аз винаги пиша името си и 1 Коринтяни 15:51-57. Ще е хубаво да се върнете и по-късно да прочетете тези стихове. Но нека само прочетем два от тях.
52 ст.:
„...в един миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.“
Знаем, че това се случва при Второто пришествие на Христос. 53 ст.:
„Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното - да се облече в...“ какво? „...безсмъртие.“
В онзи ден ще притежавате безсмъртие. Не го притежавате днес, нали? Не. Когато чета стиха в 1 Тимотей 6 гл., поради други стихове в Библията трябва да разбирам, че този стих се отнася за едно абсолютно безсмъртие, или безсмъртие в абсолютен смисъл. Защото някой ден самият аз ще притежавам безсмъртие. Вярвам, че ангелите притежават безсмъртие. Но в абсолютния смисъл на това да се притежава безсмъртие, което никога не може да бъде отнето или да бъде някога отстранено, такова притежава само Отец. И Отец не можеше да умре. Той не можеше да стане човешко същество и да умре, защото Той е върховният Автор и Източник на всеки живот. Спомняте ли си, че в 1 Коринтяни 8:6 прочетохме
„но за нас има само един Бог - Отец, от Когото е всичко... и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко“?
Ако всичко наистина е от Бога и бива поддържано от Бога, тогава всичко би престанало да съществува, ако наистина по някакъв начин можеше самият Бог да умре. Ако можеше Той да престане да съществува, всички ние също щяхме да престанем да съществуваме, защото, нека ви задам въпрос: Какво е логичното изпълнение на другата представа? Ако по някакъв начин... Имам предвид: Ако Бог умреше, а ние все още продължавахме да съществуваме и светът все още беше налице и всичко все още съществуваше, това, което казваме, е че всички ние можем да съществуваме отделени от Бога. Приятели, нищо не може да живее отделено от Бога. Той е Източникът на всеки живот. Той не е в дървото, но Неговата сила, Неговата живителна енергия е във всичко живо.
[Той е източникът на силата.]
И така, Бог ни възлюби толкова много, че направи единственото нещо, което можеше да направи. Той даде Своя Единороден Син за нас. В Римляни 8 гл., в Римляни 8 гл. и там 32 ст.:
„Онзи, Който не пожали Своя Син, а Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и [какво?] всичко?“
Той казва, че всичко ни е дадено в едничкия дар – Сина. Всичко! С други думи, Бог не задържа нищо като даде Сина Си. И от това, че имах син, знам, че когато един лекар влезе в стая и сложи онези диапозитиви върху светлинното табло, и каже:
„Знаеш ли какво, това изглежда наистина, наистина лошо; имам предвид, че изглежда наистина лошо.“
и тогава, щом лекарите излязат от операционната два дни след това и кажат „беше също толкова лошо“ или „по-лошо отколкото си представяхме“, и е възможно той да доживее до две седмици, вероятно ще трябва да подготвите погребението му, искам да ви кажа колко важно е всичко останало. То не притежава никаква важност. Скоро научих, че нищо в живота не е така важно както това. Костюмите, които носим, колите, които караме, къщите, в които живеем, ваканциите, които си вземаме, вещите, които притежаваме, нещата, които вършим – те са безсмислени и някой ден всички те ще погинат.
[Те са материални.]
Така е. Знаете ли, не можех да ям в продължение на седмица. Не можех да ям каквото и да е, в продължение на седмица. Хората казваха:
„Вземи да ядеш. Яж, за да се подкрепиш, така не можеш да помогнеш на никого.“
Знаех, че това е вярно, но не можех да ям. Умът ми беше другаде. Аз съм слаб човек и не разполагам със запас, който да ме поддържа една седмица. Но някак си Господ ме поддържаше през това. Ясно е, нали? Но, приятели, нека ви кажа нещо: На кръста, на кръста, когато Исус извика
„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Матей 27:46),
това означаваше нещо. Това означаваше нещо. И може би не сме мислили за това или не сме задържали ума си на него, а може би трябва. Защото ако Исус просто изпълнява роля... и няма да обвинявам никого от тук присъстващите или който и да било човек, поддържащ конкретна теология, но искам да ви кажа, че именно в това се вярва в семинарията, в това се вярва в нашата семинария, поне в „Андрюс“ (ясно е, нали?), и това, което поучават повечето проповедници и теолози: Това е, че когато Исус Христос дошъл на тази земя, Той всъщност не умрял. Знаете ли защо? Защото единствен Бог притежава безсмъртие. Бог не може да е умрял наистина. Имало тяло, една обвивка, чийто живот престанал, но че Христовият Дух и истинската идентичност на Христос не са умрели и не са можели да умрат, и не са можели да бъдат загубени, не са можели да се провалят, не са можели да съгрешат. Това са логичните (и искам да ви кажа, че са много логични) заключения, до които достигате, относно доктрината за Триединството. Не всеки, който вярва в Триединството, вярва във всичко това, така е. Но ви казвам, че това е като пиле да се е качило на покрива. Ако му се даде достатъчно време, то ще стигне до там. Но някои хора не са проследявали всички тези неща до логичното им заключение, все още. Надявам се, че някои от тях, ще излязат. Но представата е, че този Божий Син не можел наистина да умре на кръста. Да, Кен.
[Знаеш ли, понякога, когато чуя за изпълняване на роли, аз доста се възмущавам.]
Забелязвал съм това.
[И се извинявам за това, но причината да се възмущавам е, че изпълнението на роли в естеството си е актьорска игра.]
Така е.
[Това е актьорска игра. Привикнали сме с актьорската игра в този свят на греха, но не вярвам, че ангелите изпълняват актьорска игра в небето и не вярвам, че Бог изпълнява актьорска игра. Актьорската игра, или изпълняването на роли, по естество загатва лицемерие и лъжа. И когато кажеш, че Бог изпълнява роля, ти казваш, че Той лъже, и аз не мога да понасям това.]
Знаеш ли, споделях по време на почивката, че Елън Уайт говори за изпълнението на роли, тя говори за актьорската игра, драматизирането, театралните постановки. Тя казва, че ние осъждаме това, защото Бог в небето го осъжда. Защото, както Кен ни каза точно, това по същество е разиграване на лъжа, представлява изиграване на нещо, което не сте. И все пак ние учим децата да създават роля, за да вършат всички тези неща, а това е погрешно, приятели. Погрешно е. И можем да направим нещо по-добро. Да, сестро...
[Ако нещата стоят така, ти каза нещо, при което се кръщаваме в Църква-та на адвентистите от седмия ден въз основа на това, че вярваме, че Църквата на адвентистите от седмия ден е истинската Божия църква на остатъка – какво да направим по отношение на кръщението като се има предвид, че не приемаме тяхната форма на Триединството? Какво лошо има? И ако това става по изповед на вяра...]
Това е практически въпрос. Мога ли да се върна на въпроса само след няколко минути? Искам да повдигнеш въпроса отново, но да му отговоря по-нататък, когато ще мога да му отговоря по по-добър начин. Но искам да остана в рамките на контекста на мястото, на което се намирам сега. Съгласна ли си? Нека се върнем на кръста, не искам за малко да напускаме точката относно кръста. Ако всичко това наистина е просто драматизация, сценарий, ако позволите, написан в небето, тогава когато Исус каза,
„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“,
в действителност това не представлява нищо. Това е просто част от сценария и е време това да се каже, защото в Псалм 22:1 се казва:
„Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“
Той познава ролята Си и какво се очаква да каже. Но знае, че Бог не Го е оставил. Но, приятели, тази представа за актьорска игра посрамва спасителния план. Бих желал да ви предложа мнението, че когато Исус Христос отиде на кръста, Той отиде с цел. Когато Исус беше въплътен на тази земя, според вас колко от спомените от небето имаше като Дете? Имаме ли някакви препратки в Библията, които биха посочили, че Исус запазил всичките си спомени от небето? Всъщност нека отворим на Лука 2 гл. Лука 2:52. Това се отнася за времето, когато Христос беше на около 12-годишна възраст:
„А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.“
Как можете да напредвате в мъдрост, ако сте всезнаещ? Ако вече познавате цялата мъдрост, всичките разкази, всичките събития от историята и чудесата, и науката на Вселената, как можете да напредвате в мъдрост? Не можете. Не можете, приятели. Може ли Бог да стане по-умен? Не, Бог не може да стане по-умен, Той вече знае всичко. Ние не можем да схванем това, не можем да го разберем, но Той наистина го знае. Но се казва, че Христос напредвал в мъдрост. Ще ви кажа защо Той можеше да прави това: Защото когато дойде на тази земя Той остави настрана тази способност да знае всичко, Той остави настрана безсмъртието Си, което Му беше дадено от Бога, Той остави настрана всеприсъствието Си, Той остави настрана Своята всемогъща сила да създава светове. И Той дойде и живя като човешко същество. И Той живя, подлежащ на същите наклонности, под които трябва да живеем ние. И така, Той напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците. И така, искам да ви предложа мнението, че когато Той беше на кръста, една част от спасителния план, в Своето човешко естество, една част от спасителния план, който Той беше уредил с Отец в съвета за мир (преди дните на вечността, доколкото знаем ние), имаше част от спасителния план, която не беше открита напълно на Исус Христос. Защото Исус беше казал в нощта преди да бъде разпнат, „вие всички ще Ме оставите,“ като говореше за учениците Си, нали? Но какво още каза Той? Той каза:
„Но Аз няма да бъда сам...“
Защо?
„...защото Моят Отец е винаги с Мен“ (виж Йоан 16:32).
И Исус очакваше... Той знаеше, че кръстът ще бъде нещо лошо, знаеше как грехът на света щеше да бъде положен на Него, знаеше, че е Божият Агнец, но, приятели, Той очакваше Отец да бъде там. И когато се наложи Отец да се прикрие от Христос, така че Христос да не може да Го вижда, или да не разбира по един близък, съкровен начин Неговото присъствие, това съкруши сърцето Му и Той умря от разрив на сърцето. И това Го уби. И не знам дали можете да започнете да разбирате какво означаваше това за Бога.
Но нека се върнем на моя син само за минута. Преди синът ми да умре, той доста се разболя. За щастие никога не се наложи да му бъде поставен апарат за изкуствено дишане или такъв вид оборудване. Ясно е, нали? Но нека само предположим за минута, че се наложеше той да бъде поставен на респиратор, на апарат за изкуствено дишане, и без него щеше да умре. Какво според вас щеше да си помисли той, ако аз просто влезех един ден в стаята и затворех очи, обърнех се гръб към него и изключех апарата за изкуствено дишане и просто си излезех? Какво щеше да си помисли?
„Татко, татко, защо ме оставяш? Какво направи? Какво съм направил аз, което те е накарало да ми причиниш това?“
Когато Исус каза,
„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“,
Той не очакваше това да се случи, приятели. На кръста божествеността беше подложена на изпит, божествеността беше подложена на изпит, божественото естество беше подложено на изпит. Против кого, в крайна сметка, бяха повдигнати обвиненията? Против Бога, от страна на Сатана, нали? Но на тях щеше да бъде отговорено чрез Христос (а в края дори и чрез Неговия народ). Но Христос е на кръста... и какво виждаме на кръста? Виждаме начина, по който би действал Бог. Ако Бог можеше да дойде, Бог щеше да направи точно същото. Той щеше да изпие чашата до дъното на утайката и щеше да умре. И когато Исус каза,
„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“
(а Елън Уайт казва, че в онзи момент Исус не можел да види отвъд портата на гробницата, Той не можел да очаква славното възкресение), тук стоеше Божият Син, Който беше живял... и няма да имам проблем да кажа „през цялата вечност“, каквото и да означава това, колкото и еони от миналото на вечността да са били, Той е живял заедно с Отец, Той не е познавал нищо друго освен любов, чисто, сладко общение и неопетненост пред Своя Отец, а сега ще умре – но Той няма просто да умре и да бъде възкресен, Той ще умре и никога повече няма да се завърне. Той ще умре и ще бъде напълно отделен от Бога завинаги. Точно така Му изглеждаше това в този момент във времето. И при все това Божията любов е толкова голяма – любовта, която само Неговият Син можеше да изяви истински, че ако трябваше Той да умре с вечна смърт за нас така че ние да можем да имаме вечен живот, така че ние да узнаем какво е да има някой това общение с Бога, Той щеше да престане да съществува за вечността, така че никога да не оживее отново, ако аз можех да имам тази опитност с Бога. Това е Божията любов в Христос. Това е истинската Божия любов в Христос. И Той беше готов да направи това за мен - да преживее онази болезнена смърт. Не мога да започна...
Понякога чувам хора да се оправдават и понякога това е толкова повърхностно. Съжалявам... Може би трябва да се извиня за начина, по който се чувствам понякога, но хората казват нещо като:
„Ами, Исус беше на кръста шест часа. Шест часа и всичко за Него е приключило! Голяма работа! Той знаел, че след шест часа всичко ще бъде наред.“
Боже, имай милост! Толкова повърхностно е! Ако някой ми каже:
„Няма проблем, още три часа страдание и всичко за Теб, Сине, ще приключи. Няма проблем..“
„Можеш да Го оставиш да страда, можеш да Го оставиш да преживява тази сърцесъкрушителна, сърцераздирателна ситуа-ция.“
По никакъв начин, приятели! По никакъв начин! Даже не започваме да разбираме дълбочините на кръста и какво означаваше той. Но, знаете ли, на кръста виждате две философии, виждате представени два противоположни идеала. На кръста имате Сатана и неговия план. И с кръста Сатана изявява, че няма количество болка, неудобство, трудност или лишение, през което да не е готов да ви прекара. Той би ви прекарал през всякакви мъчения, през каквито може, за да направите каквото и да е нещо, така че да извършите неговото желание, независимо какво е то.
[Също както при Йов, нали? Мисля, че това страдание... имам предвид, не ме разбирай погрешно, но самата аз, когато дойдох в Северна Америка, имах всякакви заболявания, може би защото идвах от Амазония. Въздухът там беше тежък, замърсен, и още каквото се сетиш. Даже вземането на душ. Вие знаете колко много хора обичат да си взимат душ, но...]
Точно сега би било доста добре.
[Да. Казвам ти, че по кожата си усещах цялото замърсяване на Канада. Познавам други канадци, които казват:
„О, ти си расистка, защото намираш всичко в Канада за лошо.“
Но, повярвайте ми, всичко е мъчение и според мен Йов също трябваше да носи кръста си, защото имаше това в собствената си кожа. Но според мен кръстът на Исус Христос беше върховният, върховното мъчение. Във всяко отношение, защото трябва да помним, че Той не само че носеше твоя грях и моя грях, и греховете на тяхното поколение, но вярвам, че също така носеше греховете на всички – от Адам и Ева насам, защото Сатана продължаваше...]
На всеки човек, живял някога – за техните грехове беше осигурено изкупление на Голгота, за всеки грях. Нека само помисля за това по следния начин: Ако сте правили някога нещо, за което сте знаели, че е наистина погрешно, по-късно сте се почувствали много виновни и много засрамени от това, нали? Знаете ли, възможно е да кажем:
„Ами, грехът е някаква несъщност.“
Библията казва, че грехът на света бил положен върху Него и е възможно да кажем:
„Как можете всъщност да прехвърляте грях?“
Но съществува аспект на греха, наречен „вина“. И ако можете да си помислите за момента, в който сте се чувствали най-виновни понеже сте направили нещо, което ви е накарало да се чувствате наистина зле, Христос почувства този срам и тази вина вместо вас за всеки грях, който сте извършили, и за всеки грях, извършен от всеки друг човек на света. И това би било неимоверен товар, който би смазал, би смазал всекиго от нас. И когато трябваше Отец да се прикрие от погледа на Христос и Христос изгуби онзи последен лъч на Божия Дух и беше там сам, когато Неговите ученици се бяха оттеглили от Него, когато беше оттеглена всяка подкрепа от Него, когато беше оттеглен Божият Дух от Него, какво щеше да направи Той, щеше ли Той да се откаже, щеше ли Той да се отрече от Бога, щеше ли Той да остане верен? Той остана верен. И това ни показва истинския характер на Бога. И Божият характер представя пряка противоположност на характера на Сатана. Сатана казва:
„Ще те прекарам през ад, ако Бог ми позволи. И ще те прекарам през най-наситения възможен ад.“
А Бог казва:
„Аз ще премина през най-наситения ад за теб. Няма количество болка, неудобство или страдание, което Аз да не съм готов да споделя, за да може ти да бъдеш спасен.“
Така че в тази ситуация са представени два противоположни полюса – характерът и естеството на Сатана и характерът и естеството на Бога. И на кръста виждаме тази изява на Божията любов – това, че Той е готов да направи това за нас, и Той не дава просто домашен любимец, не дава просто сътрудник, не дава някой, който знае, че чаеното парти ще започне след шест часа, Той дава Някого, за Когото е загрижен, за Когото е загрижен, и ни дава Някого, Който е загрижен за нас и Който е загрижен за Него, и Който със сигурност би се радвал да имаме вечен живот заедно, но ако трябваше да умре за вечността, щеше да го направи. Но слава на Бога, че спасителният план беше успешен до края...
Глава пък на Христос е Бог, или Отец.
Докато сме на тази тема искам да се заема с вас, дами. Нека отворим на Ефесяни 5 гл. Ефесяни 5:22. Дами, все още съм с вас, не мислете, че не съм.
„Жени, покорявайте се на своите си мъже, както на Господа; защото мъжът е глава на жената [току-що прочетохме това], както е и Христос глава на църквата, и той е Спасител на телото. Но както църквата се покорява Христу, така жените да се покоряват във всичко на своите си мъже.“
Но той казва „както на Господа“.
Искам да ви задам въпрос:
Христос е глава на църквата... Следите ли? Той глава на тялото ли е? Дали Христос е достоен за любовта на църквата? Дали Той се отнася правилно към църквата? Дали Той винаги мисли за църквата? Дали Той се поставя някога над църквата, пред църквата? Той винаги поставя църквата на първо място, нали? Той винаги поставя църквата на първо място. С други думи, не е какво Той иска, не е Неговото желание, а е онова, което е от полза за тялото. Ето защо Той предаде Себе Си да умре за нас – така че ние да имаме по-добър живот. И искам да ви кажа следното: ако един мъж обикне една жена, както Исус обича църквата, жената ще обича да следва мъжа, също както църквата обича да следва Христос – ако мъжът наистина живее, както живее Христос.
[И покорството няма да бъде проблем.]
Покорството няма да бъде проблем. Покорството тогава ще бъде радост. Наистина ще бъде. И така, в тази йерархия са Бог, Христос, мъжът и тогава жената. В Откровение 1:1 се започва с думите:
„Откровението на Иисус Христос, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което скоро трябва да стане, и изпрати и го извести чрез ангела Си на Своя слуга Йоан...“
Там откриваме споменато още нещо и това е ангел, конкретно ангел Гавриил. Но откриваме, че има откровение, притежавано от Христос, което Му е дал Бог. И тогава Христос взе това откровение и го даде на ангела, който го занесе на Йоан. Тук виждаме една поредност, виждаме Бога, Христос, ангела (в този случай са въведени и ангелите), и човека.
И така, искам да ви прочета две изявления от писанията на Елън Уайт. Първото се намира в „Бележки от библиотеката в Елмсхейвън“, том 1, стр. 114, 115. Тя казва:
„Христос е пример за нас. Той беше втори след Бога в небесните дворове, но дойде на тази земя, за да живее сред човеци.“
Кой беше втори след Бога? Христос.
Тогава тя казва следното, в „Духовни дарби“, том 1, стр. 17:
„Господ ми е показал, че Сатана някога е бил почитан ангел в небето, втори след Исус Христос. Видях, че когато Бог каза на Своя Син: „Да създадем човека по Нашия образ,“ Сатана завидя на Исус. Той пожела да бъде потърсен за съвет относно образуването на човека. Изпълни се със завист, ревнивост, омраза. Той пожела да бъде най-висшият в небето, втори след Бога, и да получава най-високите почести.“
Следователно, положението, което заемаше Сатана, беше, че той беше втори след Христос. В „Духът на пророчеството“, том 3, стр. 184:
„В борбата между Христос и Сатана Божият характер бе сега напълно реабилитиран в Неговото дело да изгони от небето падналия ангел, който някога беше издигнат до положението на втори след Христос.“
Поредността е Отец, или Бог, Христос и тогава (преди падението му) Сатана, Луцифер. С други думи, третият пост в небето по едно време беше заеман от Луцифер.
[Намираме това и в „Патриарси и пророци“.]
На стр. 34 от „Патриарси и пророци“ Елън Уайт казва, че Христос бил „единственото Същество, което можеше да участва във всичките съвети и намерения на Бога“.
На стр. 37 тя казва... отначало това се отнася за Сатана:
„Славеше се със своя блясък и възвишеност и пожела да стане равен на Бога. Бе обичан и почитан от небесното множество, ангели с радост изпълняваха заповедите му и бе облечен с мъдрост и слава по-голяма от тяхната. Но Божият Син стоеше по-горе от него като Същество, едно с Отца по сила, власт и авторитет. Христос участваше в съветите на Отец, докато Луцифер нямаше достъп до Божиите намерения. „Защо? - питаше се този могъщ ангел. - Защо Христос да има върховенство? Защо Той е почитан повече от мене [Луцифер]?““
Той беше почитан повече от Луцифер, защото беше Божий Син.
В „Знамения на времето“ от 30 май 1895 г. (цитатът се намира в книгата) Елън Уайт казва, че ангелите са Божии синове по сътворение. Тя казва, че ние сме Божии синове по осиновление (интересно), но тя казва, че Христос е Единородният „Син, роден като отпечатък на съществото на Отец“.
Знаете, понякога хората казват:
„Той е Син в символичен смисъл.“
Елън Уайт действително е съгласна, че терминът „син“ може да се употреби по различни начини. Но тя е много конкретна в начина, по който го прилага за Христос. Тя не казва, че Той е осиновен син, не казва, че Той е символичен или сътворен син. Тя казва, че Той е „Син, роден като отпечатък на съществото на Отец“ - „Знамения на времето“, 30 май 1895 г.
И така, как се вмества всичко това в Исус Христос? Защото може би е необходимо да поясним нещо много набързо в началото, да не би някой да получи погрешна представа. Исус Христос не е творение. Каква е дефиницията на „творение“? Нещо, което е било сътворено. Добре. Нещо живо, което е сътворено. Исус Христос не е сътворен. Съществува разбиране за Бога, което някои хора са възприели, че Бог е Отец, че Той е сам, но тогава Той създал Син. В това вярват Свидетелите на Йехова. Те вярват, че Христос бил най-висшето и най-свято от всички творения и Бог Го направил Свой Син въз основа на това. Но това в действителност отхвърля някои от най-ясните, разбираеми изявления на Библията, това, че Библията явно действително дефинира и сама тълкува себе си, даже и отвъд просто повърхностното разбиране, дори при положение, че не схващаме стиховете. И Библията казва, че Исус Христос не е творение, а е Роден Божий Син. И мисля, че можем да погледнем текст след текст, които ще покажат това, ще изяснят това.
И така, защо това е от значение? Нека просто погледнем това в самото начало, по следния начин... Какво се казва в Йоан 3:16? „Бог толкова възлюби света,“ че даде нещо. Всички сте виждали стикер за бронята на кола, нали? Знаете ли какво е стикер за броня? Аз имам свой любим стикер за броня:
„Бог толкова възлюби света, че не изпрати комитет.“
Това е любимият ми стикер за броня.
„Бог толкова възлюби света, че не изпрати комитет.“
Той изпрати някого. Изпрати Своя Единороден Син. Този термин в оригиналния гръцки - „Единороден“, означава точно това, което казва. Това е гръцката дума „Моногенес“ и означава „единствено роден“, „единороден“. Ако заговорите който и да било човек, който знае гръцки и особено ако той говори гръцки като роден език, той ще ви каже, че думата означава точно това и в действителност не може да означава нищо друго. Но онова, което се е случило, е... Има ли някой от присъстващите тук Библия в Нов международен превод (NIV) или нещо друго? Добре, изкажи се, сестро.
[Не, исках да кажа, че в латинската Вулгата (на старолатински), а също и на испански, „Моногенико“ означава същото - „единороден“. Означава, че няма две деца, няма близнаци, няма осемзнаци, шестзнаци или нещо такова, или клониране. Не, нищо такова. Означава „един“.]
Това също така означава, че е родено дете. Какво ви питах? Да, има ли някой Нов международен превод или какъвто и да е стандартен превод, някой от по-новите преводи? Мога да го отворя в компютъра си. Добре, ето, че имаме. Искам да ви прочета какво се казва за Йоан 3:16. Подкрепям напълно разбирането на оригиналните езици, подкрепям напълно правилното разбиране. Но само защото имаме Библия, която е преведена от много хора, това не я прави достоверна. Там се казва:
„Бог възлюби света толкова много, че даде Своя единствен Син, за да не бъде изгубен никой, който вярва в Него, но да има вечен живот.“
Това е превод ERV (Easy-to-Read). В него се казва, че Бог толкова възлюбил света, че дал Своя единствен Син. От този стих липсва нещо.
„Роден.“ „Роден Син.“
Има две главни жилки ръкописи на Новия завет. Едната се нарича „Текстус Рецептус“, от която е преведена Библията на крал Яков. Нарича се също „Приет текст“ (това просто е латинското название за „Получен текст“). Това беше текстът, който, например, употреби Мартин Лутер, за да преведе своя Нов завет (което вероятно все още е най-добрият немски превод на Новия завет). Но има също така още два ръкописа, които не бяха открити до относително скорошно време. Единият ръкопис се нарича „Ватикански кодекс“. Чуйте името - „Ватикански кодекс“. Откъде е дошъл според вас? Кой според вас е притежател на този ръкопис днес? Папството. Другият е наречен „Синайски кодекс“ и той отново беше открит от някои католици и нямаше известна история на съществуването си, обстоятелствата, стоящи зад него, са много съмнителни. И в тези преводи се намират различни думи на различни места и се пораждат в резултат различни представи. И не само това, но даже и хората, които приемат „Текстус Рецептус“, някои от тези хора, когато превеждат „Моногенес“, или „Единороден“, казват, че този израз не означава „единствено роден“, а означава „уникален“. Означава „уникален“. И причината да казват, че това означава „уникален“, е защото те не вярват, че е възможно да съществува Единороден Божий Син. Причината за това е, че ако отворите на Йоан 1:18, Йоан 1:18, там се казва:
„Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.“
Ако погледнете ръкописа „Ватиканус“ (преди една или две години всъщност публикувах снимка на частта от Ватиканския ръкопис относно този раздел), там не се казва „Единороден Син“, а се казва „Единороден Бог“. Вместо гръцката дума „Хуяс“ за „Син“, в него се съдържа „Теос“ за „Бог“. И затова те поглеждат това и казват:
„Знаете ли, не може да съществува такова нещо като „Единороден Бог“, затова терминът „Единороден“ не може да означава „Единороден“. Трябва да означава нещо друго, като например „уникален“. „Уникалният Бог.““
Затова и Той е „уникалният Син“ в Йоан 3:16. Ето защо те казват това. Но в Йоан 3:16 се казва:
„...Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син...“
Отворете Библиите си заедно с мен на 1 Йоаново 4:9. 1 Йоаново 4:9, моля. Всъщност би трябвало да прочетем и 8 ст.:
„Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е [какво?] любов.“
Ако наистина искате да узнаете най-простото разбиране за Бога, Бог е любов; и Любовта е Бог. Това е същността на Божественото естество, повече от всичко останало – че Той е любов. И в 9 ст. се казва:
„В това се яви [или: извести] Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него.“
Казва се, че Бог изпратил Своя Единороден Син. Би ли могъл Бог да изпрати Единороден Син на света, ако не е имал Единороден Син? Съществува често срещана теологична представа, че Исус просто станал Божий Син, когато бил роден на този свят във Витлеем. Но ако това е вярно, тогава не е било възможно Бог да изпрати Сина Си. Но, за да изпрати Той Сина, това е както когато Христос изпрати апостолите да поучават. Те не станаха апостоли по силата на това, че Той ги изпрати. Те вече бяха апостоли, вече бяха призовани, вършеха работа за Него, бяха Негови ученици, но Той ги изпрати. И се казва, че начинът, по който узнаваме, начинът, по който е явена (или демонстрирана) Божията любов към нас, е че Той даде Своя Единороден Син. Ако Христос не беше Негов Син в небето, ако не беше Негов Единороден Син... Знаете, понякога казваме:
„Бог просто употребяваше човешки език.“
Така е, и ние сме хора – това е единственият език, който знаем. Но според мен всички ние знаем какво означава езикът „брат“, знаем какво означава езикът „приятел“. И ако Бог искаше да даде приятел, корпоративен сътрудник, ако позволите, аз знам тези термини, мога да разбера тези термини. Но Той не каза това. Той каза, че е дал Своя Единороден Син. И като направи това, Той изяви любовта Си към нас – в това, че даде Сина Си.
На 7 януари 1982 г. придобих син, който се казва Томас Майкъл. Нарекохме го Томас Майкъл. Той беше моят единороден син, единственият ми роден син. Той беше гордостта и радостта ми. Когато беше на 17-годишна възраст, открихме, че има рак и ни беше казано времето, по което ще умре, за да подготвим погребението му, защото вероятно щеше да умре до две седмици, заради вида рак, който имаше, и това, че се намираше в напреднала степен (това беше много злокачествен рак). Молехме се. Аз се молех както не се бях молил никога в живота си. Молех се по начин, по който Бог ме накара да се засрамя. Защото умолявах, виках и изказвах горещи прошения към Бога за живота на сина си. Преди да ви разкажа следващата част искам само малко да ви разкажа за Томас. Може би някои от хората, които са в дъното, може би знаят това. Томас беше специална личност. От много малък той обичаше Божиите неща. Той израсна, пеейки химни за Сион. Интересуваше се от Божиите неща. Той винаги искаше да бъде човек на молитвата. Искаше да бъде в църквата и искаше да бъде на предния ред. Той не беше склонен да избира задните скамейки – казвам ви това със сигурност. Той искаше да бъде отпред, искаше да знае какво се случва и да бъде там. Той предаде живота си на Исус на ранна възраст, беше кръстен и никога не се отдръпна от следването на Господа. На 17-годишна възраст той се приготвяше да умре. Аз плача. Намирам се в болничен параклис и плача, и съм просто червен, цял облян в пот, и прося, умолявам Бога:
„Това е единственият ми син!“
И казах:
„Боже, знам, че обикновено не сключваш споразумения...“
Нали така? Мислех, че от мен се очаква да бъда проповедник, пастор, и работата ми е да познавам Бога, да знам как действа Той и да обяснявам това на други. И обикновено казвах на хората:
„Бог не сключва споразумения. Не това е начинът, по който работите с Бога.“
Казах:
„Боже, ти обикновено не сключваш споразумения, но в този случай, в този случай, ако пожелаеш, вземи моя живот и пощади този на Томас. Давам Ти го с радост. И не ме е грижа дали ще умра от рак или изляза оттук и бъда блъснат от камион, ако умра в колата, не ме е грижа. Само, ако желаеш, пощади живота му.“
И докато се молех... не гласно, а в сърцето ми дойде нещо, което просто беше така неочаквано за ума ми, нещо толкова чуждо на всичко, което мислех по онова време. Знам, че трябва Бог да ми е говорил. И Той каза следното:
„Алън, ти никога не си се молил така за грешник през живота си.“
И знаех, че това е вярно. Синът ми обичаше Бога, беше приел Христос като свой Спасител, и ако умреше знаех, че ще умре с надеждата за вечен живот. И все пак аз полагах цялото това усилие като умолявах Бога, молех се на Бога за неговия временен живот, а никога не се бях молил така за нечий вечен живот. И ви казвам, че се почувствах толкова засрамен. Казах:
„Боже, Ти си прав и аз греша.“
Казах:
„Ще приема каквото избереш Ти.“
И така, синът ми се подобри. Той се подобри и живя в по-добро състояние още 7-8 години. Предполагам, че се приближавахме до това да прекараме последните две години преди да умре – той отново разви рак като очевидно този рак беше различен, не беше свързан с първия. Когато попитахме защо има рак, първите думи бяха:
„Не мога да дам отговор на това.“
Той беше роден с генетично заболяване, наричащо се неврофибромато-за. Ако някой от вас е в медицинската сфера и знае за това, ще знае, че ако имате неврофиброматоза вие сте доста предразположени на това да получите всяко друго заболяване, намиращо се по света, много пъти повече, отколкото един обикновен човек. Но той умря като смел човек, умря християнин. Умря с вяра в Христос. Но искам да ви кажа нещо: знам какво е да изгубиш своя единороден син. Няма нищо друго, което да е точно като това. Дами, имам и дъщеря и мисля, че ако изгубех дъщеря си нямаше да е много по-различно. Но това беше мое дете, беше мой потомък. И в Библията Исус казва:
„Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си“ (Йоан 15:13).
И се надявам да мога да обикна всекиго от вас достатъчно, че ако можеше по някакъв начин да сменим местата си, в случай, че имаше нужда да се спаси живота ви и аз бих бил изгубен, бих бил убит или бих умрял, да мога да направя това за вас. Не знам, не знам дали мога да дам сина си за когото и да било от вас. Не знам. Това е една напълно различна ситуация. Това е едно изцяло различно ниво. Но това е любовта, която Бог има.
Споменах ви, че преди бях преподавател в училище. Бях свикнал да разнасям често тебешири. И имах всякакви. Имах добри дечица. С почистени нокти, сресана коса, знаеха как да казват „Да, господине“, да донесат ябълка и да я сложите върху чина, да си пишат домашното навреме – беше приятно да бъда около такива деца. Лесно е да се обичат такива деца. Но имах също и деца, които идваха с мръсни нокти и непригладена коса, и на които им се приискваше да се изплюят в лицето ви веднага щом ви погледнаха, и не желаеха да си пишат домашните. И знаете ли какво, фактът е, че за всички ни, според мен, тези деца са малко по-трудни за обичане. Нали така? Но се очаква ние да имаме Божията любов. А какво представлява Божията любов? Божията любов е, че Той обича тези деца, които са с мръсни нокти, Той обича тези деца, които са груби. И Библията казва, че именно когато още сме били грешници Христос е умрял за нас. Именно когато бяхме в бунт против Бога и ако можеше някак да отидем на небето и да избутаме Бога от Неговия престол, и да Го убием и тогава да се наместим ние на Неговия престол, когато ние се намирахме точно в това отношение, Библията казва, че Бог ни възлюбил толкова, че дал Сина Си - за нас, за мен, ако аз бих бил единственият, и ако вие бихте били единственият, Исус би умрял само за вас.
И Бог Отец би изпратил Своя Единороден Син, за да умре само за вас. И това е мярката на Божията любов. Виждате ли, нашето разбиране за Божията любов ще бъде пряко пропорционално на разбирането ни на дара, който е дал, според този стих. И причината това да е важно, отново, се намира по-нататък в тази глава, където се казва:
„Ние обичаме Него, защото [какво?] първо Той възлюби нас“ (1 Йоан 4:19).
С други думи, аз обичам Бога, защото разбирам, че Той обича мен. Неговата любов към мен оказва въздействие върху мен, променя живота ми. И когато разбера колко много ме обича Бог, тогава според начина, по който Бог ме е устроил, на мен ми се приисква да Го обичам ответно. Ако мисля, че Бог ме е възлюбил малко, ще мога малко да Го обичам ответно. Ако Библията казва, че Бог толкова ме възлюбил, че дал за мен куче... Някои от вас имат кучета и може би харесвате това куче много, но то не е човек. Но знаете, че то има някаква стойност, има стойността на куче. Аз имам стойността на куче за Бога. Ако Той каже:
„Възлюбих те толкова много, че дадох за теб ангел,“
това е голяма стъпка нагоре. Сега притежавам стойността на ангел за Бога. Това е доста хубаво, но това все пак е ангел. Но Той казва:
„Възлюбих те толкова много, че дадох Своя Единороден Син.“
Искам да ви задам въпрос; това не е теологичен въпрос, а е много практичен въпрос: Ако Бог ви е възлюбил толкова много, защо не е дошъл Той да умре за вас? Отново, това е мястото, където трябва да разбираме термините. В Йоан 3:16 се казва:
„Защото Бог толкова възлюби света, че...“ Той, а не те. Той „даде Своя Единороден Син“.
За кого се говори, когато се казва „Бог“? За Отец. За Отец. Следовател-но, Отец ни е възлюбил толкова много, че Той [единствено число] „даде Своя Единороден Син“.
Виждате ли, ето колко ме обича Той. И това ми помага да разбера това как Той е загрижен за мен. Всъщност, ако желаете, отворете на Йоан 17:23. Забелязвате думите на Исус Христос. Йоан 17:23. Йоан 17:23. Исус се моли и казва:
„Аз в тях [в учениците] и Ти в Мен, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях...“ колко, в каква степен? „...както си възлюбил Мен.“
Можете ли да си представите това? Казва се, че Христос иска да знам, че Бог обича мен както обича Исус Христос. Мислите ли, че това е лъжа? Мислите ли, че е лъжа? Исус казва това. Исус казва това, а не навлизате в противоречие с Исус Христос. Исус казва, че Бог обича мен също както обича Своя свят, чист, непорочен Син. Това е любов! Това е любов! Това е любов! Знаете ли, приятели, всички ние се научаваме да „обичаме“ онези, които са приятни. Обичаме приятните. Но Божията любов е толкова голяма, че няма разлика в любовта Му към приятните и неприятните, към откровено нечестивите. Казва се:
„...когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8).
Следователно, когато съм бил крайно долен и нечестив човек, Исус е умрял за мен. А кой е Исус Христос? Нека отворим на Матей 3 гл. Матей 3 гл. Не казва ли Библията „от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа“ (2 Коринтяни 13:1)? Вярвате ли в това? Аз също вярвам. Кои според вас биха били двамата най-добри свидетели в цялата вселена, които да призовем тук? Бог и Христос. Нека видим какво казват Те. И малко по-нататък ще погледнем 16 ст. Не пропускам 16 ст., а по-нататък ще се върнем на него, но погледнете 17 ст., където се говори за Христос:
„И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“
Отец каза, че Исус е Негов Син и в Него благоволи. Матей 17 гл. Матей 17 гл., на Планината на преображението – 5 ст.:
„А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето, от облака се чу глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.“
Има само още едно място в Новия завет, в което откриваме записано да говори Божият глас, осезаемо, на човечеството. В Йоан 12 гл. Исус помоли Отец като каза:
„Отче, прослави Сина!“
Отец каза:
„И Го прославих, и пак ще Го прославя“ (Йоан 12:28).
В два от трите случая, в които се чува осезаемият глас на Бога, Той прогласява, че Исус е Негов Син. И всъщност тук Той казва, че би трябвало да Го слушате. И така, какво казва самият Исус? Йоан 3:16:
„..Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син...“
Отворете с мен на Матей 26 гл, Матей 26 гл. и обърнете внимание на 62 ст., по време на съдебния процес на Исус:
„Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божият Син? Исус му отговори: Ти каза.“
Това изглежда казано малко чудато, „ти каза“. Какво означава това? По какъв друг начин може да се преведе това, за да се разбере какво означава?
„Ти си прав.“
Всъщност ако искате можем да отворим на Марк 14 гл. и да погледнем паралелния доклад в Марк 14 гл., и забележете как се изразява това там. Но отворих на Матей с причина и ще обясня това след минута. В Марк 14 гл. и там 62 ст. 61 ст.:
„Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения?“
И 62 ст.:
„А Исус каза: Аз съм...“
„Аз съм.“ „Да, господине, Аз съм.“
В доклада в Матей се съобщава, че първосвещеникът казва:
„Заклевам Те в живия Бог...“
Това беше еквивалентът на това да се каже:
„Питам Те под клетва: Ти ли си Божият Син, Ти ли си Христос?“
И ако прочетете „Копнежът на вековете“... Мога да извадя това по-късно, ако някой иска точен цитат, но когато прочетете „Копнежът на вековете“, където Елън Уайт коментира това, тя казва, че преди това Христос мълчал, не говорел. Но тя казва, че сега била поставена под въпрос Неговата родствена връзка с Неговия небесен Отец и Той не можеше да допусне това да остане без отговор. И Той каза:
„Да, Аз съм Божият Син.“
Ако Той не беше наистина Божият Син, приятели, Той можеше да каже това или да направи да стане ясно. Но Той каза:
„Да, Аз съм Божият Син.“
Отец каза, че Той е Негов Син, че е Негов възлюбен Син. Исус каза, че е Единороден Син, каза, че е Христос. Христос. Всъщност тук откривате изразите „Христос“ и „Божият Син“ заедно, и това се случва няколко пъти в Писанията. Под „Христос“ се разбираше, че Той е „Божият Син“. Нека погледнем също така... това е допълнително свидетелство; нека отворим първо на книгата Матей и там 16 ст. Нека погледнем какво казаха някои от апостолите. Матей 16 гл., от 13 ст. нататък. Казва се:
„А Иисус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, като им каза: Какво казват хората, кой е Човешкият Син?“
Можем просто да кажем, че Той провеждал анкета, за да научи общественото мнение, нали така?
„Какво казват хората, кой съм Аз? Какво се говори, какво се разпространява за Мен?“
Според мен Исус знаеше това също толкова, колкото и те, но Той ги въвеждаше в разговор. И 14 ст.:
„А те казаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други - Еремия или един от пророците. А Той им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз?“
Бих желал тук да направя пауза. В този свят днес хората все още имат много и различни мнения за това кой е Исус Христос. Но знаете ли какво, няма особено значение какво мислят другите за Исус Христос. Единственото, което е важно за вас, е какво мислите вие за Исус Христос. Единственото нещо, което е важно за вас и за вашия вечен живот, е какво мислите вие за Исус Христос днес, кого мислите вие, че е Той и как се вмества това във вашето разбиране за спасението и изкупителния план. Забележете какъв е отговорът в 16 ст.:
„Симон Петър в отговор каза: Ти си Христос, [кой е Христос?] Синът на живия Бог. Иисус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, който е на небесата.“
Исус можеше да погледне Петър и да каже:
„Знаеш ли, Петре, това е вярно, докъдето стига способността ти да разбереш, доколкото знаеш. Аз съм само символичен Син на Бога.“
Или:
„Той Ме осинови.“
Или:
„Станах Негов Син едва при въплъщението.“
Или можеше да каже:
„Не. Петре, виж, Аз съм второто лице на Светата Троица.“
Или:
„Аз съм второто лице на Божеството.“
Но не това каза Той. Той каза:
„Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, който е на небесата.“
Самият Бог беше открил това, чрез Божествено вдъхновение, на Петър. И в продължение Исус каза:
„А и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Своята църква; и портите на ада няма да й надделеят.“
Някои от приятелите ни ще отидат на църква утре, в онези големи катедрали. Те мислят, че Петър е канарата, за която говори тук Исус. Дали Петър е канарата, за която говори Исус тук? Мислите ли, че канарата е Исус?
[Не, фактът, че Той е Божият Син.]
Нека ви прочета нещо тук. В „Копнежът на вековете“, стр. 412 Елън Уайт казва:
„Истината...“
„Истината, която Петър изповяда, е основата на вярата на вярва-щия.“
На 413 ст.:
„Петър изрази истината, която е основата на вярата на църквата.“
Вярно е, че Христос в Библията е символизиран като канара, е наречен „Канара“, че Той е една стабилна Канара. Но в това конкретно приложение истината, върху която Христос ще изгради църквата Си, според разбирането, което има тук Елън Уайт, е изповеданието на истина, което заяви той. И това изповедание на истината не беше, че Исус е второто лице на Триединството. Тази истина беше, че Исус е Синът на живия Бог. Елън Уайт казва, че църквата, в колективен и в индивидуален план... именно на това трябва да бъде изградена нашата вяра. И чудно ли е, че четем някои от изявленията, от най-силните изявления (може би ще ги прочетем по-късно), които Йоан прави в посланията си, и по-конкретно в първото си послание, за това да се вярва в Божия Син, за вярата в Божия Син, за вечния живот в Божия Син – всичко това се крепи на Исус като Божия Син.
Апостолите, а можем да погледнем и още редица примери в евангелия-та... Всъщност нека отворим на Йоан 1 гл. (само още един стих), след което ще преминем на книгата Деяния. Библията казва:
„...от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа,“
затова ние ще го потвърдим, ще го потвърдим и ще го потвърдим. Йоан 1 гл., от 43 ст. нататък:
„На другия ден Иисус реши да отиде в Галилея; и намери Филип и му каза: Следвай Ме. А Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър. Филип намери Натанаил и му каза: Намерихме Онзи, за когото писа Мойсей в закона, и пророците - Иисус, сина на Йосиф, който е от Назарет. А Натанаил му каза: Може ли от Назарет да излезе нещо добро? Филип му каза: Ела и виж. Иисус видя Натанаил да идва към Него и каза за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. Натанаил Му каза: Откъде ме познаваш? Иисус в отговор му каза: Преди да те повика Филип, те видях, като беше под смокинята. Натанаил Му отговори: Равви, Ти си Божият Син...“ (Йоан 1:43-49).
За обикновените хора да, Той беше известен като Йосифовият син, „Исус, син на Йосиф“. Но хората, които притежаваха духовното разбиране, които бяха вдъхновявани от Светия Дух, разбираха, че тази Личност е Синът на Бога.
Нека отворим на книгата Деяния. Деяния 8 гл. Спомняте ли си история за Филип, как той беше отишъл надолу по пътя за Газа и срещна етиопянин, който се връщаше от Ерусалим, където беше отишъл да се поклони? Етиопецът беше висш служител в двора на Кандакия, етиопската царица. И Духът каза на Филип:
„Приближи се и придружи тази колесница.“
И той се приближи. Двамата започнаха да изучават. И спомняте ли си какво изучаваха конкретно? Исая, точно онези части, в които се говореше за Месия, за Неговите страдания и за унижението Му.
34 ст.:
„И евнухът заговори и каза на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът - за себе си или за някой друг?“
Следователно, той определено нямаше особено голямо разбиране за това, помисли дори че се говори за самия пророк.
„А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му [какво?] Исуса.“
Благовести му Исус.
„И като вървяха по пътя, дойдоха до вода; и евнухът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя? И Филип каза: Ако вярваш от цялото си сърце, можеш. А той отговори...“
„Вярвам, че Исус Христос е второто лице на Светата Троица.“
Това ли се казва? Не. Той каза:
„Вярвам, че Исус Христос е Божият Син.“
И се казва:
„Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата - Филип и скопецът, влязоха във водата; и той го кръсти.“
[Само в името на Исус.]
Да, така е. Но същността е, че изповедта на вяра, която Филип изискваше от този човек, беше, че Исус е Божият Син. Ако отидете в повечето църкви днес, включително и в Църквата на адвентистите от седмия ден, и пожелаете да бъдете кръстени, ще ви се даде кръщелен завет и от вас ще се очаква да подпишете или да кажете публично, или поне да говорите в съгласие с него. И част от този кръщелен завет включва вярването, че Исус Христос е второто лице на Триединството. Точно в това се иска от вас да вярвате, сред други неща. И няма, поне според техните правила (ако следват правилата), да ви бъде позволено да се кръстите в тази църква, ако вярвате, че Исус е Божият Син, а не второто лице на Триединството. Приятели, винаги когато вероучения, винаги, когато човешки тълкувания вземат връх над ясното „Така казва Господ!“, имаме сериозен, сериозен, сериозен проблем. Библията отново и отново описва Исус като Божия Син. Всъщност нека се върнем на Притчи 30 гл. В Притчи 30:4 Той задава въпроса:
„Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името му, и как е името на сина му? Кажи, ако го знаеш!“
Концепцията, че Бог има Син, не беше уникална за Новия завет, уверя-вам ви. Той казва:
„Как е името му, и как е името на сина му?“
Спомняте ли си в Даниил 3 гл. историята с огнената пещ? Царят погледнал вътре и казал, „ето, виждам четирима мъже... И по вида си четвъртият прилича на...“ какво? „...на Божи Син.“ (Даниил 3:25).
Не знам как е разбирал това Навуходоносор, с изключение на това, че Даниил е бил близък негов познат и вероятно го е уведомил, че този небесен Бог има Син, и той е осъзнал, че този Син е дошъл, за да бъде с евреите в огнената пещ. Знаете ли, ако някой иска да вземе тази видеокасета и да се върне назад в нея, съм сигурен, че ще можете да намерите много места, в които съм казал нещо по неправилен начин днес. Прочел съм неправилно някой стих, цитирал съм нещо по погрешен начин и е възможно да съм казал нещо, което да не е било точно по най-добрия начин. И може би е необходимо това нещо да се поправи, много възможно е. Опитвал съм се да бъда възможно най-точен, опитвал съм се да се придържам възможно най-тясно към текстовете. И ако искате да изразите несъгласие с мен, няма проблем в това. И ако искате да влезете в противоречие с мен, няма проблем в това. Но, приятели, не влизайте в противоречие с Исус Христос. Не влизайте в противоречие с това, което казва самият Бог. А Той казва, че Исус е Неговият Единороден Син. И Писанието обявява това отново и отново.
Преди малко зададох въпроса: Ако Бог ви е възлюбил толкова много... Нека го задам в този контекст. Знам какво е твой син да умре, поне в малка степен. И ако има някой, чийто син е умрял, той знае какво имам предвид. Но вероятно всички ние сме гледали филма или сме чували историята за стрелочника и за това, че влакът се приближавал и неговото момче се оказало на релсите, и ако не превключел релсите целият влак щял да се разбие с вероятно стотици хора вътре в него. Човекът превключил релсите и влакът прегазил и убил сина му. Налагало се той да направи това, за да спаси всички тези хора, и те употребяват това като един вид онагледяване на Божията любов в отдаването на Сина Му. Това е интересна илюстрация. И би била нужна много любов, за да се направи това, но, знаете ли, мислим си: Ами ако Бог ни е възлюбил толкова много, защо стрелочникът не си разменял местата със сина си (поне ако можел да направи това)? Но в тази действителност на евангелието, на спасителния план, ако Бог можеше да размени места със Сина Си (за повечето от нас изглежда така, на повърхността), ако Бог можеше да размени места със Сина Си, ако Те просто изпълняваха роли, защо не го направи, защо не го направи? Ако Той наистина ме е възлюбил толкова много, защо не дошъл Той да умре за мен? Има отговор за това и той се намира в Библията, в 1 Тимотей, 1 Тимотей 6 гл. 1 Тимотей 6 гл. Ще започнем да четем от 13 ст. нататък – той казва:
„Заръчвам ти пред Бога, който оживотворява всичко, и пред Христос Иисус, който пред Понтийски Пилат засвидетелства добрата изповед, да пазиш заповедта чисто и безукорно до явяването на нашия Господ Иисус Христос, което в определеното време ще покаже блажения и единствен Владетел, Цар на царете и Господар на господарите...“
Знам, че в книгата Откровение Исус е наречен „Цар на царете и Господ на господарите“, но кой е Царят на царете и Господарят на господарите в контекста на този стих? Това явно е Бог, нали? Това е Отец, защото се казва, че това лице, което е Цар на царете и Господ на господарите, което е единственият Владетел, ще бъде открито от Исус Христос. Исус ще открие този единствен Владетел. И тогава по отношение на този единствен Владетел в 16 ст. се казва:
„...който единствен притежава безсмъртие, обитавайки в неприс-тъпна светлина, когото никой човек не е видял...“
Вярвам, че когато четем Библията (а в Библията има и други стихове, които трябва да бъдат приложени) е необходимо понякога да ги съберем всичките в едно цяло. Вярвате ли, че един ден ще бъдете безсмъртни? Да. Ние не сме безсмъртни сега, но дали един ден ще притежаваме безсмъртие? Как узнаваме това? Къде? Дайте ми стих? Просто искам стих. 1 Коринтяни 15 гл. Добре, нека отворим там. 1 Коринтяни 15 гл. Не знам как правят обикновено това в Канада, но в Съединените щати, в Западна Виржиния, откъдето идвам аз, когато някой почине провеждат служба, която наричат „помен“, или „посещение“. И много пъти те имат т.нар. регистър. Регистър, където хората могат да се подпишат, да кажат „дойдох на посещение“ или каквото и да е нещо. И винаги, когато се подписвам в тези регистри, аз винаги пиша името си и 1 Коринтяни 15:51-57. Ще е хубаво да се върнете и по-късно да прочетете тези стихове. Но нека само прочетем два от тях.
52 ст.:
„...в един миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.“
Знаем, че това се случва при Второто пришествие на Христос. 53 ст.:
„Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното - да се облече в...“ какво? „...безсмъртие.“
В онзи ден ще притежавате безсмъртие. Не го притежавате днес, нали? Не. Когато чета стиха в 1 Тимотей 6 гл., поради други стихове в Библията трябва да разбирам, че този стих се отнася за едно абсолютно безсмъртие, или безсмъртие в абсолютен смисъл. Защото някой ден самият аз ще притежавам безсмъртие. Вярвам, че ангелите притежават безсмъртие. Но в абсолютния смисъл на това да се притежава безсмъртие, което никога не може да бъде отнето или да бъде някога отстранено, такова притежава само Отец. И Отец не можеше да умре. Той не можеше да стане човешко същество и да умре, защото Той е върховният Автор и Източник на всеки живот. Спомняте ли си, че в 1 Коринтяни 8:6 прочетохме
„но за нас има само един Бог - Отец, от Когото е всичко... и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко“?
Ако всичко наистина е от Бога и бива поддържано от Бога, тогава всичко би престанало да съществува, ако наистина по някакъв начин можеше самият Бог да умре. Ако можеше Той да престане да съществува, всички ние също щяхме да престанем да съществуваме, защото, нека ви задам въпрос: Какво е логичното изпълнение на другата представа? Ако по някакъв начин... Имам предвид: Ако Бог умреше, а ние все още продължавахме да съществуваме и светът все още беше налице и всичко все още съществуваше, това, което казваме, е че всички ние можем да съществуваме отделени от Бога. Приятели, нищо не може да живее отделено от Бога. Той е Източникът на всеки живот. Той не е в дървото, но Неговата сила, Неговата живителна енергия е във всичко живо.
[Той е източникът на силата.]
И така, Бог ни възлюби толкова много, че направи единственото нещо, което можеше да направи. Той даде Своя Единороден Син за нас. В Римляни 8 гл., в Римляни 8 гл. и там 32 ст.:
„Онзи, Който не пожали Своя Син, а Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и [какво?] всичко?“
Той казва, че всичко ни е дадено в едничкия дар – Сина. Всичко! С други думи, Бог не задържа нищо като даде Сина Си. И от това, че имах син, знам, че когато един лекар влезе в стая и сложи онези диапозитиви върху светлинното табло, и каже:
„Знаеш ли какво, това изглежда наистина, наистина лошо; имам предвид, че изглежда наистина лошо.“
и тогава, щом лекарите излязат от операционната два дни след това и кажат „беше също толкова лошо“ или „по-лошо отколкото си представяхме“, и е възможно той да доживее до две седмици, вероятно ще трябва да подготвите погребението му, искам да ви кажа колко важно е всичко останало. То не притежава никаква важност. Скоро научих, че нищо в живота не е така важно както това. Костюмите, които носим, колите, които караме, къщите, в които живеем, ваканциите, които си вземаме, вещите, които притежаваме, нещата, които вършим – те са безсмислени и някой ден всички те ще погинат.
[Те са материални.]
Така е. Знаете ли, не можех да ям в продължение на седмица. Не можех да ям каквото и да е, в продължение на седмица. Хората казваха:
„Вземи да ядеш. Яж, за да се подкрепиш, така не можеш да помогнеш на никого.“
Знаех, че това е вярно, но не можех да ям. Умът ми беше другаде. Аз съм слаб човек и не разполагам със запас, който да ме поддържа една седмица. Но някак си Господ ме поддържаше през това. Ясно е, нали? Но, приятели, нека ви кажа нещо: На кръста, на кръста, когато Исус извика
„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Матей 27:46),
това означаваше нещо. Това означаваше нещо. И може би не сме мислили за това или не сме задържали ума си на него, а може би трябва. Защото ако Исус просто изпълнява роля... и няма да обвинявам никого от тук присъстващите или който и да било човек, поддържащ конкретна теология, но искам да ви кажа, че именно в това се вярва в семинарията, в това се вярва в нашата семинария, поне в „Андрюс“ (ясно е, нали?), и това, което поучават повечето проповедници и теолози: Това е, че когато Исус Христос дошъл на тази земя, Той всъщност не умрял. Знаете ли защо? Защото единствен Бог притежава безсмъртие. Бог не може да е умрял наистина. Имало тяло, една обвивка, чийто живот престанал, но че Христовият Дух и истинската идентичност на Христос не са умрели и не са можели да умрат, и не са можели да бъдат загубени, не са можели да се провалят, не са можели да съгрешат. Това са логичните (и искам да ви кажа, че са много логични) заключения, до които достигате, относно доктрината за Триединството. Не всеки, който вярва в Триединството, вярва във всичко това, така е. Но ви казвам, че това е като пиле да се е качило на покрива. Ако му се даде достатъчно време, то ще стигне до там. Но някои хора не са проследявали всички тези неща до логичното им заключение, все още. Надявам се, че някои от тях, ще излязат. Но представата е, че този Божий Син не можел наистина да умре на кръста. Да, Кен.
[Знаеш ли, понякога, когато чуя за изпълняване на роли, аз доста се възмущавам.]
Забелязвал съм това.
[И се извинявам за това, но причината да се възмущавам е, че изпълнението на роли в естеството си е актьорска игра.]
Така е.
[Това е актьорска игра. Привикнали сме с актьорската игра в този свят на греха, но не вярвам, че ангелите изпълняват актьорска игра в небето и не вярвам, че Бог изпълнява актьорска игра. Актьорската игра, или изпълняването на роли, по естество загатва лицемерие и лъжа. И когато кажеш, че Бог изпълнява роля, ти казваш, че Той лъже, и аз не мога да понасям това.]
Знаеш ли, споделях по време на почивката, че Елън Уайт говори за изпълнението на роли, тя говори за актьорската игра, драматизирането, театралните постановки. Тя казва, че ние осъждаме това, защото Бог в небето го осъжда. Защото, както Кен ни каза точно, това по същество е разиграване на лъжа, представлява изиграване на нещо, което не сте. И все пак ние учим децата да създават роля, за да вършат всички тези неща, а това е погрешно, приятели. Погрешно е. И можем да направим нещо по-добро. Да, сестро...
[Ако нещата стоят така, ти каза нещо, при което се кръщаваме в Църква-та на адвентистите от седмия ден въз основа на това, че вярваме, че Църквата на адвентистите от седмия ден е истинската Божия църква на остатъка – какво да направим по отношение на кръщението като се има предвид, че не приемаме тяхната форма на Триединството? Какво лошо има? И ако това става по изповед на вяра...]
Това е практически въпрос. Мога ли да се върна на въпроса само след няколко минути? Искам да повдигнеш въпроса отново, но да му отговоря по-нататък, когато ще мога да му отговоря по по-добър начин. Но искам да остана в рамките на контекста на мястото, на което се намирам сега. Съгласна ли си? Нека се върнем на кръста, не искам за малко да напускаме точката относно кръста. Ако всичко това наистина е просто драматизация, сценарий, ако позволите, написан в небето, тогава когато Исус каза,
„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“,
в действителност това не представлява нищо. Това е просто част от сценария и е време това да се каже, защото в Псалм 22:1 се казва:
„Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“
Той познава ролята Си и какво се очаква да каже. Но знае, че Бог не Го е оставил. Но, приятели, тази представа за актьорска игра посрамва спасителния план. Бих желал да ви предложа мнението, че когато Исус Христос отиде на кръста, Той отиде с цел. Когато Исус беше въплътен на тази земя, според вас колко от спомените от небето имаше като Дете? Имаме ли някакви препратки в Библията, които биха посочили, че Исус запазил всичките си спомени от небето? Всъщност нека отворим на Лука 2 гл. Лука 2:52. Това се отнася за времето, когато Христос беше на около 12-годишна възраст:
„А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.“
Как можете да напредвате в мъдрост, ако сте всезнаещ? Ако вече познавате цялата мъдрост, всичките разкази, всичките събития от историята и чудесата, и науката на Вселената, как можете да напредвате в мъдрост? Не можете. Не можете, приятели. Може ли Бог да стане по-умен? Не, Бог не може да стане по-умен, Той вече знае всичко. Ние не можем да схванем това, не можем да го разберем, но Той наистина го знае. Но се казва, че Христос напредвал в мъдрост. Ще ви кажа защо Той можеше да прави това: Защото когато дойде на тази земя Той остави настрана тази способност да знае всичко, Той остави настрана безсмъртието Си, което Му беше дадено от Бога, Той остави настрана всеприсъствието Си, Той остави настрана Своята всемогъща сила да създава светове. И Той дойде и живя като човешко същество. И Той живя, подлежащ на същите наклонности, под които трябва да живеем ние. И така, Той напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците. И така, искам да ви предложа мнението, че когато Той беше на кръста, една част от спасителния план, в Своето човешко естество, една част от спасителния план, който Той беше уредил с Отец в съвета за мир (преди дните на вечността, доколкото знаем ние), имаше част от спасителния план, която не беше открита напълно на Исус Христос. Защото Исус беше казал в нощта преди да бъде разпнат, „вие всички ще Ме оставите,“ като говореше за учениците Си, нали? Но какво още каза Той? Той каза:
„Но Аз няма да бъда сам...“
Защо?
„...защото Моят Отец е винаги с Мен“ (виж Йоан 16:32).
И Исус очакваше... Той знаеше, че кръстът ще бъде нещо лошо, знаеше как грехът на света щеше да бъде положен на Него, знаеше, че е Божият Агнец, но, приятели, Той очакваше Отец да бъде там. И когато се наложи Отец да се прикрие от Христос, така че Христос да не може да Го вижда, или да не разбира по един близък, съкровен начин Неговото присъствие, това съкруши сърцето Му и Той умря от разрив на сърцето. И това Го уби. И не знам дали можете да започнете да разбирате какво означаваше това за Бога.
Но нека се върнем на моя син само за минута. Преди синът ми да умре, той доста се разболя. За щастие никога не се наложи да му бъде поставен апарат за изкуствено дишане или такъв вид оборудване. Ясно е, нали? Но нека само предположим за минута, че се наложеше той да бъде поставен на респиратор, на апарат за изкуствено дишане, и без него щеше да умре. Какво според вас щеше да си помисли той, ако аз просто влезех един ден в стаята и затворех очи, обърнех се гръб към него и изключех апарата за изкуствено дишане и просто си излезех? Какво щеше да си помисли?
„Татко, татко, защо ме оставяш? Какво направи? Какво съм направил аз, което те е накарало да ми причиниш това?“
Когато Исус каза,
„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“,
Той не очакваше това да се случи, приятели. На кръста божествеността беше подложена на изпит, божествеността беше подложена на изпит, божественото естество беше подложено на изпит. Против кого, в крайна сметка, бяха повдигнати обвиненията? Против Бога, от страна на Сатана, нали? Но на тях щеше да бъде отговорено чрез Христос (а в края дори и чрез Неговия народ). Но Христос е на кръста... и какво виждаме на кръста? Виждаме начина, по който би действал Бог. Ако Бог можеше да дойде, Бог щеше да направи точно същото. Той щеше да изпие чашата до дъното на утайката и щеше да умре. И когато Исус каза,
„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“
(а Елън Уайт казва, че в онзи момент Исус не можел да види отвъд портата на гробницата, Той не можел да очаква славното възкресение), тук стоеше Божият Син, Който беше живял... и няма да имам проблем да кажа „през цялата вечност“, каквото и да означава това, колкото и еони от миналото на вечността да са били, Той е живял заедно с Отец, Той не е познавал нищо друго освен любов, чисто, сладко общение и неопетненост пред Своя Отец, а сега ще умре – но Той няма просто да умре и да бъде възкресен, Той ще умре и никога повече няма да се завърне. Той ще умре и ще бъде напълно отделен от Бога завинаги. Точно така Му изглеждаше това в този момент във времето. И при все това Божията любов е толкова голяма – любовта, която само Неговият Син можеше да изяви истински, че ако трябваше Той да умре с вечна смърт за нас така че ние да можем да имаме вечен живот, така че ние да узнаем какво е да има някой това общение с Бога, Той щеше да престане да съществува за вечността, така че никога да не оживее отново, ако аз можех да имам тази опитност с Бога. Това е Божията любов в Христос. Това е истинската Божия любов в Христос. И Той беше готов да направи това за мен - да преживее онази болезнена смърт. Не мога да започна...
Понякога чувам хора да се оправдават и понякога това е толкова повърхностно. Съжалявам... Може би трябва да се извиня за начина, по който се чувствам понякога, но хората казват нещо като:
„Ами, Исус беше на кръста шест часа. Шест часа и всичко за Него е приключило! Голяма работа! Той знаел, че след шест часа всичко ще бъде наред.“
Боже, имай милост! Толкова повърхностно е! Ако някой ми каже:
„Няма проблем, още три часа страдание и всичко за Теб, Сине, ще приключи. Няма проблем..“
„Можеш да Го оставиш да страда, можеш да Го оставиш да преживява тази сърцесъкрушителна, сърцераздирателна ситуа-ция.“
По никакъв начин, приятели! По никакъв начин! Даже не започваме да разбираме дълбочините на кръста и какво означаваше той. Но, знаете ли, на кръста виждате две философии, виждате представени два противоположни идеала. На кръста имате Сатана и неговия план. И с кръста Сатана изявява, че няма количество болка, неудобство, трудност или лишение, през което да не е готов да ви прекара. Той би ви прекарал през всякакви мъчения, през каквито може, за да направите каквото и да е нещо, така че да извършите неговото желание, независимо какво е то.
[Също както при Йов, нали? Мисля, че това страдание... имам предвид, не ме разбирай погрешно, но самата аз, когато дойдох в Северна Америка, имах всякакви заболявания, може би защото идвах от Амазония. Въздухът там беше тежък, замърсен, и още каквото се сетиш. Даже вземането на душ. Вие знаете колко много хора обичат да си взимат душ, но...]
Точно сега би било доста добре.
[Да. Казвам ти, че по кожата си усещах цялото замърсяване на Канада. Познавам други канадци, които казват:
„О, ти си расистка, защото намираш всичко в Канада за лошо.“
Но, повярвайте ми, всичко е мъчение и според мен Йов също трябваше да носи кръста си, защото имаше това в собствената си кожа. Но според мен кръстът на Исус Христос беше върховният, върховното мъчение. Във всяко отношение, защото трябва да помним, че Той не само че носеше твоя грях и моя грях, и греховете на тяхното поколение, но вярвам, че също така носеше греховете на всички – от Адам и Ева насам, защото Сатана продължаваше...]
На всеки човек, живял някога – за техните грехове беше осигурено изкупление на Голгота, за всеки грях. Нека само помисля за това по следния начин: Ако сте правили някога нещо, за което сте знаели, че е наистина погрешно, по-късно сте се почувствали много виновни и много засрамени от това, нали? Знаете ли, възможно е да кажем:
„Ами, грехът е някаква несъщност.“
Библията казва, че грехът на света бил положен върху Него и е възможно да кажем:
„Как можете всъщност да прехвърляте грях?“
Но съществува аспект на греха, наречен „вина“. И ако можете да си помислите за момента, в който сте се чувствали най-виновни понеже сте направили нещо, което ви е накарало да се чувствате наистина зле, Христос почувства този срам и тази вина вместо вас за всеки грях, който сте извършили, и за всеки грях, извършен от всеки друг човек на света. И това би било неимоверен товар, който би смазал, би смазал всекиго от нас. И когато трябваше Отец да се прикрие от погледа на Христос и Христос изгуби онзи последен лъч на Божия Дух и беше там сам, когато Неговите ученици се бяха оттеглили от Него, когато беше оттеглена всяка подкрепа от Него, когато беше оттеглен Божият Дух от Него, какво щеше да направи Той, щеше ли Той да се откаже, щеше ли Той да се отрече от Бога, щеше ли Той да остане верен? Той остана верен. И това ни показва истинския характер на Бога. И Божият характер представя пряка противоположност на характера на Сатана. Сатана казва:
„Ще те прекарам през ад, ако Бог ми позволи. И ще те прекарам през най-наситения възможен ад.“
А Бог казва:
„Аз ще премина през най-наситения ад за теб. Няма количество болка, неудобство или страдание, което Аз да не съм готов да споделя, за да може ти да бъдеш спасен.“
Така че в тази ситуация са представени два противоположни полюса – характерът и естеството на Сатана и характерът и естеството на Бога. И на кръста виждаме тази изява на Божията любов – това, че Той е готов да направи това за нас, и Той не дава просто домашен любимец, не дава просто сътрудник, не дава някой, който знае, че чаеното парти ще започне след шест часа, Той дава Някого, за Когото е загрижен, за Когото е загрижен, и ни дава Някого, Който е загрижен за нас и Който е загрижен за Него, и Който със сигурност би се радвал да имаме вечен живот заедно, но ако трябваше да умре за вечността, щеше да го направи. Но слава на Бога, че спасителният план беше успешен до края...
RSS Feed
