В това изследване ще продължим разглеждането на принципите на небесното царство. Ще погледнем малко по-отблизо точно какво крепеше всичко и какво означаваше за членовете на небесното семейство да принадлежат към това семейство. Ще видим също така как Луцифер водеше война против самата основа на онова, което сплотяваше цялото небесно семейство. Това изследване ще проучи тези аспекти и ще видим как онова, което се случи в небето, е същото, което се случва тук, на земята.
В Библията видяхме много ясно стиховете, които ни казват, че Бог е любов. Открихме, че това е качество на Неговия характер, това е самото Му естество. Всичко, което върши Бог, е единствено и винаги любов. В Писанието този аспект на любовта се изявява във факта, че Бог е Отец на всички. Нека заедно прочетем за това в Ефесяни 3:14, 15. Библията казва:
“Затова прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос, от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята.”
Това е текст от много голямо значение. Този текст ни казва ясно, че небесното царство е семейство. Цялото семейство на небето и на земята носи името си от Отец. Отец е Този, Който е Глава на небесното семейство. Какво е значението на този аспект? Той е много важен. Всеки член на това семейство получава своето име от Отец. Получаването на името им от Отец в това семейство означава, че те всъщност получават идентичността си, а също и стойността си. Именно това придава на членовете на това семейство идентичност. То им придава сигурност и стабилност – това се състои във факта, че те знаят на кого принадлежат. Те са сигурни в знанието, че са членове на семейство, чиято Глава е Бог.
Важността на това е от значение днес, защото Сатана измами мнозина точно по този въпрос. Виждате ли хора днес, особено младежи, които изпитват несигурност, хора, които са объркани по отношение на идентичността си и кои са в действителност? Причината за това е, че Сатана е нападнал семейството.
Тук виждаме, че първоначалното Божие намерение в небето беше Неговото семейство да действа на основата на това, че Той е Главата и че Неговите принципи на любовта владеят в това царство. Неговите принципи на любовта означаваха, че Неговите творения, членовете на това семейство, разбираха кои са, като това се дължеше на факта, че идентичността и стойността им произхождаха от принадлежността им към това семейно царство. По-нататък в Писанието четем как се потвърждава това – че Бог, Отец, е Главата на всичко. В Ефесяни 4:6 Библията казва:
“Един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.”
Отец е Главата на небесното семейство. Тази точка е жизненоважна, за да разберем как действа това небесно семейство, а също и за да разберем как ние можем да подражаваме на този модел, ако изберем.
Бог ни е дал принципи (върху които градихме досега), за да разберем действията на това семейство. Скоро ще видим как тези принципи бяха поставени под въпрос чрез нападенията на Сатана, насочени срещу самата основа и срещу онова, което сплотяваше цялото семейство. Ако трябваше да онагледим откритията си дотук, те щяха да изглеждат по начин, подобен на този: тук виждаме Отец като Глава на небесното семейство. Отец е великият Източник на всичко. От Отец струи всичко. Както казва Писанието, всичко е “от Него”.
И нещата, които струят от Отец, идват чрез Сина. Видяхме, че в началото с Отец беше Синът. И именно чрез Сина Бог създаде всичко. Затова чрез Сина виждаме един поток на любов, на живот и на пълнота на благословението, струящ към всички сътворени същества.
Всички сътворени същества се намираха в този цикъл на благотворителността. В този кръг те получаваха идентичност и стойност по това, че бяха членове на Божието царство, членове на небесното семейство.
Видяхме също така и че Божието семейство се основава на любов, а не на принуда. Затова Бог обича само да дава. И фактът, че Той дава, не означава, че Той желае и очаква отплата. Той не дава, за да получи отплата, а дава поради това, че е любов. Отплатата се отдава свободно и доброволно от сърца, които разбират Неговия характер на благотворителност и любов, и които в признателност и благодарност отдават на Бога в замяна, както виждаме тук, хвала, радостна служба и любов. Това са най-съществените елементи на поклонението.
Тези неща се вливат обратно към Бога чрез Сина и в крайна сметка отдават слава на Бог Отец.
Видяхме също така, че принципът и пазителят, който крепеше тази система, и тази защитна ограда около системата и функционирането на семейното царство беше законът на любовта. Божият закон на любовта, който е всеобщият закон на живота, беше сигурността и оградата, която гарантираше, че дялът на всеки един член на това семейство бяха мир и радост. Този модел, тази диаграма, този принцип е жизненоважен, защото в него се съдържат всички елементи, които поддържат хармонията и стабилността на небесното царство.
Принципът поддържаше радостта и щастието на всяко творение. Той поддържаше тяхната идентичност и тяхната стойност, и също така поддържаше връзката им с великия Източник на всичко. Всичко това се правеше чрез Божия Син (както предстои да видим след минута).
Важно е да отбележим, че ако трябваше да приложим същия този модел на земята, към земното семейство, което е оформено по модела на Божия първоначален замисъл, така, че да наподобява небесното семейство, щяхме да открием една много интересна взаимовръзка.
Ако трябваше да заместим диаграмата… забележете как земното семейство, ако беше оформено по модела на небесното, щеше да изглежда подобно на това. Като глава на всяко семейство, във всеки един дом, трябва да бъде бащата. Той трябва да бъде водачът. Той трябва да притежава ръководната роля. До бащата стои майката – тази, чрез която като благословения за семейството идва всяко едно нещо. В първоначален план всички деца влизат в семейството чрез преките работа и дейност на майката. От бащата и майката, ако те са благочестиви родители, следващи плана на самия Бог, към децата ще струят любов, живот и пълнота на благословения. Това, когато е в хармония с Божия план, ще придаде на децата, на гражданите на това царство или членовете на това семейство, идентичност и стойност. То ще им придаде едно усещане за сигурност, за достойнство, едно усещане за принадлежност. То няма да ги обърка.
И от сърца, изпълнени с любов, като децата осъзнават, че тези неща, които им дават родителите им, са следствие от любовта им към тях, това естествено ще породи в сърцата на децата един копнеж да отвърнат на родителите с хвала, радостна служба и любов.
И всичко това ще доведе в кулминация до прославяне на Божия план.
Връзката, която крепи всичко това, отново е същото нещо, което крепи семейството в небето. Тя е законът на живота на вселената.
Виждате ли, това е от значение и за нас е жизненоважно да разбираме този принцип. В тази диаграма и в този модел виждаме, че Божият Син заема едно, в най-голяма, степен уникално и значимо положение. Той е свързващото звено между всички сътворени същества и Отец.
По същия начин в дома майката заема едно много важно и уникално положение – положение, което има връзка с положението на Сина. Тя е тази, която свързва членовете на семейството с бащата. Виждате ли, обикновено майката е тази, която прекарва най-много време с децата. Тя е тази, която ги учи, която им дава заръки, която ги напътства и води, под водителството на бащата. Но майката изпълнява ролята и функцията на свързващо звено. Това е оформено според първообраза.
Божият Син, единственият Посредник, беше в небето свързващото звено в семейното царство. Този аспект и това положение на Сина е важно да бъдат разбрани, защото това ще ни помогне да разберем нападението, което извършва Сатана.
Виждате ли, в това царство владееха само щастие и радост. Щастието и радостта зависеха от това членовете на това семейство да признават и да се придържат към установената структура – една структура, която беше предназначена да им осигурява само щастие и радост, да им осигурява само пълнота на благословението. Това е следствието на владичеството и суверенната власт на Бога.
Ръководството на Бог Отец като Цар на вселената, като Глава на семейното царство, гарантираше, че към всички членове на това семейство чрез Сина щеше да струи всяко благословение.
“Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините” (Яков 1:17).
Ето така действаше небесното семейство. Ето така иска Бог да действат семействата на земята. Бащите отразяват в домовете си положението на Бог Отец. Майките отразяват в дома положението на Божия Син. Необходимо е небесното семейство и земното семейство да бъдат в хармония.
И докато разглеждаме принципите на небесното семейство, това ще ни помогне да разберем как можем да оформим своите земни семейства по модела на това. Свързващото звено, връзката във всичко това, е Божият Син. Забележете какво ни казва Писанието в Псалм 36:9. Библията казва:
“Защото у Тебе е изворът на живота, в Твоята светлина ще видим светлина.”
Виждате ли, членовете на небесното семейство признаваха тази истина – че Източникът на всяка доброта, Източникът на живота и всичко добро, беше от Бога, от Отец, чрез Сина. Това признаване поддържаше постоянното признаване и разбиране на това от тяхна страна, така че те да бъдат в безопасност. Това щеше да им даде, като част от благословенията, извиращи от Бога, уверение в принадлежността към това семейство, както и идентичност и стойност в Божието царство.
Признаването на този принцип поддържаше хармонията и именно незачитане на този принцип – че Бог е Главата – щеше да създаде хаос.
Фактът, че Христос заемаше това положение в небето, който беше признат от всички същества, е представен и в Писанието. Четем за него в Колосяни 1:17. Библията казва:
“И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява.”
Това е наистина интересна терминология – чрез Христос всичко се сплотява. Други преводи всъщност обясняват това като:
“В Христос всичко се крепи.”
Или:
“Всичко съществува.”
Или:
“Всичко се поддържа на мястото си поради Него.”
Той е Този, Който по същество крепи всичко. Това е положението на Божия Син в небесното царство.
Това положение беше поставено под въпрос от нападенията на Сатана, когато той се разбунтува против това царство (както предстои да видим скоро). Положението на Божия Син отразява факта, че Той е получил всичко от Отец. Както ни казва Писанието,
“Отец обича Сина и е предал всичко в Неговата ръка” (Йоан 3:35).
И като любящ Син Той разкрива характера на любов на Отец като дарява и дава всичко на членовете на това семейство.
Още веднъж забележете, че паралелите от небесното семейство към земното семейство са жизненоважни, за да можем ние да подражаваме на този първоначален модел. И докато съществата в небето признаваха положението на Сина, признаваха, че всичко се крепи чрез Сина, всичко беше мир и хармония. И наистина всичко беше мир и хармония.
Но в Писанието виждаме, че беше внесен един противопоставящ се принцип – принцип, внесен от Сатана. Предстои днес да изследваме това малко по-отблизо и да видим положението, което Луцифер заемаше в небето, и точно срещу какво водеше той война и по какъв начин той се стремеше да разкъса небесното семейство, и по какъв начин същите принципи на Луцифер действат днес, за да разкъсат земните семейства.
Разбира се, Луцифер беше сътворен ангел. Той беше създаден от самия Христос, защото Христос създаде всичко (както видяхме) – Отец създаде всичко чрез Сина Си, Исус Христос. И Луцифер беше член на това небесно царство. Той беше член на Божието семейство. И като член на Божието семейство той вземаше участие и получаваше от пълнотата на благословенията. Това означаваше, че Луцифер всъщност се чувстваше в безопасност и беше щастлив. Както разкрива Писанието, той беше съвършен. Важно е тук да отбележим нещо. “Луцифер”, името на този ангел – откъде получи той това име?
Библията каза, че всички членове на небето и на земята, семействата на небето и на земята, се именуват от Отец. “Луцифер” всъщност беше името, което Бог беше дал на този ангел. Като му се даваше това име, то означаваше, че Луцифер получаваше идентичността и стойността си от Бога. Това беше идентичността му. Ако погледнем думата “Луцифер”, името “Луцифер” означава нещо. То означава “Носител на светлина”. Луцифер беше този, който носеше Божията светлина. Той беше вестителят, който разкриваше Божиите светлина, слава и любов на всички други сътворени същества. Това беше положение, в което го беше поставил Бог. Това беше едно от водещите положения сред сътворените небесни същества. Луцифер изпитваше задоволство и радост, и наслада да изпълнява Божията воля. Той притежаваше това понеже беше член на небесното семейство. Той получи името и идентичността на Бога, Който е Главата на това небесно семейство.
Христос Исус беше Този, Който лично постави Луцифер в това положение. Той го направи такъв и резултатът от това беше радост и щастие.
Виждате ли, Луцифер се намираше в рамките на този цикъл, който погледнахме по-рано. Той се намираше в цикъла, в който всички сътворени същества получаваха тези благословения от Отец.
Библията ни съобщава за нещо много печално, което започна да се случва в сърцето на Луцифер. Четем за това в Езекиил 28:12-15:
“Така казва Господ Йехова: Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост. Ти беше в Божията градина, в Едем; ти беше обсипан с всякакви скъпоценни камъни... Ти беше херувим, помазан, за да засеняваш; и Аз те поставих така, че беше на Божия свят хълм; ти ходеше сред огнените камъни. Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато беше създаден, докато в тебе бе намерено беззаконие.” Какво печално изявление! Беззаконие беше намерено в това съвършено същество, в този съвършен ангел, Луцифер, който заемаше водещо по почит положение. В Божието царство той беше засеняващ херувим. Той ходеше сред огнените камъни. Той се намираше на Божията планина. И Бог казва:
“Аз те поставих така.”
Именно Божието постановление постави всеки един от членовете в Неговото семейство на положението, в което се намираха. В следствие на това те притежаваха безопасност и стойност в Божието царство.
Но когато погледнем тук Стария завет, виждаме положението на Луцифер да се обяснява допълнително. Какво означават думите на Библията, че той бил “засеняващ херувим”?
Нека отворим на старозаветния символ в светилището, където виждаме, че Бог заръчва на Мойсей как да изгради светилището и по-конкретно Ковчега на завета. Тук виждаме в символична форма положението, заемано от Луцифер. Обърнете особено внимание какво се казва в Изход 25:18, 19. Библията казва:
“И да направиш два херувима от злато, изковани да ги направиш, на двата края на умилостивилището. Да направиш един херувим на единия край и един херувим на другия край; херувимите да направите част от самото умилостивилище на двата му края.”
Тук виждаме Ковчега на завета и умилостивилището, които представляваха Божия престол. И точно над това, от двата края на умилостивилището, се намираха два херувима, засеняващи херувими. Това, разбира се, бяха символи на действителни неща, съществуващи в небето. Божият престол е заобиколен от засеняващи херувими, и по-конкретно двама, според модела, даден от Бога на Мойсей. И Бог обитава там. Той всъщност седи между тези засеняващи херувими. Луцифер беше един от тях. Това се потвърждава по-нататък в книгата Псалми, 80 гл. и там 1 ст. Там се казва:
“Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Йосиф; Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй.”
Виждате ли, Луцифер заемаше водещо положение сред сътворените от Бога същества. Той беше засеняващият херувим. Той беше херувимът, помазан да засенява, и Бог го постави в това положение. И светлината и лъчите светлина и слава на Божието присъствие осияваха Луцифер и Луцифер, като “Носителя на светлина”, разкриваше и съобщаваше това в общуването и връзката си с всички останали членове на небесното семейство. Виждате ли, Луцифер притежаваше положение на голямо влияние. Знаем това, защото той беше достатъчно хитър, когато се разбунтува против царството, и влиянието му беше достатъчно силно, за да засегне една трета от ангелите.
Тези недоволство и раздразнение в сърцето на Луцифер против небесното семейство бяха насочени конкретно към точно онова нещо, което крепеше всичко. Библията ни казва, че в Луцифер се намери беззаконие. Причината това да бъде така се обяснява допълнително в книгата Езекиил, 28 гл. и там 17 ст. Там се казва:
“Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си...”
Сърцето на Луцифер се надигна поради хубостта му. Бог го беше сътворил възможно най-близък до Себе Си и го беше поставил в положение точно до това на Сина Си, като засеняващ херувим. Но помнете, че Луцифер беше сътворено същество. Той беше създаден от нищото. И Бог му дари всички тези благословения.
Луцифер започна да гледа на себе си и красотата и мъдростта си той започна да счита за произлизащи от самия него, а не от Бога. Това беше в несъответствие с признаването на принципа, че Бог е Източникът на всичко. Вместо да гледа към Бога и да оценява даденото му от Бога, Луцифер започна да гледа на себе си. Това е началото на разпадането на тази семейна структура. Като гледаше на себе си, Луцифер започваше да се оттегля и да излиза от този кръг. И като правеше това, той се възгордя. Сърцето му се надигна. Фактът, че сърцето му се надигна, е доказателство, че той започваше да се усъмнява в това, че Бог беше Източникът на всичко. Той започна да възприема чудни и красиви неща в себе си като произлизащи от самия него. Той забрави, че красотата на неговата личност идваше поради Исус Христос – свързващото звено между Отец и цялото творение.
Това е жизненоважен аспект, за да разберем как семейството днес също е подложено на нападение. Когато структурите и положенията в земното семейство се поставят под въпрос от членовете, когато членовете на земното семейство не следват Божия план за положенията на всеки един член, могат да се породят само дисхармония и печал. Радостта може да бъде поддържана само в рамките на закона на живота, на всеобщия закон на любовта.
Това постави началото на случилите се в небето неща. Като разглеждаме начина, по който започнаха да се случват нещата в небето, това ще ни помогне да разберем как ние можем да бъдем възвърнати.
Принципите, които Луцифер задвижи, нещата, които започнаха да се разиграват в сърцето му, доведоха до печалта и скръбта, които виждаме край себе си в днешния свят.
Забележете по още какъв начин ни разкрива Библията мисловния процес на Луцифер, когато той започна да угажда на себе си и когато започна да отмества погледа си от Бога и да гледа настрана от Христос, Който е сиянието на славата на Отец, и започна да гледа към себе си. Това се съобщава в Исая 14 гл., стихове 12 до 14:
“Как си паднал от небето, ти, сияйна звезда [лат.: Луцифер], сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който тъпчеше народите! А ти казваше в сърцето си: На небесата ще се изкача [аз], над Божиите звезди [аз] ще извися престола си и [аз] ще седна на планината на събранието в крайния север, [аз] ще се изкача над висотата на облаците, [аз] ще бъда подобен на Всевишния!”
Това бяха надменни думи, горделиви думи. Най-често срещаната дума, която наблюдаваме, е думата “аз”. Луцифер се беше отвърнал от Божия закон на любовта, от Божиите принципи на любов и безкористност към принципите на егоизма - “аз”.
Вместо да счита другите за по-горни от себе си, вместо да признава положението на Бога и на Неговия Син, Луцифер започна да въздига себе си. Това е жизненоважен за разбиране аспект. Ето как настъпва срив в семействата.
Библията ни казва също и следното в Притчи 16:18:
“Гордостта предшества погибелта а високомерието – падането.”
Като даде на Своите творения свобода на избора, Бог им даваше свободата да изберат по кой път да поемат.
Тук виждаме, че Луцифер упражняваше тази свобода по погрешния начин. Той я упражняваше с цел да се отдалечи от Божиите принципи.
Но Бог обичаше Луцифер. И Бог направи всичко по силите Си, за да го върне и спечели, както ще видим.
Но както тъкмо прочетохме, Библията казва, че гордостта предшества падането и високомерието – погибелта. Точно това се случваше в Луцифер. Той се възгордяваше, сърцето му се надигна и предстоеше той да падне от положението на възвишеност и почит, което му беше дал Бог. В следствие на това предстоеше той да изгуби мястото си в семейното царство.
Виждаме в Библията случай на земята, който ни разкрива допълнително какво всъщност причини тази горделивост на сърцето на Луцифер. Четем за това в Даниил 4:30. Там се казва:
“Царят проговори: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за силата на величието си!”
Цар Навуходоносор се възгордяваше. Той се гордееше с постиженията си и от извършените от него неща, и той си приписваше почест, слава и гордост като гледаше постиженията на ръцете си. Когато сърцето му се надигна с тази горделивост, забележете какво въздействие оказа това върху него. Даниил 5:20:
“Но когато се надигна сърцето му и духът му закоравя, за да постъпва гордо, той беше свален от царския си престол, славата му бе отнета от него.”
Горделивостта закоравява ума. Точно това се случваше с Луцифер. Като се надигаше и възгордяваше, умът му се закоравяваше против Бога. И както цар Навуходоносор изгуби положението и престола си, така предстоеше и Луцифер да изгуби положението и престола си. Причината беше този елемент на беззаконието, чието начало беше поставено в сърцето на Луцифер, това отстъпване от принципите на Божието управление в полза на гледане на себе си и последващото от това надигане на сърцето му в гордост доведоха до закоравяването на сърцето и ума му против Бога.
Затова всичките старания и опити на Бога да достигне до Луцифер просто падаха върху този закоравен ум. Луцифер, като гледаше на себе си и желаеше да възвеличи себе си над истинското си положение в Божието семейство, ни показва един важен аспект. Той искаше да бъде като Всевишния. Той искаше да се издигне по-високо, да бъде равен на положението на Главата на небесното семейство. Този, Който стоеше на пътя му, беше Христос.
Виждате ли, Христос е свързващото звено между цялото творение и Отец. Луцифер, като искаше да се издигне по-високо, да се равнява по положение на Отец, трябваше да се справи със ситуацията, че Христос заемаше положението, което стоеше на пътя му. Затова Луцифер поведе решителна война против Божия Син. Той мразеше положението на Божия Син. Той желаеше да се издигне нависоко, а онова, което стоеше на пътя му, беше Синът – любящият Син, Синът, Който познава Отец най-добре. Затова Луцифер поведе в небето една война, която нападна положението на Сина.
Виждате ли, Божият Син беше въплъщението и сиянието на славата на Отец. Той беше законът на любовта на вселената, изживян на практика. Знаем това, защото Писанието ни разкрива тези неща. Нека погледнем какво ни казва Библията като хвърля допълнителна светлина върху това печално раздиране на небесното семейство, в Езекиил 33:11:
“Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, не благоволя в смъртта на нечестивия, а нечестивият да се върне от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?”
Виждате ли, Бог видя накъде се беше отправил Луцифер. И Бог не беше доволен, Бог не беше щастлив. Бог не благоволи да губи членове на небесното семейство. Затова Той направи всичко по силите Си, за да достигне Луцифер и да го върне. Но за съжаление умът на Луцифер беше закоравен в горделивост. Луцифер видя, че неговите възражения и недоволството му от Божието управление бяха несправедливи. Но Луцифер се беше закоравил в горделивост. Той отказа да се върне. Той се закле да продължи борбата против Божието царство и най-вече против онова, което крепеше Божието царство – Божия Син. Той се закле да води борба против това до края. Това е една много печална, много печална ситуация. Това е ситуация, представляваща голяма душевна болка за Бога и за всички останали членове на небесното семейство.
Виждаме, че омразата и борбата на Луцифер против Божието семейно царство са съсредоточени върху нападане точно на онова, което го крепи, а това е Божият Син. Знаем това, защото едва първото нещо, което Луцифер каза на Христос в пустинята на изкушението, беше нападение срещу Неговото положение. Нека прочетем това заедно в Лука 4:3:
“И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб.”
Тук виждаме, че Луцифер нападаше положението на Сина. Точно така започнаха нещата в небето. По-рано видяхме, че Бог е непроменим. Бог не се променя. Неговите принципи винаги са същите. Това ни разкрива, че Сатана, при воюването против Божиите принципи, също не се променя. Това ни разкрива също и че фактът, че Луцифер нападаше положението на Сина в пустинята, е точно същото нещо, което постави началото на всичко това в небето. В небето той нападаше Христовата синовност. Виждате ли, синовността на Христос, положението, което Той заемаше като Възлюбеният на Бога, като Посредника, като Този, чрез Когото струеше всичко – именно това крепеше всичко. Като отстъпваше и нападаше принципите на небесното семейство, Луцифер отстъпваше и нападаше положението на Сина, и по-конкретно факта, че Синът живееше Божия закон на практика.
Виждате ли, Синът беше въплъщението на принципите на Божия закон в действие. Писанието ни разкрива това в книгата Исая, 42 гл. и там 21 ст.:
“Господ благоволи заради правдата Си да възвеличи закона и да го направи почитаем.”
Принципите на Божието управление бяха нападнати от Луцифер.
Когато Христос дойде тук, на земята, Той изяви същото положение, което заемаше в небето – т.е. живеене на Божия закон, на закона на живота, на практика. И следователно като нападаше принципите на закона Луцифер нападаше въплъщението на тези принципи. Припомнете си какво каза Исус в Матей 5:17:
“Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня.”
Луцифер нападаше Христовата личност понеже Христос беше живото въплъщение на закона. Той беше изпълнението на Божия закон. Такова беше винаги положението Му, защото Библията ни казва, че Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги. А като нападаше тези принципи Луцифер показа своята омраза, своята силна омраза към Божия Син.
Дотолкова, че когато Божият Син дойде тук, на земята, и живя закона в човешко естество, Луцифер в крайна сметка причина смъртта Му. Той кроеше заговор и действаше чрез фарисеите, за да убие Божия Син. Следователно, Библията ни разкрива ясно какво се случваше в небесното семейство, принципите, които ръководеха неговите щастие и радост, начина, по който се крепеше то, а също и принципите, които внасяше Луцифер, за да нападне и погуби семейството.
Виждате ли, жизненоважно за нас е да разберем това днес. Забележете какво ни разкрива в допълнение за този аспект книгата Притчи, 13 гл. и там 10 ст.:
“От гордостта произхожда само препиране, а мъдростта е с онези, които приемат съвети.”
Препиране предстоеше да настане в небесните дворове в резултат на горделивостта. Но с онези, които приемат съвети, е мъдростта.
Виждате ли, Луцифер се отвръщаше от Божията Мъдрост. Божията Мъдрост е Синът. Неговото име е “Божия мъдрост”. Луцифер отстъпваше и отместваше погледа си от Бога като нападаше най-вече Божия Син. Тази печална ситуация причини война на небесата.
Книгата Откровение записва за нас кулминацията на тази война със следните думи – Откровение 12:7, 8:
“И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змея вече място за тях на небето.”
Тук настана раздиране на небесното семейство. Тук настана срив, разкъсване на небесното семейство. Луцифер се беше откъснал от Божието семейство и следствието беше само печал – за всички въвлечени.
Приятели, когато семейства се разпадат, няма победители. Никой не е щастлив и не се радва.
Последваха само болка и скръб – болка у всички членове на семейството, а също и в сърцето на Отец и в сърцето на Божия Син.
Когато настане развод, както днес ни е много добре известно в света, той причинява само печал, сърдечна болка и смут, които продължават с години. На членовете на семейството, което претърпява развод, се нанасят белези понякога за цял живот.
Точно това се случваше в небесното семейство. И Луцифер продължава да провежда своите принципи на раздиране на земните семейства по същия начин, по който направи това в небето. Когато семейства се разпадат, няма победители. Как трябва да се е чувствал Отец за Луцифер задето той е разкъсал семейството? Сърцето на Отец беше съкрушено. Печално е, че Луцифер, като отстъпи и излезе от този цикъл на живота, губеше приемането от своя страна на цялата пълнота на Божиите благословения. Той се оттегляше от това. И като губеше приемането на пълнотата на Божиите благословения, Луцифер губеше също и нещо много важно – нещо, което ще ни помогне да разберем какво се случва в света днес в следствие на принципите на новото царство, внесени от него.
Забележете как Исус коментира този факт в Йоан 8:44. Той казва:
“Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата.”
Забелязахте ли как Христос нарича тук Луцифер? Той не го нарича “Луцифер”, нали? Той го споменава с друго название, с друго име. Онова, което се беше случило, беше, че Луцифер, като отстъпваше от това да бъде член на Божието семейство, изхвърляше идентичността, която идваше при него в следствие на това, че беше член на това семейство. Сега той трябваше да си създаде една напълно нова идентичност, защото вече не получаваше идентичността си от Отец. Затова чрез една нова идентичност той сега носи ново име. Името “Луцифер” е захвърлено. Неговото име сега е “Сатана”, или “дявол”. Това не е име, дадено му от Бога. Това е име, изработено от Луцифер за самия него. Това име идентифицира и дефинира неговата нова идентичност. Идентичността му сега не произлизаше от Бога. Беше нужно той да сам да си я изработи. Този печален факт причини голямо смущение и объркване в сърцето на Луцифер.
Точно същото нещо се случва отново в нашия свят днес. Не познавате ли хора днес, които са смутени, които не знаят кои са в действителност, чиято идентичност е объркана и които се стремят да направят всичко по силите си, за да си намерят идентичност? Идентичността, истинското удовлетворение и сигурност могат да дойдат само чрез принадлежност към семейство, към небесното семейство.
Когато земното семейство се оформя по модела на небесното семейство, то предоставя на членовете си връзка с небесното семейство, където те също могат да получат пълнотата на Божието благословение.
Исус казва, че Луцифер бил отначало убиец. Колко човека уби той в началото? Нито един. Но какво има предвид Христос? Христос разкриваше, че принципите на управлението на Луцифер щяха да доведат само до смърт. Това беше изявено, когато Христос дойде на земята и Луцифер всъщност уби Божия Син.
Принципите, които Луцифер беше внесъл в семейното царство, щяха да доведат до абсолютна смърт и хаос. Той отначало беше убиец. Исус каза също и че той не устоя в истината. Това означава, че в един момент Луцифер беше в истината. Той се намираше в един момент в този цикъл на живота. Той беше в един момент верен и предан член на Божието семейство. Но Луцифер отстъпи. Той не остана в истината. Той излезе от нея. И като излезе, той изгуби идентичността си, изгуби също така и стойността си.
Как според вас трябва да е въздействало това на сърцето на Отец? Знаете ли, Бог не благоволеше в това. Получаваме прозрение за сърцето на Отец в една чудна и трогателна история, състояла се в живота на един Израилев цар. Цар Давид, докато седеше на Израилевия престол, имаше син на име Авесалом. Неговият син кроеше бунт против баща си. Неговият син беше член на семейството на Давид, но той кроеше бунт против главата на това семейство. Това е в пряк паралел със случилото се в небето. Следствието беше бунт, който се състоя. Царството беше разделено и резултатът беше война. И във войната (ако си спомняте) Давид посъветва воините и военачалника си като казва:
“Отнесете се добре към сина ми.”
Виждате ли, бащата все още обичаше сина си, въпреки че синът му се бунтуваше против него. Дотолкова, че когато достигна съобщението за смъртта на Авесалом, Давид оплака това с думи, които можеха да отразят единствено сърцето на Отец към загубата на член на Неговото семейство. Нека прочетем казаното от Давид и помислим за случилото в небето и за това как откликна сърцето на Отец на стореното от Луцифер. 2 Царе 18:33:
“И царят се смути много, качи се в стаята над портата и плака. И като вървеше, говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой!”
Тези думи отразяват и идват направо от сърцето на Отец. Ако един земен баща, един паднал, грешен човек можеше да се чувства така към своя бунтовен син, колко повече можеше Отец да се чувства към загубата на един син, който се разбунтува спрямо Неговото небесно царство? Това е Луцифер. Виждате ли, Авесалом отразяваше положението на Луцифер и стореното от него. И Давид беше подбуден да изрази любовта си към своя син, когото беше изгубил.
Това разкрива, че Бог направи всичко по силите Си, за да върне и спечели Сатана, но за съжаление Луцифер беше закоравен в горделивост. Луцифер беше излязъл от този цикъл. И като беше излязъл от този цикъл, Луцифер беше въздигнал и възвеличил единствено себе си, а не Бога. Той желаеше да получава почит и поклонение като Бога. Той желаеше положение, което не му принадлежеше. Тези принципи са жизненоважни, защото точно те са нещата, които Луцифер употребява, за да разкъсва семейства днес. Горделивост и недоволство от положенията, които ни дава Бог, могат да доведат само до срив на семействата.
Не е ли това причината, поради която в обществото днес имаме такава загуба на семейната структура, че налице имаме загуба на идентичност стойност и самочувствие? Не е ли печално, че много млади хора, в следствие от това объркване, избират да сложат край на живота си вместо да продължат да живеят? Причината е, че принципите на Луцифер са заразили земното семейство и са съкрушили небесното семейство, при което положението на бащата понякога не се признава от членовете на семейството, или положението на майката, или различните роли и функции, дадени от Бога. Ето това започна в небето.
Тези са принципите на царството на Луцифер.
И докато разглеждаме случилото се в небето, това ни помага да разберем какво се случва тук, на земята.
Както казахме по-рано, при излизането на Луцифер от това Божие царство, при излизането му от това семейно царство, той се отказа и изгуби идентичността и стойността си. Той трябваше да установи нов начин, по който да може да има самочувствие, по който да може да усеща стойност. Възможно ли е това да е причината, поради която хората в този свят са така заети в опити да си установят едно усещане за удовлетворение и стойност? Те са заети с опити да направят всяко едно нещо, за да изпитат добро чувство за себе си. Но те никога не могат да запълнят тази празнота. Тази празнота може да бъде запълнена само когато се намираме в истинското положение на членове на семейството, на земята – едно семейство, което отразява небесното семейство, и така да бъдем членове на небесното семейство.
Това задоволство, това усещане за безопасност и стойност, може да дойде само като пряко благословение от Бога.
Луцифер мами света и се опитва да произведе една фалшива идентичност и едно фалшиво усещане за стойност. И знаете ли какво? Печалното нещо е, че това не действа. Хората предпочитат по-скоро да сложат край на живота си, отколкото да изберат да бъдат такива. Толкова печално е, че това не запълва празнотата им. То оставя една зееща празнота.
Луцифер, когато излезе от цикъла на живота, когато излезе от пълнотата на Божието благословение, отвори с трясък върху себе си шлюзовете, които отвориха вратите за окаяност и празнота в ума му.
Нека прочетем този списък, този частичен списък, за да видим какво сега обземаше ума на Луцифер на мястото на благословението, които получаваше като член на Божието семейство. Сега Луцифер беше поразен от усещане за нищожност, несигурност и страх, от празнота, завист и горделивост, от ярост, желание да контролира, себеоправдание, арогантност, омраза и униние, и още цял списък с други неща. Това бяха резултатите от изоставянето на Божията светлина. Той вече не беше "Носителят на светлина", "Луцифер". Той се беше отказал от това. Беше отстъпил от Божията светлина и можеха да го изпълват само мрак и празнота. Тези мрак и празнота, които изпълват Луцифер, пораждат у него едно огромно усещане за несигурност и страх.
Виждате ли, ние не мислим за Луцифер така. Но виждаме, че точно с тези неща Луцифер заразява света. Светът днес страда в значителна степен от тези неща в следствие на това, че е откъснат от Божието семейно царство, в следствие на това, че не притежава Божията светлина, даваща пълнотата на благословението, което е само радост, мир и щастие. Това произлиза от незачитане на Божия план за нашите семейства. Това огромно усещане за празнота изпълни Луцифер с още неща. Луцифер вече не беше Луцифер, а Сатана, и той беше изпълнен с несигурност, страх и безумие. Той изпитва отчаяна нужда от одобрение и изпитва отчаяна нужда да се стреми към получаване на поклонение и хвала от други.
Виждате ли отражение на тези аспекти и качества в обществото днес? Сега разбирате ли защо Бог допуска една изява на тези принципи, за да можем ясно да видим, че принципите на царството на Луцифер са пълната противоположност на Божието царство? Луцифер сега установи царство, което беше точно отрицание на семейство.
Всичко в царството на Луцифер имаше за цел да нападне пряко и разкъса семейството. Неговият девиз е:
„Долу законът на любовта, която опазва сигурността и щастието на семействата!Долу принципите, които сплотяват семейството! Нека насърчаваме себичност, нека насърчаваме бунтовен дух против принципите, установени от Бога!”
Това се изявява в стореното от Луцифер на едва първото семейство. Ще изучаваме това малко по-отблизо в следващото си предаване. Това е заключението, което трябва да си извлечем от своето изследване днес - че принципите на Божието семейство, ръководено от закона на любовта, всичките се крепят на мястото си от Божия Син, Който заема положението, което видяхме. В отстъпване от това Луцифер нападна Божия Син, отстъпи от Божия закон и отвори за себе си шлюзовете на празнотата, чрез егоизъм и горделивост. И сега Луцифер претърпява всички тези симптоми, които мнозина претърпяват днес. Те ги претърпяват в следствие от делото на Луцифер. Всичко това следва от едно оттегляне от Божието семейство.
Ето защо Бог се стреми да ни възвърне. Ето защо Бог иска да разберем тези неща, за да бъдем отново възвърнати в Неговото царство.
Нека Бог ви благослови докато се стремите да приложите истинските принципи на семейството в своя дом, така че вие да получите пълнотата на благословението.
Говорител: Надер Мансур
Продуциране и редакция: Ребека Клифърд
Озвучение: Адам Клифърд
Дизайн на декора: Лиза Клифърд,
Наташа Мансур, Ребека Клифърд
Осветление: Адам Клифърд, Надер Мансур, Ребека Клифърд
Графика: Елиса Симс
Музика: Марк Фюри
Статична фотография:
Ребека Клифърд, Брендън Шредер
Специални благодарности на: Лин и Джим Грациано
Revelation1412.org
7thdayhomechurchfellowships.org
Текста на проповедта можете да изтегите ОТТУК!
RSS Feed
