Глас от небето
НАСТАНА ВРЕМЕ
ДА ЧУЕМ
ГЛАС ОТ НЕБЕТО
Отново ви приветствам, скъпи братя и сестри, на нашата среща. Това е втора среща – среща, когато с вас ще разсъждаваме над такива важни въпроси като: Доверяваме ли се на трудовете на Елън Уайт като АСД или все пак използваме нейните трудове, някои извадени от контекста цитати, за да докажем нашите човешки постановления
НАСТАНА ВРЕМЕ
ДА ЧУЕМ
ГЛАС ОТ НЕБЕТО
Отново ви приветствам, скъпи братя и сестри, на нашата среща. Това е втора среща – среща, когато с вас ще разсъждаваме над такива важни въпроси като: Доверяваме ли се на трудовете на Елън Уайт като АСД или все пак използваме нейните трудове, някои извадени от контекста цитати, за да докажем нашите човешки постановления
И така, в първата част или в първата беседа слушахте, че Елън Уайт е Божи пророк - пророк, който се приема от ЦАСД и ние поддържаме това. Затова днес ще цитираме цитати, които мнозина от вас не са чели и няма да прочетат, защото нямате този материал, не притежавате тези книги. Затова, разбира се, можете, за ваше знание, все пак да намерите тези книги, за да проверите това, което ще прочетем и чуем с вас.
Ще продължим тази тема с цитати - всички цитати, които тя писала и потвърждават, че има две Личности – Отец и Син, Които седят на престола; две Личности, достойни за поклонение и слава. Така вярваха пионерите на адвентизма, така вярваше Елън Уайт, така вярваше Джеймс Уайт, така вярваме и ние с вас. Искаме да споделим тази истина, истината на адвентното учение, което беше в началото, когато Бог извика адвентистите, за да бъде прогласена по целия свят вестта на истинския Бог - Тройната ангелска вест.
Когато четем вестта на трите ангела, обърнете особено внимание на първата вест. Първата вест говори именно за правилното поклонение на Бога, но това, разбира се, е друга тема. С вас ще продължим да четем цитати, да мислим над тях, да ги съпоставяме и да видим, какво все пак изповядваха Елън Уайт и първите пионери на адвентизма – нашите предшественици.
Когато си задаваме въпрос: Колко Божествени обитатели има на небесния престол, Елън Уайт пише:
„През февруари 1845 имах видение за събитията, започващи със Среднощния вик. Видях един престол и на него стояха Отец и Син. Взрях се в Исусовото лице и се възхитих от прекрасния му израз. Личността на Отец не можех да видя, защото облак от слава Го покриваше. Попитах Исус дали образът на Отец е като Неговия. Той отговори, че е същият, но не мога да Го видя, защото „Ако веднъж видиш славата на Неговата Личност, ще престанеш да съществуваш“ – каза Той“ (Е. Уайт, брошура от 1-6 април 1846 г.).
И така, виждаме, че все пак Елън Уайт потвърждава, че седели Отец и Син. Но когато стигнем до общото учение на съвременния адвентизъм, съвременният адвентист казва, че има три личности. Затова тези три личности – Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух съставляват една обща същност под думата „бог“. Но когато започнем просто да съпоставяме и да мислим, възниква въпрос: Защо във видението Бог не й откри трима, седящи на престола, тъй като те са три равни бога? Следва подвъпрос: Защо тази същност скри от Елън Уайт едната личност?
Когато четем книгата – може всички да я нямат – това е книгата „В начало бе Словото“. Това е доктринална книга на АСД, в която са записани всички доктринални учения на църквата. И тук, на стр. 68 и 69 има записано такова изречение:
„Светият Дух в триединното божество“.
Нека да прочетем от книгата „В начало беше Словото“.
„Отначало Бог-Свети Дух съществувал неслитно (неизменно, неразлъчно) и неразделно в Светата Троица, макар че никъде в трудовете на Елън Уайт не срещаме думата „Троица“. Съгласно Библията, както Бог-Отец и Бог-Син, така и Бог-Свети Дух има живот сам в Себе Си. Но въпреки че личностите на Светата Троица са равни помежду Си, всяка от тях изпълнява Свое особено служене“.
И така, виждаме, че в тази доктринална книга авторът, - а авторът, разбира се, е съвременната ЦАСД, - залага във вашия ум учението, че има три бога – Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух. И всичките трима са равни. Тук прочетохме „равни помежду Си“. Когато се върнем обратно към цитата на Елън Уайт, възниква въпросът: Защо Бог не й е показа, че на престола седят три вечни и равни бога? Замислете се върху това.
Като четем по-нататък в доктриналната книга „В начало бе Словото“, сблъскваме се със следното:
„Светата Троица Духът видимо е изпълнител…“.
Разбирате ли, авторът не е сигурен. Той пише:
„… е видимо изпълнител“.
По-горе пише, че тримата са равни и са три личности, имайки живот в сами в себе си, а няколко реда малко по-долу пише
„… е видимо изпълнител“.
„Божия Син бил заченат от Светия Дух (Матей 1:18, 20), Отец Му дал света“.
Нека просто да помислим логически. Ако авторът на тази книга, ако днес учението на адвентизма казва, че Светият Дух е равна личност на другите двама – Отец и Сина, от всичко това произлиза, че Мария заченала от личността на третия Бог. Но когато четем Матей 1:18, 20, как е написано дословно? Там пише:
„А ангелът в отговор й рече: Светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени“ (Лука 1:35).
Не ни ли достига толкова мъдрост, че да съпоставим библейското писане с това, което с вас четем и на което ни учат? И когато казваме, че в книгата „В начало бе Словото“, авторът твърди, че някои пропускат, че Светият Дух е някаква сила, те по-нататък започват да опровергават и да доказват, че това е третият бог - третата личност на тази същност. Тогава стигаме до разбирането: Ако наистина е така, значи виждаме, че все пак според Писанието „слезе силата на Всевишния“. А според Библията знаем, че „Всевишният“ е само един – Бог-Отец. И с тази Негова сила - посредством силата на Словото; силата, с която твори всичко; силата, с която прави всичко, - посредством тази сила на Всевишния произлезе онази тайна, за която е записано „велика е тайната на благочестието“ (1 Тим. 3:16); която се осъществи и Божият Син се въплъти, и стана като човека. Разбирате ли, просто трябва да помислим.
Нека продължим, като да се обърнем към Елън Уайт. Какво пише по-нататък тя?
„Тъга изпълни небето, когато се разбра, че човекът е погубен, че сътвореният от Бога свят щеше да се изпълни със смъртни същества, осъдени на нещастие, болест и смърт, и че за престъпника нямаше никакъв път за спасение. Целият род на Адам трябваше да умре. Тогава на лицето на Исус видях състрадание и мъка. Той се приближи до блестящата светлина, окръжаваща Отец. Придружаващият ме ангел каза: „Той има таен разговор със Своя Отец“. Докато Исус говореше, загрижеността на ангелите изглеждаше извънредно голяма. Три пъти той бе обгърнат от славната светлина около Отца и когато третия път се отдели от Него, можеше да се види лицето Му – спокойно, без следа на някакво смущение и съмнение, светещо от неописуема хубост и благоволение. Тогава Исус съобщи на ангелските множества, че е намерен път за спасение на изгубения човек. Каза им, че е пледирал за него пред Отец и е предложил собствения Си живот като откуп; че сам ще понесе смъртната присъда, за да може чрез Него човекът да бъде опростен. (…)Тогава радост, неизразима радост изпълни вселената и небесните множества запяха песен на хвала и поклонение. Докоснаха арфите си и запяха на по-висока нота за великата милост и снизхождение на Бога, Който отдаде скъпия Си Възлюбен да умре за един род от бунтовници. Бяха изпети песни на хваление и поклонение за себеотрицанието и жертвата на Исус, Който бе готов да напусне лоното на Отца, за да избере живот на страдание, болка и позорна смърт, за да даде живот на други“ (Превод от ориг., Е. Уайт, допълнение към „Опитности и видения“, стр. 47, 48, 1854 г.).
И така, относно прочетеното с вас трябва да четем, да мислим и да разсъждаваме. Ако настолната книга по доктринални въпроси „В начало бе Словото“, която имаме, - разбира се, няма да я четем цялата, можете да си я намерите и прочетете; всичко, което казвам, можете да проверите, има го в тази книга, нека с вас просто да помислим. - Ако тази книга говори, че Отец и Синът са си разпределили ролите, а също и на Светия Дух – Светият Дух си останал Свят Дух – докато единият Бог станал Син, а другият - Отец, поделили си ролите, просто следва логическият въпрос: Когато всичко онова, което знаем, още го нямало, когато в началото на началата човекът едва-що съгреши и всичко това стана, виждаме, че ангелите… кажете, до тогава ангелите знаеха ли, че Исус Христос е Негов Син или знаеха, че Той е Бог №2 и играе ролята на син? Ако са знаели, че е Бог №2 и играе ролята на син, защо тогава виждаме, че ангелите състрадават, ангелите слушат Божия Син? Значи излиза, че на небето станала лъжа. Или ангелите и Бог ни лъжат, или все пак е реалност, че Исус Христос е Божи Син.
Така ни говори Писанието, така пише Духът на пророчеството и това го потвърждава Елън Уайт. Четем по-нататък:
„Бог се съгласи да даде единствения Си Син да умре за изгубения човек“ (Е. Уайт, The Youth’s Instructor, Ellen White Writings, август 1852 г.).
И така, виждаме, че ако Елън Уайт беше пророк от Бога и Бог й открил истината, а онова, което четем в книгата „В начало бе Словото“ не съответства на това, което Бог й открил, стигаме до извода, че Бог й я открил и тя писала:
„Бог се съгласи да даде единствения Си Син“.
Следователно, ако тази книга е истина, значи Бог е лъжец, защото излиза, че Бог не е дал Сина Си, понеже не Му е Син, а се явява Бог №2, равен на първия и третия Бог. Разбирате ли в какво е същността на заблудата?
Четем по-нататък:
„Беше ми показана голямата любов и милост, когато Бог отдаде Своя Син на смърт, за да получи човекът прощение и живот“ (Е. Уайт, допълнение към „Опитности и видения“, стр. 46, 1854 г.)
И така, виждаме, че в продължение на всичките си писания Елън Уайт писала това, което Бог й открил. Ако вярваме и ако смятаме, че Бог е истинен и всяко слово, излизащото от Божиите уста е истина, значи Исус Христос е истинен Божи Син, не с някаква измислена роля, за каквато четем в книгата „В начало бе Словото“ – доктринални въпроси на АСД.
Налага се да се запитаме: Ако по тази доктринална книга Те са равни богове и просто играли роли, тогава си задавам въпроса, защо Елън Уайт писала:
„Ангелът каза: „Мислиш ли, че Отец отдаде Своя възлюбен Син без борба? Не, не! Тогава разбрах, колко тежко беше за самия небесен Бог, да реши в този случай да направи избор или да остави виновният човек да загине, или да отдаде в жертва Своя възлюбен Син“ (пак там).
Разбирате ли същността? Когато с вас четем, защо Бог помоли Авраам да даде Исаак в жертва, разбираме, че това беше спасението на човечеството в миниатюра. За да разбере Авраам – Отец или праотец на всички вярващи народи, – за да разбере колко тежко беше на небето да отдаде, т. е. на Бог, Своя Син заради нашето спасение, затова Авраам преживя същата агония относно своя син. Всичко това се случи и той видя вече в бъдещето това, което винаги са ни проповядвали и казвали, спомнете си, - че това беше планът за спасение в миниатюра. Ето защо ние наистина виждаме, че е действително Бог и Бог е небесният Отец. Не някаква измислена същност, а именно Бог е небесният ни Отец. Той е Отец на Исус Христос.
„Видях, че за Бога беше невъзможно да измени закона Си, за да спаси изгубения и загиващ човек. Затова прие Неговият възлюбен Син да умре заради престъпленията на човека“ (Превод от ориг., допълнение към „Опитности и видения“, стр. 48, 1854 г.).
Можете да проверите всичко. Когато говорим за Исус Христос, когато четем Божието слово, четем трудовете на Елън Уайт, виждаме, че Христос беше истински Син до идването Му, което обяснява, че борбата на Отец беше реална борба на истински баща за истински син. Когато Исус Христос дойде в нашия свят, Той стана Човешкият Син. И за това Той говори сам. Но тогава не престана да бъде и Божи Син. Т. е. Исус Христос беше и тогава.
Затова се обръщам още към тези месиански движения, в които попадат адвентистите, когато излязат от официалната църква. Приятели мои, вие сте излезли от църквата в това течение, което е правилно течение, но вие просто би трябвало да се върнете към пионерите и да изучавате в какво вярваха пионерите-адвентисти. Но виждайки цялото това отстъпление в съвременния адвентизъм, - разбира се, търсили сте истината - и Сатана лекичко ви е отвел настрана, вече в месианството. А в месианството твърдят, че Исус Христос, Неговото начало било от раждането на Мария. И там има цяла история за всичко, което измислят. Приятели мои, виждаме, как днес врагът поставя тази мрежа за улов на човеци.
Затова днес се обръщам към всички – и към официалните, и към тези, които са излезли, и към всички, да се върнете към онзи момент, когато започнахте да изучавате Божието слово в лицето на пионерите АСД.
Четем по-нататък:
„Отначало ангелите не се зарадваха, защото Повелителят им не скри нищо от тях, но им изложи целия спасителен план. Каза им, че иска да застане между гнева на Отца Си и виновния човек, че щеше да понесе позор и хули, и само малцина щяха да Го приемат като Син на Бога“ (Превод от ориг., „Духовни дарби“, т. 1, стр. 23 и 24, 1858 г.).
Да се спрем на този цитат. Погледнете, Исус Христос откри плана на ангелите. Той им разказа, че трябва да пострада - защо, какво и за кого? Т. е. ангелите били в хода на нещата. След това Той подчерта… и това го пише Елън Уайт – пише го пророкът, когото ЦАСД поддържа. На нея й е представено цялото учение на пионерите, макар че по някои въпроси има разминаване. Но нека реално да помислим какво казва тя. Тя казва:
„… и само малцина щяха да Го приемат като Син на Бога“.
Ще продължим тази тема с цитати - всички цитати, които тя писала и потвърждават, че има две Личности – Отец и Син, Които седят на престола; две Личности, достойни за поклонение и слава. Така вярваха пионерите на адвентизма, така вярваше Елън Уайт, така вярваше Джеймс Уайт, така вярваме и ние с вас. Искаме да споделим тази истина, истината на адвентното учение, което беше в началото, когато Бог извика адвентистите, за да бъде прогласена по целия свят вестта на истинския Бог - Тройната ангелска вест.
Когато четем вестта на трите ангела, обърнете особено внимание на първата вест. Първата вест говори именно за правилното поклонение на Бога, но това, разбира се, е друга тема. С вас ще продължим да четем цитати, да мислим над тях, да ги съпоставяме и да видим, какво все пак изповядваха Елън Уайт и първите пионери на адвентизма – нашите предшественици.
Когато си задаваме въпрос: Колко Божествени обитатели има на небесния престол, Елън Уайт пише:
„През февруари 1845 имах видение за събитията, започващи със Среднощния вик. Видях един престол и на него стояха Отец и Син. Взрях се в Исусовото лице и се възхитих от прекрасния му израз. Личността на Отец не можех да видя, защото облак от слава Го покриваше. Попитах Исус дали образът на Отец е като Неговия. Той отговори, че е същият, но не мога да Го видя, защото „Ако веднъж видиш славата на Неговата Личност, ще престанеш да съществуваш“ – каза Той“ (Е. Уайт, брошура от 1-6 април 1846 г.).
И така, виждаме, че все пак Елън Уайт потвърждава, че седели Отец и Син. Но когато стигнем до общото учение на съвременния адвентизъм, съвременният адвентист казва, че има три личности. Затова тези три личности – Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух съставляват една обща същност под думата „бог“. Но когато започнем просто да съпоставяме и да мислим, възниква въпрос: Защо във видението Бог не й откри трима, седящи на престола, тъй като те са три равни бога? Следва подвъпрос: Защо тази същност скри от Елън Уайт едната личност?
Когато четем книгата – може всички да я нямат – това е книгата „В начало бе Словото“. Това е доктринална книга на АСД, в която са записани всички доктринални учения на църквата. И тук, на стр. 68 и 69 има записано такова изречение:
„Светият Дух в триединното божество“.
Нека да прочетем от книгата „В начало беше Словото“.
„Отначало Бог-Свети Дух съществувал неслитно (неизменно, неразлъчно) и неразделно в Светата Троица, макар че никъде в трудовете на Елън Уайт не срещаме думата „Троица“. Съгласно Библията, както Бог-Отец и Бог-Син, така и Бог-Свети Дух има живот сам в Себе Си. Но въпреки че личностите на Светата Троица са равни помежду Си, всяка от тях изпълнява Свое особено служене“.
И така, виждаме, че в тази доктринална книга авторът, - а авторът, разбира се, е съвременната ЦАСД, - залага във вашия ум учението, че има три бога – Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух. И всичките трима са равни. Тук прочетохме „равни помежду Си“. Когато се върнем обратно към цитата на Елън Уайт, възниква въпросът: Защо Бог не й е показа, че на престола седят три вечни и равни бога? Замислете се върху това.
Като четем по-нататък в доктриналната книга „В начало бе Словото“, сблъскваме се със следното:
„Светата Троица Духът видимо е изпълнител…“.
Разбирате ли, авторът не е сигурен. Той пише:
„… е видимо изпълнител“.
По-горе пише, че тримата са равни и са три личности, имайки живот в сами в себе си, а няколко реда малко по-долу пише
„… е видимо изпълнител“.
„Божия Син бил заченат от Светия Дух (Матей 1:18, 20), Отец Му дал света“.
Нека просто да помислим логически. Ако авторът на тази книга, ако днес учението на адвентизма казва, че Светият Дух е равна личност на другите двама – Отец и Сина, от всичко това произлиза, че Мария заченала от личността на третия Бог. Но когато четем Матей 1:18, 20, как е написано дословно? Там пише:
„А ангелът в отговор й рече: Светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени“ (Лука 1:35).
Не ни ли достига толкова мъдрост, че да съпоставим библейското писане с това, което с вас четем и на което ни учат? И когато казваме, че в книгата „В начало бе Словото“, авторът твърди, че някои пропускат, че Светият Дух е някаква сила, те по-нататък започват да опровергават и да доказват, че това е третият бог - третата личност на тази същност. Тогава стигаме до разбирането: Ако наистина е така, значи виждаме, че все пак според Писанието „слезе силата на Всевишния“. А според Библията знаем, че „Всевишният“ е само един – Бог-Отец. И с тази Негова сила - посредством силата на Словото; силата, с която твори всичко; силата, с която прави всичко, - посредством тази сила на Всевишния произлезе онази тайна, за която е записано „велика е тайната на благочестието“ (1 Тим. 3:16); която се осъществи и Божият Син се въплъти, и стана като човека. Разбирате ли, просто трябва да помислим.
Нека продължим, като да се обърнем към Елън Уайт. Какво пише по-нататък тя?
„Тъга изпълни небето, когато се разбра, че човекът е погубен, че сътвореният от Бога свят щеше да се изпълни със смъртни същества, осъдени на нещастие, болест и смърт, и че за престъпника нямаше никакъв път за спасение. Целият род на Адам трябваше да умре. Тогава на лицето на Исус видях състрадание и мъка. Той се приближи до блестящата светлина, окръжаваща Отец. Придружаващият ме ангел каза: „Той има таен разговор със Своя Отец“. Докато Исус говореше, загрижеността на ангелите изглеждаше извънредно голяма. Три пъти той бе обгърнат от славната светлина около Отца и когато третия път се отдели от Него, можеше да се види лицето Му – спокойно, без следа на някакво смущение и съмнение, светещо от неописуема хубост и благоволение. Тогава Исус съобщи на ангелските множества, че е намерен път за спасение на изгубения човек. Каза им, че е пледирал за него пред Отец и е предложил собствения Си живот като откуп; че сам ще понесе смъртната присъда, за да може чрез Него човекът да бъде опростен. (…)Тогава радост, неизразима радост изпълни вселената и небесните множества запяха песен на хвала и поклонение. Докоснаха арфите си и запяха на по-висока нота за великата милост и снизхождение на Бога, Който отдаде скъпия Си Възлюбен да умре за един род от бунтовници. Бяха изпети песни на хваление и поклонение за себеотрицанието и жертвата на Исус, Който бе готов да напусне лоното на Отца, за да избере живот на страдание, болка и позорна смърт, за да даде живот на други“ (Превод от ориг., Е. Уайт, допълнение към „Опитности и видения“, стр. 47, 48, 1854 г.).
И така, относно прочетеното с вас трябва да четем, да мислим и да разсъждаваме. Ако настолната книга по доктринални въпроси „В начало бе Словото“, която имаме, - разбира се, няма да я четем цялата, можете да си я намерите и прочетете; всичко, което казвам, можете да проверите, има го в тази книга, нека с вас просто да помислим. - Ако тази книга говори, че Отец и Синът са си разпределили ролите, а също и на Светия Дух – Светият Дух си останал Свят Дух – докато единият Бог станал Син, а другият - Отец, поделили си ролите, просто следва логическият въпрос: Когато всичко онова, което знаем, още го нямало, когато в началото на началата човекът едва-що съгреши и всичко това стана, виждаме, че ангелите… кажете, до тогава ангелите знаеха ли, че Исус Христос е Негов Син или знаеха, че Той е Бог №2 и играе ролята на син? Ако са знаели, че е Бог №2 и играе ролята на син, защо тогава виждаме, че ангелите състрадават, ангелите слушат Божия Син? Значи излиза, че на небето станала лъжа. Или ангелите и Бог ни лъжат, или все пак е реалност, че Исус Христос е Божи Син.
Така ни говори Писанието, така пише Духът на пророчеството и това го потвърждава Елън Уайт. Четем по-нататък:
„Бог се съгласи да даде единствения Си Син да умре за изгубения човек“ (Е. Уайт, The Youth’s Instructor, Ellen White Writings, август 1852 г.).
И така, виждаме, че ако Елън Уайт беше пророк от Бога и Бог й открил истината, а онова, което четем в книгата „В начало бе Словото“ не съответства на това, което Бог й открил, стигаме до извода, че Бог й я открил и тя писала:
„Бог се съгласи да даде единствения Си Син“.
Следователно, ако тази книга е истина, значи Бог е лъжец, защото излиза, че Бог не е дал Сина Си, понеже не Му е Син, а се явява Бог №2, равен на първия и третия Бог. Разбирате ли в какво е същността на заблудата?
Четем по-нататък:
„Беше ми показана голямата любов и милост, когато Бог отдаде Своя Син на смърт, за да получи човекът прощение и живот“ (Е. Уайт, допълнение към „Опитности и видения“, стр. 46, 1854 г.)
И така, виждаме, че в продължение на всичките си писания Елън Уайт писала това, което Бог й открил. Ако вярваме и ако смятаме, че Бог е истинен и всяко слово, излизащото от Божиите уста е истина, значи Исус Христос е истинен Божи Син, не с някаква измислена роля, за каквато четем в книгата „В начало бе Словото“ – доктринални въпроси на АСД.
Налага се да се запитаме: Ако по тази доктринална книга Те са равни богове и просто играли роли, тогава си задавам въпроса, защо Елън Уайт писала:
„Ангелът каза: „Мислиш ли, че Отец отдаде Своя възлюбен Син без борба? Не, не! Тогава разбрах, колко тежко беше за самия небесен Бог, да реши в този случай да направи избор или да остави виновният човек да загине, или да отдаде в жертва Своя възлюбен Син“ (пак там).
Разбирате ли същността? Когато с вас четем, защо Бог помоли Авраам да даде Исаак в жертва, разбираме, че това беше спасението на човечеството в миниатюра. За да разбере Авраам – Отец или праотец на всички вярващи народи, – за да разбере колко тежко беше на небето да отдаде, т. е. на Бог, Своя Син заради нашето спасение, затова Авраам преживя същата агония относно своя син. Всичко това се случи и той видя вече в бъдещето това, което винаги са ни проповядвали и казвали, спомнете си, - че това беше планът за спасение в миниатюра. Ето защо ние наистина виждаме, че е действително Бог и Бог е небесният Отец. Не някаква измислена същност, а именно Бог е небесният ни Отец. Той е Отец на Исус Христос.
„Видях, че за Бога беше невъзможно да измени закона Си, за да спаси изгубения и загиващ човек. Затова прие Неговият възлюбен Син да умре заради престъпленията на човека“ (Превод от ориг., допълнение към „Опитности и видения“, стр. 48, 1854 г.).
Можете да проверите всичко. Когато говорим за Исус Христос, когато четем Божието слово, четем трудовете на Елън Уайт, виждаме, че Христос беше истински Син до идването Му, което обяснява, че борбата на Отец беше реална борба на истински баща за истински син. Когато Исус Христос дойде в нашия свят, Той стана Човешкият Син. И за това Той говори сам. Но тогава не престана да бъде и Божи Син. Т. е. Исус Христос беше и тогава.
Затова се обръщам още към тези месиански движения, в които попадат адвентистите, когато излязат от официалната църква. Приятели мои, вие сте излезли от църквата в това течение, което е правилно течение, но вие просто би трябвало да се върнете към пионерите и да изучавате в какво вярваха пионерите-адвентисти. Но виждайки цялото това отстъпление в съвременния адвентизъм, - разбира се, търсили сте истината - и Сатана лекичко ви е отвел настрана, вече в месианството. А в месианството твърдят, че Исус Христос, Неговото начало било от раждането на Мария. И там има цяла история за всичко, което измислят. Приятели мои, виждаме, как днес врагът поставя тази мрежа за улов на човеци.
Затова днес се обръщам към всички – и към официалните, и към тези, които са излезли, и към всички, да се върнете към онзи момент, когато започнахте да изучавате Божието слово в лицето на пионерите АСД.
Четем по-нататък:
„Отначало ангелите не се зарадваха, защото Повелителят им не скри нищо от тях, но им изложи целия спасителен план. Каза им, че иска да застане между гнева на Отца Си и виновния човек, че щеше да понесе позор и хули, и само малцина щяха да Го приемат като Син на Бога“ (Превод от ориг., „Духовни дарби“, т. 1, стр. 23 и 24, 1858 г.).
Да се спрем на този цитат. Погледнете, Исус Христос откри плана на ангелите. Той им разказа, че трябва да пострада - защо, какво и за кого? Т. е. ангелите били в хода на нещата. След това Той подчерта… и това го пише Елън Уайт – пише го пророкът, когото ЦАСД поддържа. На нея й е представено цялото учение на пионерите, макар че по някои въпроси има разминаване. Но нека реално да помислим какво казва тя. Тя казва:
„… и само малцина щяха да Го приемат като Син на Бога“.
Да помислим сега! Приема ли официалната църква Исус Христос като Божи Син. Когато се споменава в задната част на речта, разбира се, казват, че е Божи Син. Но когато започне разговор по доктринални въпроси, в богословието, ЦАСД казва, че Той не е Божи Син. Той е равен на Бога – както е Бог-Отец, така е Бог-Син, така и Бог-Свети Дух, т. е. тези три ипостаси в тази същност представляват един Бог. Затова фактически, ако вземем от богословието, то ЦАСД не признава, че Исус Христос е истинният, същински Син на Своя Отец, т. е. на Своя Бог, на нашия Бог. Затова в тази дълбочина всичко е толкова замъглено, че обикновеният човек просто не може веднага да разбере. Но когато се интересувате от това и напрегнете всичките си усилия, ще разберете, че тук има фалшиво учение. Защото знаем, че съвременният АСД учи, че трите бога, които нямат начало са вечни и още такива; и даже идва следващото – че Исус Христос не може да умре, защото е Бог; и стигат още по-далеч - разделят природата на божествена и човешка, макар че никъде в Писанието не пише за двойствена природа. Исус Христос дойде в нашия свят като човек, като Човешкият Син и за това има много потвърждения. Когато с вас четем Библията, се срещаме с определения като Михаил. Да видим какво пише Елън Уайт за архангел Михаил.
„Видях, че Мойсей премина през смъртта, но Михаил слезе и му върна живота, преди тялото му да изгние. Сатана се опита да задържи Мойсеевото тяло, претендирайки, че е негова собственост; но Михаил възкреси Мойсей и го взе в небето. Сатана хулеше ужасно Бога и Го обвиняваше в несправедливост, защото бил позволил да му отнемат плячката; но Христос не укори противника Си, въпреки че Божият служител Мойсей бе паднал поради неговите изкушения. Той кротко му посочи Своя Отец и каза: „Господ да те смъмри!“ (Превод от ориг., „Духовни дарби“).
Тук Елън Уайт потвърждава още веднъж, че Исус Христос, наречен Михаил, предаде Мойсей на Отца Си. Не на Бог №1, а на Своя Отец.
Исус Христос Син ли е на Отец или все пак е Бог №2, Който играе ролята на Син, както са ни учили?
„Истинният свидетел, единственият роден от Отца, казва: „Блажени, които съблюдават заповеди Му, за да имат право на Дървото на живота и да влязат през портите на града“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 10 юни 1852 г.).
Това го писа Елън Уайт. „Истинният роден от Отец…“. Нека с вас се принесем малко по-назад, когато ни предлагаха тази книга и казваха, че Исус Христос бил роден от Светия Дух – третата личност. Защо тук Елън Уайт пише, че Той е роден от Отец? Ако Той беше роден от третата личност – Светия Дух, значи Отец трябва да бъде трети Свети Дух. Следва въпрос: Защо Исус Христос нарекъл Отец Си първа Личност, Която изглежда не участвала в това раждане на дете от Мария? Разбирате ли, тук нещо не си пасва. И за това мнозина даже и не мислят. Но виждаме, че Божията вестителка пише:
„… единственият роден от Отца“.
Ако вземем фактора, записан в Лука 1:35, там се казва „силата на Всевишния ще те осени“. „Всевишният“ е Бог-Отец. Посредством Божествената Си сила Той извършил това тайнство – раждането на Своя Син, за да получи Той човешка плът. Следователно вече съвпада, че посредством силата Си Бог-Отец осенил Дева Мария и чрез този таен акт, произведен от самия Бог-Отец, посредством Своята сила, посредством Своя индивидуален Дух, Исус Христос идва в нашия свят като човек. И тук виждаме, че Елън Уайт правилно разбира, че ИСУС ХРИСТОС Е ЕДИНСТВЕНИЯТ, РОДЕН ОТ ОТЕЦ. Но тук се говори не за раждането при идването Му в нашия свят, тук още се засяга въпроса за раждането още преди сътворението на света. Елън Уайт също го разбира така. Затова, когато четем трудовете на Елън Уайт, Елън Уайт описва много и противоречи на учението на съвременния адвентизъм.
Нека с вас за кратко да си припомним какво се случи по времето на Елън Уайт и при установяването на тази църква, която Бог извика в съществуване. Веднага след 1844 г. бяха разпространени фалшиви възгледи за Бога - за което говорихме. Някога ние, адвентистите, интересували ли сме се какви са били фалшивите възгледи по времето на Елън Уайт? Мисля, че никой не се е интересувал. Може някой да е чувал за Келог и други, но фактически не се е задълбочавал. Нека с вас да повдигнем този въпрос и да започнем да се задълбочаваме, какви били фалшивите възгледи. Но, ако това вече е известно, както знаем, в „Ривю & Хералд“, във вестници и списания Джеймс Уайт много често цитирал и се противопоставял на учението за Троица по време на неговия живот и живота на Елън Уайт. Имало борба, защото учението на Келог внесло в адвентизма началото на спиритическото учение и началото на зараждането на учението за Троица. Затова те водили борба. Тези спиритисти допринесли за доктрината за Троица, което ще бъде потвърдено от цитатите, които ще прочетем с вас.
Пионерите не се страхуваха да срещнат фалшивите възгледи. Защо? - Защото Елън Уайт каза, че чрез тях Бог основал стълбове на истината. Днес цитират Елън Уайт, че по онова време Елън Уайт и пионерите били като крепост, църква-крепост, където не може да влезе фалшиво учение. Така че Лерой Фрум, Андерсън, Келог и останалите (Какво казвали?) казвали, че са се събрали от всички деноминации, и съставили, основали организация, наричаща се „Вавилон“. В онова време Елън Уайт им писала и казвала:
„Нямате право да наричате Божията църква Вавилон, защото стълбовете на истината и основата й са заложени от самия Бог“.
Какво искам да забележите? Днес мнозина вземат този цитат от онова време, прилагат го за съвременната организация-корпорация на АСД и казват:
„Виждате ли, Елън Уайт пише за адвентистите, че не са Вавилон“.
Разбирате ли в какво е същността? Трябва просто да разграничим и четем внимателно на кого писала и какво било. Но виждате ли, враговете на църквата или сатанинските агенти още по онова време настъпвали църквата и започнали да обвиняват, докато била чиста. Но днес виждаме, че тази корпорация отива по пътя на първоапостолската църква. Знаем още, че първоапостолската църква днес е църквата на католицизма. Това е първоапостолската църква, която падна и стана Вселенска Католическа църква. Затова всички онези, които изучават, го виждат.
По-нататък:
„Пионерите не се страхуваха да срещнат тези фалшиви възгледи“.
Защо не се страхували? – Защото истината била на тяхна страна.
„Изучаването на Библията и откровението на Бога служеха за поправяне на тези и други фанатични грешки“.
Елън Уайт написала достатъчно много писма, написала твърде много, но не всичко стигнало до наше време и много било просто скрито от нас до сега. Бог й показал, че е Личност, Която има образ както и Неговият Син. Затова виждаме, че Елън Уайт – пророк на адвентизма – потвърждава, че Бог-Отец и Божият Син – нашият Господ Исус Христос, са две отделни Личности. И не са същност, защото, както четохме в предните цитати, това учение изгори небесното семейство – Отец и Сина. От Писанията пионерите разбрали кой е Христос. Ние също въз основа на Писанията, въз основа на Елън Уайт разбираме, кой бил Христос. Христос БИЛ, Е и ЩЕ БЪДЕ, - както пише Елън Уайт – вечен, Син на Бог-Отец и наш Спасител. Духът на пророчеството потвърждава разбирането за родения от Отца. А когато говорим за раждане от Отец, знаем, че Исус Христос беше роден два пъти. Първия път бил роден от лоното на Отца още преди сътворението на всичко, преди сътворението на вековете. Думата „век“ е столетие, т. е. пресмятане. Когато времето още не било изчислявано, когато имало вечност, когато още нямало земя, нямало нищо, Той бил роден от Своя Отец. И това го потвърждава Писанието. Днес някои подигравачи и скептици, даже между редовете на нашите братя от съвременната църква, казват:
„Как може да се роди от Отец, когато там трябва да има и майка“.
Разбирате ли, това е безумие. И това безумие говори, че тези хора не почитат нито Отец, нито Сина. Защото това, което е възможно за Бога, за човек не е възможно. Затова думата „раждане“ виждат чрез земното си разбиране. И това е своего рода богохулство, когато говорят подобни неща. Само Бог и Неговият Син заемали небесния престол.
Следващият бил Луцифер. И когато четем, че на трона седели Отец и Сина, знаем, - по-късно ще говорим за това, - имало и някой трети, който претендирал да бъде до другите на престола. И този „някой трети“ бил Луцифер. По-нататък Духът на пророчеството и Писанията ни откриват какво се случило.
„Когато беше съвета за спасението на човека, беше съвет между Отец и Сина“, казва Елън Уайт. Не са били трима, както ни говорят и както ни внушават – че Троица се събрала, и Троица решила, и Троица започнала да разпределя – ти ще бъдеш Отец, ти ще бъдеш Син, а Аз, третият, Светият Дух, ще остана просто Свят Дух – също Бог - трети. Разбирате ли? Тук нещо не съвпада с това, което писала Елън Уайт, както пише в Божието слово.
„Отец се съгласи да отдаде Своя възлюбен Син, да умре за нас“.
Тук отново се говори, че ако Бог №1 възлюбил Бог №2, защо не възлюбил Бог №3? Имало само един любимец. Но знаем, че Отец има единороден, един Син, Когото Той люби.
По-нататък.
„И за самия Бог в небето представляваше борба да отдаде на смърт възлюбения Си Син заради човека“.
Повтаряме това, което с вас вече изучавахме, нали? И виждаме, че Бог не просто Го отдал. В Него се водела борба. Кой от вас би дал сина си за органи заради някакъв бездомник, който пропил черния си дроб, бъбреците и всичко останало. Ще кажете ли:
„Давам сина си за спасението на този човек“?
Никой от човеците няма да даде сина си заради някакъв си пияница и бездомник. Виждате ли, каква велика любов има Бог-Отец към нас! И как трябва да ценим, че Бог ни възлюби (Йоан 3:16), че даде Сина Си заради спасението на всеки от нас, и колко благоговейно трябва да почитаме Отец, и Сина! Свещеното писание потвърждава, че във вечността ще бъдат почетени Отец и Сина, но там няма да има трима, само двама. Казва го Библията, не аз. Казва го Библията, а аз просто цитирам.
Христос каза на ангелите Си, че
„само малцина щяха да Го приемат като Син на Бога“.
Това е, за което говорихме с вас досега. Наистина, какво само не казват днес – едни казват, че Той бил просто човек, че нямал никаква божественост и не бил Син; че Бог просто избрал както Мойсей, така и този Исус от Мария и че правил всичко чрез него. А Той бил просто човекът Исус Христос, чрез Когото Бог работил. Други са направили Исус Христос Бог, равен на Отец. Т. е. едните Го унизиха до най-ниска степен, другите Го извисиха до равен и всичко останало. Но какво ни казва Свещеното писание? Свещеното писание казва, че Исус Христос се намира по средата. Той е Божи Син и по-нататък ще говорим за това, защо ПО АВТОРИТЕТ ТОЙ Е РАВЕН на Своя Отец. Не защото ние искаме така, а защото го казват Духът на пророчеството и Библията.
По-нататък четем какво пише Елън Уайт:
„Бог е нравствен владетел, а също Отец. Той е законодател“ (четем от „Ръкопис“, т. 12, стр. 208, 1876 г.).
„Тези, които потъпкват Божията власт и демонстрират открито презрение към закона, даден с такова величие на Синай, практически презират Законодателя - великия Иехова“ (Е. Уайт, „Духовни дарби“, т. 3, стр. 294).
И така, виждаме, че Елън Уайт потвърждава, че Божият закон е даден от великия Законодател. А, ако тя говори за единствения велик Законодател, значи тя има предвид (Кого?), има предвид Всевишния Отец, но няма предвид Троица заедно - всичките трима дали закона. Всичките трима писали на тези скрижали с пръстите си. Тази същност. Така виждаме, че Елън Уайт разбирала и разсъждавала мъдро, и ни предоставя здрава доктрина, че има Отец на отците – велик Бог Вседържител, Който има Син – нашия Господ Исус Христос.
Но когато с вас говорим за книгата „В начало бе Словото“, там се описва, че Отец, Сина и Светият Дух решили, постановили и направили всичко. Т. е. според книгата „В начало бе Словото“ третият е Светият Дух. Следователно, първи е небесният Отец, втори – Бог-Син, т. е. Исус Христос, а трети – Бог-Свети Дух. Това е Троица. Но да чуем какво пише Елън Уайт, кой все пак бил трети на небето по чин или по ранг от Всевишния Бог.
„Божият Син беше следващият авторитет на властта след великия Законодател“.
Нека да разгледаме нещата по детски. Великият Законодател е Бог-Отец, а следващият след Него е (Кой?) Исус Христос.
„Той знаеше, че само Неговият живот беше достатъчен, за да изкупи падналия човек“.
Кой „знаеше“? – Исус Христос.
„Той беше много по-ценен отколкото човек, защото Неговият благороден и безупречен характер, и възвишен пост в качеството на Началник над цялото небесно войнство, бяха по-висши от работата на човек“.
Виждаме, че Исус Христос е втори след Отец и има пост – небесен владетел. След Отец Той бил първи небесен владетел, имал правителство и бил по-висш от човека.
„Беше излят образ на Своя Отец не само външно, но и в съвършенство на характер“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 17 декември 1872 г.).
Четем по-нататък:
„Христос беше над всички. Беше господар на цялото небе. Той съобщаваше на ангелското семейство висшите закони на Своя Отец“.
Т. е. виждаме Отец, ангелите и Той им съобщава, т. е. Той е между Отец и ангелите като посредник, изпълнител. Днес Исус Христос е посредник между нас и Отец. Съвсем същото. Той ни съобщава законите на Отец; казва, че това е така; дойде на този свят и така виждаме небесния ред.
Четем по-нататък:
„Великият Създател събра всички жители на небето, за да окаже в тяхно присъствие особена чест на Своя Син. Той издигна Сина Си на Своя престол и множество небесни ангели Ги обкръжиха. После Отец обяви, че сега ПО НЕГОВА ВОЛЯ ХРИСТОС Е РАВЕН НА НЕГО“.
Разбирате ли? Всевишният Бог обявява на всички небесни жители – на ангелите и на всички присъстващи,
„че сега по Негова воля, на Всевишния, Христос е равен на Него. И СЕГА ПРИСЪСТВИЕТО НА НЕГОВИЯ СИН ОЗНАЧАВА ПРИСЪСТВИЕ НА БОГА“.
Затова днес, когато четем синодалния превод на Библията, има много неясноти, когато изявление на Христос е като изявлението на самия Бог. И хората казват:
„Виждате ли, тук пише, че Той е Бог.“
А после прикачили и трети, и се получават три бога. Но виждаме, че Божията вестителка пише отчетливо и ясно, каквото й било показано. Че по желание на Отец Божият Син е равен на Него и когато присъства, това е присъствието на самия Бог. И когато Той говори от името на Своя Отец, все едно че говори сам Бог. Ако си припомним горящия и неизгарящ храст при Мойсей, когато Той каза: „Аз съм Иехова“, думата „Иехова“ се отнася за Отец. Но от Духа на пророчеството, а още и от Библията знаем, че това бил сам Христос, Който изведе израилевия народ от египетски плен. Затова този цитат потвърждава, че в горящия храст бил Исус, но по думите на вестителката там бил сам Бог, т. е. Неговата воля, Неговото желание. И Исус Христос се представил като Иехова, като Бог-Отец.
Четем по-нататък:
„Отсега нататък трябваше да се подчиняват на словото на Сина, както на словото на самия Отец“.
Т. е. няма разлика между словото на Отец и словото на Сина. Затова днес твърде много хора се бъркат – при едни има течение и понятия, отхвърлящи Троица, но признават двойственост, т. е. два бога. Разбирате ли каква е същността, казва се заблуда?
„Той надари Сина Си с власт да господства над всички небесни войнства. Могъщият Творец подчерта, че в тясна връзка с Него Неговият Син ще участва в предстоящото сътворение на земята и всичко, което я населява“.
Да спрем тук. Когато в официалната църква ни учиха, как ни учеха? Кой сътвори земята? Четяха ни от Битие.
„И Божият Дух се движеше над земята“.
Значи творили всички – тримата. А Елън Уайт опровергава, че били трима. Тук тя пише, че Отец и Син ще участват в предстоящото сътворяване на земята.
„Бог обяви, че Христос винаги ще осъществява Неговата воля и намерения, и нищо няма да прави самостоятелно от Себе Си. Именно в Него ще се изпълни волята на Отец“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 17 и 18, 1870 г.; „История на спасението“, стр. 14). Повтаря се и в книгата „История на спасението“.
Да спрем и да помислим. Когато Исус Христос беше на земята, какво каза? –
„Аз върша волята на Отца Си“, „Не мога да върша нищо от себе Си, ако не ми е дадено от небесния Ми Отец“.
Този цитат потвърждава думите на Всевишния Бог, Който каза, че Синът няма да върши нищо самостоятелно. Сега се обръщам към тези сестри от Павлодар (Североизточен Казахстан), които разделиха тази вест, като едната част казва, че има два Бога, а другата част твърди, че има един Бог. Кажете и ми отговорете на въпроса: Що за Бог е Този у вас, Който не може да прави нищо самостоятелно? Когато кажем думата „Бог“, това е най-висшата инстанция, Личност, Която не се нуждае от никой и от нищо. Той е Всевишния Бог, Който има достатъчно сили, Който има вечността, Който има всички възможности - може да Му се изброят всякакви качества. Който може да даде на някого. Той дава както на Своя Син, така дава и на всеки от нас. Това е Бог!
Но когато говорим за Исус Христос, казваме, че той е Божи Син, Който получава от Отец. И тук пише:
„В Него се изпълнява волята на Отец“.
За какво говори това? – Че Исус Христос е Божи Син. Но когато четете, можете да се объркате, че Той има божествена природа, както обикновено казваме. Просто излагаме това неправилно. Той има духовна природа, защото Бог е Дух и Неговата природа е като на Отец – с духовна природа. А думата „божествена“ произлиза от думата „бог“. Това, например, е равнозначно, ако президентът има син, не можем да кажем, че той има президентска природа. Той има човешка природа. В титлата „президент“, титлата „Бог“ е нещо съвсем друго. Природата е духовна, а титлата е съвсем друга. Затова днес хората, не познавайки Свещеното писание, просто сляпо се лутат и започват да повдигат такива въпроси, които ги разделят. Затова се обръщам към вас: Съсредоточете вниманието си на Свещеното писание, на Духа на пророчеството и внимателно помислете, защото сме едно цяло, което трябва да върви строго в онова учение, което проповядваха пионерите АСД. Тогава няма да има никакво разногласие нито с тези, които признават Троица, нито с тези, които признават Двоица, нито с другите, които признават, че Бог е един и Бог има Божи Син. Защото това е истината. Понеже знаем, че християнството възникна от юдаизма, Христос дойде при Своите Си, при юдеите, а те на два Бога ли се покланяха? На Кого се покланяше Авраам? На двама, трима? На Кого се покланяше Яков, на кого се покланяше израилевият народ? Покланяше се на единия Бог. И Кого очакваха? – Месия, Спасителя, Божия Син, за Когото пише пророк Исая (Исая 9:6). Затова трябва ясно и внимателно да вникнем и тогава всичко ще ни се изясни.
Когато говорим, че има Отец и Син – а Тях, разбира се, ги има – тук се появява трети. Разбирате ли, от нищото – трети.
Четем цитат:
„На небето, до бунта, Сатана беше величествен и прекрасен ангел, следващият по почест след възлюбения Божи Син“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 17, 1870 г. Този цитат присъства и в книгата „История на спасението“, стр. 13).
Нека да спрем и да помислим. Какво казва вестителката, която приема тринитарни адвентисти, която приема и антитринитарни адвентисти, и ние отиваме под общия знаменател. Нашият пророк Елън Уайт е изпратена от Бога за това движение. Чрез нея Бог ни открива тези задкулисни истории и показва всичко, и ни дава разбиране за Писанието. Бог й открил, че след Бог-Отец, следващият бил (Кой?) Сина. Четохме, нали? А сега тя пише, че след Божия Син (Кой бил?) бил Луцифер – величествен ангел, който имал такива почести. Т. е. те били един, два, три. Следва въпрос: Защо Бог, откривайки божествената Си история на човека, за да знаем на кого да се покланяме, защо Бог не откри на Елън Уайт, че има Бог-Отец, има Бог-Син, има Бог-Свети Дух, а после този величествен ангел – Луцифер, който излиза, че е четвърти? А тук виждаме, че излиза трети. И когато започнем да съпоставяме всичко това, когато започнем да се замисляме и да четем, към какво се стремял този величествен ангел Луцифер? Знаем, че се стремил към почести, да бъде равен на Бога. И в последния цитат четохме, че Бог изравни със Себе Си Исус Христос. А тук Луцифер беше пренебрегнат, т. е. гордостта му. И той пожела да бъде равен. И какво каза? –
„Ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на севера (…) ще бъда подобен на Всевишния“ (Исая 14:13). Т
Той не каза „подобен на същността Троица“, а „подобен на Всевишния“.
На Кого? – На небесния Отец. И когато видим всичко това, разбираме откъде започва това учение и кой се домогвал до учението за Троица. Ако не му се удало да се издигне там, с Отец и Сина, и да бъде трети с Тях, правейки тази Троица според люциферското разбиране, той го прави на земята в сърцата на хората.
ВСИЧКИ ОНЕЗИ, КОИТО ВЯРВАТ В ТРИЕДИНСТВОТО НА БОГА, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ТОЗИ ТРЕТИ, КОГОТО НАРИЧАТ СВЕТИ ДУХ, Е ЛУЦИФЕР. И това сякаш като че реже слуха, реже слуха, но е факт от това, което четем. Не аз съм го измислил, не друг го измислил. Виждаме го от всичко това. Ако в тази книга са написали, че Светият Дух трябва да бъде загадка, тук явно е написано, че третият, т. е. след Христос, е Луцифер. Тогава възниква въпросът: А защо е така, къде се дяна Светият Дух, за когото казвате „Отец, Сина и Светия Дух“ - трети? Затова виждаме, че Елън Уайт ясно разбирала, че след Исус Христос нямало трети бог, който хората са измислили.
„Сатана подлъга падналите ангели. Имайки някога високо положение на небето, той беше следващият по почести след Христос“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 24 февруари 1874 г., § 33).
Елън Уайт отново пише, че този паднал ангел бил следващият по почести след Христос. А сега нека да помислим. В какво вярваме, на кого се покланяме и на кого се молим? И когато днес звучат такива призиви отвъд океана, от местата, където обучават за пастори, какво още трябва да се внедри, за да се молим на Светия Дух, защото той е равен на Бог? Защо не се молим? Е, хайде, започвайте да се молите на този третия. Ако на двамата сте се уморили да се молите, тогава молете се на третия, както той иска.
Четем по-нататък:
„Христос беше приет в специалния съвет на Бога за Неговите планове. По онова време Сатана не беше запознат с тях. Той не разбираше и не му беше позволено да знае намеренията на Бога. Но Христос беше признат властелин на небето. Неговата сила и авторитет бяха такива, като и у Самия Бог“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 18, 1870 г.).
И така, виждаме, че Отец кани Сина Си и Го дарява със сила и всичко останало, и Неговият авторитет е такъв и ще остане, както у Бога. Но днес, когато тези, които признават Двубожието, казват: Виждате ли, те са равни и трябва да ги почитаме като два Бога. Но това е дарен авторитет, това не говори, ние да не почитаме. Трябва да се покланяме както на Отец, така и на Сина. Но има небесна йерархия, която ясно знаете. Когато Исус Христос учеше учениците как да се молят, Той не каза:
„А вие се молете на Отца и Сина и т. н.“.
Той каза:
„Обръщайте се към Отец“,
а по-късно апостолите казват (В чие име?) в името на Исус Христос. Т. е. ние почитаме, ние можем да се обръщаме както към Отец, така и към Сина, но по йерархия. Най-напред към Отец, в името на Исус Христос. Това е библейското учение. Затова не можем да се молим на Исус Христос, без да забележим Отец. Знаете ли защо? Защото Исус Христос е ходатай между мен и Бог, и ако аз не спомена Отец, небесният ми Отец да ми прости в името на Исус Христос, Той няма да ми прости. Аз се обръщам към Отец за прощение в името на Исус Христос. А Христос, като посредник между мен и Бог, застава и казва:
„Той се моли на Теб, моли за прошка, той се покая. Но погледни Моите рани и заслуги (т. е белези и заслуги), затова, че Аз пострадах заради него. Отче, прости му“.
Разбирате ли какво всъщност хората не разбират? Ето защо днес трябва малко да отворим духовните си очи.
И така, в развоя на тази тема разбрахме от Духът на пророчеството, че все пак Божията вестителка не е приела учението за Троица. Но днес съвременната ЦАСД казва, че у Елън Уайт станало еволюция в познанието на истината; че веднъж разбрала така, а после Бог й открил така. Но когато четем тези цитати, виждаме, че тя не ги е писала от себе си. Тя писала това, което й открил Бог. Затова днес можем да попитаме: А имало ли е у Бога също еволюция, когато й говорил едно, а после й казал противоположното или добавил още нещо? Това не може да бъде.
Затова днес с вас си изяснихме, че това, което пише в Библията, това, което пише в Духа на пророчеството, е истина и се потвърждава. А всичко онова, което постъпило отвън, започва да реже слуха. И онези, които знаят всичко това, са както музикант, който знае да вземе вярната нота… по принцип музиката свири, но добрият музикант слуша, откъде идва фалшивата нота. Същото е и с Писанието. Тези, които изучават Божието слово, тези, които са движени от Светия Дух, - именно от Божият Дух, защото Бог въздейства – веднага забелязват къде са внедрени тези фалшиви цитати, за да отклонят Божия народ от правилното на Бог поклонение.
Нека добрият Бог да ви помогне, за да започнете да вниквате, изучавате, изследвате и знаете. Мисля, че на следващата ни среща ще продължим с изучаването на цитати от Духа на пророчеството, които напълно ще опровергаят сегашното учение за Троица, което беше внедрявано в Божията църква в продължение на тези 150 години. И днес ЦАСД за съжаление стана дъщеря на тази велика блудница, която напои всичките народи с виното и лъжеученията на блудството. Затова днес се аргументирахме само с цитати от Елън Уайт и Библията. Няма нищо тенденциозно, затова, ако има някакви възражения, моля, отворете Духа на пророчеството, четете и се възмущавайте, защо тя писала така.
До скоро!
„Видях, че Мойсей премина през смъртта, но Михаил слезе и му върна живота, преди тялото му да изгние. Сатана се опита да задържи Мойсеевото тяло, претендирайки, че е негова собственост; но Михаил възкреси Мойсей и го взе в небето. Сатана хулеше ужасно Бога и Го обвиняваше в несправедливост, защото бил позволил да му отнемат плячката; но Христос не укори противника Си, въпреки че Божият служител Мойсей бе паднал поради неговите изкушения. Той кротко му посочи Своя Отец и каза: „Господ да те смъмри!“ (Превод от ориг., „Духовни дарби“).
Тук Елън Уайт потвърждава още веднъж, че Исус Христос, наречен Михаил, предаде Мойсей на Отца Си. Не на Бог №1, а на Своя Отец.
Исус Христос Син ли е на Отец или все пак е Бог №2, Който играе ролята на Син, както са ни учили?
„Истинният свидетел, единственият роден от Отца, казва: „Блажени, които съблюдават заповеди Му, за да имат право на Дървото на живота и да влязат през портите на града“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 10 юни 1852 г.).
Това го писа Елън Уайт. „Истинният роден от Отец…“. Нека с вас се принесем малко по-назад, когато ни предлагаха тази книга и казваха, че Исус Христос бил роден от Светия Дух – третата личност. Защо тук Елън Уайт пише, че Той е роден от Отец? Ако Той беше роден от третата личност – Светия Дух, значи Отец трябва да бъде трети Свети Дух. Следва въпрос: Защо Исус Христос нарекъл Отец Си първа Личност, Която изглежда не участвала в това раждане на дете от Мария? Разбирате ли, тук нещо не си пасва. И за това мнозина даже и не мислят. Но виждаме, че Божията вестителка пише:
„… единственият роден от Отца“.
Ако вземем фактора, записан в Лука 1:35, там се казва „силата на Всевишния ще те осени“. „Всевишният“ е Бог-Отец. Посредством Божествената Си сила Той извършил това тайнство – раждането на Своя Син, за да получи Той човешка плът. Следователно вече съвпада, че посредством силата Си Бог-Отец осенил Дева Мария и чрез този таен акт, произведен от самия Бог-Отец, посредством Своята сила, посредством Своя индивидуален Дух, Исус Христос идва в нашия свят като човек. И тук виждаме, че Елън Уайт правилно разбира, че ИСУС ХРИСТОС Е ЕДИНСТВЕНИЯТ, РОДЕН ОТ ОТЕЦ. Но тук се говори не за раждането при идването Му в нашия свят, тук още се засяга въпроса за раждането още преди сътворението на света. Елън Уайт също го разбира така. Затова, когато четем трудовете на Елън Уайт, Елън Уайт описва много и противоречи на учението на съвременния адвентизъм.
Нека с вас за кратко да си припомним какво се случи по времето на Елън Уайт и при установяването на тази църква, която Бог извика в съществуване. Веднага след 1844 г. бяха разпространени фалшиви възгледи за Бога - за което говорихме. Някога ние, адвентистите, интересували ли сме се какви са били фалшивите възгледи по времето на Елън Уайт? Мисля, че никой не се е интересувал. Може някой да е чувал за Келог и други, но фактически не се е задълбочавал. Нека с вас да повдигнем този въпрос и да започнем да се задълбочаваме, какви били фалшивите възгледи. Но, ако това вече е известно, както знаем, в „Ривю & Хералд“, във вестници и списания Джеймс Уайт много често цитирал и се противопоставял на учението за Троица по време на неговия живот и живота на Елън Уайт. Имало борба, защото учението на Келог внесло в адвентизма началото на спиритическото учение и началото на зараждането на учението за Троица. Затова те водили борба. Тези спиритисти допринесли за доктрината за Троица, което ще бъде потвърдено от цитатите, които ще прочетем с вас.
Пионерите не се страхуваха да срещнат фалшивите възгледи. Защо? - Защото Елън Уайт каза, че чрез тях Бог основал стълбове на истината. Днес цитират Елън Уайт, че по онова време Елън Уайт и пионерите били като крепост, църква-крепост, където не може да влезе фалшиво учение. Така че Лерой Фрум, Андерсън, Келог и останалите (Какво казвали?) казвали, че са се събрали от всички деноминации, и съставили, основали организация, наричаща се „Вавилон“. В онова време Елън Уайт им писала и казвала:
„Нямате право да наричате Божията църква Вавилон, защото стълбовете на истината и основата й са заложени от самия Бог“.
Какво искам да забележите? Днес мнозина вземат този цитат от онова време, прилагат го за съвременната организация-корпорация на АСД и казват:
„Виждате ли, Елън Уайт пише за адвентистите, че не са Вавилон“.
Разбирате ли в какво е същността? Трябва просто да разграничим и четем внимателно на кого писала и какво било. Но виждате ли, враговете на църквата или сатанинските агенти още по онова време настъпвали църквата и започнали да обвиняват, докато била чиста. Но днес виждаме, че тази корпорация отива по пътя на първоапостолската църква. Знаем още, че първоапостолската църква днес е църквата на католицизма. Това е първоапостолската църква, която падна и стана Вселенска Католическа църква. Затова всички онези, които изучават, го виждат.
По-нататък:
„Пионерите не се страхуваха да срещнат тези фалшиви възгледи“.
Защо не се страхували? – Защото истината била на тяхна страна.
„Изучаването на Библията и откровението на Бога служеха за поправяне на тези и други фанатични грешки“.
Елън Уайт написала достатъчно много писма, написала твърде много, но не всичко стигнало до наше време и много било просто скрито от нас до сега. Бог й показал, че е Личност, Която има образ както и Неговият Син. Затова виждаме, че Елън Уайт – пророк на адвентизма – потвърждава, че Бог-Отец и Божият Син – нашият Господ Исус Христос, са две отделни Личности. И не са същност, защото, както четохме в предните цитати, това учение изгори небесното семейство – Отец и Сина. От Писанията пионерите разбрали кой е Христос. Ние също въз основа на Писанията, въз основа на Елън Уайт разбираме, кой бил Христос. Христос БИЛ, Е и ЩЕ БЪДЕ, - както пише Елън Уайт – вечен, Син на Бог-Отец и наш Спасител. Духът на пророчеството потвърждава разбирането за родения от Отца. А когато говорим за раждане от Отец, знаем, че Исус Христос беше роден два пъти. Първия път бил роден от лоното на Отца още преди сътворението на всичко, преди сътворението на вековете. Думата „век“ е столетие, т. е. пресмятане. Когато времето още не било изчислявано, когато имало вечност, когато още нямало земя, нямало нищо, Той бил роден от Своя Отец. И това го потвърждава Писанието. Днес някои подигравачи и скептици, даже между редовете на нашите братя от съвременната църква, казват:
„Как може да се роди от Отец, когато там трябва да има и майка“.
Разбирате ли, това е безумие. И това безумие говори, че тези хора не почитат нито Отец, нито Сина. Защото това, което е възможно за Бога, за човек не е възможно. Затова думата „раждане“ виждат чрез земното си разбиране. И това е своего рода богохулство, когато говорят подобни неща. Само Бог и Неговият Син заемали небесния престол.
Следващият бил Луцифер. И когато четем, че на трона седели Отец и Сина, знаем, - по-късно ще говорим за това, - имало и някой трети, който претендирал да бъде до другите на престола. И този „някой трети“ бил Луцифер. По-нататък Духът на пророчеството и Писанията ни откриват какво се случило.
„Когато беше съвета за спасението на човека, беше съвет между Отец и Сина“, казва Елън Уайт. Не са били трима, както ни говорят и както ни внушават – че Троица се събрала, и Троица решила, и Троица започнала да разпределя – ти ще бъдеш Отец, ти ще бъдеш Син, а Аз, третият, Светият Дух, ще остана просто Свят Дух – също Бог - трети. Разбирате ли? Тук нещо не съвпада с това, което писала Елън Уайт, както пише в Божието слово.
„Отец се съгласи да отдаде Своя възлюбен Син, да умре за нас“.
Тук отново се говори, че ако Бог №1 възлюбил Бог №2, защо не възлюбил Бог №3? Имало само един любимец. Но знаем, че Отец има единороден, един Син, Когото Той люби.
По-нататък.
„И за самия Бог в небето представляваше борба да отдаде на смърт възлюбения Си Син заради човека“.
Повтаряме това, което с вас вече изучавахме, нали? И виждаме, че Бог не просто Го отдал. В Него се водела борба. Кой от вас би дал сина си за органи заради някакъв бездомник, който пропил черния си дроб, бъбреците и всичко останало. Ще кажете ли:
„Давам сина си за спасението на този човек“?
Никой от човеците няма да даде сина си заради някакъв си пияница и бездомник. Виждате ли, каква велика любов има Бог-Отец към нас! И как трябва да ценим, че Бог ни възлюби (Йоан 3:16), че даде Сина Си заради спасението на всеки от нас, и колко благоговейно трябва да почитаме Отец, и Сина! Свещеното писание потвърждава, че във вечността ще бъдат почетени Отец и Сина, но там няма да има трима, само двама. Казва го Библията, не аз. Казва го Библията, а аз просто цитирам.
Христос каза на ангелите Си, че
„само малцина щяха да Го приемат като Син на Бога“.
Това е, за което говорихме с вас досега. Наистина, какво само не казват днес – едни казват, че Той бил просто човек, че нямал никаква божественост и не бил Син; че Бог просто избрал както Мойсей, така и този Исус от Мария и че правил всичко чрез него. А Той бил просто човекът Исус Христос, чрез Когото Бог работил. Други са направили Исус Христос Бог, равен на Отец. Т. е. едните Го унизиха до най-ниска степен, другите Го извисиха до равен и всичко останало. Но какво ни казва Свещеното писание? Свещеното писание казва, че Исус Христос се намира по средата. Той е Божи Син и по-нататък ще говорим за това, защо ПО АВТОРИТЕТ ТОЙ Е РАВЕН на Своя Отец. Не защото ние искаме така, а защото го казват Духът на пророчеството и Библията.
По-нататък четем какво пише Елън Уайт:
„Бог е нравствен владетел, а също Отец. Той е законодател“ (четем от „Ръкопис“, т. 12, стр. 208, 1876 г.).
„Тези, които потъпкват Божията власт и демонстрират открито презрение към закона, даден с такова величие на Синай, практически презират Законодателя - великия Иехова“ (Е. Уайт, „Духовни дарби“, т. 3, стр. 294).
И така, виждаме, че Елън Уайт потвърждава, че Божият закон е даден от великия Законодател. А, ако тя говори за единствения велик Законодател, значи тя има предвид (Кого?), има предвид Всевишния Отец, но няма предвид Троица заедно - всичките трима дали закона. Всичките трима писали на тези скрижали с пръстите си. Тази същност. Така виждаме, че Елън Уайт разбирала и разсъждавала мъдро, и ни предоставя здрава доктрина, че има Отец на отците – велик Бог Вседържител, Който има Син – нашия Господ Исус Христос.
Но когато с вас говорим за книгата „В начало бе Словото“, там се описва, че Отец, Сина и Светият Дух решили, постановили и направили всичко. Т. е. според книгата „В начало бе Словото“ третият е Светият Дух. Следователно, първи е небесният Отец, втори – Бог-Син, т. е. Исус Христос, а трети – Бог-Свети Дух. Това е Троица. Но да чуем какво пише Елън Уайт, кой все пак бил трети на небето по чин или по ранг от Всевишния Бог.
„Божият Син беше следващият авторитет на властта след великия Законодател“.
Нека да разгледаме нещата по детски. Великият Законодател е Бог-Отец, а следващият след Него е (Кой?) Исус Христос.
„Той знаеше, че само Неговият живот беше достатъчен, за да изкупи падналия човек“.
Кой „знаеше“? – Исус Христос.
„Той беше много по-ценен отколкото човек, защото Неговият благороден и безупречен характер, и възвишен пост в качеството на Началник над цялото небесно войнство, бяха по-висши от работата на човек“.
Виждаме, че Исус Христос е втори след Отец и има пост – небесен владетел. След Отец Той бил първи небесен владетел, имал правителство и бил по-висш от човека.
„Беше излят образ на Своя Отец не само външно, но и в съвършенство на характер“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 17 декември 1872 г.).
Четем по-нататък:
„Христос беше над всички. Беше господар на цялото небе. Той съобщаваше на ангелското семейство висшите закони на Своя Отец“.
Т. е. виждаме Отец, ангелите и Той им съобщава, т. е. Той е между Отец и ангелите като посредник, изпълнител. Днес Исус Христос е посредник между нас и Отец. Съвсем същото. Той ни съобщава законите на Отец; казва, че това е така; дойде на този свят и така виждаме небесния ред.
Четем по-нататък:
„Великият Създател събра всички жители на небето, за да окаже в тяхно присъствие особена чест на Своя Син. Той издигна Сина Си на Своя престол и множество небесни ангели Ги обкръжиха. После Отец обяви, че сега ПО НЕГОВА ВОЛЯ ХРИСТОС Е РАВЕН НА НЕГО“.
Разбирате ли? Всевишният Бог обявява на всички небесни жители – на ангелите и на всички присъстващи,
„че сега по Негова воля, на Всевишния, Христос е равен на Него. И СЕГА ПРИСЪСТВИЕТО НА НЕГОВИЯ СИН ОЗНАЧАВА ПРИСЪСТВИЕ НА БОГА“.
Затова днес, когато четем синодалния превод на Библията, има много неясноти, когато изявление на Христос е като изявлението на самия Бог. И хората казват:
„Виждате ли, тук пише, че Той е Бог.“
А после прикачили и трети, и се получават три бога. Но виждаме, че Божията вестителка пише отчетливо и ясно, каквото й било показано. Че по желание на Отец Божият Син е равен на Него и когато присъства, това е присъствието на самия Бог. И когато Той говори от името на Своя Отец, все едно че говори сам Бог. Ако си припомним горящия и неизгарящ храст при Мойсей, когато Той каза: „Аз съм Иехова“, думата „Иехова“ се отнася за Отец. Но от Духа на пророчеството, а още и от Библията знаем, че това бил сам Христос, Който изведе израилевия народ от египетски плен. Затова този цитат потвърждава, че в горящия храст бил Исус, но по думите на вестителката там бил сам Бог, т. е. Неговата воля, Неговото желание. И Исус Христос се представил като Иехова, като Бог-Отец.
Четем по-нататък:
„Отсега нататък трябваше да се подчиняват на словото на Сина, както на словото на самия Отец“.
Т. е. няма разлика между словото на Отец и словото на Сина. Затова днес твърде много хора се бъркат – при едни има течение и понятия, отхвърлящи Троица, но признават двойственост, т. е. два бога. Разбирате ли каква е същността, казва се заблуда?
„Той надари Сина Си с власт да господства над всички небесни войнства. Могъщият Творец подчерта, че в тясна връзка с Него Неговият Син ще участва в предстоящото сътворение на земята и всичко, което я населява“.
Да спрем тук. Когато в официалната църква ни учиха, как ни учеха? Кой сътвори земята? Четяха ни от Битие.
„И Божият Дух се движеше над земята“.
Значи творили всички – тримата. А Елън Уайт опровергава, че били трима. Тук тя пише, че Отец и Син ще участват в предстоящото сътворяване на земята.
„Бог обяви, че Христос винаги ще осъществява Неговата воля и намерения, и нищо няма да прави самостоятелно от Себе Си. Именно в Него ще се изпълни волята на Отец“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 17 и 18, 1870 г.; „История на спасението“, стр. 14). Повтаря се и в книгата „История на спасението“.
Да спрем и да помислим. Когато Исус Христос беше на земята, какво каза? –
„Аз върша волята на Отца Си“, „Не мога да върша нищо от себе Си, ако не ми е дадено от небесния Ми Отец“.
Този цитат потвърждава думите на Всевишния Бог, Който каза, че Синът няма да върши нищо самостоятелно. Сега се обръщам към тези сестри от Павлодар (Североизточен Казахстан), които разделиха тази вест, като едната част казва, че има два Бога, а другата част твърди, че има един Бог. Кажете и ми отговорете на въпроса: Що за Бог е Този у вас, Който не може да прави нищо самостоятелно? Когато кажем думата „Бог“, това е най-висшата инстанция, Личност, Която не се нуждае от никой и от нищо. Той е Всевишния Бог, Който има достатъчно сили, Който има вечността, Който има всички възможности - може да Му се изброят всякакви качества. Който може да даде на някого. Той дава както на Своя Син, така дава и на всеки от нас. Това е Бог!
Но когато говорим за Исус Христос, казваме, че той е Божи Син, Който получава от Отец. И тук пише:
„В Него се изпълнява волята на Отец“.
За какво говори това? – Че Исус Христос е Божи Син. Но когато четете, можете да се объркате, че Той има божествена природа, както обикновено казваме. Просто излагаме това неправилно. Той има духовна природа, защото Бог е Дух и Неговата природа е като на Отец – с духовна природа. А думата „божествена“ произлиза от думата „бог“. Това, например, е равнозначно, ако президентът има син, не можем да кажем, че той има президентска природа. Той има човешка природа. В титлата „президент“, титлата „Бог“ е нещо съвсем друго. Природата е духовна, а титлата е съвсем друга. Затова днес хората, не познавайки Свещеното писание, просто сляпо се лутат и започват да повдигат такива въпроси, които ги разделят. Затова се обръщам към вас: Съсредоточете вниманието си на Свещеното писание, на Духа на пророчеството и внимателно помислете, защото сме едно цяло, което трябва да върви строго в онова учение, което проповядваха пионерите АСД. Тогава няма да има никакво разногласие нито с тези, които признават Троица, нито с тези, които признават Двоица, нито с другите, които признават, че Бог е един и Бог има Божи Син. Защото това е истината. Понеже знаем, че християнството възникна от юдаизма, Христос дойде при Своите Си, при юдеите, а те на два Бога ли се покланяха? На Кого се покланяше Авраам? На двама, трима? На Кого се покланяше Яков, на кого се покланяше израилевият народ? Покланяше се на единия Бог. И Кого очакваха? – Месия, Спасителя, Божия Син, за Когото пише пророк Исая (Исая 9:6). Затова трябва ясно и внимателно да вникнем и тогава всичко ще ни се изясни.
Когато говорим, че има Отец и Син – а Тях, разбира се, ги има – тук се появява трети. Разбирате ли, от нищото – трети.
Четем цитат:
„На небето, до бунта, Сатана беше величествен и прекрасен ангел, следващият по почест след възлюбения Божи Син“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 17, 1870 г. Този цитат присъства и в книгата „История на спасението“, стр. 13).
Нека да спрем и да помислим. Какво казва вестителката, която приема тринитарни адвентисти, която приема и антитринитарни адвентисти, и ние отиваме под общия знаменател. Нашият пророк Елън Уайт е изпратена от Бога за това движение. Чрез нея Бог ни открива тези задкулисни истории и показва всичко, и ни дава разбиране за Писанието. Бог й открил, че след Бог-Отец, следващият бил (Кой?) Сина. Четохме, нали? А сега тя пише, че след Божия Син (Кой бил?) бил Луцифер – величествен ангел, който имал такива почести. Т. е. те били един, два, три. Следва въпрос: Защо Бог, откривайки божествената Си история на човека, за да знаем на кого да се покланяме, защо Бог не откри на Елън Уайт, че има Бог-Отец, има Бог-Син, има Бог-Свети Дух, а после този величествен ангел – Луцифер, който излиза, че е четвърти? А тук виждаме, че излиза трети. И когато започнем да съпоставяме всичко това, когато започнем да се замисляме и да четем, към какво се стремял този величествен ангел Луцифер? Знаем, че се стремил към почести, да бъде равен на Бога. И в последния цитат четохме, че Бог изравни със Себе Си Исус Христос. А тук Луцифер беше пренебрегнат, т. е. гордостта му. И той пожела да бъде равен. И какво каза? –
„Ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на севера (…) ще бъда подобен на Всевишния“ (Исая 14:13). Т
Той не каза „подобен на същността Троица“, а „подобен на Всевишния“.
На Кого? – На небесния Отец. И когато видим всичко това, разбираме откъде започва това учение и кой се домогвал до учението за Троица. Ако не му се удало да се издигне там, с Отец и Сина, и да бъде трети с Тях, правейки тази Троица според люциферското разбиране, той го прави на земята в сърцата на хората.
ВСИЧКИ ОНЕЗИ, КОИТО ВЯРВАТ В ТРИЕДИНСТВОТО НА БОГА, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ТОЗИ ТРЕТИ, КОГОТО НАРИЧАТ СВЕТИ ДУХ, Е ЛУЦИФЕР. И това сякаш като че реже слуха, реже слуха, но е факт от това, което четем. Не аз съм го измислил, не друг го измислил. Виждаме го от всичко това. Ако в тази книга са написали, че Светият Дух трябва да бъде загадка, тук явно е написано, че третият, т. е. след Христос, е Луцифер. Тогава възниква въпросът: А защо е така, къде се дяна Светият Дух, за когото казвате „Отец, Сина и Светия Дух“ - трети? Затова виждаме, че Елън Уайт ясно разбирала, че след Исус Христос нямало трети бог, който хората са измислили.
„Сатана подлъга падналите ангели. Имайки някога високо положение на небето, той беше следващият по почести след Христос“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 24 февруари 1874 г., § 33).
Елън Уайт отново пише, че този паднал ангел бил следващият по почести след Христос. А сега нека да помислим. В какво вярваме, на кого се покланяме и на кого се молим? И когато днес звучат такива призиви отвъд океана, от местата, където обучават за пастори, какво още трябва да се внедри, за да се молим на Светия Дух, защото той е равен на Бог? Защо не се молим? Е, хайде, започвайте да се молите на този третия. Ако на двамата сте се уморили да се молите, тогава молете се на третия, както той иска.
Четем по-нататък:
„Христос беше приет в специалния съвет на Бога за Неговите планове. По онова време Сатана не беше запознат с тях. Той не разбираше и не му беше позволено да знае намеренията на Бога. Но Христос беше признат властелин на небето. Неговата сила и авторитет бяха такива, като и у Самия Бог“ (Е. Уайт, „Духът на пророчеството“, т. 1, стр. 18, 1870 г.).
И така, виждаме, че Отец кани Сина Си и Го дарява със сила и всичко останало, и Неговият авторитет е такъв и ще остане, както у Бога. Но днес, когато тези, които признават Двубожието, казват: Виждате ли, те са равни и трябва да ги почитаме като два Бога. Но това е дарен авторитет, това не говори, ние да не почитаме. Трябва да се покланяме както на Отец, така и на Сина. Но има небесна йерархия, която ясно знаете. Когато Исус Христос учеше учениците как да се молят, Той не каза:
„А вие се молете на Отца и Сина и т. н.“.
Той каза:
„Обръщайте се към Отец“,
а по-късно апостолите казват (В чие име?) в името на Исус Христос. Т. е. ние почитаме, ние можем да се обръщаме както към Отец, така и към Сина, но по йерархия. Най-напред към Отец, в името на Исус Христос. Това е библейското учение. Затова не можем да се молим на Исус Христос, без да забележим Отец. Знаете ли защо? Защото Исус Христос е ходатай между мен и Бог, и ако аз не спомена Отец, небесният ми Отец да ми прости в името на Исус Христос, Той няма да ми прости. Аз се обръщам към Отец за прощение в името на Исус Христос. А Христос, като посредник между мен и Бог, застава и казва:
„Той се моли на Теб, моли за прошка, той се покая. Но погледни Моите рани и заслуги (т. е белези и заслуги), затова, че Аз пострадах заради него. Отче, прости му“.
Разбирате ли какво всъщност хората не разбират? Ето защо днес трябва малко да отворим духовните си очи.
И така, в развоя на тази тема разбрахме от Духът на пророчеството, че все пак Божията вестителка не е приела учението за Троица. Но днес съвременната ЦАСД казва, че у Елън Уайт станало еволюция в познанието на истината; че веднъж разбрала така, а после Бог й открил така. Но когато четем тези цитати, виждаме, че тя не ги е писала от себе си. Тя писала това, което й открил Бог. Затова днес можем да попитаме: А имало ли е у Бога също еволюция, когато й говорил едно, а после й казал противоположното или добавил още нещо? Това не може да бъде.
Затова днес с вас си изяснихме, че това, което пише в Библията, това, което пише в Духа на пророчеството, е истина и се потвърждава. А всичко онова, което постъпило отвън, започва да реже слуха. И онези, които знаят всичко това, са както музикант, който знае да вземе вярната нота… по принцип музиката свири, но добрият музикант слуша, откъде идва фалшивата нота. Същото е и с Писанието. Тези, които изучават Божието слово, тези, които са движени от Светия Дух, - именно от Божият Дух, защото Бог въздейства – веднага забелязват къде са внедрени тези фалшиви цитати, за да отклонят Божия народ от правилното на Бог поклонение.
Нека добрият Бог да ви помогне, за да започнете да вниквате, изучавате, изследвате и знаете. Мисля, че на следващата ни среща ще продължим с изучаването на цитати от Духа на пророчеството, които напълно ще опровергаят сегашното учение за Троица, което беше внедрявано в Божията църква в продължение на тези 150 години. И днес ЦАСД за съжаление стана дъщеря на тази велика блудница, която напои всичките народи с виното и лъжеученията на блудството. Затова днес се аргументирахме само с цитати от Елън Уайт и Библията. Няма нищо тенденциозно, затова, ако има някакви възражения, моля, отворете Духа на пророчеството, четете и се възмущавайте, защо тя писала така.
До скоро!
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed