Тайният заговор
Бруно Фишер
Роден 1933 г. в Кьолн. През 1956 приема католицизма, през 1971 след тежко заболяване стига до истината. През 1999 става член на ЦАСД. Собственик на издателство, автор на редица книги, между които „Това наистина ли е така“ (Ist das wirklich so?), която предлагаме на Вашето внимание.
Бруно Фишер
Роден 1933 г. в Кьолн. През 1956 приема католицизма, през 1971 след тежко заболяване стига до истината. През 1999 става член на ЦАСД. Собственик на издателство, автор на редица книги, между които „Това наистина ли е така“ (Ist das wirklich so?), която предлагаме на Вашето внимание.
Нашето основополагащо адвентно учение – учението за Бога – беше променено през 1930 г. по осъдителен начин само от четирима члена на църквата.
Невероятно?
И аз мислех така, докато не прочетох в нашето списание „Adventecho“, където се съобщаваше кога и как учението за триединството проникнало в нашата църква.
„1930 е един от последните етапи в развитието на адвентното учение. Защото ръководителите на онези държави и области, където първи стъпили мисионери, изисквали от тях „официално“ изложение на вярата, и ръководството на Африканската дивизия помолило църквата, отново да публикува нейните основни принципи на учението в списание „Ежедневник“.
Заобикаляйки пълния състав на комитета на ГК през 1931 г. „Ежедневник“ успя да отпечата проект от 22 основни „Принципи на вярата.
Този проект бил разработен от тогавашния ръководител на Отдел кореспонденции – Франсис Уилкокс, заедно с трима други богослови, сред които бил и тогавашният президент на ГК – Чарлз Уотсън.
По мнението на адвентния историк Ле Рой Фрум (1890-1974) тази „неочаквана операция“ била замислена, за да се избегне противопоставянето на традиционните кръгове вътре в църковното ръководство.
Новата редакция по същество не била добре оформено кредо (убеждения на вярата). Преди всичко тя съдържала ясно признание за учението на триединството и се отличавала с голям христоцентризъм (концентрация Личността на Христос). По такъв начин било преодоляно десетилетното влияние на Урия Смит и неговите последователи.
През 1932 г. последвало приемането на „Принципи на вярата“ в новосъздаденото „Църковно ръководство“.
С това те имали още по-голяма тежест, тъй като тук се осъществил мащаб за обучение и подготовка за кръщение“ („Аdventecho“, стр. 11 и 12, април 1998 г.).
ЗА КАКВО ГОВОРИ ТОВА СЪОБЩЕНИЕ?
Ако внимателно разгледате гореизложеното съобщение, тогава нашата представа, че приемането на триединството в адвентното богословие е прогрес, значително се променя. Неразкрасеното изложение, наричащо нещата с техните имена, изглежда съвсем иначе.
Тук става дума за машинации,от които хиляди души ще изгубят спасението си.
По признание на бившия епископ и член на Ордена на йезуитите от Римокатолическата църква Алберто Ривера, хиляди подготвени тайни агенти-йезуити са внедрени в Протестантските църкви, включително и в ЦАСД, с цел да ги примирят с „църквата-майка“, и да ги склонят към участие в икуменическото движение под егидата на Римокатолическата църква.
Към днешен ден папството - ние виждаме това, - не без помощта на тайни агенти, се е сдобило с колосални успехи.
Вече много десетилетия под маската на „благочестиви и верни на своята църква, по-висшите братя“ - папските агенти, вършат своето черно дело, разрушавайки стълбовете на истинската вяра и внедрявайки губителни ереси в учението на църквата.
Божията вестителка предупреди в своето време, че такова нещо ще се случи в църквата и че ще бъдат внедрени папски агенти. Би било непростима наивност от наша страна да предполагаме, че това може да не се случи.Винаги трябва да помним, че борбата се води не на живот, а на смърт;
- че врагът е умен и използва най-подли и коварни методи;
- и че маскировката на злите детайли е идеална
- и само бодърстване, и самостоятелно, ревностно изследване на Свещеното писание ще ни спаси от измамата.
Колко са предупрежденията в Писанието и от Елън Уайт! Ние трябва да сме обезпечени! Да, Бог ще спаси и опази, но кого? Само онези, които гледат към Исус Христос, а не към човешкото ръководство; само онези, които обичат истината повече от живота и не позволяват на другите да мислят и решават вместо тях.
Такива хора представляват Неговата църква и само такива ще издържат на пресяването и ще влязат в Неговия остатък – Йоан 5:39; Исая 3:12; Еремия 17:5; Михей 5:7.
„И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата, и тялото да погуби в геената“ (Матей 10:28).
Преди да разгледаме подробно съобщението от списание „Adventecho“, с вас ще се докоснем до още едно обстоятелство в църквата, имащо място в драматичните събития от 1930 г.
До 1930 г. адвентистите от седмия ден не са се придържали към учението за триединството.
До смъртта си през 1915 г. Елън Уайт нито веднъж не изказала порицание по повод редакцията на 28-те официални основни учения на църквата. Тя била съгласна с тогавашното официално учение за Бога, което било независещо от учението за триединството.
Но веднага започнала енергична борба против невярното учение за Бога, което започнало да се разпространява през 1902 г. от Д-р Келог. Келог бил известен лекар, един от влиятелните мъже на църквата и до този момент бил близък приятел на Джеймс и Елън Уайт.
Не е ли удивително, че сестра Уайт веднага дала отпор на лъжеученията на Келог, но в продължение на повече от 70 години работа в църквата, тя нито един-единствен път не порицала уж невярното учение за Бога, което непрекъснато проповядвали другите пионери и даже печатали в официалните учения на църквата?Във всичките си трудове тя с нито една дума не отхвърля учението на пионерите, които били чисти от учението за триединството. Обратното, тя изцяло се присъединила към тях. Сестра Уайт нарекла тази криза с Келог, това лъжеучение за Бога, Алфа-криза, след която щяла да последва и Омега-криза.
Цели 15 години след смъртта на Елън Уайт за Световната ЦАСД оставали действащи 28-те точки от ученията, които до 1930 г. остават чисти от учението за триединството.
Днес ни казват, че учението за триединството на първо място е библейско и на второ, че Елън Уайт учила това.
Оттук следват два въпроса:
Първо: Ако учението за триединството е библейско, защо не се е дискутирало в църковното общество толкова дълго, докато отговорните лица в църквата не станат убедени в него и то да бъде въведено официално? Та нали би било по-леко да го направят всички заедно с Елън Уайт и Библията?
Второ: Защо само четири човека трябвало да нагласят учението за триединството, „подхвърляйки“ го на Световната ЦАСД и на всички други верни, и избрани членове на ГК, ако са имали на своя страна както Библията, така и Елън Уайт? Те открито и леко биха се справили с това, тъй като сред тях бил даже президентът на ГК, който във всеки момент би могъл да свика съответната сесия.
За щастие не трябва сляпо да вярваме всичко, което ни разказват, тъй като можем да проверим, дали учението за триединството е библейско.
Сега да се върнем и обстойно да разгледаме цитираното по-горе съобщение от списание „Adventecho“.
Африканската дивизия, както и всички останали дивизии, са едни от отделите на ГК Разбира се и там били известни действащите по това време 28 официални точки на учението, неизменно чисти от учението на триединството в продължение на 85 години. Затова нямало нужда от ново издание на нашата основа на вярата.
Но тези четирима мъже търсили и намерили предлог, за да изпълнят своя таен план.
Сред тях бил Чарлз Уотсън - президент на ГК и ръководителят на Отдел кореспонденции – Ф. Уилкокс, притежаващ власт, държейки цялата операция в тайна и дълго покривал своя сътрудник, докато не поместил доктрината за триединството в „Ежегодник“, разпространявайки я по света, и по такъв начин поставяйки всички пред свършен факт. При това, както беше споменато, от тях бил измамен и прескочен пълният състав на Комитета на ГК, а заедно с него и всички други верни членове на ГК.
Само година по-късно било изобретено ново средство за планомерна примамка на нашите младежи – било издадено „Църковно ръководство“.
То съдържало новото адвентно учение за триединството, което от тогава станало световно основно обучение в подготовката за кръщение на младежи в нашите църкви и други, интересуващи се от ЦАСД.
Едновременно с това учение бил въведен и учебен план за проповедниците, който да бъде разпространен в нашите общности по света.
„Новото изложение (…) съдържа най-напред абсолютно ясното признание за триединството и се отличава с много христоцентризъм“ („Аdventecho“, стр. 11 и 12, април 1998 г.).
Като резултат от заговора само на четирима ръководещи безчестни братя било постигнато езическо поклонение на небиблейска основа в световната ЦАСД.
Учението за триединството на Бога изравнява Отец и Сина. Ето защо то става христоцентрично, поставяйки Христос в центъра. В действителност то прави Христос лъжец, тъй като твърди, че Христос умрял само наполовина. Твърди, че Неговото Божествено естество изобщо не може да умре.
Така изглежда днес нашето ново адвентно учение за Бога.
Кажете, не е ли невероятно?
Тогава отворете, моля ви, книгата „В началото бе Словото“, изд. 1993 на стр. 60 („Адвентистите от седмия ден вярват“, стр. 51, § 1).
„При разпятието човешкото Му естество умря, но не и Неговата божественост, защото това би било невъзможно“.
50 години по-късно
До днес повече от 13-те млн. адвентисти не знаят нищо за тази драматична фалшификация.
След 1930 г., в продължение на 50 години, постоянно се водила усилена пропаганда на учението за триединството. Отначало бил променен курса за обучение на проповедници, който все по-далеч и по-далеч разпръсквал това езическо учение в църквите. За неговото разпространение били използвани приносите за Господ – десятъците.
При подготовката на подрастващото поколение в църквите за кръщение, учението за триединството от новото „Църковно ръководство“ се преподава като библейско.
Само малцина бдителни членове на църквата забелязали промените.
Доверявайки се на грешни хора, членовете на църквата без критика приемали това, което им проповядвали платените братя.
За съжаление в онова време, както и днес, имало твърде малко „благородни беряни“ (Деян. 17:11), проверяващи всичко сами в Божието слово и вярващи му:
„Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано“ (Римл. 3:4).
В течение на 50 години посредством списания, книги, съботно-училищни уроци, с помощта на методични писма и доклади интензивно се водела световна вътрешноцърковна пропаганда, и манипулация върху мнението на ръководството на църквите, учителите, и проповедниците. Водело се активно обучение на младото поколение проповедници и желаещите да встъпят в членство на ЦАСД.
Накрая, през 1980 г., настанал часът, когато допълнените с учението на триединството 27 точки „Основи на вярата“, без повече дискусии, за пръв път били приети в своята настояща форма, при пълен състав на ГК.
През 50-те години от 1930 църквата привикнала към новото учение за Бога, без да проявява особено безпокойство. Но в общностите винаги имало бодърстващи и изучаващи Писанието братя, които не приели новото учение. Често с тях се водила борба, от тях се отричали, изключвали ги от църквата или ги принуждавали сами да изоставят общността.
Каин убил брат си Авел, защото не можал да понесе неговото вярно служене на Бога.
Сатана под път и над път, навсякъде се страхува от Божията правда.
Допускам, че мнозина, - в това число и аз, - ще бъдат преследвани. Но аз вярвам в обещанието на Христос:
„Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33).
Аз свикнах да изпълнявам Божията воля, а последствията оставям в Неговата ръка.
Методът на действие на Сатана винаги е, да извърти репутацията на Божиите пратеници или да ги унищожи, ако не може да опровергае вестите им.
До ден-днешен напрежението около това ново учение в нашата Световна църква не спада. Навсякъде има братя и сестри, които чрез изучаване на Библията откриват Божията истина.
Най-трудно е да се освободят от лъжеучението за троица проповедниците, защото от самото начало на тяхното богословско образование толкова силно са им внушавали, че те практически не са в състояние да го открият. Освен това, те веднага ще изгубят работата си, ако по някак начин го приемат.
Кой е способен на това?
Кой ще постъпи като Моисей?
„И охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата“ (Евреи 11:26).
Още веднъж ще цитирам списание „Adventecho”.
„1930 е един от последните етапи в развитието на адвентното учение. Защото ръководителите на онези държави и области, където първи стъпили мисионери, изисквали от тях „официално“ изложение на вярата, и ръководството на Африканската дивизия помолило църквата отново да публикува нейните основни принципи на учението в списание „Ежедневник“.
Заобикаляйки пълния състав на комитета на ГК през 1931 г. „Ежедневник“ успя да отпечата проект от 22 основни „Принципи на вярата“.
Този проект бил разработен от тогавашния ръководител на Отдел „Кореспонденции“ - Франсис Уилкокс, заедно с трима други богослови, сред които бил и тогавашния президент на ГК – Чарлз Уотсън.
По мнението на адвентния историк Ле Рой Фрум тази „неочаквана операция“ била замислена, за да се избегне противопоставянето на традиционните кръгове вътре в църковното ръководство.
Новата редакция по същество не била добре оформено кредо (убеждения на вярата), преди всичко тя съдържала ясно признание за учението на триединството и се отличавала с голям христоцентризъм. По такъв начин било преодоляно десетилетното влияние на Урия Смит и неговите последователи.
През 1932 г. последвало приемането на „Принципи на вярата“ в новосъздаденото „Църковно ръководство“.
С това те имали още по-голяма тежест, тъй като тук се осъществил мащаб за обучение и подготовка за кръщение“ („Аdventecho“, стр. 11 и 12, април 1998 г.).
Понеже през 1930 г. в църквата учението за Бога било подменено с учението за триединството, много посветени знаят за това вече години наред.
Въпреки това, те твърдо се държат за него.
„Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света“ (1 Йоан 4:1).
Невероятно?
И аз мислех така, докато не прочетох в нашето списание „Adventecho“, където се съобщаваше кога и как учението за триединството проникнало в нашата църква.
„1930 е един от последните етапи в развитието на адвентното учение. Защото ръководителите на онези държави и области, където първи стъпили мисионери, изисквали от тях „официално“ изложение на вярата, и ръководството на Африканската дивизия помолило църквата, отново да публикува нейните основни принципи на учението в списание „Ежедневник“.
Заобикаляйки пълния състав на комитета на ГК през 1931 г. „Ежедневник“ успя да отпечата проект от 22 основни „Принципи на вярата.
Този проект бил разработен от тогавашния ръководител на Отдел кореспонденции – Франсис Уилкокс, заедно с трима други богослови, сред които бил и тогавашният президент на ГК – Чарлз Уотсън.
По мнението на адвентния историк Ле Рой Фрум (1890-1974) тази „неочаквана операция“ била замислена, за да се избегне противопоставянето на традиционните кръгове вътре в църковното ръководство.
Новата редакция по същество не била добре оформено кредо (убеждения на вярата). Преди всичко тя съдържала ясно признание за учението на триединството и се отличавала с голям христоцентризъм (концентрация Личността на Христос). По такъв начин било преодоляно десетилетното влияние на Урия Смит и неговите последователи.
През 1932 г. последвало приемането на „Принципи на вярата“ в новосъздаденото „Църковно ръководство“.
С това те имали още по-голяма тежест, тъй като тук се осъществил мащаб за обучение и подготовка за кръщение“ („Аdventecho“, стр. 11 и 12, април 1998 г.).
ЗА КАКВО ГОВОРИ ТОВА СЪОБЩЕНИЕ?
Ако внимателно разгледате гореизложеното съобщение, тогава нашата представа, че приемането на триединството в адвентното богословие е прогрес, значително се променя. Неразкрасеното изложение, наричащо нещата с техните имена, изглежда съвсем иначе.
Тук става дума за машинации,от които хиляди души ще изгубят спасението си.
По признание на бившия епископ и член на Ордена на йезуитите от Римокатолическата църква Алберто Ривера, хиляди подготвени тайни агенти-йезуити са внедрени в Протестантските църкви, включително и в ЦАСД, с цел да ги примирят с „църквата-майка“, и да ги склонят към участие в икуменическото движение под егидата на Римокатолическата църква.
Към днешен ден папството - ние виждаме това, - не без помощта на тайни агенти, се е сдобило с колосални успехи.
Вече много десетилетия под маската на „благочестиви и верни на своята църква, по-висшите братя“ - папските агенти, вършат своето черно дело, разрушавайки стълбовете на истинската вяра и внедрявайки губителни ереси в учението на църквата.
Божията вестителка предупреди в своето време, че такова нещо ще се случи в църквата и че ще бъдат внедрени папски агенти. Би било непростима наивност от наша страна да предполагаме, че това може да не се случи.Винаги трябва да помним, че борбата се води не на живот, а на смърт;
- че врагът е умен и използва най-подли и коварни методи;
- и че маскировката на злите детайли е идеална
- и само бодърстване, и самостоятелно, ревностно изследване на Свещеното писание ще ни спаси от измамата.
Колко са предупрежденията в Писанието и от Елън Уайт! Ние трябва да сме обезпечени! Да, Бог ще спаси и опази, но кого? Само онези, които гледат към Исус Христос, а не към човешкото ръководство; само онези, които обичат истината повече от живота и не позволяват на другите да мислят и решават вместо тях.
Такива хора представляват Неговата църква и само такива ще издържат на пресяването и ще влязат в Неговия остатък – Йоан 5:39; Исая 3:12; Еремия 17:5; Михей 5:7.
„И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата, и тялото да погуби в геената“ (Матей 10:28).
Преди да разгледаме подробно съобщението от списание „Adventecho“, с вас ще се докоснем до още едно обстоятелство в църквата, имащо място в драматичните събития от 1930 г.
До 1930 г. адвентистите от седмия ден не са се придържали към учението за триединството.
До смъртта си през 1915 г. Елън Уайт нито веднъж не изказала порицание по повод редакцията на 28-те официални основни учения на църквата. Тя била съгласна с тогавашното официално учение за Бога, което било независещо от учението за триединството.
Но веднага започнала енергична борба против невярното учение за Бога, което започнало да се разпространява през 1902 г. от Д-р Келог. Келог бил известен лекар, един от влиятелните мъже на църквата и до този момент бил близък приятел на Джеймс и Елън Уайт.
Не е ли удивително, че сестра Уайт веднага дала отпор на лъжеученията на Келог, но в продължение на повече от 70 години работа в църквата, тя нито един-единствен път не порицала уж невярното учение за Бога, което непрекъснато проповядвали другите пионери и даже печатали в официалните учения на църквата?Във всичките си трудове тя с нито една дума не отхвърля учението на пионерите, които били чисти от учението за триединството. Обратното, тя изцяло се присъединила към тях. Сестра Уайт нарекла тази криза с Келог, това лъжеучение за Бога, Алфа-криза, след която щяла да последва и Омега-криза.
Цели 15 години след смъртта на Елън Уайт за Световната ЦАСД оставали действащи 28-те точки от ученията, които до 1930 г. остават чисти от учението за триединството.
Днес ни казват, че учението за триединството на първо място е библейско и на второ, че Елън Уайт учила това.
Оттук следват два въпроса:
Първо: Ако учението за триединството е библейско, защо не се е дискутирало в църковното общество толкова дълго, докато отговорните лица в църквата не станат убедени в него и то да бъде въведено официално? Та нали би било по-леко да го направят всички заедно с Елън Уайт и Библията?
Второ: Защо само четири човека трябвало да нагласят учението за триединството, „подхвърляйки“ го на Световната ЦАСД и на всички други верни, и избрани членове на ГК, ако са имали на своя страна както Библията, така и Елън Уайт? Те открито и леко биха се справили с това, тъй като сред тях бил даже президентът на ГК, който във всеки момент би могъл да свика съответната сесия.
За щастие не трябва сляпо да вярваме всичко, което ни разказват, тъй като можем да проверим, дали учението за триединството е библейско.
Сега да се върнем и обстойно да разгледаме цитираното по-горе съобщение от списание „Adventecho“.
Африканската дивизия, както и всички останали дивизии, са едни от отделите на ГК Разбира се и там били известни действащите по това време 28 официални точки на учението, неизменно чисти от учението на триединството в продължение на 85 години. Затова нямало нужда от ново издание на нашата основа на вярата.
Но тези четирима мъже търсили и намерили предлог, за да изпълнят своя таен план.
Сред тях бил Чарлз Уотсън - президент на ГК и ръководителят на Отдел кореспонденции – Ф. Уилкокс, притежаващ власт, държейки цялата операция в тайна и дълго покривал своя сътрудник, докато не поместил доктрината за триединството в „Ежегодник“, разпространявайки я по света, и по такъв начин поставяйки всички пред свършен факт. При това, както беше споменато, от тях бил измамен и прескочен пълният състав на Комитета на ГК, а заедно с него и всички други верни членове на ГК.
Само година по-късно било изобретено ново средство за планомерна примамка на нашите младежи – било издадено „Църковно ръководство“.
То съдържало новото адвентно учение за триединството, което от тогава станало световно основно обучение в подготовката за кръщение на младежи в нашите църкви и други, интересуващи се от ЦАСД.
Едновременно с това учение бил въведен и учебен план за проповедниците, който да бъде разпространен в нашите общности по света.
„Новото изложение (…) съдържа най-напред абсолютно ясното признание за триединството и се отличава с много христоцентризъм“ („Аdventecho“, стр. 11 и 12, април 1998 г.).
Като резултат от заговора само на четирима ръководещи безчестни братя било постигнато езическо поклонение на небиблейска основа в световната ЦАСД.
Учението за триединството на Бога изравнява Отец и Сина. Ето защо то става христоцентрично, поставяйки Христос в центъра. В действителност то прави Христос лъжец, тъй като твърди, че Христос умрял само наполовина. Твърди, че Неговото Божествено естество изобщо не може да умре.
Така изглежда днес нашето ново адвентно учение за Бога.
Кажете, не е ли невероятно?
Тогава отворете, моля ви, книгата „В началото бе Словото“, изд. 1993 на стр. 60 („Адвентистите от седмия ден вярват“, стр. 51, § 1).
„При разпятието човешкото Му естество умря, но не и Неговата божественост, защото това би било невъзможно“.
50 години по-късно
До днес повече от 13-те млн. адвентисти не знаят нищо за тази драматична фалшификация.
След 1930 г., в продължение на 50 години, постоянно се водила усилена пропаганда на учението за триединството. Отначало бил променен курса за обучение на проповедници, който все по-далеч и по-далеч разпръсквал това езическо учение в църквите. За неговото разпространение били използвани приносите за Господ – десятъците.
При подготовката на подрастващото поколение в църквите за кръщение, учението за триединството от новото „Църковно ръководство“ се преподава като библейско.
Само малцина бдителни членове на църквата забелязали промените.
Доверявайки се на грешни хора, членовете на църквата без критика приемали това, което им проповядвали платените братя.
За съжаление в онова време, както и днес, имало твърде малко „благородни беряни“ (Деян. 17:11), проверяващи всичко сами в Божието слово и вярващи му:
„Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано“ (Римл. 3:4).
В течение на 50 години посредством списания, книги, съботно-училищни уроци, с помощта на методични писма и доклади интензивно се водела световна вътрешноцърковна пропаганда, и манипулация върху мнението на ръководството на църквите, учителите, и проповедниците. Водело се активно обучение на младото поколение проповедници и желаещите да встъпят в членство на ЦАСД.
Накрая, през 1980 г., настанал часът, когато допълнените с учението на триединството 27 точки „Основи на вярата“, без повече дискусии, за пръв път били приети в своята настояща форма, при пълен състав на ГК.
През 50-те години от 1930 църквата привикнала към новото учение за Бога, без да проявява особено безпокойство. Но в общностите винаги имало бодърстващи и изучаващи Писанието братя, които не приели новото учение. Често с тях се водила борба, от тях се отричали, изключвали ги от църквата или ги принуждавали сами да изоставят общността.
Каин убил брат си Авел, защото не можал да понесе неговото вярно служене на Бога.
Сатана под път и над път, навсякъде се страхува от Божията правда.
Допускам, че мнозина, - в това число и аз, - ще бъдат преследвани. Но аз вярвам в обещанието на Христос:
„Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33).
Аз свикнах да изпълнявам Божията воля, а последствията оставям в Неговата ръка.
Методът на действие на Сатана винаги е, да извърти репутацията на Божиите пратеници или да ги унищожи, ако не може да опровергае вестите им.
До ден-днешен напрежението около това ново учение в нашата Световна църква не спада. Навсякъде има братя и сестри, които чрез изучаване на Библията откриват Божията истина.
Най-трудно е да се освободят от лъжеучението за троица проповедниците, защото от самото начало на тяхното богословско образование толкова силно са им внушавали, че те практически не са в състояние да го открият. Освен това, те веднага ще изгубят работата си, ако по някак начин го приемат.
Кой е способен на това?
Кой ще постъпи като Моисей?
„И охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата“ (Евреи 11:26).
Още веднъж ще цитирам списание „Adventecho”.
„1930 е един от последните етапи в развитието на адвентното учение. Защото ръководителите на онези държави и области, където първи стъпили мисионери, изисквали от тях „официално“ изложение на вярата, и ръководството на Африканската дивизия помолило църквата отново да публикува нейните основни принципи на учението в списание „Ежедневник“.
Заобикаляйки пълния състав на комитета на ГК през 1931 г. „Ежедневник“ успя да отпечата проект от 22 основни „Принципи на вярата“.
Този проект бил разработен от тогавашния ръководител на Отдел „Кореспонденции“ - Франсис Уилкокс, заедно с трима други богослови, сред които бил и тогавашния президент на ГК – Чарлз Уотсън.
По мнението на адвентния историк Ле Рой Фрум тази „неочаквана операция“ била замислена, за да се избегне противопоставянето на традиционните кръгове вътре в църковното ръководство.
Новата редакция по същество не била добре оформено кредо (убеждения на вярата), преди всичко тя съдържала ясно признание за учението на триединството и се отличавала с голям христоцентризъм. По такъв начин било преодоляно десетилетното влияние на Урия Смит и неговите последователи.
През 1932 г. последвало приемането на „Принципи на вярата“ в новосъздаденото „Църковно ръководство“.
С това те имали още по-голяма тежест, тъй като тук се осъществил мащаб за обучение и подготовка за кръщение“ („Аdventecho“, стр. 11 и 12, април 1998 г.).
Понеже през 1930 г. в църквата учението за Бога било подменено с учението за триединството, много посветени знаят за това вече години наред.
Въпреки това, те твърдо се държат за него.
„Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света“ (1 Йоан 4:1).
RSS Feed
