Майкъл Маккафри - А вие какво казвате, кой съм Аз? Част 2 (ТЕКСТ)

Забравяне на пътя, по който Господ ни е водил


Сега, в следващата част, искам да разгледам историята на тази борба в рамките на Църквата на адвентистите от седмия ден, която за мен е една от най-интересните и увлекателни теми, що се отнася до разбирането на цялата тази тема за Триединството. Дали Елън Уайт вярваше в Триединството? Дали пионерите, след началото на прогласяването на Високия вик и след като Христос можеше вече да е дошъл през 1890-те години, дали пионерите и Елън Уайт тогава осъзнаха внезапно, че се покланят на погрешния бог? Ако се покланяха на погрешния бог, как тогава можеше Христос вече да е дошъл? Едно нещо, което можем да разгледаме, според мен, което наистина ни придава известна тяга и ни помага да потвърдим точно кой възглед за Бога е правилен, е като разгледаме историята Имаме нужда от историческа референтна точка и ето защо според мен е толкова важно да знаем как Бог е водил Своя народ и Неговото поучение в миналата ни история.

---

Това изявление е силно, защото ни казва, че да се покланяме на фалшива представа за Бога е също толкова поклонение към идоли колкото да се покланяме на фалшиви предмети. А ако ние, в Църквата на адвентистите от седмия ден, се покланяме на фалшива концепция за Бога, то сестра Уайт ни казва, че наистина се покланяме на един фалшив Бог, както слугите на Ваал. Радостта, която преживях, когато осъзнах, че има църква, която пази съботата и вярва в Тройната ангелска вест, беше пропорционална на разочарованието, което преживях, когато започнах да осъзнавам, че се извършва поклонение към Ваал в Църквата на адвентистите от седмия ден и че това престъпване на Първата заповед е второто основно учение на църквата и необходимо условие за членство в църквата.

„Мнозина въздигат някой философски идол на мястото на Йехова, а живият Бог, както Той е открит в Неговото слово, в Христа и в делата на творението, е почитан само от малцина. Хиляди боготворят природата, отричайки Бога на природата. Макар и в променена форма, все пак идолослужението съществува и в днешния християнски свят също тъй действително както се срещаше при древния Израил в дните на Илия. Богът на много минаващи за умни мъже, философи, писатели, държавници, журналисти, богът на високите кръгове, журналисти, богът на високите кръгове („Великата борба“, стр. 538).

Следователно, в това изявление виждаме, че да приемем възглед за Бога, който е в разрез с начина, по който е разкрит Той в Словото Си, е идолопоклонство. А именно това представлява Триединството – богът-слънце. Произходът му може да се проследи до Вавилон и поклонението към слънцето, познато на египтяните като Хор, Ра и Озирис, например – изгряващото слънце, обедното слънце и залязващото слънце.

„Числото три се превърнало в най-универсалния брой божества. Поклонението към слънцето е една от най-примитивните форми на религия и ранният човек понякога правел разграничение между изгряващото, обедното и залязващото слънце. Египтяните, например, разделяли бога-слънце на три божества: Хор, изгряващото слънце; Ра, или Ре, обедното слънце; и Озирис, старото, залязващо слънце“ („Нова международна енциклопедия“ (Ню Йорк: Дод, 1917), том 7, стр. 529).

Така че за мен беше просто още един слой на откровението да видя как тези концепции за Триединството всъщност произлезли от Вавилон и от поклонението към слънцето. Отново, в това изявление, виждаме:

„Древните вавилонци признавали доктрината за триединство, или три лица (Томас Денис Рок, „Тайнствената жена и градовете на народите“, 1867 г., стр. 22, 23).

Именно съчетанието на тези три слънца, или богове-слънца, образува Трикветрата – символ, който все още се употребява днес, дори от адвентисти, за да представя Бога на Библията. По този начин изгряващото слънце, обедното слънце и залязващото слънце се припокриват и събират в едно цяло, за да образуват символа Трикветра. И ако този възглед за Триединството произлиза от поклонение към слънцето, идващо от древен Вавилон, как може Църквата на адвентистите от седмия ден да прогласи Втората ангелска вест? Как могат адвентистите от седмия ден да призовават намиращите се в системите на Вавилон да напуснат поклонението към слънцето и да влязат в друга форма на поклонение към слънцето? Знам, че тези неща ще бъдат трудни за адвентистите от седмия ден и особено за онези, които са израснали в църквата. Трудностите, които стоят пред тях при приемане на истината за Божия Син и за Неговия Дух, са огромни и в следствие на това знам, че малцина ще се осмелят дори да размислят върху тези неща. Ще бъде нужна огромна жертва от тяхна страна дори за да отворят съзнанието си за допускане на представата, че онова, в което вярва църквата за това кой е Бог, това основно учение за Триединството, може да бъде неправилно. Не завиждам на това положение, но мога да разпозная себе си в него, защото, самият аз, отново, съм бил мамен и познавам предизвикателствата, съпътстващи това. Но също така знам какво е усещането да бъдеш в края на тази измама. Знам какво е усещането да бъдеш на мястото, на което да знаеш, че си бил мамен и е твърде късно, няма връщане назад и онова, което си считал за вярно и си приемал за истина, се оказва лъжа. Преживявал съм тази опитност многократно. Преживявал съм тази опитност по отношение на човека, който ме измами. Преживявал съм тази опитност като католик, когато осъзнах, че онова, на което съм учен през целия си живот като католик, е било погрешно. Осъзнах това след като влязох в евангелските протестантски църкви и осъзнах, че те проповядват небиблейски доктрини, и сега, за съжаление, осъзнавам, че положението отново е такова и в опитността ми в Църквата на адвентистите от седмия ден. Лично за себе си мисля, че е по-лесно да осъзная тези неща и да поддържам идеята, че може да греша и да се осмеля да навляза в обективно изследване на това кой е Бог, защото съм преживявал тези опитности преди и защото мотивът ми в моята връзка с Бога винаги е бил просто да знам истината. И не ме е грижа в какво вярвам и все още съм готов да положа цялото си разбиране на масата. Ако нещо, в което вярвам, е погрешно, е време да узная това. Но, отново, не се страхувам да направя това, не се страхувам да взема своето разбиране за Бога, което съм имал в продължение на години, или в този случай в продължение на последните две години, и да го сложа на масата и положа на олтара, защото знам, че ако е истина то ще претърпи проучване. Затова просто бих желал да ви насърча, и особено ако сте отгледани като адвентисти, да осъзнаете, че като отворите съзнанието си и просто проучите каква би могла да бъде истината и оставите настрана предразсъдъците и предубежденията си, вие не сте изоставени от Христос. Исус не ви изоставя. Точно обратното, Той копнее да ви покаже истина, да ви въведе в по-близко общение с Този, Който е Истината. И всяка истина, отново, ще ни доведе при Христос. Затова наистина нямаме от какво да се боим като поставим на олтара предварителните си представи и настоящите си вярвания и ги положим там, подлежащи на проучване, защото от това може да излезе само добро – или онова, в което вярваме, ще бъде утвърдено и ще издържи изпита на истината и на критичния преглед, или ще бъдем доведени до по-ясна представа кое е вярно и в следствие на това ще имаме по-тясна връзка с Христос. Но що се отнася до адвентизма не всичко е изгубено.

Има страхотна новина и тя е, че адвентизмът от седмия ден не е фалшификация. При изучаването на темата всъщност открих, че Божията ръка ръководеше основаването и направляването на това движение до дори по-голяма степен отколкото бях осъзнавал преди. Да, беше разочароващо и представляваше трудност да осъзная в какво се беше превърнала настоящата Църква на адвентистите от седмия ден по отношение на вярването ѝ относно Бога, но в същото време намерих голяма надежда и увереност в Христос като мой Водач и бях силно насърчен от факта, че историческото вярване на Църквата на адвентистите от седмия ден беше в съзвучие с истината И при изучаването на историята на църквата видях, че Бог беше предупредил за тази ерес, която щеше да навлезе в църквата. Божиите предупреждения и умоляванията от страна на сестра Уайт при говорене за темата и при отправяне на предупреждения към църквата и подчертаване на важността на историческите вярвания на църквата придаваха достоверност на факта, че Христос все още държеше нещата под контрол, че Исус водеше църквата Си и че Той не е оставил Своя народ без напътствие или предупреждение. Макар че това изненада мен, то не е изненадало Бога. Отново, Христос е отправил към нас предупреждението, че

„нямаме от какво да се страхуваме за бъдещето освен от това да забравим начина, по който ни е водил Господ, и Неговото поучение в миналата ни история“ (Ръкопис 139 – 1901 г., пар. 28).

Следователно, виждаме, че в предупреждението се съдържа урокът, че ученията на миналото адвентно движение трябваше да бъдат считани за истина, защото предупреждението е да не се приема или вярва в нищо в бъдещето, което би влязло в противоречие с Божиите водителство и поучение в миналото, и особено от времето от 1844 г. до около 1892 г., с други думи, в първия половин век на адвентното движение. И докато изучавах начина, по който Бог водеше Своя народ, осъзнах, че отново, отново и отново Елън Уайт ни предупреждаваше, че основоположните стълбове, на които беше основана Църквата на адвентистите от седмия ден, щяха един ден в бъдещето да бъдат счетени за грешка като с това щяха да бъдат забравени както пътят, по който ни е водил Господ, така и Неговото учение в миналата ни история, и в следствие на това щеше да бъде установена нова основа.

През първите петдесет години, онова, в което вярваха и което поучаваха пионерите и Елън Уайт по отношение на Бога, беше истината; и виждаме това отново, отново и отново. Искам да прочета някои от тези изявления, само за да можете да получите впечатлението, което аз получих от тях, и да осъзнаете достоверността и степента, до които Бог беше утвърдил този възглед в умовете на адвентното движение, за да ги постави на здрава основа, която да ги подготви да занесат последната вест на предупреждение и милост на света. И така, ето какво имаше да каже Елън Уайт относно първите петдесет години на движението на адвентистите от седмия ден. През 1906 г. Елън Уайт каза:

„В това време, когато се преподават лъжливи учения, трябва да преподаваме същата истина, която сме проповядвали през изминалия половин век. Не съм променила вярата си с нито една йота или точка“ (Писмо 150 – 1906 г., пар. 9).

Това е важно, защото даже и днес мнозина казват, че Елън Уайт променила възгледа си за Бога, че пионерите променили възгледа си за Бога, че (под претекста за настояща истина) техните представи се развивали и те достигнали до ново разбиране за това кой е Бог. Но сестра Уайт стои в пълно противоречие на тази представа, с това схващане. Затова нека оставим на мира лъжата, че сестра Уайт променила представата си за това кой е Бог. Самата тя каза:

„Не съм променила вярата си с нито една йота или точка.“

Вярването, че Елън Уайт променила възгледа си за това кой е Бог все още се поддържа днес от членове на ръководството на Църквата на адвентистите от седмия ден. Вземете за пример следното изявление от 2006 г.:

„В предишно проучване съм проследил развитието на адвентната доктрина за Бога от противопоставяне към доктрината за Триединството, според както е формулирана традиционно, до приемане на библейската концепция за един Бог в три лица. Също така съм проследил ясната прогресия във виденията на Елън Уайт от 1850 г. нататък като съм показал, че виденията ѝ постепенно оформили нейната концепция за Бога докато към 1898 г., когато публикувала „Копнежът на вековете“, тя поддържала тринитарна концепция“ (Джери А. Муун, „Адвентният дебат за Триединството“. „Семинарни изследвания към университета „Андрюс““, номер 2 (есен 2003 г.), стр. 275-292).

„Възможно ли е тези пасажи да изразяват разбирането на Елън Уайт за положението на Христос в небето по онова време и че с течение на времето тя получила още светлина, която в крайна сметка довела до нейните много ясни тринитарни изявления в края на 1890-те години?“ (Джери А. Муун).

Как тогава би могло да бъде вярно, че сестра Уайт променила възгледа си за това кой е Бог и станала тринитаристка? Какво каза самата сестра Уайт? Отново, през 1905 г. тя каза:

„Оценявам истината, всяка йота от нея, точно както ми е била давана от Светия Дух през последните петдесет години. Желая всички да знаят, че аз стоя на същата платформа на истината, която сме поддържали в продължение на повече от половин век. Това е свидетелството, което желая да дам в деня, в който ставам на 79 години“ (Ръкопис 142 – 1905 г., пар. 1, 2; „Ръкописи“, том 4, стр. 44, пар. 5).

Следователно, отново виждаме как Елън Уайт отговаря на тези мнения, че променила възгледа си, и казва, че не променила възгледа си, а поддържала същия възглед в продължение на последния половин век. През същата година, 1905 г., тя каза също:

„Истината, която прогласяваме днес, е същата истина, която сме прогласявали в продължение на последните петдесет години“ (Ръкопис 140 – 1905 г., пар. 6).

„И сега, след повече от половин век ясна светлина от Словото за това що е истина, се появяват много лъжливи теории, имащи за цел да разколебаят умове. Но доказателствата, дадени в ранната ни опитност, притежаваха същата сила, която притежаваха тогава. Истината е същата каквато е била винаги и нито карфица, нито стълб могат да бъдат поместени от зданието на истината. Онова, което беше намерено от Словото през 1844 г., 1845 г. и 1856 г., остава истината днес във всеки детайл“ (Писмо 38 – 1906 г., пар. 3).

Също и това изявление:

„Нека никой не се стреми да събори основите на нашата вяра – основите, които бяха положени в началото на нашата работа посредством изучаване на Словото с молитва и чрез откровение. На тези основи сме градили в продължение на последните петдесет години. Възможно е хора да предполагат, че са открили нов път и че могат да положат основа по-здрава от онази, която е положена. Но това е голяма измама. Никой човек не може да положи друга основа освен онази, която е положена“ („Свидетелства към църквата“, том 8, стр. 297, пар. 1).

Също така и това изявление:

„Къде да намерим безопасност, ако не в истините, които Господ е давал в продължение на последните петдесет години?“ („Съвети към писатели и редактори“, стр. 53).

Също и:

„Колко опасно е да въздигаме толкова който и да било човек, че той да се обърка и да обърква умовете на други по отношение на истините, които Господ е давал на Своя народ през последните петдесет години“ („Специални свидетелства“, серия Б, номер 7, стр. 36, 37).

А също и това изявление:

„Замолвам нашите работници медико-мисионери да се боят да се доверяват на предположенията и измислиците на което и да е човешко същество, което поддържа мисълта, че пътят, през който е воден Божият народ в продължение на последните петдесет години, е погрешен път. Пазете се от онези, които, нямайки някаква категорична опитност във водителството на Господния Дух, желаят да допуснат, че цялото това водителство е грешка, че ние не притежаваме истината, че ние не сме Господният народ, събран от Него от всички страни и народи.“

Тя отново казва:

„Пазете се от онези, които желаят да съборят основата, на която сме градили в продължение на последните петдесет години, за да установят нова доктрина. Знам, че тези нови теории са от неприятеля“ (Ръкопис 137 – 1903 г., пар. 10).

Отново, искам да посоча, че тя каза това през 1903 г., точно в същата година, в която църквата се намираше в криза относно концепцията за това кой е Бог, за присъствието и персоналността на Бога. А има още много изявления точно като тези, подчертаващи достоверността на истината, която Бог беше дал на Своя народ през първите петдесет години. Много внимателно помислете относно тези неща, защото тези предупреждения описват почти всеки ръководител в деноминацията, чак до и включително президента на Генералната конференция, всички от които вярват, че онова, което защитавали пионерите и сестра Уайт през първите петдесет години по отношение на Бога, е грешка. От такива хора, защитаващи тези представи, Елън Уайт каза да се боим.

„Пазете се от онези, които желаят да съборят основата... за да установят нова доктрина.“

А точно това представлява Триединството – нова доктрина, която подкопава стълбовете на адвентната вяра относно присъствието и персоналността на Бога. Бог беше дал на пионерите истинското разбиране и тогава именно неприятелят внесе тези нови представи, подкопаващи старите истини, които Бог беше дал.

Още едно предупреждение, което искам да споделя, се впуска в по-големи подробности относно промяната, която неприятелят предизвик-ваше над нашия народ:

„Неприятелят на душите се е стремял да внесе предположението, че голяма реформация ще трябва да се осъществи сред адвентистите от седмия ден и че тази реформация ще се състои в отказване от доктрините, които стоят като стълбове на нашата вяра, и участие в процес на реорганизация. Ако тази реформация се състои, какво ще последва? Принципите на истината, които Бог в мъдростта Си е дал на църквата на остатъка, ще бъдат изоставени. Нашата религия ще бъде променена. Основните принципи, поддържали делото през последните петдесет години, ще бъдат счетени за грешка. Ще бъде установена нова организация...“

Тогава, за тази нова организация, тя заключава:

„Тяхната основа [понеже не е първоначалната основа] ще бъде съградена на пясъка и буря и вихрушка ще отнесат постройката“ (Писмо 242 – 1903 г., пар. 13).

Най-бързият начин да промените религията си или да промените една религия е да направите смяна на Бога, да смените Бога, на Когото се покланяте. И се е случило именно това. Как щеше да бъде тя промене-на?

„Основните принципи, поддържали делото през последните петдесет години, ще бъдат счетени за грешка.“

И на тази основа – че старите основни принципи от първите петдесет години били грешка, на тази основа ще бъде установена нова организация. И в крайна сметка постройката на тази организация ще бъде съградена на основа, която ще се състои от отхвърляне на истините, дадени на адвентния народ през първите петдесет години. И в следствие на това буря и вихрушка ще отнесат постройката. Разполагам с екземпляр от тези Основни принципи. Това е „Декларация на Основните принципи, преподавани и практикувани от адвентистите от седмия ден“. Тя датира от 1872 г. Тези принципи се състоят от разбирането, което поддържали нашите пионери и сестра Уайт относно Бога и други доктрини. Когато вземете тези Основни принципи и ги сравните с настоящите 28 Основни учения на църквата ни (знам, че в тази версия се казва 27, тя е по-стара, но сега в църквата имаме 28 Основни учения), двата набора от вярвания съдържат две различни религии. Тази е разбирането, нетринитарният възглед за Бога, който Бог в мъдростта Си беше дал на църквата на остатъка, на адвентистите от седмия ден през първите петдесет години на движението. Този нов възглед, в който се включва доктрината за Триединството, навлезе в църквата... започна да си проправя път през 1890-те години. Това продължи до началото на 20 в., до кризата през 1903 г., която едва не раздели църквата, по отношение на това кой възглед за Бога е правилен. Искам да споделя с вас следното изявление в „Адвентист Ривю“ от 1994 г.:

„Адвентните вярвания са се променили през годините под въздействието на „настояща истина“. Най-изумително е учението относно Исус Христос, нашия Спасител и Господ... тринитарното разбиране за Бога, което сега е част от нашите Основни учения, не беше поддържано като цяло от ранните адвентисти. Дори неколцина днес не са съгласни с него“ (Уилям Джонсън , „Адвентист Ривю“, 6 януари 1994 г., стр. 10).

Действително съм съгласен, че най-значимата промяна, която да се състои в религията ни, е тази, която се отнася за Исус Христос и особено за Неговата синовност и Неговия Дух. Тези два възгледи са отразени от двете основи: тази основа, Основите принципи, поддържани от ранните адвентисти през последните петдесет години, срещу 28-те Основни учения, поддържани сега от настоящата Църква на адвентистите от седмия ден. Тези две вярвания са противоположни едно на друго. Така че или пионерите и сестра Уайт били под въздействието на голяма измама през първите петдесет години и Елън Уайт е лъжепророк, и настоящата Църква на адвентистите от седмия ден е права, или възгледите, поддържани от пионерите и Елън Уайт през първите петдесет години, са правилни и настоящата Църква на адвентистите от седмия ден е отстъпила от библейската истина. А точно това каза един историк. Също така съм съгласен, че тринитарното разбиране за Бога, което сега е част от нашите Основни учения, не било поддържано общо от ранните адвентисти, с изключение на това, че доколкото знам никой от тях не поддържал този възглед, т.е. поне до около 1890-те години, след първите петдесет години на движението. Не и до 1980 г. доктрината за Триединството беше приета чрез гласуване официално като доктрина на Църквата на адвентистите от седмия ден – 65 години след смъртта на Елън Уайт. От началото на 1890-те години до след началото на новия век взаимно противоречащи си възгледи за Бога се разширяваха докато настана криза и това беше обострено от водещия лекар на деноминацията, Джон Харви Келог, и особено чрез книгата, която публикува той, със заглавие „Живият храм“. Около това време, след публикуването на „Живият храм“, нещата в църквата бяха раздвижени, по отношение на това кой е Бог. Състоеше се въстание, бунт. Сатана беше в действие като внасяше нови теории, за които сестра Уайт предупреди, че ще доведат до спиритизъм. Божиите съдби се изливаха над адвентните учреждения и издателски къщи под формата на разрушителни пожари и на Божия пророк бяха дадени видения и сънища, и той беше станал в един часа през нощта, пишейки предупреждения към църквата толкова бързо, колкото ръката ѝ може да минава по хартията. Така че това беше бурно време в историята на църквата ни Но това е друга история. Онова, което действително искам да спомена, е че цялата тази борба се беше разширила до точка на криза, която достигна кулминация на есенния съвет от 1903 г., проведен във Вашингтон, окръг Колумбия. По това време сестра Уайт беше написала някои писма до църквата и те бяха пристигнали на съвета през последния уикенд, в който се състоеше съветът, и бяха получени от тогавашния президент на Генералната конференция, А. Г. Даниелс, и прочетени от него пред присъстващите на съвета в неделя сутрин. Отново, припомнете си, че по това време емоциите бяха завишени и мненията бяха разгорещени, и се водеше напрегнат дебат по отношение на присъствието и персоналността на Бога. Тогава е наложително, тъй като това е една от повратните точки, една от ключовите кризи в историята ни като адвентисти от седмия ден, в които Господ се намеси... така че си припомнете онова изявление – че е необходимо да познаваме пътя, по който Господ е водил Своя народ, и Неговото поучение в миналата ни история. Това е един от онези моменти, в които е необходимо да разберем как Господ е водил Своя народ. Писмото от пророка към съвета започваше така:

„Имам да кажа някои неща на нашите учители по отношение на новата книга, „Живият храм“. Внимавайте как поддържате мненията на тази книга относно персоналността на Бога. Както Господ ми представя въпросите, тези мнения не носят Божието одобрение. Те са примка, приготвена от неприятеля за тези последни дни. Мислех, че това определено ще бъде разпознато и че няма да бъде необходимо да казвам каквото и да е нещо по отношение на него. Но тъй като е заявено, че ученията на тази книга могат да бъдат подкрепени чрез изявления от моите писания, съм принудена да се изкажа в отхвърляне на тази претенция... Възможно е това да даде очевидна подкрепа на твърдението, че мненията в „Живият храм“ са в хармония с моите писания. Но да не дава Бог това мнение да вземе превес. Нямаме нужда от мистицизма, намиращ се в тази книга. Онези, които поддържат тези софистики, скоро ще се озоват в положение, в което неприятелят да може да разговаря с тях и да ги отведе настрана от Бога. Беше ми представено, че авторът на тази книга е на погрешен път. Той е изгубил от поглед отличителните истини за това време. Той не знае накъде клонят стъпките му. Върху мен е възложена необходимостта да нося тежкия товар да покажа злината на плановете, за които знам, че нямат небесен произход... Това е бремето, което много пъти в миналото Господ е възлагал върху мен, за да бъде делото Му придвижено напред по правилни линии. Колко грижа и тревога, колко душевна мъка и изтощителен физически труд могат да ми бъдат спестени в моята старост, но при все това се намирам под необходимостта на навляза в битката и да изпълнявам пред присъствието на важни събрания дълга, който Господ ми е възложил – дълга да поправя погрешния ход на хора, изповядващи, че са християни, но вършещи дело, което ще трябва да бъде поправено с голяма загуба, както във финансов план така и в разклащането на увереността на хората“ (Писмо 216 – 1903 г.; „Биография“, том 5, стр. 298).

Тези писма от пророка правят ясно разграничение между онова, което беше истина, и онова, което беше заблуда. Това, че писмото трябваше да се чете в една такава колосална криза, беше емоционално претоварващо за мнозина от присъстващите. Например, А. Г. Даниелс съобщава за това събитие:

„Докато четях на събранието изявление след изявление, излагащи погрешността на ученията в книгата „Живият храм“, избухнаха множество шумни „амин“ и сълзи се стичаха свободно. От онзи час нататък в съвета дойде светлина и Божието присъствие се усещаше ясно през онзи ден. Когато бях свършил с четенето братя незабавно започнаха да изразяват своята благодарност към Бога за този ясен глас, който ни беше говорил. Толкова прецизно посочваха тези вести ситуацията, че всеки, който изобщо се изказа, беше задължен да каже, че ни говореше Божият глас. Преди да завърши съветът, авторът на книгата [говори се за Джон Харви Келог] заяви, че ще я изтегли от пазара“ (Артър Г. Даниелс, „Пребъдващият Дар на пророчеството“, стр. 336-339).

„В края на четенето един от служителите стана и заяви, че се чувства подбуден да поиска от всички, които възнамеряваха да заемат твърдо становище на страната на сестра Уайт в тази голяма борба, да станат на крака. Почти всички в стаята станаха“ („Биография“, том 5, стр. 300, пар. 2).

Това събитие беше грандиозна победа за Бога, за Неговата църква и за истината, но за съжаление траеше кратко, защото д-р Келог, главният защитник на тези нови възгледи относно присъствието и персоналността на Бога, можеше да види, че поради това поражение на есенния съвет от 1903 г. той не можеше да продължава в настоящия си ход и да очаква подкрепата на своите братя. Затова само девет дни по-късно той беше измислил план. Подходът щеше да бъде нов – такъв, който щеше да представи възгледите му относно присъствието и персоналността на Бога в нова светлина, по такъв начин, че да бъдат приети от църквата. За този нов възглед пише самият Келог и казва:

„Доколкото мога да разбера, трудността, намираща се в „Живият храм“, цялото нещо може да се сведе до този въпрос: Светият Дух личност ли е? Вие казвате: Не. Бях предполагал, че Библията казва това понеже личното местоимение „той“ се използва като се говори за Светия Дух. Сестра Уайт използва местоимението „той“ и е казала с толкова много думи, че Светият Дух е третото лице на Божеството. Как е възможно Светият Дух да е третата личност и изобщо да не е личност е трудно за мен да видя“ (Писмо на Дж. Х. Келог до Дж. И. Бътлър, 28 октомври 1903 г.).

И днес все още повечето адвентисти, подобно на Келог, разбират изявленията на сестра Уайт по същия начин, по който ги разбираше той, като не осъзнават, че именно по отношение на такива изявления сестра Уайт каза следното:

„Вестите, които Господ ми е давал през изминалия половин век, никога, никога не са одобрявали подхранването на тези погрешни мнения. И при все това твърдението на някои е, че сестра Уайт поучава точно тези неща. Казвам в името на Господа, че истината е тълкувана и прилагана погрешно“ („Ръкописи“, том 10, стр. 47, пар. 3).

Важно е да се отбележи, че когато разглеждаме кризата през 1903 г. повечето адвентисти от седмия ден мислят, че тя няма нищо общо с Триединството. Известно време се борех с мисълта какво общо имат книгата на Келог, „Живият храм“, и целият този спор с Триединството. Ето какво общо има той с Триединството: както каза самият Келог,

„цялото нещо може да се сведе до този въпрос: Светият Дух личност ли е?“.

Отговорът на този въпрос е изцяло свързан с Триединството. Това дали Светият Дух е личност или отделно същество като Отец и Сина или е „всеприсъствието на Христовия Дух“ [„Ръкописи“, том 14, стр. 179, пар. 2] е изцяло свързано с вярването в Триединството. Ситуацията се заплита едва на следващия ден... след като Келог каза „цялото нещо може да се сведе до този въпрос: Светият Дух личност ли е?“, точно на следващия ден след като той каза това, А. Г. Даниелс писа на Уили К. Уайт за разговор, който беше провел с д-р Келог. А. Г. Даниелс написа:

„Тогава той заяви, че предишните му възгледи...“

„Предишните му възгледи“ бяха нетринитарни възгледи.

„Тогава той заяви, че предишните му възгледи относно триединството го възпирали да направи ясно и абсолютно правилно изявление, но в рамките на кратко време той започнал да вярва в триединството и сега можел да види доста ясно в какво се състояла цялата трудност и вярвал, че можел да изясни въпроса задоволително... Той ми каза, че сега вярвал в Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух и неговият възглед бил, че Бог Свети Дух, а не Бог Отец изпълвал цялото пространство и всяко живо същество. Той каза, че ако вярвал в това преди да напише книгата би могъл да изрази възгледите си без да поражда погрешното впечатление, което книгата сега поражда“ (Писмо на А. Г. Даниелс до У. К. Уайт, 29 октомври 1903 г.).

Следователно, в ума на Келог възприемането на доктрината за Триединството – за Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух – и вярването, че Светият Дух е трета личност, като Отец и Сина, този възглед разрешавал цялата криза относно книгата му. Така че за него, в собствения му ум, това било изходен път от преследването, от това да се намира в лоша светлина. Така че представата, че тази криза относно пантеизма и книгата на Келог нямала нищо общо с Триединството, в действителност произлиза от липса на разбиране на същността на борбата. Келог изповядваше, че вярва в Триединството. Запомнете датата – 29 октомври 1903 г. Защото онова, което искам да направя сега, е да разгледам някои изявления, направени от Елън Уайт относно вярванията и мненията на Келог след 29 октомври 1903 г., след като Келог беше приел доктрината за Триединството. През 1904 г., например, Елън Уайт каза следното относно д-р Келог:

„Умът му бива обработван точно от онзи, който подмами Божиите ангели в небесните дворове...Той работи по съвета на онзи, който разговаряше с Ева. Чрез това коварно разсъждение бъдещето на делото се излага на опасност. Сега ще трябва да бъда далеч по-категорична отколкото съм била в миналото. Ще бъда принудена да правя изявления, които не съм искала да правя, но трябва да бъда по категорична, за да избавя Божието стадо от измамни влияния“ („Ръкописи“, том 3, стр. 378).

При приемането на Триединството не беше ли умът на Келог обработван точно от онзи, който подмами Божиите ангели в небесните дворове? На 14 юли 1904 г. тя написа:

„Трябва да отказваме да слушаме софистиките, които са внесени с цел да обезсилят истината за това време. Нито камък не бива да бъде поместван в основата на тази истина, нито да бъде поместван стълб... Настъпило е времето, когато дори в църквата и в нашите учреждения някои ще отстъпят от вярата като ще слушат измамителни духове и бесовски учения“ („Ръкописи“, том 7, стр. 188, пар. 1; 14 юли 1904 г.).

Отново, това е с оглед на борбата по повод прокарването на тези нови представи от страна на д-р Келог. Виждаме, че крайният резултат от приемането на тези нови представи е, че те щяха да премахнат основата на истината, която Бог беше дал през първите петдесет години на движението (14 юли 1904 г.). Само десет дни по-късно тя каза следното:

„Не се мамете; мнозина ще отстъпят от вярата като ще слушат измамителни духове и бесовски учения. Сега имаме пред себе си Алфата на тази опасност. Омегата ще бъде от най-изумително естество“ (Писмо 263 – 1904, пар. 15).

Прекъснете за момент. Какво ще направи Омега? Ще подтикне хора да „отстъпят от вярата“. Да отстъпят от коя вяра? Да отстъпят вярата, която Бог беше дал на Своя народ през първите петдесет години, от Основните принципи, които ги бяха ръководили през първите петдесет години на движението. Омегата щеше да подтикне хората да отстъпят от тази основа и да застанат на новата основа. Отново през 1904 г., едва по-малко от година след като Келог беше приел доктрината за Триединството, тя каза:

„Заръчано ми е да предупредя нашия народ, защото мнозина са в опасност да приемат теории и софистики, които подкопават основоположните стълбове на нашата вяра. Не можем да приемем като настояща истина теориите и обясненията, направени от д-р Келог, защото това не е вярно представяне“ (Писмо 263 – 1904 г., пар. 13).

И така, нека ви задам следния въпрос: Какви бяха теориите и обясненията, направени от д-р Келог през 1904 г.? Бяха доктрината за Триединството. Против какво ни предупреждаваше Елън Уайт като казваше, че то ще бъде причинено от приемането на доктрината за Триединството? Тя каза, че ако приемем тези теории и обяснения, направени от д-р Келог (включително и Триединството), те ще подкопаят основоположните стълбове на нашата вяра. Това са тези Основни принципи. Тя казва:

„Не можем да приемем като настояща истина теориите... направени от д-р Келог...“

Това ни казва също така, че по онова време доктрината за Триединството беше обявявана за настояща истина. Така че сестра Уайт се бореше против това мнение. И до ден днешен теолози и историци, адвентисти от седмия ден, поддържат това становище – че доктрината за Триединството, която беше внесена в църквата в началото на 20 в., била „настояща истина“. Например, вземете под внимание следното изявление... Вече видяхме това в статията от 1994 г. от „Адвентист Ривю“ по отношение на Триединството, в която се казваше, че „адвентните вярвания са се променили през годините под въздействието на „настояща истина““ („Адвентист Ривю“, 6 януари 1994 г., стр. 10).

Пак по-малко от година след приемането на Триединството от страна на Келог Елън Уайт каза:

„Господ ми е показал, че авторът не се е променил и че не може да има единство между него и проповедниците на благовестието докато той продължава да подхранва настоящите си мнения. Заставена съм да издигна глас пред нашия народ като кажа: Не се мамете, Бог не е за подиграване [Галатяни 6:7]. Докато подвеждащите теории на тази книга се поддържат от нашите лекари, не може да има съюз между тях и служителите, които носят евангелската вест. Не бива да има съюз докато не настане промяна.“

Следователно, дори днес адвентисти от седмия ден поддържат мнението, че доктрината за Триединството била внесена в адвентното движение като настояща истина, а именно против това мнение предупреждаваше сестра Уайт. Толкова значима е разликата в теологията по отношение на Бога, че сестра Уайт ни казва, че не може да има единство между него [т.е. между Келог] и служителите на евангелието докато той [Келог] продължава да поддържа настоящите си мнения. Какви бяха „настоящите мнения“ на д-р Келог през 1904 г.? Видяхме, че това беше доктрината за Триединството била обяснение, което осигурявало решение на кризата относно книгата му и относно пантеизма. Ако трябваше да донесем този принцип, това предупреждение до днешния ден, то щеше да ни каже, че „не може да има единство“ между онези, които поддържат тринитарен възглед за Бога, и „служителите на евангелието“, „докато не настане промяна“.

Ето защо вярвам, че Бог се опитва да възвърне истината, която беше дал на пионерите и на сестра Уайт през първите петдесет години от това движение. Той желае да възвърне тази основа и да върне Своя народ, за да застане на тази основа, така че поръчението, което е дал на Църквата на адвентистите от седмия ден, да може да бъде проведено и изпълнено. Така че не е ли тогава логично, че онези, които защитават Триединството днес, не бива да имат единство със служителите на евангелието? Видяхме, че мненията на Келог и теориите, които имаше, бяха продукт на Сатана. Видяхме, че Елън Уайт ни каза това след като Келог беше приел Триединството [каза го на 20 януари 1904 г.]. Отново виждаме, че през април 1905 г. тя каза следното по отношение на възгледа на Келог:

„Видяла съм, че властта на Сатана над него не е строшена. Онези, които избират да поддържат човека, който толкова силно обезславя Бога и е застанал направо на пътя на Неговото дело, сами ще станат толкова измамени, че тяхната работа няма да бъде приета от Бога. Чувствала съм неохота да казвам тези неща, но знам, че Господ не би желал души да бъдат застрашавани повече от д-р Келог“ („Ръкописи“, том 11, стр. 320 – 22 април 1905 г.).

Следователно, през 1905 г. д-р Келог все още поддържал тези тринитарни концепции и възгледи и именно по това време сестра Уайт ни казва, че властта на Сатана над него не е била строшена и че онези, които приемат неговите представи, ще бъдат под влиянието на силна измама, че те ще станат толкова измамени, че работата им няма да бъде приета от Бога. А аз не бих желал никой от моите братя и сестри във вярата да се озове в това положение. През май 1905 г. тя прибавя:

„Онези, които се опитват да внесат теории, премахващи стълбовете на нашата вяра по отношение на светилището или на персоналността на Бога или на Христос, работят като слепци. Те се стремят да внесат съмнения и да оставят Божия народ да се носи по течението – без посока и без котва“ (Ръкопис 62 – 1905 г., пар. 14 – 24 май 1905 г.).

Именно докато поучаваше тези неща по отношение на Триединството и на това, че Светия Дух е личност, или някой, различен от Христос, сестра Уайт каза, че д-р Келог бил воден от Сатана и че „властта на Сатана над него не е строшена“ [Писмо 116 – 1905 г., стр. 1, 3, 10] и че „не можем да приемем като настояща истина теориите и обясненията, направени от д-р Келог“ (Писмо 263 – 1904 г., пар. 13).

И при все това тези теории и обяснения, направени от д-р Келог, днес се приемат от почти всеки проповедник в Църквата на адвентистите от седмия ден. Размишлявам за това и все още съм объркан от това, че същият възглед, който беше поддържан от д-р Келог по времето, когато сестра Уайт каза, че „умът му бива обработван точно от онзи, който подмами Божиите ангели в небесните дворове“, сега е изискване за членство в църквата. Беше ни заръчано:

„Трябва да отказваме да слушаме софистиките, които са внесени с цел да обезсилят истината за това време. Нито камък не бива да бъде поместван в основата на тази истина, нито да бъде поместван стълб...“ (Писмо 237 – 1904 г., стр. 5, 6).

И все пак онова, което сестра Уайт предупреди да не правим, е именно нещото, което е направила тази доктрина за Триединството. Тя е примка, отнасяща се за присъствието и персоналността на Бога,

„приготвена от неприятеля за тези последни дни“.

И Исус, чрез Елън Уайт, ни е предупредил, че това ще се състои. Тя казва:

„През последните няколко месеца съм имала толкова много за писане по отношение на персоналността на Бога и на други въпроси от огромна важност, че съм работила много неотклонно, рано и късно. Постарала съм се да предупредя нашия народ против заблудите на последните дни.“

Следователно, в последните дни ще има измами, една от които (както ни се казва в това изявление) ще се отнася за „персоналността на Бога“. Тогава защо не могат интелигентни проповедници в Адвентната църква да разпознаят измамата? Това е свързано с разглеждане на някои от измамите и заблудите в последните дни, за които ни е казано, че ще подтикнат мнозина да отстъпят от вярата. Едва след като разбрах как доктрината за Триединството изигра роля в кризата от 1903 г., отнасяща се за присъствието и персоналността на Бога, започнах да виждам по-ясно значимостта на предупрежденията в Писанието по същата тема. Например, в книгата Eternity Past тя казва:

„В последните дни ще има лъжливи учители...“

Тя цитира 2 Петрово 2:1, 2, но доразвива този стих и обяснява, че тези лъжливи учители ще бъдат:

„Спиритистки учители, които отказват да признаят Христос като Божия Син. За такива учители възлюбеният Йоан заявява: „Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос? той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина. Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца“ (1 Йоаново 2:22, 23). Спиритизмът, като се отрича от Христос, се отрича както от Отец, така и от Сина, и Библията го обявява за изявата на антихриста“ (Eternity Past, стр. 497, пар. 3).

Следователно, как може Адвентната църква да занесе първата, втората или третата ангелска вест на света докато в ученията си тя отказва да признае Христос като Божия Син? Елън Уайт предупреди за навлизането на този спиритизъм в църквата и все пак се е случило точно това. Бащинството на Бога и синовността на Христос са премахнати чрез придаване на духовно тълкувание като са превърнати в метафори, изпълнения на роли или символи. И тези учения внасяха в адвентното движение онова, което Библията обяви за изява на антихрист:

„Но е имало и лъжливи пророци между народа, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, и ще навлекат на себе си бърза погибел“ (2 Петрово 2:1).

Следователно, дори Петър ни е предупредил, че в последните дни щяха да дойдат спиритически учители, които да внесат доктрина (или разбиране), която ще се отрича от Господаря и ще Го отрича като Сина. Отричането на божествената синовност на Христос, на това, че Той действително е Единородният Божий Син, е спиритизъм. То е измама, подготвена от Сатана за последните дни, и Бог ни предупреди, че именно дотам щяха да доведат представите на Келог.

„Господ ми представи този въпрос като разкри, че резултатът от едно такова учение е ловко подмамване на ума и че самият лекар не предвиждаше този резултат от своите крайни възгледи по отношение на Бога в природата... Казах му, че Господ бива тежко обезславян като бива представян така и че такива представи биха въвели народа в спиритизъм“ (Писмо 271а – 1903 г.; „Биография“, том 5, стр. 302, пар. 7).

Следователно, днес сме достигнали... Църквата на адвентистите от седмия ден сега е напълно убедена, че синовността на Исус е метафорична и по този начин църквата е отмахнала чрез придаване на духовно тълкувание Христовата синовност; и в следствие на приемането на тези представи мнозина биха отстъпили от вярата. Бях в Църквата на адвентистите от седмия ден... или посещавах Църквата на адвентистите от седмия ден в продължение на 12 години и нито веднъж не чух за тези предупреждения, или поне може би съм ги чел повърхностно, но не съм ги разбирал истински в правилния им контекст, нито истинското им значение. Така че само като изследвах тези неща самостоятелно и започнах да разбирам Алфа кризата, можех да видя, че Омегата, подобно на Алфата, щеше да бъде криза, отнасяща се за присъствието и персоналността на Бога; и тя щеше да бъде такава, която да съдържа в себе си спиритизъм и да подтикне църквата да отрече божествената синовност на своя Спасител. Елън Уайт каза:

„Сега имаме пред себе си Алфата на тази опасност. Омегата ще бъде от най-изумително естество“ (Писмо 263 – 1904, пар. 15).

Отново, тя каза това през 1904 г., когато каза:

„...имаме пред себе си Алфата...“

А в какво вярваше д-р Келог през 1904 г.? Вярваше в Триединството. Така че още през 1904 г. Елън Уайт предупреди, че „сега имаме пред себе си Алфата на тази опасност“. Но сега ви казвам, че пред себе си имаме Омегата на тази опасност. И организираната църква, каквато я познаваме, е подведена от тази измама.

„Учителите на спиритизма идват по приятен, обаятелен начин, за да ви измамят и ако се вслушате в техните басни вие бивате подмамени от неприятеля на правдата и със сигурност ще изгубите наградата си. Щом обаятелното влияние на архиизмамика ви победи, вие бивате отровени и неговото смъртоносно влияние фалшифицира и унищожава вярата ви в това, че Христос е Божият Син; и вие преставате да разчитате на заслугите на Неговата кръв“ („Свидетелства към църквата“, том 1, стр. 297).

Необходимо е да разберем значимостта на тази криза. Мнозина днес все още казват, че това не е от голямо значение и е страничен въпрос, че не е важно или не може да бъде разбрано. По света съществуват разнородни възгледи по темата за това кой е Бог, но толкова малко хора разбират значимостта на тази омайваща измама и това, че нейното „смъртоносно влияние фалшифицира и унищожава вярата ви в това, че Христос е Божият Син“; и точно това се е случило в нашата църква при приемането на новите Основни учения, които поддържат становището, че Христовата синовност е метафорична. А ако Христовата синовност е метафорична тогава и Бог не е наистина Баща; и така присъствието и персоналността на Бога биват унищожени. Сестра Уайт ни предупреждава, че ако бъдем подмамени от неприятеля на правдата ние „със сигурност ще изгубим наградата си“. Спиритизмът е смъртоносен и е нещо, което е необходимо да изучаваме и разбираме, за да не бъдем подведени от тази измама. Вероятно можете да започнете да разбирате защо тази измама от последните дни накара пророка да потрепери, когато каза:

„Омега ще последва малко след това. Треперя за нашия народ“ (Ръкопис 46 – 1904 г., пар. 9).

Днес доктрината за Триединството, приемана и защитавана от д-р Келог по съвета и под действието на силата на Сатана, се е превърнала в Основно учение номер две на Църквата на адвентистите от седмия ден и е време Божият народ да осъзнае, че вярата ни е похитена. Похитена е от неприятеля на душите. Сега навлизаме във времето, когато трябва да бъде извършен дългът по поправяне на „погрешния ход на хора, изповядващи, че са християни, но вършещи дело, което ще трябва да бъде върнато назад с голяма загуба, както във финансов план, така и в разклащането на увереността на хората“ (Писмо 216 – 1903 г., пар. 17).

Това дело трябва да бъде извършено. Защитаването на истината за това кой е Бог несъмнено ще поклати увереността на Божия народ. Да, това означава, че голяма част от работата ни в адвентното учреждение трябва да бъде върната назад. Да, това ще включва голяма загуба – както във финансов план, така и в разклащането на [увереността на] хората, но това трябва да бъде сторено. Тази истина трябва да бъде възстановена. Бог ще направи така, че тя да бъде възстановена, така че Неговите люде да могат да Му отдадат слава и да призоват хора да излязат от Вавилон и да ги подготвят да устоят по време на Изследователния съд. Необходимо е да разбираме Бога и Христос „така, както Той разкрива Себе Си“, за да Го представим правилно. Неоспоримо, тази тема разклаща увереността на Божиите люде днес, като, надявам се, им помага да осъзнаят, че стоят на основа, която няма да трае. Точно това направи тази тема за мен. Разискването на тази тема ме накара да я изучавам задълбочено и в следствие на това Бог ме въведе в едно разбиране за това кой е Той и за това съм вечно благодарен. Увереността ми в настоящата организация на Църквата на адвентистите от седмия ден е разклатена и съборена, но в същото време увереността ми в Христос, в Неговата вестителка, Елън Уайт, и в светлината, дадена чрез Неговия Свети Дух на нашите пионери през първите петдесет години на движението, е невероятно заздравена. Сега мога да видя по-ясно от всякога, че това движение беше вкарано твърдо в правилен ход. Въоръжено с истините, които биха го направили способно да завърши мисията си, и със светлината, която му беше дадена, това щеше да бъде сякаш „линия на истината, простираща се от онова време [1844, 1845 и 1846 г.] до времето, когато ще влезем в Божия град...“ („Избрани вести“, книга 1, стр. 206).

Това беше сякаш линия на истината, не трябваше да има отклоняване от нея или да се смени посоката. Истината, която Бог даде на пионерите през първите петдесет години на движението, е основата, на която трябваше да стоим, за да извършим поръчението, което Бог беше дал на това движение. И сега, когато сме направили пълно завъртане и се връщаме на мястото, на което започнахме, за това Църквата на адвентистите от седмия ден да изпълни поръчението си, едва след като започнах да разбирам нещата, които споделих, можех да схвана напълно значимостта на изявлението в „По стъпките на Великия Лекар“ (онова, което разгледахме по-рано):

„Подобно на своя Спасител ние сме в този свят, за да извършваме служба за Бога. Тук сме, за да се уподобим на Бога по характер и чрез живот на служене да Го разкрием на света. За да бъдем съработници на Бога, за да се уподобим на Него и да разкрием Неговия характер, ние трябва да Го познаваме правилно. Трябва да Го познаваме така, както Той разкрива Себе Си... Само това може да ни уподоби на Бога по характер... всички те [преобразяване на характера, чистота на живота и т.н.] зависят от едно правилно познание за Бога“ („По стъпките на Великия Лекар“, стр. 409).

Следователно, разбирането за това кой е Бог не е страничен въпрос, не е отклоняване на вниманието. Това е най-важната тема, с която трябва да се борим точно сега, в тези последни дни, когато в църквата са навлезли заблуди, имащи за цел да отмахнат чрез придаване на духовно значение Христовата синовност. Ако желаем да бъдем „като Бога по характер“, „трябва да Го познаваме така, както Той разкрива Себе Си“. А настоящата Църква на адвентистите от седмия ден, съжалявам да кажа това, е изгубила това познание. Да, тя действително го притежаваше. Бог действително даде на Църквата на адвентистите от седмия ден правилен възглед за Бога, но този възглед, даден от Бога на църквата чрез Неговия Свети Дух, е счетен за грешка, също както предупреди Елън Уайт, че неприятелят ще се опита да направи. Но заключението е, че ако желаем да представяме Христос пред света и да прогласим Тройната ангелска вест е необходимо да осъзнаваме, че именно чрез гледане се променяме. А чрез гледане на три съвечни, съравни божествени същества, които просто поели взаимозаменяеми роли, тогава има смисъл мъже и жени, бидейки равни и бидейки сътворени по Божия образ, също да поемат която роля пожелаят; ние сме сътворени по Неговия образ. Тогава, вероятно, половите роли също са метафорични и взаимозаменяеми. И нямам предвид ролите, а дори самия пол. Виждаме ли в църквата да навлиза хомосексуализъм, говорене, че всички полове са равни или че половете дори могат да бъдат взаимозаменяеми? Защото, в крайна сметка, ако това е метафорично, ако Христовата синовност е метафорична и ролите на Бога, на Боговете, са взаимозаменяеми, то какво да кажем за половете? Тогава би имало смисъл и половете също да бъдат взаимозаменяеми и мъж да може да стане жена или жена да стане мъж. Така че можете да видите как тази логика на гледане на един тринитарен възглед за Бога способства за мястото, на което се намираме днес като църква. А се чудим защо тези въпроси са проблеми в църквата. Очевидно църквата е болна, а ни е заръчано:

„В случай на заболяване причината трябва да бъде установена“ („По стъпките на Великия Лекар“, стр. 127).

И така, лично аз не мисля, че женското ръкополагане и хомосексуализмът в църквата са проблемът [с пълен член]. Мисля, че те са симптоми на проблема. А причината за тези проблеми се състои в идолопоклонство. Виждаме това и в Римляни 1 гл. Познанието за единствения истинен Бог е изгубено, но то бива възстановявано. Само от 2015 г. насам хиляди са приели като истина принципите, които са ни направили деноминиран народ, които са ни направили това, което сме, като адвентисти от седмия ден. Бог възстановява познанието за това кой е Той и връща Своя народ на истинската основа на Основните принципи, в които вярваха адвентистите през първите петдесет години. В следствие на това възстановяване на това кой е Бог сред Неговия народ виждаме как църквата се бори против това развитие, против това разбиране. Църковни кампании, семинари и книги против него се увеличават стремително. При изучаването на настоящи спорове аз винаги съм ги намирал представени в Светая Светих на светилището и тази тема не беше изключение. Намираме се в същинския Ден на умилостивението и като адвентисти от седмия ден знаем, че нещата, които са представени в Светая Светих, съставляват настояща истина. Така че при изучаването на Светая Светих, което бях вършил преди, някак си бях пропускал двата най-важни предмета в Светая Светих – присъствието и персоналността на Отец и Неговия Син. Тези истини, отнасящи се за Отец и Сина, също са настояща истина – не нова истина, а стара светлина, която трябва да бъде възвърната на правилното място, така че светилището да може да бъде очистено. Всяка истина, виждана в Светая Светих, бива нападана и подкопавана, дори в рамките на църквата. Ако продължим да отричаме Христовата синовност и приемаме спиритически представи, и приемаме като „трети Бог“ едно същество, което не е Христос, няма да може да бъдем очистени от греха, защото едно такова учение забранява действието на Христос вътре в нас чрез Неговия Дух като оставя отделния човек да зависи от човешка сила. Това беше предупреждението, което беше отправила към нас сестра Уайт по отношение на тази „нова организация“, която щеше да бъде установена. Тя каза:

„Основните принципи, поддържали делото през последните петдесет години, ще бъдат счетени за грешка. Ще бъде установена нова организация. Ще бъдат написани книги, установяващи нов ред. Ще бъде въведена система на интелектуална философия... Няма да се допусне нищо да застане на пътя на новото движение. Ръководителите ще учат, че добродетелта е по-добра от порока, но тъй като Бог е отстранен те ще се поставят в зависимост от човешка сила, която без Бога е безполезна. Тяхната основа ще бъде съградена на пясъка и буря и вихрушка ще отнесат постройката“ („Избрани вести“, книга 1, стр. 204).

Като адвентисти от седмия ден можем да твърдим, че знаем с пълна сигурност кой ден е съботата и действително знаем. Но ако имаме само метафоричен Син, е логично да имаме само метафорична сила. И ако копнеем за силата на това „трето лице на Божеството“, наречено „Свети Дух“, и това е някой, който никога не е взел участие в човешко естество и никога не е удържал победа над греха в паднала човешка плът, той няма да притежава способността да ни даде онова, което сам не притежава. И ние, тогава лишени от сила да придобием победа над греха, ще можем да разчитаме само на собствената си сила И след като това е безполезно ние ще приемем белега на звяра на ръката си. Защото може би ще знаем, на челото си, кой ден е правилен, но ще ни липсва силата да вземем решението да направим онова, което е право, и ще приемем белега на ръката си. Трябва да имаме вяра, която побеждава, и тази вяра се намира само във вярването, че Исус е Божият Син.

„Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и това е победата, която е победила света - нашата вяра.“

Но нашата вяра в... какво? Четем:

„И кой побеждава света, ако не този, който вярва, че Иисус е Божият Син?“ (1 Йоаново 5:4, 5).

Как можем да удържим победа докато приемаме Основно учение, което отрича, че Исус е Божият Син, и да се придържаме към друг възглед за Неговата синовност, който хвърля съмнение върху ясните думи, изговорени от небето,

„Този е Моят възлюбен Син“?

Така не можем и няма удържим победата. Причината обаче е, че сме забравили пътя, по който ни е водил Господ, и Неговото поучение в миналата ни история, и отхвърляме истината относно присъствието и персоналността на Бога, която ни беше дадена от Светия Дух през първите петдесет години от движението ни, че Църквата на адвентистите от седмия ден днес сама се е направила негодна да изпълни мисията си и да осветли света с Божията слава. Освен, ако, разбира се, тя се покае, както виждаме в Откровение 3 гл. Но далеч от това, църквата, в положението, в което се намира днес, не стои на същата основа, която беше съградена от Христос през първите петдесет години. Тя стои на нова основа с нови стълбове. И както предупреди сестра Уайт за тази нова основа,

„буря и вихрушка ще отнесат постройката“.

„Но Бог желае да има на земята народ, поддържащ Библията и само Библията като мерило за всички учения и основа за всяка реформа“ („Великата борба“, стр. 595).

Организираната Църква на адвентистите от седмия ден е приела като истина софистиките на неприятеля и централната доктрина на римокато-лицизма. Но това не означава, че Бог е без църква.

„Бог има църква. Тя не е голямата катедрала, нито е националното учреждение, нито е разнородните деноминации; тя е хората, които обичат Бога и пазят Неговите заповеди“ (Писмо 108 – 1886, пар. 17).

Това е църквата, над която портите на ада няма да надделеят. Когато осъзнах, че Триединството не е нова светлина, а стара заблуда, неизбежно до мен щеше да стигне въпросът: Мога ли все още да бъда адвентист от седмия ден? Но Бог ми показа, че чрез приемане на истините, дадени на пионерите и на Елън Уайт през първите петдесет години, за да бъде поставено движението на твърда основа, чрез приемането на тези Основни принципи сега бях в по-голяма степен адвентист от седмия ден отколкото когато направих своята изповед на вярата. Но тъй като адвентизмът е навлязъл в объркване и е отхвърлил Основните принципи, които са му дадени от Бога, трябва да бъде направено разграничение между истина и заблуда. Затова сега считам себе си за по-скоро исторически адвентист от седмия ден. Поради теологичните ми различия относно присъствието и персоналността на Бога спрямо организираната Адвентна църква днес, знам, че мнозина ще кажат, че съм отстъпил от вярата и съм отпаднал. Но искам да ви попитам: Отпаднал и отстъпил от... какво? Защото, да си кажа право, аз не съм отстъпил от вярата, върнал съм се към нея. Самата настояща църковна организация е отстъпила от

„вярата, предадена веднъж завинаги на светиите“ (Юда 1:3).

Виждате ли, мнозина разбират отстъпването от вярата днес като свързано със собствената им опитност. Така че ако, например, някой е влязъл в Адвентната църква преди много, много години, или бил отгледан като адвентист от седмия ден, е възможно той да възприема думите „отстъпващ от вярата“ като означаващи „напускащ църквата“. Но нека погледнем това от Божията гледна точка. Нека погледнем това от гледната точка на цялата църковна история, от 1844 г. до настоящето. Тогава, от тази гледна точка, какво означава да отстъпим от вярата? Защото от тази гледна точка това означава нещо напълно различно. И отстъпването от вярата означава отстъпване от Основните принципи, които Бог беше дал на църквата през първите петдесет години. Ето защо това е една така смъртоносна ерес. Мнозина са ми казвали, че не желаят да разглеждат или дори да изследват тези неща. Те казват, че онези, които стават антитринитарни, или нетринитарни, винаги напускат църквата; и казват:

„Аз просто няма да тръгна по този път.“

И честно казано аз симпатизирам на това становище. Съгласен съм с техните тревоги и отношения. И виждам, че те желаят да бъдат верни на Бога, верни на пионерите и на движението, което Бог издигна по чуден начин, за да прогласи Тройната ангелска вест. Виждам, че те се страхуват ужасно много да не отстъпят от това свещено поръчение и съм съгласен с това. Разбира се, че трябва да бъдат нащрек, трябва да бъдат предпазливи. Никой не желае да отстъпи от вярата, никой не желае да обезслави Бога и да се отвърне от „вярата, предадена веднъж завинаги на светиите“. Всички тези неща са положителни отношения. Но ако тези хора не се върнат и не изследват начина, по който Господ ни е водил, и Неговите поучения в миналата ни история, те никога няма да видят, че онова, от което най-много се боят да не им се случи, вече се е случило. Те са ужасени да не отстъпят от вярата, а са уловени в доктрина, която ще ги отведе вън от истината. Но, отново казвам, това вече им се е случило. Така че ако не изследва тези неща те няма да видят, че вече са отстъпили от вярата.

„Тук е налице най-голямата измама, която може да засегне човешкия ум: тези лица вярват, че са прави, когато грешат“ („Свидетелства към църквата“, том 1, стр. 417).

Не казвам, че нетринитарните вярвания са объркващи или че са тайна, или че не могат да бъдат разбрани. Точно обратното: те приемат най-ясните учения на Библията и възприемат Бога според онова, което е казал в Словото Си, „както Той разкрива Себе Си“. Вярвам, че много адвентисти от седмия ден, дори повечето адвентисти от седмия ден – миряни, ръководители, пастори и мисионери, които сами са подведени, служат искрено на Бога с цялото си сърце и според най-доброто, което знаят. Именно на такива знам, че Исус копнее да се открие, за да ги подготви да занесат последната вест на милост на света. Знам, че по света има хора, адвентисти от седмия ден като мен, които просто искат да узнаят истината и не искат да бъдат мамени. Знам, че по света има хора, които ще чуят тези неща, които ще ги изследват и които ще се зарадват на истината, която ще бъде донесена от тях в сърцето им, когато осъзнаят, че в тях е именно „Христос – надеждата на славата“ (Колосяни 1:27).

Именно за такива хора споделям това видео и опитността си; и се надям, че по някакъв начин това ще бъде благословение и за нас. Но просто ви напомням да изучавате самостоятелно. За тази цел искам да споделя едно последно предупреждение от сестра Уайт относно историята на този спор относно присъствието и персоналността на Бога, според както това е свързано с движението на адвентистите от седмия ден. Сестра Уайт казва:

„Едно нещо, за което е сигурно, че скоро ще бъде осъществено – голямото отстъпление, което се развива, увеличава и усилва и ще продължи да прави това докато Господ не слезе от небето с вик. Трябва да държим здраво първите принципи на своята деноминирана вяра и да се придвижваме от сила към увеличена сила. Всякога трябва да пазим вярата, която е потвърдена чрез делото на Светия Божий Дух от по-ранните събития на нашата опитност до настоящето време. Сега се нуждаем от по-голяма ширина и по-дълбока, по усърдна, непоколебима вяра в напътствията на Светия Дух. Ако се нуждаехме в началото от явното доказателство за силата на Светия Дух, което да потвърждава истината, след отминаването на времето [което се отнася за 1844 г.], то днес ние се нуждаем от всичките доказателства за потвърждаване на истината, когато души отстъпват от вярата и слушат измамителни духове и бесовски учения“ (Писмо 325 – 1905 г., пар. 2).

В това изявление сестра Уайт ни казва, че когато души отстъпват от вярата те отстъпват от принципите на нашата деноминирана вяра, дадена ни през първите петдесет години. Така че, отново, казвам ви като ви умолявам ви да разберете, че настоящата организирана Адвентна църква наистина е отстъпила от вярата като се е вслушала в измамител-ни духове и бесовски учения.

„Сега не трябва да има никакво душевно униние. Ако е имало някога период от време, в който да сме се нуждаели от силата на Светия Дух в беседите си, в молитвите си, във всяко възнамерено действие, то това е сега. Не бива да спираме на първата опитност, а докато носим на хората същата вест тази вест трябва да бъде заздравявана и разширявана. И именно това се случва днес при възстановяването на тази истина за това кой е Бог, за Отец и Сина. „Трябва да виждаме и осъзнаваме важността на вестта, утвърдена чрез божествения си произход. Трябва да „следваме да... познаваме" Господа, за да знаем, че „Той ще се появи сигурно, както зората“ (Осия 6:3). Нашите души се нуждаят от оживотворяване от Източника на всяка сила. Можем да бъдем укрепени и утвърдени в миналата опитност, която ни държи свързани с основните точки на истината, направили ни това, което сме – адвентисти от седмия ден“ (Писмо 325 – 1905, пар. 2).

Днес Църквата на адвентистите от седмия ден е изоставила тези основни точки на истината и в следствие на това идентичността ни като адвентисти от седмия ден е изгубена. Но тя трябва да бъде възстанове-на и ще бъде възстановена, сега бива възстановявана. Преди да си замине за последно, Исус изпита учениците Си, за да види дали са готови да занесат евангелското поръчение на света. Той попита учениците Си:

„Какво казват хората, кой е Човешкият Син? А те казаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък - Илия; а други - Еремия или един от пророците. А Той им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз?“ (Матей 16:13-15).

Виждате ли какво правеше тук Исус? Той желаеше да се увери, че Неговите ученици можеха да правят разграничение между онова, което хората казваха за Исус, и онова, което Той казваше за Себе Си. Той желаеше да се увери, че разбирането на учениците Му за Него идва от самия Него и че те разбираха Исус така, както Той разкрива Себе Си. И, като изпитваше учениците Си, Исус лично се обърна към тях с въпроса:

„А вие какво казвате, кой съм Аз?“

„Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог. Тогава Иисус отговори и му рече: Блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата...“ (Матей 16:16, 17).

Това откровение – че Христос е „Синът на живия Бог“, не беше човешка измислица или философия. То не беше традиция или верую, а беше открито на Петър от самия Бог. Това беше откровение с небесен произход. За тази истина Исус каза:

„...на тази канара ще съградя Своята църква и портите на ада няма да й надделеят“ (Матей 16:13-18).

Вярвам, че както Петър и ние се нуждаем от лично откриване на тази истина, направо от Небето. Необходимо е да се молим, да изучаваме и да молим Бога да научи кой е Той и кой е Неговият Син. Имаме нужда самият Отец да ни покаже, че има предвид точно това, което Неговите слова казват, че имат предвид – че Исус наистина е Синът на живия Бог. Когато това откровение беше потвърдено у Петър и учениците, тогава те бяха подготвени да излязат напред и да прогласят възкръсналия Син на живия Бог на цялата земя. И към онези, които се стремят да изпълнят това поръчение и да осветлят света с Божията слава като прогласят трите ангелски вести в тези последни дни: Исус иска да потвърди тази истина в изповядващите се за Негов народ днес.

Трябваше да разгледам този въпрос през 2017 г. и споделих с вас своето преживяване и историята си, и нещата, които изучавах, откровенията, които имах. Това по никакъв начин не е изчерпателна извадка, има толкова много по темата. И вероятно не сте изучавали истински въпроса за това кой е Бог преди, може би никога не сте го схващали истински или може би дори не сте се замисляли действително за него. Но ви казвам, че днес, докато Бог се опитва да възстанови тази истина, въпросът се отправя към вас и Исус се обръща лично към вас като казва:

„А вие какво казвате, кой съм Аз?“

Нека Господ ви води докато се стремите да отговорите на Неговия въпрос.

„А вие какво казвате, кой съм Аз?“

Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!