„Светлина, която свети в тъмно място“
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
„ТРИЕДИНСТВОТО СРЕЩУ АДВЕНТИЗМА“ - част 2
Надер Мансур
Лагерно събрание в Уелингтън, Нова Зеландия.
По същество подхващаме темата на същото място, за което говорехме - „Триединството срещу адвентизма“. Така ли е? Тази тема оставихме при първата част, като погледнахме седемте стълба. Изследвахме три от тях и видяхме, че в основни линии, накратко, Триединството е несъвместимо с Десетте заповеди, с Притежателя на Десетте заповеди и следователно, очевидно, и със съботата (и с това, което съботата означава и обозначава). Отделихме малко време и в разглеждане на състоянието на мъртвите, по-конкретно как това се отнася до смъртта на Христос.
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
„ТРИЕДИНСТВОТО СРЕЩУ АДВЕНТИЗМА“ - част 2
Надер Мансур
Лагерно събрание в Уелингтън, Нова Зеландия.
По същество подхващаме темата на същото място, за което говорехме - „Триединството срещу адвентизма“. Така ли е? Тази тема оставихме при първата част, като погледнахме седемте стълба. Изследвахме три от тях и видяхме, че в основни линии, накратко, Триединството е несъвместимо с Десетте заповеди, с Притежателя на Десетте заповеди и следователно, очевидно, и със съботата (и с това, което съботата означава и обозначава). Отделихме малко време и в разглеждане на състоянието на мъртвите, по-конкретно как това се отнася до смъртта на Христос.
И така, желаем да продължим изследването си с разглеждане на останалите четири точки, които имаме определени за тази вечер. Следващата, разбира се, е Тройната ангелска вест. Тройната ангелска вест, както знаем, е записана в Откровение 14 гл., седми... от шести стих нататък. Седми стих конкретизира Първата ангелска вест. Там се казва:
„И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.“
Всички сме запознати с това. И ако някой ни попита каква е мисията ни, вероятно бихме преминали на този пасаж. Повечето адвентисти биха преминали на Тройната ангелска вест и биха казали:
„Това е вестта, която трябва да занесем на света.“
За да занесем вестта, ние трябва първо да я разберем правилно, така ли е? Доста очевидно предварително условие. За кого говори тази вест? Говори за някого, „него“, отделно лице, едно отделно лице (а не много), очевидно, тъй като се казва „нему“, „Той ще съди“, „Този, Който е направил небето и земята“. Това е Създателят. И вече разгледахме голямо количество доказателства кой е този Създател. Видяхме, че всичко беше направено... или Бог, извинете ме, Бог направи всичко чрез Своя Син, Исус Христос, или посредством Своя Син Исус Христос. И така, кого би споменавала тогава тази вест? Не друг, а Отец. Той е Този, на Когото трябва да се отдава поклонение, правилно, поради фалшивото поклонение, обърканото поклонение, което започна да се осъществява дори сред християнския свят. Затова Бог изпраща тези вести и те се отнасят до поклонението, то е сърцевината на Тройната ангелска вест. Първият ангел говори за поклонението. Какво казва вторият ангел? Падна Вавилон, нали? И тогава третият ангел говори за...? Поклонението на звяра и неговия образ, дали ще приемете белега и какво ще се случи, ако го направите. Всички те се отнасят до поклонението: на кого ще се поклоните – на единия или на другия? И затова е много важно този въпрос да бъде познаван и разбиран – на кого се покланяме. Видяхме какво каза Исус за поклонението, когато говорехме малко и за заповедите. Създателят на небето и земята е Отец – един Бог, едно лице. И винаги ми се иска да подчертая думата „лице“, понеже когато кажете „един Бог“ мнозина могат да се съгласят с това, но в ума си казват:
„Но има три лица в този един Бог.“
Затова, става дума за един Бог, едно лице. До това се отнася тази вест (само за да бъда ясен). Разполагаме с няколко текста, които спомагат за потвърждаването на това. Деяния 4:24 (учениците се молят):
„А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях.“ “
Те се молят. На кого се молят? На Отец. Както ги научи Исус, нали? Забележете какво казва 27 ст.:
„Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,“
Следователно, те се молят, молят се на Отец, и признават и разбират, че Той е Владетел на...? Извинете. Че Той е Творецът на...? Небето и земята, морето и всичко, що е в тях. За какво ви напомня тази формулировка? За съботната заповед, нали? Следователно, това разбираха апостолите. Творецът е Бог Отец. И, разбира се, те казват:
„Разбунтуваха се против Теб, против Твоя Син Исус.“
И това само ни потвърждава за кого говорят. Те разбираха, че Богът на Библията, Богът на Израил, Богът на Авраам, Исак и Яков, Богът на Десетте заповеди, не е друг, а Бог Отец (едно отделно лице). И според думите на книжника, „няма друг освен Него“. И Исус му каза:
„Не си далеч от Божието царство.“
Разбира се, те бяха научили тази истина от устните на самия Христос. Очевидно и от Писанията, но Христос беше с тях в продължение на три години, докато беше на земята. Лука 10:21 е едно от нещата, които те чуваха от Христос:
„В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.“
Следователно, тук виждаме, че според Исус Отец е и Господ на небето и на земята. Той е Създател и Господ на небето и на земята. И видяхме как Той направи всичко това. Очевидно, както споменах, това е причината, поради която Исус каза на учениците Си когато се молят да се молят на Отец. Така трябва да се молим и ние. И така, вашето разбиране за това кой е Бог ще засегне поклонението и молитвата ви. Няма съмнение в това. Няма никакво съмнение.
Начинът, по който се молите, на кого се молите и към кого отправяте молитвата си, а също и поклонението си, всичко това ще бъде засегнато от възгледа за Бога.
Поклонението достига в края или до едно лице, или до три. И разликата е доста голяма, особено когато въпросът в последните дни, както знаем, е относно поклонението. Тогава това става много, много сериозна трагедия – ако сме объркани относно поклонението. Самата цел на Тройната ангелска вест е да поправи поклонението, да внесе или възстанови истинското поклонение към истинския Бог. И затова, за да се даде тази вест, е необходимо да имате правилното разбиране. И така, Триединството, в основни линии, е в противоречие с Тройната ангелска вест. Първата... Ако не можете да разберете / pass първата, забравете за правилно схващане на другите две. Знаете, другите две са основани на първата. Въпрос на факт е, че другите два ангела не ви казват да правите каквото и да е (ако помислите за това). Единствената част от Тройната ангелска вест, която всъщност ви дава някакво наставление, изискване, или ви казва да правите нещо, е вестта на първия ангел. Другите две ангелски вести по същество са предупреждения към тези, които не се вслушват в казаното от първия ангел. Те са само предупреждения. Вторият ангел казва:
„Падна Вавилон.“
Не е нужно да правите каквото и да е, това е само съобщение. Третият ангел също изговаря предупреждение:
„Ако се поклоните на звяра и неговия образ, ще се случи ето това.“
Той всъщност не ви казва да правите каквото и да е. Само първата ангелска вест ви казва да правите нещо. Това е първостепенната част от вестта, която установява следващите, като те са основани на нея. И така, Триединството изкривява идентичността на Бога, Който е споменат в първата ангелска вест. Наистина добро упражнение е да запитате хората (знаете): За кого говори Първата ангелска вест? Интересното е, че понякога получавате различни отговори, от адвентисти. Това направо ви показва, че има проблем. И как се очаква да предадем вестта на Тройната ангелска вест, ако не разбираме за кого се отнася тя? И притежаването на правилно разбиране кой е Бог, разбира се, е самата сърцевина, самото ядро на Тройната ангелска вест.
Разглеждаме това подробно в други вести, затова няма да изразходвам твърде много време за подробностите. Гледаме само основните моменти на всеки конкретен стълб, или всяка отличителна истина.
Следващата точка е светилището. Ще прочетем стиха, тъй като е показан на екрана, всеки ще го прочете. Както и да е. Нека го прочетем и след това ще говорим за него.
1 Тимотей 2:5: „Защото има само един Бог и един Посредник между Бога и хората - Човекът Христос Иисус,“
И така, когато говорим за доктрината за светилището, или за истината за светилището, тя е нещо близко и скъпо за нас (нали?), когато мислим за светилището, кое е първото нещо, за което си помисляте? До какво се отнася то? Обикновено отговорът би бил нещо като:
„О, това е вашето вярване, че има храм в небето.“
Присъствал съм на много разисквания и дори дебати за това дали има храм в небето, колко отделения, на колко части се дели то? Има големи дебати. И мислим, че именно това съставлява доктрината за светилището. Ако вярвате, че има сграда в небето с две отделения, вие вярвате в доктрината за светилището. Ако не вярвате в това, вие не вярвате в доктрината за светилището. Да бъда честен, това е малко мъгляво / shallow. Доктрината за светилището не се отнася само до сграда в небето. Целият смисъл на светилището е службата, която се осъществява там. А службата, осъществявана там, е поради свещеника, който е там, посредника. Това ни казва стихът. И затова доктрината за светилището е нещо повече от просто, „вярвам, че има действителен храм в небето“, и тогава вие вярвате в нея, и „аз не вярвам“, следователно вие я отхвърляте и сте еретик. До това се свежда тя в ума на много хора. И затова мисля, че е необходимо да се задълбочим малко повече от просто този плитък, повърхностен аспект.
И така, каква връзка има това с възгледа ни за Бога? Очевидно, службата, която се състои в светилището, е това, което наистина има значение. Една сграда в небето в действителност не е особено актуална за нас, ако трябваше да бъдем честни. Не се опитвам да я отрека, не ме разбирайте погрешно. Напълно вярвам в нея. Но простото вярване, че има сграда в небето, само по себе си не означава нищо. Случващото се в тази сграда, Свещеникът и Неговата служба, това е действената част от доктрината за светилището. Това всъщност е източникът на силата ѝ.
И така, това служене на Христос, този пулс на светилището, Христос като наш Първосвещеник... Какво трябваше да направи Христос, за да стане наш Първосвещеник и как това повлиява на нас, които сме на земята? Понеже доктрината за светилището не е просто една от онези доктрини, които са само теоретични и отстоящи далеч от нас. Тя не е просто доктрина, съществуваща на светлинни години разстояние в небето, и ние започваме да вярваме в нея и това е всичко. Тя трябва да има някаква актуалност и някакво практическо значение за нас, които сме на земята. И точно тук, надявам се, влиза в действие онова, за което говорим. Забележете какво казва Писанието за Христос, Евреи 2:16-18:
„Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема.“
Т.е. Той стана човек като нас. Има причина, поради която Христос трябваше да стане човек. Една от причините, спомената в този конкретен контекст, е следната:
„Затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.“
Една от причините, поради които Христос пое човешко естество, е така че Той да може да стане...? Милостив и верен Първосвещеник. Неговото човешко естество всъщност е това, което Го прави способен да стане наш Първосвещеник. Ето защо Той не можеше да бъде наш Първосвещеник преди да вземе върху Себе Си човешко естество. И в продължение на цели 4 000 години в небето, храмът, светилището в небето, нямаше Първосвещеник, представляващ човечеството. Понеже Христос още не беше...? Човек. Именно когато Той дойде като човек и беше изкушаван като нас, Той стана милостив и верен Първосвещеник, така че да може да ни помага, понеже беше изкушен като нас. Следователно, след като се върна в небето, започна Неговото свещеничество. И ето защо левитското свещеничество достигна до своя...? Край. Всъщност това е и причината, поради която Бог беше постановил левитското свещенство, като сянков символ, или като пророчество, посочващ напред към онова, което в по-голяма степен Христос щеше да изпълни и постигне Христос. Така че левитското свещенство беше само, знаете, като разиграно пророчество. То не беше действително в смисъла на това, че не постигна онова, което Христос щеше да постигне. Беше сянков символ. Знаете, Библията казва това (мисля, че прочетохме стиха миналата вечер).
„Законът не е усъвършенствал нищо“ (Евреи 7:19)
- това включва и левитското свещенство и т.н. Следователно, това е необходим, много важен компонент за службата на Христос в небесното светилище – че Той трябваше да бъде човешко същество, за да представлява нас и да бъде наш Първосвещеник. Това и прави Той сега. И така, да се вярва в това (в което в общ план вярват повечето хора) е добро и важно – службата на Христос. Но се появява и следващият въпрос: Дали Христос извършва някаква служба тук, на земята, докато Той е служителят в небесното светилище? Защото, както казах, вярването ни в светилището не е само отстоящо далеч, на светлинни години разстояние, убеждение, че там горе има светилище и да, Христос е чак там, горе. Какво да кажем за тук? Дали Първосвещеникът, нашият Първосвещеник, дали Христос извършва служба на посредничество, като част от Неговата първосвещеническа служба, ту, на земята? И за да отговорим на това трябва да разберем какво ни казва Библията за Божия храм, или светилището. Твърде често, когато говорим за светилището, ако кажа „светилището“, първото нещо, за което хората биха се сетили, е храмът в небето. Но това не е единственото съществуващо светилище. 1 Коринтяни 3:16:
„Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?“
Знаем тези стихове, нали? Кой е синонимът на „храм“? Светилище. Дали това би било достатъчно правилна заместваща дума? Същото е. Следователно, Бог има светилище не само в небето, но също и... къде? На земята. Ние сме Неговият храм.
„О, да. Всички го знаем.“
Знаете, бихте си помислили:
„О, знаех това.“
„И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.“
Всички сме запознати с това. И ако някой ни попита каква е мисията ни, вероятно бихме преминали на този пасаж. Повечето адвентисти биха преминали на Тройната ангелска вест и биха казали:
„Това е вестта, която трябва да занесем на света.“
За да занесем вестта, ние трябва първо да я разберем правилно, така ли е? Доста очевидно предварително условие. За кого говори тази вест? Говори за някого, „него“, отделно лице, едно отделно лице (а не много), очевидно, тъй като се казва „нему“, „Той ще съди“, „Този, Който е направил небето и земята“. Това е Създателят. И вече разгледахме голямо количество доказателства кой е този Създател. Видяхме, че всичко беше направено... или Бог, извинете ме, Бог направи всичко чрез Своя Син, Исус Христос, или посредством Своя Син Исус Христос. И така, кого би споменавала тогава тази вест? Не друг, а Отец. Той е Този, на Когото трябва да се отдава поклонение, правилно, поради фалшивото поклонение, обърканото поклонение, което започна да се осъществява дори сред християнския свят. Затова Бог изпраща тези вести и те се отнасят до поклонението, то е сърцевината на Тройната ангелска вест. Първият ангел говори за поклонението. Какво казва вторият ангел? Падна Вавилон, нали? И тогава третият ангел говори за...? Поклонението на звяра и неговия образ, дали ще приемете белега и какво ще се случи, ако го направите. Всички те се отнасят до поклонението: на кого ще се поклоните – на единия или на другия? И затова е много важно този въпрос да бъде познаван и разбиран – на кого се покланяме. Видяхме какво каза Исус за поклонението, когато говорехме малко и за заповедите. Създателят на небето и земята е Отец – един Бог, едно лице. И винаги ми се иска да подчертая думата „лице“, понеже когато кажете „един Бог“ мнозина могат да се съгласят с това, но в ума си казват:
„Но има три лица в този един Бог.“
Затова, става дума за един Бог, едно лице. До това се отнася тази вест (само за да бъда ясен). Разполагаме с няколко текста, които спомагат за потвърждаването на това. Деяния 4:24 (учениците се молят):
„А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях.“ “
Те се молят. На кого се молят? На Отец. Както ги научи Исус, нали? Забележете какво казва 27 ст.:
„Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,“
Следователно, те се молят, молят се на Отец, и признават и разбират, че Той е Владетел на...? Извинете. Че Той е Творецът на...? Небето и земята, морето и всичко, що е в тях. За какво ви напомня тази формулировка? За съботната заповед, нали? Следователно, това разбираха апостолите. Творецът е Бог Отец. И, разбира се, те казват:
„Разбунтуваха се против Теб, против Твоя Син Исус.“
И това само ни потвърждава за кого говорят. Те разбираха, че Богът на Библията, Богът на Израил, Богът на Авраам, Исак и Яков, Богът на Десетте заповеди, не е друг, а Бог Отец (едно отделно лице). И според думите на книжника, „няма друг освен Него“. И Исус му каза:
„Не си далеч от Божието царство.“
Разбира се, те бяха научили тази истина от устните на самия Христос. Очевидно и от Писанията, но Христос беше с тях в продължение на три години, докато беше на земята. Лука 10:21 е едно от нещата, които те чуваха от Христос:
„В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.“
Следователно, тук виждаме, че според Исус Отец е и Господ на небето и на земята. Той е Създател и Господ на небето и на земята. И видяхме как Той направи всичко това. Очевидно, както споменах, това е причината, поради която Исус каза на учениците Си когато се молят да се молят на Отец. Така трябва да се молим и ние. И така, вашето разбиране за това кой е Бог ще засегне поклонението и молитвата ви. Няма съмнение в това. Няма никакво съмнение.
Начинът, по който се молите, на кого се молите и към кого отправяте молитвата си, а също и поклонението си, всичко това ще бъде засегнато от възгледа за Бога.
Поклонението достига в края или до едно лице, или до три. И разликата е доста голяма, особено когато въпросът в последните дни, както знаем, е относно поклонението. Тогава това става много, много сериозна трагедия – ако сме объркани относно поклонението. Самата цел на Тройната ангелска вест е да поправи поклонението, да внесе или възстанови истинското поклонение към истинския Бог. И затова, за да се даде тази вест, е необходимо да имате правилното разбиране. И така, Триединството, в основни линии, е в противоречие с Тройната ангелска вест. Първата... Ако не можете да разберете / pass първата, забравете за правилно схващане на другите две. Знаете, другите две са основани на първата. Въпрос на факт е, че другите два ангела не ви казват да правите каквото и да е (ако помислите за това). Единствената част от Тройната ангелска вест, която всъщност ви дава някакво наставление, изискване, или ви казва да правите нещо, е вестта на първия ангел. Другите две ангелски вести по същество са предупреждения към тези, които не се вслушват в казаното от първия ангел. Те са само предупреждения. Вторият ангел казва:
„Падна Вавилон.“
Не е нужно да правите каквото и да е, това е само съобщение. Третият ангел също изговаря предупреждение:
„Ако се поклоните на звяра и неговия образ, ще се случи ето това.“
Той всъщност не ви казва да правите каквото и да е. Само първата ангелска вест ви казва да правите нещо. Това е първостепенната част от вестта, която установява следващите, като те са основани на нея. И така, Триединството изкривява идентичността на Бога, Който е споменат в първата ангелска вест. Наистина добро упражнение е да запитате хората (знаете): За кого говори Първата ангелска вест? Интересното е, че понякога получавате различни отговори, от адвентисти. Това направо ви показва, че има проблем. И как се очаква да предадем вестта на Тройната ангелска вест, ако не разбираме за кого се отнася тя? И притежаването на правилно разбиране кой е Бог, разбира се, е самата сърцевина, самото ядро на Тройната ангелска вест.
Разглеждаме това подробно в други вести, затова няма да изразходвам твърде много време за подробностите. Гледаме само основните моменти на всеки конкретен стълб, или всяка отличителна истина.
Следващата точка е светилището. Ще прочетем стиха, тъй като е показан на екрана, всеки ще го прочете. Както и да е. Нека го прочетем и след това ще говорим за него.
1 Тимотей 2:5: „Защото има само един Бог и един Посредник между Бога и хората - Човекът Христос Иисус,“
И така, когато говорим за доктрината за светилището, или за истината за светилището, тя е нещо близко и скъпо за нас (нали?), когато мислим за светилището, кое е първото нещо, за което си помисляте? До какво се отнася то? Обикновено отговорът би бил нещо като:
„О, това е вашето вярване, че има храм в небето.“
Присъствал съм на много разисквания и дори дебати за това дали има храм в небето, колко отделения, на колко части се дели то? Има големи дебати. И мислим, че именно това съставлява доктрината за светилището. Ако вярвате, че има сграда в небето с две отделения, вие вярвате в доктрината за светилището. Ако не вярвате в това, вие не вярвате в доктрината за светилището. Да бъда честен, това е малко мъгляво / shallow. Доктрината за светилището не се отнася само до сграда в небето. Целият смисъл на светилището е службата, която се осъществява там. А службата, осъществявана там, е поради свещеника, който е там, посредника. Това ни казва стихът. И затова доктрината за светилището е нещо повече от просто, „вярвам, че има действителен храм в небето“, и тогава вие вярвате в нея, и „аз не вярвам“, следователно вие я отхвърляте и сте еретик. До това се свежда тя в ума на много хора. И затова мисля, че е необходимо да се задълбочим малко повече от просто този плитък, повърхностен аспект.
И така, каква връзка има това с възгледа ни за Бога? Очевидно, службата, която се състои в светилището, е това, което наистина има значение. Една сграда в небето в действителност не е особено актуална за нас, ако трябваше да бъдем честни. Не се опитвам да я отрека, не ме разбирайте погрешно. Напълно вярвам в нея. Но простото вярване, че има сграда в небето, само по себе си не означава нищо. Случващото се в тази сграда, Свещеникът и Неговата служба, това е действената част от доктрината за светилището. Това всъщност е източникът на силата ѝ.
И така, това служене на Христос, този пулс на светилището, Христос като наш Първосвещеник... Какво трябваше да направи Христос, за да стане наш Първосвещеник и как това повлиява на нас, които сме на земята? Понеже доктрината за светилището не е просто една от онези доктрини, които са само теоретични и отстоящи далеч от нас. Тя не е просто доктрина, съществуваща на светлинни години разстояние в небето, и ние започваме да вярваме в нея и това е всичко. Тя трябва да има някаква актуалност и някакво практическо значение за нас, които сме на земята. И точно тук, надявам се, влиза в действие онова, за което говорим. Забележете какво казва Писанието за Христос, Евреи 2:16-18:
„Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема.“
Т.е. Той стана човек като нас. Има причина, поради която Христос трябваше да стане човек. Една от причините, спомената в този конкретен контекст, е следната:
„Затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.“
Една от причините, поради които Христос пое човешко естество, е така че Той да може да стане...? Милостив и верен Първосвещеник. Неговото човешко естество всъщност е това, което Го прави способен да стане наш Първосвещеник. Ето защо Той не можеше да бъде наш Първосвещеник преди да вземе върху Себе Си човешко естество. И в продължение на цели 4 000 години в небето, храмът, светилището в небето, нямаше Първосвещеник, представляващ човечеството. Понеже Христос още не беше...? Човек. Именно когато Той дойде като човек и беше изкушаван като нас, Той стана милостив и верен Първосвещеник, така че да може да ни помага, понеже беше изкушен като нас. Следователно, след като се върна в небето, започна Неговото свещеничество. И ето защо левитското свещеничество достигна до своя...? Край. Всъщност това е и причината, поради която Бог беше постановил левитското свещенство, като сянков символ, или като пророчество, посочващ напред към онова, което в по-голяма степен Христос щеше да изпълни и постигне Христос. Така че левитското свещенство беше само, знаете, като разиграно пророчество. То не беше действително в смисъла на това, че не постигна онова, което Христос щеше да постигне. Беше сянков символ. Знаете, Библията казва това (мисля, че прочетохме стиха миналата вечер).
„Законът не е усъвършенствал нищо“ (Евреи 7:19)
- това включва и левитското свещенство и т.н. Следователно, това е необходим, много важен компонент за службата на Христос в небесното светилище – че Той трябваше да бъде човешко същество, за да представлява нас и да бъде наш Първосвещеник. Това и прави Той сега. И така, да се вярва в това (в което в общ план вярват повечето хора) е добро и важно – службата на Христос. Но се появява и следващият въпрос: Дали Христос извършва някаква служба тук, на земята, докато Той е служителят в небесното светилище? Защото, както казах, вярването ни в светилището не е само отстоящо далеч, на светлинни години разстояние, убеждение, че там горе има светилище и да, Христос е чак там, горе. Какво да кажем за тук? Дали Първосвещеникът, нашият Първосвещеник, дали Христос извършва служба на посредничество, като част от Неговата първосвещеническа служба, ту, на земята? И за да отговорим на това трябва да разберем какво ни казва Библията за Божия храм, или светилището. Твърде често, когато говорим за светилището, ако кажа „светилището“, първото нещо, за което хората биха се сетили, е храмът в небето. Но това не е единственото съществуващо светилище. 1 Коринтяни 3:16:
„Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?“
Знаем тези стихове, нали? Кой е синонимът на „храм“? Светилище. Дали това би било достатъчно правилна заместваща дума? Същото е. Следователно, Бог има светилище не само в небето, но също и... къде? На земята. Ние сме Неговият храм.
„О, да. Всички го знаем.“
Знаете, бихте си помислили:
„О, знаех това.“
Но когато говорим за доктрината за светилището, много пъти тя се отнася само до това какво има в небето, дали има сграда или няма такава. Но е необходимо да погледнем доктрината, истината, по-цялостно. Да, има сграда в небето. Да, Христос извършва служба в Светая Светих. Няма съмнение в това. Какво да кажем обаче за случващото се на земята, тъй като точно тук сме всички ние? Ние сме тук долу, а не там горе. И ползата от Христовото служене не е само теоретична полза от това, че Той върши нещо на огромно разстояние от нас. Знаете, не е просто теоретична. Има действителна и практическа актуалност за нас, които сме тук днес. Посланието към ефесяните казва същото (Ефесяни 2:21, 22):
„...върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.“
Петър говори за нас като за живи камъни, нали? Живи камъни в този храм, в това светилище. Следователно, Бог има не само храм в небето, но има храм, светилище, тук на земята, в което Той копнее да обитава. Следва въпросът: Кой е служителят на това светилище на земята? Кой е Първосвещеникът на земното светилище? Колко свещеника има? Нали? По-рано прочетохме стиха. Има един...? Бог. И един...? Посредник между Бога и човеците, човекът Христос Исус. Той не е само наш Посредник в небесното светилище. Ако наистина искате да вярвате в светилищната истина, това е една цялостна истина. Същият свещеник трябва да извършва служба във всеки храм, или храмове, които съществуват. И виждаме, че храмът на земята е Неговият народ.
Мисля, че всички знаем, че доктрината за Триединството поучава, че Христос е в небето. Всъщност, някои хора вярват, че Христос може да бъде само в небето, и по този начин Той е ограничен. И затова, на земята имаме някой друг, който помага на Христос, някой, наречен Бог Свети Дух. И Той е Този, Който, знаете, е сред този народ и дори живее в този народ. Знаете ли, това е много сериозен проблем. Понеже Светият Дух не изпълнява необходимите условия, за да бъде свещеник. Понеже Светият Дух никога не е поел човешко естество. Той не е изкушаван като нас. Той не би могъл да ни съчувства в нашите немощи. И следователно, въз основа на стиха, който прочетохме в Евреи, Той не е способен да ни помага, когато сме изкушавани. А от това се нуждаем най-много. Какво добро има в това, ако моят Първосвещеник, Който взе върху Себе Си човешко естество, ме е оставил, отишъл е в небето и ми изпраща някого другиго. Така ли е? Следователно, когато разглеждаме доктрината за светилището, в която вярваме, знаете, че тя е много повече от просто сградата. Всъщност тя е много практична – кой е вашият Първосвещеник? Кой извършва служба в светилището на земята? Може да бъде само същият свещеник. Само един свещеник изпълнява необходимите условия да прави това и той е Христос. Следователно, Христос извършва двойно дело. Или: Той извършва дело на два фронта. Той извършва служба в светилището в небето горе, в плът, в Своето човешко естество, и Той все още служи в този храм на земята чрез Своя...? Дух, Който е собственият Му живот, собственото Му присъствие, а не някой друг. И ето така Той свързва двете страни - нас и Бога. Един Посредник. Нямаме двама посредника, само един.
Когато говорим за това, някой ще каже:
„Почакай, братко. Римляни 8 гл. казва друго.“
Някои хора използват Римляни 8 гл., за да кажат в действителност:
„Ами, имате различен посредник.“
Нека го прочетем. Това е пасаж, който мисля, че сте чували, но той е доста актуален в този контекст. Римляни 8:26, 27:
„Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки. А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите.“
Хората казват:
„Виждате ли, тук е Духът, Който се застъпва, докато Христос се застъпва в небето. Следователно имаме двама застъпници.“
Всъщност това учат някои. Действително ли имаме двама застъпници? Това звучи много погрешно. По начало, от начина, по който дефинирате „Дух“ зависи до какво значение достигате – как дефинирате „Дух“ в стиха. Повечето хора... Ако вярвате в Триединството, ще прочетете „Дух“ като някой различен от Отец и Сина. И затова, разбира се, ще достигнем до нещо различно. Но ако разбирате, че „дух“ в Писанието се дефинира като „живот“, „ум“, „дихание“, той винаги принадлежи на някого. Той винаги е дух, който принадлежи на някого. Нямате независими духове. Дори ангелите, които са наречени „духове“, са действителни отделни лица, те са личности. Говорим за „зли духове“. А „зъл дух“ е паднал ангел, не е някаква друга същност. И така, начинът, по който дефинираме „дух“ е от голямо значение. И тук се казва, че този Дух ни помага в нашите немощи, в нашите слабости. Не знаем как би трябвало да се молим, но Духът ни помага и извършва... какво? Застъпничество за нас. Казва ли ни се къде се извършва това застъпничество? Ако помислите за другите библейски стихове, които погледнахме, например този в Галатяни, където се казва, „Бог изпраща...“ какво? Духа на Своя Син. Къде? В сърцата ни, Който вика: „Авва, Отче“ [Галатяни 4:6]. Следователно, това застъпничество се състои в сърцата ни, от Духа. И това, което Той прави, според написаното, е „с неизказани въздишки“. С други думи, много пъти, когато се молите, Духът ще докосне сърцата ви и ще имате определени мисли, чувства и емоции, които искате да изразите в молитва, а няма адекватни думи, с които да направите това. Преживявали ли сте някога това? Знаете за какво говоря, нали? Когато се случи това, Духът на Господа е Този, Който работи върху сърцето ви и се застъпва, и извлича тези молитви, с неизговорими въздишки (други преводи казват „стенания“). Ето това се случва. Откликвате на Божия Дух. Понякога няма наистина адекватни думи, с които да изразите това. И следва красивото.
Останалата част от стиха казва:
„А Оня, Който изпитва сърцата...“
Кой е той? Кой е този, който изпитва сърцата? Самият Господ, Исус (да сме по-конкретни, тъй като ще видим това след малко).
„А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа...“
С други думи, Той знае какъв е стремежът, или намерението, на Духа. Виждате ли, Христос е добре запознат с това какъв е вашият отклик в отговор на работата на Неговия Дух върху сърцето ви. И точно това прави Христос способен, понеже знае това, точно това Го прави способен да се застъпва за светиите, според Божията воля (виж Римляни 8:26). Той знае това, защото е човек като нас. Неговият Дух в нашите сърца ни трогва и ни привлича, и ни свързва с Него. И Той знае за абсолютно всяко чувство, всеки отклик, всяка емоция, която имаме. Той е Този, Който прави това, а не някой друг. И именно това Му дава способността да се застъпва за нас при Божията десница. Същата глава всъщност ни казва, че Той е единственият, който изпълнява необходимите условия, за да прави това. Само няколко стиха по-нататък, в Римляни 8:34, се казва:
„Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?“
Христос се застъпва за нас понеже знае точно през какво преминаваме. Той знае точно какво преживяваме – не теоретично, защото Неговият Дух е в сърцето ни, в сърцето на вярващия, и Той знае точно от какво се нуждаем, и само Той може да осъществи това застъпничество за нас. Този пасаж, братя и сестри, не ни учи, че има друг застъпник. Учи ни за сърдечното дело, което Христос извършва. Макар да се намира в небесния храм, Той извършва дело в този храм, който е тук, на земята. Ще прочета също и изявление от Духа на пророчеството в този контекст - „Копнежът на вековете“, стр. 166:
„Докато Исус служи в горното светилище, Той чрез Своя Дух е още Свещеник на църквата на земята.“
Затова, само си задайте въпроса:
„Колко служители има дотук, според това изявление?“
Само един, а не двама. Текстът продължава:
„Той е отнет от плътските очи, но Неговото обещание, дадено на раздяла, се изпълнява: "И ето, Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века" (Матей 28:20).
Докато поверява Своята власт на по-долни свещеници, Неговото укрепващо присъствие е още с църквата Му.“
Кое е Неговото укрепващо присъствие? Неговият Дух. Той е с Неговия народ. Той е служителят на земната църква, на земния храм. Нямаме множество свещеници. И затова... Има още едно изявление, преди да продължим. Нека прочета следващото изявление, тъй като то коментира Римляни 8 гл. Там се казва:
„Имаме само един канал за достъп до Бога. Молитвите ни могат да достигнат до Него само чрез едно име – това на Господ Исус, нашия застъпник. Неговият Дух трябва да вдъхновява молбите ни. Никакъв чужд огън не трябваше да се използва в кадилниците, които бяха полюшвани пред Бога в светилището. Затова самият Господ трябва да запали в сърцата ни горящия копнеж молитвите ни да бъдат приемливи за Него. Светият Дух вътре в нас трябва да се застъпва за нас с неизговорими стенания“ („Ривю енд Хералд“, 9 февруари 1897 г.).
Не е ли ясно? Самият Господ е този, който върши това – Неговият Дух вътре в нас, и самият Той, лично, физически, в небето. И Той осъществява тази връзка. И така, ако вярвате в доктрината за Триединството, казано просто, вие не вярвате наистина в библейското светилище. Двата възгледа са напълно несъвместими. Понеже доктрината за Триединството ви дава някой друг, друг застъпник освен Христос. Ако Христос не е Първосвещеникът на всеки съществуващ храм, вие не вярвате наистина в библейското светилище. Няма значение колко сгради вярвате, че има в небето, ако вашият първосвещеник в земния храм е различен от Първосвещеника, Който единствен изпълнява необходимите условия да извършва това дело, вие имате много сериозен проблем. Следите ли ме?
И така, удивително е, че дяволът е успял да внесе тази фалшива представа за нашия Бог и да размие всяка една отличителна адвентна истина, тя само отнема ефикасността ѝ. И ние мислим, че вярваме в нея, но съществуват всички тези проблеми. Това разглеждаме тук. И така, Христос е единственият Застъпник, Той е единственият Посредник. Той върши това чрез Духа Си – а не някой друг, наречен Бог Свети Дух, някой различен от Христос.
Следващата точка в списъка ни е шеста по ред: Вярата Исусова. Видяхме какво казваше изявлението – върху знамето, развява от ангелите, пише „Божиите заповеди и вярата Исусова“. Вярата Исусова – за какво се отнася това? Нека прочетем Йоан 6:29:
„Затова те Му рекоха [на Христос]: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?“
Това е наистина добър въпрос, зададен на Исус. Харесвам въпроса, тъй като наистина ми харесва отговорът, който се дава (ще го прочетем след малко). Но ако трябваше да обобщим Евангелието, казано просто... Знам, че то може да бъде обобщено по толкова много начини, с толкова много думи. Но казано просто, това е, че Бог променя и прави праведни нас, които сме неправедни. Така ли е? Това е целият смисъл на Евангелието – да ни промени, да ни изкупи, да ни направи праведни. Ние сме неправедни, ние сме несвети, Бог желае да ни преобрази, за да ни спаси. Да направи това – именно това е целта на Евангелието – да ни направи праведни. И разбираме, че тази праведност се осъществява не чрез някакво дело или като придобивка от наша страна, но идва чрез...? Вяра. Ето защо я наричаме „праведност чрез вяра“. И така, тук на Исус този въпрос е зададен от стоящите там хора. И същността на въпроса е наистина проста.
„Какво е необходимо да направим, за да угодим на Бога?“,
когато се казва:
„Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?“
Какво е необходимо да направим, за да направим Бога щастлив и да направим така, че Той да ни одобри, с което да угодим на Бога? Това е въпросът. Много добър въпрос, който да бъде зададен на Исус, нали? Как можем да изпълним Божията воля? Отговорът се намира в 29 ст.:
„Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“
Мисля, че всички знаем този стих, но отговорът е много дълбок.
„Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“
Отново, това е угодно на Бога. Това желае Бог от нас. Искам да помислите за това: Божието дело не е да се пази законът. Така ли е? Според отговора на Исус. Той не каза:
„Или да пазите закона.“
Така ли е? Той не каза:
„Или да пазите съботата.“
Това е важна точка, знаете, тъй като сме адвентисти от седмия ден. Божието дело не е да се придържаме към определени правила и регулации. Не се отнася до това да имаме конкретен набор от доктрини или учения. Не това е Божието дело, според Христос. Не се отнася и до това да имаме всички тези прекрасни вегетариански ястия, нали? Нито да имаме тези дълги рокли. Не това е Божието дело. Той не каза това. Много пъти в ума ни е това и именно в това вярваме. Божието дело – за да угодим на Бога, да ощастливим Бога и да направим така, че Той да ни одобри и приеме, ние пазим закона и съботата, и това, и другото, всички тези неща. Тук Исус ни казва какво е угодно на Бога. Божието дело, което Бог желае ние да вършим, така че Той да може да ни одобри, е да повярваме в Сина Му. Това е много значим стих. В основни линии той обобщава най-важното нещо, което съществува.
С други думи, можете да правите всичко това – и да изпълнявате закона, и да пазите съботата, и т.н., и можете да претърпявате неуспех в самото Божие дело. Осъзнавате ли това? Възможно е, нали? Затова, Исус го обобщава съвършено. Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че тези неща са лоши или маловажни. Те имат своето място. Но има нещо, което превъзхожда всички тях – да се вярва в Сина. Без това, всичко останало е безполезно и безсмислено. Защото само животът на Сина е приемлив за Бога. Това е единственият праведен човешки живот, който съществува в този свят. Никой друг не е изявил съвършена праведност като Христовия живот. Единственият човек, който някога е впечатлявал Бога, единственият човек, който е напълно одобрен от Бога, е Исус Христос. Не можете да се надявате да стигнете там. Не можете да се надявате да повторите онова, което Христос постигна. Никой не може. Единствената ви надежда е да имате онова, което Христос постигна. Ето защо се казва:
„Да повярваме в Сина Му.“
Защото когато повярвате в Сина, Библията казва:
„На ония, които Го приеха, даде право (правомощие)...“ (Йоан 1:12).
Има и други стихове, които ще погледнем. И така, за това се отнася праведността чрез вяра. Когато повярвате в Сина, вие приемате Неговия праведен живот, чрез вяра (а не животът на някого другиго). Нека погледнем няколко стиха с това значение. Галатяни 3:22:
„Но Писанието затвори всичко под грях, така че обещанието чрез вяра в Иисус Христос да се даде на тези, които вярват.“
„...върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.“
Петър говори за нас като за живи камъни, нали? Живи камъни в този храм, в това светилище. Следователно, Бог има не само храм в небето, но има храм, светилище, тук на земята, в което Той копнее да обитава. Следва въпросът: Кой е служителят на това светилище на земята? Кой е Първосвещеникът на земното светилище? Колко свещеника има? Нали? По-рано прочетохме стиха. Има един...? Бог. И един...? Посредник между Бога и човеците, човекът Христос Исус. Той не е само наш Посредник в небесното светилище. Ако наистина искате да вярвате в светилищната истина, това е една цялостна истина. Същият свещеник трябва да извършва служба във всеки храм, или храмове, които съществуват. И виждаме, че храмът на земята е Неговият народ.
Мисля, че всички знаем, че доктрината за Триединството поучава, че Христос е в небето. Всъщност, някои хора вярват, че Христос може да бъде само в небето, и по този начин Той е ограничен. И затова, на земята имаме някой друг, който помага на Христос, някой, наречен Бог Свети Дух. И Той е Този, Който, знаете, е сред този народ и дори живее в този народ. Знаете ли, това е много сериозен проблем. Понеже Светият Дух не изпълнява необходимите условия, за да бъде свещеник. Понеже Светият Дух никога не е поел човешко естество. Той не е изкушаван като нас. Той не би могъл да ни съчувства в нашите немощи. И следователно, въз основа на стиха, който прочетохме в Евреи, Той не е способен да ни помага, когато сме изкушавани. А от това се нуждаем най-много. Какво добро има в това, ако моят Първосвещеник, Който взе върху Себе Си човешко естество, ме е оставил, отишъл е в небето и ми изпраща някого другиго. Така ли е? Следователно, когато разглеждаме доктрината за светилището, в която вярваме, знаете, че тя е много повече от просто сградата. Всъщност тя е много практична – кой е вашият Първосвещеник? Кой извършва служба в светилището на земята? Може да бъде само същият свещеник. Само един свещеник изпълнява необходимите условия да прави това и той е Христос. Следователно, Христос извършва двойно дело. Или: Той извършва дело на два фронта. Той извършва служба в светилището в небето горе, в плът, в Своето човешко естество, и Той все още служи в този храм на земята чрез Своя...? Дух, Който е собственият Му живот, собственото Му присъствие, а не някой друг. И ето така Той свързва двете страни - нас и Бога. Един Посредник. Нямаме двама посредника, само един.
Когато говорим за това, някой ще каже:
„Почакай, братко. Римляни 8 гл. казва друго.“
Някои хора използват Римляни 8 гл., за да кажат в действителност:
„Ами, имате различен посредник.“
Нека го прочетем. Това е пасаж, който мисля, че сте чували, но той е доста актуален в този контекст. Римляни 8:26, 27:
„Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки. А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите.“
Хората казват:
„Виждате ли, тук е Духът, Който се застъпва, докато Христос се застъпва в небето. Следователно имаме двама застъпници.“
Всъщност това учат някои. Действително ли имаме двама застъпници? Това звучи много погрешно. По начало, от начина, по който дефинирате „Дух“ зависи до какво значение достигате – как дефинирате „Дух“ в стиха. Повечето хора... Ако вярвате в Триединството, ще прочетете „Дух“ като някой различен от Отец и Сина. И затова, разбира се, ще достигнем до нещо различно. Но ако разбирате, че „дух“ в Писанието се дефинира като „живот“, „ум“, „дихание“, той винаги принадлежи на някого. Той винаги е дух, който принадлежи на някого. Нямате независими духове. Дори ангелите, които са наречени „духове“, са действителни отделни лица, те са личности. Говорим за „зли духове“. А „зъл дух“ е паднал ангел, не е някаква друга същност. И така, начинът, по който дефинираме „дух“ е от голямо значение. И тук се казва, че този Дух ни помага в нашите немощи, в нашите слабости. Не знаем как би трябвало да се молим, но Духът ни помага и извършва... какво? Застъпничество за нас. Казва ли ни се къде се извършва това застъпничество? Ако помислите за другите библейски стихове, които погледнахме, например този в Галатяни, където се казва, „Бог изпраща...“ какво? Духа на Своя Син. Къде? В сърцата ни, Който вика: „Авва, Отче“ [Галатяни 4:6]. Следователно, това застъпничество се състои в сърцата ни, от Духа. И това, което Той прави, според написаното, е „с неизказани въздишки“. С други думи, много пъти, когато се молите, Духът ще докосне сърцата ви и ще имате определени мисли, чувства и емоции, които искате да изразите в молитва, а няма адекватни думи, с които да направите това. Преживявали ли сте някога това? Знаете за какво говоря, нали? Когато се случи това, Духът на Господа е Този, Който работи върху сърцето ви и се застъпва, и извлича тези молитви, с неизговорими въздишки (други преводи казват „стенания“). Ето това се случва. Откликвате на Божия Дух. Понякога няма наистина адекватни думи, с които да изразите това. И следва красивото.
Останалата част от стиха казва:
„А Оня, Който изпитва сърцата...“
Кой е той? Кой е този, който изпитва сърцата? Самият Господ, Исус (да сме по-конкретни, тъй като ще видим това след малко).
„А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа...“
С други думи, Той знае какъв е стремежът, или намерението, на Духа. Виждате ли, Христос е добре запознат с това какъв е вашият отклик в отговор на работата на Неговия Дух върху сърцето ви. И точно това прави Христос способен, понеже знае това, точно това Го прави способен да се застъпва за светиите, според Божията воля (виж Римляни 8:26). Той знае това, защото е човек като нас. Неговият Дух в нашите сърца ни трогва и ни привлича, и ни свързва с Него. И Той знае за абсолютно всяко чувство, всеки отклик, всяка емоция, която имаме. Той е Този, Който прави това, а не някой друг. И именно това Му дава способността да се застъпва за нас при Божията десница. Същата глава всъщност ни казва, че Той е единственият, който изпълнява необходимите условия, за да прави това. Само няколко стиха по-нататък, в Римляни 8:34, се казва:
„Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?“
Христос се застъпва за нас понеже знае точно през какво преминаваме. Той знае точно какво преживяваме – не теоретично, защото Неговият Дух е в сърцето ни, в сърцето на вярващия, и Той знае точно от какво се нуждаем, и само Той може да осъществи това застъпничество за нас. Този пасаж, братя и сестри, не ни учи, че има друг застъпник. Учи ни за сърдечното дело, което Христос извършва. Макар да се намира в небесния храм, Той извършва дело в този храм, който е тук, на земята. Ще прочета също и изявление от Духа на пророчеството в този контекст - „Копнежът на вековете“, стр. 166:
„Докато Исус служи в горното светилище, Той чрез Своя Дух е още Свещеник на църквата на земята.“
Затова, само си задайте въпроса:
„Колко служители има дотук, според това изявление?“
Само един, а не двама. Текстът продължава:
„Той е отнет от плътските очи, но Неговото обещание, дадено на раздяла, се изпълнява: "И ето, Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века" (Матей 28:20).
Докато поверява Своята власт на по-долни свещеници, Неговото укрепващо присъствие е още с църквата Му.“
Кое е Неговото укрепващо присъствие? Неговият Дух. Той е с Неговия народ. Той е служителят на земната църква, на земния храм. Нямаме множество свещеници. И затова... Има още едно изявление, преди да продължим. Нека прочета следващото изявление, тъй като то коментира Римляни 8 гл. Там се казва:
„Имаме само един канал за достъп до Бога. Молитвите ни могат да достигнат до Него само чрез едно име – това на Господ Исус, нашия застъпник. Неговият Дух трябва да вдъхновява молбите ни. Никакъв чужд огън не трябваше да се използва в кадилниците, които бяха полюшвани пред Бога в светилището. Затова самият Господ трябва да запали в сърцата ни горящия копнеж молитвите ни да бъдат приемливи за Него. Светият Дух вътре в нас трябва да се застъпва за нас с неизговорими стенания“ („Ривю енд Хералд“, 9 февруари 1897 г.).
Не е ли ясно? Самият Господ е този, който върши това – Неговият Дух вътре в нас, и самият Той, лично, физически, в небето. И Той осъществява тази връзка. И така, ако вярвате в доктрината за Триединството, казано просто, вие не вярвате наистина в библейското светилище. Двата възгледа са напълно несъвместими. Понеже доктрината за Триединството ви дава някой друг, друг застъпник освен Христос. Ако Христос не е Първосвещеникът на всеки съществуващ храм, вие не вярвате наистина в библейското светилище. Няма значение колко сгради вярвате, че има в небето, ако вашият първосвещеник в земния храм е различен от Първосвещеника, Който единствен изпълнява необходимите условия да извършва това дело, вие имате много сериозен проблем. Следите ли ме?
И така, удивително е, че дяволът е успял да внесе тази фалшива представа за нашия Бог и да размие всяка една отличителна адвентна истина, тя само отнема ефикасността ѝ. И ние мислим, че вярваме в нея, но съществуват всички тези проблеми. Това разглеждаме тук. И така, Христос е единственият Застъпник, Той е единственият Посредник. Той върши това чрез Духа Си – а не някой друг, наречен Бог Свети Дух, някой различен от Христос.
Следващата точка в списъка ни е шеста по ред: Вярата Исусова. Видяхме какво казваше изявлението – върху знамето, развява от ангелите, пише „Божиите заповеди и вярата Исусова“. Вярата Исусова – за какво се отнася това? Нека прочетем Йоан 6:29:
„Затова те Му рекоха [на Христос]: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?“
Това е наистина добър въпрос, зададен на Исус. Харесвам въпроса, тъй като наистина ми харесва отговорът, който се дава (ще го прочетем след малко). Но ако трябваше да обобщим Евангелието, казано просто... Знам, че то може да бъде обобщено по толкова много начини, с толкова много думи. Но казано просто, това е, че Бог променя и прави праведни нас, които сме неправедни. Така ли е? Това е целият смисъл на Евангелието – да ни промени, да ни изкупи, да ни направи праведни. Ние сме неправедни, ние сме несвети, Бог желае да ни преобрази, за да ни спаси. Да направи това – именно това е целта на Евангелието – да ни направи праведни. И разбираме, че тази праведност се осъществява не чрез някакво дело или като придобивка от наша страна, но идва чрез...? Вяра. Ето защо я наричаме „праведност чрез вяра“. И така, тук на Исус този въпрос е зададен от стоящите там хора. И същността на въпроса е наистина проста.
„Какво е необходимо да направим, за да угодим на Бога?“,
когато се казва:
„Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?“
Какво е необходимо да направим, за да направим Бога щастлив и да направим така, че Той да ни одобри, с което да угодим на Бога? Това е въпросът. Много добър въпрос, който да бъде зададен на Исус, нали? Как можем да изпълним Божията воля? Отговорът се намира в 29 ст.:
„Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“
Мисля, че всички знаем този стих, но отговорът е много дълбок.
„Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“
Отново, това е угодно на Бога. Това желае Бог от нас. Искам да помислите за това: Божието дело не е да се пази законът. Така ли е? Според отговора на Исус. Той не каза:
„Или да пазите закона.“
Така ли е? Той не каза:
„Или да пазите съботата.“
Това е важна точка, знаете, тъй като сме адвентисти от седмия ден. Божието дело не е да се придържаме към определени правила и регулации. Не се отнася до това да имаме конкретен набор от доктрини или учения. Не това е Божието дело, според Христос. Не се отнася и до това да имаме всички тези прекрасни вегетариански ястия, нали? Нито да имаме тези дълги рокли. Не това е Божието дело. Той не каза това. Много пъти в ума ни е това и именно в това вярваме. Божието дело – за да угодим на Бога, да ощастливим Бога и да направим така, че Той да ни одобри и приеме, ние пазим закона и съботата, и това, и другото, всички тези неща. Тук Исус ни казва какво е угодно на Бога. Божието дело, което Бог желае ние да вършим, така че Той да може да ни одобри, е да повярваме в Сина Му. Това е много значим стих. В основни линии той обобщава най-важното нещо, което съществува.
С други думи, можете да правите всичко това – и да изпълнявате закона, и да пазите съботата, и т.н., и можете да претърпявате неуспех в самото Божие дело. Осъзнавате ли това? Възможно е, нали? Затова, Исус го обобщава съвършено. Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че тези неща са лоши или маловажни. Те имат своето място. Но има нещо, което превъзхожда всички тях – да се вярва в Сина. Без това, всичко останало е безполезно и безсмислено. Защото само животът на Сина е приемлив за Бога. Това е единственият праведен човешки живот, който съществува в този свят. Никой друг не е изявил съвършена праведност като Христовия живот. Единственият човек, който някога е впечатлявал Бога, единственият човек, който е напълно одобрен от Бога, е Исус Христос. Не можете да се надявате да стигнете там. Не можете да се надявате да повторите онова, което Христос постигна. Никой не може. Единствената ви надежда е да имате онова, което Христос постигна. Ето защо се казва:
„Да повярваме в Сина Му.“
Защото когато повярвате в Сина, Библията казва:
„На ония, които Го приеха, даде право (правомощие)...“ (Йоан 1:12).
Има и други стихове, които ще погледнем. И така, за това се отнася праведността чрез вяра. Когато повярвате в Сина, вие приемате Неговия праведен живот, чрез вяра (а не животът на някого другиго). Нека погледнем няколко стиха с това значение. Галатяни 3:22:
„Но Писанието затвори всичко под грях, така че обещанието чрез вяра в Иисус Христос да се даде на тези, които вярват.“
Това е първото нещо, за което е загрижен Бог да получим чрез вяра – обещанието чрез вяра в Сина, или живота на Сина, или самия Син. Това е – нямате живота без Сина. Който има Сина, има...? Живот (1 Йоаново 5:12). Ето за това се отнася праведността чрез вяра. Това е първостепенната цел и смисъл на Евангелието. Обещанието се дава на онези, които... правят какво? На онези, които вярват, нали? Не се дава на онези, които пазят заповедите, не това се казва. Не се дава на онези, които вярно пазят всяка събота и се уверяват, че вършат всички тези неща. Не това се казва. Казва се: На онези, които вярват. Не събарям другите неща, но те не могат да заместят вярата. Никак. И много пъти по непряк начин разбъркваме нещата. Отдаваме голямо значение на своето покорство. Но е необходимо да помним, че нещата идват в конкретен ред. Вярата трябва да произведе това. Това се разбира и няма съмнение в него. Римляни 3:22-24:
„Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика: всички съгрешиха и са лишени от славата Божия, оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса.“
Тази Божия праведност съществува само на едно място. Знаете ли къде? В живота на Христос. Когато Христос отиде в небето като човек, Библията ни съобщава, че Бог му казал:
„Възлюбил си правда и си намразил беззаконие; затова... Бог Те е помазал с миро на радост“ (Евреи 1:9).
Бог никога не е казвал това на който и да е друг човек. Божията праведност е съвършено разкрита само на едно място – в живота на Сина. Ако искате Божията праведност, трябва да имате живота на Сина. Ето до това се свежда всичко. Ето до това се отнася вярата Исусова. И никой друг няма да ви даде това – независимо дали става дума за човешко същество или Божествено. Понеже мнозина казват:
„Ами, Бог Свети Дух прави това. Той е Божествено същество.“
Преди всичко, това не е доказано от Писанието, съвсем не. Второ, Светият Дух не е водил праведен човешки живот, който да угоди на Бога. Ако предположим, че Той е отделно от Христос лице. Само Христос направи това. И затова, когато имате това убеждение, което ви казва, „ами, Христос отиде на небето и сега имаме някого другиго,“ тогава вие нямате живота на Сина. Ако Светият Дух е лице, различно от Христос, животът не е този на Сина. Тогава какво имате чрез вяра? Имате някого другиго, нямате праведния живот на Сина. Това е много сериозен проблем, що се отнася до праведността чрез вяра. Можем ли да го видим? Следите ли ме? И така, необходимо и важно е да разбираме тази праведност. Ето защо дяволът е създал много от тези отклонения и фалшиви представи. Римляни 5:10:
„Защото, ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез...“? „...Неговия живот!“
Коя е още една дума, която можем да сложим там?
„Неговия Дух.“
Би ли било правилно? Да. Понеже Духът е живот поради правдата [Римляни 8:10; в английския текст „жив“ е преведен като „живот“]. Именно това се случва, ако Христос е във вас. Тялото е мъртво, но духът е жив поради правдата. Това е един напълно съвършен, праведен и вечен живот. Ето така бивате спасени. Понеже този живот е вечен. Затова автоматично имате вечен живот. Този живот е праведен. Този живот е свят. Наречен е „Светият Дух“ или „светият живот“. Виждате ли, толкова привикнали сме да мислим по определен начин, и когато се каже „Светият Дух“, направо си помисляме:
„О, това е някой друг.“
„Свят“ просто ви описва какъв дух е това. Точно както има нечист дух или зъл дух. И така, това е същността на Евангелието. Колосяни 1:27:
„...на които Бог пожела да изяви какви са богатствата на славата на тази тайна между езичниците, която е Христос във вас, надеждата на...“? „...славата.“
Дали наистина вярваме в това? Не е: Христос във вас, но ако погледнете отблизо всъщност не Христос е наистина във вас, а изпраща някого другиго, за да Го представлява. Това не означава, че Христос е във вас. Знаете ли, когато Исус каза на учениците Си, че ще изпрати Утешителя, в същия този пасаж Той каза:
„Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас“ (Йоан 14:18).
Той няма предвид, че ще изпрати някого, който да Го представлява. Той ще дойде. Той е този „друг Утешител“. И така, този праведен живот на Сина единствен може да ни направи праведни. Исус прави това. Споменахме този стих по-рано – Галатяни 4:6:
„И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“
Това е Духът на осиновлението. Ето начинът, по който ставаме синове и дъщери. Помислете за това по следния начин: имаме самия живот на Негови Син и затова Бог гледа на нас като на Негови собствени деца. Той се отнася към нас така както се отнася към Своя Син. Понеже ние имаме живота на Неговия Син. Ето това... Когато Христос постигна спасението, това поиска Той от Своя Отец – в края на молитвата Си в Йоан 17 гл. Той казва:
„Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз.“
Той иска ние да получим отношението, което Той получава. Той премина през всичките тези беди, за да може с нас да стане това. Единственият начин, по който това може да се случи, на реално, практическо ниво, е да приемем Неговия живот. И така, Неговият Отец става наш...? Отец. Затова се казва:
„...който вика: Авва, Отче!“
Ето това в действителност е Утешителят. Ето за това се отнася Утешителят. Римляни 8:2:
„Защото законът на Духа на живота в Христа Исуса освободи ме от закона на греха и на...“? „...смъртта.“
Законът на Духа на живота в Христос Исус. Следователно, когато Христос е във вас, вие имате същия този закон на Духа на живота, вие имате този живот. Ето за това се отнася праведността чрез вяра. Разглеждали сме това малко по-подробно, но това е само кратко обобщение на това кои са практическите страни на Евангелието. Исус дойде, за да живее като човек, така че Той да може да продължи да бъде нашият помощник, нашият живот, а не за да ни изостави и да ни изпрати някого другиго.
И така, праведността чрез вяра е изопачена, когато имате различен възглед за Духа. А това, за жалост, прави Триединството. Но разбирам, че мнозина вярват в Триединството и вярват в праведността чрез вяра. Може би те не са обмислили това, но двете неща са несъвместими. Ако наистина седнете и логически обмислите това, ще откриете, че има конфликт. Двете неща са напълно несъвместими.
Последната точна е Второто пришествие на Христос. Ние сме адвентисти от седмия ден, нали? Следователно, за нас Второто пришествие е важно събитие. Библията казва, в Матей 16:27:
„Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.“
Това е още един от стълбовете ни, много отличителна и важна истина. И всички останали истини са предназначени да ни доведат към нея и да ни подготвят за нея. Когато Христос дойде втори път... Не съм сигурна дали сте мислили за това, може би сте. Отново, това е още един въпрос, който се повдига често: Кой ще дойде при Второто пришествие? Нали? Мислили ли сте някога за това? Дали това ще бъде Христос, дали ще бъдат Христос и Отец, дали ще бъдат Христос, Отец и Светият Дух – кой ще дойде при Второто пришествие? Знаем, че ще дойдат ангелите. Ние планираме да бъдем там, по Божия благодат. Но кой ще дойде? Питали ли сте се някога за това? Предполагам, че отговорът отново зависи от...? Това, което вярвате за Бога. Така ли е? Знаете. Дали идва Триединство или идва Синът? Много пъти, когато се споменава Второто пришествие на Христос, Исус в основни линии казва, че ще дойде... Той не казва, че ще дойде със Своя Отец, а казва, че ще дойде в славата на Своя Отец, заедно с всички свети ангели. И на друго място (не разполагам с него сега, но знаем стиховете), Исус казва на учениците Си:
„Да не се смущава сърцето ви, вие вярвате в Бога...“
Така ли е? Знаете този пасаж. Тогава Той продължава като казва, че ще приготви място за нас. И ето думите, които използва:
„В дома на Моя Отец има много обиталища...“
Кой е домът на Неговия Отец? Когато казва, „ще ви приготвя място“, Той казва:
„В дома на Моя Отец има много обиталища, ще отида и ще ви приготвя място, след което ще се върна и ще ви взема, и ще ви приема, за да бъдете там, където съм Аз.“
Така ли е? Познавате ли пасажа? Намира се в Йоан 14 гл. За какво говори Той, когато казва, „в дома на Моя Отец има много обиталища“ (Йоан 14:2)? Кой е домът на Неговия Отец? Небето. Да. Правилно. Небето, говори се за небето. Не е толкова трудно, нали? Става късно, знам. Небето. За това говори Той, братя и сестри. Така ли е? Не говорите за това, то звучи ясно. Никой не отговаря. Това е небето. Извинявайте, това не е подвеждащ въпрос, само е просто. По-добре е да се отговори погрешно, отколкото изобщо да не се отговори, нали? Но това действително е небето. Но становището, което искам да изложа, е следното: Според Исус, небето принадлежи на някого. Кой е Собственикът на небето? Едно лице. Това е домът на Неговия Отец. В дома на Неговия Отец има много обиталища. Той ще отиде и ще ни приготви място. Това не е Неговият дом. Да, Той живее там, но този дом не принадлежи на Него. Той е Синът на Отец. Това е домът на Неговия Отец. И наистина красивата картина, становището, което се опитвам да изложа тук, и извинявайте, не се опитвах да подведа когото и да е, същността е, че Христос ще дойде и ще ни отведе в дома на Своя Отец.
Това доста прилича на случващото се в една еврейска сватба. Когато младоженецът отива, за да вземе невестата си, той я завежда в...? В дома на своя баща. И обикновено се случва така, че бащата, или родителите, чакат, за да приветстват невестата. Това е изображението, картината там. И така, точно това се случва – Собственикът на небето, Отец, ще ни чака, когато Христос ни върне. Христос ще дойде в Неговата слава, славата на Неговия Отец, с всички ангели, но Отец не предстои да...? Да дойде. Той чака в дома си ние да дойдем, за да може да отправи към нас... за да може да отправи към нас царското приветствие, в Своя дом. Ще погледнем това след малко. Но преди да преминем към него, нека погледнем Колосяни 3:4. Прочетохме това няколко пъти, но това, отново, е красив стих.
„Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в...“? „...слава.“
Това е единствената подготовка, от която се нуждаете, за да бъдете готови за Второто пришествие. Ако Христос е...? Вашият живот. Ако Христос е вашият живот, когато Той се яви, вие ще се явите с Него в слава. Ако Той не е вашият живот, вие няма да се явите с Него в слава. Не се казва:
„Ако разбирате тези доктрини.“
Не се казва:
„Ако сте кръстен член на тази конкретна деноминация.“
Не се казва:
„Ако сте пазили заповедите през целия си живот.“
„Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика: всички съгрешиха и са лишени от славата Божия, оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса.“
Тази Божия праведност съществува само на едно място. Знаете ли къде? В живота на Христос. Когато Христос отиде в небето като човек, Библията ни съобщава, че Бог му казал:
„Възлюбил си правда и си намразил беззаконие; затова... Бог Те е помазал с миро на радост“ (Евреи 1:9).
Бог никога не е казвал това на който и да е друг човек. Божията праведност е съвършено разкрита само на едно място – в живота на Сина. Ако искате Божията праведност, трябва да имате живота на Сина. Ето до това се свежда всичко. Ето до това се отнася вярата Исусова. И никой друг няма да ви даде това – независимо дали става дума за човешко същество или Божествено. Понеже мнозина казват:
„Ами, Бог Свети Дух прави това. Той е Божествено същество.“
Преди всичко, това не е доказано от Писанието, съвсем не. Второ, Светият Дух не е водил праведен човешки живот, който да угоди на Бога. Ако предположим, че Той е отделно от Христос лице. Само Христос направи това. И затова, когато имате това убеждение, което ви казва, „ами, Христос отиде на небето и сега имаме някого другиго,“ тогава вие нямате живота на Сина. Ако Светият Дух е лице, различно от Христос, животът не е този на Сина. Тогава какво имате чрез вяра? Имате някого другиго, нямате праведния живот на Сина. Това е много сериозен проблем, що се отнася до праведността чрез вяра. Можем ли да го видим? Следите ли ме? И така, необходимо и важно е да разбираме тази праведност. Ето защо дяволът е създал много от тези отклонения и фалшиви представи. Римляни 5:10:
„Защото, ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез...“? „...Неговия живот!“
Коя е още една дума, която можем да сложим там?
„Неговия Дух.“
Би ли било правилно? Да. Понеже Духът е живот поради правдата [Римляни 8:10; в английския текст „жив“ е преведен като „живот“]. Именно това се случва, ако Христос е във вас. Тялото е мъртво, но духът е жив поради правдата. Това е един напълно съвършен, праведен и вечен живот. Ето така бивате спасени. Понеже този живот е вечен. Затова автоматично имате вечен живот. Този живот е праведен. Този живот е свят. Наречен е „Светият Дух“ или „светият живот“. Виждате ли, толкова привикнали сме да мислим по определен начин, и когато се каже „Светият Дух“, направо си помисляме:
„О, това е някой друг.“
„Свят“ просто ви описва какъв дух е това. Точно както има нечист дух или зъл дух. И така, това е същността на Евангелието. Колосяни 1:27:
„...на които Бог пожела да изяви какви са богатствата на славата на тази тайна между езичниците, която е Христос във вас, надеждата на...“? „...славата.“
Дали наистина вярваме в това? Не е: Христос във вас, но ако погледнете отблизо всъщност не Христос е наистина във вас, а изпраща някого другиго, за да Го представлява. Това не означава, че Христос е във вас. Знаете ли, когато Исус каза на учениците Си, че ще изпрати Утешителя, в същия този пасаж Той каза:
„Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас“ (Йоан 14:18).
Той няма предвид, че ще изпрати някого, който да Го представлява. Той ще дойде. Той е този „друг Утешител“. И така, този праведен живот на Сина единствен може да ни направи праведни. Исус прави това. Споменахме този стих по-рано – Галатяни 4:6:
„И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“
Това е Духът на осиновлението. Ето начинът, по който ставаме синове и дъщери. Помислете за това по следния начин: имаме самия живот на Негови Син и затова Бог гледа на нас като на Негови собствени деца. Той се отнася към нас така както се отнася към Своя Син. Понеже ние имаме живота на Неговия Син. Ето това... Когато Христос постигна спасението, това поиска Той от Своя Отец – в края на молитвата Си в Йоан 17 гл. Той казва:
„Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз.“
Той иска ние да получим отношението, което Той получава. Той премина през всичките тези беди, за да може с нас да стане това. Единственият начин, по който това може да се случи, на реално, практическо ниво, е да приемем Неговия живот. И така, Неговият Отец става наш...? Отец. Затова се казва:
„...който вика: Авва, Отче!“
Ето това в действителност е Утешителят. Ето за това се отнася Утешителят. Римляни 8:2:
„Защото законът на Духа на живота в Христа Исуса освободи ме от закона на греха и на...“? „...смъртта.“
Законът на Духа на живота в Христос Исус. Следователно, когато Христос е във вас, вие имате същия този закон на Духа на живота, вие имате този живот. Ето за това се отнася праведността чрез вяра. Разглеждали сме това малко по-подробно, но това е само кратко обобщение на това кои са практическите страни на Евангелието. Исус дойде, за да живее като човек, така че Той да може да продължи да бъде нашият помощник, нашият живот, а не за да ни изостави и да ни изпрати някого другиго.
И така, праведността чрез вяра е изопачена, когато имате различен възглед за Духа. А това, за жалост, прави Триединството. Но разбирам, че мнозина вярват в Триединството и вярват в праведността чрез вяра. Може би те не са обмислили това, но двете неща са несъвместими. Ако наистина седнете и логически обмислите това, ще откриете, че има конфликт. Двете неща са напълно несъвместими.
Последната точна е Второто пришествие на Христос. Ние сме адвентисти от седмия ден, нали? Следователно, за нас Второто пришествие е важно събитие. Библията казва, в Матей 16:27:
„Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.“
Това е още един от стълбовете ни, много отличителна и важна истина. И всички останали истини са предназначени да ни доведат към нея и да ни подготвят за нея. Когато Христос дойде втори път... Не съм сигурна дали сте мислили за това, може би сте. Отново, това е още един въпрос, който се повдига често: Кой ще дойде при Второто пришествие? Нали? Мислили ли сте някога за това? Дали това ще бъде Христос, дали ще бъдат Христос и Отец, дали ще бъдат Христос, Отец и Светият Дух – кой ще дойде при Второто пришествие? Знаем, че ще дойдат ангелите. Ние планираме да бъдем там, по Божия благодат. Но кой ще дойде? Питали ли сте се някога за това? Предполагам, че отговорът отново зависи от...? Това, което вярвате за Бога. Така ли е? Знаете. Дали идва Триединство или идва Синът? Много пъти, когато се споменава Второто пришествие на Христос, Исус в основни линии казва, че ще дойде... Той не казва, че ще дойде със Своя Отец, а казва, че ще дойде в славата на Своя Отец, заедно с всички свети ангели. И на друго място (не разполагам с него сега, но знаем стиховете), Исус казва на учениците Си:
„Да не се смущава сърцето ви, вие вярвате в Бога...“
Така ли е? Знаете този пасаж. Тогава Той продължава като казва, че ще приготви място за нас. И ето думите, които използва:
„В дома на Моя Отец има много обиталища...“
Кой е домът на Неговия Отец? Когато казва, „ще ви приготвя място“, Той казва:
„В дома на Моя Отец има много обиталища, ще отида и ще ви приготвя място, след което ще се върна и ще ви взема, и ще ви приема, за да бъдете там, където съм Аз.“
Така ли е? Познавате ли пасажа? Намира се в Йоан 14 гл. За какво говори Той, когато казва, „в дома на Моя Отец има много обиталища“ (Йоан 14:2)? Кой е домът на Неговия Отец? Небето. Да. Правилно. Небето, говори се за небето. Не е толкова трудно, нали? Става късно, знам. Небето. За това говори Той, братя и сестри. Така ли е? Не говорите за това, то звучи ясно. Никой не отговаря. Това е небето. Извинявайте, това не е подвеждащ въпрос, само е просто. По-добре е да се отговори погрешно, отколкото изобщо да не се отговори, нали? Но това действително е небето. Но становището, което искам да изложа, е следното: Според Исус, небето принадлежи на някого. Кой е Собственикът на небето? Едно лице. Това е домът на Неговия Отец. В дома на Неговия Отец има много обиталища. Той ще отиде и ще ни приготви място. Това не е Неговият дом. Да, Той живее там, но този дом не принадлежи на Него. Той е Синът на Отец. Това е домът на Неговия Отец. И наистина красивата картина, становището, което се опитвам да изложа тук, и извинявайте, не се опитвах да подведа когото и да е, същността е, че Христос ще дойде и ще ни отведе в дома на Своя Отец.
Това доста прилича на случващото се в една еврейска сватба. Когато младоженецът отива, за да вземе невестата си, той я завежда в...? В дома на своя баща. И обикновено се случва така, че бащата, или родителите, чакат, за да приветстват невестата. Това е изображението, картината там. И така, точно това се случва – Собственикът на небето, Отец, ще ни чака, когато Христос ни върне. Христос ще дойде в Неговата слава, славата на Неговия Отец, с всички ангели, но Отец не предстои да...? Да дойде. Той чака в дома си ние да дойдем, за да може да отправи към нас... за да може да отправи към нас царското приветствие, в Своя дом. Ще погледнем това след малко. Но преди да преминем към него, нека погледнем Колосяни 3:4. Прочетохме това няколко пъти, но това, отново, е красив стих.
„Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в...“? „...слава.“
Това е единствената подготовка, от която се нуждаете, за да бъдете готови за Второто пришествие. Ако Христос е...? Вашият живот. Ако Христос е вашият живот, когато Той се яви, вие ще се явите с Него в слава. Ако Той не е вашият живот, вие няма да се явите с Него в слава. Не се казва:
„Ако разбирате тези доктрини.“
Не се казва:
„Ако сте кръстен член на тази конкретна деноминация.“
Не се казва:
„Ако сте пазили заповедите през целия си живот.“
Не се казва нищо такова. Единствената подготовка, от която се нуждаете, за да бъдете готови за Второто пришествие, е Христос да бъде вашият живот сега, така че когато Той дойде, вие да се явите с Него в слава. Това казва стихът, нали? И, разбира се, когато Христос е вашият живот сега, това, което изживя Той, Неговият праведен живот, ще се изявява във вас. Не казвам, че ще бъдете непокорен бунтовник, че ще ходите и правите всичко, което поискате, и ще нарушавате всички заповеди и ще сте наред. Не това се опитвам да кажа.
Ключовият компонент в подготовката не се състои в доктрините, не се състои в покорството, не се състои в опитите да се върши всичко това. Той е да имаме Христовия живот. Ако имате Христовия живот, всичко е утвърдено, всичко е на мястото си. Понеже този праведен живот, който водеше Той, беше засвидетелстван от закона и пророците. Той е в съзвучие със закона и пророците. Няма да бъде в несъответствие с тях. Но притежаването на този живот е ключовият компонент. Това е много красив и насърчителен стих. Нека ви прочета едно изявление. Харесвам това изявление понеже то изобразява красива картина и е хубаво за заключение. Адвентен библейски коментар, том 7, стр. 950:
„Биваме спасени поради това, че Бог обича закупеното с Христовата кръв; и Той не само ще опрости каещия се грешник, не само ще му позволи да влезе в небето, но Той, Отец на милостите, ще чака при самите порти на небето, за да ни приветства, за да ни даде изобилен вход в обиталищата на блажените.“
Това не е ли красива картина? Тук Христос идва, за да ни вземе у дома, заедно с всички ангели, и тази голяма тълпа от хора и ангели се връща в небето, и кой стои при небесната порта, в очакване да ни приветства у дома? Отец. И за да бъдете там, е необходимо Христос да бъде вашият живот. Това е единствената подготовка. Именно това би разпознал Христос. И така, Христос е Този, Който идва, за да ни отведе у дома. А за жалост, предполагам, доктрината за Триединството някак изкривява тази картина. Всъщност не знаете кой идва или кой отива, или кой къде се намира. Добре, разбрахме за Отец и Сина.
Какво да кажем за Светия Дух? Ако имате правилно разбиране за Духа, вие дори няма да зададете този въпрос. Ето защо в книгата Откровение, в небето, когато Йоан вижда изкупените в небето, казва се, че те служат на Седящия на престола и на...? Агнето. Това са Отец и Синът. Не се говори за Духа. Не защото няма Дух, а защото Духът не е някой друг, различен от Отец и Сина. И така, за това се отнася Второто пришествие. Следователно, стълбовете на нашата вяра, които разгледахме, всеки един от тях, откриваме, че Триединството е напълно несъвместимо с всички тях. Триединството е погублението на адвентната вест и адвентната вяра. Осъзнавате ли това? Това е голяма претенция, но я предявявам след като разгледахме всички подробности, за да видим защо казваме онова, което казваме. То е антитезата, пълното анулиране и погубление на отличителните истини на адвентизма.
Затова и дяволът го е вкарал в църквата ни. И сега то е основно учение. И ако говорите срещу него, можете да бъдете изритани, наречени „еретици“ и лишени от членството си, което някои приравняват с лишаване от спасение, по същество. Наистина се намираме в последните дни, братя и сестри. Това е сериозен въпрос.
Погледнахме всички точки: Десетте заповеди, съботата, състоянието на мъртвите, Тройната ангелска вест, небесното светилище, вярата Исусова и Второто пришествие. Това са отличителните истини, които ценим. Затова, наистина всичко се свежда до това: двете неща (Триединството и адвентизмът) са несъвместими. Те са противни едно на друго. Можете да вярвате или в Триединството, или в Адвентната вест. Не можете да имате и двете. И сте свободни да направите избор. Можете да повярвате в едното или в другото. Ако поддържате и двете, те са несъвместими, както вече видяхме. Нека ви кажа нещо: никога няма да завършим делото като вярваме в Триединството, като народ. Невъзможно е. Абсолютно невъзможно. Всяка една отличителна истина, която имаме, се унищожава, практически, в практически план, както видяхме. Следователно, ние ще имаме или... Говоря за нас като адвентисти, във всичките ни... всеки, който причислява себе си към някое адвентно тяло – в църквата, извън църквата, до църквата, където и да е, всички нас, като такива, които изповядват, че вярват в адвентната вест, не можем да завършим делото с това нещо сред нас. Ще трябва или да се променим, или Бог ще докара въпроса на вниманието на хората, за да осъзнаят къде е проблемът и да оставят настрана фалшивите богове и застанат на истината, на основата на която Бог установи Своето движение. Тогава Той може да използва такива хора, за да завършат делото. Но в настоящата ситуация имаме доста сериозен проблем. Може би затова сме все още тук, така ли е? Това е един от най-добрите начини да се отложи завършването на делото.
Ето защо дяволът полага доста усилия, за да внесе този грях. И толкова рано, в стиха, който прочетохме в посланието на Петър, сред нас тайно влизат хора, отричащи се от единствения Господ Бог, Който ни е изкупил. Именно това се случва, като забиват знамето на бога на Рим сред нас. И така, надявам се, че можете да видите взаимовръзката на тези различни истини, как всички те имат общо с възгледа, концепцията, разбирането ни за Бога. И се надявам, че следващият път, когато някой ви попита защо това е важно или какво общо има то с времената на края и вестта на настоящата истина, която имаме, вероятно можете да им дадете нещо, върху което да помислят. Понеже това е много сериозен въпрос, братя и сестри. Двете неща не си подхождат.
На Бога да бъде славата!
„Даром сте приели, даром давайте.“
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Ключовият компонент в подготовката не се състои в доктрините, не се състои в покорството, не се състои в опитите да се върши всичко това. Той е да имаме Христовия живот. Ако имате Христовия живот, всичко е утвърдено, всичко е на мястото си. Понеже този праведен живот, който водеше Той, беше засвидетелстван от закона и пророците. Той е в съзвучие със закона и пророците. Няма да бъде в несъответствие с тях. Но притежаването на този живот е ключовият компонент. Това е много красив и насърчителен стих. Нека ви прочета едно изявление. Харесвам това изявление понеже то изобразява красива картина и е хубаво за заключение. Адвентен библейски коментар, том 7, стр. 950:
„Биваме спасени поради това, че Бог обича закупеното с Христовата кръв; и Той не само ще опрости каещия се грешник, не само ще му позволи да влезе в небето, но Той, Отец на милостите, ще чака при самите порти на небето, за да ни приветства, за да ни даде изобилен вход в обиталищата на блажените.“
Това не е ли красива картина? Тук Христос идва, за да ни вземе у дома, заедно с всички ангели, и тази голяма тълпа от хора и ангели се връща в небето, и кой стои при небесната порта, в очакване да ни приветства у дома? Отец. И за да бъдете там, е необходимо Христос да бъде вашият живот. Това е единствената подготовка. Именно това би разпознал Христос. И така, Христос е Този, Който идва, за да ни отведе у дома. А за жалост, предполагам, доктрината за Триединството някак изкривява тази картина. Всъщност не знаете кой идва или кой отива, или кой къде се намира. Добре, разбрахме за Отец и Сина.
Какво да кажем за Светия Дух? Ако имате правилно разбиране за Духа, вие дори няма да зададете този въпрос. Ето защо в книгата Откровение, в небето, когато Йоан вижда изкупените в небето, казва се, че те служат на Седящия на престола и на...? Агнето. Това са Отец и Синът. Не се говори за Духа. Не защото няма Дух, а защото Духът не е някой друг, различен от Отец и Сина. И така, за това се отнася Второто пришествие. Следователно, стълбовете на нашата вяра, които разгледахме, всеки един от тях, откриваме, че Триединството е напълно несъвместимо с всички тях. Триединството е погублението на адвентната вест и адвентната вяра. Осъзнавате ли това? Това е голяма претенция, но я предявявам след като разгледахме всички подробности, за да видим защо казваме онова, което казваме. То е антитезата, пълното анулиране и погубление на отличителните истини на адвентизма.
Затова и дяволът го е вкарал в църквата ни. И сега то е основно учение. И ако говорите срещу него, можете да бъдете изритани, наречени „еретици“ и лишени от членството си, което някои приравняват с лишаване от спасение, по същество. Наистина се намираме в последните дни, братя и сестри. Това е сериозен въпрос.
Погледнахме всички точки: Десетте заповеди, съботата, състоянието на мъртвите, Тройната ангелска вест, небесното светилище, вярата Исусова и Второто пришествие. Това са отличителните истини, които ценим. Затова, наистина всичко се свежда до това: двете неща (Триединството и адвентизмът) са несъвместими. Те са противни едно на друго. Можете да вярвате или в Триединството, или в Адвентната вест. Не можете да имате и двете. И сте свободни да направите избор. Можете да повярвате в едното или в другото. Ако поддържате и двете, те са несъвместими, както вече видяхме. Нека ви кажа нещо: никога няма да завършим делото като вярваме в Триединството, като народ. Невъзможно е. Абсолютно невъзможно. Всяка една отличителна истина, която имаме, се унищожава, практически, в практически план, както видяхме. Следователно, ние ще имаме или... Говоря за нас като адвентисти, във всичките ни... всеки, който причислява себе си към някое адвентно тяло – в църквата, извън църквата, до църквата, където и да е, всички нас, като такива, които изповядват, че вярват в адвентната вест, не можем да завършим делото с това нещо сред нас. Ще трябва или да се променим, или Бог ще докара въпроса на вниманието на хората, за да осъзнаят къде е проблемът и да оставят настрана фалшивите богове и застанат на истината, на основата на която Бог установи Своето движение. Тогава Той може да използва такива хора, за да завършат делото. Но в настоящата ситуация имаме доста сериозен проблем. Може би затова сме все още тук, така ли е? Това е един от най-добрите начини да се отложи завършването на делото.
Ето защо дяволът полага доста усилия, за да внесе този грях. И толкова рано, в стиха, който прочетохме в посланието на Петър, сред нас тайно влизат хора, отричащи се от единствения Господ Бог, Който ни е изкупил. Именно това се случва, като забиват знамето на бога на Рим сред нас. И така, надявам се, че можете да видите взаимовръзката на тези различни истини, как всички те имат общо с възгледа, концепцията, разбирането ни за Бога. И се надявам, че следващият път, когато някой ви попита защо това е важно или какво общо има то с времената на края и вестта на настоящата истина, която имаме, вероятно можете да им дадете нещо, върху което да помислят. Понеже това е много сериозен въпрос, братя и сестри. Двете неща не си подхождат.
На Бога да бъде славата!
„Даром сте приели, даром давайте.“
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
