„Стоящи върху платформата на истината“
„Пионерни здраве и мисии“
Пророкът – Нашият втори свидетел
Част 2
Анди Уайтхърст
Отче, благодаря Ти за възможността да пристъпя пред Твоя благодатен престол. Отче, моля Те и да изпратиш Духа Си, да допреш до устните ми въглен от олтара Си, така че да представя днес Твоите мисли – чрез думите си, чрез тона на гласа и езика на тялото си. Отче, моля се и за онези, които гледат или слушат – да ги водиш и напътстваш докато разговаряме по тема, която е чувствителна за някои. Разглеждайки втория свидетел, втората част от втория свидетел, и писанията на Елън Уайт, Отче, и нейното служене, се моля да ни благословиш да разберем онова, което Ти би желал да знаем и разбираме, и да говориш чрез мен. Изпрати превъзходни по сила ангели да бдят над всекиго от нас и да го защитават, да ни водят и напътстват. За това моля в името на Исус, амин.
„Пионерни здраве и мисии“
Пророкът – Нашият втори свидетел
Част 2
Анди Уайтхърст
Отче, благодаря Ти за възможността да пристъпя пред Твоя благодатен престол. Отче, моля Те и да изпратиш Духа Си, да допреш до устните ми въглен от олтара Си, така че да представя днес Твоите мисли – чрез думите си, чрез тона на гласа и езика на тялото си. Отче, моля се и за онези, които гледат или слушат – да ги водиш и напътстваш докато разговаряме по тема, която е чувствителна за някои. Разглеждайки втория свидетел, втората част от втория свидетел, и писанията на Елън Уайт, Отче, и нейното служене, се моля да ни благословиш да разберем онова, което Ти би желал да знаем и разбираме, и да говориш чрез мен. Изпрати превъзходни по сила ангели да бдят над всекиго от нас и да го защитават, да ни водят и напътстват. За това моля в името на Исус, амин.
Отново кратко резюме на първия свидетел. Видяхме, че първият свидетел беше Библията и тя в действителност беше основата на Реформацията, и за да измените Реформацията е необходимо да измените основата, и точно това са сторили йезуитите. Те са изменили основата на Реформацията като са изменили Библията.
На втория свидетел, който погледнахме миналия път също ще направя кратко резюме. Видяхме шестте стъпки за идентифициране на времеви пророци и примера, който видяхме там. Видяхме, че от Даниил беше дадено времево пророчество, в Даниил 8:14, което не беше настояща истина за Даниил, но в края на това времево пророчество трябва да се появи пророк на настоящата истина. И през декември 1844 г. се появи пророк на настоящата истина, който беше Елън Уайт, и тя показа, че Даниил 8:14 е настояща истина за онова време. Тя донесе със себе си и вест на съд, заедно с Тройната ангелска вест, и по онова време беше изведен остатък, който беше адвентистите от седмия ден, истинската Църква на адвентистите от седмия ден.
И така, това е само кратко резюме на първия свидетел и част А от втория свидетел.
Сега ще разгледаме част Б на втория свидетел и просто ще спомена още няколко момента, които не споменах (или не внесох) в действител-ност в аспекта на времевите пророчества, но само още две неща, които искам да спомена, след което ще се впусна повече в апологетика. При това искам да започна като отново задам няколко въпроса. Наистина бих желал да задавам тези въпроси:
Колко религии твърдят, че вярват на Библията? Има хиляди религии, които твърдят, че вярват на Библията.
Но колко преводи твърдят, че вярват на превода на Библията на крал Яков? Сега сме стеснили този брой до стотици. Има много стотици групи, които твърдят, че вярват в този един свидетел, но теологиите им все още са в конфликт помежду си, ако забелязвате.
Защо? Защото е относително лесно хора да изкривяват нещата, извадени от контекст, и да се правят така, че те да казват онова, което искат да казват. Имам предвид, нека се изправим лице в лице с това: Библията е с дебелина от само 12 сантиметра и за да се сместят в нея хиляди години информация сме изгубили много [от информацията]. Там определено има повече от достатъчно, така че не мислете, че казвам, че няма повече от достатъчно. Защото там наистина има повече от достатъчно. Но може да бъде много лесно да се изкривяват различни неща, извадени от контекста на Библията. Затова Бог не е дал само един свидетел; дал е и друг свидетел.
И така, има някои неща, които лично на мен не ми харесват по отношение на превода на крал Яков. Не казвам, че преводът на крал Яков е съвършен във всяко отношение. Онова, на което наблегнах при първия свидетел, беше по-скоро на Текстус Рецептус и на Библията на Реформацията, а не просто да настоявам безгранично за превода на крал Яков. Има някои проблеми – 1 Йоаново 5:7, 8, знаем, че има някои проблеми там, както и някои лични въпроси – на мен не ми харесва думата Spirit... или извинете ме, не ми харесва думата Ghost. Предпочитам Spirit [англ.: синонимни думи за „дух“], а не Ghost. Мисля, че е трябвало да запазят неотклонност в нещата и просто да са употребили Spirit. Ghost просто не ми харесва, в моя мисловен процес това просто не е най-добрият превод.
Друго нещо, което не ми харесва по отношение на превода на крал Яков е, че голяма част от английския език е староанглийски и много от думите днес са променили дефиницията си. Затова... не че това е проблем при превода на крал Яков – това не е проблем при превода на крал Яков, а всъщност е проблем при нас, защото сме склонни да се обръщаме към превода на крал Яков със своите съвременни дефиниции на думите, но преводът на крал Яков не ги употребява винаги по същия начин. Така че онова, което правим в крайна сметка, е че внасяме свои собствени мисли, свои собствени дефиниции в превода на крал Яков и достигаме до различни мисли. Не това казва Библията. Виждам това да се случва доста често и знам, че съм го правил много и вероятно все още го правя. Не съм проверявал значението на всяка дума в превода на крал Яков, за да установя как я употребява той. Затова съм сигурен, че и аз все още правя това.
И така, възможно е да кажете, че всичко, от което имаме нужда, е Библията. Но Бог ни е дал повече от един свидетел. В действителност бихте могли да кажете, че всичко, от което имаме нужда, е Йоан 3:16, защото цялото евангелие се намира в Йоан 3:16. Това е напълно вярно. Означава ли това, че трябва да изхвърлим останалата част от Библията, тъй като всичко, от което имаме нужда, е Йоан 3:16? Не. Бог ни даде цялата Библия и имаше причина за това. Бихме могли да кажем, че всичко, от което имаме нужда, е Библията, но Бог ни даде повече от просто единия свидетел. Затова не искаме да изхвърлим другите свидетели само заради самото им изхвърляне.
Искам да ви прочета нещо и обърнете внимание - „Патриарси и пророци“, стр. 364, пар. 2. Искам да помислите за това:
„Ако човекът бе опазил Божия закон, както бе даден на Адам след грехопадението му, ако Ной и Авраам го бяха опазили, нямаше да бъде нужна наредбата за обрязване.“
Следователно, ако човекът беше пазил Божия закон, нямаше да бъде постановено обрязването. Ясно е, нали? Тя продължава:
„И ако потомците на Авраам бяха опазили завета, символизиран с обрязването, те нямаше да бъдат въвлечени в идолопоклонство, нито пък би било необходимо да понесат живот на робство в Египет. Щяха да опазят Божия закон в умовете си и нямаше да е нужно той да бъде провъзгласен от Синай или да се напише на каменните плочи; и ако човеците бяха изпълнявали принципите на десетте заповеди, не би имало нужда за допълнителните нареждания, дадени на Мойсей.“
Следователно, приятели, онова, което правя като извод тук от втория свидетел, е че ако човекът беше опазил Божия закон нямаше да стане нужно обрязването. Ако те бяха опазили завета, на който беше знак обрязването, нямаше да отидат в Египет, но и нямаше да стане нужно провъзгласяването на Десетте заповеди от Синай, нито да бъде нужно те да бъдат написвани на каменни плочи, нито да има нужда от допълнителните нареждания, дадени на Мойсей. Така че виждате, че Божият закон трябва да е бил всичко, от което сме имали нужда. Но поради тъмнина и невежество са били дадени Псалмите и пророците. Така че Тората в крайна сметка трябва да е била всичко, от което сме имали нужда. И, приятели, на мен ми харесва винаги да мога да проследявам всичко до онези първи пет книги на Библията. Трябва това да е било всичко, от което сме имали нужда, но поради тъмнина и неверие са били дадени Псалмите и пророците.
Но, братя и сестри, юдеите, еврейският народ все пак са пропуснали Месия, даже и като са имали всичко това. Затова бил даден Новият завет. Но поради тъмнина и невежество трябвало да бъде дадено още. Така че за да следваме казаното от Бога трябва да търсим друг свидетел. И видяхме, че наистина има друг свидетел – писанията на Елън Уайт. Затова искам да спомена още две неща в подкрепа на това. Откровение 12:17 има да каже следното:
„И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето й, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа.“
Отново, целта ми не е да навлизам в пророчествата, но искам да помислите за това, което се казва тук. И искам да помислите за времевия период, за който се говори тук. Това е след като Библията е завършена и компилирана и разглежда момент след появата на Съединените американски щати. Ясно е, нали? След завършването и компилирането на Библията и след появата на Съединените американски щати. Там се говори за група на остатъка, която има Свидетелството на Исус, след този времеви период. Ясно е, нали? По време на този времеви период и след него.
И така, вероятно всички ще кажете:
„И така, следва Откровение 19:10.“
Да, прави сте, следва Откровение 19:10:
„...свидетелството Иисусово е духът на пророчеството.“
Но онова, което искам да свържа с нас, е тази група на остатъка, която се намира по време на този времеви период, за който се говори, и след него, и която има Духа на пророчеството. Съществува група на остатъка по този времеви период, която има Духа на пророчеството. И ако погледнем 1 Коринтяни 12:10, 11, виждаме, че Павел казва:
„...а на друг - да върши чудеса, а на друг – пророчество [това е моментът, до който искам да стигна]…” „...на друг – пророчество;“
и тогава той казва (пропускам малко и след това той казва):
„А всичко това се върши от един и същ Дух, който разделя на всеки поотделно, както иска.“
Духът на пророчеството е Дарът на пророчеството, даден от...? Духа. Приятели, именно затова в Откровение виждаме много ясно, че именно Исус е Този, Който говори на църквите. Но тогава след дадена църква се казва:
„Който има ухо, нека слуша какво казва Духът на църквите!“
Защо? Защото Духът е Исус, Който говори. Така че Дарът на пророчеството е даден от Духа (който е Исус), това е Духът на пророчеството, даден от Исус. И така, има група хора в този времеви период, която има Дара на пророчеството. Това са допълнителните стихове, които исках да внеса по темата, и сега искам някак да сменя дейността и да навляза направо в апологетиката.
Много от онова, с което съм имал работа през живота си като съм се затруднявал да разбера къде стои Елън Уайт във всичко това... повечето от тези неща са неща, с които лично съм имал работа. Има две неща, които внесох тук и за които искам да поговоря, които са приведени на вниманието ми и които съм чул – с тях също съм се занимавал.
Знаете ли, обърнах се към Интернет. Когато най-сетне разбрах и видях онова нещо с времевото пророчество, изследвах това и то просто отвори ума ми за това да разбера, че Елън Уайт беше втори свидетел. При това аз казах:
„Добре, Господи, необходимо е да мога да отговарям на въпросите, които съм имал аз, а също и други, по темата.“
Очевидно не съм отговорил на всеки въпрос по света, това може да бъде заешка диря. Затова няма даже да се опитвам да тръгвам по този път, но онова, което действително направих беше да вляза в Интернет и да проуча куп неща, и отговорих на всичко дотолкова, че бях лично удовлетворен. Исках да се уверя, че мога да отговоря на въпросите, които видях. И отново, не съм отговорил на 100 процента от въпросите, сигурен съм. Сигурен съм, че по света съществуват въпроси, за които никога не съм чувал. И повечето от въпросите, на които отговорих, няма да разглеждам тук, защото се изисква твърде много време, а аз не искам да давам толкова много време на дявола. И така, няма да разгледам всички появили се въпроси, всички въпроси, с които аз имах работа, а ще разгледам може би само главните. И така, ако зададете някои въпроси в коментарите, може би ще си направя труда да ги разгледам, а може би не. Затова не приемайте като нещо лично евентуално неразглеждане на тези въпроси от моя страна само защото съм разглеждал толкова много в личния си опит и искам вие да разгледате тези неща в собствения си личен опит, а не просто да приемате на доверие моята дума по въпроса. Това искам за всекиго от вас – да разберете тези неща самостоятелно. Затова ще ви представя своето разбиране и своите изследвания на различните неща, които бяха някак си типични. И, отново, това по никакъв начин не е предназначено да бъде нещо от типа:
„Ето как е необходимо ти да приемеш това.“
Ясно е, нали? Това са моите размисли, нещата, до които достигнах аз в изследванията си.
И така, искам да разгледам първото нещо, което вероятно е едно от най-често срещаните неща, които чувам, и това е „Сола Скриптура“. Иронично е, че обикновено това се намесва... Когато се породи разискване, на мен винаги ми харесва да започвам с първия свидетел. И ето защо свидетелите са представени по този начин – започвам изследванията си с първия свидетел и тогава навлизам във втория свидетел, след което навлизам в третия свидетел. Ще трябва да се върнете за третия свидетел, защото тук няма да ви кажа какъв е той. Но в разисквания аз винаги се позовавам на първия свидетел и обикновено нещата много бързо преминават на втория свидетел, затова казвам:
„Добре, нека тогава преминем на втория свидетел.“
„Хубаво.“
„Искаш ли да посочим и него?“
Затова посочвам изявления и различни неща от втория свидетел, и много пъти, когато хората са твърди, те просто възнамеряват да стоят там където са, независимо от каквато и да е информация. Именно тогава в този момент чувам:
„Сола Скриптура!“
Непосредственият ми мисловен процес е:
„Почакай малко! Точно ти доведе разговора до втория свидетел. Защо изведнъж казваш: „О, не, не. Необходимо е да изхвърлим Елън Уайт“?“
В тези неща няма смисъл. Но причината за това е заради доказателствата.
И така, искам съвсем набързо да разгледам това нещо по отношение на „Сола Скриптура“ и по тази тема имам две точки. Първата точка е контекстът на фразата, искам да се впусна в контекста. „Сола Скриптура“ означава „Само Писанието“. „Сола“ или „само“, единствено [англ.: Sole-ly], единствено нещо, единствено Писанията – значението е „Само Писанието“. Фразата беше използвана в Реформацията в контекста на стояща в противовес на традицията като източник на спасение, в контекста на традицията като източник на спасение. Когато тази фраза е употребявана с цел да се каже, че нямаме нужда от Елън Уайт, тогава тя е напълно извадена от контекста. Защо? Защото Елън Уайт не е източник на традиция, нито пък е в противовес на Библията, а се намира под Божествено вдъхновение като разяснява пътя на спасението, в пълно съзвучие с Библията.
И така, първата причина, поради която не можем да употребяваме „Сола Скриптура“, за да изоставим публикуваните творби на Елън Уайт, е защото тя не е източник на традиция (а именно за това се отнасяше „Сола Скриптура“ - тя се противопоставяше на човешките традиции като източник на спасение).
И така, втората точка, която искам да посоча по отношение на „Сола Скриптура“, е че тя означава „Само Писанието“. Ясно е, нали? Така че казана на английски фразата означава „Само Писанието“. Онова, което искам да направя, е да отнема само миг и да разгледам що е „писание“. „Писание“ означава просто „онова, което е написано“. Така че ако отворите Библията и погледнете гръцкия, ще видите, че е „онова, което е написано“ - това означава „Писание“. Като имаме това предвид, нека погледнем Римляни 16:21 и тогава ще ви задам някои въпроси въз основа на Римляни 16:21. И така, в Римляни 16:21 Божието слово казва:
„...а сега се е явила и чрез пророческите Писания [думата „Писания“ означава „написаното“ от пророците] според заповедта на вечния Бог е станала позната на всички народи за тяхно покоряване на вярата...“
Добре. И така, тук виждаме, че [това става] чрез написаното от пророците, чрез „пророческите Писания“, написаното от пророците „според заповедта на вечния Бог“...
И другата точка е чрез „покоряване на вярата“.
И така, първият въпрос, който трябва да задам, е: Елън Уайт пророк ли е? Защото в това се говори за „писанията“ на (или написаното от) пророците. Елън Уайт пророк ли е? Да. Мисля, че вече установихме това, или поне аз вече съм го установил в собствения си ум. Може би ще пожелаете да се върнете на част А, ако това не е установено много щателно. И така, Елън Уайт пророк ли е? Да, абсолютно. Има ли тя писания? Да, има. Бяха ли те дадени от Бога? Или, с други думи: бяха ли те дадени под божествено вдъхновение? Да, бяха. Насочват ли ни те към покоряването на вярата? Да, насочват ни. Тогава писанията й попадат под термина „Писание“.
Искам да помислите за това – тогава нейните писания биха попаднали под термина „Писание“, поне според начина, по който Библията употребява тази дума. Беше ли тя някак си по-малък пророк от Павел? Помислете за това. Много хора ще кажат „да“. Братя и сестри, аз ще кажа „не“. Няма такова нещо като „по-малък пророк“, не и в този смисъл. Имам изследване, в което се впускам в пророците, съществуват два различни вида пророци. Съществува пророк като... Например онова, което правя сега, е да говоря на хората от името на Бога, но аз не съм някой, който получава сънища и видения, аз не съм пророк в смисъла, в който беше Елън Уайт или в който беше Павел. Думата „пророк“ може да бъде употребявана като имаща смисъла на някого, който стои зад амвона, или дори не е нужно да стои зад амвона, но някой, който говори на хората от името на Бога. Илия постави началото на пророческите училища. Дали той ги учеше как да имат сънища и видения? Не. Съществуват два различни вида пророци. И така, в този смисъл не това е нещото, за което говоря – дали Елън Уайт била по някакъв начин по-малък пророк от Павел. Пророкът е пророк; той е пророк. И така, заключението е, че [фразата] „Сола Скриптура“ не може да бъде прилагана за отменяне на писанията на който и да било пророк. Ако ще употребявате „Сола Скриптура“, за да отмените писанията на пророка Елън Уайт, тогава трябва да можете да употребите тази фраза и за да отмените писанията на Павел или на Даниил, или на който и да било друг пророк. Братя и сестри, това е наклонена плоскост и не бихте желали да тръгнете нататък. И точно затова сестра Уайт ни казва, че щом отхвърлите Свидетелствата, в които някога сте вярвали, в крайна сметка вие тръгвате по тази наклонена плоскост. Затова се надявам, че това е ясно.
И така, сега искам да разгледам още едно мнение:
„Елън Уайт не е толкова боговдъхновена колкото Библията, защото самата тя каза, че би трябвало да проверяваме писанията й чрез Библията.“
Така че това е един вид преход от предходното [мнение] към настоящото.
И, отново, някои хора казват:
„Тя не е толкова боговдъхновена колкото Библията, защото самата Елън Уайт каза, че трябва да проверявате писанията й чрез Библията.“
Нека отворим на Деяния 17:11. Деяния 17:11. Божието слово казва:
„И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно.“
За беряните беше говорено в положителен смисъл, защото те проверяваха всичко, което им беше казвано, чрез Стария завет. Ясно е, нали? И така, това е новозаветният времеви период. Новият завет не беше на разположение, така че онова, спрямо което проверяват, е Старият завет. И кого проверяват спрямо това? Павел. Братя и сестри, искам да осъзнаете това. За беряните беше говорено в положителен смисъл, защото проверяваха всичко, казвано от Павел, спрямо Стария завет. Означава ли това, че Павел беше по-малко боговдъхновен от хората [написали] Стария завет? Не, не означава. Духът на пророчест-вото не е по-малък Дух сега, отколкото беше по времето на Павел или по времето на Даниил. Приятели, трябва да проверяваме откровението от един с друг поради две причини, поради две причини. А съм сигурен, че има и още причини. Сигурен съм, че някои наистина добри причини ще бъдат публикувани под видеото, но просто ще представя две причини, върху които аз съм размишлявал – две причини, поради които би трябвало да проверяваме откровението от един с друг.
Едната причина е да проверяваме потенциалния източник на Духа на пророчеството спрямо вече утвърден източник на Духа на пророчест-вото. По времето на Павел утвърденият източник на Духа на пророчеството беше Старият завет. Необходимо ли е постоянно да проверявам Новия завет спрямо Стария завет? Не. Защо не? Защото Новият завет сега е утвърден източник. Но по онова време Павел все още говореше на беряните и затова те проверяваха него, който беше потенциален източник на Духа на пророчеството, спрямо онова, което вече беше утвърдено – Стария завет. И така, винаги искаме да проверяваме един потенциален източник на Духа на пророчеството с онова, което е вече дадено. Така че ако се появи някой брат и каже, че притежава Духа на пророчеството или Дара на пророчеството, тогава, братя и сестри, е необходимо да проверите това спрямо вече утвърденото. И ако това не е в съответствие, е необходимо то да бъде изхвърлено. Така че това е една от причините, поради които тя каза, че трябва да проверяваме писанията й спрямо писанията на Библията.
А сега, още една причина, поради която би трябвало да проверяваме писанията й или да проверяваме всяко откровение от един с друг, е за да се уверим, че самите ние разбираме пълнотата на Божието слово.
Мартин Лутер не харесваше писанията на Яков в Библията; той мислеше, че съществува конфликт между Яков и Павел. Но всъщност не съществува конфликт. Когато вземем както Павел, така и Яков и ги съберем, ние съвместяваме Божието слово. И когато съвместим Божието слово, това просто пасва съвършено и придава сила на Божието слово. Павел описваше един аспект, а Яков описваше друг аспект на точно същото нещо – вяра и дела. Ако изхвърлим Яков или изхвърлим Павел, тогава, приятели, ние изхвърляме аспект, от който имаме нужда, за да разберем, да придобием по-добро разбиране за Божието слово. Така че ако изхвърлим писанията на Елън Уайт ние изхвърляме източник, чрез който Бог ни говори, а имаме нужда от този източник заради тъмнината и невежеството. Имаме нужда от това, за да ни помогне да разберем. Но, отново, винаги трябва да се обръщаме първо към Библията и не се съмнявам в това – така го правя аз, това е също така и причината поредицата да е организирана по този начин. Първият свидетел е Библията и има причина за това, но това са моите две мисли по темата.
И така, причината, поради която трябва да проверяваме писанията на Елън Уайт е
1) за да придобием пълно разбиране за това, което има да каже Бог по дадена тема,
и
2) да проверим потенциален източник на Духа на пророчеството спрямо онова, което вече е утвърдено.
Мога да ви кажа, че Старият завет за мен е вече утвърден източник на Духа на пророчеството, аз не се съмнявам в него. Новият завет за мен е вече утвърден източник на Духа на пророчеството, аз не се съмнявам в него. Първото, което направих, беше да се опитам да разбера дали писанията на Елън Уайт са източник на Духа на пророчеството. И, братя и сестри, мога да ви кажа, че аз вярвам, че са такива, без да задавам каквито и да е въпроси. Разбрал съм това в собствения си ум, разрешил съм всеки въпрос в ума си и без съмнение публикуваните творби на Елън Уайт са източник на Духа на пророчеството. Така че за мен в този момент това е утвърден източник, лично за мен. Възможно е да не е такъв за вас, това зависи от вас. И искам да продължите да изследвате това, да разглеждате тези неща и се надявам, че това видео ще ви помогне да го разберете, поне оттам, откъдето изходих аз.
И така, искам да се придвижа нататък. Не искам да продължавам да се задържам върху която и да е от точките, имам много информация.
Понякога някои хора употребяват оправданието, че Елън Уайт плагиатс-твала. Така че те я изхвърлят заради това. Ще дам пример за това - в „Ривю енд Хералд“, 6 август 1914 г., пар. 1 тя каза:
„В Него е живот, който е изначален – незает, не произтичащ от никого живот. В Него е изворът на живота. В нас има струйка от извора на живота. Нашият живот е нещо, което получаваме, нещо, което Дарителят взема обратно при Себе Си.“
Това било „плагиатствано“ от „Съботно-вечерни четива относно Новия завет“ на Джон Къмингс (1856), Св. Йоан, стр. 5. Но онова, което каза той, беше:
„В Него бе живот...“
Искам само да посоча това. Тя каза „е живот“, той каза „бе живот“,
„който е изначален – незает, не произтичащ от никого. В нас има струйка от извора на живота. В Него бе Изворът на живота. Нашият живот е нещо, което получаваме, нещо, което Дарителят взема обратно при Себе Си.“
И така, тук Елън Уайт явно е преписала от друг и не е отдала заслуга. С една разлика - той каза „бе“ (в минало време), а тя каза „е“ (в сегашно време). Но това е нещо доста често срещано за нея. Дали това я дискредитира като боговдъхновена? Преди да отговорите на това... Не отговаряйте, искам само да помислите за това преди да отговорите, защото не искам да отговорите погрешно. Ако това я дискредитира като боговдъхновена, тогава, братя и сестри, трябва също така да дискреди-тирате и писанията на Павел. Нека отворим на Римляни 8:6 – Павел казва:
„...копнежът на плътта значи смърт...“
Знаете ли от кого цитира това Павел? Независимо дали умишлено или неумишлено, Павел цитира това от Платон, който каза:
„...копнежът на плътта бе смърт.“
Павел цитира... отново, дали това е умишлено или неумишлено си нямам и представа. Не мога да попитам Павел, няма много информация по въпроса, не знам дали го е направил съзнателно, дали го е направил несъзнателно – не знам. Заключението е, че това е едно „плагиатс-твано“ изявление от Платон. Платон го е казал преди Павел. Ясно е, нали? И така, той цитира от Платон, с една разлика – Платон каза „бе“ (в минало време), а Павел каза „е“ (в сегашно време), което считам за много интересно. Мисля, че има нещо значимо във връзка с това. Означава ли това, че Павел не е бил боговдъхновен? Не. Виждате ли, братя и сестри, заключението е, че Бог вдъхновява мисли и позволява Неговите пророци да изобразяват тези мисли както желаят. Ако някой друг казва това по по-добър начин, тогава за пророците е известно, че употребяват тези изказвания, за да изобразят истината.
Често казвам, че ако не можете да кажете дадено нещо по прост начин, тогава не го познавате достатъчно добре. И през повечето време ви казвам, че това е дошло от Айнщайн. Абсолютно обичам това изказване. Опитвам се да живея спрямо това изказване. Опитвам се да направя всичко, което казвам, възможно най-просто – толкова просто, че да може да го разбере дете. Спрямо това се опитвам да живея. И ако има случаи, в които не правя това, се извинявам. Опитвам се да направя нещата възможно най-прости. Но ако не съм ви казал, че това е дошло от Айнщайн, дали това би го направило по-малко вярно? Не, не би го направило. Заключението е, че ако не можете да кажете дадено нещо по прост начин, тогава не го познавате достатъчно добре – независимо дали го е казал Айнщайн, дали съм го казал аз, дали съм го цитирал от Айнщайн или дали съм го измислил сам, независимо дали съм плагиатствал от Айнщайн. Заключението е, че то е вярно.
И така, дали това по някакъв начин прави изявлението невярно? Не. Дали това по някакъв начин означава, че Елън Уайт не е била боговдъхновена? Братя и сестри, ако ще тръгвате по тази улица, ще трябва да изхвърлите и Павел. И все пак, отново, онова, което искам да заявя е, че започвате да изхвърляте свидетелствата, в които някога сте вярвали, и започвате да се плъзгате по наклонена, опасна плоскост. А съм виждал толкова много братя да извървяват този път, толкова много сестри извървяват този път, и публикувам тези видеа с надеждата и молитвата, братя и сестри, да видите това, да застанете здраво на платформата. Искам обаче да продължа нататък.
Елън Уайт понякога давала собственото си мнение и затова е необходи-мо да я изхвърлим. Чувал съм това преди и аз също се борех с това. Но 1 Коринтяни 7:6, 7 – Павел казва:
„Но, това казвам, като позволение, а не като заповед. Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.“
И така, Павел също даваше мнението си, което даже се намира в Божието слово. Той даваше мнението си. Дали това правеше Павел по-малко боговдъхновен? Не, абсолютно не. Но наистина искам да ви дам нещо, с което да подпомогна допълнително въпроса с писанията на Елън Уайт, защото има много информация, която все още излиза наяве, някак си сестра Уайт все още пише книги от мъртвите. Просто ще бъда честен: това ме плаши. Знаете, нямам проблем с това някой да прави компилации от материалите й, но не казвайте, че това е „от Елън Уайт“. Казвайте „от [този и този], съставено от Елън Уайт“. Толкова много хора взимат тези компилации от по-нататъшни хора и мислят:
„О, това е било написано от сестра Уайт.“
Като например книгата „Евангелизъм“. Не, съжалявам, тя не написа това. В книгата „Евангелизъм“ има подзаглавия, които са подвеждащи и заблуждаващи. Книгата „Евангелизъм“ не беше написана от Елън Уайт, тя не беше компилирана от Елън Уайт. Беше компилирана от Лерой Фрум и сподвижниците му. И е необходимо това да се казва върху книгата, така че хората да осъзнаят. И по мое лично мнение е необходи-мо също така да сложат малки букви... или всъщност големи букви отдолу:
„Много изявления са извадени от контекста.“
И така, искам да ви дам нещо, което беше истинско откровение за мен, когато започнах да разбирам това изявление и какво означаваше това. То ми помага да чета писанията на Елън Уайт и да разбирам кое е твърдо и сигурно и кое е може би не е такова на сто процента (или поне в моя ум). И така, тези неща аз оставям настрана, за да ги разбера поотделно. Ясно е, нали? Това не означава да ги изхвърля. Означава, че ги оставям настрана, за да ги разбера поотделно. Ще прочета изявлението и се надявам, че това ще придобие по-голям смисъл. „Сви-детелства към църквата“, том 5, стр. 696, пар. 1 – тук ни се казва:
„А сега на всички, които имат желание за истината...“
Вярвам, че всеки един от вас е тук понеже имате желание за истината. И тя казва:
„...бих казала: Не се поддавайте на непотвърдени слухове по отношение на това, какво сестра Уайт е казала, извършила или написала. Ако желаете да разберете какво Господ е открил чрез нея, прочетете нейните публикувани творби. Има ли някои интересни въпроси, по които тя не е писала, не се хващайте за тях да разпространявате слухове за онова, което тя била казала.“
И така, лично за мен щом разбрах това то ми донесе толкова мир, защото сега знаех, че ако това е компилация на по-нататъшни хора... съжалявам, но не я приемам за боговдъхновена повече, отколкото приемам за боговдъхновено нечие изследване на Библията. Ясно е, нали? В края на книгата си, имам Библия с верижни препратки на Томпсън и в края й щом потърсите „седмия ден“ или „съботата“ получавате всички тези стихове. Щом потърсите „първия ден на седмицата“ ще получите под това подзаглавие за първия ден на седмицата Откровение 1:10:
„В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа...“
Приятели, съжалявам, но той не е бил в изстъпление чрез Духа в неделя, а в „Господния ден“. Марк 2:28 – щом се върнете и разгледате цялата Библия ще откриете, че „Господният ден“ е съботата. И така, дали Откровение 1:10 е боговдъхновен стих? Абсолютно. Но заглавието не е, компилацията не е. Така че ето как се отнасям към писанията й – гледам на публикуваните й творби, към творбите, публикувани през живота й като на говорене на Господа.
Появиха се и други проблеми, в които се задълбочих – със секретарката й, която вкарвала неща, които не би трябвало да бъдат вътре, и Бог открил това на Елън Уайт и секретарката й била уволнена, знаете. Няма да се впускам в дълбочина по отношение на тези неща – това бяха години изследване докато преглеждах всичко това, и се опитвам да го вместя тук в една кратка, малка част. Ясно е, нали? Но аз съм се уверил в това какво е вдъхновено от нея и какво може би е съмнително. И онова, което правя, е че приемам публикуваните творби като говорене от Господа към мен, онези неща, които не са били публикувани през живота й, вземам и винаги сравнявам с утвърден източник – публикуваните творби. Ясно е, нали? Ако това е в съгласие, си казвам:
„Добре, тогава няма проблем в това.“
Но има някои неща, които не са в съгласие, защото са били стенографи-рани, например. Има много изявления, като например „трите най-святи същества“ или „трите същества“. Елън Уайт даже не е казала това. Но те са вкарани като че ги е казала Елън Уайт. Това е било творба на стенограф. Ясно е, нали? Елън Уайт не го е казала. И когато го сравните с всичко от публикуваните творби, започвате да виждате:
„Тук има конфликт.“
Защо има конфликт? Защото стенографът е разбрал нещо по погрешен начин. Ето защо има конфликт. Така че главният момент е, че е необходимо да се обърнем към публикуваните й творби. И ще оставя това дотук. Мога да говоря почти по 30 минути върху всяка от тези точки, но се опитвам да поддържам разглеждането резюмирано.
И така, чувал съм това, то ще бъде последната ми точка – не много хора вероятно извървяват този път, но това ще бъде последната ми точка, така че просто искам да я спомена. Някои хора казват:
„Елън Уайт била жена.“
Това е част от причината на някои хора да я изхвърлят. Още веднъж, ще има някои големи проблеми, защото Божието слово, първият свидетел, ни казва в Изход 15:20, че Мариам била пророчица; а в Съдии 4:4, че Девора била пророчица; а в 4 Царе 22:14 и 2 Летописи 34:22 първият свидетел ни казва, че Олда била пророчица; и тогава в Лука 2:36 Божието слово ни казва, че Анна била пророчица. Приятели, ако ще изхвърляме Елън Уайт като пророк понеже е жена, тогава ще трябва да изхвърлим и целия първи свидетел, защото той подкрепя жени като пророци. Можем също така да погледнем и стихове, разглеждащи последните времена. Знаем, както пише в Йоил, че Духът ще бъде излят на млади жени и т.н. Но, знаете ли, искам да посоча следното:
1) Елън Уайт не беше първоначалното намерение на Бога. Ясно е, нали? Имаме Фос и Фой, които бяха първоначалните намерения на Бога. И няма да се впускам в разискването за това какво се е случило с тях, но за Фос и Фой знаем действително, че бяха първоначалните намерения на Бога. Така че Елън Уайт не беше първоначалното намерение – не че това по какъвто и да е начин отнема от Елън Уайт. Не отнема. Но нещо, което наистина искам да посоча тук е, че Елън Уайт не беше Духът на пророчеството, приятели. Елън Уайт не беше Духът на пророчеството. Тя имаше Духа на пророчеството. Съществува огромна разлика. Исус е Духът на пророчеството, а не Елън Уайт. Така че това също беше нещо, с което в началото се бях борил – знаете, завъртането на махалото. Не бях приел Елън Уайт като пророк и тогава видях времевите пророци и затова махалото ми започна да се завърта и то просто продължи да се движи, и в крайна сметка поставих Елън Уайт на този пиедестал. И когато продължих да изследвам и да уча, осъзнах:
„Не, трябва да сваля Елън Уайт от този пиедестал и трябва да върна махалото отново в центъра.“
Елън Уайт не е Духът на пророчеството, приятели. Тя имаше Духа на пророчеството, но не е Духът. Това е Исус – Исус, говорещ чрез нея, а не тя. Ясно е, нали? И така, Елън Уайт всъщност беше покорна на съпруга си. Елън Уайт всъщност беше покорна на съпруга си. Исках да кажа това отново, да го повторя. Когато станеше въпрос за говорене в различни църкви или лагерни събрания и т.н., Елън Уайт отстъпваше пред съпруга си, Джеймс Уайт, по отношение на говоренето, освен ако беше помолена конкретно или Господ й беше дал нещо конкретно, върху което да говори. Тогава тя отстъпваше пред съпруга си по отношение на говоренето. Братя и сестри, тя – Елън Уайт, сестрата – беше покорна на съпруга си. Но Духът на пророчеството не е покорен на никой човек. Така че въпреки че Елън Уайт беше покорна на съпруга си, когато Бог й дадеше видение – за него или за някой друг... а имаше моменти, в които имаше неща за съпруга й, за които той казваше:
„Говори, Господи, защото слушам.“
Той не наричаше Елън Уайт свой „Господ“. Ясно е, нали? Той наричаше свой Господ Исус, защото именно Исус говореше чрез нея. И просто искам да приведа това пред вниманието ни. Необходимо е да свалим Елън Уайт от този пиедестал, братя и сестри, и е необходимо да поставим на пиедестала Исус. Необходимо е да уравновесим това завъртане на махалото. Необходимо е на пиедестала да бъде Исус. Но е необходимо да осъзнаем, че чрез Елън Уайт говори Исус.
И така, колко религии твърдят, че вярват на Библията? Хиляди.
Колко религии твърдят, че вярват на превода на крал Яков? Стотици.
Колко религии твърдят, че вярват на писанията на Елън Уайт? Може би десетина.
Виждаме как при всеки свидетел, братя и сестри, ние стесняваме нещата, че всеки свидетел започва да отърсва мръсотията, шлаката.
И така, хиляди вярват в Библията, или изповядват... И, отново, те изповядват, очевидно те не вярват истински. Но според изповеданието им има хиляди, които изповядват вяра в Библията, има стотици, които изповядват вяра в първия свидетел, който е преводът на крал Яков, или Текстус Рецептус, и сега има десетки, които изповядват вяра в писанията на Елън Уайт, като например пионерите адвентисти от седмия ден, от които съм част.
Тогава имаме друга група, общото тяло на адвентистите от седмия ден, а тогава имаме и реформаторското движение и Shepherd’s Rod, и Church of God Armstrong, до голяма степен. Някои от тях вярват в писанията на Елън Уайт. Тогава имате движението около Тората в общия адвентизъм. И има даже още няколко, като всички те заявяват вяра в първите двама свидетели. Но помнете, че Библията казва:
„...от устата на двама свидетели или от устата на трима свидетели да се потвърждава всяко нещо“ (Второзаконие 19:15).
Така че следващият път ще разгледаме третия свидетел, след което ще разгледаме това как всичките трима свидетели са свързани помежду си, за да предоставят най-добрата способност във време на пресяване.
И така, първият свидетел е Библията на Реформацията, ако щете, вторият свидетел е публикуваните творби на Елън Уайт. За третия свидетел трябва да се върнете.
До следващия път Бог да ви благослови и Мараната!
„Стоящи върху платформата на истината“
„Пионерни здраве и мисии“
За да подкрепите работата на „Пионерни здраве и мисии“, посетете PHM.org.
На втория свидетел, който погледнахме миналия път също ще направя кратко резюме. Видяхме шестте стъпки за идентифициране на времеви пророци и примера, който видяхме там. Видяхме, че от Даниил беше дадено времево пророчество, в Даниил 8:14, което не беше настояща истина за Даниил, но в края на това времево пророчество трябва да се появи пророк на настоящата истина. И през декември 1844 г. се появи пророк на настоящата истина, който беше Елън Уайт, и тя показа, че Даниил 8:14 е настояща истина за онова време. Тя донесе със себе си и вест на съд, заедно с Тройната ангелска вест, и по онова време беше изведен остатък, който беше адвентистите от седмия ден, истинската Църква на адвентистите от седмия ден.
И така, това е само кратко резюме на първия свидетел и част А от втория свидетел.
Сега ще разгледаме част Б на втория свидетел и просто ще спомена още няколко момента, които не споменах (или не внесох) в действител-ност в аспекта на времевите пророчества, но само още две неща, които искам да спомена, след което ще се впусна повече в апологетика. При това искам да започна като отново задам няколко въпроса. Наистина бих желал да задавам тези въпроси:
Колко религии твърдят, че вярват на Библията? Има хиляди религии, които твърдят, че вярват на Библията.
Но колко преводи твърдят, че вярват на превода на Библията на крал Яков? Сега сме стеснили този брой до стотици. Има много стотици групи, които твърдят, че вярват в този един свидетел, но теологиите им все още са в конфликт помежду си, ако забелязвате.
Защо? Защото е относително лесно хора да изкривяват нещата, извадени от контекст, и да се правят така, че те да казват онова, което искат да казват. Имам предвид, нека се изправим лице в лице с това: Библията е с дебелина от само 12 сантиметра и за да се сместят в нея хиляди години информация сме изгубили много [от информацията]. Там определено има повече от достатъчно, така че не мислете, че казвам, че няма повече от достатъчно. Защото там наистина има повече от достатъчно. Но може да бъде много лесно да се изкривяват различни неща, извадени от контекста на Библията. Затова Бог не е дал само един свидетел; дал е и друг свидетел.
И така, има някои неща, които лично на мен не ми харесват по отношение на превода на крал Яков. Не казвам, че преводът на крал Яков е съвършен във всяко отношение. Онова, на което наблегнах при първия свидетел, беше по-скоро на Текстус Рецептус и на Библията на Реформацията, а не просто да настоявам безгранично за превода на крал Яков. Има някои проблеми – 1 Йоаново 5:7, 8, знаем, че има някои проблеми там, както и някои лични въпроси – на мен не ми харесва думата Spirit... или извинете ме, не ми харесва думата Ghost. Предпочитам Spirit [англ.: синонимни думи за „дух“], а не Ghost. Мисля, че е трябвало да запазят неотклонност в нещата и просто да са употребили Spirit. Ghost просто не ми харесва, в моя мисловен процес това просто не е най-добрият превод.
Друго нещо, което не ми харесва по отношение на превода на крал Яков е, че голяма част от английския език е староанглийски и много от думите днес са променили дефиницията си. Затова... не че това е проблем при превода на крал Яков – това не е проблем при превода на крал Яков, а всъщност е проблем при нас, защото сме склонни да се обръщаме към превода на крал Яков със своите съвременни дефиниции на думите, но преводът на крал Яков не ги употребява винаги по същия начин. Така че онова, което правим в крайна сметка, е че внасяме свои собствени мисли, свои собствени дефиниции в превода на крал Яков и достигаме до различни мисли. Не това казва Библията. Виждам това да се случва доста често и знам, че съм го правил много и вероятно все още го правя. Не съм проверявал значението на всяка дума в превода на крал Яков, за да установя как я употребява той. Затова съм сигурен, че и аз все още правя това.
И така, възможно е да кажете, че всичко, от което имаме нужда, е Библията. Но Бог ни е дал повече от един свидетел. В действителност бихте могли да кажете, че всичко, от което имаме нужда, е Йоан 3:16, защото цялото евангелие се намира в Йоан 3:16. Това е напълно вярно. Означава ли това, че трябва да изхвърлим останалата част от Библията, тъй като всичко, от което имаме нужда, е Йоан 3:16? Не. Бог ни даде цялата Библия и имаше причина за това. Бихме могли да кажем, че всичко, от което имаме нужда, е Библията, но Бог ни даде повече от просто единия свидетел. Затова не искаме да изхвърлим другите свидетели само заради самото им изхвърляне.
Искам да ви прочета нещо и обърнете внимание - „Патриарси и пророци“, стр. 364, пар. 2. Искам да помислите за това:
„Ако човекът бе опазил Божия закон, както бе даден на Адам след грехопадението му, ако Ной и Авраам го бяха опазили, нямаше да бъде нужна наредбата за обрязване.“
Следователно, ако човекът беше пазил Божия закон, нямаше да бъде постановено обрязването. Ясно е, нали? Тя продължава:
„И ако потомците на Авраам бяха опазили завета, символизиран с обрязването, те нямаше да бъдат въвлечени в идолопоклонство, нито пък би било необходимо да понесат живот на робство в Египет. Щяха да опазят Божия закон в умовете си и нямаше да е нужно той да бъде провъзгласен от Синай или да се напише на каменните плочи; и ако човеците бяха изпълнявали принципите на десетте заповеди, не би имало нужда за допълнителните нареждания, дадени на Мойсей.“
Следователно, приятели, онова, което правя като извод тук от втория свидетел, е че ако човекът беше опазил Божия закон нямаше да стане нужно обрязването. Ако те бяха опазили завета, на който беше знак обрязването, нямаше да отидат в Египет, но и нямаше да стане нужно провъзгласяването на Десетте заповеди от Синай, нито да бъде нужно те да бъдат написвани на каменни плочи, нито да има нужда от допълнителните нареждания, дадени на Мойсей. Така че виждате, че Божият закон трябва да е бил всичко, от което сме имали нужда. Но поради тъмнина и невежество са били дадени Псалмите и пророците. Така че Тората в крайна сметка трябва да е била всичко, от което сме имали нужда. И, приятели, на мен ми харесва винаги да мога да проследявам всичко до онези първи пет книги на Библията. Трябва това да е било всичко, от което сме имали нужда, но поради тъмнина и неверие са били дадени Псалмите и пророците.
Но, братя и сестри, юдеите, еврейският народ все пак са пропуснали Месия, даже и като са имали всичко това. Затова бил даден Новият завет. Но поради тъмнина и невежество трябвало да бъде дадено още. Така че за да следваме казаното от Бога трябва да търсим друг свидетел. И видяхме, че наистина има друг свидетел – писанията на Елън Уайт. Затова искам да спомена още две неща в подкрепа на това. Откровение 12:17 има да каже следното:
„И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето й, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа.“
Отново, целта ми не е да навлизам в пророчествата, но искам да помислите за това, което се казва тук. И искам да помислите за времевия период, за който се говори тук. Това е след като Библията е завършена и компилирана и разглежда момент след появата на Съединените американски щати. Ясно е, нали? След завършването и компилирането на Библията и след появата на Съединените американски щати. Там се говори за група на остатъка, която има Свидетелството на Исус, след този времеви период. Ясно е, нали? По време на този времеви период и след него.
И така, вероятно всички ще кажете:
„И така, следва Откровение 19:10.“
Да, прави сте, следва Откровение 19:10:
„...свидетелството Иисусово е духът на пророчеството.“
Но онова, което искам да свържа с нас, е тази група на остатъка, която се намира по време на този времеви период, за който се говори, и след него, и която има Духа на пророчеството. Съществува група на остатъка по този времеви период, която има Духа на пророчеството. И ако погледнем 1 Коринтяни 12:10, 11, виждаме, че Павел казва:
„...а на друг - да върши чудеса, а на друг – пророчество [това е моментът, до който искам да стигна]…” „...на друг – пророчество;“
и тогава той казва (пропускам малко и след това той казва):
„А всичко това се върши от един и същ Дух, който разделя на всеки поотделно, както иска.“
Духът на пророчеството е Дарът на пророчеството, даден от...? Духа. Приятели, именно затова в Откровение виждаме много ясно, че именно Исус е Този, Който говори на църквите. Но тогава след дадена църква се казва:
„Който има ухо, нека слуша какво казва Духът на църквите!“
Защо? Защото Духът е Исус, Който говори. Така че Дарът на пророчеството е даден от Духа (който е Исус), това е Духът на пророчеството, даден от Исус. И така, има група хора в този времеви период, която има Дара на пророчеството. Това са допълнителните стихове, които исках да внеса по темата, и сега искам някак да сменя дейността и да навляза направо в апологетиката.
Много от онова, с което съм имал работа през живота си като съм се затруднявал да разбера къде стои Елън Уайт във всичко това... повечето от тези неща са неща, с които лично съм имал работа. Има две неща, които внесох тук и за които искам да поговоря, които са приведени на вниманието ми и които съм чул – с тях също съм се занимавал.
Знаете ли, обърнах се към Интернет. Когато най-сетне разбрах и видях онова нещо с времевото пророчество, изследвах това и то просто отвори ума ми за това да разбера, че Елън Уайт беше втори свидетел. При това аз казах:
„Добре, Господи, необходимо е да мога да отговарям на въпросите, които съм имал аз, а също и други, по темата.“
Очевидно не съм отговорил на всеки въпрос по света, това може да бъде заешка диря. Затова няма даже да се опитвам да тръгвам по този път, но онова, което действително направих беше да вляза в Интернет и да проуча куп неща, и отговорих на всичко дотолкова, че бях лично удовлетворен. Исках да се уверя, че мога да отговоря на въпросите, които видях. И отново, не съм отговорил на 100 процента от въпросите, сигурен съм. Сигурен съм, че по света съществуват въпроси, за които никога не съм чувал. И повечето от въпросите, на които отговорих, няма да разглеждам тук, защото се изисква твърде много време, а аз не искам да давам толкова много време на дявола. И така, няма да разгледам всички появили се въпроси, всички въпроси, с които аз имах работа, а ще разгледам може би само главните. И така, ако зададете някои въпроси в коментарите, може би ще си направя труда да ги разгледам, а може би не. Затова не приемайте като нещо лично евентуално неразглеждане на тези въпроси от моя страна само защото съм разглеждал толкова много в личния си опит и искам вие да разгледате тези неща в собствения си личен опит, а не просто да приемате на доверие моята дума по въпроса. Това искам за всекиго от вас – да разберете тези неща самостоятелно. Затова ще ви представя своето разбиране и своите изследвания на различните неща, които бяха някак си типични. И, отново, това по никакъв начин не е предназначено да бъде нещо от типа:
„Ето как е необходимо ти да приемеш това.“
Ясно е, нали? Това са моите размисли, нещата, до които достигнах аз в изследванията си.
И така, искам да разгледам първото нещо, което вероятно е едно от най-често срещаните неща, които чувам, и това е „Сола Скриптура“. Иронично е, че обикновено това се намесва... Когато се породи разискване, на мен винаги ми харесва да започвам с първия свидетел. И ето защо свидетелите са представени по този начин – започвам изследванията си с първия свидетел и тогава навлизам във втория свидетел, след което навлизам в третия свидетел. Ще трябва да се върнете за третия свидетел, защото тук няма да ви кажа какъв е той. Но в разисквания аз винаги се позовавам на първия свидетел и обикновено нещата много бързо преминават на втория свидетел, затова казвам:
„Добре, нека тогава преминем на втория свидетел.“
„Хубаво.“
„Искаш ли да посочим и него?“
Затова посочвам изявления и различни неща от втория свидетел, и много пъти, когато хората са твърди, те просто възнамеряват да стоят там където са, независимо от каквато и да е информация. Именно тогава в този момент чувам:
„Сола Скриптура!“
Непосредственият ми мисловен процес е:
„Почакай малко! Точно ти доведе разговора до втория свидетел. Защо изведнъж казваш: „О, не, не. Необходимо е да изхвърлим Елън Уайт“?“
В тези неща няма смисъл. Но причината за това е заради доказателствата.
И така, искам съвсем набързо да разгледам това нещо по отношение на „Сола Скриптура“ и по тази тема имам две точки. Първата точка е контекстът на фразата, искам да се впусна в контекста. „Сола Скриптура“ означава „Само Писанието“. „Сола“ или „само“, единствено [англ.: Sole-ly], единствено нещо, единствено Писанията – значението е „Само Писанието“. Фразата беше използвана в Реформацията в контекста на стояща в противовес на традицията като източник на спасение, в контекста на традицията като източник на спасение. Когато тази фраза е употребявана с цел да се каже, че нямаме нужда от Елън Уайт, тогава тя е напълно извадена от контекста. Защо? Защото Елън Уайт не е източник на традиция, нито пък е в противовес на Библията, а се намира под Божествено вдъхновение като разяснява пътя на спасението, в пълно съзвучие с Библията.
И така, първата причина, поради която не можем да употребяваме „Сола Скриптура“, за да изоставим публикуваните творби на Елън Уайт, е защото тя не е източник на традиция (а именно за това се отнасяше „Сола Скриптура“ - тя се противопоставяше на човешките традиции като източник на спасение).
И така, втората точка, която искам да посоча по отношение на „Сола Скриптура“, е че тя означава „Само Писанието“. Ясно е, нали? Така че казана на английски фразата означава „Само Писанието“. Онова, което искам да направя, е да отнема само миг и да разгледам що е „писание“. „Писание“ означава просто „онова, което е написано“. Така че ако отворите Библията и погледнете гръцкия, ще видите, че е „онова, което е написано“ - това означава „Писание“. Като имаме това предвид, нека погледнем Римляни 16:21 и тогава ще ви задам някои въпроси въз основа на Римляни 16:21. И така, в Римляни 16:21 Божието слово казва:
„...а сега се е явила и чрез пророческите Писания [думата „Писания“ означава „написаното“ от пророците] според заповедта на вечния Бог е станала позната на всички народи за тяхно покоряване на вярата...“
Добре. И така, тук виждаме, че [това става] чрез написаното от пророците, чрез „пророческите Писания“, написаното от пророците „според заповедта на вечния Бог“...
И другата точка е чрез „покоряване на вярата“.
И така, първият въпрос, който трябва да задам, е: Елън Уайт пророк ли е? Защото в това се говори за „писанията“ на (или написаното от) пророците. Елън Уайт пророк ли е? Да. Мисля, че вече установихме това, или поне аз вече съм го установил в собствения си ум. Може би ще пожелаете да се върнете на част А, ако това не е установено много щателно. И така, Елън Уайт пророк ли е? Да, абсолютно. Има ли тя писания? Да, има. Бяха ли те дадени от Бога? Или, с други думи: бяха ли те дадени под божествено вдъхновение? Да, бяха. Насочват ли ни те към покоряването на вярата? Да, насочват ни. Тогава писанията й попадат под термина „Писание“.
Искам да помислите за това – тогава нейните писания биха попаднали под термина „Писание“, поне според начина, по който Библията употребява тази дума. Беше ли тя някак си по-малък пророк от Павел? Помислете за това. Много хора ще кажат „да“. Братя и сестри, аз ще кажа „не“. Няма такова нещо като „по-малък пророк“, не и в този смисъл. Имам изследване, в което се впускам в пророците, съществуват два различни вида пророци. Съществува пророк като... Например онова, което правя сега, е да говоря на хората от името на Бога, но аз не съм някой, който получава сънища и видения, аз не съм пророк в смисъла, в който беше Елън Уайт или в който беше Павел. Думата „пророк“ може да бъде употребявана като имаща смисъла на някого, който стои зад амвона, или дори не е нужно да стои зад амвона, но някой, който говори на хората от името на Бога. Илия постави началото на пророческите училища. Дали той ги учеше как да имат сънища и видения? Не. Съществуват два различни вида пророци. И така, в този смисъл не това е нещото, за което говоря – дали Елън Уайт била по някакъв начин по-малък пророк от Павел. Пророкът е пророк; той е пророк. И така, заключението е, че [фразата] „Сола Скриптура“ не може да бъде прилагана за отменяне на писанията на който и да било пророк. Ако ще употребявате „Сола Скриптура“, за да отмените писанията на пророка Елън Уайт, тогава трябва да можете да употребите тази фраза и за да отмените писанията на Павел или на Даниил, или на който и да било друг пророк. Братя и сестри, това е наклонена плоскост и не бихте желали да тръгнете нататък. И точно затова сестра Уайт ни казва, че щом отхвърлите Свидетелствата, в които някога сте вярвали, в крайна сметка вие тръгвате по тази наклонена плоскост. Затова се надявам, че това е ясно.
И така, сега искам да разгледам още едно мнение:
„Елън Уайт не е толкова боговдъхновена колкото Библията, защото самата тя каза, че би трябвало да проверяваме писанията й чрез Библията.“
Така че това е един вид преход от предходното [мнение] към настоящото.
И, отново, някои хора казват:
„Тя не е толкова боговдъхновена колкото Библията, защото самата Елън Уайт каза, че трябва да проверявате писанията й чрез Библията.“
Нека отворим на Деяния 17:11. Деяния 17:11. Божието слово казва:
„И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно.“
За беряните беше говорено в положителен смисъл, защото те проверяваха всичко, което им беше казвано, чрез Стария завет. Ясно е, нали? И така, това е новозаветният времеви период. Новият завет не беше на разположение, така че онова, спрямо което проверяват, е Старият завет. И кого проверяват спрямо това? Павел. Братя и сестри, искам да осъзнаете това. За беряните беше говорено в положителен смисъл, защото проверяваха всичко, казвано от Павел, спрямо Стария завет. Означава ли това, че Павел беше по-малко боговдъхновен от хората [написали] Стария завет? Не, не означава. Духът на пророчест-вото не е по-малък Дух сега, отколкото беше по времето на Павел или по времето на Даниил. Приятели, трябва да проверяваме откровението от един с друг поради две причини, поради две причини. А съм сигурен, че има и още причини. Сигурен съм, че някои наистина добри причини ще бъдат публикувани под видеото, но просто ще представя две причини, върху които аз съм размишлявал – две причини, поради които би трябвало да проверяваме откровението от един с друг.
Едната причина е да проверяваме потенциалния източник на Духа на пророчеството спрямо вече утвърден източник на Духа на пророчест-вото. По времето на Павел утвърденият източник на Духа на пророчеството беше Старият завет. Необходимо ли е постоянно да проверявам Новия завет спрямо Стария завет? Не. Защо не? Защото Новият завет сега е утвърден източник. Но по онова време Павел все още говореше на беряните и затова те проверяваха него, който беше потенциален източник на Духа на пророчеството, спрямо онова, което вече беше утвърдено – Стария завет. И така, винаги искаме да проверяваме един потенциален източник на Духа на пророчеството с онова, което е вече дадено. Така че ако се появи някой брат и каже, че притежава Духа на пророчеството или Дара на пророчеството, тогава, братя и сестри, е необходимо да проверите това спрямо вече утвърденото. И ако това не е в съответствие, е необходимо то да бъде изхвърлено. Така че това е една от причините, поради които тя каза, че трябва да проверяваме писанията й спрямо писанията на Библията.
А сега, още една причина, поради която би трябвало да проверяваме писанията й или да проверяваме всяко откровение от един с друг, е за да се уверим, че самите ние разбираме пълнотата на Божието слово.
Мартин Лутер не харесваше писанията на Яков в Библията; той мислеше, че съществува конфликт между Яков и Павел. Но всъщност не съществува конфликт. Когато вземем както Павел, така и Яков и ги съберем, ние съвместяваме Божието слово. И когато съвместим Божието слово, това просто пасва съвършено и придава сила на Божието слово. Павел описваше един аспект, а Яков описваше друг аспект на точно същото нещо – вяра и дела. Ако изхвърлим Яков или изхвърлим Павел, тогава, приятели, ние изхвърляме аспект, от който имаме нужда, за да разберем, да придобием по-добро разбиране за Божието слово. Така че ако изхвърлим писанията на Елън Уайт ние изхвърляме източник, чрез който Бог ни говори, а имаме нужда от този източник заради тъмнината и невежеството. Имаме нужда от това, за да ни помогне да разберем. Но, отново, винаги трябва да се обръщаме първо към Библията и не се съмнявам в това – така го правя аз, това е също така и причината поредицата да е организирана по този начин. Първият свидетел е Библията и има причина за това, но това са моите две мисли по темата.
И така, причината, поради която трябва да проверяваме писанията на Елън Уайт е
1) за да придобием пълно разбиране за това, което има да каже Бог по дадена тема,
и
2) да проверим потенциален източник на Духа на пророчеството спрямо онова, което вече е утвърдено.
Мога да ви кажа, че Старият завет за мен е вече утвърден източник на Духа на пророчеството, аз не се съмнявам в него. Новият завет за мен е вече утвърден източник на Духа на пророчеството, аз не се съмнявам в него. Първото, което направих, беше да се опитам да разбера дали писанията на Елън Уайт са източник на Духа на пророчеството. И, братя и сестри, мога да ви кажа, че аз вярвам, че са такива, без да задавам каквито и да е въпроси. Разбрал съм това в собствения си ум, разрешил съм всеки въпрос в ума си и без съмнение публикуваните творби на Елън Уайт са източник на Духа на пророчеството. Така че за мен в този момент това е утвърден източник, лично за мен. Възможно е да не е такъв за вас, това зависи от вас. И искам да продължите да изследвате това, да разглеждате тези неща и се надявам, че това видео ще ви помогне да го разберете, поне оттам, откъдето изходих аз.
И така, искам да се придвижа нататък. Не искам да продължавам да се задържам върху която и да е от точките, имам много информация.
Понякога някои хора употребяват оправданието, че Елън Уайт плагиатс-твала. Така че те я изхвърлят заради това. Ще дам пример за това - в „Ривю енд Хералд“, 6 август 1914 г., пар. 1 тя каза:
„В Него е живот, който е изначален – незает, не произтичащ от никого живот. В Него е изворът на живота. В нас има струйка от извора на живота. Нашият живот е нещо, което получаваме, нещо, което Дарителят взема обратно при Себе Си.“
Това било „плагиатствано“ от „Съботно-вечерни четива относно Новия завет“ на Джон Къмингс (1856), Св. Йоан, стр. 5. Но онова, което каза той, беше:
„В Него бе живот...“
Искам само да посоча това. Тя каза „е живот“, той каза „бе живот“,
„който е изначален – незает, не произтичащ от никого. В нас има струйка от извора на живота. В Него бе Изворът на живота. Нашият живот е нещо, което получаваме, нещо, което Дарителят взема обратно при Себе Си.“
И така, тук Елън Уайт явно е преписала от друг и не е отдала заслуга. С една разлика - той каза „бе“ (в минало време), а тя каза „е“ (в сегашно време). Но това е нещо доста често срещано за нея. Дали това я дискредитира като боговдъхновена? Преди да отговорите на това... Не отговаряйте, искам само да помислите за това преди да отговорите, защото не искам да отговорите погрешно. Ако това я дискредитира като боговдъхновена, тогава, братя и сестри, трябва също така да дискреди-тирате и писанията на Павел. Нека отворим на Римляни 8:6 – Павел казва:
„...копнежът на плътта значи смърт...“
Знаете ли от кого цитира това Павел? Независимо дали умишлено или неумишлено, Павел цитира това от Платон, който каза:
„...копнежът на плътта бе смърт.“
Павел цитира... отново, дали това е умишлено или неумишлено си нямам и представа. Не мога да попитам Павел, няма много информация по въпроса, не знам дали го е направил съзнателно, дали го е направил несъзнателно – не знам. Заключението е, че това е едно „плагиатс-твано“ изявление от Платон. Платон го е казал преди Павел. Ясно е, нали? И така, той цитира от Платон, с една разлика – Платон каза „бе“ (в минало време), а Павел каза „е“ (в сегашно време), което считам за много интересно. Мисля, че има нещо значимо във връзка с това. Означава ли това, че Павел не е бил боговдъхновен? Не. Виждате ли, братя и сестри, заключението е, че Бог вдъхновява мисли и позволява Неговите пророци да изобразяват тези мисли както желаят. Ако някой друг казва това по по-добър начин, тогава за пророците е известно, че употребяват тези изказвания, за да изобразят истината.
Често казвам, че ако не можете да кажете дадено нещо по прост начин, тогава не го познавате достатъчно добре. И през повечето време ви казвам, че това е дошло от Айнщайн. Абсолютно обичам това изказване. Опитвам се да живея спрямо това изказване. Опитвам се да направя всичко, което казвам, възможно най-просто – толкова просто, че да може да го разбере дете. Спрямо това се опитвам да живея. И ако има случаи, в които не правя това, се извинявам. Опитвам се да направя нещата възможно най-прости. Но ако не съм ви казал, че това е дошло от Айнщайн, дали това би го направило по-малко вярно? Не, не би го направило. Заключението е, че ако не можете да кажете дадено нещо по прост начин, тогава не го познавате достатъчно добре – независимо дали го е казал Айнщайн, дали съм го казал аз, дали съм го цитирал от Айнщайн или дали съм го измислил сам, независимо дали съм плагиатствал от Айнщайн. Заключението е, че то е вярно.
И така, дали това по някакъв начин прави изявлението невярно? Не. Дали това по някакъв начин означава, че Елън Уайт не е била боговдъхновена? Братя и сестри, ако ще тръгвате по тази улица, ще трябва да изхвърлите и Павел. И все пак, отново, онова, което искам да заявя е, че започвате да изхвърляте свидетелствата, в които някога сте вярвали, и започвате да се плъзгате по наклонена, опасна плоскост. А съм виждал толкова много братя да извървяват този път, толкова много сестри извървяват този път, и публикувам тези видеа с надеждата и молитвата, братя и сестри, да видите това, да застанете здраво на платформата. Искам обаче да продължа нататък.
Елън Уайт понякога давала собственото си мнение и затова е необходи-мо да я изхвърлим. Чувал съм това преди и аз също се борех с това. Но 1 Коринтяни 7:6, 7 – Павел казва:
„Но, това казвам, като позволение, а не като заповед. Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.“
И така, Павел също даваше мнението си, което даже се намира в Божието слово. Той даваше мнението си. Дали това правеше Павел по-малко боговдъхновен? Не, абсолютно не. Но наистина искам да ви дам нещо, с което да подпомогна допълнително въпроса с писанията на Елън Уайт, защото има много информация, която все още излиза наяве, някак си сестра Уайт все още пише книги от мъртвите. Просто ще бъда честен: това ме плаши. Знаете, нямам проблем с това някой да прави компилации от материалите й, но не казвайте, че това е „от Елън Уайт“. Казвайте „от [този и този], съставено от Елън Уайт“. Толкова много хора взимат тези компилации от по-нататъшни хора и мислят:
„О, това е било написано от сестра Уайт.“
Като например книгата „Евангелизъм“. Не, съжалявам, тя не написа това. В книгата „Евангелизъм“ има подзаглавия, които са подвеждащи и заблуждаващи. Книгата „Евангелизъм“ не беше написана от Елън Уайт, тя не беше компилирана от Елън Уайт. Беше компилирана от Лерой Фрум и сподвижниците му. И е необходимо това да се казва върху книгата, така че хората да осъзнаят. И по мое лично мнение е необходи-мо също така да сложат малки букви... или всъщност големи букви отдолу:
„Много изявления са извадени от контекста.“
И така, искам да ви дам нещо, което беше истинско откровение за мен, когато започнах да разбирам това изявление и какво означаваше това. То ми помага да чета писанията на Елън Уайт и да разбирам кое е твърдо и сигурно и кое е може би не е такова на сто процента (или поне в моя ум). И така, тези неща аз оставям настрана, за да ги разбера поотделно. Ясно е, нали? Това не означава да ги изхвърля. Означава, че ги оставям настрана, за да ги разбера поотделно. Ще прочета изявлението и се надявам, че това ще придобие по-голям смисъл. „Сви-детелства към църквата“, том 5, стр. 696, пар. 1 – тук ни се казва:
„А сега на всички, които имат желание за истината...“
Вярвам, че всеки един от вас е тук понеже имате желание за истината. И тя казва:
„...бих казала: Не се поддавайте на непотвърдени слухове по отношение на това, какво сестра Уайт е казала, извършила или написала. Ако желаете да разберете какво Господ е открил чрез нея, прочетете нейните публикувани творби. Има ли някои интересни въпроси, по които тя не е писала, не се хващайте за тях да разпространявате слухове за онова, което тя била казала.“
И така, лично за мен щом разбрах това то ми донесе толкова мир, защото сега знаех, че ако това е компилация на по-нататъшни хора... съжалявам, но не я приемам за боговдъхновена повече, отколкото приемам за боговдъхновено нечие изследване на Библията. Ясно е, нали? В края на книгата си, имам Библия с верижни препратки на Томпсън и в края й щом потърсите „седмия ден“ или „съботата“ получавате всички тези стихове. Щом потърсите „първия ден на седмицата“ ще получите под това подзаглавие за първия ден на седмицата Откровение 1:10:
„В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа...“
Приятели, съжалявам, но той не е бил в изстъпление чрез Духа в неделя, а в „Господния ден“. Марк 2:28 – щом се върнете и разгледате цялата Библия ще откриете, че „Господният ден“ е съботата. И така, дали Откровение 1:10 е боговдъхновен стих? Абсолютно. Но заглавието не е, компилацията не е. Така че ето как се отнасям към писанията й – гледам на публикуваните й творби, към творбите, публикувани през живота й като на говорене на Господа.
Появиха се и други проблеми, в които се задълбочих – със секретарката й, която вкарвала неща, които не би трябвало да бъдат вътре, и Бог открил това на Елън Уайт и секретарката й била уволнена, знаете. Няма да се впускам в дълбочина по отношение на тези неща – това бяха години изследване докато преглеждах всичко това, и се опитвам да го вместя тук в една кратка, малка част. Ясно е, нали? Но аз съм се уверил в това какво е вдъхновено от нея и какво може би е съмнително. И онова, което правя, е че приемам публикуваните творби като говорене от Господа към мен, онези неща, които не са били публикувани през живота й, вземам и винаги сравнявам с утвърден източник – публикуваните творби. Ясно е, нали? Ако това е в съгласие, си казвам:
„Добре, тогава няма проблем в това.“
Но има някои неща, които не са в съгласие, защото са били стенографи-рани, например. Има много изявления, като например „трите най-святи същества“ или „трите същества“. Елън Уайт даже не е казала това. Но те са вкарани като че ги е казала Елън Уайт. Това е било творба на стенограф. Ясно е, нали? Елън Уайт не го е казала. И когато го сравните с всичко от публикуваните творби, започвате да виждате:
„Тук има конфликт.“
Защо има конфликт? Защото стенографът е разбрал нещо по погрешен начин. Ето защо има конфликт. Така че главният момент е, че е необходимо да се обърнем към публикуваните й творби. И ще оставя това дотук. Мога да говоря почти по 30 минути върху всяка от тези точки, но се опитвам да поддържам разглеждането резюмирано.
И така, чувал съм това, то ще бъде последната ми точка – не много хора вероятно извървяват този път, но това ще бъде последната ми точка, така че просто искам да я спомена. Някои хора казват:
„Елън Уайт била жена.“
Това е част от причината на някои хора да я изхвърлят. Още веднъж, ще има някои големи проблеми, защото Божието слово, първият свидетел, ни казва в Изход 15:20, че Мариам била пророчица; а в Съдии 4:4, че Девора била пророчица; а в 4 Царе 22:14 и 2 Летописи 34:22 първият свидетел ни казва, че Олда била пророчица; и тогава в Лука 2:36 Божието слово ни казва, че Анна била пророчица. Приятели, ако ще изхвърляме Елън Уайт като пророк понеже е жена, тогава ще трябва да изхвърлим и целия първи свидетел, защото той подкрепя жени като пророци. Можем също така да погледнем и стихове, разглеждащи последните времена. Знаем, както пише в Йоил, че Духът ще бъде излят на млади жени и т.н. Но, знаете ли, искам да посоча следното:
1) Елън Уайт не беше първоначалното намерение на Бога. Ясно е, нали? Имаме Фос и Фой, които бяха първоначалните намерения на Бога. И няма да се впускам в разискването за това какво се е случило с тях, но за Фос и Фой знаем действително, че бяха първоначалните намерения на Бога. Така че Елън Уайт не беше първоначалното намерение – не че това по какъвто и да е начин отнема от Елън Уайт. Не отнема. Но нещо, което наистина искам да посоча тук е, че Елън Уайт не беше Духът на пророчеството, приятели. Елън Уайт не беше Духът на пророчеството. Тя имаше Духа на пророчеството. Съществува огромна разлика. Исус е Духът на пророчеството, а не Елън Уайт. Така че това също беше нещо, с което в началото се бях борил – знаете, завъртането на махалото. Не бях приел Елън Уайт като пророк и тогава видях времевите пророци и затова махалото ми започна да се завърта и то просто продължи да се движи, и в крайна сметка поставих Елън Уайт на този пиедестал. И когато продължих да изследвам и да уча, осъзнах:
„Не, трябва да сваля Елън Уайт от този пиедестал и трябва да върна махалото отново в центъра.“
Елън Уайт не е Духът на пророчеството, приятели. Тя имаше Духа на пророчеството, но не е Духът. Това е Исус – Исус, говорещ чрез нея, а не тя. Ясно е, нали? И така, Елън Уайт всъщност беше покорна на съпруга си. Елън Уайт всъщност беше покорна на съпруга си. Исках да кажа това отново, да го повторя. Когато станеше въпрос за говорене в различни църкви или лагерни събрания и т.н., Елън Уайт отстъпваше пред съпруга си, Джеймс Уайт, по отношение на говоренето, освен ако беше помолена конкретно или Господ й беше дал нещо конкретно, върху което да говори. Тогава тя отстъпваше пред съпруга си по отношение на говоренето. Братя и сестри, тя – Елън Уайт, сестрата – беше покорна на съпруга си. Но Духът на пророчеството не е покорен на никой човек. Така че въпреки че Елън Уайт беше покорна на съпруга си, когато Бог й дадеше видение – за него или за някой друг... а имаше моменти, в които имаше неща за съпруга й, за които той казваше:
„Говори, Господи, защото слушам.“
Той не наричаше Елън Уайт свой „Господ“. Ясно е, нали? Той наричаше свой Господ Исус, защото именно Исус говореше чрез нея. И просто искам да приведа това пред вниманието ни. Необходимо е да свалим Елън Уайт от този пиедестал, братя и сестри, и е необходимо да поставим на пиедестала Исус. Необходимо е да уравновесим това завъртане на махалото. Необходимо е на пиедестала да бъде Исус. Но е необходимо да осъзнаем, че чрез Елън Уайт говори Исус.
И така, колко религии твърдят, че вярват на Библията? Хиляди.
Колко религии твърдят, че вярват на превода на крал Яков? Стотици.
Колко религии твърдят, че вярват на писанията на Елън Уайт? Може би десетина.
Виждаме как при всеки свидетел, братя и сестри, ние стесняваме нещата, че всеки свидетел започва да отърсва мръсотията, шлаката.
И така, хиляди вярват в Библията, или изповядват... И, отново, те изповядват, очевидно те не вярват истински. Но според изповеданието им има хиляди, които изповядват вяра в Библията, има стотици, които изповядват вяра в първия свидетел, който е преводът на крал Яков, или Текстус Рецептус, и сега има десетки, които изповядват вяра в писанията на Елън Уайт, като например пионерите адвентисти от седмия ден, от които съм част.
Тогава имаме друга група, общото тяло на адвентистите от седмия ден, а тогава имаме и реформаторското движение и Shepherd’s Rod, и Church of God Armstrong, до голяма степен. Някои от тях вярват в писанията на Елън Уайт. Тогава имате движението около Тората в общия адвентизъм. И има даже още няколко, като всички те заявяват вяра в първите двама свидетели. Но помнете, че Библията казва:
„...от устата на двама свидетели или от устата на трима свидетели да се потвърждава всяко нещо“ (Второзаконие 19:15).
Така че следващият път ще разгледаме третия свидетел, след което ще разгледаме това как всичките трима свидетели са свързани помежду си, за да предоставят най-добрата способност във време на пресяване.
И така, първият свидетел е Библията на Реформацията, ако щете, вторият свидетел е публикуваните творби на Елън Уайт. За третия свидетел трябва да се върнете.
До следващия път Бог да ви благослови и Мараната!
„Стоящи върху платформата на истината“
„Пионерни здраве и мисии“
За да подкрепите работата на „Пионерни здраве и мисии“, посетете PHM.org.
RSS Feed
