Снимка: taxipiraeus.com Когато качих статията "Адвентистите напускат големите градове...", бях подготвен за критики, обиди и обвинения, че съм краен, че съм фундаменталист и т. н. Но най-малко предполагах каква тишина ще настъпи в адвентните среди. Поне останах с такова впечатление. Никой пастор или негов наследник не се опита да се свърже с мен и да признае, че е заминал на печалба, вместо да върши Божието дело там, където Бог го е поставил. Преди няколко години брат и сестра в един разговор изтъкнаха, че били подбудени да евангелизират населението на Индонезия и разни острови, като ме убеждаваха как Бог ги водил. Но когато заявиха, че Бог и Аллах били едно и също лице, стана ясно кой ги води. Най-малкото, те не бяха в час и не схващаха, че преди да ходят „вдън гори Тилилейски“ да евангелизират, трябва да се запознаят по-добре с Библията и да са наясно, че Аллах няма син и дори само този факт е достатъчен за да не се опитват да вършат нещо, което ще вкара невежите от една заблуда в друга.
Въпросите, повдигнати от несъгласните визираха най-вече моята личност, а не правилно ли е в тези последни дни на земната история адвентистите да се изнасят от България на гурбет.
Нещо подобно се случи след статията „Адвентистите напускат големите градове...“. Видя се липсата на адекватна реакция не само от пасторите (които се направиха, че са забравили българския език), но и от редица миряни, които вместо да се замислят за собствените си действия, започнаха да трупат обвиненията срещу материала. Разбира се, от тях също никой лично не ми се обади, за да изрази несъгласие с написаното. Как разбрах? Защото упълномощили посредници, които да предадат мненията им и пак чрез тях да чакат обяснения... „за моето поведение“! Нещо като в поговорката „Гузен негонен бяга“. В статията „Адвентистите напускат големите градове...“ не фигурираше дори едно име, а изразилите възмущение се оказаха членове на църквата, които нямаше как да „открият“ себе си като „герои“ в нея. Както и да е. Понеже не бях потърсен лично, можех да не отговоря. Но ще го направя, за да не останат неясноти.
Въпросите, повдигнати от несъгласните визираха най-вече моята личност, а не правилно ли е в тези последни дни на земната история адвентистите да се изнасят от България на гурбет.
Въпрос 1. Защо той (авторът на материала) стои още в София? Призовава други да отидат по селата, а той си седи необезпокояван в големия град.
Щях да бъда лицемер, ако целта ми беше да се заяждам и да соча с пръст, докато аз самият постъпвам като тях и нямам намерение да напусна. Причината, че съм още тук не е в нежеланието ми, а защото все още Бог не ми е открил подходящо място. Но аз не го търся в Лондон, Виена, Торонто, Калгари или на Канарските острови, а в България, при това в малките населени места.
Въпрос 2. Защо той използва някои стихове, които са му удобни, за да докаже тезата си? Всъщност, въпросът е най-вече относно казаното от апостол Петър в
2 Петрово 2:20 Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото.
21 Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед.
22 С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.
Хайде да разгледаме „проблемните стихове“.
Нещо подобно се случи след статията „Адвентистите напускат големите градове...“. Видя се липсата на адекватна реакция не само от пасторите (които се направиха, че са забравили българския език), но и от редица миряни, които вместо да се замислят за собствените си действия, започнаха да трупат обвиненията срещу материала. Разбира се, от тях също никой лично не ми се обади, за да изрази несъгласие с написаното. Как разбрах? Защото упълномощили посредници, които да предадат мненията им и пак чрез тях да чакат обяснения... „за моето поведение“! Нещо като в поговорката „Гузен негонен бяга“. В статията „Адвентистите напускат големите градове...“ не фигурираше дори едно име, а изразилите възмущение се оказаха членове на църквата, които нямаше как да „открият“ себе си като „герои“ в нея. Както и да е. Понеже не бях потърсен лично, можех да не отговоря. Но ще го направя, за да не останат неясноти.
Въпросите, повдигнати от несъгласните визираха най-вече моята личност, а не правилно ли е в тези последни дни на земната история адвентистите да се изнасят от България на гурбет.
Въпрос 1. Защо той (авторът на материала) стои още в София? Призовава други да отидат по селата, а той си седи необезпокояван в големия град.
Щях да бъда лицемер, ако целта ми беше да се заяждам и да соча с пръст, докато аз самият постъпвам като тях и нямам намерение да напусна. Причината, че съм още тук не е в нежеланието ми, а защото все още Бог не ми е открил подходящо място. Но аз не го търся в Лондон, Виена, Торонто, Калгари или на Канарските острови, а в България, при това в малките населени места.
Въпрос 2. Защо той използва някои стихове, които са му удобни, за да докаже тезата си? Всъщност, въпросът е най-вече относно казаното от апостол Петър в
2 Петрово 2:20 Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото.
21 Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед.
22 С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.
Хайде да разгледаме „проблемните стихове“.
На...свещи! Апостолът каза, че с „тях“ се е случило „това“... Кои са „тях“ и какво е „това“? Тези хора, за които говори, не са светски хора. Те са били такива, но са познали истината и са станали адвентисти от седмия ден. Но вместо да продължат по Христовия път, отново са се „сплели“ в „светските мръсотии“ (2 Петрово 2:20 ) от които са избягали. Всеки от нас (може би без някои потомствени адвентисти) е бил в света. Валяли сме се в тинята на греха и сме били като посоченото животно, когато Господ ни е намерил и ни окъпал. Станали сме чисти. Но на някои това състояние им изглежда непривлекателно, затова отново търсят светски удоволствия. Всичко това се вижда в църквата. Светска музика, светско държание, гимнастика, тортонади, хуморески, забави. А вече и свещи на някои места! Някои си играят тенис, други гледат мачове в събота, трети ходят по ресторанти в Господния ден. Нима това не е „сплитане“ в „светските мръсотии? А „окъпването“ вече го няма. Когато вярващият престане да има правилно отношение към Бога, словото Му, заповедите Му и Господния ден, той почва да търси не само духовно, но и практическо удовлетворение на нуждите си по светски начини и вместо да набляга на единение с Бога, се ориентира към това, което привлича хората от света – парите. Те най-вече се печелят в големите градове. Затова пасторите и техните потомци отиват на Запад и още „по-на Запад“, с риск да изпаднат от земното кълбо от лявата му страна. Не мислете, че им завиждам. Те са за съжаление, защото „всичко е суета и гонене на вятър“ (Еклесиаст 2:17). Съвсем скоро парите в брой ще изчезнат. Само тези, които се съгласят да приемат чип в тялото си, ще ги запазят, но с това ще се превърнат в зомбита и бунтовници срещу Бога. Нашите тела са храм на Светия Дух. Ние нямаме право да ги шарим с татуировки; да им слагаме пиърсинги, обеци и вериги; да ги използваме като трамвайни билетчета, дупчейки ги където ни харесва; да ги превръщаме чрез чипове в част от системата на Новия световен ред, като оставим да ни маркират като животни. Много пастори твърдят, че ще се „чипосват“, защото не виждат в чипа нещо по-различно от паспорт или лична карта. Или оправдават подобна постъпка с това, че дори в момента всеки е следен чрез мобилния телефон, поставен в джоба. Кое от изброените средства за самоличност е поставено в тялото? Всяко от тях може да бъде изгубено, откраднато, забравено или унищожено. Но бъде ли чипът вкаран в тялото, той ще остане там до Второто пришествие или до смъртта на човека. Със средството за контрол ли ще се представим пред Исус? Бог ни е дал свобода, а доброволното приемане на маркировка в тялото е съгласие с отказ от нея и подчинение на Сатана! Така ли „печалбарите“ ще бранят парите си?
Въпрос 3. Защо си измисля и богохулства?
Упрекът беше във връзка с твърдението ми, че останалите в градовете ще бъдат изгубени за вечността. Хайде да разсъждаваме. Проблемът на повечето адвентисти е, че не се опитват да мислят, а живеят така, сякаш са в Средновековието или преди него. За радост има пример от историята на еврейския народ, който ни дава яснота как трябва да постъпят верните вярващи. През 70 г. Ерусалим беше обсаден от римските войски. Когато обсадата беше вдигната за кратко, християните напуснаха града и се спасиха. Останалите в пределите му станаха жертва на глада, огъня и меча. Ние се намираме в подобна ситуация. Някои твърдят, че когато бъде издаден Неделният закон, тогава ще излязат от градовете. А какво ще правят дотогава? Ще „трупат бели пари за черни дни“. Само че след въвеждане безкасовото плащане парите ще бъдат изгубени. А всеки, който се е устроил с голям дом и уют ще бъде привързан като с верига към обстановката и имотът ще го задържи в пределите си, защото материалното тегли към себе си. Така хората в градовете или доброволно ще се подчинят на фалшивите заповеди за да запазят собствеността си, или ще се окажат в капан, без средства и препитание. В големите населени места дори в момента сме зависими от магазините, а тогава без чип и послушание на Неделния закон никой няма да има дом, храна или доказателство, че е угодна на властите личност, защото сведенията за собственост, самоличност, здравни осигуровки, пари и т. н. ще бъдат в това средство за контрол. Как ще си купувате храна, братя и сестри, когато ще се окажете престъпници, понеже не сте се маркирали като животни?
Въпрос 4. Той всява паника и кара адвентистите да бягат от градовете по-рано, отколкото трябва.
Това е смешно. Дори Елън Уайт преди повече от сто години пише, че ние трябва да живеем извън тях. Защо не я обвините в създаване паника? Изказванията ви приличат на притчата за разумните и неразумните девици. Вместо всеки да се замисли и докато е време да отиде там, където поне за известен период ще се изхранва от произведеното в градината, се твърди, че след като излезе Неделният закон ще бъдем хранени от Бога! Сами ли стигнахте до този извод или слушате басните на пастори? Защото в Библията пише нещо съвсем друго. В нея се казва, че много вярващи ще изгубят живота си в предстоящите гонения. Думите в Откровение са ясни:
Откровение 16:5 И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;
6 понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това.
Слушал съм проповеди, в които пасторите твърдят, че след издаването на Неделния закон никой от верните няма да изгуби живота си. Това е толкова нелепо, че съм се чудил по какъв начин проповядващите са стигнали до този извод. Ако твърденията им са верни, всички адвентисти ще бъдат спасени, а на всичкото отгоре ще се присмиват на въвелите фалшивия ден за поклонение, защото няма да има от какво да се притесняват. Само че не е така. Неделният закон ще доведе до пресяване, а не до спасение на праведните. Без него никой няма да разкрие истинския си характер и да се знае кой е верен и кой не е. Ето защо ще дойде момент, в който ще бягаме за живота си. Ако Господ ще опази всички, защо да бягаме? Верните ще бъдат хранени чак след запечатването, а не с издаването на Неделния закон. Добре е да не се заблуждаваме! Ако не се подготвим за смърт, няма да видим живот! Ако не слушаме Божия глас днес, който ни казва, че не е време за печалби и устройване на земята, утре няма въобще да го чуем и ще си останем в обсадения Ерусалим, за да загинем с непокаяните.
Въпрос 5. Много братя и сестри преди 20-25 години напуснаха работа и отидоха по безлюдни места, а сега съжаляват за изгубеното време и възможности. Сега трябва ли да се повтори същото?
Кой е виновен за това? Никъде в Библията не пише, че щом на някого му хрумне, Господ трябва да дойде. Исус ни даде достатъчно пророчества, които показват времето на събитията. Когато видим всички белези да се изпълняват, значи „Той е близо при вратата“. Има ли такива? Тероризъм, използван за да се обединят всички държави срещу общия враг. Терористични действия с религиозна насоченост, за да си подадат религиите ръка. Атентати от страна на ислямистите, чрез които се внушава, че те са очакваният антихрист. Тероризъм от страна на фундаменталисти (или представящи се за такива), за да предизвикат антитерористични закони с рпелигиозна насоченост. Еднополови бракове, закони за инцестия, зоофилия, педофилия ЛГБТ паради – показващи, че сме в дни, подобни на Лотовите. Закони против „реч на омразата“, пречещи да се изяви Библейската истина. Създаване на десет икономически зони в света, като някои се оформят в съюзи. Отстъпление от доктрините сред Божия народ: ще се греши до Второто пришествие и ще бъдем спасени; Католическата църква не е звярът от Откровение 13 гл.; папата е прекрасен християнин; Тройната ангелска вест не трябва да се проповядва; трябва да сме политически коректни; може да се ръкополагат жени; няма проблем транссексуални служители да бъдат назначавани; хомосексуалистите могат да бъдат членове на ЦАСД; всички вярващи и невярващи са братя; Бог и Аллах са едно и също...
Тези белези преди 20 години ги нямаше. Това, че някой е поискал Господ да дойде без „да е дошло времето“ не означава, че когато то настъпи, ние трябва да се държим неадекватно и да твърдим, че понеже някои са заминали по свое желание някъде, понасяйки загуби, трябва на инат да стоим в големите градове или... да отидем в още по-големи.
Разбира се, всеки има право на избор. Но не трябва да забравяме, че съвсем скоро „мерзостта на запустението“ ще бъде поставена на свято място и може да не видим това, ако продължаваме да вярваме на вълци в овчи кожи. Католическата църква има за цел да обедини света, изисквайки не само пазенето на неделята, но и приемане евхаристията от всички земни жители – католическото причастие, според както тя учи, представляват буквалните тяло и кръв на Исус. Добре е да бъдем внимателни какво ни се проповядва и какво се говори на Господна вечеря, защото няма да е изненадващо да чуем: „Пийте моята кръв“, както един вездесъщ служител си позволи веднъж да заяви на служба, на която присъствах.
Та така, братя и сестри. Всеки може да избира: Ако искате, мислете и се подготвяйте за излизане докато е време. Ако не искате да мислите, може да отидете в още по-големи градове и да трупате средства за Милениума. Но помнете, че те ще останат на земята. Лошото е, че ще бъдат заедно с притежателите си.
Николай Георгиев
RSS Feed
