Светлина, която свети в тъмнина
Revelation1412.org
Представя
Заглавието на изследването ни тази сутрин е
„Двадесет и пет думи“.
Revelation1412.org
Представя
Заглавието на изследването ни тази сутрин е
„Двадесет и пет думи“.
Това не е броят на думите, които ще изговоря в проповедта, иначе ще бъде много кратка проповед. Но в училище, ако си спомняте... На мен ми бяха задавани задачи да пиша есета. И понякога, да кажем, е необходимо да се напише есе от, да кажем, 1 000 думи, нали? Или 10 000 думи. И понякога се опитваме да прибавим думи, за да попълним броя или понякога се оказваме с твърде много думи и е необходимо малко да ги съкратим. Спомняте ли си да сте правили това в училище, в колежа? Да, това беше малко сложна задача, знаете. Но никога, никога от мен не се е искало да напиша есе в рамките на 25 думи. Колко можете да кажете в действителност в толкова на брой думи? Двадесет и пет думи възлизат на около едно изречение – може би дълго изречение, но все пак едно. Колко можете да кажете в 25 думи? Тези 25 думи, които ще погледнем днес, вероятно са най-известното изречение в света. Те всъщност са толкова известни, че ако ви дам първите четири думи, има голяма възможност да довършите напълно останалата част от 25-те думи. Първите четири думи са:
„Защото Бог...“
Това са само две думи! Добре, продължавайте:
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот...“ (Йоан 3:16).
Това са 25-те думи, за които ще говорим тази вечер. Колко можете да кажете в 25 думи? Оказва се, че това вероятно е най-известният стих в Библията. И в рамките на 25 думи имаме обобщение на благовестието, което толкова добре резюмирано, в тези думи се съдържа толкова много. И както казах, може би е нужно да кажем само две думи и хората обикновено знаят останалата част от тях. Това, между другото, не е случайно. Не е случайно, че този стих се оказва един от най-известните, познаваеми стихове в Писанието – тъй като в него се съдържа вестта, която е наистина толкова важна и актуална за нас. И така, днес искам да изследваме тези 25 думи в подробности и се надявам, че ще открием в тях нещо свежо. Защото недостатъкът на това дадено нещо да бъде толкова популярно и известно е, че обикновено то се взема за даденост. Знаем го толкова добре, можем толкова добре да го декламираме и не е нужно даже да отваряме Библиите си, така че като цяло пропускаме общото му значение, защото то става толкова обичайно и се взема за даденост. Затова днес искам да го погледнем малко в подробности и да видим гения на това как цялата евангелска вест всъщност се съдържа в тези 25 думи. Ето защо е удивително, когато правим това. Но накратко, ако трябва да обобщим стиха и само погледнем основните моменти (а предстои да разгледаме заедно и подробностите), в този стих имаме две отделни същества, нали? Отец и Сина. Тогава имаме и...? Целия свят. Нали така? И именно Отец е Този, Който даде Сина Си, за да спаси целия свят. Това в действителност е спасителният план в обобщение, в резюме – Божията любов в отдаването на Неговия Син, за да спаси света.
Нека погледнем първата част от стиха, защото върховната причина за спасение в Йоан 3:16... Ще разгледаме всеки раздел; в първата част ни се казва:
„Защото Бог толкова възлюби...“
Върховната причина и източник на спасение в този стих е Бог. Конкретно Божията...? Любов. Когато говорим тук за Бога, за кого конкретно говорим? Говорим за Бог Отец – едно отделно същество, Някой, с Когото можем да се свържем. Не говорим за концепция, не говорим за теологична представа, а всъщност говорим за Личност, Която притежава чувства и емоции, и част от естеството Му е разкрита в любовта, която изяви (която също ще изследваме малко заедно). Божията подбуда за това да ни спаси беше любов. Това не стана по задължение, не беше по необходимост, а извираше именно от това естество на любов. Това е главната основа на евангелието, това е главната основа на този конкретен стих. Любовта, която Го подбуди да създаде в началото, е същата любов, която Го подбуди да...? Спаси, когато се породи необходимост от това; да възстанови, да пресъздаде, да излекува и в крайна сметка да възобнови връзката, която беше нарушена. Граматиката на тази част от стиха, в която се казва „защото Бог толкова“, буквално е „толкова възлюби Бог“. Това не е просто обща по рода си любов, а е една подчертана любов, една умишлена любов. Нещо конкретно е изявено в тази любов, която е показана към света. Когато погледнем други библейски стихове, научаваме, че този компонент на Божията любов всъщност е резултат от нещо, споменато в 1 Йоаново 4:8. Там се казва:
„Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов.“
Какво означава това, когато се казва „Бог е любов“? Забележете, че не се казва: „Бог е любящ“ или „Бог върши дела на любов“. Казва се:
„Бог [всъщност] е любов.“
С други думи, говори се за естеството Му, за същността Му. Не се говори за поведението Му. Следите ли? Бог е любов, естеството Му, самата Му същност е любов. Той е Източникът и основата, и изворът на любовта, подбудила спасителния план, и именно това е същността на Йоан 3:16. Виждате, има мнозина, които казват, че това, че Бог е любов, означава, че е съществувала необходимост с Бога да има и някой друг, за да бъде Бог любов. Това всъщност е един от аргументите, които се употребяват, за да се докаже Триединството. Те казват:
„Това, че Бог е любов, означава, че са съществували трима, още от самото начало, и те всичките са се обичали един друг, и именно така Бог е любов.“
Чували ли сте този аргумент преди? Аз определено съм го чувал. Проблемът на този аргумент е, много просто, следното: той бърка проявата на Божията любов с Неговото естество и същност на любов. С други думи, в него се казва: Бог не може да бъде любов, ако всъщност не изявява любов. А за да изяви Той любов трябва да има още някой, когото да обича. Следователно, ако няма никой друг, когото да обича, това означава, че Бог не е...? Любов, и това е проблемът при този аргумент. Той всъщност представя Божията любов като изява. Тя не е част от естеството или същността Му, а в действителност когато Бог действа по любящ начин, именно тогава Той е любов. И това прави Божията любов зависима от някого или нещо друго, вън от Него. Бог е любов, защото съществува някаква друга личност, която да обича. Така че ако отстраните тази личност, тогава Бог не е любов. Но не за това се говори в стиха. В него се казва, че самият Бог, без да съществува необходимост от някой друг или нещо друго, Бог в самото Си естество, в самата Си същност е любов. И е много важно това да бъде разбрано, както предстои да видим, защото едва в следващия стих всъщност ни се казва за тази Божия любов, изявена. Любовта, която е самото естество на Бога, е разкрита в следващите думи – в 1 Йоаново 4:9 се казва:
„В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него.“
Следователно, Бог е любов и тази любов е изявена. Едното е източникът, а другото е...? Проявата. Когато Бог изяви любовта Си, Той не стана в онзи момент любящ, а именно защото е любов Той изяви любовта Си. Следите ли? Едното е източникът, а другото е плодът. Това е като дървото, което дава плода. Съществуват много дефиниции на любовта, но тази тук е върховната дефиниция, която виждате в Писанията, в начина, по който Бог разкри любовта Си към нас. Това е стих, съпътстващ Йоан 3:16, който изследваме заедно тази вечер. Всичко следващо всъщност извира от този източник – Бога, Който е любов. И така, в Йоан 3:16 се казва:
Бог, Отец, толкова възлюби света...
Говори се за изява на характера Му, на естеството Му, на същността Му, това, което е Той, а не просто начинът, по който действа. И начинът, по който действа Той, се дължи на това какъв е Той в естеството Си (важен принцип, който да помним, до който ще стигнем докато се придвижваме нататък). И така, в Йоан 3:16, в първата му част, се казва:
„Защото Бог толкова възлюби...“
Сега виждаме, че се говори за Бог Отец и виждаме, че Неговата любов е източникът и основата на този спасителен план.
И така, когато погледнем следващата част от стиха, следващата част от стиха е обектът на Божията любов. Коя е следващата част от стиха?
„...света...“
Следователно, Божията любов е умишлена, Божията любов не е просто обща и просто да се говори за нея без каквито и да е подробности или конкретен обект. Има намерение и обект на Божията любов – Той възлюби...? Света. Главният получател на Божията любов е... каква част от света? Целият свят. Има мнозина, които поглеждат този стих и всъщност казват:
„„Светът“ тук означава определена група хора.“
Но не това е намерението и значението на стиха. Бог възлюби целия свят. Той не мрази света, не осъжда света. Той обича целия свят – в общ, събирателен смисъл, но също така и по един много личен и индивидуален смисъл, както ще видим. И точно върху това искам да се съсредоточа малко тук. Всеки жител на този свят, братя и сестри, е обичан от Бога – не само хората, които следват Библията. Осъзнавате ли това? Защото Библията казва... Ще погледнем стиховете, но в нея се казва:
„...докато още бяхме...“?
„...грешници, Христос умря за нас.“
И защо умря Христос за нас? Защото Бог Отец е любов и Той упражни и изяви Своето естество на любов, Той възлюби света толкова много, че всъщност даде Своя Син, за да умре за нас докато ние „още бяхме грешници“. Тази любов, която е събирателна към целия свят, трябва да бъде приложена лично, в индивидуален план, за всеки, който я приема. Искам да погледнем малко това, защото когато говорим за вас, Бог възлюби вас и Бог възлюби мен преди ние да сме Го възлюбили. В конкретния обмен инициаторът беше Той. И Божият копнеж беше да покаже любовта Си, за да ни спаси. Когато говорим за този компонент на Божията любов, един от популярните термини, употребявани за нейното описване, е „безусловна любов“. Чували ли сте за това преди? Божията любов е безусловна. Това вярно твърдение ли е или невярно? Вярно е. Но искам да го погледнем от ъгъл, за който обикновено не се сещаме, и искам да предизвикам малко мисленето ни. Докато е вярно, че Божията любов е условна, Той възлюби целия свят. Той не постави каквото и да е условие, при което да каже:
„Обичам ви ако...“
Той възлюби света и веднага направи нещо, без каквото и да е действие от наша страна. Не е ли така? Безусловна любов. Той ни възлюби „докато още бяхме грешници“. Но ето един въпрос, за който искам да помислите: Дали цялата Божия любов е безусловна? Дали цялата Божия любов е безусловна? С други думи, има ли условен вид любов, притежаван от Бога? Искам да помислите за това и преди да отговорите нека погледнем един стих в Йоан 16:27 и видим какво казва Исус тук като говори за любовта. Казва се:
„...защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл.“
Исус говори на учениците Си и Неговите ученици са Го обикнали и са повярвали в нещо по отношение на него, нали така? Повярвали са, че Той е Роденият Божий Син и са обикнали Божия Син. И Исус казва, че Бог Отец ги обича поради тази причина. Искам да помислите за това. Защото много хора мислят и даже казват, че няма нищо, което можете да сторите, за да направите така, че Бог да ви обича повече или по-малко. Чували ли сте някога за това? Искам да предизвикам мисленето ви за това изявление. Искам да изследваме дали то е вярно или невярно, във връзка с това, защото говорим за Божията любов. Твърде често говорим за Божията любов като цяло, в общ план, в събирателен план. По този начин Бог обича безусловно. Но трябва да разберем също така, че Божията любов е също и много лична и индивидуална. И когато тя е лична и индивидуална съществува връзка и тук започваме да виждаме нещо. Бог обикна учениците, защото те обикнаха Неговия...? Син. Ето го въпросът:
Дали Отец обичаше фарисеите, които мразеха Неговия Син, със същата тази любов, с която обичаше учениците? Следите ли? Добър въпрос ли е или... изглежда никой не иска да отговори, нали? Мислите ли? Исус каза на учениците:
„Слушайте, понеже Ме обичате Бог Отец ви обича.“
Дали Той искаше те да мислят, че Бог Отец обича невярващите фарисеи по същия начин? Не. Следователно, в индивидуален и личен план съществува компонент и аспект на Божията любов, който не е просто общ и безусловен. Всъщност съществува един взаимен компонент, при който в индивидуален план когато една личност откликне с любов Божията любов бива изявявана по индивидуален, личен начин повече и е налице нарастване на любовта. Следите ли? Безусловна любов и лична, индивидуална любов. И така, склонни сме да гледаме на Йоан 3:16 като на една много обща представа, но искам тази вечер да я направя лична за вас и за мен. Искам да погледнем още един пример за това, защото знам, че мисълта вероятно представлява трудност. В Даниил 10:11 ни се казва, че Даниил е наречен с този много мил термин – тук ангелът казва:
„И ми каза: Данииле, мъжо възлюбен, разбери думите, които ти говоря, и стой прав, защото при теб съм изпратен сега. И когато ми изговори тези думи, аз се изправих разтреперан.“
Интересно е, че Даниил е наречен от ангела... как?
„Мъж възлюбен.“
Дали това би било израз, който можем да приложим за всеки човек на земята? Иначе би било безсмислено, ако ангелът го е казал на Даниил – да каже:
„Данииле, мъжо възлюбени, каквото е и всяко друго човешко същество, по точно същия начин...“
Нали така? Как разбираме и възприемаме Божията любов в индивидуа-лен план? Отец е любов; Той възлюби целия свят, безусловно. Но Той има любов, която иска да преживее с вас лично и индивидуално, в ниво и степен, които само Той познава и желае да преживеете. Даниил, поради своя отклик и своята връзка с Бога, дойде до мястото, на което Небето считаше Даниил за „мъж възлюбен“.
Интересно. Следователно, положението на Даниил... ангелът му казва:
„Данииле, ние в небето знаем, че ти си възлюбен човек.“
Знаете ли какво, Бог не иска тази връзка само с Даниил, Той я иска с...? Вас и мен. И това не се случва просто в общ план, случайно – случва се, когато ние откликнем на Божията любов. Ето защо Исус каза на учениците:
„Слушайте, вие Ме обичате, вярвате, че Аз съм Божият Син. Отец ви обича заради това.“
Лично и индивидуално, и е важно да виждаме това. Коя (любов) имате вие? И така, докато се придвижваме нататък е възможно някой да каже:
„Знаете ли какво, Библията казва: „Бог не гледа на лице.““
И това е вярно, Бог не гледа на лице, що се отнася до статут или що се отнася до положение или репутация в света. Бог не гледа на раса или произход, но Бог гледа на характера и отношението, и на онези, които са смирени по сърце (Псалм 138:6). Той обръща внимание на това, зачита това. Следователно, с други думи, Бог не гледа на хората като... тук президент ли имате или министър-председател, или... какво е... Президент. Ако президентът дойдеше тук днес, бихме се почувствали много почетени,
„елате, седнете на най-почетното място...“
понеже той притежава много висок статут, много високо положение. И би трябвало да правим това, няма нищо нередно. Но тук Библията казва, че Бог не гледа на хората по един и същи начин, но Бог гледа на нещата, които обикновено не уважаваме или зачитаме, и именно тук придобива много личен и много индивидуален характер. Виждате, братя и сестри, много пъти ние бъркаме Божията любов. Гледаме на Божията любов (понеже чуваме всички тези погрешни аргументи за това кой е Бог) и се отнасяме към Божията любов в една много ограничена и снижена форма. Ограничена понеже ние обобщаваме тази любов, правим я стандартна и премахваме индивидуалния й компонент. Искаме да направим Бога справедлив и да посочим, че Той обича всички, и не можете да кажете, че Бог обича някого повече от другиго, защото това е погрешно. И ние ограничаваме Божията любов на личното, индивидуално ниво. Осъзнавате ли това? Ето защо искам да разгледаме това и да го изследваме във връзка с Йоан 3:16. Знаете, че днес в света съществува т.нар. политическа коректност, когато говорите. И съществуват определени проблеми и неща, за които не бива да говорите по определен начин и трябва да ги изкажете така и така, за да бъдете в хармония с останалите и да бъдете политически коректен. Ние също притежаваме еквивалент, в духовен план, когато е необходимо да имате в духовен план „политически коректно говорене“, що се отнася до Божията любов и т.н. И онова, което се случва в крайна сметка, братя и сестри, е че в крайна сметка ние ограничаваме Бога според своите човешки правила и разбиране. Искам да ви дам няколко примера за това, защото това се отнася до Божията любов. Тази лична, нарастваща връзка на любов между отделен човек и Бога се дължи на това, че няма лимит върху Божията любов. Божията любов не е просто това общо нещо, което се намира в „кутия“ и е на разположение на всички и толкова. Това е „политически коректният“ начин, в духовен план, да се гледа на Божията любов. Видяхме някои примери в Библията за това защо нещата не стоят така. Друга илюстрация на тази духовна „политическа коректност“, която в крайна сметка ограничава Бога, е няколко представи, които искам да споделя с вас тук. Например, съществува представа за Бога, наречена „Триединство“, в която се казва, че Бог не може да има Син. Чували ли сте за това? Не е възможно за Бога да има Син. Това е човешко ограничение, правило, създадено от човеци, за да ограничи това какво Бог може и не може да направи. И в представата се твърди, че Бог не може да има Син, който да е божествен. Ами, възможно е вашият бог да не може да направи това, но Богът на Библията може.
Друг пример... И начинът, по който някои хора даже се подиграват с тази представа... Разговарял съм с хора, а понякога даже и с пастори, и съм казвал:
„Знаеш ли, Христос бил роден от Отец.“
Казват:
„Какво имаш предвид – че бил роден ли?“
Аз казвам:
„Да, точно това казва Библията.“
Те питат:
„Ако е бил роден, тогава къде е майката?“
Чували ли сте това? И те мислят, че Бог не може да има Син, ако този Син няма майка. И това се казва по начин... Запознати ли сте с това, което казвам? Чувал съм това от теолози и те го представят като възражение, казвайки:
„Следователно, това доказва, че Бог не може да има син.“
Но аз не знам на кой бог се покланяте вие. Бог няма нужда от някой друг, за да добие Син. Същите тези хора вярват също и в рождението на Христос от девица, при което Христос бил роден само от майка, без земен баща. Знаете ли как се нарича това? Чудо. Ехо! А кой направи това чудо! Кой го стори? Бог. Тогава защо изведнъж става странно, когато Бог казва, „Аз добих Син“ и се пита:
„Къде е жената“? „Няма жена ли? Няма и Син.“
Ограничение върху това какво Бог може да прави – голям проблем, много голям проблем. Не се опитвам да се присмея на това, опитвам се да проуча и изследвам мисленето, човешките правила, които поставяме върху Бога, при което в крайна сметка ограничаваме Бога – не само Божията любов, но също и това какво Бог може да прави и всъщност Неговите способности и това кой е Той.
Другото ограничение, както казахме, е че Бог не може да бъде любов, ако не е съществувал още някой, когото да обича. Това е голямо ограничение върху Бога. Това всъщност не е Богът на Библията. Или неща за Сина подобни на това:
„Знаете ли, Синът не може да има начало и да бъде божествен.“
Защо не? Кой е създал това правило? Това е правилно, което е човешко творение, прилагано за Бога. Хората казват:
„Не, не, не! Ако Синът има начало, тогава Той не е божествен.“
Как можете да изведнъж да се окажете експерт по божественост, когато нямате никакви правила? Не може ли Бог да добие Син, Който има начало, и Неговият Син да бъде божествен, също както е Бог? Да, точно това казва в Словото Си. Човешки правила, което ограничава Бога. Ето защо предизвиквам мисленето, само за да видим как е възможно да бъдат така всички тези неща. Виждате ли, братя и сестри, когато имаме тези тесни, човешки дефиниции за това какво Бог може и не може да направи, и за това какъв е Бог и какъв не е, ние всъщност се оказваме в крайна сметка с един бог, който е човешко творение. В крайна сметка се оказваме с една човешка, нищожна и тясна представа за Бога и мислим, че именно това е Богът на Библията. Ето защо погледнах Божията любов и всички тези други примери. И така, в Йоан 3:16 погледнахме това, че Бог толкова възлюби света и погледнахме това в общ, събирателен смисъл, но го погледнахме също и в...? Личен и индивидуален смисъл, и погледнахме как тази любов, която Бог копнее за вас, трябва да нараства – в личен и индивидуален план. Защото, знаете ли, лесно е да вярваме в Божията любов към целия свят, но е по-трудно за хората всъщност да повярват в личен план, че Бог обича самите тях в индивидуален план. Точно тук искам да ви напомня за Божията любов към вас.
Следващата част от стиха е, че тази любов е изявена в даване - това е следващата част.
„Бог толкова възлюби света, че...“
направи нещо. Какво направи Той?
„...даде...“
Бог толкова възлюби света, че не направи съобщение, при което да го сложи в небето върху плакати, знаете, както аероплан в небето с надпис
„Бог ви обича“.
Бог не направи съобщение. Бог всъщност...? Направи нещо. Следователно, от този стих научаваме, че любовта, която е с божествен произход и извира от сърцето на Отец, дава. Предстои да разгледаме и това, защото именно това е жизненоважно да разберем. Това, което Бог даде, беше един безвъзмезден и незаслужен дар. Това е дар за целия свят, за да изяви Той любовта си към всеки един. Знам, че не всеки човек в света приема този дар, но той въпреки всичко беше даден на целия свят, и е важно да разберем това – съществува безусловен компонент към него, няма съмнение в това. Мнозина, разбира се, отказват този дар, мнозина го отхвърлят, или мнозина просто не го разбират. Мнозина просто не знаят за него (което е и причината, поради която имаме мисия да отидем и да кажем на света). Но любовта дава. И мярката на Божията любов се състои в стойността на онова, което Той дава. Мярката на Божията любов се намира в стойността на дара; и това е мястото, на което е необходимо да погледнем дара, даден от Бога. Виждате ли, Божията любов не се състои просто в това, че Бог обича света много. В гръцкия текст всъщност се казва:
„По този начин Бог възлюби света...“
Или с други думи: ето как възлюби Бог света. Представя ни се мярка – подобно на мерило или линийка. Не се казва просто:
„Бог обича света.“
Казва се:
„Нека ви кажа, нека ви изявя мярката на това колко много възлюби Бог света. Той даде Своя Единороден Син.“
Следователно, любовта, която извира от Бога, дава; и мярката на тази любов е стойността на дара. Много лесно е това да се онагледи. Ако обичате някого от противоположния пол... може би вие, мъжете, ако искате да изразите любовта си към някоя дама, отивате да й купите цвете и й давате цвете. Нали така? Правите ли това в Южна Африка? Разбирате, че ако един мъж даде на една жена цвете, жената ще се почувства...? Обичана, нали? Ами ако й даде цял букет цветя? Дали това е малко по-впечатляващо? Добре. Вижте, мъже, искам само да ви напомня, че всички дами се усмихват при тази мисъл, затова, мъже, ако обичате дамите си, това е хубаво напомняне. Но какво е дал мъжът на дамата... или ако дадете подарък на някого и вместо роза, цвете или няколко цветя, какво да кажем ако дадете ключовете на чисто нова кола? Е, идваме си на думата. Добре. Следователно, виждате, това, което се показва, е че мярката на любовта е по-голяма поради стойността на даваното нещо. Вместо ключовете за кола, какво да кажем
ако извадя ключовете на чисто нова къща, и кажа:
„Ето, напълно е изплатена. Твоя е.“
Уау! Това е едно по-голямо „уау“, нали? Надминава розата и цветето. Добре. Бог даде Своя Единороден Син. Той не ни даде цвете... Даде ни цветя в изобилие, но това е второстепенно. Той ни даде живот, даде ни всички тези неща, но причината за това е, че Той ни даде най-големия от всички дарове, даде ни Своя Единороден Син. Това е мярката на Божията любов. Той всъщност ни даде най-скъпото Си „притежание“ и Библията много ясно посочва това. Обърнете внимание на няколко стиха. Притчи 8:22, 30 – там се казва (Исус говори под названието Мъдрост и казва):
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна.“
И тогава 30 ст.:
„...тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него...“
Исус казва:
„Отец Ме имаше [или придоби] в самото начало.“
Библията всъщност казва:
„...вие сте Христови, а Христос - Божий“ (1 Коринтяни 3:23).
Христос принадлежи на Бога. Той е Синът на Бога, Той принадлежи на Бога. Бог ни даде Своя Син, даде ни най-скъпоценното Си „притежа-ние“. Искам да погледнем това внимателно и в подробности, защото това в действителност е мярката на Божията любов. И Христос беше с Отец в началото, преди да бъде създадено каквото и да е. Искам да получите едно свежо прозрение за Божията любов към нас докато разглеждаме Божия Син. Тези стихове, в Притчи 8 гл., всъщност изграждат основата за онова, което апостол Йоан употребява, за да постави начало на евангелието си. Искам да имаме предвид този момент, при който тук се казва: „Господ...“ И това се отнася за Бог Отец. Той казва:
„Господ [т.е. Бог Отец] Ме имаше [Мен, Неговия Син] в началото на пътя Си, преди да беше създадено каквото и да е.“
Ето защо в Йоан 1:1 всъщност имаме отражение на същите тези думи. Забележете как изразява това Йоан:
„В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало“ (Йоан 1:1-3).
Точно същата мисъл. Преди Сътворението, в началото, Господ имаше Словото, Своя Син, Личност. Неговият Единороден Син беше роден в самото начало. И когато беше роден, Той наследи именно естеството на Своя Отец. Ето защо тук се казва:
„...Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“
Всичко, което беше Бог, беше и Словото, защото То беше родено от Него. Вашите и моите деца всичките притежават човешкото естество. Това не е по-долно естество, не е подвид, а е естество, равностойно на това на родителя, макар че идват след нас. Уау! Удивително, нали? Точно същото естество. Защо е така? Защото именно така е постановил това Бог, за да можем да разберем за Него и за Неговия...? Син. Следователно, причината Христос да е божествен е защото Той беше Роденият Божий Син, Единородният Божий Син, което означава, че няма никой друг в цялата вселена, който да заема същото положение. Това лесно се погрижва за объркването относно идентичността на Духа. Бог Отец е единственото божествено Същество в цялата вселена и Той имаше само един Единороден Син, Който наследи естеството Му. Имаше ли Той други деца по този начин? Не. Тогава има ли други божествени същества? Това е всичко! Лесно, нали? Не е толкова трудно да се разбере. Той беше единственото Същество, което беше еднакво божествено както Своя Отец, Той наследи естеството на Своя Отец. И за да онагледи този факт Бог създаде всичко... как? Чрез Сина Си, както ни се казва тук.
„Всичко чрез Него стана...“
Това е изява на това кой е Той. Той е божествен по самото Си естество и сега изявява това, което е, чрез творчески дела. Също както видяхме по-рано при Божията любов – Той е любов и изявява тази любов. Виждате ли, Христос не стана божествен след като създаде или когато създаде. Той вече беше такъв и изявата на това е делото на...? Сътворението. Виждате ли връзката? Важно е това да се помни. Това е стойността на Сина. В Колосяни 1:16, 17 ни се дава малко допълнително прозрение – там се казва:
„...понеже чрез Него [т.е. чрез Сина] е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и [какво?] за Него е създадено; Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи [в други преводи: крепи].“
Отец, братя и сестри, обича Сина толкова много, че Му даде цялата сътворена вселена – не само роза или букет, или кола, или къща, а цяла обширна, безгранична вселена, изобилстваща с живот и разум, и създания. Всичко това Той даде на... кого? На Своя Син. Започвате ли да виждате стойността на Сина и колко много обичаше Отец Сина? И именно тази любов, братя и сестри, е нещото, което Бог желае да разберем, когато казва, че ни е дал този Син. На друго място, в Йоан 3:35, ни се казва:
„Отец обича Сина и е предал [колко неща?] всичко в Неговата ръка.“
Ето колко Отец обича Сина. И именно тази мярка на любовта ни помага да разберем за какво се говори в Йоан 3:16. Бог даде единственото друго Същество във вселената, което беше точно като Него. Нямаше никой друг. Той нямаше група деца, всичките от които да са еднакви, и да каже:
„Един от вас да иде!“
Той имаше само един Роден Син, Той Му даде всичко, направи всичко чрез Него и за Него, Той казва:
„Цялата тази вселена е за Теб, Сине Мой. Обичам Те толкова много!“
И тогава, когато човекът падна в грях, Бог ни възлюби толкова много, че всъщност ни даде Своя...? Син – този Син, този Единороден Син. Ето защо стихът, който споменахме по-рано, в Римляни 5:8...
„Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“
Когато още бяхме неприятели на Бога, докато все още не обичахме Бога, Бог даде Сина Си – ето за това се отнася основата на евангелието. Ето защо малко по-нататък бива зададен следният въпрос от Павел... Нямам стиха тук, но искам да ви го прочета – в Римляни 8:32. Там се казва:
„Онзи, Който не пожали Своя Син, а Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?“
Знаете ли какво казва Павел тук? Бог създаде цялата вселена за Сина Си, даде цялата вселена на Сина Си. И тогава какво ни даде Бог? Даде ни Сина Си. Тогава как няма да ни даде нещо по-малко? Всичко останало в цялата вселена е по-малко от Сина. С други думи, като ни даде Сина, Той ни даде... какво? Всичко. Осъзнаваме ли и разбираме ли наистина Божията любов? И знаете ли какво, това не е само общо, но и лично, индивидуално – за вас и мен. Точно за това се говори в Йоан 3:16. И така,
„Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син...“
Стигнахме до половината на стиха. Доста интересно е, че Божият Син е центърът на този стих. Има 12 думи преди Него, 12 думи след него и Той е центърът. В първата част на стиха се говори за Бога, за Неговото естество и за Неговата изява на любов към нас в лицето на Неговия Син. И Неговият Син е свързващото звено, което сега свързва Бога с останалата част от стиха, в която се говори за... какво? За целия свят, който е готов да... какво? Погине, но ще има вечен живот. Красив стих! Христос е центърът. Също както в стиха в Колосяни, който прочетохме преди малко, Христос поддържа всичко и чрез Него всичко се крепи, чрез Сина се крепи Йоан 3:16. Той се намира точно там, в центъра. И кой Син е Той? Роденият Син, Единородният Син. Не можем да си играем с това или да го променяме, както предстои да видим. Защото, вижте, казва се, че Бог дал Своя Единороден Син. Не се казва, че Бог добил Единороден Син. Следите ли? Бог вече имаше Син, в самото начало, със Себе Си, преди да бъде създадено всичко, и когато дойде време да изяви любовта Си към нас, Бог ни даде този Син. Виждате ли, много хора вярват, че Исус е станал Единородния Божий Син при Въплъщението. Но не това се казва в стиха. В стиха не се казва:
„Бог толкова възлюби света, че доби Син.“
Това би се казвало в него, ако Христос беше станал Божий Син, роден от Бога, само при Въплъщението. Тогава в стиха би се казвало:
„Бог толкова възлюби света, че доби Син.“
Не това се казва. Казва се:
„Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син...“
Той вече имаше Син, Когото обичаше. И Той изразяваше щедро цялата Си любов към Своя Син, даде Му цяла вселена. И Той ни даде този Единороден Син. Как четем стиха? Как разбираме написаното?
В следващата част от стиха (точно тук се намира втората част) се казва:
„...който вярва в Него...“
„...който“
- за колко човека става дума? Това е отворена покана към...? Всички. „...който...“ Като да сте на празненство и да кажете:
„Всички са поканени.“
Хората трябва да приемат тази покана и този дар – в личен и индивидуален план. Но Бог няма граница за това колко човека могат да изберат да повярват. Това е благата вест – който желае, може. Толкова, колкото желаят. И хубавото тук е, че Бог не принуждава никого да вярва или да приеме. Казва се, че това е покана.
„Ето какво направих Аз от Своя страна, преди да сте Ме възлюби-ли, когато бяхте неприятели, преди да преброя колко човека ще приемат или отхвърлят и дали наистина си заслужава.“
Преди което и да е от това, Бог казва:
„Слушайте, обичам ви толкова много и веднага ще направя нещо – ще ви дам най-скъпоценното Си притежание. Ето Го Моят Единоро-ден Син. Който иска, може да Го приеме и да получи вечен живот.“
Това е Богът, на Когото се покланяме, братя и сестри. И разрушаваме толкова много, когато разбираме погрешно Неговата любов и когато разбираме погрешно положението на Неговия Син. Ние разрушаваме този красив стих. В тези 25 думи се съдържа много, нали? Ние просто правим дисекция на Йоан 3:16 и дори не правим това изчерпателно – просто споменаваме няколко моменти тук и там. Там е записано толкова много. Копнежът на Бога е всички да бъдат спасени. Не можем да ограничаваме тази покана само до група хора. Ето защо казвам това – 2 Петрово 3:9:
„Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“
Какъв е копнежът на Бога? Каква е волята на Бога? Той не желае никой да погине. Ето защо се казва:
„...който вярва в Него...“
Но Той оставя избора на нас. Той прави поканата толкова привлекател-на, но казва: Изборът е ваш –
„В лицето на Своя Син Аз съм ви дал всичко.“
В Тимотей, 1 Тимотей 2:3, 4, се казва:
„Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.“
Божият копнеж е всички да приемат поканата, всички да бъдат спасени, но Той не може да издейства това, не може да наложи това принудител-но, оставя на нас да изберем. Така че това е отворена покана за всички.
„...който...“
Коя е следващата дума? „Вярва“, нали така?
„Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва...“ –
ето го ключовият момент. Спасителна вяра... Начинът, по който приемате поканата, е чрез...? Вярване. Не е чрез правене на каквото и да било, а чрез вярване – много ключов момент. В Йоан 1:12 ни се казва следното:
„А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име...“
Следователно, да вярваме означава да...? Приемаме. Да вярваме в Неговото име означава да приемем Него. И
„на ония, които Го приеха, той даде право... сиреч, на тия, които вярват в Неговото име“.
И така, спасителната вяра, братя и сестри, не е просто да имаме вяра. Спасителната вяра трябва да има обект. Спасителната вяра в действи-телност означава да вярваме в Него. Някои хора мислят и казват:
„Докато вярвате в нещо, ще бъдете спасени – докато имате вяра, докато вярвате и сте наистина твърди в убеждението си, това ще допринесе за нещо.“
В Йоан 3:16 се казва, че не е просто „който вярва“, а има конкретен обект на вярата. Кой е обектът?
„...в Него...“
Не е просто ако имате силно убеждение и чувствате:
„Да, убеден съм в нещо.“
Не! Трябва да имате вяра „в Него“. За кого се отнася това „Него“?
За Единородния Син – Този, Когото Бог даде. Следователно, ако си играете с това и го промените, какво правите вие? Вие си играете с и засягате обекта на нашата вяра – самия Роден Син на Бога. Виждате ли защо това е важно? Вярата в Него се основава на вяра в Него така, както Бог е открил кой е Той, а не така, както би трябвало да бъде Той според нас. Не можем да поставяме своите правила, които са човешки творения, върху Божия Син и да казваме:
„Той не може да бъде това, не може да бъде онова, и Бог не може да направи това,“
и тогава да разваляме цялата картина и целия спасителен план. Да Го приемем означава да Го приемем лично и индивидуално и да Го направим Господ и...? Спасител на живота си. Спасението е само в Исус Христос.
В Деяния 3:12, в разширение на мисълта в Йоан 3:16, ни се казва:
„И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.“
Спасението е само в Христос. И познайте какво: Да вярваме в Него (или да имаме вяра в Него) всъщност означава да Го обичаме. Не каза ли Исус точно това на учениците?
„Отец ви обича [защо?] защото сте Ме възлюбили и сте повярвали, че Аз от Бога съм излязъл.“
Да вярваме в Него не означава просто да вярваме, че Той е Божият Син, а всъщност да Го обичаме, да имаме лична връзка с Него. Вие Го приемате, приемате Божията любов и обичате ответно, и тази връзка е една връзка на вяра, при която придобиваме спасение. Божият план е да възстанови любовта в човешките сърца. Човешкото сърце е...? Неприятел на Бога. Божият план е да възстанови тази връзка, която сме имали, и да възвърне любовта в сърцето на човека. Ето защо когато бяхме неприятели Бог ни показа любовта Си. Доста интересно (причината, поради която се съсредоточавам тук върху Христос) е че в този стих, в Йоан 3:16, който е обобщението на евангелието... интересно е, че законът изобщо не е споменат. Не е ли така? Означава ли това, че Исус или Йоан са против закона? Законът не е споменат, защото законът не изпълнява роля в спасението ни. Ние не биваме спасени чрез закон, биваме спасени чрез...? Личност, Родения Божий Син. Важно е да помним това, защото, виждате ли, законът ни открива нуждата от Спасител, но е неспособен да даде живот, неспособен да спаси. Онова, от което се нуждаем, е Спасителят. И така, в този стих, който обобщава спасителния план, получаваме ключовите, съществени елементи на това, от което наистина се нуждаем най-много. Интересно е, че днес някои хора чувстват... когато говорим за спасението, когато наблягаме на Христос и наблягаме на вярата в Него, хората казват:
„Вие сте против закона, защото не споменавате закона толкова, колкото би трябвало.“
Не! Защото Йоан не беше против закона, Исус не беше против закона, въпреки че тук те не споменават закона. Виждате, законът има своето място. А законът е поставян на погрешно място от хората. Поради това, че е поставян на погрешно място, те мислят, че всички, които не го възприемат по същия начин, са против..? Закона. Йоан не беше против закона, Исус също не беше против закона, нито се опитваше да отмени закона, Той говореше за спасение. А когато стане въпрос за спасение, братя и сестри, само Исус е отговорът, само в Исус се намира спасение. Нека не добавяме към това като слагаме неща, които ги няма там (и искам да разгледам малко това). Всъщност ако погледнете целия контекст на цялото разискване на Никодим в Йоан 3 гл., ако погледната цялата глава и особено интервюто (главата обхваща и допълнителна информация), ако погледнете интервюто на Исус с Никодим, ще откриете, че те изобщо не говорят за закона. Там Исус говори за...? Новорождението. Начинът, по който се постига новорождението, е чрез чудо от Бога. Когато приемете Сина, вие получавате живот, бивате новородени. Вие не получавате това от закон. Получавате го от...? Личност, една жива Личност.
Опитвам ли се аз да отменя закона? Опитваше ли се Исус да отмени закона? Не, той има своето място. Необходимо е да поставяме нещата на правилното място и в правилния ред. Всъщност точно за това предупреждаваше Павел, когато говореше за друго благовестие. Забележете какво казва той в Галатяни 1:6, 7:
„Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие, което не е друго благовестие, а е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.“
В Йоан 3:16 се говори за Христовото благовестие, нали? Тук Павел казва, че съществува друго благовестие, което е изопачение, изкривява-не на Христовото благовестие. За какво говори той? Имаше проблем в църквата по времето на Павел. Имаше хора в църквата по времето на Павел, които изкривяваха и изопачаваха Христовото благовестие и представяха нещо друго, което Павел нарича „друго благовестие“. И когато казва „друго благовестие“, той няма предвид друго валидно благовестие. Той казва, че то „не е друго“, то изобщо не е благовестие, то е изопачение. Какъв беше проблемът, за който говореше Павел? Защото същото нещо съществува сред нас днес – има хора, които разбират погрешно и изопачават благовестието на Йоан 3:16. Нека открием отговора от Библията – за какво говореше Павел. Ето какъв беше проблемът – това ни се казва в Деяния 15:1:
„А някои слязоха от Юдея и учеха братята, като казваха: Ако не се обрежете според Мойсеевия обряд, не можете да се спасите.“
Може би ще кажем:
„Днес никой не вярва в това.“
Днес съществува „друго благовестие“, което се основава на същото. Тези хора отиваха и казаха на новообърнатите, че е необходимо да направят нещо, за да бъдат спасени. Нали така? И онова, което беше необходимо да направят, всъщност беше да се покорят на Мойсеевия закон.
Ето въпрос: Дали Десетте заповеди са част от Мойсеевия закон? Добре, мисля, че отговориха само двама човека в стаята. Будни ли сте или не знаете отговора, или просто не искате да сгрешите? Или всички гореизброени? Дали Десетте заповеди са част от Мойсеевия закон? Разбира се. Къде ги намирате? В писанията на Мойсей. Всичките книги на закона са наречени... чий закон? Мойсеев закон. Бог даде на Мойсей закона и част от онова, което даде Той, бяха Десетте заповеди. Всички те дойдоха от Бога, но народът ги наричаше Мойсеев закон. Следова-телно, тези братя обикаляха и казваха:
„Ако не се покорявате на закона – не само на Десетте заповеди, но на всичко, не можете да бъдете спасени.“
Имаме ли такъв проблем сред нас днес? Да. Много хора вярват, че благовестието на спасението всъщност представлява да правим нещо във връзка със закона и ако не се покорявате, вие не можете да бъдете истински спасени. В Йоан 3:16 не се споменава законът (което е доста интересно). Спасението се намира в Личност, братя и сестри, а не в закон. Нека приближа това малко – погледнете 5 ст., Деяния 15:5:
„Тогава станаха някои от сектата на фарисеите, които бяха повярвали, и казаха: Трябва да се обрязват и да им се поръча да пазят Мойсеевия закон.“
За да бъдат...? Спасени, както видяхме току-що в 1 ст. Следователно, когато тук се казва „секта“ или „някои от сектата на фарисеите, които бяха повярвали“, в какво бяха повярвали те? Бяха повярвали в Исус. Това бяха християнски юдеи, които вярваха в Исус, но въпреки това все още вярваха, че за да бъдете спасен е необходимо да се покорявате на закона. И Павел казва, че онова, в което вярваха те, всъщност беше друго благовестие, едно изопачение на Христовото благовестие. Подобно на това, сред нас, братя и сестри, има определена група хора, които вярват в истината за Бога и все пак вярват, че за да бъдем спасени ние трябва да се покоряваме на закона. Изразявам това прямо, възможно е те да не го изразяват така. Но ако изследвате разбирането на благовестието и спасението ще откриете, че сред нас днес има хора, които поучават, че за да бъдете спасени трябва всъщност да се покорявате. И само когато се покорявате вие получавате праведност. Само когато се покорявате бивате оправдани. Следователно, само когато се покорявате имате...? Спасение. Това е изопачение на благовестието. Затова внимавайте кое благовестие всъщност приемате и вярвате. Забележете какво се казва в Деяния 13:39:
„...и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него [говори се за Христос] от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.“
Когато Библията говори за освещение, тя говори за праведност. Да бъдем оправдани означава да бъдем направени праведни. Да бъдем оправдани означава да бъдем...? Направени праведни. Оправданието чрез вяра е праведност чрез вяра. И тук апостол Павел казва, че това не е било възможно чрез Мойсеевия закон. И все пак имаше хора, които продължаваха да вярват в това. Защото (искам да изразя това по начин, по който да можем да го разберем) днес има хора, които вярват, че сте праведен само след като се покорите на закона, но не и преди това. Съществува теология, която поучава това. Запознати ли сте с това? Че праведността е само вършене на правото и имате праведност само след като извършите правото. Това е изопачение на благовестието. Това е стремеж да бъдем оправдани чрез Мойсеевия закон (което е невъзможно). Спасението, братя и сестри, се намира в Исус Христос. Исус Христос ви прави праведни. Той влага във вас Своята праведност. Това става част от съществото ви. И тогава можете да изявите тази праведност, намираща се вътре във вас, във външни действия и поведения. Спомняте ли си какво видяхме относно Божията любов – това, че същността и естеството Му са любов, и че Той изявява това? Това е плодът, а също и коренът и произходът. Подобно на това Христос ни прави праведни, когато приемем Него, а не когато се покорим на закон. И когато Го приемем, плодът от тази праведност се изявява във вършене на правото. Покорството е плод на спасението, а не средство за спасение. Внимавайте в какво благовестие вярвате.
В Йоан 3:16 ни се казва, че спасението представлява вярване в Него. Има ли смисъл в това? Ето как изразява това Павел, за да можете да го чуете от думите на Писанието – Галатяни 2:16:
„...като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а (само) чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно създание.“
Достатъчно ясно ли е? Какво ни оправдава? Вярата на Исус. Случва се нещо – отделно от делата на закона, отделно от покорството, и това нещо ни прави оправдани, ни прави праведни – това е чудото на новорождението.
„...който вярва в Него...“
- именно за това се говори в стиха – праведност чрез вяра.
Въпрос. Беше ли Павел против закона, когато направи такива изявления? Беше ли Павел антиномиан, противящ се на закона и отменящ закона, и опитващ се да учи хората да водят живот на беззаконие? Не, но той полагаше закона на мястото му. А мястото му не е да ни оправдае, не е да ни спаси, не е да ни даде праведност. Законът просто обяснява плода на правдата, който ще бъде изявен само от онези, които първо приемат Исус и бъдат направени праведни и бъдем оправдани от Него. Въпрос на факт е, че това е единственият начин да се утвърди законът, което именно казва Павел на друго място. Той казва:
„Тогава... отменяме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона“ (Римляни 3:31).
Как утвърждаваме закона? Като приемем Христос и бъдем оправдани и направени праведни чрез вяра в Него. Само тогава можем да утвърдим закона в своя живот, в своята опитност – това е плодът. Има ли смисъл? Йоан 3:16, в 25-те думи, които проучваме, обхваща това – поставянето на закона на подобаващото му се място. В 1 Йоаново 4:19 се казва:
„Ние обичаме Него, [защо?] защото първо Той възлюби нас.“
Това е личният отклик. Когато схванем, когато получим разбиране, прозрение за Божията любов, естественият отклик е да...? Го обичаме ответно. Бог ни възлюби първи. Видяхме, че Източникът на тази любов е Бог Отец. Естеството Му, съществото Му са източникът й. Той изяви тази любов като ни даде Своя Единороден Син. И когато виждаме и осъзнаваме това, ние Го обичаме, защото първо Той възлюби нас. На друго място Библията ни казва, че Божиите благост и прощение са онова, което ни води до...? Покаяние. Това е откликът на любов у нас. Разбирането ни за Божията любов ще окаже влияние върху отклика и реакцията ни. Ако разбираме Божията любов погрешно, нашият отклик ще бъде...? Повлиян от това погрешно разбиране. Ако имаме неправилни представи и концепции за това какво означава това, че Бог е любов и за начина, по който Той е изявил любовта Си, а също и стойността на дара – ако разбираме погрешно всички тези неща, чрез които Бог възнамерява да възприемем любовта Му, това, на свой ред, ще окаже влияние върху отклика ни. Как виждате и възприемате вие Божията любов?
И така, стихът продължава:
„...за да не погине ни един, който вярва в Него...“
Божията любов беше към един погиващ свят. Ако Бог не направеше нищо, светът щеше да...? Погине. Това беше естественото състояние на света по подразбиране, в следствие на...? Това, че в света навлезе грехът. Това е нуждата ни. А не можем да оценим дара, ако не осъзнаем нуждата, която сме имали. Искам да разгледам това набързо докато завършваме, защото в основни линии сме приключили – да осъзнаем нуждата, този погиващ свят. Забележете какво казва Йоан в 1 Йоаново 5:19 – той казва:
„Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия [англ.: лукавост].“
Бог толкова възлюби...? Света, а светът... какво? Лежи в лукавство. Това е друг начин да се каже:
„...докато още бяхме...“? „...грешници, Христос умря за нас.“
Бог възлюби един свят, който лежеше в лукавство. И ако Бог не беше направил нищо, този свят щеше да е...? Погинал. Тук искам набързо да разгледам това, защото онова, за което говорим тук, за което говори Йоан тук, в този стих, е състоянието на света, който Бог възлюби, а не непременно действията и поведенията на света. Забележете, че се казва „светът лежи в лукавство,“ а не:
„Светът върши лукавство.“
Следите ли? Когато се казва „светът лежи в лукавство“, се описва... какво? Състояние, положение. Това е състоянието на света – той лежи в лукавство и следователно всичко, които произвежда светът, може да бъде само...? Лукавство. Същият принцип, който погледнахме по-рано – източникът и плодът. Виждате ли, проблемът, братя и сестри, не се състои в това, че хората в света (става дума за целия свят) вършат лоши неща. Лошите неща са резултат от проблем отвътре. И проблемът отвътре... названието на този проблем отвътре е много просто в Писанията. Названието на проблема, който имаме всички ние, е...?
„Грях.“
От какво дойде Исус да ни спаси? От греха. Точно за това се говори. Виждате ли, някои хора биха желали да ви накарат да вярвате, че лукавството не е грях. Всъщност съм чувал да се казва, че лукавството е просто зло, продукт на греха, грехът породил ненужен резултат, който е лош, нечестив и зъл, но злото всъщност не е грях. Чували ли сте това? Дръжте ушите си отворени, възможно е да го чуете. И внимавайте какво чувате и в какво вярвате. Дали злото и лукавството са грях или говорим за нещо лошо, което обаче просто не е чак толкова лошо, колкото греха, или не е грях? Най-добрият, когото да попитаме, е Исус. Ето как Той изразява това в... нямам стиха на екрана. Ако носите Библиите си, можем да отворим в тях и аз също ще ви го прочета – Марк 7:21-23. Забележете какво се казва в Марк 7 гл., говори Исус... И помнете, че говорим за лукавост и зло, за които Йоан казва, че са състоянието на
света, „целият свят лежи в лукавство“. Исус казва:
„Защото отвътре...“
Марк 7:21:
„Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тези зли неща излизат [откъде?] отвътре и оскверняват човека“ (Марк 7:21-23).
За какво говори Исус? Източникът на действията и поведението на греха е... какъв? Отвътре. И онова нещо отвътре, което поражда всички тези грехове, е злото. Естественото ни състояние като свят и в индивидуален план, братя и сестри, е че ние сме деца на падналия в грях Адам. Ние сме в състояние на несъответствие спрямо Бога, липсва ни праведност, имаме грях и именно този грях вътре в нас е онова, което поражда греховете отвън. Не казва ли Павел
„именно онова, което не желая да върша, в крайна сметка него извършвам“?
И причината за това е, че... какво казва той?
„...грехът, който живее в мен“ (Римляни 7:17) -
именно той причинява това. Това е състоянието ни, това е причината, поради която се нуждаехме от Йоан 3:16. И когато не разбираме състоянието си, ние няма да оценим това, което Бог е направил за нас.
„...да не погине никой, който вярва в Него...“
Тук има въпрос и ще прочета стиха... нямам представа какво се е случило със слайдовете ми. Притчи 20:9. Само ще завършим с тези два стиха. Притчи 20:9 е въпрос, задаван от Мъдреца. И искам да ви задам този въпрос и вие също да помислите за него. Той казва:
„Кой може да каже: Очистих сърцето си, чист съм от греха си?“
Хубав въпрос, нали? Кой може да каже това – „очистих сърцето си; чист съм от греха си“?
Преди всичко, когато говори за очистване на сърцето, той употребява това като синоним на това някой да е чист от греха. Той говори за състоянието на сърцето, нали? Ето го въпросът: Ако разберете погрешно греха и естеството на греха, в действителност вие ще разберете погрешно за какво изобщо се отнася благовестието.
Ето го отговорът, който искам да ви предложа: Докато състоянието на сърцето е лукавство и зло, грях (Павел говореше за греха, който обитава вътре в човека), отговорът на въпроса на Мъдреца е: Никой не може да каже това – ако наистина разбирате дълбочината на проблема с греха. Но ако мислите, че проблемът представлява само външните действия, които вършите, решенията, които вземате, и не вземате под внимание това, че грехът е състояние на сърцето, тогава наистина съществува отговор на този въпрос.
„Кой може да каже: Очистих сърцето си; чист съм от греха си?“
Вероятно един фарисей може да го каже. Знаете ли защо? Защото фарисеите бяха отлични, покорни, съвършени законопазители. Нали така? И ако проблемът с греха е само когато нарушите закона и всичко, което трябва да правите, е да пазите закона добре, тогава фарисеят може да каже:
„Що се отнася до закона, аз съм непорочен.“
Спомняте ли си за някого, който мислеше така? Да, Павел. И познайте какво: Това не е само проблем в древността, а е проблем и днес. Ето защо Мъдрецът задава този въпрос. Еквивалентът на фарисея и Павел днес (и искам да приближа това до самите нас) вероятно е адвентист от седмия ден – адвентист, който пази закона непорочно, и може би това е (особено) консервативен адвентист, защото ние сме наистина добри в пазенето на закона. И що се отнася до закона ние сме непорочни, проблемът с греха е разрешен! Вярно ли е? Печално невярно. Това е друго благовестие, братя и сестри. Ето защо е важно да разбираме дълбочината на проблема с греха, дълбочината на нуждата си. Намирахме се в състояние, което можеше да породи само грях и нищо друго освен грях. И нямаше нищо, което можехме да направим, което би могло да промени това. Това може да бъде променено само от Родения Божий Син – когато Го приемем. Няма закон, който можете да пазите, няма разбиране или теология, към които можете да се придържате или да поддържате, няма усилие, няма умствена решимост, решение и воля, и променяне на поведението ви, които да разрешат вашия проблем с греха. Внимавайте за това благовестие! То е благовестие, което е „друго благовестие“. Разрешението на нашия проблем с греха е да получим Христовия живот, защото имахме проблем в живота, който наследихме от Адам – замиращият живот на Адам.
И така, достигаме до последната част от стиха:
„...за да не погине никой, който вярва в Него...”
Видяхме защо светът щеше да погине, ако не повярваше – това беше естественото ни състояние. Но каква е алтернативата, когато Го приемем?
„...но да има вечен живот.“
Божията любов към нас е да ни даде живот. Исус казва:
„Аз дойдох за да имат живот, и да го имат [как?] изобилно“ (Йоан 10:10).
Това е вечен живот, именно за това се говори в стиха.
В 1 Йоаново 5:12 се казва:
„Който има Сина, има [какво?] този живот; който няма Божия Син, няма този живот.“
Това е вечният живот. Ето защо казах, че да вярваме в Него означава да Го приемаме. И като приемете Него, вие получавате вечен живот. Не е като да приемате Исус и тогава Бог да ви дава вечен живот като бонус или нещо допълнително. Вечният живот се намира... къде? В Сина. Ето един въпрос (искам да помислите за това): Какъв е източникът на този вечен живот, намиращ се в Сина? Той всъщност идва от Отец. Йоан 5:26:
„Защото както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот [къде?] в Себе Си...“
Отец е Източникът на любовта, която изяви към света като даде Сина Си. И като ни даде Сина Си, Бог даде собствения Си живот. Също както Той има живот в Себе Си, така даде и на Сина Си да има живот в Себе Си, и следователно
„който има Сина, има...“? „...живот.“
Какъв е този живот? Вечен живот. Там е налице един завършен цикъл. Краят на стиха, Йоан 3:16, е напомняне за началото на стиха – Източникът на спасителния план и на любовта, изявена там, е Бог Отец. Той е Източникът на любовта, Източникът на живота, Той е Източникът на Своя Единороден Син. Ето защо Синът е наречен Божий „Единоро-ден Син“. Всичко е наше чрез Сина. И така, въпросът тази вечер (искам да завърша с това) е: Вие приели ли сте този дар на любов – лично и индивидуално, - така че да можете да станете, както беше Даниил, мъж и жена „възлюбени“. Това е лично! Не се задоволявайте просто с общата, събирателна Божия любов, търсете Божията любов лично. Когато обичате Бога, наблюдавайте как тази лична връзка и това взаимоотношение ще нарастват. Това, което изследвахме тази вечер, са двадесет и пет думи, и искам тук да ги обобщя набързо – Йоан 3:16:
„Защото Бог....“
Говори се за Бог Отец – една отделна Личност, Бога на вселената, Бога на Сътворението, Източника на всичко.
„...толкова възлюби...“ Неговото естество е любов и именно затова Той изявява любов.
„...възлюби света“ - това са всички, всъщност това сте вие – в личен и индивидуален план.
И Неговата любов беше изявена в това „че даде“... Това е дар. Спасе-нието е дар, Божията любов е дар.
И Този, Когото даде Той, е „...Своя Единороден Син...“ Никой друг; Той не даде партньор, не даде приятел, не доби Син, а всъщност даде Своя Син (имам предвид при Въплъщението – Той не доби Син при Въплъщението, а даде Сина Си при Въплъщението).
„...който...“ Това е отворена покана към всеки един човек, независимо кой е той.
„....вярва в Него...“ Това е упражняване на вяра, приемането Му лично, да имаме тази връзка с Него, т.е. със Сина.
„...за да не погине...“ Това е обещание. Вярващият не се бои да не погине, не се тревожи, не се страхува, защото знае, че грехът и смъртта са победени, тъй като е приел живия Божий Син.
И накрая:
„...но да има вечен живот...“
Тук искам да спомена нещо, за да събера всичко в едно цяло. Исус каза:
„Думите, които ви говоря, са дух и живот“ (Йоан 6:63).
Знаете ли за какво се говори с думите „вечен живот“? Говори се за животворящия Дух, който получаваме, който е не друг, а...? Исус Христос. Исус е нашият живот.
„Който има Сина, има...“? „...живот“ (1 Йоан 5:12).
Ето защо Библията Го нарича „Духа“. А духът представлява...? Живот. Следователно, да имаме вечен живот означава да получим този Дух, да получим този живот, да получим този Син. Това, братя и сестри, е пълният пакет на спасението. Удивително! В рамките на 25 думи можахме да изпълним цял час и даже да просрочим времето. Нали така? Има ли смисъл в това? Това е предизвикателството ми към вас. Благодаря за търпението! Искам наистина да ви напомня за простотата и красотата на благовестието: Повярвай и приеми!
Бог да ви благослови! Нека коленичим заедно, ще завършим с молитва.
Моля се да сте били благословени от това видео.
Постарайте се да се абонирате за канала ни.
Харесайте, включете известията и, което е най-важно, споделете това видео с други.
Нека Бог Отец ви благослови богато в Исус.
Revelation1412.org
„Защото Бог...“
Това са само две думи! Добре, продължавайте:
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот...“ (Йоан 3:16).
Това са 25-те думи, за които ще говорим тази вечер. Колко можете да кажете в 25 думи? Оказва се, че това вероятно е най-известният стих в Библията. И в рамките на 25 думи имаме обобщение на благовестието, което толкова добре резюмирано, в тези думи се съдържа толкова много. И както казах, може би е нужно да кажем само две думи и хората обикновено знаят останалата част от тях. Това, между другото, не е случайно. Не е случайно, че този стих се оказва един от най-известните, познаваеми стихове в Писанието – тъй като в него се съдържа вестта, която е наистина толкова важна и актуална за нас. И така, днес искам да изследваме тези 25 думи в подробности и се надявам, че ще открием в тях нещо свежо. Защото недостатъкът на това дадено нещо да бъде толкова популярно и известно е, че обикновено то се взема за даденост. Знаем го толкова добре, можем толкова добре да го декламираме и не е нужно даже да отваряме Библиите си, така че като цяло пропускаме общото му значение, защото то става толкова обичайно и се взема за даденост. Затова днес искам да го погледнем малко в подробности и да видим гения на това как цялата евангелска вест всъщност се съдържа в тези 25 думи. Ето защо е удивително, когато правим това. Но накратко, ако трябва да обобщим стиха и само погледнем основните моменти (а предстои да разгледаме заедно и подробностите), в този стих имаме две отделни същества, нали? Отец и Сина. Тогава имаме и...? Целия свят. Нали така? И именно Отец е Този, Който даде Сина Си, за да спаси целия свят. Това в действителност е спасителният план в обобщение, в резюме – Божията любов в отдаването на Неговия Син, за да спаси света.
Нека погледнем първата част от стиха, защото върховната причина за спасение в Йоан 3:16... Ще разгледаме всеки раздел; в първата част ни се казва:
„Защото Бог толкова възлюби...“
Върховната причина и източник на спасение в този стих е Бог. Конкретно Божията...? Любов. Когато говорим тук за Бога, за кого конкретно говорим? Говорим за Бог Отец – едно отделно същество, Някой, с Когото можем да се свържем. Не говорим за концепция, не говорим за теологична представа, а всъщност говорим за Личност, Която притежава чувства и емоции, и част от естеството Му е разкрита в любовта, която изяви (която също ще изследваме малко заедно). Божията подбуда за това да ни спаси беше любов. Това не стана по задължение, не беше по необходимост, а извираше именно от това естество на любов. Това е главната основа на евангелието, това е главната основа на този конкретен стих. Любовта, която Го подбуди да създаде в началото, е същата любов, която Го подбуди да...? Спаси, когато се породи необходимост от това; да възстанови, да пресъздаде, да излекува и в крайна сметка да възобнови връзката, която беше нарушена. Граматиката на тази част от стиха, в която се казва „защото Бог толкова“, буквално е „толкова възлюби Бог“. Това не е просто обща по рода си любов, а е една подчертана любов, една умишлена любов. Нещо конкретно е изявено в тази любов, която е показана към света. Когато погледнем други библейски стихове, научаваме, че този компонент на Божията любов всъщност е резултат от нещо, споменато в 1 Йоаново 4:8. Там се казва:
„Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов.“
Какво означава това, когато се казва „Бог е любов“? Забележете, че не се казва: „Бог е любящ“ или „Бог върши дела на любов“. Казва се:
„Бог [всъщност] е любов.“
С други думи, говори се за естеството Му, за същността Му. Не се говори за поведението Му. Следите ли? Бог е любов, естеството Му, самата Му същност е любов. Той е Източникът и основата, и изворът на любовта, подбудила спасителния план, и именно това е същността на Йоан 3:16. Виждате, има мнозина, които казват, че това, че Бог е любов, означава, че е съществувала необходимост с Бога да има и някой друг, за да бъде Бог любов. Това всъщност е един от аргументите, които се употребяват, за да се докаже Триединството. Те казват:
„Това, че Бог е любов, означава, че са съществували трима, още от самото начало, и те всичките са се обичали един друг, и именно така Бог е любов.“
Чували ли сте този аргумент преди? Аз определено съм го чувал. Проблемът на този аргумент е, много просто, следното: той бърка проявата на Божията любов с Неговото естество и същност на любов. С други думи, в него се казва: Бог не може да бъде любов, ако всъщност не изявява любов. А за да изяви Той любов трябва да има още някой, когото да обича. Следователно, ако няма никой друг, когото да обича, това означава, че Бог не е...? Любов, и това е проблемът при този аргумент. Той всъщност представя Божията любов като изява. Тя не е част от естеството или същността Му, а в действителност когато Бог действа по любящ начин, именно тогава Той е любов. И това прави Божията любов зависима от някого или нещо друго, вън от Него. Бог е любов, защото съществува някаква друга личност, която да обича. Така че ако отстраните тази личност, тогава Бог не е любов. Но не за това се говори в стиха. В него се казва, че самият Бог, без да съществува необходимост от някой друг или нещо друго, Бог в самото Си естество, в самата Си същност е любов. И е много важно това да бъде разбрано, както предстои да видим, защото едва в следващия стих всъщност ни се казва за тази Божия любов, изявена. Любовта, която е самото естество на Бога, е разкрита в следващите думи – в 1 Йоаново 4:9 се казва:
„В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него.“
Следователно, Бог е любов и тази любов е изявена. Едното е източникът, а другото е...? Проявата. Когато Бог изяви любовта Си, Той не стана в онзи момент любящ, а именно защото е любов Той изяви любовта Си. Следите ли? Едното е източникът, а другото е плодът. Това е като дървото, което дава плода. Съществуват много дефиниции на любовта, но тази тук е върховната дефиниция, която виждате в Писанията, в начина, по който Бог разкри любовта Си към нас. Това е стих, съпътстващ Йоан 3:16, който изследваме заедно тази вечер. Всичко следващо всъщност извира от този източник – Бога, Който е любов. И така, в Йоан 3:16 се казва:
Бог, Отец, толкова възлюби света...
Говори се за изява на характера Му, на естеството Му, на същността Му, това, което е Той, а не просто начинът, по който действа. И начинът, по който действа Той, се дължи на това какъв е Той в естеството Си (важен принцип, който да помним, до който ще стигнем докато се придвижваме нататък). И така, в Йоан 3:16, в първата му част, се казва:
„Защото Бог толкова възлюби...“
Сега виждаме, че се говори за Бог Отец и виждаме, че Неговата любов е източникът и основата на този спасителен план.
И така, когато погледнем следващата част от стиха, следващата част от стиха е обектът на Божията любов. Коя е следващата част от стиха?
„...света...“
Следователно, Божията любов е умишлена, Божията любов не е просто обща и просто да се говори за нея без каквито и да е подробности или конкретен обект. Има намерение и обект на Божията любов – Той възлюби...? Света. Главният получател на Божията любов е... каква част от света? Целият свят. Има мнозина, които поглеждат този стих и всъщност казват:
„„Светът“ тук означава определена група хора.“
Но не това е намерението и значението на стиха. Бог възлюби целия свят. Той не мрази света, не осъжда света. Той обича целия свят – в общ, събирателен смисъл, но също така и по един много личен и индивидуален смисъл, както ще видим. И точно върху това искам да се съсредоточа малко тук. Всеки жител на този свят, братя и сестри, е обичан от Бога – не само хората, които следват Библията. Осъзнавате ли това? Защото Библията казва... Ще погледнем стиховете, но в нея се казва:
„...докато още бяхме...“?
„...грешници, Христос умря за нас.“
И защо умря Христос за нас? Защото Бог Отец е любов и Той упражни и изяви Своето естество на любов, Той възлюби света толкова много, че всъщност даде Своя Син, за да умре за нас докато ние „още бяхме грешници“. Тази любов, която е събирателна към целия свят, трябва да бъде приложена лично, в индивидуален план, за всеки, който я приема. Искам да погледнем малко това, защото когато говорим за вас, Бог възлюби вас и Бог възлюби мен преди ние да сме Го възлюбили. В конкретния обмен инициаторът беше Той. И Божият копнеж беше да покаже любовта Си, за да ни спаси. Когато говорим за този компонент на Божията любов, един от популярните термини, употребявани за нейното описване, е „безусловна любов“. Чували ли сте за това преди? Божията любов е безусловна. Това вярно твърдение ли е или невярно? Вярно е. Но искам да го погледнем от ъгъл, за който обикновено не се сещаме, и искам да предизвикам малко мисленето ни. Докато е вярно, че Божията любов е условна, Той възлюби целия свят. Той не постави каквото и да е условие, при което да каже:
„Обичам ви ако...“
Той възлюби света и веднага направи нещо, без каквото и да е действие от наша страна. Не е ли така? Безусловна любов. Той ни възлюби „докато още бяхме грешници“. Но ето един въпрос, за който искам да помислите: Дали цялата Божия любов е безусловна? Дали цялата Божия любов е безусловна? С други думи, има ли условен вид любов, притежаван от Бога? Искам да помислите за това и преди да отговорите нека погледнем един стих в Йоан 16:27 и видим какво казва Исус тук като говори за любовта. Казва се:
„...защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл.“
Исус говори на учениците Си и Неговите ученици са Го обикнали и са повярвали в нещо по отношение на него, нали така? Повярвали са, че Той е Роденият Божий Син и са обикнали Божия Син. И Исус казва, че Бог Отец ги обича поради тази причина. Искам да помислите за това. Защото много хора мислят и даже казват, че няма нищо, което можете да сторите, за да направите така, че Бог да ви обича повече или по-малко. Чували ли сте някога за това? Искам да предизвикам мисленето ви за това изявление. Искам да изследваме дали то е вярно или невярно, във връзка с това, защото говорим за Божията любов. Твърде често говорим за Божията любов като цяло, в общ план, в събирателен план. По този начин Бог обича безусловно. Но трябва да разберем също така, че Божията любов е също и много лична и индивидуална. И когато тя е лична и индивидуална съществува връзка и тук започваме да виждаме нещо. Бог обикна учениците, защото те обикнаха Неговия...? Син. Ето го въпросът:
Дали Отец обичаше фарисеите, които мразеха Неговия Син, със същата тази любов, с която обичаше учениците? Следите ли? Добър въпрос ли е или... изглежда никой не иска да отговори, нали? Мислите ли? Исус каза на учениците:
„Слушайте, понеже Ме обичате Бог Отец ви обича.“
Дали Той искаше те да мислят, че Бог Отец обича невярващите фарисеи по същия начин? Не. Следователно, в индивидуален и личен план съществува компонент и аспект на Божията любов, който не е просто общ и безусловен. Всъщност съществува един взаимен компонент, при който в индивидуален план когато една личност откликне с любов Божията любов бива изявявана по индивидуален, личен начин повече и е налице нарастване на любовта. Следите ли? Безусловна любов и лична, индивидуална любов. И така, склонни сме да гледаме на Йоан 3:16 като на една много обща представа, но искам тази вечер да я направя лична за вас и за мен. Искам да погледнем още един пример за това, защото знам, че мисълта вероятно представлява трудност. В Даниил 10:11 ни се казва, че Даниил е наречен с този много мил термин – тук ангелът казва:
„И ми каза: Данииле, мъжо възлюбен, разбери думите, които ти говоря, и стой прав, защото при теб съм изпратен сега. И когато ми изговори тези думи, аз се изправих разтреперан.“
Интересно е, че Даниил е наречен от ангела... как?
„Мъж възлюбен.“
Дали това би било израз, който можем да приложим за всеки човек на земята? Иначе би било безсмислено, ако ангелът го е казал на Даниил – да каже:
„Данииле, мъжо възлюбени, каквото е и всяко друго човешко същество, по точно същия начин...“
Нали така? Как разбираме и възприемаме Божията любов в индивидуа-лен план? Отец е любов; Той възлюби целия свят, безусловно. Но Той има любов, която иска да преживее с вас лично и индивидуално, в ниво и степен, които само Той познава и желае да преживеете. Даниил, поради своя отклик и своята връзка с Бога, дойде до мястото, на което Небето считаше Даниил за „мъж възлюбен“.
Интересно. Следователно, положението на Даниил... ангелът му казва:
„Данииле, ние в небето знаем, че ти си възлюбен човек.“
Знаете ли какво, Бог не иска тази връзка само с Даниил, Той я иска с...? Вас и мен. И това не се случва просто в общ план, случайно – случва се, когато ние откликнем на Божията любов. Ето защо Исус каза на учениците:
„Слушайте, вие Ме обичате, вярвате, че Аз съм Божият Син. Отец ви обича заради това.“
Лично и индивидуално, и е важно да виждаме това. Коя (любов) имате вие? И така, докато се придвижваме нататък е възможно някой да каже:
„Знаете ли какво, Библията казва: „Бог не гледа на лице.““
И това е вярно, Бог не гледа на лице, що се отнася до статут или що се отнася до положение или репутация в света. Бог не гледа на раса или произход, но Бог гледа на характера и отношението, и на онези, които са смирени по сърце (Псалм 138:6). Той обръща внимание на това, зачита това. Следователно, с други думи, Бог не гледа на хората като... тук президент ли имате или министър-председател, или... какво е... Президент. Ако президентът дойдеше тук днес, бихме се почувствали много почетени,
„елате, седнете на най-почетното място...“
понеже той притежава много висок статут, много високо положение. И би трябвало да правим това, няма нищо нередно. Но тук Библията казва, че Бог не гледа на хората по един и същи начин, но Бог гледа на нещата, които обикновено не уважаваме или зачитаме, и именно тук придобива много личен и много индивидуален характер. Виждате, братя и сестри, много пъти ние бъркаме Божията любов. Гледаме на Божията любов (понеже чуваме всички тези погрешни аргументи за това кой е Бог) и се отнасяме към Божията любов в една много ограничена и снижена форма. Ограничена понеже ние обобщаваме тази любов, правим я стандартна и премахваме индивидуалния й компонент. Искаме да направим Бога справедлив и да посочим, че Той обича всички, и не можете да кажете, че Бог обича някого повече от другиго, защото това е погрешно. И ние ограничаваме Божията любов на личното, индивидуално ниво. Осъзнавате ли това? Ето защо искам да разгледаме това и да го изследваме във връзка с Йоан 3:16. Знаете, че днес в света съществува т.нар. политическа коректност, когато говорите. И съществуват определени проблеми и неща, за които не бива да говорите по определен начин и трябва да ги изкажете така и така, за да бъдете в хармония с останалите и да бъдете политически коректен. Ние също притежаваме еквивалент, в духовен план, когато е необходимо да имате в духовен план „политически коректно говорене“, що се отнася до Божията любов и т.н. И онова, което се случва в крайна сметка, братя и сестри, е че в крайна сметка ние ограничаваме Бога според своите човешки правила и разбиране. Искам да ви дам няколко примера за това, защото това се отнася до Божията любов. Тази лична, нарастваща връзка на любов между отделен човек и Бога се дължи на това, че няма лимит върху Божията любов. Божията любов не е просто това общо нещо, което се намира в „кутия“ и е на разположение на всички и толкова. Това е „политически коректният“ начин, в духовен план, да се гледа на Божията любов. Видяхме някои примери в Библията за това защо нещата не стоят така. Друга илюстрация на тази духовна „политическа коректност“, която в крайна сметка ограничава Бога, е няколко представи, които искам да споделя с вас тук. Например, съществува представа за Бога, наречена „Триединство“, в която се казва, че Бог не може да има Син. Чували ли сте за това? Не е възможно за Бога да има Син. Това е човешко ограничение, правило, създадено от човеци, за да ограничи това какво Бог може и не може да направи. И в представата се твърди, че Бог не може да има Син, който да е божествен. Ами, възможно е вашият бог да не може да направи това, но Богът на Библията може.
Друг пример... И начинът, по който някои хора даже се подиграват с тази представа... Разговарял съм с хора, а понякога даже и с пастори, и съм казвал:
„Знаеш ли, Христос бил роден от Отец.“
Казват:
„Какво имаш предвид – че бил роден ли?“
Аз казвам:
„Да, точно това казва Библията.“
Те питат:
„Ако е бил роден, тогава къде е майката?“
Чували ли сте това? И те мислят, че Бог не може да има Син, ако този Син няма майка. И това се казва по начин... Запознати ли сте с това, което казвам? Чувал съм това от теолози и те го представят като възражение, казвайки:
„Следователно, това доказва, че Бог не може да има син.“
Но аз не знам на кой бог се покланяте вие. Бог няма нужда от някой друг, за да добие Син. Същите тези хора вярват също и в рождението на Христос от девица, при което Христос бил роден само от майка, без земен баща. Знаете ли как се нарича това? Чудо. Ехо! А кой направи това чудо! Кой го стори? Бог. Тогава защо изведнъж става странно, когато Бог казва, „Аз добих Син“ и се пита:
„Къде е жената“? „Няма жена ли? Няма и Син.“
Ограничение върху това какво Бог може да прави – голям проблем, много голям проблем. Не се опитвам да се присмея на това, опитвам се да проуча и изследвам мисленето, човешките правила, които поставяме върху Бога, при което в крайна сметка ограничаваме Бога – не само Божията любов, но също и това какво Бог може да прави и всъщност Неговите способности и това кой е Той.
Другото ограничение, както казахме, е че Бог не може да бъде любов, ако не е съществувал още някой, когото да обича. Това е голямо ограничение върху Бога. Това всъщност не е Богът на Библията. Или неща за Сина подобни на това:
„Знаете ли, Синът не може да има начало и да бъде божествен.“
Защо не? Кой е създал това правило? Това е правилно, което е човешко творение, прилагано за Бога. Хората казват:
„Не, не, не! Ако Синът има начало, тогава Той не е божествен.“
Как можете да изведнъж да се окажете експерт по божественост, когато нямате никакви правила? Не може ли Бог да добие Син, Който има начало, и Неговият Син да бъде божествен, също както е Бог? Да, точно това казва в Словото Си. Човешки правила, което ограничава Бога. Ето защо предизвиквам мисленето, само за да видим как е възможно да бъдат така всички тези неща. Виждате ли, братя и сестри, когато имаме тези тесни, човешки дефиниции за това какво Бог може и не може да направи, и за това какъв е Бог и какъв не е, ние всъщност се оказваме в крайна сметка с един бог, който е човешко творение. В крайна сметка се оказваме с една човешка, нищожна и тясна представа за Бога и мислим, че именно това е Богът на Библията. Ето защо погледнах Божията любов и всички тези други примери. И така, в Йоан 3:16 погледнахме това, че Бог толкова възлюби света и погледнахме това в общ, събирателен смисъл, но го погледнахме също и в...? Личен и индивидуален смисъл, и погледнахме как тази любов, която Бог копнее за вас, трябва да нараства – в личен и индивидуален план. Защото, знаете ли, лесно е да вярваме в Божията любов към целия свят, но е по-трудно за хората всъщност да повярват в личен план, че Бог обича самите тях в индивидуален план. Точно тук искам да ви напомня за Божията любов към вас.
Следващата част от стиха е, че тази любов е изявена в даване - това е следващата част.
„Бог толкова възлюби света, че...“
направи нещо. Какво направи Той?
„...даде...“
Бог толкова възлюби света, че не направи съобщение, при което да го сложи в небето върху плакати, знаете, както аероплан в небето с надпис
„Бог ви обича“.
Бог не направи съобщение. Бог всъщност...? Направи нещо. Следователно, от този стих научаваме, че любовта, която е с божествен произход и извира от сърцето на Отец, дава. Предстои да разгледаме и това, защото именно това е жизненоважно да разберем. Това, което Бог даде, беше един безвъзмезден и незаслужен дар. Това е дар за целия свят, за да изяви Той любовта си към всеки един. Знам, че не всеки човек в света приема този дар, но той въпреки всичко беше даден на целия свят, и е важно да разберем това – съществува безусловен компонент към него, няма съмнение в това. Мнозина, разбира се, отказват този дар, мнозина го отхвърлят, или мнозина просто не го разбират. Мнозина просто не знаят за него (което е и причината, поради която имаме мисия да отидем и да кажем на света). Но любовта дава. И мярката на Божията любов се състои в стойността на онова, което Той дава. Мярката на Божията любов се намира в стойността на дара; и това е мястото, на което е необходимо да погледнем дара, даден от Бога. Виждате ли, Божията любов не се състои просто в това, че Бог обича света много. В гръцкия текст всъщност се казва:
„По този начин Бог възлюби света...“
Или с други думи: ето как възлюби Бог света. Представя ни се мярка – подобно на мерило или линийка. Не се казва просто:
„Бог обича света.“
Казва се:
„Нека ви кажа, нека ви изявя мярката на това колко много възлюби Бог света. Той даде Своя Единороден Син.“
Следователно, любовта, която извира от Бога, дава; и мярката на тази любов е стойността на дара. Много лесно е това да се онагледи. Ако обичате някого от противоположния пол... може би вие, мъжете, ако искате да изразите любовта си към някоя дама, отивате да й купите цвете и й давате цвете. Нали така? Правите ли това в Южна Африка? Разбирате, че ако един мъж даде на една жена цвете, жената ще се почувства...? Обичана, нали? Ами ако й даде цял букет цветя? Дали това е малко по-впечатляващо? Добре. Вижте, мъже, искам само да ви напомня, че всички дами се усмихват при тази мисъл, затова, мъже, ако обичате дамите си, това е хубаво напомняне. Но какво е дал мъжът на дамата... или ако дадете подарък на някого и вместо роза, цвете или няколко цветя, какво да кажем ако дадете ключовете на чисто нова кола? Е, идваме си на думата. Добре. Следователно, виждате, това, което се показва, е че мярката на любовта е по-голяма поради стойността на даваното нещо. Вместо ключовете за кола, какво да кажем
ако извадя ключовете на чисто нова къща, и кажа:
„Ето, напълно е изплатена. Твоя е.“
Уау! Това е едно по-голямо „уау“, нали? Надминава розата и цветето. Добре. Бог даде Своя Единороден Син. Той не ни даде цвете... Даде ни цветя в изобилие, но това е второстепенно. Той ни даде живот, даде ни всички тези неща, но причината за това е, че Той ни даде най-големия от всички дарове, даде ни Своя Единороден Син. Това е мярката на Божията любов. Той всъщност ни даде най-скъпото Си „притежание“ и Библията много ясно посочва това. Обърнете внимание на няколко стиха. Притчи 8:22, 30 – там се казва (Исус говори под названието Мъдрост и казва):
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна.“
И тогава 30 ст.:
„...тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него...“
Исус казва:
„Отец Ме имаше [или придоби] в самото начало.“
Библията всъщност казва:
„...вие сте Христови, а Христос - Божий“ (1 Коринтяни 3:23).
Христос принадлежи на Бога. Той е Синът на Бога, Той принадлежи на Бога. Бог ни даде Своя Син, даде ни най-скъпоценното Си „притежа-ние“. Искам да погледнем това внимателно и в подробности, защото това в действителност е мярката на Божията любов. И Христос беше с Отец в началото, преди да бъде създадено каквото и да е. Искам да получите едно свежо прозрение за Божията любов към нас докато разглеждаме Божия Син. Тези стихове, в Притчи 8 гл., всъщност изграждат основата за онова, което апостол Йоан употребява, за да постави начало на евангелието си. Искам да имаме предвид този момент, при който тук се казва: „Господ...“ И това се отнася за Бог Отец. Той казва:
„Господ [т.е. Бог Отец] Ме имаше [Мен, Неговия Син] в началото на пътя Си, преди да беше създадено каквото и да е.“
Ето защо в Йоан 1:1 всъщност имаме отражение на същите тези думи. Забележете как изразява това Йоан:
„В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало“ (Йоан 1:1-3).
Точно същата мисъл. Преди Сътворението, в началото, Господ имаше Словото, Своя Син, Личност. Неговият Единороден Син беше роден в самото начало. И когато беше роден, Той наследи именно естеството на Своя Отец. Ето защо тук се казва:
„...Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“
Всичко, което беше Бог, беше и Словото, защото То беше родено от Него. Вашите и моите деца всичките притежават човешкото естество. Това не е по-долно естество, не е подвид, а е естество, равностойно на това на родителя, макар че идват след нас. Уау! Удивително, нали? Точно същото естество. Защо е така? Защото именно така е постановил това Бог, за да можем да разберем за Него и за Неговия...? Син. Следователно, причината Христос да е божествен е защото Той беше Роденият Божий Син, Единородният Божий Син, което означава, че няма никой друг в цялата вселена, който да заема същото положение. Това лесно се погрижва за объркването относно идентичността на Духа. Бог Отец е единственото божествено Същество в цялата вселена и Той имаше само един Единороден Син, Който наследи естеството Му. Имаше ли Той други деца по този начин? Не. Тогава има ли други божествени същества? Това е всичко! Лесно, нали? Не е толкова трудно да се разбере. Той беше единственото Същество, което беше еднакво божествено както Своя Отец, Той наследи естеството на Своя Отец. И за да онагледи този факт Бог създаде всичко... как? Чрез Сина Си, както ни се казва тук.
„Всичко чрез Него стана...“
Това е изява на това кой е Той. Той е божествен по самото Си естество и сега изявява това, което е, чрез творчески дела. Също както видяхме по-рано при Божията любов – Той е любов и изявява тази любов. Виждате ли, Христос не стана божествен след като създаде или когато създаде. Той вече беше такъв и изявата на това е делото на...? Сътворението. Виждате ли връзката? Важно е това да се помни. Това е стойността на Сина. В Колосяни 1:16, 17 ни се дава малко допълнително прозрение – там се казва:
„...понеже чрез Него [т.е. чрез Сина] е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и [какво?] за Него е създадено; Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи [в други преводи: крепи].“
Отец, братя и сестри, обича Сина толкова много, че Му даде цялата сътворена вселена – не само роза или букет, или кола, или къща, а цяла обширна, безгранична вселена, изобилстваща с живот и разум, и създания. Всичко това Той даде на... кого? На Своя Син. Започвате ли да виждате стойността на Сина и колко много обичаше Отец Сина? И именно тази любов, братя и сестри, е нещото, което Бог желае да разберем, когато казва, че ни е дал този Син. На друго място, в Йоан 3:35, ни се казва:
„Отец обича Сина и е предал [колко неща?] всичко в Неговата ръка.“
Ето колко Отец обича Сина. И именно тази мярка на любовта ни помага да разберем за какво се говори в Йоан 3:16. Бог даде единственото друго Същество във вселената, което беше точно като Него. Нямаше никой друг. Той нямаше група деца, всичките от които да са еднакви, и да каже:
„Един от вас да иде!“
Той имаше само един Роден Син, Той Му даде всичко, направи всичко чрез Него и за Него, Той казва:
„Цялата тази вселена е за Теб, Сине Мой. Обичам Те толкова много!“
И тогава, когато човекът падна в грях, Бог ни възлюби толкова много, че всъщност ни даде Своя...? Син – този Син, този Единороден Син. Ето защо стихът, който споменахме по-рано, в Римляни 5:8...
„Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“
Когато още бяхме неприятели на Бога, докато все още не обичахме Бога, Бог даде Сина Си – ето за това се отнася основата на евангелието. Ето защо малко по-нататък бива зададен следният въпрос от Павел... Нямам стиха тук, но искам да ви го прочета – в Римляни 8:32. Там се казва:
„Онзи, Който не пожали Своя Син, а Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?“
Знаете ли какво казва Павел тук? Бог създаде цялата вселена за Сина Си, даде цялата вселена на Сина Си. И тогава какво ни даде Бог? Даде ни Сина Си. Тогава как няма да ни даде нещо по-малко? Всичко останало в цялата вселена е по-малко от Сина. С други думи, като ни даде Сина, Той ни даде... какво? Всичко. Осъзнаваме ли и разбираме ли наистина Божията любов? И знаете ли какво, това не е само общо, но и лично, индивидуално – за вас и мен. Точно за това се говори в Йоан 3:16. И така,
„Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син...“
Стигнахме до половината на стиха. Доста интересно е, че Божият Син е центърът на този стих. Има 12 думи преди Него, 12 думи след него и Той е центърът. В първата част на стиха се говори за Бога, за Неговото естество и за Неговата изява на любов към нас в лицето на Неговия Син. И Неговият Син е свързващото звено, което сега свързва Бога с останалата част от стиха, в която се говори за... какво? За целия свят, който е готов да... какво? Погине, но ще има вечен живот. Красив стих! Христос е центърът. Също както в стиха в Колосяни, който прочетохме преди малко, Христос поддържа всичко и чрез Него всичко се крепи, чрез Сина се крепи Йоан 3:16. Той се намира точно там, в центъра. И кой Син е Той? Роденият Син, Единородният Син. Не можем да си играем с това или да го променяме, както предстои да видим. Защото, вижте, казва се, че Бог дал Своя Единороден Син. Не се казва, че Бог добил Единороден Син. Следите ли? Бог вече имаше Син, в самото начало, със Себе Си, преди да бъде създадено всичко, и когато дойде време да изяви любовта Си към нас, Бог ни даде този Син. Виждате ли, много хора вярват, че Исус е станал Единородния Божий Син при Въплъщението. Но не това се казва в стиха. В стиха не се казва:
„Бог толкова възлюби света, че доби Син.“
Това би се казвало в него, ако Христос беше станал Божий Син, роден от Бога, само при Въплъщението. Тогава в стиха би се казвало:
„Бог толкова възлюби света, че доби Син.“
Не това се казва. Казва се:
„Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син...“
Той вече имаше Син, Когото обичаше. И Той изразяваше щедро цялата Си любов към Своя Син, даде Му цяла вселена. И Той ни даде този Единороден Син. Как четем стиха? Как разбираме написаното?
В следващата част от стиха (точно тук се намира втората част) се казва:
„...който вярва в Него...“
„...който“
- за колко човека става дума? Това е отворена покана към...? Всички. „...който...“ Като да сте на празненство и да кажете:
„Всички са поканени.“
Хората трябва да приемат тази покана и този дар – в личен и индивидуален план. Но Бог няма граница за това колко човека могат да изберат да повярват. Това е благата вест – който желае, може. Толкова, колкото желаят. И хубавото тук е, че Бог не принуждава никого да вярва или да приеме. Казва се, че това е покана.
„Ето какво направих Аз от Своя страна, преди да сте Ме възлюби-ли, когато бяхте неприятели, преди да преброя колко човека ще приемат или отхвърлят и дали наистина си заслужава.“
Преди което и да е от това, Бог казва:
„Слушайте, обичам ви толкова много и веднага ще направя нещо – ще ви дам най-скъпоценното Си притежание. Ето Го Моят Единоро-ден Син. Който иска, може да Го приеме и да получи вечен живот.“
Това е Богът, на Когото се покланяме, братя и сестри. И разрушаваме толкова много, когато разбираме погрешно Неговата любов и когато разбираме погрешно положението на Неговия Син. Ние разрушаваме този красив стих. В тези 25 думи се съдържа много, нали? Ние просто правим дисекция на Йоан 3:16 и дори не правим това изчерпателно – просто споменаваме няколко моменти тук и там. Там е записано толкова много. Копнежът на Бога е всички да бъдат спасени. Не можем да ограничаваме тази покана само до група хора. Ето защо казвам това – 2 Петрово 3:9:
„Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“
Какъв е копнежът на Бога? Каква е волята на Бога? Той не желае никой да погине. Ето защо се казва:
„...който вярва в Него...“
Но Той оставя избора на нас. Той прави поканата толкова привлекател-на, но казва: Изборът е ваш –
„В лицето на Своя Син Аз съм ви дал всичко.“
В Тимотей, 1 Тимотей 2:3, 4, се казва:
„Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.“
Божият копнеж е всички да приемат поканата, всички да бъдат спасени, но Той не може да издейства това, не може да наложи това принудител-но, оставя на нас да изберем. Така че това е отворена покана за всички.
„...който...“
Коя е следващата дума? „Вярва“, нали така?
„Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва...“ –
ето го ключовият момент. Спасителна вяра... Начинът, по който приемате поканата, е чрез...? Вярване. Не е чрез правене на каквото и да било, а чрез вярване – много ключов момент. В Йоан 1:12 ни се казва следното:
„А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име...“
Следователно, да вярваме означава да...? Приемаме. Да вярваме в Неговото име означава да приемем Него. И
„на ония, които Го приеха, той даде право... сиреч, на тия, които вярват в Неговото име“.
И така, спасителната вяра, братя и сестри, не е просто да имаме вяра. Спасителната вяра трябва да има обект. Спасителната вяра в действи-телност означава да вярваме в Него. Някои хора мислят и казват:
„Докато вярвате в нещо, ще бъдете спасени – докато имате вяра, докато вярвате и сте наистина твърди в убеждението си, това ще допринесе за нещо.“
В Йоан 3:16 се казва, че не е просто „който вярва“, а има конкретен обект на вярата. Кой е обектът?
„...в Него...“
Не е просто ако имате силно убеждение и чувствате:
„Да, убеден съм в нещо.“
Не! Трябва да имате вяра „в Него“. За кого се отнася това „Него“?
За Единородния Син – Този, Когото Бог даде. Следователно, ако си играете с това и го промените, какво правите вие? Вие си играете с и засягате обекта на нашата вяра – самия Роден Син на Бога. Виждате ли защо това е важно? Вярата в Него се основава на вяра в Него така, както Бог е открил кой е Той, а не така, както би трябвало да бъде Той според нас. Не можем да поставяме своите правила, които са човешки творения, върху Божия Син и да казваме:
„Той не може да бъде това, не може да бъде онова, и Бог не може да направи това,“
и тогава да разваляме цялата картина и целия спасителен план. Да Го приемем означава да Го приемем лично и индивидуално и да Го направим Господ и...? Спасител на живота си. Спасението е само в Исус Христос.
В Деяния 3:12, в разширение на мисълта в Йоан 3:16, ни се казва:
„И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.“
Спасението е само в Христос. И познайте какво: Да вярваме в Него (или да имаме вяра в Него) всъщност означава да Го обичаме. Не каза ли Исус точно това на учениците?
„Отец ви обича [защо?] защото сте Ме възлюбили и сте повярвали, че Аз от Бога съм излязъл.“
Да вярваме в Него не означава просто да вярваме, че Той е Божият Син, а всъщност да Го обичаме, да имаме лична връзка с Него. Вие Го приемате, приемате Божията любов и обичате ответно, и тази връзка е една връзка на вяра, при която придобиваме спасение. Божият план е да възстанови любовта в човешките сърца. Човешкото сърце е...? Неприятел на Бога. Божият план е да възстанови тази връзка, която сме имали, и да възвърне любовта в сърцето на човека. Ето защо когато бяхме неприятели Бог ни показа любовта Си. Доста интересно (причината, поради която се съсредоточавам тук върху Христос) е че в този стих, в Йоан 3:16, който е обобщението на евангелието... интересно е, че законът изобщо не е споменат. Не е ли така? Означава ли това, че Исус или Йоан са против закона? Законът не е споменат, защото законът не изпълнява роля в спасението ни. Ние не биваме спасени чрез закон, биваме спасени чрез...? Личност, Родения Божий Син. Важно е да помним това, защото, виждате ли, законът ни открива нуждата от Спасител, но е неспособен да даде живот, неспособен да спаси. Онова, от което се нуждаем, е Спасителят. И така, в този стих, който обобщава спасителния план, получаваме ключовите, съществени елементи на това, от което наистина се нуждаем най-много. Интересно е, че днес някои хора чувстват... когато говорим за спасението, когато наблягаме на Христос и наблягаме на вярата в Него, хората казват:
„Вие сте против закона, защото не споменавате закона толкова, колкото би трябвало.“
Не! Защото Йоан не беше против закона, Исус не беше против закона, въпреки че тук те не споменават закона. Виждате, законът има своето място. А законът е поставян на погрешно място от хората. Поради това, че е поставян на погрешно място, те мислят, че всички, които не го възприемат по същия начин, са против..? Закона. Йоан не беше против закона, Исус също не беше против закона, нито се опитваше да отмени закона, Той говореше за спасение. А когато стане въпрос за спасение, братя и сестри, само Исус е отговорът, само в Исус се намира спасение. Нека не добавяме към това като слагаме неща, които ги няма там (и искам да разгледам малко това). Всъщност ако погледнете целия контекст на цялото разискване на Никодим в Йоан 3 гл., ако погледната цялата глава и особено интервюто (главата обхваща и допълнителна информация), ако погледнете интервюто на Исус с Никодим, ще откриете, че те изобщо не говорят за закона. Там Исус говори за...? Новорождението. Начинът, по който се постига новорождението, е чрез чудо от Бога. Когато приемете Сина, вие получавате живот, бивате новородени. Вие не получавате това от закон. Получавате го от...? Личност, една жива Личност.
Опитвам ли се аз да отменя закона? Опитваше ли се Исус да отмени закона? Не, той има своето място. Необходимо е да поставяме нещата на правилното място и в правилния ред. Всъщност точно за това предупреждаваше Павел, когато говореше за друго благовестие. Забележете какво казва той в Галатяни 1:6, 7:
„Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие, което не е друго благовестие, а е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.“
В Йоан 3:16 се говори за Христовото благовестие, нали? Тук Павел казва, че съществува друго благовестие, което е изопачение, изкривява-не на Христовото благовестие. За какво говори той? Имаше проблем в църквата по времето на Павел. Имаше хора в църквата по времето на Павел, които изкривяваха и изопачаваха Христовото благовестие и представяха нещо друго, което Павел нарича „друго благовестие“. И когато казва „друго благовестие“, той няма предвид друго валидно благовестие. Той казва, че то „не е друго“, то изобщо не е благовестие, то е изопачение. Какъв беше проблемът, за който говореше Павел? Защото същото нещо съществува сред нас днес – има хора, които разбират погрешно и изопачават благовестието на Йоан 3:16. Нека открием отговора от Библията – за какво говореше Павел. Ето какъв беше проблемът – това ни се казва в Деяния 15:1:
„А някои слязоха от Юдея и учеха братята, като казваха: Ако не се обрежете според Мойсеевия обряд, не можете да се спасите.“
Може би ще кажем:
„Днес никой не вярва в това.“
Днес съществува „друго благовестие“, което се основава на същото. Тези хора отиваха и казаха на новообърнатите, че е необходимо да направят нещо, за да бъдат спасени. Нали така? И онова, което беше необходимо да направят, всъщност беше да се покорят на Мойсеевия закон.
Ето въпрос: Дали Десетте заповеди са част от Мойсеевия закон? Добре, мисля, че отговориха само двама човека в стаята. Будни ли сте или не знаете отговора, или просто не искате да сгрешите? Или всички гореизброени? Дали Десетте заповеди са част от Мойсеевия закон? Разбира се. Къде ги намирате? В писанията на Мойсей. Всичките книги на закона са наречени... чий закон? Мойсеев закон. Бог даде на Мойсей закона и част от онова, което даде Той, бяха Десетте заповеди. Всички те дойдоха от Бога, но народът ги наричаше Мойсеев закон. Следова-телно, тези братя обикаляха и казваха:
„Ако не се покорявате на закона – не само на Десетте заповеди, но на всичко, не можете да бъдете спасени.“
Имаме ли такъв проблем сред нас днес? Да. Много хора вярват, че благовестието на спасението всъщност представлява да правим нещо във връзка със закона и ако не се покорявате, вие не можете да бъдете истински спасени. В Йоан 3:16 не се споменава законът (което е доста интересно). Спасението се намира в Личност, братя и сестри, а не в закон. Нека приближа това малко – погледнете 5 ст., Деяния 15:5:
„Тогава станаха някои от сектата на фарисеите, които бяха повярвали, и казаха: Трябва да се обрязват и да им се поръча да пазят Мойсеевия закон.“
За да бъдат...? Спасени, както видяхме току-що в 1 ст. Следователно, когато тук се казва „секта“ или „някои от сектата на фарисеите, които бяха повярвали“, в какво бяха повярвали те? Бяха повярвали в Исус. Това бяха християнски юдеи, които вярваха в Исус, но въпреки това все още вярваха, че за да бъдете спасен е необходимо да се покорявате на закона. И Павел казва, че онова, в което вярваха те, всъщност беше друго благовестие, едно изопачение на Христовото благовестие. Подобно на това, сред нас, братя и сестри, има определена група хора, които вярват в истината за Бога и все пак вярват, че за да бъдем спасени ние трябва да се покоряваме на закона. Изразявам това прямо, възможно е те да не го изразяват така. Но ако изследвате разбирането на благовестието и спасението ще откриете, че сред нас днес има хора, които поучават, че за да бъдете спасени трябва всъщност да се покорявате. И само когато се покорявате вие получавате праведност. Само когато се покорявате бивате оправдани. Следователно, само когато се покорявате имате...? Спасение. Това е изопачение на благовестието. Затова внимавайте кое благовестие всъщност приемате и вярвате. Забележете какво се казва в Деяния 13:39:
„...и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него [говори се за Христос] от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.“
Когато Библията говори за освещение, тя говори за праведност. Да бъдем оправдани означава да бъдем направени праведни. Да бъдем оправдани означава да бъдем...? Направени праведни. Оправданието чрез вяра е праведност чрез вяра. И тук апостол Павел казва, че това не е било възможно чрез Мойсеевия закон. И все пак имаше хора, които продължаваха да вярват в това. Защото (искам да изразя това по начин, по който да можем да го разберем) днес има хора, които вярват, че сте праведен само след като се покорите на закона, но не и преди това. Съществува теология, която поучава това. Запознати ли сте с това? Че праведността е само вършене на правото и имате праведност само след като извършите правото. Това е изопачение на благовестието. Това е стремеж да бъдем оправдани чрез Мойсеевия закон (което е невъзможно). Спасението, братя и сестри, се намира в Исус Христос. Исус Христос ви прави праведни. Той влага във вас Своята праведност. Това става част от съществото ви. И тогава можете да изявите тази праведност, намираща се вътре във вас, във външни действия и поведения. Спомняте ли си какво видяхме относно Божията любов – това, че същността и естеството Му са любов, и че Той изявява това? Това е плодът, а също и коренът и произходът. Подобно на това Христос ни прави праведни, когато приемем Него, а не когато се покорим на закон. И когато Го приемем, плодът от тази праведност се изявява във вършене на правото. Покорството е плод на спасението, а не средство за спасение. Внимавайте в какво благовестие вярвате.
В Йоан 3:16 ни се казва, че спасението представлява вярване в Него. Има ли смисъл в това? Ето как изразява това Павел, за да можете да го чуете от думите на Писанието – Галатяни 2:16:
„...като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а (само) чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно създание.“
Достатъчно ясно ли е? Какво ни оправдава? Вярата на Исус. Случва се нещо – отделно от делата на закона, отделно от покорството, и това нещо ни прави оправдани, ни прави праведни – това е чудото на новорождението.
„...който вярва в Него...“
- именно за това се говори в стиха – праведност чрез вяра.
Въпрос. Беше ли Павел против закона, когато направи такива изявления? Беше ли Павел антиномиан, противящ се на закона и отменящ закона, и опитващ се да учи хората да водят живот на беззаконие? Не, но той полагаше закона на мястото му. А мястото му не е да ни оправдае, не е да ни спаси, не е да ни даде праведност. Законът просто обяснява плода на правдата, който ще бъде изявен само от онези, които първо приемат Исус и бъдат направени праведни и бъдем оправдани от Него. Въпрос на факт е, че това е единственият начин да се утвърди законът, което именно казва Павел на друго място. Той казва:
„Тогава... отменяме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона“ (Римляни 3:31).
Как утвърждаваме закона? Като приемем Христос и бъдем оправдани и направени праведни чрез вяра в Него. Само тогава можем да утвърдим закона в своя живот, в своята опитност – това е плодът. Има ли смисъл? Йоан 3:16, в 25-те думи, които проучваме, обхваща това – поставянето на закона на подобаващото му се място. В 1 Йоаново 4:19 се казва:
„Ние обичаме Него, [защо?] защото първо Той възлюби нас.“
Това е личният отклик. Когато схванем, когато получим разбиране, прозрение за Божията любов, естественият отклик е да...? Го обичаме ответно. Бог ни възлюби първи. Видяхме, че Източникът на тази любов е Бог Отец. Естеството Му, съществото Му са източникът й. Той изяви тази любов като ни даде Своя Единороден Син. И когато виждаме и осъзнаваме това, ние Го обичаме, защото първо Той възлюби нас. На друго място Библията ни казва, че Божиите благост и прощение са онова, което ни води до...? Покаяние. Това е откликът на любов у нас. Разбирането ни за Божията любов ще окаже влияние върху отклика и реакцията ни. Ако разбираме Божията любов погрешно, нашият отклик ще бъде...? Повлиян от това погрешно разбиране. Ако имаме неправилни представи и концепции за това какво означава това, че Бог е любов и за начина, по който Той е изявил любовта Си, а също и стойността на дара – ако разбираме погрешно всички тези неща, чрез които Бог възнамерява да възприемем любовта Му, това, на свой ред, ще окаже влияние върху отклика ни. Как виждате и възприемате вие Божията любов?
И така, стихът продължава:
„...за да не погине ни един, който вярва в Него...“
Божията любов беше към един погиващ свят. Ако Бог не направеше нищо, светът щеше да...? Погине. Това беше естественото състояние на света по подразбиране, в следствие на...? Това, че в света навлезе грехът. Това е нуждата ни. А не можем да оценим дара, ако не осъзнаем нуждата, която сме имали. Искам да разгледам това набързо докато завършваме, защото в основни линии сме приключили – да осъзнаем нуждата, този погиващ свят. Забележете какво казва Йоан в 1 Йоаново 5:19 – той казва:
„Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия [англ.: лукавост].“
Бог толкова възлюби...? Света, а светът... какво? Лежи в лукавство. Това е друг начин да се каже:
„...докато още бяхме...“? „...грешници, Христос умря за нас.“
Бог възлюби един свят, който лежеше в лукавство. И ако Бог не беше направил нищо, този свят щеше да е...? Погинал. Тук искам набързо да разгледам това, защото онова, за което говорим тук, за което говори Йоан тук, в този стих, е състоянието на света, който Бог възлюби, а не непременно действията и поведенията на света. Забележете, че се казва „светът лежи в лукавство,“ а не:
„Светът върши лукавство.“
Следите ли? Когато се казва „светът лежи в лукавство“, се описва... какво? Състояние, положение. Това е състоянието на света – той лежи в лукавство и следователно всичко, които произвежда светът, може да бъде само...? Лукавство. Същият принцип, който погледнахме по-рано – източникът и плодът. Виждате ли, проблемът, братя и сестри, не се състои в това, че хората в света (става дума за целия свят) вършат лоши неща. Лошите неща са резултат от проблем отвътре. И проблемът отвътре... названието на този проблем отвътре е много просто в Писанията. Названието на проблема, който имаме всички ние, е...?
„Грях.“
От какво дойде Исус да ни спаси? От греха. Точно за това се говори. Виждате ли, някои хора биха желали да ви накарат да вярвате, че лукавството не е грях. Всъщност съм чувал да се казва, че лукавството е просто зло, продукт на греха, грехът породил ненужен резултат, който е лош, нечестив и зъл, но злото всъщност не е грях. Чували ли сте това? Дръжте ушите си отворени, възможно е да го чуете. И внимавайте какво чувате и в какво вярвате. Дали злото и лукавството са грях или говорим за нещо лошо, което обаче просто не е чак толкова лошо, колкото греха, или не е грях? Най-добрият, когото да попитаме, е Исус. Ето как Той изразява това в... нямам стиха на екрана. Ако носите Библиите си, можем да отворим в тях и аз също ще ви го прочета – Марк 7:21-23. Забележете какво се казва в Марк 7 гл., говори Исус... И помнете, че говорим за лукавост и зло, за които Йоан казва, че са състоянието на
света, „целият свят лежи в лукавство“. Исус казва:
„Защото отвътре...“
Марк 7:21:
„Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тези зли неща излизат [откъде?] отвътре и оскверняват човека“ (Марк 7:21-23).
За какво говори Исус? Източникът на действията и поведението на греха е... какъв? Отвътре. И онова нещо отвътре, което поражда всички тези грехове, е злото. Естественото ни състояние като свят и в индивидуален план, братя и сестри, е че ние сме деца на падналия в грях Адам. Ние сме в състояние на несъответствие спрямо Бога, липсва ни праведност, имаме грях и именно този грях вътре в нас е онова, което поражда греховете отвън. Не казва ли Павел
„именно онова, което не желая да върша, в крайна сметка него извършвам“?
И причината за това е, че... какво казва той?
„...грехът, който живее в мен“ (Римляни 7:17) -
именно той причинява това. Това е състоянието ни, това е причината, поради която се нуждаехме от Йоан 3:16. И когато не разбираме състоянието си, ние няма да оценим това, което Бог е направил за нас.
„...да не погине никой, който вярва в Него...“
Тук има въпрос и ще прочета стиха... нямам представа какво се е случило със слайдовете ми. Притчи 20:9. Само ще завършим с тези два стиха. Притчи 20:9 е въпрос, задаван от Мъдреца. И искам да ви задам този въпрос и вие също да помислите за него. Той казва:
„Кой може да каже: Очистих сърцето си, чист съм от греха си?“
Хубав въпрос, нали? Кой може да каже това – „очистих сърцето си; чист съм от греха си“?
Преди всичко, когато говори за очистване на сърцето, той употребява това като синоним на това някой да е чист от греха. Той говори за състоянието на сърцето, нали? Ето го въпросът: Ако разберете погрешно греха и естеството на греха, в действителност вие ще разберете погрешно за какво изобщо се отнася благовестието.
Ето го отговорът, който искам да ви предложа: Докато състоянието на сърцето е лукавство и зло, грях (Павел говореше за греха, който обитава вътре в човека), отговорът на въпроса на Мъдреца е: Никой не може да каже това – ако наистина разбирате дълбочината на проблема с греха. Но ако мислите, че проблемът представлява само външните действия, които вършите, решенията, които вземате, и не вземате под внимание това, че грехът е състояние на сърцето, тогава наистина съществува отговор на този въпрос.
„Кой може да каже: Очистих сърцето си; чист съм от греха си?“
Вероятно един фарисей може да го каже. Знаете ли защо? Защото фарисеите бяха отлични, покорни, съвършени законопазители. Нали така? И ако проблемът с греха е само когато нарушите закона и всичко, което трябва да правите, е да пазите закона добре, тогава фарисеят може да каже:
„Що се отнася до закона, аз съм непорочен.“
Спомняте ли си за някого, който мислеше така? Да, Павел. И познайте какво: Това не е само проблем в древността, а е проблем и днес. Ето защо Мъдрецът задава този въпрос. Еквивалентът на фарисея и Павел днес (и искам да приближа това до самите нас) вероятно е адвентист от седмия ден – адвентист, който пази закона непорочно, и може би това е (особено) консервативен адвентист, защото ние сме наистина добри в пазенето на закона. И що се отнася до закона ние сме непорочни, проблемът с греха е разрешен! Вярно ли е? Печално невярно. Това е друго благовестие, братя и сестри. Ето защо е важно да разбираме дълбочината на проблема с греха, дълбочината на нуждата си. Намирахме се в състояние, което можеше да породи само грях и нищо друго освен грях. И нямаше нищо, което можехме да направим, което би могло да промени това. Това може да бъде променено само от Родения Божий Син – когато Го приемем. Няма закон, който можете да пазите, няма разбиране или теология, към които можете да се придържате или да поддържате, няма усилие, няма умствена решимост, решение и воля, и променяне на поведението ви, които да разрешат вашия проблем с греха. Внимавайте за това благовестие! То е благовестие, което е „друго благовестие“. Разрешението на нашия проблем с греха е да получим Христовия живот, защото имахме проблем в живота, който наследихме от Адам – замиращият живот на Адам.
И така, достигаме до последната част от стиха:
„...за да не погине никой, който вярва в Него...”
Видяхме защо светът щеше да погине, ако не повярваше – това беше естественото ни състояние. Но каква е алтернативата, когато Го приемем?
„...но да има вечен живот.“
Божията любов към нас е да ни даде живот. Исус казва:
„Аз дойдох за да имат живот, и да го имат [как?] изобилно“ (Йоан 10:10).
Това е вечен живот, именно за това се говори в стиха.
В 1 Йоаново 5:12 се казва:
„Който има Сина, има [какво?] този живот; който няма Божия Син, няма този живот.“
Това е вечният живот. Ето защо казах, че да вярваме в Него означава да Го приемаме. И като приемете Него, вие получавате вечен живот. Не е като да приемате Исус и тогава Бог да ви дава вечен живот като бонус или нещо допълнително. Вечният живот се намира... къде? В Сина. Ето един въпрос (искам да помислите за това): Какъв е източникът на този вечен живот, намиращ се в Сина? Той всъщност идва от Отец. Йоан 5:26:
„Защото както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот [къде?] в Себе Си...“
Отец е Източникът на любовта, която изяви към света като даде Сина Си. И като ни даде Сина Си, Бог даде собствения Си живот. Също както Той има живот в Себе Си, така даде и на Сина Си да има живот в Себе Си, и следователно
„който има Сина, има...“? „...живот.“
Какъв е този живот? Вечен живот. Там е налице един завършен цикъл. Краят на стиха, Йоан 3:16, е напомняне за началото на стиха – Източникът на спасителния план и на любовта, изявена там, е Бог Отец. Той е Източникът на любовта, Източникът на живота, Той е Източникът на Своя Единороден Син. Ето защо Синът е наречен Божий „Единоро-ден Син“. Всичко е наше чрез Сина. И така, въпросът тази вечер (искам да завърша с това) е: Вие приели ли сте този дар на любов – лично и индивидуално, - така че да можете да станете, както беше Даниил, мъж и жена „възлюбени“. Това е лично! Не се задоволявайте просто с общата, събирателна Божия любов, търсете Божията любов лично. Когато обичате Бога, наблюдавайте как тази лична връзка и това взаимоотношение ще нарастват. Това, което изследвахме тази вечер, са двадесет и пет думи, и искам тук да ги обобщя набързо – Йоан 3:16:
„Защото Бог....“
Говори се за Бог Отец – една отделна Личност, Бога на вселената, Бога на Сътворението, Източника на всичко.
„...толкова възлюби...“ Неговото естество е любов и именно затова Той изявява любов.
„...възлюби света“ - това са всички, всъщност това сте вие – в личен и индивидуален план.
И Неговата любов беше изявена в това „че даде“... Това е дар. Спасе-нието е дар, Божията любов е дар.
И Този, Когото даде Той, е „...Своя Единороден Син...“ Никой друг; Той не даде партньор, не даде приятел, не доби Син, а всъщност даде Своя Син (имам предвид при Въплъщението – Той не доби Син при Въплъщението, а даде Сина Си при Въплъщението).
„...който...“ Това е отворена покана към всеки един човек, независимо кой е той.
„....вярва в Него...“ Това е упражняване на вяра, приемането Му лично, да имаме тази връзка с Него, т.е. със Сина.
„...за да не погине...“ Това е обещание. Вярващият не се бои да не погине, не се тревожи, не се страхува, защото знае, че грехът и смъртта са победени, тъй като е приел живия Божий Син.
И накрая:
„...но да има вечен живот...“
Тук искам да спомена нещо, за да събера всичко в едно цяло. Исус каза:
„Думите, които ви говоря, са дух и живот“ (Йоан 6:63).
Знаете ли за какво се говори с думите „вечен живот“? Говори се за животворящия Дух, който получаваме, който е не друг, а...? Исус Христос. Исус е нашият живот.
„Който има Сина, има...“? „...живот“ (1 Йоан 5:12).
Ето защо Библията Го нарича „Духа“. А духът представлява...? Живот. Следователно, да имаме вечен живот означава да получим този Дух, да получим този живот, да получим този Син. Това, братя и сестри, е пълният пакет на спасението. Удивително! В рамките на 25 думи можахме да изпълним цял час и даже да просрочим времето. Нали така? Има ли смисъл в това? Това е предизвикателството ми към вас. Благодаря за търпението! Искам наистина да ви напомня за простотата и красотата на благовестието: Повярвай и приеми!
Бог да ви благослови! Нека коленичим заедно, ще завършим с молитва.
Моля се да сте били благословени от това видео.
Постарайте се да се абонирате за канала ни.
Харесайте, включете известията и, което е най-важно, споделете това видео с други.
Нека Бог Отец ви благослови богато в Исус.
Revelation1412.org
RSS Feed
