"Възстановително служение"
Представя
Алфа и Омега - Част 2
с Брат Невил Дохърти
Приканвам ви, ако желаете, да коленичим докато търсим Бога в молитва.
Свети Татко в небето, в скъпоценното, свято име на Исус Христос, Твоя единороден Син, заставаме пред Теб, Отче, и Ти благодарим и Те славим за Твоето истинно Слово. Славим Те, Отче, за Духа на пророчеството. Славим Те, Отче, Който Си в небето, за обещанието, че когато двама или повече човека са събрани в Твое име, Ти си сред тях. Благодарим Ти за обещаното от Теб присъствие. Молим се да ни водиш чрез Духа Си докато изследваме Словото Ти и докато разглеждаме историята на Адвентната църква. Оставяме тези неща в Твоите ръце и Ти благодарим за водителството и любовта Ти. В името на Исус. Амин.
Представя
Алфа и Омега - Част 2
с Брат Невил Дохърти
Приканвам ви, ако желаете, да коленичим докато търсим Бога в молитва.
Свети Татко в небето, в скъпоценното, свято име на Исус Христос, Твоя единороден Син, заставаме пред Теб, Отче, и Ти благодарим и Те славим за Твоето истинно Слово. Славим Те, Отче, за Духа на пророчеството. Славим Те, Отче, Който Си в небето, за обещанието, че когато двама или повече човека са събрани в Твое име, Ти си сред тях. Благодарим Ти за обещаното от Теб присъствие. Молим се да ни водиш чрез Духа Си докато изследваме Словото Ти и докато разглеждаме историята на Адвентната църква. Оставяме тези неща в Твоите ръце и Ти благодарим за водителството и любовта Ти. В името на Исус. Амин.
Това е част втора на презентацията "Алфа и Омега". Затова ако още не сте видели първата част, бих ви приканил горещо да изгледате първо нея, преди да гледате тази част, понеже това всъщност е продължение на първата презентация. Ще започнем като разгледаме текст от Библията. Текстът се намира във Второзаконие 31 гл., стихове 16-18.
Второзаконие 31:16-18: „И Господ каза на Мойсей: Ето, ти ще легнеш при бащите си; а този народ ще се надигне и ще блудства след чуждите богове на земята, сред която отиват, а Мен ще оставят и ще нарушат завета Ми, който направих с тях. И в онзи ден гневът Ми ще пламне против тях и Аз ще ги оставя, и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат погълнати и много злини и скърби ще ги постигнат. И в онзи ден народът ще каже: Не ме ли постигнаха тези злини, понеже моят Бог не е сред мен? Но в онзи ден Аз непременно ще скрия лицето Си заради цялото зло, което са сторили, защото са се обърнали към други богове.“
Какво казваше Бог на Мойсей тук? Той даваше на Мойсей предупреждение. Казваше на Мойсей какво щеше да се случи след смъртта му. А какво щеше да направи народът? Какво се казва в текста?
Казва се, че те ще „блудстват след чуждите богове на земята“. Бог беше предупредил Своя народ преди. Той му беше казал да влезе в земите и чрез Неговата помощ да изгони всички жители на земята, защото познаваше опасността от смесване с хора, които се покланяха на други богове. Но онова, което се случи с Израилевите чада беше, че те не направиха това, което Бог им каза да направят. Те се установиха. Те действително започнаха да изпълняват заръчаното, но след известно време се заселиха и не изгониха всички жители на земята. А какво каза Бог? Той каза: „Мен ще оставят и ще нарушат завета Ми, който направих с тях.“ Каза още и в последната част на пасажа, че те „са се обърнали към други богове“.
И така, това беше пророчество. Дали това пророчество се изпълни? Да, изпълни се. Да. За жалост се изпълни. Ще погледнем следващия... следващия текст. Текстът се намира в Съдии 7 гл. Извинете ме. Съдии 2:7-13.
Съдии 2:7-13:„И народът служи на Господа през всичките дни на Иисус и през всичките дни на старейшините, които надживяха Иисус, които бяха видели цялото велико дело на Господа, което Той беше извършил за Израил. А Господният слуга, Иисус, синът на Навий, умря на възраст сто и десет години. И го погребаха в областта на наследството му в Тамнат-Арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от планината Гаас. И цялото това поколение се събра при бащите си и след тях се издигна друго поколение, което не познаваше Господа, нито делото, което Той беше извършил за Израил. И израилевите синове вършиха зло пред Господа и служиха на ваалимите, и оставиха Господа, Бога на бащите си, който ги беше извел от египетската земя, и последваха други богове, от боговете на народите, които бяха около тях, и им се поклониха, и разгневиха Господа. Така те оставиха Господа и служиха на Ваал и на астартите .“
Потърсих думата "астарта" [превеждана и като "ашера"] и това е ханаанска богиня, която носи също названието Астарта или Ищар. Следователно, това е... Тук виждаме, че това пророчество се изпълни. Бог беше предупредил Мойсей, че народът ще започне да блудства след чужди богове. И е интересно, че докато живя Мойсей и докато живя Исус Навин, а също и поколението, в което живя Исус Навин, народът беше верен, но какво се казваше след това? Появи се друго поколение, което не познаваше всичките Божии дела, и тези хора забравиха и започнаха да се смесват с околните народи и започнаха да се покланят на техните богове. Но е наистина интересен принципът, представен тук: че Бог щеше да предупреди Своя народ предварително какво щеше да стане, така че той да знае и да бъде нащрек и да внимава.
Но за жалост видяхме, че историята се повтаря. Не е ли така? Историята се повтаря. Дали Бог изпрати предупреждение към Своя народ по същия начин, в същия смисъл, следвайки същата линия? Дали Бог изпрати предупреждение на началните дни на Църквата на адвентистите от седмия ден, за да я предупреди какво предстоеше да се случи? Следващият кадър показва това. Цитатът е от „Новини на Азиатската дивизия“, 1-15 май 1915 г., стр. 43.
И така, става дума за 1915 г. Това е малко преди Елън Уайт да почине. Ето какво имаше да каже Елън Уайт: „Големи неща ще се случат след като си отида: Сатана ще работи както никога преди.“ Всичко, което може да бъде отсято, ще бъде отсято. Трябва да се приближаваме към Бога, защото не можем да се облягаме на човека или тълпата. Трябва да познаваме Господа дълбоко, както никога преди“.
Следователно, тук Уайт предупреждаваше своя народ, Бог предупреждаваше Своя народ чрез боговдъхновеното перо:
"Големи неща ще се случат след като си отида. Сатана ще работи както никога преди."
Уайт предупреждаваше, че точно същата ситуация се беше случила с Мойсей и Исус Навин - как Бог предупреждаваше, че хората щяха да започнат да блудстват след околните народи. И след боговете на тези народи.
Бог отправяше предупреждение към Своя народ преди Елън Уайт да почине, че ще се случи същото. Бог показа, че ще възникне проблем след като пророкът умре.
Ще погледнем накратко друго изявление, в което предупреждението продължава. Виждали сме следните две изявления в първата част, но само исках да ви ги напомня. Следното изявление е от „Избрани вести“, кн. 1, стр. 200:
„В книгата „Живият храм“ е представена алфа на смъртоносните ереси. Омега ще последва ще бъде приета от онези, които не желаят да се вслушат в предупреждението, което Бог е дал.“
Тук виждаме, че Уайт предупреждаваше отново, че ще последва Омега и тя ще бъде приета. Следващият цитат е този, който ще разгледаме:
„Живият храм“ съдържа алфа на тези теории. Знаех, че омега щеше да последва след малко и потреперих за нашия народ“ („Специални свидетелства“, серия Б, номер 02, стр. 53, пар. 2).
Забележете, че Уайт каза, че Омега ще последва. Погледнахме това преди. Погледнахме Омега и Алфа в първата част от презентацията. Уайт казва, че Омега ще последва след малко и че това е пророчество, но тя продължава с предупреждение. Именно това е следващото предупреждение, което исках да отправя (изявлението е малко дълго, но е необходимо да го разгледаме):
„За едно нещо е сигурно, че скоро ще се осъществи - голямото отстъпление, което се развива, нараства и набира сила, и ще продължи да прави това докато Господ слезе от небето с повелителен вик. Трябва да държим здраво първите принципи на нашата деноминационна вяра и да напредваме от сила към нарастваща сила..."
Извинете ме: „...вяра."
„Винаги трябва да пазим вярата, подкрепяна от Светия Божий Дух от по-раншните събития в нашата опитност до настоящото време. Сега ни е необходима по-голяма широта и по-дълбока, по-ревностна, непоколебима вяра във водителството на Светия Дух. Ако сме се нуждаели от явното доказателство за силата на Светия Дух да потвърди истината в началото, след изминаването на времето ние днес се нуждаем от всички доказателства в потвърждение на истината, когато души се отклоняват от вярата и се вслушват в измамителни духове и демонични учения. Не бива сега да има никакво отпадане на душата“ („Свидетелства към църквата съдържащи вести на предупреждение и наставление към адвентистите от седмия ден“, стр. 57).
И така, какво видя Уайт да се случва? Тя каза, че това е „голямото отстъпление, което се развива, нараства и набира сила“.
Наистина интересно. Тя каза, че то било там и можела да го види, да види, че то се развивало, нараствало и набирало сила. Следователно, то не си отивало. Колко време обаче... Това наистина е интересно. Колко време, според думите, щеше да продължава това голямо отстъпление? Колко щеше да продължава? В текста се казва, че то ще продължи „докато Господ слезе от небето с повелителен вик“.
За кое събитие се говори? За Второто пришествие на Исус. Следователно, тя видяла, че това голямо отстъпление ще продължава, ще нараства и ще се затвърждава все повече и повече до Второто пришествие. Така че това е нещо, което няма да изчезне, и започна с Келог в Алфа, както видяхме по-рано, и ще продължи в Омега. То ще продължи да се развива, да нараства и да набира сила до Второто пришествие, и ще се влошава все повече и повече. И то ще се приема все повече и повече, затова тя предупреждаваше своя народ, предупреждаваше нас, предупреждаваше Църквата на адвентистите от седмия ден да се държи здраво за първите принципи на нашата деноминационна вяра, да се държи за онова, което беше първоначално разкрито на Адвентната църква чрез пионерите и чрез писанията на Духа на пророчеството. Уайт предупреждаваше хората да се държат здраво за онова, в което се вярваше от началото, и да не се напуска платформата на истината.
Тя каза: „Винаги трябва да пазим вярата, подкрепяна..."
Извинете ме. „...подкрепяна от Светия Божий Дух от по-раншните събития в нашата опитност до настоящото време.“
За това ни се казва в Библията... В Библията ни се казва нещо наистина интересно. В Притчи 22:28 се казва много ясно:
„Не премествай старите граници, които бащите ти са определили.“
Това наистина е от значение. Това е принцип от Писанието. Ако се държим за Библията и само за Библията, като сме видели от Духа напророчеството и пионерите начина, по който Бог първоначално водеше Адвентната църква, и не премахваме която и да е от „старите граници“, ще бъдем в безопасност. И както видяхме в предишната презентация, това беше установено... Основата беше положена от Майсторския работник и беше засвидетелствана от чудотворната сила на Божия Дух. Затова към старите граници, стълбовете на вярата на Църквата на адвентистите от седмия ден трябваше хората да се придържат, и да не бъдат изоставяни или от тях да бъде премахвана дори една йота. Но мнозина днес не осъзнават в колко голяма степен вярата на адвентистите от седмия ден е променена.
Те не осъзнават какво се е случило.
Следващото изявление показва това:
„Не се мамете. Мнозина ще отстъпят от вярата и ще послушат измамни духове и демонични учения. Сега имаме пред себе си алфа на тази опасност. Омега ще бъде от най-поразително естество“ („Специални свидетелства“, серия Б, номер 02, стр. 16, пар. 2).
Интересното е, че Духът на пророчеството казва наистина ясно тук, че Алфа и Омега... са какво? Казва се:
„...отстъпване от вярата, слушане на измамителни духове и демонични учения“.
Затова е необходимо да бъдем наистина внимателни какво гледаме. В светлината на току-що прочетеното изявление имаме следващото, което наистина изяснява нещата. То ни показва сега паралел на изявлението, което беше написано в Духа на пророчеството. Цитат от „Ривю енд хералд“... Извинете ме. Цитатът е от "Адвентист ривю", 6 януари 1994 г. Не е било много отдавна.
„Някои адвентисти днес мислят, че нашите вярвания са останали непроменени през годините, или се стремят да върнат часовника до някакъв момент, в който сме имали правилно разбиране за всичко. Но всички опити да се възстанови такъв „исторически адвентизъм“ се провалят от гледна точка на фактите на нашето наследство. Адвентните вярвания са се променяли през годините под въздействието на „настояща истина“. Най-поразително е учението относно Исус Христос, нашия Спасител и Господ. Много от пионерите, включително Джеймс Уайт, Дж. Н. Андрюс, Урия Смит и Дж. Х. Уагонър, се придържали към ариански или полуариански възглед - т.е. че Синът в някакъв момент във времето преди създанието на света произлязъл от Отец.. По подобен начин, тринитарното разбиране за Бога, което сега е част от основните учения, не било общо поддържано от ранните адвентисти. Дори и днес неколцина не са съгласни с него.“
Това е наистина интересно, това изявление. Понеже забележете какво се казва там:
„Най-поразително е учението относно Исус Христос, нашия Спасител.“
Това бяха точно същите думи, които бяха използвани от Духа на пророчеството - точно същите думи. И наистина е поразително да се осъзнае в колко голяма степен се е променила Адвентната църква. Всъщност тя се е променила толкова много, променила се е толкова много, че беше направено следното изявление:
„Повечето от основоположниците на адвентизма от седмия ден не биха могли да се присъединят към църквата днес, ако трябваше да се съгласят с основните учения на деноминацията. По-конкретно, повечето не биха могли да се съгласят с учение номер 2, което разглежда доктрината за Триединството. За Джоузеф Бейтс Триединството било небиблейска доктрина. За Джеймс Уайт то било онзи „стар тринитарен абсурд“, а за М. Е. Корнел то било плод на голямото отстъпление, заедно с такива фалшиви доктрини като пазенето на неделята и безсмъртието на душата“ (сп. „Министри“, октомври 1993 г., стр. 10).
Забележете, че това идва от Джордж Найт, професор по църковна история към университета „Андрюс“. Това не е просто кой да е. Това всъщност е професор по църковна история от университета „Андрюс“ и думите му бяха цитирани в сп. „Министри“ през октомври. октомври 1993 г. Това е наистина поразително! Как е възможно пионерите на Адвентната църква да не могат да се присъединят към Адвентната църква днес, ако трябва да се съгласят с основните учения на църквата? Как е възможно? Колко далеч се е отклонила Адвентната църква от платформата на истината, че предците основоположници на Адвентната църква, включително и самата Елън Уайт, не биха могли да се съгласят с нейните основни учения? Защо това е така? Защото, както много ясно показва цитираният по-горе автор, а той показва това особено ясно, те били нетринитарни. Те не вярвали в Триединството. Днес църквата е тринитарна и това се показва в основните учения на църквата. И можем да видим от онова, което вече разгледахме, че Духът на пророчеството нарича тази доктрина „Омега на смъртоносните ереси“.
Но това, което искам да погледнем днес, е как Омега, показана чрез Духа на пророчеството, как тази Омега беше установена в Адвентната църква. Как на първо място тя е влязла там, ако не е била там първоначално? Как се е развила? Знаем, че Сатана е много прикрит в начина, по който работи, пряко, че той не може да внесе нещо просто ей така, открито, направо, поради противопоставянето, пред което би се изправил. Затова какво прави той? Прави това незабележимо, стъпка по стъпка. Именно това ще разгледаме тук:
„Стъпките към отстъплението. Как Сатана внесе това?“
Ще започнем със следния кадър: Библейската конференция от 1919 г. Искам да забележите датата на тази библейска конференция. Тя беше проведена много скоро след смъртта на Елън Уайт. За какво предупреди тя?
"Малко след смъртта ми," каза тя, "нещата ще започнат да се случват."
Ето къде тези неща започнаха да се изпълняват.
Извинете ме...
Ако погледнем историята, ще видим, че малко след смъртта на Елън Уайт била проведена библейската конференция. По време на конференцията имало поредица от изследвания на У. У. Прескът, озаглавени „Христовата личност“, и тези изследвания насърчаваха тринитаризъм в църквата. Те обаче не бяха всеобщо приети от църковните делегати, както узнаваме от факта, че все още имаше много хора, които още вярваха в истината, както беше представена от пионерите. Разискването, което последвало неговите презентации, станало доста наситено и нагорещено, затова президентът на Генералната конференция, А. Г. Даниелс, се опитал да успокои разискването като заяви следното:
„Няма да провеждаме гласуване за тринитаризъм или арианство, но можем да мислим““ (Препис от Библейската конференция от 1919 г.).
Следователно, можем да видим, че вече (веднага щом пророкът излезе от сцената) Сатана се опитваше да внесе тази доктрина в Църквата на адвентистите от седмия ден. Това внасяне започна на Библейската конференция от 1919 г. Следващият етап, който ще разгледаме, следващата част, която ще разгледаме, е навлизането на... Както видяхме от предишната презентация, Духът на пророчеството споменаваше, че ще бъдат въведени книги за един нов ред.
Следващата част, която ще разгледаме, е книгата „Идването на Утешителя“. Тази книга беше написана от Лерой Фрум и тук виждаме какво се казва в нея:
„Мога ли да направя честно лично признание? Когато още в периода между 1926 и 1928 г. бях замолен от нашите водачи да изнеса поредица от изследвания относно Светия Дух, обхващайки пасторските институти на Северноамериканския съюз от 1928 г., открих, че освен безценни насоки, намиращи се в Духа на пророчеството, практически нямаше нищо в нашата литература, което да представя състоятелно библейско изложение в това огромно поле на изследване. Нямаше предишни пътеводни книги по въпроса в нашата литература“ (1928 г., „Идването на Утешителя“).
Това е наистина интересно. Какво признава тук старейшина Фрум? Когато започнал да изучава доктрината за Триединството, за да изнесе тази поредица от изследвания, той каза, че не могъл да открие „предишни пътеводни книги по въпроса в нашата литература“. Защо този човек не могъл да намери никаква литература в Адвентната църква по онова време относно доктрината за Триединството, по-точно в подкрепа на доктрината за Триединството? Понеже вярващите били нетринитарни и никой всъщност не бил написал книги от търсеното от него естество в Църквата на адвентистите от седмия ден. Всичко, което можел да открие, били някои „безценни насоки“ (както той ги нарича), но нищо от пътеводно естество, така че очевидно търсел на погрешното място. Какво признава той в продължение?
„Бях принуден да изследвам редица ценни книги, написани от хора извън нашата вяра - преди това отбелязаните - за начални указания и предположения, и за да отворя път за усилено лично изследване. Като разполагах с тези неща, продължих от там. Но те ми бяха определена ранна помощ. И десетки, ако не стотици, могат да потвърдят същото отрезвяващо убеждение - че някои от тези мъже..."
Извинете ме. "... тези други мъже често имаха по-задълбочено проникновение в духовните неща за Бога, отколкото мнозина от собствените ни мъже имаха тогава за Светия Дух и победоносния живот. Все още беше доста неясна тема...“ („Движение на съдбата”, стр. 322)
Откъде старейшина Фрум призна, че е взел доктрината за Триединството? В цитата се казва: "...от хора извън нашата вяра." Откъде я взе? Той не можеше да намери такава в рамките на адвентизма, затова трябваше да излезе извън нашата вяра - във Вавилон. Как може той да получи истината от Вавилон? Невъзможно е. Няма какъвто и да е смисъл.
След това Фрум продължава:
“Мога ли да заявя, че книгата ми “Идването на Утешителя” бе резултат от поредица от изследвания, които изнесох през 1927-1928 г. пред пасторските институти в Северна Америка? Не можете да си представите колко бях "налаган" някои старовремци, защото настоявах за персоналността на Светия Дух като Третото лице на Божеството. Някои хора отричаха това - все още го отричат. Но книгата постигна обща приемственост като стандарт” (Писмо на Лерой Фрум до д-р Ото Х. Кристенсен, 27 октомври 1960 г.).
Какво признава старейшина Фрум тук? Той признава, че когато изнесъл тези изследвания в институтите, бил "налаган" от някои старовремци. Кои бяха старовремците? Това бяха онези, които бяха все още живи и вярваха в истината за Бога. И той бил "налаган" от тях, защото настоявал за... какво? Персоналността на Светия Дух като Третото лице на Божеството.
Спомняте ли си какво разгледахме първоначално, в първата презентация, където се съобщаваше, че Духът на пророчеството предупредил хората да не навлизат в спор относно присъствието и персоналността на Бога? Тук Фрум се опитваше да направи същото нещо относно присъствието и персоналността на Бога и по-конкретно персоналността на Светия Дух като трето лице на Божеството. Фрум се опитваше да въведе в пасторските институти доктрината за Триединството и “старовремците” се изправиха в противопоставяне на тази доктрина. Но можем да видим, че именно това е начинът, по който работи Сатана - хитро, малко по малко, с последователни крачки на отстъпление, и забележете, че това беше още по онова време. А то продължава със следваща стъпка.
Изложение на ученията от 1931 г.
Искам да забележите, че все още, към този момент, за доктрината все още не било проведено гласуване, но Сатана се опитвал да я въведе по един бавен начин. Това е първият път, в който доктрината беше внесена в доктриналните ни учения, но това стана съвсем тихо. Искам да обърнете внимание на точка 2 от Изложението на ученията от 1931 г.:
“2. Че Божеството, или Триединството, се състои от Вечния Отец, персонално, духовно Същество, всемогъщо, всеприсъстващо, всезнаещо, безгранично в мъдрост и любов, Господ Исус Христос, Синът на Вечния Отец, чрез Когото беше създадено всичко и чрез Когото ще бъде постигнато спасението на изкупените множества, Светия Дух, третото лице на Божеството, великата възстановяваща сила в делото на изкуплението.”
Доста интересно е това изложение. Но искам да ви покажа разликата между него и първоначалното Изложение на ученията, като това изявление на ученията беше за първи път формулирано през 1872 г. Следва самото изложение:
“ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ ПРИНЦИПИ, УЧЕНИ И ПРАКТИКУВАНИ ОТ АДВЕНТИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ ДЕН
Парна преса на издателската асоциация на адвентистите от седмия ден, Батъл Крийк, Мичиган: 1872 г.
”I. Че има един Бог, персонално, духовно същество, Създател на всичко, всемогъщ, всезнаещ и вечен, безкраен в мъдрост, святост, справедливост, доброта, истина и милост; непроменим и присъстващ навсякъде чрез Своя представител, Светия Дух (Псалом 139:7)."
И втора точка:
"II. Че има един Господ Исус Христос, Синът на Вечния Отец, Онзи, чрез Когото Бог създаде всичко и чрез Когото всичко се сплотява; че Той пое върху Себе Си естеството на Авраамовото потомство за изкуплението на нашата паднала раса; че Той пребиваваше сред хората, пълен с благодат и истина, живя като наш пример, умря като жертва за нас, беше възкресен за наше оправдание, възнесен нависоко да бъде нашият единствен посредник в небесното светилище, където, със собствената Си кръв, Той прави умилостивение за греховете ни, което умилостивение, далеч от това да бъде осъществено на кръста, който беше едва принасянето на жертвата, е последната част от Неговото дело като свещеник според примера на левитското свещеничество, което беше сянка и предваритело представяне на службата на нашия Господ в Небето” (виж Левит 16 гл. ; Евреи 8:4, 5; 9:6, 7).”
Забелязвате ли разликата между това изложение и предишното (от 1931 г.)? Разликата, която наблюдаваме между двете е съвсем ясна. Първото... Първото съвсем ясно въвежда думата “Триединство”.
Казва:
“Божеството, или Триединството, се състои от Вечния Отец... Господ Исус Христос, Синът на Вечния Отец... и Светия Дух като Третото лице на Божеството...”
Но изложението от 1872 г. е много ясно. То показва, че има един Бог, персонално духовно Същество, Което присъства навсякъде чрез Своя представител, Светия Дух, или Божия Дух; и има един Господ Исус Христос, Синът на Вечния Отец.
Следователно, ясно можем да видим разликата между двете.
Но как беше въведено това Изложение на ученията от 1931 г. в Адвентната църква? Следващият кадър изяснява това.
“С приканване от статистическия секретар на Генералната конференция, Едсън Роджърс, заедно с определени искания за сертифицирано изложение от областта, беше назначена комисия от четирима, която да наблюдава изготвянето на ново Изложение на ученията. Избраните четирима мъже бяха Милтън Е. Кен, Франсис М. Уилкокс, Едуин Р. Палмър и Чарлс Х. Уотсън. Уилкокс беше избран от другите трима да подготви основната чернова. С пълното знание и одобрение на другите, Уилкокс предаде своето изложение на Роджърс, който го постави в Годишника на адвентистите от седмия ден за 1931 г. Това изявление беше публикувано в Наръчника на Църквата на адвентистите от седмия ден през 1933 г.
Забележете, че за това изложение не беше проведено гласуване от Генералната конференция. То беше само внесено. Уилкокс го написа и го даде на Роджърс, а Роджърс го постави в книгата, без изобщо да се консултира с църквата.
Описанието продължава.
“На 14 януари 1942 г. комисията на Генералната конференция гласува изявлението (на Уилкокс) “Основни учения” да бъде направено достъпно под формата на брошура. То се беше появило в официалния Църковен наръчник от 1933 г. - по подобен начин без формално приемане - и се намира във всяко следващо издание. Следователно по общо съгласие, а не чрез формално гласувано приемане предложените от Уилкокс “Основни учения”... станаха нашето прието Изложение на вярата” (Лерой Фрум, “Движение на съдбата”, стр. 419).
Подчертаването е в оригинал.
Можем да видим, че Сатана едва доловимо използваше това, за да въведе доктрината в Църквата на адвентистите от седмия ден. Следващата стъпка е: “Кръщелен обет и нова песнарка от 1941 г.”
Нов кръщелен обет, който включваше утвърдително изявление за вярването на кандидатите в Триединството, беше въведен през 1941 г. Комисия от тринадесет души беше назначена през 1941 г., за да оформи единен кръщелен обет. Старейшина Брансън беше председател, а Р. А. Андерсън беше секретар. И така, това също беше направено прикрито, без гласуването на Генералната конференция.
Разказът продължава:
“Задачата на комисията беше да формилира единни Кръщелен завет и клетва, основани на изложението на “Основните учения” от 1931 г. в Годишника и Наръчника. Комисията трябваше също и да посочи малко по-подчертано Първото, Второто и Третото лице на Божеството” (Писмо на Л. Е. Фрум до Р. А. Андерсън и Дж. Л. Шулер).
Интересно е, че това беше същата година, в която новата църковна песнарка беше въведена. По-раншната църковна песнарка на Адвентата църква поощряваше истината за Бога и Исус Христос, но тази нова църковна песнарка беше първата, която поведе движението към тринитарни песни в сборника с песни.
За жалост, както каза Духът на пророчеството, истините, които защитаваха нашите пионери, истините, за които се бяха държали здраво нашите ранни пионери и писатели, щяха да бъдат счетени за грешка.
Следващото изявление показва това наистина ясно. Негов автор е Лерой Фрум (“Движение на съдбата”, стр. 75).
“...деноминацията [беше] безвъзвратно отдадена на основните християнски истини.”
Това, според собствения му начин на изразяване, означава “Триединството”.
Но имаше ли някои, които се опитваха да се изправят срещу това? Имаше ли някои, които все още възразяваха срещу това промъкващо се отстъпление? Да, имаше някои, които го възпираха. В началото на 1940-те години имаше хора, които възпираха промъкването му, особено братята Уошбърн и Лонгакър. Да, към началото на 1940-те години все още имаше лица, които възпираха промъкването като се съпротивляваха на тази нова теология. Единият беше проповедник на име старейшина Дж. С. Уошбърн, който през 1940 г. написа ревностна атака срещу У. У. Прескот поради проповед, която той беше изнесъл в Мериленд. Проповедта на Прескoт носеше заглавието “Идещият” и се занимаваше с Триединството, сред други теми. Тогава старейшина Уошбърн написа следното писмо, което е показано на екрана:
“Доктрината за Триединството е жестоко езическо чудовище, премахваща Исус от Неговото истинско положение на Божествен Спасител и Посредник. Сатана е взел някаква езическа представа за триглаво чудовище и със съзнателно намерение да хвърли презрение върху Божествеността го е обвил в римокатолицизъм като нашия славен Бог - едно невъзможно, абсурдно изобретение. Тази чудовищна доктрина, трансплантирана от езичеството в Римската папска църква, се стреми да натрапи своето зло присъствие в ученията на Третата ангелска вест” (Писмо от Дж. С. Шонбърн до У. У. Прескот, 24 април 1940 г.).
Следователно, той заставаше срещу онова, което Прескот се опитваше да внесе в Църквата на адвентистите от седмия ден. Важното тук беше, че това се случваше през 1940 г., и то показва, че дори тогава доктрината за Триединството не беше поела пълен контрол върху Адвентната църква. Тя все още не беше напълно приета от църквата. Всъщност писмото на Уошбърн беше толкова... макар че е съвсем лично, постигна толкова голям успех, че дори един президент на Генералната конференция помоли Уошбърн за тридесет и два екземпляра от писмото, които да раздаде на проповедниците в своята конференция, за да им покаже какво се случва и да ги предупреди.
Следователно, очевидно имаше и други проповедници, които последваха това. Ето още едно писмо от същия човек, Дж. С. Уошбърн:
“Адвентистите от седмия ден твърдят, че приемат Божието слово като върховен авторитет и че са “излезли от Вавилон”, че са се отказали завинаги от напразните традиции на Рим. Ако трябваше да се върнем към безсмъртието на душата, чистилището, вечното мъчение и неделната събота, дали това щеше да бъде нещо по-малко от отстъпление? Ако обаче прескочим всички тези маловажни, второстепенни доктрини и приемем и учим самата централна, основна доктрина на римокатолицизма, Триединството, и учим, че Божият Син не е умрял, макар че думите ни изглеждат духовни, дали това е нещо различно или нещо по-малко от отстъпничество и самата Омега на отстъпничеството?”
Тук виждаме, че Уошбърн използва същите думи - "Омега на отстъпничеството, - за които предупреди Елън Уайт, за които предупреди Духът на пророчеството. И в това виждаме изпълнението.
Следващата стъпка беше ревизията на "Даниил и Откровение" (1944 г.), книгата “Даниил и Откровение”. Не я донесох със себе си, тъй като я оставих. Всъщност имам у дома оригиналния екземпляр... един от екземплярите на оригиналната версия на книгата "Даниил и Откровение". Тъй като е толкова стара, кориците са се откъснали. Всъщност това е оригиналното издание на книгата от 1872 г. Извинете ме, изданието е от 1892 г. Тя е в доста печално състояние. Онова, което направих, беше да я прегледам и сравня с изданието от 1940 г., което виждаме - изданието на "Даниил и Откровение" от 1944 г. Отбелязал съм някои от промените. Нямаме много време, за да обхванем много от направени промени, но това, с което разполагам, е сравнение само на едно изявление. Показано е оригиналното издание написано от Урия Смит (1892 г.). Ще обърнем особено внимание на частта, означена с жълт цвят, в която се казва:
Писанието със сигурност ясно известява, че съществуването на Христос имало начало (Йоан 1:1), което не било така в случая с Отец" (стр. 409).
Ако обърнете внимание на второто издание, изданието от 1944 г., това изявление е изцяло извадено и е заместено с напълно различно изявление.
Писанието никъде не говори за Христос като за сътворено същество, а точно обратното - ясно заявява, че Той е роден от Отец. Тук не се казва кога е роден Той, нали? Съвсем не беше заявено. Освен това в следващото изречение са добавени думите "но докато като Син [на Бога] Той не притежава съвечност на миналото съществуване с Отец..." като така напълно е променено значението на цялото изявление. Това е само едно изявление, а в книгата има много, много други, които показват съвсем ясно как тези неща са извадени или променени. Следващата точка, която ще разгледаме, е публикуването на “Евангелизъм” (1946 г.). Книгата е компилация, съставена от Лерой Фрум и много други заедно с него с конкретната цел да се въведе тринитарната доктрина в Църквата на адвентистите от седмия ден.
В хода на книгата има изявления, извадени от контекста и изглеждащи да казват едно, но когато погледнете оригиналния контекст, в който били написани, става много ясно какво казвал Духът на пророчеството. Има също и заглавия на глави и теми, които загатват за дадено вярване, когато не се казва това в самия текст. Лерой Фрум признава това, като казва:
“Сигурен съм, че сме в съгласие при оценяването на книгата “Евангелизъм” като един от големите приноси, в които пасторската асоциация имаше дял още в онези дни. Знаете какво направи тя с хора в колумбийския съюз, които се изправиха лице в лице с ясните, недвусмислени изявления на Духа на пророчеството относно Божествеността на Христос, персоналността на Светия Дух, Триединството и др. Те трябваше или да отпуснат ръце и приемат тези изявления, или в противен случай трябваше да отхвърлят Духа на пророчеството. Знам, че вие, г-ца Клойзер и аз имахме доста общо с подбора на тези неща под насърчението на хора като старейшина Брансън, който усещаше, че по-ранната представа на братята от попечителството на Уайт относно книгата “Евангелизъм” не беше адекватна” (Писмо на Лерой Фрум до Рой А. Андерсън, 18 януари 1966 г.).
И така, тук Фрум признава, че те се срещнали и подбрали изявления преднамерено извадени от контекста, за да покажат нещо, което не се казваше в контекста.
Следващата стъпка беше направена през 1949 г. с ревизията на “Библейски четива за домашния кръг”. В цитата се казва, че проф. Д. Е. Рибок беше замолен от “Ривю енд Хералд” да ревизира “Библейски четива за домашния кръг”.
Той премахна учението... Целта на ревизията беше да се премахне учението, че Исус приел греховното естество на човека, както се учеше в по-ранните издания. Следователно, целта била да се отърват от това, да се отърват от това изявление в библейските четива. И тук старейшина Фрум признава това:
“Така че неточната бележка беше изтрита и остана вън от всички следващи отпечатвания. Така още една грешка беше премахната чрез тези ревизии от 1940-те години, що се отнася до някои от нашите стандартни и иначе полезни книги” (“Движение на съдбата”, стр. 428).
И така, онова, което признават тук е, че прегледали всички ранни книги, онези, които се използвали обичайно, като "Даниил и Откровение" и “Библейски четива за домашния кръг”, и извадили изявления, които не били в съгласие с онова, в което те започнали да вярват. Можем да видим плана на Сатана, как отстъплението се затвърждава... А какво каза Духът на пророчеството? Че това щеше да продължава да набира сила и да се развива.
Призив за покаяние беше отправен през 1950-те години от двама млади мъже на име Уиланд и Шорт, и те се опитаха чрез изследване на вестта от 1888 г., чрез повторно изследване, те се опитаха да покажат на църквата, че е слязла от платформата на истината. Но за жалост те самите пропуснаха да забележат най-същественото. Но какво се казва в показаното изявление? Казва се:
“Сега е съвсем явно, че вървим по пътя на разочарованието след срещата в Минеаполис през 1888 г. Увличането по фалшиви учения е заело мястото на ясната, неопровержима, вдъхновена от небето истина по отношение на “праведност чрез вяра”. По трудния, унизителен път на действителната им опитност с фалшивото, Израил стигна до момента, когато е узрял за разочарованието (“1888 г. - преразгледана”, стр. 202).
И така, тук тези млади мъже бяха видели в църквата отклоняваше от пътя. Казва се:
“Увлечението по фалшиви учения е заело мястото на ясната, състоятелна, вдъхновена от Небето истина.”
Печално е да се помисли за това. Те можеха да видят приближаването му, но за съжаление те не съзряха същността - не видяха, че именно доктрината за Триединството беше тази, която причиняваше проблема. Затова през 1952 г. беше проведена Библейската конференция. Тя беше следващата стъпка, в опит да се сложи край на процеса. Отчасти в отговор на призива на Уиланд и Шорт, през 1950 г. старейшина Уилям Х. Брансън организира свикването на Библейската конференция от 1952 г. Това беше първата библейска конференция на църквата от 1919 г. насам и единствената, едва втора, от 1888 г. насам. Докато темата трябваше да бъде Христовата праведност, вестите по никое време не стигнаха до корена на проблема, а именно тринитарният възглед, който никак не беше предизвикан. Така че макар да проведоха библейска конференция, истинският проблем никога не беше предизвикан.
Следващата стъпка беше най-лошата, една от най-лошите. Това бяха конференциите на адвентисти от седмия ден и евангелисти от 1955 и 1956 г. Тези конференции бяха проведени сред видни евангелисти - Уолтър Мартин, Джордж Е. Кенън, Доналд Барнхаус - и водачи на Адвентната църква - Лерой Фрум, Рой А. Андерсън, Уолтър Е. Рийд и Т. Е. Унру. Това беше наистина печално време за Адвентната църква. Тези евангелисти бяха дошли при водачите на Църквата на адвентистите от седмия ден, за да отправят към тях предизвикателство относно предишните им учения. Това беше шансът църквата да застане твърдо в защита на истината. Но какво се случи? Уолтър Мартин (който самият беше един от евангелските пастори), в обръщение към група евангелски пастори през 1989 г.., каза следното:
“Атмосферата по онова време (1955-1956 г.) беше такава, че адвентизмът беше приравняван със Свидетелите на Йехова, с мормонството, с повечето култови организации по онова време. Когато за първи път се срещнах с Л. Е. Фрум, той започна да ме критикува в продължение на петнадесет минути за това как мога изобщо да мисля, че адвентизмът е култ. “Адвентизмът действително звучи истинен,” казах аз. “Не мислиш ли, че Арий бил християнин?” И той беше отличен църковен историк и каза: “Разбира се, че не бил християнин. Той отричал Божествеността на Исус Христос.” Аз казах:
“Това правела и Елън Уайт.”
Д-р Фрум отвърна: “Какво!?”
Аз казах “да” и отворих куфар и показах поне три метра адвентни издания, събрани и отбелязани за прочит от д-р Фрум и за прочит от комисията, за да провери източниците.”
Колко голямо количество е три метра? Доста голямо. Три метра издания не са били само едно или две! Имало е три метра издания, показващи много ясно, че Адвентната църква от самото начало била нетринитарна. Онова, с което не съм съгласен в цитата, е употребата на “ариански” или “полуариански”. Какво става когато някой ви постави дадено название? Какво правят хората, когато ви поставят някакъв етикет? Това не задължително е вярно, съвсем не е задължително да бъде вярно, но етикетът се “залепва”, нали? Хората обичат да поставят етикети върху другите, върху останалите хора. Това се прави като изразяване на пренебрежение. Беше ли истината, към които адвентистите от седмия ден се бяха придържали от самото начало, арианска или беше библейската истина? Беше библейската истина. Поставянето на названието “ариани” е подвеждащо, особено подвеждащо, а тези названия могат да нанесат много голяма щета. Цитатът продължава:
“И те изпаднаха в смъртен шок, мога да добавя, да помислят, че това беше толкова широко разпространено. Г-жа Уайт по-късно променила становището си, при това доста бързо, и потвърдила доктрината за Триединството доста уверено, като го и преподавала."
Ще поговорим за това след малко.
"Но на нея повлиял Урия Смит. Тя наистина отрекла вечната Божественост на Христос по едно време и Го запратила на мястото на второ Божество. Ето защо вие бяхте поставяни в една категория със Свидетелите на Йехова в началото, поради арианското ударение в адвентизма и поради факта, че твърдяхте, че Архангел Михаил е Христос.”
Искам в този момент да си припомните кой е Духът на пророчеството. Библията казва, че Духът на пророчеството (Откровение 19:10)... е какво? Свидетелството на Исус. Дали Исус се променя? . Не.
В Библията се казва: “Аз... не се изменявам” (Малахия 3:6).
“Исус Христос е същият вчера днес и до века” (Евреи 13:8)
Елън Уайт никога не е променила позицията си. На нея беше даден дарът на Духа на пророчеството. А Духът на пророчеството, когато сравните един цитат от Духа на пророчеството с друг цитат от Духа на пророчеството, съвсем не се е променил. Съвсем не се е променил. Той е в стопроцентово съгласие във всички писания и в никое от тях няма промяна или противоречие.
Цитатът продължава:
“Д-р Фрум и комисията решиха, че ще прегледат незабавно този материал. Затова разпуснахме събранието и те отнесоха всичките материали със себе си, като предполагам, че е имало и други, и прегледаха материалите. Те се върнаха и казаха:
“Голяма част от тези неща, към които привличаш вниманието, са там, съгласни сме, и не сме съгласни с тези изявления. Те не отразяват ортодоксалната адвентна теология и ние ги отхвърляме Аз казах: “Хубаво, радвам се да чуя това. Сега можете ли да ни обвинявате поради това, че четем този материал, а въпросите, за които говорим, не са периферни въпроси?” (Уолтър Мартин в обръщение евангелски пастори през 1989 г.).
Колко печално е това изявление. Какво казаха пионерите... Какво казаха Фрум и другите членове за писанията на пионерите и ранните писания на Елън Уайт? Какво казаха те?
“Не сме съгласни с тези изявления. Те не отразяват ортодоксалната адвентна теология и ние ги отхвърляме.
Колко печално е! Колко печално е!
Какво още можем да кажем? Отстъплението продължава...
Книгата “Движение на съдбата”, написана от Лерой Фрум през 1971 г. Книгата “Движение на съдбата” беше явен опит да се пренапише историята ни и да се представи развитието на Адвентното движение като развитие из корен от евангелско естество. Книгата напълно подкрепяше Триединството и продължаващите компромиси, допуснати през 1950-те години. Фрум си позволи също и свободата да нападне Уиланд и Шорт поради наблюдението им как църквата се отклонила от коловоза на истината, дадена през 1888 г. Фрум употреби тази книга, за да направи това, и продължи да го върши, за да внесе компримисите, започнали в началото на 1950-те години.
Продължава...
Изложение на ученията от 1980 г. Сесията на Генералната конференция в Далас през 1980 г. предостави на миряните окончателна възможност да “посрещнат” Омега на отстъпничеството. Главният фокус на сесията беше разработването на ново Изложение на ученията, което да замести изявлението от 1931 г., преминало само през маловажни ревизии. Крайният продукт беше официално гласувано изложение, което утвърждаваше учението за Триединството. Това изложение оттогава насам е поело подобните на лъвски челюсти на вероучение. Онези, които се намерят в несъответствие, биват изключвани!
Колко печално... Колко печално е.
Оттогава нататък, през 1984 г. беше въведен утвърдителен към тринитаризма кръщелен обет. Следващата стъпка е:
През 1985 г. беше въведена нова песнарка за адвентисти от седмия ден. Това е много интересно. Само разглеждаме една песен, Песен 73, която все още е същата като в първоначалните издания.
Песен 73: “Свят, свят, свят”
Оригиналът на тази песен гласи: “Боже в три лица, блажено Триединство.”
Тази песен беше написана в оригинал по този начин. Песента беше променена от ранната Църква на адвентистите от седмия ден и се намираше в адвентната песнарка от 1909 г., със заглавие “Христос в песен”, а също и в църковната песнарка от 1941 г., като Адвентната църква промени текста така, че той гласеше:
“Боже над всички, Който управляваш [във] вечността”, Църквата направи това, за да отрази своите нетринитарни вярвания. Но сега забележете, че във версията на песента от 1985 г. ... на песнарката, текстът е променен и върнат отново към оригиналната версия, за да даде отражение на настоящото тринитарно учение на църквата.
И там се казва...
Интересно е, че първоначално песента беше написана... песента беше написана от Реджиналд Хебер конкретно за употреба в неделята на Триединството. Следователно, първоначално текстът беше написан от тринитарен пастор. Накрая имаме още три промени:
1. 1988 г. - книгата “27 основни учения”, съдържаща основните учения на Адвентната църква, беше публикувана като напълно утвърди доктрината за Триединството.
2. 1992 г. - книгата “Проблеми” беше написана с цел да отправи предизвикателство срещу независимите служения по отношение на това защо не поддържат ученията на Адвентната църква.
3. 2005 г. - беше написана книгата “28 основни учения”, която продължи същата линия на разсъждение.
И така, тук видяхме пророчеството на Елън Уайт, на Духа на пророчеството, беше изпълнено. Видяхме, че това отстъпление се развива, нараства и увеличава силата си, и че сме предупредени за него. Видяхме и казаното, че Омега ще набира все по-голяма отчетливост и по-голяма сила.
Едно от нещата, които бих желал да погледнем, са някои от същите аргументи, използвани по времето на Алфа, и искам да ги проследите в Омега и случващото се днес. По-конкретно искам да погледнем една сфера и това е “книги за един нов ред”.
Казва се, че “ще бъдат написани книги за един нов ред”.
Тук са показани три книги, които се разпространяват сред Адвентната църква. Първата е “Отговори на адвентистите от седмия ден на въпроси върху доктрината” - книгата се занимава конкретно с доктрината за Триединството. Другата книга е дори по-силна. Всъщност самото заглавие е “Триединството”. Това беше написано от университета “Андрюс” - тази книга. А третата книга е “В защита на Божеството”.
Един и същи проблем се въвежда и в трите книги. В последната от тях това се прави под различно заглавие. В заглавието се пише за "Божеството", но книгата следва същата линия на разсъждение. Искам да погледнем някои изявления, по-конкретно от книгата “В защита на Божеството”, която показва как доктрината за Триединството е вкарана в Църквата на адвентистите от седмия ден.
“От най-голямо значение е... че тя [Е. Уайт, Духът на пророчеството] винаги говори за Светия Дух като за лице, като за напълно Божествено лице “Третото лице на Божеството”); и тя нито веднъж не говори за Него като за “нещо”” (“В защита на Божеството”, стр. 153).
Доста интересно изявление. Виждали ли сте нещо подобно преди? Виждали ли сте нещо подобно преди? Ще погледнем това изявление (цитат от книгата), ще го разгледаме поставено до практически същото изявление от Алфа. Второто е от Джон Харви Келог.
“Светият Дух личност ли е? Вие казвате: "Не." Бях предположил, че Библията... понеже..." "Бях предположил, че Библията казва това, понеже..."
Извинете ме.
"...че се..."
"...че се използва личното местоимение "той" при говорене за Светия Дух."
"Сестра Уайт използва местоимението "той" и с толкова много думи..."
"...и е казвала с толкова много думи, че Светият Дух е третото лице на Божеството" (Джон Харви Келог). На екрана можете да видите разположени една до друга Алфа и Омега, една до друга, като се използват почти идентични думи. Това са книги за един и същи ред, книги за същия нов ред, които са въведени. Но те използват същите аргументи, които използваше Келог в Алфа. Можем да ги видим отново в Омега. Отново:
“Както Библията, така и Духът на пророчеството казват, че има Свети Дух, че Той е действително лице и че Той е Третото лице на Божеството” (“В защита на Божеството”, стр. 171).
Както виждаме, изявлението е същото, като има почти пълна аналогия, в сравнение с това на Келог, разположен до него. За жалост книгата “В защита на Божеството” изказва предположението, че онези, които вярват в тази истина - истината за Бога - (в това число и ние) не вярват в Светия Дух. Но това не е истина. Ние наистина вярваме в Светия Дух. Но ние не вярваме, че Той е отделно лице, или отделно същество, като Отец и Сина. Ние вярваме истински, че Той е личното присъствието на Бога и личното присъствие на Христос Но те използват едни и същи аргументи. Виждаме Алфа и Омега, поставени една до друга. Виждаме, че в Алфа Келог вярваше в “Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух". И тук наблюдаваме същото - на следващия кадър. Виждаме, че “Той [Келог]... вярвал в Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух” (Писмо от Даниелс до Уайт, 1903 г.). Виждаме същото и в книгата "В защита на Божеството":
““ Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух са всичките вечни и едно в естество и намерение, но не в това да са едно единствено лице.” Такова едно изявление би било в пълно съгласие с Библията и Духа на пророчеството“ (стр. 91).
Дали това е вярно? Не. Не е вярно.
Духът на пророчеството каза (както видяхме в първата презентация):
“Да не дава Бог това мнение да надделее. Моите писания не подкрепят тази доктрина."
Някои изглежда мислят, че само защото хората в такива случаи използват цитати от Духа на пророчеството, това трябва да е вярно, но Елън Уайт вече ни е показала, че просто поради това, че някой използва цитати от Духа на пророчеството, това не означава, че той е прав, особено ако цитатите са извадени от контекста. Погледнахме този кадър и преди, но “В книгата “Живият храм” е представена алфа на смъртоносните ереси. Омега ще последва и ще бъде приета от онези, които не желаят да се вслушат в предупреждението, което Бог е дал” (“Избрани вести”, кн. 1, стр. 200).
Тук виждаме това ясно. Нямаме време да се впускаме във всички области, които показва това, но се казва, че то ще Омега ще бъде приета. И видяхме ясно, че тя вече е приета и набира все по-голяма и по-голяма сила, като се развива и заздравява, колкото повече виждаме, че времето намалява. И това не е съвпадение. Това се случва според пророчествата и е налице и се приема и преподава пред самия ни поглед. Ето защо се нуждаем от това конкретно изявление:
“Няма от какво да се страхуваме за бъдещето, освен ако забравим пътя, по който Господ ни е водил, и Неговото поучение в нашата минала история” (“Ривю енд Хералд”, 12 октомври 1905 г., пар. 22).
За жалост църквата е забравила. Забравила е как Господ ни е водил в нашата минала история и се е отклонила в стъпки на отстъпление. Само ще се върна на първоначалното изявление, което разглеждаме:
„За едно нещо е сигурно, че скоро ще се осъществи - голямото отстъпление, което се развива, нараства и набира сила, и ще продължи да прави това докато Господ слезе от небето с повелителен вик. Трябва да държим здраво първите принципи на нашата деноминационна вяра и да напредваме от сила към нарастваща вяра. Винаги трябва да пазим вярата, подкрепяна от Светия Божий Дух от по-раншните събития в нашата опитност до настоящото време. Сега ни е необходима по-голяма широта и по-дълбока, по-ревностна, непоколебима вяра във водителството на Светия Дух. Ако сме се нуждаели от явното доказателство за силата на Светия Дух да потвърди истината в началото, след изминаването на времето ние днес се нуждаем от всички доказателства в потвърждение на истината когато души се отдалечават от вярата и се вслушват в измамителни духове и демонични учения. Не бива сега да има никакво отпадане на душата.“ („Свидетелства към църквата съдържащи вести на предупреждение и наставление към адвентистите от седмия ден“, стр. 57).
Това е жизненоважно. Необходимо е да се върнем към истините, които бяха представени на Божия народ. В цитата се казва, че не трябва сега да има никакво отпадане на душата. Сега, повече от всякога преди, се нуждаем от истините, положени върху тази здрава основа, понеже Бог ги постави там чрез Майсторския работник, чрез самия Христос. И те ще устоят на буря и вихрушка.
“Онзи, Който заяви, че Неговата истина ще блести завинаги, ще прогласи тази истина чрез верни вестители, които ще придадат на тръбата отличителен звук. Истината ще бъде критикувана, презирана и осмивана, но колкото по-отблизо бъде изследвана и изпитвана, толкова по-ярко ще блести ” (“Избрани вести”, кн. 1, стр. 201).
Мнозина ще ни критикуват, презират и осмиват поради прогласяването на тази истина, но колкото по-отблизо бъде изследвана и изпитвана тя, толкова по-ярко ще блести. И тя ще блести все по-ярко и по-ярко, и по-ярко до Христовото пришествие. Колкото повече се засилва другото отстъпление, толкова по-голяма ще бъде Божията истина и толкова по-ярко ще свети тя - все по-ярко и по-ярко. Това е задачата ни - да изследваме истините, които Бог е предал на Своя народ и да застанем на онази здрава, солидна основа, която беше положена от Майсторския работник. Изследвахме тук Алфа и Омега на смъртоносните ереси. Видяхме, че смъртоносната ерес е жива и процъфтяваща в църквата днес под Омега на смъртоносниете ереси и зависи от Божия народ да се изправи и да застане на страната на истината, веднъж завинаги предадена на светиите. Бихте ли искали да се присъедините към мен в заключителна молитва?
Скъпи Небесни Татко, днес видяхме стъпките към отстъплението, случили се с Твоя народ. Но Ти благодарим, Отче, че точно както беше по времето на Илия, сега е същото. Илия избяга за живота си и той бягаше и той беше посрещнат и Ти му каза, че все още имаш остатък, който не е преклонил коляно пред Ваал. И Ти благодарим, Отче, че все още има остатък от Твоя народ, който държи на истината, истината, че Ти Си единственият, единственият истинен Бог и че Исус Христос е Твоят единороден Син, и че Ти си дал тези истини на ранните пионери и чрез писанията на Духа на пророчеството, на Елън Уайт, и че Ти потвърди тази истина чрез Духа Си и чрез вършене на чудеса, и Ти постави тези истини в рамките на Своята църква и все още имаш остатък, който държи на тези истини. Молим се да благословиш онези, които са с ревностно сърце и търсят истината като скрито съкровище, да ги благословиш Отче и да ги водиш и пазиш, и да водиш и благословиш всички ни, Отче, и да ни помогнеш да застанем върху здравата Канара Исус Христос, нашата основа. и да бъдем утвърдени и силни в истината. Тъй като Ти ни каза, че тези истини ще устоят на буря и вихрушка. Те няма да бъдат отнесени. Благодарим Ти, Отче, и Те славим в скъпоценното име на Исус. Амин.
"Възстановително служение" Нов Южен Уелс, Австралия - acts321.org
Материалът не е защитен с авторски права. Чувствайте се свободни да копирате и споделяте с други. Нека Бог ви благослови изобилно!
Второзаконие 31:16-18: „И Господ каза на Мойсей: Ето, ти ще легнеш при бащите си; а този народ ще се надигне и ще блудства след чуждите богове на земята, сред която отиват, а Мен ще оставят и ще нарушат завета Ми, който направих с тях. И в онзи ден гневът Ми ще пламне против тях и Аз ще ги оставя, и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат погълнати и много злини и скърби ще ги постигнат. И в онзи ден народът ще каже: Не ме ли постигнаха тези злини, понеже моят Бог не е сред мен? Но в онзи ден Аз непременно ще скрия лицето Си заради цялото зло, което са сторили, защото са се обърнали към други богове.“
Какво казваше Бог на Мойсей тук? Той даваше на Мойсей предупреждение. Казваше на Мойсей какво щеше да се случи след смъртта му. А какво щеше да направи народът? Какво се казва в текста?
Казва се, че те ще „блудстват след чуждите богове на земята“. Бог беше предупредил Своя народ преди. Той му беше казал да влезе в земите и чрез Неговата помощ да изгони всички жители на земята, защото познаваше опасността от смесване с хора, които се покланяха на други богове. Но онова, което се случи с Израилевите чада беше, че те не направиха това, което Бог им каза да направят. Те се установиха. Те действително започнаха да изпълняват заръчаното, но след известно време се заселиха и не изгониха всички жители на земята. А какво каза Бог? Той каза: „Мен ще оставят и ще нарушат завета Ми, който направих с тях.“ Каза още и в последната част на пасажа, че те „са се обърнали към други богове“.
И така, това беше пророчество. Дали това пророчество се изпълни? Да, изпълни се. Да. За жалост се изпълни. Ще погледнем следващия... следващия текст. Текстът се намира в Съдии 7 гл. Извинете ме. Съдии 2:7-13.
Съдии 2:7-13:„И народът служи на Господа през всичките дни на Иисус и през всичките дни на старейшините, които надживяха Иисус, които бяха видели цялото велико дело на Господа, което Той беше извършил за Израил. А Господният слуга, Иисус, синът на Навий, умря на възраст сто и десет години. И го погребаха в областта на наследството му в Тамнат-Арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от планината Гаас. И цялото това поколение се събра при бащите си и след тях се издигна друго поколение, което не познаваше Господа, нито делото, което Той беше извършил за Израил. И израилевите синове вършиха зло пред Господа и служиха на ваалимите, и оставиха Господа, Бога на бащите си, който ги беше извел от египетската земя, и последваха други богове, от боговете на народите, които бяха около тях, и им се поклониха, и разгневиха Господа. Така те оставиха Господа и служиха на Ваал и на астартите .“
Потърсих думата "астарта" [превеждана и като "ашера"] и това е ханаанска богиня, която носи също названието Астарта или Ищар. Следователно, това е... Тук виждаме, че това пророчество се изпълни. Бог беше предупредил Мойсей, че народът ще започне да блудства след чужди богове. И е интересно, че докато живя Мойсей и докато живя Исус Навин, а също и поколението, в което живя Исус Навин, народът беше верен, но какво се казваше след това? Появи се друго поколение, което не познаваше всичките Божии дела, и тези хора забравиха и започнаха да се смесват с околните народи и започнаха да се покланят на техните богове. Но е наистина интересен принципът, представен тук: че Бог щеше да предупреди Своя народ предварително какво щеше да стане, така че той да знае и да бъде нащрек и да внимава.
Но за жалост видяхме, че историята се повтаря. Не е ли така? Историята се повтаря. Дали Бог изпрати предупреждение към Своя народ по същия начин, в същия смисъл, следвайки същата линия? Дали Бог изпрати предупреждение на началните дни на Църквата на адвентистите от седмия ден, за да я предупреди какво предстоеше да се случи? Следващият кадър показва това. Цитатът е от „Новини на Азиатската дивизия“, 1-15 май 1915 г., стр. 43.
И така, става дума за 1915 г. Това е малко преди Елън Уайт да почине. Ето какво имаше да каже Елън Уайт: „Големи неща ще се случат след като си отида: Сатана ще работи както никога преди.“ Всичко, което може да бъде отсято, ще бъде отсято. Трябва да се приближаваме към Бога, защото не можем да се облягаме на човека или тълпата. Трябва да познаваме Господа дълбоко, както никога преди“.
Следователно, тук Уайт предупреждаваше своя народ, Бог предупреждаваше Своя народ чрез боговдъхновеното перо:
"Големи неща ще се случат след като си отида. Сатана ще работи както никога преди."
Уайт предупреждаваше, че точно същата ситуация се беше случила с Мойсей и Исус Навин - как Бог предупреждаваше, че хората щяха да започнат да блудстват след околните народи. И след боговете на тези народи.
Бог отправяше предупреждение към Своя народ преди Елън Уайт да почине, че ще се случи същото. Бог показа, че ще възникне проблем след като пророкът умре.
Ще погледнем накратко друго изявление, в което предупреждението продължава. Виждали сме следните две изявления в първата част, но само исках да ви ги напомня. Следното изявление е от „Избрани вести“, кн. 1, стр. 200:
„В книгата „Живият храм“ е представена алфа на смъртоносните ереси. Омега ще последва ще бъде приета от онези, които не желаят да се вслушат в предупреждението, което Бог е дал.“
Тук виждаме, че Уайт предупреждаваше отново, че ще последва Омега и тя ще бъде приета. Следващият цитат е този, който ще разгледаме:
„Живият храм“ съдържа алфа на тези теории. Знаех, че омега щеше да последва след малко и потреперих за нашия народ“ („Специални свидетелства“, серия Б, номер 02, стр. 53, пар. 2).
Забележете, че Уайт каза, че Омега ще последва. Погледнахме това преди. Погледнахме Омега и Алфа в първата част от презентацията. Уайт казва, че Омега ще последва след малко и че това е пророчество, но тя продължава с предупреждение. Именно това е следващото предупреждение, което исках да отправя (изявлението е малко дълго, но е необходимо да го разгледаме):
„За едно нещо е сигурно, че скоро ще се осъществи - голямото отстъпление, което се развива, нараства и набира сила, и ще продължи да прави това докато Господ слезе от небето с повелителен вик. Трябва да държим здраво първите принципи на нашата деноминационна вяра и да напредваме от сила към нарастваща сила..."
Извинете ме: „...вяра."
„Винаги трябва да пазим вярата, подкрепяна от Светия Божий Дух от по-раншните събития в нашата опитност до настоящото време. Сега ни е необходима по-голяма широта и по-дълбока, по-ревностна, непоколебима вяра във водителството на Светия Дух. Ако сме се нуждаели от явното доказателство за силата на Светия Дух да потвърди истината в началото, след изминаването на времето ние днес се нуждаем от всички доказателства в потвърждение на истината, когато души се отклоняват от вярата и се вслушват в измамителни духове и демонични учения. Не бива сега да има никакво отпадане на душата“ („Свидетелства към църквата съдържащи вести на предупреждение и наставление към адвентистите от седмия ден“, стр. 57).
И така, какво видя Уайт да се случва? Тя каза, че това е „голямото отстъпление, което се развива, нараства и набира сила“.
Наистина интересно. Тя каза, че то било там и можела да го види, да види, че то се развивало, нараствало и набирало сила. Следователно, то не си отивало. Колко време обаче... Това наистина е интересно. Колко време, според думите, щеше да продължава това голямо отстъпление? Колко щеше да продължава? В текста се казва, че то ще продължи „докато Господ слезе от небето с повелителен вик“.
За кое събитие се говори? За Второто пришествие на Исус. Следователно, тя видяла, че това голямо отстъпление ще продължава, ще нараства и ще се затвърждава все повече и повече до Второто пришествие. Така че това е нещо, което няма да изчезне, и започна с Келог в Алфа, както видяхме по-рано, и ще продължи в Омега. То ще продължи да се развива, да нараства и да набира сила до Второто пришествие, и ще се влошава все повече и повече. И то ще се приема все повече и повече, затова тя предупреждаваше своя народ, предупреждаваше нас, предупреждаваше Църквата на адвентистите от седмия ден да се държи здраво за първите принципи на нашата деноминационна вяра, да се държи за онова, което беше първоначално разкрито на Адвентната църква чрез пионерите и чрез писанията на Духа на пророчеството. Уайт предупреждаваше хората да се държат здраво за онова, в което се вярваше от началото, и да не се напуска платформата на истината.
Тя каза: „Винаги трябва да пазим вярата, подкрепяна..."
Извинете ме. „...подкрепяна от Светия Божий Дух от по-раншните събития в нашата опитност до настоящото време.“
За това ни се казва в Библията... В Библията ни се казва нещо наистина интересно. В Притчи 22:28 се казва много ясно:
„Не премествай старите граници, които бащите ти са определили.“
Това наистина е от значение. Това е принцип от Писанието. Ако се държим за Библията и само за Библията, като сме видели от Духа напророчеството и пионерите начина, по който Бог първоначално водеше Адвентната църква, и не премахваме която и да е от „старите граници“, ще бъдем в безопасност. И както видяхме в предишната презентация, това беше установено... Основата беше положена от Майсторския работник и беше засвидетелствана от чудотворната сила на Божия Дух. Затова към старите граници, стълбовете на вярата на Църквата на адвентистите от седмия ден трябваше хората да се придържат, и да не бъдат изоставяни или от тях да бъде премахвана дори една йота. Но мнозина днес не осъзнават в колко голяма степен вярата на адвентистите от седмия ден е променена.
Те не осъзнават какво се е случило.
Следващото изявление показва това:
„Не се мамете. Мнозина ще отстъпят от вярата и ще послушат измамни духове и демонични учения. Сега имаме пред себе си алфа на тази опасност. Омега ще бъде от най-поразително естество“ („Специални свидетелства“, серия Б, номер 02, стр. 16, пар. 2).
Интересното е, че Духът на пророчеството казва наистина ясно тук, че Алфа и Омега... са какво? Казва се:
„...отстъпване от вярата, слушане на измамителни духове и демонични учения“.
Затова е необходимо да бъдем наистина внимателни какво гледаме. В светлината на току-що прочетеното изявление имаме следващото, което наистина изяснява нещата. То ни показва сега паралел на изявлението, което беше написано в Духа на пророчеството. Цитат от „Ривю енд хералд“... Извинете ме. Цитатът е от "Адвентист ривю", 6 януари 1994 г. Не е било много отдавна.
„Някои адвентисти днес мислят, че нашите вярвания са останали непроменени през годините, или се стремят да върнат часовника до някакъв момент, в който сме имали правилно разбиране за всичко. Но всички опити да се възстанови такъв „исторически адвентизъм“ се провалят от гледна точка на фактите на нашето наследство. Адвентните вярвания са се променяли през годините под въздействието на „настояща истина“. Най-поразително е учението относно Исус Христос, нашия Спасител и Господ. Много от пионерите, включително Джеймс Уайт, Дж. Н. Андрюс, Урия Смит и Дж. Х. Уагонър, се придържали към ариански или полуариански възглед - т.е. че Синът в някакъв момент във времето преди създанието на света произлязъл от Отец.. По подобен начин, тринитарното разбиране за Бога, което сега е част от основните учения, не било общо поддържано от ранните адвентисти. Дори и днес неколцина не са съгласни с него.“
Това е наистина интересно, това изявление. Понеже забележете какво се казва там:
„Най-поразително е учението относно Исус Христос, нашия Спасител.“
Това бяха точно същите думи, които бяха използвани от Духа на пророчеството - точно същите думи. И наистина е поразително да се осъзнае в колко голяма степен се е променила Адвентната църква. Всъщност тя се е променила толкова много, променила се е толкова много, че беше направено следното изявление:
„Повечето от основоположниците на адвентизма от седмия ден не биха могли да се присъединят към църквата днес, ако трябваше да се съгласят с основните учения на деноминацията. По-конкретно, повечето не биха могли да се съгласят с учение номер 2, което разглежда доктрината за Триединството. За Джоузеф Бейтс Триединството било небиблейска доктрина. За Джеймс Уайт то било онзи „стар тринитарен абсурд“, а за М. Е. Корнел то било плод на голямото отстъпление, заедно с такива фалшиви доктрини като пазенето на неделята и безсмъртието на душата“ (сп. „Министри“, октомври 1993 г., стр. 10).
Забележете, че това идва от Джордж Найт, професор по църковна история към университета „Андрюс“. Това не е просто кой да е. Това всъщност е професор по църковна история от университета „Андрюс“ и думите му бяха цитирани в сп. „Министри“ през октомври. октомври 1993 г. Това е наистина поразително! Как е възможно пионерите на Адвентната църква да не могат да се присъединят към Адвентната църква днес, ако трябва да се съгласят с основните учения на църквата? Как е възможно? Колко далеч се е отклонила Адвентната църква от платформата на истината, че предците основоположници на Адвентната църква, включително и самата Елън Уайт, не биха могли да се съгласят с нейните основни учения? Защо това е така? Защото, както много ясно показва цитираният по-горе автор, а той показва това особено ясно, те били нетринитарни. Те не вярвали в Триединството. Днес църквата е тринитарна и това се показва в основните учения на църквата. И можем да видим от онова, което вече разгледахме, че Духът на пророчеството нарича тази доктрина „Омега на смъртоносните ереси“.
Но това, което искам да погледнем днес, е как Омега, показана чрез Духа на пророчеството, как тази Омега беше установена в Адвентната църква. Как на първо място тя е влязла там, ако не е била там първоначално? Как се е развила? Знаем, че Сатана е много прикрит в начина, по който работи, пряко, че той не може да внесе нещо просто ей така, открито, направо, поради противопоставянето, пред което би се изправил. Затова какво прави той? Прави това незабележимо, стъпка по стъпка. Именно това ще разгледаме тук:
„Стъпките към отстъплението. Как Сатана внесе това?“
Ще започнем със следния кадър: Библейската конференция от 1919 г. Искам да забележите датата на тази библейска конференция. Тя беше проведена много скоро след смъртта на Елън Уайт. За какво предупреди тя?
"Малко след смъртта ми," каза тя, "нещата ще започнат да се случват."
Ето къде тези неща започнаха да се изпълняват.
Извинете ме...
Ако погледнем историята, ще видим, че малко след смъртта на Елън Уайт била проведена библейската конференция. По време на конференцията имало поредица от изследвания на У. У. Прескът, озаглавени „Христовата личност“, и тези изследвания насърчаваха тринитаризъм в църквата. Те обаче не бяха всеобщо приети от църковните делегати, както узнаваме от факта, че все още имаше много хора, които още вярваха в истината, както беше представена от пионерите. Разискването, което последвало неговите презентации, станало доста наситено и нагорещено, затова президентът на Генералната конференция, А. Г. Даниелс, се опитал да успокои разискването като заяви следното:
„Няма да провеждаме гласуване за тринитаризъм или арианство, но можем да мислим““ (Препис от Библейската конференция от 1919 г.).
Следователно, можем да видим, че вече (веднага щом пророкът излезе от сцената) Сатана се опитваше да внесе тази доктрина в Църквата на адвентистите от седмия ден. Това внасяне започна на Библейската конференция от 1919 г. Следващият етап, който ще разгледаме, следващата част, която ще разгледаме, е навлизането на... Както видяхме от предишната презентация, Духът на пророчеството споменаваше, че ще бъдат въведени книги за един нов ред.
Следващата част, която ще разгледаме, е книгата „Идването на Утешителя“. Тази книга беше написана от Лерой Фрум и тук виждаме какво се казва в нея:
„Мога ли да направя честно лично признание? Когато още в периода между 1926 и 1928 г. бях замолен от нашите водачи да изнеса поредица от изследвания относно Светия Дух, обхващайки пасторските институти на Северноамериканския съюз от 1928 г., открих, че освен безценни насоки, намиращи се в Духа на пророчеството, практически нямаше нищо в нашата литература, което да представя състоятелно библейско изложение в това огромно поле на изследване. Нямаше предишни пътеводни книги по въпроса в нашата литература“ (1928 г., „Идването на Утешителя“).
Това е наистина интересно. Какво признава тук старейшина Фрум? Когато започнал да изучава доктрината за Триединството, за да изнесе тази поредица от изследвания, той каза, че не могъл да открие „предишни пътеводни книги по въпроса в нашата литература“. Защо този човек не могъл да намери никаква литература в Адвентната църква по онова време относно доктрината за Триединството, по-точно в подкрепа на доктрината за Триединството? Понеже вярващите били нетринитарни и никой всъщност не бил написал книги от търсеното от него естество в Църквата на адвентистите от седмия ден. Всичко, което можел да открие, били някои „безценни насоки“ (както той ги нарича), но нищо от пътеводно естество, така че очевидно търсел на погрешното място. Какво признава той в продължение?
„Бях принуден да изследвам редица ценни книги, написани от хора извън нашата вяра - преди това отбелязаните - за начални указания и предположения, и за да отворя път за усилено лично изследване. Като разполагах с тези неща, продължих от там. Но те ми бяха определена ранна помощ. И десетки, ако не стотици, могат да потвърдят същото отрезвяващо убеждение - че някои от тези мъже..."
Извинете ме. "... тези други мъже често имаха по-задълбочено проникновение в духовните неща за Бога, отколкото мнозина от собствените ни мъже имаха тогава за Светия Дух и победоносния живот. Все още беше доста неясна тема...“ („Движение на съдбата”, стр. 322)
Откъде старейшина Фрум призна, че е взел доктрината за Триединството? В цитата се казва: "...от хора извън нашата вяра." Откъде я взе? Той не можеше да намери такава в рамките на адвентизма, затова трябваше да излезе извън нашата вяра - във Вавилон. Как може той да получи истината от Вавилон? Невъзможно е. Няма какъвто и да е смисъл.
След това Фрум продължава:
“Мога ли да заявя, че книгата ми “Идването на Утешителя” бе резултат от поредица от изследвания, които изнесох през 1927-1928 г. пред пасторските институти в Северна Америка? Не можете да си представите колко бях "налаган" някои старовремци, защото настоявах за персоналността на Светия Дух като Третото лице на Божеството. Някои хора отричаха това - все още го отричат. Но книгата постигна обща приемственост като стандарт” (Писмо на Лерой Фрум до д-р Ото Х. Кристенсен, 27 октомври 1960 г.).
Какво признава старейшина Фрум тук? Той признава, че когато изнесъл тези изследвания в институтите, бил "налаган" от някои старовремци. Кои бяха старовремците? Това бяха онези, които бяха все още живи и вярваха в истината за Бога. И той бил "налаган" от тях, защото настоявал за... какво? Персоналността на Светия Дух като Третото лице на Божеството.
Спомняте ли си какво разгледахме първоначално, в първата презентация, където се съобщаваше, че Духът на пророчеството предупредил хората да не навлизат в спор относно присъствието и персоналността на Бога? Тук Фрум се опитваше да направи същото нещо относно присъствието и персоналността на Бога и по-конкретно персоналността на Светия Дух като трето лице на Божеството. Фрум се опитваше да въведе в пасторските институти доктрината за Триединството и “старовремците” се изправиха в противопоставяне на тази доктрина. Но можем да видим, че именно това е начинът, по който работи Сатана - хитро, малко по малко, с последователни крачки на отстъпление, и забележете, че това беше още по онова време. А то продължава със следваща стъпка.
Изложение на ученията от 1931 г.
Искам да забележите, че все още, към този момент, за доктрината все още не било проведено гласуване, но Сатана се опитвал да я въведе по един бавен начин. Това е първият път, в който доктрината беше внесена в доктриналните ни учения, но това стана съвсем тихо. Искам да обърнете внимание на точка 2 от Изложението на ученията от 1931 г.:
“2. Че Божеството, или Триединството, се състои от Вечния Отец, персонално, духовно Същество, всемогъщо, всеприсъстващо, всезнаещо, безгранично в мъдрост и любов, Господ Исус Христос, Синът на Вечния Отец, чрез Когото беше създадено всичко и чрез Когото ще бъде постигнато спасението на изкупените множества, Светия Дух, третото лице на Божеството, великата възстановяваща сила в делото на изкуплението.”
Доста интересно е това изложение. Но искам да ви покажа разликата между него и първоначалното Изложение на ученията, като това изявление на ученията беше за първи път формулирано през 1872 г. Следва самото изложение:
“ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ ПРИНЦИПИ, УЧЕНИ И ПРАКТИКУВАНИ ОТ АДВЕНТИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ ДЕН
Парна преса на издателската асоциация на адвентистите от седмия ден, Батъл Крийк, Мичиган: 1872 г.
”I. Че има един Бог, персонално, духовно същество, Създател на всичко, всемогъщ, всезнаещ и вечен, безкраен в мъдрост, святост, справедливост, доброта, истина и милост; непроменим и присъстващ навсякъде чрез Своя представител, Светия Дух (Псалом 139:7)."
И втора точка:
"II. Че има един Господ Исус Христос, Синът на Вечния Отец, Онзи, чрез Когото Бог създаде всичко и чрез Когото всичко се сплотява; че Той пое върху Себе Си естеството на Авраамовото потомство за изкуплението на нашата паднала раса; че Той пребиваваше сред хората, пълен с благодат и истина, живя като наш пример, умря като жертва за нас, беше възкресен за наше оправдание, възнесен нависоко да бъде нашият единствен посредник в небесното светилище, където, със собствената Си кръв, Той прави умилостивение за греховете ни, което умилостивение, далеч от това да бъде осъществено на кръста, който беше едва принасянето на жертвата, е последната част от Неговото дело като свещеник според примера на левитското свещеничество, което беше сянка и предваритело представяне на службата на нашия Господ в Небето” (виж Левит 16 гл. ; Евреи 8:4, 5; 9:6, 7).”
Забелязвате ли разликата между това изложение и предишното (от 1931 г.)? Разликата, която наблюдаваме между двете е съвсем ясна. Първото... Първото съвсем ясно въвежда думата “Триединство”.
Казва:
“Божеството, или Триединството, се състои от Вечния Отец... Господ Исус Христос, Синът на Вечния Отец... и Светия Дух като Третото лице на Божеството...”
Но изложението от 1872 г. е много ясно. То показва, че има един Бог, персонално духовно Същество, Което присъства навсякъде чрез Своя представител, Светия Дух, или Божия Дух; и има един Господ Исус Христос, Синът на Вечния Отец.
Следователно, ясно можем да видим разликата между двете.
Но как беше въведено това Изложение на ученията от 1931 г. в Адвентната църква? Следващият кадър изяснява това.
“С приканване от статистическия секретар на Генералната конференция, Едсън Роджърс, заедно с определени искания за сертифицирано изложение от областта, беше назначена комисия от четирима, която да наблюдава изготвянето на ново Изложение на ученията. Избраните четирима мъже бяха Милтън Е. Кен, Франсис М. Уилкокс, Едуин Р. Палмър и Чарлс Х. Уотсън. Уилкокс беше избран от другите трима да подготви основната чернова. С пълното знание и одобрение на другите, Уилкокс предаде своето изложение на Роджърс, който го постави в Годишника на адвентистите от седмия ден за 1931 г. Това изявление беше публикувано в Наръчника на Църквата на адвентистите от седмия ден през 1933 г.
Забележете, че за това изложение не беше проведено гласуване от Генералната конференция. То беше само внесено. Уилкокс го написа и го даде на Роджърс, а Роджърс го постави в книгата, без изобщо да се консултира с църквата.
Описанието продължава.
“На 14 януари 1942 г. комисията на Генералната конференция гласува изявлението (на Уилкокс) “Основни учения” да бъде направено достъпно под формата на брошура. То се беше появило в официалния Църковен наръчник от 1933 г. - по подобен начин без формално приемане - и се намира във всяко следващо издание. Следователно по общо съгласие, а не чрез формално гласувано приемане предложените от Уилкокс “Основни учения”... станаха нашето прието Изложение на вярата” (Лерой Фрум, “Движение на съдбата”, стр. 419).
Подчертаването е в оригинал.
Можем да видим, че Сатана едва доловимо използваше това, за да въведе доктрината в Църквата на адвентистите от седмия ден. Следващата стъпка е: “Кръщелен обет и нова песнарка от 1941 г.”
Нов кръщелен обет, който включваше утвърдително изявление за вярването на кандидатите в Триединството, беше въведен през 1941 г. Комисия от тринадесет души беше назначена през 1941 г., за да оформи единен кръщелен обет. Старейшина Брансън беше председател, а Р. А. Андерсън беше секретар. И така, това също беше направено прикрито, без гласуването на Генералната конференция.
Разказът продължава:
“Задачата на комисията беше да формилира единни Кръщелен завет и клетва, основани на изложението на “Основните учения” от 1931 г. в Годишника и Наръчника. Комисията трябваше също и да посочи малко по-подчертано Първото, Второто и Третото лице на Божеството” (Писмо на Л. Е. Фрум до Р. А. Андерсън и Дж. Л. Шулер).
Интересно е, че това беше същата година, в която новата църковна песнарка беше въведена. По-раншната църковна песнарка на Адвентата църква поощряваше истината за Бога и Исус Христос, но тази нова църковна песнарка беше първата, която поведе движението към тринитарни песни в сборника с песни.
За жалост, както каза Духът на пророчеството, истините, които защитаваха нашите пионери, истините, за които се бяха държали здраво нашите ранни пионери и писатели, щяха да бъдат счетени за грешка.
Следващото изявление показва това наистина ясно. Негов автор е Лерой Фрум (“Движение на съдбата”, стр. 75).
“...деноминацията [беше] безвъзвратно отдадена на основните християнски истини.”
Това, според собствения му начин на изразяване, означава “Триединството”.
Но имаше ли някои, които се опитваха да се изправят срещу това? Имаше ли някои, които все още възразяваха срещу това промъкващо се отстъпление? Да, имаше някои, които го възпираха. В началото на 1940-те години имаше хора, които възпираха промъкването му, особено братята Уошбърн и Лонгакър. Да, към началото на 1940-те години все още имаше лица, които възпираха промъкването като се съпротивляваха на тази нова теология. Единият беше проповедник на име старейшина Дж. С. Уошбърн, който през 1940 г. написа ревностна атака срещу У. У. Прескот поради проповед, която той беше изнесъл в Мериленд. Проповедта на Прескoт носеше заглавието “Идещият” и се занимаваше с Триединството, сред други теми. Тогава старейшина Уошбърн написа следното писмо, което е показано на екрана:
“Доктрината за Триединството е жестоко езическо чудовище, премахваща Исус от Неговото истинско положение на Божествен Спасител и Посредник. Сатана е взел някаква езическа представа за триглаво чудовище и със съзнателно намерение да хвърли презрение върху Божествеността го е обвил в римокатолицизъм като нашия славен Бог - едно невъзможно, абсурдно изобретение. Тази чудовищна доктрина, трансплантирана от езичеството в Римската папска църква, се стреми да натрапи своето зло присъствие в ученията на Третата ангелска вест” (Писмо от Дж. С. Шонбърн до У. У. Прескот, 24 април 1940 г.).
Следователно, той заставаше срещу онова, което Прескот се опитваше да внесе в Църквата на адвентистите от седмия ден. Важното тук беше, че това се случваше през 1940 г., и то показва, че дори тогава доктрината за Триединството не беше поела пълен контрол върху Адвентната църква. Тя все още не беше напълно приета от църквата. Всъщност писмото на Уошбърн беше толкова... макар че е съвсем лично, постигна толкова голям успех, че дори един президент на Генералната конференция помоли Уошбърн за тридесет и два екземпляра от писмото, които да раздаде на проповедниците в своята конференция, за да им покаже какво се случва и да ги предупреди.
Следователно, очевидно имаше и други проповедници, които последваха това. Ето още едно писмо от същия човек, Дж. С. Уошбърн:
“Адвентистите от седмия ден твърдят, че приемат Божието слово като върховен авторитет и че са “излезли от Вавилон”, че са се отказали завинаги от напразните традиции на Рим. Ако трябваше да се върнем към безсмъртието на душата, чистилището, вечното мъчение и неделната събота, дали това щеше да бъде нещо по-малко от отстъпление? Ако обаче прескочим всички тези маловажни, второстепенни доктрини и приемем и учим самата централна, основна доктрина на римокатолицизма, Триединството, и учим, че Божият Син не е умрял, макар че думите ни изглеждат духовни, дали това е нещо различно или нещо по-малко от отстъпничество и самата Омега на отстъпничеството?”
Тук виждаме, че Уошбърн използва същите думи - "Омега на отстъпничеството, - за които предупреди Елън Уайт, за които предупреди Духът на пророчеството. И в това виждаме изпълнението.
Следващата стъпка беше ревизията на "Даниил и Откровение" (1944 г.), книгата “Даниил и Откровение”. Не я донесох със себе си, тъй като я оставих. Всъщност имам у дома оригиналния екземпляр... един от екземплярите на оригиналната версия на книгата "Даниил и Откровение". Тъй като е толкова стара, кориците са се откъснали. Всъщност това е оригиналното издание на книгата от 1872 г. Извинете ме, изданието е от 1892 г. Тя е в доста печално състояние. Онова, което направих, беше да я прегледам и сравня с изданието от 1940 г., което виждаме - изданието на "Даниил и Откровение" от 1944 г. Отбелязал съм някои от промените. Нямаме много време, за да обхванем много от направени промени, но това, с което разполагам, е сравнение само на едно изявление. Показано е оригиналното издание написано от Урия Смит (1892 г.). Ще обърнем особено внимание на частта, означена с жълт цвят, в която се казва:
Писанието със сигурност ясно известява, че съществуването на Христос имало начало (Йоан 1:1), което не било така в случая с Отец" (стр. 409).
Ако обърнете внимание на второто издание, изданието от 1944 г., това изявление е изцяло извадено и е заместено с напълно различно изявление.
Писанието никъде не говори за Христос като за сътворено същество, а точно обратното - ясно заявява, че Той е роден от Отец. Тук не се казва кога е роден Той, нали? Съвсем не беше заявено. Освен това в следващото изречение са добавени думите "но докато като Син [на Бога] Той не притежава съвечност на миналото съществуване с Отец..." като така напълно е променено значението на цялото изявление. Това е само едно изявление, а в книгата има много, много други, които показват съвсем ясно как тези неща са извадени или променени. Следващата точка, която ще разгледаме, е публикуването на “Евангелизъм” (1946 г.). Книгата е компилация, съставена от Лерой Фрум и много други заедно с него с конкретната цел да се въведе тринитарната доктрина в Църквата на адвентистите от седмия ден.
В хода на книгата има изявления, извадени от контекста и изглеждащи да казват едно, но когато погледнете оригиналния контекст, в който били написани, става много ясно какво казвал Духът на пророчеството. Има също и заглавия на глави и теми, които загатват за дадено вярване, когато не се казва това в самия текст. Лерой Фрум признава това, като казва:
“Сигурен съм, че сме в съгласие при оценяването на книгата “Евангелизъм” като един от големите приноси, в които пасторската асоциация имаше дял още в онези дни. Знаете какво направи тя с хора в колумбийския съюз, които се изправиха лице в лице с ясните, недвусмислени изявления на Духа на пророчеството относно Божествеността на Христос, персоналността на Светия Дух, Триединството и др. Те трябваше или да отпуснат ръце и приемат тези изявления, или в противен случай трябваше да отхвърлят Духа на пророчеството. Знам, че вие, г-ца Клойзер и аз имахме доста общо с подбора на тези неща под насърчението на хора като старейшина Брансън, който усещаше, че по-ранната представа на братята от попечителството на Уайт относно книгата “Евангелизъм” не беше адекватна” (Писмо на Лерой Фрум до Рой А. Андерсън, 18 януари 1966 г.).
И така, тук Фрум признава, че те се срещнали и подбрали изявления преднамерено извадени от контекста, за да покажат нещо, което не се казваше в контекста.
Следващата стъпка беше направена през 1949 г. с ревизията на “Библейски четива за домашния кръг”. В цитата се казва, че проф. Д. Е. Рибок беше замолен от “Ривю енд Хералд” да ревизира “Библейски четива за домашния кръг”.
Той премахна учението... Целта на ревизията беше да се премахне учението, че Исус приел греховното естество на човека, както се учеше в по-ранните издания. Следователно, целта била да се отърват от това, да се отърват от това изявление в библейските четива. И тук старейшина Фрум признава това:
“Така че неточната бележка беше изтрита и остана вън от всички следващи отпечатвания. Така още една грешка беше премахната чрез тези ревизии от 1940-те години, що се отнася до някои от нашите стандартни и иначе полезни книги” (“Движение на съдбата”, стр. 428).
И така, онова, което признават тук е, че прегледали всички ранни книги, онези, които се използвали обичайно, като "Даниил и Откровение" и “Библейски четива за домашния кръг”, и извадили изявления, които не били в съгласие с онова, в което те започнали да вярват. Можем да видим плана на Сатана, как отстъплението се затвърждава... А какво каза Духът на пророчеството? Че това щеше да продължава да набира сила и да се развива.
Призив за покаяние беше отправен през 1950-те години от двама млади мъже на име Уиланд и Шорт, и те се опитаха чрез изследване на вестта от 1888 г., чрез повторно изследване, те се опитаха да покажат на църквата, че е слязла от платформата на истината. Но за жалост те самите пропуснаха да забележат най-същественото. Но какво се казва в показаното изявление? Казва се:
“Сега е съвсем явно, че вървим по пътя на разочарованието след срещата в Минеаполис през 1888 г. Увличането по фалшиви учения е заело мястото на ясната, неопровержима, вдъхновена от небето истина по отношение на “праведност чрез вяра”. По трудния, унизителен път на действителната им опитност с фалшивото, Израил стигна до момента, когато е узрял за разочарованието (“1888 г. - преразгледана”, стр. 202).
И така, тук тези млади мъже бяха видели в църквата отклоняваше от пътя. Казва се:
“Увлечението по фалшиви учения е заело мястото на ясната, състоятелна, вдъхновена от Небето истина.”
Печално е да се помисли за това. Те можеха да видят приближаването му, но за съжаление те не съзряха същността - не видяха, че именно доктрината за Триединството беше тази, която причиняваше проблема. Затова през 1952 г. беше проведена Библейската конференция. Тя беше следващата стъпка, в опит да се сложи край на процеса. Отчасти в отговор на призива на Уиланд и Шорт, през 1950 г. старейшина Уилям Х. Брансън организира свикването на Библейската конференция от 1952 г. Това беше първата библейска конференция на църквата от 1919 г. насам и единствената, едва втора, от 1888 г. насам. Докато темата трябваше да бъде Христовата праведност, вестите по никое време не стигнаха до корена на проблема, а именно тринитарният възглед, който никак не беше предизвикан. Така че макар да проведоха библейска конференция, истинският проблем никога не беше предизвикан.
Следващата стъпка беше най-лошата, една от най-лошите. Това бяха конференциите на адвентисти от седмия ден и евангелисти от 1955 и 1956 г. Тези конференции бяха проведени сред видни евангелисти - Уолтър Мартин, Джордж Е. Кенън, Доналд Барнхаус - и водачи на Адвентната църква - Лерой Фрум, Рой А. Андерсън, Уолтър Е. Рийд и Т. Е. Унру. Това беше наистина печално време за Адвентната църква. Тези евангелисти бяха дошли при водачите на Църквата на адвентистите от седмия ден, за да отправят към тях предизвикателство относно предишните им учения. Това беше шансът църквата да застане твърдо в защита на истината. Но какво се случи? Уолтър Мартин (който самият беше един от евангелските пастори), в обръщение към група евангелски пастори през 1989 г.., каза следното:
“Атмосферата по онова време (1955-1956 г.) беше такава, че адвентизмът беше приравняван със Свидетелите на Йехова, с мормонството, с повечето култови организации по онова време. Когато за първи път се срещнах с Л. Е. Фрум, той започна да ме критикува в продължение на петнадесет минути за това как мога изобщо да мисля, че адвентизмът е култ. “Адвентизмът действително звучи истинен,” казах аз. “Не мислиш ли, че Арий бил християнин?” И той беше отличен църковен историк и каза: “Разбира се, че не бил християнин. Той отричал Божествеността на Исус Христос.” Аз казах:
“Това правела и Елън Уайт.”
Д-р Фрум отвърна: “Какво!?”
Аз казах “да” и отворих куфар и показах поне три метра адвентни издания, събрани и отбелязани за прочит от д-р Фрум и за прочит от комисията, за да провери източниците.”
Колко голямо количество е три метра? Доста голямо. Три метра издания не са били само едно или две! Имало е три метра издания, показващи много ясно, че Адвентната църква от самото начало била нетринитарна. Онова, с което не съм съгласен в цитата, е употребата на “ариански” или “полуариански”. Какво става когато някой ви постави дадено название? Какво правят хората, когато ви поставят някакъв етикет? Това не задължително е вярно, съвсем не е задължително да бъде вярно, но етикетът се “залепва”, нали? Хората обичат да поставят етикети върху другите, върху останалите хора. Това се прави като изразяване на пренебрежение. Беше ли истината, към които адвентистите от седмия ден се бяха придържали от самото начало, арианска или беше библейската истина? Беше библейската истина. Поставянето на названието “ариани” е подвеждащо, особено подвеждащо, а тези названия могат да нанесат много голяма щета. Цитатът продължава:
“И те изпаднаха в смъртен шок, мога да добавя, да помислят, че това беше толкова широко разпространено. Г-жа Уайт по-късно променила становището си, при това доста бързо, и потвърдила доктрината за Триединството доста уверено, като го и преподавала."
Ще поговорим за това след малко.
"Но на нея повлиял Урия Смит. Тя наистина отрекла вечната Божественост на Христос по едно време и Го запратила на мястото на второ Божество. Ето защо вие бяхте поставяни в една категория със Свидетелите на Йехова в началото, поради арианското ударение в адвентизма и поради факта, че твърдяхте, че Архангел Михаил е Христос.”
Искам в този момент да си припомните кой е Духът на пророчеството. Библията казва, че Духът на пророчеството (Откровение 19:10)... е какво? Свидетелството на Исус. Дали Исус се променя? . Не.
В Библията се казва: “Аз... не се изменявам” (Малахия 3:6).
“Исус Христос е същият вчера днес и до века” (Евреи 13:8)
Елън Уайт никога не е променила позицията си. На нея беше даден дарът на Духа на пророчеството. А Духът на пророчеството, когато сравните един цитат от Духа на пророчеството с друг цитат от Духа на пророчеството, съвсем не се е променил. Съвсем не се е променил. Той е в стопроцентово съгласие във всички писания и в никое от тях няма промяна или противоречие.
Цитатът продължава:
“Д-р Фрум и комисията решиха, че ще прегледат незабавно този материал. Затова разпуснахме събранието и те отнесоха всичките материали със себе си, като предполагам, че е имало и други, и прегледаха материалите. Те се върнаха и казаха:
“Голяма част от тези неща, към които привличаш вниманието, са там, съгласни сме, и не сме съгласни с тези изявления. Те не отразяват ортодоксалната адвентна теология и ние ги отхвърляме Аз казах: “Хубаво, радвам се да чуя това. Сега можете ли да ни обвинявате поради това, че четем този материал, а въпросите, за които говорим, не са периферни въпроси?” (Уолтър Мартин в обръщение евангелски пастори през 1989 г.).
Колко печално е това изявление. Какво казаха пионерите... Какво казаха Фрум и другите членове за писанията на пионерите и ранните писания на Елън Уайт? Какво казаха те?
“Не сме съгласни с тези изявления. Те не отразяват ортодоксалната адвентна теология и ние ги отхвърляме.
Колко печално е! Колко печално е!
Какво още можем да кажем? Отстъплението продължава...
Книгата “Движение на съдбата”, написана от Лерой Фрум през 1971 г. Книгата “Движение на съдбата” беше явен опит да се пренапише историята ни и да се представи развитието на Адвентното движение като развитие из корен от евангелско естество. Книгата напълно подкрепяше Триединството и продължаващите компромиси, допуснати през 1950-те години. Фрум си позволи също и свободата да нападне Уиланд и Шорт поради наблюдението им как църквата се отклонила от коловоза на истината, дадена през 1888 г. Фрум употреби тази книга, за да направи това, и продължи да го върши, за да внесе компримисите, започнали в началото на 1950-те години.
Продължава...
Изложение на ученията от 1980 г. Сесията на Генералната конференция в Далас през 1980 г. предостави на миряните окончателна възможност да “посрещнат” Омега на отстъпничеството. Главният фокус на сесията беше разработването на ново Изложение на ученията, което да замести изявлението от 1931 г., преминало само през маловажни ревизии. Крайният продукт беше официално гласувано изложение, което утвърждаваше учението за Триединството. Това изложение оттогава насам е поело подобните на лъвски челюсти на вероучение. Онези, които се намерят в несъответствие, биват изключвани!
Колко печално... Колко печално е.
Оттогава нататък, през 1984 г. беше въведен утвърдителен към тринитаризма кръщелен обет. Следващата стъпка е:
През 1985 г. беше въведена нова песнарка за адвентисти от седмия ден. Това е много интересно. Само разглеждаме една песен, Песен 73, която все още е същата като в първоначалните издания.
Песен 73: “Свят, свят, свят”
Оригиналът на тази песен гласи: “Боже в три лица, блажено Триединство.”
Тази песен беше написана в оригинал по този начин. Песента беше променена от ранната Църква на адвентистите от седмия ден и се намираше в адвентната песнарка от 1909 г., със заглавие “Христос в песен”, а също и в църковната песнарка от 1941 г., като Адвентната църква промени текста така, че той гласеше:
“Боже над всички, Който управляваш [във] вечността”, Църквата направи това, за да отрази своите нетринитарни вярвания. Но сега забележете, че във версията на песента от 1985 г. ... на песнарката, текстът е променен и върнат отново към оригиналната версия, за да даде отражение на настоящото тринитарно учение на църквата.
И там се казва...
Интересно е, че първоначално песента беше написана... песента беше написана от Реджиналд Хебер конкретно за употреба в неделята на Триединството. Следователно, първоначално текстът беше написан от тринитарен пастор. Накрая имаме още три промени:
1. 1988 г. - книгата “27 основни учения”, съдържаща основните учения на Адвентната църква, беше публикувана като напълно утвърди доктрината за Триединството.
2. 1992 г. - книгата “Проблеми” беше написана с цел да отправи предизвикателство срещу независимите служения по отношение на това защо не поддържат ученията на Адвентната църква.
3. 2005 г. - беше написана книгата “28 основни учения”, която продължи същата линия на разсъждение.
И така, тук видяхме пророчеството на Елън Уайт, на Духа на пророчеството, беше изпълнено. Видяхме, че това отстъпление се развива, нараства и увеличава силата си, и че сме предупредени за него. Видяхме и казаното, че Омега ще набира все по-голяма отчетливост и по-голяма сила.
Едно от нещата, които бих желал да погледнем, са някои от същите аргументи, използвани по времето на Алфа, и искам да ги проследите в Омега и случващото се днес. По-конкретно искам да погледнем една сфера и това е “книги за един нов ред”.
Казва се, че “ще бъдат написани книги за един нов ред”.
Тук са показани три книги, които се разпространяват сред Адвентната църква. Първата е “Отговори на адвентистите от седмия ден на въпроси върху доктрината” - книгата се занимава конкретно с доктрината за Триединството. Другата книга е дори по-силна. Всъщност самото заглавие е “Триединството”. Това беше написано от университета “Андрюс” - тази книга. А третата книга е “В защита на Божеството”.
Един и същи проблем се въвежда и в трите книги. В последната от тях това се прави под различно заглавие. В заглавието се пише за "Божеството", но книгата следва същата линия на разсъждение. Искам да погледнем някои изявления, по-конкретно от книгата “В защита на Божеството”, която показва как доктрината за Триединството е вкарана в Църквата на адвентистите от седмия ден.
“От най-голямо значение е... че тя [Е. Уайт, Духът на пророчеството] винаги говори за Светия Дух като за лице, като за напълно Божествено лице “Третото лице на Божеството”); и тя нито веднъж не говори за Него като за “нещо”” (“В защита на Божеството”, стр. 153).
Доста интересно изявление. Виждали ли сте нещо подобно преди? Виждали ли сте нещо подобно преди? Ще погледнем това изявление (цитат от книгата), ще го разгледаме поставено до практически същото изявление от Алфа. Второто е от Джон Харви Келог.
“Светият Дух личност ли е? Вие казвате: "Не." Бях предположил, че Библията... понеже..." "Бях предположил, че Библията казва това, понеже..."
Извинете ме.
"...че се..."
"...че се използва личното местоимение "той" при говорене за Светия Дух."
"Сестра Уайт използва местоимението "той" и с толкова много думи..."
"...и е казвала с толкова много думи, че Светият Дух е третото лице на Божеството" (Джон Харви Келог). На екрана можете да видите разположени една до друга Алфа и Омега, една до друга, като се използват почти идентични думи. Това са книги за един и същи ред, книги за същия нов ред, които са въведени. Но те използват същите аргументи, които използваше Келог в Алфа. Можем да ги видим отново в Омега. Отново:
“Както Библията, така и Духът на пророчеството казват, че има Свети Дух, че Той е действително лице и че Той е Третото лице на Божеството” (“В защита на Божеството”, стр. 171).
Както виждаме, изявлението е същото, като има почти пълна аналогия, в сравнение с това на Келог, разположен до него. За жалост книгата “В защита на Божеството” изказва предположението, че онези, които вярват в тази истина - истината за Бога - (в това число и ние) не вярват в Светия Дух. Но това не е истина. Ние наистина вярваме в Светия Дух. Но ние не вярваме, че Той е отделно лице, или отделно същество, като Отец и Сина. Ние вярваме истински, че Той е личното присъствието на Бога и личното присъствие на Христос Но те използват едни и същи аргументи. Виждаме Алфа и Омега, поставени една до друга. Виждаме, че в Алфа Келог вярваше в “Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух". И тук наблюдаваме същото - на следващия кадър. Виждаме, че “Той [Келог]... вярвал в Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух” (Писмо от Даниелс до Уайт, 1903 г.). Виждаме същото и в книгата "В защита на Божеството":
““ Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух са всичките вечни и едно в естество и намерение, но не в това да са едно единствено лице.” Такова едно изявление би било в пълно съгласие с Библията и Духа на пророчеството“ (стр. 91).
Дали това е вярно? Не. Не е вярно.
Духът на пророчеството каза (както видяхме в първата презентация):
“Да не дава Бог това мнение да надделее. Моите писания не подкрепят тази доктрина."
Някои изглежда мислят, че само защото хората в такива случаи използват цитати от Духа на пророчеството, това трябва да е вярно, но Елън Уайт вече ни е показала, че просто поради това, че някой използва цитати от Духа на пророчеството, това не означава, че той е прав, особено ако цитатите са извадени от контекста. Погледнахме този кадър и преди, но “В книгата “Живият храм” е представена алфа на смъртоносните ереси. Омега ще последва и ще бъде приета от онези, които не желаят да се вслушат в предупреждението, което Бог е дал” (“Избрани вести”, кн. 1, стр. 200).
Тук виждаме това ясно. Нямаме време да се впускаме във всички области, които показва това, но се казва, че то ще Омега ще бъде приета. И видяхме ясно, че тя вече е приета и набира все по-голяма и по-голяма сила, като се развива и заздравява, колкото повече виждаме, че времето намалява. И това не е съвпадение. Това се случва според пророчествата и е налице и се приема и преподава пред самия ни поглед. Ето защо се нуждаем от това конкретно изявление:
“Няма от какво да се страхуваме за бъдещето, освен ако забравим пътя, по който Господ ни е водил, и Неговото поучение в нашата минала история” (“Ривю енд Хералд”, 12 октомври 1905 г., пар. 22).
За жалост църквата е забравила. Забравила е как Господ ни е водил в нашата минала история и се е отклонила в стъпки на отстъпление. Само ще се върна на първоначалното изявление, което разглеждаме:
„За едно нещо е сигурно, че скоро ще се осъществи - голямото отстъпление, което се развива, нараства и набира сила, и ще продължи да прави това докато Господ слезе от небето с повелителен вик. Трябва да държим здраво първите принципи на нашата деноминационна вяра и да напредваме от сила към нарастваща вяра. Винаги трябва да пазим вярата, подкрепяна от Светия Божий Дух от по-раншните събития в нашата опитност до настоящото време. Сега ни е необходима по-голяма широта и по-дълбока, по-ревностна, непоколебима вяра във водителството на Светия Дух. Ако сме се нуждаели от явното доказателство за силата на Светия Дух да потвърди истината в началото, след изминаването на времето ние днес се нуждаем от всички доказателства в потвърждение на истината когато души се отдалечават от вярата и се вслушват в измамителни духове и демонични учения. Не бива сега да има никакво отпадане на душата.“ („Свидетелства към църквата съдържащи вести на предупреждение и наставление към адвентистите от седмия ден“, стр. 57).
Това е жизненоважно. Необходимо е да се върнем към истините, които бяха представени на Божия народ. В цитата се казва, че не трябва сега да има никакво отпадане на душата. Сега, повече от всякога преди, се нуждаем от истините, положени върху тази здрава основа, понеже Бог ги постави там чрез Майсторския работник, чрез самия Христос. И те ще устоят на буря и вихрушка.
“Онзи, Който заяви, че Неговата истина ще блести завинаги, ще прогласи тази истина чрез верни вестители, които ще придадат на тръбата отличителен звук. Истината ще бъде критикувана, презирана и осмивана, но колкото по-отблизо бъде изследвана и изпитвана, толкова по-ярко ще блести ” (“Избрани вести”, кн. 1, стр. 201).
Мнозина ще ни критикуват, презират и осмиват поради прогласяването на тази истина, но колкото по-отблизо бъде изследвана и изпитвана тя, толкова по-ярко ще блести. И тя ще блести все по-ярко и по-ярко, и по-ярко до Христовото пришествие. Колкото повече се засилва другото отстъпление, толкова по-голяма ще бъде Божията истина и толкова по-ярко ще свети тя - все по-ярко и по-ярко. Това е задачата ни - да изследваме истините, които Бог е предал на Своя народ и да застанем на онази здрава, солидна основа, която беше положена от Майсторския работник. Изследвахме тук Алфа и Омега на смъртоносните ереси. Видяхме, че смъртоносната ерес е жива и процъфтяваща в църквата днес под Омега на смъртоносниете ереси и зависи от Божия народ да се изправи и да застане на страната на истината, веднъж завинаги предадена на светиите. Бихте ли искали да се присъедините към мен в заключителна молитва?
Скъпи Небесни Татко, днес видяхме стъпките към отстъплението, случили се с Твоя народ. Но Ти благодарим, Отче, че точно както беше по времето на Илия, сега е същото. Илия избяга за живота си и той бягаше и той беше посрещнат и Ти му каза, че все още имаш остатък, който не е преклонил коляно пред Ваал. И Ти благодарим, Отче, че все още има остатък от Твоя народ, който държи на истината, истината, че Ти Си единственият, единственият истинен Бог и че Исус Христос е Твоят единороден Син, и че Ти си дал тези истини на ранните пионери и чрез писанията на Духа на пророчеството, на Елън Уайт, и че Ти потвърди тази истина чрез Духа Си и чрез вършене на чудеса, и Ти постави тези истини в рамките на Своята църква и все още имаш остатък, който държи на тези истини. Молим се да благословиш онези, които са с ревностно сърце и търсят истината като скрито съкровище, да ги благословиш Отче и да ги водиш и пазиш, и да водиш и благословиш всички ни, Отче, и да ни помогнеш да застанем върху здравата Канара Исус Христос, нашата основа. и да бъдем утвърдени и силни в истината. Тъй като Ти ни каза, че тези истини ще устоят на буря и вихрушка. Те няма да бъдат отнесени. Благодарим Ти, Отче, и Те славим в скъпоценното име на Исус. Амин.
"Възстановително служение" Нов Южен Уелс, Австралия - acts321.org
Материалът не е защитен с авторски права. Чувствайте се свободни да копирате и споделяте с други. Нека Бог ви благослови изобилно!
RSS Feed
