Ефесяни 6:14. Ако носите Библиите си, моля, отворете на Ефесяни 6 гл. и там 14 ст. Бивш преподавател в училище съм и съм достатъчно възрастен, че когато преподавах нямахме маркери за бяла дъска, имахме дъски с тебешир. Защото ако имам тебешир в ръката си се чувствам доста удобно и това е второто след най-доброто нещо, което мога да направя сега. Ефесяни 6:14:
„И така, стойте препасани с [какво?] истина през кръста си...“
Никъде, никъде в Библията няма да намерите защита за притежаването на заблуда – за това да бъдем опасани със заблуда. А вместо това трябва да бъдем опасани с истината и точно това искаме и трябва да имаме. 3 Йоан 4 ст. (посланието има само една глава). 3 Йоаново 4 ст. И докато сме на 3 Йоаново ще спомена само (мисля, че загатнах за това по-рано), че Съботно-училищните уроци на Генералната конференция за това тримесечие са върху Йоановите послания. И ако не сте видели тези материали, ние публикуваме коментари относно тримесечните уроци, всеки месец. Имам няколко екземпляра на горния етаж – относно уроците за настоящия месец. Затова ако бихте желали да ги видите, може би ще ги намерите за интересни. В 3 Йоаново 4 се казва:
„Няма по-голяма радост за мен от това, да слушам, че моите деца ходят в истината.“
„И така, стойте препасани с [какво?] истина през кръста си...“
Никъде, никъде в Библията няма да намерите защита за притежаването на заблуда – за това да бъдем опасани със заблуда. А вместо това трябва да бъдем опасани с истината и точно това искаме и трябва да имаме. 3 Йоан 4 ст. (посланието има само една глава). 3 Йоаново 4 ст. И докато сме на 3 Йоаново ще спомена само (мисля, че загатнах за това по-рано), че Съботно-училищните уроци на Генералната конференция за това тримесечие са върху Йоановите послания. И ако не сте видели тези материали, ние публикуваме коментари относно тримесечните уроци, всеки месец. Имам няколко екземпляра на горния етаж – относно уроците за настоящия месец. Затова ако бихте желали да ги видите, може би ще ги намерите за интересни. В 3 Йоаново 4 се казва:
„Няма по-голяма радост за мен от това, да слушам, че моите деца ходят в истината.“
В коя истина би могло да бъде по-добре или по-важно да се ходи отколкото в истината за самия Бог? Това е най-важната истина – ако ходите в нея, имате Бога и всичко, което е Бог, защото Бог е свят и праведен. И ако искаме да станем свети и праведни, е необходимо да разберем по-добре Бога и да Го познаем така, както Той ни се разкрива. Казано ни е (и ще ви дам препратката), това е от „Божията удивителна благодат“, вярвам, че е стр. 30:
„Няма абсолютно никаква защита против злото освен истината. Никой, в чието сърце не пребъдва истината, не може да отстоява твърдо правото. Има само една сила, която може да ни направи и запази твърди – Божията сила, придадена ни чрез Христовата благодат.“
Точно от това имаме нужда, възлюбени.
„Има много в църквата, които предполагат, че разбират в какво вярват, но докато се повдигне спор те не познават собствената си слабост. Когато бъдат отделени от имащите подобна вяра и принудени да застанат поединично и сами, за да обяснят вярването си, те ще бъдат изненадани да видят колко объркани са понятията им за онова, което са приемали за истина...“
Искам да направя пауза там. Ще ви разкажа една кратка опитност, която имах. Бях в щата Вашингтон, който е от другата страна на континента, в Америка, и учех заедно с проповедник, който предлагаше някои представи относно Бога (които ще обясня след няколко минути) – представи, които нито адвентните пионери, нито Елън Уайт, нито Библията или поучаваха. И на едно място в дискусията на този човек беше зададен въпрос:
„Ти покланяш ли се на Бога?“
Той каза:
„Да.“
„Покланяш ли се на Исус Христос?“
„Да.“
„Покланяш ли се на Светия Дух?“
Просто можехте да видите как върху лицето на този човек изведнъж се появи объркване.
„И така, аз...“
Той започна да гледа компютъра си в опит да потърси библейски стихове и препратки, за да научи. Така че той не знаеше в какво вярва. Той поучаваше нещо, но не знаеше в какво вярва, не знаеше защо.
„Вярващи...“
Продължавам от „Божията удивителна благодат“:
„Вярващите не трябва да си почиват с предположения и зле дефинирани представи за това какво съставлява истината. Вярата им трябва да бъде здраво основана на Божието слово, така че когато дойде времето на изпитание и те бъдат доведени пред събори, за да отговарят за своята вяра, да могат да се аргументират за надеждата, която е в тях, с кротост и страх...“
Точно за това четем тук, нали?
„В Съда хората няма да бъдат осъдени поради това, че съзнателно са вярвали в една лъжа, а защото не са повярвали в истината, защото са пренебрегнали възможността да научат какво е истина. Въпреки софистиката на Сатана, който твърди обратното, винаги е гибелно да се живее в непослушание спрямо Бога.“
Елън Уайт употреби там една дума - „софистика“, „софистиката на Сатана“. Знаете ли какво означава думата „софистика“? Това е една заблуда, внесена по прикрит или видимо много мъдър начин. Думата „софистика“ в своята етимология и в произхода си е съставена въз основа на гръцката „София“ - думата, превеждана като „мъдрост“ в английската Библия. „София.“ Всъщност е интересно, че намирате тази дума в словосъчетание във 2 Петрово 1:16, вярвам, където Петър казва:
„...ние не следвахме хитро измислени басни...“
Изразът „хитро измислени“ е вариация на думата „София“. С други думи, той казва:
„...ние не сме следвали хитро измислени софистики на Сатана.“
„Всички уроци, които Бог е вложил в Своето писано Слово, са за наше предупреждение и наставление. Те са ни дадени, за да ни опазят от измама. Резултатът от пренебрегването им ще бъде гибелен за нас. Можем да бъдем сигурни, че всичко, което противоречи на Божието слово, произлиза от Сатана.“
В книгата „Великата борба“, стр. 598:
„Библията трябва да изучаваме старателно ден след ден, като внимателно преценяваме всяка мисъл и сравняваме текст с текст. Сами с Божествена помощ трябва да оформяме мненията си, защото сами ще отговаряме пред Бога.“
Следователно, няма значение дали притежавам способността да представя пред вас нещо по красноречив или убедителен начин, или хубаво. Вие не го приемате само защото звучи добре. Изучавате самостоятелно, защото в Съда няма да можете да застанете пред Съдията и да кажете:
„Това ми го каза Алън Стамп.“
Това няма да свърши работа. Трябва да бъдете способни да знаете сами що е истина. И не можете да споделяте истината, не можете да я представите пред други, приятели, ако сами не я познавате.
„Налице е печално пренебрежение към четенето на Библията и изследването й самостоятелно със смирени сърца. Не вземайте за свое обяснението на Писанието на никой човек, независимо какво е становището му, а отивайте при Библията и търсете истината самостоятелно“ („Свидетелства към проповедниците“, стр. 155).
Така че нека направим това, нека отидем при Библията и започнем да изучаваме тези библейски стихове. Чували ли сте някога за термина „Божество“? Чували ли сте някога за термина „Божество“? Всъщност хората казват понякога:
„Аз не вярвам в Триединството, вярвам в Божеството.“
Колко пъти... ще трябва тук да отбележа нещо: Библията, която употребявам аз, е Библията в превод на крал Яков. Ясно е, нали? И вярвам, че това е най-точният досега английски превод. И тъй като съм пътувал в много страни по света мисля, че това вероятно е най-точната Библия от преводите на всеки език, която съм виждал някога. По-рано тази година бях в Южна Америка и беше трудно да се намери испанска Библия, която наистина да има добър превод – много трудно. Но в английската Библия (тъй като тук имаме английска Библия), колко пъти е употребена думата „Божество“? Три пъти. Три пъти ли е? В бележките си имам три. Аз знам за три, ако знаете за четвърти, можете да ми кажете. В Деяния 17:29... нека отворим на тези препратки. Деяния 7:29. Павел казва:
„И така, като сме Божий род, не трябва да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и измислица.“
Дали в този стих Павел дефинира какво представлява това „Божест-во“?
Той казва само:
„Не би трябвало да мислим, че Божеството е подобно на предмет, изработен според човешко изкуство и облик.“
Но действителната дума на гръцки, която е преведена, произлиза от основния корен „Теос“, което просто означава „Бог“. Различни преводи са предавали тази дума като „Божествено същество“, „божествено естество“, „Божество“, „Неговото естество“. Това просто означава „имащ естеството на Бог“. Това е всичко, което означава думата. Да.
[Мога ли да изкажа предположението, братко, че 2 Петрово 1:3, 4 ще потвърдят онова, което ти каза току-що - „божествена сила“ и „божественото естество“.]
Добре. Всъщност имах това в бележките си, но цитирането от мен сега ще бъде по-нататък. Ако погледнете 2 Петрово 1 гл., там се казва:
„Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на [какво?] божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света...“
В Римляни 1 гл., Римляни 1:20 (по-рано прочетохме този стих):
„Понеже от създаването на това, което е невидимо в Него [в Бога], т.е. вечната Му сила и божественост“, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията...“
„...т.е. вечната Му сила и божественост [вечната сила и божествено-то естество]... така че човеците остават без извинение.“
Следователно, разбираме нещо за Неговото божествено естество. Текстът не се опитва да дефинира група хора или отделно лице, а казва просто „Неговото божествено естество“.
Колосяни 2:9. Колосяни 2:9. По отношение на Исус се казва:
„Защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството...“
Това означава просто „божественото естество“. Цялата пълнота на това, което прави Бога божествен, се казва там, обитава в Исус Христос.
И така, нека сега поговорим за минута за някои термини, за да бъдем всички на едно ниво на разбирането. Съществуват представи за Бога, които чуваме обикновено. Една представа e, че Бог е Триединство. Сигурен съм, че всички сме чували този термин и може би някои от нас вярват в тази представа. Може би някои от нас мислят, че вярваме в Триединство и може би не разбираме наистина какво поучава в действителност доктрината за Триединството. В най-основната си, ортодоксална, класическа форма, доктрината за Триединството казва, че има един Бог, но казва също и че вътре в този един Бог има три лица – че съществува лице на име Отец, съществува Син и Свети Дух. Тази доктрина казва, че има едно същество, или една субстанция, и тo има три глави или три лица, три личности. Но тази доктрина, както се преподава класически, както се преподава ортодоксално, казва, че има един ипостас, или едно същество, и това едно същество притежава три лица, или личности – Отец, Сина и Светия Дух. Отец е наречен „първото лице“, Синът е наречен „второто лице“, Светият Дух е наречен „третото лице“. Разбира се, няма библейски термини, от които да се извлече това, то е измислено. „Три-“ за числото три“, „Триединство“.
Носи ли някой от тук присъстващите Библия в Новия превод на крал Яков? Твоята Библия в Новия превод на крал Яков ли е? Мога ли да взема Библията ти за секунда, сестро? Много ти благодаря. Онези от вас... Само ще споделя с вас, че тук има един малък символ, наричан „Трикветра“. Не знам дали сте виждали това някога преди. Не можах да го нарисувам много добре. Този малък символ се нарича „Трикветра“. Ясно е, нали? Нарича се „Трикветра“. Ще го покажа пред камерата – ето тук, надявам се, че се улавя. Но не знам колко близо съм. Можеш ли да ме виждаш...? Добре. Това е тринитарен символ. Тринитарен символ е. Това не означава, че тази Библия е непременно тринитарна (но е върху всяка от тези Библии)... Благодаря.
Но ако погледнете този символ, „Трикветра“, забелязвате, че всичко е преплетено. Това е един символ, но съдържа три части. Това в резюме е представата за Триединството – че има едно същество. Искам да ви задам въпрос: Ако в тази доктрина Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, както се наричат, са все съравни и съвечни във всяко отношение, както се заявява в тази доктрина, може ли второто лице на Триединството, Божият Син [ние Го наричаме Исус Христос], да бъде наистина Син на Бога, в някакъв смисъл, в разумен смисъл? Той е част от същото същество. Мога ли аз да бъда свой собствен син? Не мога да бъда и свой баща, нали? Не. Според самата дефиниция на тези термини, аз не мога да бъда свой собствен баща, нито мога да бъда свой собствен син. А определено не мога да бъда и двамата. Аз съм син и баща, но не мога да бъда и двете спрямо едно и също лице или спрямо самия себе си, по едно и също време. Ще разгледаме повече по това по-нататък.
Съществува още една концепция за Бога, в която се казва, че има Отец, Син и Свети Дух. Казвате си: Но това много наподобява на онова, което видяхме току-що в Триединството, употребяват се някои от същите термини. Но това е друг модел относно Бога, наречен „тритеизъм“. „Тритеизъм.“ Представката „три-“ означава числото три. А „-теизъм“ идва от „Теос“, означаващо „Бог“. Всъщност се казва, че има трима Богове. Има Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Но сега вместо да бъдат една субстанция това са три различни субстанции, също както има три различни отделни лица – едно, две три. И в този модел всъщност се казва, че има трима Богове.
[Това не са ли три личности, които обаче държат нещо, като например офис, където те всичките са един офис и са наречени „Бог“?]
Не. Не съвсем, защото в истинския тритеизъм всяко от тези... Това е управление, вярно е, но всяко от тези отделни лица може да съществува без другите. В истинския тринитаризъм никои две от тези лица не могат да съществуват без другото. Ако можехте някак да извадите Сина от тази формула, се казва, че другите двама престават да съществуват. И това има някои наистина силни следствия против кръста, против кръста. Но в това се казва, че всъщност можете да извадите Сина и Отец все още да бъде Бог, Светият Дух все още да бъде Бог. Те са наречени „едно“ (ще погледнем библейските текстове за „едно“ след минута), наречени са „едно“, защото са едно по намерение, по естество, по цел и по онова, което вършат. Именно оттук произлиза единението им.
Съществува още един модел за Бога, който се нарича „модализъм“. Понякога той се нарича „монархианизъм“, „савелианство“. В него се казва, че имате един Бог, Който в старозаветните времена е изпълнявал ролята на Отец. Този един Бог се въплътил в плът и станал Исус Христос. Тогава Той отишъл на небето и се върнал като Светия Дух. Казват, имате един Бог. Тук те казват, че имате един Бог, една субстанция; три фази, три лица, но един Бог. В това се казва, че имаме един Бог. В това се казва, че имаме един Бог, но по намерение и единство.
И така, ето как християнството бива наречено „монотеистична религия“. Но виждате, че имаме различни представи по въпроса. Очевидно никоя от тези три представи не е правилна. Не е възможно всички те да бъдат прави. Те са толкова различни една от друга, че не е възможно всичките да бъдат правилни. Нещо тук, в тези модели, не е наред. И онова, което ще открием по-нататък, е че едничкото нещо, което свързва всички тези неща в едно цяло е, че всички те отричат, че Исус е действителният Син на Бога. Всички те отричат, че Исус е действителният Син на Бога. Защото в този модел това едно същество не може да бъде истински Отец и Син заедно, в действителен, буквален смисъл. В това, отново, се казва, че Отец, Синът и Светият Дух са всичките съвечни, съравни, че са съществували от вечността, но те просто са поели роли. Както при тринитарния модел, те са приели роли, положения. Единият заема положението на Отец, друг заема положението на Син, а друг – заема положението на Свети Дух.
Къде е Джоузеф? Къде е Джоузеф? Джоузеф, качи се тук, моля. Избрах Джоузеф с причина – не само защото е по-познат от мен тук. Ако ви кажа, че Джоузеф ми е син, бихте ли повярвали на това? Но мога да ви кажа, че ми е син. Той наистина ми е син. Бихте ли повярвали на това? Не съвсем. Преди всичко, Джоузеф е по-възрастен от мен и мисля, че даже изглежда малко по-възрастен. Вярно е, просто тенът на кожата ти просто има малко по-голям слънчев загар. Само мъничко, само в лицето, нали?
И така, бихте могли да кажете:
„Той ти е духовен син.“
И всъщност ти даже каза нещо подобно тази сутрин. Тази сутрин, наистина. Той би могъл да ми е духовен син. Следователно, той ми е символичен син, в известен смисъл, защото може би съм знаел истините за тези неща от по-отдавна и съм полагал грижи за него, съм споделял с него и съм го обучавал. Затова той ми е духовен син. Но той по никакъв начин не ми е буквален син, нали? Всички осъзнаваме това. Добре, Дейвид. Оценявам помощта. Но това онагледява нещо. Тези модели казват, че Исус Христос е духовен Син, или Син по положение или роля, но не истинският, Единороден Син на Бога, както казва Библията. В този модел се казва, че Бог нямал в действителност Син, а Той станал Син. Никога Синът не бил роден, а се казва, че Той станал Син. Но тези неща представляват опити, представляват опити да се съберат различните учения на Библията в едно цяло, така че да имат смисъл. Но те имат смисъл само в ограничена степен, защото разглеждат само част от Библията.
Но нека погледнем някои библейски стихове. Нека отворим първо на Марк 12 гл. Марк 12 гл.
[Мога ли да задам въпрос?]
Разбира се, моля. Възможно е да му отговоря по-късно, но задай въпроса сега. Какъв е въпросът?
[Въпросът е: Ако разговаряте с адвентист и той настоява, че Исус Христос е Божият Син, как ще отговорите на това?]
Преди всичко, предположението е малко неправилно, Павел. И първо ще обясня това, ако ми позволиш. Пол, който седи в дъното, каза, че това е адвентният модел за Бога. Това е адвентният модел според някои, но не е официалното становище на църквата. Ето това е официалното становище на църквата – официално. Ето в това вярват миряните в църквата – хора, които не са проповедници. Те вярват в това, и искам да ви кажа, че вярват в него сърдечно въз основа на някои изявления на Елън Уайт, като не знаят другата част от изявленията. Ще обясня и това след минута. Ще стигнем до това, само ни дай време. И така, ще ви кажа какво: През 2002 г. беше публикуван 12 том на „Адвентния библейски коментар“. Не го нося със себе си тук, днес, но той е наречен „Адвентен теологичен справочник“ и също така е част от поредицата „Адвентен библейски коментар“, 12 том е от нея. В него ви се казва за причините за съставянето на книгата – това било плод на изследване в продължение на повече от 20 години. Те бяха работили теологично в продължение на повече от 20 години, за да съставят тази книга, с цел да представят правилно онова, което се счита за правилна, ортодоксална адвентна доктрина. И в този 12 том, под първия раздел, който се отнася за доктрината за Бога (в съответствие с Основните учения), се описва тяхното вярване като класическото разбиране на Триединството. И те са категорични! Категорични са. Не разполагам с цитатите, но ако някой ги иска ще ги взема и ще ви ги изпратя. Те са категорични в това, че вярват в една субстанция, а не в множествено число същества. Те не вярват в множествено число същества. Вярват в три лица, но в едно същество, според думите им. И те казват, че вярват в класическата доктрина за Триединството, много категорични са за това. И така, ето това се преподава в семинариите и в това вярват теолозите на църквата. Аз наистина вярвам, че е вярно, че мнозина от миряните в църквата вярват в ето този вид концепция за Бога. Но, отново, в тази концепция се казва, че Исус е нещо като духовен Син. Те казват:
„Да, разбира се. Исус е Божият Син. Библията казва, че Той е Божият Син.“
Но тогава, когато попитате:
„По какъв начин е Той Божият Син?“,
когато започнете да навлизате в същността, тогава те започват се свиват и да се измъкват, и измислят различни идеи.
Ако ги попитате ясно:
„Дали Исус Христос е буквалният, Единороден Син на Отец? (Думата „роден“ означава „доведен в съществуване.)“
те ще кажат „Не“. Защото Той е второто лице на Триединството, Той е съравен на Отец, Той е на същата възраст, на която е и Отец, и следователно не може да бъде Син, в смисъла на това да притежава истинска синовност. И Отец не е истински Отец, в смисъла на това да бъде Баща. Повярвайте ми, минавал съм през това стотици пъти – с адвентни проповедници, с теолози, а също и с миряни.
[Ако има три същества и всички те твърдят, че са вечни или равни, съвършено, все още имате изпълнения на роли, защото едно действа като Отец, друго действа като Сина, а друго – като Светия Дух...]
В този случай имате по един, действащ във всяка роля. Тук имате „същества“ - това, което биха нарекли „същества“ или „ипостаси“, действащи като дадена роля.
Тук долу имате лицата - фазите или каквото и да са те. Отново, в това няма смисъл, не може да има смисъл. Но те изпълняват роли. Ето тук имате един Бог, Който изпълнява три различни роли – едното Същество изпълнява три различни роли; изпълнява ролята на Отец, ролята на Син и ролята на Свети Дух. Но искам да ви кажа нещо: Библията ни казва, че има един истинен Бог и Библията ни казва за Исус Христос, и Библията действително споменава Светия Дух (ще погледнем за малко и трите понятия), но сега се намираме на Марк 12 гл., от 28 ст. нататък. Марк 12:28:
„А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че [Исус] им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първа от всички?“
Употребяваме термина „първи“ в повече от един смисъл. „Първи“ може да означава числова поредност, в която се случва нещо. Или бихме могли да кажем, че нещо е първо в смисъла на ред на значимост. Вярвам, че тук този книжник пита явно в смисъла на: Коя е най-голямата, или най-важната, от всички заповеди? И забележете отговора на Исус в 29 ст.:
„Исус отговори: Първата [от всички заповеди] е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ; и да възлюбиш Господа, твоя Бог [това е ст. 30], с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ [Тази е първата заповед.]”
Това трябва да е било революционно учение за онези хора, не мислите ли? Не, не беше! Защо не беше революционно? Исус току-що им беше повторил „Ш’ма Израeл“.
„Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ“ -
един Господ, един Йехова. Това идва от Второзаконие 6:4, 5. И Той каза:
„Тази е най-голямата от всички заповеди.“
И тогава забележете какво казва Исус след това, в 31 ст.:
„А ето втората [подобна на нея] заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма.“
Следователно, първата е да обичаме Бога и че Той е един. Втората голяма заповед е... коя?
„Обичай ближния си...“
Знам, че вероятно е революционна идея това всъщност да се върши, но не би трябвало да бъде такава в теологичен план. Преди всичко, къде в Стария завет се намираше това? В Левит 19:18:
„...да обичаш ближния си, както себе си.“
Исус повтори на този човек нещо, което вероятно беше доста добре известно на всички, нещо, което вероятно самият той би трябвало да знае, нали? Какъв беше неговият отговор в 32 ст.?
„И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него; и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви.“
Какъв е отговорът на Исус?
„Исус, като видя, че отговори разумно...“
Какво означава думата „разумно“? Какъв е друг неин синоним?
„Мъдро.“ „Мъдро.“
Отговорил му разумно, с внимателно обмисляне.
„...му каза: Не си далеч от Божието царство“ (Марк 12:31-34).
Ако това тук беше моделът на Бога, ако това беше моделът на Бога, и даже ако това беше моделът на Бога, тук Исус имаше добра възможност да изясни нещата. Човекът каза:
„...Бог е един; и няма друг освен Него...“
Исус каза:
„Знаеш ли какво? Прав си и съм съгласен с теб.“
Но Той можеше да каже:
„Не, не.“
Можеше да каже:
„Виж, в действителност има трима Богове.“
Той можеше да каже това, но не го направи. Всъщност причината беше, че това нямаше да бъде истина. Във Второзаконие 6:4 буквално се казва:
„Йехова, нашият Елохим [или: нашите Богове], Йехова е един.“
Това е буквалният превод. В поразителен контраст, приятели, с околните народи, които бяха многобожници, евреите вярваха в единия истинен Бог и това изповедание на вярата е било тяхно мото през последните 3 000 години. Какво означава това да се каже, че Той е един? Какво означава това да се каже, че Той е един?
„Господ, Бог наш, е Господ един...“
Защото „Бог“ в този стих в действителност е еврейската дума „Ело-хим“. А какво означава еврейската дума „Елохим“? Означава „Бог“, нали? Но се оказва форма в множествено число за „Бог“. Мислех, че тези хора вярвали в един Бог, но имат дума „Богове“ ли? Как да разберем това? В еврейския език имаха принцип, наречен „множест-веност на величие“ и това означава, че на нещо се давало множествено число, въпреки че самото то било в единствено, за да се покаже неговото превъзходно естество, съдържанието.
Веднъж бях в Румъния и обяснявах това на някои млади хора. Един от младите каза:
„О, почакай! Почакай! Не е нужно да правиш това.“
Казах:
„Наистина ли?“
Той каза:
„Не е нужно, разбираме принципа, защото се намира в нашия език [в румънския е
Той каза... знаете, това беше преводач, защото аз не говоря румънски. Някои от присъстващите тук го говорят. Но той каза:
„Ние разговаряхме за теб и когато говорим за теб, ние говорим за теб в множествена форма, защото те признаваме като някой, който е преподавател и стои над нас. Затова вече разбираме принципа.“
Но това се намира в основни езици. Не се намира в английския, но действително се намира в много езици. Това беше част от еврейското разбиране – величието имаше множествено число. Затова те употребя-ваха „Елохим“ като говореха за Бога (Който е в единствено число) в множествена форма, за да покажат, че Той превъзхожда всичко останало.
Да, брат Дейвид.
[Също и в немския език.]
В немския език, да.
[И във френския език.]
Да.
[Ние признаваме възрастните с множествено число.]
Добре, следователно е и във френския.
[Дали това е просто аргументът, употребяван за тринитризма?]
Един от аргументите, които се употребяват понякога, част от аргумента е, че там има множествено число, „Богове“. Нека поговорим за думата „Ехад“, преведена като „един“ - еврейската дума „Ехад“. Защото понякога тази еврейска дума може да означава „единство“ или може да показва множественост в единството – това се казва. Нека отворим на Битие 41 гл. Битие 41 гл. Вярвате ли, че контекстът е от най-голямо значение и чрез него се изучава тълкуванието? Контекстът е от най-голямо значение. Трябва да познавате контекста. Битие 41 гл. и там 25 ст. Спомняте ли си, когато Йосиф беше отведен в Египет и фараонът сънува някои сънища? Колко съня сънува фараонът? Два. И нареди да доведат Йосиф, за да ги изтълкува, нали? Йосиф изтълкува тези сънища и в 25 ст. се казва:
„Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един...“
Но той беше сънувал два съня. Йосиф казва: Един. Защото сънищата бяха заедно, поучаваха едно и също нещо. 26 ст.:
„Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.“
И те казват:
„Това е думата „Ехад“. Виждате как тя означава: повече от един.“
Той казва „един“, но това означава повече от един. И думата „Ехад“ може да направи това. Нека обърнем внимание на още едно място, в което е употребена тази дума – в Битие 42 гл. Битие 42 гл. и там 11 ст., когато братята на Йосиф бяха дошли в Египет. Те казаха:
„Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.“
Думата „един“ там е думата „Ехад“. А те нямаха трима бащи, нали? Дойдоха от четири различни майки, но имаха един баща. Така че зависи от контекста. Тази дума, „Ехад“, наистина може... Не се опитвайте да казвате на хората, че „Ехад“ никога не означава повече от един. Тя може да означава повече, но трябва да погледнете контекста й.
Да.
[Как изписвате думата?]
„Ехад“ ли? E-c-h-a-d. Това е транслитерацията на английски, E-c-h-a-d. Вярвам, че всъщност представлява това. Ще погледна бележките си, за да видя дали всъщност го имам тук. Да, транслитерацията на думата е E-c-h-a-d. Можем да погледнем други стихове, редица примери в Стария завет, в които тази дума, „един“, може да бъде употребена по множество начини. Затова е необходимо да разбираме контекста и да разглеждаме другите стихове за това. Но думата сама по себе си не доказва множественост на лица или същества в „Божеството“.
Нека погледнем някои новозаветни текстове, които според мен също ще помогнат за изясняването на тези неща. Нека отворим на 1 Коринтяни 8 гл. 1 Коринтяни 8 гл. Бих желал да започна от 4 ст., за да разберем контекста, тъй като контекстът е важен. Не искаме да извадите един текст от контекста, което да го превърне в претекст, така да се каже. 1 Коринтяни 8 гл., от 4 ст. нататък:
„И така, относно яденето от идоложертвеното знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света и че няма друг Бог, освен...“
„...освен Един.“
Той казва, че няма друг Бог, освен един. На гръцки тази дума не е двусмислена и означава „един“. Той казва:
„Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята (както има много богове и много господари), но за нас...“
Павел казва:
„...но за нас...“
И към кого пише Павел, между другото? Пише към християни в град Коринт. Какво знаете за Коринт? Какъв град беше той? Град на идолопоклонство, град на нечестие. Това било като Лас Вегас в Съединените щати или нещо такова, по тяхно време. Той било лошо за посещение място, за да искате да вършите добри неща. Но Павел пише на тези хора и това е главно езическо събрание, но очевидно там има и юдейско население, неколцина юдеи, и той казва:
„...но за нас...“
За онези, които вярват,
„има само един Бог - Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него“.
Колко от вас всичките вярват, че апостол Павел бил Божий човек? Вярвате ли, че той бил вдъхновен от Светия Дух, когато написал това? Аз също вярвам. И вярвам, че той написал истината по въпроса. Павел казва:
„Но за нас...“
Знам, че това е твърде дребно, че да се вижда в дъното, но не мога да го преместя в задната част на стаята.
„За нас,“ казва той, „има един Бог“ - Отец, Сина и Светия Дух.
„...има един Бог“ - Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух.
„...има един Бог“ - Отец, Син и Свети Дух.
Не това казва той. Въпреки това, ако погледнете в почти всяка теологична книга и просто потърсите термина „Триединство“, Триединството се дефинира като „един Бог – Отец, Син и Свети Дух“. И ако това е вярно, тогава навсякъде в Библията, където видите термина „Бог“, би трябвало да можете да заместите „Отец, Син и Свети Дух“ и да има смисъл в това. Но, приятели, ако се опитате да вземете тази формула и да я вкарате или в Стария, или в Новия завет, където се споменава терминът „Бог“ и да намерите смисъл в това, в него няма да има смисъл. Няма да има смисъл и в този стих. Той казва:
„...но за нас има един Бог“ и казва, че този „един Бог“ е, много просто, Отец. Той не казва, че това е Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Употребява ли Библията някъде термина „Бог Отец“? Определено. Определено. Има около 13 споменавания, убеден съм, на точната фраза „Бог Отец“ в Новия завет. Въпреки това, дали терминът „Бог Син“ е употребен някъде в Новия завет? Дали терминът „Бог Свети Дух“... Аз се движа според английския превод. Дали е употребен някога „Бог Свети Дух“? Не. И искам да ви кажа още нещо: Ако си набавите най-новото, актуализирано издание на писанията на Елън Уайт на CD-ROM, ще имате електронен конкорданс и можете да търсите думите, които искате, по електронен път, и с едно плъзгане на пръста ще откриете, че тя никога, ама никога не употреби израза „Бог Син“, нито употреби някога израза „Бог Свети Дух“. Никога.
Дали Библията говори за Божия Син? Дали говори за Божия Дух? Писанията на Елън Уайт говорят за Божия Син и за Божия Дух. И въпреки че термините имат подобно звучене, те не са едно и също нещо. Тук Павел казва, че „има само един Бог – Отец“. Обърнете внимание на предлозите.. вярвам, че се наричат „предлози“.
„...от Когото е всичко...“
„...от Когото е всичко...“
„...и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко...“
Съществува ли разлика между „от Когото“ и „чрез Когото“? „От Когото“ означава, че това е Източникът (или Авторът) на всички, а „чрез“ означава, че именно така е влязло в съществуване всичко. И Библията казва, че Бог създал всичко... как? Чрез (или посредством) Своя Син, Исус Христос. Павел казва, че има един Бог – Отец, но казва и че има също така „и един Господ“. И кой е този един Господ? Исус Христос.
Извинявам се за това, ще го поправим.
Точно това казва той и вярвам, че е вярно.
Да, имаме въпрос или изказване. В Евреи 1:8 или в Евреи 8 гл.? Предстои да обсъдим Евреи 1:8 по-нататък, затова ако стигна до него по-късно, ще бъде ли приемливо, братко? Добре, благодаря, защото имам модел и просто искам да придвижвам в хода на процеса.
Нека сега отворим на Ефесяни 4 гл.
Но имай предвид да не забравя по-късно да обърна внимание на Евреи, защото наистина искам да го разгледаме. Разбира се.
Ефесяни 4 гл., от 4 ст. нататък. Павел казва:
„Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.“
Павел, който написа Посланието към коринтяните, който написа Ефесяни, а, вярвам, че Павел е написал и Евреи, какво казва тук? На колко Бога, според думите му, служим? Един. И като кого е определен този Бог в стиха? Тук Той отново е определен като Отец.
Нека отворим на 1 Тимотей. 1 Тимотей 2 гл., от 1 ст. нататък. 1 Тимотей 2:1. Той казва:
„И така, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са високопоставени...“
Следователно е необходимо да се молим и за министър-председателя Харпър, нали? Както да се молим и за президента Обама. Това не означава, че трябва да сме съгласни с него, но се казва да се молим за него. Искам да ви кажа, че някои от тези мъже наистина имат нужда от молитвите ни, при това отчаяно. Той казва:
„Молете се за тях, „за да водим тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност“.“
„Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тимотей 2:1-4).
По-рано говорихме за важността на това да имаме любов към истината и да търсим истината, и се казва, че Бог желае да достигнем до познание на истината. Според Павел, кое е това познание на истината, в което иска Бог да навлезем? Това ни се казва едва в следващия стих:
„Защото има само един Бог и един Посредник между Бога и хората - Човекът Христос Иисус...“ (1 Тимотей 2:5).
Той не казва, че този един Бог е Отец, но този един Бог явно не може да бъде Исус Христос, защото Исус Христос е Посредникът между Бога и човека. Но за кого е казал Павел ясно, че е този един истинен Бог? За Отец. Всъщност по-рано, в Йоан 17:3, прочетохме, че Исус Христос каза, че Отец е „единственият истинен Бог“. Брат Андрю, да...
[Само въпрос по отношение на два стиха, които ти вече спомена.
Второзаконие 6:4:
„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един...“
И тогава ти спомена 1 Коринтяни 8:6, където се казва:
„...но за нас има само един Бог – Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.“
Тук той не споменава, че Отец е Господ, но за това, че Исус е „един Господ“. Как съвместяваш това с Второзаконие 6:4?]
Това е хубав въпрос. Ще отговоря на това сега, защото вероятно няма да стигна до него по-късно. Във Второзаконие 6:4, ако погледнете английския превод, се казва:
„ГОСПОД, Бог наш, е ГОСПОД един...“
Но ако погледнете в английските си Библии ще забележете, че думата „Господ“ е написана изцяло с главни букви. Значението на това в една английска Библия е, че всъщност това е еквивалентът на божественото име Йехова, или „Яхве“, или „Яхуа“ (може би го произнасяте по различен начин, но това е божественото име). Мисля, че по-рано казах и ще повторя отново, че буквално в стиха се казва:
„Йехова, нашият Елохим [или: „нашите Богове“]; Йехова е един.“
В действителния текст не се употребява „Господ“. Това е нещо, внесено от преводачите, защото те искали да забавят употребата на божественото име, тъй като чувствали, че употребата му става лекомислена и вместо това употребили еквивалентната дума „Господ“. Но когато навлезете в писанията на Павел в 1 Коринтяни 8:6, там е употребена гръцката дума „Кюриос“ [Kyrios], която означава просто „Господ“ или „Господар“. Така че като цяло става дума за различен „Господ“. Радвам се за този въпрос. Хубав въпрос е. Радвам се, че изяснихме това.
Добре. В 1 Тимотей 2:5 той казва, че този един Бог... има този един Бог и тогава има Исус Христос, Който е Посредникът... По дефиниция, какво представлява един посредник? Ходатай, някой, който се застъпва и води комуникация между две страни. Съществуват необходими условия, за да бъде някой посредник. Не всеки може да бъде посредник в която и да е конкретна ситуация. За да бъдете посредник, в действителност необходимото изискване е, че трябва да разбирате и двете страни съвършено. Ако не разбирате и двете страни съвършено, не можете да посредничите подобаващо между тях, защото не знаете откъде идват тези лица, не разбирате гледните им точки. Но нека ви задам въпрос: Дали Исус разбира Бога? Да, защото Той е самият Син на Бога, Той притежава божественото естество. Той притежава пълна божественост. В Него, се казва,
„обитава телесно цялата пълнота на Божеството [божественото естество]“ (Колосяни 2:9).
Но дали Той стана Човек? Разбира ли Той какво е усещането да бъде някой в човешка плът? Разбира ли Той вида плът, който имам аз? Определено я разбира. И поради това Той може да бъде съвършеният посредник между нас и Бога. Яков 2:19. Този стих ми харесва заради това, което се казва тук. Яков 2:19. Той казва:
„Ти вярваш, че има само един Бог...“
За онова, което прочетохме дотук тази сутрин, той казва:
„...добре правиш...“
Но знаете, че това не е достатъчно, нали? Защото демоните познават тази истина доста добре. Мислите ли, че Сатана познава идентичността и естеството на Бога? Той живя при Него в продължение на... не знаем колко еони в небето. Нямаме измервателен уред, който да обхване тази времева линия, но Сатана живя някога в небето. Демоните при него – онази една трета от ангелите, които паднаха, – живяха при Бога и знаят, че Той е един. Но те треперят. Треперят, защото нямат покорна на Него вяра. Думата „вярвам“ е гръцката дума „Пистуо“ и е просто глаголната форма на гръцката дума „Пистос“, която означава „вяра“. „Имам вяра в Бога“ - това е гръцката дума „Пистос“. Но не казвам „Аз вяра в Бога“, а казвам „Аз вярвам в Бога“, нали?
„Аз вярвам в Бога.“
И просто взимаме глаголната форма, „Пистуо“. Демоните имат вяра! Но не спасителна вяра, виждате. Съществува разлика между това просто да имате „вяра“ и да имате спасителна вяра. Галатяни 3 гл. Тук имам нужда от известна помощ, защото сега в дъното на стаята нямам часовник, а не нося ръчен часовник. Проверете колко е часът вместо мен, ако обичате. 2:21, добре. Почти сме приключили. Галатяни 3:1. Всъщност 19 ст.:
„Тогава защо се даде законът? Прибави се, за да се изявят престъпленията, докато дойде Потомъкът, на когото беше дадено обещанието; и беше постановен от ангели чрез ръката на един посредник. Но посредникът не е за един, а Бог е един“ (Галатяни 3:19, 20).
Един посредник не посредничи само към един. Има поне двама. Но Бог е един. И този фундаментален принцип (вярвам, че това е най-основното разбиране на Библията) е истината, че Бог е един. И ще ви кажа, прияте-ли: не е неразумно да се заключи, че понеже тази представа е толкова основна за Библията, Сатана би разработил фалшива концепция за този един истинен Бог. И, наистина, не е ли негова главна цел да измами хората и да ги подведе да вярват в лъжи по отношение на естеството и намерението на Бога? Всички фалшиви религии имат фалшиви представи за Бога. Именно това ги прави фалшиви религии. И в това се състоеше проблемът, приятели, в исторически план, при Алфа на отстъплението. Тя разглеждаше естеството на Бога. И ако никога не сте изучавали истински историята на Алфа на отстъпленията в адвентизма от седмия ден, започнала с Джон Харви Келог, ще бъде невъзможно да разберете напълно естеството на Омега на смъртоносните ереси, която беше предсказана от Елън Уайт.
И така, колко от вас са чували някога за книга със заглавие „Живият храм“? „Живият храм.“ Някои от нас са чували, а някои не са. Затова мисля, че трябва да отделим минута, за да поговорим за „Живият храм“. Не всичко, вършено някога в Божията църква, е било съвършено и чисто. Понякога, понякога делото е било ръководено от хора, които не са били истински посветени, нито обърнати. Понякога е имало доста лошо управление, но нещата просто са се случвали. И колко от вас са запознати с пожарите в санаториума „Батъл Крийк“ и „Ривю енд Хералд“? Добре. В началото на 20 в. както издателската къща, така и санаториумът бяха изгорени до основи. И Елън Уайт казва, че били изгорени от Бога, защото работата не се вършела според Божията заповед. Кое от двете изгоря първо? Изгоря санаториумът. Но, знаете ли, това беше голяма болка. По онова време санаториумът „Батъл Крийк“ беше най-голямото учреждение по рода си в света. И то лекуваше хора от целия свят. Крале, принцеси, кралици от Европа идваха в санаториума „Батъл Крийк“ за лечение. Това беше еквивалентът на днешната „Мейо Клиник“ или института „Джон Хопкинс“. И това беше лидерът на света в здравето. Но там се случваха неща, които Бог не можеше да одобри, и особено начина, по който се извършваше ръководството и начина, по който санаториумът беше контролиран от д-р Келог. И това учреждение изгоря до основи. Знаете ли, не всеки разбира всичко винаги от началото. Самият пророк не разполага винаги в началото с цялата информация, понякога тя се дава по-късно. Но църквата реши, че е необходимо да построим наново санаториума. Затова как ще го направим? Как ще можем да си позволим да финансираме повторното построяване на сграда от такова естество? От Генералната конференция беше предложено д-р Келог, който беше водещият ни лекар и един от водещите лекари на света по онова време, да напише книга относно здравето и хигиената. Книгата можеше да бъде продавана от колпортьорите ни и приходите можеха да отидат за повторното построяване на санаториума. Д-р Келог започна веднага и само за няколко седмици изготви първия ръкопис, груб ръкопис на книгата „Живият храм“. И когато започнаха да разпространяват тази книга (грубата чернова) сред хората, хората започнаха да я четат и имаше известни безпокойства, защото в тази книга д-р Келог преподаваше пантеизъм. Той преподаваше пантеизъм. Не разполагам в момента с цитатите, но мога да ги набавя. Този материал беше приведен на вниманието на Елън Уайт и тя прегледа част от материала, изслуша го, беше й прочетен, и в основни линии каза:
„Трябва да спрем тази книга, това не е хубаво. Не можем да издадем тази книга.“
И така, църквата извърши правилното нещо – реши, че няма да издаде книгата. И така, онова, което реши да направи д-р Келог, защото той имаше усещането, че е необходимо книгата да бъде издадена, беше да плати на „Ривю енд Хералд“ като лична поръчка, като частна външна творба, да издаде книгата. Знаехте ли това? Той щеше да плати лично, за да бъде книгата отпечатана. Онова, което се случи, беше, че металните печатарски плочи бяха приготвени и преди да могат хората да започнат работа, като металните печатарски плочи бяха там, подготвени и готови, през онази нощ „Ривю енд Хералд“ изгоря до основи. И Елън Уайт каза, че изгарянето му е наказание от Бога. Онова, което може би не знаете, е че имаше конкретна доктрина, която д-р Келог беше приел, която доктрина го доведе до заключенията, въз основа на които написа теологичните части от „Живият храм“. Защото „Живият храм“ е книга, отнасяща се най-вече за здраве и хигиена, и повечето от частите за здраве и хигиена са много хубави, в тях няма нищо нередно. Те поучават хубави принципи за добро здраве. Но в тази книга той втъка своите теологични представи и именно това беше предметът на възражението. Но д-р Келог каза, че докато не приел доктрината за Триединството той не можел напълно да достигне до разбиранията и представите, внесени в книгата „Живият храм“. Именно разбирането му за тринитарната доктрина, и по-конкретно тринитарното разбиране за Светия Дух, го направи способен да достигне до тези заключения.
Да, бързо.
[Да, брат Алън. Искам само да обясниш, и особено за някои от нас, които сме тук, какво представлява пантеизмът.]
Това е хубав въпрос. Какво представлява пантеизмът? Приех за даденост, че вече знаете, и това вероятно не беше хубаво от моя страна. Пантеизмът е вярването, че Бог е във всяко живо нещо – понякога даже и в неживи неща, че Бог живее в дървото. Ние вярваме, че Бог е създал дърветата, нали? Вярваме, че Бог е създал тревата. Но пантеизмът учи, че Бог всъщност обитава в тревата, че Той обитава в дървото и че в самото дърво всъщност се съдържат живителната сила и божественото естество на Бога. Това е основоположното разбиране на хиндуизма, например, както и на редица източни религии.
Да.
[Примерът, който употреби д-р Келог в книгата си, беше, че има голям ботуш и от него излизат малки ботуши, и създателят е вътре в ботуша. Така е. Когато помислите, че вътре в ботуша се намира един малък ботушар. Той казва, че имате този ботуш и изведнъж от него започват да излизат малки ботуши, и сравнява това с растение, което произвежда семена и прави малки дървета или дребни неща... Следователно, със сигурност щом от ботуша излизат ботуши, трябва в ботуша да има ботушар.]
Благодаря, така е. Точно това каза той. Добре.
[Между другото, това в действителност е основната тема или основното вярване днес в „Ню Ейдж“.]
Да, вярно е. Това образува основата на източните религии, мистицизма и „Ню Ейдж“.
[Тогава какво имаме тук? Имаме там Алфата и после, днес, имаме Омега, и „Ню Ейдж“, който е пълен пантеизъм. Което не е нищо ново...]
Така е. Не е ново. Ново е само в смисъла на това, че някои хора не са чували за него или не е разглеждано. Но адвентните пионери... ще ви кажа нещо и искам внимателно да обмислите онова, което предстои да кажа сега: Адвентните пионери не бяха теологични откачалки. Разбрахте ли това? Защо бих употребил такъв израз? Използвам точно този израз, защото един от водещите преподаватели в тази църква, се изправи в църквата към университета „Андрюс“ и каза, че пионерите били теологични откачалки, защото те никога не повярваха в доктрината за Триединството. Били теологични откачалки. И той е съавтор на много известна книга относно Триединството, която беше широко разпространена през последните няколко години. Възлюбени, дали адвентните пионери... Ако вярвате в свидетелството на Елън Уайт (а аз вярвам в него)... Искам да изясня това много добре: аз приемам свидетелството на Елън Уайт като боговдъхновена история на нашия народ. Когато тя ни разказва историята на нашия народ, какво се случило и дали Бог бил с нас или не, аз вярвам, че това е точен и боговдъхновен урок по история. И ние проявяваме незачитане към него, приятели, за своя погибел, за своя голяма погибел. И тя ни казва, че тези мъже се събирали и се молили цяла нощ, и изучавали цяла нощ и проучвали обстойно тези въпроси, и били внимателни, усърдни ученици на Писанията. Те разбираха Писанията по-добре отколкото който и да било от нас, сигурен съм. Наизустявам книгата Откровение и стигнах само до първата глава. Не е много далеч, но работим върху това. Но Дж. Н. Андрюс каза, че вярвал, че може да възпроизведе целия Нов завет по памет. Можете ли да си представите това? Не знам дали някой от нас може да направи това. Ако вие можете да го направите, ви поздравявам... Дж. Н. Андрюс можеше. Тези хора познаваха Библията, приятели. Те не бяха теологични чудаци и не бяха идиоти. И когато казваха, че вярват, че Отец е единственият истинен Бог, те вярваха в това и имаха основание да вярват в това, и когато казваха, че Исус Христос е Единородният Божий Син, те имаха основание да вярват в това. Това вероятно е добро място да си вземем почивка и ще обядваме след няколко минути. Но ще се върнем след обеда и ще поговорим за Исус Христос. Ще разгледаме текстове като Евреи 1:8, в които се говори за Исус Христос, и ще видим какво казва Библията за Исус Христос и как се вмества Той в това. Но можете да започнете да виждате, че ако имате неправилно разбиране за Бога, ако се покланяте на Бог в Триединство, ако се молите на Бог в Триединство (а това е погрешна представа за Бога), тогава това е също толкова идол, както онзи, на който се покланяха Вааловите пророци. И единственият начин, по който можем да бъдем направени съвършени и да имаме характера, от който сме се нуждаели, и връзката с Бога, от която сме се нуждаели, е да Го познаваме правилно – така, както Той ни разкрива Себе Си в Писанията. Трябва да имаме това. И без него, приятели, мога да ви гарантирам едно...
Откровение 14:5. Отворете с мен на Откровение 14:5. За кого се говори в Откровение 14:5? Трябва да се върнем на първите четири стиха, за да видим контекста – можете да ги погледнете в Библиите си. За кого се говори? За 144-те хиляди. Забележете характеристиката на 144-те хиляди – 5 ст.:
„И в устата им не се намери лъжа...“
Какво означава думата „лъжа“? Измама или нещо подвеждащо. Действителната гръцка дума означава „стръв“. „Стръв“. Ще се опитате ли да преведете това на някой, който се стреми да го разбере? Но контекстът е следният: имате кука и на куката слагате стръвта. И рибата лапва цялата храна и в действителност лапва куката. Тя бива закачена, бива измамена. Но се казва, че в устата им няма лъжа. Няма стръв, няма измама, няма нищо, което ще измами хората да мислят, че получават нещо, когато в действителност получават нещо друго.
Приятели, 144-те хиляди, от които всички ние сме съветвани да се стремим с всичката си сила да бъдем част, няма да поучават лъжеучения и няма да поучават Триединството, нито каквато и да е неистина по отношение на Бога. Не могат да направят това.
„Няма абсолютно никаква защита против злото освен истината. Никой, в чието сърце не пребъдва истината, не може да отстоява твърдо правото. Има само една сила, която може да ни направи и запази твърди – Божията сила, придадена ни чрез Христовата благодат.“
Точно от това имаме нужда, възлюбени.
„Има много в църквата, които предполагат, че разбират в какво вярват, но докато се повдигне спор те не познават собствената си слабост. Когато бъдат отделени от имащите подобна вяра и принудени да застанат поединично и сами, за да обяснят вярването си, те ще бъдат изненадани да видят колко объркани са понятията им за онова, което са приемали за истина...“
Искам да направя пауза там. Ще ви разкажа една кратка опитност, която имах. Бях в щата Вашингтон, който е от другата страна на континента, в Америка, и учех заедно с проповедник, който предлагаше някои представи относно Бога (които ще обясня след няколко минути) – представи, които нито адвентните пионери, нито Елън Уайт, нито Библията или поучаваха. И на едно място в дискусията на този човек беше зададен въпрос:
„Ти покланяш ли се на Бога?“
Той каза:
„Да.“
„Покланяш ли се на Исус Христос?“
„Да.“
„Покланяш ли се на Светия Дух?“
Просто можехте да видите как върху лицето на този човек изведнъж се появи объркване.
„И така, аз...“
Той започна да гледа компютъра си в опит да потърси библейски стихове и препратки, за да научи. Така че той не знаеше в какво вярва. Той поучаваше нещо, но не знаеше в какво вярва, не знаеше защо.
„Вярващи...“
Продължавам от „Божията удивителна благодат“:
„Вярващите не трябва да си почиват с предположения и зле дефинирани представи за това какво съставлява истината. Вярата им трябва да бъде здраво основана на Божието слово, така че когато дойде времето на изпитание и те бъдат доведени пред събори, за да отговарят за своята вяра, да могат да се аргументират за надеждата, която е в тях, с кротост и страх...“
Точно за това четем тук, нали?
„В Съда хората няма да бъдат осъдени поради това, че съзнателно са вярвали в една лъжа, а защото не са повярвали в истината, защото са пренебрегнали възможността да научат какво е истина. Въпреки софистиката на Сатана, който твърди обратното, винаги е гибелно да се живее в непослушание спрямо Бога.“
Елън Уайт употреби там една дума - „софистика“, „софистиката на Сатана“. Знаете ли какво означава думата „софистика“? Това е една заблуда, внесена по прикрит или видимо много мъдър начин. Думата „софистика“ в своята етимология и в произхода си е съставена въз основа на гръцката „София“ - думата, превеждана като „мъдрост“ в английската Библия. „София.“ Всъщност е интересно, че намирате тази дума в словосъчетание във 2 Петрово 1:16, вярвам, където Петър казва:
„...ние не следвахме хитро измислени басни...“
Изразът „хитро измислени“ е вариация на думата „София“. С други думи, той казва:
„...ние не сме следвали хитро измислени софистики на Сатана.“
„Всички уроци, които Бог е вложил в Своето писано Слово, са за наше предупреждение и наставление. Те са ни дадени, за да ни опазят от измама. Резултатът от пренебрегването им ще бъде гибелен за нас. Можем да бъдем сигурни, че всичко, което противоречи на Божието слово, произлиза от Сатана.“
В книгата „Великата борба“, стр. 598:
„Библията трябва да изучаваме старателно ден след ден, като внимателно преценяваме всяка мисъл и сравняваме текст с текст. Сами с Божествена помощ трябва да оформяме мненията си, защото сами ще отговаряме пред Бога.“
Следователно, няма значение дали притежавам способността да представя пред вас нещо по красноречив или убедителен начин, или хубаво. Вие не го приемате само защото звучи добре. Изучавате самостоятелно, защото в Съда няма да можете да застанете пред Съдията и да кажете:
„Това ми го каза Алън Стамп.“
Това няма да свърши работа. Трябва да бъдете способни да знаете сами що е истина. И не можете да споделяте истината, не можете да я представите пред други, приятели, ако сами не я познавате.
„Налице е печално пренебрежение към четенето на Библията и изследването й самостоятелно със смирени сърца. Не вземайте за свое обяснението на Писанието на никой човек, независимо какво е становището му, а отивайте при Библията и търсете истината самостоятелно“ („Свидетелства към проповедниците“, стр. 155).
Така че нека направим това, нека отидем при Библията и започнем да изучаваме тези библейски стихове. Чували ли сте някога за термина „Божество“? Чували ли сте някога за термина „Божество“? Всъщност хората казват понякога:
„Аз не вярвам в Триединството, вярвам в Божеството.“
Колко пъти... ще трябва тук да отбележа нещо: Библията, която употребявам аз, е Библията в превод на крал Яков. Ясно е, нали? И вярвам, че това е най-точният досега английски превод. И тъй като съм пътувал в много страни по света мисля, че това вероятно е най-точната Библия от преводите на всеки език, която съм виждал някога. По-рано тази година бях в Южна Америка и беше трудно да се намери испанска Библия, която наистина да има добър превод – много трудно. Но в английската Библия (тъй като тук имаме английска Библия), колко пъти е употребена думата „Божество“? Три пъти. Три пъти ли е? В бележките си имам три. Аз знам за три, ако знаете за четвърти, можете да ми кажете. В Деяния 17:29... нека отворим на тези препратки. Деяния 7:29. Павел казва:
„И така, като сме Божий род, не трябва да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и измислица.“
Дали в този стих Павел дефинира какво представлява това „Божест-во“?
Той казва само:
„Не би трябвало да мислим, че Божеството е подобно на предмет, изработен според човешко изкуство и облик.“
Но действителната дума на гръцки, която е преведена, произлиза от основния корен „Теос“, което просто означава „Бог“. Различни преводи са предавали тази дума като „Божествено същество“, „божествено естество“, „Божество“, „Неговото естество“. Това просто означава „имащ естеството на Бог“. Това е всичко, което означава думата. Да.
[Мога ли да изкажа предположението, братко, че 2 Петрово 1:3, 4 ще потвърдят онова, което ти каза току-що - „божествена сила“ и „божественото естество“.]
Добре. Всъщност имах това в бележките си, но цитирането от мен сега ще бъде по-нататък. Ако погледнете 2 Петрово 1 гл., там се казва:
„Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на [какво?] божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света...“
В Римляни 1 гл., Римляни 1:20 (по-рано прочетохме този стих):
„Понеже от създаването на това, което е невидимо в Него [в Бога], т.е. вечната Му сила и божественост“, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията...“
„...т.е. вечната Му сила и божественост [вечната сила и божествено-то естество]... така че човеците остават без извинение.“
Следователно, разбираме нещо за Неговото божествено естество. Текстът не се опитва да дефинира група хора или отделно лице, а казва просто „Неговото божествено естество“.
Колосяни 2:9. Колосяни 2:9. По отношение на Исус се казва:
„Защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството...“
Това означава просто „божественото естество“. Цялата пълнота на това, което прави Бога божествен, се казва там, обитава в Исус Христос.
И така, нека сега поговорим за минута за някои термини, за да бъдем всички на едно ниво на разбирането. Съществуват представи за Бога, които чуваме обикновено. Една представа e, че Бог е Триединство. Сигурен съм, че всички сме чували този термин и може би някои от нас вярват в тази представа. Може би някои от нас мислят, че вярваме в Триединство и може би не разбираме наистина какво поучава в действителност доктрината за Триединството. В най-основната си, ортодоксална, класическа форма, доктрината за Триединството казва, че има един Бог, но казва също и че вътре в този един Бог има три лица – че съществува лице на име Отец, съществува Син и Свети Дух. Тази доктрина казва, че има едно същество, или една субстанция, и тo има три глави или три лица, три личности. Но тази доктрина, както се преподава класически, както се преподава ортодоксално, казва, че има един ипостас, или едно същество, и това едно същество притежава три лица, или личности – Отец, Сина и Светия Дух. Отец е наречен „първото лице“, Синът е наречен „второто лице“, Светият Дух е наречен „третото лице“. Разбира се, няма библейски термини, от които да се извлече това, то е измислено. „Три-“ за числото три“, „Триединство“.
Носи ли някой от тук присъстващите Библия в Новия превод на крал Яков? Твоята Библия в Новия превод на крал Яков ли е? Мога ли да взема Библията ти за секунда, сестро? Много ти благодаря. Онези от вас... Само ще споделя с вас, че тук има един малък символ, наричан „Трикветра“. Не знам дали сте виждали това някога преди. Не можах да го нарисувам много добре. Този малък символ се нарича „Трикветра“. Ясно е, нали? Нарича се „Трикветра“. Ще го покажа пред камерата – ето тук, надявам се, че се улавя. Но не знам колко близо съм. Можеш ли да ме виждаш...? Добре. Това е тринитарен символ. Тринитарен символ е. Това не означава, че тази Библия е непременно тринитарна (но е върху всяка от тези Библии)... Благодаря.
Но ако погледнете този символ, „Трикветра“, забелязвате, че всичко е преплетено. Това е един символ, но съдържа три части. Това в резюме е представата за Триединството – че има едно същество. Искам да ви задам въпрос: Ако в тази доктрина Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, както се наричат, са все съравни и съвечни във всяко отношение, както се заявява в тази доктрина, може ли второто лице на Триединството, Божият Син [ние Го наричаме Исус Христос], да бъде наистина Син на Бога, в някакъв смисъл, в разумен смисъл? Той е част от същото същество. Мога ли аз да бъда свой собствен син? Не мога да бъда и свой баща, нали? Не. Според самата дефиниция на тези термини, аз не мога да бъда свой собствен баща, нито мога да бъда свой собствен син. А определено не мога да бъда и двамата. Аз съм син и баща, но не мога да бъда и двете спрямо едно и също лице или спрямо самия себе си, по едно и също време. Ще разгледаме повече по това по-нататък.
Съществува още една концепция за Бога, в която се казва, че има Отец, Син и Свети Дух. Казвате си: Но това много наподобява на онова, което видяхме току-що в Триединството, употребяват се някои от същите термини. Но това е друг модел относно Бога, наречен „тритеизъм“. „Тритеизъм.“ Представката „три-“ означава числото три. А „-теизъм“ идва от „Теос“, означаващо „Бог“. Всъщност се казва, че има трима Богове. Има Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Но сега вместо да бъдат една субстанция това са три различни субстанции, също както има три различни отделни лица – едно, две три. И в този модел всъщност се казва, че има трима Богове.
[Това не са ли три личности, които обаче държат нещо, като например офис, където те всичките са един офис и са наречени „Бог“?]
Не. Не съвсем, защото в истинския тритеизъм всяко от тези... Това е управление, вярно е, но всяко от тези отделни лица може да съществува без другите. В истинския тринитаризъм никои две от тези лица не могат да съществуват без другото. Ако можехте някак да извадите Сина от тази формула, се казва, че другите двама престават да съществуват. И това има някои наистина силни следствия против кръста, против кръста. Но в това се казва, че всъщност можете да извадите Сина и Отец все още да бъде Бог, Светият Дух все още да бъде Бог. Те са наречени „едно“ (ще погледнем библейските текстове за „едно“ след минута), наречени са „едно“, защото са едно по намерение, по естество, по цел и по онова, което вършат. Именно оттук произлиза единението им.
Съществува още един модел за Бога, който се нарича „модализъм“. Понякога той се нарича „монархианизъм“, „савелианство“. В него се казва, че имате един Бог, Който в старозаветните времена е изпълнявал ролята на Отец. Този един Бог се въплътил в плът и станал Исус Христос. Тогава Той отишъл на небето и се върнал като Светия Дух. Казват, имате един Бог. Тук те казват, че имате един Бог, една субстанция; три фази, три лица, но един Бог. В това се казва, че имаме един Бог. В това се казва, че имаме един Бог, но по намерение и единство.
И така, ето как християнството бива наречено „монотеистична религия“. Но виждате, че имаме различни представи по въпроса. Очевидно никоя от тези три представи не е правилна. Не е възможно всички те да бъдат прави. Те са толкова различни една от друга, че не е възможно всичките да бъдат правилни. Нещо тук, в тези модели, не е наред. И онова, което ще открием по-нататък, е че едничкото нещо, което свързва всички тези неща в едно цяло е, че всички те отричат, че Исус е действителният Син на Бога. Всички те отричат, че Исус е действителният Син на Бога. Защото в този модел това едно същество не може да бъде истински Отец и Син заедно, в действителен, буквален смисъл. В това, отново, се казва, че Отец, Синът и Светият Дух са всичките съвечни, съравни, че са съществували от вечността, но те просто са поели роли. Както при тринитарния модел, те са приели роли, положения. Единият заема положението на Отец, друг заема положението на Син, а друг – заема положението на Свети Дух.
Къде е Джоузеф? Къде е Джоузеф? Джоузеф, качи се тук, моля. Избрах Джоузеф с причина – не само защото е по-познат от мен тук. Ако ви кажа, че Джоузеф ми е син, бихте ли повярвали на това? Но мога да ви кажа, че ми е син. Той наистина ми е син. Бихте ли повярвали на това? Не съвсем. Преди всичко, Джоузеф е по-възрастен от мен и мисля, че даже изглежда малко по-възрастен. Вярно е, просто тенът на кожата ти просто има малко по-голям слънчев загар. Само мъничко, само в лицето, нали?
И така, бихте могли да кажете:
„Той ти е духовен син.“
И всъщност ти даже каза нещо подобно тази сутрин. Тази сутрин, наистина. Той би могъл да ми е духовен син. Следователно, той ми е символичен син, в известен смисъл, защото може би съм знаел истините за тези неща от по-отдавна и съм полагал грижи за него, съм споделял с него и съм го обучавал. Затова той ми е духовен син. Но той по никакъв начин не ми е буквален син, нали? Всички осъзнаваме това. Добре, Дейвид. Оценявам помощта. Но това онагледява нещо. Тези модели казват, че Исус Христос е духовен Син, или Син по положение или роля, но не истинският, Единороден Син на Бога, както казва Библията. В този модел се казва, че Бог нямал в действителност Син, а Той станал Син. Никога Синът не бил роден, а се казва, че Той станал Син. Но тези неща представляват опити, представляват опити да се съберат различните учения на Библията в едно цяло, така че да имат смисъл. Но те имат смисъл само в ограничена степен, защото разглеждат само част от Библията.
Но нека погледнем някои библейски стихове. Нека отворим първо на Марк 12 гл. Марк 12 гл.
[Мога ли да задам въпрос?]
Разбира се, моля. Възможно е да му отговоря по-късно, но задай въпроса сега. Какъв е въпросът?
[Въпросът е: Ако разговаряте с адвентист и той настоява, че Исус Христос е Божият Син, как ще отговорите на това?]
Преди всичко, предположението е малко неправилно, Павел. И първо ще обясня това, ако ми позволиш. Пол, който седи в дъното, каза, че това е адвентният модел за Бога. Това е адвентният модел според някои, но не е официалното становище на църквата. Ето това е официалното становище на църквата – официално. Ето в това вярват миряните в църквата – хора, които не са проповедници. Те вярват в това, и искам да ви кажа, че вярват в него сърдечно въз основа на някои изявления на Елън Уайт, като не знаят другата част от изявленията. Ще обясня и това след минута. Ще стигнем до това, само ни дай време. И така, ще ви кажа какво: През 2002 г. беше публикуван 12 том на „Адвентния библейски коментар“. Не го нося със себе си тук, днес, но той е наречен „Адвентен теологичен справочник“ и също така е част от поредицата „Адвентен библейски коментар“, 12 том е от нея. В него ви се казва за причините за съставянето на книгата – това било плод на изследване в продължение на повече от 20 години. Те бяха работили теологично в продължение на повече от 20 години, за да съставят тази книга, с цел да представят правилно онова, което се счита за правилна, ортодоксална адвентна доктрина. И в този 12 том, под първия раздел, който се отнася за доктрината за Бога (в съответствие с Основните учения), се описва тяхното вярване като класическото разбиране на Триединството. И те са категорични! Категорични са. Не разполагам с цитатите, но ако някой ги иска ще ги взема и ще ви ги изпратя. Те са категорични в това, че вярват в една субстанция, а не в множествено число същества. Те не вярват в множествено число същества. Вярват в три лица, но в едно същество, според думите им. И те казват, че вярват в класическата доктрина за Триединството, много категорични са за това. И така, ето това се преподава в семинариите и в това вярват теолозите на църквата. Аз наистина вярвам, че е вярно, че мнозина от миряните в църквата вярват в ето този вид концепция за Бога. Но, отново, в тази концепция се казва, че Исус е нещо като духовен Син. Те казват:
„Да, разбира се. Исус е Божият Син. Библията казва, че Той е Божият Син.“
Но тогава, когато попитате:
„По какъв начин е Той Божият Син?“,
когато започнете да навлизате в същността, тогава те започват се свиват и да се измъкват, и измислят различни идеи.
Ако ги попитате ясно:
„Дали Исус Христос е буквалният, Единороден Син на Отец? (Думата „роден“ означава „доведен в съществуване.)“
те ще кажат „Не“. Защото Той е второто лице на Триединството, Той е съравен на Отец, Той е на същата възраст, на която е и Отец, и следователно не може да бъде Син, в смисъла на това да притежава истинска синовност. И Отец не е истински Отец, в смисъла на това да бъде Баща. Повярвайте ми, минавал съм през това стотици пъти – с адвентни проповедници, с теолози, а също и с миряни.
[Ако има три същества и всички те твърдят, че са вечни или равни, съвършено, все още имате изпълнения на роли, защото едно действа като Отец, друго действа като Сина, а друго – като Светия Дух...]
В този случай имате по един, действащ във всяка роля. Тук имате „същества“ - това, което биха нарекли „същества“ или „ипостаси“, действащи като дадена роля.
Тук долу имате лицата - фазите или каквото и да са те. Отново, в това няма смисъл, не може да има смисъл. Но те изпълняват роли. Ето тук имате един Бог, Който изпълнява три различни роли – едното Същество изпълнява три различни роли; изпълнява ролята на Отец, ролята на Син и ролята на Свети Дух. Но искам да ви кажа нещо: Библията ни казва, че има един истинен Бог и Библията ни казва за Исус Христос, и Библията действително споменава Светия Дух (ще погледнем за малко и трите понятия), но сега се намираме на Марк 12 гл., от 28 ст. нататък. Марк 12:28:
„А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че [Исус] им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първа от всички?“
Употребяваме термина „първи“ в повече от един смисъл. „Първи“ може да означава числова поредност, в която се случва нещо. Или бихме могли да кажем, че нещо е първо в смисъла на ред на значимост. Вярвам, че тук този книжник пита явно в смисъла на: Коя е най-голямата, или най-важната, от всички заповеди? И забележете отговора на Исус в 29 ст.:
„Исус отговори: Първата [от всички заповеди] е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ; и да възлюбиш Господа, твоя Бог [това е ст. 30], с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ [Тази е първата заповед.]”
Това трябва да е било революционно учение за онези хора, не мислите ли? Не, не беше! Защо не беше революционно? Исус току-що им беше повторил „Ш’ма Израeл“.
„Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ“ -
един Господ, един Йехова. Това идва от Второзаконие 6:4, 5. И Той каза:
„Тази е най-голямата от всички заповеди.“
И тогава забележете какво казва Исус след това, в 31 ст.:
„А ето втората [подобна на нея] заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма.“
Следователно, първата е да обичаме Бога и че Той е един. Втората голяма заповед е... коя?
„Обичай ближния си...“
Знам, че вероятно е революционна идея това всъщност да се върши, но не би трябвало да бъде такава в теологичен план. Преди всичко, къде в Стария завет се намираше това? В Левит 19:18:
„...да обичаш ближния си, както себе си.“
Исус повтори на този човек нещо, което вероятно беше доста добре известно на всички, нещо, което вероятно самият той би трябвало да знае, нали? Какъв беше неговият отговор в 32 ст.?
„И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него; и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви.“
Какъв е отговорът на Исус?
„Исус, като видя, че отговори разумно...“
Какво означава думата „разумно“? Какъв е друг неин синоним?
„Мъдро.“ „Мъдро.“
Отговорил му разумно, с внимателно обмисляне.
„...му каза: Не си далеч от Божието царство“ (Марк 12:31-34).
Ако това тук беше моделът на Бога, ако това беше моделът на Бога, и даже ако това беше моделът на Бога, тук Исус имаше добра възможност да изясни нещата. Човекът каза:
„...Бог е един; и няма друг освен Него...“
Исус каза:
„Знаеш ли какво? Прав си и съм съгласен с теб.“
Но Той можеше да каже:
„Не, не.“
Можеше да каже:
„Виж, в действителност има трима Богове.“
Той можеше да каже това, но не го направи. Всъщност причината беше, че това нямаше да бъде истина. Във Второзаконие 6:4 буквално се казва:
„Йехова, нашият Елохим [или: нашите Богове], Йехова е един.“
Това е буквалният превод. В поразителен контраст, приятели, с околните народи, които бяха многобожници, евреите вярваха в единия истинен Бог и това изповедание на вярата е било тяхно мото през последните 3 000 години. Какво означава това да се каже, че Той е един? Какво означава това да се каже, че Той е един?
„Господ, Бог наш, е Господ един...“
Защото „Бог“ в този стих в действителност е еврейската дума „Ело-хим“. А какво означава еврейската дума „Елохим“? Означава „Бог“, нали? Но се оказва форма в множествено число за „Бог“. Мислех, че тези хора вярвали в един Бог, но имат дума „Богове“ ли? Как да разберем това? В еврейския език имаха принцип, наречен „множест-веност на величие“ и това означава, че на нещо се давало множествено число, въпреки че самото то било в единствено, за да се покаже неговото превъзходно естество, съдържанието.
Веднъж бях в Румъния и обяснявах това на някои млади хора. Един от младите каза:
„О, почакай! Почакай! Не е нужно да правиш това.“
Казах:
„Наистина ли?“
Той каза:
„Не е нужно, разбираме принципа, защото се намира в нашия език [в румънския е
Той каза... знаете, това беше преводач, защото аз не говоря румънски. Някои от присъстващите тук го говорят. Но той каза:
„Ние разговаряхме за теб и когато говорим за теб, ние говорим за теб в множествена форма, защото те признаваме като някой, който е преподавател и стои над нас. Затова вече разбираме принципа.“
Но това се намира в основни езици. Не се намира в английския, но действително се намира в много езици. Това беше част от еврейското разбиране – величието имаше множествено число. Затова те употребя-ваха „Елохим“ като говореха за Бога (Който е в единствено число) в множествена форма, за да покажат, че Той превъзхожда всичко останало.
Да, брат Дейвид.
[Също и в немския език.]
В немския език, да.
[И във френския език.]
Да.
[Ние признаваме възрастните с множествено число.]
Добре, следователно е и във френския.
[Дали това е просто аргументът, употребяван за тринитризма?]
Един от аргументите, които се употребяват понякога, част от аргумента е, че там има множествено число, „Богове“. Нека поговорим за думата „Ехад“, преведена като „един“ - еврейската дума „Ехад“. Защото понякога тази еврейска дума може да означава „единство“ или може да показва множественост в единството – това се казва. Нека отворим на Битие 41 гл. Битие 41 гл. Вярвате ли, че контекстът е от най-голямо значение и чрез него се изучава тълкуванието? Контекстът е от най-голямо значение. Трябва да познавате контекста. Битие 41 гл. и там 25 ст. Спомняте ли си, когато Йосиф беше отведен в Египет и фараонът сънува някои сънища? Колко съня сънува фараонът? Два. И нареди да доведат Йосиф, за да ги изтълкува, нали? Йосиф изтълкува тези сънища и в 25 ст. се казва:
„Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един...“
Но той беше сънувал два съня. Йосиф казва: Един. Защото сънищата бяха заедно, поучаваха едно и също нещо. 26 ст.:
„Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.“
И те казват:
„Това е думата „Ехад“. Виждате как тя означава: повече от един.“
Той казва „един“, но това означава повече от един. И думата „Ехад“ може да направи това. Нека обърнем внимание на още едно място, в което е употребена тази дума – в Битие 42 гл. Битие 42 гл. и там 11 ст., когато братята на Йосиф бяха дошли в Египет. Те казаха:
„Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.“
Думата „един“ там е думата „Ехад“. А те нямаха трима бащи, нали? Дойдоха от четири различни майки, но имаха един баща. Така че зависи от контекста. Тази дума, „Ехад“, наистина може... Не се опитвайте да казвате на хората, че „Ехад“ никога не означава повече от един. Тя може да означава повече, но трябва да погледнете контекста й.
Да.
[Как изписвате думата?]
„Ехад“ ли? E-c-h-a-d. Това е транслитерацията на английски, E-c-h-a-d. Вярвам, че всъщност представлява това. Ще погледна бележките си, за да видя дали всъщност го имам тук. Да, транслитерацията на думата е E-c-h-a-d. Можем да погледнем други стихове, редица примери в Стария завет, в които тази дума, „един“, може да бъде употребена по множество начини. Затова е необходимо да разбираме контекста и да разглеждаме другите стихове за това. Но думата сама по себе си не доказва множественост на лица или същества в „Божеството“.
Нека погледнем някои новозаветни текстове, които според мен също ще помогнат за изясняването на тези неща. Нека отворим на 1 Коринтяни 8 гл. 1 Коринтяни 8 гл. Бих желал да започна от 4 ст., за да разберем контекста, тъй като контекстът е важен. Не искаме да извадите един текст от контекста, което да го превърне в претекст, така да се каже. 1 Коринтяни 8 гл., от 4 ст. нататък:
„И така, относно яденето от идоложертвеното знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света и че няма друг Бог, освен...“
„...освен Един.“
Той казва, че няма друг Бог, освен един. На гръцки тази дума не е двусмислена и означава „един“. Той казва:
„Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята (както има много богове и много господари), но за нас...“
Павел казва:
„...но за нас...“
И към кого пише Павел, между другото? Пише към християни в град Коринт. Какво знаете за Коринт? Какъв град беше той? Град на идолопоклонство, град на нечестие. Това било като Лас Вегас в Съединените щати или нещо такова, по тяхно време. Той било лошо за посещение място, за да искате да вършите добри неща. Но Павел пише на тези хора и това е главно езическо събрание, но очевидно там има и юдейско население, неколцина юдеи, и той казва:
„...но за нас...“
За онези, които вярват,
„има само един Бог - Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него“.
Колко от вас всичките вярват, че апостол Павел бил Божий човек? Вярвате ли, че той бил вдъхновен от Светия Дух, когато написал това? Аз също вярвам. И вярвам, че той написал истината по въпроса. Павел казва:
„Но за нас...“
Знам, че това е твърде дребно, че да се вижда в дъното, но не мога да го преместя в задната част на стаята.
„За нас,“ казва той, „има един Бог“ - Отец, Сина и Светия Дух.
„...има един Бог“ - Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух.
„...има един Бог“ - Отец, Син и Свети Дух.
Не това казва той. Въпреки това, ако погледнете в почти всяка теологична книга и просто потърсите термина „Триединство“, Триединството се дефинира като „един Бог – Отец, Син и Свети Дух“. И ако това е вярно, тогава навсякъде в Библията, където видите термина „Бог“, би трябвало да можете да заместите „Отец, Син и Свети Дух“ и да има смисъл в това. Но, приятели, ако се опитате да вземете тази формула и да я вкарате или в Стария, или в Новия завет, където се споменава терминът „Бог“ и да намерите смисъл в това, в него няма да има смисъл. Няма да има смисъл и в този стих. Той казва:
„...но за нас има един Бог“ и казва, че този „един Бог“ е, много просто, Отец. Той не казва, че това е Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Употребява ли Библията някъде термина „Бог Отец“? Определено. Определено. Има около 13 споменавания, убеден съм, на точната фраза „Бог Отец“ в Новия завет. Въпреки това, дали терминът „Бог Син“ е употребен някъде в Новия завет? Дали терминът „Бог Свети Дух“... Аз се движа според английския превод. Дали е употребен някога „Бог Свети Дух“? Не. И искам да ви кажа още нещо: Ако си набавите най-новото, актуализирано издание на писанията на Елън Уайт на CD-ROM, ще имате електронен конкорданс и можете да търсите думите, които искате, по електронен път, и с едно плъзгане на пръста ще откриете, че тя никога, ама никога не употреби израза „Бог Син“, нито употреби някога израза „Бог Свети Дух“. Никога.
Дали Библията говори за Божия Син? Дали говори за Божия Дух? Писанията на Елън Уайт говорят за Божия Син и за Божия Дух. И въпреки че термините имат подобно звучене, те не са едно и също нещо. Тук Павел казва, че „има само един Бог – Отец“. Обърнете внимание на предлозите.. вярвам, че се наричат „предлози“.
„...от Когото е всичко...“
„...от Когото е всичко...“
„...и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко...“
Съществува ли разлика между „от Когото“ и „чрез Когото“? „От Когото“ означава, че това е Източникът (или Авторът) на всички, а „чрез“ означава, че именно така е влязло в съществуване всичко. И Библията казва, че Бог създал всичко... как? Чрез (или посредством) Своя Син, Исус Христос. Павел казва, че има един Бог – Отец, но казва и че има също така „и един Господ“. И кой е този един Господ? Исус Христос.
Извинявам се за това, ще го поправим.
Точно това казва той и вярвам, че е вярно.
Да, имаме въпрос или изказване. В Евреи 1:8 или в Евреи 8 гл.? Предстои да обсъдим Евреи 1:8 по-нататък, затова ако стигна до него по-късно, ще бъде ли приемливо, братко? Добре, благодаря, защото имам модел и просто искам да придвижвам в хода на процеса.
Нека сега отворим на Ефесяни 4 гл.
Но имай предвид да не забравя по-късно да обърна внимание на Евреи, защото наистина искам да го разгледаме. Разбира се.
Ефесяни 4 гл., от 4 ст. нататък. Павел казва:
„Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.“
Павел, който написа Посланието към коринтяните, който написа Ефесяни, а, вярвам, че Павел е написал и Евреи, какво казва тук? На колко Бога, според думите му, служим? Един. И като кого е определен този Бог в стиха? Тук Той отново е определен като Отец.
Нека отворим на 1 Тимотей. 1 Тимотей 2 гл., от 1 ст. нататък. 1 Тимотей 2:1. Той казва:
„И така, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са високопоставени...“
Следователно е необходимо да се молим и за министър-председателя Харпър, нали? Както да се молим и за президента Обама. Това не означава, че трябва да сме съгласни с него, но се казва да се молим за него. Искам да ви кажа, че някои от тези мъже наистина имат нужда от молитвите ни, при това отчаяно. Той казва:
„Молете се за тях, „за да водим тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност“.“
„Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тимотей 2:1-4).
По-рано говорихме за важността на това да имаме любов към истината и да търсим истината, и се казва, че Бог желае да достигнем до познание на истината. Според Павел, кое е това познание на истината, в което иска Бог да навлезем? Това ни се казва едва в следващия стих:
„Защото има само един Бог и един Посредник между Бога и хората - Човекът Христос Иисус...“ (1 Тимотей 2:5).
Той не казва, че този един Бог е Отец, но този един Бог явно не може да бъде Исус Христос, защото Исус Христос е Посредникът между Бога и човека. Но за кого е казал Павел ясно, че е този един истинен Бог? За Отец. Всъщност по-рано, в Йоан 17:3, прочетохме, че Исус Христос каза, че Отец е „единственият истинен Бог“. Брат Андрю, да...
[Само въпрос по отношение на два стиха, които ти вече спомена.
Второзаконие 6:4:
„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един...“
И тогава ти спомена 1 Коринтяни 8:6, където се казва:
„...но за нас има само един Бог – Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.“
Тук той не споменава, че Отец е Господ, но за това, че Исус е „един Господ“. Как съвместяваш това с Второзаконие 6:4?]
Това е хубав въпрос. Ще отговоря на това сега, защото вероятно няма да стигна до него по-късно. Във Второзаконие 6:4, ако погледнете английския превод, се казва:
„ГОСПОД, Бог наш, е ГОСПОД един...“
Но ако погледнете в английските си Библии ще забележете, че думата „Господ“ е написана изцяло с главни букви. Значението на това в една английска Библия е, че всъщност това е еквивалентът на божественото име Йехова, или „Яхве“, или „Яхуа“ (може би го произнасяте по различен начин, но това е божественото име). Мисля, че по-рано казах и ще повторя отново, че буквално в стиха се казва:
„Йехова, нашият Елохим [или: „нашите Богове“]; Йехова е един.“
В действителния текст не се употребява „Господ“. Това е нещо, внесено от преводачите, защото те искали да забавят употребата на божественото име, тъй като чувствали, че употребата му става лекомислена и вместо това употребили еквивалентната дума „Господ“. Но когато навлезете в писанията на Павел в 1 Коринтяни 8:6, там е употребена гръцката дума „Кюриос“ [Kyrios], която означава просто „Господ“ или „Господар“. Така че като цяло става дума за различен „Господ“. Радвам се за този въпрос. Хубав въпрос е. Радвам се, че изяснихме това.
Добре. В 1 Тимотей 2:5 той казва, че този един Бог... има този един Бог и тогава има Исус Христос, Който е Посредникът... По дефиниция, какво представлява един посредник? Ходатай, някой, който се застъпва и води комуникация между две страни. Съществуват необходими условия, за да бъде някой посредник. Не всеки може да бъде посредник в която и да е конкретна ситуация. За да бъдете посредник, в действителност необходимото изискване е, че трябва да разбирате и двете страни съвършено. Ако не разбирате и двете страни съвършено, не можете да посредничите подобаващо между тях, защото не знаете откъде идват тези лица, не разбирате гледните им точки. Но нека ви задам въпрос: Дали Исус разбира Бога? Да, защото Той е самият Син на Бога, Той притежава божественото естество. Той притежава пълна божественост. В Него, се казва,
„обитава телесно цялата пълнота на Божеството [божественото естество]“ (Колосяни 2:9).
Но дали Той стана Човек? Разбира ли Той какво е усещането да бъде някой в човешка плът? Разбира ли Той вида плът, който имам аз? Определено я разбира. И поради това Той може да бъде съвършеният посредник между нас и Бога. Яков 2:19. Този стих ми харесва заради това, което се казва тук. Яков 2:19. Той казва:
„Ти вярваш, че има само един Бог...“
За онова, което прочетохме дотук тази сутрин, той казва:
„...добре правиш...“
Но знаете, че това не е достатъчно, нали? Защото демоните познават тази истина доста добре. Мислите ли, че Сатана познава идентичността и естеството на Бога? Той живя при Него в продължение на... не знаем колко еони в небето. Нямаме измервателен уред, който да обхване тази времева линия, но Сатана живя някога в небето. Демоните при него – онази една трета от ангелите, които паднаха, – живяха при Бога и знаят, че Той е един. Но те треперят. Треперят, защото нямат покорна на Него вяра. Думата „вярвам“ е гръцката дума „Пистуо“ и е просто глаголната форма на гръцката дума „Пистос“, която означава „вяра“. „Имам вяра в Бога“ - това е гръцката дума „Пистос“. Но не казвам „Аз вяра в Бога“, а казвам „Аз вярвам в Бога“, нали?
„Аз вярвам в Бога.“
И просто взимаме глаголната форма, „Пистуо“. Демоните имат вяра! Но не спасителна вяра, виждате. Съществува разлика между това просто да имате „вяра“ и да имате спасителна вяра. Галатяни 3 гл. Тук имам нужда от известна помощ, защото сега в дъното на стаята нямам часовник, а не нося ръчен часовник. Проверете колко е часът вместо мен, ако обичате. 2:21, добре. Почти сме приключили. Галатяни 3:1. Всъщност 19 ст.:
„Тогава защо се даде законът? Прибави се, за да се изявят престъпленията, докато дойде Потомъкът, на когото беше дадено обещанието; и беше постановен от ангели чрез ръката на един посредник. Но посредникът не е за един, а Бог е един“ (Галатяни 3:19, 20).
Един посредник не посредничи само към един. Има поне двама. Но Бог е един. И този фундаментален принцип (вярвам, че това е най-основното разбиране на Библията) е истината, че Бог е един. И ще ви кажа, прияте-ли: не е неразумно да се заключи, че понеже тази представа е толкова основна за Библията, Сатана би разработил фалшива концепция за този един истинен Бог. И, наистина, не е ли негова главна цел да измами хората и да ги подведе да вярват в лъжи по отношение на естеството и намерението на Бога? Всички фалшиви религии имат фалшиви представи за Бога. Именно това ги прави фалшиви религии. И в това се състоеше проблемът, приятели, в исторически план, при Алфа на отстъплението. Тя разглеждаше естеството на Бога. И ако никога не сте изучавали истински историята на Алфа на отстъпленията в адвентизма от седмия ден, започнала с Джон Харви Келог, ще бъде невъзможно да разберете напълно естеството на Омега на смъртоносните ереси, която беше предсказана от Елън Уайт.
И така, колко от вас са чували някога за книга със заглавие „Живият храм“? „Живият храм.“ Някои от нас са чували, а някои не са. Затова мисля, че трябва да отделим минута, за да поговорим за „Живият храм“. Не всичко, вършено някога в Божията църква, е било съвършено и чисто. Понякога, понякога делото е било ръководено от хора, които не са били истински посветени, нито обърнати. Понякога е имало доста лошо управление, но нещата просто са се случвали. И колко от вас са запознати с пожарите в санаториума „Батъл Крийк“ и „Ривю енд Хералд“? Добре. В началото на 20 в. както издателската къща, така и санаториумът бяха изгорени до основи. И Елън Уайт казва, че били изгорени от Бога, защото работата не се вършела според Божията заповед. Кое от двете изгоря първо? Изгоря санаториумът. Но, знаете ли, това беше голяма болка. По онова време санаториумът „Батъл Крийк“ беше най-голямото учреждение по рода си в света. И то лекуваше хора от целия свят. Крале, принцеси, кралици от Европа идваха в санаториума „Батъл Крийк“ за лечение. Това беше еквивалентът на днешната „Мейо Клиник“ или института „Джон Хопкинс“. И това беше лидерът на света в здравето. Но там се случваха неща, които Бог не можеше да одобри, и особено начина, по който се извършваше ръководството и начина, по който санаториумът беше контролиран от д-р Келог. И това учреждение изгоря до основи. Знаете ли, не всеки разбира всичко винаги от началото. Самият пророк не разполага винаги в началото с цялата информация, понякога тя се дава по-късно. Но църквата реши, че е необходимо да построим наново санаториума. Затова как ще го направим? Как ще можем да си позволим да финансираме повторното построяване на сграда от такова естество? От Генералната конференция беше предложено д-р Келог, който беше водещият ни лекар и един от водещите лекари на света по онова време, да напише книга относно здравето и хигиената. Книгата можеше да бъде продавана от колпортьорите ни и приходите можеха да отидат за повторното построяване на санаториума. Д-р Келог започна веднага и само за няколко седмици изготви първия ръкопис, груб ръкопис на книгата „Живият храм“. И когато започнаха да разпространяват тази книга (грубата чернова) сред хората, хората започнаха да я четат и имаше известни безпокойства, защото в тази книга д-р Келог преподаваше пантеизъм. Той преподаваше пантеизъм. Не разполагам в момента с цитатите, но мога да ги набавя. Този материал беше приведен на вниманието на Елън Уайт и тя прегледа част от материала, изслуша го, беше й прочетен, и в основни линии каза:
„Трябва да спрем тази книга, това не е хубаво. Не можем да издадем тази книга.“
И така, църквата извърши правилното нещо – реши, че няма да издаде книгата. И така, онова, което реши да направи д-р Келог, защото той имаше усещането, че е необходимо книгата да бъде издадена, беше да плати на „Ривю енд Хералд“ като лична поръчка, като частна външна творба, да издаде книгата. Знаехте ли това? Той щеше да плати лично, за да бъде книгата отпечатана. Онова, което се случи, беше, че металните печатарски плочи бяха приготвени и преди да могат хората да започнат работа, като металните печатарски плочи бяха там, подготвени и готови, през онази нощ „Ривю енд Хералд“ изгоря до основи. И Елън Уайт каза, че изгарянето му е наказание от Бога. Онова, което може би не знаете, е че имаше конкретна доктрина, която д-р Келог беше приел, която доктрина го доведе до заключенията, въз основа на които написа теологичните части от „Живият храм“. Защото „Живият храм“ е книга, отнасяща се най-вече за здраве и хигиена, и повечето от частите за здраве и хигиена са много хубави, в тях няма нищо нередно. Те поучават хубави принципи за добро здраве. Но в тази книга той втъка своите теологични представи и именно това беше предметът на възражението. Но д-р Келог каза, че докато не приел доктрината за Триединството той не можел напълно да достигне до разбиранията и представите, внесени в книгата „Живият храм“. Именно разбирането му за тринитарната доктрина, и по-конкретно тринитарното разбиране за Светия Дух, го направи способен да достигне до тези заключения.
Да, бързо.
[Да, брат Алън. Искам само да обясниш, и особено за някои от нас, които сме тук, какво представлява пантеизмът.]
Това е хубав въпрос. Какво представлява пантеизмът? Приех за даденост, че вече знаете, и това вероятно не беше хубаво от моя страна. Пантеизмът е вярването, че Бог е във всяко живо нещо – понякога даже и в неживи неща, че Бог живее в дървото. Ние вярваме, че Бог е създал дърветата, нали? Вярваме, че Бог е създал тревата. Но пантеизмът учи, че Бог всъщност обитава в тревата, че Той обитава в дървото и че в самото дърво всъщност се съдържат живителната сила и божественото естество на Бога. Това е основоположното разбиране на хиндуизма, например, както и на редица източни религии.
Да.
[Примерът, който употреби д-р Келог в книгата си, беше, че има голям ботуш и от него излизат малки ботуши, и създателят е вътре в ботуша. Така е. Когато помислите, че вътре в ботуша се намира един малък ботушар. Той казва, че имате този ботуш и изведнъж от него започват да излизат малки ботуши, и сравнява това с растение, което произвежда семена и прави малки дървета или дребни неща... Следователно, със сигурност щом от ботуша излизат ботуши, трябва в ботуша да има ботушар.]
Благодаря, така е. Точно това каза той. Добре.
[Между другото, това в действителност е основната тема или основното вярване днес в „Ню Ейдж“.]
Да, вярно е. Това образува основата на източните религии, мистицизма и „Ню Ейдж“.
[Тогава какво имаме тук? Имаме там Алфата и после, днес, имаме Омега, и „Ню Ейдж“, който е пълен пантеизъм. Което не е нищо ново...]
Така е. Не е ново. Ново е само в смисъла на това, че някои хора не са чували за него или не е разглеждано. Но адвентните пионери... ще ви кажа нещо и искам внимателно да обмислите онова, което предстои да кажа сега: Адвентните пионери не бяха теологични откачалки. Разбрахте ли това? Защо бих употребил такъв израз? Използвам точно този израз, защото един от водещите преподаватели в тази църква, се изправи в църквата към университета „Андрюс“ и каза, че пионерите били теологични откачалки, защото те никога не повярваха в доктрината за Триединството. Били теологични откачалки. И той е съавтор на много известна книга относно Триединството, която беше широко разпространена през последните няколко години. Възлюбени, дали адвентните пионери... Ако вярвате в свидетелството на Елън Уайт (а аз вярвам в него)... Искам да изясня това много добре: аз приемам свидетелството на Елън Уайт като боговдъхновена история на нашия народ. Когато тя ни разказва историята на нашия народ, какво се случило и дали Бог бил с нас или не, аз вярвам, че това е точен и боговдъхновен урок по история. И ние проявяваме незачитане към него, приятели, за своя погибел, за своя голяма погибел. И тя ни казва, че тези мъже се събирали и се молили цяла нощ, и изучавали цяла нощ и проучвали обстойно тези въпроси, и били внимателни, усърдни ученици на Писанията. Те разбираха Писанията по-добре отколкото който и да било от нас, сигурен съм. Наизустявам книгата Откровение и стигнах само до първата глава. Не е много далеч, но работим върху това. Но Дж. Н. Андрюс каза, че вярвал, че може да възпроизведе целия Нов завет по памет. Можете ли да си представите това? Не знам дали някой от нас може да направи това. Ако вие можете да го направите, ви поздравявам... Дж. Н. Андрюс можеше. Тези хора познаваха Библията, приятели. Те не бяха теологични чудаци и не бяха идиоти. И когато казваха, че вярват, че Отец е единственият истинен Бог, те вярваха в това и имаха основание да вярват в това, и когато казваха, че Исус Христос е Единородният Божий Син, те имаха основание да вярват в това. Това вероятно е добро място да си вземем почивка и ще обядваме след няколко минути. Но ще се върнем след обеда и ще поговорим за Исус Христос. Ще разгледаме текстове като Евреи 1:8, в които се говори за Исус Христос, и ще видим какво казва Библията за Исус Христос и как се вмества Той в това. Но можете да започнете да виждате, че ако имате неправилно разбиране за Бога, ако се покланяте на Бог в Триединство, ако се молите на Бог в Триединство (а това е погрешна представа за Бога), тогава това е също толкова идол, както онзи, на който се покланяха Вааловите пророци. И единственият начин, по който можем да бъдем направени съвършени и да имаме характера, от който сме се нуждаели, и връзката с Бога, от която сме се нуждаели, е да Го познаваме правилно – така, както Той ни разкрива Себе Си в Писанията. Трябва да имаме това. И без него, приятели, мога да ви гарантирам едно...
Откровение 14:5. Отворете с мен на Откровение 14:5. За кого се говори в Откровение 14:5? Трябва да се върнем на първите четири стиха, за да видим контекста – можете да ги погледнете в Библиите си. За кого се говори? За 144-те хиляди. Забележете характеристиката на 144-те хиляди – 5 ст.:
„И в устата им не се намери лъжа...“
Какво означава думата „лъжа“? Измама или нещо подвеждащо. Действителната гръцка дума означава „стръв“. „Стръв“. Ще се опитате ли да преведете това на някой, който се стреми да го разбере? Но контекстът е следният: имате кука и на куката слагате стръвта. И рибата лапва цялата храна и в действителност лапва куката. Тя бива закачена, бива измамена. Но се казва, че в устата им няма лъжа. Няма стръв, няма измама, няма нищо, което ще измами хората да мислят, че получават нещо, когато в действителност получават нещо друго.
Приятели, 144-те хиляди, от които всички ние сме съветвани да се стремим с всичката си сила да бъдем част, няма да поучават лъжеучения и няма да поучават Триединството, нито каквато и да е неистина по отношение на Бога. Не могат да направят това.
Текстът на проповедта може да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
