Наука или магьосничество?
Навлизаме във Втора част на „Космологичният конфликт“. Предстои да последваме някои от същите линии на размисъл и да разгледаме някои от по-късните учени от Класическия период, и да видим дали можем да забележим подобни тенденции във вярванията им и при нещата, с написването на което се известни.
Навлизаме във Втора част на „Космологичният конфликт“. Предстои да последваме някои от същите линии на размисъл и да разгледаме някои от по-късните учени от Класическия период, и да видим дали можем да забележим подобни тенденции във вярванията им и при нещата, с написването на което се известни.
На слайда са Нютон и Галилей – това са някои от лицата, които ще обсъждаме. Искам само да се върна на това, че е от значение начинът, по който гледаме на темата за истинското естество на космологията с оглед на великата борба. Както видяхме, искане за публикуване на теориите на Коперник направи папа Климент VII през 16 в. Видяхме, че това е в отговор на факта, че Библията се разпространявала толкова нашироко, че вярата се измествала от Католическата църква към Божието слово и хората се освобождавали от оковите на суверието и невежеството. Целта на Рим била да върне хората обратно към суеверието и невежеството, да унищожи вярата в Библията, която вяра се разпространявала стремително по целия свят поради Словото. И как направи това? Преди видяхме, въз основа на признанието на кардинал Уулси, съветника на крал Хенри VIII, че тъй като печатането не може да бъде прекратено (понеже писанията на Уилям Тиндейл се разпространявали навсякъде) трябвало да установят „учене срещу учене“ и да въвлекат хората в диспут, за да могат да провесят хората между страх и борба. Те възнамерявали да внесат изучаване, борещо се против Божието слово. А какво по-добро за внасяне от тях от естеството на земята? Защото знаем, че Библията е толкова ясна, в изобилие, за това каква е земята. Резултатът, както предстои да видим, бил пълно преобръщане на вярата, внасяна посредством Реформацията. И така, темата ни е Галилей. В „Уикипедия“, в статията за Галилей, четем:
„Отстояването на хелиоцентризма и коперницизма от страна на Галилей било спорно през живота му...“
Предполагам, че всички сме учили в гимназията за това как невежата християнска църква била настроена срещу Галилей, защото вярвала в онова, което казва Библията, че земята е плоска, а Галилей казвал, че в действителност тя се върти около слънцето, че светът е кълбо и всякакви такива неща. Спомня ли си някой това? На мен това определено ми беше преподавано. Но, според както видяхме преди, това всъщност не било вярно, защото Католическата църква всъщност (както видяхме) стояла зад Коперник в началото. Католическата църква всъщност поискала той да публикува откритията си. Така че онова, което са ни учили в училище, всъщност не е истината. Въпросът не бил просто „наука срещу религия“, както биха желали да ни накарат да вярваме. Понеже, както казахме, Католическата църква не вярвала, че земята е плоска и всъщност популяризирала кълбото. Видяхме, че Рим всъщност инициирал кълбото. Така че в това, което казват те, всъщност няма смисъл – полемиката, която са ни поднасяли в училище. Четем, че Рим забранил Коперник и арестувал Галилей.
„На 5 март 1516 г. книгата на Николай Коперник „За въртенето на небесните сфери“ била забранена от Католическата църква...“
Tогава, „след съдебния процес на Галилей от римската Инквизиция книгата на Коперник била забранена и останала в списъка със забранени книги до 1835 г.“ (www.ancientpages.com).
В това няма особен смисъл. Защо Католическата църква първоначално би одобрила кълбото, би публикувала открития относно кълбото, би подправяла Библии, така думи в тях да бъдат преведени като „кълбо“ и би възхвалявала езическия философ, който всъщност бил източник на всичко това, и тогава би подложила на съд Галилей и би забранила Коперник? Защо би направила това? Уместен въпрос. Но едно, което трябва да разберем за Католическата църква, е следният момент – в книгата Даниил, като се говори за папството, се казва:
„Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка“ (Даниил 8:25).
Следователно, той „ще направи да успява измамата“.
Политиката му ще бъде политика на коварство и заблуждение.
Знаем, че йезуитите били сформирани през 16 в., така че по времето на арестуването на Галилей през 17 в. Орденът на йезуитите действал с пълна сила. Знаем, че той бил най-измамливата и коварна организация, която земята е познавала някога.
„...и ще погуби мнозина в спокойствието им...“
Те властват именно във времена на спокойствие и знаем, че проникнали в протестантизма и го унищожили. Знаем, че проникнали в университетите и училищата и ги превърнали (както видяхме, че казал Мартин Лутер) в „големите порти на ада“. Именно по този начин те унищожили мнозина. Те унищожили мнозина за вечността чрез всички тези заблуждаващи и лъжливи учения, като например кълбото и други ереси. Само ще прочета един цитат от „Изкуството на войната“ от Сун Дзъ, който всъщност бил преведен от йезуитски мисионер на име отец Амиот. Така че можете да четете тези слова като думите на йезуитите и в текста наистина се обхваща техният метод на действие. Те казват:
„Всяка война се основава на измама. Следователно, когато сме способни да атакуваме, трябва да изглеждаме неспособни; когато употребяваме силите си, трябва да изглеждаме бездейни; когато сме близо, трябва да караме неприятеля да вярва, че сме надалеч; когато сме надалеч, трябва да го накараме да вярва, че сме близо.“
„Изглеждайте слаби, когато сте силни, и силни, когато сте слаби.“
„Върховното изкуство на войната е да подчиним неприятеля без борба“ (Сун Дзъ (преведен от йезуитския мисионер отец Амиот), „Изкуството на войната“ (1772 г.).
Това със сигурност е много умело онагледяване на техния начин на действие. Те употребяват силата си, когато изглеждат бездейни. Знаем, че Католическата църква разформировала йезуитите и направила да изглежда сякаш с тях е свършено. Но в действителност йезуитите просто преминали в нелегалност и проникнали в различните среди дори още повече отколкото преди. Така че те правят много неща с цел да ви накарат да изгубите следите им. Това, което казвам тук, е че нападението над Галилей било пресметнато така, че всъщност да препоръча хелиоцентризма на протестантите. Понеже по-рано видяхме, че те го отхвърляли твърдо, противопоставяли му се заради онова, което се казва в Библията. Ще ви пусна едно видео от йезуит, който всъщност изповядва, в основни линии, този факт. Името на този човек е Гай Дж. Консолмано. Той е „американски изследовател, астроном, йезуитски религиозен брат (това, между другото, е от „Уикипедия“), директор на Ватиканската обсерватория и президент на фондацията на Ватиканската обсерватория“. Следователно, той е главният астроном на йезуитите.
Едно нещо, което наистина искам да кажа за Галилей, е три точки:
1) Галилей бил посветен католик дори след съдебния си процес,
2) Галилей всъщност никога не бил осъден в еретичество - присъдата, когато казали „намерихме те за виновен в еретичество“... можете да прочетете преписа от съдебния процес – той не представлява това, което си мислите, че представлява. Галилей казва: „В какво сгреших? Ще го променя! Моля ви!“ Те казали: „Не, съжаляваме. Не можем да ти позволим да направиш това.“ Много тежко! В края те казали: „И така, намерихме те за виновен в еретичество.“
Изглежда сякаш били написали решението дори преди да е започнало делото.
Галилей казал:
„Всъщност никога не сте ме намерили за виновен в каквото и да е еретичество.“
И така, той бил намерен за виновен в силно подозрение за еретичество. А също и известната сцена, в която се налага той да се отрече от ученията си. Но онова, което той казва всъщност (и което пише и подписва) е:
„Отхвърлям всяко нещо и всичко в писанията си, което противоречи на ученията на Църквата,“ без да конкретизира някога което и да е от тези неща.
Възможно е той да е бил йезуит, нали така? Имам предвид, че е възможно той да е бил йезуит, нали така? Известно ни е, че хелиоцентричната теория не противоречала на църковните учения, всъщност църквата го е публикувала.
Този йезуит признава връзката с йезуитите. Дори не знам каква е последната дума, която казва той. Начинът, по който говори там, е някак странен, но... Той признава, че Галилей никога не бил съден като еретик, че той всъщност никога не влязъл в противоречие с църквата, и всъщност докато наистина бил съден за еретичество той не получил осъдителна присъда за еретичество. Затова ситуацията, която виждате тук, е доста странна. И там той загатва за връзка с йезуитите.
Погледнете какво още казва той – думите му са:
„Никой не знае в действителност защо Галилей бил преследван... През по-голямата част от живота си Галилей бил третиран като знаменитост, бил третиран като герой, включително от хора в църквата... Когато Галилей се забъркал в неприятност в края на живота си, това било истински шок. Било пълно преобръщане на всичко, което бил казал до онзи момент.“
Припомнете си, че бил посветен католик – и преди, и след това. Така че просто се случило нещо, изведнъж срещу него бил поведен съдебен процес. Изглежда странно! Както и да е. Той продължава:
„И така, историческият въпрос е: защо станало това? А отговорът е: не знаем.“
И все пак той дава някои указания:
„Можете да отворите amazon.com и да намерите 300 книги относно Галилей, всяка от които предлага различен отговор. Което ще рече, че ставало нещо и това не било просто въпрос „наука срещу религия“...“
Както на тях им се иска да ни кажат.
Сега той загатва за една конспирация:
„Ако разчитахте на филма JFK, за да разберете какво се случило при убийството на Кенеди бихте били в също толкова добра форма.“
Той казва, че филмът JFK вероятно е точен. Във филма JFK всъщност се показва, че убийството на Кенеди било конспирация. Той казва:
„Трябва да помните, че историята с Галилей се състояла в апогея на Реформацията и Тридесетгодишната война“ (Astrobiology Magazine – 12 май 2004 г.).
Следователно, той казва, че се случвало нещо – оприличава го на убийството на Джон Ф. Кенеди (за което, според мен, почти всички вярват, че е конспирация, че към него има още) – и това нещо имало общо с Реформацията и Тридесетгодишната война (война между католически и протестантски нации по онова време).
И така, това подкрепя хипотезата ми, че това е още един аспект на контрареформацията с цел да се унищожи вярата в Библията, още едно нападение срещу Реформацията. Причината, въз основа на която можете да си изградите разумно обяснение на това, е че хората съчувстват на други, които преживяват същото. Така че преследването на Галилей вероятно „затоплило“ протестантите към него, вероятно им препоръчало теориите му. Всички протестанти знаели, че папата е антихристът и че всичко, което прави той, е лошо. Следователно, ако папата... Това е донякъде „обратна психология“, според която ако папството преследва Галилей, той трябва да притежава известна истина. Нали така? И всъщност виждаме, че след този момент хелиоцентричният модел ставал все по-приет и по-приет. И дори днес този аргумент за Галилей все още се употребява за това колко невежи са хората, които искат да се придържат към Библията. Не, това е просто психологическа операция от 16 в. ... от 17 в., при това много ефикасна. И трябва да си припомните, че след 1563 г. йезуитите започнали да действат с пълна сила.
Добре. И така, нека погледнем закратко Галилей и видим какви били практиките му. Отново, видяхме в какво вярвали протестантите. Протестантите били против това. Девизът на протестантите бил „Сола Скриптура“. Но за Галилей видяхме, че бил посветен католик преди и след процеса, като също така бил астролог. Тук четем:
„На мен наистина ми изглежда невъзможно да имаме и най-малко съмнение, че Галилей бил въвлечен в астрология и че в действителност бил известен с голямата си способност в това изкуство, така че видни хора се консултирали с него с пълна увереност като в много случаи искали хороскопи и предвиждания“ (Антонио Фаваро, Mente a Cuore (1881), Trieste, стр. 1-10, 4).
От тук можем да видим, че Галилей се занимавал с астрология. Това всъщност е цитат от него:
„И така, кой не знае, че милостта, сърдечната благост, вежливостта на обноските, великолепието на кралската кръв, благородството... [и т.н.] произлизат от най-приятната звезда, Юпитер?“ (превод от Ван Хайден на Siderus Nuncus на Галилей от 1610 г.).
Не знам дали някой от вас е наясно с астрологията. Тя е свързана с това къде е било разположено слънцето при раждането ви. Както и да е. За астрологията се говори доста в Библията. Например, в Даниил 2 гл., когато царят сънува сън (цар Навуходоносор):
„Тогава царят [Навуходоносор] заповяда да повикат врачовете и вражарите [англ.: астролозите], омаятелите и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя“ (Даниил 2:2).
Незабавно виждате връзката: астрологията произлиза от Вавилон, също както и хелиоцентризмът и всички останали видове поклонение към слънцето. Астрологията е просто още един аспект от вавилонското поклонение към слънцето. Знаем, че дори цар Навуходоносор проникнал в подбудите на тези мъже като заповядал да бъдат разсечени на парчета. Той осъзнал, че са мошеници и измамници. Както би трябвало да осъзнаем днес при другите астролози, за които четем сега.
Ето още един библейски стих за това – Исая 47:13 (в него всъщност се говори за хората, които се уповават на тези неща):
„Уморила си се в многото си съвещания. Нека приближат сега астролозите, звездобройците и предсказателите по новолунията и нека те избавят от това, което ще дойде върху теб!“
Виждате ли, Бог осъжда уповаването на астролози. Но когато се съгласите с научната версия на вселената (според тези хора) вие всъщност следвате словата на астролози и магьосници (за което предстои по-нататък да видим още).
Друго признание на йезуит, което ще видим, за да видим колко отъждествени са били те с науката през Класическия период, заявява следното:
„Предизвикателство за историците е да намерят един-единствен забележителен учен от шестнадесети, седемнадесети и осемнадесети век, който да не е имал по някакъв начин връзка с йезуити и техните колеги: като студенти, като преподаватели, като роднини, като сътрудници, като противници, като съперници или просто като лични приятели“ (йезуитският историк Ф. Макдонъл – „Спътници на йезуитите:традиция на сътрудничество“).
Следователно, представлява затруднение да намерите дори един-единствен значим учен. И това е вярно, факт е. Предстои да го покажа.
Имаше още един човек на име Йохан Кеплер. Хората, запознати с астрономия, вероятно знаят за него. Следното е от „Уикипедия“:
„Йохан Кеплер... бил немски астроном, математик и астролог.“
Така че ето още един астролог. Всички тези хора се били задълбочили в магьосничеството.
„Той е ключова фигура в научната революция от 17 в., най-известен със своите закони за планетарно движение... Тези трудове предоставили и една от основите на Нютоновата теория за всеобщото привличане.“
И така, Кеплер се занимавал с астрология. Още от „Уикипедия“ – някои от откритията му:
„През 1609 г. Йохан Кеплер предположил правилно [според както са убедени те], че гравитацията на луната причинява приливите и отливите.“
Между другото, Галилей вярвал, че приливите и отливите се причиняват от въртенето на земята. Науката днес е решила, че зад това стои Кеплер, че той бил прав с аргумента си. Според мен и двамата грешат. От NASA казват:
„[Третия си закон] публикувал през 1619 г. ... именно този закон, а не ябълка, довел Нютон до неговия закон за гравитацията. Кеплер може да бъде наречен наистина „откривател на небесната механика““ (NASA, биография на Кеплер).
Следователно, той е почитана личност в „научната революция“ (според както я наричат те).
Нека сега установим връзката на този учен от 17 в. с йезуитите. Това е извадка от писмо, написано от Кеплер – той казал:
„До многопочитаемия отец Пол Гулдин, свещеник на Обществото на Исус...“
Следователно, това е писмо до йезуит. Нарича го:
„...почитаем и учен мъж, обичен покровител. Едва ли има някой по това време, с който да бих предпочел да обсъждам астрономическите въпроси, отколкото с теб.“
Така че можем да видим, че той обсъждал астрономията с йезуит. Сега той разкрива информация, според която:
„Отец Зучи не би могъл да повери този най-забележителен дар – говоря за телескопа...“ („Биографична енциклопедия на астрономите“, стр. 1268).
Следователно, йезуитите са подарили на този учен, който изпитвал финансови затруднения, телескоп. Знаем, че йезуитите не дават подаръци просто от добро сърце. Те са военен орден, основан с цел да унищожи протестантизма чрез измама и коварство. Така че те очевидно купували предаността на този човек чрез този телескоп (който по онова време всъщност бил много скъп предмет и едва наскоро бил превърнат в нещо полезно). Тук можем да видим връзката – че те обсъждали въпросите и всъщност предоставяли необходимите пособия за предполагаемо научните твърдения, които направил той. Така че там има показателна информация. Но предстои да видим отново, че той е още едно лице, дълбоко замесено с окултната философия, още един херметик. Това е от собствените му писания. Когато го прочетете... искам отново да подчертая колко езотерични, нематериални и окултни са нещата, с които се занимавали тези хора. Те не били праволинейните, обективни, научни мъже, които на науката й се иска да ви каже, че са. Тези неща се крият от вас. Но погледнете следното. Това е от книгата му „Хармонията на света“ – той казва:
„...едва няколко дни след като чистото Слънце на онова пречудно изследване започна да блести, нищо не ме задържа; за мен е удоволствие да се отдам на вдъхновеното безумие; за мен е удоволствие да се надсмея над смъртните човеци с прямото признание, че задигам златните съдове на египтяните, за да съградя от тях светилище за своя Бог, далеч, далеч от пределите на Египет... Аз хвърлям зара и аз пиша книгата“ (Йохан Кеплер, Книга V, „Хармонията на света“).
Виждате ли какво казва тук? Казва... Отново, както видяхме при Коперник, това са писания на езически философ, а не на учен. Там той казва, че се надсмива над смъртните човеци. Дали това е нещо добро? Дали е нещо християнско?
„...с прямото признание, че задигам златните съдове от египтяните, за да изградя от тях светилище за своя Бог...“
Той признава, че взел идеите си от Египет, от Хермес Трисмегист, също както и останалата част от тях. Както вече видяхме, Хермес Трисмегист казал:
„Около Слънцето са шестте сфери, които зависят от него: сферата на фиксираните звезди, шестте планети и онази, която обкръжава земята“ (Хермес Трисмегист, „Херметика“).
Кеплер вярвал в тази теория за небесните сфери, подобно на Коперник. Той всъщност създал ето този модел (виждате) – това е неговият модел за вселената. Което е просто описаното от Хермес и идва направо от „Херметика“.
И така, виждате, че друг човек, когото им харесва да разкриват като учен, бил просто още един херметик. Сега стигаме до Исак Нютон. Ако си спомняте преди,
„...петима мъже бяха дали на света ново божествено откровение [това е книгата на Андрю Диксън]; и чрез последния, Нютон, беше дошло едно съвсем ново схващане, предопределено да бъде фатално за старата теология за сътворението...“
Следователно, Нютон бил голям играч в това, Исак Нютон. Този историк го посочва като открояваща се фигура. Предстои да покажа кое било най-известното му изявление и колко основно, колко важно и значимо е то. Без неговия принос цялото това нещо се разпада. Физиката на Нютон поддържала целия хелиоцентричен модел, неговата вселена. Несъмнено той бил гений, но бил също така и магьосник (както предстои да видим). А в Библията се казва:
„Да се не отнесете към запитвачите на зли духове нито към врачовете; не ги издиряйте та да се осквернявате чрез тях. Аз съм, Господ вашият Бог“ (Левит 19:31).
Каквито и теории да е измислил той, фактът, че бил замесен с окултното, че бил (както нарича това Библията) „врач“ би трябвало да хвърли малко съмнение върху всичко, което измислил, върху нещата, които предстои да споделя с вас. Да видим кои били някои от откритията му:
„Исак Нютон...“ „Сър Исак Нютон [тъй като му бил дарен рицарски орден от кралицата] допринесъл значително за научната сфера през живота си. Той изобретил „метод на флуксия” [математика] и предоставил ясно разбиране за оптиката. Но най-значимото му дело било свързано със силите и конкретно с разработването на Закона за всеобщото привличане.”
Следователно, законът за гравитацията е негов принос (това е от space.com). Чували сме в училище разказа... спомням си, че аз съм го чувал. Популярният мит разказва за падането на ябълка от дърво в неговата градина, което довело Нютон до разбиране на силите и конкретно за гравитацията. Дали такъв инцидент се е случил наистина е неизвестно, но историци се съмняват дали събитието, ако се е състояло, е било движеща сила в мисловните процеси на Нютон. Всички ли сте чували този разказ в училище? Мисля, че той е един от онези, с които им се иска да ни промиват мозъците. Както и да е. Разполагам с интересна история за това, която ще споделя след секунда.
„Най-известният му труд дойде с публикуването на неговите Philosophiae Naturalis Principia Mathematica („Математически принципи на естествената философия“), наричана обикновено Principia. В нея той определи трите закона на движение за вселената.“
„От всичко това Нютон изчислил Закона за всеобщото привличане [а именно]: В Нютоновия закон за всеобщо привличане се заявява,
че всяка маса привлича всяка друга маса във вселената...“
Това е най-известният принос на Нютон – че всяка маса привлича всяка друга маса, и този закон стои в основата на хелиоцентричната вселена. Добре. Орбитите, сателитите, кацането на Луната, Теорията за Големия взрив, черните дупки, всички тези неща пропадат без теорията за всеобщото привличане, с всички тях е свършено. Каква е тази теория? Разполагаме с малко повече подробности. Гравитацията, според както видяхме, представлява това, че всяка маса привлича всяка друга маса във вселената. Привлича ги чрез невидими неща, наречени „гравитони“.
„Гравитонът... се счита за носителя на гравитационното поле... Гравитоните, подобно на фотоните, биха били частици без маса и без електрически заряд, движещи се със скоростта на светлината... Гравитони не са пряко наблюдавани.“
И така, предполага се, че гравитацията съществува, защото тези невидими неща, наречени „гравитони“ привличат всяка маса към всяка друга, и тела с по-голяма маса, като например слънцето, притежават повече гравитони и привличат нещата към себе си, като карат всичко да се върти по орбита около тях и всякакви такива неща. И така, прави се признание, че гравитони никога не са наблюдавани пряко (както ще видим в „Енциклопедия Британика“). Не говорим за факта, че ако изпусна това то ще падне на земята. Всички го знаят. Научили сте го още при прохождането си – че ако стоите изправени и се подхлъзнете, вие падате. Не е нужно върху главата ви да пада ябълка, за да разберете това. И не е нужно да измисляте „гравитони“, за да го научите. Така че докато не мога да оборя директно теорията за гравитацията, онова, което мога да докажа обаче, е че Исак Нютон бил магьосник и се занимавал с херметизъм, и че тези идеи произлезли направо от херметизма. Което би трябвало да направи така, че цялата тази теория да се преобърне в ума на всеки християнин, който желае да вярва в Библията и да се покори на съвета, който видяхме тук – че не трябвало да се отнасят към врачове (магьосници).
Само като странична бележка, ето причината нещата да падат на земята. Свързано е с плътността. Виждаме болта в долната част, меда, царевичния сироп, а отгоре пинг-понг топчето и маслото – плътните неща се спускат надолу. Въздухът е флуид... Водата е флуид, но въздухът всъщност също е флуид, тъй като вие го вдишвате и издишвате. Вие всъщност вдишвате и издишвате нещо, нали така? Така че балон, пълен с хелий, се издига нагоре. Защо? Защото газът отвътре е с по-малка плътност от газа отвън. Балон с горещ въздух се издига нагоре понеже въздухът отвътре е с по-малка плътност от по-хладния въздух отвън. Толкова просто е! Не се налага да измисляме невидими гравитони, за да открием тези неща. Това е нещо действително доказуемо от обикновения човек. Тези гравитони никога не са наблюдавани и са просто плод на нечие въображение, изхождащо от ума на човек, силно въвлечен в окултното. Както казах и преди, за Теорията за гравитацията се казва:
„Тези закони помагат на учените да разберат повече за движенията на планетите в слънчевата система и на луната около земята.“
Следователно, без това движенията в Слънчевата система не са научни. Налага се телата да падат към слънцето, за да съществува орбита. А за да има качени горе сателити трябва да има гравитация, която да ги притегля към земята, така че да падат, по някакъв начин, и същевременно се движат странично. Както и да е. Необходимо е да съществува гравитация, за да бъдат всички тези неща доказуеми, да бъдат част от теорията за космоса и хелиоцентризма. Както казах, не мога да оборя гравитацията, но и никой не може да я докаже. Онова, което мога да докажа обаче, е че Исак Нютон бил магьосник. Това е от Холи Рибик от NASA – тя казва:
„Последният, унищожителен удар на Исак Нютон върху... геоцентричния възглед за вселената...“
Знаете, че Библията представя геоцентричен възглед за вселената.
„Нютон обяснил защо планетите се движели така около слънцето и дал на въздържащата ги сила име: гравитация“ (Холи Рибик, Обсерватория на земята, NASA, 7 юли 2009 г.).
Следователно, според Холи Рибик, чак до времето на Нютон спорът не бил решен. Затова, очевидно, тази теория за гравитацията била решаващият спора аргумент, според историци, който се справил завинаги с геоцентричния възглед за вселената. Така че можем да видим голямата роля, която изиграла в това Нютоновата теория за гравитацията. И знаем, че една заблуда винаги води до друга, което ни довежда до следващата ни точка: Теорията за гравитацията подпомага Големия взрив. Във Financial Time четем статия относно „Големия взрив“, в която се казва:
„Докато вселената се разширявала и охлаждала, според този модел, гравитацията придърпвала материята накуп, за да образува звезди и галактики.“
Следователно ви е нужна гравитация, за да действа „Големият взрив“ - за това той да експлодира и тогава целият този газ и тези вещества да се оформят в звезди и планети. Така че можете да видите как всички тези заблуди са градени на основата една на друга и всичките произлизат от кълбото и от въртенето на кълбото около слънцето. Просто се е преминавало от една заблуда на друга.
Добре. Първо, Исак Нютон бил свободен масон. Ето книга, написана от един човек. Няма да цитирам от книгата, но това просто е исторически факт. Вярно е, че имало хора, свободни масони, които не били лоши, но там се казва „Алхимията на науката“. Той бил алхимик. Някои може би ще кажат:
„Исак Нютон бил протестант.“
Той определено не бил католик и вярвал в някои верни неща. Знаем, че идентифицирал папата като антихриста. Всъщност употребих това преди в изследване за тях. И онова, което казва той, е вярно. Но свободното масонство било създадено от йезуитите с цел да привлече несъгласните с католицизма. Било създадено в протестантски страни и предназначението му било да събере несъгласни с църквата, водещите хора на страната и тогава да посвети тези хора в същите тайни, с които се занимавали йезуитите. Било нещо като второ йезуитско сборище. Замислили го с цел да създадат един вид протестантски вариант на йезуитите, с цел щом веднъж бъдат посветени в тайните тези хора да бъдат превърнати в агенти на Сатана, за да придвижат плановете им напред, на различни подиуми. И така, там виждаме „Алхимията на науката и мистицизма“.
Що е алхимия? „Според английския речник на Оксфорд,
„Ал-кимия“... произлиза от древноегипетското име „Кем“... означаващо „чернота“. Следователно, алхимията е „черното изкуство“.“
Следователно, произходът на алхимията е от Египет. Основното нещо, с което е известна алхимията, е превръщането на олово в злато. Това правели алхимиците – търсели философски камък, нещо, което да ги направи способни да превръщат оловото в злато. В действителност всичко това е просто шарлатанство, но Исак Нютон се занимавал с нея. Тук е налице и още една интересна връзка с Египет, която да забележим: докато Нютон бил учен и пишел много за науката, той написал повече за алхимията, отколкото за науката. Тук виждате:
„Нютон написал повече от един милион думи за алхимията през живота си, с надежда да употреби древно познание, за да обясни по-добре естеството на материята...“
Забележете, че това е от National Geographic – популярен източник.
„...и вероятно да забогатее. Но академици отдавна са се стараели да отбягват тази връзка, тъй като алхимията обикновено се отхвърля като мистична псевдонаука, изпълнена с въображаеми, компрометирани процеси.“
Следователно, на тях им се иска да отделят алхимията от „истинската наука“ на Нютон, която в действителност представлявала просто алхимия. На тях им се иска да кажат:
„Ето това е алхимия, а това – наука.“
Но в действителност всичко било алхимия. През годините науката се е опитала да „хигиенизира“ образа на Исак Нютон дотолкова (както християни, така и атеисти, защото не желаят да го свързват с това, тъй като то унищожава цялата им основа за начина на действие на вселената), че повечето от писанията му били обявени за „неподходящи за отпечатване след смъртта му“. Тук четем:
„Преди смъртта си през 1727 г., Нютон написал писмо на колега алхимик, Робърт Бойл, като го приканил да запази „силно мълчание“ за неговата алхимия.“
Нютон знаел, че ако това се разпространяло, той щял да бъде дискредитиран, и особено понеже това ставало по много християнско време и той се намирал в протестантска страна. Ако се научело, че той се занимава с тези неща, щял да се озове в неприятност. В книга от Б. Дж. Т. Добс, „Основата на Нютоновата алхимия“, авторът цитира от писмо от Нютон:
„Поради начина, по който може да бъде оплоден Меркуриевият принцип...“
Това, между другото, е много загадъчно.
„...може да бъде оплоден Меркуриевият принцип, е било счетено за уместно от други, които са го познавали [други алхимици], той да бъде скрит, и че следователно е, вероятно, вход към нещо по-благородно, което не би могло да се съобщи без да се нанесе огромна щета за света, ако има някаква истинност в предупреждението на херметичните писатели. Има и други неща, освен преобразуването на металите, които не се разбират от никого освен от тях.“
Знам, че това е куп объркващи безсмислици, но то доказва, че той бил навътре в тези алхимични неща и желаел да ги скрие от обществеността. Това е значението, което извличам от това.
Има и книга, написана за Исак Нютон, със заглавие „Последният магьосник“. През 1936 г., през 1936 г. колекция от печатни материали на Нютон била закупена в „Сотби“ от уважавания астроном и Нютонов учен Джон Мейнард Кейнс.
„Тогава Кейнс изучил тези материали...“
Следователно, много от тези материали били отдавна крити.
„Тогава Кейнс изучил тези материали като несъмнено предвкусвал историческото им значение. В последствие той изнесъл лекция пред Кралското общество, в която заявил...“
Това е интересно. Следователно, този човек, Кейнс, се сдобива с печатни материали на Нютон, които никой не е виждал, изучава ги и ето заключението, до което достига:
„Нютон не бил първият от епохата на разума [както науката желае да мислите – че той бил логичен, обективен човек, който просто измислил тези физични закони]. Той бил последният от магьосниците, последният от вавилонците и шумерите... [и] последното дете чудо, на което магьосниците биха могли да отдадат искрено и подобаващо почитание“ (М. Уайт, „Исак Нютон: Последният магьосник“ (Basic Books, 1997), стр. 2, 3).
Не знам кой бил този човек, този автор, но той го свързва с Вавилон и с шумерите и казва, че бил заклинател, че бил врач. Какво се казва там? Магьосник. Не са ни преподавали това в гимназията.
Още нещо във връзка с Нютон... Както видяхме, Нютон бил много навътре в херметичните писания. Едно нещо, което превел той, се нарича „Изумруденият скрижал“. Ако се вгледате в това нещо, ще видите подсказки откъде всъщност взел своята теория за гравитацията. Четем всички тези сатанински неща, но трябва да видим откъде дошли тези хора. Това е Нютоновият превод на „Смарагдовия скрижал“ – текст, за който се предполага, че бил написан от Хермес Трисмегист (човека, за който четохме). Нютон превежда този скрижал, на който се казва:
„Вярно е без да се лъже, със сигурност и най-вярно, че онова, което е Отдолу, е като онова, което е Отгоре...“
Всеки, който е запознат с окултното, може да разпознае тези думи. Това е главната сентенция на сатанистите, намира се върху символа на Бафомет -
„каквото отгоре, такова и отдолу“.
Добре.
„Неговата сила стои над всяка друга сила, защото тя надвива над всичко фино и прониква във всичко твърдо...“
Следователно, той говори за сила, която има нещо общо с твърда материя (маса). Можете ли да съзрете там (вероятно) теорията за гравитацията?
„Оттук ме наричат Хермес Трисмегист, притежаващ трите части на философията на целия свят“ и т.н.
„Онова, което съм казал за действието на слънцето, е изпълнено и свършено.“
И така, той споменава три части и са налице три закона на движение. Виждате, че всичко това идва направо от езическата философия.
Библията казва следното в Исая 8 гл.:
„И когато ви кажат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове и до гадателите, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Ще прибегне ли при мъртвите заради живите? (Исая 8:19).
Разполагаме с това предупреждение срещу магьосничеството.
Както започнах в началото, аргументите, които измислят хората против плоската земя, идват все от науката. Понеже те не разполагат с нищо от Библията. Тази наука се основава на откритията на тези гадатели и магьосници, като Исак Нютон, като астролога Галилей, като Коперник, католическия духовник, който също бил херметик. Удивителен е начинът, по който хората пренасочват доказателствата, които им предоставяте от Писанието, направо към науката.
„Какво да кажем за Теорията за гравитацията? Ами за сателитите? Ами за това, за онова...?“
Всичко това се основава на тези магьосници, до които ни е казано да не се допитваме. А какво казва Библията?
„Търсете в закона и в свидетелството: Ако не говорят според това слово, наистина няма видело в тях“ (Исая 8:20 – ЦП).
Не би трябвало да се допитваме до тях. Би трябвало да се допитваме до онова, което се казва в Словото. И точно до това ще се сведе всичко в края. Когато някой ви покаже хубави библейски доказателства за плоска земя с въртящо се над нея слънце и със свод, не отговаряйте с възражения от магьосници като този.
„Търсете в закона и свидетелството...“
Очаква се да сме Божий народ. И не гравитация задържа земята в орбитата й. Това ни казва науката: гравитацията задържа земята в орбита около слънцето и ни задържа на мястото ни. Какво казва Библията? Йов 26:7:
„Простира севера върху празния простор; окача земята на нищо.“
На някои хелиоцентристи им харесва да цитират това и да казват:
„Виждаш ли, земята виси в космоса, окачена на нищо.“
Но според тях тя не е окачена на нищо, а всъщност се задържа около слънцето от гравитацията на слънцето. Дори Албърт Барнс отхвърля с това да се говори за кълбото. Но онова, което се опитва да изрази тук Йов, е същата мисъл, която изрази Давид (след секунда ще ви я покажа), че именно Божията сила е тази, която държи земята, че тя не я държи на нищо стабилно. Както четем в Псалм 24 – Давид казва:
„Господна е земята и всичко, което я изпълва; светът и онези, които живеят в него, защото Той я е основал върху моретата и я е утвърдил върху реките“ (Псалм 24:1, 2).
Според Библията, според Битие 1 гл., според Давид тук, в Псалм 24, светът е основан върху моретата и утвърден върху реките. Той е разположен върху вода, а не виси в космоса в някаква безкрайна вселена, въртейки се около слънцето. NASA иска да ви каже:
„Гравитацията е много важна за нас. Не бихме могли да живеем на земята без нея. Гравитацията на слънцето задържа земята в орбита около него.“
Но Библията казва, че Бог основал земята върху моретата и я утвърдил върху реките. Следователно, в крайна сметка тази борба се отнася за човешката мъдрост срещу Божията мъдрост – дали вярвате в откритията на заклинатели, магьосници, папския модел или в истината от Божието слово, в която видяхме, че вярвали реформаторите, юдеите и дори чак до Мойсей. Те вярвали, че земята представлява обширна плоска равнина, обкръжена от морета, покрита от кристален свод (както видяхме). Така че, както видяхме, хелиоцентричното кълбо в действителност е просто още една част от контрареформацията, употребена с цел да унищожи вярата в Библията. Видяхме, че то било измислено по времето на самата сърцевина на Реформацията, когато Мартин Лутер и Уилям Тиндейл се борели за вярата. И дали то е успяло да унищожи вярата в Библията? Абсолютно! Това е най-успешната измама, която е измислял някога дяволът. Именно по тази причина против нея е насочена такава враждебност.
В последния цитат от Алекс Глийсън, в книгата му „Дали Библията е от Небето? Дали земята е кълбо?“ (този човек бил адвентист), четем – той казва:
„И най-накрая, Нютон губи силите на разума си – накратко той полудява, и неговите приятели, съвременници, признават, че това е вярно... и освен това християнският свят все още предстои да установи кое е породило най-голямо количество неверие в Бога и Неговото слово – Том Пейн, Хюм и Волтер или защитниците на Коперниковата теория за астрономията“ (Александър Глийсън, „Дали Библията е от Небето? Дали земята е кълбо?“).
И така, кое е породило по-голямо неверие? Теорията за астрономията. Кой от тук присъстващите е чел словата на Томас Пейн? Никой. Ние не сме ги чели. Сигурен съм, че познаваме хора, повлияни от тях. Но кой от тук присъстващите е чувал за Коперниковата теория за астрономията? Сигурен съм, че всички ние сме вярвали в това. Нали така? Всеки един от нас. Коперниковата теория за астрономията прави така, че Библията да изглежда глупаво. Наистина го прави. Ако вярвате в нея, трябва да отхвърлите Библията. Трябва. Щом я погледнете, преди да сте я разгледали, трябва да отхвърлите стиховете като поетични или да заявите, че евреите имали погрешно схващане – това са заключенията, до които трябва да стигнете (и двете, от които са неверни). Така че това е важен въпрос и в крайна сметка е просто част от вестта на вярата, предадена веднъж завинаги на светиите, която желаем да бъде прогласена. Ние желаем да продължим Реформацията и да застанем заедно с реформаторите относно вярването си в това какво в действителност било създадено от Бога.
Приканвам ви да коленичите с мен и да завършим с молитва.
Небесни Татко, толкова много Ти благодарим за Словото Ти. Благодарим Ти, че не сме оставени в тъмнина, че не е нужно да се съмняваме какво си създал през онези шест дни. Благодарим Ти, че го създаде така и се радваме, че сега имаме познание за тази истина и че знаем, че Ти не си надалеч, както на хелиоцентичния модел му харесва да ни казва – че си на хиляди светлинни години разстояние от нас. Знаем, че, както каза Езекил в 1 гл., Ти си просто над този кристален свод и бдиш над нас. Благодарим Ти за това познание и се молим да ни пазиш, Господи, през останалата част от съботата и през останалото време докато се завърнеш. Молим се и Ти благодарим в името на Исус, Амин.
„Отстояването на хелиоцентризма и коперницизма от страна на Галилей било спорно през живота му...“
Предполагам, че всички сме учили в гимназията за това как невежата християнска църква била настроена срещу Галилей, защото вярвала в онова, което казва Библията, че земята е плоска, а Галилей казвал, че в действителност тя се върти около слънцето, че светът е кълбо и всякакви такива неща. Спомня ли си някой това? На мен това определено ми беше преподавано. Но, според както видяхме преди, това всъщност не било вярно, защото Католическата църква всъщност (както видяхме) стояла зад Коперник в началото. Католическата църква всъщност поискала той да публикува откритията си. Така че онова, което са ни учили в училище, всъщност не е истината. Въпросът не бил просто „наука срещу религия“, както биха желали да ни накарат да вярваме. Понеже, както казахме, Католическата църква не вярвала, че земята е плоска и всъщност популяризирала кълбото. Видяхме, че Рим всъщност инициирал кълбото. Така че в това, което казват те, всъщност няма смисъл – полемиката, която са ни поднасяли в училище. Четем, че Рим забранил Коперник и арестувал Галилей.
„На 5 март 1516 г. книгата на Николай Коперник „За въртенето на небесните сфери“ била забранена от Католическата църква...“
Tогава, „след съдебния процес на Галилей от римската Инквизиция книгата на Коперник била забранена и останала в списъка със забранени книги до 1835 г.“ (www.ancientpages.com).
В това няма особен смисъл. Защо Католическата църква първоначално би одобрила кълбото, би публикувала открития относно кълбото, би подправяла Библии, така думи в тях да бъдат преведени като „кълбо“ и би възхвалявала езическия философ, който всъщност бил източник на всичко това, и тогава би подложила на съд Галилей и би забранила Коперник? Защо би направила това? Уместен въпрос. Но едно, което трябва да разберем за Католическата църква, е следният момент – в книгата Даниил, като се говори за папството, се казва:
„Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка“ (Даниил 8:25).
Следователно, той „ще направи да успява измамата“.
Политиката му ще бъде политика на коварство и заблуждение.
Знаем, че йезуитите били сформирани през 16 в., така че по времето на арестуването на Галилей през 17 в. Орденът на йезуитите действал с пълна сила. Знаем, че той бил най-измамливата и коварна организация, която земята е познавала някога.
„...и ще погуби мнозина в спокойствието им...“
Те властват именно във времена на спокойствие и знаем, че проникнали в протестантизма и го унищожили. Знаем, че проникнали в университетите и училищата и ги превърнали (както видяхме, че казал Мартин Лутер) в „големите порти на ада“. Именно по този начин те унищожили мнозина. Те унищожили мнозина за вечността чрез всички тези заблуждаващи и лъжливи учения, като например кълбото и други ереси. Само ще прочета един цитат от „Изкуството на войната“ от Сун Дзъ, който всъщност бил преведен от йезуитски мисионер на име отец Амиот. Така че можете да четете тези слова като думите на йезуитите и в текста наистина се обхваща техният метод на действие. Те казват:
„Всяка война се основава на измама. Следователно, когато сме способни да атакуваме, трябва да изглеждаме неспособни; когато употребяваме силите си, трябва да изглеждаме бездейни; когато сме близо, трябва да караме неприятеля да вярва, че сме надалеч; когато сме надалеч, трябва да го накараме да вярва, че сме близо.“
„Изглеждайте слаби, когато сте силни, и силни, когато сте слаби.“
„Върховното изкуство на войната е да подчиним неприятеля без борба“ (Сун Дзъ (преведен от йезуитския мисионер отец Амиот), „Изкуството на войната“ (1772 г.).
Това със сигурност е много умело онагледяване на техния начин на действие. Те употребяват силата си, когато изглеждат бездейни. Знаем, че Католическата църква разформировала йезуитите и направила да изглежда сякаш с тях е свършено. Но в действителност йезуитите просто преминали в нелегалност и проникнали в различните среди дори още повече отколкото преди. Така че те правят много неща с цел да ви накарат да изгубите следите им. Това, което казвам тук, е че нападението над Галилей било пресметнато така, че всъщност да препоръча хелиоцентризма на протестантите. Понеже по-рано видяхме, че те го отхвърляли твърдо, противопоставяли му се заради онова, което се казва в Библията. Ще ви пусна едно видео от йезуит, който всъщност изповядва, в основни линии, този факт. Името на този човек е Гай Дж. Консолмано. Той е „американски изследовател, астроном, йезуитски религиозен брат (това, между другото, е от „Уикипедия“), директор на Ватиканската обсерватория и президент на фондацията на Ватиканската обсерватория“. Следователно, той е главният астроном на йезуитите.
Едно нещо, което наистина искам да кажа за Галилей, е три точки:
1) Галилей бил посветен католик дори след съдебния си процес,
2) Галилей всъщност никога не бил осъден в еретичество - присъдата, когато казали „намерихме те за виновен в еретичество“... можете да прочетете преписа от съдебния процес – той не представлява това, което си мислите, че представлява. Галилей казва: „В какво сгреших? Ще го променя! Моля ви!“ Те казали: „Не, съжаляваме. Не можем да ти позволим да направиш това.“ Много тежко! В края те казали: „И така, намерихме те за виновен в еретичество.“
Изглежда сякаш били написали решението дори преди да е започнало делото.
Галилей казал:
„Всъщност никога не сте ме намерили за виновен в каквото и да е еретичество.“
И така, той бил намерен за виновен в силно подозрение за еретичество. А също и известната сцена, в която се налага той да се отрече от ученията си. Но онова, което той казва всъщност (и което пише и подписва) е:
„Отхвърлям всяко нещо и всичко в писанията си, което противоречи на ученията на Църквата,“ без да конкретизира някога което и да е от тези неща.
Възможно е той да е бил йезуит, нали така? Имам предвид, че е възможно той да е бил йезуит, нали така? Известно ни е, че хелиоцентричната теория не противоречала на църковните учения, всъщност църквата го е публикувала.
Този йезуит признава връзката с йезуитите. Дори не знам каква е последната дума, която казва той. Начинът, по който говори там, е някак странен, но... Той признава, че Галилей никога не бил съден като еретик, че той всъщност никога не влязъл в противоречие с църквата, и всъщност докато наистина бил съден за еретичество той не получил осъдителна присъда за еретичество. Затова ситуацията, която виждате тук, е доста странна. И там той загатва за връзка с йезуитите.
Погледнете какво още казва той – думите му са:
„Никой не знае в действителност защо Галилей бил преследван... През по-голямата част от живота си Галилей бил третиран като знаменитост, бил третиран като герой, включително от хора в църквата... Когато Галилей се забъркал в неприятност в края на живота си, това било истински шок. Било пълно преобръщане на всичко, което бил казал до онзи момент.“
Припомнете си, че бил посветен католик – и преди, и след това. Така че просто се случило нещо, изведнъж срещу него бил поведен съдебен процес. Изглежда странно! Както и да е. Той продължава:
„И така, историческият въпрос е: защо станало това? А отговорът е: не знаем.“
И все пак той дава някои указания:
„Можете да отворите amazon.com и да намерите 300 книги относно Галилей, всяка от които предлага различен отговор. Което ще рече, че ставало нещо и това не било просто въпрос „наука срещу религия“...“
Както на тях им се иска да ни кажат.
Сега той загатва за една конспирация:
„Ако разчитахте на филма JFK, за да разберете какво се случило при убийството на Кенеди бихте били в също толкова добра форма.“
Той казва, че филмът JFK вероятно е точен. Във филма JFK всъщност се показва, че убийството на Кенеди било конспирация. Той казва:
„Трябва да помните, че историята с Галилей се състояла в апогея на Реформацията и Тридесетгодишната война“ (Astrobiology Magazine – 12 май 2004 г.).
Следователно, той казва, че се случвало нещо – оприличава го на убийството на Джон Ф. Кенеди (за което, според мен, почти всички вярват, че е конспирация, че към него има още) – и това нещо имало общо с Реформацията и Тридесетгодишната война (война между католически и протестантски нации по онова време).
И така, това подкрепя хипотезата ми, че това е още един аспект на контрареформацията с цел да се унищожи вярата в Библията, още едно нападение срещу Реформацията. Причината, въз основа на която можете да си изградите разумно обяснение на това, е че хората съчувстват на други, които преживяват същото. Така че преследването на Галилей вероятно „затоплило“ протестантите към него, вероятно им препоръчало теориите му. Всички протестанти знаели, че папата е антихристът и че всичко, което прави той, е лошо. Следователно, ако папата... Това е донякъде „обратна психология“, според която ако папството преследва Галилей, той трябва да притежава известна истина. Нали така? И всъщност виждаме, че след този момент хелиоцентричният модел ставал все по-приет и по-приет. И дори днес този аргумент за Галилей все още се употребява за това колко невежи са хората, които искат да се придържат към Библията. Не, това е просто психологическа операция от 16 в. ... от 17 в., при това много ефикасна. И трябва да си припомните, че след 1563 г. йезуитите започнали да действат с пълна сила.
Добре. И така, нека погледнем закратко Галилей и видим какви били практиките му. Отново, видяхме в какво вярвали протестантите. Протестантите били против това. Девизът на протестантите бил „Сола Скриптура“. Но за Галилей видяхме, че бил посветен католик преди и след процеса, като също така бил астролог. Тук четем:
„На мен наистина ми изглежда невъзможно да имаме и най-малко съмнение, че Галилей бил въвлечен в астрология и че в действителност бил известен с голямата си способност в това изкуство, така че видни хора се консултирали с него с пълна увереност като в много случаи искали хороскопи и предвиждания“ (Антонио Фаваро, Mente a Cuore (1881), Trieste, стр. 1-10, 4).
От тук можем да видим, че Галилей се занимавал с астрология. Това всъщност е цитат от него:
„И така, кой не знае, че милостта, сърдечната благост, вежливостта на обноските, великолепието на кралската кръв, благородството... [и т.н.] произлизат от най-приятната звезда, Юпитер?“ (превод от Ван Хайден на Siderus Nuncus на Галилей от 1610 г.).
Не знам дали някой от вас е наясно с астрологията. Тя е свързана с това къде е било разположено слънцето при раждането ви. Както и да е. За астрологията се говори доста в Библията. Например, в Даниил 2 гл., когато царят сънува сън (цар Навуходоносор):
„Тогава царят [Навуходоносор] заповяда да повикат врачовете и вражарите [англ.: астролозите], омаятелите и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя“ (Даниил 2:2).
Незабавно виждате връзката: астрологията произлиза от Вавилон, също както и хелиоцентризмът и всички останали видове поклонение към слънцето. Астрологията е просто още един аспект от вавилонското поклонение към слънцето. Знаем, че дори цар Навуходоносор проникнал в подбудите на тези мъже като заповядал да бъдат разсечени на парчета. Той осъзнал, че са мошеници и измамници. Както би трябвало да осъзнаем днес при другите астролози, за които четем сега.
Ето още един библейски стих за това – Исая 47:13 (в него всъщност се говори за хората, които се уповават на тези неща):
„Уморила си се в многото си съвещания. Нека приближат сега астролозите, звездобройците и предсказателите по новолунията и нека те избавят от това, което ще дойде върху теб!“
Виждате ли, Бог осъжда уповаването на астролози. Но когато се съгласите с научната версия на вселената (според тези хора) вие всъщност следвате словата на астролози и магьосници (за което предстои по-нататък да видим още).
Друго признание на йезуит, което ще видим, за да видим колко отъждествени са били те с науката през Класическия период, заявява следното:
„Предизвикателство за историците е да намерят един-единствен забележителен учен от шестнадесети, седемнадесети и осемнадесети век, който да не е имал по някакъв начин връзка с йезуити и техните колеги: като студенти, като преподаватели, като роднини, като сътрудници, като противници, като съперници или просто като лични приятели“ (йезуитският историк Ф. Макдонъл – „Спътници на йезуитите:традиция на сътрудничество“).
Следователно, представлява затруднение да намерите дори един-единствен значим учен. И това е вярно, факт е. Предстои да го покажа.
Имаше още един човек на име Йохан Кеплер. Хората, запознати с астрономия, вероятно знаят за него. Следното е от „Уикипедия“:
„Йохан Кеплер... бил немски астроном, математик и астролог.“
Така че ето още един астролог. Всички тези хора се били задълбочили в магьосничеството.
„Той е ключова фигура в научната революция от 17 в., най-известен със своите закони за планетарно движение... Тези трудове предоставили и една от основите на Нютоновата теория за всеобщото привличане.“
И така, Кеплер се занимавал с астрология. Още от „Уикипедия“ – някои от откритията му:
„През 1609 г. Йохан Кеплер предположил правилно [според както са убедени те], че гравитацията на луната причинява приливите и отливите.“
Между другото, Галилей вярвал, че приливите и отливите се причиняват от въртенето на земята. Науката днес е решила, че зад това стои Кеплер, че той бил прав с аргумента си. Според мен и двамата грешат. От NASA казват:
„[Третия си закон] публикувал през 1619 г. ... именно този закон, а не ябълка, довел Нютон до неговия закон за гравитацията. Кеплер може да бъде наречен наистина „откривател на небесната механика““ (NASA, биография на Кеплер).
Следователно, той е почитана личност в „научната революция“ (според както я наричат те).
Нека сега установим връзката на този учен от 17 в. с йезуитите. Това е извадка от писмо, написано от Кеплер – той казал:
„До многопочитаемия отец Пол Гулдин, свещеник на Обществото на Исус...“
Следователно, това е писмо до йезуит. Нарича го:
„...почитаем и учен мъж, обичен покровител. Едва ли има някой по това време, с който да бих предпочел да обсъждам астрономическите въпроси, отколкото с теб.“
Така че можем да видим, че той обсъждал астрономията с йезуит. Сега той разкрива информация, според която:
„Отец Зучи не би могъл да повери този най-забележителен дар – говоря за телескопа...“ („Биографична енциклопедия на астрономите“, стр. 1268).
Следователно, йезуитите са подарили на този учен, който изпитвал финансови затруднения, телескоп. Знаем, че йезуитите не дават подаръци просто от добро сърце. Те са военен орден, основан с цел да унищожи протестантизма чрез измама и коварство. Така че те очевидно купували предаността на този човек чрез този телескоп (който по онова време всъщност бил много скъп предмет и едва наскоро бил превърнат в нещо полезно). Тук можем да видим връзката – че те обсъждали въпросите и всъщност предоставяли необходимите пособия за предполагаемо научните твърдения, които направил той. Така че там има показателна информация. Но предстои да видим отново, че той е още едно лице, дълбоко замесено с окултната философия, още един херметик. Това е от собствените му писания. Когато го прочетете... искам отново да подчертая колко езотерични, нематериални и окултни са нещата, с които се занимавали тези хора. Те не били праволинейните, обективни, научни мъже, които на науката й се иска да ви каже, че са. Тези неща се крият от вас. Но погледнете следното. Това е от книгата му „Хармонията на света“ – той казва:
„...едва няколко дни след като чистото Слънце на онова пречудно изследване започна да блести, нищо не ме задържа; за мен е удоволствие да се отдам на вдъхновеното безумие; за мен е удоволствие да се надсмея над смъртните човеци с прямото признание, че задигам златните съдове на египтяните, за да съградя от тях светилище за своя Бог, далеч, далеч от пределите на Египет... Аз хвърлям зара и аз пиша книгата“ (Йохан Кеплер, Книга V, „Хармонията на света“).
Виждате ли какво казва тук? Казва... Отново, както видяхме при Коперник, това са писания на езически философ, а не на учен. Там той казва, че се надсмива над смъртните човеци. Дали това е нещо добро? Дали е нещо християнско?
„...с прямото признание, че задигам златните съдове от египтяните, за да изградя от тях светилище за своя Бог...“
Той признава, че взел идеите си от Египет, от Хермес Трисмегист, също както и останалата част от тях. Както вече видяхме, Хермес Трисмегист казал:
„Около Слънцето са шестте сфери, които зависят от него: сферата на фиксираните звезди, шестте планети и онази, която обкръжава земята“ (Хермес Трисмегист, „Херметика“).
Кеплер вярвал в тази теория за небесните сфери, подобно на Коперник. Той всъщност създал ето този модел (виждате) – това е неговият модел за вселената. Което е просто описаното от Хермес и идва направо от „Херметика“.
И така, виждате, че друг човек, когото им харесва да разкриват като учен, бил просто още един херметик. Сега стигаме до Исак Нютон. Ако си спомняте преди,
„...петима мъже бяха дали на света ново божествено откровение [това е книгата на Андрю Диксън]; и чрез последния, Нютон, беше дошло едно съвсем ново схващане, предопределено да бъде фатално за старата теология за сътворението...“
Следователно, Нютон бил голям играч в това, Исак Нютон. Този историк го посочва като открояваща се фигура. Предстои да покажа кое било най-известното му изявление и колко основно, колко важно и значимо е то. Без неговия принос цялото това нещо се разпада. Физиката на Нютон поддържала целия хелиоцентричен модел, неговата вселена. Несъмнено той бил гений, но бил също така и магьосник (както предстои да видим). А в Библията се казва:
„Да се не отнесете към запитвачите на зли духове нито към врачовете; не ги издиряйте та да се осквернявате чрез тях. Аз съм, Господ вашият Бог“ (Левит 19:31).
Каквито и теории да е измислил той, фактът, че бил замесен с окултното, че бил (както нарича това Библията) „врач“ би трябвало да хвърли малко съмнение върху всичко, което измислил, върху нещата, които предстои да споделя с вас. Да видим кои били някои от откритията му:
„Исак Нютон...“ „Сър Исак Нютон [тъй като му бил дарен рицарски орден от кралицата] допринесъл значително за научната сфера през живота си. Той изобретил „метод на флуксия” [математика] и предоставил ясно разбиране за оптиката. Но най-значимото му дело било свързано със силите и конкретно с разработването на Закона за всеобщото привличане.”
Следователно, законът за гравитацията е негов принос (това е от space.com). Чували сме в училище разказа... спомням си, че аз съм го чувал. Популярният мит разказва за падането на ябълка от дърво в неговата градина, което довело Нютон до разбиране на силите и конкретно за гравитацията. Дали такъв инцидент се е случил наистина е неизвестно, но историци се съмняват дали събитието, ако се е състояло, е било движеща сила в мисловните процеси на Нютон. Всички ли сте чували този разказ в училище? Мисля, че той е един от онези, с които им се иска да ни промиват мозъците. Както и да е. Разполагам с интересна история за това, която ще споделя след секунда.
„Най-известният му труд дойде с публикуването на неговите Philosophiae Naturalis Principia Mathematica („Математически принципи на естествената философия“), наричана обикновено Principia. В нея той определи трите закона на движение за вселената.“
„От всичко това Нютон изчислил Закона за всеобщото привличане [а именно]: В Нютоновия закон за всеобщо привличане се заявява,
че всяка маса привлича всяка друга маса във вселената...“
Това е най-известният принос на Нютон – че всяка маса привлича всяка друга маса, и този закон стои в основата на хелиоцентричната вселена. Добре. Орбитите, сателитите, кацането на Луната, Теорията за Големия взрив, черните дупки, всички тези неща пропадат без теорията за всеобщото привличане, с всички тях е свършено. Каква е тази теория? Разполагаме с малко повече подробности. Гравитацията, според както видяхме, представлява това, че всяка маса привлича всяка друга маса във вселената. Привлича ги чрез невидими неща, наречени „гравитони“.
„Гравитонът... се счита за носителя на гравитационното поле... Гравитоните, подобно на фотоните, биха били частици без маса и без електрически заряд, движещи се със скоростта на светлината... Гравитони не са пряко наблюдавани.“
И така, предполага се, че гравитацията съществува, защото тези невидими неща, наречени „гравитони“ привличат всяка маса към всяка друга, и тела с по-голяма маса, като например слънцето, притежават повече гравитони и привличат нещата към себе си, като карат всичко да се върти по орбита около тях и всякакви такива неща. И така, прави се признание, че гравитони никога не са наблюдавани пряко (както ще видим в „Енциклопедия Британика“). Не говорим за факта, че ако изпусна това то ще падне на земята. Всички го знаят. Научили сте го още при прохождането си – че ако стоите изправени и се подхлъзнете, вие падате. Не е нужно върху главата ви да пада ябълка, за да разберете това. И не е нужно да измисляте „гравитони“, за да го научите. Така че докато не мога да оборя директно теорията за гравитацията, онова, което мога да докажа обаче, е че Исак Нютон бил магьосник и се занимавал с херметизъм, и че тези идеи произлезли направо от херметизма. Което би трябвало да направи така, че цялата тази теория да се преобърне в ума на всеки християнин, който желае да вярва в Библията и да се покори на съвета, който видяхме тук – че не трябвало да се отнасят към врачове (магьосници).
Само като странична бележка, ето причината нещата да падат на земята. Свързано е с плътността. Виждаме болта в долната част, меда, царевичния сироп, а отгоре пинг-понг топчето и маслото – плътните неща се спускат надолу. Въздухът е флуид... Водата е флуид, но въздухът всъщност също е флуид, тъй като вие го вдишвате и издишвате. Вие всъщност вдишвате и издишвате нещо, нали така? Така че балон, пълен с хелий, се издига нагоре. Защо? Защото газът отвътре е с по-малка плътност от газа отвън. Балон с горещ въздух се издига нагоре понеже въздухът отвътре е с по-малка плътност от по-хладния въздух отвън. Толкова просто е! Не се налага да измисляме невидими гравитони, за да открием тези неща. Това е нещо действително доказуемо от обикновения човек. Тези гравитони никога не са наблюдавани и са просто плод на нечие въображение, изхождащо от ума на човек, силно въвлечен в окултното. Както казах и преди, за Теорията за гравитацията се казва:
„Тези закони помагат на учените да разберат повече за движенията на планетите в слънчевата система и на луната около земята.“
Следователно, без това движенията в Слънчевата система не са научни. Налага се телата да падат към слънцето, за да съществува орбита. А за да има качени горе сателити трябва да има гравитация, която да ги притегля към земята, така че да падат, по някакъв начин, и същевременно се движат странично. Както и да е. Необходимо е да съществува гравитация, за да бъдат всички тези неща доказуеми, да бъдат част от теорията за космоса и хелиоцентризма. Както казах, не мога да оборя гравитацията, но и никой не може да я докаже. Онова, което мога да докажа обаче, е че Исак Нютон бил магьосник. Това е от Холи Рибик от NASA – тя казва:
„Последният, унищожителен удар на Исак Нютон върху... геоцентричния възглед за вселената...“
Знаете, че Библията представя геоцентричен възглед за вселената.
„Нютон обяснил защо планетите се движели така около слънцето и дал на въздържащата ги сила име: гравитация“ (Холи Рибик, Обсерватория на земята, NASA, 7 юли 2009 г.).
Следователно, според Холи Рибик, чак до времето на Нютон спорът не бил решен. Затова, очевидно, тази теория за гравитацията била решаващият спора аргумент, според историци, който се справил завинаги с геоцентричния възглед за вселената. Така че можем да видим голямата роля, която изиграла в това Нютоновата теория за гравитацията. И знаем, че една заблуда винаги води до друга, което ни довежда до следващата ни точка: Теорията за гравитацията подпомага Големия взрив. Във Financial Time четем статия относно „Големия взрив“, в която се казва:
„Докато вселената се разширявала и охлаждала, според този модел, гравитацията придърпвала материята накуп, за да образува звезди и галактики.“
Следователно ви е нужна гравитация, за да действа „Големият взрив“ - за това той да експлодира и тогава целият този газ и тези вещества да се оформят в звезди и планети. Така че можете да видите как всички тези заблуди са градени на основата една на друга и всичките произлизат от кълбото и от въртенето на кълбото около слънцето. Просто се е преминавало от една заблуда на друга.
Добре. Първо, Исак Нютон бил свободен масон. Ето книга, написана от един човек. Няма да цитирам от книгата, но това просто е исторически факт. Вярно е, че имало хора, свободни масони, които не били лоши, но там се казва „Алхимията на науката“. Той бил алхимик. Някои може би ще кажат:
„Исак Нютон бил протестант.“
Той определено не бил католик и вярвал в някои верни неща. Знаем, че идентифицирал папата като антихриста. Всъщност употребих това преди в изследване за тях. И онова, което казва той, е вярно. Но свободното масонство било създадено от йезуитите с цел да привлече несъгласните с католицизма. Било създадено в протестантски страни и предназначението му било да събере несъгласни с църквата, водещите хора на страната и тогава да посвети тези хора в същите тайни, с които се занимавали йезуитите. Било нещо като второ йезуитско сборище. Замислили го с цел да създадат един вид протестантски вариант на йезуитите, с цел щом веднъж бъдат посветени в тайните тези хора да бъдат превърнати в агенти на Сатана, за да придвижат плановете им напред, на различни подиуми. И така, там виждаме „Алхимията на науката и мистицизма“.
Що е алхимия? „Според английския речник на Оксфорд,
„Ал-кимия“... произлиза от древноегипетското име „Кем“... означаващо „чернота“. Следователно, алхимията е „черното изкуство“.“
Следователно, произходът на алхимията е от Египет. Основното нещо, с което е известна алхимията, е превръщането на олово в злато. Това правели алхимиците – търсели философски камък, нещо, което да ги направи способни да превръщат оловото в злато. В действителност всичко това е просто шарлатанство, но Исак Нютон се занимавал с нея. Тук е налице и още една интересна връзка с Египет, която да забележим: докато Нютон бил учен и пишел много за науката, той написал повече за алхимията, отколкото за науката. Тук виждате:
„Нютон написал повече от един милион думи за алхимията през живота си, с надежда да употреби древно познание, за да обясни по-добре естеството на материята...“
Забележете, че това е от National Geographic – популярен източник.
„...и вероятно да забогатее. Но академици отдавна са се стараели да отбягват тази връзка, тъй като алхимията обикновено се отхвърля като мистична псевдонаука, изпълнена с въображаеми, компрометирани процеси.“
Следователно, на тях им се иска да отделят алхимията от „истинската наука“ на Нютон, която в действителност представлявала просто алхимия. На тях им се иска да кажат:
„Ето това е алхимия, а това – наука.“
Но в действителност всичко било алхимия. През годините науката се е опитала да „хигиенизира“ образа на Исак Нютон дотолкова (както християни, така и атеисти, защото не желаят да го свързват с това, тъй като то унищожава цялата им основа за начина на действие на вселената), че повечето от писанията му били обявени за „неподходящи за отпечатване след смъртта му“. Тук четем:
„Преди смъртта си през 1727 г., Нютон написал писмо на колега алхимик, Робърт Бойл, като го приканил да запази „силно мълчание“ за неговата алхимия.“
Нютон знаел, че ако това се разпространяло, той щял да бъде дискредитиран, и особено понеже това ставало по много християнско време и той се намирал в протестантска страна. Ако се научело, че той се занимава с тези неща, щял да се озове в неприятност. В книга от Б. Дж. Т. Добс, „Основата на Нютоновата алхимия“, авторът цитира от писмо от Нютон:
„Поради начина, по който може да бъде оплоден Меркуриевият принцип...“
Това, между другото, е много загадъчно.
„...може да бъде оплоден Меркуриевият принцип, е било счетено за уместно от други, които са го познавали [други алхимици], той да бъде скрит, и че следователно е, вероятно, вход към нещо по-благородно, което не би могло да се съобщи без да се нанесе огромна щета за света, ако има някаква истинност в предупреждението на херметичните писатели. Има и други неща, освен преобразуването на металите, които не се разбират от никого освен от тях.“
Знам, че това е куп объркващи безсмислици, но то доказва, че той бил навътре в тези алхимични неща и желаел да ги скрие от обществеността. Това е значението, което извличам от това.
Има и книга, написана за Исак Нютон, със заглавие „Последният магьосник“. През 1936 г., през 1936 г. колекция от печатни материали на Нютон била закупена в „Сотби“ от уважавания астроном и Нютонов учен Джон Мейнард Кейнс.
„Тогава Кейнс изучил тези материали...“
Следователно, много от тези материали били отдавна крити.
„Тогава Кейнс изучил тези материали като несъмнено предвкусвал историческото им значение. В последствие той изнесъл лекция пред Кралското общество, в която заявил...“
Това е интересно. Следователно, този човек, Кейнс, се сдобива с печатни материали на Нютон, които никой не е виждал, изучава ги и ето заключението, до което достига:
„Нютон не бил първият от епохата на разума [както науката желае да мислите – че той бил логичен, обективен човек, който просто измислил тези физични закони]. Той бил последният от магьосниците, последният от вавилонците и шумерите... [и] последното дете чудо, на което магьосниците биха могли да отдадат искрено и подобаващо почитание“ (М. Уайт, „Исак Нютон: Последният магьосник“ (Basic Books, 1997), стр. 2, 3).
Не знам кой бил този човек, този автор, но той го свързва с Вавилон и с шумерите и казва, че бил заклинател, че бил врач. Какво се казва там? Магьосник. Не са ни преподавали това в гимназията.
Още нещо във връзка с Нютон... Както видяхме, Нютон бил много навътре в херметичните писания. Едно нещо, което превел той, се нарича „Изумруденият скрижал“. Ако се вгледате в това нещо, ще видите подсказки откъде всъщност взел своята теория за гравитацията. Четем всички тези сатанински неща, но трябва да видим откъде дошли тези хора. Това е Нютоновият превод на „Смарагдовия скрижал“ – текст, за който се предполага, че бил написан от Хермес Трисмегист (човека, за който четохме). Нютон превежда този скрижал, на който се казва:
„Вярно е без да се лъже, със сигурност и най-вярно, че онова, което е Отдолу, е като онова, което е Отгоре...“
Всеки, който е запознат с окултното, може да разпознае тези думи. Това е главната сентенция на сатанистите, намира се върху символа на Бафомет -
„каквото отгоре, такова и отдолу“.
Добре.
„Неговата сила стои над всяка друга сила, защото тя надвива над всичко фино и прониква във всичко твърдо...“
Следователно, той говори за сила, която има нещо общо с твърда материя (маса). Можете ли да съзрете там (вероятно) теорията за гравитацията?
„Оттук ме наричат Хермес Трисмегист, притежаващ трите части на философията на целия свят“ и т.н.
„Онова, което съм казал за действието на слънцето, е изпълнено и свършено.“
И така, той споменава три части и са налице три закона на движение. Виждате, че всичко това идва направо от езическата философия.
Библията казва следното в Исая 8 гл.:
„И когато ви кажат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове и до гадателите, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Ще прибегне ли при мъртвите заради живите? (Исая 8:19).
Разполагаме с това предупреждение срещу магьосничеството.
Както започнах в началото, аргументите, които измислят хората против плоската земя, идват все от науката. Понеже те не разполагат с нищо от Библията. Тази наука се основава на откритията на тези гадатели и магьосници, като Исак Нютон, като астролога Галилей, като Коперник, католическия духовник, който също бил херметик. Удивителен е начинът, по който хората пренасочват доказателствата, които им предоставяте от Писанието, направо към науката.
„Какво да кажем за Теорията за гравитацията? Ами за сателитите? Ами за това, за онова...?“
Всичко това се основава на тези магьосници, до които ни е казано да не се допитваме. А какво казва Библията?
„Търсете в закона и в свидетелството: Ако не говорят според това слово, наистина няма видело в тях“ (Исая 8:20 – ЦП).
Не би трябвало да се допитваме до тях. Би трябвало да се допитваме до онова, което се казва в Словото. И точно до това ще се сведе всичко в края. Когато някой ви покаже хубави библейски доказателства за плоска земя с въртящо се над нея слънце и със свод, не отговаряйте с възражения от магьосници като този.
„Търсете в закона и свидетелството...“
Очаква се да сме Божий народ. И не гравитация задържа земята в орбитата й. Това ни казва науката: гравитацията задържа земята в орбита около слънцето и ни задържа на мястото ни. Какво казва Библията? Йов 26:7:
„Простира севера върху празния простор; окача земята на нищо.“
На някои хелиоцентристи им харесва да цитират това и да казват:
„Виждаш ли, земята виси в космоса, окачена на нищо.“
Но според тях тя не е окачена на нищо, а всъщност се задържа около слънцето от гравитацията на слънцето. Дори Албърт Барнс отхвърля с това да се говори за кълбото. Но онова, което се опитва да изрази тук Йов, е същата мисъл, която изрази Давид (след секунда ще ви я покажа), че именно Божията сила е тази, която държи земята, че тя не я държи на нищо стабилно. Както четем в Псалм 24 – Давид казва:
„Господна е земята и всичко, което я изпълва; светът и онези, които живеят в него, защото Той я е основал върху моретата и я е утвърдил върху реките“ (Псалм 24:1, 2).
Според Библията, според Битие 1 гл., според Давид тук, в Псалм 24, светът е основан върху моретата и утвърден върху реките. Той е разположен върху вода, а не виси в космоса в някаква безкрайна вселена, въртейки се около слънцето. NASA иска да ви каже:
„Гравитацията е много важна за нас. Не бихме могли да живеем на земята без нея. Гравитацията на слънцето задържа земята в орбита около него.“
Но Библията казва, че Бог основал земята върху моретата и я утвърдил върху реките. Следователно, в крайна сметка тази борба се отнася за човешката мъдрост срещу Божията мъдрост – дали вярвате в откритията на заклинатели, магьосници, папския модел или в истината от Божието слово, в която видяхме, че вярвали реформаторите, юдеите и дори чак до Мойсей. Те вярвали, че земята представлява обширна плоска равнина, обкръжена от морета, покрита от кристален свод (както видяхме). Така че, както видяхме, хелиоцентричното кълбо в действителност е просто още една част от контрареформацията, употребена с цел да унищожи вярата в Библията. Видяхме, че то било измислено по времето на самата сърцевина на Реформацията, когато Мартин Лутер и Уилям Тиндейл се борели за вярата. И дали то е успяло да унищожи вярата в Библията? Абсолютно! Това е най-успешната измама, която е измислял някога дяволът. Именно по тази причина против нея е насочена такава враждебност.
В последния цитат от Алекс Глийсън, в книгата му „Дали Библията е от Небето? Дали земята е кълбо?“ (този човек бил адвентист), четем – той казва:
„И най-накрая, Нютон губи силите на разума си – накратко той полудява, и неговите приятели, съвременници, признават, че това е вярно... и освен това християнският свят все още предстои да установи кое е породило най-голямо количество неверие в Бога и Неговото слово – Том Пейн, Хюм и Волтер или защитниците на Коперниковата теория за астрономията“ (Александър Глийсън, „Дали Библията е от Небето? Дали земята е кълбо?“).
И така, кое е породило по-голямо неверие? Теорията за астрономията. Кой от тук присъстващите е чел словата на Томас Пейн? Никой. Ние не сме ги чели. Сигурен съм, че познаваме хора, повлияни от тях. Но кой от тук присъстващите е чувал за Коперниковата теория за астрономията? Сигурен съм, че всички ние сме вярвали в това. Нали така? Всеки един от нас. Коперниковата теория за астрономията прави така, че Библията да изглежда глупаво. Наистина го прави. Ако вярвате в нея, трябва да отхвърлите Библията. Трябва. Щом я погледнете, преди да сте я разгледали, трябва да отхвърлите стиховете като поетични или да заявите, че евреите имали погрешно схващане – това са заключенията, до които трябва да стигнете (и двете, от които са неверни). Така че това е важен въпрос и в крайна сметка е просто част от вестта на вярата, предадена веднъж завинаги на светиите, която желаем да бъде прогласена. Ние желаем да продължим Реформацията и да застанем заедно с реформаторите относно вярването си в това какво в действителност било създадено от Бога.
Приканвам ви да коленичите с мен и да завършим с молитва.
Небесни Татко, толкова много Ти благодарим за Словото Ти. Благодарим Ти, че не сме оставени в тъмнина, че не е нужно да се съмняваме какво си създал през онези шест дни. Благодарим Ти, че го създаде така и се радваме, че сега имаме познание за тази истина и че знаем, че Ти не си надалеч, както на хелиоцентичния модел му харесва да ни казва – че си на хиляди светлинни години разстояние от нас. Знаем, че, както каза Езекил в 1 гл., Ти си просто над този кристален свод и бдиш над нас. Благодарим Ти за това познание и се молим да ни пазиш, Господи, през останалата част от съботата и през останалото време докато се завърнеш. Молим се и Ти благодарим в името на Исус, Амин.
Текстът на проповедта може да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
