Слушате „Съветът на пророчеството -
там, където справедливостта и милостта се срещат“.
Библията разкрива, че краят на всичко е наближил и че би трябвало всички да се вслушат в пророческите съвети на Бога. Предназначението на тази програма е да ви подготви да устоите през последните събития от земната история и да се възрадвате при Второто пришествие на Исус Христос.
там, където справедливостта и милостта се срещат“.
Библията разкрива, че краят на всичко е наближил и че би трябвало всички да се вслушат в пророческите съвети на Бога. Предназначението на тази програма е да ви подготви да устоите през последните събития от земната история и да се възрадвате при Второто пришествие на Исус Христос.
„Съветът на пророчеството“
Кое нещо беше причина за хвала за останалите от Израил, които предприеха възстановяването на Божия дом? Имаше причина за хвала сред тях. Ездра 3 гл. Именно тук ще навлезем в „твърдата храна“ на презентацията. Между другото, онова, което тъкмо споделих с вас, беше въведение. Сега ще навлезем в „твърдата храна“. Ездра 3 гл. Кое нещо беше причина за хвала за останалите от Израил, когато те предприеха възстановяването на Божия дом, докато се състоеше това съживление? Те хвалеха Бога за нещо, случило се тук, в 6 ст.:
„В първия ден на седмия месец започнаха да принасят всеизгаряния на Господа...“
Ездра 3:6:
„В първия ден на седмия месец започнаха да принасят всеизгаряния на Господа; но основите...“ Но какво? „...но основите на Господния храм още не бяха положени.“
Така, погледнете 8 ст.:
„И във втория месец на втората година от завръщането им при Божия дом в Ерусалим Зоровавел, синът на Салатиил, и Иисус, синът на Йоседек, и останалите им братя, свещениците и левитите, и всички, които бяха дошли от плена в Ерусалим, започнаха да работят и поставиха левитите от двадесет годишна възраст и нагоре да надзирават делото по Господния дом.“
10 ст.:
„И когато зидарите положиха основите на Господния храм, поставиха свещениците в одеждите им с тръби, и левитите, синовете на Асаф, с кимвали, за да славят Господа според наредбата на израилевия цар Давид... И запяха ответно, като славеха Господа и Му благодаряха, защото е благ, защото милостта Му към Израил е вечна. И целият народ ликуваше гръмогласно и славеше Господа, понеже основите на Господния дом бяха положени.“
И така, защо хвалеха Бога? Защото бяха положени основите.
Припомнете си, че те се върнаха, за да възстановят този храм, за да съградят дома наново. И сега основите (това е началото на делото), основите бяха положени и при това те се възрадваха. Те прославиха Бога.
Какво се случи, когато враговете на Израил научиха за делото, което извършваха израилтяните, за да съградят наново храма? Опитаха се да прекратят това. Погледнете 4 ст. ... Извинете ме, 4 гл. Четвърта глава и там 1 ст.:
„И враговете на Юда и Вениамин чуха, че завърналите се от плена строяли храм на Господа, Израилевия Бог, и дойдоха при Зоровавел и при главите на бащините домове и им казаха: Нека да градим с вас, защото и ние търсим вашия Бог като вас и на Него жертваме от времето на асирийския цар Есарадон, който ни доведе тук. Но Зоровавел и Иисус, и останалите глави на израилевите бащини домове им казаха: Не е за вас да строите с нас дома на нашия Бог. Ние сами ще строим на Господа, Израилевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир“ (Ездра 4:1-3).
Добре, сега 11 ст. ... Тъй като не им се позволи да строят с тях (това беше смесеното множество), не им се позволи да строят заедно с остатъка, следва 11 ст.:
„Ето препис от писмото, което пратиха [враговете] на цар Артаксеркс: Слугите ти, мъжете, които са отвъд реката; и така: Нека е известно на царя, че юдеите, които се изкачиха от теб, дойдоха при нас в Ерусалим и строят бунтовния и злия град, издигат стените и поправят основите. Нека сега е известно на царя, че ако се построи този град и се издигнат стените, няма вече да плащат данък, мито, или пътен данък и това ще навреди на дохода на царете“ (Ездра 4:11-13).
Виждате ли, сега те са обезпокоени и се опитват да отправят искане към царя: ако този дом напредне, ако това дело напредне, можеш да забравиш за влизането на пари в съкровищницата.
А как отговори на това царят?
16 ст. Преди да прочета това, нека прочета 16 ст. - там се казва:
„Известяваме на царя, че ако този град се построи отново и стените му се издигнат, поради това няма да имаш никакво притежание отсам реката.“
Отново, те се опитваха да прекратят напредващото дело. И всъщност успяха. Погледнете 5 гл. Извинете ме, 23 ст. - четвърта глава и там 23 ст. Как беше спънато делото? В 23 ст. се казва:
„А когато преписът от писмото на цар Артаксеркс се прочете пред Реум и писаря Самса и съслужителите им, те побързаха да отидат в Ерусалим при юдеите и ги спряха със сила и власт. Тогава престана работата по Божия дом в Ерусалим и остана спряна до втората година от царуването на персийския цар Дарий“ (Ездра 4:23, 24).
Следователно, делото... цялото дело беше спряно. Това съживление сега беше изправено пред препятствие.
Между другото, ситуацията може да бъде същата в собствения ви живот. Не искам да пренебрегвате това. Искам да мислите от гледна точка на себе си като отделен човек, но още повече в събирателен план. И все пак е възможно нещата да стоят така във вашия живот. Когато Бог донесе съживление в живота ви, най-добре повярвайте, че неприятелят ще внесе препятствия. Той ще внесе неща, чрез които да изпита вярата ви, т.е. да ви провери. И Бог ще допусне това, също както го допусна тук.
Но дори тук Бог не желаеше Неговият народ да прекрати работата. Въпреки факта, че царят постанови указ, Той все пак беше дал поръчение на Своя народ да работи. Но те допуснаха това да ги обезсърчи и престанаха възстановителната работа по Божия дом. И в продължение на редица години тази работа беше престанала, докато се случи нещо.
Кое нещо възроди делото по завършването на храма? Кое нещо?
Налице беше противопоставяне, както ще бъде и във вашия живот. Налице беше противопоставяне, както ще бъде и при съживлението, което Бог ще донесе на нас като народ. Налице ще бъде противопоставяне, налице ще бъде страх, който ще идва от онези, които ще усещат, че вече не получават парични облаги.
Но кое беше нещото, което се случи и което стана причина това дело отново да продължи?
Погледнете 5 гл., тук ни се казва. В 5 гл. и там 1 ст. се казва:
„И пророците...“ Кои? „И пророците, пророк Агей и Захария, синът на Идо, пророкуваха на юдеите, които бяха в Юда и Ерусалим в Името на Израилевия Бог, който беше над тях. Тогава Зоровавел, синът на Салатиил, и Иисус, синът на Йоседек, станаха и започнаха да строят Божия дом в Ерусалим, и с тях бяха Божиите пророци, които...“ какво правеха? „...ги подкрепяха“ (Ездра 5:1, 2).
Нуждаем ли се ние от помощ днес? Да, това е вярно за живота ви в индивидуален план, но като цяло, приятели, ние имаме нужда от помощ.
[Всичко ли е наред там? Намери ли стиха?]
Погледнете също така 6 гл. и там 14 ст. Ездра 6:14:
„И юдейските старейшини строяха и успяваха чрез...“
какво?
Ето защо сме отворили Библиите си. 14 ст.:
„И юдейските старейшини строяха и успяваха чрез...“ какво? „...пророкуването на пророк Агей и на Захария, сина на Идо. Те строиха и завършиха според заповедта на Израилевия Бог и според заповедта на Кир и Дарий, и Артаксеркс, царя на Персия.“
Така че тук виждаме кое беше нещото, което възроди делото, което ги подбуди да продължат делото по завършването на храма – това беше Дарът на пророчеството. Бяха изпратени пророци, за да им помогнат.
Приятели, точно тук се намираме днес. От какво значение е Дарът на пророчеството за съживлението? Нека отворим на Езекиил 37 гл. От какво значение е Дарът на пророчеството (в тази връзка и дарбите на Духа, но особено Дарът на пророчеството) за делото на съживлението? Ездра ни дава представа за това колко важен е той. Ездра... коя глава? Не си спомняте, добре. 37 гл. Извинете ме. Да, аз не помня. Езекиил, извинете ме. Не Ездра, а Езекиил и там 37 гл. Езекиил 37 гл. От какво значение е Дарът на пророчеството за делото на съживлението? 1 ст. - Езекиил 37:1. Имаме да разглеждаме още много библейски пасажи, затова ще трябва да се придвижвам малко по-бързо и ако имате нужда можете да си водите бележки. Но тук, в Езекиил 37:1:
„Ръката на Господа беше върху мен и ме изведе чрез Господния Дух и ме постави насред полето, а то беше пълно с кости. И ме преведе наоколо покрай тях...“
С какво беше пълно полето? С кости.
„И ме преведе наоколо покрай тях, и ето, бяха твърде много по лицето на полето, и ето, бяха твърде сухи.“
Следователно, той вижда поле със сухи кости.
3 ст.:
„И ми каза: Сине човешки, могат ли...“
какво да направят тези кости? Да оживеят.
„...могат ли да оживеят тези кости?“
„И казах: Господи, Боже, Ти знаеш. И ми каза: Пророкувай на тези кости...“
Какво да направи на тези кости?
„Пророкувай на тези кости и им кажи: Сухи кости, слушайте Господното слово! Така казва Господ Бог на тези кости: Ето, ще направя да влезе във вас дихание и ще оживеете“ (Езекиил 37:3-6).
7 ст.:
„И така, пророкувах, както ми беше заповядано; и като пророкувах, започна да гърми [следователно, ще настане гръм] и, ето...“ какво? „...трус [ще настане трус], и костите се събираха, кост с костта си [ще настане единство].“
Ще има гръм, ще има врява, ще има мощен трус, да. Но в края кост ще се събере с костта си – ще има единство. Дарът на пророчеството е от такава критична важност за делото на съживлението, защото тук виждаме поле със сухи, мъртви кости... А се изправила на крака една много голяма войска, точно така. Ще ви кажа, че това е от такава критична важност за нас, които сме в последните дни. О, да, в това се включва много повече. Тези кости придобиха живот, покриха се с плът. Дойде живот. Те станаха такива, каквито Бог възнамери да бъдат, а не тези сухи кости в поле – кости, които не бяха съединени. Те пак се бяха намирали на същото поле, но не бяха заедно.
Какво каза апостол Павел относно Дара на пророчеството? Нека отворим на 1 Солунци 5 гл. Именно чрез Дара на пророчеството се състоя съживлението в онова поле. Забележете какво казва апостол Павел относно Дара на пророчеството. 1 Солунци 5 гл. 1 Солунци 5 гл., ще погледнем 19 ст. Библията казва:
„Духа не угасвайте. Пророчества не презирайте. Всичко изпитвайте, дръжте доброто“ (1 Солунци 5:19-21).
Следователно, казва ни се да не презираме пророчества.
Погледнете и 1 Коринтяни. Какво още казва Павел? 1 Коринтяни 14 гл.
„Пророчества не презирайте, не угасвайте Духа, а изпитвайте всичко, подлагайте го на изпит, подлагайте духовете на изпит.“
В 1 Коринтяни 14 гл. той казва също и следното по отношение на Дара на пророчеството – 1 ст. ... Почакайте. Извинете ме, 23 ст. 1 Коринтяни 14:23:
„И така, ако се събере цялата църква и всички говорят на непознати езици, и влязат хора невежи или невярващи, няма ли да кажат, че вие сте полудели? Но ако всички...“ какво? „...пророкуват и влезе някой невярващ или невеж, той се обвинява от всички и се осъжда от всички; тайните на сърцето му стават явни; и така, той ще падне на лицето си, ще се поклони на Бога и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.“
Тук той показва важността на Дара на пророчеството сред църквата. Приятели, имаме нужда от съживление на Дара на пророчеството. И от все сърце вярвам, че Божият народ, както беше в дните на Ездра, както беше в дните на Израил, когато се завърнаха в Ерусалим, имаме нужда от хора като Агей и Захария, за да ни помогнат в завършването на това дело, за да ни помогнат във възстановяването на Божието движение. Нуждаем се от живи пророци. И не се срамувам да кажа това, защото е библейско. Дарът на пророчеството е толкова важен за делото на съживлението.
Какво каза Мойсей към онези, които бяха твърде предпазливи спрямо тази длъжност? Виждате ли, ще има някои, които ще кажат:
„Почакайте малко. Нямаме нужда от още пророци. Имаме Елън Уайт. Имаме Елън Уайт и това е всичко, от което се нуждаем. Имаме Библията, това е всичко от което се нуждаем.“
Преди всичко, би трябвало да е очевидно, че това е просто една безсмислица. Защото ако това беше всичко, от което имаме нужда, защо все още сме тук, в едно окаяно състояние? Виждате ли, докато е вярно, че имаме достатъчно светлина, че Бог ни е дал достатъчно светлина, проблемът се състои в състоянието на Божия народ, на сърцето им. Те все още са се вкопчили в неща, в които не би трябвало да са се вкопчили. Все още е налице елемент на липса на вяра и на недоверие. И да, даже на заблуда – макар че притежаваме светлината, че притежаваме писанията на Елън Уайт, че притежаваме Библията, ние се нуждаем от помощ. Нуждаем се от действително, истинско, трайно съживление, за да завършим това дело.
Но, знаете ли, същата представа, същият начин на мислене беше изявен по времето на Мойсей. Имаше хора, които казваха: „Имаме си Мойсей.“ А Мойсей беше още жив. Как отговаряше Мойсей на този вид хора? Нека отворим на Второзаконие, нека погледнем този пример. Всъщност не, намира се в Числа. Числа 11 гл. Какво каза Мойсей на онези, които бяха твърде предпазливи спрямо тази длъжност, длъжността пророк? Числа 11:24. Забележете какво каза Мойсей... Преди изказването на Мойсей, това се намира в 11 ст. ... Извинете ме, в 24 ст. Числа 11:24:
„И така, Моисей излезе и каза на народа Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на народа и ги постави около шатъра. Тогава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, сложи го на седемдесетте старейшини...“
Следователно, какво даде Бог и на седемдесетте старейшини? Духът, който беше и на Мойсей. Мойсей беше пророк. Но Бог взе от този дух и го даде и на други.
„...и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха. Обаче двама от мъжете бяха останали в стана - името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана“ (Числа 11:24-26).
Сега забележете какво се случи:
„И едно момче се завтече и извести на Моисей: Елдад и Модад пророкуват в стана. Тогава Исус, Навиновият син, служителят на Моисей, един от неговите избрани, проговори: Господарю мой, Моисей, забрани им. А Моисей му отвърна: Завиждаш ли за мене? Дано целият Господен народ бъдат пророци, за да сложи Господ Духа Си на тях!“ (Числа 11:27-29).
„Исусе, завиждаш ли за мене? Завиждаш ли им за мен? Не. Дано целият Божий народ бъдат пророци. И Той би излял Духа Си на всички тях, а не само на мен, не само на Елдад и Модад, не само на седемдесетте. Необходимо е да има съживление сред целия Божий народ.“
Исус казваше:
„Виж, Мойсее, забрани им да пророкуват. Тази дарба принадлежи на теб.“
„За мен ли завиждаш, Исусе? Дано целият Божий народ бъдат пророци.“
Представете си какво би било това. Погрешно ли е едно Божие дете да се моли Дарът на пророчеството да бъде сред нас, днес, живи пророци? Погрешно ли е Божият народ да се моли за такива днес? Нека отворим на 1 Коринтяни. Не, нека първо отворим на Ефесяни 4 гл. Ефесяни 4 гл. Домът ни е повреден, приятели, Божият дом е повреден, нуждае се от духовно обновление, съживление, за да завърши делото. И точно както беше при древния Израил, когато Агей и Захария се притекоха на помощ, така и ние се нуждаем от живи пророци, за да ни помогнат днес. Този е моят аргумент. Ефесяни 4 гл. Погрешно ли е да се молим за такива днес? Преди всичко, забележете какво казва Библията. Тук говори апостол Павел, Ефесяни 4:8:
„Затова казва: „Като се възкачи нависоко, плени плен и даде дарове на човеците."”
Исус плени плен. Какво даде Той на човеците? Дарове. Какви дарове? 11 ст.:
„И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители...“
Това са даровете, някои от даровете (списъкът е частичен), които Исус даде на Своя народ. Сравнете това с 1 Коринтяни 12 гл. 1 Коринтяни 12:31. Ето какво казва Павел в 1 Коринтяни 12:31. Припомнете си, че Той даде дарове на хората: някои да бъдат апостоли, някои – пророци, благовестители, пастири, учители. Сега, в 31 ст. от 1 Коринтяни 12 гл., Павел казва:
„Показвайте ревност за...” какво? „...по-добри дарби [обръща се към народа, обръща се към църквата]...”
Знаехте ли, че няма проблем да показвате ревност за някои неща? Тук ни се казва да показваме ревност, да копнеем за по-добри дарби,
„...и аз ще ви покажа път още по-превъзходен“.
Така че ни се казва да показваме ревност за по-добри дарби. Сега погледнете какво казва в 14 гл. В 1 Коринтяни 14:1 се казва:
„Устремете се след любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за...“ какво? „...дарбата да пророкувате.“
„Копнейте за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.“
Погледнете 3 ст. 1 Коринтяни 14 гл. В 3 ст. се казва:
„А който пророкува, той говори на човеци за назидание [това означава изграждане], за увещание и за утеха.“
Дарът на пророчеството е предназначен да изгражда, приятели.
Тогава 39 ст. (същата глава, 39 ст.):
„Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате и не забранявайте да се говорят и езици.“
Приемливо ли е да се молите за Дара на пророчеството сред Божия народ? Ще стигнем до там. Ще стигнем до там, точно така. Погледнете... Има още толкова много стихове. Погледнете 1 Коринтяни 12 гл. 1 Коринтяни 12:29 е още един от стиховете (това е нещо, което също трябва да помним):
„Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички вършат ли чудеса?“
Очевидният отговор е: не. Не всички са призовани да бъдат пророци. Не всички са призовани да бъдат благовестители. Не всички са призовани да вършат чудеса. Ние не притежаваме в съвкупност всичките дарби. Дарбите биват разпределени сред народа. Не всички обаче са призовани да бъдат пророци. Въпреки това...
30 ст.:
„Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят езици? Всички ли са тълкуватели? Показвайте ревност за по-добри дарби...“ (1 Коринтяни 12:30, 31).
Преди малко почетох този стих самостоятелно, но искам да го прочета в контекста му.
„Показвайте ревност за по-добри дарби...“
Какво е обещал Бог да извърши в остатъка? Йоил 2 гл. Йоил 2 гл. Приятели, уместно е да се молим Бог да възвърне Своите избрани живи пророци сред нас. Всъщност точно това ни се казва, че ще се случи сред остатъка. Но мнозина от нас не вярват на това. Всъщност ако не вярвате на това, не очаквайте да го видите. Но за онези, които действително му вярват, те могат да очакват да го видят. Йоил 2 гл. Какво е обещано да се случи сред остатъка? 28 ст. В Йоил 2:28 се казва:
„И след това ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще виждат сънища...“
Ти не видя ли сън?
„...старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения; също и на слугите и на слугините ще изливам Духа Си в онези дни“ (Йоил 2:28, 29).
Това е нещо, обещано от Бога. Той е обещал да излее Духа Си. И като Той излее Духа Си ние ще видим Дара на пророчеството. Всъщност действително вярвам, че ще видим как даровете на Духа биват възстановени – цялостно, а не само Дара на пророчеството.
Направих още една презентация (можете да я потърсите в нашия „Ютюб“ канал) за това „Къде са дарбите?“, в която се задълбочавам в това – дарбите на Духа и от каква важност са те за църквата, и защо ни липсват тези дарби днес. Можете да проверите това в „Ютюб“.
Но тук ни се казва, че Бог ще излее Духа Си и ще видим да се изявява Дарът на пророчеството.
Ще завърша с още няколко пасажа.
Има ли Бог днес дом, чието изграждането Той желае да завърши? Какво бихте казали вие? Той има дом днес и желае изграждането на този дом да бъде завършено. 1 Коринтяни 3 гл. 1 Коринтяни 3:16. Там се казва:
„Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?“
Тук той не говори просто за отделната личност, въпреки че това би могло да се приложи. Всъщност в контекстуален план той говори за църквата, докато в 6 гл. той говори в по-голяма степен за отделната личност. Но тук той казва: Вие „сте храм на Бога“, или дом на Бога;
„Божият Дух живее във вас“.
„Ако някой оскверни Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, а този храм сте вие“ (1 Коринтяни 3:17).
Бог има дом, има храм. Неговият храм е Божият народ, църквата. И Неговият храм е в неизправност, нуждае се от обновяване, нуждае се от завършване. В какво е критично важно за нас да внимаваме, ако трябва да спомогнем за изграждането на този дом? Ако желаем да помогнем за завършване на делото, в какво е критично важно да внимаваме? Погледнете 9 ст. Там се казва:
„...защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива [т.е. поле], Божие здание [Негов дом, Негов храм]. Според дадената ми Божия благодат като изкусен строител аз положих основа...“
Обърнете внимание на следното: той е положил основата на този дом (става дума за Павел),
„а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея“.
„Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос“ (1 Коринтяни 3:11).
В какво да внимавате? Казва се да внимавате как градите на тази основа. Никой не може да положи друга основа освен положената – Исус Христос. Това е основата на дома и единствено домът, който има тази основа, ще бъде завършен. Възможно ли е да градите върху погрешната основа и при все това да наричате тази основа „Исус Христос“? Знаете, че именно такава е ситуацията при множества хора. Те градят на определена основа, издигнали са стените, вероятно са поставили тавана, сложили са в този дом прозорци. Но основата е погрешна. Те мислят, че това е Исус Христос, но е друг Исус, друго благовестие. И все пак те мислят, че това е правилният Исус. Искаме да се уверим, че ние не попадаме в тази категория. Искаме да се уверим, че домът, който градим, е поставен на правилната основа. Всъщност погледнете 2 Коринтяни 7 гл. Не, 11 гл. 2 Коринтяни 11 гл. и там 2 ст. Това е предупреждението, дадено от Павел. Там се казва – 2 Коринтяни 11:2:
„...защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя на Христос като чиста девица. Но се боя да не би както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христос. Защото ако дойде някой и ви проповядва друг...“ кого? „...Исус...“
Знаехте ли, че е възможно да проповядвате друг Исус? Което ми казва, че трябва да се уверим, че проповядваме библейския Исус. Той казва:
„Защото ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, Когото ние не сме проповядвали [с други думи, ако има основа, която не е основата, положена от нас], или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това.“
Така че той им казва: внимавайте, защото можете да приемете друг Исус, възможно е да приемете друго благовестие докато мислите, че това е благовестието на Исус. Сравнете това с 14 гл. Всъщност, не; нека само отворим на Галатяни – следващата книга. Галатяни 1 гл. Галатяни 1:6. Там се казва:
„Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие, което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие. Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядват друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъдат проклети“ (Галатяни 1:6-8).
Това е силен език!
Погледнете 9 ст.:
„Както по-горе казахме, сега пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет.“
Приятели, толкова печално е, че в християнството и дори в рамките на адвентизма от седмия ден се проповядва друго благовестие. Това не е правилната основа. Това не е благовестието на Исус, Единородния Божий Син, а е благовестието на някого, който е приятел на Исус... по-скоро приятел на Бога, когото Бог изпратил на тази земя, който бил избран, който изпълнявал роля, а не е Единородният Божий Син. Необходимо е да се уверим, че знаем кой е истинският Исус.
Следователно, възможно е да градим на погрешна основа и все пак да я наричаме „Исус“, все пак да твърдим, че стоим върху Канарата, върху здравата Канара, без да знаем, че това е просто пясък.
И така, каква е правилната основа на Исус, на която трябва да градим, на която ще се притекат на помощ Божиите пророци? Матей 16 гл. Матей 16:13 – ето я основата. Матей 16:13 – това е Канарата, основата. Отново, Матей 16:13. Там се казва:
„А Исус, като дойде в околностите на Цезарея Филипова, попита учениците Си: Според както казват хората, Кой е Човешкият Син?”
„Според както казват хората, кой съм Аз?“
Това, между другото, е важен въпрос. Кой е Исус?
„Симон Петър отговори...“
Извинете ме, 14 ст.
„А те отвърнаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други - Йеремия или един от пророците.“
15 ст.:
„Попита ги: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Симон Петър отговори: Ти си Христос, Син на живия Бог.”
„Исус му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Моят Отец, Който е на небесата. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази скала [по отношение на направената от него изповед: Ти си Христос, Синът на живия Бог]...“
„...на тази скала [това е основата, на която] ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я надвият.“
Това е основата: Исус е Месия, Синът на живия Бог.
Погледнете още един, последния ми библейски текст – Исая 28 гл. Това е Скалата, това е основата, на която ще бъде завършен този дом. Исая 28:16:
„Затова, така казва Господ Бог: Ето, Аз полагам в Сион камък за основа, избран камък, скъпоценен крайъгълен камък, здрава основа; който вярва в Него, няма да бърза страхливо.“
Бог каза, че ще положи камък в Сион. Този камък е вече поставен. Казва ни се, че началото на този камък може да се проследи още от дните на апостолите. Апостолите положиха камъка за нас – основата. А не Римската църква, не даже и хората, изповядващи се за протестанти. Библията е мястото, на което научаваме за основата, на която трябва да градим. И това е домът, който Бог желае да представи на вас. Това е домът, от който Той желае вие да бъдете част и домът, към който Той желае вие да отдавате службата си, за изграждането му. Не градете с дърва, сено, слама, защото ако правите това, делата ви ще бъдат унищожени, според Библията. Градете с най-доброто, което можете да донесете. Както казва Павел в 1 Коринтяни 3 гл., градете със злато и сребро. Градете с най-доброто. Въпросът е, че трябва да притежаваме най-доброто, за да градим. И Павел казва:
„Показвайте ревност за по-добри дарби...“
Божият народ, Неговата църква, събирателното тяло – свещеникът Исус все още е облечен с изцапани дрехи. И докато ние се съберем като народ, в изповед, покаяние и смирение, с плач и молитва, като търсим Бога като народ за избавление, за прощение – не и дотогава ще видим едно истинско, действително съживление да се състои сред нас като народ. Така че именно за това трябва да се молим.
И, отново, какво трябва да направим (последния цитат тук)? Преди малко го прочетох, ето го отново – писмо, написано от Елън Уайт към сина й:
„Нека имаме съживление на вярата си. Сине мой, нека ние...“
Нека това бъде отнесено лично към вас: Нека вие...
„...нека ние, ти и аз, дадем пример за това да даваме най-доброто от себе си, за да очистим пътя за Царя, и след като сме направили това нека поставим всичко в Божиите ръце като кажем: „Господи, аз извърших своя дял...““
След като сме очистили пътя за Царя, след като сме оставили настрана разнородни различия и сме се събрали в търсене на Божието лице, очиствайки пътя, всичко, което можем да направим тогава, е да кажем:
„Господи, ние извършихме своя дял. Сега зависи от Теб да извършиш Своя дял. Вярваме на обещанията Ти. Няма ли да засвидетелстваш действието Си?“
Ще отговори ли Бог на това? Там се казва:
„Той ще чуе и ще отговори“ (Писмо до Едсън Уайт, 29 март 1904 г.; „Ръкописи“, том 8, стр. 334).
Това означава, че е по-добре да сте готови, по-добре да сте приготвени за този отговор, защото когато този отговор дойде, той ще разтърси народа. Когато този отговор дойде, ще настане мощен трус, така че онези, които сега разчитат на своите местенца на завет, ще претърпят неудобство. Те няма да бъдат доволни от очевидните промени, които наблюдават да се случват. И какво ще направят те? Ще отидат при царя и ще кажат:
„Хей, ако тези хора построят този град, забрави за идващите при теб приходи.“
Те ще опитат всичко, на което са способни, за да се противопоставят на съживлението, да се противопоставят на делото. Но не бива да допуснем това препятствие да препречи пътя ни. Трябва да кажем, както на тази планина:
„Вдигни се оттук и хвърли се в морето.“
И познайте какво: най-добре да повярваме, че това ще бъде направено.
Проблемът в този момент е, че имаме малки планини в собственото си сърце, малки планини в собствения си живот, на които не заповядваме да се вдигнат. Желаем да продължим да си играем с греха. Желаем да продължим да допускаме тази планина, това препятствие, да застава на пътя ни. Вместо да се борим, вместо да се придвижваме напред, ние ставаме самодоволни. Започваме да разчитаме на своите местенца на завет.
Ако не можеш да победиш планината в собствения си живот, приятелю, няма да можеш да се изправиш срещу планината, която се надига против Божията църква. Бог ще донесе съживление. Сред нас ще се види съживление на първоначалните вяра и благочестие. И аз ще давам най-доброто от себе си, за да се уверя, че всички, които чуват поне моя глас, извършват своя дял, за да се приготвят за него. Съживление наистина ще дойде – това е обещание, което аз ще изисквам, и аз ще изказвам това обещание. Нека бъдем готови за него.
Нека приготвим сърцата си, за да го приемем.
„Съветът на пророчеството“
Кое нещо беше причина за хвала за останалите от Израил, които предприеха възстановяването на Божия дом? Имаше причина за хвала сред тях. Ездра 3 гл. Именно тук ще навлезем в „твърдата храна“ на презентацията. Между другото, онова, което тъкмо споделих с вас, беше въведение. Сега ще навлезем в „твърдата храна“. Ездра 3 гл. Кое нещо беше причина за хвала за останалите от Израил, когато те предприеха възстановяването на Божия дом, докато се състоеше това съживление? Те хвалеха Бога за нещо, случило се тук, в 6 ст.:
„В първия ден на седмия месец започнаха да принасят всеизгаряния на Господа...“
Ездра 3:6:
„В първия ден на седмия месец започнаха да принасят всеизгаряния на Господа; но основите...“ Но какво? „...но основите на Господния храм още не бяха положени.“
Така, погледнете 8 ст.:
„И във втория месец на втората година от завръщането им при Божия дом в Ерусалим Зоровавел, синът на Салатиил, и Иисус, синът на Йоседек, и останалите им братя, свещениците и левитите, и всички, които бяха дошли от плена в Ерусалим, започнаха да работят и поставиха левитите от двадесет годишна възраст и нагоре да надзирават делото по Господния дом.“
10 ст.:
„И когато зидарите положиха основите на Господния храм, поставиха свещениците в одеждите им с тръби, и левитите, синовете на Асаф, с кимвали, за да славят Господа според наредбата на израилевия цар Давид... И запяха ответно, като славеха Господа и Му благодаряха, защото е благ, защото милостта Му към Израил е вечна. И целият народ ликуваше гръмогласно и славеше Господа, понеже основите на Господния дом бяха положени.“
И така, защо хвалеха Бога? Защото бяха положени основите.
Припомнете си, че те се върнаха, за да възстановят този храм, за да съградят дома наново. И сега основите (това е началото на делото), основите бяха положени и при това те се възрадваха. Те прославиха Бога.
Какво се случи, когато враговете на Израил научиха за делото, което извършваха израилтяните, за да съградят наново храма? Опитаха се да прекратят това. Погледнете 4 ст. ... Извинете ме, 4 гл. Четвърта глава и там 1 ст.:
„И враговете на Юда и Вениамин чуха, че завърналите се от плена строяли храм на Господа, Израилевия Бог, и дойдоха при Зоровавел и при главите на бащините домове и им казаха: Нека да градим с вас, защото и ние търсим вашия Бог като вас и на Него жертваме от времето на асирийския цар Есарадон, който ни доведе тук. Но Зоровавел и Иисус, и останалите глави на израилевите бащини домове им казаха: Не е за вас да строите с нас дома на нашия Бог. Ние сами ще строим на Господа, Израилевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир“ (Ездра 4:1-3).
Добре, сега 11 ст. ... Тъй като не им се позволи да строят с тях (това беше смесеното множество), не им се позволи да строят заедно с остатъка, следва 11 ст.:
„Ето препис от писмото, което пратиха [враговете] на цар Артаксеркс: Слугите ти, мъжете, които са отвъд реката; и така: Нека е известно на царя, че юдеите, които се изкачиха от теб, дойдоха при нас в Ерусалим и строят бунтовния и злия град, издигат стените и поправят основите. Нека сега е известно на царя, че ако се построи този град и се издигнат стените, няма вече да плащат данък, мито, или пътен данък и това ще навреди на дохода на царете“ (Ездра 4:11-13).
Виждате ли, сега те са обезпокоени и се опитват да отправят искане към царя: ако този дом напредне, ако това дело напредне, можеш да забравиш за влизането на пари в съкровищницата.
А как отговори на това царят?
16 ст. Преди да прочета това, нека прочета 16 ст. - там се казва:
„Известяваме на царя, че ако този град се построи отново и стените му се издигнат, поради това няма да имаш никакво притежание отсам реката.“
Отново, те се опитваха да прекратят напредващото дело. И всъщност успяха. Погледнете 5 гл. Извинете ме, 23 ст. - четвърта глава и там 23 ст. Как беше спънато делото? В 23 ст. се казва:
„А когато преписът от писмото на цар Артаксеркс се прочете пред Реум и писаря Самса и съслужителите им, те побързаха да отидат в Ерусалим при юдеите и ги спряха със сила и власт. Тогава престана работата по Божия дом в Ерусалим и остана спряна до втората година от царуването на персийския цар Дарий“ (Ездра 4:23, 24).
Следователно, делото... цялото дело беше спряно. Това съживление сега беше изправено пред препятствие.
Между другото, ситуацията може да бъде същата в собствения ви живот. Не искам да пренебрегвате това. Искам да мислите от гледна точка на себе си като отделен човек, но още повече в събирателен план. И все пак е възможно нещата да стоят така във вашия живот. Когато Бог донесе съживление в живота ви, най-добре повярвайте, че неприятелят ще внесе препятствия. Той ще внесе неща, чрез които да изпита вярата ви, т.е. да ви провери. И Бог ще допусне това, също както го допусна тук.
Но дори тук Бог не желаеше Неговият народ да прекрати работата. Въпреки факта, че царят постанови указ, Той все пак беше дал поръчение на Своя народ да работи. Но те допуснаха това да ги обезсърчи и престанаха възстановителната работа по Божия дом. И в продължение на редица години тази работа беше престанала, докато се случи нещо.
Кое нещо възроди делото по завършването на храма? Кое нещо?
Налице беше противопоставяне, както ще бъде и във вашия живот. Налице беше противопоставяне, както ще бъде и при съживлението, което Бог ще донесе на нас като народ. Налице ще бъде противопоставяне, налице ще бъде страх, който ще идва от онези, които ще усещат, че вече не получават парични облаги.
Но кое беше нещото, което се случи и което стана причина това дело отново да продължи?
Погледнете 5 гл., тук ни се казва. В 5 гл. и там 1 ст. се казва:
„И пророците...“ Кои? „И пророците, пророк Агей и Захария, синът на Идо, пророкуваха на юдеите, които бяха в Юда и Ерусалим в Името на Израилевия Бог, който беше над тях. Тогава Зоровавел, синът на Салатиил, и Иисус, синът на Йоседек, станаха и започнаха да строят Божия дом в Ерусалим, и с тях бяха Божиите пророци, които...“ какво правеха? „...ги подкрепяха“ (Ездра 5:1, 2).
Нуждаем ли се ние от помощ днес? Да, това е вярно за живота ви в индивидуален план, но като цяло, приятели, ние имаме нужда от помощ.
[Всичко ли е наред там? Намери ли стиха?]
Погледнете също така 6 гл. и там 14 ст. Ездра 6:14:
„И юдейските старейшини строяха и успяваха чрез...“
какво?
Ето защо сме отворили Библиите си. 14 ст.:
„И юдейските старейшини строяха и успяваха чрез...“ какво? „...пророкуването на пророк Агей и на Захария, сина на Идо. Те строиха и завършиха според заповедта на Израилевия Бог и според заповедта на Кир и Дарий, и Артаксеркс, царя на Персия.“
Така че тук виждаме кое беше нещото, което възроди делото, което ги подбуди да продължат делото по завършването на храма – това беше Дарът на пророчеството. Бяха изпратени пророци, за да им помогнат.
Приятели, точно тук се намираме днес. От какво значение е Дарът на пророчеството за съживлението? Нека отворим на Езекиил 37 гл. От какво значение е Дарът на пророчеството (в тази връзка и дарбите на Духа, но особено Дарът на пророчеството) за делото на съживлението? Ездра ни дава представа за това колко важен е той. Ездра... коя глава? Не си спомняте, добре. 37 гл. Извинете ме. Да, аз не помня. Езекиил, извинете ме. Не Ездра, а Езекиил и там 37 гл. Езекиил 37 гл. От какво значение е Дарът на пророчеството за делото на съживлението? 1 ст. - Езекиил 37:1. Имаме да разглеждаме още много библейски пасажи, затова ще трябва да се придвижвам малко по-бързо и ако имате нужда можете да си водите бележки. Но тук, в Езекиил 37:1:
„Ръката на Господа беше върху мен и ме изведе чрез Господния Дух и ме постави насред полето, а то беше пълно с кости. И ме преведе наоколо покрай тях...“
С какво беше пълно полето? С кости.
„И ме преведе наоколо покрай тях, и ето, бяха твърде много по лицето на полето, и ето, бяха твърде сухи.“
Следователно, той вижда поле със сухи кости.
3 ст.:
„И ми каза: Сине човешки, могат ли...“
какво да направят тези кости? Да оживеят.
„...могат ли да оживеят тези кости?“
„И казах: Господи, Боже, Ти знаеш. И ми каза: Пророкувай на тези кости...“
Какво да направи на тези кости?
„Пророкувай на тези кости и им кажи: Сухи кости, слушайте Господното слово! Така казва Господ Бог на тези кости: Ето, ще направя да влезе във вас дихание и ще оживеете“ (Езекиил 37:3-6).
7 ст.:
„И така, пророкувах, както ми беше заповядано; и като пророкувах, започна да гърми [следователно, ще настане гръм] и, ето...“ какво? „...трус [ще настане трус], и костите се събираха, кост с костта си [ще настане единство].“
Ще има гръм, ще има врява, ще има мощен трус, да. Но в края кост ще се събере с костта си – ще има единство. Дарът на пророчеството е от такава критична важност за делото на съживлението, защото тук виждаме поле със сухи, мъртви кости... А се изправила на крака една много голяма войска, точно така. Ще ви кажа, че това е от такава критична важност за нас, които сме в последните дни. О, да, в това се включва много повече. Тези кости придобиха живот, покриха се с плът. Дойде живот. Те станаха такива, каквито Бог възнамери да бъдат, а не тези сухи кости в поле – кости, които не бяха съединени. Те пак се бяха намирали на същото поле, но не бяха заедно.
Какво каза апостол Павел относно Дара на пророчеството? Нека отворим на 1 Солунци 5 гл. Именно чрез Дара на пророчеството се състоя съживлението в онова поле. Забележете какво казва апостол Павел относно Дара на пророчеството. 1 Солунци 5 гл. 1 Солунци 5 гл., ще погледнем 19 ст. Библията казва:
„Духа не угасвайте. Пророчества не презирайте. Всичко изпитвайте, дръжте доброто“ (1 Солунци 5:19-21).
Следователно, казва ни се да не презираме пророчества.
Погледнете и 1 Коринтяни. Какво още казва Павел? 1 Коринтяни 14 гл.
„Пророчества не презирайте, не угасвайте Духа, а изпитвайте всичко, подлагайте го на изпит, подлагайте духовете на изпит.“
В 1 Коринтяни 14 гл. той казва също и следното по отношение на Дара на пророчеството – 1 ст. ... Почакайте. Извинете ме, 23 ст. 1 Коринтяни 14:23:
„И така, ако се събере цялата църква и всички говорят на непознати езици, и влязат хора невежи или невярващи, няма ли да кажат, че вие сте полудели? Но ако всички...“ какво? „...пророкуват и влезе някой невярващ или невеж, той се обвинява от всички и се осъжда от всички; тайните на сърцето му стават явни; и така, той ще падне на лицето си, ще се поклони на Бога и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.“
Тук той показва важността на Дара на пророчеството сред църквата. Приятели, имаме нужда от съживление на Дара на пророчеството. И от все сърце вярвам, че Божият народ, както беше в дните на Ездра, както беше в дните на Израил, когато се завърнаха в Ерусалим, имаме нужда от хора като Агей и Захария, за да ни помогнат в завършването на това дело, за да ни помогнат във възстановяването на Божието движение. Нуждаем се от живи пророци. И не се срамувам да кажа това, защото е библейско. Дарът на пророчеството е толкова важен за делото на съживлението.
Какво каза Мойсей към онези, които бяха твърде предпазливи спрямо тази длъжност? Виждате ли, ще има някои, които ще кажат:
„Почакайте малко. Нямаме нужда от още пророци. Имаме Елън Уайт. Имаме Елън Уайт и това е всичко, от което се нуждаем. Имаме Библията, това е всичко от което се нуждаем.“
Преди всичко, би трябвало да е очевидно, че това е просто една безсмислица. Защото ако това беше всичко, от което имаме нужда, защо все още сме тук, в едно окаяно състояние? Виждате ли, докато е вярно, че имаме достатъчно светлина, че Бог ни е дал достатъчно светлина, проблемът се състои в състоянието на Божия народ, на сърцето им. Те все още са се вкопчили в неща, в които не би трябвало да са се вкопчили. Все още е налице елемент на липса на вяра и на недоверие. И да, даже на заблуда – макар че притежаваме светлината, че притежаваме писанията на Елън Уайт, че притежаваме Библията, ние се нуждаем от помощ. Нуждаем се от действително, истинско, трайно съживление, за да завършим това дело.
Но, знаете ли, същата представа, същият начин на мислене беше изявен по времето на Мойсей. Имаше хора, които казваха: „Имаме си Мойсей.“ А Мойсей беше още жив. Как отговаряше Мойсей на този вид хора? Нека отворим на Второзаконие, нека погледнем този пример. Всъщност не, намира се в Числа. Числа 11 гл. Какво каза Мойсей на онези, които бяха твърде предпазливи спрямо тази длъжност, длъжността пророк? Числа 11:24. Забележете какво каза Мойсей... Преди изказването на Мойсей, това се намира в 11 ст. ... Извинете ме, в 24 ст. Числа 11:24:
„И така, Моисей излезе и каза на народа Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на народа и ги постави около шатъра. Тогава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, сложи го на седемдесетте старейшини...“
Следователно, какво даде Бог и на седемдесетте старейшини? Духът, който беше и на Мойсей. Мойсей беше пророк. Но Бог взе от този дух и го даде и на други.
„...и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха. Обаче двама от мъжете бяха останали в стана - името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана“ (Числа 11:24-26).
Сега забележете какво се случи:
„И едно момче се завтече и извести на Моисей: Елдад и Модад пророкуват в стана. Тогава Исус, Навиновият син, служителят на Моисей, един от неговите избрани, проговори: Господарю мой, Моисей, забрани им. А Моисей му отвърна: Завиждаш ли за мене? Дано целият Господен народ бъдат пророци, за да сложи Господ Духа Си на тях!“ (Числа 11:27-29).
„Исусе, завиждаш ли за мене? Завиждаш ли им за мен? Не. Дано целият Божий народ бъдат пророци. И Той би излял Духа Си на всички тях, а не само на мен, не само на Елдад и Модад, не само на седемдесетте. Необходимо е да има съживление сред целия Божий народ.“
Исус казваше:
„Виж, Мойсее, забрани им да пророкуват. Тази дарба принадлежи на теб.“
„За мен ли завиждаш, Исусе? Дано целият Божий народ бъдат пророци.“
Представете си какво би било това. Погрешно ли е едно Божие дете да се моли Дарът на пророчеството да бъде сред нас, днес, живи пророци? Погрешно ли е Божият народ да се моли за такива днес? Нека отворим на 1 Коринтяни. Не, нека първо отворим на Ефесяни 4 гл. Ефесяни 4 гл. Домът ни е повреден, приятели, Божият дом е повреден, нуждае се от духовно обновление, съживление, за да завърши делото. И точно както беше при древния Израил, когато Агей и Захария се притекоха на помощ, така и ние се нуждаем от живи пророци, за да ни помогнат днес. Този е моят аргумент. Ефесяни 4 гл. Погрешно ли е да се молим за такива днес? Преди всичко, забележете какво казва Библията. Тук говори апостол Павел, Ефесяни 4:8:
„Затова казва: „Като се възкачи нависоко, плени плен и даде дарове на човеците."”
Исус плени плен. Какво даде Той на човеците? Дарове. Какви дарове? 11 ст.:
„И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители...“
Това са даровете, някои от даровете (списъкът е частичен), които Исус даде на Своя народ. Сравнете това с 1 Коринтяни 12 гл. 1 Коринтяни 12:31. Ето какво казва Павел в 1 Коринтяни 12:31. Припомнете си, че Той даде дарове на хората: някои да бъдат апостоли, някои – пророци, благовестители, пастири, учители. Сега, в 31 ст. от 1 Коринтяни 12 гл., Павел казва:
„Показвайте ревност за...” какво? „...по-добри дарби [обръща се към народа, обръща се към църквата]...”
Знаехте ли, че няма проблем да показвате ревност за някои неща? Тук ни се казва да показваме ревност, да копнеем за по-добри дарби,
„...и аз ще ви покажа път още по-превъзходен“.
Така че ни се казва да показваме ревност за по-добри дарби. Сега погледнете какво казва в 14 гл. В 1 Коринтяни 14:1 се казва:
„Устремете се след любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за...“ какво? „...дарбата да пророкувате.“
„Копнейте за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.“
Погледнете 3 ст. 1 Коринтяни 14 гл. В 3 ст. се казва:
„А който пророкува, той говори на човеци за назидание [това означава изграждане], за увещание и за утеха.“
Дарът на пророчеството е предназначен да изгражда, приятели.
Тогава 39 ст. (същата глава, 39 ст.):
„Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате и не забранявайте да се говорят и езици.“
Приемливо ли е да се молите за Дара на пророчеството сред Божия народ? Ще стигнем до там. Ще стигнем до там, точно така. Погледнете... Има още толкова много стихове. Погледнете 1 Коринтяни 12 гл. 1 Коринтяни 12:29 е още един от стиховете (това е нещо, което също трябва да помним):
„Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички вършат ли чудеса?“
Очевидният отговор е: не. Не всички са призовани да бъдат пророци. Не всички са призовани да бъдат благовестители. Не всички са призовани да вършат чудеса. Ние не притежаваме в съвкупност всичките дарби. Дарбите биват разпределени сред народа. Не всички обаче са призовани да бъдат пророци. Въпреки това...
30 ст.:
„Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят езици? Всички ли са тълкуватели? Показвайте ревност за по-добри дарби...“ (1 Коринтяни 12:30, 31).
Преди малко почетох този стих самостоятелно, но искам да го прочета в контекста му.
„Показвайте ревност за по-добри дарби...“
Какво е обещал Бог да извърши в остатъка? Йоил 2 гл. Йоил 2 гл. Приятели, уместно е да се молим Бог да възвърне Своите избрани живи пророци сред нас. Всъщност точно това ни се казва, че ще се случи сред остатъка. Но мнозина от нас не вярват на това. Всъщност ако не вярвате на това, не очаквайте да го видите. Но за онези, които действително му вярват, те могат да очакват да го видят. Йоил 2 гл. Какво е обещано да се случи сред остатъка? 28 ст. В Йоил 2:28 се казва:
„И след това ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще виждат сънища...“
Ти не видя ли сън?
„...старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения; също и на слугите и на слугините ще изливам Духа Си в онези дни“ (Йоил 2:28, 29).
Това е нещо, обещано от Бога. Той е обещал да излее Духа Си. И като Той излее Духа Си ние ще видим Дара на пророчеството. Всъщност действително вярвам, че ще видим как даровете на Духа биват възстановени – цялостно, а не само Дара на пророчеството.
Направих още една презентация (можете да я потърсите в нашия „Ютюб“ канал) за това „Къде са дарбите?“, в която се задълбочавам в това – дарбите на Духа и от каква важност са те за църквата, и защо ни липсват тези дарби днес. Можете да проверите това в „Ютюб“.
Но тук ни се казва, че Бог ще излее Духа Си и ще видим да се изявява Дарът на пророчеството.
Ще завърша с още няколко пасажа.
Има ли Бог днес дом, чието изграждането Той желае да завърши? Какво бихте казали вие? Той има дом днес и желае изграждането на този дом да бъде завършено. 1 Коринтяни 3 гл. 1 Коринтяни 3:16. Там се казва:
„Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?“
Тук той не говори просто за отделната личност, въпреки че това би могло да се приложи. Всъщност в контекстуален план той говори за църквата, докато в 6 гл. той говори в по-голяма степен за отделната личност. Но тук той казва: Вие „сте храм на Бога“, или дом на Бога;
„Божият Дух живее във вас“.
„Ако някой оскверни Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, а този храм сте вие“ (1 Коринтяни 3:17).
Бог има дом, има храм. Неговият храм е Божият народ, църквата. И Неговият храм е в неизправност, нуждае се от обновяване, нуждае се от завършване. В какво е критично важно за нас да внимаваме, ако трябва да спомогнем за изграждането на този дом? Ако желаем да помогнем за завършване на делото, в какво е критично важно да внимаваме? Погледнете 9 ст. Там се казва:
„...защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива [т.е. поле], Божие здание [Негов дом, Негов храм]. Според дадената ми Божия благодат като изкусен строител аз положих основа...“
Обърнете внимание на следното: той е положил основата на този дом (става дума за Павел),
„а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея“.
„Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос“ (1 Коринтяни 3:11).
В какво да внимавате? Казва се да внимавате как градите на тази основа. Никой не може да положи друга основа освен положената – Исус Христос. Това е основата на дома и единствено домът, който има тази основа, ще бъде завършен. Възможно ли е да градите върху погрешната основа и при все това да наричате тази основа „Исус Христос“? Знаете, че именно такава е ситуацията при множества хора. Те градят на определена основа, издигнали са стените, вероятно са поставили тавана, сложили са в този дом прозорци. Но основата е погрешна. Те мислят, че това е Исус Христос, но е друг Исус, друго благовестие. И все пак те мислят, че това е правилният Исус. Искаме да се уверим, че ние не попадаме в тази категория. Искаме да се уверим, че домът, който градим, е поставен на правилната основа. Всъщност погледнете 2 Коринтяни 7 гл. Не, 11 гл. 2 Коринтяни 11 гл. и там 2 ст. Това е предупреждението, дадено от Павел. Там се казва – 2 Коринтяни 11:2:
„...защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя на Христос като чиста девица. Но се боя да не би както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христос. Защото ако дойде някой и ви проповядва друг...“ кого? „...Исус...“
Знаехте ли, че е възможно да проповядвате друг Исус? Което ми казва, че трябва да се уверим, че проповядваме библейския Исус. Той казва:
„Защото ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, Когото ние не сме проповядвали [с други думи, ако има основа, която не е основата, положена от нас], или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това.“
Така че той им казва: внимавайте, защото можете да приемете друг Исус, възможно е да приемете друго благовестие докато мислите, че това е благовестието на Исус. Сравнете това с 14 гл. Всъщност, не; нека само отворим на Галатяни – следващата книга. Галатяни 1 гл. Галатяни 1:6. Там се казва:
„Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие, което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие. Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядват друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъдат проклети“ (Галатяни 1:6-8).
Това е силен език!
Погледнете 9 ст.:
„Както по-горе казахме, сега пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет.“
Приятели, толкова печално е, че в християнството и дори в рамките на адвентизма от седмия ден се проповядва друго благовестие. Това не е правилната основа. Това не е благовестието на Исус, Единородния Божий Син, а е благовестието на някого, който е приятел на Исус... по-скоро приятел на Бога, когото Бог изпратил на тази земя, който бил избран, който изпълнявал роля, а не е Единородният Божий Син. Необходимо е да се уверим, че знаем кой е истинският Исус.
Следователно, възможно е да градим на погрешна основа и все пак да я наричаме „Исус“, все пак да твърдим, че стоим върху Канарата, върху здравата Канара, без да знаем, че това е просто пясък.
И така, каква е правилната основа на Исус, на която трябва да градим, на която ще се притекат на помощ Божиите пророци? Матей 16 гл. Матей 16:13 – ето я основата. Матей 16:13 – това е Канарата, основата. Отново, Матей 16:13. Там се казва:
„А Исус, като дойде в околностите на Цезарея Филипова, попита учениците Си: Според както казват хората, Кой е Човешкият Син?”
„Според както казват хората, кой съм Аз?“
Това, между другото, е важен въпрос. Кой е Исус?
„Симон Петър отговори...“
Извинете ме, 14 ст.
„А те отвърнаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други - Йеремия или един от пророците.“
15 ст.:
„Попита ги: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Симон Петър отговори: Ти си Христос, Син на живия Бог.”
„Исус му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Моят Отец, Който е на небесата. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази скала [по отношение на направената от него изповед: Ти си Христос, Синът на живия Бог]...“
„...на тази скала [това е основата, на която] ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я надвият.“
Това е основата: Исус е Месия, Синът на живия Бог.
Погледнете още един, последния ми библейски текст – Исая 28 гл. Това е Скалата, това е основата, на която ще бъде завършен този дом. Исая 28:16:
„Затова, така казва Господ Бог: Ето, Аз полагам в Сион камък за основа, избран камък, скъпоценен крайъгълен камък, здрава основа; който вярва в Него, няма да бърза страхливо.“
Бог каза, че ще положи камък в Сион. Този камък е вече поставен. Казва ни се, че началото на този камък може да се проследи още от дните на апостолите. Апостолите положиха камъка за нас – основата. А не Римската църква, не даже и хората, изповядващи се за протестанти. Библията е мястото, на което научаваме за основата, на която трябва да градим. И това е домът, който Бог желае да представи на вас. Това е домът, от който Той желае вие да бъдете част и домът, към който Той желае вие да отдавате службата си, за изграждането му. Не градете с дърва, сено, слама, защото ако правите това, делата ви ще бъдат унищожени, според Библията. Градете с най-доброто, което можете да донесете. Както казва Павел в 1 Коринтяни 3 гл., градете със злато и сребро. Градете с най-доброто. Въпросът е, че трябва да притежаваме най-доброто, за да градим. И Павел казва:
„Показвайте ревност за по-добри дарби...“
Божият народ, Неговата църква, събирателното тяло – свещеникът Исус все още е облечен с изцапани дрехи. И докато ние се съберем като народ, в изповед, покаяние и смирение, с плач и молитва, като търсим Бога като народ за избавление, за прощение – не и дотогава ще видим едно истинско, действително съживление да се състои сред нас като народ. Така че именно за това трябва да се молим.
И, отново, какво трябва да направим (последния цитат тук)? Преди малко го прочетох, ето го отново – писмо, написано от Елън Уайт към сина й:
„Нека имаме съживление на вярата си. Сине мой, нека ние...“
Нека това бъде отнесено лично към вас: Нека вие...
„...нека ние, ти и аз, дадем пример за това да даваме най-доброто от себе си, за да очистим пътя за Царя, и след като сме направили това нека поставим всичко в Божиите ръце като кажем: „Господи, аз извърших своя дял...““
След като сме очистили пътя за Царя, след като сме оставили настрана разнородни различия и сме се събрали в търсене на Божието лице, очиствайки пътя, всичко, което можем да направим тогава, е да кажем:
„Господи, ние извършихме своя дял. Сега зависи от Теб да извършиш Своя дял. Вярваме на обещанията Ти. Няма ли да засвидетелстваш действието Си?“
Ще отговори ли Бог на това? Там се казва:
„Той ще чуе и ще отговори“ (Писмо до Едсън Уайт, 29 март 1904 г.; „Ръкописи“, том 8, стр. 334).
Това означава, че е по-добре да сте готови, по-добре да сте приготвени за този отговор, защото когато този отговор дойде, той ще разтърси народа. Когато този отговор дойде, ще настане мощен трус, така че онези, които сега разчитат на своите местенца на завет, ще претърпят неудобство. Те няма да бъдат доволни от очевидните промени, които наблюдават да се случват. И какво ще направят те? Ще отидат при царя и ще кажат:
„Хей, ако тези хора построят този град, забрави за идващите при теб приходи.“
Те ще опитат всичко, на което са способни, за да се противопоставят на съживлението, да се противопоставят на делото. Но не бива да допуснем това препятствие да препречи пътя ни. Трябва да кажем, както на тази планина:
„Вдигни се оттук и хвърли се в морето.“
И познайте какво: най-добре да повярваме, че това ще бъде направено.
Проблемът в този момент е, че имаме малки планини в собственото си сърце, малки планини в собствения си живот, на които не заповядваме да се вдигнат. Желаем да продължим да си играем с греха. Желаем да продължим да допускаме тази планина, това препятствие, да застава на пътя ни. Вместо да се борим, вместо да се придвижваме напред, ние ставаме самодоволни. Започваме да разчитаме на своите местенца на завет.
Ако не можеш да победиш планината в собствения си живот, приятелю, няма да можеш да се изправиш срещу планината, която се надига против Божията църква. Бог ще донесе съживление. Сред нас ще се види съживление на първоначалните вяра и благочестие. И аз ще давам най-доброто от себе си, за да се уверя, че всички, които чуват поне моя глас, извършват своя дял, за да се приготвят за него. Съживление наистина ще дойде – това е обещание, което аз ще изисквам, и аз ще изказвам това обещание. Нека бъдем готови за него.
Нека приготвим сърцата си, за да го приемем.
„Съветът на пророчеството“
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
